Закони и право

събота, 10 септември 2016 г.

Спортните федерации са задължен субект по Закона за достъп до обществена информация - важно решение на ВАС


РЕШЕНИЕ

9630
София, 09.09.2016

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в съдебно заседание на осемнадесети май в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИНА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДОНКА ЧАКЪРОВА
ИЛИАНА СЛАВОВСКА
при секретар Мадлен Дукова
и с участието
на прокурора Христо Ангелов
изслуша докладваното
от председателяМАРИНА МИХАЙЛОВА
по адм. дело 5806/2015. Document Link Icon


Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).
Образувано е по касационна жалба подадена от Управителния съвет на Сдружение [ЮЛ]против решение № 2104/27.03.2015 г., постановено по адм. дело №480/2015 г. на Административен съд София - град. В касационната жалба са развити доводи за недопустимост на съдебното решение, като постановено срещу ненадлежна страна, алтернативно за неговата неправилност - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс.
По делото е постъпила и частна жалба подадена от Управителния съвет на Сдружение [ЮЛ] против определение № 2281 от 29.04.2015 г. по същото дело, с което е допълнено решение от 27.03.2015 г., постановено по адм. дело № 480/2015 г. на Административен съд София - град, с което касаторът е осъден да заплати на Сдружение [ЮЛ] направените по делото разноски в размер на 710 лева. Оплакванията са за неправилност на определението, като се иска отмяната му.
Подадена е и частна жалба от Управителния съвет на Сдружение [ЮЛ] против решение № 2989 от 29.04.2015 г., постановено по адм. дело № 480/2015 г. на Административен съд София – град, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 2104 от 27.03.2015 г., постановено по същото административно дело, като на страница 1, абзац 2 изречението и в диспозитива на решението вместо "председателя на Управителния съвет на [ЮЛ] да се чете [ЮЛ], а в диспозитива на решението вместо "връща делото като преписка на Председателя на комисия за достъп до обществена информация, Министерство на физическото възпитание и спорта" да се чете "връща делото като преписка на [ЮЛ]". Оплакванията в частната жалба са за неправилност на решението, като се иска отмяната му.
Ответната страна - Сдружение [ЮЛ], чрез процесуалния си представител оспорва касационната и частни жалби, като поддържа становище за тяхната неоснователност.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и частни жалби и правилност на оспорените решения и определение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С оспореното решение първоинстанционният съд е отменил изричен отказ обективиран в писмо изх. № 1124/22.12.2014 г. на Управителния съвет на [ЮЛ] (погрешно изписано в решението на Председателя на Управителния съвет на [ЮЛ]) за достъп до обществена информация по заявление вх. № 936/08.12.2014 г., подадено от Сдружение [ЮЛ] и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона в мотивите на решението.
Решението е правилно като краен резултат, но не по всички изложени в него мотиви.
Изводите на съда, че оспореният отказ за достъп до обществена информация е постановен в нарушение на материалноправните норми на ЗДОИ, е законосъобразен.
При правилно тълкуване и прилагане на закона съдът приема, че Сдружение [ЮЛ] е задължен субект по чл. 3 от ЗДОИ, поради което при депозиране на заявление, което отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 1 от ЗДОИ, е длъжен да се произнесе с мотивирано решение, както когато удовлетворява искането (чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ), така и когато отказва да предостави информация (чл. 38 от ЗДОИ).
Съгласно чл. 14 от Закона за физическото възпитание и спорта ( [ЮЛ]) спортните федерации са доброволни сдружения на спортни клубове по един или сходни видове спорт, които координират развитието, практикуването и администрирането на съответния вид спорт на национално ниво на територията на страната и ги представляват пред държавата и международните спортни организации, които се регистрират като юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност. [ЮЛ] е юридическо лице - сдружение с нестопанска цел, самоопределило се като организация за осъществяване на общественополезна дейност, съставляващо обединение на спортни клубове по волейбол и спортни клубове по плажен волейбол, както и обединение на ученически, студентски, военизирани, работнически и селски спортни клубове, регистрирани като сдружения по Закона за юридическите лица с нестопанска цел (чл. 1 от Устава на [ЮЛ]), при което по силата на разпоредбата на чл. 14 [ЮЛ] разполага с правомощието да администрира спорта волейбол на национално ниво на територията на страната. Макар по делото да не са приложени доказателства, при извършена проверка на интернет адрес на Министерство на младежта и спорта се установява, че същата е получила спортна лицензия № 000033/05.06.1997 г. със срок на валидност 05.06.2017 година. Тази лицензия, по силата § 1, т. 9 от ДР на [ЮЛ] е официално признание и разрешение за осъществяване на спортна дейност с произтичащите от това права, задължения и отговорности. С получаването й съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 9 и 10 [ЮЛ] [ЮЛ] има право да налага санкции в определени случаи, да осъществява спортно правосъдие и спортен арбитраж, както и да приема правила за дейността на арбитражен орган, който се произнася по посочените в чл. 19, ал. 1, т. 10 [ЮЛ] въпроси и по спорове, определени в правилниците на федерацията. Анализът на посочените разпоредби води до извод, че [ЮЛ] при осъществяване на тази дейност действа като орган по смисъла на § 1, т.1 от ДР на АПК, доколкото е организация, която по силата на закон е носител на публични субективни права и задължения, и която е овластена въз основа на закон - [ЮЛ] с конкретни правомощия. Видно от Устава на [ЮЛ] в раздел ІХ. Финансиране. Водене на книги, в чл.18 Източници за финансиране на дейността на [ЮЛ] в т.3 са посочени и средства от държавния бюджет, предназначени за финансиране на дейностите, изчерпателно посочени в [ЮЛ], като съгласно чл.19 от Устава на [ЮЛ] е предвидено ежегодно Управителният съвет изготвя доклад - отчет за получените и изразходени субсидии, дотации и дарения, като докладът се представя в Министерство на физическото възпитание и спорта. Съгласно разпоредбата на чл. 64а, ал.1 от [ЮЛ] на пряко подчинение на министъра на младежта и спорта се създава инспекторат, като в ал.2 е предвидено инспекторатът осъществява надзор върху дейността на спортните организации и лицата, които предлагат спортни услуги публично. Съобразно нормата на чл. 64д ал.1 от [ЮЛ] спортните организации, получили