Закони и право

четвъртък, 3 август 2017 г.

РЕШЕНИЕ № 10179 София, 01.08.2017

РЕШЕНИЕ

10179
София, 01.08.2017

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в съдебно заседание на четиринадесети юни в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИНА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДОНКА ЧАКЪРОВА
ИЛИАНА СЛАВОВСКА
при секретар Мадлен Дукова
и с участието
на прокурора Тодор Мерджанов
изслуша докладваното
от съдиятаИЛИАНА СЛАВОВСКА
по адм. дело 4119/2016. Document Link Icon


Производството е по реда на чл. 208 -228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Басейнова дирекция [район] (БДИБР) с център [населено място] срещу решение № 229 от 08.02.2016 г., постановено по административно дело № 2618/2015 г. от Административен съд Пловдив, с което е отменена негова заповед № ЛС-01-27/28.09.2015 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на закона и необоснованост се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което оспорването на посочената заповед бъде отхвърлено. Излага съображения, че в случая неправилно е интерпретирано съдържанието на заповедта и е направена неправилна оценка на събраните по делото доказателства.
Ответникът по касационната жалба – В. Х. К. в представен писмен отговор и чрез процесуален представител оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:
Предмет на проверка за законосъобразност пред първоинстанционния съд е била заповед № ЛС-01-27/28.09.2015 г., издадена от Директора на БДИБР – [населено място], с която на К. – директор на дирекция „Контрол" в БДИБР – [населено място] е наложено дисциплинарно наказание „уволнение" на основание чл. 90, ал.1, т.5 във вр. с чл. 89, ал.1, ал.2, т. 1, т. 4 и т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) и на основание чл. 107, ал.1, т. 3 ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение.
Макар в касационната жалба да са наведени доводи единствено по отношение на направените изводи относно материалната незаконосъобразност на акта, предвид задължението на касационната инстанция да извърши служебно проверка за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон настоящият състав установи, че АС-Пловдив е постановил акта си в рамките на своята компетентност - след надлежно сезиране с жалба от лице, чийто права и законни интереси са засегнати от акта, при което решението е валидно и допустимо.
С обжалваното решение първоинстанционният съд приема, че оспореният пред него административен акт е издаден при допуснати нарушения на предвидените административнопроизводствени правила и в нарушение на материалния закон и неговата цел.
С посочената по-горе заповед на К. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" по чл. 90, ал.1 т.5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) за неизпълнение на задълженията по чл. 11, ал. 2, т. 1 от Правилника за дейността, организацията на работа и състав на басейновите дирекции и чл. 20, ал. 1 от ЗДСл и чл. 5, ал. 2 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, с което са осъществени дисциплинарни нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДСл и на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение е прекратено.
Съдът е изяснил спора по същество, като е събрал относимите към спора доказателства, като въз основа на същите е извел обоснован и законосъобразен извод, че от същите не се установява К. да е извършил деянията, за които е ангажирана дисциплинарната му отговорност. В касационната жалба са наведени доводи, че „твърденията" на съда са необосновани, но не се сочат конкретни доказателства, които да водят до изводи обратни на направените от съда. В случая съдът е направил пълен анализ на представените с административната преписка доказателства и на тези събрани в хода на съдебното производство, от които по безспорен начин се установява, че в случая неправилно на К. е наложено дисциплинарно наказание, тъй като не се установява извършването на нарушение на служебната дисциплина.
Относно първото дисциплинарно нарушение, описано в заповедта обосновано е прието, че в случая по повод изпратеният сигнал, постъпил на изнесеното работно място в [населено място] на 26.11.2014 г. К. е разпоредил извършването на проверка, като такава е извършена от служителите в рамките на компетентността им и възможностите на администрацията, в която не е имало назначен специалист – геодезист, при което на подателя на сигнала е изпратен отговор от дисциплинарнонаказващия орган, а не от служителя. При това правилен е и изводът на съда, че описаните в заповедта като нарушени разпоредби на длъжностна характеристика и на Правилника за дейността, организацията на работа и състав на БД, издаден от министъра на околната среда и водите не уреждат преки задължения за К..
По второто нарушение, посочено в заповедта правилно в обжалваното решение е прието, че изпратеният отговор на писмо от МОСВ, постъпило на 25.03.2015 г. е базиран на установеното при извършена проверка от служителите на БД в [населено място], изготвено е от главен експерт, съгласувано е от К., но също е подписано от дисциплинарнонаказващия орган. При това обоснован и съответен на доказателствата е изводът, че в случая не се установява извършване на нарушение на служебната дисциплина от страна на К..
При така направените фактически установявания, изцяло подкрепени от доказателствата по делото безспорно следва извод, че в случая не се установява К. да не е изпълнил служебните си задължения или такива по чл. 20 ЗДСл – произнасяне без забава по искания на граждани или да не е следвал поведение, което създава увереност у органите, чиято дейност подпомага, че могат да му се доверят и да разчитат на него.
Отделно от това е правилен и изводът, че в случая от съдържанието на заповедта не се установява въз основа на какво дисциплинарнонаказващият орган приема, че нарушенията са тежки, тъй като липсват съображения за това, а отделно не са посочени и конкретни настъпили вредни последици, които евентуално биха могли да обосноват такъв извод, при което заповедта е издадена при неспазване изискванията по чл. 91, ал.1 т.1 ЗДСл.
Правилен е и изводът, че в нарушение на изискванията по чл. 91, ал.1 т.4 ЗДСл липсва обсъждане, а съответно и съобразяване на цялостното служебно поведение на държавния служител. Наведеният в касационната жалба довод, че на същия е наложено наказание „забележка", което е заличено след изтичане на определения в закона срок е неотносим към извода за допуснатото нарушение на предвидените административнопроизводствени правила при налагане на дисциплинарното наказание. В случая не липсва такова обсъждане, както в заповедта, така и в решението по дисциплинарно дело № 1 от 24.09.2015 г., като не се установява този въпрос да е обсъждан от дисциплинарния съвет и на проведените заседания на дисциплинарния съвет.
При неустановено извършване на описаните в заповедта дисциплинарни нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДСл и липсата на съображения на органа за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание с оглед на императивно зададените критерии по чл. 91, ал. 1 , т. 1 и т.4 ЗДСл, правилно АС Пловдив отменя обжалваната пред него заповед като незаконосъобразна. В случая, при така установената незаконосъобразност на заповедта, с която на служителя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" следва, че в случая не са налице и предпоставките по чл. 107, ал.1, т.3 ЗДСл, при което заповедта е незаконосъобразна и в частта, с която е прекратено служебното правоотношение на К..
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна.
При този изход на делото и на основание чл. 143, ал.1 АПК Басейнова дирекция [район] с център [населено място] следва да бъде осъдена да заплати на В. Х. К. направените деловодни разноски в размер на 800 лв.,представляващи хонорар за един адвокат в размер на посочения по чл. 8, ал. 4 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 1, буква "а" от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и предвид фактическата и правна сложност на делото.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 229 от 08.02.2016 г., постановено по административно дело № 2618/2015 г. от Административен съд Пловдив.
ОСЪЖДА Басейнова дирекция [район] с център [населено място] да заплати на В. Х. К., с ЕГН [ЕГН] деловодни разноски в размер на 800 (осемстотин) лева.
Решението е окончателно.

