събота, 24 март 2018 г.

Социална пенсия


Като навърши 70 години трябва в двумесечен срок да подаде заявление ще ѝ отпуснат пенсия за старост (социална пенсия)
Могло е да бъде отпусната и пенсия след навършване на 65години, но е трябвало нещо да разпределим този просволут апартамент.
Пенсията е в размер на 120 лв.  Има условие да не е получава легален доход през последната година повече от 900 лв.  ако има такъв, трябва да се изчака 2 месеца и след това да се подаде заявление. 
Отива се в НОИ - http://www.nssi.bg/aboutbg/contacts/224-sfg/129-sfg  тук има и телефони, може да се звънне
Тук има описание https://pravatami.bg/14919

Подава се молба и се попълна приложената декларация.

Това можах да установя от интернет.  Веротно ще има някакви разминавания с това, окето НОИ ще кажат

Здравни вноски не дължи, те са за сметка на държавата. 


Възнаграждения от труд/осигурителен доход ………… лв.
2. Пенсия/и и добавка/и, без добавката за чужда помощ ………… лв.
3. Парично обезщетение за безработица ………… лв.
4. Обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане,
отглеждане на малко дете и други, изплатени по реда на КСО ………… лв.
5. Месечни помощи по чл. 8 от ЗСПД за отглеждане на дете до навършване на 1 година ………… лв.
6. Наеми ………… лв.
7. Суми от аренда ………… лв.
8. Присъдена издръжка ....…….... лв.
9. Стипендия ….……... лв.
10. Доходи от друга държава (включително пенсия) ................ лв.
11. Други доходи ………… лв.

Съдебна практика социални пенсии


Решение № 6623 от 29.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10765/2016 г., VI о., докладчик съдията Димана Йосифова

 
 

чл. 208 АПК

 
 



Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно- процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 КСО.

Образувано е по касационна жалба на Р. С. З. от гр. Р. против решение № 5/26.07.2016 г. по адм. дело № 372/2015 г. на Административен съд - гр. Р., с което съдът е отхвърлил оспорването й срещу решение РРД № 2153-16-9/15.07.2015 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Р.. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с неточно прилагане на чл. 103 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответникът по касационната жалба - директорът на ТП на НОИ - гр. Р. - не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно.

С обжалваното решение на Административен съд гр. Р. е отхвърлена жалбата на Р. З. срещу решение РРД № 2153-17-9/15.07.2015 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Р., с което е потвърдено разпореждане № 37/05.03.2015 г. и разпореждане № ИП-1512/11.03.2015 г. на ръководителя "Пенсионно осигуряване" в същото ТП на НОИ. С първото разпореждане, на основание чл. 101 КСО и § 8 ПЗР КСО е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване пожизнено, считано от 03.07.2014 г., както и е определена за изплащане социална пенсия за инвалидност в размер на 25% от 135,60 лв. С второто разпореждане е отказано отпускането на такава пожизнено, тъй като социална пенсия за инвалидност вече й е отпусната от 20.05.1999 г.

За да постанови това решение съдът е приел, че актовете на органите на НОИ - оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, са издадени от компетентни по материя и място административни органи, в изискуемата писмена форма, съдържат правни и фактически основания. Приел е за неоснователно становището на жалбоподателката за отпускане на лична пенсия за инвалидност още от 20.05.1999 г. Извел е извод, че към момента на постановяване на потвърденото разпореждане органите по пенсионно осигуряване правилно са приложили материалния закон. По съображения в този смисъл е отхвърлил жалбата на Р. З. срещу атакуваните актове.

Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно и обосновано.

От фактическа страна е безспорно, че касаторката получава лична социална пенсия за инвалидност, отпусната от 20.05.1999 г. със срок пожизнен. Със заявление от 04.04.2014 г. Р. З. е поискала да й бъде отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване въз основа на ЕР 0494/04.03.2013 г., с което ТЕЛК гр. Р. е определила 96% без чужда помощ трайно намалена работоспособност, дата на инвалидизация 20.05.1999 г. и срок 01.03.2014 г. Срокът на инвалидността (01.03.2014 г.) е изтекъл към датата на заявлението (04.04.2014 г.), а пенсиите за инвалидност се отпускат за срока на инвалидността, лицето е уведомено в двумесечен срок да представи ново експертно решение.

