Р Е Ш Е Н И Е
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На 19 юни
В публично заседание в следния състав:
Секретар: М.Й.
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
гр. дело № 1328 по описа за 2013 година.
Производството е с правно основание чл. 221 ал.1 от КТ.
Ищецът А.Д.А. твърди в исковата си молба, че с ответното дружество имал сключен трудов договор № 48/01.12.2008 г., съгласно който изпълнявал длъжността „шофьор". По силата на посочения договор следвало да получава месечно трудово възнаграждение в размер на 575 лв. с падеж от 25 до 30 число за предходния месец. На основание чл. 327, ал.1 т.2 от КТ поради незаплащане на трудовите му възнаграждения за четири месеца прекратил трудовото си правоотношение, считано от 15.10.2012 г. Твърди, че работодателят му дължал обезщетение по чл. 221 от КТ, но такова до настоящия момент не му било изплатено.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника „Пътно поддържане Стара Загора„ ЕООД гр. Стара Загора да му заплати сумата от 575 лв., представляваща неизплатено обезщетение по чл. 221 от КТ, ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане. Претендира за направените по делото съдебни и деловодни разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от процесуалния представител на ответника „Пътно поддържане Стара Загора„ ЕООД гр. Стара Загора, в който заявяват, че предявеният иск е недопустим, поради липса на правен интерес от страна на ищеца. Сочи, че ищецът е получил като заем пари по РКО. На 24.09.2010 г. получил сума с основание аванс в размер на 30 лв., на 06.10.2010 г. получил сума с основание аванс в размер на 50 лв., на 23.12.2010 г. получил сума с основание аванс в размер на 200 лв., на 23.02.2012 г. получил сума с основание аванс в размер на 200 лв., на 28.05.2012 г. получил сума с основание аванс в размер на 100 лв. Твърдят, че сумите са дадени като служебни аванси, които не били отчетени с документи за разход на дружеството. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като недопустим и неоснователен. В случай, че съдът уважи иска, правят евентуално възражение за прихващане на взетите от ищеца суми като служебен аванс в общ размер на 580 лв. Претендират за направените по делото съдебни и деловодни разноски. В съдебно заседание процесуалният представител на ответника моли съда да постанови решение, съобразно заключението на вещото лице.
С протоколно определение от 19 юни 2013 г. съдът е допуснал изменение на предявения иск по чл. 221 ал.1 от КТ, като искът да се счита предявен за сумата в размер на 1725 лв.
Съдът, като обсъди събраните по делото писмени доказателства, взе предвид становищата и доводите на страните и на основание чл. 235 ГПК, намира за установено следното:
Безспорно е установено по делото, че ищецът А.Д.А. е работил в ответното дружество и е заемал длъжността „шофьор". Видно от заповед № 15 от 1.12.2011 г. трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 325 т.1 от КТ по взаимно съгласие, считано от 01.12.2011 г. С последващ трудов договор от 6.12.2011 г. трудовото правоотношение между страните е възстановено. Със заповед № 13 от 2.11. 2012 г. е прекратено трудовото правоотношение с ищеца на основание чл. 327, ал.1, т.2 от КТ, като в заповедта е начислено обезщетение по чл. 221, ал.1 от КТ.
По отношение на иска за заплащане на обезщетение по чл. 221 ал.1 КТ, съдът намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 221, ал.1 КТ работодателят дължи обезщетение в размера на брутното трудово възнаграждение в случаите на чл. 327 т. 2, 3 и 3а от КТ. В конкретният случай трудовото правоотношение е прекратено поради забавяне заплащането на трудовото възнаграждение, т.е. поведението на работодателя мотивира преустановяването на трудово-правната връзка от ищеца. Видно от заключението на вещото лице размера на това обезщетение е 1725 лв. брутно, като същото подлежи на данъчно облагане. Същото е следвало да бъде изплатено на ищеца в месеца, следващ месеца на прекратяване на трудовото правоотношение, т.е. най-късно на 30.11.2012 г. Съдът счита, че искът по чл. 221 ал.1 КТ се явява основателен до размера установен от вещото лице, а именно 1725 лв., в какъвто размер е и предявеният иск след допуснатото изменение в с.з., но следва да бъде уважен в размер на 1552.50 лв. – чиста сума за получаване, тъй като съгласно чл. 24, ал.2 т. 8 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, обезщетенията по чл. 221 от КТ подлежат на данъчно облагане, а съгласно чл. 42 т. 4 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, размерът на дължимия данък се определя, като месечната данъчна основа се умножи по данъчна ставка 10 на сто.
Относно становището на ответника за прихващане на взетите от ищеца суми като служебни аванси, съдът намира същото за неоснователно и недоказано. Видно от заключението на вещото лице на представените 5 бр. копия на разходни касови ордери, издадени от „Пътно поддържане" ЕООД с получател А.А./А.Д./А.Д.А., липсва подпис на лицето, броило сумата и печат на „Пътно поддържане" ЕООД. В проведеното съдебно заседание вещото лице сочи, че авансите са дадени без да има основание в ордерите, няма отчетени разходни документи по партидата на ищеца А..
На осн. чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените разноски по делото в размер на 150 лв., представляващи възнаграждение за един адвокат.
На основание чл. 78, ал.6 във вр. с чл. 83 ал.1 т.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати ДТ в размер на 62.10 лв. и сумата от 160 лв. възнаграждение за вещо лице по сметка на Районен съд Стара Загора.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ПЪТНО ПОДДЪРЖАНЕ СТАРА ЗАГОРА" ЕООД, ЕИК 123535511, седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, Зона-Голеш, ПК 102, представлявано от Сашо Петков Желязков да заплати на А.Д.А., ЕГН ********** *** / съдебен адрес: адв. Д.Т.А. ***, офис 8/, сумата от 1552.50 лв. / хиляда петстотин петдесет и два лева и 50 ст./, представляваща обезщетение по чл. 221 ал.1 от КТ, , ведно със законната лихва от 15.03.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 150 лв., представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА „„ПЪТНО ПОДДЪРЖАНЕ СТАРА ЗАГОРА" ЕООД, ЕИК 123535511, седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, Зона-Голеш, ПК 102, представлявано от Сашо Петков Желязков да заплати по сметка на СтРС, ДТ в полза на държавата по Бюджета на съдебната власт в размер на 62.10 лв. и сумата от 160 лв. възнаграждение за вещо лице по сметката на РС Стара Загора.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Стара Загора в двуседмичен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
http://rcourt-pz.info/inquire/
Р Е Ш Е Н И Е
гр. Пазарджик, 18.05.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият районен съд………….…..гражданска колегия в публичното
заседание на трети май през две хиляди и десета година в състав:
при секретаря П. К. и в присъствието на прокурора………………………като разгледа докладваното от съдия Н. Цветкова гражданско дело № 376 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
В исковата си молба против ЗММ „Металик" АД ЕИК 112003902, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „Синитевска" № 4, със законни представители инж. Ч.В.М. и инж. А.С.Т. в качеството им на изпълнителни директори, представляващи дружеството заедно и поотделно ищецът Д.С.З. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес : гр. Пазарджик, ул. „Иван Вазов" № *** мл. адв. А.С.П. твърди, че бил в трудово правоотношение с ответното дружество, където работел на длъжността главен конструктор от 10.04.2007г. въз основа на трудов договор № 2/06.04.2007г.Трудовото му правоотношение било прекратено на основание чл. 325, т. 1 от КТ със заповед № 3/11.06.2009г. Посочената заповед не била обжалвана и същата влязла в сила.Ищецът твърди, че размерът на брутното му трудово възнаграждение преди прекратяване на трудовото правоотношение възлизал на 780 лева и че работодателят не му изплатил последната работна заплата на основание чл. 242 във вр. с чл. 128 от КТ за м. юни на 2009г. в размер на 780 лв.Претендира и мораторната лихва върху сумата, която считано от началото на м. юли 2009г. до предявяване на исковата молба била в размер на 100 лв.Моли съда да осъди ответното дружество да изплати дължимите суми, както и законната лихва, считано от деня на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.
Ответникът в писмения си отговор по реда на чл. 131 от ГПК възразява срещу предявеният иск, като оспорва, че трудовото възнаграждение на ищеца за месец юни 2009г. е в размер на 780 лв.Сочи, че от допълнителното споразумение към трудовия договор на ищеца, приложено към исковата молба, е видно, че основното му месечно възнаграждение е било в размер на 240 лв с допълнителни възнаграждения за трудов стаж и професионален опит 0.7 % годишно и коефициент за трудово участие.Счита, че ищцовата претенция за трудово възнаграждение за месец юни 2009г. в размер на 780 лв и мораторна лихва в размер на 100 лв е неоснователна.Прилага изготвена от него справка за неизплатените суми на ищеца по делото Д.З., съгласно която за месец юни 2009г. на същия е дължима сумата от 157. 56 лева.
С разпореждане от 08.02.2010г. е постановено обективно съединения иск по чл. 222, ал. 3 от КТ да се отдели от предявения иск по чл. 128 от КТ, предмет на гр. д. № 376/2010г. и да се разгледа в отделно производство.Производството по настоящето дело е продължило по предявения обективно съединен иск с правно основание чл. 128 от КТ.
В съдебно заседание на 03.05.2010г. след даване ход на делото пълномощникът на ищеца уточнява, че предмет на иска по настоящето делото е неизплатено трудово възнаграждение за периода 01.06 – 11.06.2009г.Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца била от 11.06.2009г., след което бил сключен последващ трудов договор от 17.06.2009г., като претенцията за заплащане на трудово възнаграждение по този втори договор, била предмет на друго дело.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното от фактическа страна:
Не се спори по делото, а и от представените писмени доказателства – заверени преписи от страници от трудовата книжка на ищеца, заверени преписи от трудов договор № 2/06.04.2007г. и Допълнително споразумение към трудов договор №11/16.01.2009г., сключени между страните по делото и Заповед № 3/11.06.2009г. за прекратяване на трудово правоотношение, се установява, че ищецът е работил през процесния период в ответното дружество на длъжност главен конструктор по силата на валидно трудово правоотношение.
За изясняване на правния спор от фактическа страна по делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, заключението от която, като компетентно и безпристрастно изготвено и неоспорено от страните, е прието като доказателство по делото. От заключението на вещото лице се установява, че по разплащателната ведомост за работна заплата на ответното дружество на ищеца е начислено брутно трудово възнаграждение за м. юни 2009г. в размер на 210.70 лева.То е определено на базата на минималната работна заплата - 240 лева, доплащанията за клас и КТУ и действително отработените дни за м. юни-до 12.06.2009г.- 9 работни дни. След приспадане на личните осигуровки и ДОД ответникът дължи за м.юни 2009г. нетно трудово възнаграждение в размер на 157.56 лева. Същото не е изплатено.Съгласно заключението законната лихва върху неизплатеното трудово възнаграждение е 10.73 лева. Тя е определена за периода 01.07.2009г. до 04.02.2010г. – датата на подаване на исковата молба, на основата на ГЛП /годишен лихвен процент/ върху базата неизплатеното трудово възнаграждение за м.юни 2009г. от 157.56 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът от правна страна приема следното:
По исковете по чл. 128 КТ във вр. с чл. 242 и сл. от КТ за неизплатено трудово възнаграждение за процесния период съдът приема следното:
Не се оспорва, а се установява и от представените по делото писмени доказателства и от заключението на вещото лице, че ищецът през периода 01.06 – 11.06.2009г. вкл. е работил в ответното дружество и е изпълнявал задълженията си по трудовото правоотношение.От заключението на вещото лице и от останалите писмени доказателства по делото обаче се установява, че дължимите на ищеца суми за трудово възнаграждение за исковия период са в по-малък размер от претендирания.Установи се, че с допълнително споразумение към трудов договор № 11/16.01.2009г., сключено между страните по делото, считано от 05.01.2009г. е уговорено основно месечно възнаграждение на ищеца в размер на 240 лева и допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит 0. 7 % на година и КТУ в зависимост от месечните резултати и личния принос за тяхното постигане.На тази база и в съответствие с действително отработените дни дължимото трудово възнаграждение се изчислява на 157. 56 лева, а мораторната лихва съответно на 10. 73 лева.С оглед на това съдът приема, че исковите претенции на ищеца за присъждане на дължимо и неизплатено трудово възнаграждение за м.юни 2009г. са основанателни частично и следва да бъдат уважени досежно размера от 157. 56 лв.На основание чл. 245, ал. 1 от КТ на ищеца се дължи и мораторна лихва върху дължимото, но неизплатено трудово възнаграждение за посочения месец – в размера, посочен в приетото заключение на вещото лице по делото. Ще следва да се уважи и претенцията за присъждане на законната лихва върху дължимата главница за м. юни 2009г. от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.За разликата до претендираните размери от 780 лева – главница и 100 лева мораторни лихви исковете следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.
