четвъртък, 1 октомври 2015 г.

РАЗЯСНЕНИЕ № 96-00-158 от 28.05.2015 г. относно определяне на данъчната основа при вътреобщностно придобиване

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

 
 

чл. 26 ЗДДС

 
 

Съгласно визираната фактическа обстановка в отправеното запитване, представляваното от Вас юридическо лице закупува стоки от данъчно задължено лице в Чехия. В издадените данъчни документи по тези доставки има начислени отстъпки от цената и бонус обороти към получателя по същите. Посочвате, че при определяне на основата за начисляване на данък върху добавената стойност и издадени във връзка с това протоколи по чл. 117 от материалния закон е налице разлика с декларираните суми от страна на чешката фирма – доставчик, видно от обмена на информация по системата VIES.

Въпросът който поставяте, е, как следва да определите данъчна основа при вътреобщностно придобиване за което са налице предоставена отстъпка и бонус оборот от продажната цена, фактурирана от доставчика. За тази цел прилагате копие на примерна фактура от чешката фирма ведно с копие на превод на български език на същия документ.

Във връзка с поставения от Вас въпрос в запитването и описаната фактическа обстановка, както и приложеното копие на документ от доставчика, придружен с превод на български език на същия, изразяваме следното становище:

В случаите на вътреобщностно придобиване по смисъла на чл. 13, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност, данъчната основа при същото се определя по реда на чл. 26 от с.з.

Данъчната основа по смисъла на чл. 26, ал. 2 от закона се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания по неустойки и лихви с обезщетителен характер. По силата на алинея 5 на същата правна норма, данъчната основа не включва сумата на търговската отстъпка или намаление, ако те се предоставят на получателя на датата на възникване на данъчното събитие. В случай, че същите се предоставят след тази дата на възникване на данъчното събитие, данъчната основа по доставката се намалява при предоставянето им.

Данъчното събитие при вътреобщностно придобиване възниква на датата, на която би възникнало данъчното събитие при доставка на територията на страната. Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от материалния закон, данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена.

Тъй като не сте предоставили копие на споразумението между Вас и съответното лице доставчик относно условията на доставката, както и начина на определяне на крайната цена на същата, предоставеното по-долу становище е принципно и е въз основа на приложения документ – преведената фактура за съответната доставка.

Видно от документа, приложен към запитването, съответната търговска отстъпка и отстъпка „бонус оборот", са предоставени на датата на издаването на същия. Предвид обстоятелството, че в графата „описание на продуктите" са изброени стоки, считаме, че документът е издаден по повод на доставка на стоки, а не във връзка с извършено от Ваша страна плащане (аванс) във връзка с бъдеща доставка. В резултат на което, доставчикът – съответната чешка фирма, издава документ за доставката на същите тези стоки на датата на данъчно събитие. Тъй като във визирания документ са посочени стойностите на предоставяните отстъпки от страна на доставчика, считаме, че същите не са предоставени на по-късна дата от датата на данъчното събитие за доставката. Вследствие на което, в конкретния случай е налице хипотезата на чл. 26, ал. 5 от ЗДДС, а именно: данъчната основа на съответното вътреобщностно придобиване по чл. 13, ал. 1 от с.з. се формира като разлика между обявената обща цена на стоките по доставката в размер на 101 583,81 евро и направените отстъпки в размер общо на 49 282,83 евро, или данъчната основа ще бъде равна на левовата равностойност на сумата от 52 300,98 евро по курса, обявен от БНБ към датата, на която данъкът за доставката ще стане изискуем.

Обръщаме Ви внимание, че по силата на чл. 63, ал. 3 от материалния закон, данъкът при вътреобщностното придобиване става изискуем на 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие. В случаите, когато фактурата е издадена преди 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е настъпило данъчното събитие, данъкът става изискуем на датата на издаване на самата фактура. Нормата на чл. 63, ал. 4 не е приложима в случаите, в които фактурата е издадена във връзка с направено плащане преди датата на възникване на данъчното събитие.

Изразеното по-горе становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка и приложения документ с превод по доставката. В случаите, когато във възложено по реда на ДОПК производство се установи фактическа обстановка, различна от описаната в запитването, Вие не бихте могли да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

РАЗЯСНЕНИЕ № 96-00-186 от 26.05.2015 г. относно реда за внасяне на осигурителните вноски при извършване на трудова дейност на различни основания по чл. 4 от Кодекса за социално осигуряване

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

 
 

чл. 4 КСО,

чл. 6 КСО

 
 

Във връзка с Ваше запитване, постъпило в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. ……… от 21.05.2015 г., Ви уведомяваме за следното:

Фактическа обстановка:

Физическо лице упражнява трудова дейност на различни основания:

- като член на борда на директорите в акционерно дружество от 2013 г.;

- по договор за управление и контрол с ООД от 2014 г.;

- по основен трудов договор в друго дружество с трудово възнаграждение над максималния размер на осигурителния доход от 11.05.2015 г.

