1. Читалището не е станало търговско дружество, просто се е регистрирало в Търговския регистър, както всички ЮЛНЦ трябва да сторят. Но продължава да е читалище, а не търговско дружество.
2. чл. 153 ЗМВР забранява на служителите да са ЕТ, съдружници, управители, пълномощници, търговски представители, прокуристи, търговски посредници, ликвидатори или синдици, членове на органи на управление или контрол на търговски дружества или кооперации, както и да извършват търговска дейност. Няма изрично ограничение за Читалища или сдружения.
3. чл. 153 ЗМВР изрично разрешава на служителите да участват (не пише под каква форма и дали това включва и управление/контрол) в юридически лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност. В съдебната практика има спорове до колоко и кои текстове на ЗЮЛНЦ са приложими към читалищата (Решение № 829 от 1.11.2007 г. на ВКС по д. № 440/2007 ), до колкото те са форма на ЮЛНЦ, ЗНЧ препраща към ЗЮЛНЦ, но все пак няма ясно разграничение до колко ЗЮЛНЦ може да бъде приет за общ закон по отношение на другите форми на сдружения, тъй като е по-нов закон. Читалищата са специфична форма на сдружавана, която на всичкото отгоре получава пари от държавата за конкретна културно-просветна дейност. Все пак, до колкот читалищата са културно-просветни сдружения, а в устава на конкретното пише изрично, че то е с идеална цел, то може да се приеме, че това италище е приравнено на ЮЛНЦ в обществена полза, но ЗМВР не определя дали може да участва в контрола му.
4. Тя е вписана като член на Проверителна комисия (орган на читалищетата по закон). Уж пише, че не е поискано нейното съгласие и знание. Не са качвани обаче протоколи, присъствени списъци и тн, от които да разберем и докажем какво се е случило на въпросното събрание. Все пак това решение е взето от колективен орган - общо събрание, така че никой не може да поеме и отговорност. Това решение е възможно да е напълно нищожно, тъй като е вероятно тя да е била загубила качеството си на член в Читалището и съответно може би не е имало основание да бъде избирана, освен липсата на волеизявление за това от нейна страна.
5. Не знам какво ? прави огромен проблем. Не знам и дали този „огромен проблем" има правно основание, в какво се изразява и как се доказва.
Има вариант тя да води дело по закона за търговския регистър и да търси защита срещу това вписване, въпреки практиката на ВКС, че само Министъра на културата може да обжалва решения на Читалищата (има противоречива практика). Вече на тази база може да търси някакви претенции, но трудно ще се докажат тези вреди.
Не знам до колко има какво да се вземе от едно читалище също така. Те получават субсидия, не знам дали еветуално изпълнение може да бъде насочено към нея.
Не виждам данни за престъпление, че да се сезира прокуратурата.
Вероятно може да ги съди и за някакви вреди, но не знам какви вреди реално са настъпили за нея и дали същите могат да бъдат доказани. Също така не е ясно до колко те имат пари.
Читалището обаче не е такава организация, защото освен че е по друг закон, има и Решение № 829 от 1.11.2007 г. на ВКС по д. № 440/2007 г., II о., ТК, според което ВКС приема, че трудно може да има аналогия между ЮЛНЦ и читалищата
2. чл. 153 ЗМВР забранява на служителите да са ЕТ, съдружници, управители, пълномощници, търговски представители, прокуристи, търговски посредници, ликвидатори или синдици, членове на органи на управление или контрол на търговски дружества или кооперации, както и да извършват търговска дейност. Няма изрично ограничение за Читалища или сдружения.
3. чл. 153 ЗМВР изрично разрешава на служителите да участват (не пише под каква форма и дали това включва и управление/контрол) в юридически лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност. В съдебната практика има спорове до колоко и кои текстове на ЗЮЛНЦ са приложими към читалищата (Решение № 829 от 1.11.2007 г. на ВКС по д. № 440/2007 ), до колкото те са форма на ЮЛНЦ, ЗНЧ препраща към ЗЮЛНЦ, но все пак няма ясно разграничение до колко ЗЮЛНЦ може да бъде приет за общ закон по отношение на другите форми на сдружения, тъй като е по-нов закон. Читалищата са специфична форма на сдружавана, която на всичкото отгоре получава пари от държавата за конкретна културно-просветна дейност. Все пак, до колкот читалищата са културно-просветни сдружения, а в устава на конкретното пише изрично, че то е с идеална цел, то може да се приеме, че това италище е приравнено на ЮЛНЦ в обществена полза, но ЗМВР не определя дали може да участва в контрола му.
4. Тя е вписана като член на Проверителна комисия (орган на читалищетата по закон). Уж пише, че не е поискано нейното съгласие и знание. Не са качвани обаче протоколи, присъствени списъци и тн, от които да разберем и докажем какво се е случило на въпросното събрание. Все пак това решение е взето от колективен орган - общо събрание, така че никой не може да поеме и отговорност. Това решение е възможно да е напълно нищожно, тъй като е вероятно тя да е била загубила качеството си на член в Читалището и съответно може би не е имало основание да бъде избирана, освен липсата на волеизявление за това от нейна страна.
5. Не знам какво ? прави огромен проблем. Не знам и дали този „огромен проблем" има правно основание, в какво се изразява и как се доказва.
Има вариант тя да води дело по закона за търговския регистър и да търси защита срещу това вписване, въпреки практиката на ВКС, че само Министъра на културата може да обжалва решения на Читалищата (има противоречива практика). Вече на тази база може да търси някакви претенции, но трудно ще се докажат тези вреди.
Не знам до колко има какво да се вземе от едно читалище също така. Те получават субсидия, не знам дали еветуално изпълнение може да бъде насочено към нея.
Не виждам данни за престъпление, че да се сезира прокуратурата.
Вероятно може да ги съди и за някакви вреди, но не знам какви вреди реално са настъпили за нея и дали същите могат да бъдат доказани. Също така не е ясно до колко те имат пари.
Читалището обаче не е такава организация, защото освен че е по друг закон, има и Решение № 829 от 1.11.2007 г. на ВКС по д. № 440/2007 г., II о., ТК, според което ВКС приема, че трудно може да има аналогия между ЮЛНЦ и читалищата