средства от държавния или общинския бюджет, отчитат и доказват целесъобразността на разходването им пред органа, който ги е финансирал. [ЮЛ] осъществява контрол върху законосъобразното и целесъобразното изразходване на предоставените финансови средства, като съгласно чл. 2 инспекторатът на Министерството на младежта и спорта извършва текущи проверки на спортните организации за законосъобразното и целесъобразното разходване на средствата. Съгласно разпоредбата на чл.22 от Наредба № 1 от 8.05.2014 г. за финансово подпомагане на спортни дейности инспекторатът по чл. 64a от Закона за физическото възпитание и спорта на Министерството на младежта и спорта осъществява надзор върху дейността на спортните организации, получили финансови средства от Министерството на младежта и спорта по реда на тази наредба. С оглед на гореизложеното [ЮЛ] е задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ, поради което по искане за достъп до обществена информация е оторизиран да се произнесе с нарочен административен акт. [ЮЛ] е и обект на управленски контрол от [ЮЛ] (Инспектората), тъй като по отношение на този субект е нормативно въведен контрол от страна на орган на държавна власт (§ 1, т. 4, б. „в” от ДР от ЗДОИ). Управленски контрол е налице, когато едно лице може по какъвто и да е начин да упражнява доминиращо влияние върху дейността на друго лице. Съгласно разпоредбата чл. 64а, ал. 3 от [ЮЛ] инспекторатът осъществява текущ и последващ контрол върху извършваните от спортни организации дейности, финансирани от Министерството на младежта и спорта, като съгласно чл.64г от [ЮЛ] при констатиране на нарушения служителите на инспектората правят предложения до министъра на младежта и спорта, с които мотивирано предлагат да бъдат сезирани съответните държавни органи. С оглед изложеното, [ЮЛ] е задължен субект по чл. 3, ал. 2, т.1 от ЗДОИ.
Доводите на касатора, че е поискана обществена информация за 2002 година - период, през който е изтекла погасителна давност е неприложим в конкретния случай. Материалното съдържание на погасителната давност е период от време, през който носителят на едно право бездейства. В Закона за достъп до обществена информация не е уреден срок за упражняване на правото да се иска достъп до обществена информация, поради което институтът на давността е неприложим. Приложими в случая са правилата на чл. 33 от ЗДОИ, когато органът не разполага с исканата информация и няма данни за нейното местонахождение, в 14 - дневен срок той уведомява за това заявителя. Разпоредбата на чл. 33 от ЗДОИ се отнася до случаите, в които органът не е нормативно задължен да създава и съхранява исканата информация. В случаите, в които искането е свързано с практически несъществуваща към момента на искането информация, задълженият субект не може да бъде задължен да я предостави.
Предвид на изложеното настоящият съдебен състав приема, че решението на Административен съд София - град е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Частната жалба срещу определението № 2281 от 29.04.2015 г. за присъждане на разноски в полза на ответника също е неоснователна. Обжалваното определение е постановено на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК и с него е допълнено решение № 2104/27.03.2015 г. по адм. дело № 480/2015 г. на Административен съд София - град в частта за разноските. Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Нормата на чл. 80, ал.2 ГПК изключва правото на страната, която не е представила на съда списък на разноските най-късно до приключването на последното заседание в съответната инстанция, да обжалва решението в частта за разноските. Страната не може да черпи права от своето недобросъвестно поведение. При непредставяне в срок на списък на разноските страната е обвързана от присъдения от съда размер и няма право да го обжалва. Цитираната норма обаче не изключва правомощието на съда да допълва постановеното по делото решение като присъжда по реда на чл. 248 ГПК поисканите изрично и доказани по размер разноски, когато съдът не се е произнесъл по тях с решението си. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, пето отделение, приема, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Неоснователна е и втората подадена частна жалба.
Производството по реда на чл. 175 може да бъде започнато както по почин на съда, така и по искане на страната без ограничение във времето. В случая, производството е започнало по молба на Сдружение [ЮЛ]. Според правната теория очевидна фактическа грешка в решението е налице, когато има несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Административен съд София - град е установил, че с определение от 29.04.2015 г., както и в протокола от проведеното на 11.03.2015 г. съдебно заседание като ответник в производството пред АССГ е конституирана [ЮЛ], а на страница 1, абзац 2 в решение №2104 от 27.03.2015 г. постановено по адм. дело №480/2015 г. на АССГ като издател на оспорения акт е посочен Председателят на Управителния съвет на [ЮЛ], като в диспозитива на същото решение грешно в отразено, че съдът е отменил писмо изх. №1124/22.12.2014 г. на Председателя на Управителния съвет на [ЮЛ], с което отказано предоставянето на исканата информация като незаконосъобразно и е върнал преписката на органа за ново произнасяне при спазване мотивите на решението, а наред с това в диспозитива на решението е допусната и друга очевидна фактическа грешка, като неправилно преписката е върната на Председателя на комисията за достъп до обществена информация, Министерство на физическото възпитание и спорта. Съдът е конституирал като ответник [ЮЛ], но в обстоятелствената част и диспозитива не е посочил изрично [ЮЛ], а Председателя на Управителния съвет на [ЮЛ], както и в диспозитива на решението е посочено "връща делото като преписка на Председателя на комисия за достъп до обществена информация, Министерство на физическото възпитание и спорта", а не "връща делото като преписка на [ЮЛ]". При това положение се е получило разминаване между действително формираната воля на съда и външно изразената воля, което представлява разновидност на очевидната фактическа грешка, а именно писмена грешка. Ето защо съдът законосъобразно е упражнил правомощието си, предвидено в чл. 175, ал. 1 от АПК, по искане на страна да отстрани допуснатата грешка, в резултат на което е постановил процесното решение. Същото е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора и предвид направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски Сдружение [ЮЛ] следва да бъде осъдена да заплати на Сдружение [ЮЛ] сумата от 700 (седемстотин) лева разноски, представляващи адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,


РЕШИ:


ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2104/27.03.2015 г., постановено по адм. дело № 480/2015 г. на Административен съд София - град.
ОСЪЖДА Сдружение [ЮЛ] да заплати на Сдружение [ЮЛ] сумата от 700.00 (седемстотин) лева разноски по делото.
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 2281/29.04.2015 г. и решение № 2989/29.04.2015 г., постановени по адм. дело № 480/2015 г. на Административен съд София - град.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

FIDI consultation

3
1.  INTRODUCTION
1.1  We have been instructed by Client  Corporation  to consider and advise on the formulation of the EOT Claims that have been made in relation to the current delays to the (the "Project"). We have therefore taken this to require a review of the  formulation of the claims as set out in the document entitled " Section  Contractor's  Claim"  submitted  to  the  Engineer  on  1  (the "Claims Document")
2   and to advise on the steps that can be taken  to  make  the  claims  more  robust  and  therefore  more  persuasive  with  the  aim  of  encouraging  the  Engineer/Employer  to  take  a  more  realistic  and  sensible  approach  in
relation to Client's EOT claims. 
1.2  The report has been prepared having regard to the contents of the documentation kindly  provided  by  Client  and  which  comprises,  in  the  main,  (1)  the  General  Conditions  of  Contract  (as  amended  by  the  Particular  Conditions) and  (2)  the  Contractor's  Claims dated
1.3  In an effort to assist in the reading and understanding of this report we have subdivided  the Section so as to follow the framework of the Claims Document. In relation to each  claim  we  have  commented  on  the  existing  formulation  of  the  EOT  claims  and  have  recommended measures to increase the strength of claims.
1.4  Our instructions are presently limited to a  high level review of the formulation of the EOT  claims and in particular, we have not been asked to advise specifically on the merits of the  claims  as  currently  presented  (which  would  of  course  require  a  much  more  detailed  analysis of the basis upon which the claims are made and the supporting factual evidence).  Therefore, we have not considered the factual detail of the claims made to date. We have,  however,  where  appropriate,  indicated  particular  areas  of  strength/weakness  where  further investigation or material may be useful.
2.  EXECUTIVE SUMMARY
2.1  It is evident that many of the claims set out in the Claims Document have been reviewed  by the Engineer (and commented upon by the Employer) on a number of occasions.
2.2  It would appear that in respect of at least some of the claims, the Engineer has rejected  the Contractor's position. It would also seem that the Employer is unwilling to adopt a realistic and constructive approach to resolving the current disputes.
2.3  As a general comment, in order to resolve this deadlock the key issue both in relation to Claim 1 (and to an extent) for Claim 2 is to establish that the decision to relocate the rotor structure constitutes either a Variation or gives rise to an entitlement to time/money under some other provision of the Contract. We would therefore strongly recommend that the case  showing  how  the  decision  to  relocate  and  the  consequences  thereof  can  be attributed to the Employer/Engineer should be made as strong as possible.
2.4  Consideration will no doubt have been given to escalating the "open" issues by giving a written notice of dispute under Clause 22. Even if it is decided that this step is not yet   Document undated but assumed to be the "wrap up" notice of claim referenced in advice of  We have not seen the various letters and other documents supplied by Client to the Engineer setting out the original notification of its claims. Nevertheless, for the purposes of any revised composite Claims Document, we believe the inclusion of the information we have identified in this report is vital for the purposes of ensuring that such claims are presented as persuasively as possible.
3  In this report, references to contractual clauses  will be to clauses in the General Conditions as amended by the Particular Conditions ie Sub-Clause as amended by appropriate, modeling the presentation of the claims so as to match the requirements of the dispute provisions in the Contract will add weight to the claims, and will send a signal to  the  Employer  and  Engineer  of  Client's  dissatisfaction  with  the  status  quo  and preparedness to advance claims along the formal route. 
2.5  We have therefore set out our comments on the Claims Document so as to allow the re-modeling of the claims in the most compelling and persuasive way possible following the  requirements  of  the  contract  in  relation  to  the  information  required  particularly  in relation to establishing the relevant ingredients for each head of claim. However, as noted above, the key to successfully persuading the Engineer/Employer to adopt a more realistic and  constructive  attitude  towards  the  claims  is  to  demonstrate  that  the  Employer  is responsible for the time/cost implications of the decision to relocate the rotor structure and in the first instance we would suggest that the focus of any revisions to the claims should be on this.
3.  DISCUSSION
General
3.1  In the Claims Document, the Site 1 claim ("Claim 1") and the Site 2 Structure claim ("Claim 2") are presented as "Variation" claims. These are the two main heads of claim. Therefore the legal and contractual basis upon which they are advanced is key to success in terms of persuading the Engineer/Employer as to the merits of Client's claims. We would strongly recommend that the Claims Document specifically identifies the  relevant  contractual  provisions  forming  the  basis  of  the  claim.  In  this  regard,  the relevant part of Sub-Clause for Variations) and such other clauses,
including the other subparagraphs of Sub-, may be relevant. 
3.2  If  the claims are indeed "Variation" claims (and in our view, we believe that a number of the current claims can be put in the alternative i.e. they may be Variations but they may  also  give  rise  to  the  right  to  an  EOT  other  than  because  they  are  or  may  be Variations) then they must be more closely linked in to Clause of the Contract which deals with the right to an EOT (and costs) in relation to Variations and adjustments. 
3.3  For  example,  as  a starting  point  a  summary  of  the  contractual  basis  of  each  claim should  be  provided  by  way  of  an  introduction.  This  would  be  followed  by  a  more detailed  chronology  with  detailed  cross-referencing  to  relevant  documents  showing how the various ingredients required to allow a claim are present. This would include a short executive summary of the relevant provisions of the contract giving rise to the entitlement  followed  by  relevant  details  showing  how  the  entitlement  arises.  This would  include  in  relation  to  Claim  1:  (1)  details  of  the  relevant  part  of  the  original Employer's Requirements in relation to the location of the structure; (2) the Contractor's response (i.e. showing the location within the Site 3 foot print) (3) the acceptance of the Contractor's proposal; and (4) the subsequent instruction varying the position of the structure. See also specific comments below.

  Claim 1 – Site 1
  Relocation of Site 1 Outside of the Site 4 Footprint 
3.4  Some reference is already made in the Claims Document to points (a) to (d) outlined above,  but  at  present  it  is  not  entirely  clear  why  it  is  suggested  that  Claim  1  is  a "Variation" in the sense required by Sub-Clause We therefore suggest that the formulation  of  this  part  of    the  claim  make  clear  whether  this  is  a  Variation  under
Sub-Clauses    or  an  Engineer's  Instructed Variation under Sub-Clause should also be made to the document(s) in which the instruction was contained.
3.5  We would also suggest that claims be included (if appropriate) under Sub-Clause and Sub-Clause We suggest this because it would appear that part of the reason for the change in location was the manner in which the seismic data was interpreted and the potential applicability of relevant building regulations.    
Delayed Access at New Location (Investigations)
3.6  The contractual basis of the claim should be set out in detail as there appears to be a number of different potential bases for this claim to be identified. These bases include a lack of access to the Site () and delays due to Employers acts, i.e. re-occupation (Sub-
3.7  It may also be that there is some duplication with the Claim outlined in paragraph 3.1.1, as this claim is said to arise from the same Variation and, therefore, care should be taken to separate out its various elements.
Diversion of Utilities
3.8  Again this claim is said to incorporate elements of the preceding claim in relation to delayed access. As such, care should be taken to try to separate its various elements and to identify the specific contractual basis (or alternative basis) of each element of the claims. In relation to this, we comment as follows in relation to each part of this claim:
•   Incorrect location of sewer from building
3.9  It appears that the main issue here is errors on the Employer's indicative drawings. Consideration is therefore needed as to the potential relevance of Sub-, which deals with errors in the Employers documents.
•   Delay by Employer in construction of Branch No.  
3.10  There is quite a detailed factual background to this claim. There is also reference to the Employer using Client's subcontractors. There are various provisions of the Contract that give rise to EOT/cost entitlements, which may be relevant here. We suggest that further consideration be given to these further provisions, e.g. Sub- (EOT for delay due to Employer or its personnel). 
  •
Delays to works due to
3.11  We  would  suggest  that  specific  reference  be  made  here  to  delay/cost  entitlement under Sub- which refers to antiquities.
  •
Diversion of crossing the Site 1