Въпрос:

1. В какъв ред следва да се извършва осигуряването на лицето с оглед определяне на максималния месечен размер на осигурителния доход?

При така изложената фактическа обстановка, изразяваме следното становище по зададения казус:

На основание чл. 4, ал. 1, т. 1 и 7 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс са:

- работниците и служителите, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране, с изключение на лицата по чл. 4а, ал. 1 (т. 1, изр. 1 - посл. изм., ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.);

- управителите и прокуристите на търговски дружества и на еднолични търговци и на техните клонове, членовете на съвети на директорите, на управителни и надзорни съвети и контрольорите на търговски дружества, синдиците и ликвидаторите, както и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицирани дружества и лицата, на които е възложено управлението и/или контролът на държавни и общински предприятия по глава девета от Търговския закон, техни поделения или на други юридически лица, създадени със закон (т. 7 – посл. изм., ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.).

Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност (чл. 6, ал. 2 от КСО).

Осигурителните вноски за работниците и служителите и за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход за основната икономическа дейност на осигурителя и съответната квалификационна група професии (за които се въвежда минимален месечен размер на осигурителния доход за календарната година по дейности и групи професии) и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход (чл. 6, ал. 3 от КСО). Осигурителните вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 и 7 от КСО се разпределят между осигурители и осигурени лица по реда на чл. 6, ал. 3 и ал. 6 от КСО и се внасят от осигурителите до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът (чл. 7, ал. 1 от КСО).

Съгласно чл. 6, ал. 10 от КСО за лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред:

1. (посл. изм. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) доходи от дейности на лицата по чл. 4, ал. 1 (в т. ч. доходи от трудови правоотношения и от правоотношения за управление и контрол);

2. (посл. изм. - ДВ, бр. 12 от 2015 г.) осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители;

3. доходи за работа без трудово правоотношение.

Според разпоредбата на чл. 4 (посл. изм. - ДВ, бр. 18 от 2015 г., в сила от 01.01.2015 г.) от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху което се правят осигурителни вноски, когато лицето упражнява трудова дейност на повече от едно основание по чл. 4, ал. 1 и/или ал. 3, т. 5 и 6 от КСО, то декларира пред всеки следващ осигурител дохода, върху който се дължат осигурителни вноски, като се спазва поредността, определена в чл. 6, ал. 10 от КСО.

При определяне последователността на доходите с оглед ограничаването им до максималния месечен размер на осигурителния доход следва да се има предвид, че ако доходите са изброени в една и съща точка на чл. 6, ал. 10 от КСО, се спазва поредността, определена в чл. 4, ал. 1 от КСО, а когато дейностите са от една и съща точка на ал. 1, се дава предимство на правоотношението, което е възникнало по-рано. По този начин се изключват редица субективни фактори като избор и желание на осигурения, или неравнопоставеност на осигурителите, предвид факта, че единият от тях ще дължи осигурителни вноски върху по-малък доход (или няма да дължи), когато извършва ограничаване на осигурителния доход до максималния месечен размер, независимо от размера на възнаграждението. Поради това, че осигурителните вноски са дължими в определените размери от съответния осигурител, няма нормативно основание осигуреното лице само да избира от кое дружество и в какъв размер да се внасят осигурителните вноски.

В горепосочената хипотеза дължимите осигурителните вноски за 2014 г. следва да се внасят според последователността на възникване на правоотношенията, тъй като основанието за извършваните дейности през тази година е една и съща точка на чл. 4, ал. 1 от КСО – точка 7. Това означава, че акционерното дружество е първият осигурител, който следва да внесе полагащите се осигурителни вноски върху възнаграждението като член на съвета на директорите, а другото дружество (ООД) е следващият по ред осигурител, който трябва да направи преценката, доколко сборът от осигурителните доходи по двете правоотношения не надхвърля максималния месечен размер на осигурителния доход.

За периода май-декември 2015 г. месечният осигурителен доход на лицето трябва да се формира при спазване на следния ред:

1. осигурителен доход по трудовия договор;

2. осигурителен доход като член на съвета на директорите;

3. осигурителен доход по договора за управление и контрол.

В тази хипотеза и при условие че по трудовия договор лицето е осигурено върху максималния месечен размер на осигурителния доход, другите две дружества не дължат осигурителни вноски за същото. На основание чл. 3, ал. 9 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, те трябва да подават декларация образец № 1 за лицето, като дните в осигуряване следва да попълват в т. 16.4 „Дни без осигурителни вноски, зачетени за осигурителен стаж".

РАЗЯСНЕНИЕ № 94-00-119 от 22.05.2015 г. относно подаване на информация на НАП от дружество с регистриран клон в страната и облагане на приходите на клона

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

 
 

чл. 7 ЗСч,

чл. 10 ЗКПО,

чл. 2 Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г.

 
 

Постъпило е писмено запитване с вх. № 12.05.2015 г. в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика". В него е изложена следната фактическа обстановка:

Дружество извършва дейността си в гр. Стара Загора. На 07.04.2015 г. в Агенцията по вписванията е регистриран клон на дружеството в друг град на страната.

Въпросите, които са поставени са следните:

1. Като се има предвид Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, кой трябва да подава изискващите се декларации – клона или самата фирма?

2. Как следва да се облагат приходите от дейността на клона?

След разглеждане на нормативната уредба, актуална към момента на поставяне на запитването и изложената фактическа обстановка, изразявам следното становище:

По прилагане на ЗКПО:

Съгласно чл. 17 от Търговския закон /ТЗ/ всеки търговец може да открие клон извън населеното място, където се намира неговото седалище. Клонът няма собствена правосубектност, той е част от предприятието, която е териториално, а понякога и функционално обособена. Същият подлежи на вписване в търговския регистър, но това не води до възникването на нов правен субект.

Правилата за определяне на компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите са регламентирани в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. На основание чл. 8, ал. 1, т. 3 от ДОПК компетентната териториална дирекция за местните юридически лица се определя според седалището им, освен ако в закон не е предвидено друго.

Съгласно чл. 19 от Търговския закон клонът на търговеца трябва да води самостоятелни търговски книги без да изготвя баланс. Клонът няма задължение да изготвя отделен финансов отчет. Във връзка с дейността му трябва да се води самостоятелна отчетност до оборотна ведомост и неговите активи, пасиви, приходи и разходи да се отчитат отделно. В края на годината отчетните данни за активите, пасивите, приходите и разходите на клона се обобщават с данните на самия търговец - собственик на клона, и се изготвя годишен финансов отчет, в който са включени и данните на клона на търговеца. Стопанските операции между предприятието собственик и неговия клон /прехвърляне на активи, пасиви, приходи и разходи/ следва да се отчитат по отделна сметка, която периодично се равнява.

Приходите от дейността на предприятието като цяло, в т. ч. и на клона се документират на общо основание с първичен счетоводен документ по смисъла на чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството /ЗСч/, който отразява предмет и стойностно изражение на стопанската операция /сделката/.

Когато следва да се документират взаимоотношения между принципала и клона на основание чл. 7, ал. 2 от ЗСч се издават първични счетоводни документи, който засягат само дейността на предприятието и съдържат най-малко следната информация:

1. наименование и номер, съдържащ само арабски цифри;

2. дата на издаване;

3. предмет и стойностно изражение на стопанската операция;

4. име, фамилия и подпис на съставителя.

При продажби в брой сумата на сделката се маркира в касовия апарат на основание чл. 10, ал. 4 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/.

Данъчният финансов резултат за определяне на корпоративния данък се формира съгласно правилата, визирани в чл. 18 и чл. 22 от ЗКПО.

Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от ЗКПО, определя че данъчен финансов резултат е счетоводният финансов резултат, преобразуван по реда на този закон. Счетоводен финансов резултат по смисъла на § 1, т. 16 от допълнителните разпоредби на ЗКПО е печалбата (загубата) по отчета за приходите и разходите (отчета за доходите) за определен период преди начисляването на разходите за данъци от печалбата.

Съгласно чл. 22 от ЗКПО данъчният финансов резултат се определя, като счетоводният финансов резултат се преобразува по ред и начин, определени в този закон, със:

1. данъчните постоянни разлики;

2. данъчните временни разлики;

3. други суми в случаите, предвидени в този закон.

Независимо от горепосоченото следва да уточним, че Националната агенция за приходите при осъществяване на правомощията си, възложени от закона, се произнася и действа в пределите на своята компетентност, в този смисъл същата не е компетентна да дава отговори и становища извън обхвата на данъчното и осигурителното законодателство. Предвид това, ако имате конкретни въпроси относно прилагането на счетоводното законодателство, компетентна да се произнесе е дирекция "Данъчна политика" към Министерство на финансите.

