http://npazar.court-sh.org/
Р Е Ш Е Н И Е
№ 15
гр.Н.П. 20.01.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Н.п. в публичното си заседание на тринадесети януари две хиляди и петнадесета година , в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ГАЛИНА НИКОЛОВА
СЕКРЕТАР ПРОТОКОЛИСТ: Б.А.
като разгледа докладваното от съдия Николова гр.д. № 958 по описа на НПРС за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното :
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание 1/ по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ за отмяна на уволнението и признаването му за незаконосъобразно и 2/ иск по чл. 344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на предишната месторабота и заеманата длъжност „водач на товарни и специализирани автомобили" в „***" ООД.
Ищецът твърди в исковата молба, че е работил в ответното дружество „***" ООД на длъжност „водач товарни и специализирани автомобили" по безсрочен трудов договор, когато на 21.10.2014 г. получил чрез доставка от куриер на „***" заповед № 8 / 20.10.2014 г. за прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл. 330, ар.2, т.6 от КТ вр. чл. 187, т.1, т.8 и т.9 от КТ, считано от 20.10.2014 г. В заповедта било посочено, че причините за прекратяване на трудовото правоотношение са „дисциплинарно уволнение, поради нарушаване на трудовата дисциплина: неявяване на работа в течение на повече от два последователни дни, злоупотреба с доверието на работодателя и увреждане на имуществото на работодателя". В получената пратка се намирали още служебна бележка, удостоверение за осигурителен стаж и справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал.5 от КТ и писмо, с което да върне подписаните от него документи в тридневен срок.
Ищецът сочи, че е върнал на ответника подписаните документи в тридневен срок, на 23.10.2014 г.
Ищецът сочи, че заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение е немотивирана и сочените в нея нарушения не са индивидуализирани, съгл. чл. 195, ал.1 от КТ.
Ищецът сочи, няма наложено дисциплинарно наказание на основание чл. 330, ал.2, т.6 от КТ, т.к само посочването в заповедта на това, че трудовия договор се прекратява поради „дисциплинарно наказание, поради" само по себе си не означава налагане на дисциплинарно наказание. Сочи, че няма налагане на такова наказание, доколкото от заповедта не се установява това. Поради това, че липсва наложено дисциплинарно наказание, то заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение се явява незаконосъобразна и следва да се отмени.
Ищецът сочи, че е налице незаконосъобразност на издадената заповед № 8 / 20.10.2014 г. и относно вписаната в нея дата на прекратяване на правоотношението, т.к е получил пратката с документи, в т.ч и заповедта на 21.10.2014 г., поради което и в нарушение на чл. 335, ал.2, т.3 от КТ е приета посочената в заповедта дата, вместо датата на която е прието изявлението за прекратяване.
Ищецът сочи, че е давал писмени обяснения по повод писмо с изх.№ 281/09.10.14 г. на работодателя, относно неявяването му на работа, считано от 07.10.2014 г., а с друго писмо с изх.№ 284/15.10.2014 г.бил уведомен, че започва дисциплинарно производство.
Ищецът сочи, че не е бил изслушан от работодателя преди налагането на дисциплинарното наказание.
Предвид на горното ищецът моли съда да уважи предявения от него иск по чл. 344, ал.1 от КТ като признае уволнението му за незаконосъобразно и в резултат на това да уважи и претенциите му за възстановяването му на предишната работа на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ.
Ответникът в рамките на дадените му от закона възможности по чл. 131 от ГПК в законовия едномесечен срок е представил писмен отговор на иска, в който сочи, че искът е неоснователен и недоказан и моли да се отхвърли. Ответникът не оспорва, че ищецът е бил в трудови отношения с него. Твърди, че няма допуснати нарушения при изготвянето на заповедта от 20.10.2014 г. Сочи, че заповедта е мотивирана. Ответникът сочи, че ищецът не се е явил на работа, считано от 07.10.2014 г., за което бил съставен констативен протокол. Преди налагането на наказанието са изискани писмените обяснения на работника в писмо от 13.10.2014 г.
Ответникът сочи, че ищецът е започнал работа при друг работодател още на 15.10.2014 г.
Предвид на горното ответникът твърди, че предявения иск е неоснователен и недоказан и моли да се отхвърли изцяло.
В съдебно заседание е прието между страните за безспорно установено, обстоятелството, че ищецът е започнал работа при друг работодател на 15.10.2014 г., както и че на 06.10.2014 г. работодателят не е давал съгласие за прекратяване на правоотношението по взаимно съгласие.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за безспорно и категорично установено от фактическа и правна страна следното:
По иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, съдът установи следното:
Видно от приложените копие от заповед № *** г. на управителя на „***" ООД, трудовото правоотношение между ищеца и ответника е било прекратено, считано от 20.10.2014 г.
Ищецът е заемал длъжността "водач на товарни и специализирани автомобили" на безсрочен трудов договор, като общия му трудов стаж при ответника е в размер на 10години, 7 месеца и 5 дни, съгласно посоченото в трудовата му книжка.
По делото е приложен констативен протокол № 1 от 09.10.2014 г., за установяване на нарушение, извършено от работник при ответното дружество, с който е констатирено, че ищецът по делото не се е явявал на работа, считано от 07.10.2014 г., което представлява дисциплинарно нарушение на чл. 187, т.1 от КТ. Протоколът е подписан от три лица – работодателят – управителят на ответното дружество и други две лица, работници в ответното дружество.
С писмо с изх. № 281/09.10.2014 г. от ответника до ищеца, в тридневен срок от получаване на писмото са поискани писмени обяснения относно неявяването му на работа, считано от 07.10.2014 г.
На 13.10.2014 г. ищецът по делото е депозирал писмени обяснения пред работодателя, в които сочи, че не се явявал на работа поради това, че на 06.10.2014 г. е подал молба за прекратяване на трудовото му правоотношение по взаимно съгласие, която била одобрена от работодателя. Поради това ищецът не се явявал на работа, т.к считал че има право на това съгл. чл. 325, т.1 от КТ.
След направено искане за отделяне на спорното от безспорно установеното между страните в съдебно заседание страните установиха, че работодателят не е давал съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие.
С писмо с изх. № 284/15.10.2014 г. ответникът е уведомил ищеца, че не е съгласен с молбата за освобождаване по взаимно съгласие по чл. 325, т.1 от КТ и не приема обясненията изпратени по пощата. В уведомлението е посочено, че прекратяването на безсрочен трудов договор следва да стане след отработване на едномесечно предизвестие. Със същото уведомление работодателят е уведомил ищеца, че носи дисциплинарна отговорност за нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал.1 от КТ, поради неявяване на работа, считано от 07.10.2014 г. , чл. 187, т.8 от КТ – злоупотреба с доверието на работодателя и по чл. 187, т.9 от КТ – увреждане на имуществото на работодателя и нанесени материални щети на дружеството. Ищецът е уведомен, че започва процедура по дисциплинарно уволнение.
С писмо с изх. № 301/20.10.2014 г. ответникът е уведомен, че в тридневен срок следва да върне подписан екземпляр от заповедта за освобождаване и справката за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал.5 от КТ.
По делото са приложени копия от заповед № *** г. на управителя на „***" ООД за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 20.10.2014 г.; справка по чл. 62, ал.5 от КТ; служебна бележка от 20.10.2014 г.
Със заповед № *** г. на управителя на „***" ООД е прекратено трудовото правоотношение с ищеца на основание чл. 330, ал.2, т.6 от КТ, вр. чл. 187, т.1, чл. 187, т.8 и чл. 187, т.9 от КТ. В заповедта са посочени причини за прекратяване на правоотношението – нарушение на трудовата дисциплина, неявяване на работа в течение на повече от два последователни дни, злоупотреба с доверието на работодателя и увреждане на имуществото на работодателя. В заповедта е посочено на работника да се изплатят обезщетение по чл. 224 от КТ за 4 дни. Заповедта е подписана от страните по нея, но не е посочено дата, на която е връчена на работника.
Представено е и копие от касова бележка от „***" за предаване на пратка от 23.10.2014 г. за „***" ООД.
Относно така описаните факти, съдът прие от правна страна следното:
Работодателят – ответник по делото е прекратил безсрочен трудов договор с ищеца на основание, съгласно посоченото в заповедта по чл. 330, ал.2, т.6 от КТ – дисциплинарно уволнение. В заповедта са посочени конкретните причини за това, а именно по чл. 187, т.1, чл. 187, т.8 и чл. 187, т.9 от КТ- нарушение на трудовата дисциплина, неявяване на работа в течение на повече от два последователни дни, злоупотреба с доверието на работодателя и увреждане на имуществото на работодателя.
Съгласно разпоредбата на чл. 330, ал.2 от КТ за да прекрати трудовото правоотношение без предизвестие в случай на дисциплинарно уволнение, то работодателят следва преди това да е наложил дисциплинарно наказание уволнение. В този случай прекратяването на правоотношението е последица от наложеното дисциплинарно наказание, което трябва да съответства на наказанията по чл. 188, т.3 от КТ. Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал.1 от КТ за налагане на дисциплинарно уволнение се изисква постановяване на нарочна заповед от работодателя. От приложените по делото писмени доказателства и от посоченото от страните се установява, че заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение" няма. По принцип законодателят не сочи, че налагането на дисциплинарното наказание е несъвместимо с прекратяването на договора, но докато за прекратяването на договора, съгл. чл.335, ал.1 от КТ е достатъчна само писмената форма и съгл.ал.2 прекратяването става от момента на получаването на писменото изявление за прекратяването на договора, то за налагане на дисциплинарно наказание се изисква винаги и задължително издаване на нарочна заповед на работодателя, съгл чл. 195, ал.1 от КТ. Налагането на самото дисциплинарно наказание изисква и надлежно провеждане на процедурата по неговото установяване и санкциониране.
За да прекрати трудовото правоотношение с работника на основание, наложено дисциплинарно наказание, работодателят е длъжен след като установи някое от нарушенията на трудовата дисциплина, посочени в чл. 187 от КТ да изслуша или да приеме писмените обяснения на работника и да събере необходимите за това доказателства. Не може да се приеме, че работодателят е изпълнил своите задължения за изслушване на работника или е приел писмените му обяснения, относно посочените в заповедта за прекратяване на трудовия договор нарушения на трудовата дисциплина, т.к както се вижда от заповедта за прекратяване са изброени три самостоятелни нарушения на трудовата дисциплина, а именно: неявяване на работа в течение на два последователни работни дни, злоупотреба с доверието на работодателя и увреждане на имуществото на работодателя. Първите две от посочените в заповедта нарушения, представляват от правна страна нарушения не на чл. 187, т.1 и на т.8, а на по чл. 190, ал.1, т.2 от КТ и по чл. 190, ал.1, т.4. Формулировката на дисциплинарните нарушения по чл. 187 е обща, докато дисциплинарните нарушения по чл. 190 са специални, т.к се отнасят до налагане на най – тежкото наказание – дисциплинарно уволнение и те представляват по – тежко по своя характер провинение, спрямо формулираните в чл. 187 от КТ нарушения. Това е така, т.к нарушението по чл. 190, ал.1, т.2 е производно на нарушението по чл. 187, т.1, доколкото и в двата случая се касае за неявяване на работа, но когато неявяването на работа е в течение на два последователни дни то представлява предпоставка за дисциплинарно уволнение. Същото е и при посоченото в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение основание злоупотреба с доверието на работодателя, което е регламентирано в чл. 190, ал.1, т.4 и в чл. 187, т.8 от КТ. С констативния протокол № 1 от 09.10.2014 г., е констатирано всъщност само едно от трите изброени в заповедта за прекратяване на правоотношението нарушения, а именно, че Д.Л.Т. не се е явявал на работа, считано от 07.10.2014 г., което представлява дисциплинарно нарушение на чл. 187, т.1 от КТ. Писмото, с което са искани обяснения на ищеца за констатираното дисциплинарно нарушение, копие от което е приложено по делото и е под № 281/09.10.2014 г. също сочи само за едно нарушение - неявяване на работа, считано от 07.10.2014 г. Други установени от работодателя нарушения и други искания за даване на обяснения за други нарушения, извършени от ищеца, ответникът не е отправял.
От това съдът прави извод, че работодателят – ответник е установил само едно нарушение на трудовата дисциплина, това по чл. 187, т.1 от КТ, искал е писмени обяснения само за едно нарушение, това по чл. 187, т.1 от КТ, а прекратява трудовото правоотношение на основание дисциплинарно уволнение при посочени три самостоятелни нарушения на трудовата дисциплина.
Съдът намира, че издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца е незаконосъобразна, поради това, че на първо място липсва надлежно наложено от работодателя, с нарочна писмена заповед и при спазване на разпоредбите на чл. 193, чл. 195 от КТ дисциплинарно наказание „уволнение". Издадената заповед № *** г. на управителя на „***" ООД за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 20.10.2014 г.би била законосъобразна, само ако имаше нарочно издадена заповед за налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение", но не и без такава. Освен това заповедта сочи, като конкретни основания, представляващи тежки дисциплинарни нарушения, довели до най – тежкото дисциплинарно наказание „уволнение", такива нарушения, които не са констатирани и за които работодателят не е искал обяснения от работника, съгл. чл. 193 от КТ. Липсата на изслушване на работника за дисциплинарните нарушения, за които му се прекратява трудовото правоотношение, което от своя страна е на основание наложено дисциплинарно наказание е съществено нарушение на процедурните правила по налагане на дисциплинарно наказание представлява самостоятелно основание за отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Законодателят е уредил прекратяването на трудовия договор, в случаите когато е наложено най – тежкото дисциплинарно наказание „уволнение", като негова законова последица от наложеното дисциплинарно наказание и това прекратяване настъпва ex lege. В настоящия случай обаче липсата на нарочна заповед за налагане на дисциплинарно наказание не може да бъде заменена с издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Не може да се приеме и това, че издадената заповед № *** г. на управителя на „***" ООД представлява заповед за налагане на дисциплинарно наказание, т.к освен посочването на причините за прекратяване на правоотношението, представляващи „наложено" дисциплинарно наказание, тя не съдържаизискуемите по чл. 195, ал.1 от КТ задължителни реквизити, представляващи сведения относно нарушителя, конкретното нарушение, описано с обективните и субективните му признаци, времето на извършване на нарушението, видът на наложеното наказание и правното основание, въз основа на което се налага дисциплинарното наказание. Съгласно трайната съдебна практика липсата само на един от посочените реквизити е достатъчно за да се приеме, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна, тъй като правната норма на чл. 195, ал. 1 от КТ е императивна. Практически в тази заповед липсват не един реквизит, а няколко - конкретното нарушение, описано с обективните и субективните му признаци и времето на извършване на нарушението. В този смисъл са редица решения на ВКС, сред които Решение № 1803 от 18.12.2001 г. на ВКС по д. № 24/2001 г., III г. о.; Решение № 49 от 15.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 624/2011 г., IV г. о., ГК и др.
Съдът, счита, че обстоятелството, че ищецът е започнал на 15.10.2014 г. работа при друг работодател, което е преди издаване на заповед № *** г. за прекратяване на трудовото му правоотношение, потвърждава факта, че ищецът не е бил на работа при своя работодател, в случая от 15.10, но това е по – скоро основание за друга дисциплинарна отговорност на работника и с нищо не променя установените пороци при налагане на дисциплинарно наказание „уволнение" и при прекратяване на правоотношението.
Гореизложеното дава основание на съда да приеме, че издадената заповед за прекратяване на правоотношението е незаконосъобразна, т.к се основава на незаконосъобразно наложено дисциплинарно наказание „уволнение".
Предвид на горното съдът намира, че прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца е незаконосъобразно и следва да се отмени изцяло.
По иска по чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на предишната работа, съдът намира, че същия е основателен и доказан. Основателността на тази претенция е в подчинение на искът по чл.344, ал.1, т.1 от КТ и изцяло зависи от неговото решаване. Ищецът е предявил искане да бъде възстановен на предишната си работа, а именно на длъжността „водач товарни и специализирани автомобили" при ответното дружество. Поради наличието на положителна предпоставка, каквато е признаването на прекратяването на правоотношението за незаконно, то иска следва да се уважи и ищецът бъде възстановен на предишната работа.
Ищецът няма претенции за заплащане на обезщетение за оставането си без работа, доколкото както самите страни приеха за безспорно установено в отношенията си, той е започнал работа при друг работодател още на 15.10.2014 г.
Ищецът е представил списък на дължимите от ответника разноски в размер на 480 лв., представляващи възнаграждение на представляващия го по делото адвокат. Съдът намира претенцията за основателна и доказана и следва да се уважи.
Предвид на обстоятелството, че трудовите дела са безплатни за ищците и по тях не се плащат първоначални такси ответника следва да бъде осъден да заплати ДТ в размер на 30 лв. за всеки от исковете по чл.344, ал.1, т.1, т.2 от КТ, съгл. чл.3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Общо се дължат 60лв. държавни такси по сметка на НПРС.
Водим от гореизложеното и на основание чл.315 във вр.чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, УВОЛНЕНИЕТО на Д.Л.Т. с ЕГН ********** ***, постановено със Заповед № *** г. на А.Б.Г., управител на „***" ООД гр. Н.п., със седалище и адрес на управление гр. Н.п., пл."***" № ***, вх.***, ет.***, ап.***, ЕИК по Булстат ***, на основание чл. 330, ал.2, т.6 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение поради дисциплинарно уволнение, ЗА НЕЗАКОННО.
ОТМЕНЯ на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ Заповед № *** г. на А.Б.Г., управител на „***" ООД гр. Н.п., със седалище и адрес на управление гр. Н.п., пл."***" № ***, вх.***, ет.***, ап.***, ЕИК по Булстат***, за прекратяване на трудовото правоотношение с Д.Л.Т. с ЕГН ********** ***, с място на работа: „***" ООД гр. Н.п. и на длъжност „водач товарни и специализирани автомобили" с НКПД: ***.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ Д.Л.Т. с ЕГН ********** ***, на предишната работа в „***" ООД гр. Н.п., със седалище и адрес на управление гр. Н.п., пл."***" № ***, вх.***, ет.***, ап.***, ЕИК по Булстат ***, на длъжността длъжност „водач товарни и специализирани автомобили" с НКПД: ***, с място на работа: „***" ООД гр. Н.п..
ОСЪЖДА „***" ООД гр. Н.п., със седалище и адрес на управление гр. Н.п., пл."***" № ***, вх.***,ет.***, ап.***, ЕИК по Булстат ***, представлявано от А.Б.Г., управител, ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата по бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Н.п. държавни такси върху уважените искове в размер на 60 лв./шестдесет лева/.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 от ГПК „***" ООД гр. Н.п., със седалище и адрес на управление гр. Н.п., пл."***" № ***, вх.***, ет.***, ап.***, ЕИК по Булстат ***, представлявано от А.Б.Г., управител, ДА ЗАПЛАТИ на Д.Л.Т. с ЕГН ********** ***, направените по делото разноски в размер на 480 лв.(четиристотин и осемдесет лева).
Решението подлежи на обжалване пред Ш. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл.345, ал.1 от КТ след влизане в законна сила на решението по делото ДА СЕ ИЗПРАТИ съобщение до ищеца за възстановяването му на предишната работа, който може да се яви за заемане на длъжността в двуседмичен срок.
http://www.os-yambol.org/ser/
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 25.
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД , ІІІ-ти въззивен
на 25 март
в закрито заседание в следния състав:
секретар
като разгледа докладваното от съдия Росица Стоева
в.ч.гр.дело №125 по описа за 2015 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274 и сл., вр. чл.121 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С.Д.Д. ***, чрез пълномощника адв.А.Д. от ЯАК против Определение №257/30.01.2015 г., постановено по гр.д.№3226/2014 г. по описа на ЯРС. С цитираното определение районният съд, след като е уважил възражението на „ПСТ Груп" ЕАД за местна неподсъдност на спора пред ЯРС, е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на РС – гр.София.
В жалбата се изразява недоволство от така постановеното определение с твърдения за неговата неправилност. Сочи се, че неправилно ЯРС е приел, че не е спазена местната подсъдност, респ. че не е налице хипотезата на чл.114 ГПК. Сочи се, че действително в процесния трудов договор като място на работа за ищеца е посочено „Автомагистрала Марица Лот 2", но реално ищеца е полагал труд в землището на с.Хаджи Димитрово, обл.Ямбол, което населено място попада в съдебния район на ЯРС. Предвид на изложените в частната жалба съображения се иска постановяване на определение, с което да се отмени атакуваното определение и при произнасяне по същество да се остави без уважение възражението на ответника заместна неподсъдност на спора пред ЯРС заедно с произтичащите от това законови последици.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК въззиваемата страна „ПСТ Груп" ЕАД не се е възползвала от процесуалното си право на отговор, не е депозирала такъв и не е изразила становище по частната жалба.