сряда, 2 август 2017 г.

Решение по делото против одобрения проект за ПУП-ПРЗ за жилищен комплекс „Чайка" във Варна

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

гр. В., 28.07.2017г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

          АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - В., пети състав в открито съдебно заседание, проведено на четвърти юли две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР МИХОВ

 

          при участието на секретаря Нина А., като разгледа докладваното от съдия Димитър Михов административно дело № 1786/2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 215, ал.4 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

           Образувано е по жалба на Министъра на РРБ чрез Областния управител на област с административен център – В. срещу Решение № 2106-14/30.03.2015г. на Общински съвет-В., с което е одобрен проект за ПУП-ПРЗ за жилищен комплекс „Ч." на основание чл.21, ал.1, т.8 и чл.11 от ЗМСМА, чл.129, ал.1 във връзка с чл.110, ал.4, чл.16, ал.1-5, чл.22, чл.103, ал.4 от ЗУТ по отношение на ПИ с идентификатори 10135.2562.116, 10135.2562.28, 10135.2562.245, 10135.2562.150, 10135.2562.195, 10135.2562.177, 10135.2562.105, 10135.2562.207, 10135.2562.214, 10135.2562.89, 10135.2562.237 по КККР на гр. В..

Жалбоподателят изразява доводи за нищожност, респ. незаконосъобразност на оспореното решение. Твърди се, че са налице нарушения на материалния и процесуалния закон. Счита, че планът в оспорената му част е допуснат и одобрен в нарушение на правилата на ЗУТ, посочвайки разпоредбите на чл.16 и чл.22 от закона. Направено е искане решението да бъде обявено за нищожно, а в условията на евентуалност за незаконосъобразно, като постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона.

          Ответникът по делото, чрез процесуален представител оспорва жалбата. Изразява становище за правилност и законосъобразност на оспореното решение.

Заинтересована страна- „Нат" ЕООД чрез процесуален представител оспорва жалбата.

          Административен съд гр. В., след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

          Административното производство е започнало с Решение № 005/12.08.2005г. на Кмета на Община В., с което на основание чл.124, ал.2, чл.134, ал.1, т.1, ал.2, т.8 от ЗУТ е разрешено изработването на План за регулация и застрояване /ПРЗ/ на ж.к. „Ч." /19 и 20 м.р./ при спазване на нормативната уредба за устройство на територията и с изискването за прилагане на чл. 16 от Закона за устройство на територията. Изразено е положително становище по чл.135, ал.3 от ЗУТ на Главния архитект на Община В., представени към административната преписка са протокол от заседание на Обществения консултативен съвет по градоустройство на населените места на територията на Община В., както и протокол № 31/02-03.08.2005г. на ЕСУТ при Община В..

