Неустойки

Разбира се страните биха могли да определят и съдържанието на престацията при неизпълнение - вместо чл.82 да определят размер на  неустойка. Това всъщност ще бъде определяне по договорен път съдържанието на задължението за обезвреда, предварително

 

При искове за неустойка за забава давностният срок започва да тече от последния ден, за който се начислява неустойката."

 

 

                 " За действително претърпени вреди в по-висок размер

         кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила."

 

            Т.е. кредиторът докавайки размерът на вредите, търсейки          обезщетение, все едно, че задължението не е парично. това ще бъдат          някакви много специални вреди, които са различни от общоприетите и          предполагаемите. За съжаление в повечето случаи ще се окаже, че това          са косвени вреди. Така че те едва ли ще подлежат на обезщетение. Така или иначе обаче възможността да се претендира това е открита и, ако вие успеете да установите, че сте претърпели такива вреди и те са в причинна връзка с неизпълнението, а не са косвени, ще получите осъждане за разликата: ако в абсолютна стойност законната мораторна лихва е напр. 10 единици /лева/, изчислена за това време на забава та и вие претендирате, че сте претърпели специални вреди в размер на 15 лева, ще ви бъдат присъдени плюс лихвата само 5, т.е. повечето вреди, които сте претърпели над размера на законната лихва. Но съществуването на това обезщетение ни показва, че ние бихме могли да го заместим с една предварително уговорена неустойка, която ще ни освободи от необходимостта да доказваме тези специални вреди, а за

времето, за което сме уговорили неустойката /напр. по 1 процент на          ден, но не повече от 20 процента/ ще се начислява тази неустойка без          лихвата, а когато изтече този срок - главницата плюс неустойката ще          ни дадат сумата, за която длъжника и в забава и върху тази сума ще          започне да се начислява до окончателното изпълнение законната          мораторна лихва.

 

 

                   Самото разваляне може да се извърши по два начина:

                                                       -----------

           I. Правилото: развалянето става е едностранно изявление. Според практиката на ВС страната, която може да развали договора с          едностранно изявление няма интерес да го разваля по съдебен ред,          следователно не може да предявява иск, такъв иск е недопустим.          Самото едностранно изявление от гледна точка на неговото съдържание          е обикновено изявление, в което се посочва, че страната смята или ще          смята след изтичането на определен период от време договора за          развален. Едностранното изявление за разваляне трябва да се различава от "предизвестието". Предизвестието има действие за в бъдеще, с предизвестие се прекратяват някои договори, напр. за наем, влог, дружество.

           Едностранното изявление за разваляне трябва да се различава и от т.нар. "отмяна" или "оттегляне" - в тези хипотези няма все още сключен договор.

           Правната същност на едностранното изявление: упражняване на едно преобразуващо право.

           Самото право да се развали договора е неоттеглимо, но е неоттеглимо от момента, в който бъде получено, т.е. преди това може да се оттегли.

           Трябва да достигне до насрещната страна, за да породи действие.

           Наследимо е. Ако има обаче няколко наследници всеки от тях може да разваля само такава част от договора, каквато съответства на неговия дял в наследствената маса.

           Ако обаче задължението, което не се изпълнява е неделимо и ако длъжници по такова неделимо задължение са две лица, достатъчно е само единият от длъжниците да не го изпълни, за да може кредиторът да развали целия договор - в тои смисъл е неделимо право.

           По принцип изявлението е неформално, но ако договорът е бил сключен в писмена форма, то трябва да бъде направено писмено. Съществува спор за значението на тази писмена форма:

                       - проф. Кожухаров: форма та е за доказване;

                   - проф. Сталев /Калайджиев/: формата е за действителност, тъй като формата за действителност се установява в материалния закон /ЗЗД/.

           Изявлението се погасява по давност, самото право се погасява по давност, тъй като то е преобразуващо право. Началният момент на давността е завършването на фактическия състав, който го поражда. Правото се погасява с общата пет годишна давност.

           По принцип изявлението за разваляне може да бъде условно или безусловно:

                       - по правило е условно: законодателят нарича условното изявление за разваляне предупреждение. Условното изявление за разваляне съдържа една покана за изпълнение под краен срок, т.е. дава се срок на длъжника за изпълнение и развалянето настъпва в случай, че длъжникът не изпълни в рамките на този срок, който се дава от кредитора. Самото изявление, тази покана, която се съдържа в него трябва да се различава от поканата, която поставя длъжника в забава. На практика обаче ВС смята, че ако длъжникът е бил поканен да изпълни и той е изпаднал в забава, в изявлението за разваляне не е нужно да се определя нов срок - такова решение има практическата          си стойност, макар че едно буквално тълкуване на ЗЗД е неправилно.          Самият срок трябва да бъде ясно определен и подходящ за съответния          вид задължение;

                       - безусловно: може да бъде такова в няколко случая, които са посочени в чл.87 /2/ ЗЗД:

           1. Виновна невъзможност за изпълнение, която може да бъде пълна или частична. Когато тя е налице не е нужно кредиторът да дава срок за изпълнение и може направо да развали договора;

           2. При фикс - сделките, при които срокът е съществен елемент от съдържанието, т.е те не могат да бъдат изпълнени в друго време, освен в установеното;

           3. Ако длъжникът е изпаднал в забава и кредиторът няма инетрес от късното изпълнение също може да развали договора без да дава срок.

                                                     II. По съдебен ред

           1. Когато този договор има действие за вещни права върху недвижими имоти може да бъде развален само по съдебен ред.

 

 

           Ако е по-голяма по големина неустойката е компенсаторна.     Мораторната лихва се установява за всеки просрочен ден, т.е. тя се          установява ежедневно.

           В зависимост от съотношението между неустойката и          обезщетението за вреди:

           1. Зачетна неустойка - уредена единствено в чл.92 :

                       " Неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение и за по-големи вреди."

           При зачетната неустойка страните могат да търсят          обезщетение за вреди, само за по-големите си вреди над неустойката,          само за горницата. Това е най-често срещаният вид неустойка.

           2. Алтернативна неустойка - кредиторът може да избира между неустойката и обезщетението за вреди: или - или, но не и двете заедно, или двете в някакво съотношение.

           3. Кумулативна неустойка - има санкционен характер, дължи се едновременно неустойката и обезщетението за претърпени вреди;          неустойката се заплаща допълнително.

           4. Изключителна неустойка - кредиторът може да търси само          неустойката и нищо друго.

           5. Евентуална неустойка - може да се търси само, ако вредите са до определен размер. Ако са по-големи от определения размер се търси само обезщетение за вреди.

           В момента по нашето право е уредена само зачетната неустойка.

 

                            Особености на неустойката като съглашение

                                       -----------------------------------------

           1. Съгласие на страните относно неустойката - не е необходимо да се използват някакви соленелни формулировки, дори може да не се изпозва терминът "неустойка" и въпреки това да се уговори такава. Съдът не може да пререшава въпроса за неустойката, не може да казва на страните да си уговорят неустойка , а ако са уговорили такава съдът не може да я отрече /това разбира се се отнася до договорната неустойка/. Законната неустойка е естествен елемент от съдържанието на договора, т.нар. naturalia negotii.

           2. Уговорката за неустойка трябва да бъде в същата форма, в която е главния договор, когато това е форма за действителност - т.е. ако главният договор изисква писмена форма за действителност неустойката също трябва да бъде с такава форма за да е действителна.

           3. Неустойката изисква наличието на някакъв главен дълг - няма никакви ограничения относно това, какви задължения могат да бъдат обезпечавани с неустойка - всякакви, без значение на техния произход. С неустойка могат да се обезпечават и задължения, които не възникват от договори, а от др. юридически факти. Неустойка може да се уговаря както при едностранни, така и при двустранни договори. Но по принцип, за да може да се търси неустойка трябва да има уговорка за нея, която да е била сключена преди неизпълнението.

 

 

                       Задължението за неустойка и кога то става изискуемо

                                   ---------------------------------------------------

           1. Кредиторът трябва да е изпълнил задължението си или да е готов да изпълни, т.е. трябва да е изправен по принцип.

           2. Длъжникът трябва виновно да не е изпълнявал задължението си.

           3. Не е необходимо кредиторът да е претърпял вреди.

          4. Не е нужно кредиторът да доказва, че е претърпял вреди, както и техния размер.

           5. Дори кредиторът да е извлякъл полза от неизпълнението, той пак може да търси неустойка.

           Основното преимущество и изгода за кредитора от неустойката е това, че е достатъчно за него да докаже наличието на виновно неизпълнение, за да може да търси неустойката /не е нужно да доказва вреди/.

           По принцип обаче кредиторът може, ако не е уговорено          обратното или ако нищо не е уговорено и се прилага чл.92 да търси          вредите над неустойката. Но разбира се може да се уговори и някакъв          друг вид неустойка освен зачетната, при която да не могат да се          търсят вредите над неустойката.

           Може неустойката да се намалява поради прекомерност. Може ли неустойката да се намалява, ако кредиторът не е претърпял вреди или ако негови те вреди са несъизмеримо малки с размера на неустойката? Това положение беше безспорно до изменението на чл.92, тъй като съществуваше специално правило, което позволяваше такова намаляване. За съжаление законодателят отмени чл.92 /3/, откъдето следва, че ако страните не са уговорили, те не могат да намаляват неустойката поради прекомерност. Това обаче не означава, че страните не могат да уговарят намаляване на неустойката поради прекомерност, напротив - могат. Какво значи "прекомерност" - прекомерността е един фактически въпрос, при който неустойката се съпоставя с действително причинените вреди, като е без значение абсолютният размер на неустойката и имущественото състояние на длъжника. За да има прекомерност неустойката трябва да бъде много голяма в сравнение с вредите. Това е фактически въпрос, който съдът преценява с оглед всички доказателства по делото. Няма значение и степента и формата          на вината на длъжника. Тъй като целта на една такава уговорка е не да бъде наказан длъжника, а да се отстрани неоснователното обогатяване на кредитора. Самата прекомерност се доказва от длъжника и той трябва да поиска от съда намаляването на неустойката, т.е. съдът не следи служебно за наличието на такива несправедливости. В трайната си практика ВС допускаше намаляване на неустойката само до момента, в който тя е била заплатена, а не след това. Законната неустойка не може да бъде намалявана поради прекомерност.

 

                   Съотношение между неустойката и реалното изпълнение

                                       ---------------------------------------------------

           Кредиторът може да избира между неустойката и реалното          изпълнение.

           Длъжникът не може да принуди кредитора да получи само          неустойка.

           За разлика от отметнината неустойката не дава право на          страните да се откажат от договора и да я запазят.

           Кредиторът има право на избор: ако той не може да се          удовлетвори от реалното изпълнение, тъй като длъжникът не дава          такова, той може да се обърне към неустойката.

 

 

29. Неустойка. Същност. Функции. Видове

 

Кожухаров

           Установена отнапред - чрез договорно съглашение на страните или с нормативно разпореждане - отговорност на Дл. за в случай, че не изпълни или не изпълни точно зад-нието си - неустойка. ("наказателно условие" / "наказателна клауза")

           Не се налага Кр. да си доказва вредите.

           92(1) Неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение и за по-големи вреди.

           Обезпечителна, обезщетителна, наказателна функции.

           Видове - договорна; законна - има предимно наказ. функции

                       - за пълно неизп. ; за неточно изпълнение;

                       - алтернативна (оценителна) - ще определя размера на вредите; кумулативна

           Акцесорен характер

           Предпоставки за неустойката:

           1. да е уговорена от страните / установена с НА;

           2. Кр. да е изпълнил зад-нието си (да е бил готов - двустранни договори);

           3. Дл. да е нарушил договора (виновно).

 

Конов

           Две функции: обезпечителна и обезщетителна

           309 ТЗ Не може да се намалява поради прекомерност неустойката, дължима по търговска сделка, сключена между търговци.

           Форма на гражданската (договорната) отговорност. Филип Рачев "вторична"

           Сега почти няма нормативно установени неустойки (изкл. ЖП-транспорт)

           Същност: клауза от дог-ра; акцесорно зад-ние (условно) - дължи се след неизпълнение; валидна, доколкото е валидно сключен самият дог-р

           Видове: 1. (източник на зад-нието): договорна; законна

                       2. (съотношение между неустойката и претенцията за обезщетение на общо основание) 2.1."зачетна" (1. търсят се по-големи вреди; 2. прекомерна - съдът намалява) BGB

                 2.2."изключителна" France - само неустойката; не може намаляване / увеличаване, освен ако частично изпълн. Тя представлява ограничаване отгов-та на Дл. (умисъл; гр. небрежност) - 94 такива предварителни уговорки са недействителни)

           92(2) Ако неустойката е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди или ако задължението е изпълнено неправилно или отчасти, съдът може да намали нейния размер.

                       3. алтернативна - Кр. избира дали да претендира нея или обезщетение за вреди;

                       4. наказателна - дължи се независимо от обезщетението (кумул.);

                       5. (вид неизпълнение) 5.1. компенсаторна - пълно неизп. ; 5.2. мораторна - забавено; 5.3. друга - ако уговорено

           114(4) При искове за неустойка за забава давностният срок започва да тече от последния ден, за к. се начислява неустойката

           Приразваляне на дог-ра според Конов би се дължала неустойка, ако е уговорена като хипотеза при разваляне (или че правото на неустойка се запазва)

 

 

Граници на ГО. Неустойка, задатък, отменина./

Вредата е неблагоприятна последица за кредитора от неизпълнение на поетото спрямо него задължение, респ.за всяко лице от неизпълнението на общото задължение да не се причинява никому вреда.

Видове: 1. Морална /неимуществена/ - не засягат имуществото, а накърняват лични, научни, естетически или морални интереси. Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост /чл.52/. 2. Материални /имуществени/ - засягат матер.интереси, имуществото. Размер: разликата м/у имотното състояние на кредитора след неИ и имотното състояние, което би имал при изпълнено задължение. Имуществената вреда включва: претърпените загуби – това, с което кредиторът обеднява; пропуснати ползи – това, с което би се обогатил при точно изпълнение /установява се с обективна прогноза/. И в двата случая се изисква причинна връзка с неИ. Ако неИ освен вреда е донесло някаква облага на кредитора, тя трябва да се приспадне от вредата – при наличието на причинна връзка м/у неИ и ползата.

Отговорността за вреди е вторично задължение – тя възниква вследствие неИ на едно първично задължение. Нейните функции са: компенсаторна /по отношение на увредения/ и санкционна /по отношение на виновния причинител/. Според произхода на неизпълнения дълг вредите могат да бъдат: Договорна – дългът произтича от ОПО; Извъндоговорна /деликтна/ - при непозволено увреждане – дългът произтича направо от закона, това е общото задължение да не се вреди другиму /чл. 45/. И двете целят да компенсират вредата, която увреденият е понесъл, но делктно отговорният дължи всички преки и непосредствени вреди, докато при договорната отг.има степенуване съобразно с вината – при небрежност се отг.само за вреди, които са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението /чл. 82/. При догов.отгов.може да се уговори по-малка грижа, докато при деликтната е невъзможно предварително да се уговори неотговорност при небрежност – отн.към деликтната отгов. е по-строго.

Предпоставки за настъпване: вреда; противоправно поведение /неИ/; вина на длъжника /презумира се/; причинна връзка м/у неИ и вреда.

Граници на гражданската отговорност /ГО/ - Когато са налице предпоставките, длъжникът би трябвало да отговаря за всички вреди, които е причинил /претърпени загуби + пропуснати ползи/. Но в чл.82 ЗЗД са установени определени граници на неговата отговорност: "Обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Но ако длъжникът е бил недобросъвестен, той отговаря за всички преки и непосредствени вреди". Следователно ограниченията са 2: 1. Отговаря се само за преките вреди. Пряка е тази вреда, която е обективно и закономерно следствие на неизпълнението. Отговорност не възниква за косвената вреда – тази, която е случайно следствие. Това е максималната граница на всяка ГО /и договорна и деликна/. Тя не зависи и от формата на вината. 2. Отговаря се само за вредите, които са били предвидими при пораждане на задължението. Предвидима е онази вреда, която човек с нормален разум би трябвало да си представи като вероятна последица на определено поведение. Второто ограничение важи само за добросъвестния длъжник – при небрежност. При умисъл то не важи – недобросъвестният длъжник отговаря и за непредвидимите вреди.

Обезщетения при вреда – 1. При деликтната отговорност – чл. 51, ал.2 "Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали". /но не отпада напълно!/. 2. При договорната отговорност – чл. 83, ал.1 "Ако неизпълнението се дължи на обстоятелства, за които кредиторът е отговорен, съдът може да намали обезщетението или да освободи длъжникът от отговорност". 3. При последващи вина на пострадалия – чл. 83, ал.2 "Длъжникът не дължи обезщетение за вредите, които кредиторът би могъл да избегне, като положи грижи на добър стопанин" – т.е. да вземе мерки за ограничаване на вредите при настъпването им.

Поправяне на вредите – чрез премахване на неблагоприятните последици, които кредиторът е претърпял вследствие на неИ. Това може да стане по два начина: 1. парично /еквивалентно/ обезщетяване – по стойността на дължимата престация към момента на възникване на вредата /не просто пазарната, но и субективната стойност за увредения/; 2. натурално: - да възстанови нещата в състоянието преди неИ /главно при непозволеното увреждане – чрез тълкуване на чл. 79, ал.2: може да предложи първоначално дължимото/; - да създаде състоянието, което би съществувало при изпълнение /при дог.отгов.- принудително изпълнение – чл. 79, ал.1/. Натуралното поправяне се предпочита – ако длъжникът предложи най-напред изпълнение, кредиторът не може да откаже, освен ако вече е загубил интерес /чл. 79, ал.2/. При парични задължения изпълнението е винаги възможно /вещта не погива/; кредиторът винаги има право на законната лихва от деня на забавата /чл. 86/; за действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обецзщетение съобразно общите правила /чл. 86/.

Неустойката /Ну/ е предварително установена отговорност на длъжника за евентуално неИ. Задължението на Ну има акцесорен хар-р – следва съдбата на гланото задължение. Функции: обезпечителна; обезщетителна /не изключва възможността да се искат по-големите вреди, но нейното предимство е, че вредите до размера на неустойката не се нуждаят от доказване/.

Видове: 1. Според източника – договорна; 2. За пълно неИ и за неточно И /забавено, частично, лошо/; 3. Според съотношението с вредите: обикновена /зачитана/ - най-често – чл. 92: Ну + по-големите вреди /над стойността на Ну/, ако ги докаже; кумулативна – Ну + действителните вреди; алтернативна – или Ну, или действителните вреди /той избира, ако иска вредите, трябва да ги докаже; ако не успее нищо не получава/; изключителна – само Ну /не може да се търси вредите/; евентуална – ако вредите са до определен размер – Ну, ако са повече – само тях но не и Ну.

Предпоставки: да е уговорена; кредиторът да е изпълнил или да е готов да изпълни и да не е изключително виновен за неИ на другата страна; длъжникът да е виновен за неИ. Изменение размера на Ну – чл. 92, ал.2: Ако Ну е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди или ако задължението е изпълнено неправилно или отчасти, съдът може да намали нейния размер. За търговските сделки м/у търговци е забранено намаляването на Ну поради прекомерност /чл. 309 ТЗ/, но може – при неправилно или частично изпълнение.

Задатък /капаро/ - /чл. 93/ парична сума или имуществена ценност, която едната страна дава на другата при сключването на договора като доказателство, че той е сключен и за обезпечение на изпълнението. Има няколко функции: потвърдителна /доказателствена/; гаранционна; обезщетително-наказателна. Действие: при изпълнение: прихваща се или се връща; при невиновна невъзможност – връща се; при виновна невъзможност изправната страна избира: - да задържи задатъка /респ. да иска двойния й размер/ или да иска действителните вреди, като ги докаже, но виновната страна не може да иска намаляване; - да извърши престацията си срещу пълно парично обезщетение /= стойността на насрещната престация/; при забавено изпълнение – избор: - да иска изпълнението /за разлика от отметнината/ + вредите по общите правила /но не може да иска и задатъка/; - да задържи задатъка и да се откаже от договора, но не може да търси действит.вреди над размера на задатъка.

Отметнина – същото като задатъка, обаче се уговаря, че всяка страна може да се откаже от договора до изпълнението му, като жертва отметнината.

 

 

Облагане на Обезщетение по чл. 331 от Кодекс на Труда

Разяснение Изх. № 96-00-82 от 07.03.2011 г. на НАП

Относно: Данъчно Облагане и Задължително Осигуряване при Изплащане на Обезщетение на Основание чл. 331 от Кодекса на Труда

В отговор на Ваше запитване, постъпило в Дирекция "ОУИ" – гр. …… с вх. № ……/25.02.2011 г., Ви уведомяваме за следното:

В писмото си описвате следната фактическа обстановка:

По инициатива на работодателя "…" АД е прекратено трудовото правоотношение с наето лице в дружеството. Поради това, че лицето е изразило съгласие за прекратяване на трудовия договор, е договорено обезщетение в размер на четирикратната му брутна работна заплата.

Поставяте следните въпроси:

               1. По така договореното обезщетение следва ли да се начислят от работодателя и удържат от освободеното лице осигурителни вноски?

               2. Подлежи ли на облагане с данък по ЗДДФЛ дължимата сума?

Във връзка с изложеното, изразяваме следното становище:

Относно задължителното обществено осигуряване при изплащане на обезщетение по чл. 331 от Кодекса на труда: на основание чл. 331, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ работодателят може да предложи по своя инициатива на работника или служителя прекратяване на трудовия договор срещу обезщетение. Ако работникът или служителят не се произнесе писмено по предложението в 7-дневен срок, се смята, че то не е прието. Според ал. 2 от посочената разпоредба, ако работникът или служителят приеме предложението по ал. 1, работодателят му дължи обезщетение в размер на не по-малко от четирикратния размер на последното получено месечно брутно трудово възнаграждение, освен ако страните са уговорили по-голям размер на обезщетението.

Съгласно чл. 6, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност.

В чл. 1, ал. 8 /предишна ал. 7 - ДВ, бр. 14 от 2011 г., в сила от 01.01.2011 г./ от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, са определени доходите, върху които не се изчисляват и внасят осигурителни вноски. В т. 7 от същата алинея изчерпателно са изброени обезщетенията, изплащани по Кодекса на труда /КТ/, върху които не се дължат осигурителни вноски и сред тях е посочено обезщетението по чл. 331 от КТ.

От изложеното следва, че при изплащане на договореното по реда на чл. 331 от КТ обезщетение на освободеното от работа лице, осигурителят "……" АД не следва да начислява и внася осигурителни вноски за социално осигуряване.

Относно задължителното здравно осигуряване в този случай, поради въведеното с чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ уеднаквяване на осигурителния доход за здравно осигуряване с този за социално осигуряване за лицата, работещи по трудови правоотношения, върху обезщетението по чл. 331 от КТ не се дължат и здравноосигурителни вноски.

