Предложение за изменения на закона за управление на отпадъците

Предложение за изменение на Закона за управление на отпадъците, които да направят глобите за замърсяване около местата за бивакуване и къмпингуване двойни, а част от средствата да остават в бюджета на съответната община

ПРЕДЛОЖЕНИЕ

за изменение на Закона за управление на отпадъците

 

В Закона за управление на отпадъците:

Чл. 58. (1) В Предприятието за управление на дейностите по опазване на

околната среда постъпват сумите от:

1. таксите по чл. 59;

2. глобите и имуществените санкции по глава шеста - когато наказателните

постановления са издадени от министъра на околната среда и водите или от

оправомощени от него длъжностни лица.

(2) По бюджета на съответната община постъпват сумите от глобите и

имуществените санкции по глава шеста - когато наказателните постановления са издадени от кмета на общината.

(3) Средствата по ал. 1 и 2 се разходват за проекти и обекти за управление на

отпадъци.

 

ал. (3) се заменя с:

(3) Средствата по ал. 1 се разходват за проекти и обекти за управление на отпадъци.

и се създава нова:

(4) Не по-малко от половината от средствата по ал. 2 се разходват за проекти и обекти за управление на отпадъци или покриване на разходи, свързани с контрола и събирането на глоби от нарушителите.

създава се нов:

Чл. 133а. Когато нарушението по чл. 133 е извършено в зона А от черноморското крайбрежие или на отстояние до 25 метра от бреговете на реките и водните басейни, виновното лице се наказва с предвидената от закона глоба в двоен размер.

 

Проект на законови текстове, регламентиращи бивакуването и къмпингуването

 

РЕГЛАМЕНТ ЗА КЪМПИНГУВАНЕТО

 

§1. В чл. 2, т. 2 след думата "голф" се поставя запетая и се добавят думите „къмпинг", „бивак".

§2. В чл. 3, ал. 1, т. 4 след думата "голф" се поставя запетая и се добавят думите „къмпинг", „бивак".

§3. Създава се нова глава Четиринадесета „А" със заглавие „Осъществяване на природосъобразен туризъм в бивак извън границите на категоризираните къмпинги" със следното съдържание:

Чл. 164а (1) Природосъобразен туризъм в бивак  се осъществява в имоти, или в част от имоти, специално пригодени за това, след изрично писмено разрешение от кмета на общината съобразно изискванията на този закон, издадено след искане на собственика на имота или на лицето, на което имота е предоставен за управление на бивак.

(2) Задължително в бивака по ал. 1 се осигуряват указателни и информационни табели, както и минимални санитарно-хигиенни условия – тоалетни и контейнери за смет.

(3) В бивака следва да са обособени не по-малко от 3 места за поставяне на палатка, шатра, кемпер, каравана или друг вид колесни превозни средства, без свързване към техническа инфраструктура – ток, вода, канализация и др.

(4) Определеният за бивак имот следва да попада в района на сметосъбиране на общината, на чиято територия е обособен. В противен случай, собственикът и/или лицето, на което имота е предоставен за управление или упълномощено от тях лице, задължително сключва договор със сметосъбиращата фирма обслужваща общината.

(5) Допустимо е обособяването на бивак в имот с одобрен подробен устройствен план по смисъла на ЗУТ, в горски имот, който не попада в зона „А" и зона „Б" по смисъла на ЗУЧК и в земеделски имот – извън сезона на земеделска дейност, при спазване на изискванията на ал. ал. 1, 2, 3 и 4, и само след изричното писмено съгласие на собственика на имота или на лицето, на което имота е предоставен за управление.

Чл. 164б (1)  Кметът на общината, на чиято територия са обособени имоти за  природосъобразен туризъм в бивак, извън границите на категоризираните къмпинги, задължително публикува информацията на интернет страницата на общината за границите,  срокът за функциониране на бивак, броят на местата за поставяне на палатка, кемпер, каравана или друг вид колесни превозни средства, без свързване към техническа инфраструктура – ток, вода, канализация и др.

(2) В 7 дневен срок от датата на издаване на разрешението по чл. 164а, ал.1,  кметът на общината  уведомява министъра на туризма за обстоятелствата по ал. 1.

