Закони и право

четвъртък, 1 октомври 2015 г.

РАЗЯСНЕНИЕ № 96-00-158 от 28.05.2015 г. относно определяне на данъчната основа при вътреобщностно придобиване

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

 
 

чл. 26 ЗДДС

 
 

Съгласно визираната фактическа обстановка в отправеното запитване, представляваното от Вас юридическо лице закупува стоки от данъчно задължено лице в Чехия. В издадените данъчни документи по тези доставки има начислени отстъпки от цената и бонус обороти към получателя по същите. Посочвате, че при определяне на основата за начисляване на данък върху добавената стойност и издадени във връзка с това протоколи по чл. 117 от материалния закон е налице разлика с декларираните суми от страна на чешката фирма – доставчик, видно от обмена на информация по системата VIES.

Въпросът който поставяте, е, как следва да определите данъчна основа при вътреобщностно придобиване за което са налице предоставена отстъпка и бонус оборот от продажната цена, фактурирана от доставчика. За тази цел прилагате копие на примерна фактура от чешката фирма ведно с копие на превод на български език на същия документ.

Във връзка с поставения от Вас въпрос в запитването и описаната фактическа обстановка, както и приложеното копие на документ от доставчика, придружен с превод на български език на същия, изразяваме следното становище:

В случаите на вътреобщностно придобиване по смисъла на чл. 13, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност, данъчната основа при същото се определя по реда на чл. 26 от с.з.

Данъчната основа по смисъла на чл. 26, ал. 2 от закона се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания по неустойки и лихви с обезщетителен характер. По силата на алинея 5 на същата правна норма, данъчната основа не включва сумата на търговската отстъпка или намаление, ако те се предоставят на получателя на датата на възникване на данъчното събитие. В случай, че същите се предоставят след тази дата на възникване на данъчното събитие, данъчната основа по доставката се намалява при предоставянето им.

Данъчното събитие при вътреобщностно придобиване възниква на датата, на която би възникнало данъчното събитие при доставка на територията на страната. Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от материалния закон, данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена.

Тъй като не сте предоставили копие на споразумението между Вас и съответното лице доставчик относно условията на доставката, както и начина на определяне на крайната цена на същата, предоставеното по-долу становище е принципно и е въз основа на приложения документ – преведената фактура за съответната доставка.

Видно от документа, приложен към запитването, съответната търговска отстъпка и отстъпка „бонус оборот", са предоставени на датата на издаването на същия. Предвид обстоятелството, че в графата „описание на продуктите" са изброени стоки, считаме, че документът е издаден по повод на доставка на стоки, а не във връзка с извършено от Ваша страна плащане (аванс) във връзка с бъдеща доставка. В резултат на което, доставчикът – съответната чешка фирма, издава документ за доставката на същите тези стоки на датата на данъчно събитие. Тъй като във визирания документ са посочени стойностите на предоставяните отстъпки от страна на доставчика, считаме, че същите не са предоставени на по-късна дата от датата на данъчното събитие за доставката. Вследствие на което, в конкретния случай е налице хипотезата на чл. 26, ал. 5 от ЗДДС, а именно: данъчната основа на съответното вътреобщностно придобиване по чл. 13, ал. 1 от с.з. се формира като разлика между обявената обща цена на стоките по доставката в размер на 101 583,81 евро и направените отстъпки в размер общо на 49 282,83 евро, или данъчната основа ще бъде равна на левовата равностойност на сумата от 52 300,98 евро по курса, обявен от БНБ към датата, на която данъкът за доставката ще стане изискуем.

Обръщаме Ви внимание, че по силата на чл. 63, ал. 3 от материалния закон, данъкът при вътреобщностното придобиване става изискуем на 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие. В случаите, когато фактурата е издадена преди 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е настъпило данъчното събитие, данъкът става изискуем на датата на издаване на самата фактура. Нормата на чл. 63, ал. 4 не е приложима в случаите, в които фактурата е издадена във връзка с направено плащане преди датата на възникване на данъчното събитие.

Изразеното по-горе становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка и приложения документ с превод по доставката. В случаите, когато във възложено по реда на ДОПК производство се установи фактическа обстановка, различна от описаната в запитването, Вие не бихте могли да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

РАЗЯСНЕНИЕ № 96-00-186 от 26.05.2015 г. относно реда за внасяне на осигурителните вноски при извършване на трудова дейност на различни основания по чл. 4 от Кодекса за социално осигуряване

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

 
 

чл. 4 КСО,

чл. 6 КСО

 
 

Във връзка с Ваше запитване, постъпило в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. ……… от 21.05.2015 г., Ви уведомяваме за следното:

Фактическа обстановка:

Физическо лице упражнява трудова дейност на различни основания:

- като член на борда на директорите в акционерно дружество от 2013 г.;

- по договор за управление и контрол с ООД от 2014 г.;

- по основен трудов договор в друго дружество с трудово възнаграждение над максималния размер на осигурителния доход от 11.05.2015 г.

Въпрос:

1. В какъв ред следва да се извършва осигуряването на лицето с оглед определяне на максималния месечен размер на осигурителния доход?