Съдът, след преценка на доказателствата и при съобразяване със закона прие следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, при наличието на правен интерес, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Жалбата е неоснователна. Съображенията са следните:
Производството пред ЯРС е образувано по искова молба на С.Д.Д. *** против „ПСТ Груп" ЕАД - гр.София, с която се иска на основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ да бъде отменена заповедта за уволнение, с която е прекратено трудовото правоотношение на ищеца, да бъде възстановен на работа и да му се присъди обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение.
В срока по чл.131 ГПК е подаден отговор от ответника, в който възразил против местната подсъдност на спора пред ЯРС. Посочил, че съгласно общата разпоредба на чл.108, ал.1 ГПК спорът следва да бъде отнесен пред РС - София, където е седалището и адресът на управление на ответника, тъй като счита за неприложима нормата на чл.114 ГПК, който не обосновава компетентност на ЯРС, тъй като мястото на работа на ищеца е било „Магистрала Марица ЛОТ 2 Димитровград-Харманли от км.36+400 до км.70+260", което не се включва в района на ЯРС.
За да уважи възражението за местна неподсъдност на спора, първостепенния съд е посочил, черазпоредбата на чл.114 ГПК, която предвижда възможност работникът да предяви иск срещу работодателя си и по мястото, където обичайно полага своя труд в случая е неприложима. Освен това ищецът не се е позовал на изборната подсъдност в исковата молба. Съгласно императивните разпоредби на КТ, мястото на работа е задължителен реквизит на трудовия договор, т.е. следва да бъде уговорено писмено. Видно от трудовия договор на ищеца, същият е бил с място на работа „Автомагистрала - Марица ЛОТ 2". Т.е. мястото на работа, уговорено в трудовия договор, предвижда полагане на труд по пътен участък, който не попада в съдебния район на РС - Ямбол.
Определението е правилно, а изложените мотиви се споделят и въззивния съд на осн. чл.272 ГПК препраща към тях.
Съгласно общото правило на чл.105/ГПК искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника. Изключение от тази норма е предвидено в чл.114 от КТ, съгласно която работникът може да предяви иск срещу работодателя си и по мястото, където обичайно полага своя труд. Касае се за изборна местна подсъдност, при която в тежест на работника е да установи, че мястото, където той обичайно полага своя труд е в съдебния район на съда, пред който е предявил иска.
В случая ищецът не е провел това доказване. Както правилно е констатирал и първостепенния съд висковата молба ищецът не се е позовал на изборната подсъдност. Едва в частната жалба е заявил, чемястото където реално е полагал труд е в землището на с.Хаджи Димитрово, обл.Ямбол и то е различно от посоченото в процесния трудов договор място на работа, което е „Автомагистрала Марица Лот 2".
Действително установено е от съдържанието на индивидуалния трудов договор на ищеца, че с него като място на работа на работника е определено „Автомагистрала Марица Лот 2". Правилно този факт е взет предвид от районния съд при формиране на изводите му, че задължителен елемент от договорното съдържание на трудовия договор е определянето на мястото на работа. Уредбата на понятието "място на работа" е в чл.66, ал.3 КТ – това е място, съвпадащо със седалището на предприятието, освен ако не е уговорено друго или не следва от характера на работата. На това място работникът предоставя работната си сила и изпълнява трудовите си задължения. Правилно в случая районния съд е приел, че ищецът не е доказал страните по ТПО да са постигнали съгласие за промяна на уговореното в трудовия договор място на работа. Липсват представени както пред първата, така и пред настоящата инстанция доказателства, установяващи, че мястото на работа на работника С.Д. ***.
Като е стигнал до идентични правни изводи, ЯРС е постановил правилен съдебен акт, който не страда от пороците, визирани в частната жалба и следва да бъде потвърден, а жалбата против него – оставена без уважение.
Водим от изложеното, ЯОС
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение №257/
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
http://kz-court.org/2009/go/
Р Е Ш Е Н И Е № ……
Казанлък, 24.03.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшки районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на четвърти март две хиляди и девета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н.
при секретаря ……….Е.И.………………… и в присъствието на
Прокурора…………………………………… като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 1075 ………………………по описа за 2008 година
Предявени са обективно съединени искове за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна, възстановяване на работата заемана преди уволнението и заплащане на обезщетение за оставане без работа, поради незаконно уволнение с правно основание чл.344,ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ. Исковете за заплащане на обезщетение за неспазено предизвестие и обезщетение за неползван платен годишен отпуск, чл.221, ал.1, чл.224, ал.1 от КТ следва да се считат при условията на евентуалност.
Ищецът чрез процесуалния си представител адв.М.С. твърди, че е бил в трудово правоотношение с ответника до издаване на заповед № 82/10.05.2008 година, когато труд.договор бил прекратен на основание чл.330, ал.2, т.6 вр.с чл.190, ал.1, т.2 от КТ, поради неявяване на работа, като охранител на обект „Габровница"-АД с.Г.Сахране от 24.03.2008 година до датата на издаване на заповедта. Счита, че издадената заповед е незаконосъобразна, тъй като не е налице нарушение на труд.дисциплина, а посочените мотиви в заповедта са незаконосъобразни. Счита, че труд.договор с работодателят му е за звено М+С „Хидравлик" в с.Ветрен, поради което заповед № 10/11.03.2008 година, с която е преместен на обект „Габровница" с.Г.Сахране е незаконосъобразна и като такава той не е длъжен да я изпълнява. Твърди, че на 7.03.2008 година се почувствал зле, тъй като страда от хипертонична болест на сърцето, обадил се на дежурния, извикана била спешна мед.помощ, но въпреки това дежурния му наредил да остане на поста си и той изкарал дежурството. След като възстановил работоспособността си, се завърнал на работа на 24.03.2008 година в с.Ветрен, но не бил допуснат в обекта, тъй като на негово место имало назначен друг работник. Твърди, че е налице разминаване между длъжността, за която е сключен труд.договор и длъжността, от която е уволнен - пазач невъоръжена охрана - охранител. Твърди, че е подал заявление вх. № 5/8.05.2008 година по чл.327, ал.1, т. 2 и 3 от КТ и прекратил едностранно труд.правоотношение, считано от същата дата, поради което счита, че със заповедта за уволнение се прекратява едно несъществуващо трудово правоотношение. Моли съдът да отмени издадената заповед като незаконосъобразна, да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност – пазач невъоръжена охрана и да осъди ответника да заплати обезщетение за месеците на оставане без работа /12.05.2008 - 12.11.2008/ в размер на 1478 лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска – 10.07.2008 година до окончателното изплащане. Претендира ответника да бъде осъден да му заплати 100 лв. обезщетение по чл.224 от КТ, представляващо обезщетение за 9 работни дни неползван платен год.отпуск за 2008 година, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане. Моли съдът да осъди ответника да му изплати обезщетение на основание чл.221, ал.1 от КТ вр.с чл.327, т. 2 и 3 от КТ в размер на 250 лв. за срока на предизвестие ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Претендира съдебни разноски.
На основание чл.131 от ГПК е постъпило становище-отговор от ответника, с което заявява, че предявените искове са допустими, но неоснователни. Твърди се, че издадената заповед е законосъобразна, тъй като отговаря на изискванията на чл.195 КТ. Освен това е издадена за нарушение на труд.дисциплина – неявяване на работа в течение на два и повече последователни дни. Твърди се, че ищеца е запознат със заповед № 10/11.03.2008 година, с която е преместен да работи като охранител от обект в с.Ветрен, в обект в с.Г.Сахране. Ищецът е бил в отпуск до 23.03.2008 година, но от следващия ден следва да изпълни заповедта, с която му се определя ново работно място. Това той не е сторил до датата на издаване на заповедта за дисциплинарно уволнение. Твърди се, че длъжностите „пазач невъоръжена охрана" и „охранител" са идентични. В подкрепа на това твърдение е представена молба за назначаване от 15.06.2004 година, в която ищеца иска да бъде назначен в дружеството като охранител, надлежно подписани декларации за проведени инструктажи, а в същото време в щатното разписание съществува само длъжността пазач невъоръжена охрана. Представена е длъжностна характеристика на охранител-пазач невъоръжена охрана. Твърди се, че явяването на ищеца на 24.03.2008 година на работа на старото му работно място не представлява изпълнение на трудови функции, още повече, че в сключения труд.договор не е уговорено конкретно работно място. Налице е позоваване на чл.118, ал.2 от КТ.
Ответникът оспорва на основание чл.193, ал.1 от ГПК представеното копие от труд.договор № 000721/1.07.2004 година, където е записано работно място М+С „Хидравлик". Такава конкретизация липсва в оригиналната заповед приложена към кадровото досие на работника, което се представя като доказателство по делото. Липсва такава конкретизация и в допълнителните споразумения към труд.договор. Открито е производство по оспорването. Съдът назначи съдебно-графологична експертиза.
Направено е възражение, че не е налице прекратяване на труд.правоотношение със заявление № 5/8.05.2008 година на основание чл.327, ал.1, т.2 и 3 от КТ, тъй като са развити съображения, че ответника не е променил едностранно характера и мястото на работа, както и не е забавил плащането на труд.възнаграждения и обезщетения по общественото осигуряване, тъй като всички дължими суми на ищеца са изплатени.
Оспорва се иска за обезщетение за неползван платен отпуск по размер, тъй като за три работни месеца ищеца има право на обезщетение за 5 работни дни, а не за 9 както е предявен иска и не за сумата 100 лв., а му се дължи сумата 47 лв.
Искането към съда е да се отхвърлят предявените искове като неоснователни и да му се присъдят разноските по делото.
За да се произнесе съдът взе предвид следното:
Безспорно е, че страните по делото са в трудово правоотношение от 1.07.2004 година до датата на уволнение. Трудовото правоотношение е прекратено със Заповед № 82/10.05.2008 година, издадена на осн. чл. 330, ал.2,т.6 вр. чл. 190, ал.1,т.2 от КТ.
Страните спорят с кой трудов договор е възникнало трудовото правоотношение между тях.
Ищецът се позовава на труд.договор № 000721/1.07.2004 година – л.5, в който е записано, че му се възлага и той приема да изпълнява в звено М+С „Хидравлик", с място на работа „Саламандър"-ООД, Казанлък длъжността „пазач невъоръжена охрана" за срок от 1.07.2004 до 31.12.2004 година. Заповедта е издадена на основание чл.70, ал.1 /липсва посочване на КТ/. Заповедта е подписана от ищеца като работник при сключване на договора и при постъпването на работа, управителя, зав.Личен състав, гл.счетоводител, ръководител ТРЗ
Ответникът се позовава на труд.договор № 000721/1.07.2004 година – л.18, в който е записано, че му се възлага и той приема да изпълнява длъжността пазач невъоръжена охрана, с място на работа „Саламандър"-ООД гр.Казанлък за срок до 31.12.2004 година, уговорен в полза на работодателя. Заповедта е издадена на основание чл.70, ал.1 от КТ. В така представения договор липсва уговорката, че предприятието възлага и работника приема да изпълнява в звено М+С „Хидравлик" уговорената длъжност. Труд.договор е подписан от работника и работодателя.
Двата труд.договора са идентични само по номер, дата и титулна част. Оформянето на заповедта с конкретните договорености се различават по стил, изписване, оформяне на подписи.
В писменото си становище процесуалния представител на ищеца се позовава на различието в понятията „работно място" и „място на работа", позовавайки се на обилната съдебна практика. С оглед на това приема, че на ищеца не му е променено работното място, а мястото на работа, което е фиксирано в представения труд.договор, където е написано, че мястото на работа е звено М+С „Хидравлик". Преместването на ищеца на друго място на работа в обект „Габровница"-АД, с.Г.Сахране счита, че е в нарушение на чл.119 от КТ. В тази връзка счита, че издадената заповед № 10/11.03.2008 година е незаконосъобразна и доверителят и не е длъжен да я изпълни. Позовава се и на различието в длъжността, на която е назначен ищеца – пазач невъоръжена охрана и длъжността от която е уволнен – охранител, както и на различния код по НКП
В писменото си становище процесуалния представител на ответника твърди, че не е налице промяна на мястото на работа, тъй като предмета на дейност на ответника е охрана на обекти, които се намират на различни места, за които сключените договори се променят непрекъснато, някои се прекратяват, други обекти се поемат на охрана. Практиката на ответника била, да не се записва конкретното работно място и записвайки звено М+С „Хидравлик" без да е посочено населеното място, не ползва ищеца, който твърдял, че той е в с.Ветрен, тъй като седалището на М+С „Хидравлик" е в Казанлък. Позовава се на представения от работодателя труд.договор, където не е отбелязано „работното място М+С „Хидравлик" С оглед на това приема, че на ищеца не му е променено работното място. Преместването на ищеца на друго място на работа в обект „Габровница"-АД, с.Г.Сахране счита, че не е в нарушение на чл.119 от КТ, а право на работодателя. В тази връзка счита, че издадената заповед № 10/11.03.2008 година е законосъобразна, издадена за допуснатите от ищеца нарушения на трудовата дисциплина. Също се позовава на НКП, в който фигурира професията „охранител". Позовава се, че ищеца при постъпването на работа е изявил желание да работи на длъжността охранител и като такъв е работел до уволнението си. В същото време заявява, че този спор е без правно значение, тъй като труд.договор с ищеца е прекратен.
Съдът намира, че в КТ, легално е определено мястото за работа и работното място. В чл.66, ал.3 от КТ, за място на работа се смята седалището на предприятието с което е сключен труд.договор, доколкото друго не е уговорено или не следва от характера на работата. А по смисъла на КТ в §1, т.4, „работно място" е помещение, цех, стая, нахождение на машина, съоръжение или друго удобно териториално определено място в предприятието, където работника или служителя по указание на работодателя, полага труда си в изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение.
Ноторно известно е, че седалището на предприятието М+С „Хидравлик"-АД е в гр.Казанлък. Макар, че в труд.договор № 721/1.07.2004 година представен от ищеца на л.5 е записано звено М+С „Хидравлик", без да е отбелязано къде то се намира, с място на работа „Саламандър"-ООД, Казанлък, заповед № 10/11.03.2008 година, издадена от ответника изрично е записано, че ищеца допускайки нарушение на трудовата дисциплина, работейки в обект М+С „Хидравлик" с.Ветрен, се премества от обект М+С „Хидравлик" с.Ветрен, в обект „Габровница"-АД, с.Г.Сахране. Това преместване с отбелязване на двата обекта е записано в уведомителното писмо изхождащо от ответника и насочено към ищеца – л.8. Двата обекта са предмет на заявлението изхождащо от ищеца до ответника – л.7 и 15. Обстоятелството, че обекта на който е работел ищеца не е вписан в труд.книжка, не е съотносимо към предмета на спора.
По искане на ищеца, съдът допусна извършването на съдебно-графологична експертиза, като назначи за в.лице Кръстьо П.П., в чиято добросъвестност и компетентност съдът няма основание да се съмнява. При изготвяне на заключението си, вещото лице е ползвал сравнителен материал, където ищеца е полагал свободно подписа си върху различни документи, по различно време и експериментално иззети подписи от ищеца, положени пред в.лице на 9.12.2008 година. Вещото лице дава заключение, че в труд.договор № 721/1.07.2004 година, представен от ищеца, подписа е положен от лицето Б.П.Д.. От представените от ответника труд.договор № 721/1.07.2004 г. и допълнително споразумение № 200/29.12.2004 година вещото лице дава заключение, че същите не са изпълнени от лицето Б.П. Минчев. Вещото лице обосновава своето заключение с твърдение, че подписите в двата документа са с еднаква транскрипция, но имат явно различие в следните признаци: степен на натиск, темп на изписване, вълнообразно изписване на елементите, необосновано спиране на пишещия предмет. За подписите на труд.договор от 1.07.2004 и допълн.споразумение от 29.12.2004 година представени от ответника, вещото лице дава заключение, че макар да са с еднаква транскрипция, „не кореспондират с действителното голямо неповторимо разнообразие" на подписите изпълнени от Б.П..
Заключението не бе прието от процесуалния представител на ответника и по негово искане съдът на основание чл.200, ал.3 от ГПК допусна извършването на съдебно-графологична експертиза от друго вещо лице, избрано от Списък на специалистите утвърдени за вещи лица от Комисията по чл.401, ал.1 ЗСВ за ОС-Ст.Загора. С писмена молба адв.А. оттегли искането си за назначаване на нова съдебно-почеркова експертиза. Следователно, изготвената експертиза следва да се цени, ведно с всички събрани доказателства.
Преди всичко съдът намира, че ответника, върху когото тежи доказателствената тяжест за законосъобразно уволнение не упражни правото си и не представи безспорни доказателства, че извършеното уволнение е правилно и законосъобразно. Не бяха ангажирани никакви доказателства за нарушение на труд.дисциплина, така както са заложени в заповед за уволнение № 82/10.05.2008 година. Съдът възприема заключението на в.лице Кръстьо П., тъй като няма основание да се съмнява в неговата компетентност и добросъвестност. Приема, че труд.договор който са сключили двете страни е този, който представя ищеца и е подреден на л.5 по делото и в който е фиксирано, че ищеца ще работи в звено М+С „Хидравлик". Където и да се намира звеното в Казанлък или в с.Ветрен, безспорно е, че то не е в с.Г.Сахране.
Съдът като приема определенията на законодателя за „работно място" и „място на работа" и позовавайки се на трайната съдебна практика намира, че звено или обект М+С „Хидравлик" с посочване на населеното място или без посочването му, е място на работа, а не работно място. Едностранното променяне на мястото на работа е забранено от законодателя в чл.118 от КТ. Съгласно чл.119 от КТ, трудовото правоотношение може да се измени само с писмено съгласие между страните. Безспорно е, че и двете норми са нарушени. Безспорно е от документите изхождящи от работодателя е, че ищеца е работел в с.Ветрен в звено или обект М+С „Хидравлик". Безспорно е, че местоживеенето на ищеца е в с.Ветрен, така както е отбелязано в труд.договор и в заповедта за прекратяването му. Да се приеме, че месторабота в с.Ветрен и месторабота в с.Г.Сахране е „работно място" - е в разрез с нормалната житейска логика и логиката на законодателя вложен в смисъла на двете думи.
След като съдът приема, че са нарушени нормите на чл.118 и 119 от КТ, следва позовавайки се на чл.126, т.7 от КТ да приеме, че издадената заповед № 10/11.03.2008 година като незаконосъобразна, не следва да бъде изпълнена от работника, за което той не следва да бъде уволняван дисциплинарно.
Съдът намира, че следва да обсъди длъжността, от която е уволнен ищеца, с оглед на обективно съединен иск по чл.344, ал.1, т.2 от КТ. След като приема за безспорно, че страните са обвързани от труд.договор № 721/1.07.2004 година – л.5, за длъжността пазач невъоръжена охрана, незаконосъобразно е прекратяване на труд.договор за длъжността „охранител". Кодовете по НКП имат значение, но те следва да намерят своето отражение в допълнителни споразумения между страните по основния труд.договор.
Съдът намира, че предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ са основателни и доказани и следва да бъдат уважени. Издадената заповед № 82/10.05.2008 година е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. Ищецът следва да бъде възстановен на длъжността заемана преди уволнението – пазач невъоръжена охрана
Ответника останал без работа поради незаконно уволнение, което е видно от представената труд.книжка – л. 39-42 и справка от ТД „НАП" – л.98-100, считано от 12.05.2008 година за 6 месеца. Последното брутно труд.възнаграждение, което е получил от ответното дружество през м.февруари 2008 година е 254.57 лв. Следователно предявения иск за 1478 лв. следва да бъде уважен. Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца обезщетение за оставане без работа след датата на уволнението - 12.05.2008 година, в размер на 1478.00 лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска - 10.07.2008 година до окончателното изплащане.