Изработването на ПРЗ за кв."Ч." с оглед изготвеното техническо задание на проекта на Главния архитект на Община В., е обосновано с необходимостта от  преструктуриране на територията и създаване на по-благоприятен режим за доизграждането му, поради настъпили промени в обществено-икономическите условия. Планът обхваща територия, разположена между булевардите „8-ми приморски полк", „В.Л.", „К.Б. І" и ул."Н.В.". В заданието е указано, че за възстановените незастроени имоти приложение следва да намери разпоредбата на чл.16 от ЗУТ, като се използва възможността за промяна в местоположението им в обхвата на проектираната територия. В заданието е посочено, че следва да се търси възможност за обособяване на територии за групиране на възстановените имоти с цел тяхното възможно застрояване, което да не е за сметка на междублоковите пространства; да се определят площи за озеленяване и паркове за публично ползване в съответствие на действащия ОУП. Според заданието проектът следва да се изработи в две фази: „предварителен проект" и окончателен проект, които следва да отговарят по обем и съдържание на Наредба № 8/2001г. за обем и съдържание на устройствените схеми и планове.

С Решение по Протокол № 26/05.07.2007г. на Експертния съвет по устройство на територията при Община В. е приет плана – фаза предварителен проект на ПРЗ на ж.к. „Ч." /19 и 20 м.р./ със схеми „Ел", „ВиК", „пътно-транспортен план", съобщен в ДВ, бр.4 от 15.01.2013г.

 Областният управител на Област с административен център В. е подал възражение № РД-13-1002-8/21.02.2013г. срещу проекта на ПУП-ПРЗ по отношение на имоти с идентификатор 10135.2562.28, 10135.2562.150, 10135.2562.214 и 10135.2562.182 по КККР. С решение по представения по делото протокол по т.25 относно възражението на жалбоподателя е посочено, че ПИ с  идентификатор 10135.2562.28 влиза в УПИ V23 за озелен. кв.9, 19 м.р. Съгласуване с Област В..

По делото е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза. Експертизата установява, че със Заповед № 341/27.03.1963г. на КАБ, е одобрен ЗРП на 19 и 20м.р. за „комплексно жилищно строителство", който е реализиран през 70-те години на 20-ти век. Този план е без номера на УПИ и без номера на квартали, а само отреждания на терени за обществено обслужване и улична регулация. Липсват чертежите към този план, като единствено за 20м.р. има съхранен регулационен план. От заключението на експертизата, ПИ 10135.2562.116, 10135.2562.28, 10135.2562.150, 10135.2562.195, 10135.2562.177, 10135.2562.89 са държавна частна собственост; ПИ 10135.2562.105 е предмет на спор за собственост между Държавата и Община В. по адм. дело № 334/2015г.; ПИ 10135.2562.237 е в съсобственост между В.И. и Областна администрация; За ПИ 10135.2562.207 липсват по делото данни за собственост, а от извършена справка в областна администрация е предоставен АДС № 10065/1969г. Експертизата не може да даде отговор на въпроса: неприложена първа регулация по предходен план или неурегулирана територия за ПИ 10135.2562.116, 10135.2562.28, 10135.2562.177 и 10135.2562.89, поради липса на съхранен действащ план за регулация. За ПИ 10135.2562.245, 10135.2562.150, 10135.2562.195, ПИ 10135.2562.105, 10135.2562.214, 10135.2562.237 е налице хипотезата – неприложена първа регулация по предходен план. За имот № 10135.2562.207 не е налице хипотезата на чл.16, ал.1 от ЗУТ. Експертизата е дала отговор относно наличието на хипотезата на чл.16 от ЗУТ; изпълнение процедурата по чл.16, ал.4 от ЗУТ; относно отразяване на ПИ в ПУП и съответното отнемане на площи от тях; относно предвижданията на плана. Поради липсата на  ЗРП по Заповед № 341/27.03.1963г. на КАБ, в частта му на 19 м.р., гр. В., експертизата не дава категоричен отговор дали процесния план е в съответствие с изискванията на чл.22, ал.5 от ЗУТ. Експертизата не е оспорена от страните. Съдът кредитира заключението на вещото лице, като компетентно и обективно изготвено и в съответствие с останалите доказателства по делото.

