XXVІІІ. Правен режим на данъка върху наследствата

Съществуването на данък върху наследствата /ДН/ се обосновава по различен начин. Приема се, че данъкът е необходим поради съществуването на частна собственост. Някои теоретици се основават на идеята за държавно сънаследяване – държавата има право на сънаследяване и затова задържа част от наследството под формата на данък…

Господстваща е теорията, че наследяването увеличава имотното състояние на наследниците. Това увеличаване е в размер, оказващ въздействие върху имуществото на наследника. Увеличението на имуществото представлява доход и подлежи на облагане.

Наследяването е гарантирано с чл. 17 (1) КРБ. За да стане едно лице субект на данъка, е необходимо то да е приело наследството. Следователно субект на облагане са наследниците по закон и завещание.

Всеки наследник /и заветник/ може да се откаже от наследството чрез едностранен акт /отказ от наследство/, който подлежи на вписване при съответния районен съд. Отказът от наследство може да бъде само пълен, при което наследствените дялове на останалите сънаследници се уголемяват съразмерно. Когато един наследник се откаже от своя наследствен дял, се счита, че той никога не е имал права върху наследството – по тази причина се освобождава от всички задължения върху наследството, включително ДН. Фактът на плащане на ДН не е равносилен на приемане на наследството!

Имуществото трябва да бъде декларирано в 6-месечен срок, като срокът за различните групи наследници започва да тече от различен момент- от деня на откриване или узнаване на наследството, от деня на раждането и др. (чл. 32 ЗМДТ).

Подадената от един от наследниците декларация ползва и останалите наследници (чл. 32, ал. 5 ЗМДТ).

Законодателят е предвидил многобройни облекчения – чл. 38 ЗМДТ. Освобождава се от данък:

1.      имуществото на загиналите за Република България или при изпълнение на служебния си дълг, или при производствени аварии и природни бедствия;

2.      имуществото, завещано на държавата, общините, Българския Червен кръст, читалищата и другите юридически лица, които не са търговци, както и организациите с нестопанска цел, извършващи дейност в обществена полза;

3.      обикновената покъщнина, дребния земеделски инвентар, библиотеките и музикалните инструменти - при условие, че имуществото се наследява от роднини по права линия, съпруг, братя и сестри;

4.      предметите на изкуството, автор на които е наследодателят, някой от наследниците или техен роднина по права линия без ограничение, а по съребрена - до четвърта степен;

5.      неполучените пенсии на наследодателя;

6.      имуществата в чужбина на български граждани, за които е платен данък върху наследството в съответната държава.

Когато две лица са починали едновременно или непосредствено едно след друго и едното е наследник на другото, не се дължи данък за наследствения дял, придобит от починалия наследник – чл. 38 (2) ЗМДТ.

Важно значение за определяне на стойността на имуществото има чл. 33 ЗМДТ.

С оглед на КРБ за всеки един от наследниците се определя неговият дял и само той се облага.

Съгласно чл. 34 ЗМДТ от актива на облагаемата наследствена маса се приспадат: необлагаемите обекти; правата и вземанията, които наследниците са прехвърлили в полза на държавата или общините; установените по основание и размер задължения на наследодателя към откриване на наследството; разходи за погребение в размер 1000лв, както и другите предвидени в закона облекчения.

Ползва се облекчение в размер 60% за имущество, което наследодателят е придобил в наследство до 1 година преди смъртта; съответно 50% до 2 години и 40% до 3 години – чл. 39 ЗМДТ.

Важно изменение от 1 януари 2005 г. касае определянето на размера на данъка. Предвиждат се две данъчни ставки в зависимост от кръга на наследниците, като същевременно се увеличава стойността на дяловете (чл. 36 ЗМДТ). От кръга на ДЗЛ са изключени преживелият съпруг и наследниците по права линия без ограничения.

Данъкът се заплаща в 7-дневен срок от връчване на съобщението, че той е определен.

В ЗМДТ са предвидени редица гаранции за плащането на този данък:- чл. 41, ал. 1 и 2 и чл. 43 ЗМДТ.

Наследниците не са солидарно отговорни в съответствие с чл. 60 КРБ. Такава солидарна отговорност, обаче, се предвижда в много други държави, поради наличието на общ обект на облагане.