С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Пазарджишки районен съд направените по делото разноски за вещо лице в размер на 60 лева, да заплати ДТ върху уважение искове в размер на 50 лева, както и да заплати на ищеца сторените по делото разноски за адвокатски хонорар съразмерно с уважената част на исковете в размер на 19, 12 лева.
Водим от горното Пазарджишкият районен съд:
ОСЪЖДА ЗММ „Металик" АД ЕИК 112003902 със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Синитевска" № 4, със законни представители инж. Ч.В.М. и инж. А.С.Т. в качеството им на изпълнителни директори, представляващи дружеството заедно и поотделно да заплати на Д.С.З. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес : гр. Пазарджик, ул. „Иван Вазов" № **** чрез мл. адв. А.С.П. полагащото му се трудово възнаграждение за периода 01.06. – 11.06.2009 вкл. в размер на 157. 56 лв. /сто петдесет и седем лева и 56 ст./, сумата от 10. 73 лв. /десет лева и 73 ст/ мораторна лихва за периода 01.07.2009г. до датата на подаване на исковата молба – 04.02.2010г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане и направени по делото разноски в размер на 19, 12 лева, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 128 от КТ за разликата от 157, 56 лева до размера от 780 лева и иска по чл. 86 от ЗЗД за разликата от 10, 73 лева до размера от 100 лева, като неоснователни.
ОСЪЖДА ЗММ „Металик" АД ЕИК 112003902 със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Синитевска" № 4, със законни представители инж. Ч.В.М. и инж. А.С.Т. в качеството им на изпълнителни директори, представляващи дружеството заедно и поотделно, да заплати в полза на Пазарджишки районен съд направените по делото разноски за вещо лице в размер на 60 лева и ДТ върху уважените искове в размер на 50 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок след изтичане на срока по чл. 316 от ГПК, обявен на страните в открито съдебно заседание.
http://212.122.172.41:8888/
Р Е Ш Е Н И Е № 2251
гр. Бургас, 25.11.2014 год.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XL гр. състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година, с
при секретар С.А., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 6392 по описа на съда за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове по чл.128, т.2, вр. с чл.150, и чл.344, ал.1, т.1 и т.3, вр. с чл.225, ал.1 от КТ, предявени от Т.К.Ф., с ЕГН: **********,***, против "Велнес Интернет Сервис" ООД, ЕИК: 201855495, седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул."Софроний" № 15, ет.4.
Ищцата твърди, че е работила при ответника на длъжност "********" с място на работа: обект "Бърза закуска" в гр.Приморско, по безсрочен трудов договор от 25.06.2014г. Твърди, също така, че със Заповед № 1/15.07.2014г. й е било на-ложено дисциплинарно наказание "уволнение". Излага съображения, че същото е неза-коносъобразно – не е спазена установената в закона процедура, като не са искани обяс-нения от нея по реда на чл.193, ал.1 от КТ, и не е мотивирано. Иска от Съда да го отме-ни и да й присъди обезщетение за времето, през което е останала без работа – до при-ключване на съдебното дирене по делото, но за не повече от 6 месеца, в размер на брут-ното трудово възнаграждение, както и да осъди работодателя да й заплати дължимите нетни трудови възнаграждения, включително и за положен извънреден труд – 195.63 лв. за месец юни 2014г. и 457.16 лв. за месец юли 2014г. Претендира и законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане на сумите, както и направените по делото разноски.
Ответното дружество оспорва исковете. Излага съображения, че уволнението на ищцата е законосъобразно. Моли Съда да отхвърли претенциите.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказа-телства, намира следното:
Въз основа на представените с исковата молба писмени доказателства безспорно се установява, че Ф. е работила по трудово правоотношение при ответника, на длъжност "*****", с място на работа – обект "Бърза закуска" в гр. Приморско, по безсрочен трудов договор от 25.06.2014г. – при пълно работно време и с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 500 лв.
Със Заповед № 1 от 15.07.2014г. й е било наложено дисциплинарно наказание – "уволнение", на основание чл.190, ал.1, т.3, 4, 5 и 7 от КТ, поради: системни нарушения на трудовата и технологична дисциплина; неуплътняване на работното време в хипоте-зата на чл.187 от КТ; злоупотреба с доверието на работодателя; нееднократно напуска-не на работното място, като стоките, материалите и имуществото на дружеството са оставяни без всякакъв контрол и надор; неизпълнение на възложената работа, неспазва-не на техническите и технологичните правила; произвеждане на некачествена кухнен-ска продукция; неспазване на правилата за здравословни и безопасни условия на труда; злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието; разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства; неизпълнение на други трудови задъл-жения; напускане на работното място, като през последния ден, при напускането, без знанието и без съгласуване с работодателя, е взет от касата целия наличен паричен обо-рот.
Възражението на ищцата за нищожност на тази заповед, връчена й с писмо с об-ратна разписка на 02.08.2014г., е неоснователно – по делото не се установяват твърде-нията в исковата молба за прекратяване на трудовото правоотношение между страните на друго основание и в частност – по взаимно съгласие.
Основателно, обаче, е това, че при налагане на дисциплинарното наказание не е спазена установената в закона процедура, тъй като не са искани обяснения от Ф. Ответникът признава това обстоятелство, но сочи в отговора си, че тя се е укривала и не е успял да я открие, за да изпълни задължението си по чл.193, ал.1 от КТ. Тези не-гови твърдения са недоказани по делото, още повече че представената с исковата молба справка от НАП за приети уведомления по чл.62, ал.5 от КТ – за прекратяване на трудо-вото правоотношение, е подписана от ищцата на 17.07.2014г., а към тази дата нито са й били искани обяснения, нито й е била връчена издадената на 15.07.2014г. заповед.
При това положение, съобразно разпоредбата на чл.193, ал.2 от КТ, дисципли-нарното уволнение на ищцата, извършено със Заповед № 1/15.07.2014г., следва да бъде признато за незаконно и отменено, без да се обсъжда трудовия спор по същество.
За пълнота следва да се посочи и че процесната заповед не отговаря на изисква-нията на чл.195, ал.1 от КТ, а именно – не е мотивирана, тъй като вменените във вина на работника дисциплинарни нарушения не са надлежно индивидуализирани – по вре-ме, начин и място на извършване. Така е нарушено правото му на защита, като е пре-пятствана и възможността на Съда да направи преценка за законосъобразността на на-ложеното наказание.
Акцесорното право на обезщетение – по чл.225, ал.1 от КТ, за времето от увол-нението до приключване на съдебното дирене по делото, но за не повече от шест месе-ца произтича от незаконността на прекратяването на трудовото правоотношение и оста-ването без работа вследствие на същото, през който период работникът търпи вреди – в размер на трудовото възнаграждение, от което е бил лишен.
За установяване на обстоятелството, че в периода от 17.07.2014г. до 19.11.2014г. е останала без работа, ищцата е представила Справка от НАП, в която не е отразен неин последващ трудов договор.
От заключението на вещото лице по ССЕ се установява, че дължимото обезще-тение по чл.225, ал.1 от КТ за 4 месеца и 2 дни е 2 050 лв.
Ето защо следва да се приеме, че искът по чл.344, ал.1, т.3 от КТ също е основа-телен и следва да бъде уважен в този размер.
От показанията на свидетеля Д.Р. се установява, че през целия период на трудовото правоотношение двамата с ищцата са полагали труд при ответника, пър-воначално – от 08.00 часа до 20.00 часа с почивка от един час, а впоследствие и от 08.00 часа до 19.30 часа без такава, включително и през всички почивни дни.
От заключението на вещото лице по ССЕ се установява, че дължимите на ищца-та трудови възнаграждения са 74.66 лв. за месец юни и 187.45 лв. за месец юли 2014г., а тези – за положения извънреден труд, съответно – 120.84 лв. и 244.59 лв.
При доказателствена тежест за "Велнес Интернет Сервис" ООД, дружеството не е ангажирало надлежни доказателства – по смисъла на чл.270, ал.3 от КТ, да е платило на Ф. дължимите трудовите възнаграждения, включително и за положен из-вънреден труд – общо 195.50 лв. за месец юни и 432.04 лв. за месец юли 2014г.
Предвид горното, Съдът намира исковете по чл.128, т.2, вр. с чл.150 от КТ, за доказани по основание и ще ги уважи до посочените размери, като за разликите над те-зи суми – до 195.63 лв. и 457.16 лв., ще ги отхвърли.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на Ф. направените по делото разноски – 395 лв. платено адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете, а по сметка на РС Бургас сумата 147.10 лв. – държавна такса, в това число: 40 лв. – по неоценяемия иск, и 107.10 лв. – по паричните претенции, както и 60 лв. – за възнаграждение за вещото лице по ССЕ.
По изложените съображения, Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението на Т.К.Ф., с ЕГН: **********,***, извършено на основание чл.330, ал.2, т.6, вр. с чл.190, ал.1, т.3, 4, 5 и 7 и чл.188, т.3 от КТ, със Заповед № 1/15. 07.2014г. на работодателя "Велнес Интернет Сервис" ООД, ЕИК: 201855495, седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул."Софроний" № 15, ет.4, и като такова го Отменя.
ОСЪЖДА "Велнес Интернет Сервис" ООД да заплати на Т.К. Ф. сумата 2 050 лв. – обезщетение, дължимо на основание чл.225, ал.1 от КТ, за оставане без работа поради незаконното уволнение, за времето от 17.07.2014г. до 19.11. 2014г., и сумите 195.50 лв. и 432.04 лв., представляващи неизплатени нетни трудови възнаграждения, включително и за положен извънреден труд, съответно – за месеците юни и юли 2014г., ведно със законните лихви, считано от 08.09.2014г. до окончателното плащане, като за разликите над последните две от тях, до пълните предявени размери от 195.63 лв. и 457.16 лв., ОТХВЪРЛЯ претенциите по чл.128, т.2, вр. с чл.150 от КТ, като неоснователни.
ОСЪЖДА "Велнес Интернет Сервис" ООД да заплати на Т.К. Ф. сумата 395 лв. – за адвокатско възнаграждение, а по сметка на РС Бургас сумата 147.10 лв. – държавни такси, и 60 лв. – разноски по делото за ССЕ.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в двуседмичен срок от посо-чения в съдебното заседание ден на обявяването му – 03.12.2014г.