Предявените искове при условията на евентуалност за присъждане на обезщетение за недадено предизвестие по чл.221, ал.1 КТ в размер на 250 лв. и заплащане на обезщетение за неползван платен год.отпуск по чл.224, ал.1 от КТ в размер на 100 лв. следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
На ищецът следва да бъдат присъдени направените от него съдебни разноски в размер на 300 лв.- представен списък
Производството за ищецът е безплатно досежно държ.такса, но поради уважаване на исковете ответникът следва да бъде осъден да заплати държ. такса в размер на 159 лв. по сметка на Районен съд- Казанлък.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И
ПРИЗНАВА уволнението на Б.П.Д. с ЕГН ********** ***, със заповед № 82/10.05.2008 година, издадена от „Саламандър"-ООД, гр. К. за незаконосъобразно и го отменява, като възстановява Б.П.Д. на длъжността пазач невъоръжена охрана
ОСЪЖДА „САЛАМАНДЪР"-ООД, К. да заплати на Б.П.Д. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника адв.М.С. сумата 1478 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за 6 месеца, ведно със законната лихва от предявяване на иска - 10.07.2008 година до окончателното изплащане, както и направените от него съдебни разноски в размер на 300 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Б.П.Д. *** за обезщетения по чл.221 и чл.224, ал.1 от КТ, като неоснователни.
ОСЪЖДА „САЛАМАНДЪР"-ООД, К., да заплати държ.такса в размер на 159 лв. по сметка на Районен съд-Казанлък
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от 24.03.2009 година – посочен за обявяване на решение в с.з. 4.03.2009 пред Окр.съд-Ст.Загора
http://kos-bg.eu/post/
Р Е Ш Е
гр. Кюстендил, 18.11.2011.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание
на осемнадесети октомври
през двехиляди и единадесета година, в състав:
при секретаря Г.А.
като разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева
по описа за 2011 г. на КОС и, за да се произнесе взе предвид :
Д.И.Б. *** е обжалвал с въззивна жалба решение № 555 / 11.07.2011 г. на Кюстендилския районен съд, постановено по гр. д. № 4831 / 2010 г. по описа на същия съд, с което са отхвърленипредявените от въззивника против Общинско предприятие „Охрана" гр. Кюстендил, ул. „Цар Освободител" № 64, ет. 3 искове с правно основание чл. 74, ал. 1 от КТ за обявяване за недействителни допълнителни споразумения с № … / 06.10.2008 г. и № 164 / 20.11.2008 г. към трудов договор № 85 /30.12.2004 г., като противоречащи на законовата разпоредба на чл. 118, ал. 1 от КТ въвеждащи едностранно изменение на съдържанието на трудовото правоотношение, относно работно място, длъжност и трудовото възнаграждение, а по отношение на първото от тях и поради липса на предписаната от закона форма – липса на изведен номер.
Въззиваемото Общинско предприятие „Охрана" гр. Кюстендил, ул. „Цар Освободител" № 64, ет. 3 изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и счита решението на КРС за правилно.
КОС след като прецени становището на страните, събраните по делото доказателства / нови доказателства във въззивното производство не са събирани/ и след преценка на обжалвания съдебен акт, приема решението на КРС за правилно и потвърждава. Съображенията затова са следните:
Фактическата обстановка е установена правилно въз основа на надлежно събрани доказателства в първоинстанционното производство и относно която между страните няма спор.
Ответното
С решение № 74 от 27.03.2008 г. на ОбС Кюстендил е приета Наредба за реда за създаването, дейността, преобразуването и закриването на общинските предприятия, в сила от 04.04.2008 г.
С оглед изискването на §2 на ПЗР на горепосочената наредба за привеждане в 6 месечен срок от влизането й в сила в съответствие с изискванията на същата на правилниците за устройството и дейността на общинските предприятия, които й противоречат, с решение № 173 / 26.06.2008 г. на ОбСКюстендил е приет нов Правилник за устройството и дейността на ОП "Охрана"- Кюстендил, отменящ предходния. Съгласно чл. 7, ал.1 от същия ответното ОП не е част от общинската администрация., асключването, изменинето и прекратяването трудовите дговори на работниците и служителите на предприятието е правомощие на директора на същото съгласно чл. 16, т. 4.
Първоначално между ищеца и Община Кюстендил – работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ / представлявана от кмета/ е сключен трудов договор № 85 / 30.12.2004 г., с 6 месечен срок за изпитване, считано от 01.01.2005 г. по силата на който въззивникът е заемал длъжност "пазач-невъоръжена охрана", с място на работа Община Кюстендил, ОП "Охрана" .
Между горепосочените страни е сключено допълнително споразумение № 95 / 01.07.2005 г., с което е изменено съдържанието на трудовото правоотношение, касаещо длъжност със същия код по НКДП и с наименование "охранител", от такова със срок за изпитване в такова за неопределено време.
Както правилно е констатирал и първоинстанционният съд в последващите допълнителни споразумения, заеманата от ищеца длъжност – "охранител" е посочвана с код по НКПД 51693002., променяно е трудовото възнаграждение и до 01.07.2008 г. основното
Със заповед № 797 / 24.07.2008 г. на Кмета на Община Кюстендил на основание чл.16, т.4 от Правилника за устройството и дейността на ОП "Охрана" Кюстендил е разпоредено в срок до 28.07.2008г. отдел "Човешки ресурси" към Община Кюстендил да предаде на директора на ОП "Охрана" под опис, личните трудови дисиета на заетия в посоченото ОП персонал. С протокол от същата дата е извършено приемане и предаване на ЛТД на 39 служители от ответното предприятие, включително и това на ищеца.
На 06.10.2008 г.
На 20.11.2008 г. е
В приетото ЛТД на ищеца се съдържат подадени от него молби до директора на ответното ОП - на 26.11.2008 г. за разрешаване ползването на платен годишен отпус, а
на 17.12.2008г. за прекратяване на този вид отпуск, поради ползване на отпуск по болест.
От приетото в първоинстанционното производство заключение на съдебно-счетоводната експертиза е установено, че трудовите възнаграждения на ищеца са били изплащани от сметка на ОП "Охрана", открита на 02.02.2005 г. в "Интернешънъл Асет Банк", клон Кюстендил.
Със заповед от № 51 / 15.01.2009 г. на директора на ОП "Охрана" Кюстендил е прекратено трудовото правоотношение между ответното ОП и ищеца, заемащ длъжност "охранител", поради наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Производството с предмет на разглеждане предявени от ищеца против Община Кюстендил искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, чл. 344, ал.1, т.2 и чл. 344, ал.1, т. 3 от КТ не е приключило с влязъл в сила съдебен акт.
С обжалваното решение КРС е отхвърлил предявените от ищеца против ОП „Охрана" Кюстендил искове с правно основание чл. 74, ал. 1 от КТ за обявяване за недействителни горепосочените две допълнителни споразумения № … / 06.10.2008 г. и № 164 / 20.11.2008 г. към трудов договор № 85 /30.12.2004 г., като противоречащи на законовата разпоредба на чл. 118, ал. 1 от КТ, тъй като с тях е въведено едностранно изменение на съдържанието на трудовото правоотношение, относно работното място, длъжността и трудовото възнаграждение на ищеца, а по отношение на първото от тях и поради липса на предписаната от закона форма – липса на изведен номер. решението е обжалвано от ищеца.
Въззивната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, а разгледана по същество се явява неоснователна.
Предвид установената фактическа обстановка се налага извод за неоснователност на исковете с правно основание чл. 74 от КТ относно двете допълнителни споразумения, тъй като не се установи наличието на основанията за недействителност сочени от ищеца.
Изводите на КРС затова, че с двете изготвени допълнителни споразумения не е извършвана едностранно / без съгласието на ищеца/ промяна относно мястото на работа и заеманата от ищеца длъжност, а е извършена промяна относно размера на трудовото възнаграждение и същото е увеличено са правилни и се споделят изцяло от настоящата инстанция.
Правилно е било пояснено с обжалваното решение и това, че границите, в които следва да се разглежда настоящия правен спор са очертани от заявените основания в и. м., както и това, че в случая с произнасяне по предявените искове няма да се разреши със сила на пресъдено нещо въпросът относно това кой е бил работодател на ищеца към момента на уволнението му. Това е така, тъй като задължителното действие на решението по чл. 297 от ГПК е в рамките на пределите на силата му на присъдено нещо, които се обективират в диспозитива на решението.
Висящността на спор относно уволнението на ищеца извършено със заповед на директора на ответното ОП и същевременно предявени срещу Община Кюстендил искове по чл. 344, ал.1, т.1, т. и т. 3 от КТ за ищеца обуславя наличие на правен интерес от предявяване на исковете по чл. 74 от КТ касаещи основни елементи от съдържанието на трудовото правоотношение, което е съществувало – място на работа и характер на работа.
Тъй като във въззивната жалба изрично са изложени доводи, във връзка с това кой е бил работодател на ищеца следва да се има предвид, че в настоящето производство несъмнено предмет на разглеждане е трудов спор по смисъла на чл. 357 от КТ и исковете са предявени срещу ответното ОП, което има структурна самостоятелност включително и относно възникване и прекратяване на трудовите правоотношения със служителите и работниците от персонала му, независимо, че не е самостоятелно ЮЛ. Предвид това и изложеното по-горе относно статута на същото уреден с действащия правилник следва отговор на въпроса, че същото има качеството на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, която разпоредба съдържа ясно и точно легално определение на това понятие.В изложената по-горе фактическа обстановка са изложени достатъчно обстоятелства сочещи на това, че исканията свързани с ползване на отпуск и др. относно съществуването на трудовото правоотношение ищецът е отправял именно до лицето представляващо ответното ОП и не е имал очевидно съмнения относно това кой е негов работодател, още повече, че молбите не са адресирани до Община Кюстендил - кмета на същата, както е процедирано преди това. Освен всичко изложено следва да се има предвид и това, че с допълнителните споразумения, чиято недействителност се иска да бъде прогласено нямат за цел промяна на работодателя / съдържанието на същите е ясно/.
Събраните по делото доказателства не установяват мястото на работа по трудовото правоотношение с ищеца да е било променяно, включително и с горепосочените две споразумения. В и.м. е изложено твърдение затова, че мястото на работа било променено едностранно от новия работодател с изготвените от него две допълнителни споразумения. Липсва изложение на други обстоятелства сочещи обективно да е настъпила такава промяна въз основа на тези допълнителни споразумения. Същевременно се твърди, че едностранно било изменено и работното място на ищеца. Изложеното налага пояснение затова, че двете понятия – място на работа и работно място са съвсем различни и за всяко от тях се съдържа законова дефиниция, като тъждественост между тях не съществува. Както правилно е посочил и КРС според разпоредбата на чл. 66, ал. 3 от КТ за място на работа се определя седалището на предприятието, доколкото не е уговорено друго. В случая още по първоначално сключения трудов договор с Община Кюстендил мястото на работа е определено по седалище на общината, с конкретизацията - ОП „Охрана". Впоследствие така определеното място на работа не е променяно, включително и с горепосочените допълнителни споразумения. Изложените във въззивната жалба доводи за промяна на мястото на работа не могат да бъдат споделени, тъй като очевидно не се има предвид място на работа, а работното място. Нещо повече мястото на работа не е самата Община Кюстендил или ОП „Охрана" Кюстендил, а е било седалището на всяко от тях. Изрично следва да се посочи, че седалището на ответното ОП определено съгласно чл. 2, ал. 2 от правилника е гр. Кюстендил, а адресът на управление е ул. „Демокрация" № 44 – Б, гр. Кюстендил. Адресът на управление не определя мястото на работа. Съгласно чл. 66, ал.1, т.1 от КТ мястото на работа се определя с трудовия договор, това е съществен елемент от неговото съдържание, поради и което в чл. 118, ал.1 от КТ се съдържа забрана за едностранно изменение съдържанието на трудовото правоотношение. Що се касае до работното място, то легалното определение на понятието се съдържа в §1, т. 4 от ДР на КТ, а в случая липсват данни относно това как и дали е променяно работното място на ищеца. Освен това според разпоредбата на чл. 118, ал. 2 от КТ не се смята изменение на трудовото правоотношение, когато работникът или служителят е преместен на друго работно място в същото предприятие, без да се променят определеното място на работа, длъжността и размерът на основната заплата на работника или служителя.
Предвид изложеното следва, че с изготвените две допълнителни споразумения не е изменено едностранно мястото на работа и в този смисъл не е настъпила промяна в съдържанието на трудовото правоотношение.
Не е налице промяна и досежно заеманата от ищеца длъжност. В решението са изложени ясни, разбираеми и подробни мотиви относно липсата на такова изменение. В съдържанието на всяко от допълнителните споразумения заеманата длъжност е посочвана с конкретен код съгласно действалата НКПД, 2005 г. и очевидно е, че се касае за една и съща длъжност, без същата да е променяна. В допълнителните
споразумения предмет на исковете е допусната неточност при изписване наименованието на длъжността, което не сочи за промяна в трудовата функция осъществявана от ищеца по трудовото правоотношение. По делото липсват каквито и да е доказателства установяващи да е настъпила такава промяна. Изложените във въззивната жалба доводи относно това как е преминала дейността в ответното предприятие, структурата на това предприятие и персонала на същото не касаят настоящия правен спор. Освен това невярно е твърдението, че тези въпроси не били изяснени. Конкретна информация затова се съдържа, както в отменения, така и в действащия правилник уреждащ устройството и дейността на това общинско предприятие. Липсват данни такава неяснота да е съществувала за ищеца и същият да не е бил наясно каква дейност осъществява предприятието, в което работи, какво е естеството на трудовата функция, която е следвало да изпълнява за заеманата от него длъжност.
Изложеното обуславя извод затова, че с двете допълнителни споразумения не е променено едностранно съдържанието на трудовото правоотношение с ищеца досежно мястото на работа и длъжността.
Липсва законова забрана за едностранно изменение размера на трудовото възнаграждение в смисъл увеличение размера на същото, а точно обратното - съгласно чл. 118, ал. 3 от КТ работодателят може едностранно да увеличава трудовото възнаграждение на работника или служителя. В случая с всяко от допълнителните споразумения е осъществено именно такова увеличение на трудовото възнаграждение, което ясно личи от съдържанието им, тъй като няма спор, че те не обективират постигнато съгласие между страните, тъй като няма спор, че волеизявление от страна на ищеца липсва, поради което и не може да се приеме наличие на съгласие. Липсата на номер в допълнителното споразумение от 06.10.2008 г. не опорочава същото и не касае неговата действителност.
Решението на КРС, с което исковете са отхвърлени е правилно и следва да бъде потвърдено.
Страните не са претендирали разноски по водене на делото пред настоящата инстанция и този въпрос не се обсъжда.
Води от горното, КОС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
http://www.justice-ruse.org/
Р Е Ш Е Н И Е
№ 553
гр. Русe, 23.03.2012г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Русенски районен съд, ХI - ти граждански състав в публично заседание на деветнадесети март, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Тихомира Казасова
при секретаря Г Г, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 16 по описа за 2012 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Р.Б.Р. ***1г. управителят на „Локитран" ЕООД му предложил да извършва транспортни услуги с негови автомобили от Европа до България срещу възнаграждение за всеки курс в размер на 240 лева, а когато пътува сам – 8,50 лева на километър. Километрите се отчитали въз основа на пътен лист. Като доставянето на товара и маршрута се установявали с ЧМР. Твърди се, че за тези уговорки не е сключен писмен договор.
Ищецът заедно с управителя на ответното дружество извършил два курса от България до Франция и обратно, като след това Р.Р. извършил самостоятелен курс, който приключил на 25.12.2011г. На посочената дата се свързал с ответника и поискал да му бъде изплатено уговореното възнаграждение, като го уведомил, че докато не изпълни задължението си няма да извършва транспортни услуги.
На 29.12.2011г. ищецът получил нотариална покана от „Локитран" ЕООД чрез която бил уведомен, че е извършил дисциплинарни нарушения, за които ответникът изискал писмени обяснения.
Р.Р. твърди, че не е подписвал трудов договор с ответното дружество, не са му връчени длъжностна характеристика и уведомление по чл.62, ал.3 КТ, с оглед което счита, че не е налице дисциплинарно нарушение. При извършена справка в НАП разбрал, че има регистриран трудов договор с „Локитран" ЕООД от 16.12.2011г. Заявява, че не е подавал молба за постъпване на работа в дружеството, не разполага с трудов договор, не му е връчвана длъжностна характеристика, не е провеждан инструктаж, не е представял медицинско свидетелство за постъпване на работа, както и каквито и да е други документи, не е договарял задължителните условия и съдържание на трудовия договор, съгласно чл.66 КТ – място на работа, наименование на длъжността, времетраене, отпуск, основно и допълнителни трудови възнаграждения и др. Според договореното с ответника следвало да извършва транспортни услуги при определено възнаграждение. Приема, че след като „Локитран" ЕООД е регистрирало в НАП трудов договор е налице правен интерес да иска обявяване недействителността на този трудов договор. Счита, че същият е недействителен поради нарушение изискването за писмена форма.
По изложените съображения Р.Б.Р. моли съда да постанови решение, с което да обяви за недействителен трудов договор сключен с ответното дружество на 16.12.2011г. поради нарушения на закона – чл.62, ал.1 КТ – липса на писмена форма; чл.66 КТ – липса на задължително съдържание; чл.63, ал.1 и ал.2 КТ – липса на връчени задължителни документи за начало на изпълнение на трудов договор.
Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът „Локитран" ЕООД оспорва допустимостта и основателността на ищцовите претенции. Приема, че липсва правен интерес от предявяване на иска, предвид твърдението на ищеца относно липсата на трудово правоотношение. Заявява, че на 17.12.2011г. Р.Р. е постъпил на работа във фирмата, а трудовият договор бил регистриран в НАП, в късния следобед на 16.12.2011г. Тъй като документите свързани с трудовото правоотношение били изготвени непосредствено преди първия курс на ищеца, последният заявил, че ще ги подпише след завръщането си в страната. За правилно и точно изпълнение на работата, управителят на дружеството дал подробни указания в присъствието на шофьора В.Г.. Предоставил на ищеца служебна навигация и 150 евро. На 25.12.2011г. през нощта Р.Р. паркирал автомобила пред дома на управителя и го уведомил по телефона, че няма да работи повече във фирмата. На същата дата по обяд, управителят потърси ищеца в дома му и изискал отчет за свършената работа. Р. го уверил, че всичко е наред, а служебните пари не са похарчени и заедно с останалите документи и навигацията се намирали в автомобила. Ответникът го поканил да подпише трудовия договор, длъжностната характеристика и справка за подадените уведомления, но той отказал с обяснението, че напуска. По-късно, в присъствието на С.Н. управителят отключил камиона, но установил, че липсват служебните пари, навигацията и товарителниците, за което впоследствие подал жалба до прокуратурата. На 27.12.2011г. въпреки изричното уведомление Р.Р. не се явил на работа, за да изпълни трудовите си задължения по доставка на поетите от Франция товари, което наложило възложило работата на друг шофьор. Поради извършено дисциплинарно нарушения ответникът изискал писмени обяснения от ищеца и му наложил дисциплинарно наказание „уволнение". Твърди се, че заповедта за уволнение е подписана от Р.Р..
Ответникът не оспорва обстоятелството, че ищецът не е подписал трудов договор, като твърди, че вина за това има последният. Твърди, че Р.Р. се е съгласил да изпълнява поетите трудови задължения, във връзка с което е провел курс до Франция. В отговор на отправената нотариална покана се явил за предоставяне обяснения по повод образуваното дисциплинарно производство, а по-късно подписал заповедта за уволнение и получил трудовото си възнаграждение за м.декември 2011г., а за времето през което е бил в трудово правоотношение работодателят внесъл задължителните осигуровки. Ответникът приема, че основната фактическа предпоставка, от която възниква и следва наличието на трудовото правоотношение е факта на реално изпълнение на работата от работника/служителя. В този смисъл приема, че въпреки липсата на подпис на трудовия договор и молба за постъпване на работа, страните са били обвързани от валидно трудово правоотношение.
По изложените съображения моли съда да отхвърли претенцията като неоснователна.
След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Представени са: трудов договор №15/16.12.2011г., неподписан от ищеца, според който последният заемал длъжността „шофьор лекотоварен автомобил" в „Локитран" ЕООД за срок от 16.12.2011г. до 16.03.2012г., с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 396 лева и характеристика за длъжността „Шофьор лекотоварен автомобил", на която не е положен подпис от служителя. Изготвени са: справка по чл.62, ал.5 КТ и придружително писмо №183901101956524/16.12.2011г.