Относно данъчно третиране на обезщетение, получено по реда на чл. 331 от КТ Съгласно чл. 24, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физически лица /ЗДДФЛ/ облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в ал. 2.

Разпоредбата на чл. 24, ал. 2 регламентира изчерпателно необлагаемите с данък доходи на работещите по трудови правоотношения, като в т.ч. са посочени в т. 8 обезщетенията, изплащани по норми от Кодекса на труда. Обезщетенията по чл. 331 от КТ не са определени като необлагаеми с данък доходи.

На основание чл. 42, ал. 1 от ЗДДФЛ авансовият данък за доходи от трудови правоотношения се определя от работодателя месечно на базата на месечна данъчна основа.

Месечната данъчна основа се определя, като облагаемият доход по чл. 24, начислен за съответния месец, се намалява с удържаните от работодателя задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице, по реда на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване.

Решение № 92838 - дело клевета

Решение

 

№ 92838 от 13.04.2017  град София

 

Предявени са субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД

Ищците твърдят, че ответното дружество издава и разпространява печатно издание на в-к Телеграф, в което на 11.07.2015 г. е била публикувана статия със заглавие: „Ц. и Г. в паника- не могат да съберат масовка. Броят по 50 лв. за протест срещу Ц.", без посочен автор и цитирано в исковата молба съдържание. Поддържат, че в същата се съдържала невярна и оклеветяваща ги информация, правели се внушения за извършени от тях неморални действия, а именно- събиране и плащане на хора, за да протестират срещу главния прокурор, създавайки впечатление за конспирация и тайни. Твърдят, че изнесеното в статията не отговаря на истината. Намират я за позоряща тяхната чест и достойнство. Свързването на имената им с неморални дейности създавали лошо отношение на близки, познати, колеги и на обществото срещу тях, вследствие на което търпели негативи в професионален и личен план. Засегнати били личните и професионални авторитети, честта и достойнството им, създава невярна представа за личността им.  Всичко това се отразило на репутацията им. В резултат претърпели неимуществени вреди, изразяващи се в уронване честта и достойнството им, авторитетите им в обществото, градени през годините, включително в средите, в които работят, създадени били негативни представи за личните им качества, етика и морал, накърнени били добрите им имена. Претърпели неимуществени вреди и в емоционален план,  създадено им бил психологически и физически дискомфорт. Процесната статия предизвикала негативни коментари по техен адрес. С оглед изложеното ищците молят да бъде постановено решение, с което да бъде осъден ответникът да им пати по 4500 лв. на всеки, представляващи обезщетения за претърпени неимуществени вреди, вследствие отпечатване и разпространяване  на процесната статия.

Ответникът оспорва исковата молба изцяло като неоснователна и недоказана. Твърди, че авторът на статията възпроизвежда информация от трето за делото лице и така е изпълнил задължението си да информира обществото за събитията от обществения живот. На следващо място твърди, че не може да се изведе извод, че статията касае именно ищците. Освен това заявява, че статия със същото съдържание е публикувана и в друг ежедневник, поради което твърдените вреди може да са в причинна връзка именно с него. Евентуално оспорва размера на претендираното обезщетение.

            След преценка доводите на страните и доказателствата по делото настоящият съдебен състав намира за установено следното от фактическа страна:

 

Представен по делото е екземпляр от в-к „Телеграф" от дата 11.07.2015 г.

Представена по делото е статия на информационна агенция „Пик" от 10.07.2015 г., както и статия във в-к „Монитор" от 11.07.2015 г.

Представено по делото е решение по гр. д. №41259/215 г., СРС, 33-ти с-в, за което няма отбелязване да е влязло в сила.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Г. и Л..

Свидетелят Г. заявява, че познава ищеца Г. от около 10 години, знае с какво се занимава, а именно реагира в случаи на решения, казуси, случки в посока защита свободата на словото, гражданите и правата им. Спомня си публикация на в-к „Телеграф", в която се твърди, че ищецът заедно с други лица, е плащал на протестиращи хора. Знае, че това не е вярно, тъй като самият свидетел бил част от протестиращите. А. се чувствал зле,  тъй като това твърдение сривало авторитета му на честен, правдив и защитаващ гражданските каузи.  Споделил, а и било видимо, че се чувствал зле, а свидетелят, бивайки психолог по професия, го определя като човек на ръба на депресивно състояние. Ищецът споделил със свидетеля, че всеки, който го познавал, го питал дали е правил „подобни неща". Поддържа, че не е се е случвало това, за което се пише в статията. Чул за конкретната статия и я прочел.

Свидетелката Л. заявява, че познава Ц. от 2007 г., от когато работят заедно. Спомня си протеста срещу главния прокурор, в който също участвала. Заявява, че всичко започнало с публикация в сайта на ПИК, доразвита впоследствие в „Монитор" и „Телеграф", в последния от които обявена като новина. Конкретно за публикацията в „Телеграф"  твърди, че пишело, че А. и А. раздавали по 50 лв. за участие в процес срещу Ц.. Статиите били въртени в публичното пространство доста дълго време., често ги коментирали. Първоначално ищцата била разстроена, после се ядосала, което, по мнение на свидетелката, я направило неработоспособна. Питали я: „Т., вярно ли е?", което означавало, че е пробудило съмнение. След въпрос на адв. С., процесуален представител на ответника, свидетелката уточнява, че последното, а именно, че ищцата е била питана „Т., вярно ли е?", се отнася за статията в „Телеграф".

 

 

Софийски районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира от правна страна следното:

 

Предмет на разглеждане в настоящото производство е претенция за ангажиране на  гаранционно – обезпечителната отговорност на ответника за  противоправно поведение на лица, на които е възложило работа, което поведение се изразява в незаконосъобразни действия по разгласяване позорни, неотговарящи на истината, за ищеца обстоятелства.

За ангажирането на отговорността на възложителя ищецът носи тежестта да докаже по делото пълно и главно следните предпоставки: 1) правоотношение по възлагане на работа, 2) противоправно поведение от страна на  изпълнител на работата при или по повод изпълнението на възложена работа, настъпили вреди и причинна връзка между противоправното поведение и вредите.

С определение от 23.06.2016 г. съдържащо проект за доклад по делото, обявен за окончателен, без да е оспорен от страните, съдът е признал  за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на 11.07.2015 г. във в-к Телеграф е била публикувана статия с посочено в исковата молба заглавие и съдържание. Също така не се нуждае от доказване и обстоятелството, че ответникът е издател на посоченото в исковата молба печатно издание, а именно в-к „Телеграф", както и обстоятелството, че служител на ответника е съставил процесната публикация.

Твърденията в статията несъмнено са позорящи и обидни и са от естество да накърнят правото на добро име на ищците, което е абсолютно субективно неимуществено право на физическите лица. Накърняването му без основание е противоправно. Разгласените с процесните статии обстоятелства за ищеца са позорни от гледна точка на съвременните обществени разбирания за морал и благоприличие.

В настоящия случай субект на това защитимо право са личности, за които се прави внушение, че участват в организирането на протест не с идеологически характер, а  такъв, който има финансов аспект и обслужва определени интереси. Само по себе си това не съставлява престъпление, но е морално укоримо поведение. Доказателства, че твърденията в статиите са верни, не бяха ангажирани от ответника, чиято е доказателствената тежест. Нещо повече- разпитаните свидетели, които са в близкия кръг на ищеца и са запознати с неговото ежедневие, опровергават твърденията в статията.

Неоснователно е възражението на ответника, че не може да се обоснове извод, че процесните статии се отнасят именно до ищците. Имената им са  не само споменати в статията, а са изписани на заглавната страница, с което се прави внушение, че не просто са участвали в платеното набиране на хора за протеста, а че са сред неговите организатори и главни действащи лица.

Неоснователно е и възражението на ответника, че статията просто препредава информация, публикувана по-рано от агенция „ПИК". Действително се установява от представеното по делото доказателство, че има друга публикация  на сайта на информационната агенция, но също така се установява, че към процесната статия има допълнения, както и съществени различия, поради което не може да се възприеме тезата за простото и коректно „препредаване" на същата  по смисъла на цитираното в отговора на исковата молба решение по чл. 290 ГПК. Едно от съществените различия между двете е, че в статията на ИА „Пик" името на ищцата Ц. само е споменато и то не като лице, заплащало въпросните суми, а само в качеството й на участник в някаква среща, на която „се зародила идеята за протест". Името на другия ищец изобщо не е включено.

Неоснователно е релевираното възражение на ответника, позовавайки се  на чл. 40 от Конституцията на Република България, че свободата на печата и другите средства за масова информация дава правото на личността и на социалната общност да бъде информирана и посочват, че това е функцията на медиите. Действително свободата на печата и средствата за масова информация, както и правото на мнение и на търсене и разпространяване на информация, са защитени от чл. 40, ал.1, чл. 39, ал.1 и чл. 41, ал.1 от Конституцията на Република България, но правото на ответника да извършва тази публикация не може да бъде противопоставено на правото на ищеца на неприкосновеност на личния живот по чл. 32 КРБ. Свободата на словото не е абсолютна, а се разпростира до пределите, след които вече се засягат чужди субективни права и конституционни ценности, каквито са доброто име, честта и правата на други граждани. 3аписаната в чл. 40, ал.1 от Конституцията свобода на печата и средствата за масово осведомяване е свързано с правото на личността да бъде информирана по въпроси, които представляват обществен интерес. В нейното съдържание не се включва предоставена възможност за разпространяване на неверни данни, засягащи лични граждански и човешки права и не предпоставя налагане на негативен подтекста/ В този смисъл Решение № 404 от 13.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 907/2009 г., III г. о., ГК/.

Въз основа на показанията на свидетелите съдът намира за доказано негативното отражение на публикацията върху състоянието на ищците. Свидетелите посочват, че статията във в-к „Телеграф" е довела до посочените настъпили вреди, поради което съдът приема, че е доказано наличие на причинно-следствената връзка между същите с процесната статия. От свидетелските показания, а и от представеното по делото от  ищеца Г.  решение по гр. д. №41259/2015 г., СРС, 33-ти с-в обаче е видно, че настъпилите  за Ц.  неимуществени вреди са следствие както  на процесната статия, така и на   публикуване на няколко  други статии, касаещи едно и също събитие- протеста срещу главния прокурор. За това свидетелства свидетелката Л., която не разграничава процесната статия по ефекта си спрямо ищцата, а говори общо за статиите, които били „въртени в публичното пространство дълго време". За конкретната статия споменава отделно само по отношение обстоятелството, че хора са питали Ц. дали написаното е вярно. Поради това съдът приема, че за установените в настоящото производство вреди е допринесла не само процесната статия, а и наличието на още поне две статии, касаещи едно и също събитие, което следва да бъде взето предвид при определяне размера на дължимото обезщетение.

Така от събраните по делото доказателства безспорно се установи наличието на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане съгласно разпоредбата на чл. 45, ал.1 от ЗЗД.

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост на основание чл. 52 ЗЗД. Съгласно чл. 51, ал. 1, изр. 1 ЗЗД обезщетение при деликтната отговорност се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Т.е. всяка неимуществена вреда, всяко неприятно изживяване, което е достатъчно интензивно и/или продължително и е в причинно-следствена връзка с деликта, подлежи на обезщетяване.

По отношение на размера на дължимото обезщетение за ищеца Г. съдът взе предвид установените, описани по-горе, негативни преживявания на ищеца. В конкретния случай съдържанието на процесната статия е достигнало до неограничен кръг от хора. Разгласените обстоятелства са обидни за ищеца и са уронили достойнството и доброто му име, причинили са му неудобство и интензивни негативни емоции- свидетелят го определя като „на ръба на депресията". Уронено е доброто име на човек, който е познат в обществото, видно от събраните по делото доказателства. Като взе предвид всички тези, установени от събраните по делото доказателства, обективни обстоятелства, които са от значение за определяне на обезщетението за настъпилите неимуществени вреди и съобразявайки се с принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът счита, че обезщетение в размер на 2500 лв. би възмездило ищеца Г. в пълна степен за претърпените от него неимуществени вреди от процесната статия.

По отношение на размера на дължимото обезщетение за ищцата Ц. съдът взе предвид установените, описани по-горе, негативни преживявания на ищцата. Относно конкретните съображения, служещи като основание за определяне на обезщетението важи казаното и установеното по-горе за ищеца Г.. Съдът взима предвид обаче и обстоятелството, установено и анализирано по-горе, а именно, че за настъпване на установените в настоящото производство вреди е допринесла не само процесната статия, а и наличието на още поне две статии, касаещи едно и също събитие-протеста срещу главния прокурор. Поради това и като взе предвид всички тези, установени от събраните по делото доказателства, обективни обстоятелства, които са от значение за определяне на обезщетението за настъпилите неимуществени вреди и съобразявайки се с принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът счита, че обезщетение в размер на 1500 лв. би възмездило ищцата Ц. в пълна степен за претърпените от нея неимуществени вреди от процесната статия, която е предмет на разглеждане в настоящото производство.

 

По разноските:

С оглед изхода на спора разноски следва да се присъдят в полза на ищците, съответно в полза на А. Г. 100 лв., на А. Ц. 243.33 лв.  Ответникът има право на разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете, но доказателства за направени такива не са представени, съответно не се присъждат.

 

При тези мотиви Софийски районен съд

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

            ОСЪЖДА  [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място],  [улица], да заплати на А. Г. Г., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк], [жилищен адрес] на основание чл. 49 вр. чл.45  ЗЗД сумата от 2500 лева, главница, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие отпечатване и рапространяване  на процесната статия, публикувана на 11.07.2015 г. във в-к „Телеграф", като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 4500 лв.

            ОСЪЖДА  [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място],  [улица], да заплати на А. Д. Ц., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място],   [улица], ет.5, ап.5  на основание чл. 49 вр. чл.45  ЗЗД сумата от 1500 лева, главница, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие отпечатване и рапространяване  на процесната статия, публикувана на 11.07.2015 г. във в-к „Телеграф", като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 4500 лв.

ОСЪЖДА  [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място],  [улица],  да заплати на А. Г. Г., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк], [жилищен адрес]  на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 100 лв. разноски в настоящото производство, съразмерно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА  [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място],  [улица], да заплати на А. Д. Ц., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място],   [улица], ет.5, ап.5  на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 243.33 лв. разноски в настоящото производство, съразмерно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА  [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място],  [улица], да заплати на адв. К. Р. К., ЕГН [ЕГН], САК, с адрес на кантората: [населено място],  [улица], на основание чл. 38 ЗАдв. сумата от 302.78 лв., адвокатско възнаграждение в настоящото производство, съразмерно с уважената част от иска.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                   СЪДИЯ:

 

Решение № 15030 - дело клевета

Решение № 15030 от 29.09.2016 г. на СРС по гр. д. № 52881/2015 г  

Решение № 15030 от 29.09.2016 г. на СРС по гр. д. № 52881/2015 г.

Данни за делото

Съд: Софийски районен съд

Вид на делото: Гражданско дело

Номер на делото: 52881

Година: 2015

Съдебен състав / Съдия: Райна Мартинова

Данни за акта

Вид на акта: Решение

Номер на акта: 15030

Дата на постановяване: 29.09.2016 г.

