Решение по дело за отговорност на Община за непочистени улици

Поради интерес по въпроса как да осъдим Общината ако получим телесна повреда по вина на Общината публикувам решение.

Жеа води детето си на училище. Поради снеговалеж и много ниски температури улиците в района не били почистени, имало лед. При пресичане на улица в посока училището се подхлъзва на пешеходната пътека и паднала, в следствие на което десният й крак се забил в непочистена камара сняг и се счупил в долната си част. Ищцата изпитала силна болка и стрес от необичайния вид на крака си, била в невъзможност да стане сама, за което била подпомогната от минаващи в близост хора. Около 30 минути след обаждане на „Бърза помощ" линейката я откарала в МБАЛ „Св.Анна-Варна" АД, където констатирали множество счупвания на подбедрицата. Била приета за оперативно лечение, като операцията продължила повече от 5 часа. Били поставени импланти на тибията и фибулата, 30 шева на глезена и фиксираща превръзка. Последвала втора операция и рехабилитация цяла година,. Събитията около инцидента причинили голям стрес от преживяното и силни болки, и неудобства по време на престоя й на легло и в инвалиден стол. За да бъде подпомагана в извършването на основните дейности и функции – ходене до тоалетна, поддържане на лична хигиена, грижи за детето се наложило съпругът й, който по това време бил на работа на кораб да се прибере у дома. В следствие на това, че съпругът й, който осигурявал издръжката на семейството не работел в продължение на 8 месеца, семейството останало без доходи, което допълнително причинило стрес. Инцидентът се отразил крайно неблагоприятно на начина на живот на ищцата, който водела до този момент – грижела са за детето си и домакинството, тренирала крос фит и водела активен социален живот. След инцидента прекарвала времето си в болница или у дома на легло, посещавала рехабилитации, предвижвала се с инвалидна количка и патерици . Чувствала се непълноценна, изпитвала неудобства и дискомфорт от това, че кракът й е видимо деформиран, подува се и отича, принудена е да носи специфични обувки и медицински чорап, при движение силно накуцва изпитва болки, налага се да приема обезболяващи лекарства.

Отговорен за причинените и вреди Община Варна, която не е изпълнила задължението си по чл.31 от ЗДвП да поддържа общинските пътища в състояние, което осигурява тяхното безопасно ползване.

Съдът присъдил общо обезщетение в размер над 30 000 лв. за болките и страданията, и направените разноски по лечение.

https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId…

ДОПК

иректора на Дирекция ОДОП – , че носи доказателствена тежест за установяване предпоставките на чл. 122 от ДОПК за развиване на ревизионното производство по особения ред.

Няма приложени доказателства за до започването на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация

СТЕ 1.        Могат ли данните, намиращи се в програмния продукт „Детелина Лайт", да бъдат манипулирани?

2.        Кой има достъп до програмата, предвид различните акаунти, които са отчетени и може ли да се приеме, че единствено ревизираното лице има достъп до нея?

Това не е относимо, до колкото тази система е използвал паралелно за тестване и внедряване и не представлява реално фискално устройство.  В заведението е имало такова.  Законът не ограничава собственикът да има допълнителни системи, ако жела това.  Клиентът ни е имал валидно ФУ

Доколкото можах да работя с тези данни, които са ми дадени, без да ги пускам през програмата, това е извлечението, което успях да направя. В единия бекъп потребителите бяха 10. Не всички имат възможност да манипулират. Възможно е да са 9 лица, възможно е някои от хората да са преименувани, данните като ги няма на живо, да се спекулира с тях. Възможно е да са тестове, възможно е са реални лица да ги вкарват, възможно е едно лице.

Според ръководството, което съм приложил, не би трябвало да има дублаж на потребители, защото зад всеки потребител трябва да стоят две имена и парола.

Би трябвало да са един – двама администратори, а другите само оператори – сервитьори, бармани – да работят с програмата, без да вкарват данни.

Колкото повече хора имат достъп до системата, се създава проблем за сигурността. От материалите по делото разбрах, че става въпрос за един компютър. Не ми е известно на колко устройства е била инсталирана програмата.

Не мога да кажа дали е работил на едни и същи операционни системи.

Предполагам, че като са на един диск записани нещата и понеже не видях някаква разлика в брой сесии и папки, предполагам, че е от едно устройство, но не мога да кажа със сигурност.

 

Вещото лице  М.  в ОСЗ от .03.2019 тврди, е не може да кажа категорично дали има данни за укрити доходи или приходи от извършената дейност на „" ООД.  Дали сетоводството дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане с корпоративен данък не е ясно, тъй като вещото лице не е видяло всики документи. 

на експерта не са представени доказателства от счетоводството на дружеството като фактури и счетоводни справки за съществуването на контрагентите, описани в справките, предоставени от НАП, което прави разходите документално необосновано

Аз не казвам, че има укрити доходи, казвам, че може би има още документи, които ако се разтворят, биха внесли яснота.

На база на представеното заключение се правят индиции, че има непълнота на същото, предвид липсата на пълна документация, правят се индиции за непредставяне на първични, вторични документи.

Поиска да види първични документи за 2015/2016 г., а ние осчетоводяваме документацията от 01.01.2018 г. Тя каза, че не са й нужни в момента.

не е изпълнена доказателствената тежест за ревизия по особен ред по чл. 122 ДОПК, съответно да бъде кредитирано заключението на вещото лице в частта, в която установява, че не може да бъде установено превишаване на приходите,

 

Решение № 3260 от 16.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3260/2016 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова

не са представени доказателства ревизираното лице да е получило спорните данъчни кредитни известия, издадени от четиримата доставчици в ревизираните периоди, поради което от неотразяването им в дневника за покупки и в счетоводните регистри на ревизираното лице не могат да се правят изводи във вреда на ревизираното лице. По време на проверката, извършена по искане за издаване на АПВ № 1219901/09.01.2013 г. на ТД на НАП-Б. е посочено на ревизираното лице, че не е отразило в дневниците за покупки данъчни кредитни известия, издадени от доставчиците. Били са подадени три коригиращи декларации през м. 1.2013 г., с които в дневника за продажби са включени, установените при проверката невключени ДКИ за периода м. 9 - 11.2012 г. и с АПВ е възстановен данъчен кредит в размер 3769,47 лв, определен предвид допълнително включените ДКИ.

 

реализираните продажби, регистрирани през периода 015 г. - 32016 г. в използвания в обекта на „" ЕООД - КАФЕ-БАР в гр. Русе, ул. „Ганаков", до блок „-3" търговски софтуер - програмен продукт за управление на продажбите и дейността „Детелина Лайт", версия 3.0.0.11 не са намерили отражение в пълен размер както в паралелно функциониралото в обекта ФУ № с № на ФП (до 16 г.), респ. ФП № (от 116 г.), така и в счетоводната отчетност на дружеството за периода.  Което обаче не означава, че те данните от търговския софтуер се ползват с доказателствена сила.  До колкото от писмените свидетелства на задълженото лице става ясно, че те само са го тествали и до колкото има множество регистрирани потребители, в слуая става въпрос за упражняване в боравеното със системата

Не са представени доказателства, че продадените стоки през периода, регистрирани в търговския софтуер в обекта не били заведени в пълен размер и в материалната счетоводна отчетност на дружеството, респ. настъпилите стопански събития по отношение на тези стоки не намерили отражение в счетоводството на „" ЕООД.

 

 

При изследване на регистрираните в системата на търговеца записи, вида и периодичността на същите от съответните периоди е видно, че периодично и регулярно в търговския софтуер са завеждани и изписвани срещу продажби стоки, в работни дни, в които безспорно е установено, че фискалното устройство в обекта паралелно е функционирало.  – разбира се, нали за това е учебно и в реално време, няма как да е в почивни дни.  Това нищо не доказва

 

чл. 54, ал. 3 от ДОПК не са налице предпостваки по чл. 54, ал. 3 от ДОПК, тъй като видно от множеството акаунти, има повече акаунти с достъп.  Това е с цел учебно и други лица са работили, така че няма предпоставки.

