четвъртък, 26 април 2018 г.

Delaware Law School's Newest Program- SJD


 
Doctor of Juridical Science (SJD)
our most advanced law degree 
 
Within a framework of Corporate and Business Law
or Health Law candidates are paired with scholars from around the world to complete research in a variety of topics which may include:
 
* Arbitration Law
* Banking
* Compliance
* E-currency
* Environmental Law
* Human Rights Law
 
 *It is recommended that students apply early to secure necessary travel documents.
                             
    Learn More At:  delawarelaw.widener.edu/sjd 
 
Classes Starting in May- August- or January 
                   
 
The Doctor of Juridical Science (SJD) 
offers the opportunity to demonstrate the highest level of scholarly achievement. 

Designed for exceptional candidates who possess an LLM or Master of Laws degree.

 
Advance Your Legal Career 
 
Graduate, International, Compliance, and Legal Studies Programs 
+1.302.477.2780 | delawarelawgicls@widener.edu 
 

вторник, 24 април 2018 г.

Graduate Level Certificates in Corporate & Health Law



 

Graduate Level Compliance Certificate

ONLINE

  Advance Your Legal Career

 Provides eligibility to sit for the Compliance Certification Board exam:

https://www.compliancecertification.org

Complete in One Year

Complete Entirely Online

15 credits

 

Programs Include:

 

*   Corporate Law Certificate in Regulatory Analysis & Compliance

 

*   Health Law Certificate in Regulatory Analysis & Compliance

 

SCCE International Compliance & Ethics Award Winner

Education that Promotes the Compliance and Ethics Profession

 

 

Graduate, International, Compliance, and Legal Studies Programs 

 

+1.302.477.2780 | delawarelawgicls@widener.edu 

 

 

 

 Learn more at http://delawarelaw.widener.edu/compliance


вторник, 17 април 2018 г.

Решение № 446 от 13.11.2013 г. на ОС - Смолян по в. н. о. х. д. № 81/2013 г.

Решение № 446 от 13.11.2013 г. на ОС - Смолян по в. н. о. х. д. № 81/2013 г.


Решение от 20.11.2014 г. на СРС по гр. д. № 49066/2013 г.

Решение от 20.11.2014 г. на СРС по гр. д. № 49066/2013 г.


Определение № 1467 от 26.11.2015 г. на ОС - Пловдив по в. ч. н. д. № 2004/2015 г.

Определение № 1467 от 26.11.2015 г. на ОС - Пловдив по в. ч. н. д. № 2004/2015 г.

Решение № 24 от 4.03.2003 г. на КЗК по преписка, вх. № КЗК-132/2002 г.

Решение № 24 от 4.03.2003 г. на КЗК по преписка, вх. № КЗК-132/2002 г.

чл. 33, ал. 1,
чл. 33, ал. 2 ЗЗК

Решение № 125 от 15.11.2001 г. на КЗК по преписка, вх. № КЗК-76/13.07.2001 г.

Решение № 125 от 15.11.2001 г. на КЗК по преписка, вх. № КЗК-76/13.07.2001 г.


Решение № 569 от 15.05.2017 г. на СГС по в. н. о. х. д. № 4990/2016 г.

Решение № 569 от 15.05.2017 г. на СГС по в. н. о. х. д. № 4990/2016 г.


Определение № 91 от 27.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4990/2014 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Ценка Георгиева

Определение № 91 от 27.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4990/2014 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Ценка Георгиева

