Решение № 13091 от 3.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3604/2015 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Керимова
чл. 68в ЗЗП
чл. 68г, ал. 4 ЗЗПчл. 68е, ал. 1 ЗЗП
чл. 68л, ал. 1 ЗЗП
Съгласно разпоредбата на чл. 68л, ал. 1 ЗЗП, когато Комисията за защита на потребителите установи, че търговската практика е нелоялна, председателят на комисията издава заповед, с която забранява прилагането на търговската практика.
ПАМ са форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда. ПАМ е средство за обезпечаване осъществяването на различни правоотношения, възникващи в сферата на изпълнително-разпоредителната дейност. С налагането на подобни мерки се прилага диспозицията на съответната правна норма и затова тя не е средство за реализиране на правна отговорност.Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисията за защита на потребителите срещу решение № 622/6.02.2015 г. на Административен съд София град по адм. д. № 9550/2014 г., с което съдът е отменил по жалба на "АКСОН БЪЛГАРИЯ" ООД заповед № 460/18.07.2014 г. Претендира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебния акт поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Според касатора, съдът е допуснал нарушения в процесуалната си дейност по оценяване на доказателствата. Неправилно е приложил материалния закон, като не е зачел и превантивната функция на наложената със заповедта принудителна административна мярка. При обосноваване на формираното вътрешно убеждение за незаконосъобразност на обжалваната заповед, съдът не бил съобразил целта на Закона за защита на потребителите /чл. 1, ал. 2 ЗЗП/. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на "АКСОН БЪЛГАРИЯ" ООД срещу Заповед № 460/18.07.2014 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите; евентуално - делото да се върне на АССГ за ново разглеждане.
Ответникът по касационната жалба, "АКСОН БЪЛГАРИЯ" ООД, чрез юрк. Калеева, оспорва касационната жалба. Намира за правилни изводите на съда относно незаконосъобразността на заповед № 460/18.07.2014 г. В отговор на касационната жалба излага подробни допълнителни съображения за незаконосъобразността на обжалвания пред АССГ акт.
Представителят на Върховна административна прокуратура, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на контрол съдебен акт по чл. 208 АПК.
Разгледана по същество, същата е основателна.
Производството пред Административен съд София град е образувано по жалба на "АКСОН БЪЛГАРИЯ" ООД срещу заповед № 460/18.07.2014 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите, с която на дружеството се забранява да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68е, ал. 1 от Закона за защита на потребителите при предоставяне на информация посредством хартиена листовка във връзка с промоцията "Stand Up For Great Sex" относно начина на участие в същата, изразяваща се в непредоставянето на съществена информация.
Съдът правилно е конституирал страните по спора, разпределил е тежестта на доказване, насрочил е делото в открито съдено заседание, събрал е относими, допустими и необходими за установяване на фактическата обстановка доказателства.
В хода на производството пред АССГ не са допуснати съществени процесуални нарушения.
С обжалваното решение № 622/6.02.2015 г. на Административен съд София град по адм. д. № 9550/2014 г., съдът е отменил заповед № 460/18.07.2014 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите, като издадена при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Приел е, че промоцията "Stand Up For Great Sex" на продукта "Durex" е за периода 1.02.2014 г. - 28.02.2014 г. Липсвали доказателства, че след датата 28.02.2014 г., както и към датата на издаване на процесната заповед - 18.07.2014 г. жалбоподателят е продължавал да използва констатираната от КЗП заблуждаваща нелоялна търговска практика във връзка с предлагането на продукта презервативи "Durex". Направил е извод, че при липсата на доказателства за продължаване на правонарушението и съществуването му към датата на постановяване на заповедта, като доказателствената тежест е на ответника, следва да се приеме, че отрицателният факт, твърдян от жалбоподателя за преустановяването му още на дата 28.02.2014 г. е осъществен. Съдът мотивира, че издаването на процесната заповед след преустановяването използването на заблуждаваща търговска практика, я прави без предмет, тъй като няма какво да бъде изпълнено.
Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, но неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон.