Дата на влизане в сила:

Статус на акта: Не е влязъл в сила

Дата на постановяване на мотива:

Данни за изпращане в по-висша инстанция

Съд:

Изходящ номер:

Година:

Тип на документа:

Дата на изпращане:

Резултат от обжалване:

Решение

№ 15030 от 29.09.2016 град София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, І Гражданско отделение, 29 състав в публично заседание на шести юли

две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА

при секретаря Валентина Милованова разгледа докладваното от с ъ д и я М. гражданско дело № 52881

по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от А. Х. П. против  "7 Д.С." Е., с

която е предявен иск с правно основание чл. 49 във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите.

 

Ищецът  твърди,  че  "7  Д.  С." Е.  е  издател  на  вестник  "7  Д.  С.".  Твърди,  че  в  брой...  на  вестник  на вестника от 23.07.2015 г. били публикувани няколко статии, в които се коментирала личността на А. Х. П., както следва: 1. На стр. 2 била публикувана статия със заглавие "С  новите си  дрехи  "Л." се оказа чисто гол".  Като автор на статията е посочен С. К.. В публикацията било посочено, че във  футболния клуб "Л." "...се явиха двама измамници". "А. П...изненадващо обаче вместо да каже, че нещата не са добре и куцат, че селекция е нужна, но незнайно защо не се прави, и че отборът не играе нищо, той си замълча" "М. Т. и А. П. съблякоха К.  Д..  Тези  двамата  решиха,  че  могат  да  си  направят  от  "Л."  собствено  ..."  "Единият  ще  лъже  и  ще  се упражнява на гърба на футболния клуб, а другият просто ще го пази и няма да го пипа", "...подиграха се с К  

Д.", "...направиха го за смях"  

2. На страница 3 от вестника била публикувана статия със заглавие "За какво са ти играчи с 35 000 евро месечна заплата срещу "П." и  "Л." (ПД). Поместената статия нямала посочен  автор. В нея било поместено следното твърдение: "...тези, които бяха поставени да управляват от К. Д., направиха всичко възможно да се провалят..."  

3. На страница 3 била публикувана и статия със заглавие "Кои са виновниците за провала", като отново не  бил  посочен  автор  на  статията.  В  началото  на  статията  било  посочено:  "Излезе  П.,  чиято  основна функция е да приказва празни приказки, и го доказа за пореден път ...няма смисъл да мисли и да преспива, защото, когато трябваше да си впрегне сивото вещество, той и тези около него спяха". Освен това в статията имало отделна секция, наименована "А. П.". В нея се съдържали следните публикации: "реши, че с интриги, сплетничене  и  подмазване  се  стига  далеч",  "...никой  в  клуба  не  приема  изпълнителния  директор  П  

насериозно...", "...той  направи  всичко възможно да се прави  на палячо", "вече е станал за смях.  Няма  как футболистите му да го приемат сериозно...", "...Много е лесно  да  си  на  върха,  когато  нещата  вървят.  Да, тогава  циркаджиите  се  радват  най-много,  скачат,  търкалят  се,  какво  ли  още  не...",  "Думите  на  П.  ...  са най-долното и грозно подмазвачество в историята на българския футбол." 4. На страница 4 била поместена статия със заглавие "Що за мъж  е  П.!" с  автор  П.  г.  В  статията  се съдържали следните коментари: "Не го знам този треньор, какъв и що е...", "Та да го питам сега, време ли е още за мъже и той мъж ли е, или е мъж само като дойде време за заплата? Щял да преспи, щял да мисли, ама той и цял месец да спи, все тая. Нито може да мисли, нито по футболни въпроси да се изказва, а и нищо от футбол не разбира. Сега да го видя що за мъж е." Поддържа,  че  с  изложеното  в  статиите  ищецът  бил  представен  като  непрофесионалист,  който  не разбира  от  работата  си,  върши  я  небрежно,  като  дори  умишлено  цели  провал  на  футболния  отбор  

Представен бил като човек, който не мисли и не разбира от работата си  и  от футбол, който е неглижирал ангажиментите си, интригантства и не осъществява контрол върху дейността на професионалния футболен клуб "Л.". Твърди, че изнесената информация е невярна, обидна, опозоряваща и  изключително унизителна за  ищеца  в  личен  и  професионален  план,  накърнявала  доброто  му  име  в  обществото  и  авторитета  и репутацията  му  като  професионалист,  причинявала  му  и  продължавала  да  му  причинява  множество негативни  емоции  и  силен  психически  стрес.  Публикациите  уронили  доброто  му  име,  както  и професионален авторитет, престижа и репутацията му не само сред личните му и професионални познати, но и пред множество читатели на изданието. Публикациите причинявали  и  продължавали  да причиняват на  ищеца  множество  негативни  преживявания,  като  го  подлагат  на  интензивен  емоционален  стрес  

Изпитвал силно  неудобство  и  срам  във  връзка  с  даване  на  обяснения  за  приписваното  му незаконно  и неморално поведение и оправдания за неистини. Отразили се и крайно негативно и върху професионалния му авторитет, граден от доверителя ми дълги години и с цената на много усилия. Написаното в процесиите статии имаше широк отзвук и  сред професионалния му кръг, както и  сред хората, с които доверителят ми живее  и  контактува.  Неверните  твърдения  оказали  крайно  негативно  влияние  на  репутацията  му  на професионалист,  способен  обективно,  подготвено,  законосъобразно  и  квалифицирано  да  изпълнява професионалните  си  задължения.  Причинили  му  и  силно  притеснение  на  доверителя  ми  относно влиянието  на  публикуваните  твърдения  и  последиците  от  тях  върху  взаимоотношенията  му  със собствениците на футболния отбор, отношенията с колегите  му и  играчите  в  отбора,  както  и  въобще  на начина, по който го възприемали околните. Това го накарало да се затвори в себе си  и  да общува с много ограничен  брой  хора, на които има пълно доверие -  с неговото семейство  и  с  най-тесен  кръг  от  негови приятели. Изпитвал страх, че някой негов близък или  познат е прочел статиите.Моли  ответникът да бъде осъден  да  му заплати  по  5000  лева,  представляваща  обезщетение  за  причинени  неимуществени  вреди, причинени чрез публикуване от ответника на статиите в брой от 23.07.2015 г. - "С новите си дрехи "Л." се оказа чисто гол", "За какво са ти 35 000 евро заплати срещу П. и Л. (ПД)", "Кои са виновни за провала" и "Що за мъж е П.?". Претендира направените по делото разноски  

Ответникът  "7  Д.  С." Е.  в  отговора  на  исковата  молба  поддържа,  че  не  е  пасивно  легитимиран  да отговаря по предявените искове, тъй като не е посочена връзката между лицата, публикували  процесните статии. Поддържа, че публикуваните статии са коментар на С. К. и П. Г., като те не са информативни и не отразяват факти от обективната действителност. Авторът С. К. е изразил отрицателното си мнение, а П. Г  

бил трето лице, на което ответникът не е възлагал работа.Поддържа, че доколкото коментарите са мнения, то те не могат да бъдат клеветнически. Моли предявения иск да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото разноски  

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и  обсъди  доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното: Не е спорно между страните, че в брой .... от 23.07.2015 г. на вестник "7 Д. С." са публикувани статиите "С новите си дрехи "Л." се оказа чисто гол", "За какво са ти 35 000 евро заплати срещу П. и Л. (ПД)", "Кои са виновни за провала" и "Що за мъж е П.?", в  които се съдържат изявления с посоченото в  исковата молба съдържание. Не е спорно, че издател на вестник "7 Д. С." е ответното дружество  

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите М. Х. П., И. Е. Я., С. П. К. и П  