Въз основа на приетите за установени факти, съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия и в рамките на териториалната му и материална компетентност. Оспореното решение е издадено в съответствие с изискването за форма, като при приемането му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Съгласно чл.16, ал.1 от ЗУТ, с подробен устройствен план за територии с неурегулирани поземлени имоти, както и за територии с неприложена първа регулация по предходен устройствен план се определят необходимите площи за изграждане на обектите на социалната инфраструктура-публична собственост, на озеленените площи, обединени в зелена система и на мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура. За осъществяване на тези предвиждания с влизане в сила на плана, собствениците на недвижими имоти прехвърлят в полза на общината процентна част от площта на имотите си, определена с плана, но не повече от 25%. Съгласно ал.2, подробният устройствен план се изработва на базата на кадастрална карта, одобрена по реда на ЗКИР. Лицето и площта на новообразуваните УПИ, конкретното им предназначение, характерът и начинът на застрояването им се определят със самия ПУП. В ал.4 е предвидено, че в случаите по ал.1 на всеки собственик на недвижим имот, общината определя равностойно урегулиран имот, като се съобразява с местоположението на имота, местността, но не и с точните им кадастрални граници. Когато имота попада в различни устройствени зони, новообразувания урегулиран имат се предоставя в зоната, която имотът е имал преобладаващо местоположение. Урегулираните имоти с пазарна стойност не по-малка от пазарната стойност на имотите преди урегулирането им се доказва с решение на комисията по чл.210 от ЗУТ. В настоящия случай и според фактическите установявания на съдебно-техническата експертиза, изцяло неотносими са  правилата на чл.16, ал.1 от ЗУТ. От извършеното подробно обследване на ПУП-ПРЗ на жилищен комплекс „Ч." /19м.р. и 20 м.р./, гр. В. според експертизата, процесният план представлява план за преструктуриране  на жилищен комплекс „Ч." в обхват на 19м.р. и 20 м.р., гр. В.. Освен това експертизата е категорична, че поради това, че в Община В. не се съхранява ЗРП, по Заповед № 341/27.03.1963г. на КАБ в частта му на 19 м.р., гр.В., не може да даде отговор дали процесния план е в съответствие с изискванията на чл.22, ал.5 от ЗУТ. Следва да се посочи, че по отношение на реституираните имоти не важат правилата на чл.16, ал.1 от ЗУТ, поради което следва да се търси баланс между защита интересите на собствениците и обществените интереси за изграждане на обекти на публичната собственост, като за нуждите на последните се извършва отчуждаване по реда на ЗОбС и по чл.209 от ЗУТ, а не по прякото действие на чл.16 от ЗУТ с влизане в сила на плана. С оглед на това съдът намира, че одобрени на това основание, планът се явява незаконосъобразен.

Съгласно чл.22 от ЗУТ в квартали и в големи урегулирани поземлени имоти застрояването може да бъде комплексно с разполагане на групи сгради с различно предназначение, свободно стоящи или свързани. Площите между сградите при комплексното застрояване се устройват като паркове и градини, места за паркиране или подземни паркинги и площадки за игра. В жилищни и курортни комплекси комплексното застрояване може да ес съчетава със застрояване в отделни урегулирани поземлени имоти. Ново строителство в съществуващите жилищни комплекси се предвижда въз основа на подробен устройствен план по чл.110, ал.4  - план за регулация и застрояване за преструктуриране на жилищния комплекс в обхват най-малко територията на един квартал с комплексно застрояване.

Съгласно чл.16, ал.1 от ЗУТ, с подробен устройствен план за територии с неурегулирани поземлени имоти, както и за територии с неприложена първа регулация по предходен устройствен план се определят необходимите площи за изграждане на обектите на зелената система, на социалната и на техническата инфраструктура – публична собственост. Според експертизата /л.183/ ПИ – 214 и ПИ – 150, попадат в улична регулация. За ПИ №№ 10135.2562.28, 10135.2562.89, 10135.2562.116 и 10135.2562.177, попадащи в територията на 19м.р., гр. В. експертизата не дава отговор относно предвижданията, поради липса на планове от 1963г. и от 1996г. за територията на 19 м.р. В улична регулация според експертизата попадат и малка част от ПИ – 245 и ПИ – 195. Т.е предвиждането относно посочените ПИ не е за която е да е от дейностите предвидени в чл.16, ал.1 от ЗУТ, поради което същите са проектирани в нарушение на закона.

С оглед изложеното настоящият състав намира жалбата за основателна, а решението на Общински съвет – В. се явява постановено в противоречие с материалноправните разпоредби, при допуснати съществени нарушения на производствените правила и при несъответствие с целта на закона, поради което следва да бъде отменено в обжалваната му част.

Предвид разпоредбата на чл.173, ал.2 от АПК в случай, че естеството на акта не позволява на съда решаване на въпроса по същество, следва административната преписка да бъде върната на административния орган за произнасяне по същество съобразно мотивите на съда и при спазване на нормативите на ЗУТ и подзаконовите нормативни актове по устройство на територията.

          С оглед изхода на спора съдът намира за основателно и своевременно направено искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски. Предвид това и на основание чл. 143, ал.1 от АПК, ответника следва да бъде осъден да заплати в полза на жалбоподателя разноски в размер на 2440 лева, от които 40 /четиридесет/ лева внесена такса за обнародване в ДВ, 600 лева юрисконсултско възнаграждение, 1800 лева платен депозит за възнаграждение на вещо лице.

          Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Административен съд – В., пети състав

 

Р  Е  Ш  И:

 

 

          ОТМЕНЯ Решение № 2106-14/30.03.2015г. на Общински съвет-В., с което е одобрен проект за ПУП-ПРЗ за жилищен комплекс „Ч." на основание чл.21, ал.1, т.8 и чл.11 от ЗМСМА, чл.129, ал.1 във връзка с чл.110, ал.4, чл.16, ал.1-5, чл.22, чл.103, ал.4 от ЗУТ в частта за ПИ с идентификатори 10135.2562.116, 10135.2562.28, 10135.2562.245, 10135.2562.150, 10135.2562.195, 10135.2562.177, 10135.2562.105, 10135.2562.207, 10135.2562.214, 10135.2562.89, 10135.2562.237 по КККР на гр. В..

ВРЪЩА преписката на Общински съвет гр. В. за ново произнасяне, съобразно указанията, дадени в мотивите на решението.

          ОСЪЖДА Общински съвет гр. В. да заплати на Областна администрация гр. В. сумата от 2440 /две хиляди четиристотин и четиридесет/ лева разноски по делото.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

                                                                     Съдия:

понеделник, 24 юли 2017 г.

Застрояването на частен имот, на собственост на Българската Православна Църква

            За застрояването на частен имот и такъв на собственост на Българската Православна Църква е необходимо да се има предвид възможностите за разпореждане на Църквата с вещни права, а именно:

            1. Съгласно чл.22 от Закона за вероизповеданията, различните съществуващи в България вероизповедания се разпореждат с имуществото си по ред, определен с техните устави. Уставът на БПЦ не предвижда изрична забрана за разпореждане с право на собственост върху земя. Тълкуването на Устава обаче налага този извод. Съгласно чл. 58, т.38 Светия синод разрешава по предложение на епархийския митрополит учредяването на вещно право на строеж до 50 години и вещно право на ползване до 25 години. Съгласно чл. 244, ал.1 договорите за учредяване на право на строеж и право на ползване се сключват по ред, определен с наредба, приета от Светия синод (засега такава няма приета). Същият извод се налага и по арг. по чл. 229, т.6.

            След като Уставът изрично сочи какви договори за разпореждане с вещни права се извършват от църквата по аргумент на противното разпореждането с право на собственост на недвижими имоти е изключено от компетенцията на управляващия орган – Светия синод. Следователно съседният църковен имот не може да бъде придобит чрез правна сделка.

            2. Възможността за застрояване е свързана единствено с учредяване право нас строеж за срок до 50 години, като ползването на терена може да се извърши чрез учредяване на вещно право на ползване до 25 години или чрез договор за наем за срок до 10 години – чл.229, ал.1 от ЗЗД.

            3. Осигуряването на оптимални параметри за застрояване е възможно чрез обединяването на двата съседни имота в един УПИ. Това обединяване е възможно по съгласие на собствениците и одобрен план за регулация, с който се променят досегашните граници на двата имота – чл.15 от ЗУТ. В случай, че единият от имотите е с друго предназначение следва да се извърши  промяна на предназначението  му съгласно чл. 9, ал.2 от ЗУТ. При обединяването на двата имота ще възникне съсобствен УПИ. Струва ми се, че това обединяване не може да се приеме за действие на разпореждане с правото на собственост върху недвижимия имот на БПЦ, което е изключено от устава.

            4. Учредяването на вещно право на строеж и вещно право на ползване върху общото УПИ в полза на частния инвеститор ще доведе до възможността същият да стане собственик на построеното и да ползва имота за уговорения срок. Правото на строеж се учредява в съответствие с влязъл в сила подробен устройствен план, като е необходимо одобрен инвестиционен проект за индивидуализацията на предмета на сделката.

            5. След построяването на съответните сгради и съоръжения, до изтичането на срока частният инвеститор може да ползва построеното и терена съобразно уговореното. След прекратяването на правото на строеж и правото на ползване поради изтичане на срока подобренията върху терена стават съсобствени с квоти съответстващи на правата на съсобственост върху общия УПИ, доколкото не е уговорено друго.

            6. В случай, че не е уговорено друго и след срока възникне съсобственост не само върху терена, а и върху построеното, тази съсобственост може да бъде прекратена съгласно чл.34, ал.1 от ЗС и глава двадесет и девета "Съдебна делба" от ГПК. При съдебната делба имотът се разделя реално доколкото това е възможно  - чл.69, ал.2 от ЗН, чл. 201 от ЗУТ. Делбата  може да се извърши и доброволно  - чл. 202 – 204 от ЗУТ. В случай, че н е възможно реално разделяне на имота доброволно или съдебно, същият се изнася на публична продан по реда на ГПК.