(3) Управителят на бивака  разработва правила за вътрешния ред и безопасност в бивака и упражнява контрол по спазването им. Кметът на общината и началника на районното управление на МВР, на чиято територия са обособени имоти за природосъобразен туризъм в бивак, при необходимост съдействат на управителите на биваците за спазване на правилата за реда и безопасността.

Чл. 164в (1) Забранява се природосъобразен туризъм в бивак  по чл. 164а:

1. върху морските плажове и дюните;

2. в имоти на 500 метра от категоризираните къмпинги;

3. в имоти без достъп за специализирани противопожарни автомобили и линейки.          

Чл.164г Ограниченията на чл. 164а не се прилагат за временно разполагане на палатки, кемпери и каравани, използвани при провеждане на спортни и културни мероприятия, организирани и разрешени по съответния законов ред, както и при извършването на научноизследователски дейности от научни организации, вписани в Регистъра за научна дейност в Република България.

В Допълнителните разпоредби на ЗТ:

§1 В т. 31 Определението се изменя по следния начин:

„т. 31. „Къмпинг" е охраняван терен със съответната инфраструктура и с необходимите условия за пребиваване на туристи със собствена или наета палатка, шатра, каравана, кемпер или друг вид колесни превозни средства, както и за паркиране на автомобили и предлагане на туристически услуги. На територията на къмпинга може да се разполагат бунгала, каравани (временно стационарно подвижно (колесно) място за настаняване без задължително изискване за кухненски бокс и санитарен възел), места за хранене и търговия".

§2 Създава се нова т. 90 със следното съдържание:

„т. 90. „Природосъобразен туризъм в бивак  е услуга/дейност, която се извършва на открито сред природата, включваща отдих, с използване на къмпинг оборудване – кемпер, каравана, палатка, или друг вид колесни превозни средства, без свързване към техническа инфраструктура – ток, вода, канализация и др. в имоти, специално пригодени за това, при условията и изискванията определени в този закон".

GDPR tool for handling Data-Subject rights & requests

https://figshare.com/articles/GDPR_tool_for_handling_Data-Subject_rights_requests/5853180

05.02.2018, 11:20 by Rosario Murga Ruiz

This tool lists the Data-Dubject rights under the General Data Protection Regulation (GDPR).

It has 2 main objectives:

1. To make a contribution to the knowledge of GDPR Data-subject rights using an original methodology.
2. To provide GDPR controllers and processors with a general overview of data-subject rights. This includes: their meaning; who can exercice them; how to handle them; a legal framework; relevant caselaw and restrictions on rights.

References

• http://eur-lex.europa.eu/legal-content/en/TXT/?uri=CELEX:32016R0679

Data-Subject Rights under GDPR

Created by: Rosario Murga Ruiz, LLM in IP and ICT Law

Version: January 2018

Feel free to follow: linkedin.com/in/rosariomurgaruiz

Meaning

Who can make request?

How to handle?

Legal Framework

Caselaw

Restrictions

Obligations

Data-Subject request

GDPR Articles

GDPR Recitals

WP29

CJEU

ECtHR

Action required

Action not required

Circumstances

Modalities

Deadline

Circumstances

Modalities

Deadline

Data-Subject Right

Information

The right to obtain information regarding processing of data

N/A

∙ Art. 13: When personal data are collected from the data subject.                                               ∙ Art. 14. When personal data have not been obtained from the data subject                                                                 ∙ Arts. 12.1, 12.5, 12.7 GDPR

N/A

Arts. 12, 13, 14

58, 59, 60, 61, 62

WP29 Guidelines on Transparency

Smaranda Bara et al. v. Presedintele Casei Nationale de Asigurari de Sanatete (CNAS) et al.

López Ribalda v. Spain

∙ Arts. 23, 6.2, 6.3 GDPR ∙ Chapter IX GDPR                                                                                                            ∙ Comply with: Charter of fundamental rights of the European Union & European Convention for the Protection of Human Rights (Recital 73 GDPR).

Access

The right to obtain from the controller:                                                        ∙ confirmation as to whether or not personal data are being processed, and,                                                     ∙ if so, access to the personal data and information provided in art. 15.1 GDPR.

∙ Individual                                                                                                                                                                                                                                 ∙ Legal/voluntary representative

∙ Arts 15.1; 15.2 GDPR

Whenever data subject exercices right unless art. 12.5 GDPR.

