НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ
чл. 4 ЗДДФЛ,
чл. 5 ЗДДФЛ,
чл. 73а ЗДДФЛ,
чл. 75 ЗДДФЛ
Според изложеното в запитването, в „X" от 21.10.2013 г. работи по трудов договор по Кодекса на труда като преподавател по английски език гражданката на Великобритания г-жа Y. В момента тя е със статут на постоянно пребиваваща и има ЛНЧ, издаден от МВР - П. Закупила е жилище в с. С., община Л., област П., където живее със семейството си и има постоянен адрес в Р България.
Като бюджетна структура „X" прилага схема за централизирано разплащане на дължимите данъци по ЗДДФЛ и не подава декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ.
В съответствие със ЗДДФЛ и Кодекса за социално осигуряване (КСО) от възнагражденията, изплащани на г-жа Y., академията ежемесечно удържа осигурителни вноски и данък върху доходите.
Във връзка с изискването за предоставяне на информация на НАП по чл. 73а, ал. 5 от ЗДДФЛ е прието, че по смисъла на чл. 4, ал. 1 и ал. 4 от ЗДДФЛ г-жа Y. е "местно физическо лице" за България, тъй като:
- има постоянен адрес в България;
- пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12 месечен период;
- центърът на жизнените й интереси се намира в България.
Във връзка с горното се желае изразяване на становище правилно ли за г-жа Y. не следва да се подава информация по чл. 73а, ал. 5 от ЗДДФЛ?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на ЗДДФЛ (обн., ДВ, бр. 95/2006 г., посл. изм., ДВ, бр. 22 от 24 март 2015 г.) изразяваме следното становище:
Разпоредбата на чл. 73а, ал. 5 от ЗДДФЛ, която задължава работодателите да предоставят в НАП информация за доходите по трудови правоотношения, начислени и/или изплатени в полза на физически лица, местни на друга държава - членка на Европейския съюз, е в сила от 01.01.2014 г. и се прилага за доходи, реализирани след тази дата. Предоставянето на тази информация е за целите на задължителния автоматичен обмен по Директива 2011/16/ЕС от 15 февруари 2011 г. и първият данъчен период, който касае съгласно чл. 8 от директивата, започва от 1 януари 2014 г. Информацията се предоставя в срок до 30 април на годината, следваща годината на начисляване и/или изплащане на доходите, т. е. за начислени и/или изплатени доходи по трудови правоотношения през 2014 г., работодателите предоставят информация в НАП в срок до 30 април 2015 г. по ред, начин и във формат, определени със заповед на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.
От цитираната разпоредба на чл. 73а, ал. 5 от ЗДДФЛ е видно, че информация са задължени да подават само работодателите, начислили и/или изплатили доходите по трудови правоотношения в полза на физически лица, които са местни на друга държава - членка на Европейския съюз.
Предвид горното от първостепенно значение е правилното определяне на статута на тези лица. Статутът на местно лице на България се определя за цялата календарна (данъчна) година и не зависи от гражданството на лицето.
Местно физическо лице по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ, без оглед на гражданството е лице, което отговаря на поне един от следните критерии:
- има постоянен адрес в България (по смисъла на Закона за гражданската регистрация) или
- пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период (лицето се смята за местно за годината, през която пребиваването му в България надхвърля 183 дни) или
- изпратено е в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство или
- центърът на жизнените му интереси се намира в България. Центърът на жизнените интереси е в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си.
Чуждестранни физически лица съгласно чл. 5 от ЗДДФЛ са лицата, които не са местни лица по смисъла на чл. 4 от същия закон.
Условията, визирани в закона, се прилагат алтернативно. Това означава, че ако е изпълнено само едно от тях, въпреки, че лицето не отговаря на останалите условия се счита, че същото е местно лице за целите на данъчното облагане, регламентирани в ЗДДФЛ.
Освен горното следва да се има предвид, че съгласно чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор. Между Република България и правителството на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия е сключена Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане на дохода и печалбите от прехвърляне на имущество (СИДДО). Същата е обнародвана в ДВ, бр. 8 от 29 януари 1988 г. Процедурата за прилагане на СИДДО е подробно уредена в Дял II, глава 16, раздел III, чл. 135 и сл. на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Видно от СИДДО между Р България и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия местно лице за Великобритания е всяко лице, което съгласно законодателството на Великобритания подлежи на данъчно облагане там поради неговото местожителство, местопребиваване, място на управление или всеки друг критерий от подобен характер (чл. 4, ал. 1, б. "а" от Спогодбата). Местно лице за България е всяко физическо лице, което е гражданин на България, както и всяко юридическо лице, чието седалище се намира в България или е регистрирано там (чл. 4, ал. 1, б. "б" от Спогодбата). При анализиране на разпоредбите на ЗДДФЛ и Спогодбата, както и посоченото в запитването, може да се направи извода, че г-жа Y. е местно лице за България по вътрешното законодателство, но не е местно лице за България по смисъла на Спогодбата, тъй като критерият за това, възприет от цитирания акт, е „гражданство".
Следователно предвид изложеното „X" следва да подаде информация по чл. 73а, ал. 5 от ЗДДФЛ за лицето посочено в запитването.
С оглед пълнота на изложението е необходимо да се отбележи, че качеството „местно лице" може да бъде удостоверено както на специално предвидения за тази цел формуляр, част от искането за прилагане на СИДДО, така и съобразно обичайната практика на данъчна администрация на Обединеното кралство Великобритания (издаване на специално удостоверение). Следва да се обърне внимание, че право да изразява становище относно прилагане на СИДДО има изпълнителният директор на НАП, след като се представи достатъчно доказателствен материал пред Дирекция СИДДО при ЦУ на НАП София, чрез съответната териториална дирекция на НАП, която е компетентна по отношение на задълженото лице.
чл. 4 ЗДДФЛ,
чл. 5 ЗДДФЛ,
чл. 73а ЗДДФЛ,
чл. 75 ЗДДФЛ
Според изложеното в запитването, в „X" от 21.10.2013 г. работи по трудов договор по Кодекса на труда като преподавател по английски език гражданката на Великобритания г-жа Y. В момента тя е със статут на постоянно пребиваваща и има ЛНЧ, издаден от МВР - П. Закупила е жилище в с. С., община Л., област П., където живее със семейството си и има постоянен адрес в Р България.
Като бюджетна структура „X" прилага схема за централизирано разплащане на дължимите данъци по ЗДДФЛ и не подава декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ.
В съответствие със ЗДДФЛ и Кодекса за социално осигуряване (КСО) от възнагражденията, изплащани на г-жа Y., академията ежемесечно удържа осигурителни вноски и данък върху доходите.
Във връзка с изискването за предоставяне на информация на НАП по чл. 73а, ал. 5 от ЗДДФЛ е прието, че по смисъла на чл. 4, ал. 1 и ал. 4 от ЗДДФЛ г-жа Y. е "местно физическо лице" за България, тъй като:
- има постоянен адрес в България;
- пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12 месечен период;
- центърът на жизнените й интереси се намира в България.
Във връзка с горното се желае изразяване на становище правилно ли за г-жа Y. не следва да се подава информация по чл. 73а, ал. 5 от ЗДДФЛ?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на ЗДДФЛ (обн., ДВ, бр. 95/2006 г., посл. изм., ДВ, бр. 22 от 24 март 2015 г.) изразяваме следното становище:
Разпоредбата на чл. 73а, ал. 5 от ЗДДФЛ, която задължава работодателите да предоставят в НАП информация за доходите по трудови правоотношения, начислени и/или изплатени в полза на физически лица, местни на друга държава - членка на Европейския съюз, е в сила от 01.01.2014 г. и се прилага за доходи, реализирани след тази дата. Предоставянето на тази информация е за целите на задължителния автоматичен обмен по Директива 2011/16/ЕС от 15 февруари 2011 г. и първият данъчен период, който касае съгласно чл. 8 от директивата, започва от 1 януари 2014 г. Информацията се предоставя в срок до 30 април на годината, следваща годината на начисляване и/или изплащане на доходите, т. е. за начислени и/или изплатени доходи по трудови правоотношения през 2014 г., работодателите предоставят информация в НАП в срок до 30 април 2015 г. по ред, начин и във формат, определени със заповед на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.
От цитираната разпоредба на чл. 73а, ал. 5 от ЗДДФЛ е видно, че информация са задължени да подават само работодателите, начислили и/или изплатили доходите по трудови правоотношения в полза на физически лица, които са местни на друга държава - членка на Европейския съюз.
Предвид горното от първостепенно значение е правилното определяне на статута на тези лица. Статутът на местно лице на България се определя за цялата календарна (данъчна) година и не зависи от гражданството на лицето.
Местно физическо лице по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ, без оглед на гражданството е лице, което отговаря на поне един от следните критерии:
- има постоянен адрес в България (по смисъла на Закона за гражданската регистрация) или
- пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период (лицето се смята за местно за годината, през която пребиваването му в България надхвърля 183 дни) или
- изпратено е в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство или
- центърът на жизнените му интереси се намира в България. Центърът на жизнените интереси е в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си.
Чуждестранни физически лица съгласно чл. 5 от ЗДДФЛ са лицата, които не са местни лица по смисъла на чл. 4 от същия закон.
Условията, визирани в закона, се прилагат алтернативно. Това означава, че ако е изпълнено само едно от тях, въпреки, че лицето не отговаря на останалите условия се счита, че същото е местно лице за целите на данъчното облагане, регламентирани в ЗДДФЛ.
Освен горното следва да се има предвид, че съгласно чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор. Между Република България и правителството на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия е сключена Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане на дохода и печалбите от прехвърляне на имущество (СИДДО). Същата е обнародвана в ДВ, бр. 8 от 29 януари 1988 г. Процедурата за прилагане на СИДДО е подробно уредена в Дял II, глава 16, раздел III, чл. 135 и сл. на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Видно от СИДДО между Р България и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия местно лице за Великобритания е всяко лице, което съгласно законодателството на Великобритания подлежи на данъчно облагане там поради неговото местожителство, местопребиваване, място на управление или всеки друг критерий от подобен характер (чл. 4, ал. 1, б. "а" от Спогодбата). Местно лице за България е всяко физическо лице, което е гражданин на България, както и всяко юридическо лице, чието седалище се намира в България или е регистрирано там (чл. 4, ал. 1, б. "б" от Спогодбата). При анализиране на разпоредбите на ЗДДФЛ и Спогодбата, както и посоченото в запитването, може да се направи извода, че г-жа Y. е местно лице за България по вътрешното законодателство, но не е местно лице за България по смисъла на Спогодбата, тъй като критерият за това, възприет от цитирания акт, е „гражданство".
Следователно предвид изложеното „X" следва да подаде информация по чл. 73а, ал. 5 от ЗДДФЛ за лицето посочено в запитването.
С оглед пълнота на изложението е необходимо да се отбележи, че качеството „местно лице" може да бъде удостоверено както на специално предвидения за тази цел формуляр, част от искането за прилагане на СИДДО, така и съобразно обичайната практика на данъчна администрация на Обединеното кралство Великобритания (издаване на специално удостоверение). Следва да се обърне внимание, че право да изразява становище относно прилагане на СИДДО има изпълнителният директор на НАП, след като се представи достатъчно доказателствен материал пред Дирекция СИДДО при ЦУ на НАП София, чрез съответната териториална дирекция на НАП, която е компетентна по отношение на задълженото лице.
Няма коментари:
Публикуване на коментар