 

Реално не е допълнене акспертизата

Няма основнаие за прилагане на чл 123, няма подобни доказателства

 

От назначената техническа експертиза и характеристиките на продукта се установява, че това не е счетоводна програма, а складова такава или още по-точно казано програма за управление на стоки и обороти. Основна нейна цел е да следи стокооборота в даден склад, но се ползва и за отразяване на продажби.

Това не е доказано, няма подобно описание в протокоите. 

Това, че има оператори с опредено име на упревителя, но повече от едно име, не доказва, че той иммено е отразявал. 

 

с пълен достъп до функционалностите на системата, а от събраните при оперативни проверки в обекта доказателства е установено, че отпечатаните приключени сметки за продажби са издавани от името на тези оператори. Т.е. единствено управляващият дружеството има пълен достъп до програмата, останалите потребители могат да въвеждат единствено информация за извършени продажби.  Не виждам доказатлества за това.  Това са косвени изводи, не базиращи се на технически доказатлества, на експертизи, а са само умозаключения

Когато една програма е тестова, тестът на същата се извършва с един и същ артикул, въведен в тестовата програма много брой пъти, с цел установяване на възможни грешки. – това е пълна глупост.  Цялото дело се базира на това заявление, което не почива на доказатлества.  Напротив, всеки може по различен начин   Именно тестването с различни данни и артикули е тестване, а не само с един.  По същата логика трябва да е доказатлество за тестване и използването на толкова много акаунти, при положение, че в заведението има един служител. 

 

В тази насока достоверни обяснения и относими доказателства не са представени. Обратните изводи се извеждат от събраната по делото информация.  Няма никакво основание за подобен извод

 

Самият факт, че законодателството на страната към ревизирания период позволява ползването на продукт, създаден с различно предназначение (складов), да бъде употребяван като оперативна система в търговски обекти за продажби на дребно дори и да представлява пропуск или слабост в законодателството на държавата, не създава презумпция за истинност или неистинност на цялата съхранявана в софтуера информация, но изисква при употребата му да се констатира пълно съответствие на данните, съхранявани в него и тези отчитани в счетоводството на дружеството, както и това при наличие на разминавания, те да бъдат надлежно документално обосновани с оглед оставяне на данъчна следа и предоставяне на логично и достоверно обяснение за разминаването.

Няма изискване за пълно съотевстствие.  Не е обоснован този съдебен извод

Едва при провелото се второ съдебно заседание се представиха книгите за дневните финансови отчети на ФУ. 

фактът на посетнешно представяне не опровергава тяхната валидност като процесуално действие и като доказателстваа сила.  Този извъд на съда не почива на никакво правно осонвание.  В този момент сме успели да се снебдим с тях, поради отдалеченостат на процесуалния представител и самата фирма.  Но тази организационна трудност е преодоляна в неоходимите процесуални срокове, въпреки това съдът не жела да я взе под внимание с абсурден аргумент

Съдебната медиация-начин за повишаване на удовлетвореността на клиентите на адвокатите, подобряване ефективността на съда и осигуряването на условия за създаването на професията медиатор

Центърът за спогодби и медиация при СРС и СГС ви кани на публична лекция на госпожа Хагид Шакед-Гвили на тема: „Съдебната медиация–начин за повишаване на удовлетвореността на клиентите на адвокатите, подобряване ефективността на съда и осигуряването на условия за създаването на професията медиатор".

Лекцията ще се състои на 10.07.2019 г./сряда/, 16:30-18:30ч., в сградата на Софийски районен съд, бул. „Цар Борис III" No. 54, зала 502.

Молим до 05.07.2019г. да потвърдите желанието си да присъствате на лекцията чрез съдебен координатор на Центъра.

Госпожа Хагид Шакед-Гвили е пионер на медиацията в Израел, настоящ адвокат и професионален медиатор с над 20 години опит в използването на медиацията и алтернативното разрешаване на спорове.

Прилагаме нейната автобиография.

Хагид Шакед-Гвили е израелски адвокат, чиято практика е изцяло в алтернативното разрешаване на спорове и е един от пионерите на Израел в областта на медиацията. Тя е кандидат за българско гражданство.

Госпожа Шакед е подпомагала хиляди спорещи страни в Израел и чужбина да разрешат случаи, които включват междукултурни и сложни търговски, правни и емоционални въпроси. Тя е основател и след това директор на първата съдебна програма за медиация в област Тел Авив (1998). Успехът на програмата е довел до прилагането на нейните методи в други израелски съдилища.

Госпожа Шакед е била член на Комисията по алтернативно разрешаване на спорове към Адвокатската колегия на Тел Авив и на Международния комитет по медиация към Американската асоциация на юристите. Тя е съветвала израелската съдебна администрация и Комисията Рубенщайн за проучване на използването на алтернативното разрешаване на спорове в израелските съдилища.

От 2012г. госпожа Шакед е партньор в „Амос Габриели и съдружници", една от водещите правни кантори на Израел за разрешаване на спорове, с богат опит във воденето на търговски и граждански дела, и акцент върху разрешаването на сложни и многостранни правни спорове чрез медиация както в Израел, така и по света. Две десетилетия практически опит в провеждането на медиации с правна и емоционална сложност помагат на госпожа Шакед успешно да управлява процеса на медиация, от разработването на стратегия за преговори до формулирането на споразумението.

Госпожа Шакед е родена и израснала в Акко, един от израелските градове, където християни, евреи и мюсюлмани живеят в интегрирано съжителство. От ранна детска възраст тя е била изложена на трудностите, произтичащи от многокултурността на населението, която характеризира Израел.

Нейният баща Наим е роден в Дупница. Той и семейството му - баща му Адолф, майка му Вита и по-големият му брат Хаим –оцеляват по време на Втората световна война с помощта на добри българи и въпреки трудностите, създадени от властите. След войната семейството напуска България с кораб, подпомогнато от Еврейската агенция, и се заселва в Израел. По-късно нейният чичо Хаим, момчето, което напуска България с кораб, става бригаден генерал от флота на Израел. През 1967г. той участва в мисията за снабдяване на израелската армия с ракетни кораби от Франция, а през израело-арабските войни командва флотилията от тях.

Въвеждат се нови образци на документи за изплащане на парични обезщетения и помощи

НОИ информира, че от 1 юли 2019 г. влизат в сила измененията и допълненията в НПОПДОО, по отношение на новите образци на документите за изплащане на паричните обезщетения, които са приложения към нея.

До 14 юли 2019 г. включително в НОИ ще се приемат старите образци на удостоверения за изплащане на парични обезщетения, отнасящи се за периоди преди 1 юли 2019 г. От 15 до 17 юли 2019 г. ще бъде преустановено приемането на удостоверения поради актуализирането на програмните продукти и системи, обслужващи приемането и валидирането на данни за изплащане на паричните обезщетения. След 17 юли 2019 г. ще се приемат само новите образци на Приложения № 9, 10 и 11 към НПОПДОО.

Ликвидация на Сдружение - процедура как да ликвидираме Сдружение

NB Тази процедура е идентича с тази по ликвидация на Фондация.  Единствено конкретните номера на заявленията в Търговския регистър към Агенцията по вписванията са различни.  Успех!

Поправка на болничен лист

Ако обаче болничният е анулиран, заради работника- неспазване на режима, то на работника може да се търси дисциплинарна отговоност.

