Решение № 569 от 15.05.2017 г. на СГС по в. н. о. х. д. № 4990/2016 г.

Решение № 569 от 15.05.2017 г. на СГС по в. н. о. х. д. № 4990/2016 г.

Данни за делото
Съд:	Софийски градски съд
Вид на делото:	ВНОХД
Номер на делото:	4990
Година:	2016
Съдебен състав / Съдия:	НО X въззивен състав, АТАНАС С. АТАНАСОВ, РУСИ В. АЛЕКСИЕВ, КОНСТАНТИН А. КУНЧЕВ
Данни за акта
Вид на акта:	Решение
Номер на акта:	569
Дата на постановяване:	15.05.2017 г.
Дата на влизане в сила:
Статус на акта:
Дата на постановяване на мотива:
Данни за изпращане в по-висша инстанция
Съд:
Изходящ номер:
Година:
Тип на документа:
Дата на изпращане:
Резултат от обжалване:

Р Е Ш Е Н И Е

В ИМЕТО НА НАРОДА

София, ..................

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, Х въззивен състав, в открито заседание на двадесет и втри февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС АТАНАСОВ

ЧЛЕНОВЕ: РУСИ АЛЕКСИЕВ

Мл.съдия: КОНСТАНТИН КУНЧЕВ

при секретаря Таня Митова и прокурора Антоанета Панчева, като разгледа докладваното от съдия Атанасов ВНОХД № 4990/2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

С решение от 24.03.2015 г. по НОХД № 21861/2013 г., СРС, НО, 107 състав е признал обвиняемата М.М.Д. за виновна в това, че на 30.07.2009 г. в гр. София, магазин "Office 1 Superstore", находящ се в ж.к. "Д.", ул. "********, съставила неистински частен документ - Договор за мобилни услуги, заявка № 70370481 от 30.07.2009 г. като положила подпис в графа "Подпис на клиента" от името на М.А.М., ЕГН: ********** и го употребила на 30.07.2009 г. пред "К.Б.М." ЕАД, за да докаже, че съществуват договорни отношения между М.А.М., като потребител и "К.Б.М." ЕАД, като оператор, престъпление по чл. 309, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 78а НК, вр. чл. 378, ал. 4, т. 1 НПК я е освободил от наказателна отговорност, като наложил административно наказание "глоба" в размер на 1000 (хиляда) лева.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК, обвиняемата Д. е осъдена да заплати направените на досъдебното производство разноските в размер на 59.24 (петдесет и девет лева и 24 ст.) лева.

С така постановеното решение първоинстанционният съд е признал обвиняемия М.И.Г. за невиновен в това, че на в това, че на 22.06.2011 г. в гр. София, магазин "А.Т.", находящ се в ж.к. "Д.", ул. "**********, К.София, при условията на продължавано престъпление - с няколко деяния, които поотделно са осъществили състав на едно и също престъпление и са били извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка, и при еднородност на вината, при което последващото се е явило от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, съставил неистински частни документи - Заявка за пренасяне на номера в мрежата на "Глобул", Договор за фиксирани услуги заявка № 601040701 от 22.06.2011 г. и Приложение към него, като положил подпис от името на М.А.М., ЕГН: ********** и ги употребил на 22.06.2011 г. пред "К.Б.М." ЕАД, гр. София, за да докаже, че съществуват договорни отношения между М.А.М. като потребител и "К.Б.М." ЕАД, гр. София, като оператор, както следва:

1. На 22.06.2011 г. в гр. София, магазин "А.Т.", находящ се в ж.к. "Д.", ул. "**********, К.София, съставил неистински частен документ - Заявление за пренасяне на номер в мрежата на Глобул, като положил подпис в графа "Подпис на потребителя" от името на М.А.М., ЕГН: ********** и го употребил на 22.06.2011 г. пред "К.Б.М." ЕАД, гр. София, за да докаже, че съществуват договорни отношения между М.А.М., като потребител и "К.Б.М." ЕАД, като оператор;