Вярно с оригинала:
СА
Р E Ш Е Н И Е
№ 197
гр.Плевен, 17 Април 2013 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети март две хиляди и тринадесета година в състав:
при секретаря М.К. и с участието на прокурора И.Ш., като разгледа докладваното от съдия А. касационно административно-наказателно дело № 122 по описа за 2013 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 1134 от 20.12.2012 год., постановено по нахд № 2333/2012 год., Районен съд – Плевен е потвърдил наказателно постановление № 15-1502080/02.08.2012 г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда" гр.Плевен, с което на „Блу Бар" ООД – Плевен, с Булстат 201404688, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, XXX, представлявано от А.Н.С. ***, на основание чл.416 ал.5 от КТ, във връзка с чл.414 ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. за нарушение на чл.63 ал.1 и ал.2 от КТ, за това, че при извършена проверка на място на 19.07.2012 г. в 22,20 часа в обект ресторант „Колонада-Сръбска скара", намиращ се в гр.Плевен, ул. „Т.Каблешков" 2, експлоатирано от „Блу Бар" ООД гр.Плевен и при преглед на документите на същата, извършен на 24.07.2012 г. в офиса на Дирекция „ИТ" Плевен, е констатирано нарушение на трудовото законодателство, а именно дружеството, в качеството на работодател, е нарушило разпоредбите на трудовото законодателство във връзка с осъществяване на трудовоправните отношения, като на 19.07.2012 г. в 22,20 часа е допуснал до работа в посочения обект лицето Б. П. К., с ЕГН **********, да изпълнява трудови функции като сервитьор, преди да му предостави екземпляр от сключен трудов договор и копие от уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП; лицето е декларирало, че работи с определено работно време и месечно възнаграждение на граждански договор.
Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от А.Н.С., в качеството му на управител на „Блу Бар" ООД гр.Плевен, който счита същото за неправилно, незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения на процесуалните правила и несъобразено с фактическите обстоятелства. Според него при вземане на своето решение районният съд не е взел под внимание свидетелските показания на Б. П. К., който категорично посочва, че не е работил по време на проверката в ресторанта като сервитьор, а се е намирал в заведението като клиент, където е бил с приятели. Сочи, че това се потвърждава и от свидетеля Н. С., а направените констатации от страна на длъжностните лица в проверявания обект са основани на предположения и догадки, без да има никакви доказателства за това. Счита, че съдът неправилно кредитира показанията на длъжностните лица от Дирекция ИТ – Плевен, определяйки ги за непротиворечиви и хармонични относно създалото се у тях възприятие за осъществяване на трудови функции на длъжността „сервитьор" от страна на Б. К. и събраните в хода на съдебното следствие доказателства- трудов договор № 17 от 20.07.2012 г. и констативен протокол от 20.07.2012 г., игнорирайки останалите доказателства по делото. Твърди, че свидетелят Б. П. К. категорично сочи, че е бил подведен от актосъставителя М. А., която му е диктувала при попълването на декларация на осн.чл.399 от КТ, без да разбира значението на същата, което се явява неотстранимо процесуално нарушение, включително и злоупотреба със служебно положение от страна на длъжностното лице. Навежда доводи, че представените на 24.07.2012 г. пред „Инспекция по труда" Плевен документи -граждански договор и трудов договор напълно кореспондират с реалната фактическа обстановка и събраните доказателства, но същите се тълкуват превратно от съда, приемайки ги като своеобразен начин за признаване на нарушение и смекчаване на отговорност. Счита, че наличието на представен граждански договор към датата на проверката и последващ трудов договор не следва да се приема като нарушение с цел прикриване на трудови отношения, а като нормално стечение на обстоятелствата с оглед събраните доказателства. Касаторът твърди, че констативният протокол, въз основа на който са издадени акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление, е с невярно съдържание, т.к. в него е посочено, че при проверката в обекта е работило лицето М. Б. като готвач, а от приложените по делото писмени доказателства е видно, че същият е напуснал територията на гр.Плевен на 06.07.2012 г. и до момента не е посещавал града, което от своя страна поставя под съмнение обективността и достоверността на служителите, извършили проверката. В заключение моли съда да отмени решението и да отмени наказателното постановление или да върне делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.
В съдебно заседание касаторът не се представлява и не изразява становище по съществото на спора.
Ответникът по касационната жалба – Дирекция „Инспекция по труда" гр.Плевен, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт И., която оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно.
Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
С оспореното решение съдът е приел за установено, че на 19.07.2012г. в 22,20 часа длъжностни лица при Дирекция ИТ - Плевен – свидетелите А., Г. и П. извършили рутинна проверка в обект ресторант "Колонада-Сръбска скара", находящ се в гр.Плевен, ул. "Т.Каблешков" № 2, експлоатирано от Блу Бар ООД - Плевен. Свидетелите установили намиращия се в обекта Б. К. и въз основа на осъществяваните в обекта трудови функции възприели длъжността му"сервитьор". Въз основа на констатациите от проверката и допълнителна документална такава осъществена на 24.07.2011 г. било констатирано, че горецитираното дружество в качеството на работодател е нарушило разпоредбите на трудовото законодателство във връзка с осъществяването на трудовите отношения, като на 19.07.2011 г. в 22,20 часа е допуснало до работа в горецитираният обект К. да изпълнява трудови функции като сервитьор, преди да му предостави екземпляр от сключен трудов договор и копие от уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Длъжностните лица съставили и констативен протокол от датата на проверка на място, в който отбелязали намиращият се в обекта св. К. и възприетото от тях качество – "строителен работник". Лицето в хода на проверката на място декларирало, че работи с определено работно време и месечно възнаграждение на граждански договор. В хода на документалната проверка на 24.07.2012г. жалбоподателят представил трудов договор по отношение на Б.К. с дата 20.07.2012 г., за което нарушение А. съставила АУАН №15-1502080 от 24.07.2012г., в който отразила фактически възприетите и оценени обстоятелства. Впоследствие било издадено оспореното НП №15-1502080 от 02.08.2012г. на Директор на Дирекция ИТ – Плевен.
Горната фактическа обстановка съдът установил въз основа на събраните по делото писмени доказателства – АУАН №15-1502080 от 24.07.2012г., идентификационна карта, трудов договор №17/20.07.2012г., справка за уведомления по чл.62, ал.4 от КТ, граждански договор №1/16.07.2012г., декларация от 19.07.2012 г., справка относно актуалното състояние на дружеството и констативен протокол от 19.07.2012 г. От показанията на свидетелите А., Г. и П. съдът установил, че при извършената от тях рутинна проверка в обект ресторант "Колонада-Сръбска скара", находящ се в гр.Плевен, ул. "Т.Каблешков" № 2, експлоатирано от Блу Бар ООД - Плевен, , както и от последвалата документална проверка, лицето Б. К. било допуснато до работа като сервитьор без сключен трудов договор. Пак от същите показания на дл.лица установил, че К. на процесната дата е осъществявал трудови функции, като е сервирал храна и напитки заедно с още едно лице, също работещо като сервитьор, като дл.лица поименно описали работещите лица в съставения от тях констативен протокол. След като приели, че "работи" в проверявания обект, проверяващите изследвали на какво основание К. извършва тази дейност, като в момента на проверката на място на 19.07.2012г. , нито трудов нито граждански договор били представени. Показанията на контролните органи от ДИТ съдът възприел като вътрешно логични, непротиворечиви и хармонични с останалите събрани и в хода на съдебното следствие и кредитирани доказателства и в конкретност приложените трудов договор №17, съставен на дата 20.07.2012 г. и констативен протокол от 19.07.2012 г. и като обективни и кореспондиращи с писмените и гласни доказателства. Съдът анализирал и показанията на свидетеля К. , от които установил присъствието му във времето и мястото, посочени в АУАН, в която част съдът ги кредитирал, но не и в частта, в която твърдял, че не е осъществявал трудови функции, а само е помагал на своите познати за поправка на покрива, тъй като от приложения по делото граждански договор от 16.07.2012г. било вписано" да обслужва клиенти в заведение за хранене като сервира храна и напитки". Затова в последната описана част съдът не кредитирал показанията на К. и като вътрешнопротиворечиви и като противоречащи на показанията на актосъставителя и останалите свидетели и на представения от самия жалбоподател граждански договор. Приложеният констативен протокол от 19.07.2012г. и АУАН съдът ценил като писмено доказателствено средство, отразяващо фактическите обстоятелства на извършената проверка – време, място, обект, присъстващи лица, както и извода за възникнало трудово правоотношение и като кореспондиращи с останалите ценени от съда писмени и гласни д-ва. Съдът кредитирал и приложения по делото граждански договор, доколкото същият не бил оспорен, и който счел, че отразява елементи от трудово правоотношение –изрично уговорено възнаграждение, работно време, условия на труд, както и приобщеният трудов договор със същото лице №17/20.07.2012г., който бил кредитиран от съда като неоспорен и в съответствие с ценената доказателствена основа и който според съда съставлявал своеобразен начин за признаване на констатираното нарушение и вероятно за смекчаване на отговорността. Съдът кредитирал като неоспорени от страните и идентификационна карта и справка за уведомления по чл.62, ал.4 от КТ.
На основание тези приобщени и проверени доказателства съдът изложил мотиви, че разпоредбата на чл.63 ал.1 от КТ въвежда задължение за работодателя да предостави на работника или служителя преди отпочване изпълнението на задължението по сключения трудов договор екземпляр от него и копие от уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ заверено от ТП-НОИ, с оглед създаване необходимите гаранции за опазване на трудовите и осигурителни права на работниците и служителите и защита на законните им интереси. Изпълнението на горното задължение законодателят е обвързал с изричната забрана уредена с разпоредбата на ал.2 на чл.63 от КТ за фактическо допускане до работа на ангажирания работник или служител преди снабдяването му с надлежните документи. Законодателната редакция наложила у ПРС извод за едновременното представяне на книжата по чл.63 ал.І от КТ на работника или служителя като условие за реално прилагане на придобитите професионални знания и практически умения. Приел за безспорно установено, че трудов договор не само че не е предоставен на К. преди постъпването му на работа, но и не е и сключван от него такъв с жалбоподателя. Съдът не констатирал съществени нарушения на процесуалните правила допуснати при издаване на НП, водещи до отмяна на последното. На тези основания потвърдил НП.
Касационната инстанция намира така оспореното решение за неправилно и необосновано на събраните по делото доказателства, по следните съображения:
Нормата на чл. 63, ал. 1 от КТ задължава работодателя да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, както и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от ТД на НАП. От друга страна, алинея 2 на същата норма предписва, че работодателят няма право да допуска на работа работника или служителя, преди да му предостави документите по предходната алинея. Най-сетне, съгласно чл. 4, ал. 3 от Наредба № 5 на МТСП за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 4 от КТ, работодателят е длъжен да връчи на работника или служителя преди постъпването му на работа копие на хартиен носител от завереното уведомление. Разписано е в цитираната норма, че връчването се удостоверява с подписа на работника или служителя срещу името му в справката за заверените уведомления.
В този смисъл, за да бъде санкциониран работодателят за неспазване на нормата на чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от КТ, е необходимо на работника или служителя да не са предоставени, както екземпляр от трудовия договор, така и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от съответната ТД на НАП.
Видно от приложения на л.9 от делото Трудов договор №17/20.07.2012 год. касаторът е приел на работа Б. П. К. като "сервитьор", като изрично е отбелязано в договора, че служителят се задължава да постъпи на работа на 20.07.2012 год. и да изпълнява, считано от тази дата, задълженията си по договора. Писменият трудов договор от 20.07.2012 г. , противно на възприетото от органа и от въззивния съд, съдържа подписа на работника Б. К. и удостоверява преди подписите и на двете договарящи страни, че на последния са връчени както екземпляр от трудовия договор, така и заверено копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ и длъжностна характеристика. Т.е. в самия договор, неоспорен от страните, се съдържа отбелязване относно връчването на екземпляр от последния, както и има наличен саморъчен подпис на работника. По делото е представена и справка по чл. 4, ал. 1 от Наредба № 5 от 29 декември 2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 4 от КТ на л.9 от делото на ПРС, в която справка по смисъла на чл. 4, ал. 3 от Наредба № 5 от 29 декември 2002 г. срещу името на работника има саморъчно положен подпис. Тези обстоятелства безспорно се установяват от писмените доказателства по делото -трудов договор, справка за приетите уведомления по чл. 62, ал. 4 КТ. И двата документа обаче-трудов договор и справка по КТ, са съставени и регистрирани на дата 20 юли 2012 год., но не и към датата на проверката -19 юли 2012 год., когато не се спори между страните, че не е имало нито сключен писмен трудов договор между работодателя и работника, нито изпратено уведомление в ТД на НАП. Следователно, неправилно наказващият орган е приел, че е извършено нарушение на чл. 63, ал. 1 от КТ.