В периода 17.12. – 25.12.2011г. ищецът е извършил международен превоз (пътен лист серия Т №0440073).
Съгласно констативен протокол №1/04.01.2012г., Р.Р. отказал да даде изискани от „Локитран" ЕООД писмени обяснения във връзка с допуснати нарушения на трудовата дисциплина и не възстановил служебните GPS навигация, пари и товарителници. Със заповед №1/09.01.2012г. на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение". Заповедта е подписана от Р.Р. с възражения. На 12.01.2012г. ответникът изготвил справка по чл.62, ал.5 КТ и придружително писмо №183901200078212. Впоследствие сезирал Районна прокуратура – Русе за това, че ищецът не е възстановил служебните пари, навигация и товарителници. През м.януари 2012г. „Локитран" ЕООД превело задължителните осигуровки в НАП, а по сметка на Р.Р. – трудово възнаграждение и командировъчни за м.декември 2011г.
След извършена проверка на „Локитран" ЕООД, Дирекция „Инспекция по труда" – Русе установила, че трудов договор №15/1612.2011г. не е подписан от ищеца.
С показанията С.Н. и В.Г. се установяват отношенията между страните по делото. Според изложеното от тях, през м.декември 2011г. управителят на фирмата обучавал Р.Р.. На 16.12.2011г., в телефонен разговор, му предложил да поеме курс до Франция. Св.Н. твърди, че по повод предстоящия международен превоз е повдигнат въпроса за сключване на трудов договор. Управителят на ответното дружество изискал личните данни на ищеца, необходими за изготвянето на съответния формуляр и го уведомил, че договорът ще бъде срочен. Заявява, че в хода на разговора не е договарян размер на трудовото възнаграждение, допълнително възнаграждение, отпуски. Заявява, че договорът не е подписан от ищеца преди курса, тъй като същият бил изготвен на 16.12.2011г. вечерта, а Р.Р. потеглил на 17.12.2011г. след проведена оперативка. Едновременно с това твърди, че вечерта на 16.12.2011г. заедно със съпруга си (управител на „Локитран" ЕООД) посетили дома на ищеца и му предали GPS навигация, а на следващата сутрин Николай Н. го инструктирал и му предал служебните пари – 150 евро и 12 лева. Свидетелката заявява, че след като ищецът се върнал от курса отказал да подпише трудовия договор. След изготвяне заповедта за дисциплинарно наказание, С.Н. превела по сметка на Р.Р. трудово възнаграждение за м.декември и командировъчни пари, както и задължителните социални осигуровки. Твърди, че ищецът не е дал номер на банкова сметка, ***, че има такава в „Уникредит Булбанк". В останалата част показанията на свидетелите са неотносими към правния спор.
При така установеното, съдът прави следните правни изводи:
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът квалифицира правно, предявения иск по чл.74 от КТ.
Предявеният иск се основава на твърдения от страна на Р.Р. за наличие на уговорка с ответника за извършване на транспортна услуга, въз основа на която последният изготвил и регистрирал в НАП трудов договор, който е в разрез с разпоредбите на чл.62, ал.1; чл.66 и чл.63, ал.1 и 2 от КТ. За ищеца е налице правен интерес от предявяване на иска, тъй като от изхода на спора зависят редица права и задължения на страните. Поради това съдът приема претенцията за допустима.
Съгласно чл.74, ал.1 КТ трудов договор, който противоречи на закона или колективния трудов договор или ги заобикаля, е недействителен.
С изменението в Кодекса на труда от 2002г., бе възстановена писмената форма като условие за действителността на трудовия договор, а не само за доказването му. Чл.62, ал.1 КТ установява основното правило, че договорът се сключва в писмена форма, в която волята на страните за сключването и съдържанието му се изразява писмено и договорът се подписва от тях. В чл.63, ал.2 КТ е въведена забрана за работодателя да допуска до работа работник/служител, преди на последния да бъдат предоставени екземпляр от двустранно подписан трудов договор и копие от уведомление по чл.62, ал.3 КТ, заверено от ТП на НАП. Работникът от своя страна е длъжен да постъпи на работа в едноседмичен срок от получаване на трудовия договор и уведомлението. С въвеждането на така описаните законови изисквания на практика отпада възможността за възникване на трудово правоотношение без сключен между работника/служителя и работодателя писмен трудов договор, който да е връчен на работника/служителя, преди да започне да престира работната си сила.
В настоящия казус бе установено, че страните не са уговаряли задължителните реквизити от съдържанието на трудовия договор – основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане; размера на основния и удължения платен годишен отпуск; продължителността на работния ден или седмица и др. Безспорно е, че ищецът не е подписвал трудов договор. Подписът обективира съгласие по клаузи в договора, а служителят не е изразил такова. Нещо повече, С.Н. – свидетел на ответната страна твърди, че ищецът е отказал да подпише представеният му на 25.12.2011г. трудов договор. В срока, визиран в чл.63, ал.1 КТ, ответникът не е предоставил на ищеца съответните документи – двустранно подписан трудов договор и копие от уведомлението по чл.62, ал.3, заверено от ТД на НАП. Тези пороци характеризират процесния трудов договор като сключен в нарушение на императивни законови разпоредби, което е основание за неговата недействителност, която следва да бъде прогласена.
Недействителността на трудовия договор за разлика от нищожността като форма на недействителност в гражданското право, не дава възможност на страните да се позовават на нея, преди тя да бъде обявена по съдебен ред. В този смисъл прогласяването на недействителността ще има действие занапред.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника са направените от ищеца разноски в размер на 150 лева – възнаграждение на редовно упълномощен адвокат.
С оглед разпоредбата на чл.78, ал.6 ГПК ответното дружество следва да заплати по сметка на РРС държавна такса в размер на 50 лева.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА, на основание чл.74, ал.1 от КТ недействителността на трудов договор №15/16.12.2011г., сключен между Р.Б.Р., ЕГН ********** и „Локитран" ЕООД, ЕИК 200144276, със седалище и адрес на управление – гр.Русе, ул."М"№, представлявано от управителя Н Л Н..
ОСЪЖДА „Локитран" ЕООД да заплати на Р.Б.Р., ЕГН ********** сумата 150 лева – направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „Локитран" ЕООД да заплати по сметка на РРС държавна такса в размер на 50 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
http://rs-svilengrad.haskovo.
Р Е Ш Е Н И Е
№ 14.12.2012г. гр.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Свиленградски районен съд
на четвърти декември
в публично съдебно заседание в следния състав:
секретар: Ц.Д.
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Кирева гражданско дело №672 по описа на РС-Свиленград за 2012г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. чл.225, ал.1 от КТи чл.213,ал.2 от КТ.
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Г.П.Р. с ЕГН ********** ***17против „Агенция Митници" със седалище и адрес на управление: град София, ул.Г.С.Р. №47 представлявана от директора В.Танов , в която се твърди, че по силата на трудов договор № 967/01.04.1996г. и допълнително споразумение към него № 2947/15.03.2004г.ищеца заемал длъжността "младши митнически специалист" в Агенция "Митници", с място на работа - Митница Свиленград. Договорът бил сключен на основание чл.67, ал.2, във вр, с чл.70 от КТ - за неопределено време. Със Заповед № 6867/04.05.2010г. било прекратено трудовото му правоотношение на основание чл.330,ал.2,т.6 от КТ.С влязло в сила решение по гр.д.№ 315/ 2010г. по описа на РС-Свиленград уволнението му било признато за незаконно и отменено, като бил възстановен на заеманата преди уволнението длъжност.
Със заявление № П94-0117/23.03.2012г. заявил желанието си да се върне на предишната си работа. С Протокол от 26.03.2012г. било удостоверено, че на същата дата ищеца се явил на работа в Митница Свиленград.За времето от 26.03.2012г. до 18.05.2012г. включително работодателят му бил изплатил дължимото трудово възнаграждение.На 19.05.2012г. му било предложено да подпише т.нар. допълнително споразумение № 2988/07.05.2012г. към трудовия му договор, с което едностранно се променяло мястото му на работа — от общата структура- Митница Свиленград, в отдел "Приходи", Специализирана администрация, Митница Свиленград-ТМУ, считано от 26.03.2012г, което допълнително споразумение ищеца отказал да подпише.На 22.05.2012г. в 09:00 часа се явил в административната сграда на Митница Свиленград в кв."Кап.Петко войвода"-Свиленград за започване на работния си ден и изпълнение на трудовите задължения съгласно трудовия му договор и на определеното му със заповед на Началник Митница-Свиленград работно място в отдел ''Приходи", но не бил допуснат от служителя на портала - техн.сътрудник Борислав Костадинов Ковачев, да влезе в сградата и да заема работното си място. Обяснението му било, че има заповед от Началник Митница Свиленград да не бъде допускан в сградата, докато не подпише допълнителното споразумение към трудовия му договор. М.Г.П.- Началник отдел "Приходи", в който бил разпределен, отбелязала и удостоверила с подписа си в регистъра за паричните средства, че му е отказан достъп до работното място от Началник Митница Свиленград. Същият регистър за паричните средства с устна заповед на Н-к Митница Свиленград бил преместен от отдел "Приходи" в отдел "ЧРАОС", чийто началник Станка Атанасова заявила, че ищеца не може да се разписва в този дневник, по заповед на началника на митницата. Така също бил изключен от таблицата за отчитане явяването и неявяването на работа в отдел "Приходи", пак по устна заповед на Началник Митница Свиленград до Н-к отдел "Приходи" М.Паскова. Опитите му през целия ден да се срещне с Началника се оказали безуспешни. Със заявление от същата дата - 22.05.2012г. до Началник Митница Свиленград, изпратено по куриер (тъй като му бил отказан достъп до деловодството), номер на товарителница 26478754, номер на опаковка 401585315, на фирма за доставка на куриерски услуги "Спиди" - градски куриер, доставено в 13.58 часа същия ден, поискал да бъде допуснат до работното си място и да му бъде осигурена работата, за която бил нает по трудов договор. Същият ден сигнализирал с писмо Инспекцията по труда за противозаконното му недопускане до работа.За времето от 22.05.2012г. до 28.05.2012г. не бил допускан в сградата на митницата, като служителите на портала- К.И.Х.- портиер и В.С.С.-техн.сътрудник, аргументирали недопускането му до вътрешността на административната сграда със заповед на началника /Н-к Митница Свиленград/, тъй като не бил подписал предложеното му допълнително споразумение.На 29.05.2012г. не бил спрян на портала, но в 09:45 ч, на работното му място в отдел '"Приходи", където бил с колегите си М.Г.П., Д.А.В. и К.Д.Н.,*** - Тодор Караиванов и му заявил, че трябва да напусне работа, и по този начин бил изгонен от работното си място, като можел само да се движи по коридорите на сградата като външен посетител.При извършена по повод подадения сигнал проверка на място от Дирекция "ИТ"-Хасково на 31.05.2012г., Н-к Митница Свиленград Тодор Караиванов потвърдил пред контролния орган недопускането на ищеца и на колегата Манафъков до работа и обвързал недопускането с неподписването на предложеното допълнително споразумение. Установено било от Инспекцията по труда, при проверка в ЦМУ-София и на място, че за м.юни/2012г. името му липсвало в таблицата за отчитане явяването и неявяването на работа в отдел "Приходи"-Митница Свиленград, както и че от 19.05.2012г. не се водил в отчетните форми, тъй като бил отказал да подпише допълнително споразумение, с което се променяло мястото му на работа. В таблиците на отдел "Приходи" за месеците март, април и до 19 май/2012г. било отразено присъствието му в отдел "Приходи, като във фиш № 171/юни 2012г. било отразено "неприсъствие-21 дни".За предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, констатирани по време на проверката от ГИТ, както и за предотвратяването и отстраняването на вредните последици от тях, спрямо работодателя са били приложени принудителни административни мерки на основание чл.404, ал.1, т.1 от КТ. Въпреки това работодателят продължил да не го допуска до работното му място и да не му осигурява работата, за която се бил уговорил, в нарушение на чл.127, ал.1, т.1 от КТ. Изричното му недопускане до работното място доведло до абсолютна невъзможност да полага труд в полза на работодателя.На 12.07.2012г. му била връчена Заповед № 3400/21.05.2012г. на Директор на Агенция "Митници" Ваньо Танов, с която, считано от 21.05.2012г. се прекратявало трудовото му правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.12 КТ, с мотив - "обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор - отказ да подпише допълнително споразумение №2988/07.05.2012г. за промяна на трудовото правоотношение за определяне място на работа." Във връчения му екземпляр от заповедта липсвал подпис на Директор Агенция "Митници", което счита за съществено процесуално нарушение, тъй като било невъзможно да проследи автентичността на подписа на работодателя и да направи извод дали заповедта е подписана от него.При извършената проверка Инспекцията по труда не била констатирала наличие на заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение, въпреки, че във връчената музаповед за уволнение било посочено, че същата била издадена на 21.05.2012г., считано от когато трудовият мудоговор се прекратява и била изведена с номер от същата дата. Това несъответствие пораждало съмнения за антидатиране на заповедта, още повече, че му била връчена едва на 12.07.2012г., като през този период във всеки един момент ищеца ходил на работа, получавал пропуск за влизане в сградата и се бил разписвал в регистъра за издавани пропуски за еднократни посещения, с изключение периода 22.05.12г. - 28.05.12г., когато му бил отказван достъп до вътрешността на сградата. Така също през времето, когато следвало да бъде уволнен свизираната заповед, това уволнение не било сведено нито до неговото знание, нито до знанието на прекия му ръководител - Мария Паскова или до служителите на портала, а просто му бил отказван достъп до работното място и не му била осигурявана работа по трудовия договор.За времето от 26.03.2012г. - датата на постъпването му на работа след отмяна на уволнението му от съда, до 21.05.2012г. присъствал в работното време на работното си място в отдел "Приходи" и му било начислявано трудово възнаграждение, а след тази дата му бил отказван ежедневно достъп до работното място, въпреки че присъствал в сградата на митническатаадминистрация през законоустановеното работно време. От 26.03.2012г. до 12.07.2012г. -датата на връчване на заповедта за уволнение включително, бил във валидно трудово правоотношение с Агенция "Митници", независимо, че в заповедта било посочено, че трудовият му договор се прекратява считано от 21.05.2012г., тъй като това условие противоречало на императивната разпоредба на чл.335, ал.2, т.2 от КТ. За периода 22.05.2012г. - 12.07.2012г. включително работодателят му дължал на основание чл.213 ал,1 КТ обезщетение занезаконното му недопускане до работа в размер на брутното му трудово възнаграждение за съответния период, или 1093.68 лева, изчислени на база основно месечно трудово възнаграждение от 550 лева, плюс признат клас за трудов стаж 16%, за 36 работни дни, през които не бил допускан до работа.Прекратяването на трудовия му договор било незаконно и в противоречие с правилата на Кодекса на труда. Не било налице материалноправното основание за прекратяване на трудовия му договор. Посоченото в заповедта за уволнение правно и фактическо основание за прекратяване на трудовото му правоотношение не кореспондирало с обективните факти и съответните правни норми. Не била налице обективна невъзможност от ищцова страна за изпълнение на трудовия договор - напротив, неизпълнението на трудовите му задължения се дължали единствено навиновното и тенденциозно поведение на работодателя, който не му осигурил работата, за която бил нает и възможност да упражнява трудовите си функции. Мотивите за уволнението не се основавали както на трудовоправните норми, така и на общото законодателство относно правилата за сключване, изменение и прекратяване на договорите. С ответника се намирал във валидно трудово правоотношение трудовият договор, сключен с ответника преди предходното му уволнение, се валидирал със задна дата след отмяна на уволнението от съда, с всички негови реквизити, включително с посоченото в договора място на работа- МитницаСвиленград. В правомощията на работодателя било да определя едностранно с вътрешна заповед конкретното му работно място, което същият му бил определил в отдел "Приходи", след възстановяването му от съда на работа. На същото това работно място ищеца полагал труд до 21.05.2012г. вкл., без да се е налагало изменение на трудовия договор. Самото място на работа, като съществен реквизит от трудовия договор, може да бъде определяно и променяно единствено по взаимно съгласие на страните, като работодателят нямал право да налага волята си за формиране на съгласие от страна на работника или служителя. От друга страна, в рамките на договореното с трудовия договор място на работа Митница Свиленград, можел да изпълнява и друга работа в съответствие със заеманата от него длъжност - "младши митнически специалист", в различните структурни отдели на Митница Свиленград, което било честа практика при многобройните периодични ротации на служителите в митницата, при което многократно бил преместван в различни отдели. Отказът му да подпишеспоразумение за изменение на трудовия договор, касаещо фиксиране на мястото му на работа в отдел "Приходи", не водило до невъзможност да изпълнява трудовите си задължения съобразно длъжността си, както в рамките на отдел "Приходи", така и в другите структурни звена на Митница Свиленград. Предприемането на нерегламентирани действия от страна на работодателя, целящи да го принудят да приеме изменение на вече договорени с трудовия договор клаузи, включително като не бъде допускан до работа, докато не се съгласи сотправената му оферта, представлявало злоупотреба с власт и служебно положение.Във връзка с допълнителното споразумение, което прилага към исковата молба , заявява, че оспорва достоверността на съдържанието му в частта, че ищеца бил страна по него и бил приел да бъда преназначен в отдел „Приходи" в специализирана администрация на Митница Свиленград и подал заявление за това.
Ето защо моли съда след установяване на гореизложеното до постанови решение, с което да осъди ответника - Агенция "Митници", да му заплати на основание чл.213, ал.1 от КТ обезщетение за незаконно недопускане до работа, за периода 22.05.2012г. до 12.07.2012г.
