РЕШЕНИЕ
№ 10179
София, 01.08.2017
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в съдебно заседание на четиринадесети юни в състав:
Производството е по реда на чл. 208 -228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Басейнова дирекция [район] (БДИБР) с център [населено място] срещу решение № 229 от 08.02.2016 г., постановено по административно дело № 2618/2015 г. от Административен съд Пловдив, с което е отменена негова заповед № ЛС-01-27/28.09.2015 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на закона и необоснованост се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което оспорването на посочената заповед бъде отхвърлено. Излага съображения, че в случая неправилно е интерпретирано съдържанието на заповедта и е направена неправилна оценка на събраните по делото доказателства.
Ответникът по касационната жалба – В. Х. К. в представен писмен отговор и чрез процесуален представител оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:
Предмет на проверка за законосъобразност пред първоинстанционния съд е била заповед № ЛС-01-27/28.09.2015 г., издадена от Директора на БДИБР – [населено място], с която на К. – директор на дирекция „Контрол" в БДИБР – [населено място] е наложено дисциплинарно наказание „уволнение" на основание чл. 90, ал.1, т.5 във вр. с чл. 89, ал.1, ал.2, т. 1, т. 4 и т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) и на основание чл. 107, ал.1, т. 3 ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение.
Макар в касационната жалба да са наведени доводи единствено по отношение на направените изводи относно материалната незаконосъобразност на акта, предвид задължението на касационната инстанция да извърши служебно проверка за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон настоящият състав установи, че АС-Пловдив е постановил акта си в рамките на своята компетентност - след надлежно сезиране с жалба от лице, чийто права и законни интереси са засегнати от акта, при което решението е валидно и допустимо.
С обжалваното решение първоинстанционният съд приема, че оспореният пред него административен акт е издаден при допуснати нарушения на предвидените административнопроизводствени правила и в нарушение на материалния закон и неговата цел.
С посочената по-горе заповед на К. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" по чл. 90, ал.1 т.5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) за неизпълнение на задълженията по чл. 11, ал. 2, т. 1 от Правилника за дейността, организацията на работа и състав на басейновите дирекции и чл. 20, ал. 1 от ЗДСл и чл. 5, ал. 2 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, с което са осъществени дисциплинарни нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДСл и на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение е прекратено.
Съдът е изяснил спора по същество, като е събрал относимите към спора доказателства, като въз основа на същите е извел обоснован и законосъобразен извод, че от същите не се установява К. да е извършил деянията, за които е ангажирана дисциплинарната му отговорност. В касационната жалба са наведени доводи, че „твърденията" на съда са необосновани, но не се сочат конкретни доказателства, които да водят до изводи обратни на направените от съда. В случая съдът е направил пълен анализ на представените с административната преписка доказателства и на тези събрани в хода на съдебното производство, от които по безспорен начин се установява, че в случая неправилно на К. е наложено дисциплинарно наказание, тъй като не се установява извършването на нарушение на служебната дисциплина.
Относно първото дисциплинарно нарушение, описано в заповедта обосновано е прието, че в случая по повод изпратеният сигнал, постъпил на изнесеното работно място в [населено място] на 26.11.2014 г. К. е разпоредил извършването на проверка, като такава е извършена от служителите в рамките на компетентността им и възможностите на администрацията, в която не е имало назначен специалист – геодезист, при което на подателя на сигнала е изпратен отговор от дисциплинарнонаказващия орган, а не от служителя. При това правилен е и изводът на съда, че описаните в заповедта като нарушени разпоредби на длъжностна характеристика и на Правилника за дейността, организацията на работа и състав на БД, издаден от министъра на околната среда и водите не уреждат преки задължения за К..
По второто нарушение, посочено в заповедта правилно в обжалваното решение е прието, че изпратеният отговор на писмо от МОСВ, постъпило на 25.03.2015 г. е базиран на установеното при извършена проверка от служителите на БД в [населено място], изготвено е от главен експерт, съгласувано е от К., но също е подписано от дисциплинарнонаказващия орган. При това обоснован и съответен на доказателствата е изводът, че в случая не се установява извършване на нарушение на служебната дисциплина от страна на К..
При така направените фактически установявания, изцяло подкрепени от доказателствата по делото безспорно следва извод, че в случая не се установява К. да не е изпълнил служебните си задължения или такива по чл. 20 ЗДСл – произнасяне без забава по искания на граждани или да не е следвал поведение, което създава увереност у органите, чиято дейност подпомага, че могат да му се доверят и да разчитат на него.
Отделно от това е правилен и изводът, че в случая от съдържанието на заповедта не се установява въз основа на какво дисциплинарнонаказващият орган приема, че нарушенията са тежки, тъй като липсват съображения за това, а отделно не са посочени и конкретни настъпили вредни последици, които евентуално биха могли да обосноват такъв извод, при което заповедта е издадена при неспазване изискванията по чл. 91, ал.1 т.1 ЗДСл.
Правилен е и изводът, че в нарушение на изискванията по чл. 91, ал.1 т.4 ЗДСл липсва обсъждане, а съответно и съобразяване на цялостното служебно поведение на държавния служител. Наведеният в касационната жалба довод, че на същия е наложено наказание „забележка", което е заличено след изтичане на определения в закона срок е неотносим към извода за допуснатото нарушение на предвидените административнопроизводствени правила при налагане на дисциплинарното наказание. В случая не липсва такова обсъждане, както в заповедта, така и в решението по дисциплинарно дело № 1 от 24.09.2015 г., като не се установява този въпрос да е обсъждан от дисциплинарния съвет и на проведените заседания на дисциплинарния съвет.
При неустановено извършване на описаните в заповедта дисциплинарни нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДСл и липсата на съображения на органа за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание с оглед на императивно зададените критерии по чл. 91, ал. 1 , т. 1 и т.4 ЗДСл, правилно АС Пловдив отменя обжалваната пред него заповед като незаконосъобразна. В случая, при така установената незаконосъобразност на заповедта, с която на служителя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" следва, че в случая не са налице и предпоставките по чл. 107, ал.1, т.3 ЗДСл, при което заповедта е незаконосъобразна и в частта, с която е прекратено служебното правоотношение на К..
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна.
При този изход на делото и на основание чл. 143, ал.1 АПК Басейнова дирекция [район] с център [населено място] следва да бъде осъдена да заплати на В. Х. К. направените деловодни разноски в размер на 800 лв.,представляващи хонорар за един адвокат в размер на посочения по чл. 8, ал. 4 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 1, буква "а" от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и предвид фактическата и правна сложност на делото.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 229 от 08.02.2016 г., постановено по административно дело № 2618/2015 г. от Административен съд Пловдив.
ОСЪЖДА Басейнова дирекция [район] с център [населено място] да заплати на В. Х. К., с ЕГН [ЕГН] деловодни разноски в размер на 800 (осемстотин) лева.
Решението е окончателно.
№ 10179
София, 01.08.2017
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в съдебно заседание на четиринадесети юни в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: | МАРИНА МИХАЙЛОВА |
ЧЛЕНОВЕ: | ДОНКА ЧАКЪРОВА ИЛИАНА СЛАВОВСКА |
| при секретар | Мадлен Дукова | и с участието |
| на прокурора | Тодор Мерджанов | изслуша докладваното |
| от съдията | ИЛИАНА СЛАВОВСКА |  |
по адм. дело № 4119/2016.  | ||
Производството е по реда на чл. 208 -228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Басейнова дирекция [район] (БДИБР) с център [населено място] срещу решение № 229 от 08.02.2016 г., постановено по административно дело № 2618/2015 г. от Административен съд Пловдив, с което е отменена негова заповед № ЛС-01-27/28.09.2015 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на закона и необоснованост се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което оспорването на посочената заповед бъде отхвърлено. Излага съображения, че в случая неправилно е интерпретирано съдържанието на заповедта и е направена неправилна оценка на събраните по делото доказателства.
Ответникът по касационната жалба – В. Х. К. в представен писмен отговор и чрез процесуален представител оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:
Предмет на проверка за законосъобразност пред първоинстанционния съд е била заповед № ЛС-01-27/28.09.2015 г., издадена от Директора на БДИБР – [населено място], с която на К. – директор на дирекция „Контрол" в БДИБР – [населено място] е наложено дисциплинарно наказание „уволнение" на основание чл. 90, ал.1, т.5 във вр. с чл. 89, ал.1, ал.2, т. 1, т. 4 и т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) и на основание чл. 107, ал.1, т. 3 ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение.
Макар в касационната жалба да са наведени доводи единствено по отношение на направените изводи относно материалната незаконосъобразност на акта, предвид задължението на касационната инстанция да извърши служебно проверка за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон настоящият състав установи, че АС-Пловдив е постановил акта си в рамките на своята компетентност - след надлежно сезиране с жалба от лице, чийто права и законни интереси са засегнати от акта, при което решението е валидно и допустимо.
С обжалваното решение първоинстанционният съд приема, че оспореният пред него административен акт е издаден при допуснати нарушения на предвидените административнопроизводствени правила и в нарушение на материалния закон и неговата цел.
С посочената по-горе заповед на К. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" по чл. 90, ал.1 т.5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) за неизпълнение на задълженията по чл. 11, ал. 2, т. 1 от Правилника за дейността, организацията на работа и състав на басейновите дирекции и чл. 20, ал. 1 от ЗДСл и чл. 5, ал. 2 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, с което са осъществени дисциплинарни нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДСл и на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение е прекратено.
Съдът е изяснил спора по същество, като е събрал относимите към спора доказателства, като въз основа на същите е извел обоснован и законосъобразен извод, че от същите не се установява К. да е извършил деянията, за които е ангажирана дисциплинарната му отговорност. В касационната жалба са наведени доводи, че „твърденията" на съда са необосновани, но не се сочат конкретни доказателства, които да водят до изводи обратни на направените от съда. В случая съдът е направил пълен анализ на представените с административната преписка доказателства и на тези събрани в хода на съдебното производство, от които по безспорен начин се установява, че в случая неправилно на К. е наложено дисциплинарно наказание, тъй като не се установява извършването на нарушение на служебната дисциплина.
Относно първото дисциплинарно нарушение, описано в заповедта обосновано е прието, че в случая по повод изпратеният сигнал, постъпил на изнесеното работно място в [населено място] на 26.11.2014 г. К. е разпоредил извършването на проверка, като такава е извършена от служителите в рамките на компетентността им и възможностите на администрацията, в която не е имало назначен специалист – геодезист, при което на подателя на сигнала е изпратен отговор от дисциплинарнонаказващия орган, а не от служителя. При това правилен е и изводът на съда, че описаните в заповедта като нарушени разпоредби на длъжностна характеристика и на Правилника за дейността, организацията на работа и състав на БД, издаден от министъра на околната среда и водите не уреждат преки задължения за К..
По второто нарушение, посочено в заповедта правилно в обжалваното решение е прието, че изпратеният отговор на писмо от МОСВ, постъпило на 25.03.2015 г. е базиран на установеното при извършена проверка от служителите на БД в [населено място], изготвено е от главен експерт, съгласувано е от К., но също е подписано от дисциплинарнонаказващия орган. При това обоснован и съответен на доказателствата е изводът, че в случая не се установява извършване на нарушение на служебната дисциплина от страна на К..
При така направените фактически установявания, изцяло подкрепени от доказателствата по делото безспорно следва извод, че в случая не се установява К. да не е изпълнил служебните си задължения или такива по чл. 20 ЗДСл – произнасяне без забава по искания на граждани или да не е следвал поведение, което създава увереност у органите, чиято дейност подпомага, че могат да му се доверят и да разчитат на него.
Отделно от това е правилен и изводът, че в случая от съдържанието на заповедта не се установява въз основа на какво дисциплинарнонаказващият орган приема, че нарушенията са тежки, тъй като липсват съображения за това, а отделно не са посочени и конкретни настъпили вредни последици, които евентуално биха могли да обосноват такъв извод, при което заповедта е издадена при неспазване изискванията по чл. 91, ал.1 т.1 ЗДСл.
Правилен е и изводът, че в нарушение на изискванията по чл. 91, ал.1 т.4 ЗДСл липсва обсъждане, а съответно и съобразяване на цялостното служебно поведение на държавния служител. Наведеният в касационната жалба довод, че на същия е наложено наказание „забележка", което е заличено след изтичане на определения в закона срок е неотносим към извода за допуснатото нарушение на предвидените административнопроизводствени правила при налагане на дисциплинарното наказание. В случая не липсва такова обсъждане, както в заповедта, така и в решението по дисциплинарно дело № 1 от 24.09.2015 г., като не се установява този въпрос да е обсъждан от дисциплинарния съвет и на проведените заседания на дисциплинарния съвет.
При неустановено извършване на описаните в заповедта дисциплинарни нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДСл и липсата на съображения на органа за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание с оглед на императивно зададените критерии по чл. 91, ал. 1 , т. 1 и т.4 ЗДСл, правилно АС Пловдив отменя обжалваната пред него заповед като незаконосъобразна. В случая, при така установената незаконосъобразност на заповедта, с която на служителя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" следва, че в случая не са налице и предпоставките по чл. 107, ал.1, т.3 ЗДСл, при което заповедта е незаконосъобразна и в частта, с която е прекратено служебното правоотношение на К..
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна.
При този изход на делото и на основание чл. 143, ал.1 АПК Басейнова дирекция [район] с център [населено място] следва да бъде осъдена да заплати на В. Х. К. направените деловодни разноски в размер на 800 лв.,представляващи хонорар за един адвокат в размер на посочения по чл. 8, ал. 4 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 1, буква "а" от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и предвид фактическата и правна сложност на делото.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 229 от 08.02.2016 г., постановено по административно дело № 2618/2015 г. от Административен съд Пловдив.
ОСЪЖДА Басейнова дирекция [район] с център [населено място] да заплати на В. Х. К., с ЕГН [ЕГН] деловодни разноски в размер на 800 (осемстотин) лева.
Решението е окончателно.