"зависим агент" (dependent agent)

юли 2017 г. беше приет нов модел на данъчна спогодба от ОИСР, който ще е приложим от почти всички странни. Декември 2017 г. бяха променени техническите обяснения на модела, в които е изяснен термина "зависим агент" (dependent agent), новите правила са много по-ограничаващи от сегашните. На този етап още не се прилагани, но юни 2017 бе пописан и т.н. супер СИДДО (Multilateral Convention to Implement Tax Treaty Related Measures to Prevent BEPS), която очакаваме да започне да влиза в сила тази година. Механизмът на прилагането й е доста сложен, на този етап още не е влезнала в сила. След като влезе в сила е възможно новите правила за зависим агент (dependent agent) да бъдат приложени по някоя от вече съществуващите български СИДДО-та и да се наложи да се променя структурата на работа

за освобождаване от данък при източника по СИДДО.

удостоверение, че получателят на дохода е местно лице по смисъла на конкретната СИДДО за съответната година/години, през която/които е реализиран дохода;
декларация, от бенефициента по спогодбата, че е действителен получател на дохода и последният не е реализиран чрез място на стопанска дейност в България;
удостоверение от компетентните органи на другата държава, доказващо представителната власт на лицето/лицата подписали горната декларация (най-често това е извлечение от търговския регистър на съответната държава);

Можеш ли да ползваш данъчно облекчение за младо семейство?

Можеш ли да ползваш данъчно облекчение за младо семейство, ако притежаваш повече от един имот?

НЕ

Решение № 1765 от 6.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8591/2011 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева

 в разпоредбата на чл. 22а, ал. 1, т. 3 ЗДДФЛ законодателят не е вложил смисъла на "семейно жилище" по СК. Това означава, че критерий при определяне на понятието "единствено за семейството жилище" е не ползването, а собствеността. Подробно мотивираните изводи на административния съд в противната насока са незаконосъобразни и като такива не следва да бъдат споделени.

В реда на изложеното следва да се отговори и на въпроса дали семейството следва да няма друга собственост, т. е. членовете му да не притежават друго общо жилище или идеални части от такова, или всеки от членовете на семейството не следва да притежава друго жилище или идеални части от такова. Според настоящия състав отговорът и на двата въпроса е еднозначен. За ползване на данъчното облекчение не би следвало нито който и да е от съпрузите и ненавършилите им пълнолетие деца да притежават собственост или идеални части на собственост върху друго жилище, нито те съвместно в режим на СИО или съсобственост да притежават такова (така Решение № 8612/16.06.2011 г. по адм. д. № 14826/2010 г., IА отд., ВАС). В процесния случай съпругът Йорданов притежава собственост върху друг недвижим имот, за който е установено, че е жилище, т. е. налага се изводът, че не е налице една от предпоставките за ползване на данъчно облекчение, а именно жилището, което е ипотекирано и за което се дължи заплащане на вноски по кредит, вкл. лихви, да е единствено за семейството. Доколкото съпругът притежава собственост върху друго жилище, то не следва да ползва данъчното облекчение: притежаваният от семейството друг имот има характер на "Жилище" по смисъла на § 1, т. 30 от ДР на ЗУТ, поради което не може да се приеме, че е налице нуждата, която се подпомага с въвеждането на данъчното облекчение.

Решение № 4656 от 30.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7987/2011 г., VIII о., докладчик съдията Бисерка Цанева

ЗСЧ и ЕТ

Публикуват ли Едноличните Търговци финансов отчет?

Вижте по-долу

Закон за счетоводството – новия, от 2016г.

 

Чл. 38. (1) Предприятията публикуват годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по глава седма, приети от общото събрание на съдружниците или акционерите или от съответния орган, както следва:

1. всички търговци по смисъла на Търговския закон - чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър, в срок до 30 юни на следващата година;

2. (изм. - ДВ, бр. 74 от 2016 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) юридическите лица с нестопанска цел - чрез заявяване за обявяване и предоставянето им в регистър на юридическите лица с нестопанска цел, воден от Агенцията по вписванията при условията и по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, в срок до 30 юни на следващата година;

3. останалите предприятия - чрез икономическо издание или чрез интернет, в срок до 30 юни на следващата година.