включително, или 36 работни дни, в размер на 1093.68 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане. Да признае уволнението му за незаконно и да го отмени, като го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност"младши митнически специалист" в Митница Свиленград и да осъди ответника да музаплати на основание чл.225, ал.1 от КТ обезщетение за времето, през което е останал без работа в резултат на уволнението, но за не повече от шестмесеца, в размер на 3828 лева за периода от 13.07.2012г. до 13.01.2013г., ведно със законната лихва от деня на завеждането на исковата молба до окончателното плащане.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. Моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявените от Г.П.Р. срещу Агенция „Митници" искове като недоказани и неоснователни и да потвърди законосъобразността на Заповед № 3400/21.05.2012 г. на директора на Агенция „Митници", с която трудовото правоотношение с ищеца било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 от Кодекса на труда (КТ).Оспорва предявените от Г.П.Р. срещу Агенция "Митници" искове по основание и размер по следните съображения:Трудовото правоотношение на ищеца било прекратено със Заповед № 3400/21.05.2012 г. на директора на Агенция „Митници", на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ - обективна невъзможност на ищеца да изпълнява трудовия договор, поради отказът му да подпише допълнително споразумение № 2988/07.05.2012г. за промяна на трудовото правоотношение за определяне място на работа.Отказът на работника да подпише допълнителното споразумение водило до невъзможност трудовото правоотношение да продължи да съществува и да функционира, поради което към датата на уволнението работодателят разполагал със субективното потестативно право по своя инициатива да уволни ищеца по т. 12 на чл. 328 от КТ. Законността на уволнението следвало да се оценява с оглед наличие на основанието за уволнение към момента на извършването му, а не с оглед настъпилите впоследствие обстоятелства. Основанието по чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ обуславяло фактическа невъзможност за изпълнение на трудовия договор между страните. Субективното право на уволнение било упражнено от работодателя законосъобразно, когато била възникнала обстановка, при която реалното изпълнение на трудовия договор било станало невъзможно.Р. работил в Агенция Митници по силата на трудов договор № 967/01.04.1996г. и допълнителни споразумения към него, като към датата на уволнението му заемал длъжността "младши митнически специалист".Преди да бъде уволнен, същия се явявал на работа след признаване на уволнението му, извършено със Заповед № 6867/04.05.2010г. за незаконно с Решение № 182/16.09.2010г. на Свиленградски районен съд, влязло в сила на 23.01.2012г.Явяването на лицето било извършено при спазване на определения в чл.345, ал.1 от КТ срок.За явяването му на работа бил съставен Протокол от 26.03.2012г.В изпълнение на съдебното решение, с което служителят бил възстановен на работа на заеманата преди уволнението длъжност, Р. бил разпределен да изпълнява трудовите си функции като старши митнически специалист в отдел "Приходи".Към датата на явяването му на работа – 26.03.2012г., съгласно действащото към онзи момент длъжностно разписание, имало свободна бройка за тази длъжност само в отдел "Приходи".Служителят започнал работа в този отдел без да изказва нежелание или да се противопоставя по друг начин на определеното му място на работа.От 26.03.12г. до 19.05.12г. фигурирал и в присъствената форма на отдела.Спрямо служителя не били извършвани никакви действия по недопущането му до работа, още по-малко такива, които да представляват тенденциозно отношение.За уреждане клаузите между работник и работодател по отношение на получаваното трудово възнаграждение, и вече формалното определяне на мястото на работа съгласно изискването на чл.66, ал.1, т.1 от КТ, на Р. било предложено за подпис допълнително споразумение № 2988/ 07.05.2012 г., с което директорът на Агенция „Митници" на основание чл. 119, чл. 345, ал.1 и чл. 66, ал.1, т.1 и ал. 2 от Кодекса на труда и във връзка с решение № 182/16.09.2012 г. на Свиленградски районен съд, му предложил да заеме длъжността „младши митнически специалист", в отдел „Приходи", с основно месечно възнаграждение в размер на 550.00 лева, и допълнителни възнаграждения за продължителна работа 16%, считано от 26.03.2012 г. – датата на явяване на работа.Видно от отбелязването върху документа, Р. отказал да подпише допълнителното споразумение.По този начин служителя поставял работодателя вневъзможност да изпълни както задълженията си по трудовите отношения, така и правомощията си.В Агенция Митници всички служители били с конкретно опраделено място на работа в изпълнение на чл.66, ал.1, т.1 от КТ, като в тази връзка били изготвени и утвърдени длъжностни характеристики за всяко място на работа.Като отказал да подпише допълнителното споразумение, на Р. не можело да бъде предоставена и съответната за длъжността длъжностна характеристика, в която били определени границите на трудовите му функции, както и задълженията, произтичащи от трудовото правоотношение.На практика, Р. не можел да бъде включен в работния процес, което правило и изпълнението на трудовото правоотношение обективно невъзможно.Видно от съдържанието на Заповед № 3400/21.05.2012 г. на директора на Агенция „Митници", с която трудовото правоотношение на Г.П.Р. било прекратено, съдържала правните основания за издаването й, както също и правните основания – чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда, въз основа на което на ищеца се дължало обезщетение за неизползване на платен годишен отпуск и чл. 220 от Кодекса на труда, въз основа на което се дължало обезщетение в размер на брутната заплата за неспазения срок на предизвестието. Съгласно разпоредбите на Кодекса на труда и нормативният акт въз основа, на който ищеца бил назначен с трудов договор на работа в Агенция „Митници", процесната заповед била издадена от компетентния орган, а именно от директора на Агенция „Митници".По отношение на направеното искане за обезщетение в размер на шест брутни заплати или общо 3828 лева (три хиляди осемстотин двадесет и осем лева), оспорва същото по основание и размер. Счита иска за неоснователен, тъй като бил акцесорен на иска за отмяна на незаконосъобразно уволнение, а Заповед № 3400 от 21.05.2012 г. била правилна и законосъобразна. Освен това ищецът претендирал обезщетение, видно от исковата молба, за времето от 13.07.2012г. до 13.01.2013г., което включвало и период, който още не бил настъпил. Счита, че така претендирания иск за бъдещ период е неоснователен.В случай, че съда приеме за основателен и доказан иска на ищеца с правно основание по чл. 225, ал. 1 от КТ, прави възражение за прихващане с изплатените на ищеца суми, като обезщетение на основание чл. 222, ал. 1 от КТ – една брутна заплата в размер на 627.00 лева и на основание чл. 220, ал. 1 от КТ - една брутна заплата в размер на 627.00 лева или в общ размер на 1254.00 лева.Материалноправният ефект на изявлението за прихващане било погасяване на насрещните вземания до размера на по-малкото от тях, и то с обратна сила – от деня, в който са били налице условията по чл. 103 от ЗЗД, за да бъде извършено прихващането. И двете плащания обезщетявали едни и същи вреди – неудобствата и затрудненията, свързани с оставането на служителя без работа поради прекратяване на правоотношение му, ето защо не би могли да са едновременно дължими. При евентуална отмяна на прекратяването на трудовото правоотношение с обратна сила отпадало и основанието за заплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ, поради което същото се явявало недължимо платено. Тъй като предпоставя правомерно уволнение, плащане по текста на чл. 222, ал. 1 от КТ не се дължало, когато прекратяването на трудовото правоотношение бъде признато за незаконно и бъде присъдено обезщетение за оставане без работа по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ.Освен това, счита че може и следвало да се направи прихващане с изплатеното обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ за неспазено предизвестие. За да може да остане в полза на ищеца това обезщетение трябвало да са налични кумулативни две предпоставки: прекратено трудово правоотношение и неспазен едномесечен срок за прекратяването му. Обезщетението за оставане без работа поради незаконосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение не можело да се кумулира с обезщетението за неспазен срок за предизвестие – в конкретния случай такова било изплатено на ищеца в размер на брутното му трудово възнаграждение. Затова, след като последното било платено при прекратяване на правоотношението, признато впоследствие за незаконно, то подлежало на връщане от служителя. По този въпрос била формирана съдебна практика по чл. 290 ГПК (Решение № 88/29.01.2010 г. по гр. дело № 590/2009 г. ВКС, ІІІ Г.О., ТР № 2/2011 г., ОСГК и ОСТК на ВКС) по приложението на 220, ал. 1 и чл. 225, ал. 1 КТ. Във връзка с което в случай, че бъде отменена заповедта за прекратявана на трудовото правоотношение отправя възражение за прихващане с изплатеното на ищеца обезщетение и по чл. 220, ал. 1 КТ, поради отпадане на основанието, на което се дължи.По отношение на искането за присъждане на обезщетение, ведно с дължимата лихва от момента на подаване на исковата молба, следвало да се има предвид, че законната лихва се дължала от момента на отмяната на заповедта за прекратяване на правоотношението като незаконосъобразна. В този смисъл било т. 4 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., според което при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението е влизане в сила на решението, с което се отменят актовете.Оспорва и счита за неоснователно направеното искане за присъждане на обезщетение по чл.213, ал.2 от КТ – за незаконно недопущане на работника до работа.Условията да бъде присъдено, съответно изплатено това обезщетение са да бъде доказано по несъмнен начин (с влязъл в сила акт) упражняването по отношение на лицето на незаконосъобразни действия от работодателя или конкретно определени длъжностни лица.Тези условия не били изпълнени нито към момента на подаване на исковата молба, нито към един по-следващ момент. Искането за заплащане на този вид обезщетение не било свързано с основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, не представлявало акцесорно по отношение на него и в този смисъл било недопустимо в настоящия съдебен спор.Предвид горепосоченото, оспорва исковете по основание и размер счита, че предявените от Г.П.Р. срещу Агенция „Митници" искове за недоказани и неоснователни, а оспорената Заповед № 3400/21.05.2012 г. на директора на Агенция „Митници" правилна и законосъобразна, поради което моли съда да постанови решение, с което да отхвърли исковете, като неоснователни и недоказани и да потвърди законосъобразността на процесната заповед.На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно обстоятелството, че страните по делото са били обвързани по силата на трудово правоотношение, като ищецът е заемал длъжността „младши митнически специалист" при ответната Агенция „Митници" – Митница Свиленград ,бил е уволнен и възстановен с Решение №182/16.09.2010г. по гр.д. №315/2010г. по описа на РС Свиленград, потвърдено с Решение №345/17.11.2010г. по в.гр.д. №601/2010г. на Хасковски Окръжен Съд ,като същият в срока по чл.345,ал.1 от КТ се е явил в ответната агенция и е започнал работа . Това се установява и от приетите като доказателства личното трудово досие на ищеца ,в това числоРешение №182 от 16.09.2010г. на РС – Свиленград , Писмо до Г.П.Р. *** по гражданско дело №315 от 2010г. по описа на РС – Свиленград ,Трудов договор № 967 от 01.04.1996г. на Г.П.Р., Допълнителни споразумения, Протокол от 26.03.2012г. удостоверяващ явяването на работа на ищеца на 26.03.2012г. в Митница Свиленград.
Видно от Допълнително споразумение за промяна на трудовото правоотношение №2988 от 07.05.2012гна ищеца е представено същото ,с което считано от 26.03.2012г. се променя работното място на ищеца в отдел „Приходи „ Специализирана Адмнистрация, Митница Свиленград,Териториално Митническо управление и класа му става 16%, като ищеца на 19.05.2012 г. е вписал ,че не желае да подпише допълнителното споразумение в този му вид.
Приложена е копие от товарителница на куриерска служба Спиди с № 26478754 от 22.05.2012г. е доставено в деловодството на Митница Свиленград писмен документ ,като в забележки е отбелязано -допускане до работа .
Установява се ,че във връзка с недопускането на ищеца на работа , същият е изпратил молба до Дирекция „Инспекция по труда гр Хасково, в резултат на което инспекцията е извършила проверка и е отговорила на ищеца с писмо с изх.№0104.15515 от 24.07.2012г.,че има констатирани нарушения на трудовото законодателство и следва ищеца да защити правата си по съдебен ред.
Със Заповед №3400/21.05.2012г. Директора на ответната агенция трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на основание чл.328, ал.1,т.12 от КТ ,като е посочена за причина обективна невъзможност на ищеца да изпълнява трудовия си договор- отказ да подпише допълнително споразумение №2988/07.05.2012г. за промяна на трудовото правоотношение за определяне на място на работа ,като заповедта е връчена лично на ищеца на 12.07.2012г..
Видно от представеното копие на трудова книжка №7, сравнена в съдебно заседание с оригиналната такава, ищецът след прекратяване на трудовия договор с ответната агенция, няма отбелязвания за започване на друга работа,поради което следва да се приеме ,че ищеца към датата на съдебното заседание е безработен.
Приложени са таблици за отчитане явяването и неявяването на работа, както следва за м.март 2012г. ,видно от която ищецът се е явявал на работа от датата на възстановяването му -26.03.2012г. до края на месеца, м.април 2012г.-през целия месец, м.май 2012г.- от 01.05.2012г. до 18.05.2012год./ползвал отпуск/ включително .
Видно от фиш№168/ юли 2012г на ищеца е начислено обезщетение по чл.220,ал.1 от КТ в размер на 627,00лева ,приложен е и фиш №171/ юни 2012г. от който е видно,че на ищеца е изплатено обезщетение по чл.225 от КТ във връзка със съдебно решение.
Приети като доказателство по делото са и извлечение от регистър на паричните средства ,видно от който е отбелязано в него че през месец май ищеца се е подписвал в него в началото и в края на работното време ,като е отбелязано ,че на ищеца към 22.05.2012г. ,23.05.2012г.е отказан достъп до работното място, както и регистър на влизащите в сградата на Митница Свиленград, от който се установява,че след отказа му да подпише допълнителното споразумение същият е бил пропускан в сградата на Митница Свиленград като външно лице посетител до датата на връчване а уволнителната му заповед/12.07.2012г./.
Представено е Удостоверение с изх.№4400-1005/24.10.2012г. от Митница Свиленград,съгласно което ищеца е получил брутен доход през месец април 2012г. в размер на 627,80лв. от които основна заплата -550,00лв. и клас 14%-77,00лв.
Налични са и длъжностните характеристики за длъжностите ,които ищецът е изпълнявал до прекратяване на трудовото му правоотношение в ответната Агенция.
По делото се събраха и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите М.Г.П., Г. Фотев Манафъков,К.Д.Н.,Станка Запрянова Атанасова и Дияна Тодорова Десковска. Свидетелите Паскова ,Манафъков и Н. установяват ,че от момента на отказ от страна на ищеца да подпише допълнителното споразумение ,по устна заповед на Началника на Митница Свиленград, ищеца не бил допускан до работното си място,въпреки ,че се явявал всеки ден от началото до края на работното време,така до уволнението му.Ищеца настоявал за среща с началника ,но такава му била отказана,поради което пуснал молба с куриерска служба Спиди,а впоследствие изпратил и молба до инспекция по труда гр.Хасково.Тъй като му бил отказан достъп до сграда на Митница Свиленград ищеца се принудил да влиза в сградата с временен пропуск за външни лица и бил вписван в регистъра за външни лица. Установяват още,че към края на месец май 2012г. по нареждане на Началника на Митница Свиленград регистъра за паричните средства бил предаден в друг отдел за да не може ищеца да се подписва в него и бил сменен патрона на вратата на стаята в която работел.
Свидетелките Атанасова и Десковска заявяват, че ищецът след възстановяването му на работа бил разпределен по устно нареждане в отдел Приходи на Митница Свиленград и полагал труд до момента ,когато отказал да подпише допълнителното споразумение.Виждали били ищеца в края на месец май 2012г. да влиза в сградата на Митница Свиленград с временен пропуск,но не им било известно дали му е отказван достъп до работното място,т.к. това не било тяхно задължение .
За изясняване на делото от фактическа страна бе изслушана и съдебно-икономическа експертиза, заключението, по която се възприема като обективно изготвено от компетентно вещо лице и съобразно поставената задача. От същото се установява, че размерът на дължимото се обезщетение за недопускането на ищеца на работа за период от 22.05.2012г. до 12.07.2012г. е в общ размер на 1168,29лева,като е посочил ,че за м.05-6дни в размер на 182,29лв. ,за м.06. -21дни в размер на 638,00лв. и за м.юли- 12дни в размер на 348,00лева.
При така установената фактическата обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
По главният иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, съдът намира следното.
По своята правна същност основанието за уволнение по чл.328, ал.1, т.12 от КТ е от категорията на т.нар."безвиновни" и неговото наличие се свързва единствено със съществуването на създадена нова обстановка, която прави обективно невъзможно реалното изпълнение на трудовия договор. С оглед на този характер на основанието по чл.328, ал.1, т.12 от КТ, същото е налице винаги, щом като обективната невъзможност за изпълнение на договора се дължи на причини, неотстраними от или за страните. На общо основание и тъй като възможността да се прекрати трудовия договор по реда на чл.328, ал.1, т.12 от КТ е придадена на работодателя, то негова е тежестта да докаже законността на извършеното уволнение, в т.ч. да докаже настъпилата в хода на изпълнение на договора, обективна и неотстранима невъзможност за изпълнението му. Основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ е самостоятелно и не се припокрива с никое друго основание за прекратяване на трудовия договор по инициатива на работодателя. То може да се използва, когато е настъпила обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор от страните по причина, която е извън специално уредените. Например, когато работникът/служителят не получи лицензи или разрешения, от които се нуждае, за да изпълнява работата си, бъде отстранен от работа по силата на наложена процесуална мярка от прокурора или съда; отнето му е свидетелството за провоуправление на МПС, а то е необходимо за длъжността шофьор, трябва да му се направят имунизации, несъвместими със здравето, и т. н. Обективната невъзможност може да засегне и работодателят, но тази хипотеза е рядко срещана в практиката. В решение № 2169/11.03.2005 г. по гр.д. № 3223/2002 г., ІІІ г.о. на ВКС, Решения /1439/22.01.2009 г. по гр.д. №2398/2005 г., ІІІ г.о., № 218/17.03.2010 г. по гр.д. № 984/2009 г., ІІІ г.о., № 946/14.05.2002 г. по гр.д. № 1289/2001 г., ІІІ г.о. на ВКС и др./ ВКС приема, че обективната невъзможност може да произтича както от работника, така и от работодателя, но преди всичко е необходимо да са налице непреодолими причини за това, които не зависят от волята нито на работника, нито на работодателя.
За да бъде уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ да се признае уволнението за незаконно, и като такова да бъде отменено, е необходимо ищецът да установи, че е работил по трудово правоотношение с ответника, и че същото е прекратено с посочената заповед.
Оттам насетне в тежест на ответника е да установи законосъобразността на уволнението – че заповедта за прекратяването на трудовото правоотношение е издадена от компетентен орган, че са налице изискуемите от закона реквизити на заповедта за уволнение, че е било налице посоченото в заповедта основание за уволнение и че същото е извършване при спазване законно установената процедура за това.
Не е спорно между страните ,че ищеца е полагал труд по трудово правоотношение в ответната агенция на длъжността „младши митнически специалист" ,а и същото обстоятелство се установява от приложените към делото трудов договор и допълнителни споразумения.
Страните не спорят също ,че ищецът е отказал да подпише Допълнително споразумение за промяна на трудовото правоотношение №2988 от 07.05.2012г, с което , считано от 26.03.2012г. се променя работното място на ищеца в отдел „Приходи „ Специализирана Адмнистрация, Митница Свиленград,Териториално Митническо управление и класа му за прослужено време се променя на 16%.
Не се оспорва от страна на ищеца и компетентността на органа издал процесната заповед.
Спорният момент е дали с отказа от страна на ищеца да подпише посоченото по горе допълнително споразумение за ищеца е налице обективна невъзможност същият да изпълнява своевременно трудовите си функции.
Както се посочи по –горе за да бъде налице основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ – обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор, е необходимо да се е появила законна пречка, извън волята на страните по трудовия договор, работникът или служителят да изпълнява работата по трудовото правоотношение, наличието на която е несъвместимо с изпълняваната работа. Това основание е самостоятелно и не се припокрива с никое друго основание за прекратяване на трудовия договор по инициатива на работодателя. То може да се използва тогава, когато е настъпила обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор от страните по причина, която е извън специално уредените. Същата следва да е настъпила след сключване на трудовото правоотношение, както и да бъде обективна, т. е. да не е настъпила по волята на която и да е от страните по трудовото правоотношение – работника или работодателя. Следва да се касае за трайна невъзможност, като към датата на прекратяване на договора да няма изгледи същата да е временна и да отпадне.
В този смисъл отказът на ищеца да подпише представеното му допълнително споразумение не е причина, която може да обоснове обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор по следните съображения.
Разпоредбата на чл. 118, ал. 1 КТ установява забрана за едностранна промяна в съдържанието на трудовото правоотношение от която и да е от страните по трудовия договор. По императивен начин законът регламентира стабилност на трудовото правоотношение, осигурява сигурност на страните при осъществяването на трудовото правоотношение, трудовите им права и задължения и гарантира спазването на принципа за закрила на труда, формулиран в чл. 1, ал. 3 КТ. Едностранната неизменяемост на съдържанието на трудовото правоотношение означава недопустимост едностранно да се променя уговореното между страните съдържание на трудовото правоотношение по отношение на характера на работата, мястото на работа, срока на трудовия договор, трудовото възнаграждение или други условия, които страните могат да уговорят в трудовия договор.Логическо продължение на установената в чл. 118, ал. 1 КТзабрана е разпоредбата на чл. 119 КТ. В нея законодателят е формулирал същия принцип по позитивен начин - допустима е промяна в съдържанието на трудовото правоотношение, но само по взаимно съгласие на страните по трудовия договор, изразено в писмена форма , което по правната си същност представлява сключване на нов договор между тях, с който те изменят определени елементи от договореното съдържание на трудовото правоотношение. От момента на постигането на съгласието за промяна трудовото правоотношение продължава да съществува между същите страни, но с изменение на негови елементи според постигнатото между страните съгласие. От тези законоустановени изисквания следва, че ако едната страна по трудовия договор предложи на другата страна изменение на трудовия договор и предложението не бъде прието, промяна в трудовото правоотношение не може да настъпи - то продължава да съществува във вида, в който е съществувало до този момент / в този см. е Решение № 754 от 11.04.2000 г. по гр. д. № 1816/99 г., III г. о. на ВКС/.
Предвид това съдът приема, че с неподписване на представеното допъл.споразумение от страна на ищеца , не може да обоснове обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор от негова страна,т.к. в противен случай би се стигнало до злоупотреба с правото от страна на работодателя при несъгласие от страна на работника за изменение на трудовото правоотношение да прекратява трудовото правоотношение без да са налице законовите предпоставки за това .
