Решение № 194 от 18.06.2013 г. на ВКС:
"Законът не установява никакви изисквания относно подписите на
физическите лица и относно техническите средства, чрез които те се
полагат върху писмени документи. Всяко физическо лице може свободно да
избере, както от какви писмени (буквени, от коя азбука, или други)
знаци (един или повече) да се състои подписът му, така и чрез какво
техническо средство той да бъде полаган. Няма никаква пречка и едно
физическо лице да се подписва по различен начин и чрез използването на
различни технически средства в различни случаи. Подписът може да бъде
положен, както чрез саморъчно изписване на писмени (буквени или други)
знаци (най-често - изписване на едно или повече от имената или на част
от име на автора, на т. нар. "параф" и пр.) - с традиционно (или с
друго) пишещо средство, така и чрез полагане на отпечатък от
предварително изработен печат (щемпел). Във всички тези случаи е
налице подписан документ, и ако той е частен, в случая - заповед за
уволнение, той удостоверява, че изявлението, съдържащо се в него
(материализирано в текста му), е направено от физическото лице,
положило подписа и посочено като негов автор (чл. 180 от ГПК). Липсата
на индивидуализиращи признаци на саморъчния подпис в последния случай,
- когато подписът е положен чрез печат (щемпел), е без значение, тъй
като съгласно процесуалния закон, авторството на документа (и на
подписа) може да бъде установявано с всички доказателствени средства
(а не само с експертно заключение на вещо лице - графолог). По
аргумент от чл. 42, ал. 2 от ЗЗД и чл. 579, ал. 1 от ГПК, самият автор
може да потвърди подписа си, респ. - авторството на писменото
изявление, материализирано в текста на документа, като потвърждаването
има обратно действие - към датата на издаването на документа."
Няма коментари:
Публикуване на коментар