чл. 333,
чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ


Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Х. Б., подадена от пълномощника й адв. В. Я., срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд, ГО 8 с-в, № 588 от 17.04.2014 г. по в. гр. д. № 560/2014 г., с което са отхвърлени предявените от А. Х. Б. против [община] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ.
Ответникът [община] в подадения писмен отговор от пълномощника юрисконсулт Р. С. моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да отхвърли предявените от А. Х. Б. против [община] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, въззивният съд е приел, че от събраните по делото писмени доказателства и свидетелските показания по несъмнен начин е установено извършването от ищцата на описаните в заповедта за уволнение нарушения на трудовата дисциплина. Приел е за установено от фактическа страна, че ищцата, която работила като лекар ординатор за медицинско обслужване в здравен кабинет във В. "Г. С. Р.", не е идвала редовно на работа. Училището има квота по 5 деца за всяка паралелка за деца с трайни увреждания, които се водят на отчет в медицинския кабинет под наблюдението на лекар, но ищцата никога не предупреждавала, когато затваряла кабинета, а от 27 април до края на учебната година кабинетът бил запечатан от ищцата с лейкопласт. Налагало се постоянно да викат Бърза помощ и да ползват кабинета на училище "Св. Св. К. и М." поради липсата на медицинско обслужване. Дори когато си сложила работно време ищцата не го спазвала и директорката разбирала от учители и ученици, че пак я няма. Ищцата категорично отказала да се вписва в присъствената книга на училището. За тези нарушения директорът на училището многократно сигнализирал [община] с докладни и жалби за неспазване на работното време, затваряне на кабинета и жалби от родители.
От правна страна съдът е приел, че след като трудът е бил престиран в училището, то д-р Б. е била длъжна да спазва правилата за работа и присъствие, установени във В.. Като не е изпълнявала, задълженията, вмени й с установените в училището вътрешни правила за работа и организация, въззиваемата е извършила нарушение на трудовата дисциплина. За част от периода на отсъствието на ищцата са налице обективни причини - временна неработоспособност поради заболяване, но ищцата не е изпълнила задължението си да уведоми директорката за своите отсъствия, за да може последната да обезпечи нормалното протичане на учебния процес. Във връзка с твърденията за нарушение на чл. 333 КТ, въз основа на заключението на изслушана по делото тройна съдебно-медицинска експертиза съдът е приел, че ищцата не страда нито от онкологично заболяване, нито от захарен диабет. Не са намерени доказателства и за исхемична болест на сърцето - няма анамнестични данни за да бъде поставена тази диагноза.
К. А. Х. Б. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по няколко въпроса: когато уволнението е обосновано със системни нарушения на трудовата дисциплина, но за част от тях са изтекли сроковете на налагане на наказание, следва ли уволнението да се отмени; каква доказателствена стойност имат издадени от служители на предприятието документи, въз основа на които е издадена заповедта за уволнение; какъв е давностният срок за налагане на наказание когато нарушенията са констатирани с такива документи; следва ли да се възприеме заключението на медицинската експертиза, ако не са направени медицински изследвания и длъжен ли е работодателят при това положение да изпълни задълженията си по чл. 333, ал. 1, т. 1 и 3, и по ал. 2 КТ; длъжен ли е съдът да изложи мотиви защо кредитира показанията на свидетели - служители на предприятието; доколко е достоверно заключението на медицинската експертиза след като на ищцата не е дадена възможност да направи допълнителни тестове; следвало ли е съдът да приеме предходна психиатрична експертиза; кои норми регламентират трудовото правоотношение на лекаря в училище; защо съдът не посочва конкретно кои нарушения се включват в изброените в заповедта за уволнение законови текстове; изпълнил ли е работодателят задълженията си да осигури на ищцата условия за изпълнение на работата, както и да пази достойнството й; налице ли е нарушение на трудовата дисциплина след като работодателят не е доказал виновно неизпълнение на трудовите задължения. Прилага съдебна практика.
Върховният касационен съд намира, че част от въпросите не са правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно т. 1 на ТР № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Доколко е достоверно заключението на медицинската експертиза, следвало ли е съдът да приеме предходна психиатрична експертиза, кои норми регламентират трудовото правоотношение на лекарят в училище, изпълнил ли е работодателят задълженията си да осигури на ищцата условия за изпълнение на работата и да пази достойнството му, налице ли е нарушение на трудовата дисциплина след като работодателят не е доказал виновно неизпълнение на трудовите задължения, не са правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а оплаквания за неправилност на съдебния акт -основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.
По въпроса за доказателствената стойност в съдебното производство на издадени от служители на предприятието документи, въз основа на които е издадена заповедта за уволнение, е налице трайно установена съдебна практика, съгласно която тези документи /докладни записки, сигнали и пр./ съставляват частни свидетелстващи документи и не се ползват с материална доказателствена сила. Поради това при оспорване на фактическите констатации на заповедта за уволнение, работодателят носи доказателствената тежест да установи нарушенията на трудовите задължения. Решението на въззивния съд е постановено в съответствие със съдебната практика като за доказани са приети тези нарушения на трудовата дисциплина, които са установени със свидетелски показания.
По първия от поставените въпроси, в съответствие със съдебната практика въззивният съд е приел, че при преценка на законосъобразността на уволнението от значение е изложеното в обстоятелствената част на мотивите на заповедта, а не посочените нормативни текстове. Поради това когато уволнението е обосновано със системни нарушения на трудовата дисциплина, но за част от тях са изтекли сроковете на налагане на наказание, съдът във всеки конкретен случай преценява дали тежестта на установените нарушения и другите обстоятелства по чл. 189, ал. 1 КТ обосновават налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. В случая съдът е извършил тази преценка като е съобразил тежестта на нарушенията с оглед значението на трудовата функция на ищцата за нормалния учебен процес и здравето на децата.
Относно прилагането на чл. 194, ал. 1 КТ е без значение с какъв акт са констатирани нарушенията, а моментът на узнаване на нарушението в неговите съществени обективни и субективни признаци от работодателя. В. съд е приложил разпоредбата на чл. 194, ал. 1 КТ в точния й смисъл като е приел, че узнаването на нарушенията от страна на кмета на [община] е към момента на входиране в общината на цитираните в заповедта докладни. Откриване на дисциплинарното нарушение означава узнаване от субекта на дисциплинарна власт на нарушаването на трудовата дисциплина, установено в съществените му признаци. В този смисъл например е решение № 231/13.06.2011 г. по гр. д. № 858/10 г. IV г. о. ВКС, по което въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по въпроса "относно момента, от който започва да тече срокът по чл. 194, ал. 1, пр. 1 КТ за налагане на дисциплинарното наказание". В отговор на поставения въпрос е прието, че откриване на нарушението означава узнаване от субекта на дисциплинарната власт на нарушаването на трудовата дисциплина, установено в съществените му признаци - субектът на нарушението, времето и мястото на извършването му, както и индивидуализиращите признаци на деянието от обективна и субективна страна, които да го квалифицират като нарушение. Узнаването на тези обстоятелства от други служители на работодателя не означава, че сроковете за налагане на наказанията са започнали да текат.
По поставените въпроси по прилагането на чл. 333, ал. 1, т. 1 и 3, и по ал. 2 КТ, в съответствие със съдебната практика съдът е приел, че при липса на данни за заболяване, включено в Наредба № 5/1987 г., ищцата не се е ползвала с предварителна закрила. В този смисъл е например решение № 492/17.06.2010 г. по гр. д. № 477/10 г. IV г. о. ВКС, по което въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по въпроса "прилага ли се закрилата от уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ, когато уволненият работник не е изпълнил задължението си по чл. 2 от Наредба № 5 от 1987 г. да уведоми работодателя, че страда от заболяване за което закрилата важи и да представи медицинската документация, установяваща това заболяване". Прието е, че закрилата по чл. 333 от КТ има обективен характер и цели да запази работника от неблагоприятните последици на уволнението по социални и хуманни критерии, поради което за нейното приложение няма значение дали работникът е изпълнил задълженията си по чл. 2 от Наредба № 5 от 1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от КТ, а има единствено значение дали към датата на връчване на заповедта за уволнение работникът е страдал от заболяване, посочено в чл. 1 от Наредбата.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд, ГО 8 с-в, № 588 от 17.04.2014 г. по в. гр. д. № 560/2014 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Решение № 3142 от 11.12.2014 г. на РС - Варна по н. а. х. д. № 4990/2014 г.

Решение № 3142 от 11.12.2014 г. на РС - Варна по н. а. х. д. № 4990/2014 г.



Данни за делото
Съд: Районен съд - Варна
Вид на делото: НАХД
Номер на делото: 4990
Година: 2014
Съдебен състав / Съдия: XXIII състав, ДАНИЕЛА М. МИХАЙЛОВА
Данни за акта
Вид на акта: Решение
Номер на акта: 3142
Дата на постановяване: 11.12.2014 г.
Дата на влизане в сила:
Статус на акта: Не е влязъл в сила
Дата на постановяване на мотива:
Данни за изпращане в по-висша инстанция
Съд: Административен съд - Варна
Изходящ номер: 669
Година: 2015
Тип на документа: Писмо
Дата на изпращане: 22.01.2015 г.
Резултат от обжалване:

РЕШЕНИЕ

№ 3142/11.12.2014 г.

Година 2014 Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският районен съд двадесет и трети състав

На осми декември Година две хиляди и четиринадесета

В публично заседание в следния състав:

Съдия Даниела Михайлова

Секретар Г.И.