След изтичане на срока и след като документа не е представен, с разпореждане № ИП-5416/04.08.2014 г. е отказано отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване съгласно чл. 73, ал. 2 КСО. Това разпореждане не е обжалвано и е влязло в сила.

С нови заявления от 05.11.2014 г. е поискала лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност. Представено е експертно решение 4032/05.11.2014 г. на ТЕЛК гр. Р., с което са определени 98% вид и степен на увреждане без чужда помощ, дата на инвалидизация 20.05.1999 г. и срок 01.11.2016 г.

С процесното разпореждане № 37/05.03.2015 г. пожизнено е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 03.07.2014 г- датата на заявлението в ТЕЛК за преосвидетелстване поради влошено състояние. При последвалото обжалване по административен ред, ръководителят на ТП на НОИ - Р. е издал оспореното в първоинстанционното производство решение РРД № 2153-16-9/15.07.2015 г., като се е позовал на чл. 94, ал. 1 и 3 КСО, сочещ началната дата, от която се отпуска лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и в случая е прието това да е 03.07.2014 г. - датата на заявлението до ТЕЛК.

Посочва се, че социалната пенсия за инвалидност е вече отпусната със срок пожизнен. По съображения в този смисъл е потвърдил оспорените разпореждания.

Предвид установената фактическа обстановка, първоинстанционния съд правилно е приел, че цитираните правни норми с оглед приложението им във времето, са били правилно приложени от органите по пенсионно осигуряване.

Спорът между страните касае размера на социалната пенсия за инвалидност и в частност приложението на разпоредбата на чл. 101, ал. 3а КСО. За отпускането на пенсии за инвалидност е налице специален ред за определяне на началната дата, установен с разпоредбата на чл. 94, ал. 3 КСО. Разпоредбата е специална по отношение на чл. 94, ал. 1 КСО и като такава изключва приложението й.

Съгласно разпоредбата на чл. 94, ал. 3 КСО, пенсия за инвалидност се отпуска от датата на заявлението до ТЕЛК (НЕЛК), ако необходимите документи за пенсиониране са подадени в териториалното поделение на Националния осигурителен институт в едномесечен срок от влизането в сила на експертното решение на ТЕЛК (НЕЛК). В настоящия случай ЕР на ТЕЛК № 4032/05.11.2014 г. гр. Р. с дата на инвалидизиране 20.05.1999 г. (пораждане на правото), по отношение на Захариева е влязло в законна сила на 20.11.2014 г., а заявлението за отпускане на пенсия е от 05.11.2014 г., т. е. изтекъл е 6-месечният срок по чл. 94, ал. 1 КСО, поради което пенсията е отпусната от 03.07.2014 г. (датата на заявлението до ТЕЛК за преосвидетелстване). Определеният срок е пожизнен, тъй като към тази дата жалбоподателката има навършена възраст по чл. 68, ал. 1 КСО. При това положение приложима е специалната разпоредба на чл. 94, ал. 3 от КСО.

С оспореното разпореждане № 37/05.03.2015 г. на ръководителя "Пенсионно осигуряване" на жалбоподателката е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и е отказано отпускане на социална пенсия за инвалидност. В мотивите за отказа си административният орган е посочил, че по отношение на Захариева вече е отпусната социална пенсия за инвалидност с разпореждане № 0301215/20.08.1999 г., като с разпореждане № 12/05.04.2013 г. на основание чл. 30, ал. 2 НПОС пенсията е отпусната пожизнено.

Длъжностното лице, издало това разпореждане, е показало в цифри индивидуалния коефициент на жалбоподателката и средномесечния осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на отпускане на пенсията, като е показало конкретните данни и изчисленията, които е направило по тях в изпълнение на всяко от правилата по чл. 75 КСО.

Жалбоподателката получава лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 177,68 лв., както и лична социална пенсия за инвалидност в размер на 33,90 лв., изчислена по формулата съгласно чл. 101, ал. 3а КСО (ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г. - "когато една от пенсиите е социална пенсия за инвалидност, тя се изплаща в размер 25 на сто") или общо в размер на 211,58 лева. В този смисъл правилно първоинстанционният административен съд е приел, че се оспорва посочения в потвърденото разпореждане № 37/05.03.2015 г. размер на вече отпусната социална пенсия за инвалидност, представляваща част от общия размер на пенсията, който е 211, 58 лева.

