Определение № 481 от 11.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1701/2009 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Капка Юстиниянова
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ОДЗ "С" с. К., област К. против въззивното решение на Старозагорския окръжен съд № 263 от 20.07.2009 г. по гр. д. № 305/2009 г., с което е потвърдено решение № 78 от 30.01.2009 г. по гр. д. № 177/2008 г. на Казанлъшки районен съд, с което е признато за незаконно и отменено уволнението на М. А. А. извършено със заповед № 3 от 15.09.2008 г. на директора на ОДЗ "С." с. К., същата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност "детска учителка" и ОДЗ "С." с. К. е осъдено да и заплати обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 1824,12 лв., като с допълнително решение от 9.04.2009 г. са присъдени и законни лихви от предявяването на исковата молба 24.10.2008 г. до окончателното изплащане на сумата.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че с обжалваното решение в противоречие с представена съдебна практика - решения на Върховния касационен съд по гр. д. № 1816/99 г., гр. д. № 998/2001 г., гр. д. № 1866/2001 г. и гр. д. № 3022/2008 г. въззивният съд се е произнесъл по въпроса - законосъобразно ли е прекратен трудовия договор на ищцата с изтичане на уговорения срок по чл. 325, т. 3 КТ. Изложени са съображения относими към съществото на спора в оспорване правилността на обжалваното решение.
Ответницата М. А. А. в писмен отговор на касационната жалба поддържа липсата на мотивирано изложение за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК в предвидените хипотези. Изложени са и съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение, с което са уважени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да уважи исковете на предявеното основание, съдът е посочил, че условията, при които може да се сключи трудов договор за определен срок са регламентирани в разпоредбата на чл. 68 КТ, а изключението е предвидено в чл. 68, ал. 4 КТ и то е "по изключение", което според § 1, т. 8 от ДР на КТ е налице при конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключване на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му. Прието е, че уволнението на ищцата не покрива фактическия състав на посочените разпоредби - ищцата е имала сключен трудов договор със срок за изпитване в полза на работодателя, който е прекратен на основание чл. 71 КТ, последван от нов трудов договор за срок до 14.09.2008 г., прекратен с обжалваната заповед по чл. 325, т. 3 КТ. Съдът е посочил, че не са били налице предпоставките на чл. 68, ал. 3 (предишна ал. 2) КТ за сключване на срочен трудов договор, нито в заповедта за сключването му са посочени причините обосноваващи срочността му, поради което незаконосъобразно трудовото правоотношение е прекратено на посоченото в заповедта правно основание. В тази връзка съдът се е позовал на чл. 68, ал. 5 КТ, според която договор сключен в нарушение на чл. 68, ал. 3 и ал. 4, (какъвто се явява настоящият трудов договор) се смята сключен за неопределено време, затова заповедта за прекратяването му на основание чл. 325, т. 3 КТ "с изтичане на уговорения срок" е незаконна и подлежи на отмяна с произтичащите от това последици.
Отговора на поставения в изложението на работодателя по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК материалноправен въпрос - законосъобразно ли е прекратено трудовото правоотношение с ищцата се покрива със съществото на спора, което съставлява основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, а не основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК в трите хипотези на разпоредбата.
В изложението е наведен довод, относно подадена от ищцата молба до работодателя за назначаването и на длъжността "детска учителка" за срок до 14.09.2008 г., преценена от съда като правно ирелевантна. Уточнен като въпрос - могат ли страните, след сключен трудов договор със срок за изпитване, да сключат трудов договор за определен срок, ако постигнат съгласие за това, отговора принципно е положителен. Няма забрана да се трансформира трудов договор за неопределено време (със или без уговорен срок за изпитване) в трудов договор за определен срок при наличие на постигнато съгласие за това, ако се съблюдават ограничителните норми на чл. 68, ал. 2 и ал. 3 КТ, относно възможността за сключване на срочен договор и изменението е извършено с писмен акт. В този смисъл е представено от жалбоподателя съдебно решение по чл. дело № 1866/2001 г. на ВКС. Обжалваното решение не влиза в противоречие с тази съдебна практика. Извършеният от съда анализ на правната норма съответства на приетото в посоченото решение и с постоянната съдебна практика по приложението на чл. 68 КТ. В настоящият случай обаче фактите са различни. Трудовият договор със срок за изпитване уговорен в полза на работодателя е прекратен от работодателя по реда на чл. 71, ал. 1 КТ и в случая не се поставя въпрос за изменение на трудовото правоотношение по взаимно съгласие. Последващият трудов договор е нов и сключен след изтичане на срока за изпитване. Този договор, както е посочил съдът, следва да съблюдава ограничителните норми на чл. 68, ал. 2 и ал. 3 КТ, като в договора следва да се посочат и причините, които са обусловили срочността му. В противен случай, той се явява сключен в нарушение на посочените разпоредби и се смята сключен за неопределено време, при режим за неговото прекратяване, различен от приложения по отношения на ищцата.
Изложеното дава основание да се приеме, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Жалбоподателят ще следва да заплати направените от ответницата за настоящето производство съдебни разноски в размер на 200 лв. за адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.,
ОПРЕДЕЛИ:
Не допуска касационно обжалване на решение № 263 от 20.07.2009 г. по гр. д. № 305/2009 г. на Старозагорски окръжен съд.
Осъжда ОДЗ "С" с. К., област К. да заплати на М. А. А. съдебни разноски за настоящето производство в размер на 200 лв.
Определението е окончателно.
Данни за делото и връзка с други актове:
- Допълнителна информация за Дело № 1701/2009 г. по описа на III г. о. на ВКС - виж тук
- Образувано във връзка с Дело № 305/2009 г. на Окръжен съд - Стара Загора - виж Решение № 263 от 20.07.2009 г. на ОС - Стара Загора по в. гр. д. № 305/2009 г., гр. с-в, докладчик съдията ИванелаКараджова
Решение № 1527 от 15.10.2002 г. на ВКС по гр. д. № 1866/2001 г., III г. о., докладчик председателят на отделение Таня Митова
Бюлетин на ВКС, бр. 7/2002 г., стр. 26
Няма забрана да се трансформира трудов договор за неопределено време (независимо от липсата или наличието на модалитет за изпитване) в срочен трудов договор за определен срок, стига страните да постигнат съгласие за това. Изменението на трудовото правоотношение по взаимно съгласие трябва да се извърши с писмен акт, който е условие за неговата действителност.
------------------------
За да остави в сила решението на районния съд, с което са отхвърлени исковете на касаторката срещу двамата ответници с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, окръжният съд в гр. Т. е приел, че тя е работила по срочно трудово правоотношение за определено време и работодателят правилно го е прекратил на предвиденото в закона основание - чл. 325, т. 3 КТ.
Касационната жалба е неоснователна. С решението, предмет на разглеждане, не е нарушен материалния закон. В него е даден законосъобразен отговор на всички доводи, които са въведени като основания за отмяна и в касационното производство. Оплакването, свързано с невъзможността безсрочен договор с клауза за изпитване да се трансформира в срочен договор за определено време, не намира опора в КТ и не се споделя от касационния състав. Преди измененията на КТ (ДВ, бр. 25/2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) не съществуваше ограничение за трансформиране на трудов договор за неопределено време (независимо от липсата или наличието на модалитет за изпитване) в срочен трудов договор за определен срок, стига страните да постигнат съгласие за това. Такава забрана няма и сега, ако те съблюдават ограничителните норми на чл. 68, ал. 2 и ал. 3 КТ относно възможността за сключване на срочен договор за определен срок. Законът и тогава, и сега, предвижда засилена гаранция при упражняването на това право, чрез изискването за писмена форма. Изменението на трудовото правоотношение по взаимно съгласие на страните трябва да се извърши с писмен акт, като условие за неговата действителност - чл. 119 КТ. На практика това става с допълнително трудово споразумение или чрез нов трудов договор, които трябва да са подписани от работника или служителя и от работодателя.
В случая на 5.04.2000 г. страните са сключили нов трудов договор, по силата на който касаторката е назначена за медицинска сестра за срок от 6 месеца - чл. 68, т. 1 КТ. Считано от 5.10.2000 г. той е прекратен с изрична заповед на работодателя поради изтичане на уговорения срок. Уволнението на основание чл. 325, т. 3 КТ е съобразено със закона, а решението, с което исковете са отхвърлени, е правилно. Няма основания за касирането му поради допуснати нарушения на материалния закон.
Решение № 176 от 15.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3022/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мария Иванова
чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и т. 3 КТ
Преминаването от договор със срок за изпитване, преди да се смята за окончателно сключен по чл. 71, ал. 2 от КТ, към срочен договор по чл. 68 от КТ по волята на страните е допустимо. Работата в ОДЗ е постоянна, обособяването й в учебни години сочи на цикличност в непрекъснатия педагогичен процес, но не и на завършване на определена работа, тъй като тя - работата с деца, продължава и извън определения за учебна година период и преминава в следващата учебна година. По недействителността на трудов договор съдът може да се произнесе и без да е предявен нарочен иск за нея по чл. 74 от КТ, преюдициално - служебно, по довод или възражение на страните - в процес по искове, чиято основателност обусловя.
Производството е по чл. 290 и сл. от ГПК.
Допуснато е разглеждане на касационната жалба на ОДЗ "Т", гр. Г. срещу въззивното решение на Видински окръжен съд /ОС/ по гр. д. № 155/08 г., на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Прието е, че решението на ОС по предпоставящите законността на оспореното с исковете уволнение материалноправни въпроси: за действителността и характера / срочен или за неопределено време/ на допълнителното споразумение между страните, скл. на 16.03.07 г., според съдържанието му и възможностите по чл. 68, ал. 1 от КТ, са от значение за точното прилагане на закона, на което сочи и приложената по делото практика на ВКС без задължителен характер.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност - необоснованост и незаконосъобразност, на решението и се иска отмяната му.
Ответницата по жалба М. Г. - И. не изразява становище.
ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното по заявените с нея касационни основания: За да уважи предявените от М. Г. - И. срещу касатора искове по чл. 344, ал. 1, т. 1,2 и 3 от КТ, въззивният съд е приел, че уволнението на ищцата от длъжността "детски учител" при ответника със заповед от 31.08.07 г. е незаконно. Страните са сключили на 16.03.07 г. допълнително споразумение към първоначалния си договор със срок за изпитване, с което ищцата е назначена на посочената длъжност на осн. чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ - до края на учебната година, 31.08.07 г. Несъответствието на правното с фактическото основание, сочещо според съда на определен срок по чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ, внася неяснота за срока на договора. При неустановената уговорка за срок в конкретна хипотеза на закона, тр. договор следва да се счита за неопределено време и уволнението е незаконно, поради неприложимост на използваното уволнително основание.
Установено е и не се спори по делото, че ищцата е с висше образование - магистър по специалността "социална педагогика" и призната квалификация - социален работник.
Назначена е първоначално при ответника по договор от 15.09.06 г. със срок за изпитване от 6 месеца в полза на работодателя, по чл. 70 от КТ. Постъпила е на работа на 18.09.06 г. През срока за изпитване е ползвала платен отпуск от 6 дни. При тези данни и на осн. чл. 70, ал. 4 от КТ законосъобразно въззивният съд е приел, че срокът за изпитване по договора изтича на 24.03.07 г.
На 16.03.07 г. по молба на ищцата от същата дата за продължаването на договора й до края на учебната година - 31.08.07 г., е сключено допълнително споразумение между страните за срочен договор по чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ, до края на учебната година - 31.08.07 г. Договорът е прекратен със заповед на работодателя от 31.08.07 г. на осн. чл. 325, т. 3 и 4 от КТ, назовани и словом: изтичане на уговорения срок; завършване на определената работа. Това прекратяване се оспорва с исковете.
По законността му ВКС намира следното:
Преминаването от договор със срок за изпитване, преди да се смята за окончателно сключен по чл. 71, ал. 2 от КТ, към срочен договор по чл. 68 от КТ по волята на страните е допустимо. В случая няма категорични данни да е упражнена психична принуда/ морален натиск/ върху ищцата, според твърденията й в исковата молба, а и работодателят няма мотив/ причина/ за това - в негова полза е уговорен срокът за изпитване и следващата възможност да прекрати договора на осн. чл. 71, ал. 1 от КТ до изтичане на срока.
Срочният договор по чл. 68, ал. 1 от КТ е сключен по искане на ищцата за предложен от нея срок - до края на учебната година. В чл. 92, ал. 6 от ППЗНП /ред. 2003 г./ е посочено, че учебната година в извънучилищните педагогически учреждения започва на 1.10. и завършва на 31.08., като и през лятната ваканция се организират дейности за работа с деца. Словесната част на споразумението на страните дава възможност срочният им договор да се квалифицира по чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ - за определен срок. Работата в ОДЗ е постоянна, обособяването й в учебни години сочи на цикличност в непрекъснатия педагогичен процес, но не и на завършване на определена работа, тъй като тя - работата с деца, продължава и извън определения за учебна година период и преминава в следващата учебна година.
При този характер на договора следва да се обсъди спазването на чл. 68, ал. 4 от КТ /тъй като работата няма характера по ал. 3/ при сключването му. Договорът е сключен за срок по-кратък от 1 г. по писмено искане на служителката - ищца. Не е посочено обаче изключението по § 1, т. 8 от ДР на КТ, обуславящо срочността му. Записаното: " до края на учебната година - 31.08.07 г. " определя срока, но не и обективните причини за него по см. на § 1, т. 8 от ДР на КТ, които задължително следва да са налице към сключването и да се посочат в договора по чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ, когато е за работи, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер.
Затова като краен резултат правилен е изводът на ОС, че договорът следва да се смята сключен за неопределено време, но на осн. чл. 68, ал. 5 от КТ, и не може да се прекрати на предвидените за срочния основания.
Не е разгледано от инстанциите по същество направеното още пред първата от тях възражение на ответника за недействителност на договора поради начална липса на нормативно изискуемата за заемане на длъжността "детски учител" квалификация "учител" у ищцата. По недействителността на тр. договор съдът може да се произнесе и без да е предявен нарочен иск за нея по чл. 74 от КТ, преюдициално - служебно, по довод или възражение на страните - в процес по искове, чиято основателност обусловя. На осн. чл. 75 от КТ отношенията между страните до обявяване недействителността се уреждат като при действителен договор. Затова преюдициалното произнасяне по релевираната от ответника недействителност на договора с това решение има значение само по иска за възстановяване на работа, обусловен от действително тр. правоотношение. Ищцата има образованието, но не и. изискуемата квалификация за длъжността учител в детска градина - педагог или детски учител /Инструкция № 2/03 г. на МОН/. Затова смятаният за сключен за неопределено време тр. договор с нея следва да се признае за недействителен, което обуславя отхвърляне на иска й за възстановяване на работа, след отмяна на въззивното решение, с което е уважен. В останалата част - по исковете с пр. осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 и 3 от КТ, въззивното решение не се влияе от констатираната недействителност на тр. договор, правилно е с оглед по -горе изложеното за незаконността на уволнението и следва да бъде оставено в сила.
Поради изложеното и на осн. чл. 293 от ГПК, ВКС на РБ, трето гр. о.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението на Видински окръжен съд по гр. д. № 155/08 г. от 9.06.08 г. по иска с пр. осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на М. П. Г. - И. за възстановяване на предишната работа - детски учител в ОДЗ "Т", гр. Г., с пр. осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ.
ОСТАВЯ В СИЛА обжалваното въззивно решение в останалата му част.
Решението е окончателно.
Връзка с други съдебни актове:
Решение № 176 от 17.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3022/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мария Иванова
Решение № 176 от 17.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3022/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мария Иванова
чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ
Производството е по чл. 290 и сл. от ГПК.
Допуснато е разглеждане на касационната жалба на ОДЗ "Т", гр. Г. срещу въззивното решение на Видински окръжен съд /ОС/ по гр. д. № 155/08 г., на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Прието е, че решението на ОС по предпоставящите законността на оспореното с исковете уволнение материалноправни въпроси: за действителността и характера / срочен или за неопределено време/ на допълнителното споразумение между страните, скл. на 16.03.07 г., според съдържанието му и възможностите по чл. 68, ал. 1 от КТ, са от значение за точното прилагане на закона, на което сочи и приложената по делото практика на ВКС без задължителен характер.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност - необоснованост и незаконосъобразност, на решението и се иска отмяната му.
Ответницата по жалба М. Г. - И. не изразява становище.
ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното по заявените с нея касационни основания: За да уважи предявените от М. Г. - И. срещу касатора искове по чл. 344, ал. 1, т. 1,2 и 3 от КТ, въззивният съд е приел, че уволнението на ищцата от длъжността "детски учител" при ответника със заповед от 31.08.07 г. е незаконно. Страните са сключили на 16.03.07 г. допълнително споразумение към първоначалния си договор със срок за изпитване, с което ищцата е назначена на посочената длъжност на осн. чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ - до края на учебната година, 31.08.07 г. Несъответствието на правното с фактическото основание, сочещо според съда на определен срок по чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ, внася неяснота за срока на договора. При неустановената уговорка за срок в конкретна хипотеза на закона, тр. договор следва да се счита за неопределено време и уволнението е незаконно, поради неприложимост на използваното уволнително основание.
Установено е и не се спори по делото, че ищцата е с висше образование - магистър по специалността "социална педагогика" и призната квалификация - социален работник.
Назначена е първоначално при ответника по договор от 15.09.06 г. със срок за изпитване от 6 месеца в полза на работодателя, по чл. 70 от КТ. Постъпила е на работа на 18.09.06 г. През срока за изпитване е ползвала платен отпуск от 6 дни. При тези данни и на осн. чл. 70, ал. 4 от КТ законосъобразно въззивният съд е приел, че срокът за изпитване по договора изтича на 24.03.07 г.
На 16.03.07 г. по молба на ищцата от същата дата за продължаването на договора й до края на учебната година - 31.08.07 г., е сключено допълнително споразумение между страните за срочен договор по чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ, до края на учебната година - 31.08.07 г. Договорът е прекратен със заповед на работодателя от 31.08.07 г. на осн. чл. 325, т. 3 и 4 от КТ, назовани и словом: изтичане на уговорения срок; завършване на определената работа. Това прекратяване се оспорва с исковете.
По законността му ВКС намира следното:
Преминаването от договор със срок за изпитване, преди да се смята за окончателно сключен по чл. 71, ал. 2 от КТ, към срочен договор по чл. 68 от КТ по волята на страните е допустимо. В случая няма категорични данни да е упражнена психична принуда/ морален натиск/ върху ищцата, според твърденията й в исковата молба, а и работодателят няма мотив/ причина/ за това - в негова полза е уговорен срокът за изпитване и следващата възможност да прекрати договора на осн. чл. 71, ал. 1 от КТ до изтичане на срока.
Срочният договор по чл. 68, ал. 1 от КТ е сключен по искане на ищцата за предложен от нея срок - до края на учебната година. В чл. 92, ал. 6 от ППЗНП /ред. 2003 г./ е посочено, че учебната година в извънучилищните педагогически учреждения започва на 1.10. и завършва на 31.08., като и през лятната ваканция се организират дейности за работа с деца. Словесната част на споразумението на страните дава възможност срочният им договор да се квалифицира по чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ - за определен срок. Работата в ОДЗ е постоянна, обособяването й в учебни години сочи на цикличност в непрекъснатия педагогичен процес, но не и на завършване на определена работа, тъй като тя - работата с деца, продължава и извън определения за учебна година период и преминава в следващата учебна година.
При този характер на договора следва да се обсъди спазването на чл. 68, ал. 4 от КТ/ тъй като работата няма характера по ал. 3/ при сключването му. Договорът е сключен за срок по-кратък от 1 г. по писмено искане на служителката - ищца. Не е посочено обаче изключението по § 1, т. 8 от ДР на КТ, обуславящо срочността му. Записаното: " до края на учебната година - 31.08.07 г. " определя срока, но не и обективните причини за него по см. на § 1, т. 8 от ДР на КТ, които задължително следва да са налице към сключването и да се посочат в договора по чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ, когато е за работи, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер.
Затова като краен резултат правилен е изводът на ОС, че договорът следва да се смята сключен за неопределено време, но на осн. чл. 68, ал. 5 от КТ, и не може да се прекрати на предвидените за срочния основания.
Не е разгледано от инстанциите по същество направеното още пред първата от тях възражение на ответника за недействителност на договора поради начална липса на нормативно изискуемата за заемане на длъжността "детски учител" квалификация "учител" у ищцата. По недействителността на тр. договор съдът може да се произнесе и без да е предявен нарочен иск за нея по чл. 74 от КТ, преюдициално - служебно, по довод или възражение на страните - в процес по искове, чиято основателност обусловя. На осн. чл. 75 от КТ отношенията между страните до обявяване недействителността се уреждат като при действителен договор. Затова преюдициалното произнасяне по релевираната от ответника недействителност на договора с това решение има значение само по иска за възстановяване на работа, обусловен от действително тр. правоотношение. Ищцата има образованието, но не и. изискуемата квалификация за длъжността учител в детска градина - педагог или детски учител /Инструкция № 2/03 г. на МОН/. Затова смятаният за сключен за неопределено време тр. договор с нея следва да се признае за недействителен, което обуславя отхвърляне на иска й за възстановяване на работа, след отмяна на въззивното решение, с което е уважен. В останалата част - по исковете с пр. осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 и 3 от КТ, въззивното решение не се влияе от констатираната недействителност на тр. договор, правилно е с оглед по -горе изложеното за незаконността на уволнението и следва да бъде оставено в сила.
Поради изложеното и на осн. чл. 293 от ГПК, ВКС на РБ, трето гр. о.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението на Видински окръжен съд по гр. д. № 155/08 г. от 9.06.08 г. по иска с пр. осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на М. П. Г. - И. за възстановяване на предишната работа - детски учител в ОДЗ "Т", гр. Г., с пр. осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ.
ОСТАВЯ В СИЛА обжалваното въззивно решение в останалата му част.
Решението е окончателно.
Връзка с други съдебни актове:
Решение № 176 от 15.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3022/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мария Иванова
Решение № 320 от 26.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2420/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. П. И., [населено място], подадена от пълномощника и адвокат К. Б. -Т., срещу въззивно решение от 17.02.2014 г. на Софийския градски съд по гр. д. № 10910/2013 г., с което е потвърдено решение от 31.07.2012 г. на Софийския районен съд по гр. д. № 53754/2010 г. С първоинстанционното решение по предявен иск от [фирма] срещу Е. П. И. е прогласен за недействителен трудов договор от 01.05.2000 г. поради противоречие на закона. Въззивният съд е приел, че няма ограничения за сключване на допълнителни трудови договори към основния трудов договор, но има законови забрани, нарушаването на които води до недействителност на втория трудов договор. В случая трудовият договор е недействителен, защото е сключен без съгласието на основния работодател съобразно изискването на чл. 111 КТ /редакция преди ДВ, бр. 25 от 2001 г./
Жалбоподателката е изложила твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Според нея въззивният съд неправилно е приел, че трудовият и договор с ищеца е недействителен. Между страните вече има влязло в сила съдебно решение, с което наложеното и наказание дисциплинарно уволнение по същия трудов договор е отменено като незаконно. По този начин между страните вече е установено, че трудовият договор от 01.05.2000 г. е действителен. Разпоредбата на чл. 111 КТ не поражда задължения, нито въвежда забрана. Тази разпоредба урежда правна възможност за полагане на труд при различни работодатели.
Ответникът по касационната жалба Г. Д. К., действащ като [фирма], [населено място], оспорва жалбата.
С определение № 738 от 29.05.2014 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивно решение от 17.02.2014 г. на Софийския градски съд по гр. д. № 10910/2013 г. Обжалването е допуснато по правните въпроси за това дали може да се обяви за недействителен трудов договор, ако преди това има влязло в сила решение по искове с правно основание чл. 344 КТ, с което е прието, че между страните има валидно трудово правоотношение въз основа на същия трудов договор и дали води до недействителност на трудовия договор сключването му без съгласието на основния работодател съобразно изискването на чл. 111 КТ /редакция преди ДВ, бр. 25 от 2001 г./.
По въпросите, обусловили допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: Недействителността като правен институт в трудовото право урежда основанията за недействителност, реда за нейното обявяването, правните последици и възможността за саниране. Според разпоредбата на чл. 74, ал. 1 КТ трудов договор, който противоречи на закона или на колективен трудов договор или ги заобикаля, е недействителен. В трудовото право не са уредени отделни основания за нищожност и унищожаемост на договорите, а се използва общото понятие недействителност. Съгласно чл. 75, ал. 1 КТ когато трудовият договор бъде обявен за недействителен и работникът или служителят е действал добросъвестно при сключването му, отношенията между страните по договора до момента на обявяване на неговата недействителност се уреждат както при действителен трудов договор, т. е. отклоненията от общия режим на нищожността по ЗЗД са две: 1/ никой не може да се позове на недействителността на трудовия договор преди тя да бъде прогласена или обявена от съда и 2/ ако при сключването на договора работникът или служителят е действал добросъвестно, недействителността не е изначална, а занапред. Добросъвестността на работника по чл. 75 КТ е различна от добросъвестността по чл. 8 КТ. Тук добросъвестността се изразява в незнание на опорочаващите факти - тя се предполага, т. е. в тежест на работодателя е да докаже недобросъвестността по несъмнен начин. От момента на обявяването на недействителността се проявяват нейните правни последици. Обявяване недействителността на трудовия договор може да стане както в самостоятелен исков процес, така и във висящ исков процес по трудов спор. Когато трудовият договор бъде обявен за недействителен и работникът или служителят е действал добросъвестно при сключването му, отношенията между страните по договора до момента на обявяване на неговата недействителност се уреждат както при действителен трудов договор. Според тази фикция недействителните трудови договори имат действие до обявяването им за недействителни. В този смисъл е решение № 467 от 31.01.2014 г. по гр. дело № 2392/2013 г. на ВКС, IV г. о. В зависимост от недостатъка на трудовия договор е възможно в определени случаи да се обяви за недействителен трудов договор, дори и преди това да има постановено влязло в сила решение по искове с правно основание чл. 344 КТ между същите страни и въз основа на същия трудов договор. Във всички случаи обаче недействителността не се обявява, ако недостатъкът на трудовия договор отпадне или бъде отстранен. Освен това работодателят не може да се позове на недостатък на трудовия договор, който може да се отстрани. /чл. 74, ал. 6 КТ/. Неизпълнението на задължения към друг работодател, включително и това по чл. 111 КТ /редакция преди ДВ, бр. 25 от 2001 г./ за получаване на предварително съгласие за работа при друг работодател не води до недействителност на сключения без такова съгласие друг трудов договор. Това е така, защото недействителност има само при несъответствие на самия трудов договор и законовите изисквания, на които трябва отговаря.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения:
Съобразно изложеното по-горе въззивният съд неправилно е приел, че трудовият договор от 01.05.2000 г. е недействителен поради противоречие със закона, тъй като е сключен без съгласието на основния работодател съобразно изискването на чл. 111 КТ/редакция преди ДВ, бр. 25 от 2001 г./ Неизпълнението на това задължение не води до недействителност на сключения без такова съгласие последващ трудов договор. Освен това ответницата е работила при двама работодатели само за периода 1999 г. - 2002 г. Считано от 01.04.2002 г. тя е продължила работа само по едно трудово правоотношение - това, което е възникнало въз основа на процесния трудов договор. Оттук следва, че дори и да се приеме, че трудовият договор е имал недостатък, водещ до недействителността му, то още през 2002 г. той е бил отстранен. Ето защо при тази безспорно установена фактическа обстановка неправилно въззивният съд е приел, че искът е основателен.
Посоченото основание за материална незаконосъобразност налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Предявеният иск трябва да се отхвърли като неоснователен.
Съобразно изхода на спора на касатора трябва да се присъдят 40 лв. деловодни разноски.
По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ въззивно решение от 17.02.2014 г. на Софийския градски съд по гр. д. № 10910/2013 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Д. К., действащ като [фирма], [населено място], срещу Е. П. И., [населено място], иск за прогласяване недействителността на трудов договор от 01.05.2000 г. поради противоречие на закона, като неоснователен.
ОСЪЖДА Г. Д. К., действащ като [фирма], [населено място], да заплати на Е. П. И., [населено място], 40 лв. деловодни разноски.
Данни за делото и връзка с други актове:
- Допълнителна информация за Дело № 2420/2014 г. по описа на IV г. о. на ВКС - виж тук
- Образувано във връзка с Дело № 10910/2013 г. на Софийски градски съд - виж Решение № 1057 от 17.02.2014 г. на СГС по в. гр. д. № 10910/2013 г.
- Връзка с други актове по делото:
Решение № 8493 от 3.10.2005 г. на ВАС по адм. д. № 2237/2005 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Елка Пенчева
Производство по реда на чл. 33 и сл., във връзка с чл. 5, т. 4 от ЗВАС.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Георги Борисов Янкулов от гр. София против решение № 421 от 14.01.2005 г., постановено по адм. дело № 5845/2004 г., от тричленен състав на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му против заповед № 53/18.03.2002 г. и против заповед № 163/25.02.2002 г. на министъра на енергетиката и енергийните ресурси, а производството в частта относно жалбата за обявяване нищожността на заповед № 164/25.02.2002 г. е оставена без разглеждане, производството е прекратено и делото изпратено по подсъдност на Софийския районен съд (СРС).
В жалбата са наведени доводи за неправилно приложение на материалния закон и съдопроизводствените правила - основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в", предл. първо и второ от ГПК, приложим на основание чл. 11 от ЗВАС. Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да бъде уважена жалбата му против визираните в нея заповеди.
Ответникът - министърът на енергетиката и енергийните ресурси не взема становище по касационната жалба, както в срока по чл. 218г от ГПК, така и в съдебно заседание, в което не се явява и представлява.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мнение за оставяне на решението в сила като правилно.
Върховният административен съд, след като прецени данните по делото и доводите в касационната жалба, приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна - участник в производството пред първоинстанционния съд, както и в срока по чл. 33, ал. 1 от ЗВАС.
Разгледана по същество е неоснователна.
Обжалваното решение е постановено при безспорна фактическа обстановка. Служебното правоотношение между жалбоподателя Янкулов и председателя на Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси (ДАЕЕР) е възникнало за първи път с назначаването му на длъжността "главен експерт" с ранг III младши в отдел "Конвенционална енергетика- ТЕЦ, ВЕЦ и електроснабдяване", считано от 8.10.2001 г., със заповед № ДС-228 от 8.10.2001 г. На основание чл. 106, ал. 1, т. 1 от ЗДСл жалбоподателя е бил предизвестен, че ще бъде прекратено служебното му правоотношение след изтичане на едномесечен срок и със заповед № 163 от 25.02.2002 г. служебното правоотношение е прекратено, считано от 1.02.2002 г. - датата, на която е изтекъл едномесечният срок по предизвестието. Служебното правоотношение е прекратено на основание чл. 12, ал. 1, във вр. с чл. 108 от ЗДСл. Последвал е трудов договор № 164 по силата на който жалбоподателят е бил в трудовоправно правоотношение за времето от 1.02.2002 г. до 1.02.2003 г. С нова заповед № 16 от 31.01.2003 г. е възникнало срочно служебно правоотношение между жалбоподателя и министерството и енергетиката и енергийните ресурси за времето от 1.02.2003 г. до 1.04.2003 г. С ПМС № 24 от 5.02.2002 г. ДАЕЕР е закрита и е приет Устройствен правилник на министерството на енергетиката и енергийните ресурси. С чл. 1, ал. 2 от цитираното ПМС е разпоредено служебните и трудовите правоотношения със служителите от ДАЕЕР да преминат към МЕЕР.
Със заповед № 53 от 18.03.2003 г. е прекратено служебното правоотношение на основание чл. 108 от ЗДСл, поради изтичане на срока.
Наведените с касационната жалба доводи изцяло преповтарят основанията, на които са обжалвани заповед № 163/2002 г., заповед № 164/2002 г. и № 53 от 2003 г. Първите две заповеди са атакувани с доводи за нищожност.
Правилно и в съответствие с материалния закон решаващият съд е приел, че със заповед № 164/2002 г. се създават трудовоправни отношения, които не могат да бъдат предмет на разглеждане в административното производство, прекратил е същото в тази част и е изпратил делото по подсъдност за разглеждане на СРС.
По отношение на заповед № 163/25.02.2002 г., съобразявайки твърдения порок нищожност, съдът е приел, че придаването на обратно действие на административния акт е относимо при преценка за унищожаемост на същия, което е извън въведеното оплакване. По отношение на заповед № 53/2003 г., с която е прекратено срочното служебно правоотношение, съдът е изложил подробни мотиви и е приел, че същата е издадена от компетентен орган, в кръга на притежаваната от него компетентност, при спазване изискванията, визирани в чл. 108 от ЗДСл за форма и съдържание.
При постановяване на решението съдът е изложил подробни мотиви относно обратното действие на издадените заповеди и е мотивирал извода си, че доколкото с атакуваните заповеди е придадено обратно действие, то ще е налице основание за атакуване на индивидуалния административен акт като унищожаем, а не като нищожен.
Постановеното решение на не страда от сочените в жалбата пороци. Същото е обосновано, като съобразено с доказателствата по делото, както и съответно на материалния закон. Не са налице процесуални нарушения при постановяването му, в тази част касационната жалба не сдържа конкретни касационни оплаквания. Същото следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна и решението като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 40, ал. 1 от ЗВАС, Върховният административен съд, петчленен състав,
РЕШИ:
Оставя в сила решение № 421 от 14.01.2005 г., постановено по адм. дело № 5845/2004 г., от тричленен състав на Върховния административен съд, пето отделение.
Решението не подлежи на обжалване.
Данни за делото и връзка с други актове:
- Протоколи и други документи по Дело № 2237/2005 г. - виж тук;
- Образувано във връзка с: Дело № 5845/2004 на ВАС;
- Връзка с други актове:
- Решение № 421 от 14.01.2005 г. на ВАС по адм. д. № 5845/2004 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева.
Определение № 988 от 18.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 888/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борис Илиев
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 823 от 05.11.2010 г. по гр. д. № 447/2010 г., както и на решение № 322/25.02.2011 г. по същото дело, с което е отхвърлена молба за поправка на явна фактическа грешка. С първото решение частично е отменено и отчасти е потвърдено решение на Софийски градски съд от 01.02.2010 г. по гр. д. № 1272/2001 г., като по този начин е уважен предявеният от В. К. С. против Търговско представителство "А. З. Ю К. Л. " иск, квалифициран по чл. 225, ал. 2 от КТ, за сумата 14 659,02 лв. - обезщетение при незаконно уволнение, изразяващо се в разлика между брутното трудово възнаграждение, получавано преди уволнението и това, което е получавано по последващ трудов договор. Отхвърлени са изцяло предявените от В. К. С. против Търговско представителство "А. З. Ю К. Л. " искове, квалифицирани по чл. 226, ал. 1 и 2 от КТ, за сумата общо 15 470,47 лв. С решението от 25.02.2001 г. е отхвърлена молбата на Търговско представителство "А. З. Ю К. Л. " за поправка на очевидна фактическа грешка в решението от 05.11.2010 г., като вместо цифрите 14 659,02 лв. се чете 8 276,78 лв.
Касационни жалби са подали и двете страни по делото.
Ищецът В. К. С. атакува отхвърлянето на иска, квалифициран по чл. 226, ал. 1 и ал. 2 по КТ, общо за сумата 15 470,47 лв. За да обоснове искането за допускане на касационно обжалване, този касатор се позовава на наличие на противоречива практика на съда, но не е посочил правен въпрос, по който такава да е формирана. Изложени са доводи във връзка с фактическата обстановка по делото и направеният от въззивния съд анализ на доказателствата, за допуснати процесуални нарушения, необоснованост на съдебния акт и нарушения на материалния закон. На тези основания моли обжалването да бъде допуснато.
Ответникът Търговско представителство "А. З. Ю К. Л. " атакува въззивното решение в осъдителната му по отношение на него част, както и решението, отхвърлящо молбата за поправка на очевидна фактическа грешка. Искането за допускане на касационно обжалване на решението по същество се обосновава с твърдението, че въззивният съд е разрешил в противоречие с трайната практика на ВКС процесуалноправният въпрос как се обсъжда заключение на вещо лице. Решението за отказ да се поправи очевидна фактическа грешка според касатора трябва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като в него въззивният съд е отговорил неправилно на процесуалноправният въпрос кога е налице несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в решението.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбите за допустими. Исканията и на двете страни за допускане на касационно обжалване на решението обаче съдът намира за неоснователни.
К. - ищец не е формулирал в изложението си конкретен правен въпрос, който да обуславя въззивното решение и който да има значението по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Изложени са доводи за допуснати от въззивния съд нарушения на закона и за необоснованост на акта му, които в производството по чл. 288 от ГПК не подлежат на обсъждане. Такива доводи биха имали значение ако се пристъпи към разглеждане на спора по същество, но не и като основание за допускане на обжалването. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Обжалването не може да се допусне по въпрос, който не е посочен от касатора, а ако такъв изобщо не е посочен - това е самостоятелно основание за отхвърляне на искането. Поради това претенцията за допускане на обжалването в частта, в която въззивният съд е отхвърлил иска, квалифициран по чл. 226 от КТ за сумата 15 470,47 лв., следва да се отклони.
К. - ответник е формулирал правни въпроси като общо основание за допускане на обжалването, но те не са разрешени в противоречие с установената практика. По процесуалноправният въпрос какъв е надлежният начин за обсъждане на прието по делото заключение на вещо лице има трайна практика (включително задължителна такава), която е съобразена от въззивния съд. Заключението се обсъжда в съвкупност с останалите доказателства по делото и не е задължително за съда, но ако не е съгласен с изводите в него, съдът трябва да се мотивира. В конкретния случай съдът е обсъдил и възприел заключението съгласно законните изисквания и не е решил повдигнатия от касатора въпрос в противоречие с установената практика.
Изложеното важи и по въпроса кога е налице несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в решението. По този въпрос нито теорията, нито практиката, са имали колебания. Несъответствието е налице, когато формираното при спазване на процесуалните правила вътрешно убеждение на съда по решителните за спора фактически и правни въпроси, намерило отражение в мотивите на решението му, противоречи на текстовото обективиране на правораздавателната воля в диспозитива. Именно по този начин е разсъждавал въззивният съд, постановявайки решението, с което се отхвърля молбата на ответника за поправка на очевидна фактическа грешка, т. е. процесуалноправните му изводи не противоречат, а съответстват на установената практика.
Поради това съдът приема, че по исканията и на двете страни в производството не са налице предпоставките за допускането на обжалваното решение до касационен контрол и
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 823 от 05.11.2010 г. по гр. д. № 447/2010 г., както и на решение № 322/25.02.2011 г. по същото дело, с което е отхвърлена молба за поправка на явна фактическа грешка.
Определението не подлежи на обжалване.
Данни за делото и връзка с други актове:
- Допълнителна информация за Дело № 888/2011 г. по описа на IV г. о. на ВКС - виж тук
- Образувано във връзка с Дело № 447/2010 г. на Софийски апелативен съд
Определение № 940 от 13.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 171/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Бойка Ташева
чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ
Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат С. като процесуален представител на М. - драматичен театър /МДТ/ "К. К." [населено място] срещу въззивното решение на В. окръжен съд от 26.Х.2009 г. по в. гр. д. № 798/2009 г.
Ответницата по касационната жалба Ф. Й. Т. от гр. В. Т. не е заявила становище пред настоящата инстанция.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение ВТОС по въззивна жалба само на ответника е потвърдил решението на В. от 03.VI.2009 г. по гр. д № 280/2009 г. в уважителните му части по предявените от Ф. Т. срещу МДТ искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че уволнението на ищцата със заповед № 73/01.ХII. 2008 г. от длъжността "артист-солист" поради съкращение в щата е незаконно, тъй като не е било налице това основание за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение. Към 21.ХI.2008 г., когато между страните е сключен нов трудов договор след отменено от работодателя предходно уволнение, свободна щатна бройка за длъжността не е имало. Изявената без резерви воля на работодателя да сключи трудов договор с ищцата за същата длъжност може да означава само ново разкриване и увеличаване на щата, което следва както от спазената форма за това - писмена, така и от правомощието на директора МДТ в тази насока. Различен по смисъл извод би довел до липса на основание за сключване на последващ трудов договор за несъществуваща длъжност. Но дори да се приеме наличие на съкращение, липсата на спор, че подбор, който е бил задължителен, не е извършен, опорочава уволнението. Като неоснователно е оценено възражението на ответника, сега касатор, че довод за несъобразяване на уволнението с разпоредбата на чл. 329 от КТ ищцата не е въвела. Прието е в тази връзка, че съкращението и подбора са факти, от които произтича правото на уволнение на работодателя, затова при спор за правомерността на уволнението обсъждането на тези факти следва да се извърши независимо дали ищецът се е позовал на конкретни дефекти на уволнението или не.
В изложенията по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК относно допускане на касационно обжалване се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите 1. как се извършва промяна в щатното разписание и 2. може ли да бъде възстановен уволнен работник на длъжност, която е съкратена и липсва в щатното разписание, какви са последиците от такова възстановяване и само по себе си то води ли до промяна в щатното разписание, в противоречие с практиката на състави на ВКС, обективирана в четири броя решения, както и по въпросите 3. може ли в решението си съдът да приема за установени или неустановени обстоятелства, които не са отбелязани изрично в доклада по чл. 146 от ГПК като такива, от които произтичат претендираните права и не са включени в съдържащия се в този доклад списък на правно-релевантните факти, подлежащи на доказване, и 4. може ли съдът да основава решението си на факти, които не са визирани в исковата молба като такива, от които произтича претендираното право, не са сочени като основание на иска, и да прави констатации относно обстоятелства, за които в доклада по чл. 146 от ГПК не е посочено, че се нуждаят от доказване и за които първоинстанционният съд не е дал указания за това, които въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
ВКС на РБ, състав на IV ГО, намира, че са налице в случая предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение по поставените от касатора въпроси под № 2 /въпрос № 1 е фактически, а не правен/, № 3 и № 4. По втория въпрос с представените решения се обосновава наличието на противоречива практика на съдилищата, а по третия и четвъртия въпроси, които са от значение за изхода на спора по делото, на настоящия състав не е известна съдебна практика, поради което произнасянето по тях от касационната инстанция ще допринесе за развитие на правото.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение следва да бъде допуснато.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на В. окръжен съд, ГК, № 363 от 26.Х.2009 г. по гр. д. № 798/2009 г.
УКАЗВА на касатора МДТ "К. К." гр. В. Т. в едноседмичен срок да внесе 60 лв. държавна такса по сметката на ВКС на РБ и да представи доказателства за това, както и че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще му бъде върната.
След внасянето на държавна такса делото да се докладва на председателя на I ГО за насрочването му в о. с. з.
Определението не подлежи на обжалване.
Данни за делото и връзка с други актове:
- Допълнителна информация за Дело № 171/2010 г. по описа на IV г. о. на ВКС - виж тук
- Образувано във връзка с Дело № 798/2009 г. на Окръжен съд - Велико Търново
- Връзка с други актове по делото:
Определение № 1119 от 4.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4658/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борис Илиев
чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по искане на кметство К. б., [община], за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Врачански окръжен съд № 197 от 7.05.2013 г. по гр. д. № 55/2013 г. С него е потвърдено решение на Козлодуйски районен съд по гр. д. № 387/2012 г. и по този начин са уважени предявените от Д. Г. К. против касатора искове, квалифицирани по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 1/17.01.2012 г. на кмета на [населено място] бара; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност "главен специалист "организационни въпроси и обслужване на населението"; и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 2 592,36 лв.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото въпросите 1. налице ли е съкращаване на щата към момента на издаване на уволнителната заповед; 2. законосъобразно ли кметът на кметството е предложил трансформация на длъжността "главен специалист" в "младши експерт"; 3. достатъчно ли е отбелязването в трудовата книжка и регистрационна карта от бюро по труда за установяване на факта на оставане без работа след уволнението. За да се отговори на тези въпроси моли въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване.
Ответната по касация страна Д. Г. К. оспорва жалбата като поддържа, че формулираните от касатора правни въпроси нямат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото и са разрешени законосъобразно от въззивния съд.
Съдът намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
Въззивният съд е приел, че страните са били в трудово правоотношение, прекратено едностранно от работодателя /сега касатор/ поради съкращаване на щата. Промените в щатното разписание обаче не са утвърдени от кмета на общината, който се явява легитимен орган да стори това, а от кмета на кметство Кр. б.. Според съда актът, издаден от некомпетентен орган, не е породил действие, съответно промени в щата не са извършени и уволнението на това основание се явява незаконно. Ищецът има право на обезщетение за оставане без работа, като фактът на безработицата е доказан от липсата на впиване на сключени последващи трудови договори в трудовата книжка на ищеца.
При тези мотиви в обжалваното решение само въпросът за доказателственото значение на липсата на вписвания в трудовата книжка на уволнения работник има отношение към правните изводи на въззивния съд. Този въпрос обаче няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като по него има установена обвързваща практика (срв. Решение на ВКС, III г. о., № 92/29.05.2013 г. по гр. д. № 1033/2012 г.), която не се нуждае от промяна или осъвременяване. Според тази практика липсата на отбелязване на започната работа по трудов договор в трудовата книжка е достатъчно доказателство за пораждащият право на обезщетение факт на оставане без работа. Въззивният съд е съобразил така установената практика и по този въпрос няма основание обжалването да бъде допуснато.
Останалите формулирани в изложението на касатора въпроси не са правни, а фактически. Дали при доказателствата по делото е налице съкращаване на щата към момента на издаване на уволнителната заповед и дали кметът е имал основание да предложи трансформация на длъжността "главен специалист" в "младши експерт" е въпрос на конкретика по делото, а не на принципно правно разрешение. Процесът на анализ на доказателствата и фактическите констатации на въззивния съд не могат да се проверяват в производството по чл. 288 ГПК, а именно към този резултат се домогва касаторът, формулирайки в изложението си възражения срещу установените факти и преценката на доказателствата. Тези възражения обаче не съставляват правни въпроси по смисъла на чл. 280 ГПК и по тях касационно обжалване не може да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Врачански окръжен съд № 197 от 7.05.2013 г. по гр. д. № 55/2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
Данни за делото и връзка с други актове:
- Допълнителна информация за Дело № 4658/2013 г. по описа на IV г. о. на ВКС - виж тук
- Образувано във връзка с Дело № 55/2013 г. на Окръжен съд - Враца - виж Решение № 197 от 7.05.2013 г. на ОС - Враца по в. гр. д. № 55/2013 г.
Решение от 21.06.2005 г. на ОС - Велико Търново по гр. д. № 528/2004 г., докладчик съдията Георги Драгостинов
Нормата на чл. 178 от КТ не позволявала компенсиране на платения отпуск с парично вземане, докато трудовото правоотношение е налично.
Продължаването на трудовото правоотношение е ново правно положение, нова правна връзка, възникнала от нов юридически факт - договор. Работодателят едностранно е прекратил предходната правна връзка, а този факт запълва фактическия състав на притезанието по чл. 224 от КТ.
Производството е по реда на чл. 196 и сл. от ГПК.
С Решение от 24.06.2004 г., постановено по гр. дело № 281 по описа на Е. районен съд за 2003 г., "Б." ЕООД, гр. Е. е осъдено да заплати на Т. Т. К. сумата от 105,37 лв. - трудово възнаграждение за месеците март и май 2003 г., сумата от 396,16 лв. като обезщетение по чл. 224 от КТ, законна лихва върху всяко от вземанията, считано от 14.08.2003 г. до окончателното им заплащане, както и сумата от 74,67 лв. като разноски по делото. За разликата от присъдените суми до пълния им претендиран размер исковете са отхвърлени, като неоснователни и недоказани. В тежест на ответното дружество е възложено заплащане на дължимата върху уважените искове държавна такса и разходите за вещо лице, авансирани от първостепенния съд.
Решението в осъдителната му част е обжалвано от "Б." ЕООД, гр. Е. с искане за отмяната му и постановяване на ново - отхвърлящо исковете в цялост.
При положение, че първостепенният съд приел, че между страните съществува трудово правоотношение, следвало е да отхвърли претенцията за обезщетение на неползван платен годишен отпуск. Нормата на чл. 178 от КТ не позволявала компенсиране на платения отпуск с парично вземане, докато трудовото правоотношение е налично.
Ответникът по жалбата - Т. Т. К., е изложил доводи за безпорочност на решението в атакуваната му част. Между страните съществували две трудови правоотношения в различни периоди. Претендираното обезщетение за неползван платен годишен отпуск касаело прекратеното правоотношение, спрямо което съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл. 208 от ГПК, приема:
Предявени са искове с правно основание чл. 128, т. 2, във връзка с чл. 245, ал. 2 и чл. 224 от Кодекса на труда.
Ищцовата страна - Т. Т. К., излага в исковата си молба, че с ответното дружество - въз основа на трудов договор, били в трудово правоотношение. Ответникът не му заплатил сумата от 105,37 лв. - трудово възнаграждение за месеците март и май 2003 г., и сумата от 396,16 лв. - обезщетение по чл. 224 от КТ. По реда на настоящото производство претендира присъждането им със законна лихва и разноски.
Ответната страна - "Б." ЕООД, гр. Е., оспорва исковете с възражения, аналогични на оплакванията по жалбата.
Съдът обсъди доводите на страните и като прецени по реда на чл. 188 от ГПК събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Не се спори, че страните са били в трудово правоотношение за исковия период и че ищецът е полагал труд, съобразно възложените му трудови функции.
Процесната част от трудовото възнаграждение не е заплатена, въпреки начисляването й - приетата от първостепенния съд и неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза. Считано от 20.01.2003 г., трудовото правоотношение между страните е прекратено. Разпоредено е на ищеца да се заплати обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 84 дни - Заповед № 21 на Управителя на ответното дружество.
На следващия ден - 21.01.2003 г., между страните е сключен нов трудов договор за периода от 21.01.2003 г. до 21.06.2003 г., с предмет трудово възнаграждение и изпълнение функциите на длъжността "специалист снабдяване и пласмент" - трудов договор № 22 от посочената дата.
Изложената фактическа обстановка налага извод за доказаност и основателност на предявените искове.
Претенцията на трудово възнаграждение практически не се спори: първоначалната позиция на ответника касае размера на вземането, а в жалбата нарочни доводи против дължимостта му не са изложени. При констатациите на цитираната експертиза притезанието е доказано по основание и основателно в търсения размер. Затова, следва да бъде уважено в стойността, присъдена с обжалваното решение.
Спорът относно обезщетението за неползван платен годишен отпуск е оспорено по основание, а не и по размер. Практически, спорът е концентриран върху правната му страна и по-специално, върху приложимостта на нормата, забраняваща компенсация на платения годишен отпуск с парично възмездяване.
За решаване на казуса от значение са двата правни акта на работодателя: заповедта за уволнение от 20.01.2003 г. и последващият трудов договор. Продължаването на трудовото правоотношение е ново правно положение, нова правна връзка възникнала от нов юридически факт - договор, и на това основание - нямаща отношение към процесното обезщетение. За нуждите на казуса от значение, е че на деня, предхождащ сключването на трудовия договор, работодателят едностранно е прекратил предходната правна връзка, а този факт запълва фактическия състав на притезанието по чл. 224 от КТ.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
Оставя в сила, по реда на чл. 208 от ГПК, решението от 24.06.2004 г., постановено по гр. дело № 281 по описа на Е. районен съд за 2003 г.
Решението не подлежи на обжалване.
Решение № 261 от 7.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1477/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов
чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ
Ограничението по чл. 70, ал. 5 КТ обхваща не само случаите, когато срокът за изпитване се уговаря повторно при съществуващо трудово правоотношение, но и когато след прекратяване на трудовия договор за изпълнение на определена длъжност се сключва нов трудов договор за същата по естеството си трудова функция, тъй като годността на работника да изпълнява работата вече е проверена.
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Х. А., [населено място], приподписана от пълномощника му адвокат Д. В., срещу въззивно решение от 05.12.2013 г. по гр. д. № 9122/2013 г. на Софийския градски съд, с което е отменено решение № II-70-236 от 20.01.2012 г. на Софийския районен съд по гр. д. № 2375/2011 г. и са отхвърлени предявените от В. Х. А. срещу [фирма] искове с правно основание чл. 74, ал. 4 КТ за прогласяване недействителност на клауза от трудов договор относно срок за изпитване и чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищеца от длъжността "Ръководител, отдел "М., транспорт и складове" в отдел М., транспорт и складове към ППП С.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на сумата 5 167.92 лв. - обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение. Въззивният съд е приел, че макар и действително ищецът да е работил при ответника на същата длъжност, то трудовото правоотношение по този договор е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. С последващ трудов договор, сключен няколко месеца след прекратяване на предишното Т., между същите страни и за същата длъжност е възникнало ново и различно Т. Ето защо уговорената клауза за срок за изпитване не противоречи на разпоредбата на чл. 70, ал. 5 КТ и не е недействителна. Забраната за последващо изпитване се отнася само до случаите на непрекъснато трудово правоотношение. По тези причини и прекратяването на трудовия договор от работодателя на основание чл. 71, ал. 1 КТ е законно и исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ са неоснователни.
Жалбоподателят е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приел, че забраната за последващо изпитване се отнася само до случаите на непрекъснато трудово правоотношение.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място], оспорва жалбата.
С определение № 600 от 30.04.2014 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивно решение от 05.12.2013 г. по гр. д. № 9122/2013 г. на Софийския градски съд. Обжалването е допуснато по материалноправния въпрос за това дали ограничението по чл. 70, ал. 5 КТ се отнася и за случаите, при които след прекратяване на трудовия договор се сключва нов трудов договор за същата длъжност.
По въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: Според разпоредбата на чл. 70, ал. 1 КТ, когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа може да се предшества от договор със срок за изпитване до 6 месеца. Такъв договор може да се сключи и когато работникът или служителят желае да провери дали работата е подходяща за него. С включването на клаузата за изпитване страните по трудовото правоотношение имат възможност да преценяват в определен срок доколко е целесъобразно окончателното им обвързване от трудов договор. Уговорката за изпитване може да има само веднъж при първоначалното сключване на трудовия договор. Свободата на страните по трудовото правоотношение да уговарят срок за изпитване е ограничена с разпоредбата на чл. 70, ал. 5 КТ, според която за една и съща работа, с един и същ работник или служител, в едно и също предприятие трудов договор със срок за изпитване може да се сключва само веднъж. Това ограничение произтича от смисъла на клаузата за изпитване - да се провери годността на работника или служителя да изпълнява точно определена трудова функция и съответно последният да провери дали работата е подходяща за него. Изменение на трудов договор в такъв с уговорка за изпитване е допустимо само ако едновременно с това се промени и трудовата функция на работника или служителя. Няма възможност за сключване на втори и въобще последващ трудов договор със срок за изпитване със същия работник или служител за същата работа. Ограничението по чл. 70, ал. 5 КТ обхваща не само случаите, когато срокът за изпитване се уговаря повторно при съществуващо трудово правоотношение, но и когато след прекратяване на трудовия договор за изпълнение на определена длъжност се сключва нов трудов договор за същата по естеството си трудова функция, тъй като годността на работника да изпълнява работата вече е проверена.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения:
Въззивният съд правилно е приел, че след прекратяване на трудовия договор между страните по делото за изпълнение на определена длъжност и изтичане на период от около пет месеца е сключен нов трудов договор с клауза за изпитване за същата по естеството си трудова функция. Неправилен е изводът съобразно изложеното по-горе, че макар и действително ищецът да е работил при ответника на същата длъжност, то след като трудовото правоотношение по предишния договор е прекратено, с последващ трудов договор, сключен само няколко месеца след прекратяване на предишното Т., между същите страни и за същата длъжност може отново да се уговори клауза за изпитване, защото е възникнало ново и различно Т. и тази клауза не противоречи на разпоредбата на чл. 70, ал. 5 КТ и не е недействителна. Забраната за последващо изпитване не се отнася само до случаите на непрекъснато трудово правоотношение, а и до всички последващи трудови правоотношения между същите страни стига да може да се направи обоснован извод за идентична по съществото си трудова функция, както е в разглеждания случай. Ето защо при тази безспорно установена фактическа обстановка неправилно въззивният съд е приел, че уволнението е законно.
Посоченото основание за материална незаконосъобразност налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Искът с правно основание чл. 74, ал. 4 КТ за прогласяване недействителността на клаузата от трудовия договор относно срока за изпитване е основателен. Недействителността на клаузата за изпитване води до незаконност на прекратяването на трудовото правоотношение от работодателя на основание чл. 71, ал. 1 КТ. Съобразно изложеното за незаконността на уволнението трябва да се уважат предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ за отмяна на уволнението на ищеца от длъжността "Ръководител, отдел "М., транспорт и складове" в отдел М., транспорт и складове към ППП С. и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност. Последното брутно трудово възнаграждение, получено от ищеца за месец, през който е работил през всичките работни дни и предхожда месеца на уволнението, е в размер на 861.32 лв. Оттук следва, че размерът на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ за срок от шест месеца, през които ищецът е бил без работа възлиза на 5167.92 лв.
Съобразно изхода на спора на ищеца трябва да се присъдят 730 лв. деловодни разноски, а ответникът трябва да бъде осъден да плати държавна такса 700.08 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 05.12.2013 г. по гр. д. № 9122/2013 г. на Софийския градски съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА на основание чл. 74, ал. 4 КТ клаузата от трудов договор № 59/05.08.2010 г. относно срока за изпитване по иска на В. Х. А., [населено място], срещу [фирма].
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на В. Х. А., [населено място], извършено със заповед № 139 от 23.11.2010 г., издадена на основание чл. 71, ал. 1 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА В. Х. А., [населено място], на длъжност "Ръководител, отдел "М., транспорт и складове" в отдел М., транспорт и складове към ППП С. при [фирма].
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], да заплати на В. Х. А., [населено място], на основание чл. 225, ал. 1 КТ 5167.92 лв. - обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода 23.11.2010 г. - 23.05.2011 г. заедно със законната лихва от 09.01.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, както и 730 лв. деловодни разноски.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], да заплати по сметка на ВКС на РБ държавна такса 700.08 лв.
Данни за делото и връзка с други актове:
- Допълнителна информация за Дело № 1477/2014 г. по описа на IV г. о. на ВКС - виж тук
- Образувано във връзка с Дело № 9122/2013 г. на Софийски градски съд
- Връзка с други актове по делото:
Няма коментари:
Публикуване на коментар