Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в съдебно заседание на осемнадесети май в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
| МАРИНА МИХАЙЛОВА |
ЧЛЕНОВЕ:
| ДОНКА ЧАКЪРОВА ИЛИАНА СЛАВОВСКА |
| при секретар | Мадлен Дукова |
и с участието
|
| на прокурора | Христо Ангелов |
изслуша докладваното
|
| от председателя | МАРИНА МИХАЙЛОВА |  |
по адм. дело № 5806/2015.  | ||
Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).
Образувано е по касационна жалба подадена от Управителния съвет на Сдружение [ЮЛ]против решение № 2104/27.03.2015 г., постановено по адм. дело №480/2015 г. на Административен съд София - град. В касационната жалба са развити доводи за недопустимост на съдебното решение, като постановено срещу ненадлежна страна, алтернативно за неговата неправилност - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс.
По делото е постъпила и частна жалба подадена от Управителния съвет на Сдружение [ЮЛ] против определение № 2281 от 29.04.2015 г. по същото дело, с което е допълнено решение от 27.03.2015 г., постановено по адм. дело № 480/2015 г. на Административен съд София - град, с което касаторът е осъден да заплати на Сдружение [ЮЛ] направените по делото разноски в размер на 710 лева. Оплакванията са за неправилност на определението, като се иска отмяната му.
Подадена е и частна жалба от Управителния съвет на Сдружение [ЮЛ] против решение № 2989 от 29.04.2015 г., постановено по адм. дело № 480/2015 г. на Административен съд София – град, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 2104 от 27.03.2015 г., постановено по същото административно дело, като на страница 1, абзац 2 изречението и в диспозитива на решението вместо "председателя на Управителния съвет на [ЮЛ] да се чете [ЮЛ], а в диспозитива на решението вместо "връща делото като преписка на Председателя на комисия за достъп до обществена информация, Министерство на физическото възпитание и спорта" да се чете "връща делото като преписка на [ЮЛ]". Оплакванията в частната жалба са за неправилност на решението, като се иска отмяната му.
Ответната страна - Сдружение [ЮЛ], чрез процесуалния си представител оспорва касационната и частни жалби, като поддържа становище за тяхната неоснователност.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и частни жалби и правилност на оспорените решения и определение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С оспореното решение първоинстанционният съд е отменил изричен отказ обективиран в писмо изх. № 1124/22.12.2014 г. на Управителния съвет на [ЮЛ] (погрешно изписано в решението на Председателя на Управителния съвет на [ЮЛ]) за достъп до обществена информация по заявление вх. № 936/08.12.2014 г., подадено от Сдружение [ЮЛ] и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона в мотивите на решението.
Решението е правилно като краен резултат, но не по всички изложени в него мотиви.
Изводите на съда, че оспореният отказ за достъп до обществена информация е постановен в нарушение на материалноправните норми на ЗДОИ, е законосъобразен.
При правилно тълкуване и прилагане на закона съдът приема, че Сдружение [ЮЛ] е задължен субект по чл. 3 от ЗДОИ, поради което при депозиране на заявление, което отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 1 от ЗДОИ, е длъжен да се произнесе с мотивирано решение, както когато удовлетворява искането (чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ), така и когато отказва да предостави информация (чл. 38 от ЗДОИ).