При така изложената фактическа обстановка, изразяваме следното становище по зададения казус:

На основание чл. 4, ал. 1, т. 1 и 7 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс са:

- работниците и служителите, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране, с изключение на лицата по чл. 4а, ал. 1 (т. 1, изр. 1 - посл. изм., ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.);

- управителите и прокуристите на търговски дружества и на еднолични търговци и на техните клонове, членовете на съвети на директорите, на управителни и надзорни съвети и контрольорите на търговски дружества, синдиците и ликвидаторите, както и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицирани дружества и лицата, на които е възложено управлението и/или контролът на държавни и общински предприятия по глава девета от Търговския закон, техни поделения или на други юридически лица, създадени със закон (т. 7 – посл. изм., ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.).

Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност (чл. 6, ал. 2 от КСО).

Осигурителните вноски за работниците и служителите и за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход за основната икономическа дейност на осигурителя и съответната квалификационна група професии (за които се въвежда минимален месечен размер на осигурителния доход за календарната година по дейности и групи професии) и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход (чл. 6, ал. 3 от КСО). Осигурителните вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 и 7 от КСО се разпределят между осигурители и осигурени лица по реда на чл. 6, ал. 3 и ал. 6 от КСО и се внасят от осигурителите до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът (чл. 7, ал. 1 от КСО).

Съгласно чл. 6, ал. 10 от КСО за лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред:

1. (посл. изм. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) доходи от дейности на лицата по чл. 4, ал. 1 (в т. ч. доходи от трудови правоотношения и от правоотношения за управление и контрол);

2. (посл. изм. - ДВ, бр. 12 от 2015 г.) осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители;

3. доходи за работа без трудово правоотношение.

Според разпоредбата на чл. 4 (посл. изм. - ДВ, бр. 18 от 2015 г., в сила от 01.01.2015 г.) от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху което се правят осигурителни вноски, когато лицето упражнява трудова дейност на повече от едно основание по чл. 4, ал. 1 и/или ал. 3, т. 5 и 6 от КСО, то декларира пред всеки следващ осигурител дохода, върху който се дължат осигурителни вноски, като се спазва поредността, определена в чл. 6, ал. 10 от КСО.

При определяне последователността на доходите с оглед ограничаването им до максималния месечен размер на осигурителния доход следва да се има предвид, че ако доходите са изброени в една и съща точка на чл. 6, ал. 10 от КСО, се спазва поредността, определена в чл. 4, ал. 1 от КСО, а когато дейностите са от една и съща точка на ал. 1, се дава предимство на правоотношението, което е възникнало по-рано. По този начин се изключват редица субективни фактори като избор и желание на осигурения, или неравнопоставеност на осигурителите, предвид факта, че единият от тях ще дължи осигурителни вноски върху по-малък доход (или няма да дължи), когато извършва ограничаване на осигурителния доход до максималния месечен размер, независимо от размера на възнаграждението. Поради това, че осигурителните вноски са дължими в определените размери от съответния осигурител, няма нормативно основание осигуреното лице само да избира от кое дружество и в какъв размер да се внасят осигурителните вноски.

В горепосочената хипотеза дължимите осигурителните вноски за 2014 г. следва да се внасят според последователността на възникване на правоотношенията, тъй като основанието за извършваните дейности през тази година е една и съща точка на чл. 4, ал. 1 от КСО – точка 7. Това означава, че акционерното дружество е първият осигурител, който следва да внесе полагащите се осигурителни вноски върху възнаграждението като член на съвета на директорите, а другото дружество (ООД) е следващият по ред осигурител, който трябва да направи преценката, доколко сборът от осигурителните доходи по двете правоотношения не надхвърля максималния месечен размер на осигурителния доход.

За периода май-декември 2015 г. месечният осигурителен доход на лицето трябва да се формира при спазване на следния ред:

1. осигурителен доход по трудовия договор;

2. осигурителен доход като член на съвета на директорите;

3. осигурителен доход по договора за управление и контрол.

В тази хипотеза и при условие че по трудовия договор лицето е осигурено върху максималния месечен размер на осигурителния доход, другите две дружества не дължат осигурителни вноски за същото. На основание чл. 3, ал. 9 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, те трябва да подават декларация образец № 1 за лицето, като дните в осигуряване следва да попълват в т. 16.4 „Дни без осигурителни вноски, зачетени за осигурителен стаж".

РАЗЯСНЕНИЕ № 94-00-119 от 22.05.2015 г. относно подаване на информация на НАП от дружество с регистриран клон в страната и облагане на приходите на клона

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

 
 

чл. 7 ЗСч,

чл. 10 ЗКПО,

чл. 2 Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г.

 
 

Постъпило е писмено запитване с вх. № 12.05.2015 г. в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика". В него е изложена следната фактическа обстановка:

Дружество извършва дейността си в гр. Стара Загора. На 07.04.2015 г. в Агенцията по вписванията е регистриран клон на дружеството в друг град на страната.

Въпросите, които са поставени са следните:

1. Като се има предвид Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, кой трябва да подава изискващите се декларации – клона или самата фирма?

2. Как следва да се облагат приходите от дейността на клона?

След разглеждане на нормативната уредба, актуална към момента на поставяне на запитването и изложената фактическа обстановка, изразявам следното становище:

По прилагане на ЗКПО:

Съгласно чл. 17 от Търговския закон /ТЗ/ всеки търговец може да открие клон извън населеното място, където се намира неговото седалище. Клонът няма собствена правосубектност, той е част от предприятието, която е териториално, а понякога и функционално обособена. Същият подлежи на вписване в търговския регистър, но това не води до възникването на нов правен субект.

