Решение от 20.11.2014 г. на СРС по гр. д. № 49066/2013 г.

Решение от 20.11.2014 г. на СРС по гр. д. № 49066/2013 г.

Данни за делото
Съд:	Софийски районен съд
Вид на делото:	Гражданско дело
Номер на делото:	49066
Година:	2013
Съдебен състав / Съдия:	ПЕТЯ СТОЯНОВА / 51 състав
Данни за акта
Вид на акта:	Решение
Номер на акта:
Дата на постановяване:	20.11.2014 г.
Дата на влизане в сила:
Статус на акта:	Не е влязъл в сила
Дата на постановяване на мотива:
Данни за изпращане в по-висша инстанция
Съд:
Изходящ номер:
Година:
Тип на документа:
Дата на изпращане:
Резултат от обжалване:

Решение по гр.д.№ 49066 по описа за 2013 г. на СРС, ГО, 51 състав

Р Е Ш Е Н И Е

гр. С., 20.11.2014 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

С. РАЙОНЕН СЪД, I-во Гражданско отделение, 51 състав, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ СТОЯНОВА

при секретаря Минка Башова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 49066 по описа на СРС за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 49 от ЗЗД.

С. районен съд е сезиран с искова молба от В. С. С. срещу В. Н. С. и Политическа партия "Атака", с която се предявяват искове за oсъждане на ответниците да заплатят обезщетение на ищеца с цел репариране на причинени от ответниците неимуществени вреди от твърдян деликт. Ищецът твърди, че в две телевизионни предавания, първото от които разпространено като репортаж под заглавие "Кметът на С. и МВР носят вина за нападението на централата на ПП "АТАКА" по поръчка на ГЕРБ /03.06.2013/", излъчено по програма "А." на 03.06.2013 г. след емисиите "Новини", а вторият материал озаглавен "/03.06.2013/ Пресконференция на ПП "АТАКА", са били отправени нападки и клевети от В. С., насочени спрямо ищеца. Заявява, че не е присъствал по време на двете предавания и не е имал възможност да изрази позиция и да се защити срещу отправените спрямо него нападки и обиди. Посочва, че в двете предавания е бил наричан с обидни прозвища и думи - "лумпен", "презерватив", "измекяр", "подлога", които думи ищецът тълкува в исковата молба и определя като обидни прозвища, груби нападки, оскърбления и думи с недвусмислено негативно значение. Ищецът твърди, че в предаванията са разпространени поредица от лични нападки от ответника В. С., неверни обстоятелства относно неговата личност и дейност и относно извършени от ищеца неправомерни и престъпни дейности, подробно описани в исковата молба, поради което ищецът смята, че е представен негативно пред обществото, бил е охулен и са накърнени неговата чест и добро име, бил е представен като безскрупулен деец, който използва всякакви неправомерни похвати за постигане имотни облаги и който служи в изгода на други лица. Ищецът заявява, че на основание чл. 14, ал.3 и чл. 18 от Закона за радиото и телевизията, изпратил на деня, следващ излъчването на предаванията Писмо с вх. N 3/04.06.2013 г., с което е поискал да му бъдат предоставени копия от записите на цитираните предавания, както и да му бъде дадено право на отговор. Твърди се, че доставчикът на медийна услуга ПП "Атака" не му е предоставил право на отговор. Поради това, ищецът претърпял психическо напрежение и безпокойство и в него се затвърдило впечатлението, че целта на ответниците посредством излъчването на предаванията е била публично охулване, нанасяне оскърбления, едностранчиво негативно представяне и създаване целенасочено негативно отношение спрямо него в обществеността. Претендира се, че в резултат на излъчването на двете предавания ищецът е преживял стрес и силни отрицателни емоции. Навеждат се твърдения за безпокойство, психически дискомфорт, силно раздразнение, трайно влошаване на общото здравословно състояние на ищеца, изразяващо се в постоянно състояние на нервност, съпроводено с безпокойство, хронично безсъние, подтиснатост и силно вътрешно напрежение. Ищецът заявява, че като резултат от претърпяното унижение, се е влошило и физиологичното му здравословно състояние като са се появили множество здравословни проблеми, свързани с повишено кръвно налягане и метаболитни нарушения. Ищецът твърди, че поради описаните обстоятелства за него се явява несъмнен правен интерес от възстановяване на нанесените му от двете предавания от 03.06.2013 г. по ТВ програма "Алфа" - неимуществени вреди от претърпените от него болки и страдания, които смята, че са причинени от разпространявани клеветнически твърдения, оскърбления и цялостно негативно представяне пред обществеността. Смята, че действията по негативното му представяне пред обществеността в излъчвано телевизионно предаване съставляват безспорен деликт и обосновават търсенето на отговорност от първия от посочените двама ответници - В. С., като пряк извършител, чрез иск за възстановяване на нанесените му вреди, от неговите действия, по смисъла на чл. 45 от ЗЗД.

Ищецът заявява, че електронната медия "Алфа ТВ" - в програмата на която, двете предавания са разпространени, има посочен разпространител - ПП "Атака" със седалище гр.С., представлявана от председателя на партията - В. Н. С., който разпространител като лицензиран доставчик на медийни услуги е отговорен за разпространяването на програмата и съдържанието на включеното в нея конкретно предаване, по смисъла на Закона за радиото и телевизията. С това обстоятелство ищецът смята, че обосновава търсенето и на обективна отговорност за възстановяване на нанесените вреди, не само от прекия причинител на вредите, но и от отговорния за разпространението на телевизионното предаване, от което те са причинени, а именно ПП "Атака". Претендира заплащане на справедливо обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПП "Атака" солидарно с другия ответник - В. Н. С., което оценя на 35 000 лв., от които в рамките на общата заявена претенция на 20 000 лв. оценя неимуществените вреди, претърпени от предаването "Кметът на С. и МВР носят вина за нападението на централата на ПП "АТАКА" по поръчка на ГЕРБ /03.06.2013/", излъчено по програма "А." на 03.06.2013 г. и на 15 000 лв. оценя неимуществените вреди, претърпени от втория материал, озаглавен "/03.06.2013/ Пресконференция на ПП "АТАКА". В допълнително изложение към исковата молба ищецът обосновава търсенето на солидарна отговорност от двамата ответници. Ищецът смята, че вредите са нанесени с изявлението на първия ответник В. Н. С. в качеството му на автор на изявленията и в двете предавания и за възстановяването им той носи и следва да понесе лична отговорност по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, а отговорността на втория ответник е обективна по смисъла на чл. 49 ЗЗД и произтича от обстоятелството на разпространението на вредоносните изявления на първия ответник в телевизионната програма "А.", за чието разпространение е отговорна ПП "Атака" като юридическо лице доставчик на медийни услуги, телевизионен оператор. Ищецът смята, че изявлението на първия ответник - В. С., не би могло самостоятелно да постигне същия вредоносен резултат, а вредите са били причинени именно чрез разпространяването им в програмата на телевизия "А.", отговорност за която носи ПП "Атака".