Съгласно чл. 14 от Закона за физическото възпитание и спорта ( [ЮЛ]) спортните федерации са доброволни сдружения на спортни клубове по един или сходни видове спорт, които координират развитието, практикуването и администрирането на съответния вид спорт на национално ниво на територията на страната и ги представляват пред държавата и международните спортни организации, които се регистрират като юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност. [ЮЛ] е юридическо лице - сдружение с нестопанска цел, самоопределило се като организация за осъществяване на общественополезна дейност, съставляващо обединение на спортни клубове по волейбол и спортни клубове по плажен волейбол, както и обединение на ученически, студентски, военизирани, работнически и селски спортни клубове, регистрирани като сдружения по Закона за юридическите лица с нестопанска цел (чл. 1 от Устава на [ЮЛ]), при което по силата на разпоредбата на чл. 14 [ЮЛ] разполага с правомощието да администрира спорта волейбол на национално ниво на територията на страната. Макар по делото да не са приложени доказателства, при извършена проверка на интернет адрес на Министерство на младежта и спорта се установява, че същата е получила спортна лицензия № 000033/05.06.1997 г. със срок на валидност 05.06.2017 година. Тази лицензия, по силата § 1, т. 9 от ДР на [ЮЛ] е официално признание и разрешение за осъществяване на спортна дейност с произтичащите от това права, задължения и отговорности. С получаването й съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 9 и 10 [ЮЛ] [ЮЛ] има право да налага санкции в определени случаи, да осъществява спортно правосъдие и спортен арбитраж, както и да приема правила за дейността на арбитражен орган, който се произнася по посочените в чл. 19, ал. 1, т. 10 [ЮЛ] въпроси и по спорове, определени в правилниците на федерацията. Анализът на посочените разпоредби води до извод, че [ЮЛ] при осъществяване на тази дейност действа като орган по смисъла на § 1, т.1 от ДР на АПК, доколкото е организация, която по силата на закон е носител на публични субективни права и задължения, и която е овластена въз основа на закон - [ЮЛ] с конкретни правомощия. Видно от Устава на [ЮЛ] в раздел ІХ. Финансиране. Водене на книги, в чл.18 Източници за финансиране на дейността на [ЮЛ] в т.3 са посочени и средства от държавния бюджет, предназначени за финансиране на дейностите, изчерпателно посочени в [ЮЛ], като съгласно чл.19 от Устава на [ЮЛ] е предвидено ежегодно Управителният съвет изготвя доклад - отчет за получените и изразходени субсидии, дотации и дарения, като докладът се представя в Министерство на физическото възпитание и спорта. Съгласно разпоредбата на чл. 64а, ал.1 от [ЮЛ] на пряко подчинение на министъра на младежта и спорта се създава инспекторат, като в ал.2 е предвидено инспекторатът осъществява надзор върху дейността на спортните организации и лицата, които предлагат спортни услуги публично. Съобразно нормата на чл. 64д ал.1 от [ЮЛ] спортните организации, получили средства от държавния или общинския бюджет, отчитат и доказват целесъобразността на разходването им пред органа, който ги е финансирал. [ЮЛ] осъществява контрол върху законосъобразното и целесъобразното изразходване на предоставените финансови средства, като съгласно чл. 2 инспекторатът на Министерството на младежта и спорта извършва текущи проверки на спортните организации за законосъобразното и целесъобразното разходване на средствата. Съгласно разпоредбата на чл.22 от Наредба № 1 от 8.05.2014 г. за финансово подпомагане на спортни дейности инспекторатът по чл. 64a от Закона за физическото възпитание и спорта на Министерството на младежта и спорта осъществява надзор върху дейността на спортните организации, получили финансови средства от Министерството на младежта и спорта по реда на тази наредба. С оглед на гореизложеното [ЮЛ] е задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ, поради което по искане за достъп до обществена информация е оторизиран да се произнесе с нарочен административен акт. [ЮЛ] е и обект на управленски контрол от [ЮЛ] (Инспектората), тъй като по отношение на този субект е нормативно въведен контрол от страна на орган на държавна власт (§ 1, т. 4, б. „в” от ДР от ЗДОИ). Управленски контрол е налице, когато едно лице може по какъвто и да е начин да упражнява доминиращо влияние върху дейността на друго лице. Съгласно разпоредбата чл. 64а, ал. 3 от [ЮЛ] инспекторатът осъществява текущ и последващ контрол върху извършваните от спортни организации дейности, финансирани от Министерството на младежта и спорта, като съгласно чл.64г от [ЮЛ] при констатиране на нарушения служителите на инспектората правят предложения до министъра на младежта и спорта, с които мотивирано предлагат да бъдат сезирани съответните държавни органи. С оглед изложеното, [ЮЛ] е задължен субект по чл. 3, ал. 2, т.1 от ЗДОИ.
