Решение № 1765 от 6.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8591/2011 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева
в разпоредбата на чл. 22а, ал. 1, т. 3 ЗДДФЛ законодателят не е вложил смисъла на "семейно жилище" по СК. Това означава, че критерий при определяне на понятието "единствено за семейството жилище" е не ползването, а собствеността. Подробно мотивираните изводи на административния съд в противната насока са незаконосъобразни и като такива не следва да бъдат споделени.
В реда на изложеното следва да се отговори и на въпроса дали семейството следва да няма друга собственост, т. е. членовете му да не притежават друго общо жилище или идеални части от такова, или всеки от членовете на семейството не следва да притежава друго жилище или идеални части от такова. Според настоящия състав отговорът и на двата въпроса е еднозначен. За ползване на данъчното облекчение не би следвало нито който и да е от съпрузите и ненавършилите им пълнолетие деца да притежават собственост или идеални части на собственост върху друго жилище, нито те съвместно в режим на СИО или съсобственост да притежават такова (така Решение № 8612/16.06.2011 г. по адм. д. № 14826/2010 г., IА отд., ВАС). В процесния случай съпругът Йорданов притежава собственост върху друг недвижим имот, за който е установено, че е жилище, т. е. налага се изводът, че не е налице една от предпоставките за ползване на данъчно облекчение, а именно жилището, което е ипотекирано и за което се дължи заплащане на вноски по кредит, вкл. лихви, да е единствено за семейството. Доколкото съпругът притежава собственост върху друго жилище, то не следва да ползва данъчното облекчение: притежаваният от семейството друг имот има характер на "Жилище" по смисъла на § 1, т. 30 от ДР на ЗУТ, поради което не може да се приеме, че е налице нуждата, която се подпомага с въвеждането на данъчното облекчение.
Няма коментари:
Публикуване на коментар