Правилата за определяне на компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите са регламентирани в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. На основание чл. 8, ал. 1, т. 3 от ДОПК компетентната териториална дирекция за местните юридически лица се определя според седалището им, освен ако в закон не е предвидено друго.

Съгласно чл. 19 от Търговския закон клонът на търговеца трябва да води самостоятелни търговски книги без да изготвя баланс. Клонът няма задължение да изготвя отделен финансов отчет. Във връзка с дейността му трябва да се води самостоятелна отчетност до оборотна ведомост и неговите активи, пасиви, приходи и разходи да се отчитат отделно. В края на годината отчетните данни за активите, пасивите, приходите и разходите на клона се обобщават с данните на самия търговец - собственик на клона, и се изготвя годишен финансов отчет, в който са включени и данните на клона на търговеца. Стопанските операции между предприятието собственик и неговия клон /прехвърляне на активи, пасиви, приходи и разходи/ следва да се отчитат по отделна сметка, която периодично се равнява.

Приходите от дейността на предприятието като цяло, в т. ч. и на клона се документират на общо основание с първичен счетоводен документ по смисъла на чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството /ЗСч/, който отразява предмет и стойностно изражение на стопанската операция /сделката/.

Когато следва да се документират взаимоотношения между принципала и клона на основание чл. 7, ал. 2 от ЗСч се издават първични счетоводни документи, който засягат само дейността на предприятието и съдържат най-малко следната информация:

1. наименование и номер, съдържащ само арабски цифри;

2. дата на издаване;

3. предмет и стойностно изражение на стопанската операция;

4. име, фамилия и подпис на съставителя.

При продажби в брой сумата на сделката се маркира в касовия апарат на основание чл. 10, ал. 4 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/.

Данъчният финансов резултат за определяне на корпоративния данък се формира съгласно правилата, визирани в чл. 18 и чл. 22 от ЗКПО.

Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от ЗКПО, определя че данъчен финансов резултат е счетоводният финансов резултат, преобразуван по реда на този закон. Счетоводен финансов резултат по смисъла на § 1, т. 16 от допълнителните разпоредби на ЗКПО е печалбата (загубата) по отчета за приходите и разходите (отчета за доходите) за определен период преди начисляването на разходите за данъци от печалбата.

Съгласно чл. 22 от ЗКПО данъчният финансов резултат се определя, като счетоводният финансов резултат се преобразува по ред и начин, определени в този закон, със:

1. данъчните постоянни разлики;

2. данъчните временни разлики;

3. други суми в случаите, предвидени в този закон.

Независимо от горепосоченото следва да уточним, че Националната агенция за приходите при осъществяване на правомощията си, възложени от закона, се произнася и действа в пределите на своята компетентност, в този смисъл същата не е компетентна да дава отговори и становища извън обхвата на данъчното и осигурителното законодателство. Предвид това, ако имате конкретни въпроси относно прилагането на счетоводното законодателство, компетентна да се произнесе е дирекция "Данъчна политика" към Министерство на финансите.

По прилагане на осигурителното законодателство:

Съгласно чл. 5, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигурител е всяко физическо лице, юридическо лице или неперсонифицирано дружество, както и други организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица.

Според § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда (КТ), "работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател.

На основание чл. 5, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите данни за:

осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване;

декларация за сумите за дължими осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, "Учителския пенсионен фонд", здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" и данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

Данните по чл. 5, ал. 4 от КСО се подават по ред, определен с Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.

Съгласно § 2, т. 3 от Допълнителните разпоредби към Наредба № Н-8/29.12.2005 г. „задължено лице" по смисъла на наредбата, е работодател, осигурител, клон, поделение, осигурителна каса, самоосигуряващо се лице, лице по чл. 4, ал. 9 от Кодекса за социално осигуряване и/или лице, което внася осигурителни вноски по реда на чл. 9а от Кодекса за социално осигуряване.

В чл. 2, ал. 1 и 2 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. е указано, че работодателите, осигурителите, техните клонове и поделения или упълномощени от тях лица, подават в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) декларации по образец 1 и 6 съгласно приложения № 1 и 4 към наредбата. В декларация образец № 1 се вписва ЕИК по регистър БУЛСТАТ/ЕИК на търговеца (клона/поделението). В декларация образец № 6 се попълва ЕИК по регистър БУЛСТАТ/ЕИК на търговеца за осигурители, работодатели, клонове и поделения.

Клоновете и поделенията на юридическите лица, които не са търговци, и клоновете на вписаните в търговския регистър търговци, подлежат на вписване в регистър БУЛСТАт. Кодът им по БУЛСТАТ е 13-значен, като първите 9 цифри са кодът на юридическото лице (чл. 3, ал. 1, т. 8 и чл. 6, ал. 2 от Закона за регистър БУЛСТАТ).

Съгласно чл. 3, ал. 2 от Наредбата за реда за внасяне и разпределение на задължителните осигурителни вноски и вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите", регистрираните с 13-значен ЕИК по регистър БУЛСТАТ/ЕИК на търговеца клонове и поделения вписват този ЕИК в платежните документи при внасяне на задължителните осигурителни вноски и вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" по съответната сметка на компетентната ТД на НАП.

