Решение № 3142 от 11.12.2014 г. на РС - Варна по н. а. х. д. № 4990/2014 г.
Данни за делото
Съд: Районен съд - Варна
Вид на делото: НАХД
Номер на делото: 4990
Година: 2014
Съдебен състав / Съдия: XXIII състав, ДАНИЕЛА М. МИХАЙЛОВА
Данни за акта
Вид на акта: Решение
Номер на акта: 3142
Дата на постановяване: 11.12.2014 г.
Дата на влизане в сила:
Статус на акта: Не е влязъл в сила
Дата на постановяване на мотива:
Данни за изпращане в по-висша инстанция
Съд: Административен съд - Варна
Изходящ номер: 669
Година: 2015
Тип на документа: Писмо
Дата на изпращане: 22.01.2015 г.
Резултат от обжалване:
РЕШЕНИЕ
№ 3142/11.12.2014 г.
Година 2014 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд двадесет и трети състав
На осми декември Година две хиляди и четиринадесета
В публично заседание в следния състав:
Съдия Даниела Михайлова
Секретар Г.И.
като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 4990 по описа на съда за 2014 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на "Р.Л. " ЕООД, представлявано от В.С.Ч.- ЕГН **********, против Наказателно постановление № 23-0001122/09.09.2014 г. на Директора на Регионална дирекция"АА"-Варна, с което на "Р.Л. " ЕООД е наложено административно наказание " Имуществена санкция " в размер на 1 000 лв. на основание чл. 96 "г" от ЗАвП.
С жалбата се навеждат доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила-съставяне на акта след изтичане на срока по чл. 34 от ЗАНН, липса на задължителните по смисъла на чл. 42 от ЗАНН реквизити, посочване на повече от едно изпълнително деяние, несъответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и приетата за нарушена правна норма идр.Оспорва се и извършването на нарушението от фактическа страна, с оглед датата на валидност на удостоверението за психологическа годност и тази на сключване на трудовия договор с водача.Поради тези и други съображения се иска отмяна на постановлението.
В съдебно заседание, въззивната страна, редовно призована, представлява се от управителя си въз.Ч., който поддържа жалбата на посочените в нея основания.По същество отново се иска отмяна на постановлението като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител.По същество се твърди, че в хода на производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, че извършването на нарушението е доказано по необходимия начин и се иска постановлението да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 23.07.2014 г., при проверка на представени документи от страна на "Р.Л. " ЕООД ***, св. К.К. установил, че дружеството притежава лиценз за извършване на международен автомобилен превоз на товари.На 06.01.2014 г. между дружеството и Д. Ч. бил сключен трудов договор, по силата на който той следвало да изпълнява длъжността " шофьор товарен автомобил автомобилни превози".Водачът притежавал удостоверение за психологическа годност № 9866, което обаче било валидно до 05.01.2014 г.Към 06.01.2014 г. той нямал валидно удостоверение и въпреки това на същата дата извършил международен превоз на товари с автомобил на дружеството.
Поради установеното при проверката св.К. съставил против "Р.Л. " ЕООД акт за установяване на нарушение, в който посочил че превозвачът на 06.01.2014 г. е назначил работника на длъжост " шофьор на товарен автомобил / международни превози/ и в последствие го е допуснал до управление и извършване на такъв превоз, без същия да отговаря на изискванията за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл. 152, ал.1, т.2 от ЗДвП.Нарушението било квалифицирано като такова по чл. 7 "а" ал.2 пр. последно от ЗАвП вр. чл. 8, ал.1 от Наредба № 36/ 15.05.2006 г. на МТ.При предявяването на акта, както и в срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН възражения не били направени и депозирани.
Въз основа на съставения акт и писмените доказателства по преписката, наказващият орган издал атакуваното постановление.С него била възприета изцяло описаната в акта фактическа обстановка и правната квалификация на нарушението- по чл. 7 "а" ал.2 пр. последно отЗАвП вр. чл. 8, ал.1 от Наредба № 36/ 15.05.2006 г. на МТ.За него, на " Р.л. " ЕООД, представлявано от въз. Ч. била наложена "Имуществена санкция" в размер на 1 000 лв. на основание чл. 96 "г" от ЗАвП.