Чл. 54.  (5) от НАРЕДБА за медицинската експертиза  - Корекции по болничния лист по повод допуснати технически грешки се извършват само от органа, който го е издал. Корекциите се извършват по ред, предвиден в акта на Министерския съвет по чл. 103а от Закона за здравето.

Чл. 18. (В сила от 1.01.2015 г.) НАРЕДБА за реда за представяне в Националния осигурителен институт на данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им  - Корекции по съхранени данни се извършват, като болничните листове и данните от тях се анулират, след което се издават нови болнични листове.

Приложение № 2  към чл. 9 НАРЕДБА за реда за представяне в Националния осигурителен институт на данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им  - Не е допустимо след съхраняване да бъде извършвана корекция на данните за издадения болничен лист. При необходимост от корекции на издадения болничен лист подписаният хартиен носител и съхранените данни се анулират, след което се издава нов болничен лист (с нов номер) и с правилно попълнени данни.

Корекции по болничния лист по повод допуснати технически грешки се извършват само от органа, който го е издал. Корекциите се извършват по реда, предвиден в чл. 18 от Наредба за реда за представяне в Националния осигурителен институт на данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им, а именно - болничните листове и данните от тях се анулират, след което се издават нови болнични листове (чл. 54, ал. 1, 2, 5 и 6 от НМЕ).

Анулиране на болничен лист

Анулиране на болничен лист се извършва от лечебното заведение, което го е издало.
Избира се позиция „Анулиране" и се въвеждат:
- номерът на болничния лист, който ще се анулира;
- личният идентификатор на лицето – ЕГН или ЛНЧ, на което е издаден;
- регистрационният номер на лечебното заведение.
Не е допустимо след съхраняване да бъде извършвана корекция на данните за издадения болничен лист. При необходимост от корекции на издадения болничен лист подписаният хартиен носител и съхранените данни се анулират, след което се издава нов болничен лист (с нов номер) и с правилно попълнени данни.

Въпрос: Как се процедира, когато болничния лист е издаден в нарушение на разпоредбите на Наредбата за медицинската експертиза?
Отговор: В зависимост от нарушението, се извършва преценка от служителите на териториалното поделение на НОИ за предприемане на едно от следните действия:
    Изпращане на писмо до работодателя/осигурителя за връщане на болничния лист за анулиране от органа медицинската експертиза, който го е издал и издаване на нов болничен лист с коректни данни. В този случай задължително се изисква съгласието на осигуреното лице.

    Обжалване на болничния лист по реда на чл. 112 от Закона за здравето.

Наредбата за медицинската експертиза с чл. 54, ал. 1 дава възможност на органът, издал неправомерно болничен лист, да го анулира до изплащане на обезщетение по него. Във връзка с цитираното правомощие обръщаме внимание, че това може да стане само при условие, че лицето на което е издаден този болничен лист не възразява. Следователно недопустимо е болничен лист, който се обжалва, да се анулира от органа на медицинската експертиза, който го е издал, без съгласието на осигуреното лице. При решение за предприемане на подобно действие органът на медицинската експертиза следва:
    да анулира хартиения екземпляр на болничния лист и данните от него, подадени в Електронния регистър на болничните листове и решенията по обжалването им;

    да уведоми всички заинтересованите страни за предприетите действия във връзка с чл. 91, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс.

Въпрос: Как се коригират допуснати технически грешки в болничен лист?

Отговор: Допуснати технически грешки може да се установят:
    Преди подаване на удостоверение по образец съгласно приложение № 9 към Наредбата за паричните обезщетения и помощи от ДОО.

    След подаване на удостоверение съгласно приложение № 9, но преди изплащане на обезщетение.

За случаите по т. 1 работодателят/осигурителят следва да върне хартиения екземпляр на болничният лист на осигуреното лице, което да го представи на органа, който го е издал за отстраняване на допуснатите технически грешки. Корекцията се прави като болничния лист, издаден на хартия и данните от него, подадени в Електронния регистър на болничните листове и решенията по обжалването им се анулират, след което се издава нов болничен лист с попълнени коректни данни.

За случаите по т. 2 съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт информира работодателя/осигурителя, които следва да върне хартиения екземпляр на болничният лист на осигуреното лице. Процедурата продължава по аналогия на описания за т. 1 ред.

Недопустимо е анулиране само на данните, подадени за Електронния регистър на болничните листове и решенията по обжалването им, без да се анулира хартиения екземпляр на болничния лист.

"зависим агент" (dependent agent)

юли 2017 г. беше приет нов модел на данъчна спогодба от ОИСР, който ще е приложим от почти всички странни. Декември 2017 г. бяха променени техническите обяснения на модела, в които е изяснен термина "зависим агент" (dependent agent), новите правила са много по-ограничаващи от сегашните. На този етап още не се прилагани, но юни 2017 бе пописан и т.н. супер СИДДО (Multilateral Convention to Implement Tax Treaty Related Measures to Prevent BEPS), която очакаваме да започне да влиза в сила тази година. Механизмът на прилагането й е доста сложен, на този етап още не е влезнала в сила. След като влезе в сила е възможно новите правила за зависим агент (dependent agent) да бъдат приложени по някоя от вече съществуващите български СИДДО-та и да се наложи да се променя структурата на работа

за освобождаване от данък при източника по СИДДО.

удостоверение, че получателят на дохода е местно лице по смисъла на конкретната СИДДО за съответната година/години, през която/които е реализиран дохода;
декларация, от бенефициента по спогодбата, че е действителен получател на дохода и последният не е реализиран чрез място на стопанска дейност в България;
удостоверение от компетентните органи на другата държава, доказващо представителната власт на лицето/лицата подписали горната декларация (най-често това е извлечение от търговския регистър на съответната държава);

Можеш ли да ползваш данъчно облекчение за младо семейство?

Можеш ли да ползваш данъчно облекчение за младо семейство, ако притежаваш повече от един имот?

НЕ

Решение № 1765 от 6.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8591/2011 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева

 в разпоредбата на чл. 22а, ал. 1, т. 3 ЗДДФЛ законодателят не е вложил смисъла на "семейно жилище" по СК. Това означава, че критерий при определяне на понятието "единствено за семейството жилище" е не ползването, а собствеността. Подробно мотивираните изводи на административния съд в противната насока са незаконосъобразни и като такива не следва да бъдат споделени.

В реда на изложеното следва да се отговори и на въпроса дали семейството следва да няма друга собственост, т. е. членовете му да не притежават друго общо жилище или идеални части от такова, или всеки от членовете на семейството не следва да притежава друго жилище или идеални части от такова. Според настоящия състав отговорът и на двата въпроса е еднозначен. За ползване на данъчното облекчение не би следвало нито който и да е от съпрузите и ненавършилите им пълнолетие деца да притежават собственост или идеални части на собственост върху друго жилище, нито те съвместно в режим на СИО или съсобственост да притежават такова (така Решение № 8612/16.06.2011 г. по адм. д. № 14826/2010 г., IА отд., ВАС). В процесния случай съпругът Йорданов притежава собственост върху друг недвижим имот, за който е установено, че е жилище, т. е. налага се изводът, че не е налице една от предпоставките за ползване на данъчно облекчение, а именно жилището, което е ипотекирано и за което се дължи заплащане на вноски по кредит, вкл. лихви, да е единствено за семейството. Доколкото съпругът притежава собственост върху друго жилище, то не следва да ползва данъчното облекчение: притежаваният от семейството друг имот има характер на "Жилище" по смисъла на § 1, т. 30 от ДР на ЗУТ, поради което не може да се приеме, че е налице нуждата, която се подпомага с въвеждането на данъчното облекчение.

Решение № 4656 от 30.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7987/2011 г., VIII о., докладчик съдията Бисерка Цанева

ЗСЧ и ЕТ

Публикуват ли Едноличните Търговци финансов отчет?

Вижте по-долу

Закон за счетоводството – новия, от 2016г.

 

Чл. 38. (1) Предприятията публикуват годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по глава седма, приети от общото събрание на съдружниците или акционерите или от съответния орган, както следва:

1. всички търговци по смисъла на Търговския закон - чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър, в срок до 30 юни на следващата година;

2. (изм. - ДВ, бр. 74 от 2016 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) юридическите лица с нестопанска цел - чрез заявяване за обявяване и предоставянето им в регистър на юридическите лица с нестопанска цел, воден от Агенцията по вписванията при условията и по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, в срок до 30 юни на следващата година;

3. останалите предприятия - чрез икономическо издание или чрез интернет, в срок до 30 юни на следващата година.

(2) Когато финансовият отчет първоначално е заявен за публикуване в срока по ал. 1 и е постановен отказ за публикуване по чл. 22, ал. 5 от Закона за търговския регистър и в 14-дневен срок от влизането му в сила е подадено повторно заявление за публикуване, се смята, че финансовият отчет е подаден в срок.

(3) Годишните финансови отчети и докладът за дейността се публикуват във вида и с текста, въз основа на които регистрираният одитор е изразил становището си. На публикуване подлежи и пълният текст на одиторския доклад.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Малките предприятия, които не подлежат на задължителен независим финансов одит, публикуват най-малко баланс/отчет за финансовото състояние и приложение, когато предприятието има задължение за изготвянето му.

(5) По реда на ал. 1 заедно с годишния финансов отчет акционерните дружества, командитните дружества с акции и дружествата с ограничена отговорност, които са средни или големи предприятия или предприятия от обществен интерес, публикуват и информация за предложението на органа на управление за разпределение на печалбата или за покриване на загуба за предходната година и решението на общото събрание на акционерите/съдружниците за начина на разпределяне на печалбата или за покриване на загуба за предходната година.

(6) Годишният финансов отчет на предприятие майка, което изготвя консолидиран финансов отчет, се публикува едновременно с консолидирания финансов отчет на групата заедно с годишните доклади по глава седма към тях.

(7) Когато отчетите и докладите на предприятията по ал. 1, т. 3 се публикуват в интернет, до тях трябва да бъде осигурен свободен безплатен достъп за период не по-кратък от три години след датата на публикуването им.

(8) Предприятията по ал. 1, т. 3 при поискване предоставят информация за мястото, където са публикувани техните отчети и доклади.

(9) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Алинеи 1 - 8 не се прилагат за:

1. бюджетни предприятия и еднолични търговци, които не подлежат на задължителен независим финансов одит; и

2. (изм. - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) предприятия, които не са осъществявали дейност през отчетния период; това обстоятелство се декларира с декларация, която се публикува в срок до 31 март на следващата година, както следва:

а) от лицата по ал. 1, т. 1 и 2 - в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел; такси по чл. 12, ал. 1, т. 1 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел за публикуване на декларацията не се дължат;

б) от лицата по ал. 1, т. 3 - чрез икономическо издание или чрез интернет.

(10) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Предприятие майка, което едновременно е и дъщерно предприятие (междинна майка) и съгласно приложимите счетоводни стандарти не е задължено да съставя консолидиран финансов отчет, публикува на български език консолидирания финансов отчет на първото предприятие майка, в което междинната майка е консолидирана, в тримесечен срок от крайния задължителен срок за публикуването му от консолидиращото предприятие майка. Заедно с консолидирания финансов отчет се публикуват консолидираните годишни доклади по глава седма и одиторският доклад. Когато предприятието майка е регулирано от законодателството на трета държава, консолидираният финансов отчет се заверява от одитори или одиторски дружества, които извършват одит съгласно законодателството на държавата, приложимо към предприятието майка.

(11) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2016 г.) В срок до 31 юли на текущата година Агенцията по вписванията предоставя в електронен вид на Националната агенция за приходите списък с предприятията, които не са публикували годишните си финансови отчети за предходната година в срока по ал. 1 и 2. Списъкът трябва да съдържа наименованието на предприятието и код по БУЛСТАТ. В срок до 30 септември на текущата година Националната агенция за приходите предприема необходимите мерки за извършването на проверки и установяване на нарушения по ал. 1 - 10.

 

 

Председателя на Районен съд-Пловдив през 2015 явно тотално не е бил в час!!! И този човек е съдия!!!

Решение № 5974 от 18.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5809/2015 г., V
о., докладчик съдията Донка Чакърова




чл. 209 АПК





________________________________

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на председателя на Районен
съд-Пловдив против решение № 624/25.03.2015 г., постановено по адм. д.
2311/2014 г. на Административен съд-Пловдив. Касаторът оспорва
съдебното решение като твърди, че е неправилно и незаконосъобразно,
постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла
на чл. 209, т. 3 от АПК. Изрично са наведени доводи, според които
първата инстанция е допуснала нарушение на чл. 172, ал. 1 от АПК и не
е съобразила специалния закон - Закон за електронния документ и
електронния подпис (ЗЕДЕП). Касационният жалбоподател иска да бъде
отменено обжалваното решение и бъде потвърдена негова заповед №
712-И/25.07.2014 г. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и
искането са изложени в касационната жалба. Не претендира заплащане на
разноски.

Ответникът Доротея Дачкова Николова оспорва касационната жалба. Не
претендира разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище
за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, намира, че
касационната жалба е подадена от конституирано като страна лице, в
срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.

С обжалваното решение № 624/25.03.2015 г., постановено по адм. д.
2311/2014 г. на Административен съд-Пловдив е отменена заповед №
712-И/25.07.2014 г. на председателя на Районен съд-Пловдив, с която е
отказан достъп до поискана обществена информация по заявление вх. №
34418/24.07.2014 г., подадено от Доротея Вачкова Николова и е
изпратена преписката на председателя на Районен съд-Пловдив за изрично
произнасяне по заявлението при съблюдаването на указанията по
тълкуването и прилагането на закона дадени в мотивната част от
решението. Административният съд е приел, че заявлението отговаря на
изискванията на чл. 25 от Закона за достъп до обществена информация
(ЗДОИ), както и на Вътрешните правила за достъп до обществена
информация на Районен съд - Пловдив, поради което и не са налице
основания за постановения отказ. Решаващият съд е изложил подробни
съображения, обосноваващи правния му извод, че заявлението на Доротея
Дачкова Николова е редовно и е следвало да бъде разгледано по
същество, а като допълнителни аргументи са посочени и допуснати
нарушения на процедурните правила - чл. 30 от АПК (без да е цитиран
изрично) и чл. 38 от ЗДОИ. Изложени са и изключително подробни и
задълбочени мотиви относно тълкуване на приложимите правни норми,
съдържанието на относимите понятия, съгласно законодателството и
съдебната практика.

Така постановено съдебно решение е правилно и законосъобразно.

