Определение № 91 от 27.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4990/2014 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Ценка Георгиева
чл. 333,
чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТПроизводството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Х. Б., подадена от пълномощника й адв. В. Я., срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд, ГО 8 с-в, № 588 от 17.04.2014 г. по в. гр. д. № 560/2014 г., с което са отхвърлени предявените от А. Х. Б. против [община] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ.
Ответникът [община] в подадения писмен отговор от пълномощника юрисконсулт Р. С. моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да отхвърли предявените от А. Х. Б. против [община] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, въззивният съд е приел, че от събраните по делото писмени доказателства и свидетелските показания по несъмнен начин е установено извършването от ищцата на описаните в заповедта за уволнение нарушения на трудовата дисциплина. Приел е за установено от фактическа страна, че ищцата, която работила като лекар ординатор за медицинско обслужване в здравен кабинет във В. "Г. С. Р.", не е идвала редовно на работа. Училището има квота по 5 деца за всяка паралелка за деца с трайни увреждания, които се водят на отчет в медицинския кабинет под наблюдението на лекар, но ищцата никога не предупреждавала, когато затваряла кабинета, а от 27 април до края на учебната година кабинетът бил запечатан от ищцата с лейкопласт. Налагало се постоянно да викат Бърза помощ и да ползват кабинета на училище "Св. Св. К. и М." поради липсата на медицинско обслужване. Дори когато си сложила работно време ищцата не го спазвала и директорката разбирала от учители и ученици, че пак я няма. Ищцата категорично отказала да се вписва в присъствената книга на училището. За тези нарушения директорът на училището многократно сигнализирал [община] с докладни и жалби за неспазване на работното време, затваряне на кабинета и жалби от родители.
От правна страна съдът е приел, че след като трудът е бил престиран в училището, то д-р Б. е била длъжна да спазва правилата за работа и присъствие, установени във В.. Като не е изпълнявала, задълженията, вмени й с установените в училището вътрешни правила за работа и организация, въззиваемата е извършила нарушение на трудовата дисциплина. За част от периода на отсъствието на ищцата са налице обективни причини - временна неработоспособност поради заболяване, но ищцата не е изпълнила задължението си да уведоми директорката за своите отсъствия, за да може последната да обезпечи нормалното протичане на учебния процес. Във връзка с твърденията за нарушение на чл. 333 КТ, въз основа на заключението на изслушана по делото тройна съдебно-медицинска експертиза съдът е приел, че ищцата не страда нито от онкологично заболяване, нито от захарен диабет. Не са намерени доказателства и за исхемична болест на сърцето - няма анамнестични данни за да бъде поставена тази диагноза.
К. А. Х. Б. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по няколко въпроса: когато уволнението е обосновано със системни нарушения на трудовата дисциплина, но за част от тях са изтекли сроковете на налагане на наказание, следва ли уволнението да се отмени; каква доказателствена стойност имат издадени от служители на предприятието документи, въз основа на които е издадена заповедта за уволнение; какъв е давностният срок за налагане на наказание когато нарушенията са констатирани с такива документи; следва ли да се възприеме заключението на медицинската експертиза, ако не са направени медицински изследвания и длъжен ли е работодателят при това положение да изпълни задълженията си по чл. 333, ал. 1, т. 1 и 3, и по ал. 2 КТ; длъжен ли е съдът да изложи мотиви защо кредитира показанията на свидетели - служители на предприятието; доколко е достоверно заключението на медицинската експертиза след като на ищцата не е дадена възможност да направи допълнителни тестове; следвало ли е съдът да приеме предходна психиатрична експертиза; кои норми регламентират трудовото правоотношение на лекаря в училище; защо съдът не посочва конкретно кои нарушения се включват в изброените в заповедта за уволнение законови текстове; изпълнил ли е работодателят задълженията си да осигури на ищцата условия за изпълнение на работата, както и да пази достойнството й; налице ли е нарушение на трудовата дисциплина след като работодателят не е доказал виновно неизпълнение на трудовите задължения. Прилага съдебна практика.