∙ Must provide a copy free of charge. Fee can be required if extra copies requested.                                                                                  ∙ If request made by electronic means: information provided in commonly used electronic form (unless otherwise requested by data subject).                                                                        ∙ Remote access allowed (Recital 63 GDPR)                                                                                                           ∙ Art. 12.6 GDPR

Art. 12.1, 12.2, 12.3, 12.5 GDPR

∙ Answer within 1 month of receipt of request. ∙ May be extended further 2 months, taking into account the complexity and number of requests BUT Controller shall inform data subject about extension within 1 month of receipt of request. (Art. 12.3 GDPR)

Requests are manifestly unfounded or excessive (Art. 12.5 GDPR)

If no action, Controller must inform: 1) Reasons for not taking action and                                                                    2) Data subject can complain with supervisory authority & seek judicial remedy                                               (Art. 12.4 GDPR)

Within 1 month of receipt of request                         (Art. 12.4 GDPR)

Art. 15

63

WP29 Guidelines on Transparency

College van burgemeester en wethouders van Rotterdam v. M. E. E. Rijkeboer.

Gaskin v. UK; Leander v. Sweden

Rectification

The right to obtain from the controller the rectification of inaccurate or incomplete personal data.

∙ Notification obligation (Art. 19 GDPR)

When data is inaccurate or incomplete

∙ Art. 16 GDPR                                                            ∙ Art. 12.6 GDPR

Requests are manifestly unfounded or excessive (Art. 12.5 GDPR)

Arts. 16, 19

65

N/A

N/A

Cemalettin Canli v. Turkey; Ciubotaru v. Moldova.

Erasure ("right to be forgotten")

The right to obtain from the controller the erasure of personal data concerning him/her.

∙ Notification obligation (Art. 19 GDPR)

Circumstances Art. 17.1 GDPR

∙ Art. 17.2 GDPR                                                                 ∙ Art. 12.6 GDPR

∙ Art. 17.3 GDPR                                ∙ Requests are manifestly unfounded or excessive (Art. 12.5 GDPR)

Art. 17

65, 66

N/A

Google Spain SL, Google Inc. V. Agencia Española de Protección de Datos, Mario Costeja González

Rotaru v. Romania; M. K. v. France

Restriction of processing

To right to obtain the marking of stored personal data with the aim of limiting their processing in the future.

∙ Notification obligation (Art. 19 GDPR)

Circumstances Art. 18.1 GDPR

∙ Marking of stored personal data with the aim of limiting their processing.                                               ∙ If restriction: Art. 18.2 & 18.3 GDPR                                 ∙ Art. 12.6 GDPR

Requests are manifestly unfounded or excessive (Art. 12.5 GDPR)

Arts. 4.3, 18

18

N/A

N/A

N/A

Data portability

The right to receive personal data (provided by data subject to a controller), and the right to transmit those data to another controller.

∙ Exercise of right without prejudice to right to be forgotten (Art. 20.3 GDPR) & must not affect rights/freedoms of others (Art. 20.4 GDPR)

∙ If Art. 20.1 GDPR                                               ∙ When processing is based on consent (WP29 Guidelines on consent)

∙ Data transmission in a structured, commonly used & machine-readable format (Art. 20.1 GDPR).                                                                                                                     ∙ Data transmitted directly from one controller to another, where technically feasible. (Art. 20.2 GDPR)                                                                                                       ∙ Art. 12.6 GDPR

∙ Requests are manifestly unfounded or excessive (Art. 12.5 GDPR)                                 ∙ Art. 20.3.2º GDPR

Art. 20

68

Guidelines on the right to "data portability"

N/A

N/A

Objection

The right to object  to processing of personal data concerning data subject, on grounds relating to his/her particular situation. Includes profiling.

∙ Inform data subjects (Art. 21.4 GDPR)                                                                  ∙ Information society services (Art. 21.5 GDPR)

If Art.21.1, 21.2 GDPR

∙ Stop processing of personal data unless compelling legitimate grounds or processing required for legal claims (Art. 21.1, 2º GDPR).                                                                  ∙ If Direct marketing purposes: stop processing (Art. 21.3 GDPR)                                                                                         ∙ Art. 12.6 GDPR

∙ If processing for scientific/historical research/statistical purposes and necessary for reasons of public interest (Art. 21.6 GDPR)                                 ∙ Requests are manifestly unfounded or excessive (Art. 12.5 GDPR)

Arts. 6.1.e; 6.1.f; 21

69; 70

Opinion 2/2010 on online behavioural advertising

N/A

M. S. v. Sweden; Mosley v. UK

Not to be subject to a decision based solely on automated processing

The right not to be subject to a decision evaluating personal aspects, based solely on automated processing. Includes profiling.