Пред първоинстанционния съд по делото не е бил налице действителен
спор относно фактите, които са установени и от събраните по делото
доказателства, а именно, че Доротея Дачкова Николова - журналист от
вестник "Сега" е поискала от председателя на Районния съд-Пловдив
достъп до информация: колко пъти от Районен съд-Пловдив е искано
разкриване на банкова тайна за периода от началото до край на 2013 г.,
както и за началото на 2014 г. до момента на подаване на заявлението;
кои са били органите, поискали разкриване на банкова тайна; в колко
случаи е допуснато разкриване на банкова тайна. Заявлението с вх. №
34418/24.07.2014 г. е подадено на официалния електронен адрес на
Районен съд-Пловдив и е регистрирано чрез автоматизираната деловодна
система на съда. Върху разпечатания текстови файл, съдържащ
заявлението на Доротея Дачкова Николова е поставен печат с вх. № и
дата при Районен съд-Пловдив. Към регистрираното електронно писмо е
приложено и копие на заявлението в PDF формат, на което е видно
положен ръкописен подпис от заявителя. Двата файла в текстови формат
без подпис и PDF формат с положен ръкописен подпис за подател са
получени едновременно с писмо от 24.07.2014 г., изпратено от
електронен адрес: ddachkova@gmail. com с обозначен от сървъра подател
Doroteya Dachkova. Електронното писмо съдържа кратък текста с подател
Доротея Дачкова - журналист от в. "Сега" с пояснения относно
прикачените файлове и телефони за връзка, но е без електронен подпис
на лицето. Оспорената пред Административен съд - Пловдив заповед е
издадена на 25.07.2014 г. Отказът да бъде предоставена исканата
информация е обоснован с обстоятелството, че на полученото заявление
липсва подпис на заявителя, а само имена, като от заявлението на PDF
формат не може да се направи "категоричен извод, че е положен именно
от заявителя, за целта следва да е налице електронен подпис,
удостоверяващ идентичността му със самоличността на заявителя".
Допълнително е посочено, че достъп до исканата информация не може да
бъде предоставен, защото "информацията по допускане на разкриване на
банкова тайна е строго конфиденциален".

В касационната жалба са изложени нови факти, които не са твърдени пред
първата инстанция и за които не са ангажирани никакви доказателства.
Касационният жалбоподател твърди, че е проведен телефонен разговор със
заявителя, на когото са дадени указания да изпрати подписан документ,
но е получено само сканирано заявление на PDF формат. Тези факти са за
опровергаване на допълнителните съображения на решаващия съд, според
които дори и да се приеме, че е необходим подпис на заявлението то
административният орган е бил длъжен да даде указания за отстраняване
на недостатъците на искането преди да се произнесе.

На основание чл. 220 от АПК Върховният административен съд преценява
прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от
първоинстанционния съд в обжалваното решение. В случая даването на
указания по телефона не е установено като факт от първата инстанция,
но не поради допуснати процесуални нарушения, а защото са липсвали
такива твърдения и не са били предмет на доказване. От друга страна
твърдението за провеждане на подобен разговор е неизгоден за касатора
факт, защото наличието на телефонна комуникация опровергава част от
фактическите основания за постановения отказ, а именно "липсата на
увереност у самоличността на лицето, което е подписало сканираното
заявление за достъп до обществена информация". Подобен телефонен
разговор и навеждането на доводи, че чрез него са дадени указания за
отстраняване на нередовност на заявлението има за своя логическа
последица, че е придобита увереност в самоличността на лицето, с което
е проведен разговора и че то е същото, което е подало заявлението, а
именно Доротея Дачкова Николова. Въпреки това настоящата инстанция
като съобрази разпоредбата на чл. 220 от АПК намира, че не е
установено по делото провеждането на телефонен разговор с указания за
подписване на заявлението от 24.07.2014 г. Писмото, изпратено по
електронен път на 24.07.2014 г. съдържа като прикачени едновременно
два файла и няма данни, че този в PDF формата е изпратен допълнително
в изпълнение на телефонни указания, каквито не са и документирани като
част от преписката.

Съгласно чл. 30 от АПК когато писменото искане не е подписано и при
съмнение дали то изхожда от посочения в него гражданин или
организация, административният орган изисква неговото потвърждение със
собственоръчен или електронен подпис в тридневен срок от съобщението
за това. При непотвърждаване в срок производството се прекратява.
Следователно и обективно не е възможно спрямо заявление подадено на
24.07.2014 г. да е спазена описаната процедура - да са дадени
указания, да е определен тридневен срок, да не са изпълнени и да е
постановен акт на 25.07.2014 г. Отделно следва да бъде посочено, че с
оспорената пред административния съд заповед се оставя без уважение
заявлението, а не е прекратено производството поради непотвърждаване в
срок, което както правилно е отбелязано от решаващият съд също
представлява нарушение на административнопроизводствените правила -
основание за оспорване по чл. 146, т. 3 от АПК. Само това констатирано
нарушение е достатъчно основание за отмяна на оспорената заповед и в
този смисъл обжалваното съдебно е несъмнено правилно като краен
резултат.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение е
постановено при изяснена фактическа обстановка при събрани достатъчно
доказателства за твърдените от страните факти и не са налице основания
за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане и събиране на
допълнителни доказателства. Не е допуснато и другото твърдяно
процесуално нарушение. Неспазването на процесуалните срокове за
изготвяне на съдебното решение не представлява касационно основание за
отмяна. Некомплектоването на административната преписка в срока по чл.
152, ал. 2 от АПК представлява основание за санкциониране на
административния орган, но не е ограничава съдът в служебното му
задължение да изясни спора от фактическа страна преди постановяване на
решение. Вътрешните правила за достъп до обществена информация е
следвало да бъдат представени като част от административната преписка,
която се е развила по тях и задължаването на ответната страна да ги
представи не може да бъде разглеждано като процесуално нарушение само
защото не е направено своевременно. Останалите доводи по повод
събирането на това доказателство в процеса не кореспондират с
извършените по делото процесуални действия или представляват
изключително формалистично тълкуване на съдебното производство, но в
никакъв случай не обуславят касационно основание за отмяна по смисъла
на чл. 209, т. 3 от АПК - допуснато съществено нарушение на
съдопроизводствените правила.

По отношение съобразяване на съдебното решение с материалния закон,
настоящият съдебен състав намира, че също не са допуснати нарушения.

Съгласно чл. 29, ал. 1 от АПК (Доп. - ДВ, бр. 27 от 2014 г., в сила от
25.03.2014 г.) ако в специален закон не е предвидено друго, искането
за издаване на индивидуален административен акт се подава писмено или
устно, като заявителят избира формата и начина на заявяване. Според
специалния закон - ЗДОИ заявлението за предоставяне на достъп до
обществена информация съдържа: 1. трите имена, съответно
наименованието и седалището на заявителя; 2. описание на исканата
информация; 3. предпочитаната форма за предоставяне на достъп до
исканата информация и 4. адреса за кореспонденция със заявителя (чл.
25 от ЗДОИ). Заявлението на Доротея Дачкова Николова отговаря на
изброените изисквания, предвидени в специалния закон и във Вътрешните
правила за достъп до обществена информация, действащи за Районен
съд-Пловдив. Неправилно е тълкуването на касационния жалбоподател, че
в случая е приложим като специален закон ЗЕДЕП. Цитираният нормативен
акт не е специален по отношение на ЗДОИ, а съотношението е точно
обратното. ЗДОИ се прилага за процедури по достъп до обществена
информация, а ЗЕДЕП за всички процедури с изключение на изрично
обозначените в закона. На практика към ЗЕДЕП препраща чл. 29, ал. 4 от
АПК, но първата алинея на тази разпоредба предвижда възможност в
специален закон (какъвто е ЗДОИ) да се уредят различни изисквания към
исканията за образуване на административно производство. В подкрепа на
това тълкуване е и последвалата законодателна промяна, предвиждаща
изрично липсата на необходимост от електронен подпис. Според чл. 24,
ал. 2 от ЗДОИ (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2015 г., в сила от 12.01.2016 г.
заявлението се счита за писмено и в случаите, когато е направено по
електронен път на адреса на електронната поща по чл. 15, ал. 1, т. 4
или чрез платформата за достъп до обществена информация по чл. 15в. В
тези случаи не се изисква подпис съгласно изискванията н на ЗЕДЕП.