2. На 22.06.2011 г. в гр. София, магазин "А.Т.", находящ се в ж.к. "Д.", ул. "**********, К.София, съставил неистински частен документ - Договор за фиксирани услуги заявка № 601040701 от 22.06.2011г, като положил подпис в графа "Подпис на потребителя" от името на М.А.М., ЕГН: ********** и го употребил на 22.06.2011 г. пред "К.Б.М." ЕАД, за да докаже, че съществуват договорни отношения между М.А.М. като потребител и "К.Б.М." ЕАД, като оператор;

3. На 22.06.2011 г. в гр. София, магазин "А.Т.", находящ се в ж.к. "Д.", ул. "**********, К.София, съставил неистински частен документ - Приложение към Договор за фиксирани услуги заявка № 601040701 от 22.06.2011 г, като положил подпис в графа "Подпис на потребителя" от името на М.А.М., ЕГН: ********** и го употребил на 22.06.2011 г. пред "К.Б.М." ЕАД, гр. София, за да докаже, че съществуват договорни отношения между М.А.М. като потребител и "К.Б.М." ЕАД, като оператор.

4. На 22.06.2011 г. в гр. София, магазин "А.Т.", находящ се в ж.к. "Д.", ул. "**********, К.София, съставил неистински частен документ - Общи условия на промоция Welcome Guarantee от 22.06.2011г, като положил подпис от името на М.А.М., ЕГН: ********** и го употребил на 22.06.2011 г. пред "К.Б.М." ЕАД, гр. София, за да докаже, че съществуват договорни отношения между М.А.М. като потребител и "К.Б.М." ЕАД, като оператор и на основание чл. 304 НПК го оправдал изцяло по повдигнатото му обвинение с правна квалификация по чл. 309, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

В срока за обжалване е постъпил протест от прокурор при СРП, в който се твърди, че атакуваният съдебен акт е неправилен, тъй като е постановен при нарушение на закона. Излагат се доводи, че от събраните по делото доказателства е установено, че обв. М.Г. е извършил вмененото му престъпление. Предлага се да бъде отменено решението в атакуваната част и да бъде постановена ново, с което Г. да бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение.

В протеста не се съдържат доказателствени искания.

Недоволна от постановеното решение е останала и обвиняемата М.Д.. В депозираната от нея жалба се твърди, че обжалваното решение е постановено в нарушение на закона, като събраните по делото доказателства не дават основания действията да бъдат квалифицирани като извършено престъпление по чл. 309 от НК. Излагат се доводи, че са неправилни за изводите на съда, че е изпълнен съставът на престъплението по чл. 309 от НК и от субективна страна. Твърди се, че не е обсъден въпроса за евентуално приложение на чл. 9, ал. 2 от НК, както и че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Иска се отменяването на решението и постановяване на ново, с което обв. Д. да бъде оправдана. По делото е постъпило и допълнение на въззивната жалба, в което се оспорват мотивите на първоинстанционното решение, обосновали осъждането на Д.. В жалбата и допълнението към нея не се съдържат доказателствени искания.

В разпоредително заседание на 23.12.2016 г. въззивният съд по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага събирането на нови гласни или писмени доказателства.

В провелото се последно по делото открито съдебно заседание пред въззивния съд защитникът на обв. Д. - адв. Й. поддържа жалбата, като моли на осн. чл. 24, ал.1, т.3 от НПК вр. чл. 80, ал.1, т.4 и ал. 3 от НК производството по делото да бъде прекратено поради изтичане на предвидената в закона давност.

В тази връзка обв. Д. заявява пред съда, че при констатация на съда, че е изтекла давността, желае производството по делото да се прекрати.