∙ Art. 22.3 GDPR, Recital 71 §2 GDPR.                                                         ∙ Further restrictions for sensitive data (Art. 22.4 GDPR)                                            ∙ Should not concern a child (Rec. 71 §1 GDPR)

Whenever automated decisions produce legal effect or significantly affect data subject.

Same as right to object: stop processing of personal data.

∙ Art. 22.2 GDPR                                                                        ∙ Requests are manifestly unfounded or excessive (Art. 12.5 GDPR)

Art. 22

71

Guidelines on Automated individual decision-making and Profiling

N/A

N/A

To be informed about data breaches

The right to get notified whenever a personal data breach is likely to result in high risk to rights & freedoms

N/A

∙ Arts. 33.5, 34, 12.1, 12.5 GDPR                                                 ∙ Notification: ASAP (WP29 Guidelines on Personal data breach notification)

N/A

Art. 34

86, 87, 88

Guidelines on Personal data breach notification

N/A

N/A

Решение № 13091 от 3.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3604/2015 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Керимова

Решение № 13091 от 3.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3604/2015 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Керимова

чл. 68в ЗЗП

чл. 68г, ал. 4 ЗЗП
чл. 68е, ал. 1 ЗЗП
чл. 68л, ал. 1 ЗЗП

Съгласно разпоредбата на чл. 68л, ал. 1 ЗЗП, когато Комисията за защита на потребителите установи, че търговската практика е нелоялна, председателят на комисията издава заповед, с която забранява прилагането на търговската практика.

ПАМ са форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда. ПАМ е средство за обезпечаване осъществяването на различни правоотношения, възникващи в сферата на изпълнително-разпоредителната дейност. С налагането на подобни мерки се прилага диспозицията на съответната правна норма и затова тя не е средство за реализиране на правна отговорност.

