петък, 17 юли 2015 г.

Решение № 7628 от 24.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11387/2014 г., III о., докладчик съдията Петя Желева

чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ

 
 


________________________________

Производството е по реда на чл. 208 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационната жалба на Николай Огнянов Маринов от гр. Бургас, чрез пълномощник адв. Надежда Арнаудова от АК - Бургас против Решение № 1127/25.06.2014 г. постановено по Адм. дело № 804 по описа за 2013 г. на Административен съд - Бургас.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касатора твърди, че съдът не се е произнесъл по направени с исковата молба доказателствени искания и не е обсъдил доводите в исковата молба, с което е нарушил правото му на защита. Твърди, че съдът след като приел голяма част от твърденията в исковата молба, игнорирал приложението на чл. 3 от ЗИН, както и приложението на чл. 3 от Европейската конвенция по правата на човека и основните свободи и неправилно приел липса на незаконосъобразно бездействие от страна на затворническата администрация. Моли съдът да постанови решение, с което отмени оспореното решение на Административен съд - Бургас и реши спора по същество, като уважи предявените искове, както и му се присъдят направените по делото разноски.

Ответникът - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - гр. София, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба, като неоснователна. Моли съдът да постанови решение, с което остави в сила оспореното решение на Административен съд - Бургас.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е предявена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срок, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С обжалваното решение, Административен съд - Бургас се е произнесъл по иска на Николай Огнянов Маринов против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - гр. София, основан на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 65 000 лева от незаконосъобразни действия и бездействия на служители на ответника да му осигурят битови условия и медицинско обслужване за периодите от 23.04.2012 г. до 30.07.2012 г. и от 20.08.2012 г. до 19.10.2012 г., през които е изтърпявал наказание "лишаване от свобода" в Затвора - Бургас, като е отхвърлил така предявения иск, като неоснователен и осъдил Николай Огнянов Маринов да заплати на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - гр. София направените по делото разноски в размер на 2 480 лева.

За да обоснове този резултат съдът е приел за установено от фактическа страна, че за посочените в исковата молба периоди от 23.04.2012 г. до 30.07.2012 г. и от 20.08.2012 г. до 19.10.2012 г., Николай Огнянов Маринов е изтърпявал наказание "лишаване от свобода" в Затвора - Бургас в килии с други настанени лица, като общата жилищна площ на човек е била по-малко от 2 кв. м. на човек, при лоши битови условия, съгласно показанията на свидетелите Стоянов и Маринов, а именно пренаселени килии, без климатизация, слабо осветени, при възможност да се ползва топла вода по график, а студена вода само през деня от 08.30 часа до 20.00 часа, както и че след 20.00 часа лишените от свобода нямали достъп до тоалетна и течаща вода. Въз основа на медицинска справка, издадена от медицински център на Затвора - Бургас, съдът приел за установено, че на Николай Огнянов Маринов бил извършен първоначален преглед при настаняване в Затвора, същия съобщил за хипертонична болест и бронхиална астма, но не представил медицински документи за тези страдания, а и в последствие не търсил услугите на специалист, като в същото време от друг документ - копие от книга за лишените от свобода, съдът приел, че Маринов се възползвал от медицинска помощ и му било предписано лечение. Също така съдът е приел за установено, че в Затвора - Бургас достъпа до Медицински център бил по график, а при спешни случаи и извънредно.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, Административен съд - Бургас е направил правен извод за неоснователност на предявения иск по съображения, че не са доказани незаконосъобразни фактически действия и бездействия на административен орган при упражняване на административна дейност, не е доказана пряка причинна връзка между временните неразположения на ищеца и незаконосъобразни действия на администрацията на затвора, тъй като от събраните доказателства не можело да се установи как и доколко пребиваването на ищеца в затвора се е отразило на здравословното му състояние, а установената липса на санитарен възел, течаща вода в килията и установените пропуски в медицинското обслужване, макар и да създавали обичаен дискомфорт и неудобство, не били до степен, за да се квалифицират като "причиняващи страдание и унизяващи достойнството". При тези правни съображения, съдът е заключил, че не са налице елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, което обуславяло неоснователност на исковата претенция.