В хода на съдебните прения представителят на държавното обвинение счита, че правилно и законосъобразно Д. е била призната за виновна за извършено престъпление по чл. 309 от НК. Излага доводи, че събраните доказателства сочат, че същата е осъществила състава на престъпление по чл. 309 от НК. Относно решението, в частта, в която обв. Г. е признат за невиновен, представителят на държавното обвинение счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Застъпва становище, че в настоящата хипотеза не може да се приложи разпоредбата на чл. 9, ал.2 от НК, тъй като става въпрос не за един, а за четири съставени неистински документа, като освен това със съставянето на тези неистински документа е възникнало задължение за заплащането на определени услуги, които пострадалият не е могъл да ползва. Намира, че извършеното от Г. е с по-висок интензитет от извършеното от Д., поради което чл. 9, ал.2 от НК не следва да намери приложение.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на обвиняемата Д. - адв. Й. моли съда в случай, че не уважи искането за прекратяване на наказателното производство поради изтекла давност, да отмени обжалваното решение, като постанови ново, с което да оправдае подзащитната му Д.. Счита деянието, за което е обвинена Д. за несъставомерно, поради факта, че по делото не се установяват данни, за какъвто и да е мотив за извършване на вмененото престъпление. Намира за неправилно решението на първоинстанционния съд да отхвърли довода за приложение на чл. 9, ал. 2 от НК. Твърди се, че доказателствата не са обсъдени така, както изисква чл. 305, ал.2 от НПК, като са пренебрегнати показанията на свидетелката П..

Защитникът на обв. Г. - адв. С. оспорва протеста срещу оправдателната част на решението, като го намира за бланкетен и неотговарящ на материалите по делото. Намира решението на първостепенния съд, в частта, в която подзащитният му е оправдан за правилно и законосъобразно, като счита, че същото следва да бъде потвърдено. Присъединява се към заявеното от колегата му Й., като се съгласява с доводите му, че по отношение деянието, за което е повдигнато обвинение е настъпила погасителна давност, поради което делото следва да бъде прекратено.

Обвиняемите Д. и Г. в правото си на последна дума молят производството да бъде прекратено поради изтекла давност.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в протеста, в жалбата и допълнението към нея, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакувания акт намира за установено следното:

Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда диференцираната процедура по Глава ХХVIII от НПК, с оглед разпореждане на съдията-докладчик от 14.03.2014 г., при извършената от него проверка съгласно чл. 248, ал.2 от НПК.

Първоинстанционното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, която се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства и способи за събиране - експертизи, обсъдени в мотивите на решението. Контролираният съд е положил необходимите усилия за изясняване на обстоятелствата по делото и е направил своите доказателствени изводи въз основа на достъпния и възможен за събиране и проверка доказателствен материал. При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд не намери основания за промяна във фактическата обстановка по делото, която е следната:

Обвиняемата М.М.Д., ЕГН **********, е родена на *** ***, българка, българска гражданка, висше образование, безработна, неженена, с адрес в гр. София ул. "*** ********неосъждана.

Обвиняемият М.И.Г., ЕГН **********, е роден на *** ***, българин, български гражданин, средно специално образование, работи в "А.Т." ЕООД, неженен, с адрес в гр.София, ж.к. "Д.", бл. 502, вх.б, ет.5, ап. 14, неосъждан.

Обвиняемата Д. работела като "продавач-консултант в магазин "Office 1 Superstore" на Кооперация "П." ЕАД, находящ се в гр. София, ж.к. "Д.", ул. "********.

На 30.07.2009 г. докато била на работа в магазина обвиняемата М.М.Д. попълнила на компютър личните данни на свид. М.А.М. в бланка на договор за мобилни услуги с peг. № 70370481, отпечатала документа и впоследствие саморъчно написала трите имена на свидетеля, датата и мястото на съставяне на договора и положила подпис в графата "Данни и подпис на представителя на Глобул" и от името на М.А.М. в графа "Подпис на Потребителя". Договорът предвиждал предоставянето на мобилни услуги на свид. М.от страна на "К.Б.М." ЕАД за срок от 24 месеца. Договорът бил употребен от обв. Д. пред "К.Б.М." ЕАД като на 30.07.2009 г. бил активиран в Е-POS системата на "К.Б.М." ЕАД.