---

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисията за защита на потребителите срещу решение № 622/6.02.2015 г. на Административен съд София град по адм. д. № 9550/2014 г., с което съдът е отменил по жалба на "АКСОН БЪЛГАРИЯ" ООД заповед № 460/18.07.2014 г. Претендира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебния акт поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Според касатора, съдът е допуснал нарушения в процесуалната си дейност по оценяване на доказателствата. Неправилно е приложил материалния закон, като не е зачел и превантивната функция на наложената със заповедта принудителна административна мярка. При обосноваване на формираното вътрешно убеждение за незаконосъобразност на обжалваната заповед, съдът не бил съобразил целта на Закона за защита на потребителите /чл. 1, ал. 2 ЗЗП/. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на "АКСОН БЪЛГАРИЯ" ООД срещу Заповед № 460/18.07.2014 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите; евентуално - делото да се върне на АССГ за ново разглеждане.
Ответникът по касационната жалба, "АКСОН БЪЛГАРИЯ" ООД, чрез юрк. Калеева, оспорва касационната жалба. Намира за правилни изводите на съда относно незаконосъобразността на заповед № 460/18.07.2014 г. В отговор на касационната жалба излага подробни допълнителни съображения за незаконосъобразността на обжалвания пред АССГ акт.
Представителят на Върховна административна прокуратура, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на контрол съдебен акт по чл. 208 АПК.
Разгледана по същество, същата е основателна.
Производството пред Административен съд София град е образувано по жалба на "АКСОН БЪЛГАРИЯ" ООД срещу заповед № 460/18.07.2014 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите, с която на дружеството се забранява да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68е, ал. 1 от Закона за защита на потребителите при предоставяне на информация посредством хартиена листовка във връзка с промоцията "Stand Up For Great Sex" относно начина на участие в същата, изразяваща се в непредоставянето на съществена информация.
Съдът правилно е конституирал страните по спора, разпределил е тежестта на доказване, насрочил е делото в открито съдено заседание, събрал е относими, допустими и необходими за установяване на фактическата обстановка доказателства.
В хода на производството пред АССГ не са допуснати съществени процесуални нарушения.
С обжалваното решение № 622/6.02.2015 г. на Административен съд София град по адм. д. № 9550/2014 г., съдът е отменил заповед № 460/18.07.2014 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите, като издадена при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Приел е, че промоцията "Stand Up For Great Sex" на продукта "Durex" е за периода 1.02.2014 г. - 28.02.2014 г. Липсвали доказателства, че след датата 28.02.2014 г., както и към датата на издаване на процесната заповед - 18.07.2014 г. жалбоподателят е продължавал да използва констатираната от КЗП заблуждаваща нелоялна търговска практика във връзка с предлагането на продукта презервативи "Durex". Направил е извод, че при липсата на доказателства за продължаване на правонарушението и съществуването му към датата на постановяване на заповедта, като доказателствената тежест е на ответника, следва да се приеме, че отрицателният факт, твърдян от жалбоподателя за преустановяването му още на дата 28.02.2014 г. е осъществен. Съдът мотивира, че издаването на процесната заповед след преустановяването използването на заблуждаваща търговска практика, я прави без предмет, тъй като няма какво да бъде изпълнено.
Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, но неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон.
Вмененото на дружеството нарушение е с правна квалификация чл. 68л, ал. 1 във връзка с чл. 68в във връзка с чл. 68г, ал. 4 и чл. 68е, ал. 1 от Закона за защита на потребителите. От фактическа страна се касае за непредоставяне от страна на дружеството на съществена за вземането на търговското решение от средния потребител информация относно начина на участие в посочена промоция, която е била за периода 01.02.2014 г. - 28.02.2014 г.
Нарушението е констатирано при извършена проверка, за която са съставени констативни протоколи. По време на проверката е установено, че в хартиена рекламна листовка е употребен изразът "регистрирай на facebook. com/DurexBG", което съществено се различава от действително необходимото действие, което се изисква от потребителите, за да участват в промоцията, а именно да "харесат" страницата на "DurexBG" в социалната мрежа Facebook.
Изписаните в заповедта факти субсумират състава на нарушението, както следва: 1. Налице е търговска практика, свързана с предлагането на стоки /продажба - съответно покупка на презервативи "Durex" на стойност над 8 лв./; 2. При осъществяването на тази търговска практика дружеството не предоставя съществена информация /относно промоцията/ за вземането на търговско решение от средния потребител /за участие в промоцията на хартиена рекламна листовка е изписано едно действие, което следва да извърши потребителя, вместо действително необходимите други такива/. 3. Търговската практика има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което потребителят не би взел, без използването на търговската практика.
Касационната инстанция не споделя извода на АССГ, че като не е доказал съществуването на нарушението към датата на издаване на заповедта, органът е постановил незаконосъобразен административен акт. Нарушението е констатирано надлежно в съставен констативен протокол от проверка на място и по документи. Същото е осъществено от лицето, на което е наложена ПАМ.
Съгласно разпоредбата на чл. 68л, ал. 1 от Закона за защита на потребителите, когато Комисията за защита на потребителите установи, че търговската практика е нелоялна, председателят на комисията издава заповед, с която забранява прилагането на търговската практика.
