четвъртък, 20 август 2015 г.

РАЗЯСНЕНИЕ № 96-00-161 от 11.05.2015 г. относно прилагане на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства и ЗДДС

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

 
 

чл. 118 ЗДДС,

чл. 3 Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.,

чл. 4 Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.,

чл. 25 Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.

 
 

Във връзка с Ваше писмо, постъпило в Дирекция "ОДОП"- гр…..е изложена следната фактическа обстановка:

Вие сте художник, като в качеството си на ЕООД предлагате творбите си на клиенти извън България. Предстои предлагане на същите и на клиенти в страната в сайтове като http://kartinite.bg; https://grabo.bg, а също така и чрез facebook.com. За получаване на плащанията и изпращане на творбите ще ползвате услугите на куриерски фирми като Еконт, Спиди и Ин тайм, като ще ползвате услугата „Наложен платеж". Уточнено е в запитването, че клиентите ще заплащат на куриерската фирма в брой, която от своя страна ще Ви превежда сумите по наложен платеж /по банков път/.

Поставен е следният въпрос:

Следва ли да се въведе в експоатация фискално устройство, при положение че всички плащания ще се извършват по банков път?

Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададеният от Вас въпрос изразяваме следното становище:

Разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС задължава всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство / фискален бон / или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност / системен бон /, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускане на обекта.

Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба № Н-18 на Министерство на финансите от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.

В чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. е указано, че всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

Изключенията от задължението за регистриране на продажбите чрез ФУ са изброени в чл. 4 и чл. 5 от Наредба № Н-18/2006 г.

В чл. 4 от същата са посочени лицата, които нямат задължение да регистрират извършените продажби в търговски обект чрез ФУ, като такива в т. 8 на същия член е посочена дейността на лицата, упражняващи свободна професия.

В § 1, т. 7 от Допълнителните разпоредби на Наредба № Н-18/2006 г. са посочени лицата, упражняващи свободна професия, а именно това са: експерт-счетоводители, данъчни консултанти; одитори; адвокати; нотариуси и други юридически консултанти; представители по индустриална собственост; оценители на движимо и недвижимо имущество и на цели предприятия; преводачи; инженери и технически ръководители; архитекти; дейци на културата, образованието, изкуството и науката, включително изобретатели; вещи лица и други лица, осъществяващи за своя сметка професионална дейност.

Още по-точна дефиниция за "лица, упражняващи свободна професия" се съдържа в текста на § 1, т. 29 от Допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ, според който това са: експерт счетоводителите; консултантите; одиторите; адвокатите; нотариусите; частните съдебни изпълнители; съдебните заседатели; експертите към съда и прокуратурата; лицензираните оценители; представителите по индустриална собственост; медицинските специалисти; преводачите; архитектите; инженерите; техническите ръководители; дейците на културата, образованието, изкуството и науката; застрахователните агенти; други физически лица, за които са налице едновременно следните условия:

а) осъществяват за своя сметка професионална дейност;

б) не са регистрирани като еднолични търговци;

в) са самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване.

В конкретния случай се касае за регистрирано ЕООД, което не попада в горепосочените изключения, касаещи лицата, упражняващи свободна професия. Предвид на това, при извършване на продажбите на картини като лице, регистрирано по Търговския закон, за Вас възниква задължение за регистриране и отчитане на същите чрез ФУ по общия ред на Наредба № Н-18/2006 г.

По силата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ, независимо от документирането с първичен счетоводен документ, задължително следва да се издава фискална касова бележка за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане, с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.

Предвид гореизложената нормативна уредба и при положение, че плащанията от клиентите на дружеството ще се извършват само и единствено чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски паричен преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги, не е налице задължение за въвеждане в експлоатация на фискално устройство и отчитане на извършваните от Вас продажби чрез издаване на фискални касови бележки по реда определен в Наредба Н-18/2006 г. на МФ.

Съгласно изложената фактическа обстановка може да се предположи, че извършваната от дружеството дейност е съотносима с дадената в § 1, т. 1 от ДР на Наредба № Н-18/2006 г. дефиниция за „ разносна търговия ", състояща се в продажба на стоки / картини / извън търговския обект по предварителна заявка.