Съгласно заключението на изготвената по делото графическа експертиза - Протокол 146/2013 г. ръкописните текстове в графите касаещи оператора и потребителя в договор за мобилни услуги с peг. № 70370481 били изписани от обвиняемата М.М.Д.. Подписите в графите за потребител и в графата "Данни и подпис на представителя на Глобул" в договора били положени от обвиняемата М.М.Д..

Обвиняемият М.И.Г. работел като "Младши продавач- консултант" в магазин на "А.Т." ЕАД, находящ се в гр. София, ж.к. "Д.", ул. "**********, К.София.

В магазинът на 22.06.2011 г. отишъл свид. М.А.М., заедно с дъщеря си - свид. П.М.П.. М.поискал да прехвърли стационарния си телефон от "Виваком" към "Глобул". Той сключил договор за фиксирани услуги и попълнил съответно заявление, като му било обяснено, че телефонът ще бъде прехвърлен до една седмица.

Възникнали обаче трудности при въвеждане на заявлението, договорът за фиксирани услуги и придружаващите го документи в системата на "К.Б.М." ЕАД, поради което обвиняемият М.И.Г. на посочената дата върху бланка на Заявление за пренасяне на номер в мрежата на "Глобул" попълнил на компютър личните данни на свид. М., отпечатал документа и впоследствие саморъчно написал трите имена на свид. М., датата и мястото на съставяне на договора и положил подпис в графа "Продавач-консултант" и от името на свид. М.в графа "Потребител". Заявлението на 22.06.2011 г. било въведено в системата на "К.Б.М." ЕАД.

По-късно същия ден, върху бланка на договор за фиксирани услуги с peг. номер 601040701 обвиняемият Г. саморъчно написал трите имена на свид. М., датата и мястото на съставяне на договора и положил подпис от негово име в графа "Подпис на Потребителя". На 22.06.2011 г. бил въведен в системата на "К.Б.М." ЕАД. На същата дата, върху бланка на Приложение към Договор за фиксирани услуги заявка № 601040701 от 22.06.2011г обвиняемият Г. саморъчно написал трите имена на свид. М., датата и мястото на съставяне на документа и положил подпис от негово име в графа "Потребител". Приложението на 22.06.2011 г. било въведено в системата на "К.Б.М." ЕАД. Накрая обвиняемият Г. саморъчно изписал трите имана, дата и място на съставяне и положил подпис от името на свид. М.върху бланка на Общи условия на промоция Welcome Guarantee от 22.06.2011 г. Документът бил въведен в системата на "К.Б.М." ЕАД на 22.06.2011 г.

Съгласно заключението на изготвената в хода на досъдебното производство графическа експертиза - Протокол 78/2013 г. ръкописните текстове в графите касаещи оператора и потребителя в договор за фиксирани услуги с рег. номер 601040701 от 22.06.2011 г., приложение към него и Общи условия на промоция Welcome Guarantee към Договор за фиксирани услуги заявка № 601040701 от 22.06.2011 г. и в заявление за пренасяне на номер в мрежата на Глобул от 22.06.2011 г. са изписани от обвиняемия М.И.г. Подписите в графите за потребител в договора, приложение и общите условия към него както и в заявление за пренасяне на номер в мрежата на Глобул не са положени от М.А.М., а са положени от обвиняемия М.И.г.

