петък, 20 октомври 2017 г.

съдебна практика трудови дела

http://www.justice-ruse.org/rcourt/2010/12/GA/02634510/72862910.htm

РЕШЕНИЕ

 

гр. Русе, 13.07.2010 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 РУСЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав в публично заседание на  двадесет и девети юни две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА АЛЕКСАНДРОВА

 

при секретаря Б.Г. разгледа докладваното от съдията гр. дело №  2728 по описа за 2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

        Предявени са обективно съединени искове от И.К.А. против „Тежко машиностроене- 97" АД за заплащане на трудово възнаграждение, лихва за забава върху всяка от деветте суми, обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 220, ал. 1 от КТ и обезщетение за забава по отношение на него, обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 от КТ и обезщетение за забава по отношение на него, както и обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ и обезщетение за забава по отношение на него. Ответникът твърди, че работел при ответника като борвергист. Трудовият му договор бил прекратен с предизвестие и ответникът не му заплатил дължимите трудови възнаграждения и обезщетения. Претендира се законна лихва върху главниците от завеждането на исковата молба до окончателното изплащане на сумите, както и направените по делото разноски.

Ответникът оспорва предявените искове по основание  и по размер. Счита, че дължимите трудови възнаграждения са в по- малък размер. Твърди, че някои от исканите обезщетения не се дължат и оспорват размера на лихвата за забава.

 

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

Не се спори между страните, а и се установява от представените по делото писмени доказателства- трудов договор, че И.К.А. е бил в трудово правоотношение с ответника по силата на трудов договор, като е заемал длъжност борвергист, считано от 18.08.2008 год. до 19.09.2008 год. с трудово възнаграждение в размер на 485 лева месечно и допълнително възнаграждение за продължителна работа в размер на 95 лева. На 18.09.2008 год. с допълнително споразумение договорът му бил преобразуван в безсрочен и трудовото му възнаграждение било увеличено на 750 лева и допълнително възнаграждения за продължителна работа – 145 лева. Твърди, че за периода май 2009 год. – януари 2010 год., включително, ответникът не му изплатил трудовите възнаграждения.

На 08.01.2010 год. ответникът връчил на А. едномесечно предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 326, вр. чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ поради намаляване обема на работата. На 13.01.2010 год. била връчена заповед № 138/13.01.2010 год., с която трудовото правоотношение било прекратено от следващия ден – 14.01.2010 год.

Ответникът в отговора на исковата молба твърди, че претендираните от ищеца суми за дължими трудови възнаграждения са в по- голям размер и той не е съобразил съответните удръжки. Счита, че не дължи обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ, както и това по чл. 224, ал. 1 от КТ. Оспорва и размера на търсената лихва за забава. Твърди, че няма сключен договор за поръчка с ответната страна. Моли да бъде назначена съдебно- счетоводна експертиза, която да определи дължимите и суми на ищеца.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА следното:                                             

Страните не спорят, че между тях съществувал трудов договор за периода 18.08.2008 год. – 14.01.2010 год.

Разпоредбата на чл. 124 от КТ задължава работодателят да изплаща трудово възнаграждение за извършената работа. Възнаграждение било уговорено в размер на 485 лева месечно и допълнително възнаграждение за продължителна работа в размер на 95 лева. С допълнително споразумение трудовото възнаграждение било увеличено на 750 лева, както и допълнителното възнаграждение – 145 лева, което се установява от приложеното допълнително споразумение към трудов договор № 862/14.08.2008 год. между страните. Ответникът не оспорва факта, че не са били изплатени трудовите възнаграждения за процесния период. Счита обаче, че дължимите суми са по- малки от претендираните от ищеца в исковата молба. Възражението му е основателно. След извършена съдебно- счетоводна експертиза се установи, че размерът на дължимите трудови възнаграждения, след приспадане на удръжки и получени аванси, е 5345.51 лева, а на лихвата за забава върху сумата е 280.57 лева. При подаване на исковата молба ищецът не е съобразил, че преди да му бъде изплатено трудовото възнаграждение, работодателят прави съответните удръжки и сумата е по- малка от записаната в трудовия договор.

Сумата от 200 лева, която ищецът претендира като дължима по договор за поръчка, не се дължи от ответника. От приложеното писмено доказателство- договор за поръчка е видно, че страна по този договор е друго дружество- „Ремотекс- Раднево" ЕАД, а не ответното дружество.

Ответникът не оспорва, че на 08.01.2010 год. връчил едномесечно предизвестие за прекратяване на трудовия договор с ищеца, а на 13.01.2010 год. Със заповед № 138/13/01.2010 год. прекратил трудовият договор, считано от 14.01.2010 год. Съгласно чл. 220, ал. 1 от КТ страната, която има право да прекрати трудовия договор с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок. Видно от представените доказателства срокът не е бил спазен. Ответникът не оспорва, че дължи такова обезщетение в размер на 447.50 лева.

В отговора на исковата молба се съдържа възражение, че не се дължи обезщетение по чл. 222, ал 1 от КТ – за времето през което ищецът е останал без работа, но не повече от един месец. При този иск ищецът е този, който носи доказателствената тежест и следва да докаже, че е останал без работа след прекратяване на трудовото правоотношение с ответника. Такива доказателства не бяха представени, поради което възражението е основателно и такова обезщетение не се дължи. Представеното копие от трудова книжка, което съдът не е приел като доказателство по делото, тъй като е изтекъл преклузивният срок за представянето му, не  може да бъде ценено на още едно основание- трудовата книжка не доказва липсата на последващ трудов договор, сключен от ищеца. Такова доказателство е справка от НАП, каквато не беше представена по делото въпреки указанията, дадени в определението по чл. 140 т ГПК.