Върховният касационен съд намира, че част от въпросите не са правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно т. 1 на ТР № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Доколко е достоверно заключението на медицинската експертиза, следвало ли е съдът да приеме предходна психиатрична експертиза, кои норми регламентират трудовото правоотношение на лекарят в училище, изпълнил ли е работодателят задълженията си да осигури на ищцата условия за изпълнение на работата и да пази достойнството му, налице ли е нарушение на трудовата дисциплина след като работодателят не е доказал виновно неизпълнение на трудовите задължения, не са правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а оплаквания за неправилност на съдебния акт -основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.
По въпроса за доказателствената стойност в съдебното производство на издадени от служители на предприятието документи, въз основа на които е издадена заповедта за уволнение, е налице трайно установена съдебна практика, съгласно която тези документи /докладни записки, сигнали и пр./ съставляват частни свидетелстващи документи и не се ползват с материална доказателствена сила. Поради това при оспорване на фактическите констатации на заповедта за уволнение, работодателят носи доказателствената тежест да установи нарушенията на трудовите задължения. Решението на въззивния съд е постановено в съответствие със съдебната практика като за доказани са приети тези нарушения на трудовата дисциплина, които са установени със свидетелски показания.
По първия от поставените въпроси, в съответствие със съдебната практика въззивният съд е приел, че при преценка на законосъобразността на уволнението от значение е изложеното в обстоятелствената част на мотивите на заповедта, а не посочените нормативни текстове. Поради това когато уволнението е обосновано със системни нарушения на трудовата дисциплина, но за част от тях са изтекли сроковете на налагане на наказание, съдът във всеки конкретен случай преценява дали тежестта на установените нарушения и другите обстоятелства по чл. 189, ал. 1 КТ обосновават налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. В случая съдът е извършил тази преценка като е съобразил тежестта на нарушенията с оглед значението на трудовата функция на ищцата за нормалния учебен процес и здравето на децата.
Относно прилагането на чл. 194, ал. 1 КТ е без значение с какъв акт са констатирани нарушенията, а моментът на узнаване на нарушението в неговите съществени обективни и субективни признаци от работодателя. В. съд е приложил разпоредбата на чл. 194, ал. 1 КТ в точния й смисъл като е приел, че узнаването на нарушенията от страна на кмета на [община] е към момента на входиране в общината на цитираните в заповедта докладни. Откриване на дисциплинарното нарушение означава узнаване от субекта на дисциплинарна власт на нарушаването на трудовата дисциплина, установено в съществените му признаци. В този смисъл например е решение № 231/13.06.2011 г. по гр. д. № 858/10 г. IV г. о. ВКС, по което въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по въпроса "относно момента, от който започва да тече срокът по чл. 194, ал. 1, пр. 1 КТ за налагане на дисциплинарното наказание". В отговор на поставения въпрос е прието, че откриване на нарушението означава узнаване от субекта на дисциплинарната власт на нарушаването на трудовата дисциплина, установено в съществените му признаци - субектът на нарушението, времето и мястото на извършването му, както и индивидуализиращите признаци на деянието от обективна и субективна страна, които да го квалифицират като нарушение. Узнаването на тези обстоятелства от други служители на работодателя не означава, че сроковете за налагане на наказанията са започнали да текат.
По поставените въпроси по прилагането на чл. 333, ал. 1, т. 1 и 3, и по ал. 2 КТ, в съответствие със съдебната практика съдът е приел, че при липса на данни за заболяване, включено в Наредба № 5/1987 г., ищцата не се е ползвала с предварителна закрила. В този смисъл е например решение № 492/17.06.2010 г. по гр. д. № 477/10 г. IV г. о. ВКС, по което въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по въпроса "прилага ли се закрилата от уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ, когато уволненият работник не е изпълнил задължението си по чл. 2 от Наредба № 5 от 1987 г. да уведоми работодателя, че страда от заболяване за което закрилата важи и да представи медицинската документация, установяваща това заболяване". Прието е, че закрилата по чл. 333 от КТ има обективен характер и цели да запази работника от неблагоприятните последици на уволнението по социални и хуманни критерии, поради което за нейното приложение няма значение дали работникът е изпълнил задълженията си по чл. 2 от Наредба № 5 от 1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от КТ, а има единствено значение дали към датата на връчване на заповедта за уволнение работникът е страдал от заболяване, посочено в чл. 1 от Наредбата.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд, ГО 8 с-в, № 588 от 17.04.2014 г. по в. гр. д. № 560/2014 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар