Има 2 вида процес: изпълн. произ-во и произ-во по
несъстоятелност.
Обща черта: служат за удовлетворяване на Кр., независимо
от волята на Дл. Следователно се обединяват в една дисциплина. И двата процеса
са защита-санкция при незаконосъобразно развитие на Гр. ПРО-я. Като динамичен
ФС производствата са с-ма от юридич. действия.
Въпрос №1: Обща х-ка на изпълн. произ-во по ГПК
Част ІІІ на ГПК. Има и други закони, които имат отношение
– ДОПК (чл.23 конкуренция; чл.191,194); чл.638 от ТЗ; ЗЧСИзпълнители.
Налице е вид гражд. процес => разпоредбите са по
принцип императивни. Но има и диспозитивни разпоредби. Взискателят може да
избира дали да се обърне към държ. изпълнител или към частен изпълнител.
Чл.18, ал.1 ЗЧСИ: “По възлагане от взискателя частният съдебен изпълнител
може във връзка с изпълнителното производство да проучва имущественото
състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, да
определя начина на изпълнението, както и да бъде пазач на описаното имущество” – казано е:
“по възлагане от взискателя. Може да избере начина на изпълнение.
Правна
природа на произ-вото: вид гражд. процес, удовлетворяване на гражд.
притезателни права. Изпълнителният процес се х-зира като сурогат на доброволното
изпълнение. Докато в общия исков процес има общи и особени произ-ва, то тук има
отделни изпълнителни способи, т.е. отделни изпълнителни процеси, които зависят
от естеството на притезателното произ-во.
Има и общи
норми в изпълнителния процес: за изпълнителните основания (чл.237-238 ГПК); за
изваждане и оспорване на изпълнителния лист. В теорията има спор дали
произв-вото по изваждане на изпълн. лист е част от изпълн. процес, или е
особено исково произ-во, или е състезателно неисково произв-во, извън изпълн.
процес.
Оспорване
действията на съдеб. изпълнител.
Защита по
исков ред и трети лица.
Съдебният
изпълнител дължи извършването на определени процесуални действия, предвидени в
съответния изпълнителен способ.
Не винаги
изпълн. производство може да завърши успешно. Това е индивид. принудително
изпълнение, дори при усл. на чл.350 и следв. да има присъединени Кр. Тук има
обективно съединяване с няколко изпълн. дела, които са насочени срещу 1
имуществено право на Дл.-ка и срещу 1 Дл. Няма, както при гражд.
несъстоятелност, да се предявяват вземанията – задължение.
Когато
Кр.-ът е посочил няколко изпълн. способа има съединяване на няколко изпълн.
дела, не се образува маса на несъстоятелност. Тук предпоставката е
неизпълнение, а не както при несъстоятелността. Тук тр. да има изпълнителен
лист.
Съотношение с исковия процес: не е задължително изпълн. процес да се
предхожда от исков – изв. съдебни изпълн. основания. Установеното в тях вземане
не е установено със СПН.
Чл.250
ГПК – Дл. да направи възражение до съда, като оспори това вземане и да иска
спиране на изпълнението. Когато няма изв. изпълн. основание => осъдителен
иск, като осъдителното реш-е е изпълн. основание. В този сл. Дл.-ът може да
оспорва вземането само с иска по чл.255 (новонастъпили факти).
До
приемането на ЗЧСИ (в сила от 01.09.2005год.) тр. да се приемат няколко наредби
по прилагането му. Той не действа.
Преди:
съдия-изпълнител към районния съд, но няма кач-вото магистрат, а е държавен
служител, назначен от Мин-во на правосъдието, но изискванията за него са като
за съдия.
Сега: 2
паралелно същуствуващи органа:
1) държавни
съдебни изпълнители;
2) частен съдебен
изпълнител.
И двамата са длъжни да процедират по изпълн. произ-во в
ГПК. То служи за удовлетворяване на гражд. притез. права, при това на всички,
включително на търговски (в широк смисъл).
Изключения
от принципа: чл.399, ал.2 ГПК – “парични задължения”. Не могат да бъдат
удовлетворени по реда на ГПК.
Сталев –
парични вземания с/у държавата – също важи ограничението по аргумент от
по-силното основание. Чл.39,ал.5 ЗУДБ – изрично казва това. Чл.421, ал.2 ГПК –
принуд. изпълнение на възнаграждения на работници. Публични притезателни права,
които се удовлетворяват по ГПК. Чл.353 ГПК. Съдебният изпълнител е длъжен да
уведоми НАП и Агенцията по държавни вземания за всяко започнало произв-во.
Чл.191, ал.2 тр. да се тълкува във връзка с чл. 353 ГПК – систематично
тълкуване.
Най-късно в
14-дневен срок АДВз и НАП издава удостоверение за размера на публичните
вземания на Дл.-ка и наложените в/у имущ-вото му изпълн. мерки.
