1. Решението по дело C‑329/17 посочва, че по смислъла на директивата за ОВОС просеките в горите се считат за „обезлесяване с цел промяна на предназначението на земята“.
2. Решението по дело C‑243/15 може да се използва в частта на параграф 42 където се посочва, че компетентните
национални органи разрешават извършването на определена дейност в
защитените зони само когато са се уверили, че тя няма да увреди целостта
на тази територия. Такава е хипотезата, когато от научна гледна точка
не съществува никакво основателно съмнение относно липсата на такива
отрицателни последици. Това би ни свършило работа в процедури където
институти на БАН или други научни звена са внесли отрицателни становища
за ДОСВ.
3. За борбата по АПК може да се използва решението по дело C‑260/11. В него съда осъжда, че преценката дали едно дело по околна среда е въпрепятстващо скъпо не
може да почива на различни критерии в зависимост от това дали е
извършена в първоинстанционното производство, при обжалването на
решението на първата инстанция или при последващото обжалване. В
решението още има мотиви , че освен гражданите и техните организации
трябва да подлежат на система за правна помощ а при оценка на размера на
таксите не трябва да се отчита само икономическото състояние на
жалбоподателя.
4. Решението по дело C‑348/15
може да използваме широко във всички случаи когато е трябвало да се
прави процедура по ОВОС а не е направен. Съдът посочва, че е
държавите членки са длъжни да поправят всички вреди, настъпили поради
неизвършването на оценка на въздействието върху околната среда
За тази цел компетентните органи на държавите членки трябва да вземат
всички общи или специални мерки, за да поправят последиците от
неизвършването на оценката.
5. Решението по дело C‑470/16
показва, че разпоредбите на Орхуската конвенция, че делата не трябва да
бъдат възпрепяъсващо скъпи важат и за всикчи дела за околна среда, вкл.
за националното зкаонодателство.
Няма коментари:
Публикуване на коментар