Допълнително следва да бъде посочено, че не е ясно от какво са
произтекли съмненията относно самоличността на подателя на заявлението
при положение, че е налице съвпадение между обозначения от сървъра
притежател на електронния адрес, името на електронния адрес, подателя
на електронното писмо и посочения като заявител в двата прикачени към
писмото файла, а едното от копията на заявлението е и с положен
подпис, за който е посочено, че е на същото лице.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че
правилно е прието от Административният съд - Пловдив, че сезираният с
искането субект е задължено лице на основание чл. 3 от ЗДОИ, както и
че отказът да бъде предоставена исканата информация е издаден от
компетентно лице в кръга на предоставените му правомощия, но при
допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон.

Съществено в случая е обстоятелството, че заявлението е оставено без
уважение и по две взаимно изключващи се основания - липса на подпис на
заявителя и конфиденциалност на исканата информация, което може да
бъде възприето като позоваване на наличието на известно ограничение на
свободния достъп. Като е констатирал това административният съд е
отменил оспорената заповед дори без да обсъди по същество дали спрямо
исканата информация са налице някои от законовите предпоставки да бъде
отказано предоставянето й. В касационната жалба липсват оплаквания в
тази насока, поради което следва да се приеме, че е извън предмета на
касационен контрол обстоятелството дали спрямо исканата информация е
приложима разпоредбата на чл. 37 от ЗДОИ относно възможността за
законосъобразен отказ да бъде предоставен достъп до обществена
информация. На основание чл. 7 от ЗДОИ не се допускат ограничения на
правото на достъп до обществена информация, освен когато тя е
класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите,
предвидени със закон. В отменената заповед не се съдържат изрични
съображения за наличието на някое от предвидените ограничения,
доколкото "строго конфиденциален" не е законов израз, поради което и
те не могат да бъдат предмет на анализ в касационното производство.

По изложените съображения касационната инстанция намира, че не са
налице касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение и
то следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.

По водене на делото пред касационната инстанция ответникът не е
направил разноски и не претендира заплащане на такива, поради което с
оглед изхода на спора, разноски не следва да бъдат определяни.

По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 624/25.03.2015 г., постановено по адм. д.
2311/2014 г. на Административен съд-Пловдив.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

________________________________
Данни за делото и връзка с други актове:

Протоколи и други документи по Дело № 5809/2015 г. - виж тук;
Образувано във връзка с: Дело № 2311/2014 на Адм. съд - Пловдив - виж
Решение № 624 от 25.03.2015 г. на АдмС - Пловдив по адм. д. №
2311/2014 г.

Подпис и полагането му със щемпел

Решение № 194 от 18.06.2013 г. на ВКС:

"Законът не установява никакви изисквания относно подписите на
физическите лица и относно техническите средства, чрез които те се
полагат върху писмени документи. Всяко физическо лице може свободно да
избере, както от какви писмени (буквени, от коя азбука, или други)
знаци (един или повече) да се състои подписът му, така и чрез какво
техническо средство той да бъде полаган. Няма никаква пречка и едно
физическо лице да се подписва по различен начин и чрез използването на
различни технически средства в различни случаи. Подписът може да бъде
положен, както чрез саморъчно изписване на писмени (буквени или други)
знаци (най-често - изписване на едно или повече от имената или на част
от име на автора, на т. нар. "параф" и пр.) - с традиционно (или с
друго) пишещо средство, така и чрез полагане на отпечатък от
предварително изработен печат (щемпел). Във всички тези случаи е
налице подписан документ, и ако той е частен, в случая - заповед за
уволнение, той удостоверява, че изявлението, съдържащо се в него
(материализирано в текста му), е направено от физическото лице,
положило подписа и посочено като негов автор (чл. 180 от ГПК). Липсата
на индивидуализиращи признаци на саморъчния подпис в последния случай,
- когато подписът е положен чрез печат (щемпел), е без значение, тъй
като съгласно процесуалния закон, авторството на документа (и на
подписа) може да бъде установявано с всички доказателствени средства
(а не само с експертно заключение на вещо лице - графолог). По
аргумент от чл. 42, ал. 2 от ЗЗД и чл. 579, ал. 1 от ГПК, самият автор
може да потвърди подписа си, респ. - авторството на писменото
изявление, материализирано в текста на документа, като потвърждаването
има обратно действие - към датата на издаването на документа."

Част ли е бонусът от работната заплата и взима ли се под внимание при изчисляване на обезщетението за безработица

В повечето случаи не е, но при определени обстоятелства, може и да се вземе. Трябва да се види внимателно Трудвият договор и Вътрешните правила

Щом „бонусът" се изплаща ежемесечно, дори да е в различен размер, вероятно става дума за възнаграждение за постигнати резултати от труда. Следователно това е възнаграждение по чл. 17, ал. 1, т. 2 НСОРЗ и то се включва в брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията.  Бонусът ще се включва в базата, ако отговаря на условията за това: изплаща се постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и е в зависимост единствено от отработеното време.  Бонусът трябва да предвидим и сигурен.
Обратно, ако става дума за плащания с поощрителен характер и това е посочено изрично, като се включи и указание, че съответният бонус се изплаща по преценка на работодателя и не представлява субективно право на служителите, тогава няма да стане.  Изключени са и Допълнително възнаграждение, което не е в зависимост единствено от отработеното време, а се изплаща по преценка на работодателя според качеството на положения труд н

Такава е и константната съдебна практика /вж. решение от 6.11.2007г. на ОС - София по гр. д. № 632/2007 г., г. о.; решение от 26.10.2007г. на ОС - София по гр. д. № 937/2007 г., г. о.; решение от 26.11.2007г. на ОС - София по гр. д. № 816/2007 г., г. о. /https://web.apis.bg/p.php?i=532024
инфлацията имат обезщетителен характер, касае се за еднократни плащания, които подлежат на договаряне, а не водят до автоматично увеличаване на работната заплата, т.е. не се включват в размера на брутното трудово възнаграждение по чл. 3 НСОРЗ.
 
 





 Чл. 3. (1) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., доп. - ДВ, бр. 10 от 2003 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2004 г., доп. - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) Осигурителният доход включва всички доходи и възнаграждения, включително възнагражденията по чл. 40, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване и други доходи от трудова дейност на осигурения през календарната година и не може да бъде по-голям от сбора на максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната календарна година поотделно за всеки един от месеците на годината. За лицата, работещи по трудови правоотношения и по чл. 4, ал. 1, т. 7 и 8 от Кодекса за социално осигуряване, месечният осигурителен доход не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя, определен по реда на чл. 1, ал. 2 - 6. Възнагражденията, отнасящи се за положен труд за минало време, се разпределят за отработените дни, през които трудът е положен.


По принцип еднократното допълнително материално стимулиране (както се посочва в запитването "еднократна коледна добавка"), няма характер на работна заплата, поради което по своята същност то не е задължително. Този вид плащане има характер по-скоро на вид бонус за работниците и служителите, който работодателят може да възприеме като подход за стимулиране на наетите лица, отчитайки техния принос в изпълнението на трудовите им задължения.

Безплатен достъп до правно-информационна система на ЛАКОРДА АД за адвокати

На 12.12.2017 ВИСШИЯ АДВОКАТСКИ СЪВЕТ съобщи за сключен тригодишен договор с  дружество „ЛАКОРДА" АД, което е избрано за официален доставчик на правно-информационна система за нуждите на адвокатите в България. По силата на договора, адвокатите могат да ползват следните МОДУЛИ В ПЛАТФОРМА ЛАКОРДА ИНТЕЛЕКТ

• ★ПРАВЕН ИНТЕЛЕКТ*
• И АНОТИРАНИ НОРМАТИВНИ АКТОВЕ
• БЮЛЕТИН ЛАКОРДА
• БЪЛГАРСКО ПРАВО
• СЪДЕБНА ПРАКТИКА
• ПРАВО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
• ПРОЦЕДУРИ И ФОРМУЛЯРИ
• ★ БИЗНЕС ИНТЕЛЕКТ*
• БИЗНЕС РЕГИСТЪР
• ★ LAKORDA MOBILE*

Всичко много хубаво, но как да се регистрират адвокатите, за да ползват безплатно ЛАКОРДА?  Все пак до системата имат право на достъп и младши адвокати.  По този въпрс сайтът на ВАС мълчи, мълчи и този на САК, както и на всички колегии, които отдавна вее имат осигурен подобен безплатен достъп до Лакорда аз ленуващите при тях адвокати. 