Изложената фактическа обстановка се установява на базата на събраните непосредствено пред първоинстанционния съд и приобщените по реда на чл. 378, ал. 2 от НПК гласни, писмени и веществени доказателства: обясненията на обвиняемата Д., обясненията на обв. Г. на свидетелите М., П., В. и Г., справка за номера към ЕГН на клиент, допълнително споразумение от 05.01.2010 г., преписи от договори за мобилни услуги, приложени към писмо от "К.Б.М." ЕАД от 13.03.2012 г., писмени доказателства, приложени към писмо от "К.Б.М." ЕАД от 31.05.2012 г., вкл. заявка № 70370481 от 30.07.2009 г., договор за фиксирани услуги с per. номер 601040701 от 22.06.2011 г. и приложение, Общи условия на промоция Welcome Guarantee към Договор за фиксирани услуги заявка № 601040701 от 22.06.2011 г., заявление за пренасяне на номер в мрежата на Глобул от 22.06.2011 г., протоколи за снемане на образци, справка от "А.Т." ЕООД, справка от Кооперация "П.", трудов договор от 22.05.2009 г., длъжностна характеристика, декларация, справка от "А.Т." ЕООД, допълнително споразумение, трудови договори, длъжностни характеристики, и справки за съдимост; способи за доказване - заключение на графическа експертиза Протокол 78/2013 г., заключение на графическа експертиза Протокол 146/2013 г.

Въззивният съдебен състав намира, че първоинстанционният съд е събрал необходимите за изясняване на истината доказателства и в това отношение не е допуснал процесуални нарушения, с които да е ограничил правата на страните да сочат доказателства, като е изпълнил задължението си да вземе всички необходими мерки за разкриване на истината.

Подобно на първата инстанция, въззивният съд намира, че обстоятелствата, относими към предмета на установяване по делото, се установяват по еднопосочен и категоричен начин от събраните по делото доказателства, а именно полагането на подписи от страна на двамата обвиняеми върху инкриминираните документи от името на свид. М.А.М.. В подкрепа на горния извод се явяват изготвените в хода на досъдебното производство и приети по делото два броя графически експертизи, на заключенията, на които въззивният съд напълно се доверява, като ги намира за компетентно и обективно изготвени, даващи конкретни отговори на поставените им задачи, както и показанията на разпитаните по делото свидетели М.и П..

Въззивната инстанция споделя доказателствените изводи, до които е достигнал районният съд, като подобно на него намира, че следва да бъдат кредитирани показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като същите съответстват помежду си и най-вече на писмените документи по делото, а също и на заключенията на изготвените в хода на досъдебното производство графически експертизи.

В тази връзка от особено значение за изясняване на обективната истина са явява дадените пред първоинстанционния съд показания на свид. М., допълнени с прочетените по реда на чл. 281, ал.4 вр. ал.5, ал.3 вр. ал.1, т.2 от НПК показния на свидетеля, от досъдебното производство. От показанията на посочения свидетел се установява по безспорен начин обстоятелството, че същият не е положил подпис под името си на инкриминираните документи, както и факта, че през 2011 г. посетил, заедно с дъщеря си - свид. П.М.П. магазин на "А.Т." ЕАД, находящ се в гр. София, ж.к. "Д.", ул. "**********, К.София, където поискал да прехвърли фиксирания си телефон от мрежата на "Виваком" към тази на "Глобул". Посоченото обстоятелство се потвърждава от показанията на свид. П., която дава сведения пред първоинстанционния съд, че при посещението на въпросния магазин баща - свид. М., е сключил договор за прехвърляне на домашният си телефон към мрежата на "Виваком", но до реално прехвърляне на телефонния номер, така и не се стигнало.

Правилно е решението на първоинстанционния съд да подходи с доверие към показанията на свид. В. и свид.Г.(служители на "А.Т." ЕАД), като източник на пряка доказателствена информация относно начина на работа на служителите на дружеството при сключване на договори с потребители, като в показанията си свидетелите дават сведения и относно обстоятелството, че поради проблем с офис техниката се е случвало да им бъдат върнати от бекофиса сканирани договори (като нечетливи), поради което се налагало същите да се коригират от служителите на място.