Разносната търговия следва да се отличава от извършване на наличен паричен превод чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи или извършване на пощенски паричен превод чрез лицензиран пощенски оператор по смисъла на Закона за пощенските услуги.

Във конкретния случай, съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от Наредба № Н-18/2006 г., фискалната касова бележка следва да се издава от дружеството предварително и да се предава на разносвача /куриера/, който от своя страна я предоставя на купувача при заплащането на цената на стоките.

РАЗЯСНЕНИЕ № 3-1122 от 8.05.2015 г. относно промяна на вида на осигуряването на самоосигуряващо се лице

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

 
 

чл. 4 КСО,

чл. 1 НООСЛБГРЧМЛ,

чл. 3 НООСЛБГРЧМЛ

 
 

Според изложеното в запитването лицето е регистрирано в регистър БУЛСТАТ като лице, упражняващо свободна професия – преводач. За периода от 20.11.2014 г. до 20.02.2015 г. е било във временна неработоспособност поради нетрудова злополука. До 31.12.2014 г. включително се е осигурявало за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. За периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. вкл. е подало декларация обр. 1 с код за вид осигурен 22 и е внесло дължимите осигуровки в размер на 108.36 лева за всеки един месец.

На 21.01.2015 г. е подало в ТД на НАП декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице с вх. № ххххх/21.01.2015 г., за да заяви, че считано от 01.01.2015 г. ще се осигурява за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица.

На 11.02.2015 г. е подало в ТП на НОИ 2 бр. болнични листи, издадени от ЛКК, за временна неработоспособност за периода от 23.12.2014 г. до 21.01.2015 г. и болничен лист за временна неработоспособност за периода от 22.01.2015 г. до 20.02.2015 г. като в съответните декларации приложение № 15 към тези болнични листи е отбелязало, че не е осигурено за съответния риск въпреки, че има 6 месеца осигурителен стаж като осигурено за общо заболяване и майчинство и че няма работни дни през периода на болничните листи с право на парично обезщетение от НОИ. Подало е декларации образец 1 за м.01 и 02 2015 г. като посочва начина на попълването им.

На 16.03.2015 г. е получило от ТП на НОИ разпореждане, във връзка с подадените в ТП на НОИ 2 броя болнични листи, с което му се отказва отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване.

На 07.04.2015 г. е получило от ТП на НОИ задължителни предписания на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, както следва:

„Осигурителят / самоосигуряващият се ХХХХХХХ да заличи информацията в Регистъра на осигурените лица /РОЛ/ с декларация Обр. № 1 за м. 01.2015 г. и м. 02.2015 г. /до 20.02.2015 г./"

Освен това да се заличат подадените данни за м. 01.2015 г. и м. 02.2015 г. с декларация Обр. № 1, като за м. 02.2015 г. се подадат нови данни, както следва:

Декларация Образец № 1 „Данни за осигурените лица" за м. 02.2015 г. – редовни данни като попълните в клетка 12 - вид осигурен – 12 – за самоосигуряващи се лица, в т. 14 – начален ден в осигуряване – 21.02.2015 г., в 16.1 – отработени и други дни с осигурителни вноски – 5 работни дни, в т. 21 - осигурителен доход, върху който се дължат осигурителни вноски – 105 лв., в точка 22 – 16.3 %, в т. 34 - нетно възнаграждение – 105 лв."

Във връзка с горното се поставят следните въпроси:

1. Правилни ли са данните, които са подадени с декларация обр. 1 за месеците януари и февруари 2015 г.?

2. В случай, че се заличат данните за м. 01.2015 г. и м. 02.2015 г. за периода от 01.01.2015 г. до 20.02.2015 г. вкл., трябва ли да се подават някакви декларации в ТД на НАП за този период?

3. Ако трябва да се коригират подадените декларации обр. 1 за периода от 01.01.2015 г. до 28.02.2015 г. какви декларации обр. 1 да се подадат?

При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО, обн., ДВ, бр. 110/1999 г., посл. изм., ДВ, бр. 22/2015 г.) и Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ, ДВ, бр. 21/2000 г., посл. изм., ДВ, бр. 18/2015 г.) изразяваме следното становище:

На основание чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство /чл. 4, ал. 4 от КСО/.

Задължението за осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 - 4 от КСО, в т. ч. лицата, упражняващи по регистрация свободна професия или занаятчийска дейност, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване (чл. 1, ал. 1 от НООСРБГРЧМЛ). Видът на осигуряването се определя с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП, която се подава от самоосигуряващото се лице в компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от започването или от възобновяването на трудовата дейност. При прекъсване и възобновяване на съответната трудова дейност, както и при започване на друга трудова дейност през календарната година самоосигуряващото се лице не може да променя вида на осигуряването. При започване и възобновяване на трудовата дейност, ако декларацията за вида на осигуряването не е подадена в 7-дневния срок, лицето подлежи на осигуряване само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт (аргумент чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ).

На основание чл. 1, ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ, видът на осигуряването може да се променя за всяка календарна година, ако е подадена декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП до края на януари на съответната календарна година.

Самоосигуряващите се лица, които се осигуряват за по-високия осигурен риск, включващ и общо заболяване и майчинство, не внасят осигурителни вноски за периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете, поради което в тези случаи месечният осигурителен доход се определя пропорционално на отработените дни (арг. от чл. 3, ал. 3 и чл. 4, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ).

Лицата, осигурени само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, дължат осигурителни вноски за периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане или отглеждане на малко дете (чл. 3, ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ).

Легална дефиниция на осигурено лице за целите на държавното обществено осигуряване (ДОО) е въведена с § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО. „Осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени лица за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски.

С оглед цитираните разпоредби независимо, че като самоосигуряващо се лице е подало в регламентирания срок декларация за промяна на вида на осигуряването от 01.01.2015 г., за периода 23.12.2014 г. до 20.02.2015 г. лицето не е осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО за риска временна неработоспособност, тъй като не са били дължими и не са внасяни осигурителни вноски за този риск. Именно чрез вноските в този фонд за самоосигуряващото се лице възниква осигуряване за рисковете временна неработоспособност, временно намалена работоспособност и майчинство. Следователно за посочения период лицето не може да бъде обхванато от хипотезата на чл. 3, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ и за периода на временната неработоспособност продължава да се прилага чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО, т. е. задължително следва да се осигурява за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт. След внасянето на вноските за общо заболяване и майчинство /от 21.02.2015 г./ може да се смята за осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО и да се възползва от съответните права и обезщетения.

Предвид гореизложената нормативна уредба декларация образец 1 за м. януари и за м. февруари /до 20.02.2015 г./ следва да бъде подадена с дължими осигурителни вноски за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. От 21.02.2015 г. декларацията за м.февруари следва да бъде с дължими осигурителни вноски и за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете. Към настоящия момент от направената служебна справка за подадените декларации за м. януари и февруари 2015 г. се установи, че е извършeна корекция на подадените данни по описания по-горе ред, с което са отстранени първоначално декларираните несъответствия.

РАЗЯСНЕНИЕ № 3-1087 от 5.05.2015 г. относно прилагане на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства и отчитането, съгласно изискванията на Закона за данък върху добавената стойност

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

 
 

чл. 9 ЗДДС,

чл. 12 ЗДДС,

чл. 86 ЗДДС,

чл. 118 ЗДДС,

чл. 3 Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.,

чл. 4 Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.,

чл. 27 Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.,

чл. 29 Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.

 
 

Според изложеното в запитването „А" ЕООД е с предмет на дейност търговия на дребно с хранителни и нехранителни стоки. От месец март 2015 г. дружеството започва да продава лотарийни билети, които закупува от „В" ООД. При покупката се получава складова разписка и се заплаща сума, която е по-малка от номиналната стойност на билетите. Същите се продават на крайните клиенти по номинална стойност. Между двете дружества няма сключен договор за извършване на услуга.

Във връзка с горното са поставени следните въпроси:

1. Следва ли продажбата на лотарийни билети да бъде съпроводена с издаване на фискален бон от ЕКАФП?

2. Как следва да се третира извършената доставка – освободена по смисъла на чл. 48 от ЗДДС или облагаема?

При така изложената непълна фактическа обстановка във връзка с липсата на сключен договор за извършване на услуга между страните и с оглед разпоредбите на Наредба № Н-18/2006 г. на МФ (обн., ДВ, бр. 106/2006 г., доп., ДВ, бр. 14 от 20 февруари 2015 г.) и ЗДДС (обн., ДВ, бр. 63 от 4 август 2006 г., посл. изм., ДВ, бр. 107 от 24.12.2014 г.) изразяваме следното принципно становище:

По прилагането на Наредба № Н-18/2006 г. на МФ:

Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.

На основание чл. 118, ал. 4 от ЗДДС редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба № Н-18 на Министерството на финансите от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.

Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ урежда, че всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (ФУ) или касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (ИАСУТД), освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

Лицата, респективно дейностите, които са освободени от задължително регистриране на оборотите от продажби чрез ФУ, са изброени в чл. 4 и чл. 5 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ.

Съгласно чл. 4, т. 3 от наредбата, не е задължено да регистрира извършваните от него продажби в търговски обект чрез фискално устройство лице, което извършва продажби на билети или други удостоверителни знаци за услуги (квитанция, талон и др.), които съдържат трайно вписана при отпечатването номинална стойност и най-малко два защитни елемента върху хартията и/или при печата и са отпечатани по реда на Наредбата за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни книжа, приета с Постановление № 289 на Министерския сьвет от 1994 г. (обн., ДВ, бр. 101 от 1994 г.; изм. и доп., бр.38 от 1995 г.; изм., бр. 73 от 1998 г., бр. 8 от 2001 г., бр. 54 от 2008 г.); изискването за трайно вписана при отпечатването номинална стойност не се отнася за бланкови билети, квитанции и др., които се издават на химизирана хартия най-малко в два екземпляра - един за клиента и втори за лицето по чл. 3.

Тъй като от фактическата обстановка в запитването не става ясно какви точно реквизити съдържат „билетите", за които се поставя въпроса, то в случай, че бланките на лотарийните игри (билети), които се продават, отговарят едновременно на всички изброени в чл. 4, т. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ изисквания, при продажбата им може да не се издава фискална касова бележка от фискално устройство. Следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 39а от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ лицата, извършващи продажби на билети или други удостоверителни знаци за услуги, съгласно чл. 4, т. 3, водят книга (регистър) за дневните продажби на билети/удостоверителни знаци. Книгата (регистърът) съдържа брой на продадените билети, начален и краен номер на продадени билети по номинали и общ оборот за деня. Освен това, тези лица следва да съхраняват в търговския обект копие от документ за получените ценни книжа, издаден по реда на Наредбата за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни книжа.

При положение, че „А" ЕООД действа като посредник (комисионер) и при продажбата на лотарийните билети/талони отчита същите чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, то за документирането с касова бележка чрез фискално устройство на извършената продажба следва да се има предвид разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ. По силата на тази правна норма, когато задълженото лице извършва дейност като посредник (комисионер) от чуждо име и за чужда сметка, продажбите се регистрират чрез ФУ на доверителя или чрез ФУ на посредника.

Когато регистрирането на продажбите се извършва чрез ФУ на доверителя, продажбите се регистрират по общия ред.

Когато обаче продажбите се регистрират чрез ФУ на посредника, ФУ се програмира така, че продажбите на доверителя да се регистрират като продажби в отделен департамент за всеки доверител, като департаментът посочва името на доверителя. В дневния финансов отчет ще се съдържа и оборотът на доверителя. Съгласно регламента на чл. 29, ал. 5 от Наредбата, в книгата за дневните финансови отчети, на страницата за последния ден от месеца довереникът сумира и вписва натрупания от продажбите за месеца оборот по департамента на доверителя. Договорът, сключен между доверителя и комисионера за извършване на продажби от чуждо име и за чужда сметка, е документът, доказващ при необходимост основанието за прилагане на цитирания ред.

Съгласно чл. 27 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ регистрирането на доставките по данъчни групи е в зависимост от характера на доставките, като в данъчна група "А" следва да регистрират услугите, продажбите на които са освободени от облагане с ДДС, а в данъчна група "Б" следва да се регистрират стоките и услугите, продажбите на които са облагаеми с 20% ДДС. Лицето, независимо дали е регистрирано или не по ЗДДС, задължително регистрира всички продажби по данъчни групи.