С оглед на изложеното ищецът моли съда да образува гражданско дело, и след доказване на претенциите му да постановите решение, с което осъди ответниците, да му заплатят солидарно сумите от 20 000 лв. и 15 000 лв., представляващи обезщетение за нанесените неимуществени вреди от отправените срещу него изявления, съдържащи се в предаването под заглавие: "Кметът на С. и МВР носят вина за нападението на централата на ПП "АТАКА" по поръчка на ГЕРБ /03.06.2013/", и предаването "/03.06.2013/ Пресконференция на ПП "АТАКА", разпространени на 03.06.2013 г. в телевизионната програма "Алфа", ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на първоначалното разпространяване: 03.06.2013 г. - до окончателното и изплащане, както и направените делото разноски.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК по делото са постъпили два писмени отговора на исковата молба от ответниците, с които исковете се оспорват. В отговора на исковата молба от В. Н. С. чрез адв. В. С. П. - пълномощник, оспорва предявените искове по основание и размер като неоснователни и недоказани. Твърди, че исковете са неоснователни, тъй като от представените с исковата молба доказателства не се установява обстоятелството, че ответникът е изнесъл в публичното пространство, твърдяните като обидни и клеветнически изявления. Ответникът представя значения на думите "измекяр" според "Съвременен тълковен речник на българския език" с автори С. Б., В. Б, М. И., П. П., на издателство "Елпис", стр.294, и речника на чуждите думи, с автор И. Г., като навежда твърдения, че не е употребил терминът в обиден смисъл, а е упражнил правото си на мнение по смисъла на чл. 39, ал.1 от Конституцията на Република България и тълкуването на горепосочения термин от ищеца е емоционално наситено, както и че е използвал същата за колорит на речта по повод политическо твърдение. Ответникът смята, че е без правно значение твърдението, че не е предоставена възможност за отговор на ищеца по силата на ЗРТ, защото като физическо лице няма такова задължение. Заявява, че неправилно и недоказано е твърдението, което ищеца поддържа в исковата молба, че целенасочен резултат на двата репортажа са едностранно негативно представяне пред обществеността, както и че пресконференция на ПП "Атака" е използвана за оповестяване на позорни и неверни обстоятелства извършени от ищеца.

Искът се оспорва и по размер, като ответникът твърди, че размерът на претърпените морални вреди е силно завишен, тъй като двата репортажа са излъчени в един и същ ден, което според него намалява кръга от зрители, до които са достигнали, както и че твърдяните обидни квалификации са едни и същи и в двата репортажа, поради което не може да се носи отговорност два пъти за едно и също деяние.

Ответникът моли съда да не уважава предявения иск, да отхвърли същия като неоснователен и недоказан и да му присъди направените разноски.

В отговора на исковата молба от ПП "Атака" чрез адв. В. С. П. - пълномощник, предявените искове са също оспорени по основание и размер. Ответникът твърди, че не може да му бъде търсена отговорност за вреди по чл. 45 от ЗЗД, тъй като той като доставчик на медийни услуги, е излъчил репортажи от политически събития, състояли се на същия ден и като такива те не са предавания собственост на телевизионния оператор "А. ТВ", както и че ПП "Атака" не носи редакционна отговорност за съдържанието на репортажите. Твърди се, че са отразени обективно настъпили събития, за които телевизията излъчва информация, които целят да предоставят обективната истина и телевизията няма задължение да обработва същите и да предоставя изопачена информация.

Оспорва се носенето на солидарна отговорност съгласно чл. 49 от ЗЗД по посочени в отговора основания.

Ответникът заявява, че не може да се носи обективна отговорност за възстановяване на нанесени вреди по чл. 49 от ЗЗД, тъй като между ответниците няма трудов, граждански или какъвто и да е друг договор. Искът се оспорва и по размер, като ответникът твърди, че размерът на претърпените морални вреди е силно завишен, тъй като двата репортажа са излъчени в един и същ ден, което според него намалява кръга от зрители, до които са достигнали, както и че твърдяните обидни квалификации са едни и същи и в двата репортажа, поради което не може да се носи отговорност два пъти за едно и също деяние.

С. районен съд, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

Съдът при направена справка в електронна страница на Съвет за електронни медии установява, че с Решение № 173 от 08.08.2011 г. Съветът за електронни медии на основание чл. 32, ал.1, т.16 и т.16а, във връзка с чл. 125а, ал.1 и ал.5 и чл. 125к от Закона за радиото и телевизията е регистрирал като доставчик на линейна медийна услуга (телевизионен оператор) Политическа партия Атака и е вписал в Първи раздел на Публичния регистър телевизионна програма с наименование/търговска марка - "А. ТВ", с национален обхват и специализиран програмен профил - информационно- образователен. Вписан е оператор на програмата Политическа партия "Атака" с председател В Н С. Вписано е, че Политическа партия "Атака" се задължава да създава телевизионна програма "А. ТВ" при спазване на общите изисквания на чл. 125а, ал.1 от Закона за радиото и телевизията, а именно: Спазване на принципите по чл. 10 от ЗРТ; Зачитане на човешкото достойнство; Закрила на децата; Спазване на авторските и сродните права съгласно действащото законодателство; Предоставяне на информация на Съвета за електронни медии. Вписано е задължение на доставчикът ясно да идентифицира обвързаността на аудио-визуалната медийна услуга с целите и дейността на Политическа партия Атака.

С Решение № 182 от 26.07.2012 г. Съветът за електронни медии е издал на ПП "АТАКА", индивидуална лицензия за телевизионна дейност за създаване на програма с наименование "А. ТВ", за 15 години, считано от датата на издаването й.

От страна на ПП "Атака" по делото е представен запис на видеоматериал "Кметът на С. и МВР носят вина за нападението на централата на ПП "АТАКА" по поръчка на ГЕРБ /03.06.2013/", както и запис на видеоматериал "/03.06.2013/ Пресконференция на ПП "АТАКА", за които не се спори, че са разпространени в програмата на телевизия "Алфа" на 03.06.2013 г. С молба от 15.05.2014 г. адв.В. П., надлежно упълномощен от ПП "АТАКА" заявява от името на политическата партия, че записите са автентични.