Релевантен за отговорността на дружеството въпрос при тези обстоятелства според касационната инстанция е на датата на извършване на проверката-19 юли 2012 год. , удостоверена в Констативен протокол на л.15 съществувало ли е валидно трудово правоотношение между страните, било ли е обективирано в трудов договор, който е следвало да се регистрира и правилно ли е ангажирана отговорността на дружеството за нарушение на чл.63, ал.1 и ал.2 от КТ.
Касационната инстанция приема, че на датата на проверката К. е изпълнявал фактически задълженията си по по-късно сключения трудов договор. В този смисъл изцяло се възприемат мотивите на ПРС, обосноваващи наличието на валидно правоотношение между касатора и Б. К., което по безспорен начин се доказва от приложената по делото на л.12 декларация, в която самият К. е декларирал саморъчно , че работи в дружеството „Блу бар" ООД на обект ресторант „Колонада", считано от 19.07.2012 год. Касационната инстанция не възприема като основателни възраженията, че декларацията е била попълнена под диктовката на контролните органи на първо място, защото липсват безспорни доказателства в тази насока, и на второ място, видно е, че К. със собствения си ръкописен почерк е написал „Днес започнах работа…" и е подписал декларацията, поради което не може да се възприеме за достоверна тезата му, че е бил подведен от органите на ДИТ, че се касае за бъдещо започване на работа и неразбиране от негова страна. Свидетелят е пълнолетен съзнателен гражданин, и според начина на изписване на всички данни в декларацията и по-конкретно на този израз се налага извод, че същия разбира значението на написаното. Наличието на сключен преди трудовия договор и на граждански договор за длъжността „сервитьор", наличието на декларация , и свидетелските показания на контролните органи, от които се установява, че К. е сервирал храна и напитки в търговския обект, а не е поправял покрива му, както твърди той, съвкупно налагат единствения възможен извод, че К. е изпълнявал фактически длъжността „сервитьор" в търговския обект в момента на проверката. Този извод не се променя и от представената декларация на л.38 от делото от М. Б., удостоверяваща, че на датата на проверката същият не се е намирал на територията на гр.Плевен, а същевременно е вписан в констативния протокол от 19.07.2012 год. на л.15 от делото на РС като лице, заварено да работи в обекта. Съдът намира, че неавтентичността на част от съдържанието на протокола (която впрочем не е доказана по надлежния ред) по отношение на друго вписано от проверяващите органи лице, не прави автоматично целия протокол такъв с невярно съдържание и не го опорочава до степен на недействителност. Сиреч, доказването в рамките на висящ процес, че друго лице-М. Б., не е присъствало и не е работило в обекта в момента на проверката, не означава автоматично , че другите или друго някое от останалите вписани лица, не са били на посоченото място и не са полагали труд. Напротив, всички писмени и гласни доказателства както поотделно, така и съвкупно, сочат на извод, че лицето Б. К. е бил в търговския обект в деня и часа на проверката и е полагал труд като сервитьор в търговския обект.
Същественото в случая е обаче, че на тази дата не е имало изобщо сключен трудов договор, последният е сключен на следващия ден. Работникът е извършвал трудова функция, а отношенията не са били уредени като трудови , а като граждански. Следователно, след като по делото не е представен какъвто и да е било трудов договор , валиден за датата на проверката и не се спори между страните , че такъв не е съществувал, се налага единствения възможен извод, че Б. К. е осъществявал трудова дейност - работа на длъжност „сервитьор", в търговски обект „ ресторант „Колонада", стопанисван от касатора", без какъвто и да е било сключен трудов договор към датата на проверката.
Съставът на нарушението, обаче, за което касаторът е привлечен към административно- наказателна отговорност в настоящия случай, е разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от КТ, съдържащ забрана за работодателя да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1 - екземпляр от сключения трудов договор, подписан и от двете страни и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Санкционирането на касатора на основание чл.63, ал.2 от КТ за това, че е допуснал до работа лице, без да му е предоставил копие от трудовия договор и от уведомлението по чл. 62, ал. 3, обаче, предполага да е налице подписан трудов договор между работодателя и работника, както и да е изпратено уведомление до ТД на НАП. Безспорно е по делото, че такъв трудов договор не е бил сключен между страните към 19.07.2012 год., а още по-малко е направено и съответното уведомление. Същото е задължение на работодателя, произтичащо от сключения трудов договор. Но щом липсва такъв договор, то и такова уведомление не може да бъде направено. Всъщност, той не би могъл да предостави никакво копие от трудов договор, поради обективното му несъществуване преди тази дата. Аргумент в посока на извода, че разпоредбата на чл.63, ал.2 вр. ал.1 от КТ може да послужи като основание за ангажиране отговорността на работодателя само при наличен и съществуващ трудов договор, се съдържа в самата нея-в ал.1 е посочено, че на работника се предоставя екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни. Ето защо, в хипотезата на прикрито чрез граждански договор трудово правоотношение, настоящият състав на съда намира, че работодателят е следвало да понесе отговорност по смисъла на чл.62, ал.1 от КТ във връзка с чл.1, ал.2 от КТ-за това, че не е сключил с работника трудов договор в писмена форма. Отговорността на касатора по тези текстове обаче не е била ангажирана, вместо това е била ангажирана тази по чл.63, ал.1 и ал.2 о КТ. Отговорността по чл.63, ал.2 вр. ал.1 от КТ изисква друга фактическа обстановка, а именно –наличие на сключен и подписан трудов договор, който единствено не е бил предоставен на работника преди започване на фактическото изпълнение на трудовите функции. При липса на такива фактически данни, а напротив-при безспорна установеност на липса на сключен трудов договор към датата на проверката 19 юли 2012 год., незаконосъобразно е наложено административно наказание на касатора за нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ. Въпреки разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от КТ трудовото правоотношение не може да се фингира, а негов източник са юридически факти, лимитативно посочени в КТ. Трудовият договор е такъв юридически факт. Този договор е формален (чл. 62, ал. 1 от КТ) и е юридически факт, с чието настъпване възниква не само трудовото правоотношение, но и задължението по чл. 63, ал. 1 от КТ, респ. забраната по чл. 63, ал. 2 от КТ. Доколкото не е осъществен юридическият факт, пораждащ задължението по чл. 63, ал. 1 от КТ и забраната по чл. 63, ал. 2 от КТ, то неправилно нарушаването на забраната е възприето от органите на административнонаказателното производство и от първостепенния съд като източник на отговорността на касатора. От друга страна пък сключеният по-късно трудов договор-на следващия датата на проверката ден-20 юли 2012 год. е бил предоставен на работника и подписан от него, както е било подписано и уведомлението по чл.62 от КТ и това се установява от самите трудов договор и уведомление, приложени по делото на РС и неоспорени от страните. Последното от своя страна сочи на липса на извършено нарушение по посочения текст.
С оглед изложените мотиви настоящата касационна инстанция намира, че касираното решение като неправилно следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени оспореното наказателно постановление.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2, предл. 2 вр. чл.222, ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 1134 от 20.12.2012 год., постановено по нахд № 2333/2012 год. на Районен съд – Плевен и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 15-1502080/02.08.2012 г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда" гр.Плевен, с което на „Блу Бар" ООД – Плевен, с Булстат 201404688, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, XXX, представлявано от А.Н.С. ***, на основание чл.416 ал.5 от КТ, във връзка с чл.414 ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. за нарушение на чл.63 ал.1 и ал.2 от КТ.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РЕШЕНИЕ
г. М.,
7.02.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД –. М., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито заседание на дванадесети октомври през две хиляди и десета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТКОВ
при секретаря Р.М., като разгледа докладваното от съдията ПЕТКОВ гражданско дело № 70223 по описа за 2010 година и за да се произнесе, СЪДЪТ взе предвид следното:
Производството е по повод на възникнал трудов спор (чл. 357 КТ) и се провежда като особено исково производство, регламентирано в чл. 310 и сл. ГПК.
Исковете са предявени с правно основание чл. 344, ал. 1 т. т. 1, 2, 3 и 4 КТ.
Ищцата Л.Р.И. xxx твърди в исковата молба, че от 15.11.2006г. на основание трудов договор работила при ответника като "барман" в заведение за бързо хранене-собственост на ответника, находящо се в г. М.. Твърди също така, че през м. февруари 2010г. нейният работодател и настоящ ответник поискал от нея да напусне работа, тъй като бил финансово затруднен, като за целта да подаде молба за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие. Понеже тя не се съгласила да подаде такава молба, предпочитайки да бъде освободена от работа на правно основание даващо й възможност да се регистрира в Бюрото по труда, на 11.02.2010г. ответникът й разпоредил от 15.02.2010г. да излезе в неплатен отпуск, като я уверил, че счетоводителят му е изготвил съответната заповед със задна дата, която ще й бъде връчена по-късно. Въпреки, че настоявала да получи препис от заповедта, ответникът не сторил това и от 15.02.2010г. ищцата действително преустановила работа, очаквайки да я извикат за връчване на въпросната заповед. Ищцата е категорична в твърдението си, че през периода до 26.02.2010г. няколкократно посещавала ответника, за да си получи заповедта, но без резултат, поради което на посочената дата подала жалба до дирекция "Инспекция по труда". На 2.03.2010г. при ответника била извършена проверка от ИТ, при която проверяващият инспектор я уведомил, че са констатирани "значителни нарушения на трудовото законодателство" и в тази връзка й било указано да отиде при ответника с цел оформянето на някои документи във връзка с прекратяването на трудовото правоотношение. На 4.03.2010г., когато продължавала да ползва устно разрешения й неплатен отпуск ищцата получила покана от ответника да се яви в заведението му, където работила "във връзка с уточняване неявяването й на работа от 1 март. ". Ищцата твърди, че се явила веднага, но вместо да уточняват "причините за неявяването й на работа", тя твърди, че ответникът "я накарал да му оформи някои документи, за да не му наложат тежки санкции". За да не го санкционират, работодателят й изплатил дължимото до момента възнаграждение, както и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2008, 2009 и 2010 г. ... Изобщо не станало дума защо ищцата не е била на работа на 1 и 2.03.2010г., докога ще бъде в неплатен отпуск, нито за прекратяване на трудовия договор, независимо на какво основание. На 12.03.2010г. обаче тя получила по пощата трудовата си книжка и препис от Заповед № 1 от 9.03.2010г., с която на основание чл. 188, т. 3 във вр. с чл. 187, т. 1 КТ ответникът я уволнява дисциплинарно, считано от 10.03.2010г.