Предвид това, че доставката на услуга, свързана с организиране на хазартна игра (продажба на лотариен билет) е освободена и за същата не се начислява ДДС, при предоставянето на лотарийни билети срещу заплащане на сума, тези суми следва да бъдат отнесени към данъчна група "А", която съгласно чл. 27, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ е с 0 % ДДС. Стоките или услугите, отнасящи се към данъчна група „А", задължително се програмират и регистрират с наименование и единична цена като отделни артикули.

Трябва да се подчертае, че изхождайки от принципа за документална обоснованост на стопанските и счетоводни операции в тежест на задълженото лице остава доказването на регистрирания чрез фискалното устройство оборот и този, отразен в счетоводството на предприятието, съответно чрез сключен писмен договор или друг писмен документ между двете страни, в който да са отразени съответните обстоятелства.

По прилагането на ЗДДС:

По смисъла на закона услуга е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обръщение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство (чл. 8 от ЗДДС), а съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗДДС доставка на услуга е всяко извършване на услуга.

В случаите, при които лице действа от чуждо име и за чужда сметка, за целите на ЗДДС, са налице две доставки - между доверителя и третото лице и между посредника и доверителя.

Предвид изложеното, ако дружеството продава от чуждо име и за чужда сметка лотарийни билети на основание чл. 9, ал. 1 от ЗДДС за същото е налице доставка на услуга по посредничество, по която получател е доверителят, разпространяващ лотарийните билети.

Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на услуга по смисъла на чл. 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по закона и е с място на изпълнение на територията на страната, освен в случаите, в които този закон предвижда друго. В този смисъл, и доколкото не попада в обхвата на глава четвърта от ЗДДС „Освободени доставки и придобивания" доставката по посредничество, с място на изпълнение на територията на страната е облагаема по смисъла на чл. 12 от ЗДДС, за която възниква задължение за начисляване на данък върху добавената стойност по реда на чл. 86 от същия закон. Тази доставка следва да бъде документирана като се издаде фактура по чл. 113 от ЗДДС, в която да бъде начислен данък със ставка 20 на сто.

Сумата, която заплаща третото лице на посредника за продажбата на лотарийните билети, не е възнаграждение по доставка, извършена от същия. Тази сума е дължима за доставка, по която доставчик е организаторът на хазартната игра. В тази връзка, посредникът не следва да издава данъчен документ за извършената продажба на лотарийни билети и съответно доставката не се отразява в дневника за продажбите и справка-декларацията на същия.

вторник, 4 август 2015 г.

Дроновете и личното пространство – един назвяраващ правен дебат, с определени политически аспекти

4 АВГУСТ 2015 Г.

Дроновете и личното пространство – един назвяраващ правен дебат, с определени политически аспекти

Man Arrested For Shooting Down Drone Flying Over Sunbathing Daughters

За превода - скролнете надолу

Вижте и още

ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2019/945 НА КОМИСИЯТА от 12 март 2019 за дроновете

ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2019/945 НА КОМИСИЯТА
от 12 март 2019 година
относно безпилотните летателни системи и операторите от трети държави на безпилотни летателни системи

After using a shotgun to blast a $1,800 camera equipped drone out of the sky in his local neighborhood, A Hillview Kentucky resident was taken to jail and is contemplating pursuing charges against four men who flew the device over his private property.
The camera-equipped machine reportedly flew over his daughters who were sunbathing in the backyard as well as a neighbor's 16-year old daughter who was sunbathing as well.
William H. Merideth is anything but apologetic. Currently he is claiming that privacy and private property rights were violated by the four men who flew the drone over multiple houses in his neighborhood on Sunday, reports WDRB News.
However, William H. Merideth was arrested and charged with 1st degree criminal mischief and 1st degree wanton endangerment. He was released a day later.
In an interview conducted by the Louisville Kentucky news group, Merideth claims that the drone was trespassing. "Well, I came out and it was down by the neighbor's house, about 10 feet off the ground, looking under their canopy that they've got in their back yard." He then added, "I went and got my shotgun and I said, 'I'm not going to do anything unless it's directly over my property.'"
After the drone crossed above Merideth's property, he pulled out a shotgun and fired directly into the air, destroying the drone. The drone crashed in an empty field.
Once the drone had been shot down, the owners soon confronted Merideth.
"They asked me, 'Are you the S-O-B that shot my drone?' and I said, 'Yes I am,'" Merideth claims. "I had my .40 caliber Glock on me and they started toward me and I told them, 'If you cross my sidewalk, there's gonna be another shooting.'"
"We're not going to let it go," said Merideth. "I believe there are rules that need to be put into place and the situation needs to be addressed because everyone I've spoke to, including police, have said they would have done the same thing."