Законодателят дава предимство на процеса, който е започнал първи – ДОПК.
Чл. 191,
ал.1 ДОПК – предимство на първия започнал процес.
Чл.194
ДОПК – право само на обезпечените Кр.-ри да се присъединят към изпълнението по
ДОПК.
Особени
закони, не са изпълнително производство по ГПК:
- чл.42 ЗБ –
страните могат да предвидят, че банката може да се удовлетвори сама от
определени вещи;
- ЗОЗ – Кр.-ът
може сам да се удовлетвори;
- ТЗ – търг.
залог – чл.311
До въпрос №12 – от пресниманото.
Въпрос №12: Изпълнение върху недвижими вещи
Недвижими
имоти = недвижими вещи
За да бъде изпълнителен този способ, тр. взискателят да е
поискал с молбата по чл.323 или ЧСИ да избере способа при искане на взискателя.
Възбрана – разпореждане на съдеб. изпълнител, с което той
предназначава 1 недвиж. имот на Дл.-ка за принудително удовлетворяване на
взискателя и му се забранява да се разпорежда с него и да го уврежда (на
Дл.-ка). Затова се нарича още обезпечителна мярка, но не е обезпечение на иска
по Част ІV от ГПК. Възбраната се налага преди същинските изпълн. действия с
призовката за доброволно изпълнение и се счита за наложена спрямо Дл.-ка с
получаването на призовката за доброволно изпълнение. От този момент не може да
се разпорежда с имота.
Изискването за вписване и актовете на разпореждане с недвиж. имоти.
Съдеб. изпълнител е длъжен едновременно с призовката за доброволно изпълнение
да изпрати писмо в Службата по вписванията по местонахождението на недвижимия
имот. Спрямо третите лица, възбраната има действие от вписването, макар че се
налага с призовката до Дл.-ка.
Действията
след вписването са относително недействителни спрямо взискателя и
присъединилите се Кр.-и. Непротивопоставими са и процедурите и реш-ята по дела,
чиите искови молби подлежат на вписване.
Третото
лице, което е придобило след възбраната, не може да се брани с иска по чл.336.
- висящ
изпълнителен процес;
- секвестируемост;
- чл.332, ал.2 –
недвижимата вещ към деня на налагане на възбраната да е собственост на Дл.-ка.
Дали е собственост на Дл.-ка, съдеб. изпълнител проверява
при описа.
Опис на
вещта – описът е от съдебния изпълнител, а оценката се прави от вещо лице.
Чл.373 и чл.343 – и за двата способа на изпълнение.
Последици
от възбраната:
1. имотът се
предназначава за принудително изпълнение;
2. след описа –
Дл.-ът управлява имота. Ако не се грижи за него, поврежда го – може да се
предаде на пазач.
Осребряване – Публична продан на недвижим имот – в
7-дневен срок след описа – уверение за продажбата – чл.376 ГПК. През 2002год.
промяна. Преди е имала открит характер. Сега е таен търг. “Публична” –
неграничен кръг лица могат да участват като наддавачи. Сега има явен, таен търг
и публична продан. Началната цена е тази на оценката, не и по-ниска.
Наддавателни предложения под тази оценка са недействителни. Проданта -
канцеларията на съда. За самия имот – съобщение, обявление на съдеб. изпълнител
за продажбата (чл.376 ГПК). Протокол за обявлението – представлява
доказателство, че е извършено. Чл. 185 ЗЗД. Чл.662 ТЗ. Чл.377 ГПК. Чл.378, ал.2
ГПК – за участие в наддаването се внася задатък от 10 % върху оценката. Взискателят
не внася задатък, ако вземането му надвишава този размер. Взискателят има право
да наддава в публичната продан.
За
частния съдебен изпълнител би трябвало да важат същите правила като за
държавния изпълнител – по отношение на наддаването – до края на работното
време.
Наддавателните предложения са тайна. Поставят се в пликове – трима души
поставят подписите си. Чл.380, ал.1. Съдебният изпълнител, след съставянето на
протокол, обявява купувача в самия протокол. Ако има няколко души с еднакво
предложение – определя се чрез жребий. Обявеният купувач – тр. да плати в
5-дневен срок – срокът тече от момента, в който е обявен за купувач. Чл.384 ГПК
(всички права, които Дл.-ът е имал). Постановлението може да се обжалва (от
взискателя, Дл., от наддавачите). Чл.386 ГПК. Ако не плати цената в 5-дневен
срок, поканва се следващият по ред наддавач (ако той не е изтеглил задатъка –
задатакът е процесуална предпоставка).
Може да се
атакува по исков път. Деривативният способ за изпълнение: ако е продаден чужд
имот – собственикът си запазва имота, а взискателят си запазва вземането.