Относно претенцията по чл. 224, ал. 1 от КТ за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск през 2009 год. също има възражение, че платеният отпуск е бил използван и обезщетение не се дължи. Това твърдение бе потвърдено от вещото лице в заключението му, поради което възражението е основателно.  

Възражението на ответника, че неправилно е изчислена лихвата за забава, също е основателно. В заключението си вещото лице е представило размера на дължимите лихви за забава върху трудовите възнаграждения, който е 280.57 лева, върху дължимите обезщетения, а върху дължимите обезщетения : по чл. 220, ал. 1 от КТ- 7.81 лева. Вещото лице не е взело предвид разпоредбата на чл. 220 от КТ, а именно, че се дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение. Не следва да се начисляват удръжки при определяне на обезщетението. Дължимата сума е 447.40 лева, съобразно претенцията и признанието в отговора на исковата молба, а лихвата за забава върху нея е в размер 10.48 лева. Принципно няма законоворегламентиран ден, от който започва да тече срокът за заплащане на обезщетение, поради което се счита, че то се дължи от поканата. В настоящия казус, съдът приема, че лихва за забава се дължи, тъй като и в предизвестието, и в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, е коментиран въпросът за дължимостта на обезщетението по чл. 220, ал. 1 от КТ, поради което приема, че неговата изискуемост е настъпила на 14.01.2010 год. и от тази дата до предявяване на иска се дължи мораторна лихва.

По чл. 222, ал. 1 и по чл. 224, ал. 1 от КТ както се установи обезщетение не се дължи, следователно не се дължат и лихви за забава.

Предвид изложеното, съдът намира, че предявените искове следва да бъдат уважени до размер 5345.51 лева по отношение неизплатените трудови възнаграждения и до размер 280.57 лева  по отношение претендираната лихва за забава върху сумата, за разликата искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По отношение исканите обезщетения: за обезщетението по чл. 220, ал. 1 от КТ искът следва да бъде уважен до размер 447.50 лева и до размер 10.48 лева по отношение на лихвата за забава, за разликата искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен; обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ искът остана недоказан и се отхвърля като неоснователен; обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ искът се отхвърля като неоснователен.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът  ТЕЖКО МАШИНОСТРОЕНЕ-97" АД следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 66.86 лева за платено адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от исковете.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на съда държавна такса, съобразно уважената част от исковете в размер 313.82 лева.

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК решението подлежи на предварително изпълнение в частта за присъдените възнаграждения и обезщетения.

Така мотивиран, Русенски районен съд, първи граждански състав

 

Р Е Ш И:

 

            ОСЪЖДА ТЕЖКО МАШИНОСТРОЕНЕ-97" АД, ЕИК 117066358 представлявано от Б* Х* Ц* с ЕГН ********** да заплати на И.К.А., ЕГН ********** сумата 5793.01 лева (Пет хиляди седемстотин деветдесет и три лева, една стотинка), представляваща неплатени трудови възнаграждения за периода от май 2009 год.- януари 2010 год.,  включително и обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ, от които 5345.51 лева неплатени трудови възнаграждения и 447.50 лева обезщетение, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от предявяване на иска- 07.04.2010 год. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата им част за размера над 5793.01 лева.

        ОСЪЖДА  ТЕЖКО МАШИНОСТРОЕНЕ-97" АД, ЕИК 117066358 представлявано от Б* Х* Ц* с ЕГН ********** да заплати на И.К.А., ЕГН ********** сумата 291.05 лева (Двеста деветдесет и един лева, пет стотинки), представляваща лихва за забава върху дължимите трудови възнаграждения и обезщетение по чл. 220, ал .1 от КТ, от които 280.57 лева лихва за забава върху трудовите възнаграждения и 10.48 лева лихва за забава върху обезщетението, като ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата им част за размера над 291.05 лева.

        ОТХВЪРЛЯ предявения от И.К.А., ЕГН ********** против ТЕЖКО МАШИНОСТРОЕНЕ-97" АД, ЕИК 117066358 представлявано от Б* Х* Ц* с ЕГН ********** иск с правно основание чл. чл. 222, ал. 1 от КТ, ведно с обезщетението за забава, за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа в размер на брутното трудово възнаграждение.

        ОТХВЪРЛЯ предявения от И.К.А., ЕГН ********** против ТЕЖКО МАШИНОСТРОЕНЕ-97" АД, ЕИК 117066358 представлявано от Б* Х* Ц* с ЕГН ********** иск с правно основание чл. чл. 224, ал. 1 от КТ, ведно с обезщетението за забава, за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.

        ОСЪЖДА ТЕЖКО МАШИНОСТРОЕНЕ-97" АД, ЕИК 117066358 представлявано от Б* Х* Ц* с ЕГН ********** да заплати на И.К.А., ЕГН **********  сумата 66.86 лева (Шестдесет и шест лева, осемдесет и шест стотинки), представляваща платено адвокатско възнаграждение.

         ОСЪЖДА ТЕЖКО МАШИНОСТРОЕНЕ-97" АД, ЕИК 117066358 представлявано от Б*Х*Ц*с ЕГН ********** да заплати по сметка на Русенски районен съд сумата 313.82 лева (Триста и тринадесет лева, осемдесет и две стотинки),представляваща държавни такси.

        Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от обявяването му  пред Русенски окръжен съд.

 

                                                               

 РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението относно присъденото възнаграждение и обезщетения за работа.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд- Русе в едноседмичен срок от получаването му.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

 

Няма коментари:

Публикуване на коментар