            7. Действията, които следва да бъдат извършени по образуването на общ УПИ, изготвянето на проект и одобряването им, учредяване на право на строеж и право на ползване ще отнемат продължително време и средства. Затова инвеститорът следва да бъде осигурен срещу риска другият партньор БПЦ да откаже съдействие след известен период. По тази причина е задължително изготвянето на предварителен договор, в който да бъдат описани всички действия, които ще извърши инвеститора, съгласието на БПЦ за това, както и задължението й да оказва съдействие, какъв договор за учредяване, право на строеж и за право на ползване ще бъде сключен пред нотариуса, за какъв период, срещу какво възнаграждение и въобще в тази си част  този предварителен договор трябва да съдържа всички съществени клаузи на бъдещия окончателен договор. Срещу всяка възможност БПЦ да откаже извършването на определено действие следва да се предвиди съответна неустойка, която освен да покрива стойността на извършените до момента разходи, да служи и за евентуална санкция срещу неизправната страна при нарушаване на договора.

            Това cа най – общо въпросите с поставения казус при повече информация ще дадем допълнителен отговор.

 

четвъртък, 20 юли 2017 г.

Secondment Agreement

виж и това https://www.kik-info.com/novini/kazusi/Komandirovane-na-rabotnik-ili-sluzhitel-ot-drugo-predpriyatie.49630.php


Secondment Agreement

Secondment Duration:

Start date:                            

End date: 

 

Location:

Home Office Address for secondee: XXX

The home office refers to the permanent location of the home office of the employer, who remains XXX (home office name)

 

Host Office Address: 

 

Normal place of work: XXX (hosting office). The normal place of work refers specifically to the secondee's location of work, meaning where the work carried out on behalf of the host office will be mainly undertaken.

 

Hours:

Hours of work: hours per week, flexible during the week.

 

Salary:

Responsibility for paying salary will be with  [home/hosting office, as per agreement]

 

Logistics:

N/a.

 

Health & safety

Health insurance for the secondment period will be covered by  (home office).

 

Line Management

Line manager for the duration of the secondment: XXX

Home line manager: XXX

Secondment Objectives

The main objectives of XXX's secondment to XXX are:

 


Contract of Employment

While seconded to XXX(hosting office), the secondee will remain the employee of XXX(home office) and subject to the terms and conditions of their employment contract. Therefore the secondee will continue to be paid by XXX (home office) and will be entitled to annual leave as per their contract of employment and entitled to all normal benefits. A percentage of 0% (0-100%) of the salary costs will be recharged to the host office, as per agreement.

 

During the period of the secondment, the secondee will be subject to the policies and procedures of:  XXX (home office), including the Performance Appraisal process (to be co-ordinated by the Home Line Manager) which will require significant input from the host line manager.

 

Indemnities and liabilities arrangements: As per XX (home Office).

 

Ownership of intellectual property: The work carried out during the secondment will be the ownership of XXX(hosting office).

 

Absences from work must be notified immediately to: XXX and XXX (direct manager of the secondee, from the host and home office).

 

The period of notice required to terminate this agreement before the end date of the secondment is one calendar week's notice in writing by either party.

 

Plan for returning to original post at the end of the secondment:

 

At the end of the secondment, this agreement will terminate and the secondee will return to X on original grade and terms and conditions, if not the previous position held.

 

Communication arrangements between secondee and releasing department /organisation:

 

Liaison with

 

Secondee Signature:   ……………………………………                 Date: ………………………


Secondment Manager Signature: …………………………Date:.................................

…………………

Home Office Director Signature: …………………………  Date : ………………………


                                                         

Host Office Signature: ................................................       Date : ……………………..

петък, 7 юли 2017 г.

РАМКОВО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА „КОНСУЛТАНТСКА ПОМОЩ ЗА РАЗРАБОТВАНЕ И ВЪВЕЖДАНЕ НА СИСТЕМИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ СЪГЛАСНО МЕЖДУНАРОДНО ПРИЗНАТИТЕ СТАНДАРТИ ISO

РАМКОВО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА

„КОНСУЛТАНТСКА ПОМОЩ ЗА РАЗРАБОТВАНЕ И ВЪВЕЖДАНЕ НА СИСТЕМИ

ЗА УПРАВЛЕНИЕ СЪГЛАСНО МЕЖДУНАРОДНО ПРИЗНАТИТЕ СТАНДАРТИ ISO

9001:2000, ISO 14001:2004 И ISO 27001:2005 В ДО 10 ()"

(

 

Днес,………………........ г., между:

 

, представлявано от, от една страна, наричано за краткост ВЪЗЛОЖИТЕЛ,

 

и

 

ДЗЗД „Консорциум", представлявано от управителя, от друга страна наричано за краткост ИЗПЪЛНИТЕЛ, на основание Заповед № за определяне на изпълнител по процедура за сключване на рамково споразумение, се сключи настоящото рамково споразумение във връзка с проект №", съфинансирана от Европейския съюз чрез за следното:

 

I. ПРЕДМЕТ НА РАМКОВОТО СПОРАЗУМЕНИЕ

1. ВЪЗЛОЖИТЕЛЯТ възлага, а ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ приема да разработи и въведе

системи за управление съгласно международно признатите стандарти ISO 9001:2000, ISO 14001:2004 и 27001:2005 в до  по обособена позиция () №  от процедурата и в съотношение на дейностите, съгласно приложения списък. Възложителят си запазва правото при наличие на свободен финансов ресурс да посочи, сходни или идентични с характеристиките на изрично изброените в техническото задание по съответната обособена позиция.