Въпрос №13: Изпълнение върху вещи СИО
Задълж.
лица тр. да отговарят солидарно, независимо дали е поето от единия или от
двамата съпрузи – чл.25 СК.
Принудително изпълнение: СИО – бездялова и идеална. От 2003год. –
изпълнение на вземане – за задължение на 1 от съпрузите може да се насочи към
СИО. Не е необходимо да се насочи първо към личното имущ-во. Чл.389а ГПК.
След описа
изпълнителното дело в/у тази вещ се спира. Налага се запор, възбрана –
предназначено е за принудително удовлетворяване.
Ако не
може да се удовлетвори от личното имущ-во на Дл., изпълнителното дело се
възобновява. Съпрузите могат да предложат друга вещ – съгл. чл.338 ГПК тр. да
се уважи, ако така не се уврежда Кр.-ът.
Съгласно
чл.389б ГПК – държ./частният изпълнител е длъжен да уведоми съпруга-недлъжник,
че върху вещта, която е в съпруж. общност, се насочва изпълнение.
Може да
обжалва действията на съдебния изпълнител при нарушаване на 389а ГПК (ако не е
спрял изпълнението в/у СИО).
Има право
да оспори вземането по същия ред и основание, както и съпругът-Дл.
Има право
да обжалва действията на съдебния изпълнител, както на основание на съдлъжник,
така и на собствено основание.
Чл.389г.
Частите на съпрузите са равни. Съпругът не може да твърди, че има по-голям дял.
Не може да оборва презумпцията. Може да направи това единствено при
прекратяване на брака.
Движима
вещ – СИО – продава се цялата вещ на съпруга-Недл. – половината от сумата, а
ако е недвижим имот – продава се идеална част от него, освен ако
съпругът-неДл.-к се съгласи да се продаде целият, за да се избегне
съсобственост с трето лице. Право на съпруга-неДл.-к е да участва в публичната
продан – той има идеална част => при прекратяване на СИО – става едноличен
собственик на тази вещ. Наддавач в публичната продан – има възможност в деня на
отварянето на пликовете да заяви, че купува имота по най-високата предложена
цена (в деня на съставяне на протокола).
Въпрос №14: Изпълнение в/у вземане на Дл. към трето задължено към него лице
- вземане
на Дл. за предаване на суми и вещи по чл.390, ал.2 (вземания в/у ценни книжа и
дял на Дл. в търг. друж-во)
1) запор
в/у взеването – не е действие на същ. принуд. изпълнение на съдеб. изпълнител.
Забранява се на Дл. да се разпорежда с вземането. Налице има само относителна
недействителност – не може да се противопостави на взискателя. Налага се в
призовката за добр. изпълнение + запорно съобщение до третото задължено лице –
на последното се забранява да плаща на Дл. – счита са за наложено от момента на
съобщаването. Ако плати все пак – плаща 2 пъти.
Задълженото
лице тр. да уведоми съдеб. изпълнител дали признава вземането и дали е готов да
изплати. И дали има към него предявени искове – може да се стигне до спор м/у
Кр.-ри. Чл.391, буква “в”. Тр. да се впише в книгите.
Чл.12 и 16
от ЗОЗ (чл.12: “(1)Учреденият при условията и по реда на този закон залог
не може да се противопостави на трети лица, ако не е вписан в Централния
регистър на особените залози по партидата на залогодателя. (2) (Изм. - ДВ, бр.
42 от 1999 г.) Залогът на вземане, договорът за продажба със запазване на
собствеността до изплащане на цената, договорът за лизинг и запорът не може да
се противопоставят на кредитора, в полза на когото при условията и по реда на
този закон се учредява залог върху вземане или върху продадено, отдадено на
лизинг или запорирано имущество, ако не са вписани в Централния регистър на
особените залози по партидата на залогодателя.(3) Когато този закон предвижда
вписване в друг регистър, противопоставимостта възниква от вписването в другия
регистър); чл.16: “1) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 1999 г.) Вземането, обезпечено с
особен залог, се удовлетворява в поредността по чл. 136, ал. 1, т. 3 от Закона
за задълженията и договорите, съответно по чл. 722, ал. 1, т. 1 от Търговския
закон. (2) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2003 г.) Вземането, обезпечено с особен залог,
се удовлетворява от паричните суми по чл. 10, ал. 1, т. 1 и 2, както ако върху
тях би имало учреден залог.(3) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2003 г.) Вземането,
обезпечено с особен залог, се удовлетворява до размера по чл. 10, ал. 1, т. 3
предпочтително от цялото имущество на залогодателя преди вземанията по чл. 136,
ал. 1, т. 5 от Закона за задълженията и договорите, съответно преди вземанията
по чл. 722, ал. 1, т. 3 от Търговския закон.) – този залог/запор
тр. да се впише в Регистъра за особените залози, който се води от централния
депозитар.