3.12  This claim is said to be based on the Variation relating to the rotor structure re-positioning. Consideration  should  be  given  to  putting  this  claim  in  the  alternative  or  at  least establishing  a  much  clearer  relationship  between  the  Variation  and/or  what  are described in the claim as the "Employer's responsibility" and the matters complained of. It would also be helpful to provide an explanation as to why the Engineer is wrong in suggesting that the matters contained in the diversion of utilities claim do not form part of the Contractor's scope of works.
  •
Utilities at new Site 1 Location.

3.13  The same comments as set out in relation to above apply. These two claims seem to be very similar and should be combined.
  Additional Works for Relocated Site 1
3.14  This claim is self explanatory. It is difficult to see how the Engineer can deny the claim  assuming he accepts the relocation of the structure is a Variation.
  Supporting Utility
3.15  We repeat the comments set out above in relation to the additional piles. Moreover, can we respond to the Engineer's suggestion that Contractor should have undertaken its own investigations prior to design stage? It is not clear whether the Contractor was   able to undertake these investigations or even needed to if the original location of the structure  had  been  agreed.  What  would  have  been  the  purpose  of  such  prior investigation – if there is no purpose we ought to say that it would simply have been a waste of time and costs.

  Claim 2 – Site 2 Structure
3.16  The  introduction to  Claim  2  in  the  Claims  Document  suggests  that  there  is  a relationship between the decision to relocate the structure (i.e. Claim 1) and this claim. We note that there is a brief reference to this in the conclusion section  to the first claim and the  entirety  of  the  second  claim  is  concerned  with  it  but  can  the  details  of  the connection be made more explicit? It may simply be that the claim described as the relocation of structure outside the Site 4 footprint below should be put first in the section with a more detailed explanation of how it is linked to Claim 1.
  Delayed Access to Works
3.17  Please see general comments in relation to Claim 1 as outlined above. The key issue here  once  again  is  to  establish  contractual  entitlement.  Claim  2  is  described  as  a Variation  claim  and  therefore  the  details  of  the  various  contractual  and  factual ingredients  as  to  how  Client  say  that  this  was  a  Variation  and  how  it  gives  rise  to entitlement should be set out at the beginning. At the moment the contractual basis of the claim for a Variation is unclear.
3.18  In  addition  to  the  claim  that  this  is  a  Variation,  consideration  should  be  given  to alternative claims based on failure to give site access (Sub-Clause ).
  Relocation of Structure Outside of the Site 4 Footprint
3.19  See above general comments in relation to the delayed access claim set out above. As previously explained, we suggest that a more detailed explanation be given as to why this is a Variation including details of how the decision regarding retaining rather than demolishing the structure can be linked to an instruction from the Engineer.
  Poor Condition of Existing Site 4
3.20  This is potentially a key claim given its potential time/money impact and is inextricably linked with the "partial demolition" claim below (which is therefore also dealt with here).  Also the narrative description of this claim in the Claims Document suggests that the issue between the parties is as much to do with how and when a decision was required as  to  dealing  with  the  problem  of  the  columns  (and  in  particular  how  the  partial demolition option came to be adopted) as the costs/delays of the works associated with resolving the problem. 
3.21  Whilst the narrative description setting out the correspondence between the parties and the position adopted by the Employer/Engineer at various points in the last years is helpful, the claim should commence with a detailed explanation as to why contractually  the  poor  state  of  the  columns  is  the  Employers  responsibility  –  for example much more should be made to the failure to provide site access etc. and the
Engineers/Employers obligations relevant to this issue under the Contract. 
3.22  Also this element of the claim appears to give rise to other claims. For example, given the  references to seismic codes consideration should be given to the applicability of Sub-Clause. Also was any pre-contract data in relation to the supplied by the Employer? 
  Engineer / Employer decision on Partial

4.  NEXT STEPS
4.1  We would suggest that serious consideration be given to revising the claims so that each claim  or  element  of  the  claim  commences  with  a  detailed  description  of  the  relevant contractual provisions and how Client's entitlement to an EOT (and if appropriate money) arises.
4.2  Sub-Clause  sets  out  a  detailed  regime  for  the  Contractor  to  bring  claims  for time/money and in particular requires amongst other things that the Contractor presents a "fully detailed claim" as that is defined in the amendment to this clause by the Particular Conditions.  Sub-paragraph require a description of the contractual and legal basis of the claims, and the consequences of the events relied  upon. We would suggest that an expansion of the details of the claims in relation to these particular matters will be of considerable value in increasing the strength of the claims and persuading the Engineer/Employer of their merits.
4.3  Even if the Engineer/Employer remain un-persuaded, the revisions will also make easier the task of  assessing the strength/weakness of the claims and modifying them into a format whereby the dispute can be escalated to the next stage of dispute resolution under the  Contract  namely  a  notice  under  Sub- to  the  Engineer  requiring  his determination, and thereafter (if appropriate) arbitration.  

4.4  The arbitration  provision (see  provides for arbitration under the ICC rules. The Sub-Clause also provides for the appointment of a sole arbitrator to hear the claims and that the arbitration shall be conducted in.  Accordingly,  if  the  matter  proceeds  to  arbitration,  an independent individual (who will almost certainly not be) will review the claims and can (under the Contract) review and open up the Engineer's decisions. It is therefore well worth ensuring that the claims are as strongly presented during the course of the project as is possible. 

четвъртък, 1 октомври 2015 г.

РАЗЯСНЕНИЕ № 96-00-158 от 28.05.2015 г. относно определяне на данъчната основа при вътреобщностно придобиване

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

 
 

чл. 26 ЗДДС

 
 

Съгласно визираната фактическа обстановка в отправеното запитване, представляваното от Вас юридическо лице закупува стоки от данъчно задължено лице в Чехия. В издадените данъчни документи по тези доставки има начислени отстъпки от цената и бонус обороти към получателя по същите. Посочвате, че при определяне на основата за начисляване на данък върху добавената стойност и издадени във връзка с това протоколи по чл. 117 от материалния закон е налице разлика с декларираните суми от страна на чешката фирма – доставчик, видно от обмена на информация по системата VIES.