В хода на съдебното следствие бе разпитан св. К.К. -свидетел при съставяне на акта, чиито показания съдът кредитира като дадени безпристрастно и обективно. От показанията му стана ясно, че нарушението се състои в това, че превозвача е назначил на работа водач, който няма валидно удостоверение за психологическа годност, както и че това е станало ясно при извършена на 23.07.2014 г. проверка на дейността на дружеството.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно-наказателната преписка, приобщените в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства, които преценени в тяхната взаимносвързаност са логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление № 23-0001122 / 09.09.2014 г. е издадено от компетентен орган- от Директора на Регионална дирекция "Автомобилна инспекция"-Варна към изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", съгласно заповед № РД-08-702/10.12.2013 г.на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и в шест месечния преклузивен срок.Актът също е съставен в срока по чл. 34, ал.1 от ЗАНН.Видно от доказателствата по делото, че нарушението е установено на 23.07.2014 г. при извършена документална проверка, когато е съставен и акта.В този смисъл нарушителя е станал известен на наказващия орган в този момент, от който започват да текат сроковете за ангажиране на неговата отговорност.Поради това възраженията в тази насока са неоснователни.
Съдът намира обаче, че в хода на административно-наказателното производство са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.Безспорно от доказателствата по делото се установява, че на 06.01.2014 г. Д.Ч. е бил назначен като "шофьор на товарен автомобил" / международни превози/ и е започнал извършването на такъв превоз на същата дата.Това се доказва от приложения трудов договор, товарителница и тахографски лист за 06.01.2014 г. и 07.01.2014 г.Безспорно е също така, че този водач към 06.01.2014 г. не е имал валидно удостоверение за психологическа годност, тъй като валидността на притежаваното от него е изтекла на 05.01.2014 г.В тази връзка възраженията, че този ден е бил неделя и че срока следва да счита за изтекъл на следващия ден, са неоснователни.Срокът на изтичане на валидността на удостоверение или документ не е обвързан с това дали последния ден е почивен или работен.При така установеното от фактическа страна може да се направи извод, че от страна на превозвача на 06.01.2014 г. са извършени две административни нарушения, доколкото с водача е бил сключен трудов договор без той да притежава валидно удостоверение за психологическа годност и е извършвал международен превоз на товари.При съставяне на акта и издаване на постановлението обаче всички тези действия са били приети за едно нарушение и то по чл. 7 "а" ал.2 пр. последно отЗАвП вр. чл. 8, ал.1 от Наредба № 36/ 15.05.2006 г. на МТ .Тези правни норми сочат, че лицензираните превозвачи могат да осъществяват превоз на товари само с водачи, които отговарят на изискванията за психологическа годност, определени с наредбата, според която пък при всяко постъпване на работа и при извършване на дейност като водач на автомобили за обществен превоз на товари, лицата представят удостоверение за психологическа годност.От анализа на приетите за нарушени правни норми става ясно, че осъществяването на превоз от водач, който не отговаря на изискванията за психологическа годност е самостоятелно административно нарушение, различно от това визирано в чл. 8, ал.1 от Наредбата, доколкото задължението за представяне на удостоверение за психологическа годност е вменено за изпълнение от страна на водача, а не на превозвача.От друга страна нито в акта, нито в постановлението е посочено на кои точно изисквания за психологическа годност не е отговарял водача когато е бил назначен на работа и когато е допуснат да извърши превоз.Едва в хода на съдебното следствие св.К. уточнява, че водача не е имал удостоверение за психологическа годност, тъй като предходното е било изтекло на 05.01.2014 г.На свой ред наказващия орган е наложил на "Р.л." ЕООД наказание на основание чл. 96 "г" от ЗАвП, като в тази норма е предвидена санкция за този, който назначи на работа водач на автомобил, с който се извършва обществен превоз на товари, без водача да притежава валидно удостоверение за психологическа годност, като такива конкретни факти не са посочени в описанието на нарушението от фактическа страна нито в акта, нито в постановлението.Поради изложеното до тук съдът намира, че остава неясно за какво точно нарушение е ангажирана отговорността на превозвача- за допускане на извършване на превоз или назначаване на работа в противоречие с нормативните изисквания. По този начин в хода производството е било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което безспорно е нарушило правото на защита на наказаното лице да разбере в извършването на какво нарушение е обвинено с неговите обективни характеристики.В този смисъл е и решени по н.а.х.д № 5906/2013 г. на ВРС, потвърдено с решение по к.а.н.д. № 634/2014 г. на Адм.съд-Варна.
С оглед на изложеното до тук, съдът намира че наказателното постановление е неправилно, необосновано и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0001122/09.09.2014 г. на Директора на Регионална дирекция"АА"-Варна, с което на "Р.Л. " ЕООД е наложено административно наказание " Имуществена санкция " в размер на 1 000 лв. на основание чл. 96 "г" от ЗАвП.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК .
След влизане в сила на съдебното решение, административно- наказателната преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Данни за делото
Съд: Районен съд - Варна
Вид на делото: НАХД
Номер на делото: 4990
Година: 2014
Съдебен състав / Съдия: XXIII състав, ДАНИЕЛА М. МИХАЙЛОВА
Данни за акта
Вид на акта: Решение
Номер на акта: 3142
Дата на постановяване: 11.12.2014 г.
Дата на влизане в сила:
Статус на акта: Не е влязъл в сила
Дата на постановяване на мотива:
Данни за изпращане в по-висша инстанция
Съд: Административен съд - Варна
Изходящ номер: 669
Година: 2015
Тип на документа: Писмо
Дата на изпращане: 22.01.2015 г.
Резултат от обжалване:
РЕШЕНИЕ
№ 3142/11.12.2014 г.
Година 2014 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд двадесет и трети състав
На осми декември Година две хиляди и четиринадесета
В публично заседание в следния състав:
Съдия Даниела Михайлова
Секретар Г.И.
като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 4990 по описа на съда за 2014 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на "Р.Л. " ЕООД, представлявано от В.С.Ч.- ЕГН **********, против Наказателно постановление № 23-0001122/09.09.2014 г. на Директора на Регионална дирекция"АА"-Варна, с което на "Р.Л. " ЕООД е наложено административно наказание " Имуществена санкция " в размер на 1 000 лв. на основание чл. 96 "г" от ЗАвП.
С жалбата се навеждат доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила-съставяне на акта след изтичане на срока по чл. 34 от ЗАНН, липса на задължителните по смисъла на чл. 42 от ЗАНН реквизити, посочване на повече от едно изпълнително деяние, несъответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и приетата за нарушена правна норма идр.Оспорва се и извършването на нарушението от фактическа страна, с оглед датата на валидност на удостоверението за психологическа годност и тази на сключване на трудовия договор с водача.Поради тези и други съображения се иска отмяна на постановлението.
В съдебно заседание, въззивната страна, редовно призована, представлява се от управителя си въз.Ч., който поддържа жалбата на посочените в нея основания.По същество отново се иска отмяна на постановлението като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител.По същество се твърди, че в хода на производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, че извършването на нарушението е доказано по необходимия начин и се иска постановлението да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 23.07.2014 г., при проверка на представени документи от страна на "Р.Л. " ЕООД ***, св. К.К. установил, че дружеството притежава лиценз за извършване на международен автомобилен превоз на товари.На 06.01.2014 г. между дружеството и Д. Ч. бил сключен трудов договор, по силата на който той следвало да изпълнява длъжността " шофьор товарен автомобил автомобилни превози".Водачът притежавал удостоверение за психологическа годност № 9866, което обаче било валидно до 05.01.2014 г.Към 06.01.2014 г. той нямал валидно удостоверение и въпреки това на същата дата извършил международен превоз на товари с автомобил на дружеството.
Поради установеното при проверката св.К. съставил против "Р.Л. " ЕООД акт за установяване на нарушение, в който посочил че превозвачът на 06.01.2014 г. е назначил работника на длъжост " шофьор на товарен автомобил / международни превози/ и в последствие го е допуснал до управление и извършване на такъв превоз, без същия да отговаря на изискванията за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл. 152, ал.1, т.2 от ЗДвП.Нарушението било квалифицирано като такова по чл. 7 "а" ал.2 пр. последно от ЗАвП вр. чл. 8, ал.1 от Наредба № 36/ 15.05.2006 г. на МТ.При предявяването на акта, както и в срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН възражения не били направени и депозирани.
Въз основа на съставения акт и писмените доказателства по преписката, наказващият орган издал атакуваното постановление.С него била възприета изцяло описаната в акта фактическа обстановка и правната квалификация на нарушението- по чл. 7 "а" ал.2 пр. последно отЗАвП вр. чл. 8, ал.1 от Наредба № 36/ 15.05.2006 г. на МТ.За него, на " Р.л. " ЕООД, представлявано от въз. Ч. била наложена "Имуществена санкция" в размер на 1 000 лв. на основание чл. 96 "г" от ЗАвП.