Когато третото задължено лице не оспорва – предава вещта. Ако Дл. не
плаща (защото не иска или оспорва вземането) – чл.393 ГПК – да му се възложи
вземането – принудителна цесия; принудително вземане вместо изпълнение. Може да
поска да му се възложи – процесуална субституция в изпълнителния процес – този
взискател ще се легитимира с изпълн. лист и постановление. Не се конституира
Дл. Ако Дл. няма изпълн. лист, но има извънсъдебно изпълн. основание с/у третото
лице – въз основа на възлагателно постановление => изпълн. лист в полза на
Дл. + възложително постановление – може да участва в изпълнителния процес. Може
да има процесуална субституция – отива в правната сфера на Дл., ако са няколко
взискатели си прави разпореждане, зависи този, който е събрал вземането дали е
хирографарен или привилегирован).
Въпрос №15: Изпълнение в/у ценни книжа на Дл.
Не всички ценни книжа материализират вземания. Акциите например
материализират съвкупност от права, невинаги имуществени – членствени ПРО-я.
Правото на дивидент възниква по силата на реш-е на Общото събрание - чл.398, чл.398а ГПК.
Калайджиев – Съвременно право – временни удостоверения заместител на
ценни книжа и е ценна книга.
Чл.2, ал.1 З-н за публичното предлагане на ценни книжа.
Изпълнение в/у ценни книжа и изпълнение в/у материализираните в/у тях
права.
Конвертируема облигация – може да се превърне в акция – ценната книга
материализира потестативни права.
Разлика м/у налични (в/у хартиен носител) и безналични акции – в базата
данни на ел-а размер – води се от централния депозитар. Имат установени от
закона форма и съдържание с императивни норми – за наличните.
Чл.398, ал.1 - налагане на запор – съдеб. изпълнител уведомява Дл. – от
получаване на запорното съобщение.
Чл.343, ал. ГПК – заедно с призовката преди изтичането на срока за
доброволно изпълнение и когато принуд. изпълнение е спряно. Последици от
запора: и в/у материалното право, което е материализирано. По аналогия на
чл.345 и чл.346 – Дл.-ът не може да се разпорежда и с ценната книга и с
правото. Ако материализирана съвкупност
от права – имат имуществена насоченост (членствени права) – не могат да се
прехвърлят и тези права, но не може да им стане пазач, ще ги упражнява.
Влагат се в банка – не остават в държане на съдеб. изпълнител, при
запора – огнеупорни каси.
Неотделима връзка м/у право и ценна книга; при принудителното изпълнение
– изпълнение и в/у правото или правата в ценната книга.
Способи – чл.398, ал.3 – а) само ценна книга, която материализира
вземане. Или всяко плащане – няма пречка да се прехвърли вместо плащане; б)
както за акции, които материализират цяла съвкупност от права, така и при ценни
книжа, които материализират вземане.
Може да извади в полза на Дл. изпълн. лист – изпъл. произ-во в кач-вото
на процесуален субституент.
Възлагане вместо плащане – и ако взискателят материализира цяла
съвкупност и цяло вземане - налице е
цесия или става акционер.
Ал.4 – джиро – за да не се прекъсват – да бъде вписано в ценната книга
като джиро (принудително, независимо от собственика на ценната книга).
По реда за недвижимите имоти – пликове. Ако е предвиден специален ред –
прилага се той. Възлагателното постановление тр. да се вписва, когато се
прехвърля с джиро.
Продажба – от съдеб. изпълнител по реда на публичната продан.
Безналични ценни книги – чл.2, ал.1 ЗППЦК (“(1) Ценни книжа, предмет
на този закон, са прехвърлими права, регистрирани по сметки в Централния
депозитар (безналични ценни книжа), или документи, материализиращи прехвърлими
права (налични ценни книжа), които поради естеството си могат да бъдат
предлагани публично, като: 1. (доп. - ДВ, бр. 39 от 2005 г.) акции и дялове на
колективни инвестиционни схеми;2. облигации и други дългови ценни книжа;3.
(доп. - ДВ, бр. 61 от 2002 г.) други права, свързани с акции, облигации или
други дългови ценни книжа, както и с валутни курсове и лихвени проценти”).
Прехвърлими права, предвидени в закона – необходимо е вписване. Носителят на
ценна книга – разлика м/у запор и принудително изпълнение.
Централният депозитар е ЮЛ с публични функции по регистриране на ценни
книжа. Право да вписва запорното съобщение.
Нар. 2003год. – в учебника – 15.09.2003год. – на Комисията по финансов
надзор – чл.19, ал.2
Чл.398, ал.3
Чл.391 ГПК.
Несъбираеми кредити – лоши кредити.
Няма коментари:
Публикуване на коментар