Предвид цитираните разпоредби, клоновете и поделенията на осигурители, притежаващи 13-значен код по БУЛСТАТ, могат да подават самостоятелно декларации образец № 1 и 6 по седалището на клона/поделението. Тъй като задължено лице по смисъла на чл. 14 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), съответно титуляр на данъчно-осигурителната сметка е юридическото лице/търговеца, а не клона/поделението, плащането на задължителните осигурителни вноски се извършва по съответната банкова сметка на компетентната териториална дирекция (ТД) на НАП за юридическото лице/търговеца, като в платежното нареждане се посочва 13-значния код по БУЛСТАТ на клона.

С оглед спазване на изискването за равенство по чл. 2, ал. 4 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. и съпоставимост на декларираните данни за дължимите осигурителни вноски с постъпилите суми за тях в компетентната териториална дирекция на НАП, идентификаторът на осигурителя (клона, поделението), вписан в платежните документи за внасяне на задължителните осигурителни вноски, трябва да съответства на идентификатора, който се попълва в декларациите образец № 1 и № 6.

РАЗЯСНЕНИЕ № 3-1160 от 13.05.2015 г. относно подаване на информация по чл. 73а, ал. 5 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

 
 

чл. 4 ЗДДФЛ,

чл. 5 ЗДДФЛ,

чл. 73а ЗДДФЛ,

чл. 75 ЗДДФЛ

 
 

Според изложеното в запитването, в „X" от 21.10.2013 г. работи по трудов договор по Кодекса на труда като преподавател по английски език гражданката на Великобритания г-жа Y. В момента тя е със статут на постоянно пребиваваща и има ЛНЧ, издаден от МВР - П. Закупила е жилище в с. С., община Л., област П., където живее със семейството си и има постоянен адрес в Р България.

Като бюджетна структура „X" прилага схема за централизирано разплащане на дължимите данъци по ЗДДФЛ и не подава декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ.

В съответствие със ЗДДФЛ и Кодекса за социално осигуряване (КСО) от възнагражденията, изплащани на г-жа Y., академията ежемесечно удържа осигурителни вноски и данък върху доходите.

Във връзка с изискването за предоставяне на информация на НАП по чл. 73а, ал. 5 от ЗДДФЛ е прието, че по смисъла на чл. 4, ал. 1 и ал. 4 от ЗДДФЛ г-жа Y. е "местно физическо лице" за България, тъй като:

- има постоянен адрес в България;

- пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12 месечен период;

- центърът на жизнените й интереси се намира в България.

Във връзка с горното се желае изразяване на становище правилно ли за г-жа Y. не следва да се подава информация по чл. 73а, ал. 5 от ЗДДФЛ?

При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на ЗДДФЛ (обн., ДВ, бр. 95/2006 г., посл. изм., ДВ, бр. 22 от 24 март 2015 г.) изразяваме следното становище:

Разпоредбата на чл. 73а, ал. 5 от ЗДДФЛ, която задължава работодателите да предоставят в НАП информация за доходите по трудови правоотношения, начислени и/или изплатени в полза на физически лица, местни на друга държава - членка на Европейския съюз, е в сила от 01.01.2014 г. и се прилага за доходи, реализирани след тази дата. Предоставянето на тази информация е за целите на задължителния автоматичен обмен по Директива 2011/16/ЕС от 15 февруари 2011 г. и първият данъчен период, който касае съгласно чл. 8 от директивата, започва от 1 януари 2014 г. Информацията се предоставя в срок до 30 април на годината, следваща годината на начисляване и/или изплащане на доходите, т. е. за начислени и/или изплатени доходи по трудови правоотношения през 2014 г., работодателите предоставят информация в НАП в срок до 30 април 2015 г. по ред, начин и във формат, определени със заповед на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.

От цитираната разпоредба на чл. 73а, ал. 5 от ЗДДФЛ е видно, че информация са задължени да подават само работодателите, начислили и/или изплатили доходите по трудови правоотношения в полза на физически лица, които са местни на друга държава - членка на Европейския съюз.

Предвид горното от първостепенно значение е правилното определяне на статута на тези лица. Статутът на местно лице на България се определя за цялата календарна (данъчна) година и не зависи от гражданството на лицето.

Местно физическо лице по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ, без оглед на гражданството е лице, което отговаря на поне един от следните критерии:

- има постоянен адрес в България (по смисъла на Закона за гражданската регистрация) или

- пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период (лицето се смята за местно за годината, през която пребиваването му в България надхвърля 183 дни) или

- изпратено е в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство или

- центърът на жизнените му интереси се намира в България. Центърът на жизнените интереси е в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си.

Чуждестранни физически лица съгласно чл. 5 от ЗДДФЛ са лицата, които не са местни лица по смисъла на чл. 4 от същия закон.

Условията, визирани в закона, се прилагат алтернативно. Това означава, че ако е изпълнено само едно от тях, въпреки, че лицето не отговаря на останалите условия се счита, че същото е местно лице за целите на данъчното облагане, регламентирани в ЗДДФЛ.