По прилагане на осигурителното законодателство:

Съгласно чл. 5, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигурител е всяко физическо лице, юридическо лице или неперсонифицирано дружество, както и други организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица.

Според § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда (КТ), "работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател.

На основание чл. 5, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите данни за:

осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване;

декларация за сумите за дължими осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, "Учителския пенсионен фонд", здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" и данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

Данните по чл. 5, ал. 4 от КСО се подават по ред, определен с Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.

Съгласно § 2, т. 3 от Допълнителните разпоредби към Наредба № Н-8/29.12.2005 г. „задължено лице" по смисъла на наредбата, е работодател, осигурител, клон, поделение, осигурителна каса, самоосигуряващо се лице, лице по чл. 4, ал. 9 от Кодекса за социално осигуряване и/или лице, което внася осигурителни вноски по реда на чл. 9а от Кодекса за социално осигуряване.

В чл. 2, ал. 1 и 2 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. е указано, че работодателите, осигурителите, техните клонове и поделения или упълномощени от тях лица, подават в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) декларации по образец 1 и 6 съгласно приложения № 1 и 4 към наредбата. В декларация образец № 1 се вписва ЕИК по регистър БУЛСТАТ/ЕИК на търговеца (клона/поделението). В декларация образец № 6 се попълва ЕИК по регистър БУЛСТАТ/ЕИК на търговеца за осигурители, работодатели, клонове и поделения.

Клоновете и поделенията на юридическите лица, които не са търговци, и клоновете на вписаните в търговския регистър търговци, подлежат на вписване в регистър БУЛСТАт. Кодът им по БУЛСТАТ е 13-значен, като първите 9 цифри са кодът на юридическото лице (чл. 3, ал. 1, т. 8 и чл. 6, ал. 2 от Закона за регистър БУЛСТАТ).

Съгласно чл. 3, ал. 2 от Наредбата за реда за внасяне и разпределение на задължителните осигурителни вноски и вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите", регистрираните с 13-значен ЕИК по регистър БУЛСТАТ/ЕИК на търговеца клонове и поделения вписват този ЕИК в платежните документи при внасяне на задължителните осигурителни вноски и вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" по съответната сметка на компетентната ТД на НАП.

Предвид цитираните разпоредби, клоновете и поделенията на осигурители, притежаващи 13-значен код по БУЛСТАТ, могат да подават самостоятелно декларации образец № 1 и 6 по седалището на клона/поделението. Тъй като задължено лице по смисъла на чл. 14 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), съответно титуляр на данъчно-осигурителната сметка е юридическото лице/търговеца, а не клона/поделението, плащането на задължителните осигурителни вноски се извършва по съответната банкова сметка на компетентната териториална дирекция (ТД) на НАП за юридическото лице/търговеца, като в платежното нареждане се посочва 13-значния код по БУЛСТАТ на клона.

С оглед спазване на изискването за равенство по чл. 2, ал. 4 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. и съпоставимост на декларираните данни за дължимите осигурителни вноски с постъпилите суми за тях в компетентната териториална дирекция на НАП, идентификаторът на осигурителя (клона, поделението), вписан в платежните документи за внасяне на задължителните осигурителни вноски, трябва да съответства на идентификатора, който се попълва в декларациите образец № 1 и № 6.

РАЗЯСНЕНИЕ № 3-1160 от 13.05.2015 г. относно подаване на информация по чл. 73а, ал. 5 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

 
 

чл. 4 ЗДДФЛ,

чл. 5 ЗДДФЛ,

чл. 73а ЗДДФЛ,

чл. 75 ЗДДФЛ

 
 

Според изложеното в запитването, в „X" от 21.10.2013 г. работи по трудов договор по Кодекса на труда като преподавател по английски език гражданката на Великобритания г-жа Y. В момента тя е със статут на постоянно пребиваваща и има ЛНЧ, издаден от МВР - П. Закупила е жилище в с. С., община Л., област П., където живее със семейството си и има постоянен адрес в Р България.

Като бюджетна структура „X" прилага схема за централизирано разплащане на дължимите данъци по ЗДДФЛ и не подава декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ.

В съответствие със ЗДДФЛ и Кодекса за социално осигуряване (КСО) от възнагражденията, изплащани на г-жа Y., академията ежемесечно удържа осигурителни вноски и данък върху доходите.

Във връзка с изискването за предоставяне на информация на НАП по чл. 73а, ал. 5 от ЗДДФЛ е прието, че по смисъла на чл. 4, ал. 1 и ал. 4 от ЗДДФЛ г-жа Y. е "местно физическо лице" за България, тъй като:

- има постоянен адрес в България;

- пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12 месечен период;

- центърът на жизнените й интереси се намира в България.