Съдът правилно е приел, че оплакването на жалбоподателкта е за неправилно приложение на нормата на чл. 101, ал. 3а КСО.

Безспорно установено е от съда, че с оспорваното разпореждане административният орган е определил сума за получаване за социална пенсия за инвалидност в размер на 25% от 135,60 лв., считано от 03.07.2014 г., както и че за този период действат разпоредбите на чл. 90а, ал. 2 и чл. 101, ал. 3а, изр. 2 КСО, в сила от 01.01.2013 г., приети с измененията обнародвани в Д. в. бр. 99/2012 г. Съгласно чл. 90а, ал. 2 размера на социална пенсия за инвалидност е 120% от социалната пенсия за старост по отношение лицата с трайно намалена работоспособност над 90%, и с право на повече от една пенсия. Ако едната от пенсиите е пенсия за инвалидност - тя се изплаща в размер на 25%. Това ограничение отпада с изменение на текста на чл. 101, ал. 3"а" КСО, обнародвано в Д. в. бр. 107/2014 г. и това изменение е действащо само от 01.01.2015 г. до изменението в КСО с разпоредбата/новелата/ на чл. 101, ал. 1, т. 4а, в сила от 01.01.2016 г.

Безспорно е, че размерът на социалната пенсия за старост се определя с акт на Министерски съвет - чл. 89а, ал. 2 КСО. По силата на ПМС № 153/11.06.2014 г., размерът на социалната пенсия за старост, считано от 01.07.2014 г. се определя на 113 лв., което формира размер на социалната пенсия за инвалидност по чл. 90а, ал. 2 КСО - 135,60 лв. ( от 120% за лицата с трайно намалена работоспособност над 90%).

По изложените съображение първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон и отхвърляйки жалбата срещу актовете на органите на ТП НОИ-Р. е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.

Настоящият съдебен състав приема, че правилно и законосъобразно административният съд е отчел действието и приложението на правните норми на КСО по отношение на исканата и отпусната лична пенсия за инвалидност, поради общо заболяване и приложението на чл. 94, ал. 1 и ал. 3 от КСО по отношение на началната дата от която се отпуска лична пенсия за инвалидност, поради общо заболяване -03.07.2014 г. -датата на заявлението до ТЕЛК, като се отчита, че социалната пенсия за инвалидност е отпусната със срок пожизнен.

На жалбоподателката е отпусната лична пенсия за инвалидност, поради общо заболяване от 177.68 лева, и лична социална пенсия за инвалидност, която се равнява на 33.90 лева, изчислена по формулата на чл. 101, ал. 3а КСО в редакцията на КСО обнародвана в Д. в. бр. бр. 99/2012 г. И след датата 03.07.2014 г., ще продължава да и се изплащат 25 % от вече определения размер на лична пенсия за инвалидност, поради общо заболяване, което е 33.90 лева, като размерът и ще се изплаща за вече определения срок - пожизнено. Това е така, защото с изменението на чл. 101, ал. 1, т. 4а КСО ( ДВ - бр. 107/2014 г. в сила от 1.01.2015 г., вече не могат да се получават едновременно социална пенсия за инвалидност с друг вид пенсия. В изречение второ на чл. 101, ал. З а КСО, което е във връзка с цитираната разпоредба е посочено, че правото на повече от една пенсия се запазва, когато една от пенсиите е социална пенсия за инвалидност и тя е в размер на 25%. Именно по този ред на жалбоподателката е отпусната лична пенсия за инвалидност, поради общо заболяване, считано от 03.07.2014 г., и на нея и се изплащат и 25% от нея като добавка за лична социална пенсия за инвалидност в размер на 33.90 лева. С изменението на закона тази възможност, след 01.01.2015 г. отпада. Заварените случаи/какъвто е и случаят на Р. З./ са уредени с преходната разпоредба на § 22т КСО, който гласи, че: "социалните пенсии за инвалидност, отпуснати с начална дата до 31.12.2014 г. и изплащани на основание заличеното изречение второ на чл. 101, ал. За, продължават да се получават в определения им към тази дата размер до изтичане на срока, за който са отпуснати." Лицата, на които вече е била отпусната такава пенсия, изплащана в определения вече размер и срок запазват правата си. Следователно по силата за тази преходна разпоредба се запазва получаваната от жалбоподателката социална пенсия за инвалидност в размер на 25% от определената лична пенсия за инвалидност, поради общо заболяване от 177.68 лева, която лична социална пенсия за инвалидност се равнява на 33.90 лева, изчислена по формулата на чл. 101, ал. 3а КСО в редакцията на КСО обнародвана в Д. в. бр. 99/2012г, когато една от пенсиите е социална пенсия за инвалидност тя се изплаща в размер на 25%.