Ищцата поддържа, че така издадената заповед за уволнението й е незаконосъобразна, за което излага подробни съображения в исковата си молба. На първо място, ищцата поддържа, че преди налагане на дисциплинарното уволнение ответникът не й поискал нито устни, нито писмени обяснения, с което нарушил изискванията на чл. 193, ал. 1 КТ. Поддържа също така, че посоченото в заповедта правно основание за извършване дисциплинарно уволнение (чл. 187, т. 1 КТ) не е конкретизирано, тъй като ответникът не бил уточнил коя от четирите хипотези, визирани в цитираната правна норма (закъснение, преждевременно напускане на работа, неявяване на работа или неуплътняване на работното време) е имал предвид в конкретния случай. Освен това, в мотивировъчната част на заповедта посоченото основание "неявяване на работа два и повече последователни работни дни" съответства на чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ, а не на цитирания в заповедта чл. 187, т. 1 КТ. Нещо повече, в издадената заповед за дисциплинарно уволнение ответникът изобщо не бил посочил конкретно "кои са тези два последователни и колко са повече от два и
кои дни". Ищцата твърди, че в случая не е допуснала нарушение на трудовата дисциплина,
което да може да послужи като основание за дисциплинарно уволнение. Ако не се е явявала на
работа, то това е станало през периода след 15.02.2010г., но не поради нарушение на трудовата дисциплина, а защото ответникът й бил разпоредил да ползва неплатен отпуск и да не идва на работа. В тази връзка ищцата поддържа, че в заповедта за дисциплинарно уволнение липсват мотиви –. в нарушение на изискването на чл. 195 КТ, тъй като в случая ответникът не е изложил фактическите обстоятелства, свързани с нарушението, както и времето на извършването му, доказателствата за установяване на нарушението, мотивите за налагане на дисциплинарното наказание и др.
Ищцата твърди, че в резултат от наложеното й от ответника дисциплинарно уволнение и недопускането й на работа въпреки да липсвало в случая изрично прекратяване на трудовия договор, тя останала без работа, като успяла да си намери такава само в продължение на 8 дни, вследствие на което претърпяла имуществени вреди съизмерими с неполученото трудово възнаграждение в размер на общо 1758 лева.
По същество ищцата моли съда да постанови решение, с което да признае уволнението за незаконно и да го отмени (без да разглежда спора по същество –. с оглед на чл. 193, ал. 2 КТ), да я възстанови на работата, която е изпълнявала преди уволнението, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ ответникът бъде осъден да й заплати обезщетение за времето през което е останала без работа в резултат от незаконното уволнение в размер на 1758 лева, ведно с мораторна лихва за забава за периода от датата на уволнението до предявяването на иска и законната лихва върху горната сума от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, както и да бъде поправено основанието за прекратяване на трудовия договор, вписано в трудовата й книжка.
Ответникът Е. ". В. Т. –. г. М. не признава така предявените искове. Оспорва същите, като поддържа, че твърденията в исковата молба относно това, че устно бил наредил на ишцата да излезе в неплатен отпуск са абсолютно голословни и неоснователни. В тази връзка твърди, че ищцата много добре знаела, че не може да излезе в отпуск платен или неплатен без да подаде молба и съответно да й бъде издадена съответната заповед, в потвърждение на което са и част от документите съдържащи се в личното й трудово досие. Твърди, че "призовал" ищцата да се яви в заведението му на 4.03. 2010г. за да даде обяснения във връзка с неявяването й на работа от 1.03.2010г., но категорично отрича на тази среща да я задължавал да оформя документи с оглед на това той да се предпази от санкции от Инспекцията по труда в г. М.. Оспорва и твърденията на ищцата, че не бил спазил процедурата за налагане на дисциплинарно наказание, уредена в чл. 193, ал. 1 КТ. В тази връзка ответникът твърди, че в потвърждение на факта, че действително е искал от ищцата обяснения преди да издаде процесната заповед за налагане на дисциплинарно уволнение е съставеният протокол, подписан от две лица, присъствали на въпросния разговор заведението му на 4.03.2010г. В обобщение, ответникът поддържа, че уволнението на ищцата е извършено при съобразяване изискванията на закона, а предявените искове се явявали неоснователни, включително иска за поправяне основанието за уволнение вписано в трудовата книжка (в тази връзка ответникът поддържа, че въпросната поправка се нанася в трудовата книжка след като съдебното решение влезе в сила и е в зависимост от изхода на делото), поради което ответникът моли исковете да бъдат отхвърлени изцяло.
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА са писмени и гласни.
СЪДЪТ, като прецени всичките доказателства по делото и доводите на страните според своето вътрешно убеждение (чл. 12 ГПК), съобразявайки разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК приема за установено от фактическа и от правна страна следното:
Не се спори между страните, а и събраните доказателства убедително потвърждават, че ищцата Л.Р.И. въз основа на валидно сключен трудов договор е работила при отв. Е. ". В. Т. като "барман", код по НКПД: 51232001, НКИД: 56.30 в заведение за бързо хранене, стопанисвано от ответника, находящо се в г. М., бул. Ал. Стамболийски 58. Безспорно установено е също така, че на 4.03.2010г. ответникът отправил писмена покана до ищцата (фотокопия от същата приложени на л. 13 от делото и л. 67 от ЛТД) в еднодневен срок да се яви в упоменатото заведение "във връзка с
Продължение на решението по г. д. № 70223/2010г. на РС –. М., ІІІ г. състав –. стр. 3
уточняване неявяването (на ищцата) на работа от 01.03.2010г. ". Ищцата узнала веднага за така
отправената й покана и веднага се отзовала, като още същия ден- 4.03.2010г., вечерта отишла в
заведението, стопанисвано ответника на посочения адрес, придружена от дъщеря си Десислава, където провели разговор... По отношение на съдържанието на разговора, както и по отношение на лицата присъствали на въпросния разговор обаче твърденията на страните, а и събраните доказателства са противоречиви. Свидетелката Десислава Боянова И. (дъщеря на ищцата) поддържа в показанията си, същата вечер, на 4.03.2010г., когато тя е придружила майка си в заведението на ответника освен него и съпругата му имало само още един посетител по описание съвпадащо с това на свид. И.П. Данчев, който в своите показания твърди, че по това време е имало четирима човека, ответникът, съпругата му, свидетелят, ищцата, която била с едно момиче (дъщеря й). Според показанията на свид. Данчев, той седял на около 4-5 метра от бара (служебна маса), където се били настанили ищцата с дъщеря си и ответника, при разговора помежду им. Свидетелят твърди в показанията си (л. 84), че не е могъл да чуе точно за какво са си говорили. На другия ден съпругата на ответника му предложила да удостовери с подпис за съдържанието на проведения предната вечер разговор между страните по делото (в насоката, че ответникът бил искал от ищцата обяснение за причините поради които тя не се явявала на работа), подавайки му лист хартия с написан текст в потвърждение на горното (тук очевидно става въпрос за протокола, прилож. на л. 18 и л. 66). Въпреки, че свид. Данчев не бил запознат с въпросния разговор, той все пак склонил да се подпише и в крайна сметка се подписал върху подадения му лист, но той е категоричен, че не е чул и не знае какво точно са си говорили ищцата и ответника въпросната вечер. Свидетелят Росен Борисов Борисов, който закарал ищцата и дъщеря й на мястото на срещата с ответника установява в показанията си, че след като ги оставил там се забавил за малко навън и когато влязъл в заведението там заварил четирима души –. ответникът, съпругата му, ищцата, нейната дъщеря Десислава и свид. И. Данчев...
Свидетелите Г.Ц.Д. и С.В.С., чиито показания са протоколирани на л. 74 обаче твърдят, че по същото време и те са присъствали в заведението на ответника. Първият от тези свидетели фигурира в горецитирания протокол наред със свид. И.П. Данчев (в протокола, явно по погрешка записан с имената И.П.Г.), който също твърди, че не чул в подробности за какво си говорили на служебната маса, за разлика от другия свидетел –. С.С., който твърди, че разговорът основно се свеждал до причините за отсъствието на ищцата от работа и дали тя може да представи оправдателни документи. Според този свидетел ищцата си мълчала и по едно време казала, че няма такива (документи). Свид. Г. Цв. Д. обаче на следващия ден бил поканен (подобно на свид. И. Данчев) да се подпише на въпросния протокол и макар, че и той не бил съвсем наясно със съдържанието на разговора въпреки това се подписал.
Горецитираният протокол, за който вече стана въпрос по-горе, фотокопия от който са приложени на л. 18 и л. 66 е написан собственоръчно и е със следното съдържание: " Протокол от Венцислев Трифонов Трифонов, управител на Е. Денима-Гарант В. Т. Днес, 5.03. 2010г. лицето Л.Р.И. xxx. Стамболийски 58, стопанисвано от Е. Денима-Гарант В. Т., след отправена от мен писмена покана и непредстави писмено уважителни причини за отсъствието й от работа". След горния текст, в документа следва дата, място на съставянето му, подпис на съставителя (представляващият ответния Е. В. Трифонов) и най-отдолу фигурира текст: "Присъствали свидетели на случая в заведението: Г.Ц.Д. и И.П.Г."с посочване на точен адрес и ЕГН, както и подпис от упоменатите две лица, разпитани като свидетели в настоящето производство, за чиито показания вече стана дума по-горе в това изложение.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице достатъчно данни в конкретния случай ответникът (работодателят на ищцата) да е спазил императивните изисквания на чл. 193, ал. 1 КТ преди да пристъпи към издаването на процесната заповед. Действително, предметът и съдържанието на проведения на 4 (или 5). 03.2010г. разговор между страните в заведението на ответника не можа да се установи с необходимата точност, предвид противоречивите гласни
доказателствени средства. Според преценката на съда достатъчно убедително доказателство в
тази насока е писмената покана, която ответникът отправил до ищцата и по делото няма спор, че такава покана е получена от адресата, в резултат от което става възможно провеждането на въпросния разговор в заведението на ответника. Въпреки непрецизирания текст на поканата, от съдържанието й ясно прозира, че ответникът е упрекнал ищцата, че не се явява на работа от 1.03.2010г. и желае да си изясни защо се е стигнало до това положение (така би могло да се изтълкуват думите "във връзка с уточняване неявяването Ви на работа от 01.03.2010г. "). Така, че едва ли ищцата е имала някакви затруднения да се ориентира в обстановката и евентуално да изложи в писмен вид и съответно предаде на ответника становището си по повдигнатия от него въпрос (каквото подробно изложение по-късно е направено в настоящата искова молба ... ), от която възможност тя по всичко изглежда че не се е възползвала. Ето защо съдът намира, че при тези данни се налага извод, че законоустановения ред при налагане на дисциплинарни наказания е бил спазен в конкретния случай.
Преценявайки по същество заповедта за уволнението на ищцата, съдът намира, че при издаването й е допуснато съществено нарушение на императивната разпоредба на чл. 195 КТ, изискваща дисциплинарното наказание (в конкретния случай –. уволнение) да се налага само с мотивирана писмена заповед, съдържаща и описание на нарушението и кога е извършено, както и законовия текст, въз основа на който се налага. В случая обаче, в оспорваната заповед за уволнение като причини за прекратяване на трудовия договор на ищцата е записан следния текст: "Уволнение, поради неявяване на работа в течение на два и повече последователни работни дни". Тоест, изобщо липсва конкретизация в издадената от ответника заповед през кои работни дни ищцата е отсъствала от работа. На практика, ответникът се е задоволил само с това да възпроизведе в мотивировъчната част на заповедта (при това не особено прецизирано) текста на чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ, предвиждащ като основание за налагането на дисциплинарно уволнение "неявяването на работа в течение на два последователни работни дни". При това положение логично следва извод, че по същество липсва формулиран и съответно предявен от работодателя фактически състав на дисциплинарно нарушение, за което е наложил на ищцата най-тежкото дисциплинарно наказание.
Отделно от това, работодателят (ответникът) е допуснал съществено нарушение и при посочване на правното основание за извършеното уволнение, посочвайки като такова чл. 187, т. 1 КТ, без да съобрази че въпросният законов текст както впрочем и останалите разпоредби на чл. 187 КТ визира общ състав на дисциплинарно нарушение, предвиждащ четири хипотези (закъснение, преждевременно напускане на работа, неявяване на работа или неуплътняване на работното време), докато в адекватното основание на което би могъл да се позове ответникът е по чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ (неявяване на работа в течение на два последователни работни дни).