Във връзка с горното се желае изразяване на становище правилно ли за г-жа Y. не следва да се подава информация по чл. 73а, ал. 5 от ЗДДФЛ?

При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на ЗДДФЛ (обн., ДВ, бр. 95/2006 г., посл. изм., ДВ, бр. 22 от 24 март 2015 г.) изразяваме следното становище:

Разпоредбата на чл. 73а, ал. 5 от ЗДДФЛ, която задължава работодателите да предоставят в НАП информация за доходите по трудови правоотношения, начислени и/или изплатени в полза на физически лица, местни на друга държава - членка на Европейския съюз, е в сила от 01.01.2014 г. и се прилага за доходи, реализирани след тази дата. Предоставянето на тази информация е за целите на задължителния автоматичен обмен по Директива 2011/16/ЕС от 15 февруари 2011 г. и първият данъчен период, който касае съгласно чл. 8 от директивата, започва от 1 януари 2014 г. Информацията се предоставя в срок до 30 април на годината, следваща годината на начисляване и/или изплащане на доходите, т. е. за начислени и/или изплатени доходи по трудови правоотношения през 2014 г., работодателите предоставят информация в НАП в срок до 30 април 2015 г. по ред, начин и във формат, определени със заповед на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.

От цитираната разпоредба на чл. 73а, ал. 5 от ЗДДФЛ е видно, че информация са задължени да подават само работодателите, начислили и/или изплатили доходите по трудови правоотношения в полза на физически лица, които са местни на друга държава - членка на Европейския съюз.

Предвид горното от първостепенно значение е правилното определяне на статута на тези лица. Статутът на местно лице на България се определя за цялата календарна (данъчна) година и не зависи от гражданството на лицето.

Местно физическо лице по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ, без оглед на гражданството е лице, което отговаря на поне един от следните критерии:

- има постоянен адрес в България (по смисъла на Закона за гражданската регистрация) или

- пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период (лицето се смята за местно за годината, през която пребиваването му в България надхвърля 183 дни) или

- изпратено е в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство или

- центърът на жизнените му интереси се намира в България. Центърът на жизнените интереси е в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си.

Чуждестранни физически лица съгласно чл. 5 от ЗДДФЛ са лицата, които не са местни лица по смисъла на чл. 4 от същия закон.

Условията, визирани в закона, се прилагат алтернативно. Това означава, че ако е изпълнено само едно от тях, въпреки, че лицето не отговаря на останалите условия се счита, че същото е местно лице за целите на данъчното облагане, регламентирани в ЗДДФЛ.

Освен горното следва да се има предвид, че съгласно чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор. Между Република България и правителството на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия е сключена Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане на дохода и печалбите от прехвърляне на имущество (СИДДО). Същата е обнародвана в ДВ, бр. 8 от 29 януари 1988 г. Процедурата за прилагане на СИДДО е подробно уредена в Дял II, глава 16, раздел III, чл. 135 и сл. на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Видно от СИДДО между Р България и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия местно лице за Великобритания е всяко лице, което съгласно законодателството на Великобритания подлежи на данъчно облагане там поради неговото местожителство, местопребиваване, място на управление или всеки друг критерий от подобен характер (чл. 4, ал. 1, б. "а" от Спогодбата). Местно лице за България е всяко физическо лице, което е гражданин на България, както и всяко юридическо лице, чието седалище се намира в България или е регистрирано там (чл. 4, ал. 1, б. "б" от Спогодбата). При анализиране на разпоредбите на ЗДДФЛ и Спогодбата, както и посоченото в запитването, може да се направи извода, че г-жа Y. е местно лице за България по вътрешното законодателство, но не е местно лице за България по смисъла на Спогодбата, тъй като критерият за това, възприет от цитирания акт, е „гражданство".

Следователно предвид изложеното „X" следва да подаде информация по чл. 73а, ал. 5 от ЗДДФЛ за лицето посочено в запитването.

С оглед пълнота на изложението е необходимо да се отбележи, че качеството „местно лице" може да бъде удостоверено както на специално предвидения за тази цел формуляр, част от искането за прилагане на СИДДО, така и съобразно обичайната практика на данъчна администрация на Обединеното кралство Великобритания (издаване на специално удостоверение). Следва да се обърне внимание, че право да изразява становище относно прилагане на СИДДО има изпълнителният директор на НАП, след като се представи достатъчно доказателствен материал пред Дирекция СИДДО при ЦУ на НАП София, чрез съответната териториална дирекция на НАП, която е компетентна по отношение на задълженото лице.