За пълнота на съдебния акт ,следва да се посочи,че след възстановяване на ищеца от съда на предишната му работа и заемането на същата в законнопредвидения за това срок,а именно от 26.03.2012г. , ищецът по устно нареждане на Началника на Митница Свиленград е работил именно в отдел „Приходи" към специализираната администрация на митницата, без да му е предлагано изменение на трудовото правоотношение от страна на работодателя и ищецът е изпълнявал трудовите си задължения.Буди недоумение факта ,че при отказа на работника да подпише процесното доп.споразумение , работодателя е приел ,че е налице обективна невъзможност за работника да изпълнява трудовите си задължения,които същият е изпълнявал именно на това място преди това без да е бил в невъзможност . От друга страна следва да се посочи ,че предлаганато изменение на трудовия договор ,попода под хипотезата на чл.118,ал.2 от КТ ,гласяща ,че не се смята изменение на трудовото правоотношение, когато работникът или служителят е преместен на друго работно място в същото предприятие, без да се променят определеното място на работа, длъжността и размерът на основната заплата на работника или служителя, поради това не е било необходимо писмено съгласие като насрещно волеизявление от страна на работника, доколкото същото определя само работното място на престиране на работната сила на ищеца в рамките на общото предприятие,без да се променя мястото на работа-Митница Свиленград.
Поради горе изложеното уволнението на ищеца следва да бъде признато за незаконно и следва да бъде отменено като такова като се уважи като основателен и доказан искът по чл.344, ал.1, т.1 от КТ.
Основателността на иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ и отменянето на уволнението на ищеца като незаконно обуславят разглеждането по същество и на обусловените от неговия изход акцесорни искове по чл.344, ал.1, т.2 и т.3, вр. чл.225, ал.1 от КТ за възстановяване на заеманата преди уволението длъжност „младши митнически специалист" и присъждане на обезщетение за оставене без работа вследствие на незаконното уволнение, но за не повече от шест месеца, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане.
Установи се по делото и не е спорно, че преди уволнението ищецът е бил назначен на длъжността „младши митнически специалист" в Митница Свиленград. След като уволнението е признато за незаконно то очевидно е налице правното основание за възстановяването на ищеца на предишната заемана длъжност – „младши митнически специалист" в Митница Свиленград, поради което, като основателен, следва да се уважи и искът по чл.344, ал.1, т.2 от КТ.
С признаването на уволнението за незаконно и постановяване на неговата отмяна, за незаконно уволнения служител възниква правото да получи обезщетение за оставането си без работа поради незаконното уволнение, но не за повече от шест месеца от прекратяването на трудовия договор. При това положение и след като се установи, че уволнението на ищеца е незаконно, то налице е основанието за присъждане на такова обезщетение съгласно чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 от КТ.
За да се уважи искът е нужно още да се докаже и че ищецът след прекратяване на трудовия му договор при ответника не е започвал друга работа в процесния период от 13.07.2012г. до 13.01.2013г., тъй като доказването на вредите, претърпени вследствие на уволнението, е в тежест именно на ищеца по делото съгласно чл.154, ал.1 от ГПК. Това се доказа от представената по делото трудова книжка №5, от която се установи, че след уволнението за ищеца няма отбелязвания за започване на друга работа по трудов договор.
Но искът следва да се уважи за сумата от 2369,71 лв., представляващи обезщетение за оставане без работа за период от четири месеца и петнадесет работни дни, а не за период от шест месеца, тъй като от една страна със обжалваната уволнителна Заповед на Д-ра на АМ, на основание чл.220, ал.1 от КТ е постановено на ишеца да се изплати обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за един месец (638,00 лв. съгласно експертизата видно от която за м.06 дължимото брутно трудово възнаграждение е в посочения размер), както и с оглед на това че до момента на приключване на устните състезания по делото на 04.12.2012г. не е изтекъл целия период, за който се търси такова обезщетение, а именно от 13.07.2012г. до 13.01.2013г. След като в полза на ишеца е присъдено един път обезщетение за неспазено едномесечно предизвестие на основание чл.220, ал.1 от КТ с посочената заповед, същият не следва да бъде повторно компенсиран за този месец на същото основание, а именно оставане без работа поради уволнението, тъй като характерът на тези обезщетения е един и същ – да компенсират вредите от оставането без работа/ така и Решение № 88 от 29.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 590/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов/. А и очевидно е че в рамките на този един месец, за който се дължи обезщетението по чл.220, ал.1 от КТ, който по време съвпада и с претенцията по чл.225, ал.1 от КТ, ищецът не би могъл да остане без работа два пъти и да търпи вредите от това в двоен размер. Противното би означавало да бъде обезщетен два пъти за едно и също нещо, което би довело до неоснователното му обогатяване без правно основание за сметка на ответника и доколкото е отправено възражение за прихващане, то следва да бъде извършено такова. Относно възражението от страна на ответника за прихващане на обезщетение по чл.222 от КТ ,съдът намира отправеното възражение за неоснователно. Не се ангажираха никакви доказатества ,че на ищеца е начислено и съответно изплатено обезщетение по чл.222 от КТ , поради което е не може да бъде прихваното с иска по чл.225 от КТ.Що се отнася за периода от 04.12.2012г., когато са приключили устните състезания по делото, до 13.01.2013г. не е възможно към момента да се установи и докаже дали и в този период ищецът ще е без работа или не, поради което и не следва да се присъжда обезщетение за този период от време. Отчитайки тези обстоятелства ищецът има право на обезщетение за период от четири месеца и петнадесет работни дни, а именно за периода от 13.07.2012г. до 04.12.2012г., и след прихващане във връзка с направеното възражение дължимото обезщетение по чл.225,ал. от КТ възлиза на 2369,71 лв. Искът за разликата над този размер до пълния предявен такъв от 3828,00 лв. следва да се отхвърли като неоснователен.
В полза на ищеца се дължи и законната лихва върху тази сума от 2369,71лв., считано от предявяване на иска на 05.09.2012г. до окончателното плащане на вземането. С получаване на препис от исковата молба, ответникът се счита за поканен да изплати посочените в нея суми, поради което и от този момент изпада в забава и дължи законната лихва за това съгласно чл.86 от ЗЗД.
По искът с правно основание чл.213 ,ал.2 от КТ
Недопускането се изразява във фактическо лишаване от възможността работникът да престира своя труд, но той следва да е положил необходимите и достатъчни усилия за това престиране, като най-малкото е да се е явявал на работа, полагайки усилия да положи труд. Практиката по въпроса по приложението на чл. 213, ал. 2 от КТ, е уеднаквена с вече постановени от ВКС решения по чл. 290 от ГПК. Според решения № 518/08.VII.2010 г. по гр. д. № 374/2009 г. IV ГО, № 298/28.IV.2010 г. по гр. д. № 3972/2008 г. IV ГО и № 245/28.VI.2010 г. по гр. д. № 1048/2009 г. IV ГО за ангажиране отговорността на работодателя /и на виновните длъжностни лица/ за незаконно недопускане на работа е напълно достатъчно работникът/служителят и един единствен път да е посетил предприятието и да е изявил готовност да престира труд по трудовото правоотношение.В разпоредбата на чл. 213, ал. 2 КТ е посочено изрично, че е налице недопускане на работа "през времето докато трае изпълнението на трудовото правоотношение" на работника или служителя в предприятието, което означава липса на изискване за присъствие през целия период или през различни периоди на недопускане. Напълно достатъчно е работникът или служителят да не е допуснат незаконно и да е изявил готовност за работа, за да се приеме, че има недопускане на работа. Това недопускане до работа е незаконно, тъй като е извършено в нарушение на основното задължение на работодателя да осигури на работника или служителя нормални условия за изпълнение на работата по трудовото правоотношение (арг.чл. 127 КТ)./ Решение № 105 от 12.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1897/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов/.От събраните по делото показанията на св.Манафъков,Паскова и Н. се установява, че ищецът след отказа да подпише допълнителното споразумение е идвал на работа,но не е бил допускан / от 22.05.2012г.до връчване на уволнителната заповед /да изпълнява трудовите си задължения, дори се е стигнало да му се отнеме пропуска и същият е влизал като външно лице в сградата на Митницата/което се потвърждава и от писмените доказателства по делото,в частност регистрите на Митницата/.Също така се установи,че за тези действия ищеца е сезирал инспекцията по труда гр.Хасково,която е констатирала ,че има допуснато нарушение на трудовото законодателство. Също така от показанията на по горните свидетели се установява ,че патрона на вратата бил сменен към края на месец май и така ищеца е нямал никакъв достъп до работното си място,друг е въпрос,че той въобще не е бил допускан да престира труд от 22.05.2012г.до уволнението му на 12.07.2012г. Поради изложеното следва да се приеме,че е налице незаконно недопусканена работа на ищеца ,въпреки ,че същият се е явявал на работа и е изразявал желание да престира работната си сила по трудовото правоотношение, с оглед на което искът се явява основателен. Що се отнася до неговия размер , съобразно чл. 213, ал. 2, изреч. 2 от КТ: "Това обезщетение е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за времето на незаконното недопускане на работа". Поради това и обезщетението за репарирането на това увреждане следва да е равно на размера на брутното трудово възнаграждение, което би получавал работникът или служителят за работата на длъжността, до която той незаконосъобразно не е допуснат през съответния период от време.Както се посочи по горе установи се ,че ищеца не е бил допускан до работа от 22.05.2012г. до 12.07.2012г. ,за който период следва да му бъде присъдено търсеното обезщетение по чл.213,ал.2 от КТ . Съгласно приетото заключение,което съдът въпрема като компетентно и безпристрастно дадено,поради което следва да бъде кредитирано с доверие, размерът на дължимото обезщетение на ищеца за недопускането му на работа за периода от 22.05.2012г. до 12.07.2012г. е в общ размер на 1168,29лева ,поради което следва предявения иск да бъде уважен в предявения от ищеца размер ,а именно 1093,68лева, т.к. липсва искане за изменение на предвяния иск чрез увеличаването му .
В полза на ищеца се дължи и законната лихва върху тази сума от 1093,68лева, считано от предявяване на иска на 05.09.2012г. до окончателното плащане на вземането. С получаване на препис от исковата молба, ответникът се счита за поканен да изплати посочените в нея суми, поради което и от този момент изпада в забава и дължи законната лихва за това съгласно чл.86 от ЗЗД. Отговорността на работодателя по чл.213,ал.2 от КТ е договорна и произтича от неизпълнение на задълженията му по сключения трудов договор за осигуряване на работа. Поради договорния характер на отговорността и липса на уредба в КТ относно началната дата, от която се дължи лихва върху обезщетението, приложими са общите принципи на ЗЗД, което значи, че тя се дължи от момента на поканата, респективно от подаване на исковата молба, ако няма отправена покана по-рано.
По разноските и държавните такси:
С оглед изхода на спора, и на основание чл.78, ал.1 и ал.3 вр. ал.8 от ГПК и чл.7, ал.1, т.1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в полза на ищеца се дължат разноски в размер на 800,00 лв. за адвокатско възнаграждение, а в полза на ответника Агенция Митници се дължат разноски в размер на 20,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение, или по компенсация следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 780,00 лв. ,като относно отправеното възражение от страна на ответника за прекомерност на адвокатски хонорар ,съдът намира следното :За установяване на размера на дължимото възнаграждение за извършената правна защита и съдействие, настоящият състав съобрази нормата на чл.78, ал.5 от ГПК, която препраща към чл.36 от Закона за адвокатурата /ЗА/. Според чл.36 от ЗА, размерът на възнаграждението се определя в Договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по - нисък от предвидения в Наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Според така направената препратка към Наредба №1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер, определен в чл.7, ал.1, т.1 е 150 лв. , а за дела за отмяна на уволнението и възстановяване на работника на заеманата преди това длъжност ,адвокатското възнаграждение ,не може да бъде по малко от размера на минималната месечна работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ ,т.е по двата иска /чл.344,ал.1т.1 и т.2 от КТ / адвокатското възнаграждение не може да бъде по малко от 290лева. Според §2 от Допълнителната разпоредба на същата Наредба, в случаите на чл.78, ал.5 от ГПК присъденото възнаграждение не може да бъде по - ниско от трикратния размер на възнагражденията, посочени в нея, а трикратният размер е 870 лв.По делото са предявени и други два оценяеми иска,които няма нужда да се коментира техния размер,т.к. се оказава ,че само за двата по горе посочени иска за извършената правна защита и съдействие настоящият състав намира, че възнаграждение от 800 лв. съответства, както на фактическата и правна сложност на делото, а така също и на нормативната уредба, уреждаща прилагането на тази материя.
Ответникът Агенция „Митници" следва да бъде осъден да заплати и разноските за вещо лице по уважения иск с правно основание чл.213 от КТ в размер на 100 лева . Също така в тежест на ответника следва да се присъдят и държавните такси по неоценяемите два иска в размер общо на 100,00 лв., а оценяемия в размер на 144,79 или всичко общо 244,79 лв. -ДТ, съгласно чл.1 и чл.3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и чл.78, ал.6 от ГПК.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на ищеца Г.П.Р. с ЕГН ********** ***17, извършено наоснование чл.328, ал.1, т.12 от КТ със Заповед № 3400/21.05.2012г. на Директора на Агенция „Митници" с адрес гр.София, ул. „Г. Сава Р." №47, връчена на 12.07.2012г., на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА ищеца Г.П.Р. с ЕГН ********** ***17 на предишната работа на заеманата преди уволнението длъжност „младши митнически специалист" в Митница Свиленград към Агенция „Митници" с адрес гр.София, ул. „Г. Сава Р." №47, на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ.
ОСЪЖДА ответника Агенция „Митници" с адрес гр.София, ул. „Г. Сава Р." №47 на основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 от КТ да заплати на ищеца Г.П.Р. с ЕГН ********** ***17 сумата в размер на 2369,71 (две хиляди триста шестдесет и девет лева и седемдесет и една стотинки)лв., представляваща обезщетение за оставане без работа, поради уволнението за периода от 13.07.2012г. до 04.12.2012г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска на 05.09.2012г. до окончателното изплащане на вземането, като иска за разликата над 2369,71 лв. до пълния предявен размер от 3828,00 лв., ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен.
ОСЪЖДА ответника Агенция „Митници" с адрес гр.София, ул. „Г. Сава Р." №47 на основание чл.213,ал.2 от КТ да заплати на ищеца Г.П.Р. с ЕГН ********** ***17 обезщетение за незаконно недопускане на работа за периода от 22.05.2012г. до 12.07.2012г. е в размер на 1093,68лева / хиляда деветдесет и три лева и шестдесет и осем стотинки/лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска на 05.09.2012г. до окончателното изплащане на вземането .
ОСЪЖДА ответника Агенция „Митници" с адрес гр.София, ул. „Г. Сава Р." №47 на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на ищеца Г.П.Р. с ЕГН ********** ***17 направените по делото разноски в размер на780,00лева.
ОСЪЖДА ответника Агенция „Митници" с адрес гр.София, ул. „Г. Сава Р." №47 на основание чл.78, ал.6 от ГПК да заплати по сметка на РС-Свиленград сумата от общо 344,79 лв., представляващи дължимите се по делото държавни такси и възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Хасково в 2-седмичен срок от датата на обявяването му - 14.12.2012г..
Право Фирми Всички
BG|EN
Изход
Системата е актуална към: ДВ, бр. 12 от 3.02.2017 г. • ОВ, L 30 от 3.02.2017 г. • TP към 3.02.2017 г. • Булстат към 03.02.2017 г.
Уведомително писмо за прекратяване на трудовото правоотношение от работника без предизвестие по чл. 327, ал. 1, т. 2, 3 и 3а от КТ
До . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
(работодател)УВЕДОМИТЕЛНО ПИСМО
Уважаеми . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . ,
С настоящото и на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 (3 или 3а) от КТ Ви уведомявам, че прекратявам трудовото правоотношение, смятано от . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Моля да ми бъде изплатено обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ.
Моля след тази дата да оформите трудовата ми книжка и да ми я предадете.
Настоящото е изготвено в два екземпляра.
Дата: . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
x
Работник (служител): . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Решение № 344 от 4.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2833/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева
Няма пречка страните по трудовия договор да уговорят размер на обезщетението по чл. 221, ал. 1 КТ, по-голям от този, който законът предвижда. В такъв случай при прекратяване на трудовото правоотношение обезщетението, което ще дължи работодателят, ще е това което е договорено. Противното би означавало уволненият работник или служител да се обогати неоснователно, тъй като прекратяването на трудовия договор по чл. 327, ал. 1 КТ визира прекратяване на правоотношението без предизвестие. За да се получи обезщетение кумулативно в размер на нормативно уреденото плюс уговореното в трудовия договор, то страните следва изрично да уговорят това.
Производство по чл. 290 ГПК.
С определение № 996 от 26.07.2013 г. е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касационно обжалване по касационна жалба на адв. Т. А. - пълномощник на Р. Г. М. против въззивно решение № 538/17.12.2012 г., постановено от Софийски окръжен съд по гр. д. № 773/2012 г., с което е отменено решение от 2.05.2012 г., постановено по гр. д. № 928/2011 г. по описа на РС - Елин Пелин, в частта, с която е осъдено "Л. Б. Е. & Ко" КД да заплати на Р. Г. М. сумата от 16 588,80 лв. - обезщетение за неспазен срок на предизвестието на основание чл. 221, ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба - 28.10.2011г до окончателното изплащане и е отхвърлен иска.
Касационното обжалване е допуснато по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос-допустимо ли е при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ присъждане на обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ в посочения в КТ размер едновременно с обезщетение на същото основание, но в друг размер, което страните са уговорили по реда на чл. 66, ал. 2 КТ в индивидуалния трудов договор, че се дължи при прекратяване на правоотношението на същото основание.
Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе по поставените въпроси, съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2, 3 и 3а работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение и в размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение. Няма пречка обаче страните по трудовия договор да уговорят размер на посоченото обезщетение, по-голям от този, който законът предвижда. В такъв случай при прекратяване на трудовото правоотношение на визираните по-горе основания обезщетението, което ще дължи работодателят, ще е това което е договорено. Противното би означавало уволненият работник или служител да се обогати неоснователно, тъй като прекратяването на трудовия договор по чл. 327, ал. 1 КТ визира прекратяване на правоотношението без предизвестие. За да се получи обезщетение кумулативно в размер на нормативно уреденото плюс уговореното в трудовия договор, то страните следва изрично да уговорят това.
По касационните основания:
В касационната жалбата са изложени оплаквания за материална незаконосъобразност и необоснованост, основание за отмяна по смисъла на чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Претендира разноски.
Ответникът "Л. Б. Е. & Ко" КД, е депозирал отговор по чл. 287 ГПК, с който оспорва основателността на касационната жалба по същество.
С оглед отговора на поставения материално правен въпрос обжалваното решение е правилно. Сумата 16 588,80 лв. - обезщетение за неспазен срок на предизвестието на основание чл. 221, ал. 1 от КТ, не се дължи на ищцата, тъй като тя е обезщетена на горепосоченото основание, въз основа на договорен с второто допълнително споразумение размер, който надвишава размера на нормативно определения в чл. 221, ал. 1 КТ.
Релевираните касационни доводи са неоснователни.
Въззивната инстанция след съвкупна преценка на доказателствата по делото е приела, че е налице посоченото основание за прекратяване на трудовото правоотношение чл. 327, т. 3, предл. първо КТ - промяна на мястото на работа на служителката и съответно наличие на основание за дължимост на обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ. Правилни са изводите относно претендираният размер от 66 355,20 лв., представляващ уговорено по трудов договор и допълнителни споразумения между страните обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ при уволнение по чл. 327, ал. 1, т. 3 от КТ, с оглед установеното: че страните по трудовото правоотношение с допълнително споразумение № 02/29.05.2008 г. са уговорили изменение на чл. 11 от трудовия договор, като продължителността на срока на предизвестието при прекратяване на трудовия договор за всяка от страните е три месеца, а с допълнително споразумение № 6/2.11.2009 г. са постигнали съгласие, че при прекратяване на трудовия договор на основание чл. 327, т. 2, т. 3 КТ, работодателят се задължава да изплати незабавно на служителя обезщетение за прекратяването в размер на 12 брутни месечни възнаграждения, на база на последното брутно месечно възнаграждение на служителя. Тъй като работодателят дължи на работника трудово възнаграждение и обезщетения, съобразно уговореното в индивидуалния трудов договор е прието, че въпреки, че между страните е уговорен три месечен срок на предизвестие за прекратяване на трудовия договор, то няма пречка същите да уговорят и по-висок размер на дължимото обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ, а именно 12 брутни месечни заплати. Допустимо е дължимостта, предпоставките, границите и сроковете на претендираното обезщетение да се уреждат и в отклонение от правните норми на КТ, доколкото се касае за по-благоприятно правно разрешение за служителя, т. е. в смисъл на по-висок размер на обезщетението, поради което, съдът е приел, че работодателят дължи обезщетението на служителката в уговорения в допълнителното споразумение № 6/2.11.2009 г. размер, а именно 12 брутни месечни възнаграждения, на база на последното брутно месечно възнаграждение на служителя. Правилен е изводът и по отношение на втория иск по чл. 221, ал. 1 от КТ за заплащане на сумата от 16 588.80 лв. - обезщетение за срока на предизвестието при прекратяване на трудовото правоотношение в случите почл. 327, ал. 1, т. 2, т. 3 КТ. Съдът е приел, че ищцата претендира обезщетението, за което е предявила и първата искова претенция в размер посочен в КТ. Доколкото с този иск се цели да се обезщетят вреди от прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие по чл. 327, ал. 1, т. 3 от КТ, то за тях ищцата е обезщетена с присъждане на обезщетението по първата искова претенция и не й се следва друго обезщетение, което да репарира същите вреди. Двете обезщетения са с едно и също основание, въз основа на което се претендират, а именно чл. 221, ал. 1 от КТ и не може да се присъдят кумулативно.