За ваше улеснение, публикуван инструкция как да се регистрирате за безплатно ползване на ЛАКОРДА.

1. Отивате на https://www.lakorda.com/adv

2. Попълвате Форма за заявка от адвокат за достъп до продукти в платформа ЛАКОРДА ИНТЕЛЕКТ, без допълнително заплащане от Ваша страна, съгласно договор между Лакорда АД и Висшия Адвокатски Съвет

Във формата попълвате имена, Личен адвокатски номер, МАЙЛ, на който ще полуите линк за достъп. 

3. Чакате да получите майл за ден-два

4. ако не получавате майл за достъп, проверете в СПАМ папката.

Ще получите автоматично генерирано писмо във връзка със създаването на потребител за достъп до Lakorda с Вашия e-mail адрес.

За да можете да го използвате, трябва да го активирате като отворите линка в писмото.

След успешна активация, до няколко минути ще получите допълнителен e-mail с информация за достъп до Lakorda.

Разходите за пътни на адвокат по явяване на дела не е присъждат

Отговорността за разноски по чл. 78 от ГПК е деликтна, но тя е уредена като ограничена обективна отговорност за вредите от предявяването на неоснователен или недопустим иск и включва само внесените такси и разноски по производството, както и възнаграждението за един адвокат. Отговорността за разноски е ограничена, защото не включва всякакви други разходи и пропуснати ползи от страната по делото (напр. пътните разноски за явяването на страните пред съда) и е обективна, защото ищецът отговаря без вина, стига ответникът да е дал повод за завеждане на делото-така постановеното от ВКС по реда на чл. 290 от ГПК решение № 189/ 20.06.2014 г. по гр. д. № 5193/2013 г., IV г. о. С оглед на горното, на ответника следва да бъдат присъдени само разноските за адвокатско възнаграждение.

Определение № 8382 от 07.07.2008 г. на ВАС по адм. д. № 7342/2008 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова

Разходите за производството по смисъла на чл. 143, ал. 1 от АПК са разходите, свързани с исканията за събиране на доказателства по повод установяването на обстоятелствата, от значение за изхода на правния спор, каквито са изплатените възнаграждения за вещи лица, разноски по призоваването на свидетели и т. н. т., но не и направени пътни разходи от ангажирания по делото адвокат. Текстът на чл. 143, ал. 1 от АПК не следва да се тълкува разширително. Освен това липсват доказателства, че такива разходи действително са били направени. Действително в цитирания договор за правна помощ е отразено, че същите са заплатени, но това обстоятелство не обуславя основателността на искането за присъждането им. Договорът за правна помощ е договор за правна защита и съдействие, а не фактура за направени разходи и не може да регламентира задължения, различни от задълженията, произтичащи от осъществяване на процесуално представителство и оказване на правна помощ.

Необходимо присъщите разходи при упражняването на адвокатската професия не е необходимо да се доказват, тъй като те са нормативно определени като процент от приходите. В този смисъл част от полученото адвокатско възнаграждение не се облага с данък, а се приспада като нормативноопределен разход. Следователно внесената сума от 100 лв., с предмет: оказване на правна защита и съдействие, изразяваща се в явяване по адм. д. № 565/2007 г. по описа на Благоевградския окръжен съд е част от размера на адвокатския хонорар, уговорен между адвоката и клиента и не е било необходимо да се добавя обяснението, че покрива и командировъчните разходи на адвоката, които не могат да се разглеждат като отделни от адвокатското възнаграждение.

Определение № 379 от 16.10.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3121/2018 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Емил Томов

присъждането им до държавни такси по делото, направени разноски за производството като възнаграждения за вещо лице, за явяване на свидетели, за участие на преводач и тълковник, както и изплатеното възнаграждение за един адвокат. Ако страната, която не е станала без основание повод за завеждане на делото, претендира от насрещната и друго имуществено увреждане, няма пречка да търси репарация с отделен иск. Пътните разходи при сегашната уредба на отговорността за разноски не се овъзмездяват, за разлика от уредбата при действието на ЗГС (отм.);. Няма ограничение, включително по ЗАвд и Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия АС на свободата на договаряне между клиент и адвокат (чиито отношения максимално се доближават до тези от договор за поръчка)което да не позволява пътните разходи за процесуално представителство на адвоката да се имат предвид в размера на договореното адвокатско възнаграждение и да се овъзмездят чрез присъждането му. Единственото ограничение, което чл. 36, ал. 2ЗАдв поставя към свободно договореното адвокатско възнаграждение, е то да е справедливо и обективно и не по ниско от минималния размер по Наредба № 1 от 2004 г.

В този смисъл са решение № 189 от 20.06.2014 г. на ВКС, IV -то го, по гр. д. № 5193/2013 г., решение № 67 от 3.04.2014 г. на ВКС, IV – то г. о. по гр. д. № 2944/ 2013 г., решение № 54 от 17.02.2016 г. на ВСК, IV – то г. о. по гр. д. № 5091/2015 г., решение № 414 от 27.07.2009 г. на ВКС, IV -то го., по гр. д. № 1049/2008 г., споделяна и от настоящия състав на ВКС съдебна практика

Определение № 51 от 8.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2024/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева
Разходът за пътуване на адвоката обаче не съставлява съдебноделоводни разноски по делото и не може да се претендира на осн. чл. 78 ГПК, съответно и в производството по чл. 248 ГПК (в този смисъл съдебната практика, напр. решение № 192 от 25.06.2014 г. по гр. д. № 5663/2013 г., IV г. о. на ВКС). Довереник и доверител имат възможност при уговаряне на възнаграждението да предвидят неговия размер и с оглед предстоящите пътни и квартирни разходи.


Определение № 697 от 29.10.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3880/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Светла Цачева
 Във въззивното производство ищецът въззивник е извършил съдебни разноски общо в размер на 852 лева, от които 232 лева внесена държавна такса по жалба, 450 лева възнаграждение за експертиза и 170 лева внесено възнаграждение на адвокат Г. И. за явяване в съдебно заседание на 15.01.2015 г. по чл. 7, ал. 6 от Наредба № 1 от 2004 г. Уговореното възнаграждение от 1070 лева по договор за правна помощ от 10.11.2014 г. с адвокат Г. И. не следва да бъде включено към съдебните разноски, предвид липсата на доказателства за извършване на този разход - т. 1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. ОСГТК ВКС.

Не следва да бъдат присъждани и претендираните суми за пътни разходи на пълномощника на страната в размер общо на 1026,23 лева, които не се включват в съдебните разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК.

Определение № 2658 от 25.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6325/2008 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева
 Относно претенциите за пътни разходи и командировки, възлизаща на 70,00 лв., не следва да бъде уважена, тъй като се дължи възнаграждение само са един адвокат (вж. чл. 143, ал. 1 от АПК).


Определение № 1468 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 378/2016 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска
 В конкретния случай договореното адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева безспорно е заплатено по банков път. Представен е и Списък за разноски по чл. 80 ГПК, който се изисква съгласно т. 2 от същото Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. В този списък фигурира и още една сума - 197,59 лева за пътни разходи.

Настоящият състав обаче намира, че разноски за път не се дължат поради следното: по принцип, съдебните разноски са разходите, които страните правят по воденето на делото и се дължат от страната, която с поведението си е причинила възникването на съдебния спор. Разноските са три вида: заплатени държавни такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат (чл. 78, ал. 1 от ГПК и чл. 143, ал. 1 от АПК). В случая държавната такса е платена от касационния жалбоподател П. П. П. чрез пълномощника му адв. Ялнъзов. Адвокатското възнаграждение на адв. Гюров в размер на 600 лева е дължимо на Общински съвет - А. по изложените по-горе съображения.

Спорен е въпроса за останалия трети вид разноски - тези по производството. Всъщност "разноски по производството" са тези, които са направени по воденето на конкретното дело, като възнаграждения за вещи лица по допуснати от съда експертизи и за свидетели. Заключенията на вещите лица и свидетелските показания са доказателствени средства за доказване на твърдяни релевантни факти и обстоятелства по същността на възникналия правен спор. Заплатените суми за билети за какъвто и да е транспорт - автомобилен, железопътен, воден, въздушен, не се включват в разноските по производството, макар и да са разход. Всяка страна сама си преценява как и кога да пътува, дали да се яви по делото лично или чрез пълномощник. В бланката на призовките за делата във Върховния адмиинстративен съд изрично е отбелязано като забележка "явяването Ви не е задължително". Разходите за човекопътувания, както и т.н. загуби от ползи, не се включват в понятието "съдебни разноски" и не са разноски по производството по смисъла на закона. Затова е без правно значение представения самолетен билет за дестинацията В. - С. и обратно, както и бордните карти от B. A. на адвокат Г.

скането за възстановяване на пътните разходи на пълномощника на молителката е неоснователно, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, която изчерпателно посочва кръга на разноските, които подлежат на репариране - а именно държавни такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат.

Определение № 9937 от 15.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16165/2013 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов
есп. когато жалбата срещу този акт бъде отхвърлена, разноските се присъждат в тежест на иницииралата спора страна.

Отговорността за разноски е обективна (невиновна) и цели репариране на разноските, направени по делото и възнаграждението на един адвокат, като в обхвата й не попадат други облигационни вземания на страните, независимо от техния източник. Макар и да има санкционен характер срещу страната, неоснователно предизвикала правния спор, отговорността за разноски не обхваща причинените вреди, а само направените по делото разноски. При липсата на легално определение на понятието, граматическото и логическо тълкуване на чл. 143 АПК и чл. 78 и сл. ГПК, приложим по силата на препращаща норма на чл. 144 АПК, налагат извод, че под "разноски" в процеса следва да се разбират тези парични средства, които са изразходени от страната във връзка с извършването на определени процесуални действия (депозит за призоваване на свидетел, възнаграждение за вещо лице, разходи за извършване на оглед и др., адвокатски хонорар за представителство в процеса). Следователно разноските включват всички суми, които страната е заплатила във връзка с извършването на правните действия в процеса или за оказаната й правна защита. Фактическите действия на страните по събиране на доказателствата, които да представят по делото, командировки, пътни разноски и пр. не представляват такива разноски. Заплащането на разходи по повод пътуване до седалището на компетентния съд също е извън обхвата на отговорността за разноски, отделно от това - личното явяване на страната не е задължително - Сравн.: чл. 142, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 144 АПК и чл. 224 и чл. 269, ал. 1 НПК.



Заплащат се обаче разноски за пътни за лично явяване

Извадка от Правилника за дейността на „Централен депозитар“ АД:

Раздел V

Отписване (дерегистрация) на емисия безналични финансови инструменти

Чл.82.Дерегистрацията е заличаване на финансовите инструменти от емисията в сметката на дружеството и зануляване на тази сметка.

Чл.83.(1) Дерегистрация на емисия финансови инструменти се извършва от ЦД по заявление по образец на дружеството, емитирало финансовите инструменти. Към заявлението се  прилага документ за платена такса за дерегистрация.

(2) При подаване на заявление за дерегистрация съответното дружество трябва да е погасило всички свои финансови задължения към ЦД.

Чл.84.(1) При дерегистрация в случаите на промяна на вида на акции от безналични в налични към заявлението се прилагат:

1. решение на компетентния орган на дружеството за отписване на емисията;

2. документ от КФН за отписване на емисията от регистъра по чл.30, ал.1, т.3 от Закона за комисията за финансов надзор в приложимите случаи.

(2) В случаите на дерегистрация по ал.1, ЦД води регистъра на безналичните финансовите инструменти до момента на отписването им при условията и по реда на този правилник и сключения договор с емитента.

(3)  В  случаите  на  заличаване  на  дружество  от  търговския  регистър  дерегистрацията  на емисията от регистъра на ЦД се извършва преди вписването на заличаването в Търговския регистър,  воден  от  Агенцията  по  вписванията.  Дерегистрация  се  извършва  въз  основа  на заявление от представляващия дружеството/ликвидатора.

Чл.85. При  наличие  на  вписани  тежести  върху  емисията,  заявена  за  дерегистрация,  към заявлението се прилага декларация по образец от представляващите дружеството  за това, че се задължават да отразят вписаните тежести в книгата на наличните акции.

Чл.87. ЦД  издава  акт  за  дерегистрация,  в  който  се  посочват  притежателите  на  финансови инструменти  от  съответната  емисия  и  броя  на  инструментите,  които  са  притежавали  към момента на дерегистрацията.

От сайта на ЦД АД:

6.1. Отписване на дружество – емитент от ЦД при промяна на вида на акциите от безналични в налични акции се извършва въз основа на:

  6.1.1. Заявление за отписване на емисията - Образец 10/П02.

  6.1.2. Заверено от търговския регистър/регистъра на съответния съд на съдебно решение за изрично вписване в търговския регистър на промяната във вида на акциите от безналични в налични акции.

  6.1.3. Заверено от търговския регистър/регистъра на съответния съд копие от актуален Устав на дружеството с отразената промяна във вида на акциите.

  6.1.4. Заверено от търговския регистър/регистъра на съответния съд копие от решение на компетентния орган на емитента на емитента за промяна вида на акциите от безналични в налични.

  6.1.5. Документ на КФН за отписване на дружеството от регистъра на публичните дружество и решението на КФН е влязло в сила.

  6.1.6. Документ за платена такса за заличаване на емитента от регистъра на ЦД и такса за изтегляне на ценните книжа.

Номер на чужденец от НАП

Номер на чужденец от НАП

Щом е от ЕС, ще му издадат служебен номер на НАП.

Трябва да носи оригинален и копие на документ за самоличност от съответната държава, и превод на документа.

Ако няма някакъв документ удостоверяващ адрес, се ходи с НАП Център ( поне в София), иначе в ТД на НАП според документа.

Ако не е лично – нотариално заверено пълномощно

Превод на паспорта

Адресна регистрация или договор за наем

Трябва ли НОИ

ЗАКОН ЗА РЕГИСТЪР БУЛСТАТ

Чл. 3 ал.1 т 10 и ал 2 (в регистъра Булстат се вписват)

10. чуждестранните физически лица, които не притежават единен граждански номер или личен номер на чужденец (този се издава от МВР) и:

а) извършват търговска дейност или оказват независими лични услуги в страната, включително и чрез място на стопанска дейност или определена база или обект, или

б) притежават недвижимо имущество в страната, или

в) (доп. - ДВ, бр. 57 от 2018 г., в сила от 01.09.2018 г.) са осигурители, или

г) (нова - ДВ, бр. 57 от 2018 г., в сила от 01.09.2018 г.) са залогодатели по смисъла на Закона за особените залози;

ал. (2) В регистър БУЛСТАТ могат да се регистрират и чуждестранни лица, които подлежат на специална регистрация по силата на материален данъчен закон, включително и когато са освободени от данък съгласно влязъл в сила международен договор, по който Република България е страна.