Оспореното решение е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

На първо место, настоящата инстанция констатира, че с подадената до Административен съд - Бургас искова молба, ищецът Николай Огнянов Маринов е направил доказателствени искания, формулирани под точки 5 и 6 от исканията по доказателствата, а именно да бъде изискано от ответника да представи копие от дневника, в който са отразени предписанията на здравните инспектори и да бъде назначена съдебно-медицинска експертиза, която да установи как се е отразил престоят му в затвора на заболяванията, от които страда. В проведеното съдебно производство, съдът не се е произнесъл по така направените доказателствени искания, а наред с това в открито съдебно заседание на 18.06.2014 г., приключил съдебното дирене без да даде възможност на страните да вземат становище дали са изчерпали всички свои доказателствени искания. Настоящата инстанция счита, че направените от ищеца доказателствени искания с исковата молба, под т. 5. и т. 6 от същите, са допустими и относими към правния спор, тъй като със същите ищецът се стреми да докаже твърдените от него факти, релевантни за спора за нарушено право на медицинско обслужване при престоя му в Затвора - Бургас. По този начин, делото е останало непопълнено с доказателства, необходими за изясняване на спора от фактическа страна не по вина на ищеца и при недопускане на това нарушение от страна на съда, би могло да се стигне до други фактически установявания и правни изводи. Така например, в решението си съдът е приел, че по делото не е недоказано как и доколко пребиваването на ищеца в затвора се е отразило върху здравословното му състояние, а в случай, че бяха събрани доказателства по направените от ищеца доказателствени искания, би могло да се стигне до други фактически установявания. Допуснатото нарушение от страна на съда ограничава правото на защита на ищеца в съдебното производство и съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

На второ место, в оспореното решение, съдът не е изложил мотиви по съществени фактически и правни въпроси и не е обсъдил твърденията и доводите на ищеца, изложени в исковата молба. В решението липсват ясни мотиви, кои от твърдените в исковата молба факти, съдът приема за установени, като относно факта търсил ли е ищеца медицинско обслужване и указано ли му е такова, съдът е изложил противоречиви фактически констатации. Също така, в решението липсва анализ на доказателствения материал, въз основа на който съдът приема за установени конкретни факти, а други - твърдени от ищеца, за недоказани. Освен това, в решението липсват мотиви относно правните изводи на съда въз основа на приетите за установени факти и приложимата нормативна уредба. Съдът се е задоволил единствено да направи обобщението, че елементите от фактическия състав на нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не са доказани, поради което заключил, че предявения иск е неоснователен.

Последователно и трайно в практиката на съдилищата се приема становището, че субективните права на гражданите, включително и на лицата, изтърпяващи наказание "лишаване от свобода" не могат да бъдат преценявани извън корелативно свързаните с тях задължения на административните органи и длъжностни лица. При преценката относно основателността на исковата претенция съдът следва на първо място да прецени, на базата на съществуващата нормативна основа и установилата се съдебна практика на българските съдилища и Европейския съд по правата на човека по исковете на лицата, изтърпяващи наказания в местата за лишаване от свобода, съществуват ли субективните права за ищеца, посочени в исковата молба и в случай, че такива са налице - каква правна регламентация имат те. Кои нормативни актове - национални и международни ги установяват, къде са признати тези права и по какъв начин са защитени. На следващо място, съдът следва да даде отговор дали тези защитени от правния ред ценности намират защита в националния правен ред чрез съответстващо на субективните права на гражданите задължения на административните органи и длъжностни лица. Принципът на правовата държава, въздигнат като основно начало в Конституцията на страната, изисква наличие на корелативна връзка между правата и задълженията, изисква субективните права да бъдат гарантирани чрез съответното задължение на задължените субекти. В мотивите си съдът не е отговорил на въпроса дали установените по делото условия в затвора, при които пребивава ищецът нарушават негови субективни права и основни ценности, а в случай, че такива са нарушени - по какъв начин са защитени и гарантирани от националното или международното право. Съдът в мотивите си следва да посочи кое е приложимото право, кои правни норми следва да се приложат в конкретното съдебно производство. В случай на преценка за нарушение на основни права, защитени от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, съдът следва да изложи мотиви и за това дали ищецът дължи изрично доказване на настъпили неимуществени вреди в съответствие с принципа на чл. 154 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК или да приеме априори, че такива са настъпили само поради нарушение на основно право, като в негова преценка е да определи размера им.

Липсата на съществени и собствени мотиви в решението, винаги е преценявано в съдебната практика като съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушаващо правото на страните на защита и препятстващо ефективния касационен контрол на първоинстанционното решение.

По изложените съображения, оспореното решение е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, като постановено при съществени нарушения съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

При новото разглеждане на делото, съдът следва да събере всички относими към спора доказателства и изложи мотиви, съгласно изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 226, ал. 3 от АПК въпросът за разноските пред настоящата инстанция не следва да бъда обсъждан.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2, във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 1127/25.06.2014 г. постановено по Адм. дело № 804 по описа за 2013 г. на Административен съд - Бургас.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Административен съд - Бургас.

Решението е окончателно.

Няма коментари:

Публикуване на коментар