С оглед изложеното, формираните от въззивния съд изводи са правилни, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 293, ал. 1 ГПК.
Разноските остават в тежест на страните така, както са направени, с оглед изхода на делото.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на IV г. о.,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 538/17.12.2012 г., постановено по гр. д. № 773/2012 г. по описа на Софийския окръжен съд.
Решението е окончателно.
Данни за делото и връзка с други актове:Допълнителна информация за Дело № 2833/2013 г. по описа на IV г. о. на ВКС - виж тукОбразувано във връзка с Дело № 773/2012 г. на Софийски окръжен съд - виж Решение № 538 от 17.12.2012 г. на ОС - София по в. гр. д. № 773/2012 г.Връзка с други актове по делото:Определение № 996 от 26.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2833/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева
Определение № 996 от 26.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2833/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби, подадени от адв. И. П. - пълномощник на "Л. Б. Е. & Ко" КД и от адв. Т. А. - пълномощник на Р. Г. М. против решение № 538/17.12.2012 г., постановено от Софийски окръжен съд по гр. д. № 773/2012 г., с което е отменено решение от 2.05.2012 г., постановено по гр. д. № 928/2011 г. по описа на РС - Елин Пелин, в частта, с която е осъдено "Л. Б. Е. & Ко" КД да заплати на Р. Г. М. сумата от 16 588,80 лв. - обезщетение за неспазен срок на предизвестието на основание чл. 221, ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба - 28.10.2011г до окончателното изплащане и е отхвърлен иска. Потвърдено е решението в частта, с която е осъдено "Л. Б. Е. & Ко" КД да заплати на Р. Г. М. сумата от 66 355.20 лв., представляваща уговорено по трудов договор и допълнителни споразумения между страните обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ при уволнение по чл. 327, ал. 1, т. 3 от КТ, ведно със законната лихва, считано от завеждането на исковата молба-28.10.2011 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът Р. Г. М. обжалва въззивното решение съобразно правния си интерес в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ за сумата от 16 588,80 лв., представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестието, а ответникът "Л. Б. Е. & Ко" КД по исковата молба в частта, с която е осъден да заплати сумата от 66 355,20 лв., представляваща уговорено по трудов договор и допълнителни споразумения между страните обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ при уволнение по чл. 327, ал. 1, т. 3 отКТ.
В касационната жалба на "Л. Б. Е. & Ко" КД се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение - основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса - представлява ли издаването на заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ от работодателя признаване на неизпълнението на работодателските задължение, респ. на наличие на основание за служителя да прекрати трудовия си договор предсрочно, като се позовава на практика на ВКС, обективирана в множество решения. Претендира разноски.
В касационната жалба на Р. Г. М. се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение - основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи, че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за точното приложение на закона, по който няма установена практика - основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а именно: допустимо ли е при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327,ал. 1, т. 3 КТ присъждане на обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ в посочения в КТ размер едновременно с обезщетение на същото основание, но в друг размер, което страните са уговорили по реда на чл. 66, ал. 2 КТ в индивидуалния трудов договор, че се дължи при прекратяване на правоотношението на същото основание. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение за да се произнесе по сочените предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК, съобрази следното:
За да постанови този резултат, въззивната инстанция след съвкупна преценка на доказателствата по делото е приела, че със Заповед № 383/30.08.2011 г. на управителите на "Л. Б. Е. & Ко" КД е прекратено трудовото правоотношение на служителката, считано от 29.08.2011 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 3, предл. първо от КТ. Възражението на дружество, че не са били налице условията на чл. 327, т. 3 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение е приел за неоснователно, тъй като заповедта е издадена от управителите на дружеството и в нея е посочено основанието за прекратяване на трудовото правоотношение- чл. 327, т. 3, предл. първо КТ - промяна на мястото на работа, въз основа на депозирано уведомление на служителката от 29.08.2011 г. Липсват доказателства, които да обуславят извод за постигнато между страните съгласие за изменение на трудовото правоотношение с писмено съгласие за определено или неопределено време, съгласно чл. 119 от КТ. Доводите на работодателя, че са налице конклудентни действия и представените в тази връзка доказателства по делото, с които се поддържа, че служителката е възприела извършената промяна на мястото й на работа, е приел за несъстоятелни, тъй като изискването за писмена форма не може да бъде дерогирано. Възражението, че служителката не е упражнила правата си в срока, определен в чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ също е приел за неоснователно, доколкото този срок касае оспорване на заповед за едностранна промяна на мястото и характера на работа, а в случая такава не е налице. Поради това съдът е приел, че е налице посоченото основание за прекратяване на трудовото правоотношение съгл. чл. 327, т. 3 от КТ промяна на мястото на работа на служителката и съответно наличие на основание за дължимост на обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ.
Относно претендираният размер на обезщетението чл. 221, ал. 1 КТ по първата искова претенция е приел, че въз основа на допълнителното споразумение, страните по трудовото правоотношение с допълнително споразумение № 02/29.05.2008 г. са уговорили изменение на чл. 11 от трудовия договор, като продължителността на срока на предизвестието при прекратяване на трудовия договор за всяка от страните е три месеца, а с допълнително споразумение № 6/2.11.2009 г. са постигнали съгласие, че при прекратяване на трудовия договор на основание чл. 327, т. 2, т. 3 КТ, работодателят се задължава да изплати незабавно на служителя обезщетение за прекратяването в размер на 12 брутни месечни възнаграждения, на база на последното брутно месечно възнаграждение на служителя. Тъй като работодателят дължи на работника трудово възнаграждение и обезщетения, съобразно уговореното в индивидуалния трудов договор е прието, че въпреки, че между страните е уговорен срок на предизвестие за прекратяване на трудовия договор -три месеца, то няма пречка същите да уговорят по-висок размер на дължимото обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ, а именно 12 брутни месечни заплати. Допустимо е дължимостта, предпоставките, границите и сроковете на претендираното обезщетение да се уреждат и в отклонение от правните норми на КТ, доколкото се касае за по-благоприятно правно разрешение за служителя, т. е. в смисъл на по-висок размер на обезщетението, поради което, съдът е приел, че работодателят дължи обезщетението на служителката в уговорения в допълнителното споразумение № 6/2.11.2009 г. размер, а именно 12 брутни месечни възнаграждения, на база на последното брутно месечно възнаграждение на служителя.
По отношение на втория иск по чл. 221, ал. 1 от КТ за заплащане на сумата от 16 588.80 лв. за обезщетение за срока на предизвестието при прекратяване на трудовото правоотношение в случите по чл. 327, ал. 1, т. 2, т. 3 КТ е приел, че ищцата претендира обезщетението, за което е предявила и първата искова претенция в размер посочен в КТ. Доколкото с този иск се цели да се обезщетят вреди от прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие по чл. 327, ал. 1, т. 3 от КТ, то за тях ищцата е обезщетена с присъждане на обезщетението по първата искова претенция и не й се следва друго обезщетение, което да репарира същите вреди. Двете обезщетения са с едно и също основание, въз основа на което се претендират, а именно чл. 221, ал. 1 от КТ и не може да се присъдят кумулативно.
Не е налице релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по поставения от касатора "Л. Б. Е. & Ко" КД въпрос. Съгласно това основание на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като следва да се отбележи, че двете хипотези формират едно общо правно основание за допускане на касационно обжалване. Следва да се има предвид, че точното прилагане на закона, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, на каквато липсва позоваване. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. За пълнота следва да бъде посочено, че е налице многобройна и безпротиворечива практика /решение № 144 от 23.02.3010 г. по гр. д. № 3101/2008 г. на I г. о.; решение № 954 от 9.12.2009 г. по гр. д. № 5375/2008 г., I г. о./, относно законово регламентираното субективно преобразуващо право на работника да предизвика едностранно, независимо от волята на работодателя, изменение на съществуващото правоотношение в посока към прекратяването му. Именно защото това право е субективно и преобразуващо и може да бъде упражнено едностранно от работника то и не са необходими каквито и да било действия на работодателя, както и не е необходимо неговото съгласие или мнение във връзка с това, поради което и с достигането на изявлението до последния то е произвело целеното действие и трудовото правоотношение е било прекратено. Когато работникът упражни добросъвестно потестативното си право да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление без предизвестие, трудовото правоотношение се прекратява с достигането на изявлението до работодателя, като в този случай е без правно значение дали работникът е притежавал това потестативно право или не го е притежавал, защото не са налице съответните предпоставки на чл. 327 КТ.
По поставения от касатора Р. Г. М. материално правен въпрос обаче е налице основанието за допускане на касационно обжалване, тъй като не е налице съдебна практика.
При този изход на спора на касатора "Л. Б. Е. & Ко" КД не се дължат разноски.
Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г. о.,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 538/17.12.2012 г., постановено от Софийски окръжен съд по гр. д. № 773/2012 г., в частта, в която е отхвърлен иска за сумата от 16 588,80 лв. - обезщетение за неспазен срок на предизвестието на основание чл. 221, ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба - 28.10.2011г до окончателното изплащане.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 538/17.12.2012 г., постановено от Софийски окръжен съд по гр. д. № 773/2012 г., в частта, в която е присъдена сумата от 66 355.20 лв., представляваща уговорено по трудов договор и допълнителни споразумения между страните обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ при уволнение по чл. 327, ал. 1, т. 3 от КТ, ведно със законната лихва, считано от завеждането на исковата молба - 28.10.2011 г. до окончателното изплащане на сумата.
Определението е окончателно.
Данни за делото и връзка с други актове:Допълнителна информация за Дело № 2833/2013 г. по описа на IV г. о. на ВКС - виж тукОбразувано във връзка с Дело № 773/2012 г. на Софийски окръжен съд - виж Решение № 538 от 17.12.2012 г. на ОС - София по в. гр. д. № 773/2012 г.Връзка с други актове по делото:Решение № 344 от 4.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2833/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева
Определение № 402 от 26.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1265/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Боян Цонев
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. И. Д. срещу решение № 184/25.07.2012 г., постановено по въззивно гр. дело № 269/2012 г. на Старозагорския окръжен съд. С него, при постановена отмяна на решение № 385/17.04.2012 г. по гр. дело № 1234/2012 г. на Старозагорския районен съд, е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу [фирма], иск за отмяна на дисциплинарното му уволнение, извършено със заповед № 4/27.01.2012 г. на изпълнителния директор на ответното дружество; оставен е без разглеждане и е прекратено производството по предявения между същите страни иск за поправка на основанието за уволнение; в тежест на жалбоподателя са възложени разноските по делото.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания и доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното въззивно решение.
Ответното [фирма] в отговора на касационната жалба излага становище и съображения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване и за неоснователност на жалбата; претендира и присъждане на направените разноски по делото.
В изложението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени следните (уточнени, конкретизирани и обобщени от съда, съгласно т. 1, изр. 3 - in fine от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) пет правни въпрос: 1) съществувало ли е към датата на връчване на заповедта за дисциплинарно уволнение трудово правоотношение или то е било прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 3 от КТ; 2) може ли съдът да не се съобразява с действителната воля на страната, обективирана чрез изрично волеизявление, и може ли да замества съдържанието и действителната изрично изявена воля на работника, с типично според съда съдържание, и на това основание да гради извод, че трудовото правоотношение не е прекратено; 3) може ли съдът да не изхожда от конкретните факти и доказателства по делото, а да обосновава решението си единствено върху посочените в заповедта за дисциплинарно уволнение обстоятелства, като не коментира и игнорира доказателства по делото, посочвайки, че работникът е признал извършването на кражба, без да е налице такова признание; 4) може ли въззивният съд да излиза извън предмета на делото, като се произнася по въпроси, които не са били въведени с исковата молба и с въззивната жалба; и 5) може ли съдът да ограничава чрез стеснително тълкуване на закона възможностите, предоставени от законодателя на работника за прекратяване на трудовото правоотношение. Касаторът поддържа, че тези правни въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с представени (в преписи): решение № 954/09.12.2009 г. по гр. дело № 5375/2008 г. на I-во гр. отд. на ВКС (постановено по реда на чл. 290 от ГПК), решение № 87/18.01.2010 г. по възз. гр. дело № 2641/2009 г. на Варненския ОС (влязло в сила) и определение № 1071/15.10.2010 г. по гр. дело № 562/2010 г. на IV-то гр. отд. на ВКС (постановено по реда на чл. 288 от ГПК). Поддържа също, че правните въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. С това жалбоподателят навежда всички допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Отделно от това, касаторът поддържа, че касационното обжалване следва да се допусне, предвид наведените с касационната му жалба оплаквания за недопустимост на въззивното решение, които са свързани с четвъртия от изведените от него правни въпроси.
Посоченото и представено (в препис) от жалбоподателя, определение на ВКС, постановено по реда на чл. 288 от ГПК, не следва да се взема предвид във връзка с допускането на касационното обжалване, тъй като това определение не би могло да обуслови наличие на противоречива съдебна практика, нито по смисъла на т. 1, нито по смисъла на т. 2 на чл. 280, ал. 1 от ГПК (в този смисъл са и т. 2 и т. 3 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, както и т. 2 от ТР № 2/28.09.2011 г. на ОСГТК на ВКС).
С исковата си молба по делото, жалбоподателят е навел изричен довод за незаконосъобразност на дисциплинарното му уволнение, като наложено му при вече прекратено трудово правоотношение, и в тази връзка е представено негово заявление от 18.01.2012 г. до работодателя. Във въззивната жалба на ответното дружество са изложени изрични оплаквания срещу изводите на първоинстанционния съд, че с достигането на това заявление до работодателя трудовото правоотношение между страните е било прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 3 от КТ, преди издаването на заповедта за дисциплинарното уволнение на ищеца, както и че въпросът дали ищецът е имал право да прекрати трудовото правоотношение на това основание не може да бъде разглеждан в настоящото производство.
Въззивният съд не е споделил тези изводи на първоинстанционния съд. Приел е, че след като ищецът иска отмяна на дисциплинарното уволнение като незаконно, позовавайки се на това, че трудовият договор вече е бил прекратен от него, то съдът задължително трябва да изследва въпроса относно законността на това прекратяване. Окръжният съд е приел и че касаторът-ищец няма право да прекрати трудовото правоотношение на посоченото в заявлението му до работодателя основание - поради недопускането му до работа от страна на последния, тъй като такова основание не е посочено в разпоредбата на чл. 327, ал. 1, т. 3 от КТ, и тъй като за ищеца съществува специален ред за защита чрез иска по чл. 213 от КТ, което в още по-голяма степен налага извода, че недопускането до работа не е предвидено като възможност за работника да прекрати трудовото правоотношение.
Видно от горното, обсъждайки въпроса дали преди да му бъде наложено дисциплинарното уволнение ищецът законосъобразно е прекратил трудовото правоотношение на твърдяното от него основание, въззивният съд не е излязъл извън предмета на делото, тъй като този въпрос е изрично релевиран, както с исковата молба, така и с въззивната жалба по делото. Изводът на окръжния съд, че трябва да изследва въпроса относно законността на твърдяното от ищеца прекратяване на трудовото правоотношение от негова страна, като предхождащо дисциплинарното му уволнение, не е и в противоречие с двете посочени и представени от касатора съдебни решения. В мотивите към тях този въпрос също е изследван. В решение № 954/09.12.2009 г. по гр. дело № 5375/2008 г. на I-во гр. отд. на ВКС е прието, че дисциплинарното уволнение е наложено на работника, след като последният е връчил на работодателя изявление за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ - неплащане на заплатата и промяна в характера на работа, при безспорни данни по делото, че трудовото възнаграждение за един месец действително не е било изплатено и свидетелски показания относно неосигуряване на почивка през работния ден и седмична такава, като съдът изрично е посочил, че е достатъчно наличието само на едното от двете основания по чл. 327, ал. 1, т. 2или т. 3 от КТ за прекратяването на трудовото правоотношение от страна на работника. В решение № 87/18.01.2010 г. по възз. гр. дело № 2641/2009 г. на В. са изложени изрични мотиви, че въпросът дали ищецът законосъобразно е прекратил трудовото правоотношение може да бъде предмет на преценка само при предявени от работодателя по съдебен ред притезания, възникнали като негова последица, но не и в производството по отмяна на дисциплинарно уволнение. Въпреки това, обаче и в това решение този въпрос е изрично изследван. Прието е че от събраните по делото доказателства не е установено работодателят да е изпълнил задължението си за провеждане на обучение и инструктаж на ищеца за безопасност на труда при работа с уреди, за които се изискват специална квалификация и знания, с оглед на което е прието и наличие на основанието по чл. 327, ал. 1, т. 3 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение от страна на ищеца.
От гореизложеното следва, че четвъртият - процесуалноправен въпрос, изведен в изложението на касатора, не разрешен в противоречие, а напротив - съответствие с практиката на други съдилища, както и в съответствие със задължителната практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК при точно тълкуване и приложение на процесуалния закон. При това положение не е налице никое от допълнителните основания по т. т. 1 - 3 на чл. 280, ал. 1 отГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение по този процесуалноправен въпрос.
Разрешаването от въззивния съд на първия и петия - материалноправни въпроси, изведени от касатора, също не е в противоречие с някое от двете представени решения на ВКС и В. В никое от тези две решения не са разглеждани твърдения и доводи на дисциплинарно уволнения ищец за прекратяване преди това от него на трудовото правоотношение на основание недопускането му до работа от страна на работодателя, каквото основание поддържа касаторът-ищец по настоящото дело. Освен това, тези два материалноправни въпроса са разрешени от въззивния съд при точно приложение на материалния закон, и конкретно - на разпоредбите на чл. 213 и чл. 327, ал. 1, т. 3 от КТ, които въззивният съд е тълкувал във връзка една с друга и според точния им смисъл, вложен в тях от законодателя. По тези съображения, не е налице никое от допълнителните основания по т. т. 1 - 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение и по тези два (първия и петия) материалноправни въпроса.
Останалите два - вторият и третият - процесуалноправни въпроса, изведени в изложението на ищеца, не са обуславящи правните изводи на въззивния съд в обжалваното решение и не са от значение за изхода на спора по делото, поради което не представляват общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване в случая. Както в заявлението си до работодателя, така и по делото касаторът-ищец ясно и еднозначно е поддържал, че прекратяването на трудовото правоотношение от негова страна е на основание чл. 327, ал. 1, т. 3 от КТ - поради недопускането му до работа от работодателя. Въззивният съд е изследвал дали именно така наведеното от касатора-ищец основание е такова за прекратяването на трудовото правоотношение, съгласно материалния закон. В мотивите към въззивното решение съдът по никакъв начин не е игнорирал или замествал съдържанието и действителната, изрично изявена воля на касатора-ищец, каквато е постановката на втория правен въпрос. Изводите за извършването от ищеца на дисциплинарните нарушения, посочен в заповедта, с която му е наложено дисциплинарното уволнение - кражба на два акумулатора, собственост на работодателя, и неявяване на работа в течение на три последователни работни дни, въззивният съд е формирал след обсъждане и въз основа на събраните писмени и гласни доказателства (най-вече - свидетелските показания) по делото, както и предвид това, че неявяването на ищеца на работа е било безспорно между страните и че кражбата на двата акумулатора не се отрича от него по делото. Въззивният съд не е приемал, че ищецът е признал извършването на дисциплинарните нарушения и не е игнорирал доказателства в тази връзка, каквато е постановката на третия правен въпрос.