Освен горното следва да се има предвид, че съгласно чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор. Между Република България и правителството на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия е сключена Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане на дохода и печалбите от прехвърляне на имущество (СИДДО). Същата е обнародвана в ДВ, бр. 8 от 29 януари 1988 г. Процедурата за прилагане на СИДДО е подробно уредена в Дял II, глава 16, раздел III, чл. 135 и сл. на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Видно от СИДДО между Р България и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия местно лице за Великобритания е всяко лице, което съгласно законодателството на Великобритания подлежи на данъчно облагане там поради неговото местожителство, местопребиваване, място на управление или всеки друг критерий от подобен характер (чл. 4, ал. 1, б. "а" от Спогодбата). Местно лице за България е всяко физическо лице, което е гражданин на България, както и всяко юридическо лице, чието седалище се намира в България или е регистрирано там (чл. 4, ал. 1, б. "б" от Спогодбата). При анализиране на разпоредбите на ЗДДФЛ и Спогодбата, както и посоченото в запитването, може да се направи извода, че г-жа Y. е местно лице за България по вътрешното законодателство, но не е местно лице за България по смисъла на Спогодбата, тъй като критерият за това, възприет от цитирания акт, е „гражданство".

Следователно предвид изложеното „X" следва да подаде информация по чл. 73а, ал. 5 от ЗДДФЛ за лицето посочено в запитването.

С оглед пълнота на изложението е необходимо да се отбележи, че качеството „местно лице" може да бъде удостоверено както на специално предвидения за тази цел формуляр, част от искането за прилагане на СИДДО, така и съобразно обичайната практика на данъчна администрация на Обединеното кралство Великобритания (издаване на специално удостоверение). Следва да се обърне внимание, че право да изразява становище относно прилагане на СИДДО има изпълнителният директор на НАП, след като се представи достатъчно доказателствен материал пред Дирекция СИДДО при ЦУ на НАП София, чрез съответната териториална дирекция на НАП, която е компетентна по отношение на задълженото лице.

четвъртък, 20 август 2015 г.

РАЗЯСНЕНИЕ № 96-00-161 от 11.05.2015 г. относно прилагане на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства и ЗДДС

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

 
 

чл. 118 ЗДДС,

чл. 3 Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.,

чл. 4 Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.,

чл. 25 Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.

 
 

Във връзка с Ваше писмо, постъпило в Дирекция "ОДОП"- гр…..е изложена следната фактическа обстановка:

Вие сте художник, като в качеството си на ЕООД предлагате творбите си на клиенти извън България. Предстои предлагане на същите и на клиенти в страната в сайтове като http://kartinite.bg; https://grabo.bg, а също така и чрез facebook.com. За получаване на плащанията и изпращане на творбите ще ползвате услугите на куриерски фирми като Еконт, Спиди и Ин тайм, като ще ползвате услугата „Наложен платеж". Уточнено е в запитването, че клиентите ще заплащат на куриерската фирма в брой, която от своя страна ще Ви превежда сумите по наложен платеж /по банков път/.

Поставен е следният въпрос:

Следва ли да се въведе в експоатация фискално устройство, при положение че всички плащания ще се извършват по банков път?

Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададеният от Вас въпрос изразяваме следното становище:

Разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС задължава всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство / фискален бон / или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност / системен бон /, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускане на обекта.

Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба № Н-18 на Министерство на финансите от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.

В чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. е указано, че всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

Изключенията от задължението за регистриране на продажбите чрез ФУ са изброени в чл. 4 и чл. 5 от Наредба № Н-18/2006 г.

В чл. 4 от същата са посочени лицата, които нямат задължение да регистрират извършените продажби в търговски обект чрез ФУ, като такива в т. 8 на същия член е посочена дейността на лицата, упражняващи свободна професия.

В § 1, т. 7 от Допълнителните разпоредби на Наредба № Н-18/2006 г. са посочени лицата, упражняващи свободна професия, а именно това са: експерт-счетоводители, данъчни консултанти; одитори; адвокати; нотариуси и други юридически консултанти; представители по индустриална собственост; оценители на движимо и недвижимо имущество и на цели предприятия; преводачи; инженери и технически ръководители; архитекти; дейци на културата, образованието, изкуството и науката, включително изобретатели; вещи лица и други лица, осъществяващи за своя сметка професионална дейност.

Още по-точна дефиниция за "лица, упражняващи свободна професия" се съдържа в текста на § 1, т. 29 от Допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ, според който това са: експерт счетоводителите; консултантите; одиторите; адвокатите; нотариусите; частните съдебни изпълнители; съдебните заседатели; експертите към съда и прокуратурата; лицензираните оценители; представителите по индустриална собственост; медицинските специалисти; преводачите; архитектите; инженерите; техническите ръководители; дейците на културата, образованието, изкуството и науката; застрахователните агенти; други физически лица, за които са налице едновременно следните условия:

а) осъществяват за своя сметка професионална дейност;

б) не са регистрирани като еднолични търговци;

в) са самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване.

В конкретния случай се касае за регистрирано ЕООД, което не попада в горепосочените изключения, касаещи лицата, упражняващи свободна професия. Предвид на това, при извършване на продажбите на картини като лице, регистрирано по Търговския закон, за Вас възниква задължение за регистриране и отчитане на същите чрез ФУ по общия ред на Наредба № Н-18/2006 г.