По делото е изготвена съдебно техническа експертиза от в.л.П. К. П., който след възпроизвеждане на записите от представения електронен носител /видеодиск/ е представил в текстов вид на хартиен носител точното съдържание на снетите от видеозаписите на диска изявление на В. Н. С., по отделно за всяко предаване. От възпроизвеждането на материала на предаването "Кметът на С. и МВР носят вина за нападението на централата на ПП "АТАКА" по поръчка на ГЕРБ"е видно, че предаването е излъчено по телевизионен канал "А.", доколкото от началния кадър е видно логото на медийния оператор. В посочения начален кадър са изписани и данни за интервюирания "В. С.-лидер на ПП "Атака". От сваления текст се установява, че предаването касае обсъждане на проведени митинг-шествия на РЗС и НФСБ, за които се твърди, че са били нерегламентирани и без разрешен маршрут, който да преминава в близост до централа на ПП "Атака". Предаването започва с интервю с В. С., на открито, в светла част на деня, в което същия заявява: "Вчера, В. С, Я. Я, разни други такива измекяри, презервативите на Б. Б. са си позволили да обиждат Атака и мен, човек, който е направил някои от тях известни и всичко това е направено в нарушение на закона", като това изявление е насочено към лицата, участвали в митинг. За шествието В. С. заявява: "Това е поръчка на ГЕРБ също така една формация, цялата тази протестна, целия този цирк уж протест срещу неясно какво всъщност е насочен срещу Атака, тъй като ГЕРБ ги поръчва тези неща, а извършителите са Я. Я, В. Симеоновци и разни други лумпенчета и малоумници, които изпълняват платените поръчки на ГЕРБ. Предаването продължава с вероятно телефонен разговор със служители на СО и кмета на СО, от които става ясно, че СО не е издавала разрешение за митинг пред централа на ПП "Атака". Предаването завършва отново с изявления на В. С. - "няма да позволим на нито един лумпен, дали той се нарича В. С., Я. Я. или някой друг измекяр да кощунства в близост до нашата централа в нарушение на закона. .... ще бъдем просто безкомпромисни и презервативите на Б. - В. С. и Я. Я. ще се сблъскат с твърдия отпор на Атака.

Вторият разгледан видеоматериал с наименование "/03.06.2013/ Пресконференция на ПП "АТАКА" представлява интервю на В. Н. С., в качеството му на председател на ПП "Атака" по повод проведения митинг на РЗС и НФСБ, чийто маршрут е преминал покрай централата на ПП "Атака". Набляга се на обстоятелството, че митингът не е имал като разрешен маршрут преминаване пред централата на ПП "Атака" и на това, че към този момент активистите на партията, в това число и ответника са се намирали на вр.Околчица. Видно от текста, В. Н. С. посочва: "Всички псевдопатриоти, измекяри и всякакви помияри не са на Околчица, а правят мръсотии точно в този ден, Вчера, въпросните измекяри в лицето на Я. Я. и В. С., поръчкови изпълнители на ГЕРБ, на Б. Б., даже бих ги нарекъл двата употребени презерватива на Б. Б., направиха едно мръсно изпълнение срещу партия Атака". По нататък в интервюто се набляга на това, че митингите са организирани по поръчение на Б. Б. и партия ГЕРБ, като В. Н. С. заявява "Сега в момента са се прегърнали тези двама измекяри Я. Я. и С...." и след това излага твърдения на трети лица за предходно поведение и изказвания предимно на Я. Я. по отношение на Б. Б. По отношение на В. С. в интервюто се излагат твърдения за разследване, направено от Я. Я., като В. С. посочва: "Така още малко цитати от близките години, назад от архивите - В. С. и СКАТ са част от доклад за 10 топ мафиотски имота - пише великия разобличител Я. Я. Янето прави топ классация от топ 10 имотни измамници, олигарси и започва с А. Д. и свършва с кой, с В. С. Тук годината е коя, 19 юни 2011 г. Я. Я. разобличава В. С. като топ измамник с имоти и олигарх и пита от къде са имотите, от къде са парите на СКАТ....... Както виждаме, значи Я. разообличава В. С. като олигарх, който прикрива доходи, което между другото е вярно и както казах по този въпрос има няколко сигнала, но те се спират още на ниво Районна прокуратура, Окружна прокуратура, тъй като В. С. е известно, че си плаща рушветчета. В началото на 2009 г. започна една голяма проверка на НАП и аз имах данни, че има установени над два милиона и половина - три милиона укрити доходи от С. ...... След което това приключи. После научих, че изпълнителите от НАП, които а проверявали, са получили в размер на 200 000 лева подкуп. В. С. посочва, че изложеното е само неформална информация, която в момента не може да докаже. Обсъжда защо по поръчение на Б. Б. са организирани митингите, като посочва, че са с цел да го дискредитират с оглед политическия курс на ПП "Атака", като посочва - "затова той /Б. Б./ подбужда своите измекярчета С. и Я. да плюят по Атака." Интервюто завършва с думи, отправени до ищеца и Я. Я. - "Това, което аз обаче искам да им кажа на подобни употребени презервативи на Б. Б. лицата В. С. и Я. Я. е ако имат мъжество някакво да дойдат да ми кажат в лицето това, което го размахват на плакатчета."

Ноторно известен факт е, че към момента на направените изявления В. С. е председател на ПП "Национален фронт за спасение на България" /НФСБ/, Я. Я. на ПП "Ред, законност и справедливост" /РЗС/, а Б. Б. на ПП ГЕРБ.

По делото е представена Покана до председателя на ПП "Атака" В. С., с копие до Председателя на Съвета за електронни медии, получена в централата на ПП "Атака" на 07.06.2013 г., видно от известие за доставяне, ноето не се оспорва. С поканата е посочено, че в предаванията е изказано клеветническо твърдение за организиране от страна на В. С. на незаконни политически прояви, посочени са и обидните думи, които В. С. е възприел - "измекяр", "презерватив", "лумпен" и "подлога", както и, че спрямо него са били изложени клеветнически твърдения, че е организирал хулигански прояви, платени от ГЕРБ, както и, че е плащал рушвети за прикриване на негова незаконна дейснот. С поканата е поискано да му бъде предоставено копие от записите на предаванията и да бъде разпоредено да му се предостави право на отговор.

Представен е сигнал до СЕМ, получен в регулатора на 10.07.2013 г., с който В. С. уведомява съвета, че не е получил удовлетворяване на нито едно от двете си искания.