като разгледа докладваното от съдията

НАХД № 4990 по описа на съда за 2014 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на "Р.Л. " ЕООД, представлявано от В.С.Ч.- ЕГН **********, против Наказателно постановление № 23-0001122/09.09.2014 г. на Директора на Регионална дирекция"АА"-Варна, с което на "Р.Л. " ЕООД е наложено административно наказание " Имуществена санкция " в размер на 1 000 лв. на основание чл. 96 "г" от ЗАвП.

С жалбата се навеждат доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила-съставяне на акта след изтичане на срока по чл. 34 от ЗАНН, липса на задължителните по смисъла на чл. 42 от ЗАНН реквизити, посочване на повече от едно изпълнително деяние, несъответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и приетата за нарушена правна норма идр.Оспорва се и извършването на нарушението от фактическа страна, с оглед датата на валидност на удостоверението за психологическа годност и тази на сключване на трудовия договор с водача.Поради тези и други съображения се иска отмяна на постановлението.

В съдебно заседание, въззивната страна, редовно призована, представлява се от управителя си въз.Ч., който поддържа жалбата на посочените в нея основания.По същество отново се иска отмяна на постановлението като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.

Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител.По същество се твърди, че в хода на производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, че извършването на нарушението е доказано по необходимия начин и се иска постановлението да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 23.07.2014 г., при проверка на представени документи от страна на "Р.Л. " ЕООД ***, св. К.К. установил, че дружеството притежава лиценз за извършване на международен автомобилен превоз на товари.На 06.01.2014 г. между дружеството и Д. Ч. бил сключен трудов договор, по силата на който той следвало да изпълнява длъжността " шофьор товарен автомобил автомобилни превози".Водачът притежавал удостоверение за психологическа годност № 9866, което обаче било валидно до 05.01.2014 г.Към 06.01.2014 г. той нямал валидно удостоверение и въпреки това на същата дата извършил международен превоз на товари с автомобил на дружеството.

Поради установеното при проверката св.К. съставил против "Р.Л. " ЕООД акт за установяване на нарушение, в който посочил че превозвачът на 06.01.2014 г. е назначил работника на длъжост " шофьор на товарен автомобил / международни превози/ и в последствие го е допуснал до управление и извършване на такъв превоз, без същия да отговаря на изискванията за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл. 152, ал.1, т.2 от ЗДвП.Нарушението било квалифицирано като такова по чл. 7 "а" ал.2 пр. последно от ЗАвП вр. чл. 8, ал.1 от Наредба № 36/ 15.05.2006 г. на МТ.При предявяването на акта, както и в срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН възражения не били направени и депозирани.

Въз основа на съставения акт и писмените доказателства по преписката, наказващият орган издал атакуваното постановление.С него била възприета изцяло описаната в акта фактическа обстановка и правната квалификация на нарушението- по чл. 7 "а" ал.2 пр. последно отЗАвП вр. чл. 8, ал.1 от Наредба № 36/ 15.05.2006 г. на МТ.За него, на " Р.л. " ЕООД, представлявано от въз. Ч. била наложена "Имуществена санкция" в размер на 1 000 лв. на основание чл. 96 "г" от ЗАвП.

В хода на съдебното следствие бе разпитан св. К.К. -свидетел при съставяне на акта, чиито показания съдът кредитира като дадени безпристрастно и обективно. От показанията му стана ясно, че нарушението се състои в това, че превозвача е назначил на работа водач, който няма валидно удостоверение за психологическа годност, както и че това е станало ясно при извършена на 23.07.2014 г. проверка на дейността на дружеството.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно-наказателната преписка, приобщените в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства, които преценени в тяхната взаимносвързаност са логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

Наказателното постановление № 23-0001122 / 09.09.2014 г. е издадено от компетентен орган- от Директора на Регионална дирекция "Автомобилна инспекция"-Варна към изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", съгласно заповед № РД-08-702/10.12.2013 г.на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и в шест месечния преклузивен срок.Актът също е съставен в срока по чл. 34, ал.1 от ЗАНН.Видно от доказателствата по делото, че нарушението е установено на 23.07.2014 г. при извършена документална проверка, когато е съставен и акта.В този смисъл нарушителя е станал известен на наказващия орган в този момент, от който започват да текат сроковете за ангажиране на неговата отговорност.Поради това възраженията в тази насока са неоснователни.

Съдът намира обаче, че в хода на административно-наказателното производство са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.Безспорно от доказателствата по делото се установява, че на 06.01.2014 г. Д.Ч. е бил назначен като "шофьор на товарен автомобил" / международни превози/ и е започнал извършването на такъв превоз на същата дата.Това се доказва от приложения трудов договор, товарителница и тахографски лист за 06.01.2014 г. и 07.01.2014 г.Безспорно е също така, че този водач към 06.01.2014 г. не е имал валидно удостоверение за психологическа годност, тъй като валидността на притежаваното от него е изтекла на 05.01.2014 г.В тази връзка възраженията, че този ден е бил неделя и че срока следва да счита за изтекъл на следващия ден, са неоснователни.Срокът на изтичане на валидността на удостоверение или документ не е обвързан с това дали последния ден е почивен или работен.При така установеното от фактическа страна може да се направи извод, че от страна на превозвача на 06.01.2014 г. са извършени две административни нарушения, доколкото с водача е бил сключен трудов договор без той да притежава валидно удостоверение за психологическа годност и е извършвал международен превоз на товари.При съставяне на акта и издаване на постановлението обаче всички тези действия са били приети за едно нарушение и то по чл. 7 "а" ал.2 пр. последно отЗАвП вр. чл. 8, ал.1 от Наредба № 36/ 15.05.2006 г. на МТ .Тези правни норми сочат, че лицензираните превозвачи могат да осъществяват превоз на товари само с водачи, които отговарят на изискванията за психологическа годност, определени с наредбата, според която пък при всяко постъпване на работа и при извършване на дейност като водач на автомобили за обществен превоз на товари, лицата представят удостоверение за психологическа годност.От анализа на приетите за нарушени правни норми става ясно, че осъществяването на превоз от водач, който не отговаря на изискванията за психологическа годност е самостоятелно административно нарушение, различно от това визирано в чл. 8, ал.1 от Наредбата, доколкото задължението за представяне на удостоверение за психологическа годност е вменено за изпълнение от страна на водача, а не на превозвача.От друга страна нито в акта, нито в постановлението е посочено на кои точно изисквания за психологическа годност не е отговарял водача когато е бил назначен на работа и когато е допуснат да извърши превоз.Едва в хода на съдебното следствие св.К. уточнява, че водача не е имал удостоверение за психологическа годност, тъй като предходното е било изтекло на 05.01.2014 г.На свой ред наказващия орган е наложил на "Р.л." ЕООД наказание на основание чл. 96 "г" от ЗАвП, като в тази норма е предвидена санкция за този, който назначи на работа водач на автомобил, с който се извършва обществен превоз на товари, без водача да притежава валидно удостоверение за психологическа годност, като такива конкретни факти не са посочени в описанието на нарушението от фактическа страна нито в акта, нито в постановлението.Поради изложеното до тук съдът намира, че остава неясно за какво точно нарушение е ангажирана отговорността на превозвача- за допускане на извършване на превоз или назначаване на работа в противоречие с нормативните изисквания. По този начин в хода производството е било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което безспорно е нарушило правото на защита на наказаното лице да разбере в извършването на какво нарушение е обвинено с неговите обективни характеристики.В този смисъл е и решени по н.а.х.д № 5906/2013 г. на ВРС, потвърдено с решение по к.а.н.д. № 634/2014 г. на Адм.съд-Варна.

С оглед на изложеното до тук, съдът намира че наказателното постановление е неправилно, необосновано и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0001122/09.09.2014 г. на Директора на Регионална дирекция"АА"-Варна, с което на "Р.Л. " ЕООД е наложено административно наказание " Имуществена санкция " в размер на 1 000 лв. на основание чл. 96 "г" от ЗАвП.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК .

След влизане в сила на съдебното решение, административно- наказателната преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Решение № 112987 от 9.05.2017 г. на СРС по а. н. д. № 3164/2017 г.



Решение № 112987 от 9.05.2017 г. на СРС по а. н. д. № 3164/2017 г.


понеделник, 16 април 2018 г.

Сборник съдебна практика - РЕШЕНИЕ НА СЪДА (първи състав) 1 юни 2017 година

 

 

 

 


Преюдициално запитване Екологична отговорност Директива 2004/35/ЕО Член 17 Времева рамка на прилагане Експлоатация на водноелектрическа централа, пусната в експлоатация преди изтичането на срока за транспониране на тази директива Член 2, точка 1, буква б) Понятие екологични щети" — Национално законодателство, което изключва всякакви щети, попадащи в обхвата на дадено разрешение Член 12, параграф 1 Достъп до правосъдие по въпроси на околната среда Процесуална легитимация Директива 2000/60/ЕО Член 4, параграф 7 Директен ефект"

 

По дело C-529/15

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Verwaltungsgerichtshof (Административен съд, Австрия) с акт от 24 септември 2015 г., постъпил в Съда на 7 октомври 2015 г., в рамките на производство по дело, образувано по инициатива на

Gert Folk,

 

СЪДЪТ (първи състав),

състоящ  се  от:  R.  Silva  de   Lapuerta,   председател   на   състава,   E.   Regan,   J.-C.   Bonichot,   Aл. Арабаджиев и S. Rodin (докладчик), съдии,

генерален адвокат: M. Bobek,

секретар: K. Malacek, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от

19 октомври 2016 г.,

като има предвид становищата, представени:

    за Gert Folk, от G. Folk, Rechtsanwalt,

    за австрийското правителство, от C. Pesendorfer, в качеството на представител,

    за Европейската комисия, от E. White, E. Manhaeve и A. C. Becker, в качеството на представители,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от

10 януари 2017 г., постанови настоящото

1 Език на производството: немски.

 

 

ECLI:EU:C:2017:419                                                                                                                                                                     1


 

Решение

1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Директива 2004/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 година относно екологичната отговорност по отношение на предотвратяването и отстраняването на екологичните щети (ОВ L 143, 2004 г., стр. 56; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 11, стр. 168), изменена с Директива 2009/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. (ОВ L 140, 2009 г., стр. 114) (наричана по-нататък Директива 2004/35"), както и на член 4, параграф 7 от Директива 2000/60/EО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 година за установяване на рамка за действията  на  Общността  в  областта  на  политиката  за  водите (ОВ L 327, 2000 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 6,       стр. 193).

2  Запитването  е отправено в рамките на разглеждането на жалбата, подадена по съдебен ред от г-н Gert Folk срещу решението на Unabhängiger Verwaltungssenat für die Steiermark (Независим административен сенат на провинция Щирия, Австрия) да отхвърли жалба за екологични нарушения.

 

Правна уредба

Правото на Съюза Директива 2004/35

3 Съображения 24, 25 и 30 от Директива 2004/35 предвиждат:

(24) Необходимо е да се осигури наличието на ефикасни средства за реализация и прилагане, като се гарантира зачитането на законните интереси на съответните оператори и други заинтересовани страни. Компетентните органи следва да бъдат отговорни за конкретните задачи, изискващи съответно право на усмотрение на администрацията по отношение да се оцени надлежно значимостта на щетите и да се реши какви мерки за отстраняване следва да се вземат.

(25) Лицата, които са пострадали или има вероятност да пострадат от екологични щети, следва да имат право да искат от компетентните органи да предприемат действия. Все пак, екологичната защита е област на взаимосвързани интереси, участниците в която не винаги ще реагират или ще бъдат в положение да реагират. Затова на неправителствените организации, чиято дейност е посветена на защитата на околната среда, следва да се даде възможност да съдействат за ефикасното прилагане на настоящата директива.

 

[]

(30) Щетите, нанесени преди крайния срок за транспониране на настоящата директива, няма да бъдат обект на нейните разпоредби".

4 Съгласно член 2, точка 1, буква б) от Директива 2004/35 за целите на тази директива под

екологични щети" се разбира щети на водите, които включват всички щети със сериозно неблагоприятно въздействие върху екологичния, химичния и/или количествения статус и/или екологичния потенциал, както са определени в Директива 2000/60/ЕО, на въпросните води, с изключение на неблагоприятните ефекти, при които се прилага член 4, параграф 7 от споменатата директива".


 

5 Член 12 (Искане за действие") от Директива 2004/35 предвижда:

1. Физически и юридически лица, които:

а) са засегнати или има вероятност да бъдат засегнати от екологични щети; или

б) имат достатъчен интерес, който да предявят по отношение на от вземането на екологично решение във връзка с щетите, или,

в) [] предявя[ва]т нарушено право, когато законът за административните процедури на държавата членка предвижда такова предварително условие,

имат право да представят на компетентния орган своите наблюдения във връзка със случаи на екологични щети или непосредствена заплаха от щети, които са им известни, и имат право да искат от компетентния орган да предприеме действия съгласно настоящата директива.

Държавите членки определят, в кои случаи са налице достатъчен интерес" и нарушено право".

За целта, интересът на всяка неправителствена организация, която се застъпва за защита на околната среда и отговаря на изискванията на националното законодателство, се смята за достатъчен за целите на буква б). Освен това се смята, че тези организации се считат за носители на права по смисъла на буква в).

2.     Искането за действие се придружава от съответната информация и данни, подкрепящи представените наблюдения във връзка с конкретните щети.

3.     Когато искането за действие и придружаващите го забележки показват убедително, че са налице екологични щети, компетентният орган разглежда всички забележки и това искане за действие. При тези обстоятелства компетентният орган дава на оператора възможност да изложи своето виждане по отношение на искането за действие и придружаващите го забележки.

4.     Компетентният орган информира колкото се може по-скоро, но във всеки случай в съответствие със съответните разпоредби от националното законодателство, лицата, посочени в параграф 1, представили забележките си на органа, за решението си да приеме или отхвърли искането за действие, като посочва причините за това.

5.     Държавите членки могат да решат да не прилагат параграфи 1 и 4 в случаи на непосредствена заплаха от щети".

6 Член 13 (Процедури за проверка") от Директива 2004/35 предвижда:

1. Лицата, посочени в член 12, параграф 1, могат да сезират съд или друг независим и безпристрастен публичен орган, който е компетентен да проверява процесуалната и материалната законност на решенията, действията и бездействията на компетентния орган съгласно настоящата директива.

2. Настоящата директива не засяга никоя разпоредба от националното законодателство, която регулира достъпа до правосъдието, както и на тези, които изискват преди започване на съдебно производство да се изчерпят административните процедури".


 

7 Член 17 (Времева рамка на прилагане") от цитираната директива гласи:

Настоящата директива не се отнася за:

    щети, предизвикани от емисия, събитие или инцидент, възникнали преди датата, посочена в член 19, параграф 1,

    щети, предизвикани от емисия, събитие или инцидент, възникнали след датата, посочена в член 19, параграф 1, когато същите са резултат от конкретна дейност, извършена и приключила преди въпросната дата,

    щети, ако са изминали повече от 30 години от възникването на емисията, събитието или инцидента, довели до щетите".

8 Съгласно член 19, параграф 1 от същата директива:

Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, които са необходими, за да се съобразят с настоящата директива преди 30 април 2007 г. Те незабавно уведомяват Комисията за това.

Когато държавите членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки".

 

Директива 2000/60

9 Член 4 (Екологични цели"), параграф 7 от Директива 2000/60 предвижда:

Държавите членки не са в нарушение разпоредбите на настоящата директива, когато:

    невъзможността за достигане на добро състояние на подземния воден обект, доброто екологично състояние или, където е необходимо, добър екологичен потенциал, или за опазване повърхностния или подземен воден обект от влошаване на състоянието му, е в резултат на нови модификации на физическите характеристики на повърхностния или промени в нивото на подземния воден обект, или

    невъзможността за предпазване на отличното състояние на повърхностен воден обект от влошаване е в резултат от нови устойчиви човешки дейности по развитието

и всички следващи условия са спазени:

а) предприети са всички практически действия за намаляване отрицателния ефект върху състоянието на водния обект;

б) причините за тези модификации или промени в нивото са изрично посочени и обяснени в плана за управление на речния басейн по член 13, като целите се преразглеждат всеки 6 години.

в) причините за тези промени или модификации са от преимуществен обществен интерес и/или ползите за околната среда и обществото от постигане на целите по параграф 1 са по-незначими от ползите от новите модификации или промени в нивото за човешкото здраве, за поддържане човешката безопасност или за устойчивото развитие; и


 

г) полезните цели, обслужвани от тези модификации или промени в нивото на водния обект, не могат по технически причини или непропорционалност на разходите да бъдат постигнати с други средства, които са по-добрата екологична възможност".

 

Австрийското право

10 Съгласно член 4 (Определения") от Bundes-Umwelthaftungsgesetz (Федерален закон за екологичната отговорност, наричан по-нататък B-UHG"), приет с оглед на транспонирането на Директива 2004/35:

По смисъла на този федерален закон:

(1)   Екологични щети" е

a) всяко сериозно увреждане на водите, т.е. всяка щета, която има сериозно неблагоприятно въздействие върху екологичния, химичния или количествения статус, или екологичния потенциал на съответните води по смисъла на Wasserrechtsgesetz 1959 (Законът за водите от 1959 г., наричан по-нататък WRG 1959"), [] и не попада в обхвата на разрешение, издадено съгласно WRG [], и

[]".

11 Член 11 (Жалба за екологични нарушения") от B-UHG предвижда:

1) Физическите или юридически лица, правата на които могат да бъдат нарушени от настъпили екологични щети, могат да подадат писмена жалба пред районния административен орган, териториално компетентен по мястото на настъпване на твърдените екологични щети, с която да поискат предприемането на действия по смисъла на член 6 и член 7, параграф 2. []

2) Права по смисъла на параграф 1, първо изречение са

[]

2. по отношение на водите: съществуващите права по смисъла на член 12, параграф 2 от WRG и

[]".

12 Член 18 (Преходни разпоредби") от B-UHG гласи:

Този федерален закон не се прилага

1.       за щети, предизвикани от емисия, събитие или инцидент, възникнали преди влизането в сила на този федерален закон,

2.       за щети, предизвикани от емисия, събитие или инцидент, възникнали след влизането в сила на този федерален закон, когато същите са резултат от дейност, безспорно приключила преди влизането в сила на този федерален закон

[]".


 

Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси

13 Дружество Wasserkraftanlagen Mürzzuschlag GmbH стопанисва водноелектрическа централа на река Мюрц, Австрия, с изтичало с дължина 1 455 метра. Г-н Folk има право на риболов от баража надолу на тази река за отсечка с приблизителна дължина 12 km.

14 С решение на Landeshauptmann von Steiermark (управител на провинция Щирия, Австрия) от

20 август 1998 г. водноелектрическата централа получава разрешение за експлоатация. Експлоатацията започва през 2002 г., т.е. преди влизането в сила на Директива 2004/35.

15 Според жалбоподателя по главното производство експлоатацията на споменатата водноелектрическа централа причинява тежки вреди на околната среда, които създават пречки за естественото размножаване на рибите и водят до по-високата им смъртност по протежението на дълги отсечки от река Мюрц. Всъщност поради кратки, но значителни колебания на водното равнище, много бързо се изсушавали площи, обикновено покрити с вода, така че малките и младите риби оставали в отделени от течащата вода водни зони, без да могат да я достигнат. Тези повтарящи се колебания се проявявали на сравнително дълга отсечка от реката и се дължали, от една страна, на липсата на рибен проход при електроцентралата, и от друга, на начина на функциониране на тази електроцентрала.

16 Жалбата, която жалбоподателят по главното производство е подал за тази екологична щета и която се основава на член 11 от B-UHG, е отхвърлена с решение от 15 май 2012 г. на Независимия административен сенат на провинция Щирия.

17 Тази юрисдикция по същество приема, че експлоатацията на разглежданата по главното производство водноелектрическа централа е била разрешена с решение, съобразено с водното законодателство, на управителя на провинция Щирия от 20 август 1998 г., което съдържало предписание за количествата остатъчна вода. Следователно твърдяната от г-н Folk щета попадала в обхвата на това решение, в съответствие с член 4, параграф 1, буква a) от B-UHG. Ето защо тази щета не можело да бъде квалифицирана като екологична щета по смисъла на посочената разпоредба.

18 Г-н Folk подава жалба по съдебен ред срещу решението на Независимия административен сенат на провинция Щирия от 15 май 2012 г. пред Verwaltungsgerichtshof (Административен съд, Австрия), в която твърди, че B-UHG противоречи на Директива 2004/35, тъй като вследствие от прилагането му всяко разрешение, съобразено с водното законодателство, води до изключването на наличие на екологична щета.

19 При тези условия Verwaltungsgerichtshof (Административен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

1) Прилага ли се Директива 2004/35 [] и към щети, които действително настъпват след упоменатата в член 19, параграф 1 от тази директива дата, но произтичат от експлоатацията на съоръжение (водноелектрическа централа), получило разрешение и пуснато в експлоатация преди тази дата, и попадат в обхвата на разрешение, издадено съгласно водното законодателство?

2)       Допуска ли Директива 2004/35, и по-специално членове 12 и 13, национална разпоредба, която изключва възможността лицата, имащи право на риболов, да инициират провеждането на процедура за проверка по смисъла на член 13 от тази директива във връзка с екологични щети по смисъла на член 2, параграф 1, буква б) от Директивата?


 

3)       Допуска ли Директива 2004/35, и по-специално член 2, параграф 1, буква б), национална разпоредба, която изключва от понятието екологични щети" щетите, имащи сериозно неблагоприятно въздействие върху екологичния, химичния или количествения статус или екологичния потенциал на съответните води, когато тези щети попадат в обхвата на разрешение, издадено съгласно национална законова разпоредба?

4)       При отрицателен отговор на третия въпрос:

Ако при издаването на разрешението съгласно национални разпоредби не са проверени критериите по член 4, параграф 7 от Директива 2000/60 (респ. на националните мерки за транспонирането му), когато се разглежда въпросът дали са налице екологични щети по смисъла на член 2, параграф 1, буква б) от Директива 2004/35, трябва ли член 4, параграф 7 от Директива 2000/60 да се приложи пряко и да се провери дали критериите, определени с тази разпоредба, са изпълнени?".

 

По преюдициалните въпроси

20 Най-напред трябва да се отговори на първия, третия и четвъртия въпрос, а след това на втория, за разглеждането на който е необходимо Директива 2004/35 да е приложима и да са налице екологични щети, които попадат в обхвата на тази директива.

 

По първия въпрос

21 С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 17 от Директива 2004/35 трябва да се тълкува в смисъл, че тази директива се прилага ratione temporis към екологичните щети, които настъпват след 30 април 2007 г., но произтичат от експлоатацията на съоръжение, което преди тази дата е получило разрешение съгласно водното законодателство и е пуснато в експлоатация.

22 Съдът вече е постановил, че  от  член  17,  първо  и  второ  тире  от  Директива 2004/35  във  връзка със съображение 30 от нея следва, че същата се прилага по отношение на щетите, причинени от емисия, събитие или инцидент, настъпили на 30 април 2007 г. или  след  тази  дата, когато  тези щети са резултат било от дейности, упражнявани на  или  след  тази  дата,  било  от  дейности,  които са упражнявани преди тази дата, но не са приключили преди нея (вж. решение от 4 март   2015 г., Fipa Group и др., C-534/13, EU:C:2015:140, т. 44).

23 От данните по преписката пред Съда всъщност следва, че в случая по главното производство и разрешението за водноелектрическата централа, и пускането в експлоатация на тази централа са отпреди 2007 г. Също така е безспорно, че след 30 април 2007 г. експлоатацията ѝ е довела до значителни колебания на водното равнище на река Мюрц, а оттук се е стигнало до по-висока смъртност на рибите. Тези повтарящи се колебания трябва да бъдат квалифицирани като емисия, събитие или инцидент, настъпила или настъпил(о) след 30 април 2007 г. датата, до която държавите членки са били длъжни да транспонират Директива 2004/35.

24 В допълнение, както отбелязва генералният адвокат в точка 26 от заключението си, без значение е фактът, че релевираните щети са започнали да възникват преди 30 април 2007 г. и са резултат от експлоатацията на електроцентрала, за която е издадено разрешение преди тази дата.

25 Ето защо на първия въпрос следва да се отговори, че член 17 от Директива 2004/35 трябва да се тълкува в смисъл, че без да се засягат проверките, които трябва да бъдат извършени от запитващата юрисдикция, посочената директива се прилага ratione temporis към екологичните


 

щети, които са настъпили след 30 април 2007 г., но произтичат от експлоатацията на съоръжение, което преди тази дата е получило разрешение съгласно водното законодателство и е пуснато в експлоатация.

 

По третия въпрос

26  С третия си въпрос, който следва да бъде разгледан на второ място, запитващата юрисдикция   по същество иска да се установи дали Директива 2004/35, и по-специално член 2, точка 1, буква б) от нея, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална разпоредба, която изключва възможността щетите, имащи сериозно неблагоприятно въздействие върху екологичния, химичния или количествения статус, или екологичния потенциал на съответните води, да бъдат квалифицирани като екологични щети", когато тези щети попадат в обхвата на разрешение, издадено в приложение на националното право.

27 Според запитващата юрисдикция от националните разпоредби следва, че щетите, произтичащи от дейност, за която е издадено разрешение съгласно WRG, не могат да бъдат квалифицирани като екологични щети по смисъла на посочената директива. Тази юрисдикция се пита дали подобни разпоредби са съвместими с член 2, точка 1, буква б) от същата директива, който препраща към член 4, параграф 7 от Директива 2000/60.

28 Член 2, точка 1, буква б) от Директива 2004/35 обаче не предвижда общо изключване на щетите, попадащи в обхвата на разрешение, от понятието екологични щети". Тази разпоредба предвижда само дерогация относно неблагоприятните ефекти, за които се прилага член 4, параграф 7 от Директива 2000/60.

29 Съгласно последната разпоредба държавите членки не са в нарушение на разпоредбите на цитираната директива, когато невъзможността за достигане на добро състояние на подземния воден обект, доброто екологично състояние или, където е необходимо, добър екологичен потенциал, или за опазване повърхностния или подземен воден обект от влошаване на състоянието му, е в резултат на нови модификации на физическите характеристики на повърхностния или промени в нивото на подземния воден обект. Не може да се приеме, че държавите членки са извършили нарушение и когато невъзможността за предпазване на отличното състояние на повърхностен воден обект от влошаване е в резултат от нови устойчиви човешки дейности по развитието.

30 За да се приложи тази дерогация е необходимо да са изпълнени условията, предвидени в член 4, параграф 7, букви а)г) от същата директива (вж. в този смисъл решения от  11 септември 2012 г., Nomarchiaki Aftodioikisi Aitoloakarnanias и др. C-43/10, EU:C:2012:560, т. 67 и от 4 май 2016 г., Комисия/Австрия, C-346/14, EU:C:2016:322, т. 65 и 66).

31 Безспорно, държавите членки са длъжни да откажат да издадат разрешение за проекти, които могат да влошат състоянието на водния обект, освен ако тези проекти попадат в обхвата на дерогацията по член 4, параграф 7 от Директива 2000/60 (вж. в този смисъл решение от 1 юли 2015 г., Bund für Umwelt und Naturschutz Deutschland, C-461/13, EU:C:2015:433, т. 50).

32 Тази разпоредба не се отнася само до проектите, за които трябва да бъде издадено разрешение. Всъщност тя обхваща всякакъв вид влошаване на състоянието на водни обекти, независимо дали причината за него е съоръжение или не, и урежда случаите, в които въпреки такова влошаване държавите членки не са длъжни да предприемат действия. Следователно тази разпоредба няма отражение върху самото понятие за екологична щета.


 

33 Направените изводи са валидни особено в случая по главното производство, в който разрешението за експлоатация на съответното съоръжение предхожда във времето Директива 2000/60, и следователно към тогавашния момент за издаването на това разрешение не е било необходимо да са спазени четирите кумулативни критерия по член 4, параграф 7, букви а)г) от посочената директива. Освен това от представената на Съда преписка се вижда, че колебанията на водното равнище, на които се приписва по-високата смъртност на рибите, са следствие от нормалното функциониране на съоръжението, за което е издадено разрешение.

34 От изложените дотук съображения на третия въпрос следва да се отговори, че Директива 2004/35, и по-специално член 2, точка 1, буква б) от нея, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална разпоредба, която общо и автоматично изключва възможността щетите, имащи сериозно неблагоприятно въздействие върху екологичния, химичния или количествения статус, или екологичния потенциал на съответните води, да бъдат квалифицирани като

екологични щети", единствено защото попадат в обхвата на разрешение, издадено в приложение на националното право.

 

По четвъртия въпрос

35 С четвъртия си въпрос, който следва да бъде разгледан на трето място,  запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали в случаите, когато е издадено разрешение съгласно националните разпоредби, без да е проучено дали са спазени условията по член 4, параграф 7 от Директива 2000/60, при проверката дали са налице екологични щети по смисъла на член 2, точка 1, буква б) от Директива 2004/35 самата посочена юрисдикция трябва да провери дали условията по член 4, параграф 7 от Директива 2000/60 са изпълнени.

36 В тази насока следва да се припомни, че когато даден проект може да доведе до отрицателни последици за водите, той може да бъде разрешен само ако са изпълнени условията по член 4, параграф 7, букви a)г) от въпросната директива (вж. в този смисъл решение от 4 май 2016 г., Комисия/Австрия, C-346/14, EU:C:2016:322, т. 65).

37 За да прецени дали за даден проект е било издадено разрешение, без да е извършено нарушение на Директива 2000/60, съответната юрисдикция може да провери за спазването от издалия разрешението орган на условията по член 4, параграф 7, букви a)г) от същата директива, като изследва, първо, дали са предприети всички практически действия за намаляване на отрицателното въздействие на тези дейности върху състоянието на съответния воден обект, второ, дали основанията, поради които споменатите дейности е трябвало да бъдат извършени, са били изрично посочени и обяснени, трето, дали същите дейности са от преимуществен обществен интерес и/или ползите за околната среда и обществото от постигане на целите по член 4, параграф 1 от цитираната директива са по-незначими от ползите за човешкото здраве, за поддържане на човешката безопасност или за устойчивото развитие, и четвърто, дали преследваните полезни цели не могат по технически причини или поради непропорционалност на разходите да бъдат постигнати с други средства, които са значително по-добрата екологична възможност (вж. в този смисъл решение от 11 септември 2012 г., Nomarchiaki Aftodioikisi Aitoloakarnanias и др., C-43/10, EU:C:2012:560, т. 67).

38 Ако обаче, както в случая по главното производство, компетентният национален орган е издал разрешението, без да провери дали са спазени условията по член 4, параграф 7, букви а)г) от Директива 2000/60, самата национална юрисдикция не е длъжна да провери дали са спазени условията, залегнали в цитирания член, и може да се ограничи до констатирането на незаконосъобразността на атакувания акт.


 

39 Без да се засяга възможността за извършване на съдебен контрол, всъщност именно на националните органи, компетентни да издадат разрешение за проект, е възложено задължението да проверят, преди да предоставят такова разрешение, дали са изпълнени условията по член 4, параграф 7, букви а)г) от Директива 2000/60. От друга страна, когато компетентният орган е издал разрешението, без да извърши тази проверка, правото на Съюза изобщо не задължава националните юрисдикции да заместват компетентния орган, като сами проверят тези условия.

40 С оглед на предходните съображения на четвъртия въпрос следва да се отговори, че в случаите, когато е издадено разрешение съгласно националните разпоредби, без да е проучено дали са спазени условията по член 4, параграф 7, букви а)г) от Директива 2000/60, при проверката дали са налице екологични щети по смисъла на член 2, точка 1, буква б) от Директива 2004/35 самата национална юрисдикция не е длъжна да провери дали условията по член 4, параграф 7, букви а)г) от Директива 2000/60 са изпълнени.

 

По втория въпрос

41 С втория си въпрос, който следва да бъде разгледан на последно място, запитващата юрисдикция иска да се установи дали членове 12 и 13 от Директива 2004/35 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална разпоредба като разглежданата по главното производство, която изключва възможността лицата, имащи право на риболов, да инициират провеждането на процедура за проверка във връзка с екологични щети по смисъла на член 2, точка 1, буква б) от тази директива.

42 Според запитващата юрисдикция член 11, параграф 1 от B-UHG предвижда, че физическите или юридически лица, правата на които могат да бъдат нарушени вследствие от екологични щети, могат да поискат от компетентния административен орган да вземе мерки, които са в състояние да прекратят нарушението. Член 11, параграф 2, втора алинея от B-UHG уточнява във връзка с водите, че могат да бъдат  предявени  съществуващите  права по  смисъла  на член 12, параграф 2 от WRG", без да споменава правата на риболов. Запитващата юрисдикция пояснява, че граматическото тълкуване на тези разпоредби не позволява на лицата, имащи право на риболов, да подадат жалба за екологични нарушения за щети, свързани с тяхното право на риболов.

43 По мнение на австрийското правителство фактът, че лицата, имащи право на риболов, не са изрично упоменати в член 12, параграф 2 от WRG, към който препраща член 11, параграф 1 от B-UHG, се дължи на свободата на усмотрение, с която то разполага по силата на членове 12     и 13 от Директива 2004/35.

44 В тази насока следва да се приеме за установено, че член 12 от споменатата директива определя категориите физически или юридически лица, които могат да представят наблюдения във връзка с екологични щети. Тези три категории са лица, които са засегнати или има вероятност да бъдат засегнати от екологични щети, или които имат достатъчен интерес, който да предявят по отношение на вземането на екологично решение във връзка с щетите, или които предявяват нарушено право, когато законът за административните процедури на държавата членка предвижда такова предварително условие.

45 Както отбелязва генералният адвокат в точка 72 от заключението си, текстът на член 12, параграф 1 от Директива 2004/35 изброява три категории физически и юридически лица, които, разгледани самостоятелно и алтернативно, притежават процесуална легитимация. Той установява три отделни категории лица, които имат възможност да инициират процедурите, посочени в членове 12 и 13 от тази директива.


 

46 За пълното и правилно транспониране на тази директива е необходимо посочените три категории лица да могат да представят наблюдения във връзка с екологични щети, да имат право да поискат от компетентния орган да предприеме действия съгласно посочената директива, както и да могат да сезират съд или друг компетентен публичен орган, в съответствие с членове 12 и 13 от същата директива.

47 Държавите членки имат свободата да определят какво се счита за достатъчен интерес" — предвидено в член 12, параграф 1, буква б) от  Директива  2004/35  понятие,  или  нарушено  право" — понятие, предвидено в член 12, параграф 1, буква в) от тази директива но те нямат такава свобода относно правото на иницииране на проверка  от  лицата, които  са засегнати  или  има вероятност да бъдат засегнати от екологични щети, както следва от  член  12,  параграф  1, буква а) от посочената директива.

48 С оглед на текста на член 12 от Директива 2004/35 се оказва, че лицата, имащи право на  риболов, могат да спадат към трите категории, определени в член 12, параграф 1 от тази директива. От преписката пред Съда обаче е видно, че тези лица не могат съгласно националното право да инициират провеждането на процедура за проверка  по  смисъла  на член 13 от посочената директива във връзка с екологични щети по смисъла на член 2, точка 1, буква б) от същата директива. Следователно, като лишава всички лица, имащи право на риболов, от правото да инициират проверка, националното законодателство отнема това право от много голям брой частноправни субекти, които могат да спадат към някоя от трите категории, определени с член 12 от Директива 2004/35.

49 Тълкуване на националните правни норми, което в случай на екологични щети, изразяващи се в увеличаване на смъртността на рибите, би лишило всички лица, имащи право на риболов, от правото да инициират провеждането на процедура за проверка, въпреки че са пряко засегнати от тези щети, не зачита обхвата на членове 12 и 13, и следователно е несъвместимо с посочената директива.

50 С оглед на предходните  съображения  на втория  въпрос  следва да се отговори, че  членове  12 и 13 от Директива 2004/35 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална разпоредба като разглежданата по главното производство, която изключва възможността лицата, имащи право на риболов, да инициират провеждането на процедура за проверка във връзка с екологични щети по смисъла на член 2, точка 1, буква б) от тази директива.

 

По съдебните разноски

51 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:

1)       Член 17 от Директива 2004/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 година относно екологичната отговорност по отношение на предотвратяването и отстраняването на екологичните щети, изменена с Директива 2009/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г., трябва да се тълкува в смисъл, че без да се засягат проверките, които трябва да бъдат извършени от запитващата юрисдикция, посочената директива се прилага ratione temporis към


 

екологичните щети, които са настъпили след 30 април 2007 г., но произтичат от експлоатацията на съоръжение, което преди тази дата е получило разрешение съгласно водното законодателство и е пуснато в експлоатация.

2)       Директива 2004/35, изменена с Директива 2009/31, и по-специално член 2, точка 1, буква б) от нея, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална разпоредба, която общо и автоматично изключва възможността щетите, имащи сериозно неблагоприятно въздействие върху екологичния, химичния или количествения статус, или екологичния потенциал на съответните води, да бъдат квалифицирани като

„екологични щети", единствено защото попадат в обхвата на разрешение, издадено в приложение на националното право.

3)       В случаите, когато е издадено разрешение съгласно националните разпоредби, без да е проучено дали са спазени условията по член 4, параграф 7, букви а)—г) от Директива 2000/60/EО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 година за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите, при проверката дали са налице екологични щети по смисъла на член 2, точка 1, буква б) от Директива 2004/35, изменена с Директива 2009/31, самата национална юрисдикция не е длъжна да провери дали условията по член 4, параграф 7, букви а)—г) от Директива 2000/60 са изпълнени.

4)       Членове 12 и 13 от Директива 2004/35, изменена с Директива 2009/31, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална разпоредба като разглежданата по главното производство, която изключва възможността лицата, имащи право на риболов, да инициират провеждането на процедура за проверка във връзка с екологични щети по смисъла на член 2, точка 1, буква б) от посочената директива.

 

Подписи