По силата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ, независимо от документирането с първичен счетоводен документ, задължително следва да се издава фискална касова бележка за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане, с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.

Предвид гореизложената нормативна уредба и при положение, че плащанията от клиентите на дружеството ще се извършват само и единствено чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски паричен преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги, не е налице задължение за въвеждане в експлоатация на фискално устройство и отчитане на извършваните от Вас продажби чрез издаване на фискални касови бележки по реда определен в Наредба Н-18/2006 г. на МФ.

Съгласно изложената фактическа обстановка може да се предположи, че извършваната от дружеството дейност е съотносима с дадената в § 1, т. 1 от ДР на Наредба № Н-18/2006 г. дефиниция за „ разносна търговия ", състояща се в продажба на стоки / картини / извън търговския обект по предварителна заявка.

Разносната търговия следва да се отличава от извършване на наличен паричен превод чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи или извършване на пощенски паричен превод чрез лицензиран пощенски оператор по смисъла на Закона за пощенските услуги.

Във конкретния случай, съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от Наредба № Н-18/2006 г., фискалната касова бележка следва да се издава от дружеството предварително и да се предава на разносвача /куриера/, който от своя страна я предоставя на купувача при заплащането на цената на стоките.

РАЗЯСНЕНИЕ № 3-1122 от 8.05.2015 г. относно промяна на вида на осигуряването на самоосигуряващо се лице

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

 
 

чл. 4 КСО,

чл. 1 НООСЛБГРЧМЛ,

чл. 3 НООСЛБГРЧМЛ

 
 

Според изложеното в запитването лицето е регистрирано в регистър БУЛСТАТ като лице, упражняващо свободна професия – преводач. За периода от 20.11.2014 г. до 20.02.2015 г. е било във временна неработоспособност поради нетрудова злополука. До 31.12.2014 г. включително се е осигурявало за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. За периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. вкл. е подало декларация обр. 1 с код за вид осигурен 22 и е внесло дължимите осигуровки в размер на 108.36 лева за всеки един месец.

На 21.01.2015 г. е подало в ТД на НАП декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице с вх. № ххххх/21.01.2015 г., за да заяви, че считано от 01.01.2015 г. ще се осигурява за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица.

На 11.02.2015 г. е подало в ТП на НОИ 2 бр. болнични листи, издадени от ЛКК, за временна неработоспособност за периода от 23.12.2014 г. до 21.01.2015 г. и болничен лист за временна неработоспособност за периода от 22.01.2015 г. до 20.02.2015 г. като в съответните декларации приложение № 15 към тези болнични листи е отбелязало, че не е осигурено за съответния риск въпреки, че има 6 месеца осигурителен стаж като осигурено за общо заболяване и майчинство и че няма работни дни през периода на болничните листи с право на парично обезщетение от НОИ. Подало е декларации образец 1 за м.01 и 02 2015 г. като посочва начина на попълването им.

На 16.03.2015 г. е получило от ТП на НОИ разпореждане, във връзка с подадените в ТП на НОИ 2 броя болнични листи, с което му се отказва отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване.

На 07.04.2015 г. е получило от ТП на НОИ задължителни предписания на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, както следва:

„Осигурителят / самоосигуряващият се ХХХХХХХ да заличи информацията в Регистъра на осигурените лица /РОЛ/ с декларация Обр. № 1 за м. 01.2015 г. и м. 02.2015 г. /до 20.02.2015 г./"

Освен това да се заличат подадените данни за м. 01.2015 г. и м. 02.2015 г. с декларация Обр. № 1, като за м. 02.2015 г. се подадат нови данни, както следва:

Декларация Образец № 1 „Данни за осигурените лица" за м. 02.2015 г. – редовни данни като попълните в клетка 12 - вид осигурен – 12 – за самоосигуряващи се лица, в т. 14 – начален ден в осигуряване – 21.02.2015 г., в 16.1 – отработени и други дни с осигурителни вноски – 5 работни дни, в т. 21 - осигурителен доход, върху който се дължат осигурителни вноски – 105 лв., в точка 22 – 16.3 %, в т. 34 - нетно възнаграждение – 105 лв."

Във връзка с горното се поставят следните въпроси:

1. Правилни ли са данните, които са подадени с декларация обр. 1 за месеците януари и февруари 2015 г.?

2. В случай, че се заличат данните за м. 01.2015 г. и м. 02.2015 г. за периода от 01.01.2015 г. до 20.02.2015 г. вкл., трябва ли да се подават някакви декларации в ТД на НАП за този период?

3. Ако трябва да се коригират подадените декларации обр. 1 за периода от 01.01.2015 г. до 28.02.2015 г. какви декларации обр. 1 да се подадат?

При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО, обн., ДВ, бр. 110/1999 г., посл. изм., ДВ, бр. 22/2015 г.) и Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ, ДВ, бр. 21/2000 г., посл. изм., ДВ, бр. 18/2015 г.) изразяваме следното становище:

На основание чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство /чл. 4, ал. 4 от КСО/.

Задължението за осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 - 4 от КСО, в т. ч. лицата, упражняващи по регистрация свободна професия или занаятчийска дейност, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване (чл. 1, ал. 1 от НООСРБГРЧМЛ). Видът на осигуряването се определя с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП, която се подава от самоосигуряващото се лице в компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от започването или от възобновяването на трудовата дейност. При прекъсване и възобновяване на съответната трудова дейност, както и при започване на друга трудова дейност през календарната година самоосигуряващото се лице не може да променя вида на осигуряването. При започване и възобновяване на трудовата дейност, ако декларацията за вида на осигуряването не е подадена в 7-дневния срок, лицето подлежи на осигуряване само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт (аргумент чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ).

На основание чл. 1, ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ, видът на осигуряването може да се променя за всяка календарна година, ако е подадена декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП до края на януари на съответната календарна година.

Самоосигуряващите се лица, които се осигуряват за по-високия осигурен риск, включващ и общо заболяване и майчинство, не внасят осигурителни вноски за периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете, поради което в тези случаи месечният осигурителен доход се определя пропорционално на отработените дни (арг. от чл. 3, ал. 3 и чл. 4, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ).

Лицата, осигурени само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, дължат осигурителни вноски за периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане или отглеждане на малко дете (чл. 3, ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ).

Легална дефиниция на осигурено лице за целите на държавното обществено осигуряване (ДОО) е въведена с § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО. „Осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени лица за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски.

С оглед цитираните разпоредби независимо, че като самоосигуряващо се лице е подало в регламентирания срок декларация за промяна на вида на осигуряването от 01.01.2015 г., за периода 23.12.2014 г. до 20.02.2015 г. лицето не е осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО за риска временна неработоспособност, тъй като не са били дължими и не са внасяни осигурителни вноски за този риск. Именно чрез вноските в този фонд за самоосигуряващото се лице възниква осигуряване за рисковете временна неработоспособност, временно намалена работоспособност и майчинство. Следователно за посочения период лицето не може да бъде обхванато от хипотезата на чл. 3, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ и за периода на временната неработоспособност продължава да се прилага чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО, т. е. задължително следва да се осигурява за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт. След внасянето на вноските за общо заболяване и майчинство /от 21.02.2015 г./ може да се смята за осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО и да се възползва от съответните права и обезщетения.

Предвид гореизложената нормативна уредба декларация образец 1 за м. януари и за м. февруари /до 20.02.2015 г./ следва да бъде подадена с дължими осигурителни вноски за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. От 21.02.2015 г. декларацията за м.февруари следва да бъде с дължими осигурителни вноски и за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете. Към настоящия момент от направената служебна справка за подадените декларации за м. януари и февруари 2015 г. се установи, че е извършeна корекция на подадените данни по описания по-горе ред, с което са отстранени първоначално декларираните несъответствия.

РАЗЯСНЕНИЕ № 3-1087 от 5.05.2015 г. относно прилагане на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства и отчитането, съгласно изискванията на Закона за данък върху добавената стойност

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

 
 

чл. 9 ЗДДС,

чл. 12 ЗДДС,

чл. 86 ЗДДС,

чл. 118 ЗДДС,

чл. 3 Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.,

чл. 4 Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.,

чл. 27 Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.,

чл. 29 Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.

 
 

Според изложеното в запитването „А" ЕООД е с предмет на дейност търговия на дребно с хранителни и нехранителни стоки. От месец март 2015 г. дружеството започва да продава лотарийни билети, които закупува от „В" ООД. При покупката се получава складова разписка и се заплаща сума, която е по-малка от номиналната стойност на билетите. Същите се продават на крайните клиенти по номинална стойност. Между двете дружества няма сключен договор за извършване на услуга.

Във връзка с горното са поставени следните въпроси:

1. Следва ли продажбата на лотарийни билети да бъде съпроводена с издаване на фискален бон от ЕКАФП?

2. Как следва да се третира извършената доставка – освободена по смисъла на чл. 48 от ЗДДС или облагаема?

При така изложената непълна фактическа обстановка във връзка с липсата на сключен договор за извършване на услуга между страните и с оглед разпоредбите на Наредба № Н-18/2006 г. на МФ (обн., ДВ, бр. 106/2006 г., доп., ДВ, бр. 14 от 20 февруари 2015 г.) и ЗДДС (обн., ДВ, бр. 63 от 4 август 2006 г., посл. изм., ДВ, бр. 107 от 24.12.2014 г.) изразяваме следното принципно становище:

По прилагането на Наредба № Н-18/2006 г. на МФ:

Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.

На основание чл. 118, ал. 4 от ЗДДС редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба № Н-18 на Министерството на финансите от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.

Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ урежда, че всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (ФУ) или касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (ИАСУТД), освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

Лицата, респективно дейностите, които са освободени от задължително регистриране на оборотите от продажби чрез ФУ, са изброени в чл. 4 и чл. 5 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ.

Съгласно чл. 4, т. 3 от наредбата, не е задължено да регистрира извършваните от него продажби в търговски обект чрез фискално устройство лице, което извършва продажби на билети или други удостоверителни знаци за услуги (квитанция, талон и др.), които съдържат трайно вписана при отпечатването номинална стойност и най-малко два защитни елемента върху хартията и/или при печата и са отпечатани по реда на Наредбата за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни книжа, приета с Постановление № 289 на Министерския сьвет от 1994 г. (обн., ДВ, бр. 101 от 1994 г.; изм. и доп., бр.38 от 1995 г.; изм., бр. 73 от 1998 г., бр. 8 от 2001 г., бр. 54 от 2008 г.); изискването за трайно вписана при отпечатването номинална стойност не се отнася за бланкови билети, квитанции и др., които се издават на химизирана хартия най-малко в два екземпляра - един за клиента и втори за лицето по чл. 3.