Ц. г. В показанията си свидетелят С. К. заявява, че работи на трудов договор при ответника като репортер от 2011 г. и е автор на статията: "С новите си дрехи "Л." се оказа чисто гол", както и на статиите "За какво са ти играчи с 35 хил. евро месечна заплата срещу "П." и "Л." и "Кои са виновниците за провала". Установява, че от 2012 г. е ресорен  репортер на вестника  за  "Л.",  като  в  тази  връзка  посещавал  мачове,  тренировки, подготвителни лагери. В тази връзка познавал и А. П. - изпълнителен директор на клуба, който е отговорен за ежедневната работа. През него минавали  всякакви  решения.  През  лятото  на  2015  година,  месец  юни, отборът бил напуснат от 6  основни  футболисти,  а  в  началото  на  лятната  подготовка  нямало  и  треньор  

Старият  треньор  Г.  Д.  бил  с  изтекъл  срок  на  договора,  а  нов  треньор  нямало.  Свидетелят  заявява,  че процесните  статии  били  написани  след  отпадането  на  "Л." от  квалификациите  за  "Шампионска  лига"  - втори предварителен кръг. Отборът загубил поредни мача през лятото, два мача с "М." и между тях един мач с "Л." в А група. Участието на "Л." в Шампионска лига било определено като цел на сезона 2015 -  2016 г  

Свидетелят заявява, че преди тези статии не е имал лошо отношение към г-н  П., но неуспехите на отбора налагали  да  се  пише  критично  като  се  отразява  моментното  състояние  на  клуба,  треньора  и  играчите  

Установява,  че  в  статията  "С  новите  дрехи  "Л." се  оказа  чисто  гол" използвал  перифраза  на  приказката "Новите дрехи на царя" по А.. Изразява мнението си, че директорите на клуба са отговорни за представянето на отбора, като отговорността  на  П.  е  в  това,  че  той  участва  при  одобряване  на  селекцията,  той  прави транферите.  Установява,  че  с  израза  "Съблякоха  К.  Д."  е  имал  предвид,  че  отборът  отпаднал  от Шампионската  лига  и  е  загубил  доста  пари.  Причината,  поради  която  е  използвал  израза:  "двама измамници" била, че през лятото на 2015 година било обяснено, че "Л." тръгва за влизане в  Шампионска лига отново,  както  година  по-рано.  Това  нещо  не  се  случило.  С  оглед  на  скъпата  селекция,  на  добрите футболисти,  които  довели,  очевидно  ръководителите  не  са  си  свършили  работата.  Те  умишлено  или неумишлено били "измамили шефа си" за това, че ще влязат в  Шампионска лига. Свидетелят заявява, че в статията "За какво са ти играчи със заплати 35 хил.евро месечна заплата" е направил констатации на база на наблюденията си във връзка със селекцията и представянето на отбора. В статията "Кои са виновниците за провала"  имал  предвид,  че  П.  казвал  публично,  че  не  разбира  от  футбол  и  не  е  компетентен  по спортно-техническата част. След загубата от "М." ищецът заявил публично, че се извинява на двамата братя Д. Това свидетелят определя като "празни приказки". В третата статия свидетелят отразил, че когато отборът побеждавал през 2013, 2014 г. П. имал "басове при  дадена победа". Бръснал си  главата, скачал с парашут, което  свидетелят  отразил  в  статията  си  и  изразил  мнение,  че  ищецът  се  прави  на  палячо.  Свидетелят установява, че след изготвяне на статиите,  те  минават  през  шеф на  отдела  във  вестник  "7  Д.  С.",  който преценява дали да се публикуват, след което се преценява и от отговорния редактор за деня  

В показанията си  свидетелят  П.  Г.  заявява,  че  като  футболен  специалист  е  давал  много  интервюта  

Преди интервюто, озаглавено "Що за мъж е П.", ищецът преди срещата между "Л." и "М." казал, че е "време за мъже", което означавало  да  се  представят  мъжки.  Свидетелят  заявява,  че  е  използвал  израза,  за  да  даде становището си  за мача, как е  протекъл  и  начинът,  по  който  е  завършил.  В  статията  си  свидетелят  бил изразил мнението си, че П. не е футболен специалист и няма знания да прецени къде е проблемът в играта на отбора  

В показанията си свитетелката М. П. -  сестра на ищеца установява, че след публикуване на статиите брат й бил притеснен, защото се накърнявало неговото достойнство и  неговия имидж. Имал притеснения как ще реагират децата му на написаното, тъй  като били  тийнейджъри. Във  В., от където били  ищецът и свидетелката, имало подхвърляния и обиди по адрес на П.. Свидетелката заявява, че много от приятелите и познатите на брат й били повлияни от написаното във вестника, тъй като той се ползвал с добра репутация и това се отразило зле психически на брат й. Негови познати му се обаждали и му се подигравали.Той даже искал да се откаже от работа си. С  тази  статия било съобщено на цяла България, че той  не си  разбира от работата. Неговото достойнство било силно накърнено  

В показанията си  свидетелят И. Я. -  лекар  на  ФК  "Л." установява,  че  след  излизане  на  статиите  ги коментирал  с  П..  Ищецът  му  споделил  огорчението  си  от  написаното  за  него.  Той  приемал  това изключително тежко. В първите дни  след публикуване на статиите П. не показал, че  преживява  дълбоко нещата,  но  скоро  свидетелят  забелязал  външна  промяна  в  него.  Ищецът  му  споделил,  че  преживява написаното.  Споделил  притеснението  си  от  мнението  на  познатите,  роднините,  близките,  както  и  на служителите на клуба. Преди  бил контактен, лъчезарен, а после изгубил усмивката си. Споделил,  че  има проблеми  със съня, което се отразявало  на  трудоспособността  му.  Необходимо  му било  повече  време  за концентрация и вътрешна мобилизация, за да извършва обичайните си ангажименти. Свидетелят забелязал промяна в  начина на хранене на ищеца, които довели  до стомашни  проблеми, заради  които  започнал  да приема медикаменти  

При така установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА следното: Съгласно разпоредбата на чл. 49 от Закона за задълженията и  договорите този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността по този законов текст е различна от договорната и деликтната отговорност, тъй като тя  изисква  чуждо  противоправно  и  виновно  поведение,  с  което  са  причинени  имуществени  и неимуществени вреди на пострадалия. В този смисъл тя е гаранционно-обезпечителна. Юридическото лице отговарят не за своя вина - действие или бездействие, а заради вината - действието или  бездействието на свои работници или служители, респ. изпълнители, на които са възложили работа. В конкретния случай, не е спорно между страните, а и се установява от събраните по делото доказателства, че процесните статии са изготвени и отпечатани по възлагане от ответника. В този смисъл, неоснователно се явява възражението на ответника,  че  не  е  пасивно  легитимиран  да  отговаря  по  предявения  иск  за  обезщетяване  на  вреди, причинени от използвани в публикуваните статии изрази  

Следователно  основателността  на  предявените  искове  е  поставена  в  зависимост  от  това  да  се установи, че използването на процесните изрази в публикации представлява противоправно деяние, което е довело да накърняване на защитен от закона правен интерес или субективно право или е засегнал честта и достойнството на ищеца. Използваните от авторите на статиите изрази могат да бъдат противоправни, ако накърняват правата и  доброто  име  на  ищеца,  доколкото  честта  и  достойнството  на  личността  е  правно значима  ценност,  която  е  защитена  от  законоустановения  ред  като  субективно  право  от  категорията  на абсолютните  права  (чл.  32  от  Конституцията  на  Република  България).  Следователно  казването  или извършването  на  нещо  унизително  за  честта  и  достойнството  на  другиго  в  негово  присъствие  е противоправно деяние - обида (чл. 146, ал.1 от НК). Противоправно деяние е и разгласяването на позорно обстоятелство и приписването на престъпление - клевета (чл. 147, ал.1 от НК). С тези деяния се накърнява правото на чест и  достойнство на лицето и  положителната обществена оценка за личността му, неговата самооценка  

Унизителният характер на използваните от авторите на публикуваните от ответното дружество статии изрази, посочени в исковата молба, следва да се преценява с оглед общоприетите морални норми, като не следва да се установява дали казаното отговаря на действителността и дали дадената оценка е основателна  

Използваните от авторите изрази в процесните статии, предмет на предявения иск отразяват субективната им преценка в  относно представянето на ФК  "Л.", която е огласена чрез публикуване в  печатно издание  

Доколкото субективната оценка не представлява факт, който да подлежи на доказване, то тя не може да бъде преценявана дали е правилна или неправилна. В този смисъл в предмета на доказване по делото може да се установява  съществуването  или  несъществуването  на  разгласено  от  ответника  обстоятелство,  но  не  и неговата оценка и  интерпретация на факти. В този  смисъл, не е налице  противоправно  деяние,  за  което ответникът като възложител на статиите да носи отговорност  

Отговорността  на  възложителя  на  статиите  може  да  бъде  ангажирана  само,  ако  изявленията, обективирани в статиите, представляват обида. При анализ на съдържанието на изявленията, публикувани от ответника не съдържат обидни квалификации, доколкото съставляват критична оценка за поведението и професионалните  качества  на  ищеца.  Действително  изразите  "появиха  се  едни  измамници",  "направи всичко възможно да се прави на палячо" и др. извадени от контекста на статиите създават впечатление за насочена към А. П. обида. От целия текст на статията "С новите си дрехи Л. се оказа чисто гол" и  "Кои  са виновниците за провала" следва изводът, че изразът "появиха се едни измамници" не е насочен  конкретно към личността на А. П., а дадената оценка за дейността му е пресъздадена чрез препратки към приказката на Х.Кр. А. "Новите дрехи на царя", а изразът "направи всичко възможно да се прави на палячо" представлява критична оценка за поведението на ищеца  

Използваните  изрази  не  осъществяват  и  признаците  на  клеветнически  твърдения,  доколкото последните по правило представляват разгласяването за другиго на конкретни  обстоятелства, определени факти, които са позорни - неприемливи от гледна точка на общоприетите морални норми и предизвикващи еднозначна негативна оценка на обществото. Позорно обстоятелство е конкретен  неистински  факт, който или  дава  конкретна  информация  за  определени  негативни  прояви  на  личността  или  са  илюстрация  за определени  негативни  последици  от  поведението  му.  Правно  значение  на  приписаните  неистински обстоятелства има обаче, ако те са обективно позорни. Използваните в статиите изрази обаче, не може да се приеме,  че  изнасят  информация  за  действия  на  ищеца,  които  са  неморални,  недостойни  или  да предизвикват еднозначна отрицателна оценка на обществото. Без значение е дали ищецът се е почувствал засегнат.  Чувствата  са  неговото  субективно  преживяване,  което  не  може  да  ангажира  отговорността  на ответника  

Предвид на изложеното, предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло  

Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 1330 лева - платено адвокатско възнаграждение  

Воден от горното, Софийски районен съд, 29 състав Р Е Ш И: ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Х. П., ЕГН-[ЕГН], [населено място], [улица], вх. ет. ап. против "7 Д.С." Е., ЕИК- със седалище и адрес на управление [населено място], [жк], [улица], ет. .... иск с правно основание чл  

49 във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите за заплащане на сумата от 5000 (пет хиляди) лева, представляваща обезщетениеза неимуществени  вреди, причинени  от  изразите: "във  футболния  клуб "Л." "...се явиха двама измамници", "А. П...изненадващо обаче вместо да каже, че нещата не са добре и куцат, че селекция е нужна, но незнайно защо не се прави, и че отборът не играе нищо, той си замълча" "М. Т. и А  

П. съблякоха К. Д.. Тези двамата решиха, че могат да си направят от "Л." собствено АД." "Единият ще лъже и ще се упражнява на гърба на футболния клуб, а другият просто ще го пази и няма да го пипа", "...подиграха се с К. Д.", "...направиха го за смях", използвани в статия със заглавие "С новите си дрехи  "Л." се оказа чисто гол", публикувана в брой ... на вестник "...." от 23.07.2015 г. като неоснователен  

ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Х. П., ЕГН-[ЕГН], [населено място], [улица], вх. ет., ап. против "7 Д. С." Е., ЕИК-.........., със седалище и  адрес  на  управление  [населено  място],  [жк],  [улица],  ет.  ...  иск  с  правно основание чл. 49 във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите за заплащане на сумата от 5000 (пет хиляди) лева, представляваща обезщетениеза неимуществени  вреди,  причинени  от  изразите: "...тези, които бяха поставени да управляват от К. Д., направиха всичко възможно да се провалят...", използвани  в статия със заглавие "За какво са ти играчи с 35 000 евро месечна заплата срещу "П." и "Л." (ПД), публикувана в брой ... на вестник "...." от 23.07.2015 г. като неоснователен  

ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Х. П., ЕГН-[ЕГН], [населено място], [улица], вх., ет., ап. против "7 Д. С." Е.,  ЕИК-..........  със  седалище  и  адрес  на  управление  [населено  място],  [жк],  [улица],  ет.  ...иск  с  правно основание чл. 49 във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите за заплащане на сумата от 5000 (пет хиляди) лева, представляваща обезщетениеза неимуществени вреди, причинени от изразите: "Излезе П., чиято основна функция е да приказва празни приказки, и го доказа за пореден път ...няма смисъл да мисли и да преспива, защото, когато трябваше да си впрегне сивото вещество, той и тези около него спяха", "реши, че с интриги, сплетничене и подмазване се стига далеч", "...никой в клуба не приема изпълнителния директор П. насериозно...", "...той направи всичко възможно да се прави на палячо", "вече е станал за смях. Няма как футболистите му да го приемат сериозно...", "...Много е лесно  да  си  на  върха,  когато  нещата  вървят.  Да, тогава  циркаджиите  се  радват  най-много,  скачат,  търкалят  се,  какво  ли  още  не...",  "Думите  на  П.  ...  са най-долното и грозно подмазвачество в историята на българския футбол.", използвани в статия със заглавие "Кои  са  виновниците  за  провала",  публикувана  в  брой  ...  на  вестник  "......"  от  23.07.2015  г.  като неоснователен  

ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Х. П., ЕГН-[ЕГН], [населено място], [улица], вх., ет. ап. против "7 Д. С." Е.,  ЕИК-.......,  със  седалище  и  адрес  на  управление  [населено  място],  [жк],  [улица],  ет.  ..иск  с  правно основание чл. 49 във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите за заплащане на сумата от 5000 (пет  хиляди)  лева,  представляваща  обезщетениеза  неимуществени  вреди,  причинени  от  изразите: "Не  го знам този треньор, какъв и що е...", "Та да го питам сега, време ли е още за мъже и той мъж ли е, или е мъж само като дойде време за заплата? Щял да преспи, щял да мисли, ама той и цял месец да спи, все тая. Нито може да мисли, нито по футболни въпроси да се изказва, а и нищо от футбол не разбира. Сега да го видя що за мъж е.", използвани в статия със заглавие "Що за мъж е П.!", публикувана в  брой  .... на вестник "...." от 23.07.2015 г. като неоснователен  

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК А. Х. П., ЕГН-[ЕГН], [населено място], [улица], вх., ет. ап  

да заплати на "7 Д. С." Е., ЕИК............, със седалище и адрес на управление [населено място], [жк], [улица], ет. сумата от 1330 (хиляда триста и тридесет) лева, представляващи направени по делото разноски  

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните пред Софийски градски съд  

РАЙОНЕН СЪДИЯ: