Р Е Ш Е Н И Е
№ І-99 16.07.2014 година град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд първи въззивен граждански състав
На втори юли две хиляди и четиринадесета година В публично заседание в следния състав:
Председател: Мариана Маринова
Членове: Пламена Върбанова
мл.с. Яна Атанасова
Секретар: Ани Цветанова
като разгледа докладваното от мл. съдия Яна Атанасова
въззивно гражданско дело № 999 по описа за 2014 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Почивна База *** Китен, с ЕИК по БУЛСТАТ: 102869753, с адрес: гр.Китен, ул.''Бриз", № 18 - ответник в първоинстанционното производство, против Решение № 31/08.04.2014г., постановено по гр.д. № 136/2013г. по описа на Районен съд – гр.Царево, с което е признато за незаконно уволнението на Н.К.Б., ЕГН:********** и отменена Заповед № РД-15-2112/09.10.2013г. на ***, с която е прекратено трудовото му правоотношение, на основание чл.328, ал.1, т.5 от Кодекса на труда като незаконосъобразна, Н.К.Б., ЕГН: ********** е възстановен на длъжността Управител на почивна база *** гр.Китен и Почивна База *** Китен, с ЕИК: 102869753 е осъдена да заплати на Н.К.Б., ЕГН: **********, обезщетение поради незаконно уволнение и оставането без работа в размер на 10100,70лв., ведно със законната лихва, считано от 13.12.2013г. до окончателното изплащане на задължението. Ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 850лв., а по сметка на съда държавна такса в размер на 504,03лв.
Във въззивната жалба се твърди, че решението на РС-Царево е неправилно, незаконосъобразно, постановено в разрез с трайно установената съдебна практика и при допуснати съществени процесуални нарушения. Излагат се подробни съображения. Жалбоподателят заявява, че не е надлежен ответник по възникналия трудов спор, тъй като работодател по сключения трудов договор бил Министърът на земеделието и храните. В тази връзка посочва, че заявлението на ищеца за ползване на платен годишен отпуск било депозирано до министъра, издадената въз основа на това заявление заповед изхождала отново от министъра и трудовото възнаграждение на ищеца се заплащало не от ответника, а от Министерството на земеделието и храните. Счита, че заповедта за уволнение е напълно законосъобразна и в закона нямало изискване за вписване на мотиви относно прекратяването на трудовия договор. Твърди, че ищецът не е ползвал предварителната закрила при уволнение, а освен това не бил доказан размерът на обезщетението за оставане без работа. Представянето на фиш за полученото през месец септември 2013г. трудово възнаграждение не било достатъчно, а следвало да бъде назначена съдебно - счетоводна експертиза за изчисляване точния размер на обезщетението. Моли обжалваното решение да бъде отменено и предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло. Претендира разноски за двете инстанции.
В законовия 14 - дневен срок по чл.263, ал.1 ГПК е подаден писмен отговор. Въззиваемият моли жалбата да бъде оставена без уважение. Счита, че първоинстанционното решение е изцяло съобразено с доказателствата по делото и практиката на съдилищата. Заявява, че жалбоподателят е надлежен ответник, тъй като трудовият договор бил сключен при условията на чл.61, ал.2 от КТ, тоест от по - горестоящия спрямо работодателя орган, но трудовото правоотношение възниквало с предприятието, в което се намира изпълняваната длъжност. Волеизявлението на горестоящия орган водело до възникване на правоотношение не между този орган и служителя, а между служителя и правния субект, при когото ще се осъществява трудовото правоотношение. Почивната база била самостоятелно юридическо лице и второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към ***, но управителят й нямало как да сключва, изменя или прекратява собственото си трудово правоотношение, поради което оправомощено лице се явявало Министърът на земеделието и храните. Въззиваемият счита, че уволнението е незаконно, тъй като в заповедта липсвали каквито и да е било мотиви. Когато работодателят се позовавал на липса на качества у служителя за ефективно изпълнение на възложената му работа, следвало да посочи кои конкретно са тези качества. Освен това липсващите качества трябвало да бъдат в причинна връзка с невъзможността, работникът да изпълнява пълноценно трудовата си функция. Счита, че по делото били представени достатъчно убедителни писмени доказателства за размера на трудовото възнаграждение и не било необходимо назначаването на съдебно - счетоводна експертиза. Видно било, че след уволнението ищецът не е сключвал последващ трудов договор, не е започвал работа при друг работодател и е регистриран като безработен и търсещ работа в Агенцията по заетостта. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира разноски пред настоящата инстанция.
Бургаският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявените пред първата инстанция искове са с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ вр. чл.86 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от ищец Н.К.Б., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.Приморско, ул."Ропотамо" №41, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.''Трайко Китанчев" №26, ет.3, чрез пълномощника адв.П.В. – БАК, против: Почивна База *** Китен, с ЕИК по БУЛСТАТ: 102869753, с адрес: гр. Китен, ул.''Бриз", №18, с която се иска от съда, да постанови решение, с което: да признае уволнението на ищеца за незаконно и да отмени Заповед № РД-15-2112/09.10.2013г. на ***, с която е прекратено трудовото му правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ, като незаконосъобразна; да възстанови ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „Управител" на Почивна база *** - гр.Китен при ***; да осъди Почивна база ***- гр. Китен, да му заплати сумата от 10100,70лв. /десет хиляди и сто лева и седемдесет стотинки/, представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 КТ, за оставането му без работа поради незаконното уволнение за периода от шест месеца, считано от датата на уволнението, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане; да осъди ответника да заплати на ищеца направените разноски по делото.
Не е спорно по делото, че съгласно представения по делото трудов договор № РД-15-140/ 29.01.2010г. ищецът е бил назначен на длъжност Управител на почивна база *** гр. Китен. Договора е сключен с ***, представлявано от Министъра М.Н., като е посочено и мястото, където следва да се полага труда от работника - почивна база *** гр.Китен.
Видно от приложената по делото Заповед № РД-15-2112/09.10.2013г. за прекратяване на трудовото правоотношение, същата е издадена от *** Д.Г. на 09.10.2013г. Съгласно посоченото в нея, трудовото правоотношение се счита прекратено от датата на връчване на заповедта - 18.11.2013г., като основание за прекратяване на трудовото правоотношение е посочен чл.328, ал.1, т.5 от КТ. Посочена е причина за прекратяване на трудовото правоотношение - липса на качества за ефективно изпълнение на работата.
Съгласно приложеното писмо от ТД на НАП, гр.Бургас, трудовият договор на ищеца е бил прекратен пред НАП на 14.10.2013г.
Фактическата обстановка по делото е изяснена обективно, всестранно и пълно от ЦРС. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, въз основа на което е изградил обосновани фактически констатации. Правните изводи на първоинстанционния съд относно основателността на предявените искове също са правилни и са базирани на установените по делото факти. Настоящият въззивен състав споделя изцяло мотивите на обжалваното решение, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
По наведените в жалбата доводи и за пълнота следва да се изтъкне следното:
По допустимостта на исковете:
Процесуалната легитимация на страните е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск, поради което за наличието й съдът следи служебно. Настоящият съдебен състав приема, че в случая исковете са предявени срещу надлежен ответник. Видно от представеното по делото фирмено досие Почивна база *** гр.Китен е юридическо лице по чл.60 Закона за администрацията към *** и второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към *** съгласно чл.2, ал.2, т.20 от ПМС №125/02.06.2006г. Ето защо работодател по трудовия договор и надлежен ответник по смисъла на чл.27, ал.2 ГПК в настоящия трудов спор е юридическото лице Почивна база *** гр.Китен, срещу което е образувано и настоящото производство.