Въпросът който поставяте, е, как следва да определите данъчна основа при вътреобщностно придобиване за което са налице предоставена отстъпка и бонус оборот от продажната цена, фактурирана от доставчика. За тази цел прилагате копие на примерна фактура от чешката фирма ведно с копие на превод на български език на същия документ.

Във връзка с поставения от Вас въпрос в запитването и описаната фактическа обстановка, както и приложеното копие на документ от доставчика, придружен с превод на български език на същия, изразяваме следното становище:

В случаите на вътреобщностно придобиване по смисъла на чл. 13, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност, данъчната основа при същото се определя по реда на чл. 26 от с.з.

Данъчната основа по смисъла на чл. 26, ал. 2 от закона се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания по неустойки и лихви с обезщетителен характер. По силата на алинея 5 на същата правна норма, данъчната основа не включва сумата на търговската отстъпка или намаление, ако те се предоставят на получателя на датата на възникване на данъчното събитие. В случай, че същите се предоставят след тази дата на възникване на данъчното събитие, данъчната основа по доставката се намалява при предоставянето им.

Данъчното събитие при вътреобщностно придобиване възниква на датата, на която би възникнало данъчното събитие при доставка на територията на страната. Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от материалния закон, данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена.

Тъй като не сте предоставили копие на споразумението между Вас и съответното лице доставчик относно условията на доставката, както и начина на определяне на крайната цена на същата, предоставеното по-долу становище е принципно и е въз основа на приложения документ – преведената фактура за съответната доставка.

Видно от документа, приложен към запитването, съответната търговска отстъпка и отстъпка „бонус оборот", са предоставени на датата на издаването на същия. Предвид обстоятелството, че в графата „описание на продуктите" са изброени стоки, считаме, че документът е издаден по повод на доставка на стоки, а не във връзка с извършено от Ваша страна плащане (аванс) във връзка с бъдеща доставка. В резултат на което, доставчикът – съответната чешка фирма, издава документ за доставката на същите тези стоки на датата на данъчно събитие. Тъй като във визирания документ са посочени стойностите на предоставяните отстъпки от страна на доставчика, считаме, че същите не са предоставени на по-късна дата от датата на данъчното събитие за доставката. Вследствие на което, в конкретния случай е налице хипотезата на чл. 26, ал. 5 от ЗДДС, а именно: данъчната основа на съответното вътреобщностно придобиване по чл. 13, ал. 1 от с.з. се формира като разлика между обявената обща цена на стоките по доставката в размер на 101 583,81 евро и направените отстъпки в размер общо на 49 282,83 евро, или данъчната основа ще бъде равна на левовата равностойност на сумата от 52 300,98 евро по курса, обявен от БНБ към датата, на която данъкът за доставката ще стане изискуем.

Обръщаме Ви внимание, че по силата на чл. 63, ал. 3 от материалния закон, данъкът при вътреобщностното придобиване става изискуем на 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие. В случаите, когато фактурата е издадена преди 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е настъпило данъчното събитие, данъкът става изискуем на датата на издаване на самата фактура. Нормата на чл. 63, ал. 4 не е приложима в случаите, в които фактурата е издадена във връзка с направено плащане преди датата на възникване на данъчното събитие.

Изразеното по-горе становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка и приложения документ с превод по доставката. В случаите, когато във възложено по реда на ДОПК производство се установи фактическа обстановка, различна от описаната в запитването, Вие не бихте могли да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

РАЗЯСНЕНИЕ № 96-00-186 от 26.05.2015 г. относно реда за внасяне на осигурителните вноски при извършване на трудова дейност на различни основания по чл. 4 от Кодекса за социално осигуряване

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

 
 

чл. 4 КСО,

чл. 6 КСО

 
 

Във връзка с Ваше запитване, постъпило в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. ……… от 21.05.2015 г., Ви уведомяваме за следното:

Фактическа обстановка:

Физическо лице упражнява трудова дейност на различни основания:

- като член на борда на директорите в акционерно дружество от 2013 г.;

- по договор за управление и контрол с ООД от 2014 г.;

- по основен трудов договор в друго дружество с трудово възнаграждение над максималния размер на осигурителния доход от 11.05.2015 г.

Въпрос:

1. В какъв ред следва да се извършва осигуряването на лицето с оглед определяне на максималния месечен размер на осигурителния доход?

При така изложената фактическа обстановка, изразяваме следното становище по зададения казус:

На основание чл. 4, ал. 1, т. 1 и 7 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс са:

- работниците и служителите, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране, с изключение на лицата по чл. 4а, ал. 1 (т. 1, изр. 1 - посл. изм., ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.);

- управителите и прокуристите на търговски дружества и на еднолични търговци и на техните клонове, членовете на съвети на директорите, на управителни и надзорни съвети и контрольорите на търговски дружества, синдиците и ликвидаторите, както и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицирани дружества и лицата, на които е възложено управлението и/или контролът на държавни и общински предприятия по глава девета от Търговския закон, техни поделения или на други юридически лица, създадени със закон (т. 7 – посл. изм., ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.).

Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност (чл. 6, ал. 2 от КСО).

Осигурителните вноски за работниците и служителите и за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход за основната икономическа дейност на осигурителя и съответната квалификационна група професии (за които се въвежда минимален месечен размер на осигурителния доход за календарната година по дейности и групи професии) и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход (чл. 6, ал. 3 от КСО). Осигурителните вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 и 7 от КСО се разпределят между осигурители и осигурени лица по реда на чл. 6, ал. 3 и ал. 6 от КСО и се внасят от осигурителите до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът (чл. 7, ал. 1 от КСО).

Съгласно чл. 6, ал. 10 от КСО за лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред:

1. (посл. изм. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) доходи от дейности на лицата по чл. 4, ал. 1 (в т. ч. доходи от трудови правоотношения и от правоотношения за управление и контрол);

2. (посл. изм. - ДВ, бр. 12 от 2015 г.) осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители;

3. доходи за работа без трудово правоотношение.

Според разпоредбата на чл. 4 (посл. изм. - ДВ, бр. 18 от 2015 г., в сила от 01.01.2015 г.) от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху което се правят осигурителни вноски, когато лицето упражнява трудова дейност на повече от едно основание по чл. 4, ал. 1 и/или ал. 3, т. 5 и 6 от КСО, то декларира пред всеки следващ осигурител дохода, върху който се дължат осигурителни вноски, като се спазва поредността, определена в чл. 6, ал. 10 от КСО.

При определяне последователността на доходите с оглед ограничаването им до максималния месечен размер на осигурителния доход следва да се има предвид, че ако доходите са изброени в една и съща точка на чл. 6, ал. 10 от КСО, се спазва поредността, определена в чл. 4, ал. 1 от КСО, а когато дейностите са от една и съща точка на ал. 1, се дава предимство на правоотношението, което е възникнало по-рано. По този начин се изключват редица субективни фактори като избор и желание на осигурения, или неравнопоставеност на осигурителите, предвид факта, че единият от тях ще дължи осигурителни вноски върху по-малък доход (или няма да дължи), когато извършва ограничаване на осигурителния доход до максималния месечен размер, независимо от размера на възнаграждението. Поради това, че осигурителните вноски са дължими в определените размери от съответния осигурител, няма нормативно основание осигуреното лице само да избира от кое дружество и в какъв размер да се внасят осигурителните вноски.

В горепосочената хипотеза дължимите осигурителните вноски за 2014 г. следва да се внасят според последователността на възникване на правоотношенията, тъй като основанието за извършваните дейности през тази година е една и съща точка на чл. 4, ал. 1 от КСО – точка 7. Това означава, че акционерното дружество е първият осигурител, който следва да внесе полагащите се осигурителни вноски върху възнаграждението като член на съвета на директорите, а другото дружество (ООД) е следващият по ред осигурител, който трябва да направи преценката, доколко сборът от осигурителните доходи по двете правоотношения не надхвърля максималния месечен размер на осигурителния доход.

За периода май-декември 2015 г. месечният осигурителен доход на лицето трябва да се формира при спазване на следния ред:

1. осигурителен доход по трудовия договор;

2. осигурителен доход като член на съвета на директорите;

3. осигурителен доход по договора за управление и контрол.

В тази хипотеза и при условие че по трудовия договор лицето е осигурено върху максималния месечен размер на осигурителния доход, другите две дружества не дължат осигурителни вноски за същото. На основание чл. 3, ал. 9 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, те трябва да подават декларация образец № 1 за лицето, като дните в осигуряване следва да попълват в т. 16.4 „Дни без осигурителни вноски, зачетени за осигурителен стаж".

РАЗЯСНЕНИЕ № 94-00-119 от 22.05.2015 г. относно подаване на информация на НАП от дружество с регистриран клон в страната и облагане на приходите на клона

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

 
 

чл. 7 ЗСч,

чл. 10 ЗКПО,

чл. 2 Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г.

 
 

Постъпило е писмено запитване с вх. № 12.05.2015 г. в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика". В него е изложена следната фактическа обстановка:

Дружество извършва дейността си в гр. Стара Загора. На 07.04.2015 г. в Агенцията по вписванията е регистриран клон на дружеството в друг град на страната.

Въпросите, които са поставени са следните:

1. Като се има предвид Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, кой трябва да подава изискващите се декларации – клона или самата фирма?

2. Как следва да се облагат приходите от дейността на клона?

След разглеждане на нормативната уредба, актуална към момента на поставяне на запитването и изложената фактическа обстановка, изразявам следното становище:

По прилагане на ЗКПО:

Съгласно чл. 17 от Търговския закон /ТЗ/ всеки търговец може да открие клон извън населеното място, където се намира неговото седалище. Клонът няма собствена правосубектност, той е част от предприятието, която е териториално, а понякога и функционално обособена. Същият подлежи на вписване в търговския регистър, но това не води до възникването на нов правен субект.

Правилата за определяне на компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите са регламентирани в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. На основание чл. 8, ал. 1, т. 3 от ДОПК компетентната териториална дирекция за местните юридически лица се определя според седалището им, освен ако в закон не е предвидено друго.

Съгласно чл. 19 от Търговския закон клонът на търговеца трябва да води самостоятелни търговски книги без да изготвя баланс. Клонът няма задължение да изготвя отделен финансов отчет. Във връзка с дейността му трябва да се води самостоятелна отчетност до оборотна ведомост и неговите активи, пасиви, приходи и разходи да се отчитат отделно. В края на годината отчетните данни за активите, пасивите, приходите и разходите на клона се обобщават с данните на самия търговец - собственик на клона, и се изготвя годишен финансов отчет, в който са включени и данните на клона на търговеца. Стопанските операции между предприятието собственик и неговия клон /прехвърляне на активи, пасиви, приходи и разходи/ следва да се отчитат по отделна сметка, която периодично се равнява.

Приходите от дейността на предприятието като цяло, в т. ч. и на клона се документират на общо основание с първичен счетоводен документ по смисъла на чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството /ЗСч/, който отразява предмет и стойностно изражение на стопанската операция /сделката/.

Когато следва да се документират взаимоотношения между принципала и клона на основание чл. 7, ал. 2 от ЗСч се издават първични счетоводни документи, който засягат само дейността на предприятието и съдържат най-малко следната информация:

1. наименование и номер, съдържащ само арабски цифри;

2. дата на издаване;

3. предмет и стойностно изражение на стопанската операция;

4. име, фамилия и подпис на съставителя.

При продажби в брой сумата на сделката се маркира в касовия апарат на основание чл. 10, ал. 4 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/.

Данъчният финансов резултат за определяне на корпоративния данък се формира съгласно правилата, визирани в чл. 18 и чл. 22 от ЗКПО.

Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от ЗКПО, определя че данъчен финансов резултат е счетоводният финансов резултат, преобразуван по реда на този закон. Счетоводен финансов резултат по смисъла на § 1, т. 16 от допълнителните разпоредби на ЗКПО е печалбата (загубата) по отчета за приходите и разходите (отчета за доходите) за определен период преди начисляването на разходите за данъци от печалбата.

Съгласно чл. 22 от ЗКПО данъчният финансов резултат се определя, като счетоводният финансов резултат се преобразува по ред и начин, определени в този закон, със:

1. данъчните постоянни разлики;

2. данъчните временни разлики;

3. други суми в случаите, предвидени в този закон.

Независимо от горепосоченото следва да уточним, че Националната агенция за приходите при осъществяване на правомощията си, възложени от закона, се произнася и действа в пределите на своята компетентност, в този смисъл същата не е компетентна да дава отговори и становища извън обхвата на данъчното и осигурителното законодателство. Предвид това, ако имате конкретни въпроси относно прилагането на счетоводното законодателство, компетентна да се произнесе е дирекция "Данъчна политика" към Министерство на финансите.

По прилагане на осигурителното законодателство:

Съгласно чл. 5, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигурител е всяко физическо лице, юридическо лице или неперсонифицирано дружество, както и други организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица.

Според § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда (КТ), "работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател.

На основание чл. 5, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите данни за:

осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване;

декларация за сумите за дължими осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, "Учителския пенсионен фонд", здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" и данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

Данните по чл. 5, ал. 4 от КСО се подават по ред, определен с Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.

Съгласно § 2, т. 3 от Допълнителните разпоредби към Наредба № Н-8/29.12.2005 г. „задължено лице" по смисъла на наредбата, е работодател, осигурител, клон, поделение, осигурителна каса, самоосигуряващо се лице, лице по чл. 4, ал. 9 от Кодекса за социално осигуряване и/или лице, което внася осигурителни вноски по реда на чл. 9а от Кодекса за социално осигуряване.

В чл. 2, ал. 1 и 2 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. е указано, че работодателите, осигурителите, техните клонове и поделения или упълномощени от тях лица, подават в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) декларации по образец 1 и 6 съгласно приложения № 1 и 4 към наредбата. В декларация образец № 1 се вписва ЕИК по регистър БУЛСТАТ/ЕИК на търговеца (клона/поделението). В декларация образец № 6 се попълва ЕИК по регистър БУЛСТАТ/ЕИК на търговеца за осигурители, работодатели, клонове и поделения.

Клоновете и поделенията на юридическите лица, които не са търговци, и клоновете на вписаните в търговския регистър търговци, подлежат на вписване в регистър БУЛСТАт. Кодът им по БУЛСТАТ е 13-значен, като първите 9 цифри са кодът на юридическото лице (чл. 3, ал. 1, т. 8 и чл. 6, ал. 2 от Закона за регистър БУЛСТАТ).

Съгласно чл. 3, ал. 2 от Наредбата за реда за внасяне и разпределение на задължителните осигурителни вноски и вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите", регистрираните с 13-значен ЕИК по регистър БУЛСТАТ/ЕИК на търговеца клонове и поделения вписват този ЕИК в платежните документи при внасяне на задължителните осигурителни вноски и вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" по съответната сметка на компетентната ТД на НАП.

Предвид цитираните разпоредби, клоновете и поделенията на осигурители, притежаващи 13-значен код по БУЛСТАТ, могат да подават самостоятелно декларации образец № 1 и 6 по седалището на клона/поделението. Тъй като задължено лице по смисъла на чл. 14 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), съответно титуляр на данъчно-осигурителната сметка е юридическото лице/търговеца, а не клона/поделението, плащането на задължителните осигурителни вноски се извършва по съответната банкова сметка на компетентната териториална дирекция (ТД) на НАП за юридическото лице/търговеца, като в платежното нареждане се посочва 13-значния код по БУЛСТАТ на клона.

С оглед спазване на изискването за равенство по чл. 2, ал. 4 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. и съпоставимост на декларираните данни за дължимите осигурителни вноски с постъпилите суми за тях в компетентната териториална дирекция на НАП, идентификаторът на осигурителя (клона, поделението), вписан в платежните документи за внасяне на задължителните осигурителни вноски, трябва да съответства на идентификатора, който се попълва в декларациите образец № 1 и № 6.

РАЗЯСНЕНИЕ № 3-1160 от 13.05.2015 г. относно подаване на информация по чл. 73а, ал. 5 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

 
 

чл. 4 ЗДДФЛ,

чл. 5 ЗДДФЛ,

чл. 73а ЗДДФЛ,

чл. 75 ЗДДФЛ

 
 

Според изложеното в запитването, в „X" от 21.10.2013 г. работи по трудов договор по Кодекса на труда като преподавател по английски език гражданката на Великобритания г-жа Y. В момента тя е със статут на постоянно пребиваваща и има ЛНЧ, издаден от МВР - П. Закупила е жилище в с. С., община Л., област П., където живее със семейството си и има постоянен адрес в Р България.

Като бюджетна структура „X" прилага схема за централизирано разплащане на дължимите данъци по ЗДДФЛ и не подава декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ.

В съответствие със ЗДДФЛ и Кодекса за социално осигуряване (КСО) от възнагражденията, изплащани на г-жа Y., академията ежемесечно удържа осигурителни вноски и данък върху доходите.

Във връзка с изискването за предоставяне на информация на НАП по чл. 73а, ал. 5 от ЗДДФЛ е прието, че по смисъла на чл. 4, ал. 1 и ал. 4 от ЗДДФЛ г-жа Y. е "местно физическо лице" за България, тъй като:

- има постоянен адрес в България;

- пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12 месечен период;

- центърът на жизнените й интереси се намира в България.

Във връзка с горното се желае изразяване на становище правилно ли за г-жа Y. не следва да се подава информация по чл. 73а, ал. 5 от ЗДДФЛ?

При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на ЗДДФЛ (обн., ДВ, бр. 95/2006 г., посл. изм., ДВ, бр. 22 от 24 март 2015 г.) изразяваме следното становище:

Разпоредбата на чл. 73а, ал. 5 от ЗДДФЛ, която задължава работодателите да предоставят в НАП информация за доходите по трудови правоотношения, начислени и/или изплатени в полза на физически лица, местни на друга държава - членка на Европейския съюз, е в сила от 01.01.2014 г. и се прилага за доходи, реализирани след тази дата. Предоставянето на тази информация е за целите на задължителния автоматичен обмен по Директива 2011/16/ЕС от 15 февруари 2011 г. и първият данъчен период, който касае съгласно чл. 8 от директивата, започва от 1 януари 2014 г. Информацията се предоставя в срок до 30 април на годината, следваща годината на начисляване и/или изплащане на доходите, т. е. за начислени и/или изплатени доходи по трудови правоотношения през 2014 г., работодателите предоставят информация в НАП в срок до 30 април 2015 г. по ред, начин и във формат, определени със заповед на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.

От цитираната разпоредба на чл. 73а, ал. 5 от ЗДДФЛ е видно, че информация са задължени да подават само работодателите, начислили и/или изплатили доходите по трудови правоотношения в полза на физически лица, които са местни на друга държава - членка на Европейския съюз.

Предвид горното от първостепенно значение е правилното определяне на статута на тези лица. Статутът на местно лице на България се определя за цялата календарна (данъчна) година и не зависи от гражданството на лицето.

Местно физическо лице по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ, без оглед на гражданството е лице, което отговаря на поне един от следните критерии:

- има постоянен адрес в България (по смисъла на Закона за гражданската регистрация) или

- пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период (лицето се смята за местно за годината, през която пребиваването му в България надхвърля 183 дни) или

- изпратено е в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство или

- центърът на жизнените му интереси се намира в България. Центърът на жизнените интереси е в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си.

Чуждестранни физически лица съгласно чл. 5 от ЗДДФЛ са лицата, които не са местни лица по смисъла на чл. 4 от същия закон.

Условията, визирани в закона, се прилагат алтернативно. Това означава, че ако е изпълнено само едно от тях, въпреки, че лицето не отговаря на останалите условия се счита, че същото е местно лице за целите на данъчното облагане, регламентирани в ЗДДФЛ.