Тъй като от фактическата обстановка в запитването не става ясно какви точно реквизити съдържат „билетите", за които се поставя въпроса, то в случай, че бланките на лотарийните игри (билети), които се продават, отговарят едновременно на всички изброени в чл. 4, т. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ изисквания, при продажбата им може да не се издава фискална касова бележка от фискално устройство. Следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 39а от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ лицата, извършващи продажби на билети или други удостоверителни знаци за услуги, съгласно чл. 4, т. 3, водят книга (регистър) за дневните продажби на билети/удостоверителни знаци. Книгата (регистърът) съдържа брой на продадените билети, начален и краен номер на продадени билети по номинали и общ оборот за деня. Освен това, тези лица следва да съхраняват в търговския обект копие от документ за получените ценни книжа, издаден по реда на Наредбата за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни книжа.

При положение, че „А" ЕООД действа като посредник (комисионер) и при продажбата на лотарийните билети/талони отчита същите чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, то за документирането с касова бележка чрез фискално устройство на извършената продажба следва да се има предвид разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ. По силата на тази правна норма, когато задълженото лице извършва дейност като посредник (комисионер) от чуждо име и за чужда сметка, продажбите се регистрират чрез ФУ на доверителя или чрез ФУ на посредника.

Когато регистрирането на продажбите се извършва чрез ФУ на доверителя, продажбите се регистрират по общия ред.

Когато обаче продажбите се регистрират чрез ФУ на посредника, ФУ се програмира така, че продажбите на доверителя да се регистрират като продажби в отделен департамент за всеки доверител, като департаментът посочва името на доверителя. В дневния финансов отчет ще се съдържа и оборотът на доверителя. Съгласно регламента на чл. 29, ал. 5 от Наредбата, в книгата за дневните финансови отчети, на страницата за последния ден от месеца довереникът сумира и вписва натрупания от продажбите за месеца оборот по департамента на доверителя. Договорът, сключен между доверителя и комисионера за извършване на продажби от чуждо име и за чужда сметка, е документът, доказващ при необходимост основанието за прилагане на цитирания ред.

Съгласно чл. 27 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ регистрирането на доставките по данъчни групи е в зависимост от характера на доставките, като в данъчна група "А" следва да регистрират услугите, продажбите на които са освободени от облагане с ДДС, а в данъчна група "Б" следва да се регистрират стоките и услугите, продажбите на които са облагаеми с 20% ДДС. Лицето, независимо дали е регистрирано или не по ЗДДС, задължително регистрира всички продажби по данъчни групи.

Предвид това, че доставката на услуга, свързана с организиране на хазартна игра (продажба на лотариен билет) е освободена и за същата не се начислява ДДС, при предоставянето на лотарийни билети срещу заплащане на сума, тези суми следва да бъдат отнесени към данъчна група "А", която съгласно чл. 27, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ е с 0 % ДДС. Стоките или услугите, отнасящи се към данъчна група „А", задължително се програмират и регистрират с наименование и единична цена като отделни артикули.

Трябва да се подчертае, че изхождайки от принципа за документална обоснованост на стопанските и счетоводни операции в тежест на задълженото лице остава доказването на регистрирания чрез фискалното устройство оборот и този, отразен в счетоводството на предприятието, съответно чрез сключен писмен договор или друг писмен документ между двете страни, в който да са отразени съответните обстоятелства.

По прилагането на ЗДДС:

По смисъла на закона услуга е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обръщение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство (чл. 8 от ЗДДС), а съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗДДС доставка на услуга е всяко извършване на услуга.

В случаите, при които лице действа от чуждо име и за чужда сметка, за целите на ЗДДС, са налице две доставки - между доверителя и третото лице и между посредника и доверителя.

Предвид изложеното, ако дружеството продава от чуждо име и за чужда сметка лотарийни билети на основание чл. 9, ал. 1 от ЗДДС за същото е налице доставка на услуга по посредничество, по която получател е доверителят, разпространяващ лотарийните билети.

Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на услуга по смисъла на чл. 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по закона и е с място на изпълнение на територията на страната, освен в случаите, в които този закон предвижда друго. В този смисъл, и доколкото не попада в обхвата на глава четвърта от ЗДДС „Освободени доставки и придобивания" доставката по посредничество, с място на изпълнение на територията на страната е облагаема по смисъла на чл. 12 от ЗДДС, за която възниква задължение за начисляване на данък върху добавената стойност по реда на чл. 86 от същия закон. Тази доставка следва да бъде документирана като се издаде фактура по чл. 113 от ЗДДС, в която да бъде начислен данък със ставка 20 на сто.

Сумата, която заплаща третото лице на посредника за продажбата на лотарийните билети, не е възнаграждение по доставка, извършена от същия. Тази сума е дължима за доставка, по която доставчик е организаторът на хазартната игра. В тази връзка, посредникът не следва да издава данъчен документ за извършената продажба на лотарийни билети и съответно доставката не се отразява в дневника за продажбите и справка-декларацията на същия.