По делото са депозирани свидетелски показания от Д. Д. Х., И. Д. З. и Х. Р. М., ангажирани от ищеца. Видно от показанията на св. Д. Х., същия има близки лични и делови отношения с В. С., лични повече от 40 г., а делови, под формата на съвместен бизнес - от 20 години. Знае за предаванията и за обидните и позорящи думи, с които е квалифициран В. С. в тези предавания, като заявява, че ги е гледал. Посочва, че много пъти са обсъждали с В. С., какъв е ефекта от думите, произнесени от екрана на телевизия А., от г-н В. С. и в последствие достъпни в Интернет, като В. С. се интересувал от ефекта от тези думи сред близкия им приятелски кръг, сред неговите колеги, които са работници в общата им фирма, сред членовете на партията, на която той е председател и сред зрителите на телевизия СКАТ, за чието мнение, той особено държал. Посочва, че работниците в телевизия СКАТ, което е съвместната им дейност с ищеца, изисквали уверение, че В. С. не е изпълнявал политическа поръчка от Б. Б. да организира нападение в централата на Политическа партия Атака и, че няма промяна в курса на партията. Заявява, че повечето от колегите им познавали много добре и стопанския ръководител В. С. и бившия работник и техен колега В. С., знаели, че те са били много близки, а думи произнесени от хора, които са били много близки пораждат съмнения. Посочва използваните думи от В. С. - "малоумник, малоумници, защото се отнася и за него и за Я. Я., измекяри, презервативи на Б. Б., лумпени, кученца на верижка на Б. Б.". Членовете на ПП Национален фронт за спасение на България, в която членува и свидетеля задавали въпроси, може ли да има нещо вярно в твърденията, че е било организирано нападение на централата на ПП Атака. Задавали въпроса, "Как ще гледаме хората, почват да им говорят, че и ние сме, като ПП Атака, нали бяхме различни?". Заявява, че В. С. бил притеснен, защото когато не просто някакъв друг партиен лидер, а човекът, който му е бил много близък говори точно такива обидни квалификации и внушава такава посока на политически действия, които чернят и В. С. и партията, като политически субект, склонен на хулигански и терористични действия, това неминуемо поражда съмнение и той му доверил, че му се налага да влиза в обяснителен режим. В. С. бил раздразнен. Посочва, че е присъствал на шествието на привържениците на НФСБ, но то не е минало по ул. "Г.С. Р." в близост до Софийска опера, където е централана на ПП "Атака".

Св. И. З. посочва, че от 1996 г. работи на длъжност организатор в СКАТ Ти Ви ООД, собственост на В. С. Известни са му предаванията по телевизия А. от месец юни 2013 г., като в последствие ги е гледал. Заявява, че В. С. е бил обиден и притеснен от това, че неговия кум е използвал обидни изрази по негов адрес. Видял В. С. няколко дни след предаването и коментирали изявлението на г-н С. Посочва, че с В. С. обикновено не коментират неща, които не са свързани с работата в дружеството. Коментарите били инцидентни и били само за това предаване и свидетелят ги запомнил, защото не са нещо обичайно и смята, че положението е било много сериозно, поради това, че В. Сименов държи в офисите да има определен ред и да се върши определена работа, и според свителетя той е последния човек, който би коментирал или би правил неща, които пречат на работата. Заявява, че В. С. бил притеснен от това, че се оставя впечатление за това, че той е организирал групи, които да извършват хулигански действия и в допълнение, казал, че се чувства обиден от изразите, с които е квалифициран в тези предавания. Говорили два или три пъти допълнително.

Св. Х. М., посочва, че е юрисконсулт в СКАТ ООД, дружеството на което ищецът е управител, знае за телевизионните предавания от месец юни 2013 г., излъчвани по телевизия А., които били разширен репортаж от посещение на г-н С. и депутати от неговата група в СО и пресконференцията, дадена от ПП Атака във връзка с митинги, проведени от партия РЗС и НФСБ на 2.06.2013 г. Знае, какви са впечатленията на В. С., поради това, че всеки ден се виждат с него. Посочва, че още на следващия ден - 04.06.2013 г., В. С. го извикал в кабинета си и го попитал "Гледал ли си по телевизия А., какво дават". Свидетелят му казал, че не е запознат и не знае, за какво говори, а В. С. му обяснил, че в сайта на телевизията има две предавания, които му описал и му казал, "Виж там се сипят страшни обиди и клевети по мой адрес. Все съм гледал и съм слушал критики, които ми отправят противниците ми, но такова нещо не бях виждал, особено от човек, на когото съм бил кум". Заявява, че след като изгледал предаванията, В. С. го попитал: "Какво смяташ да предприема. Аз не мога да се побера в кожата си. Бесен съм. Искам да изчистя името си." Свидетелят посочва, че посъветвал В. С. да подадат в телевизия А. искане за право на отговор и копие от записа на тези предавания, за да получат възможност за завеждане на дело от една страна и от друга, за да може ищеца да представи своята позицията и да изчисти авторитета си. Посочва конкретните изрази, отправени към В. С. и Я. Я., като: "изпразнени презарвативи на Б. Б., лумпени, малоумници и измекяри", заявява, че са били изказани обвинения в извършване на незаконна дейност, изразяваща се в укриване на доходи, за които В. С. е трябвало да лежи в затвора, даване на подкупи за прикриване на негови законови нарушения. Заявява, че В. С. бил особено обиден и най-много го ядосвала думата "употребяваните презарвативи на Б. Б.". Заявява, че В. С. много рязко сменил поведението си. По принцип винаги, когато идвал на работа, минавал през всички стаи, на всички отдели на Телевизията, поздравявал хората, от време на време се шегувал, а след този случай, единственото нещо, което го интересувало, когато идвал при свидетля било, какво става с правото на отговор, кога ще му отговорят и има ли отговор от СЕМ. Заявявал, че в момента най-важното за него е да изчисти името си и нищо друго не го интересувало". Описва, че когато не получил право на отговор, реакция на В. С. била отново силно негативна и казал: "Знам, че няма по никакъв начин да отговаря за тези обиди и клевети. Държавния регулатор няма да го санкционира. Няма, как да изчистя името си." Посочва, че приблизително до средата на есента, непрекъснато се повдигала темата за това, какво ще правят в случая с двете предавания, като В. С. бил много огорчен всеки път, когато се връщал към това, бил много угрижен и казвал на свидетеля "Знаеш ли, какви работи говорят хората, когато се срещам с тях по събрания. Питат ме, дали съм измекяр и, дали съм слуга на Б. Б. През целия си живот съм се старал да спазвам стриктно Закона, а сега, да ме обвиняват в извършване на престъпление, ми е изключително болно".

При установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 146, ал.1 НК обидата се изразява в казване/извършване на нещо унизително за честта или достойнството на другиго, което предполага ответникът да е употребил думи и/или изрази, които са обективно обидни. Унизителният характер на казаното следва да се преценява на основата на приетите в обществото морални норми за нормално човешко общуване, като без значение е обстоятелството дали казаното отговаря на действителността, дали направената от дееца оценка е основателна. Обидата може да се осъществи, както устно, така и писмено, като е необходимо обидните думи да се възприемат от пострадалия. Само по себе си, обаче, мнението, ако не е неприлично, непристойно отнасяне срещу някого, не осъществява престъпния състав на обидата. В този смисъл следва да бъде направено разграничението между отрицателното мнение, което по същество представлява критика на някого и обидата. За да е налице обида, следва да бъдат казани думи, обективно годни да накърнят достойнството на пострадалия, които според господстващия морал са неприлични, вулгарни и цинични. Следователно обидата е лично унизяващо отнасяне към някого. Докато мнението представлява лично становище, с което се изразява позиция или оценка на личности и събития.

От ищецът се сочат като обидни думи, с които е наречен в първото предаване - "лумпен", "презерватив" и "измекяр". Видно от скрипта на СТЕ думите са употребени в няколко изречения - "Вчера, В. С, Я. Я, разни други такива измекяри, презервативите на Б. Б....", "извършителите са Я. Я, В. С и разни други лумпенчета и малоумници" и "няма да позволим на нито един лумпен, дали той се нарича В. С., Я. Я. или някой друг измекяр да кощунства в близост до нашата централа в нарушение на закона. .... ще бъдем просто безкомпромисни и презервативите на Б. - В. С. и Я. Я. ще се сблъскат с твърдия отпор на Атака". Независимо от обстоятелството, че в изказванията липсва пряко олицетворяване на В. С. със сочените изрази, т.е. липсва изказване от рода на В. С. е малоумник, измекяр, лумпен, съдът намира, че името на ищеца е използвано за охарактеризиране на група лица, като се набляга на обстоятелството, че същите се идентифицират с В. С. Посочва се, че тази група лица, които са тъждествени на В. С. - предвождани от него, идентични по положение, характер и принадлежност са същите като водача си - измекяри, лумпени и малоумници. От това може да се изведе и прякото отнасяне на термините към личността на В. С. - всички лица, в групата, които се отъждествяват с него са определени от В. С. по конкретния начин и следователно и лицето на което те са приравнени би следвало да е носител на същите отрицателни качества. При израза "извършителите са Я. Я, В. Симеоновци и разни други лумпенчета и малоумници" ясно личи разграничението между конкретната тъждествена група и други лица, които също като групата, охарактеризирана с качествата на водача си, са определени с двата израза. При твърдението "няма да позволим на нито един лумпен, дали той се нарича В. С., Я. Я. или някой друг измекяр..." отнасянето е пряко - от израза следва прякото внушение, че В. С е охарактеризиран с двете прозвища лумпен и измекяр, доколкото използването на израза "някой друг" сочи, че лицето, с което се сравнява този друг е също обект на отрицателен епитет. Изразите следва да се възприемат като цяло, а не в тяхната отделност и обособеност - цялостното внушение на изказаните реплики е именно охарактеризирането на ищеца като лумпен и измекяр. Двете думи са навлезли в българския език с определено значение от чужди езици. Думата лумпен е навлязла в българския език от немски, като значението и е идентично с немския израз и значи вагабонтин, нехранимайко, дрипльо. Във всекидневния език, част от който е същата, доколкото няма значение, което да може да се използва в официална реч, думата е наситена изцяло с отрицателно значение. Думата измекяр е навлязла от турски език и макар да значи служител, в българската всекидневна реч е наситена отново с отрицателно значение. Думата се възприема като негативно прозвище на лице, което живее на гърба на другиго и роболепничи с цел облага. С оглед негативното значение на двата израза и доколкото от цялостното изказване на ответника, това негативно значение е ясно и очевидно, то същите могат да се приемат като обектично позорящи и от типа изрзи, които могат да засегнат честта и достойнството на лицето, спрямо което са насочени.

По отношение на думата "презерватив" същата е употребена в израза ".... ще бъдем просто безкомпромисни и презервативите на Б. - В. С. и Я. Я. ще се сблъскат с твърдия отпор на Атака", като същия е пряко насочен към личността на ищеца. Видно от израза определянето на В. С. като нечий презерватив е изцяло негативна оценка. Думата, използвана като епитет за човек има изцяло обидно и позорящо насищане.

Видно от употребените думи и изрази в първото предаване, не може да се приеме, че същите представялват мнение, т.е. чрез тях не се дава оценка на събития, а се квалифицира личността на ищеца по начин, че думите безспорно могат да се приемат за демонстриращи непристойно отнасяне към личността на В. С. Използваните изрази, преценени на основата на приетите в обществото морални норми за нормално човешко общуване са изцяло негативни и не може да се приемат за неутрална квалификация, която илюстрира обективна оценка, лично становище за определени съществуващи обстоятелства.

По отношение на второто предаване се посочва нанасяне на неимуществени вреди посредством обидни изрази "лумпен", "презерватив", "измекяр" и "подлога". Видно от сваления текст на предаването изразите са употребени по следния начин: "Вчера, въпросните измекяри в лицето на Я. Я. и В. С., поръчкови изпълнители на ГЕРБ, на Б. Б., даже бих ги нарекъл двата употребени презерватива на Б. Б.", "Сега в момента са се прегърнали тези двама измекяри Я. Я. и С....", "затова той /Б. Б./ подбужда своите измекярчета С. и Я. да плюят по Атака" и "Това, което аз обаче искам да им кажа на подобни употребени презервативи на Б. Б. лицата В. С. и Я. Я.". При изказванията в това предаване квалификациите са насочени пряко към лицата адресати. Пряко В. С. е определен като измекяр и употребен презерватив, като за обидната и негативна оценка на изразите и начина по който са употребени съдът изложи мотиви. В това предаване дадените квалификации сочат на още по-неприлично, непристойно отнасяне към В. С.

Останалите два израза - лумпен и подлога обаче не се срещат в изказванията в това предаване.

Съгласно чл. 39, ал.1 и ал.2 КРБ Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин, но това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността.