2. Конкретните услуги, цените, условията и срокът на изпълнение са уговорени подробно между страните, при спазване условията на Техническото и Ценовото предложение на ИЗПЪЛНИТЕЛЯ, представляващи неразделна част от рамковото споразумение.

 

II. СРОК НА РАМКОВОТО СПОРАЗУМЕНИЕ

3. Срокът на настоящото рамково споразумение е 5 (пет) месеца, но не по късно от

 

IІІ. ПРАВА, ЗАДЪЛЖЕНИЯ И ОТГОВОРНОСТИ НА СТРАНИТЕ

4. ВЪЗЛОЖИТЕЛЯТ има право да провежда процедури и да възлага обществени поръчки със сходен предмет извън настоящото споразумение и по време на действието му.

5. ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ се задължава да сключва и изпълнява конкретните договори за изпълнение, съгласно т.1 и 2.

6. Начинът на плащането се уговаря във всеки конкретен договор в съответствие с т.5.

 

ІV. ГАРАНЦИЯ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ

7.(1) За срока на това споразумение, ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ представя гаранция за изпълнение на всеки отделен договор, в размер на  () % от стойността му. Същата се освобождава при условията на договора, част от документацията по процедурата.

(2) Гаранциите следва да бъдат представени като безусловни и неотменими банкови

гаранции или като парични суми, преведени по банковата сметка на Възложителя (БIG КОД:, IBAN: BG.

 

V. УСЛОВИЯ ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА РАМКОВОТО СПОРАЗУМЕНИЕ

8. Настоящото рамково споразумение може да бъде прекратено:

8.1. По взаимно съгласие;

8.2. При виновно неизпълнение на задълженията на една от страните с -дневно писмено предизвестие от изправната до неизправната страна;

8.3 Когато са настъпили съществени промени във финансирането на дейностите, предмет на рамковото споразумение, извън правомощията на ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ, които той не е могъл да предвиди и предотврати или да предизвика, с писмено уведомление, веднага след настъпване на обстоятелствата.

8.4. Едностранно от ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ с 30-дневно писмено предизвестие.

 

VI. НЕУСТОЙКИ И САНКЦИИ

9. При виновно неизпълнение на задълженията си по т.5 ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ дължи на ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ неустойка в размер на 0.% (нула) за всеки ден, но не повече от () % от цената на договора.

10. В случай, че рамковото споразумение бъде прекратено на осн. т. 8.1, 8.3 и 8.4 страните не си дължат неустойки.

 

VII. ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

11. Споровете по тълкуването и изпълнението на рамковото споразумение се решават доброволно между страните, а при непостигане на съгласие – спорът се решава по съдебен ред.

12. За неуредените в рамковото споразумение въпроси се прилагат Законът за

обществените поръчки, Търговският закон, ЗЗД и други действащи нормативни актове.

 

ПРИЛОЖЕНИЕ: Списък на администрациите, в които ще бъдат разработени и внедрени системи за управление.

 

Настоящето рамково споразумение се състави в 2 еднообразни екземпляра – по един за всяка една от страните.

 

 

 

За ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ:                                           За ИЗПЪЛНИТЕЛЯ:

                             УПРАВИТЕЛ

 

 

ГЛАВЕН СЧЕТОВОДИТЕЛ

 

 

                                                                       Приложение

СПИСЪК НА КРАЙНИТЕ БЕНЕФИЦИЕНТИ ПО ЛОТ 1 

()

 

І. Крайни бенефициенти по разработване и внедряване интегрирани системи за управление ISO 9001:2000, ISO 27001:2005 и ISO 14001:2004

 

ІІ. Крайни бенефициенти по разработване и внедряване системи за управление на качеството ISO 9001:2000 и ISO 14001:2004

 

ІІI. Крайни бенефициенти по разработване и внедряване системи за управление на качеството ISO 9001:2000 и ISO 27001:2005

 

ІV. Крайни бенефициенти по разработване и внедряване системи за управление на

Virus-free. www.avast.com

сряда, 5 юли 2017 г.

BG legislation on Design - summary




A concise summary on BG  provisions  concerning Design  in terms of the role of the Employer.

Bulgarian Legislation concerning Design

Under Employer's Requirements- Volume 4:

 

à as a minimum, The Designer shall determine those items identified in TAL- Regulation 4  for the Scope and Content of Investment Design

 

à The TAL is applicable only to the first three stages of the design development (Definitive/ Technical/ Final).

 

à design will be considered complete:

- upon submittal of TAL- Regulation 4 compliant design documents (which have undergone all checks and reviews for each phase) and

-   following issue of Engineer written statement of no objection (where required).