Във връзка с показанията на горните свидетели, както правилно е констатирал в мотивите на решението си и първостепенният съд, няма как да бъде пренебрегнат и факта, че обясненията на обвиняемия Г. се намират в пълна корелация с тях. С оглед горното обстоятелство въззивната инстанция намира за правилно решението на районния съд да се довери на обясненията на обв. Г., отчитайки двояката им същност - като основно средство за защита и като важно доказателствено средство, относно обстоятелството, че инкриминираните документи са били подписани от обв. Г. (от името на свид. М.), но след изрично изявена воля на свид. М.да подаде заявление за пренасяне на фиксирания си номер, поради възникнали трудности с обработката на документите. Така изнесените обяснения не се явяват изолирани, а се подкрепят убедително от събрания по делото доказателствен материал

Към обясненията на другия обвиняем - М.Д., законосъобразно първоинстанционният съд не е подходил с доверие. Заявеното от обвиняемата обстоятелство, че става въпрос за недоразумение, въззивният съд намира за опит за изграждане на защитна позиция, доколкото в конкретния случай е налице целенасочен волеви акт от нейна страна, изразяващ се в съзнателно съставяне на частен документ, чрез саморъчно подписване на инкриминирания документ от името на свидетеля М..

Изброените по горе писмени доказателства настоящата инстанция кредитира, като изясняващи обективната истина по делото и допълващи цялостната фактическа обстановка по случая.

Въззивният съд споделя доводите на обвиняемата М.Д. и защитата й, че са настъпили предвидените в закона предпоставки за отмяна на присъдата в осъдителната й част и прекратяване на наказателното производство, поради изтичане на абсолютната давност за наказателно преследване. Това е така, защото срещу обвиняемата Д. е внесен обвинителен акт за извършено от нея престъпление по чл. 309, ал.1 от НК, извършено на 30.07.2009 г. Към момента на извършване на деянието, наказанието, което се е предвиждало от Наказателния закон е до 2 години "лишаване от свобода", като в последствие размерът на предвиждащото се наказание не е изменян от законодателя.

С оглед предвидения в закона максимум на наказанието за това престъпление (две години "лишаване от свобода") и разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 4 НК, наказателното преследване се изключва по давност, когато не е възбудено в продължение на пет години, а съгласно разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НК, независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 80 НК, т.е. в настоящия случай - общо срок от седем години и половина.

Доколкото обвинението е повдигнато за деяние с краен момент 30.07.2009 г. абсолютната погасителна давност е изтекла на 30.01.2017 г. - преди наказателното производство да е приключило с влязъл в сила съдебен акт. Едновременно с това и предвид разпоредбата на чл. 24, ал. 2 НПК, налице е изрично волеизявление на обвиняемата Д. за прекратяване на производството. Предвид гореизложеното, за въззивния съд не съществува възможност да се произнесе по същество, като атакуваната присъда, следва да бъде отменена по отношение на подсъдимата Д., а производството по делото - прекратено.

По отношение на другия обвиняемия М.Г., въззивният съд намира за правилно решението на първоинстанционния съд да приеме, че същият не е осъществил състава на престъплението по чл. 309, ал. 1, вр. чл. 26 от НК.

Законосъобразно първата инстанция е стигнала до извода, че от обективна страна са налице всички признаци на престъпния състав. Предмет на престъплението са частни документи - Заявление за пренасяне на номера в мрежата на "Глобул", Договор за фиксирани услуги заявка № 601040701 от 22.06.2011 г., Приложение към него и Общи условия на промоция. Същите са частни документи, тъй като не са били издадени по установен ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му. Престъплението е двуактно и изпълнителното му деяние е в две фази.