Свободата на изразяване на мнение е изключена в случаите, визирани в чл. 39, ал.2 КРБ (решение на ВКС, І г.о по гр.д. № 5059/2008 г.), но във всеки друг случай разпространяването на свои или чужди оценъчни съждения, стига те да почиват на достоверни факти, е правомерно. Негативните оценки за определена личност, открояваща се по една или друга причина в обществения живот, не пораждат отговорност, ако не засягат достойнството на личността (т.е. ако не осъществяват състав на престъплението обида).

Доколкото изразите в двете предавания са от естеството, че могат да засегнат личната самооценка и да нанесат вреди чрез възприемането им, следва да се обсъди и дали същите са били възприети от ищеца именно като такива, дали след възприемането им честта и достойнството на В. С. са били накърнени и в каква степен.

Съгласно показанията на св. Д. Х., същия посочва какви думи са били използвани и, че В. С. ги е възприел, като набляга на това, че последния се е интересувал от ефекта им сред близкия им приятелски кръг, сред неговите колеги, които са работници в общата им фирма, сред членовете на партията, на която той е председател и сред зрителите на телевизия СКАТ. От показанията му е видно, че В. С. е бил засегнат от думите в двете предавания, но се набляга и на това, че особен ефект е предизвикало твърдението за обвързване на НФСБ с ГЕРБ. Посочва единсвено, че В. С. е бил притеснен. Не се сочат други реакции на В. С. към изказванията. Св. И. З. посочва, че В. С. е бил обиден и притеснен от това, че неговия кум е използвал обидни изрази по негов адрес, бил притеснен от това, че се оставя впечатление за това, че той е организирал групи, които да извършват хулигански действия и в допълнение, казал, че се чувства обиден от изразите, с които е квалифициран в тези предавания. Св. Х. М. предава конкретни изрази на В. С. по отношение на възприетите изрази, като посочва, че говорел само за това и го интересувало само как да изчисти името си. Посочва, че В. С. бил особено обиден и най-много го ядосвала думата "употребяваните презарвативи на Б. Б.".

Показанията преценени в своята съвкупност и като допълващи се, сочат, че В. С. е възприел изразите, посочени от него в исковата молба, като обиждащи го и позорящи името му, което е искал "да изчисти". Установява се, че е бил притеснен от негативния ефект, който могат да имат изразите, доколкото се е интересувал от отзвука на предаванията сред, сочен от първия свидетел, кръг лица. Освен това, че В. С. е бил притеснен и се е почуствал засегнат от използваните изрази, както и, че е почувствал името си "омърсено", други вреди не се установяват.

В исковата молба се посочва, че посредствоим двете предавания са били изказани и клеветнически твърдения - че е организирал и провел незаконни публични прояви и масови безредици по поръчка на друга политическа партия - в първото предаване, както и са оповестени множество позорни и неверни обстоятелства за извършени от В. С. неправомерни и дори престъпни дейности, включително данъчни престъпления, укриване на доходи, даване на подкупи на длъжностни лица в големи размери - 200 000 лв. и организиране на незаконни политически събирания и други прояви по поръчка на други политически партии и лидери, с цел постигане на имотна облага.

Обидата, съгласно разпоредбата на чл. 146 от НК, е казване или извършване на нещо унизително за честта или достойнството на другиго и се различава от клеветата, която съгласно разпоредбата на чл. 147 от НК е разгласяването на несъществуващо позорно обстоятелство за другиго. Разграничителния критерий между двата вида деяние е изяснен от теорията и практиката, и това е характерът на информацията, отнасяща се до пострадалия. В първия случай деецът дава своя негативна оценка за личността на пострадалия под формата на епитети, квалификации, сравнения и пр., които по своето съдържание засягат честта и достойнството на адресата на същата информация и се обективират с такава цел. При клеветата не се дава личностна оценка на пострадалия, а се разпространяват позорни обстоятелства за честта му, които не са истински или му се преписва престъпление, което не е извършил. По правило обидата и клеветата са посегателства срещу духовните ценности на личността - нейната чест, достойнството, добро име и положителната обществена оценка за личността на определено лице или неговата самооценка. При клеветата обаче се излагат фактическите твърдения, които могат да бъдат проверявани и ако те са верни, авторът им не носи отговорност, дори да позорят адресата.

Предмет на клеветата могат да бъдат само твърдения с конкретно съдържание, които носят информация за точно определено обстоятелство, време, място, лице, като тези обстоятелства трябва да са позорни. За да бъдат клеветнически, твърдените изрази следва да бъдат обективно съобщени, а не да се извеждат чрез предположения, асоциации и интерпретации или други форми на субективна психическа дейност.

Видно от сваления текст на предаването "Кметът на С. и МВР носят вина за нападението на централата на ПП "АТАКА" по поръчка на ГЕРБ" няма изявление, в което да се твърди, че В. С. е организирал и провел незаконни публични прояви и масови безредици по поръчка на друга политическа партия. От заглавието на репортажа, а и от по-голямата част от съдържанието е видно, че се касае за осъждане на реакцията на Столична Община и СДВР или по-скоро на липсата на такава, санкционираща проведени митинги с неразрешен маршрут. Цялостния текст на изявленията е насочен и към осъждане на поведението на активисти на РЗС и НФСБ, като се изказва мнение, че митингите са организирани по поръчка на ГЕРБ. Но никъде не се съобщава, че именно В. С. е организирал митингите и провел същите. Не е достатъчно, за да се приеме, че е на лице клевета, обстоятелството, че В. С. е председател на НФСБ. Необходимо е В. С. по недвусмислен начин да е заявил, че именно ищеца е организирал и провел митинга. Следователно осъществяване на соченото деяние не се доказва по отношение на първото предаване.

По отношение на предаването "/03.06.2013/ Пресконференция на ПП "АТАКА" съдът намира, че ищецът твърди, че е оклеветен като е обвинен в организиране на незаконни политически събирания и други прояви по поръчка на други политически партии и лидери, с цел постигане на имотна облага. В изявленията на В. С. обаче никъде не се съдържа пряко обвинение, че проявите са били организирани от В. С. Посочено е, че В. С. е завел лица пред централата на Атака, но не е казано, че именно той е организирал митинга и определил маршрута му. За да се извлече соченото от ищеца следва да се извърши съпоставяне на отделни части от интервюто и по пътя на логически съждения да се изведе соченото относно организиране на проявата. Това обаче не може да бъде основание да се приеме, че ответникът е изказал конкретно клеветническо твърдение. Относно соченото от ищеца твърдение за наличие на имотна облага от организиране на проявата, такова липсва в текста на експертизата.

По отношение на останалите заявени като клеветнически твърдения на В. С., съдът намира, че на стр.16 от експертизата се намира текста, който следва да се анализира, за да се установи има ли или не наличие на такива. Видно от изявлението В. С. предава доклад, изготвен от Я. Я. през 2011 г., в който посоченото лице коментира, че В. С. е олигарх, топ измамник с имоти и коментира получаване на средтва чрез телевизия СКАТ, както и като лице укриващо доходи. В изялението си В. С. изрично посочва, че цитира доклад на Я. Я., посочва кога е изготвен същия и от изявленията му е видно, че той предава информация, предоставена публично от трето лице, а не собствена такава. Като коментар на цитираното В. С. заявява, че се съгласява с изложеното, че В. С. прикрива доходи, като излага собствена информация сочеща на конкретно време и размер на укритите доходи и начина на прикриването - чрез заплащане на "рушвет" в посочен размер и адресат. В изявлението В. С. обаче подчертава, че това са неформални информации и в момента няма как да ги докаже.

Доколкото за по-голямата част от твърденията е посочено, че представляват цитат на думи на трето лице, в случая Я. Я., дори и да са произлезли вреди от цитирането на тези твърдения, същите не могат да се вменят в тежест на ответника. Предаването на чуждо мнение не представлява лично извършена клевета и вреди от изнесеното по този ред не могат да се обезщетят. Личните твърдения на В. С. за укрити доходи и заплащане на точен рушвет могат да се приемат за клеветнически доколкото са изложени без същите да представляват доказани по несъмнен начин факти и обстоятелства. За да се приеме обаче, че изложеното представлява клевета, следва ищецът да докаже, че е възприел изразите като такива и, че са настъпили увреди от същите. Видно от показанията на св.Д. Х., същия не посочва изобщо клеветнически твърдения относно укриване на данъци и плащане на рушвети да са обсъждани с ищеца. В показанията на свидетелят ясно личи, че вреди са нанесени на В. С. от твърденията, че има връзки с ГЕРБ. Св.И. З. посочва, че В. С. бил притеснен от това, че се оставя впечатление за това, че той е организирал групи, които да извършват хулигански действия и в допълнение, казал, че се чувства обиден от изразите, с които е квалифициран в тези предавания. Св.Х. М. описва какво е било изложено в предаванията, но подчертава, че В. С. бил особено обиден и най-много го ядосвала думата "употребяваните презарвативи на Б. Б.". Не сочи да са обсъждали и В. С. да е бил засегнат от твърденията за укриване на доходи.

Доколкото не се доказват вреди от изложените твърдения не е нужно да се обсъжда дали същите обективно представялват клеветнически такива.

Следователно доказани са вреди от изказването на обидни твърдения от страна на В. С., изразяващи се в общо притеснение за доброто му име и достойнство, притеснение от общественото мнение и за негативния му облик, който създават изявленията, като вредите са нанесени чрез употреба на епитетите "лумпен", "измекяр" и "презерватив" по адрес на В. С. в предаване "Кметът на С. и МВР носят вина за нападението на централата на ПП "АТАКА" по поръчка на ГЕРБ" и епитетите "презерватив" и "измекяр" в предаване "/03.06.2013/ Пресконференция на ПП "АТАКА". Вредата се установява от свидетелските показания, но само изложената такава - общо преитеснение за обществения отзвук и раздразнение от засягане на самооценката на ищеца. Видно от исковата молба се твърдят и редица други вреди, които не се доказват по делото - трайно влошаване на общото здравословно състояние на ищеца, изразяващо се в постоянно състояние на нервност, съпроводено с безпокойство, хронично безсъние, подтиснатост и силно вътрешно напрежение и влошаване на физиологичното му здравословно състояние като са се появили множество здравословни проблеми, свързани с повишено кръвно налягане и метаболитни нарушения.

При доказана по основание искова претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за претърпените от ищеца психически страдания - притеснение, раздразненост, стрес, определянето на неговия размер следва да бъде извършено от съда "по справедливост" /чл. 52 ЗЗД/. Съобразно задължителните указания, дадени в ППВС № 4/ 1968 г., т.2, при преценка на понятието "справедливост" съдът дължи съобразяване на редица конкретни обстоятелства, които следва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението - брой на уврежданията, наличието на особени качества на страните, продължителност на търпяните вреди. В конкретния случай се касае за причинен психически дискомфорт, а не и за увреди на общото здравословно състояние, който според свидетелите не е преминал бързо - св.Х. посочва, че са говорили поне 10 пъти за отзвука от казаното, св.З. посочва, че последния път, когато са коментирали предаванията е било есента на 2013 г., а св.М. посочва, че до средата на есента на 2013 г. се подигала темата. Слеователно за период от няколко месеца ищецът е считал, че е засегната честта и достойнството му и се е притеснявал за отзвука от предаванията. Следва да се отбележи, че за продължителността на увредата е допринесло и обстоятелството, че нито В. С., нито ПП "Атака" са направили необходимото за ограничаване на вредата - не се спори по делото, че не е предоставено право на отговор на ищеца. В настоящия случай следва да се отчете, че обидите са изречени в телевизионни предавания и по този начин са достигнали до по-широк кръг лица, а в последствие предаванията са били достъпни и на интернет сайт на телевизията. Възможността обидите да се възприемат от неограничен брой лица следва да се счете като увеличаващо вредата обстоятелство. Не на последно място следва да се отчете и особеното качество на обидения и обиждащия - и двамата са публични личности, политици, представители на своите привърженици. Такива лица следва да съблюдават в публичната си реч един завишен морал и защита правата на личността. Поведението им следва да се приема за пример, с оглед на което не може да сочи на потъпкване на морала, себеуважението и правата на други.

С оглед на изложеното, настоящия състав намира, че справедливият паричен еквивалент на понесените вследствие на нанесените обиди вреди се равнява на сумата от общо 16000 лв. като в рамките на посочената сума 9000 лв. за обезщетение на вредите от първото предаване и 7000 лв. за обезщетение на вредите от второто такова.

При определяне размер на обезщетението се отчита и обстоятелството, че претендираните с исковата молба суми са за много повече твърдени изказвания на ответника В. С. и за много повече заявени вреди на ищеца.

Доколкото разпоредбата на чл. 84, ал.3 ЗЗД предвижда изпадане в забава плащането на обезщетение от непозволено увреждане, считано от момента на самото увреждане, то върху сумата за обезщетение следва да се присъди и законната лихва, считано от 03.06.2013 г.

По отношение на претенцията за солидарно осъждане на ответника ПП "Атака" съдът намира следното:

Съгласно чл. 125а, ал.1, т.2 от Закон за радиото и телевизията лицата, които желаят да създават телевизионни програми, подлежат на регистрация при спазване на изброени общи изисквания, едно от които зачитане на човешкото достойнство. Видно и от Решение № 173 от 08.08.2011 г. на СЕМ, с което е регистрирана като доставчик на линейна медийна услуга (телевизионен оператор) Политическа партия Атака и е вписана телевизионна програма с наименование/търговска марка - "А. ТВ", с регистрацията Политическа партия "Атака" се задължава да създава телевизионна програма "А. ТВ" при спазване на общите изисквания на чл. 125а, ал.1 от Закона за радиото и телевизията, включително зачитане на човешкото достойнство. Двете предавания безспорно са създадени в лицензираната програма и при създаването им е следвало да се съблюдава задължението за зачитане на човешкото достойнство. И двете предавания са репортажи, т.е. не се касае за пряко предаване и служителите на медията е можело да ивършат необходимото за излъчване на такива предавания, които да са в съответствие със задължението, вменено, както по силата на закона, така и на издаденото разрешение на СЕМ за упражняване на дейността. Политическа партия Атака като доставчик следва да носи отговорност за неизпълнение на задължението на служителите си за предприемане на действия по съблюдаване на вмененото със закон условие за извършване на дейност, а именно при зачитане на човешкото достойнство. Както беше прието чрез изказване на оидни думи от ефира на телевизията по адрес на ищеца, на същия са нанесени неимуществени вреди, като същия е бил засегнат и претеснен от казаното, а изразите обективно представляват такива, които могат да накърнят достойнството, т.е. личната самооценка на адресата. Политическа партия Атака следва да отговаря за тези вреди, доколкото служителите на телевизионна програма "А. ТВ" са бездействали и чрез това допуснали нарушване на вменено задължение при създаване на програмите. Независимо, че личната отговорност на причинителя и отговорността на доставчика на медийна услуга произтичат от различни основания, съдът намира, че следва да се уважи искането за солидарно осъждане и това е така поради особената връзка между извършеното и начина по който е достигнало до увредения. Вредите от изказаните обиди са много по-големи поради това, че са разпространени чрез предаване в рамките на телевизионна програма "А. ТВ". Начина по който обидните изрази са достигнали до увредения е свързващото основание за носене на солидарна отговорнос между дееца и медийния доствчик.

По разноските:

От двете страни се претендира присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, като и двете страни са направили възражение за прекомерност, което следва да се разгледа преди произнасяне по разноските.

Делото е образувано преди изменение на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, направено с бр.28 на ДВ от 28.03.2014 г., като и отговор е подаден преди изменението и следователно по отношение на възнагражденията следва да се приложи именно наредбата преди изменението. Съгласно чл. 7, ал.2, т.5 от Наредбата минималното адвокатско възнаграждение при цена на иск от 35000 лв. е 1150 лв., колкото е и претендираното възнаграждение от ответника. Съдът намира, че макар делото да има известна фактическа и правна сложност, претендираното възнаграждение и от ищеца следва да се намали до посочения размер, с оглед на това, че по делото не са извършвани голям брой разнообразни действия по представителство.

От страна на ищеца се претендират разноски и на осн. чл. 78, ал.1 ГПК следва да му се присъдят такива съразмерно с уважената част от исковете в размер на 640 лв. за заплатена държавна такса, 128 лв. за депозит за работа на вещо лице и 525,71 лв. адвокатско възнаграждение.

От страна на ответниците също се претендират разноски, като на осн. чл. 78, ал.3 ГПК им се дължат такива с оглед отхврлената част от исковете в размер на 624,29 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.

Ето защо С. районен съд,

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА В. Н. С., с ЕГН XXXX, със съдебен адрес: гр.С., ул. "С. И. Р." № 8, ап. 4 и Политическа партия "Атака", с ЕИК 131458114 и седалище и адрес на управление: гр.С., ул. "В." № 1, да заплатят солидарно на В. С. С., с ЕГН XXXX, със съдебен адрес: гр.Б., ул. "П. Е." № 15, ет.1, сума в общ размер на 16000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от изказването на обидни твърдения от страна на В. Н. С., изразяващи се в общо притеснение за доброто име и достойнство, притеснение за общественото мнение и за негативния облик на ищеца, който създават изявленията, като вредите са нанесени чрез употреба на епитетите "лумпен", "измекяр" и "презерватив" по адрес на В. С. в предаване "Кметът на С. и МВР носят вина за нападението на централата на ПП "АТАКА" по поръчка на ГЕРБ" и епитетите "презерватив" и "измекяр" в предаване "/03.06.2013/ Пресконференция на ПП "АТАКА"., излъчени в ефира на телевизионна програма "А. ТВ", с медиен доставчик Политическа партия "Атака", като обезщетението за нанесени вреди от изразите в първото предаване е в размер на 9000 лв., а от изразите във второто предаване 7000 лв., ведно със законната лихва върху сумата от 16000 лв., считано от датата на първоначалното разпространяване на предаванията - 03.06.2013 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете за заплащане на обезщетение в размер над присъдения общ такъв от 16000 лв. до пълния общ заявен размер от 35000 лв., както и претенцията за обезщетяване на вреди, нанесени от клеветнически твърдения.

ОСЪЖДА В. Н. С., с ЕГН XXXX, със съдебен адрес: гр.С., ул. "С. И. Р." № 8, ап. 4 и Политическа партия "Атака", с ЕИК 131458114 и седалище и адрес на управление: гр.С., ул. "В." № 1, да заплатят солидарно на В. С. С., с ЕГН XXXX, със съдебен адрес: гр.Б., ул. "П. Е." № 15, ет.1, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК, съдебни разноски, съразмерно с уважената част от исковете, в размер на 640 лв. за заплатена държавна такса, 128 лв. за депозит за работа на вещо лице и 525,71 лв. адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА В. С. С., с ЕГН XXXX, със съдебен адрес: гр.Б., ул. "П. Е." № 15, ет.1 да заплати на В. Н. С., с ЕГН XXXX, със съдебен адрес: гр.С., ул. "С. И. Р." № 8, ап. 4 и Политическа партия "Атака", с ЕИК 131458114 и седалище и адрес на управление: гр.С., ул. "В." № 1, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК, съдебни разноски, съобразно отхврлената част от исковете в размер на 624,29 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от съобщаването му с препис.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Стр.2 от 18