Константната съдебна практика на ВКС многократно е имала повод да подчертае, че възпроизвеждането на нормативния текст на съответния фактически състав (основание за дисциплинарното уволнение в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение) не може да се приеме за мотивиране на уволнението (по смисъла на чл. 195 КТ) и неизлагането на мотиви за дисциплинарното уволнение (както е и в конкретния случай) води до неговата незаконосъобразност и е основание за отмяната му (Решение № 448 от 30.06.1998г. на ВКС по г. д. № 948/97г., III г. о. ; Решение № 341 от 26.IV. 1995 г. по г. д. № 1627/94г., III г. о. ). Предвид императивния характер на разпоредбата на 195, ал. 1КТ съдът е длъжен да следи служебно за нейното прилагане във всеки отделен случай (в този смисъл: Решениe № 1506 от 10.12.1999г. на ВКС по г. д. № 408/99г., III г. о. ).
От изложеното в предходния абзац следва, че посоченият период в отправената покана до ищцата –. представляваща по същество покана по чл. 193, ал. 1 КТ("... във връзка с неявяване на работа от 1.03.2010г. ") не може да санира издадената по-късно от ответника заповед за налагане на дисциплинарно уволнение. Това е така, тъй като единствено меродавно в случая е, че въпросните конкретни данни за периода на отсъствията от работа трябва да фигурират в съобразителната част на заповедта за уволнение, а в случай това императивно изискване на закона не е изпълнено от работодателя и по този начин се препятства по същество съдебния контрол за законосъобразност на уволнението. Именно към тази интерпретация се придържа цитираната по-горе практика на ВКС.
Продължение на решението по г. д. № 70223/2010г. на РС –. М., ІІІ г. състав –. стр. 5
При това разбиране на доказателствата и по изложените съображения съдът намира
иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ (за отмяна на оспорената от ищцата уволнителна заповед) за основателен, поради което и го уважава със съответните законни последици.
Искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се явява главен, обуславящ иск по отношение на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Оттук логично следва, че щом като главният, обуславящият иск е уважен, същият правен резултат е наложителен и по отношение на акцесорния иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, поради което с настоящето съдебно решение ищцата следва да бъде възстановена на заеманата от нея преди уволнението длъжност при ответника.
Според чл. 225, ал. 1 КТ при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от шест месеца.
В разпоредбата на чл. 225, ал. 1 КТ е уредено едно субективно право на работника или служителя при незаконно уволнение да получи от работодателя обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но не за повече от шест месеца. Правото на обезщетение възниква при наличието на три кумулативни предпоставки, а именно: а) признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна от съда или по почин на работодателя; б) наличие на подлежаща на обезщетяване вреда и в) наличието на причинна връзка между незаконното уволнение и оставането на работника или служителя без работа.
От представените разчетно-платежни ведомости на ответника за периода януари-март 2010г. (л. 51-53) се установява и съдът приема, че за последен пълен работен месец на ищцата преди уволнението трябва да се счита месец януари 2010г., за който при 20 отработени дни й е начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 298.43 лева (л. 51).
Видно от представената декларация (л. 68 от делото) ищцата Л.Р.И. под страх от наказателна е декларирала, че за времето след 1.04.2010г. не е получавала трудово или каквото и да било друго възнаграждение. Данни за последващ трудов договор липсват и от приложеното извлечение от трудовата книжка на ищцата (л. 10). Щом това е така, то следва да се приеме, че в случая са налице предпоставките за присъждане на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ, поради което искът се явява основателен и доказан изцяло –. предявения размер от 1758 лева, при положение, че за максималния шестмесечен срок по чл. 225, ал. 1 КТ, при месечно БТВ 298.43 лева обезщетението би възлязло в размер на 1790.58 лева (298.43 х 6), т. е. незначително превишаващ предявения. Предвид горното и с оглед на диспозитивното начало в гражданския процес искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ се уважава изцяло, както е предявен. Присъденото обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ се дължи ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Във връзка с претендираната с исковата молба мораторна лихва върху претендираното обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за времето от датата на уволнението до датата на подаване на ИМ), съдът намира тази претенция за неоснователна и я отхвърля по следните съображения:
Отговорността на работодателя по чл. 225, ал. 1 КТ по своята същност е договорна отговорност. Тя се поражда в рамките на конкретно трудово правоотношение и произтича от незаконното му прекратяване с едностранно волеизявление на работодателя. При наличието на трудов договор обезщетението за вреди от незаконното му прекратяване не може да се търси на основание непозволено увреждане, защото в случая договорната отговорност изключва деликтната. След като задължението на работодателя по чл. 225, ал. 1 КТ не произтича от непозволено увреждане, не може да намери приложение разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД относно началния момент за присъждане на лихва. Задължението на работодателя по чл. 225, ал. 1 КТ е парично и при забавеното му изпълнение същият дължи съответната лихва на незаконно уволнения работник и служител. Поради договорния характер на отговорността на работодателя и липсата на уредба в КТ относно началната дата, от който се дължи лихвата върху обезщетението, следва при това положение да се приложат общите правила на ЗЗД относно неизпълнение на задълженията. По силата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. При безсрочните задължения, каквото е и това по чл. 225, ал. 1 КТ длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Тоест, поканата като условие за изпадане на длъжника в забава е абсолютно необходима, когато няма определен срок за изпълнение.
Вземането по чл. 225, ал. 1 КТ е изискуемо от деня, в който уволненият работник или служител е могъл да иска изпълнение. Този ден поначало е денят на уволнението, но тъй като вземането по чл. 225, ал. 1 КТ е парично и безсрочно в рамките на една договорна отговорност съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД е необходима покана на кредитора. От деня на поканата могат да се претендират лихви като обезщетение за закъснялото изпълнение на задължението. Когато липсва покана, лихва се дължи от деня, в който е предявен искът. (В същия смисъл е и Тълкувателно решение № 3 от 19.III. 1996 г. по г. д. № 3/95 г., ОСГК, ). Тъй като в процесния случай липсват данни преди подаването на ИМ да е била отправяна такава покана от ищцата към ответника, то претенцията на ищцата за присъждане мораторна лихва върху присъденото обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за промеждутъка от време от датата на уволнението до датата на предявяването на иска се явява неоснователна, поради което същата се отхвърля от съда.
Що се касае до иска по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ, формулиран в исковата молба в смисъл "да се поправи основанието за прекратяване на трудовия договор", СЪДЪТ намира този иск за недопустим по следните съображения:
Поначало искът по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ не е иск за незаконност на уволнението, нито иск, с който се иска неговата отмяна. С този иск не може да се установява и правилността на уволнението, а само несъответствието между действителното основание за прекратяване на трудовите правоотношения и онова, което е вписано в трудовата книжка. Имат се предвид случаите, когато няма спор между страните, че между тях са съществували трудовоправни отношения и те са прекратени (така: Решение № 471 от 29.04.1988г. по г. д. № 335/1988г., ІІІ г. о. ).
По същество, касае се за конститутивен иск за поправка на основанието за уволнение, но не и за заличаване на това основание, каквото заличаване е и технически невъзможно. Отмяната на уволнението, постановена с влязло в сила съдебно решение автоматично води до недействителност на вписаното основание за прекратяване на трудовото правоотношение, при което работодателят на свой ред е длъжен да направи съответното отразяване в трудовата книжка на възстановения работник. Иск за заличаване основанието за уволнение в трудовата книжка е процесуално недопустим по принцип, тъй като не съществува правна норма, която да предвижда предявяването на такъв иск.
От гореизложеното е видно, че в конкретния случай ищцата Л.Р.И. няма правен интерес от предявявянето на иск по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ за поправка в основанието за уволнението й, при положение, че тя го е оспорила по законоустановения ред и с настоящето решение на първоинстанционния съд уволнението е било признато за незаконно и отменено. А щом това е така, то искът се явява недопустим и по тази причина производството по делото в тази му част следва да се прекрати.
ПРИ ТОЗИ ИЗХОД НА ДЕЛОТО и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК във вр. с чл. 359 КТ ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд –. М. дължимите държавни такси по делото в размер на общо 160.32 лева, а на ищцата ответникът дължи на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и следва да бъде осъден да й заплати сумата 450 лева разноски по водене на делото.
Тъй като се оказва, че съдът е пропуснал да фиксира дата за обявяване решението (чл. 315, ал. 2 ГПК), то при това положение и по аргумент от чл. 62, ал. 3 ГПК би следвало да се приеме, че срокът за обжалване на настоящето съдебно решение почва да тече от датата на връчване на препис от същото на всяка от страните.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за незаконно уволнението, извършено със Заповед № 1 от 9.03.2010 г. на Е. "ДЕНИМА ГАРАНТ-В. Т. със седалище и адрес на управление: г. М., ул. Тодор Благов 10, ЕИК 821125520, представляван от В. Трифонов Трифонов –.ЕГН xxxxxxxxxx, с която е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на
Продължение на решението по г. д. № 70223/2010г. на РС –. М., ІІІ г. състав –. стр. 7
Л.Р.И. xxx, ЕГН xxxxxx 3213 на основание чл. 188, т. 3 във вр. с чл. 187, т. 1 КТ и го ОТМЕНЯВА.
ОТМЕНЯВА и горецитираната заповед, като незаконосъобразна.
ВЪЗСТАНОВЯВА Л.Р.И. с посочени по-горе адрес и ЕГН на заеманата преди уволнението длъжност "барман", код по НКПД:51232001, НКИД: 56.30 в заведение за бързо хранене на Е. "Денима Гарант-В. Т. в г. М..
ОСЪЖДА Е. "ДЕНИМА ГАРАНТ-В. Т. със седалище и адрес на управление: М., ул. Тодор Благов 10, ЕИК 821125520, представляван от В. Трифонов Трифонов –.ЕГН xxxxxxxxxx ДА ЗАПЛАТИ на Л.Р.И. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx сумата 1758.00 лева (хиляда седемстотин петдесет и осем лева нула ст. ), представляваща обезщетение по смисъла на чл. 225, ал. 1 КТ за времето от 1.04.2010г. до 1.10.2010г. през което е останала без работа поради незаконното уволнение, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 10.05. 2010 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен иска за присъждане на мораторна лихва за забава в плащането на горната сума за времето от датата на незаконното уволнение до предявяването на иска.
ПРЕКРАТЯВА производството по г. д. № 70223/2010 г. по описа на Районен съд –. М. В ЧАСТТА отнасяща се до предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ –. за поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка на Л.Р.И., поради ПРОЦЕСУАЛНА НЕДОПУСТИМОСТ на иска.
ОСЪЖДА Е. "ДЕНИМА ГАРАНТ-В. Т. с посочените по-горе седалище, адрес на управление, ЕИК и законно представителство ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РАЙОНЕН СЪД –. М. сумата 160.32 лева (сто и шестдесет лева тридесет и две ст. ), представляваща дължими държавни такси по делото, а на Л.Р.И. с горепосочени адрес и ЕГН ДА ЗАПЛАТИ сумата от 450.00 лева (четиристотин и петдесет лева нула ст. ) разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ОКРЪЖЕН СЪД –. М. в двуседмичен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
АНД 2781/2014 - Решение - 21-07-2014
Р Е Ш Е Н И Е
№1937
гр. Пловдив, 21.07.2014г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД - II наказателен състав в публично заседание на четиринадесети юли, две хиляди и четиринадесета година в състав:
при секретаря: Величка Илиева,
като разгледа НАХД № 2781/2014г. по описа на ПРС, II наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление/НП/ № **** от 13.03.2014г. от инж.А.Ч. на длъжност директор на Дирекция "Инспекция по труда" – Пловдив, с което на основание чл.416, ал.5 от Кодекса на труда /КТ/ и във връзка с чл.414, ал.3 от КТ на „Еко – хидро – 90" ООД, ЕИК по БУЛСТАТ **** в качеството на работодател, със седалище и адрес на управление гр.Пазарджик, ул."Асен Златарев" № 12 представлявано от И.Г.Д. – управител е наложена имуществена санкция в размер на 1500 / хиляда и петстотин / лева за нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ.