Настоящата инстанция приема, че изводите на първоинстанционният съд са обосновани и съобразени със всички писмени доказателства представени по делото и в съответствие с разпоредбите и целта на закона, относими към момента на постановяване на потвърденото разпореждане.

Решението на административният орган и потвърденото с него разпореждане са издадени от орган, в рамките на предоставените от закона правомощия, в необходимата писмена форма с изчерпателни мотиви, с посочени фактически и правни основания. В хода на административното производство са изследвани и изяснени относимите факти, като е отговорено подробно разбираемо на възраженията на жалбоподателката. В този смисъл и разпореждането на административния орган е законосъобразно и постановено при спазване на материалния закон и по-точно разпоредбата на чл. 101, ал. 3а КСО в приложимата редакция преди изменението в ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г.

Обжалваното решение на Административен съд Р. непротиворечи на материалния закон и е обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се присъждат разноски за настоящото производство.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5/26.07.2016 г. по адм. дело № 372/2015 г. на Административен съд - гр. Р..

РЕШЕНИЕТО е окончателно и неподлежи на обжалване.


Данни за делото и връзка с други актове:
  • Протоколи и други документи по Дело № 10765/2016 г. - виж тук;
  • Образувано във връзка с: жалбоподател - лични данни.

събота, 10 март 2018 г.

Наказателна процедура ДДС срещу България


Европейската комисия стартира наказателна процедура срещу България за данъчно облагане за горива. Комисията иска от страната ни да промени разпоредбите си относно ДДС, приложими за дружествата, търгуващи с горива, и за използването на активите на дружествата за нестопански цели.

Комисията изпрати официални уведомителни писма на България с искане да приведе разпоредбите си за данъка върху добавената стойност (ДДС) в съответствие с правото на ЕС.

Единият от случаите е свързан с факта, че понастоящем малките дружества, търгуващи с горива, са задължени да плащат авансово прекомерно високи суми, за да гарантират, че могат да платят дължимото от тях ДДС. За големите дружества е достатъчно само да внесат гаранция в размер, равен на дължимото по сделките им ДДС.

Комисията смята, че националното законодателство не е съвместимо с нормите на ЕС   и със свободата на стопанска инициатива (член 16 от Хартата на основните права на ЕС).

Отделно от това България се приканва да промени правилата си за начисляване на дължимия ДДС в случаите когато стопански активи се използват за частни или нестопански цели и когато стопански активи се прехвърлят в друга държава членка. Ако България не предприеме действия по тези две искания в следващите два месеца, Комисията може да изпрати мотивирано становище на българските органи.


Taxation: Commission requests BULGARIA to change its VAT rules for companies trading in fuel and for non-business use of company assets

The Commission decided today to send letters of formal notice to Bulgaria asking for its value-added tax (VAT) rules to be brought into line with EU law. One case involves the fact that small companies trading in fuel are currently obliged to provide excessive amounts of money in advance to guarantee their ability to pay their VAT bill. Big companies only need to deposit a guarantee of an amount equal to the VAT due for their transactions. The Commission considers that the national legislation is not compatible with EU rules (the VAT Directive, Council Directive 2006/112/EC) and with the freedom to conduct a business (Article 16 of the Charter of Fundamental rights of the EU). Separately, Bulgaria is asked to change its ruleson how VAT due is calculated when business assets are used for private or non-business purposes and when business assets are transferred to another Member State. If Bulgaria does not act on these two requests within the next two months, the Commission may send a reasoned opinion to the Bulgarian authorities.