Човекът е арестуван за стрелба с безпилотен самолет над дъщерите за слънчеви бани


От Barclay Август 3, 2015



След като използвал пушка за взрив на фотоапарат, оборудван с безжичен фотоапарат с 1800 долара, в местния квартал, жител на A Hillview Kentucky бил отведен в затвора и обмислял преследване на четирима мъже, които преливали устройството през частната му собственост.

Съобщава се, че оборудваната с фотоапарат машина е прелетяла над дъщерите си, които са били на слънчеви бани в задния двор, както и 16-годишната си дъщеря на съседа, която също е била на слънчеви бани.

Уилям Мерид е нещо, което не е извинително. В момента той твърди, че правата на неприкосновеност на личния живот и частната собственост са били нарушени от четиримата мъже, които са летяли безпилотното самолет върху множество къщи в неговия квартал в неделя, съобщава WDRB News.

Въпреки това, Уилям H. Merideth е арестуван и обвинен в 1-ва степен престъпна зло и 1-ва степен безсмислено застрашаване. Той беше освободен ден по-късно.

В интервю, проведено от новинарската група в щата Луисвил Кентъки, Merideth твърди, че дронът е бил нарушен. - Е, аз излязох и беше до къщата на съседа, на около 10 фута от земята, гледайки под балдахина им, че се намират в задния си двор. След това добави: "Отидох и взех пушката си и казах:" Няма да направя нищо, освен ако не е директно върху моето имущество. "

След като дронът пресече собствеността на Меритън, той извади пушка и стреля директно във въздуха, унищожавайки дрога. Дронът се разби в празно поле.

След като дроуна беше свален, собствениците скоро се сблъскаха с Меридхет.

"Те ме попитаха:" Ти ли си С-О-Б, който е застрелял моя дрон? " и казах: "Да, аз съм", твърди Мерид. "Имах моя Glock калибър от 40 градуса и те тръгнаха към мен и аз им казах:" Ако ми пресечете тротоара, ще има още една стрелба. "


- Няма да го пуснем - каза Мерид. "Вярвам, че има правила, които трябва да бъдат въведени и ситуацията трябва да бъде разгледана, защото всеки, с когото съм говорил, включително полицията, каза, че би направил същото."
WDRB 41 Louisville News

РАЗЯСНЕНИЕ № 94-00-106 от 11.05.2015 г. относно здравното осигуряване на държавен служител през периода по чл. 9, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

 
 

чл. 9 КСО,

чл. 54е КСО,

чл. 40 ЗЗО

 
 

В отговор на Ваше запитване, постъпило в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. ………… от 04.05.2015 г., Ви уведомяваме за следното:

Според изложеното в запитването, Вие работите в Регионален инспекторат по образованието – …….. като началник отдел „Инспектиране и организационно-методическа дейност". На 01.03.2013 г. със заповед на министъра на образованието и науката служебното Ви правоотношение е било прекратено. С решение № 14357/01.12.2014 г. на ВАС освобождаването Ви от длъжност е признато за незаконно и със заповед на министъра на образованието и науката сте възстановена на предишната държавна служба, считано от 08.12.2014 г. За периода от 01.03.2013 г. до 01.03.2014 г. сте получавали обезщетение за безработица и сте осигурявана здравно от държавния бюджет. За времето от 01.03.2014 г. до месец септември 2014 г. сте се осигурявали здравно за своя сметка, а от месец септември до 08.12.2014 г. не сте внасяли здравноосигурителни вноски. До момента РИО – ……… е превел за времето от 01.03.2013 г. до 08.12.2014 г. само дължимите осигурителни вноски за социално осигуряване. Интересувате се кой следва да заплати задължителните здравни осигуровки за периода от 01.03.2013 г. до 08.12.2014 г. (или от 01.03 2014 г. до 08.12.2014 г.). Трябва ли РИО – Смолян да Ви възстанови заплатената сума за здравноосигурителни вноски за този период?

При така представената фактическа обстановка и с оглед действащата нормативна уредба по задължителното обществено осигуряване, изразяваме следното становище:

Съгласно чл. 9, ал. 3, т. 2 (посл. изм. - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) от Кодекса за социално осигуряване (КСО) за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 и чл. 4а, ал. 1 са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването им на работа, но не по-късно от 14 дни от влизането в сила на акта, с който се признава незаконността на уволнението от съответния компетентен орган; за този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя, а за лицата по чл. 4а, ал. 1 - от работодателя им върху последното брутно възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано; ако лицето е било осигурявано, осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък.

От текста на чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО е видно, че разпоредбата визира лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО. Това са лица, които са подлежали на задължително осигуряване на някое от посочените основания, но не са работили или са работили с по-малък осигурителен доход по обективни причини – уволнение, което впоследствие е признато от компетентните органи за незаконно. Трудовият или служебен стаж на лицата, възстановени на работа след незаконно уволнение се урежда от съответното законодателство (Кодекс на труда, Закон за държавния служител), докато разпоредбата на чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО регламентира единствено зачитането за осигурителен стаж на времето, през което лицата реално не са полагали труд и правоотношения между страните не са съществували. За това време осигурителни вноски не се дължат по предвидения в чл. 4, т. 1, 2, 4 и чл. 4а от КСО ред. За периодите на оставане без работа или на осигуряване върху по-неблагоприятен размер на осигурителния доход вследствие на незаконно уволнение осигурителни вноски за социално осигуряване се дължат по силата на специална разпоредба, по реда на която се зачита и осигурителният стаж - чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО. Размерът на вноските се определя съгласно ал. 4 и 5 от същия член.

Осигурителните вноски за социално осигуряване са в размера за фонд „Пенсии" в зависимост от категорията труд и за допълнително задължително пенсионно осигуряване и за Учителския пенсионен фонд (чл. 9, ал. 4 и 5 от КСО).

В Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) не е предвидена аналогична разпоредба на чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО, която да регламентира здравното осигуряване на лицата през периодите на оставане без работа в случаите на незаконно уволнение. Поради това, здравноосигурителните вноски в хипотезата на чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО се внасят по общия ред, предвиден в чл. 40 от ЗЗО.

Съгласно чл. 40, ал. 5 (посл. изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) от ЗЗО лицата, които не подлежат на осигуряване по ал. 1, 2 и 3, са длъжни да:

1. внасят осигурителни вноски върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване - до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, и извършват годишно изравняване на осигурителния доход съгласно данните от данъчната декларация, като окончателните осигурителни вноски се внасят в срока за нейното подаване;

2. подават декларация в срок до 25-о число на месеца, следващ месеца на възникване на това обстоятелство, по ред, определен с наредба на министъра на финансите, в която посочват, че ще се осигуряват по реда на т. 1 и избрания осигурителен доход.

На основание гореизложеното, осигурителят РИО – Смолян няма задължението да внася здравноосигурителни вноски за времето, през което сте останали без работа вследствие на незаконното Ви освобождаване от държавна служба. За този период, ако няма друго основание, на което да се осигурявате здравно, Вие трябва да внасяте здравноосигурителни вноски за своя сметка по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО.

По отношение на периода, през който сте осигурявана здравно за сметка на държавния бюджет въз основа на получаваното обезщетение за безработица от Националния осигурителен институт, следва да имате предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 54е от КСО, изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата, чието уволнение е отменено като незаконно, за периода на полученото обезщетение по чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда, чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител, чл. 172, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 237, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи и чл. 226 от Закона за съдебната власт (ал. 1). В 7-дневен срок от изплащане на обезщетенията по ал. 1 осигурителят е длъжен да представи копия от съдебното решение и платежните документи в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт (ал. 2).

Предвид цитираната разпоредба, периодът, за който следва да бъдат внесени задължителните здравноосигурителни вноски, ще се определи в зависимост от това, дали сте получили или не обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл.

РАЗЯСНЕНИЕ № 07-00-86 от 5.05.2015 г. относно прилагане на чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

 
 

чл. 58 ЗМДТ

 
 

В Дирекция „ОДОП" - ………… постъпи писмено запитване с вх. № 07-00-86/23.04.2015 г., относно прилагане на чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ, препратено за отговор по компетентност от ЦУ на НАП.