Доводите на касатора, че е поискана обществена информация за 2002 година - период, през който е изтекла погасителна давност е неприложим в конкретния случай. Материалното съдържание на погасителната давност е период от време, през който носителят на едно право бездейства. В Закона за достъп до обществена информация не е уреден срок за упражняване на правото да се иска достъп до обществена информация, поради което институтът на давността е неприложим. Приложими в случая са правилата на чл. 33 от ЗДОИ, когато органът не разполага с исканата информация и няма данни за нейното местонахождение, в 14 - дневен срок той уведомява за това заявителя. Разпоредбата на чл. 33 от ЗДОИ се отнася до случаите, в които органът не е нормативно задължен да създава и съхранява исканата информация. В случаите, в които искането е свързано с практически несъществуваща към момента на искането информация, задълженият субект не може да бъде задължен да я предостави.
Предвид на изложеното настоящият съдебен състав приема, че решението на Административен съд София - град е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Частната жалба срещу определението № 2281 от 29.04.2015 г. за присъждане на разноски в полза на ответника също е неоснователна. Обжалваното определение е постановено на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК и с него е допълнено решение № 2104/27.03.2015 г. по адм. дело № 480/2015 г. на Административен съд София - град в частта за разноските. Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Нормата на чл. 80, ал.2 ГПК изключва правото на страната, която не е представила на съда списък на разноските най-късно до приключването на последното заседание в съответната инстанция, да обжалва решението в частта за разноските. Страната не може да черпи права от своето недобросъвестно поведение. При непредставяне в срок на списък на разноските страната е обвързана от присъдения от съда размер и няма право да го обжалва. Цитираната норма обаче не изключва правомощието на съда да допълва постановеното по делото решение като присъжда по реда на чл. 248 ГПК поисканите изрично и доказани по размер разноски, когато съдът не се е произнесъл по тях с решението си. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, пето отделение, приема, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Неоснователна е и втората подадена частна жалба.
Производството по реда на чл. 175 може да бъде започнато както по почин на съда, така и по искане на страната без ограничение във времето. В случая, производството е започнало по молба на Сдружение [ЮЛ]. Според правната теория очевидна фактическа грешка в решението е налице, когато има несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Административен съд София - град е установил, че с определение от 29.04.2015 г., както и в протокола от проведеното на 11.03.2015 г. съдебно заседание като ответник в производството пред АССГ е конституирана [ЮЛ], а на страница 1, абзац 2 в решение №2104 от 27.03.2015 г. постановено по адм. дело №480/2015 г. на АССГ като издател на оспорения акт е посочен Председателят на Управителния съвет на [ЮЛ], като в диспозитива на същото решение грешно в отразено, че съдът е отменил писмо изх. №1124/22.12.2014 г. на Председателя на Управителния съвет на [ЮЛ], с което отказано предоставянето на исканата информация като незаконосъобразно и е върнал преписката на органа за ново произнасяне при спазване мотивите на решението, а наред с това в диспозитива на решението е допусната и друга очевидна фактическа грешка, като неправилно преписката е върната на Председателя на комисията за достъп до обществена информация, Министерство на физическото възпитание и спорта. Съдът е конституирал като ответник [ЮЛ], но в обстоятелствената част и диспозитива не е посочил изрично [ЮЛ], а Председателя на Управителния съвет на [ЮЛ], както и в диспозитива на решението е посочено "връща делото като преписка на Председателя на комисия за достъп до обществена информация, Министерство на физическото възпитание и спорта", а не "връща делото като преписка на [ЮЛ]". При това положение се е получило разминаване между действително формираната воля на съда и външно изразената воля, което представлява разновидност на очевидната фактическа грешка, а именно писмена грешка. Ето защо съдът законосъобразно е упражнил правомощието си, предвидено в чл. 175, ал. 1 от АПК, по искане на страна да отстрани допуснатата грешка, в резултат на което е постановил процесното решение. Същото е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора и предвид направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски Сдружение [ЮЛ] следва да бъде осъдена да заплати на Сдружение [ЮЛ] сумата от 700 (седемстотин) лева разноски, представляващи адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2104/27.03.2015 г., постановено по адм. дело № 480/2015 г. на Административен съд София - град.
ОСЪЖДА Сдружение [ЮЛ] да заплати на Сдружение [ЮЛ] сумата от 700.00 (седемстотин) лева разноски по делото.
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 2281/29.04.2015 г. и решение № 2989/29.04.2015 г., постановени по адм. дело № 480/2015 г. на Административен съд София - град.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Няма коментари:
Публикуване на коментар