Жалбоподателят редовно и своевременно уведомен чрез упълномощено лице, в съдебно заседание се представлява от юристконсулт Г.Б. по силата на представено пълномощно, която поддържа искането за отмяна на обжалваното НП на основанията посочени в жалбата и изложените такива в съдебното заседание.
За въззиваемата страна, Д"ИТ" Пловдив, редовно и своевременно призована, представлява се от Н.К. по силата на представено пълномощно, която счита жалбата за неоснователна и прави искане да се потвърди обжалваното НП.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
На 16.10.2013г. служители на Дирекция „Инспекция по труда" гр.Пловдив, включително и свидетел Д.А.Т., **** в Д"ИТ" Пловдив, извършили проверка на обект „Възстановяване на частично разрушена дига на изравнителя на МВЕЦ Лозята 1" до с.Устина по повод на подаден сигнал на 13.10.2013г. за трудова злополука с техническия ръководител на обекта И. Й.Т.. На 24.10.2013г. в ДИТ Пловдив са били представени поисканите от проверяващите документи от упълномощено от управителя на дружеството лице. На 13.11.2013г. срещу дружеството жалбоподател е бил съставен от свидетел Т. акт за установяване на административно нарушение № **** за извършено нарушение по чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ, за това, че „Еко-хидро-90" ООД в качеството си на работодател е приел на работа на обекта към 09.10.2013г. при съществуването на елементи на трудово правоотношение, а именно работно място, определено работно време и уговорено трудово възнаграждение Д. П.Ш., ЕГН ********** като оператор на ПСМ /багер „Катерпилар"/ без да е сключил с него писмен трудов договор. Актът е подписан от посочените в него лица, без вписване от страна на представляващия ЮЛ. На същата дата на представляващия ЮЛ е връчен препис от акта. В законоустановения срок пред АНО от страна на ЮЛ са били представени писмени възражения относно съставения АУАН. Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното НП. Обстоятелствата по извършване на нарушението, отразени в наказателното постановление са идентични с тези в АУАН.
В издаденото НП административнонаказващият орган счел, че не е налице маловажен случай по смисъла на чл.28, б."А" от ЗАНН, тъй като констатираното нарушение е във връзка със защитата на трудовите и социални права на работниците и служителите. В издаденото НП е посочена като нарушена същата законова разпоредба.
Разпитана като свидетел в съдебно заседание актосъставителят Д.Т. изложи факти, идентични с посочените в АУАН. Свидетелят посочи, че в представения граждански договор за Д. Ш. няма посочена конкретна по обем работата, за да се приеме че се касае за реален граждански договор, както и че багера с който е работил е собственост на дружеството жалбоподател. Свидетелят посочи, че Д. Ш. е имал предишен трудов договор с това дружество, като е изпълнявал същите дейности като оператор ПСМ. Съдът кредитира показанията на актосъставителят, тъй като същите са логични, последователни, без вътрешни противоречия и се подкрепят от приетите по делото писмени доказателства.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства, които съдът кредитира изцяло при постановяване на решението си, тъй като същите са последователни и пряко относими към предмета на доказване по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по место извършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество се явава НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да се произнесе по съществото на правния спор /по основателността на жалбата/, съдът съобрази ,че настоящото производство е от административно - наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Разбира се при налагане на имуществена санкция на Еднолични търговци или Юридически лица се касае за обективна невиновна отговорност и съответно в тези случаи е достатъчно доказването на извършване на нарушението от обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата се определя като психично отношение на дееца към деянието и резултата от него и по тази причина подобно психично отношение не може да бъде формирано от ЕТ или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно наказателното преследване. В тази насока е налице различие в понятията "неправилно" и "незаконосъобразно" наказателно постановление. Когато АУАН или НП не са издадени от надлежен орган или не са издадени в установените законови срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение. Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че има извършено административно нарушение /такова, каквото е описано в акта/ и че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението /само когато размерът на административното наказание или имуществената санкция може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона/.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН настоящият състав на Пловдивския районен съд, достигна до следните правни изводи:
Настоящия състав на ПРС намира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са спазени разпоредбите на ЗАНН и КТ. Спазени са сроковете за издаване на НП. НП е издадено от компетентно лице. АУАН и НП съдържат всички задължителни реквизити съгласно ЗАНН и са надлежно връчени на нарушителя. Не е допуснато съществено процесуално нарушение при издаването на наказателно постановление, обуславящо неговата незаконосъобразност, изразяващо се в неспазване на императивните изисквания на нормата на чл. 57 от ЗАНН.
От събраните по делото доказателства съдът намира като установено по безспорен начин, че към момента на проверката лицето Д. Ш. е предоставял работна сила по смисъла на чл.1, ал.1 от КТ без да има сключен писмен трудов договор, съобразно изискването на чл.62, ал.1 от КТ. Видно от приетите по делото доказателства, т.ч. и показанията на свидетел Т., Д. Ш. е имал уговорено конкретно работно място, имал е договорено възнаграждение, параметри на време в което следвала да упражни задълженията си, определени задължения като оператор ПСМ, с багер предоставен му от дружеството жалбоподател, което обосновава заключение че Ш. е престирал работна сила като е изпълнявал еднотипни задължения срещу определено заплащане, за период от един месец, който период е бил удължен съгласно сключен последващ трудов договор / трудов договор № 094 от 31.10.2013г./
Във връзка с изложеното съдът не споделя становището на жалбоподателя че дейността осъществявана от Д. Ш. по своята същност не е престиране на труд а представлява изпълнение на задължение по силата на подписан граждански договор, който по своето съдържание / въпреки че не е изрично посочено в представения договор от 04.10.2013г. / представлява договор за изработка. Разликата между трудов и граждански договор е определена с тълкувателно решение № 86 от 27.02.1985 г. на Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния съд. Разграничението е в зависимост от предмета на сключения договор. Ако между гражданскоправните субекти се уговори престиране на определен трудов резултат /овеществен труд/, сключеният договор не е трудов, а граждански, чиято правна регламентация е в Закона за задълженията и договорите. Когато предметът на сключения договор е престиране на работна сила и са изпълнени следните условия: 1. работникът или служителят има определено работно време, работно място и трудово възнаграждение; 2. работата се извършва чрез личния труд на работника или служителя; работата, която се извършва е свързана с предмета на дейност на възложителя; 3. работникът или служителят изпълнява указанията на работодателя за това кога, къде и как да работи; 4. работата се извършва съгласно реда и последователността, определени от работодателя, е налице трудово правоотношение (трудов договор), което се урежда по Кодекса на труда. При сключване на гражднаски договор работодателят следва да има предвид посочените основни разлики, за да се избегне тъй нар."прикриване на трудов договор". В случая съдът намира, че не са налице безспорни доказателства за уговорен между дружеството и Д. Ш. на завършен продукт, който последния да изработи на свой риск и със свои средства /чл.258 и чл.259 ЗЗД/. Представения по делото граждански договор не съдържа клаузи определящ обема на работата , като в чл.1 от договора / лист 9 от преписката / е посочено, че за периода 04.10.2013г.-31.10.2013г. да изпълнява строителни работи с машина багер „Катерпилар" ****. При свободата на договаряне, няма пречка между дружеството и Д. Ш. да се сключи и граждански договор, за постигането на определен резултат, но многократното му повторение в рамките на един календарен месец съдът намира, че с него неговото съставяне и подписване се е целяло прикриване на реално съществуващи трудовоправни отношения и избягване на административно-наказателната отговорност, във връзка с извършената проверка от страна на контролните органи.
Относно наказанието, съдът намира, че АНО правилно е приложил закона и е наложил законосъобразно имуществена санкция в минимален размер. За цитираното нарушение административно наказващият орган на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414 ал.3 от КТ е наложил имуществена санкция в размер на 1 500 лева, при предвидена възможност за налагане на такава в размер от 1 500 до 15 000 лева. При определяне размера на наложеното наказание, административно наказващия орган е съобразил разпоредбата на чл.27 ал.2 от ЗАНН, съгласно която при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя и съобразявайки именно краткия срок, в който е отстранено допуснатото нарушение, е определил размера на наказанието в предвидения минимум. С оглед изложеното, настоящия състав на съда намира, че наложената санкция ще бъде достатъчна да се въздейства поправително и превъзпитаващо спрямо жалбоподателя. В случая не е приложима разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ, тъй като нарушението е извършено след влизане на 27.01.2012 година в сила на новата разпоредба на чл.415в, ал.2 от КТ, съгласно която „не са маловажни нарушенията на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 и 3 и чл.63 ал.1 и 2" от Кодекса на труда. Съдът счита, че съобразявайки се с императивната разпоредба на чл.415в, ал.2 от КТ, АНО не би могъл да приложи и разпоредбата на чл.28 от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните обществени отношения с нарушената материално правна разпоредба. Обект на защита са обществените отношения по охрана на едни от най-важните конституционни права на гражданите - трудовите права.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № **** от 13.03.2014г. от инж.А.Ч. на длъжност директор на Дирекция "Инспекция по труда" – Пловдив, с което на основание чл.416, ал.5 от Кодекса на труда /КТ/ и във връзка с чл.414, ал.3 от КТ на „Еко – хидро – 90" ООД, ЕИК по БУЛСТАТ **** в качеството на работодател, със седалище и адрес на управление гр.Пазарджик, ул."Асен Златарев" № 12 представлявано от И.Г.Д. – управител е наложена имуществена санкция в размер на 1500 / хиляда и петстотин / лева за нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административния съд в Пловдив, по реда на АПК.
Вярно с оригинала!
В.И.http://vssold.justice.bg/
Р Е Ш Е Н И Е
№ 314 07.10. 2014 год. гр.Добрич
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Добричкият окръжен съд гражданско отделение
На осми септември
В открито заседание в следния състав:
Секретар:П.П.
като разгледа докладваното от председателя
въззивно гражданско дело № 492 по описа за 2014 год.
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано въз основа на жалба рег.№ 1647/05.06.2014 год. ,подадена от А.Н.Н.,ЕГН **********,*** Т. срещу решение № 53/16.05.2014 год. по гр.д. № 00385/2013 год. на Районен съд гр.Г. Т.,с което е осъдена да заплати на Кооперация "Р. п. к. "К.", с. К., общ. Г. Т., ЕИК ***, сумата от 9630. 38 лв., представляваща обезщетение за имуществена вреда, причинена от липси на стоково- парични ценности в резултат на упражнявана отчетническа длъжност и представляваща неотчетена стойност на получени стоково- материални ценности за периода 01. 01. 2008- 18. 03. 2010 год., при и по повод изпълнение на служебните й задължения, в качеството й на продавач- консултант в магазин в с. Р. , община Г. Т., ведно със законната лихва от 29. 07. 2013 год. до окончателното издължаване на сумата.
С доводи за постановяване на решението в отклонение от материалния и процесуалния закон и необосноваването му, се иска първоинстанционния съдебен акт да бъде изцяло отменен,като въззивният съд постанови нов по съществото на спора за цялостно отхвърляне на претенцията по чл.207 ал.1 т.2 от КТ и такова за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски за две съдебни инстанции.
ГТРС допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с :1./ разпределението на доказателствената тежест;2./оспорването истинността на приложени към исковата молба документи;3./преценка за достоверността и възможността съдържащи се в писмени доказателства констатации да бъдат противопоставени на въззивника ;4./оценка на заключение на съдебно-счетоводна експертиза;5./оценка на дадено от представляващия ищеца извънсъдебно признание по досъдебно производство;6./преценка на свидетелските показания. Нарушаването на съдопроизводствените правила във връзка с доказването ,довело до неправилното установяване на фактите по делото,така също и неправилното приложение на материалния закон от съда.По делото не била установено нито щетата,нито размера й,нито същата да е по причина виновно поведение на въззивника,което да даде право на работодателя да претендира обезщетяването й.Представения по делото трудов договор не носел подписа на работника,нито пък на същия била връчена длъжността характеристика ,с включени отчетнически функции.След като между страните липсвало валидно трудово правоотношение,въззивникът не бил пасивно легитимиран да отговаря по иска по чл. 211 от КТ и първоинстанционният съд следвало да прекрати производството.
При данни,че постановеното неизгодно за въззивника решение му е връчено на дата 22.05.2014 год., жалба рег.№ 1647/05.06.2014 год. е подадена в срока по чл. 259 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима .
Въззиваемата страна кооперация "Р. п. к. "К.", с. К., общ. Г. Т., ЕИК *** счита жалбата за неоснователна и настоява да не бъде уважавана,което свое становище е изразила в подаден по реда на чл. 263 ал.1 от ГПК отговор рег.№ 2006/07.07.2014 год.
От събраните по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по делото е образувано въз основа на предявен от работодател иск по чл.211,във връзка с чл. 207 ал.1 т.2 от КТ срещу работника-материално отговорно лице,осъществяващ отчетнически функции за заплащане на обезщетение от констатирана липса в повереното му имущество.
Изложени са обстоятелства,че ответницата е била назначена по трудово правоотношение в кооперация за периода 31. 07. 2006 год. до 22. 03. 2010 год. на длъжност " продавач- консултант" с място на работа- магазин в с. Р., община Г. Т., собственост на кооперацията. В качеството си на продавач- консултант, трудовите функции на ответницата се изразявали в отчетническа дейност, свързана с движение, разходване и отчитане на парични и материални ценности по смисъла на разпоредбата на чл.1 от Наредба № 63 за прилагане на Указ № 1074,обн.ДВ бр. 19/ 07. 03. 1995 год. Ответницата е започнала работа в магазина, приемайки стока на стойност 2 711. 80 лв.,а за целия период на времетраене на трудовото правоотношение стока в общ размер 363 352. 18 лв. Отчела била постъпили парични средства в размер на 34 7799. 10 лв, оставила стокова наличност в магазина в размер на 4 376. 62 лв., разходвала за консумативи 20. 50 лв. и брак на стока за 364. 15 лв. При извършената на 22. 02. 2010 год. инвентаризация в магазина в присъствието и с участието на ответницата била установена липса в размер на 10 829. 77 лв.- липса на стоки, доставени със складови разписки за процесния период, с неизвестен произход на липсата. Установен бил недостиг на парични средства, респективно на стоково- материални ценности, който възникнал по времето на упражнявани от ответницата трудови функции като продавач- консултант в магазина. Описаните обстоятелства се установявали и от изготвените стокови разписки, подписани от ответницата, в качеството на материално отговорно лице, получило стоките по разписките, и от стоково- паричните отчети, изготвяни от ответницата за отчитане при кооперацията на постъпилите от извършените продажби парични средства. След прекратяване на трудовото правоотношение ответницата била внесла в касата на кооперацията през м. юни 2010 година сумата от 256. 60 лв. за частично възстановяване на установените при инвентаризацията липси. С ПКО № 75/ 30. 06. 2011 год. от ответницата е възстановена сумата от 956. 40 лв. Неиздълженият остатък от констатираните липси за периода на трудовото правоотношение на ответницата при кооперацията, в качеството й на продавач- консултант в процесния магазин е в размер на 9630. 38 лева, представляваща имуществена вреда за кооперацията.
Ответникът А.Н. *** , в подаден в срока и по реда на чл.131 от ГПК отговор е оспорила допустимостта на иска поради липса на пасивна легитимация.Съобразно разпоредбата на чл. 62 ал.1 от КТ,трудовият договор следвало да бъде сключен в писмена форма за действителност.Представеният по делото екземпляр от трудов договор бил подписан и подпечатан от работодателя,но не и от работника,т.е. липсвал сключен валидно между страните договор,която изначална липса не можела да бъде санирана с каквито и да е други действия.На второ място ,на работника не била връчена длъжностна характеристика ,съобразно изискванията на чл. 127 ал.1 т.4 от КТ,а за липси отговарял само на работник,в чиято длъжностна характеристика били включени специфичните отчетнически функции.Изразила е становище и за неоснователност на претенцията,като е претендирала е да бъде освободена от отговорност,респективно обезщетението намалено,тъй като липсата не се дължи на нейни действия или бездействия, а настъпването й е по причина , за която е отговорен работодателят -чл. 83, ал. 1 ЗЗД, който не е изпълнил задълженията си по трудовия договор да осигури условия за изпълнение на отчетническата функция по съхранение на имуществото –чл.127 ал.1 т.2 от КТ.Работното й място не било обезопасено с надлежна брава, ключ и пр.,достъп до мястото на съхранение на стоките имали и други лица,които разполагали с ключ от помещението, въведената от самия работодател организация на работа и отчитане,създавала условия за възникване на щети и липси.
По делото е приложен от ищеца с исковата молба в заверено ксероксно копие и след задължение за представяне на трудовото досие в оригинал (л.99) трудов договор № 4 от 31. 07. 2006 год., сключен на основание чл. 67, ал.1 КТ между РПК"К." с. К., община Г. Т., като работодател и А. Н. Н. ЕГН ********** *** Т., като работник ,съгласно който предприятието възлага и работникът приема да изпълнява длъжността "продавач" в магазин за хранителни стоки в с. Р., община Г. Т., с работно време- 8 часов работен ден, с месечно основно трудово възнаграждение в размер на 160 лева и допълнителни възнаграждения за клас и за процент от реализацията на стокооборот от магазина. Договорът не е подписан от работника.Със заповед № 01/22.03.2010 год. и на основание чл.330 т.6 от КТ,същият е бил прекратен.
Съобразно писмо изх.№ 2052-4/24.02.2014 год. на НАП ТД НАП –Варна офис Добрич с приложена справка за регистрирани трудови договори, от работодателя е било изпратено уведомлението по чл. 62 ал.4 от КТ.
След прекратяване на трудовия договор, МТСП Дирекция"Инспекция по труда" гр.Добрич е изпратила до ответницата писмо изх.№ 0044-3492/24.06.2011 год. за извършена проверка въз основа на ведомости за заплати във връзка с неполучени от работника суми,в което се съдържат констатации ,че с допълнително споразумение № 4/01.01.2010 год. към трудов договор № 05/01.09.2009 год. и на основание чл. 119 от КТ работника е бил назначен на непълно работно време.Допълнителното споразумение не било подписано от работника по неизвестни причини. Трудов договор № 05/01.09.2009 год. и допълнително споразумение № 4/01.01.2010 год. не са представени от работодателя,като част от трудовото досие на работника.
За липса в пълен размер съгласно чл.207 ал.1 т.2 от КТ , отговоря спрямо работодателя работник или служител, на когото по служба или като трудово задължение е възложено да събира, съхранява, разходва или отчита първични или материални ценности. Доказателствената тежест за установяване на качеството на ответника по иска на материалноотговорно лице е на работодателя.Уважаването на претенцията във връзка с недостиг на парични или материални ценности е предпоставено от установяване ,същият да е възникнал по времето на упражняване на съответната трудова функция. Последното е така, доколкото отговорността за съхраняването и отчитането на съответните ценности е специфично трудово задължение, което е елемент от трудовото правоотношение на съответното МОЛ- така постановените по реда на чл.290 от ГПК и задължителни за съдилищата решение № 56/10.03.2010 год. по гр.д.№ 540/2009 год. на ВКС,ІІІ г.о. ;решение № 226 / 10.07.2013 год. по гр. д. № 1298/2012 год., на ВКС IV г. о.; решение № 1 / 31.01.2011 год. по гр. д. № 158/2010 год. на ВКС, III г. о.; решение № 252 / 18.05.2011 год. по гр. д. № 1531/2009 год. на ВКС IV г. о.
По силата на чл. 62 ал.1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма, която е условие за валидността му, и със задължително съдържание в него за обстоятелствата по чл.66 ал.1 от КТ.За да е налице такъв договор, той трябва да е обективиран в документ, отразяващ съвпадащите волеизявления /уговорки/ на страните по него, което се удостоверява с подписването му от всяка от тях. С оглед на това трудово правоотношение не може да бъде установявано с други гласни и/или писмени доказателства, включително /още по-малко/ изхождащи от някоя от страните, сочещи по косвен начин за съществуването му. За да е налице договор, е необходимо да е отразено авторството на изразените от двете страни волеизявления в този договор, за да му се придаде формална доказателствена сила съобразно 180 от ГПК.
В разглеждания случай е несъмнено установено, че трудов договор, подписан от двете страни, няма. Представеният по делото договор № 4/2006 год. не е подписан от работника, поради което не може да се приеме, че е налице договор между страните.Работодателят не представя друг последващ трудов договор № 5/2009 год.,както и допълнителното споразумение към него № 4/2010 год.,за които контролен орган е направил констатацията,че са сключвани като второто също не носи подписа на работника. Не обуславят съществуването на такъв останалите писмени доказателства, косвено свидетелстващи за наличието му. Липсата на трудов договор не може да бъде заместена от други писмени документи - вписване в трудова книжка, издадено уведомление по чл.62 ал.4 от КТ до НАП, ведомости за получаване на заплати, които косвено сочат за наличие на трудов договор. Следователно задължителната писмена форма за сключване на трудов договор не е спазена. Следва да се отбележи, че по делото не е представен нито един писмен документ, подписан от ответницата , обективиращ дори отправено към ищеца предложение за сключването на такъв договор или друго нейно изявление в тази връзка -така постановеното по реда на чл. 290 от ГПК и задължително за съдилищата решение № 612 / 22.03.2011 год. по гр. д. № 1024/2009 год. на ВКС, IV г. о.
Имуществената отговорност по чл.207 от КТ за липси се реализира при възникнало трудово правоотношение и възложени по силата на това правоотношение отчетнически задължения.След като между страните не е съществувало трудово правоотношение през процесния период,претенцията не може да бъде уважена.
Обжалваното решение е незаконосъобразно постановено,поради което и на основание чл. 271 ал.1 от ГПК следва да бъде отменено и спора решен от въззивния съд съобразно горното.
С оглед изхода на спора и по правилото на чл. 78 ал.3 от ГПК на ответницата се следват сторените от нея съдебно-деловодни разноски за две съдебни инстанции : заплатено адвокатско възнаграждение от 650 лв.,депозит за вещо лице от 75 лв.,ДТ за въззивното обжалване от 192.61 лв.,т.е. в общ размер от 917.61 лв.
По изложените съображения,съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 53/16.05.2014 год. по гр.д. № 00385/2013 год. на Районен съд гр.Г. Т.,като вместо това п о с т а н о в я в а :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Кооперация "Р. п. к. "К.", ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с. К., общ. Г. Т., ул."П." № * срещу А.Н.Н.,ЕГН **********,*** Т. иск за заплащане на сумата от 9630. 38 лв., представляваща имуществена вреда, причинена от липси на стоково- парични ценности в резултат на упражнявана отчетническа длъжност и представляваща неотчетена стойност на получени стоково- материални ценности за периода 01. 01. 2008- 18. 03. 2010 год., при и по повод изпълнение на служебните й задължения, в качеството й на продавач- консултант в магазин в с. Р. , община Г. Т., ведно със законната лихва от 29. 07. 2013 год. до окончателното издължаване на сумата.
ОСЪЖДА Кооперация "Р. п. к. "К.", ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с. К., общ. Г. Т., ул."П." № * ДА ЗАПЛАТИ на А.Н.Н.,ЕГН **********,*** Т. сумата от 917.61 лв.
Решението подлежи на обжалване при условията на чл. 280 от ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
http://rsihtiman.org/pechat.
| ||||
| | ||||
Няма коментари:
Публикуване на коментар