В хода на съдебното следствие бе разпитан св. К.К. -свидетел при съставяне на акта, чиито показания съдът кредитира като дадени безпристрастно и обективно. От показанията му стана ясно, че нарушението се състои в това, че превозвача е назначил на работа водач, който няма валидно удостоверение за психологическа годност, както и че това е станало ясно при извършена на 23.07.2014 г. проверка на дейността на дружеството.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно-наказателната преписка, приобщените в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства, които преценени в тяхната взаимносвързаност са логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление № 23-0001122 / 09.09.2014 г. е издадено от компетентен орган- от Директора на Регионална дирекция "Автомобилна инспекция"-Варна към изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", съгласно заповед № РД-08-702/10.12.2013 г.на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и в шест месечния преклузивен срок.Актът също е съставен в срока по чл. 34, ал.1 от ЗАНН.Видно от доказателствата по делото, че нарушението е установено на 23.07.2014 г. при извършена документална проверка, когато е съставен и акта.В този смисъл нарушителя е станал известен на наказващия орган в този момент, от който започват да текат сроковете за ангажиране на неговата отговорност.Поради това възраженията в тази насока са неоснователни.
Съдът намира обаче, че в хода на административно-наказателното производство са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.Безспорно от доказателствата по делото се установява, че на 06.01.2014 г. Д.Ч. е бил назначен като "шофьор на товарен автомобил" / международни превози/ и е започнал извършването на такъв превоз на същата дата.Това се доказва от приложения трудов договор, товарителница и тахографски лист за 06.01.2014 г. и 07.01.2014 г.Безспорно е също така, че този водач към 06.01.2014 г. не е имал валидно удостоверение за психологическа годност, тъй като валидността на притежаваното от него е изтекла на 05.01.2014 г.В тази връзка възраженията, че този ден е бил неделя и че срока следва да счита за изтекъл на следващия ден, са неоснователни.Срокът на изтичане на валидността на удостоверение или документ не е обвързан с това дали последния ден е почивен или работен.При така установеното от фактическа страна може да се направи извод, че от страна на превозвача на 06.01.2014 г. са извършени две административни нарушения, доколкото с водача е бил сключен трудов договор без той да притежава валидно удостоверение за психологическа годност и е извършвал международен превоз на товари.При съставяне на акта и издаване на постановлението обаче всички тези действия са били приети за едно нарушение и то по чл. 7 "а" ал.2 пр. последно отЗАвП вр. чл. 8, ал.1 от Наредба № 36/ 15.05.2006 г. на МТ .Тези правни норми сочат, че лицензираните превозвачи могат да осъществяват превоз на товари само с водачи, които отговарят на изискванията за психологическа годност, определени с наредбата, според която пък при всяко постъпване на работа и при извършване на дейност като водач на автомобили за обществен превоз на товари, лицата представят удостоверение за психологическа годност.От анализа на приетите за нарушени правни норми става ясно, че осъществяването на превоз от водач, който не отговаря на изискванията за психологическа годност е самостоятелно административно нарушение, различно от това визирано в чл. 8, ал.1 от Наредбата, доколкото задължението за представяне на удостоверение за психологическа годност е вменено за изпълнение от страна на водача, а не на превозвача.От друга страна нито в акта, нито в постановлението е посочено на кои точно изисквания за психологическа годност не е отговарял водача когато е бил назначен на работа и когато е допуснат да извърши превоз.Едва в хода на съдебното следствие св.К. уточнява, че водача не е имал удостоверение за психологическа годност, тъй като предходното е било изтекло на 05.01.2014 г.На свой ред наказващия орган е наложил на "Р.л." ЕООД наказание на основание чл. 96 "г" от ЗАвП, като в тази норма е предвидена санкция за този, който назначи на работа водач на автомобил, с който се извършва обществен превоз на товари, без водача да притежава валидно удостоверение за психологическа годност, като такива конкретни факти не са посочени в описанието на нарушението от фактическа страна нито в акта, нито в постановлението.Поради изложеното до тук съдът намира, че остава неясно за какво точно нарушение е ангажирана отговорността на превозвача- за допускане на извършване на превоз или назначаване на работа в противоречие с нормативните изисквания. По този начин в хода производството е било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което безспорно е нарушило правото на защита на наказаното лице да разбере в извършването на какво нарушение е обвинено с неговите обективни характеристики.В този смисъл е и решени по н.а.х.д № 5906/2013 г. на ВРС, потвърдено с решение по к.а.н.д. № 634/2014 г. на Адм.съд-Варна.
С оглед на изложеното до тук, съдът намира че наказателното постановление е неправилно, необосновано и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0001122/09.09.2014 г. на Директора на Регионална дирекция"АА"-Варна, с което на "Р.Л. " ЕООД е наложено административно наказание " Имуществена санкция " в размер на 1 000 лв. на основание чл. 96 "г" от ЗАвП.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК .
След влизане в сила на съдебното решение, административно- наказателната преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Няма коментари:
Публикуване на коментар