При тази законова регламентация, необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е установена по надлежен ред нелоялна търговска практика. Същата по отношение на търговеца "АКСОН БЪЛГАРИЯ" ООД е установена надлежно. При констатирано от проверяващите органи разминаване между обявената информация относно промоцията и реално необходимите действия, които потребителят следва да извърши, за да участва в нея, в тежест на търговеца е да докаже на какво се дължи същото.
Неправилно АССГ е приел, че органът е следвало да докаже, че правонарушението продължава да се извършва и след 28.02.2014 г. - датата на която приключва промоцията, както и към датата на издаване на заповедта за налагане на ПАМ.
Нарушението е констатирано към датата на проверката. Констатирането на същото е достатъчно основание за налагането на ПАМ от страна на председателя на КЗП.
От друга страна, нелогично е заключението на съда, че поведението на търговеца следва да продължи и след периода на промоцията. Нарушението е констатирано във връзка с тази промоция, засяга правилата на промоцията, констатирано е по време на промоцията. Без опора в закона е изискването да се установява посочената практика и след крайната дата на промоцията, тъй като обявените правила са именно във връзка и по повод тази промоция. Изтичането на срока на същата не заличава извършеното нарушение във връзка с промоцията, състоящо се в непредоставяне на необходима за потребителя информация, така както е посочено погоре.
Последващите проверки от страна на органа биха били от значение при установяване изпълнението на наложената ПАМ, но са ирелевантни към случая във връзка с поставения въпрос относно законосъобразността на същата.
Наложената ПАМ има основно превантивен характер. С нея се забранява на "Аксон България" ООД да прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика. Целта е да се осуети възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като тази мярка не съставлява вид административно наказание (Арг.: чл. 12 и чл. 13 ЗАНН).
ПАМ са форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда.
ПАМ е средство за обезпечаване осъществяването на различни правоотношения, възникващи в сферата на изпълнително-разпоредителната дейност.
С налагането на подобни мерки се прилага диспозицията на съответната правна норма и затова тя не е средство за реализиране на правна отговорност.
Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, ПАМ се прилага чрез забрана да се използва нелоялната заблуждаваща търговска практика за в бъдеще.
Ако деянието не е преустановено, наложената ПАМ ще има и преустановително действие. Преустановяването на деянието от отговорното лице обаче не следва да се приема като лишаващо наложената ПАМ от предмет, тъй като по този начин се пропуска превантивното действие на мярката.
Настоящата инстанция счита, че процесната ПАМ има двуяка функция - както да преустанови извършването на конкретна нелоялна практика, така и да предотврати за в бъдеще прилагането на същата практика. Т.е. наложената ПАМ има както преустановителна, така и превантивна функция. Именно поради това в оспорения индивидуален административен акт не е посочено, че практиката е забранена за прилагане за определен период. Логично административният орган не е посочил никакъв период от време на забрана за приложение на установената порочна търговска практика. Записаното в заповедта "да прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика" следва да се разбира в смисъл ответникът да се въздържа изобщо занапред от прилагането на тази практика по установения от контролния орган начин.
Противното, а именно: ограничението на забраната единствено до определен времеви период /към момента на издаване на заповедта/, би било в противоречие с целта на закона да се осигури защита на икономическите интереси на потребителя при придобиването на стоки и услуги при нелоялни търговски практики и способи за продажба.
В контекста на изложеното, необоснован и в несъответствие с разпоредбата на чл. 1, ал. 2, т. 1 и т. 3 ЗЗП е изводът на съда, че към датата на издаване на заповедта, същата е лишена от предмет, поради несъществуваща като преустановена порочна търговска практика.
Като е отменил обжалваната заповед, първоинстационният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго по съществото на спора, с което жалбата срещу заповедта, издадена от председателя на Комисията за защита на потребителите, бъде отхвърлена като неоснователна.
Цитираните от съда решения по адм. дело № 11624/2011 г. по описа на ВАС, седмо отделение, по адм. д. № 6121/2014 г. на ВАС не са задължителна за съда практика, предвид разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт и при положение, че настоящият състав не приема изложените в тях съображения и правни изводи, не е длъжен да се съобрази с тях. От друга страна, видът и характерът на мярката, както и реализирането на състава на нарушението следва да се преценява във всеки конкретен случай според фактите.
С оглед изхода на спора, претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена, като на основание чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в полза на касатора се дължат съдебно-деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2-ро АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 622 от 6.02.2015 г., постановено по адм. дело № 9550/2014 г. по описа на Административен съд София град и вместо него постанови:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Аксон България" ООД срещу заповед № 460 от 18.07.2014 г., издадена от председателя на Комисията за защита на потребителите.
ОСЪЖДА "Аксон България" ООД, със седалище и адрес на управление гр. София, район Люлин, ул. "Георги Караславов" № 14а да заплати на Комисията за защита на потребителите сумата 300 (триста) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.

---

Данни за делото и връзка с други актове:

• Протоколи и други документи по Дело № 3604/2015 г. - виж тук;
• Образувано във връзка с: Дело № 9550/2014 на Адм. съд - София-град - виж Протокол от 26.01.2015 г. на АдмС - София по адм. д. № 9550/2014 г.;Решение № 622 от 6.02.2015 г. на АдмС - София по адм. д. № 9550/2014 г.