Задали сте следният въпрос: Как следва да се приложи чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ?

В отговор на поставения от Вас въпрос, изразяваме следното становище: Съгласно чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ, за превозните средства, на които е прекратена регистрацията, данък не се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията за движение. За излезлите от употреба моторни превозни средства, за които в нормативен акт е предвидено задължение за предаване за разкомплектоване, данък не се дължи след прекратяване на регистрацията им за движение и представяне на удостоверение за предаване за разкомплектоване.

Основанията за прекратяване на регистрацията са уредени в чл. 143, ал. 6, 7 и 8 от ЗДвП и чл. 18 от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях. Правилото обхваща следните хипотези на прекратяване на регистрацията - напускане на страната, кражба, предаване за съхранение в собствен имот, писмено уведомяване за изплатена тотална щета от лицензиран застраховател /за превозни средства, неподлежащи на възстановяване/. За целта в чл. 54, ал. 6 от ЗМДТ е предвидено задължение за собственика да представи документ от компетентен орган, удостоверяващ това обстоятелство. Такъв документ представлява част първа и част втора от свидетелството за регистрация на превозното средство. Предвид текста на чл. 18а, ал. 2, т. 4 от Наредбата, част първа и част втора на свидетелството за регистрация се отбелязват като невалидни /чрез перфориране и надпис "Прекратена регистрация - частен имот"/ и се връщат на собственика; копие от свидетелството за регистрация се прилага към заявлението за прекратяване на регистрацията; информация за номера и датата на валидност на издадения знак за технически преглед (ЗТП) или удостоверение за техническа изправност се въвежда в автоматизираната информационна система;която се маркира като невалидна и се връща на собственика или удостоверение, издадено от съответното звено на "Пътна полиция", в което е отразена датата на прекратяване на регистрацията и основанието за това.

Предвид гореизложеното, за превозните средства, на които е прекратена регистрацията /в конкретния случай – „прекратена регистрация - частен имот"/, данък не се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията за движение на основание чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ.

РАЗЯСНЕНИЕ № 20-19-23 от 4.05.2015 г. относно данъчно третиране на получено обезщетение за причинени неимуществени вреди за смърт по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

 
 

чл. 13 ЗДДФЛ

 
 

Във връзка с Ваше писмо, постъпило в Дирекция ОДОП – …, с вх. № … от 20.04.2015 г. е изложена следната фактическа обстановка:

След претърпяно пътно-транспортно произшествие през 2010 г. е починала майка Ви. Заведено е дело за обезщетение на нанесени неимуществени вреди. С Решение № … от 09.11.2012 г. на … окръжен съд и Решение № … от 23.05.2013 г. на … апелативен съд /копия от които прилагате към писмото/, е присъдено обезщетение, което Ви е преведено през месец март 2014 г. от адвокат.

Във връзка с изложеното, задавате въпрос дали подлежат на облагане с данък сумите, получени от обезщетението.

Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:

От приложените документи се установи, че са присъдени: обезщетение за неимуществени вреди, обезщетение за имуществени вреди, законна лихва върху двете главници и направени разноски по делото.

По смисъла на чл. 2 от ЗДДФЛ обект на облагане по този закон са доходите на местните и чуждестранните физически лица, независимо от източника на получаването им.

Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ, облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон.

Необлагаемите доходи са посочени в чл. 13, ал. 1 от ЗДДФЛ, според който не са облагаеми присъдените обезщетения и други плащания при средна и тежка телесна повреда, професионална болест или смърт, както и обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди, с изключение на обезщетенията за пропуснати ползи /чл. 13, ал. 1, т. 11 и т. 13 от ЗДДФЛ/. На основание разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 10 са необлагаеми лихвите по съдебно установени вземания, които не подлежат на облагане, и присъдените обезщетения за разноски по съдебни дела.

Видно от гореизложената нормативна уредба полученото от Вас обезщетение за неимуществени вреди, обезщетение за имуществени вреди, законна лихва върху двете главници и направени разноски по делото, не подлежат на облагане по реда на ЗДДФЛ.

По аргумент от чл. 52, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ, тези необлагаеми доходи не подлежат на деклариране в годишната данъчна декларация по чл. 50, ал. 1 от същия закон.