(2) Когато финансовият отчет първоначално е заявен за публикуване в срока по ал. 1 и е постановен отказ за публикуване по чл. 22, ал. 5 от Закона за търговския регистър и в 14-дневен срок от влизането му в сила е подадено повторно заявление за публикуване, се смята, че финансовият отчет е подаден в срок.

(3) Годишните финансови отчети и докладът за дейността се публикуват във вида и с текста, въз основа на които регистрираният одитор е изразил становището си. На публикуване подлежи и пълният текст на одиторския доклад.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Малките предприятия, които не подлежат на задължителен независим финансов одит, публикуват най-малко баланс/отчет за финансовото състояние и приложение, когато предприятието има задължение за изготвянето му.

(5) По реда на ал. 1 заедно с годишния финансов отчет акционерните дружества, командитните дружества с акции и дружествата с ограничена отговорност, които са средни или големи предприятия или предприятия от обществен интерес, публикуват и информация за предложението на органа на управление за разпределение на печалбата или за покриване на загуба за предходната година и решението на общото събрание на акционерите/съдружниците за начина на разпределяне на печалбата или за покриване на загуба за предходната година.

(6) Годишният финансов отчет на предприятие майка, което изготвя консолидиран финансов отчет, се публикува едновременно с консолидирания финансов отчет на групата заедно с годишните доклади по глава седма към тях.

(7) Когато отчетите и докладите на предприятията по ал. 1, т. 3 се публикуват в интернет, до тях трябва да бъде осигурен свободен безплатен достъп за период не по-кратък от три години след датата на публикуването им.

(8) Предприятията по ал. 1, т. 3 при поискване предоставят информация за мястото, където са публикувани техните отчети и доклади.

(9) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Алинеи 1 - 8 не се прилагат за:

1. бюджетни предприятия и еднолични търговци, които не подлежат на задължителен независим финансов одит; и

2. (изм. - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) предприятия, които не са осъществявали дейност през отчетния период; това обстоятелство се декларира с декларация, която се публикува в срок до 31 март на следващата година, както следва:

а) от лицата по ал. 1, т. 1 и 2 - в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел; такси по чл. 12, ал. 1, т. 1 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел за публикуване на декларацията не се дължат;

б) от лицата по ал. 1, т. 3 - чрез икономическо издание или чрез интернет.

(10) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Предприятие майка, което едновременно е и дъщерно предприятие (междинна майка) и съгласно приложимите счетоводни стандарти не е задължено да съставя консолидиран финансов отчет, публикува на български език консолидирания финансов отчет на първото предприятие майка, в което междинната майка е консолидирана, в тримесечен срок от крайния задължителен срок за публикуването му от консолидиращото предприятие майка. Заедно с консолидирания финансов отчет се публикуват консолидираните годишни доклади по глава седма и одиторският доклад. Когато предприятието майка е регулирано от законодателството на трета държава, консолидираният финансов отчет се заверява от одитори или одиторски дружества, които извършват одит съгласно законодателството на държавата, приложимо към предприятието майка.

(11) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2016 г.) В срок до 31 юли на текущата година Агенцията по вписванията предоставя в електронен вид на Националната агенция за приходите списък с предприятията, които не са публикували годишните си финансови отчети за предходната година в срока по ал. 1 и 2. Списъкът трябва да съдържа наименованието на предприятието и код по БУЛСТАТ. В срок до 30 септември на текущата година Националната агенция за приходите предприема необходимите мерки за извършването на проверки и установяване на нарушения по ал. 1 - 10.

 

 

Председателя на Районен съд-Пловдив през 2015 явно тотално не е бил в час!!! И този човек е съдия!!!

Решение № 5974 от 18.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5809/2015 г., V
о., докладчик съдията Донка Чакърова




чл. 209 АПК





________________________________

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на председателя на Районен
съд-Пловдив против решение № 624/25.03.2015 г., постановено по адм. д.
2311/2014 г. на Административен съд-Пловдив. Касаторът оспорва
съдебното решение като твърди, че е неправилно и незаконосъобразно,
постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла
на чл. 209, т. 3 от АПК. Изрично са наведени доводи, според които
първата инстанция е допуснала нарушение на чл. 172, ал. 1 от АПК и не
е съобразила специалния закон - Закон за електронния документ и
електронния подпис (ЗЕДЕП). Касационният жалбоподател иска да бъде
отменено обжалваното решение и бъде потвърдена негова заповед №
712-И/25.07.2014 г. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и
искането са изложени в касационната жалба. Не претендира заплащане на
разноски.

Ответникът Доротея Дачкова Николова оспорва касационната жалба. Не
претендира разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище
за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, намира, че
касационната жалба е подадена от конституирано като страна лице, в
срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.

С обжалваното решение № 624/25.03.2015 г., постановено по адм. д.
2311/2014 г. на Административен съд-Пловдив е отменена заповед №
712-И/25.07.2014 г. на председателя на Районен съд-Пловдив, с която е
отказан достъп до поискана обществена информация по заявление вх. №
34418/24.07.2014 г., подадено от Доротея Вачкова Николова и е
изпратена преписката на председателя на Районен съд-Пловдив за изрично
произнасяне по заявлението при съблюдаването на указанията по
тълкуването и прилагането на закона дадени в мотивната част от
решението. Административният съд е приел, че заявлението отговаря на
изискванията на чл. 25 от Закона за достъп до обществена информация
(ЗДОИ), както и на Вътрешните правила за достъп до обществена
информация на Районен съд - Пловдив, поради което и не са налице
основания за постановения отказ. Решаващият съд е изложил подробни
съображения, обосноваващи правния му извод, че заявлението на Доротея
Дачкова Николова е редовно и е следвало да бъде разгледано по
същество, а като допълнителни аргументи са посочени и допуснати
нарушения на процедурните правила - чл. 30 от АПК (без да е цитиран
изрично) и чл. 38 от ЗДОИ. Изложени са и изключително подробни и
задълбочени мотиви относно тълкуване на приложимите правни норми,
съдържанието на относимите понятия, съгласно законодателството и
съдебната практика.

Така постановено съдебно решение е правилно и законосъобразно.

Пред първоинстанционния съд по делото не е бил налице действителен
спор относно фактите, които са установени и от събраните по делото
доказателства, а именно, че Доротея Дачкова Николова - журналист от
вестник "Сега" е поискала от председателя на Районния съд-Пловдив
достъп до информация: колко пъти от Районен съд-Пловдив е искано
разкриване на банкова тайна за периода от началото до край на 2013 г.,
както и за началото на 2014 г. до момента на подаване на заявлението;
кои са били органите, поискали разкриване на банкова тайна; в колко
случаи е допуснато разкриване на банкова тайна. Заявлението с вх. №
34418/24.07.2014 г. е подадено на официалния електронен адрес на
Районен съд-Пловдив и е регистрирано чрез автоматизираната деловодна
система на съда. Върху разпечатания текстови файл, съдържащ
заявлението на Доротея Дачкова Николова е поставен печат с вх. № и
дата при Районен съд-Пловдив. Към регистрираното електронно писмо е
приложено и копие на заявлението в PDF формат, на което е видно
положен ръкописен подпис от заявителя. Двата файла в текстови формат
без подпис и PDF формат с положен ръкописен подпис за подател са
получени едновременно с писмо от 24.07.2014 г., изпратено от
електронен адрес: ddachkova@gmail. com с обозначен от сървъра подател
Doroteya Dachkova. Електронното писмо съдържа кратък текста с подател
Доротея Дачкова - журналист от в. "Сега" с пояснения относно
прикачените файлове и телефони за връзка, но е без електронен подпис
на лицето. Оспорената пред Административен съд - Пловдив заповед е
издадена на 25.07.2014 г. Отказът да бъде предоставена исканата
информация е обоснован с обстоятелството, че на полученото заявление
липсва подпис на заявителя, а само имена, като от заявлението на PDF
формат не може да се направи "категоричен извод, че е положен именно
от заявителя, за целта следва да е налице електронен подпис,
удостоверяващ идентичността му със самоличността на заявителя".
Допълнително е посочено, че достъп до исканата информация не може да
бъде предоставен, защото "информацията по допускане на разкриване на
банкова тайна е строго конфиденциален".

В касационната жалба са изложени нови факти, които не са твърдени пред
първата инстанция и за които не са ангажирани никакви доказателства.
Касационният жалбоподател твърди, че е проведен телефонен разговор със
заявителя, на когото са дадени указания да изпрати подписан документ,
но е получено само сканирано заявление на PDF формат. Тези факти са за
опровергаване на допълнителните съображения на решаващия съд, според
които дори и да се приеме, че е необходим подпис на заявлението то
административният орган е бил длъжен да даде указания за отстраняване
на недостатъците на искането преди да се произнесе.

На основание чл. 220 от АПК Върховният административен съд преценява
прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от
първоинстанционния съд в обжалваното решение. В случая даването на
указания по телефона не е установено като факт от първата инстанция,
но не поради допуснати процесуални нарушения, а защото са липсвали
такива твърдения и не са били предмет на доказване. От друга страна
твърдението за провеждане на подобен разговор е неизгоден за касатора
факт, защото наличието на телефонна комуникация опровергава част от
фактическите основания за постановения отказ, а именно "липсата на
увереност у самоличността на лицето, което е подписало сканираното
заявление за достъп до обществена информация". Подобен телефонен
разговор и навеждането на доводи, че чрез него са дадени указания за
отстраняване на нередовност на заявлението има за своя логическа
последица, че е придобита увереност в самоличността на лицето, с което
е проведен разговора и че то е същото, което е подало заявлението, а
именно Доротея Дачкова Николова. Въпреки това настоящата инстанция
като съобрази разпоредбата на чл. 220 от АПК намира, че не е
установено по делото провеждането на телефонен разговор с указания за
подписване на заявлението от 24.07.2014 г. Писмото, изпратено по
електронен път на 24.07.2014 г. съдържа като прикачени едновременно
два файла и няма данни, че този в PDF формата е изпратен допълнително
в изпълнение на телефонни указания, каквито не са и документирани като
част от преписката.

Съгласно чл. 30 от АПК когато писменото искане не е подписано и при
съмнение дали то изхожда от посочения в него гражданин или
организация, административният орган изисква неговото потвърждение със
собственоръчен или електронен подпис в тридневен срок от съобщението
за това. При непотвърждаване в срок производството се прекратява.
Следователно и обективно не е възможно спрямо заявление подадено на
24.07.2014 г. да е спазена описаната процедура - да са дадени
указания, да е определен тридневен срок, да не са изпълнени и да е
постановен акт на 25.07.2014 г. Отделно следва да бъде посочено, че с
оспорената пред административния съд заповед се оставя без уважение
заявлението, а не е прекратено производството поради непотвърждаване в
срок, което както правилно е отбелязано от решаващият съд също
представлява нарушение на административнопроизводствените правила -
основание за оспорване по чл. 146, т. 3 от АПК. Само това констатирано
нарушение е достатъчно основание за отмяна на оспорената заповед и в
този смисъл обжалваното съдебно е несъмнено правилно като краен
резултат.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение е
постановено при изяснена фактическа обстановка при събрани достатъчно
доказателства за твърдените от страните факти и не са налице основания
за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане и събиране на
допълнителни доказателства. Не е допуснато и другото твърдяно
процесуално нарушение. Неспазването на процесуалните срокове за
изготвяне на съдебното решение не представлява касационно основание за
отмяна. Некомплектоването на административната преписка в срока по чл.
152, ал. 2 от АПК представлява основание за санкциониране на
административния орган, но не е ограничава съдът в служебното му
задължение да изясни спора от фактическа страна преди постановяване на
решение. Вътрешните правила за достъп до обществена информация е
следвало да бъдат представени като част от административната преписка,
която се е развила по тях и задължаването на ответната страна да ги
представи не може да бъде разглеждано като процесуално нарушение само
защото не е направено своевременно. Останалите доводи по повод
събирането на това доказателство в процеса не кореспондират с
извършените по делото процесуални действия или представляват
изключително формалистично тълкуване на съдебното производство, но в
никакъв случай не обуславят касационно основание за отмяна по смисъла
на чл. 209, т. 3 от АПК - допуснато съществено нарушение на
съдопроизводствените правила.

По отношение съобразяване на съдебното решение с материалния закон,
настоящият съдебен състав намира, че също не са допуснати нарушения.

Съгласно чл. 29, ал. 1 от АПК (Доп. - ДВ, бр. 27 от 2014 г., в сила от
25.03.2014 г.) ако в специален закон не е предвидено друго, искането
за издаване на индивидуален административен акт се подава писмено или
устно, като заявителят избира формата и начина на заявяване. Според
специалния закон - ЗДОИ заявлението за предоставяне на достъп до
обществена информация съдържа: 1. трите имена, съответно
наименованието и седалището на заявителя; 2. описание на исканата
информация; 3. предпочитаната форма за предоставяне на достъп до
исканата информация и 4. адреса за кореспонденция със заявителя (чл.
25 от ЗДОИ). Заявлението на Доротея Дачкова Николова отговаря на
изброените изисквания, предвидени в специалния закон и във Вътрешните
правила за достъп до обществена информация, действащи за Районен
съд-Пловдив. Неправилно е тълкуването на касационния жалбоподател, че
в случая е приложим като специален закон ЗЕДЕП. Цитираният нормативен
акт не е специален по отношение на ЗДОИ, а съотношението е точно
обратното. ЗДОИ се прилага за процедури по достъп до обществена
информация, а ЗЕДЕП за всички процедури с изключение на изрично
обозначените в закона. На практика към ЗЕДЕП препраща чл. 29, ал. 4 от
АПК, но първата алинея на тази разпоредба предвижда възможност в
специален закон (какъвто е ЗДОИ) да се уредят различни изисквания към
исканията за образуване на административно производство. В подкрепа на
това тълкуване е и последвалата законодателна промяна, предвиждаща
изрично липсата на необходимост от електронен подпис. Според чл. 24,
ал. 2 от ЗДОИ (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2015 г., в сила от 12.01.2016 г.
заявлението се счита за писмено и в случаите, когато е направено по
електронен път на адреса на електронната поща по чл. 15, ал. 1, т. 4
или чрез платформата за достъп до обществена информация по чл. 15в. В
тези случаи не се изисква подпис съгласно изискванията н на ЗЕДЕП.

Допълнително следва да бъде посочено, че не е ясно от какво са
произтекли съмненията относно самоличността на подателя на заявлението
при положение, че е налице съвпадение между обозначения от сървъра
притежател на електронния адрес, името на електронния адрес, подателя
на електронното писмо и посочения като заявител в двата прикачени към
писмото файла, а едното от копията на заявлението е и с положен
подпис, за който е посочено, че е на същото лице.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че
правилно е прието от Административният съд - Пловдив, че сезираният с
искането субект е задължено лице на основание чл. 3 от ЗДОИ, както и
че отказът да бъде предоставена исканата информация е издаден от
компетентно лице в кръга на предоставените му правомощия, но при
допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон.

Съществено в случая е обстоятелството, че заявлението е оставено без
уважение и по две взаимно изключващи се основания - липса на подпис на
заявителя и конфиденциалност на исканата информация, което може да
бъде възприето като позоваване на наличието на известно ограничение на
свободния достъп. Като е констатирал това административният съд е
отменил оспорената заповед дори без да обсъди по същество дали спрямо
исканата информация са налице някои от законовите предпоставки да бъде
отказано предоставянето й. В касационната жалба липсват оплаквания в
тази насока, поради което следва да се приеме, че е извън предмета на
касационен контрол обстоятелството дали спрямо исканата информация е
приложима разпоредбата на чл. 37 от ЗДОИ относно възможността за
законосъобразен отказ да бъде предоставен достъп до обществена
информация. На основание чл. 7 от ЗДОИ не се допускат ограничения на
правото на достъп до обществена информация, освен когато тя е
класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите,
предвидени със закон. В отменената заповед не се съдържат изрични
съображения за наличието на някое от предвидените ограничения,
доколкото "строго конфиденциален" не е законов израз, поради което и
те не могат да бъдат предмет на анализ в касационното производство.

По изложените съображения касационната инстанция намира, че не са
налице касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение и
то следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.

По водене на делото пред касационната инстанция ответникът не е
направил разноски и не претендира заплащане на такива, поради което с
оглед изхода на спора, разноски не следва да бъдат определяни.

По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 624/25.03.2015 г., постановено по адм. д.
2311/2014 г. на Административен съд-Пловдив.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

________________________________
Данни за делото и връзка с други актове:

Протоколи и други документи по Дело № 5809/2015 г. - виж тук;
Образувано във връзка с: Дело № 2311/2014 на Адм. съд - Пловдив - виж
Решение № 624 от 25.03.2015 г. на АдмС - Пловдив по адм. д. №
2311/2014 г.