Съгласно чл.61, ал.2 КТ за длъжности, определени в закон или в акт на Министерския съвет, трудовият договор се сключва от по - горестоящия спрямо работодателя орган. В тези случаи обаче трудовото правоотношение се създава с предприятието, в което е съответната длъжност, в случая - Почивна база *** гр.Китен. По този въпрос се е произнесъл и ВКС в Тълкувателно решение № 1/30.03.2012г. по тълк.д. № 1/2010г. на ВКС, ОСГК, съгласно което „надлежен ответник по исковете по чл.344, ал.1 КТ, предявени от работник или служител, чийто трудов договор е сключен при условията на чл.61, ал.2 изречение първо КТ, е работодателят, а не горестоящият спрямо него орган". В посочения по - горе смисъл е и Решение №285 от 07.07.2012г. по гр.д. №1084/2009г. на ВКС, IVг.о., съгласно което „от волеизявлението на горестоящия орган възникват правоотношения не между този орган и работника, а между работника и правния субект, при когото ще се осъществява трудовото правоотношение". Съобразно цитираното решение също така когато по делото има данни трудовото правоотношение да е възникнало с правоспособно лице - разпоредител с бюджетни кредити, различно от издалия заповедта за назначаване, то процесуално правоспособно съгласно чл.27, ал.2 ГПК е именно това лице.
С оглед на гореизложеното предявените искове се явяват процесуално допустими, а възраженията на ответника относно липсата на пасивна процесуална легитимация на Почивна база *** гр.Китен са неоснователни.
По иска с основание чл.344, ал.1, т.1 КТ:
Основание за прекратяване на процесното трудово правоотношение е чл.328, ал.1, т.5 КТ - поради липса на качества за ефективно изпълнение на работата.
Съгласно чл.328, ал.1, т.5 КТ, за работодателя възниква субективното потестативно право да прекрати трудовия договор при липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата, т.е. обективно да е налице неспособност на работника или служителя да изпълнява резултатно възложената му трудова функция поради липса на професионални знания, умения, навици, опит или недостатъчни природни дадености (интелигентност, сръчност и пр. умствени, психически или физически възможности). За да е налице хипотезата на чл.328, ал.1, т.5 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение поради липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата, следва да са налице три елемента: 1/ липса на качества на работника или служителя; 2/ неефективно изпълнение на работата и 3/ причинна връзка между тях /Решение по гр.д.№287/1995г. на ВС на РБ, ІІІ г.о./.
На първо място съобразно константната и задължителна за съдилищата практика на ВКС по чл.290 ГПК, тъй като основанието за уволнение по смисъла на чл.328, ал.1, т.5 КТ е обективно и безвиновно, то при прекратяване на трудовия договор, на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ - липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата, работодателят следва да посочи в заповедта за уволнение точно и конкретно липсващите качества, за да е възможна проверката дали тези качества в действителност са необходими и дали наистина те отсъстват у работника. В противен случай проверката би била невъзможна. /Решение по гр.д.№2573/2002г. на ВКС ІІІ г.о./. Ето защо съдът следва да изследва въпросът, дали процесната заповед е мотивирана.
От приложената по делото Заповед № РД-15-2112/09.10.2013г. на ***, е видно, че работодателят е прекратил трудовия договор на служителя поради „липсата на качества за ефективно изпълнение на работата". Не са посочени обаче точно и конкретно какви качества, необходими за ефективно изпълнение на възложената работа, служителят не притежава. Тъй като именно липсата на качества е основание за уволнението и с оглед на гореизложеното настоящият съдебен състав приема за верен изводът на първоинстанционния съд, че заповедта не е мотивирана.
На следващо място визираните по – горе качества следва да бъдат съобразени с длъжностната характеристика на служителя и да са в причинна връзка с неизпълнението на конкретните му трудови задължения. В настоящия случай ответникът не е представил доказателства във връзка с качествата, които ищецът е следвало да притежава на заеманата длъжност, както и такива във връзка с отсъствието им, наличието на неефективно изпълнение на работата и причинната връзка с уволнението.
Ето защо с оглед на всичко изложено верен се явява изводът на първоинстанционния съд, че заповедта за уволнение не е мотивирана и уволнението е незаконно, поради което искът с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ:
Елемент от основателността на посочения иск е незаконността на уволнението. Настоящият състав споделя мнението на първата инстанция, че уволнението е незаконосъобразно, поради което е на лице първата предпоставка за уважаване на този иск.
На следващо място за уважаване на така предявения иск от значение са и: 1/ оставането без работа поради уволнението; 2/ продължителността на същото; 3/ наличието на причинна връзка и 4/ размерът на брутното трудово възнаграждение на работника.
В настоящия случай видно от представените по делото трудова книжка и копие от картата за регистрация на ищеца в Бюрото по труда, същият няма сключен последващ трудов договор. Ето защо са налице първите две предпоставки за уважаване на този иск, а именно - оставането без работа поради уволнението и продължителността на същото. Безспорно в случая е също така наличието на причинна връзка между уволнението и оставането без работа на ищеца. Поради това за този период на ищеца се дължи обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ и предявения иск е доказан по своето правно основание.
По отношение на неговия размер, обезщетението следва да се изчисли съобразно чл.228, ал.1 КТ, а именно полученото от работника брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение. Представени от ищеца пред първоинстанционния съд са доказателства във връзка с получаваното от него брутното трудово възнаграждение, служещо като база за определяне на обезщетението по чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ. Същите са обективирани в процесните фиш за получавано трудово възнаграждение и трудов договор. Съдът счита, че не са необходими специални знания за пресмятане размера на обезщетението, поради което и неоснователни се явяват възраженията на ответника за необходимост от назначаване на съдебно – счетоводна експертиза с такава задача. Ето защо предявеният иск се явява доказан и по размер.
С оглед на гореизложеното са налице основанията за присъждане на въззиваемия на обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението. Съгласно чл.225, ал.1 КТ на Н.К.Б. следва да бъде присъдено обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение от 1683,45 лв. за 6 /шест/ месеца или общо сумата в размер на 10100,70лв. /десет хиляди и сто лева и 70ст./. Обезщетението се дължи заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на предявяване на иска - 13.12.2013г. до окончателното изплащане на задължението.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ:
Елемент от основателността на посочения иск е незаконността на уволнението. След като настоящият състав споделя мнението на първата инстанция, че уволнението е незаконосъобразно, правилно е бил уважен и искът за възстановяване на предишната работа.
Окръжният съд не споделя изложените във въззивната жалба оплаквания. В резултат на задълбочения анализ на събраните доказателства, извършен от районен съд, първоинстанционното решение е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка. Решаващият съд правилно е приложил процесуалните норми и се е мотивирал подробно на кои доказателства дава вяра и на какво основание.
При съвпадение на правните изводи на настоящата инстанция с тези на първостепенния съд, атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед уважаването на ищцовата претенция и на основание чл.78, ал.1 ГПК, предвид направеното от ищеца искане, ответникът следва да заплати на ищеца и направените в производството разноски. Съгласно представения списък за разноските по чл.80 ГПК и доказателства за плащане, въззиваемият е направил разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 850лв. Ето защо, в полза на въззиваемия следва да се присъди пълният размер на направените пред въззивния съд разноски от 850лв.
Така мотивиран Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 31/08.04.2014г., постановено по гр.д. № 136/2013г. по описа на Районен съд – гр.Царево.
ОСЪЖДА Почивна База *** Китен, с ЕИК по БУЛСТАТ: 102869753, с адрес: гр.Китен, ул.''Бриз", № 18 да заплати на Н.К.Б., ЕГН: **********,***, сумата от 850лв. (осемстотин и петдесет лева) - разноски по делото, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба, пред Върховен касационен съд, в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
Няма коментари:
Публикуване на коментар