 

Under TAL- Regulation 4 for the Scope and Content of Investment Design (21 May 2001):

 

à Design stages -Art. 2 (1):

  1. Definitive Design
  2. Technical Design
  3. Operating Design ( =Final?)

 

à Designs for complex building sites do through all the three stages. (Art. 2 (4))

 

à The Investor (Employer?) determines and assigns the design stages for each separate design stage depending on the type and specific features of the building site. (Art.4)

 

à The Investor can ask the Designer to clarify and substantiate the scope and content of the design, as well as collect information and documents necessary for the design. (Art. 5(2))

 

à When necessary and by the decision of the Investor preliminary investigation may be assigned. (Art. 6)

 

à Every design package must be coordinated with the designs of the rest of the design packages. It is obligatory that all the design packages are signed by the Investor (owner), while the packages under Art. 139 (4) TAL are signed in addition by the Technical Controller (Engineer in our case?). 

 

à The Investor may assign the elaboration of a common coordination plan for coordination of the installation implementation of the building site. (Art. 25)

 

 

Under Territorial Arrangement Law:

 

à Art. 139 (2) – The Employer is to decide which stages or design packages to negotiate in accordance with specific features of the construction site for its successful completion.

 

à Art 139 (3) – all the design packages (graphs or texts) of the Design  are to be signed by the Designer, the person who conducted the concurrence estimation, the Employer an d the Engineer- constructor…


Joint Venture


4) We would also be interested in getting information on the types of structure which you have experienced in JV arrangements. I know these are deal specific but you mentioned one particular one which protected the smaller partner form being 'ratcheted' due to lack of funds etc.     

There are a number of ways to guarantee your rights under a JV agreement but they all need to be agreed with the Potential Investor.  We can start by putting a clause stipulating that regardless of your respective portions of the shared capital, you will receive preferred shares, which give you the right to receive liquidation quota first.  Usually in return for providing mezzanine finance the Potential Investor will receive a priority repayment of their loan and a second ranking mortgage/pledge, together with a priority coupon charged at a rate (rolled up over the duration of the project) and a determined per cent of the profit share upon exit of the project.  The mezzanine finance may rank behind the senior debt and possibly even behind equity – thus you will not take the "first loss" position.  

The Decision for the additional payments that might be needed for the Project, will require the joint decision of the Parties along with the sale of shares to any third party or the obtaining of any additional loan

In the particular case mentioned a "Specified Proportion" was be allocated in relation to each Shareholder, which was a percentage of the total nominal value of all equity which is the total nominal value of all the Shares in issue and which was a significantly greater percent to the Potential Investor and say around 00-00% to the other party, depending on the valuation of the land.  However, in that particular case the Parties agreed that 00months after the date of the Agreement they will review the Specified Proportions based on Company's activities and performance. There was also a ceiling of up to 00% for the minority Shareholder.

In the event that the Project requires additional funding, the Parties or the Company Board should adopt a resolution requiring the Parties to provide financing to the JV Company, pro rata to their respective Shareholdings.  The decision shall specify the form of the investment (equity, Shareholder Loans, Guarantees or any other form agreed by the Parties) (Guarantees shall be treated as equity).
In the event that such a decision is adopted and the Company is to be provided with additional financing by the Shareholders:
through subscriptions for Shares, then no Shares shall be issued other than in the Specified Proportion to Investor and You;
through Shareholder Loans, then such Shareholder Loans shall be made in the Specified Proportion; or
In the event that a Party fails to provide financing to the JV Company, the other Shareholder providing its pro-rata portion of the funding shall be entitled, to provide all or part of that remaining financing. This additional funding shall be in the form of a loan and the Party providing it shall be entitled:
to (i) require that no Shareholder Loans be due to the other one, until after a repaid; and (ii) to receive interest at the rate of 20%, such interest to be repaid at the same time as repayment of the principal;
At any time, prior to the end of  a specified term (in that case it was 00 days) Party which did not provide the financing may repay in a form of a Shareholder Loan or directly to the other Party.

        1.1xA
I = ------------
        B+C

Where:
A =        amount of Additional Funding plus the accumulated interest calculated.
B =        Negative Cash Flows, as of the date of the demand for conversion.
C =        Total of the investments pursuant to the relevant Decision (not included in B above).
I =         The percentage by which the Party's Interest in the JV shall increase.



The order of seniority of loans or credit facilities of the JV Company and the order of repayment was as follows:
accrued and unpaid principal and interest on any loans obtained from Financial Institutions or third parties;
accrued and unpaid principal and interest on any loans advanced by a Party in excess of its actual pro rata Shareholding in the JV Company including, for the avoidance of doubt, Additional Funding;
accrued and unpaid principal and interest on all Shareholder Loans.
The Positive Cash Flows shall be distributed to the Shareholders in the following priority:
to the Shareholders pro-rata to their respective, until each of the parties capital investment in the JV Company including for the avoidance of doubt, Additional Funding;
thereafter to the Shareholders pro-rata to their respective (i.e. 00% to Potential Investor and 00% to the minority one) until Investor has received an 000 of 00%;
thereafter 00.5% to Potential Investor and 00.5% to the minor shareholder, until the Potential Investor has received an 00of 00%;
thereafter, sixty three percent to Potential Investor and 00% to the other.