Първият акт е съставянето на неистинския документ, което в процесния случай е извършено от обвиняемия. По делото безспорно е установено чрез писмени доказателства и заключенията на графическите експертизи, че имената и подписите в графи "за потребителя" (свид. М.), в инкриминираните документи са били изписани и положени именно от обвиняемия Г., за което обстоятелство не е налице спор между страните. Съставянето на неистински документ представлява писмено обективиране на изявление с претендирано правно значение по такъв начин, че на това изявление се придава вид като че ли е написано, респ. подписано от друго лице, а не от онова, което фактически е сторило това /чл. 93, т. 6 НК/. Изпълнен е и вторият акт на изпълнителното деяние, чрез употребата на неистинските частни документи от страна на обвиняемия г. Правилни за изводите на районния съд, че обв. Г. е съзнавал, че подписва документите от името на свид. М., следователно е осъзнавал, че лицето, което ги подписва е различно от лицето, посочено в тях като потребител.

Независимо от горните съображения въззивната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че спрямо обвиняемия Г. следва да намери приложение нормата на чл. 9, ал. 2 от НК, доколкото по делото безспорно се установи, че инкриминираните документи са били подписани от обв. Г. (от името на свид. М.), след изрично изразена воля на свид. М.да подаде заявление за пренасяне на фиксирания си номер, като обвиняемото лице е извършило инкриминираните действия поради възникнали трудности с обработката на документите от системата на мобилния оператор.

Разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК посочва две хипотези, при които извършеното деяние не представлява престъпление. Основанието за това е, че деянието или въобще не е общественоопасно или разкрива такава степен на обществена опасност, която е явно незначителна. При това и двете хипотези законът свързва с факта, че деянието се явява малозначително. При осъществена хипотеза на чл. 9, ал.2 от НК конкретното поведение по същество не е това, което е имал предвид законодателя при създаване на съответната норма от НК.

За да е определено като престъпно конкретното поведение, то следва да покаже типичната за този тип прояви степен на засягане на обекта на деянието, което да обоснове използването на санкционните средства на наказателното право и да ги направи обществено приемливи. Установената фактическа обстановка по делото по категоричен начин установява много ниска степен на увреждане на обществените отношения. Действията на подсъдимия, макар и неправомерни не са довели до неблагоприятни последици за свид. М., доколкото същият съзнателно е прибягнал до услугите на обв. Г. с цел да подаде заявление за пренасяне на фиксирания номер и сключване на договор за фиксирана услуга, а от друга страна до пренасяне на номера така и не се е стигнало. В обобщение на гореизложеното, въззивния съд счита, че правилно действията на подсъдимия се подведени от страна на контролираната инстанция под признаците на нормата на чл. 9, ал. 2 от НК, като възраженията на прокурора в посока, че чл. 9, ал.2 от НК не следва да намери приложение, настоящият съдебен състав намира за неоснователни.

Въззивната инстанция намира за неоснователно възражението на защитата на обв. Г., че по отношение вмененото му престъпление е изтекла предвидената в закона абсолютна погасителна давност, с оглед на което и производството спрямо него не следва да бъде прекратено.

Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 4 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК, Софийският градски съд, НО, Х въззивен състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА решение от 24.03.2015 г. по НОХД № 21861/2013 г., СРС, НО, 107 състав, в частта, с която обвиняемата М.М.Д. е призната за виновна в това, че на 30.07.2009 г. в гр. София, магазин "Office 1 Superstore", находящ се в ж.к. "Д.", ул. "********, съставила неистински частен документ - Договор за мобилни услуги, заявка № 70370481 от 30.07.2009 г. като положила подпис в графа "Подпис на клиента" от името на М.А.М., ЕГН: ********** и го употребила на 30.07.2009 г. пред "К.Б.М." ЕАД, за да докаже, че съществуват договорни отношения между М.А.М., като потребител и "К.Б.М." ЕАД, като оператор - престъпление по чл. 309, ал. 1 НК и на основание чл. 78а НК, вр. чл. 378, ал. 4, т. 1 НПК е освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание "глоба" в размер на 1000 (хиляда) лева и ПРЕКРАТЯВА наказателното производство в тази част.

ОТМЕНЯВА решението и в частта, с която обв. Д. е осъдена да заплати направените по делото разноски в размер на 59,24 лева.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

Решението в частта за прекратяване на наказателното производство подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.