Данъкът върху
недвижимото имущество /ДНИ/ е познат още от Древността в множество варианти –
“данък върху огнищата”, “данък върху комините” и т.н. Макар да има за обект
сгради и дворни места, с данъка по същество се облагат ползи и доходи,
придобити от тези имоти.
Легално данъкът е
определен в ЗМДТ като данък върху недвижими имоти. Гражданското понятие за този
данък е данък сгради. Принципно всички местни данъци се събират от общините, а
не от НАП и там се заплащат, въпреки че се прилага редът на ДОПК. Служителите
на общинската администрация се приравняват на орган по приходите, а кметът е
решаващият орган при обжалване.
ДНИ е пряк, имуществен,
пропорционален, годишен данък в приход на местния /общински/ бюджет – за
общината, на чиято територия се намира съответният обект. За всички местни
данъци важи правилото, че носител на материалното право да получи данъка е
държавата, която е отстъпила това си право на общините. КРБ изисква данъкът да
се определя със закон. Затова общините няма как да определят размера на данъка
сами.
Независимо от предназначението
им, недвижимите имоти носят ползи и доходи, за които следва да се плаща данък.
По тази причина субект на облагане е собственикът на недвижимия имот. От
това основно правило има три изключения:
1. собственикът на постройка върху държавен или общински
парцел /или дворно място/ е ДЗЛ и за парцела /дворното място/;
2. ползвателят с учредено право на ползване е
ДЗЛ;
3. концесионерът е ДЗЛ при предоставено особено
право на ползване /концесия/ върху имоти, които са публична държавна или
общинска собственост.
Обект на облагане
са: разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в
сторителните граници на населените места и селищните образувания, както и
поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат
предназначението по чл. 8, т. 1 ЗУТ (чл. 10 ЗМДТ).
Чл. 8 ЗУТ:” Конкретното предназначение на поземлените имоти се
определя с подробния устройствен план и може да бъде:
1. (изм. - ДВ, бр. 65 от
2003 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 65 от 2004 г.) в урбанизирани територии или в
отделни поземлени имоти извън тях - за жилищни, общественообслужващи,
производствени, складови, курортни, вилни, спортни и развлекателни функции, за
озеленени площи и озеленени връзки между тях и териториите за природозащита, за
декоративни водни системи (каскади, плавателни канали и други), за движение и
транспорт, включително за велосипедни алеи и за движение на хора с увреждания,
за техническа инфраструктура, за специални обекти и други;”
Обектите, които не
се облагат с данък, са посочени в чл. 10, ал. 2-4 ЗМДТ, а именно: поземлените
имоти, заето от улици, пътища от републликанската и общинската пътна мрежа и
железопътната мрежа; поземлените имоти, заети с водни басейни държавна и
общинска собственост; земеделските семи и горите, с изключение на застроените
земи; недвижимите имоти с данъчна оценка до 1400 лева включително.
Данъкът се заплаща,
независимо дали недвижимият имот се ползва или не.
Данъната ставка е
единна и е в размер 1,5 ‰ от стойността на данъчната оценка. За данъчната
оценка на недвижими имоти на граждани чл. 22 ЗМДТ препраща към Приложение 2 към
ЗМДТ. Използват се различни критерии за определянето на данъчната оценка. За
предприятията данъчната оценка е отчетната стойност на недвижимите имоти, с
изключение на жилищните, за които също се препраща към Приложение 2 на ЗМДТ.
Поради политически и
социално-икономически причини, законодателят е предвидил редица облекчения,
включително освобождаване от плащане на данъка (чл. 24 ЗМДТ). Те най-общо могат
да бъдат обособени в няколко подгрупи:
-
С оглед на
лицата- освобождават се общините- за имотите публична общинска собственост,
читалища, сгради, собственост на чужди държави, в които се помещават
дипломатически и консулски представителства, при условията на взаимност и
други.
-
Допълнителни
облекчения са предвидени в чл. 25 ЗМДТ относно основното жилище, като е
предвидено размерът на данъка да бъде намален с 50%. Основно е жилището, което
служи за задоволяване на жилищните нужди на собственика и семейството му през
преобладаващата част от годината. Ако собственикът е лице с намалена
трудоспособност, се плаща само ¼ от размера на данъка.
Принципно
имотите се декларират еднократно в двумесечен срок от придобиването (чл. 14 и
17 ЗМДТ). Придобиването обхваща прехвърлянето чрез възмездна сделка, завършване
на строителство и започване на ползване и преминаване на едно имущество от
необлагаемо към облагаемо.
Данъкът
се заплаща ежегодно на 4 равни вноски, като, ако се плати наведнъж пълният
размер на данъка, се получават 5% отстъпка.
Няма коментари:
Публикуване на коментар