Освен горното следва да се има предвид, че съгласно чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор. Между Република България и правителството на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия е сключена Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане на дохода и печалбите от прехвърляне на имущество (СИДДО). Същата е обнародвана в ДВ, бр. 8 от 29 януари 1988 г. Процедурата за прилагане на СИДДО е подробно уредена в Дял II, глава 16, раздел III, чл. 135 и сл. на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Видно от СИДДО между Р България и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия местно лице за Великобритания е всяко лице, което съгласно законодателството на Великобритания подлежи на данъчно облагане там поради неговото местожителство, местопребиваване, място на управление или всеки друг критерий от подобен характер (чл. 4, ал. 1, б. "а" от Спогодбата). Местно лице за България е всяко физическо лице, което е гражданин на България, както и всяко юридическо лице, чието седалище се намира в България или е регистрирано там (чл. 4, ал. 1, б. "б" от Спогодбата). При анализиране на разпоредбите на ЗДДФЛ и Спогодбата, както и посоченото в запитването, може да се направи извода, че г-жа Y. е местно лице за България по вътрешното законодателство, но не е местно лице за България по смисъла на Спогодбата, тъй като критерият за това, възприет от цитирания акт, е „гражданство".

Следователно предвид изложеното „X" следва да подаде информация по чл. 73а, ал. 5 от ЗДДФЛ за лицето посочено в запитването.

С оглед пълнота на изложението е необходимо да се отбележи, че качеството „местно лице" може да бъде удостоверено както на специално предвидения за тази цел формуляр, част от искането за прилагане на СИДДО, така и съобразно обичайната практика на данъчна администрация на Обединеното кралство Великобритания (издаване на специално удостоверение). Следва да се обърне внимание, че право да изразява становище относно прилагане на СИДДО има изпълнителният директор на НАП, след като се представи достатъчно доказателствен материал пред Дирекция СИДДО при ЦУ на НАП София, чрез съответната териториална дирекция на НАП, която е компетентна по отношение на задълженото лице.

четвъртък, 20 август 2015 г.

РАЗЯСНЕНИЕ № 96-00-161 от 11.05.2015 г. относно прилагане на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства и ЗДДС

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

 
 

чл. 118 ЗДДС,

чл. 3 Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.,

чл. 4 Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.,

чл. 25 Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.

 
 

Във връзка с Ваше писмо, постъпило в Дирекция "ОДОП"- гр…..е изложена следната фактическа обстановка:

Вие сте художник, като в качеството си на ЕООД предлагате творбите си на клиенти извън България. Предстои предлагане на същите и на клиенти в страната в сайтове като http://kartinite.bg; https://grabo.bg, а също така и чрез facebook.com. За получаване на плащанията и изпращане на творбите ще ползвате услугите на куриерски фирми като Еконт, Спиди и Ин тайм, като ще ползвате услугата „Наложен платеж". Уточнено е в запитването, че клиентите ще заплащат на куриерската фирма в брой, която от своя страна ще Ви превежда сумите по наложен платеж /по банков път/.

Поставен е следният въпрос:

Следва ли да се въведе в експоатация фискално устройство, при положение че всички плащания ще се извършват по банков път?

Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададеният от Вас въпрос изразяваме следното становище:

Разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС задължава всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство / фискален бон / или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност / системен бон /, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускане на обекта.

Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба № Н-18 на Министерство на финансите от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.

В чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. е указано, че всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

Изключенията от задължението за регистриране на продажбите чрез ФУ са изброени в чл. 4 и чл. 5 от Наредба № Н-18/2006 г.

В чл. 4 от същата са посочени лицата, които нямат задължение да регистрират извършените продажби в търговски обект чрез ФУ, като такива в т. 8 на същия член е посочена дейността на лицата, упражняващи свободна професия.

В § 1, т. 7 от Допълнителните разпоредби на Наредба № Н-18/2006 г. са посочени лицата, упражняващи свободна професия, а именно това са: експерт-счетоводители, данъчни консултанти; одитори; адвокати; нотариуси и други юридически консултанти; представители по индустриална собственост; оценители на движимо и недвижимо имущество и на цели предприятия; преводачи; инженери и технически ръководители; архитекти; дейци на културата, образованието, изкуството и науката, включително изобретатели; вещи лица и други лица, осъществяващи за своя сметка професионална дейност.

Още по-точна дефиниция за "лица, упражняващи свободна професия" се съдържа в текста на § 1, т. 29 от Допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ, според който това са: експерт счетоводителите; консултантите; одиторите; адвокатите; нотариусите; частните съдебни изпълнители; съдебните заседатели; експертите към съда и прокуратурата; лицензираните оценители; представителите по индустриална собственост; медицинските специалисти; преводачите; архитектите; инженерите; техническите ръководители; дейците на културата, образованието, изкуството и науката; застрахователните агенти; други физически лица, за които са налице едновременно следните условия:

а) осъществяват за своя сметка професионална дейност;

б) не са регистрирани като еднолични търговци;

в) са самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване.

В конкретния случай се касае за регистрирано ЕООД, което не попада в горепосочените изключения, касаещи лицата, упражняващи свободна професия. Предвид на това, при извършване на продажбите на картини като лице, регистрирано по Търговския закон, за Вас възниква задължение за регистриране и отчитане на същите чрез ФУ по общия ред на Наредба № Н-18/2006 г.

По силата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ, независимо от документирането с първичен счетоводен документ, задължително следва да се издава фискална касова бележка за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане, с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.

Предвид гореизложената нормативна уредба и при положение, че плащанията от клиентите на дружеството ще се извършват само и единствено чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски паричен преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги, не е налице задължение за въвеждане в експлоатация на фискално устройство и отчитане на извършваните от Вас продажби чрез издаване на фискални касови бележки по реда определен в Наредба Н-18/2006 г. на МФ.

Съгласно изложената фактическа обстановка може да се предположи, че извършваната от дружеството дейност е съотносима с дадената в § 1, т. 1 от ДР на Наредба № Н-18/2006 г. дефиниция за „ разносна търговия ", състояща се в продажба на стоки / картини / извън търговския обект по предварителна заявка.

Разносната търговия следва да се отличава от извършване на наличен паричен превод чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи или извършване на пощенски паричен превод чрез лицензиран пощенски оператор по смисъла на Закона за пощенските услуги.

Във конкретния случай, съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от Наредба № Н-18/2006 г., фискалната касова бележка следва да се издава от дружеството предварително и да се предава на разносвача /куриера/, който от своя страна я предоставя на купувача при заплащането на цената на стоките.