В заключение - по изложените съображения, съдът намира, че не следва да се допуска касационното обжалване на въззивното решение, тъй като не са налице наведените от жалбоподателя основания за това.
Независимо от изхода на делото, на ответника не следва да се присъждат разноски, тъй като не се установява той да е направил такива за производството пред настоящата съдебна инстанция по делото.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 184/25.07.2012 г., постановено по въззивно гр. дело № 269/2012 г. на С. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Данни за делото и връзка с други актове:Допълнителна информация за Дело № 1265/2012 г. по описа на IV г. о. на ВКС - виж тукОбразувано във връзка с Дело № 269/2012 г. на Окръжен съд - Стара Загора - виж Решение № 279 от 25.07.2012 г. на ОС - Стара Загора по в. гр. д. № 269/2012 г.
Решение № 719 от 22.04.2013 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 442/2013 г.
Данни за делотоСъд:Окръжен съд - ПловдивВид на делото:Въззивно гражданско делоНомер на делото:442Година:2013Съдебен състав / Съдия:VIII състав, СТАНИСЛАВ П. ГЕОРГИЕВ, ЕКАТЕРИНА В. МАНДАЛИЕВА, ДОНИКА И. ТАРЕВАДанни за актаВид на акта:РешениеНомер на акта:719Дата на постановяване:22.4.2013 г.Дата на влизане в сила:Статус на акта:Не е влязъл в силаДата на постановяване на мотива:Данни за изпращане в по-висша инстанцияСъд:Изходящ номер:Година:Тип на документа:Дата на изпращане:Резултат от обжалване:
Р Е Ш Е Н И Е № 719
гр. Пловдив, 22.04.2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, VІІІ граждански състав, в публично заседание на тринадесети март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ДОНИКА ТАРЕВА
при участието на секретаря Б.А., като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ въззивно гражданско дело № 442/2013 г., намира за установено следното:
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 66/02.01.2013 г. от М.Л.Ш. ЕГН ********** чрез адвокат К. против решение № 4491/05.12.2012 г., постановено по г. д. № 5204/2012 г. по описа на РС - Пловдив, ХV граждански състав, в частта му, с която е признато за установено, че, към 13.01.2012 г. между Ш. ***44 е съществувало трудово правоотношение, възникнало от сключен ТД № 3/30.09.2011 г., в частта, с която са отхвърлени исковете на Ш. против "Д. 1 – 1995" ЕООД – Пловдив, ЕИК *** по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, във връзка счл. 327, ал. 1, т. 3 от КТ - за признаване уволнението извършено със заповед № 3/13.01.2012 г. за незаконно и за неговата отмяна и по чл. 221, ал. 1 от КТ - за заплащане на сумата от 400.00 лева, представляваща обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение едностранно от работника на чл. 327, ал. 1, т. 3 от КТ, както и в частта за разноските.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното в съответните части и да уважи предявените искове. Претендира разноски.
Ответникът счита жалбата за неоснователна. Претендира разноски.
Постъпила е насрещна въззивна жалба вх. № 3218/22.01.2013 г. от "Д. 1 – 1995" ЕООД – Пловдив, ЕИК *** чрез адвокат К. против решение № 4491/05.12.2012 г., постановено по г. д. № 5204/2012 г. по описа на РС - Пловдив, ХV граждански състав, в частта му, с която е отхвърлен иска на "Д. 1 – 1995" ЕООД – Пловдив, ЕИК*** срещу Ш. за заплащане на сумата от 400.00 лева, представляваща обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ за неспазен срок на предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение от работника без да е спазил срока на предизвестието. Претендира разноски.
Ответникът по тази жалба счита същата за неоснователна. Претендира разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:
Обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ във връзка с чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, чл. 220, ал. 1 от КТ и чл. 221, ал. 1 от КТ.
Предявени от М.Л.Ш. ЕГН ********** *** чрез адвокат К. против "Д. 1 – 1995" ЕООД – ***, ЕИК ****.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае уволнението му, извършено със заповед № 3/13.01.2012 г., на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ /когато работникът бъде дисциплинарно уволнен/, за незаконно и да го отмени и да осъди ответника да му заплати сумата от 400.00 лева, представляваща обезщетение по чл. 221, ал. 1от КТ за неспазено предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение едностранно от работника на чл. 327, ал. 1, т. 3 от КТ. Претендира разноски.
Ответникът не е признава исковете. Претендира разноски.
Предявен е инцидентен установителен иск от "Д. 1 – 1995" ЕООД – ***, ЕИК *** против М.Л.Ш. ЕГН ********** *** за установяване, че, към 13.01.2012 г., между Ш. ***44 е съществувало трудово правоотношение, възникнало от сключен ТД № 3/30.09.2011 г.
Предявен е насрещен иск от "Д. 1 – 1995" ЕООД – ***, ЕИК *** против М.Л.Ш. ЕГН ********** *** за осъждането и да заплати сумата от 400.00 лева, представляваща обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ за неспазен срок на предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение от работника без да е спазил срока на предизвестието.
Ответникът по тези искове не ги признава. Претендира разноски.
Тъй като са предявени няколко иска, тяхното разглеждане следва да бъде направено съобразно тяхната връзка със спора. Доколкото се оспорва законност на уволнение с мотив, че, към този момент, между страните не е съществувало трудово правоотношение, настоящият съд намира, че първо следва да бъде разгледан инцидентен установителен иск от "Д. 1 – 1995" ЕООД – ***, ЕИК *** против М.Л.Ш. ЕГН ********** *** за установяване, че, към 13.01.2012 г., между Ш. ***44 е съществувало трудово правоотношение, възникнало от сключен ТД № 3/30.09.2011 г.
І. В исковата молба се твърди, че ищецът е работил по трудово правоотношение с ответника от 30.09.2011 г. на длъжност "продавач – консултант". Това обстоятелство не е спорно и се доказва от представения препис от трудов договор № 3/30.09.2011 г. /л. 4 от делото на РС/.
Ищецът твърди, че този договор е прекратен на 12.12.2011 г. от нея, тъй като е изпратила уведомления до работодателя на 10.12.2011 г., с което го уведомява, че, на основание чл. 327, ал. 1, т. 3 от КТ, прекратява едностранно трудовото правоотношение, възникнало от трудов договор № 3/30.09.2011 г. и това уведомление е получено на 12.12.2011 г. Очевидно с този иск е започнат трудов спор относно прекратяване на трудовото правоотношение.
Няма спор, че ответникът е получил посоченото уведомление на 12.12.2011 г., както е посочено и в отговора на исковата молба.
Съгласно чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ, иск по трудов спор за прекратяване на трудовото правоотношение се предявява в двумесечен срок, който, съгласно чл. 358, ал. 1, т. 1 отКТ започва да тече от деня на прекратяването. В случая прекратяването е от 12.12.2011 г. Срокът за предявяване на иска е изтекъл на 12.02.2012 г. Искът е предявен на 06.06.2012 г. с отговора на исковата молба. Следователно предявяването е станало след изтичане на предвидения срок – давностният срок е изтекъл. При това положение така предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, което значи, че към 13.01.2012 г., между Ш. ***44 не е съществувало трудово правоотношение, възникнало от сключен трудов договор № 3/30.09.2011 г.
Не до тези правни изводи е достигнал първоинстанционният съд, поради което обжалваното решение, в тази му част, следва да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен инцидентния установителен иск.
ІІ. по иска с правна квалификация чл. 221, ал. 1 от КТ:
Както вече беше аргументирано, трудов договор № 3/30.09.2011 г. е прекратен на 12.12.2011 г. от Ш. на основание чл. 327, ал. 1, т. 3 от КТ.
Съгласно чл. 221, ал. 1 от КТ, при прекратяване на трудово правоотношение от работника без предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 3 от КТ, работодателят дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието. Няма спор, че месечното брутно трудово възнаграждение на Ш. е било 400.00 лева, което е видно и от представения трудов договор. Следователно така предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
Не до тези правни изводи е достигнал първоинстанционният съд, поради което обжалваното решение, в тази му част, следва да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да бъде присъдена посочената сума.
ІІІ. по иска за отмяна на заповед № 3/13.01.2012 г.:
Видно от текста на посочената заповед /л. 24 от делото на РС/, тя е издадена на 13.01.2012 г. По делото няма данни за връчване. Но в исковата молба изрично е посочено, че ищецът е била поканена на 31.01.2012 г. да получи заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Може да се приеме, че на тази дата, Ш. вече е знаела за процесната заповед.
Според процесната заповед, на Ш. е наложена наказания "дисциплинарно уволнение". За да бъде наложено такова наказание, между страните следва да има съществуващо и валидно трудово правоотношение. Както вече беше посочено, такова правоотношение е съществувало, но то е било прекратено на 12.12.2011 г. При това положение заповед № 3/13.01.2012 г. се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
Не до тези правни изводи е достигнал първоинстанционният съд, поради което обжалваното решение, в тази му част, следва да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да бъде отменена със заповед № 3/13.01.2012 г.
ІV по насрещния иск:
Ответникът твърди, че ищецът не е прекратил трудовото правоотношение по реда на чл. 327 от КТ. Отправил е предизвестие, но не е спазил срока и дължи обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ. Това твърдение е неоснователно. Както вече беше посочено, трудовото правоотношение е прекратено по реда на чл. 327 от КТ. Следователно не се дължи търсеното обезщетение и този иск следва да бъде отхвърлен.
До тези правни изводи е достигнал първоинстанционният съд, поради което обжалваното решение, в тази му част, следва да бъде потвърдено.
С оглед горното и на основание чл. 78 от ГПК, на Ш. следва да бъде присъдена сумата от 500.00 лева, представляваща разноски пред двете инстанции.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 4491/05.12.2012 г., постановено по г. д. № 5204/2012 г. по описа на РС - Пловдив, ХV граждански състав, в частта му, с която е признато за установено, че, към 13.01.2012 г. между Ш. ***44 е съществувало трудово правоотношение, възникнало от сключен трудов договор № 3/30.09.2011 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ инцидентния установителен иск от "Д. 1 – 1995" ЕООД – ***, ЕИК *** против М.Л.Ш. ЕГН ********** *** за установяване, че, към 13.01.2012 г., между Ш. ***44 е съществувало трудово правоотношение, възникнало от сключен трудов договор № 3/30.09.2011 г.
ОТМЕНЯ решение № 4491/05.12.2012 г., постановено по г. д. № 5204/2012 г. по описа на РС - Пловдив, ХV граждански състав, в частта, с която е отхвърлен иска на Ш. против "Д. 1 – 1995" ЕООД – ***, ЕИК *** за заплащане на сумата от 400.00 /четиристотин/ лева, представляваща обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение по трудов договор № 3/30.09.2011 г. едностранно от работника на основание чл. 327, ал. 1, т. 3 от КТ и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Д. 1 – 1995" ЕООД – ***, ЕИК *** да заплати на М.Л.Ш. ЕГН ********** *** сумата от 400.00 /четиристотин/ лева, представляваща обезщетение по чл. 221, ал. 1 отКТ при прекратяване на трудовото правоотношение по трудов договор № 3/30.09.2011 г. едностранно от работника на основание чл. 327, ал. 1, т. 3 от КТ.
ОТМЕНЯ решение № 4491/05.12.2012 г., постановено по г. д. № 5204/2012 г. по описа на РС - Пловдив, ХV граждански състав, в частта, с която е отхвърлен иска на Ш. против "Д. 1 – 1995" ЕООД – ***, ЕИК *** по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ - за признаване уволнението извършено със заповед № 3/13.01.2012 г. за незаконно и за неговата отмяна и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ заповед № 3/13.01.2012 г., с която на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ на М.Л.Ш. ЕГН ********** е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено трудовото правоотношение.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4491/05.12.2012 г., постановено по г. д. № 5204/2012 г. по описа на РС - Пловдив, ХV граждански състав, в частта, с която отхвърлен иска на "Д. 1 – 1995" ЕООД – ***, ЕИК *** срещу Ш. за заплащане на сумата от 400.00 лева, представляваща обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ за неспазен срок на предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение от работника, без да е спазил срока на предизвестието.
ОТМЕНЯ решение № 4491/05.12.2012 г., постановено по г. д. № 5204/2012 г. по описа на РС - Пловдив, ХV граждански състав, в частта за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА "Д. 1 – 1995" ЕООД – ***, ЕИК *** да заплати на М.Л.Ш. ЕГН ********** *** сумата от 500.00 /петстотин/лева, представляваща разноски пред двете инстанции.
Преписи от решението да бъдат изпратени на страните.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
Решение № 3332 от 10.11.2009 г. на РС - Варна по гр. д. № 7985/2009 г.
Данни за делотоСъд:Районен съд - ВарнаВид на делото:Гражданско делоНомер на делото:7985Година:2009Съдебен състав / Съдия:XXVI състав, ЖАНА И. МАРКОВАДанни за актаВид на акта:РешениеНомер на акта:3332Дата на постановяване:10.11.2009 г.Дата на влизане в сила:Статус на акта:ПотвърденДата на постановяване на мотива:Данни за изпращане в по-висша инстанцияСъд:Окръжен съд - ВарнаИзходящ номер:5070Година:2009Тип на документа:ПисмоДата на изпращане:21.12.2009 г.Резултат от обжалване:Изцяло потвърдено
Р Е Ш Е Н И Е
№ 3332
гр.Варна, 10.11.2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ОБЛИГАЦИОННО ОТДЕЛЕНИЕ, ДВАДЕСЕТ И ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и седми октомври през две хиляди и девета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Ж. МАРКОВА
при участието на секретаря Т.И., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 7985/2009 г., по описа на ВРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ от П.Д.П., ЕГН **********,***, СО "Б.-С.", № * срещу "Л. Г." *, със седалище и адрес на управление гр. В., ул. "Щ.", № *, партер, представлявано от Ж. Д. Ж., за отмяна на Заповед № */*г., на работодателя, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" за извършени нарушения на трудовата дисциплина по чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ, считано от датата на получаване на заповедта – 26.06.2009 г. В исковата молба ищецът твърди, че с ответника са били в трудови правоотношения, ищецът изпълнявал длъжността "техник на електродомакинска техника". Излага се, че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е незаконосъобразна, тъй като не са налице основанията за налагане на наказанието. Твърди се, че на 22.06.2009 г. ищецът депозирал молба до работодателя, в която направил изявление за прекратяване на трудовия договор без предизвестие на основание чл. 327, ал. 1, т. 3 от КТ поради неспазване от работодателя на нормативните актове, уреждащи безопасни условия на труд и поради промяна характера на работа /от техник на електродомакинска техника в монтиране на врати/. Твърди се, че действията на работодателя извършени след депозиране на молбата не са могли да породят правно действие, тъй като към момента на издаване на заповедта трудово правоотношение не е съществувало.
Ответникът оспорва предявения иск по основание. Не се оспорва, че страните са били в трудови правоотношения. Твърди се, че ищецът за посочения в заповедта период не се е явил на работа, като на 22.06. и 25.06.2009 г. е напуснал работното си място, като тези обстоятелства били удостоверени с констативни протоколи и впоследствие наложено дисциплинарното наказание с атакуваната заповед. Оспорва се обстоятелството, че трудовото правоотношение е било прекратено без предизвестие от работника, по изложените причини, тъй като не са били налице, посочените от работника основания. Твърди, че не е налице нарушение на безопасните условия на труд, не е налице промяна на характера на работа. Моли предявения иск да бъде отхвърлен
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а и се установява от събраните доказателства, че страните по делото са се намирали в трудовоправни отношения, по силата на които първият е заемал длъжността "Техник електрическа и електронна техника" при работодателя - ответник.
Установява се от представените доказателства, а и не се спори между страните, че на 22.06.2009 г. ищецът по делото депозирал молба с вх. № 5, с която направил изявление отправено да работодателя, да счита трудовият договор за прекратен на осн. чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ от датата на молбата, поради неспазване на Правилника за безопасност и здраве при работа по електрообзавеждането с напрежение до 1000 V и неосигуряване на безопасни и здравословни условия на труд, както и поради промяна в характера на работа като техник на електродомакинска техника.
Не се спори между страните, че на 22.06.2009 г. ищецът се явил на работа, депозирал е молба и си е тръгнал. Не се спори и че на 23 и 24 юни не се явил на работа изобщо, а на 25 юни се явил, за да получи трудовата си книжка и е бил приканен да даде писмени обяснения.
Видно от представеното по делото заверено копие от обяснение вх. № */*г., че на същата дата ищецът е депозирал писмени обяснения.
На 26.06.2009 г. била издадена заповед № *, с която на ищца било наложено дисциплинарно наказание "уволнение", на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, вр. чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ. Като причина е посочено неявяване на работа на 22, 23, 24, 25.06.2009 г. Не е спорно между страните, че връчването на заповедта е извършено на същата дата – 26.06.2009 г.
Представена е и длъжностна характеристика за длъжността "Техник на електрическа и електронна техника".
По делото са разпитани и свидетели: П. Н. А., П. К. П., на страната на ищеца и И. К. И. и М. И. А., на страната на ответника.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ: За да бъде уважен предявения иск, съдът следва да констатира незаконосъобразност на издадената заповед на формално или материалноправно основание или незаконосъобразност на наложеното дисциплинарно наказание.
Безспорно е установено по делото, че изявлението на работодателя за дисциплинарното уволнение на ищеца е достигнало до него с връчването на заповед № * на * г. Безспорно е и че преди него на 22.06.2009 г. изявление пред работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от същата дата, е направено от ищеца по делото, на осн. чл. 327, т. 3 КТ. Това изявление е основано на законоворегламентираното субективно преобразуващо право на работника да предизвика едностранно, независимо от волята на работодателя, изменение на съществуващото правоотношение в посока към прекратяването му. Именно защото това право е субективно и преобразуващо и може да бъде упражнено едностранно от работника то и не са необходими каквито и да било действия на работодателя, както и не е необходимо неговото съгласие или мнение във връзка с това, поради което и с достигането на изявлението до последния то е произвело целеното действие и трудовото правоотношение е било прекратено. Въпросът дали преобразуващото право е съществувало, т.е. дали са били налице предвидените в закона предпоставки за възникването му и дали е било надлежно упражнено може да бъде предмет на преценка и установяване при евентуално предявяване от работодателя по съдебен ред на притезания, възникнали като негова последица, но не и в настоящото производство. При тази установена фактическа обстановка по делото, се налага изводът, че към момента на връчването на ищеца на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание "уволнение" между него и работодателя вече не е съществувало трудово правоотношение, тъй като то е било прекратено на осн. чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ с едностранното изявление от 22.06.2009 г. Следователно дисциплинарното уволнение е извършено при вече липсващо субективно потестативно право на работодателя за това, поради което то е незаконно, а предявения иск за отмяната на заповедта, основателен. По изложените съображения не следва да се обсъждат доводите на страните относно обстоятелството налице ли е или не изменение в характера на работата на ищеца и налице ли е неизпълнение от страна на работодателя на негови задължения установени в нормативни актове.
Върху уважените искови претенции на ищцата в тежест на ответника следва да бъде възложена по реда на чл. 78, ал. 6 от ГПК държавна такса в размер на 80.00 лв.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК и в съответствие с направеното искане на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в съответствие с представените доказателства, в размер на 400.00 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ УВОЛНЕНИЕТО на П.Д.П., ЕГН **********,***, СО "Б.-С.", № *извършено със Заповед № */* г. на "Л. Г." *, със седалище и адрес на управление гр. В., ул. "Щ.", № *, партер, представлявано от Ж. Д. Ж., в качеството му на Управител, с която е прекратено трудовото му правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6, вр. чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
ОСЪЖДА "Л. Г." *, със седалище и адрес на управление гр. В., ул. "Щ.", № *, партер, представлявано от Ж. Д. Ж., в качеството му на Управител да заплати на П.Д.П., ЕГН **********,***, СО "Б.-С.", № *, сумата 400.00 лв. (четиристотин лева), представляваща разноски по делото, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА "ЛИБРА ГРУП" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. "Щип", № 12-14, партер, представлявано от Живко Демиров Желязков, в качеството му на Управител да заплати по сметка на Варненски Районен Съд, сумата 80.00 лв. (осемдесет лева), представляваща държавна такса върху уваженият иск, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в 2-седмичен срок от датата на обявяването му – 10.11.2009 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Няма коментари:
Публикуване на коментар