Вмененото на дружеството нарушение е с правна квалификация чл. 68л, ал. 1 във връзка с чл. 68в във връзка с чл. 68г, ал. 4 и чл. 68е, ал. 1 от Закона за защита на потребителите. От фактическа страна се касае за непредоставяне от страна на дружеството на съществена за вземането на търговското решение от средния потребител информация относно начина на участие в посочена промоция, която е била за периода 01.02.2014 г. - 28.02.2014 г.
Нарушението е констатирано при извършена проверка, за която са съставени констативни протоколи. По време на проверката е установено, че в хартиена рекламна листовка е употребен изразът "регистрирай на facebook. com/DurexBG", което съществено се различава от действително необходимото действие, което се изисква от потребителите, за да участват в промоцията, а именно да "харесат" страницата на "DurexBG" в социалната мрежа Facebook.
Изписаните в заповедта факти субсумират състава на нарушението, както следва: 1. Налице е търговска практика, свързана с предлагането на стоки /продажба - съответно покупка на презервативи "Durex" на стойност над 8 лв./; 2. При осъществяването на тази търговска практика дружеството не предоставя съществена информация /относно промоцията/ за вземането на търговско решение от средния потребител /за участие в промоцията на хартиена рекламна листовка е изписано едно действие, което следва да извърши потребителя, вместо действително необходимите други такива/. 3. Търговската практика има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което потребителят не би взел, без използването на търговската практика.
Касационната инстанция не споделя извода на АССГ, че като не е доказал съществуването на нарушението към датата на издаване на заповедта, органът е постановил незаконосъобразен административен акт. Нарушението е констатирано надлежно в съставен констативен протокол от проверка на място и по документи. Същото е осъществено от лицето, на което е наложена ПАМ.
Съгласно разпоредбата на чл. 68л, ал. 1 от Закона за защита на потребителите, когато Комисията за защита на потребителите установи, че търговската практика е нелоялна, председателят на комисията издава заповед, с която забранява прилагането на търговската практика.
При тази законова регламентация, необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е установена по надлежен ред нелоялна търговска практика. Същата по отношение на търговеца "АКСОН БЪЛГАРИЯ" ООД е установена надлежно. При констатирано от проверяващите органи разминаване между обявената информация относно промоцията и реално необходимите действия, които потребителят следва да извърши, за да участва в нея, в тежест на търговеца е да докаже на какво се дължи същото.
Неправилно АССГ е приел, че органът е следвало да докаже, че правонарушението продължава да се извършва и след 28.02.2014 г. - датата на която приключва промоцията, както и към датата на издаване на заповедта за налагане на ПАМ.
Нарушението е констатирано към датата на проверката. Констатирането на същото е достатъчно основание за налагането на ПАМ от страна на председателя на КЗП.
От друга страна, нелогично е заключението на съда, че поведението на търговеца следва да продължи и след периода на промоцията. Нарушението е констатирано във връзка с тази промоция, засяга правилата на промоцията, констатирано е по време на промоцията. Без опора в закона е изискването да се установява посочената практика и след крайната дата на промоцията, тъй като обявените правила са именно във връзка и по повод тази промоция. Изтичането на срока на същата не заличава извършеното нарушение във връзка с промоцията, състоящо се в непредоставяне на необходима за потребителя информация, така както е посочено погоре.
Последващите проверки от страна на органа биха били от значение при установяване изпълнението на наложената ПАМ, но са ирелевантни към случая във връзка с поставения въпрос относно законосъобразността на същата.
Наложената ПАМ има основно превантивен характер. С нея се забранява на "Аксон България" ООД да прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика. Целта е да се осуети възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като тази мярка не съставлява вид административно наказание (Арг.: чл. 12 и чл. 13 ЗАНН).
ПАМ са форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда.
ПАМ е средство за обезпечаване осъществяването на различни правоотношения, възникващи в сферата на изпълнително-разпоредителната дейност.
С налагането на подобни мерки се прилага диспозицията на съответната правна норма и затова тя не е средство за реализиране на правна отговорност.
Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, ПАМ се прилага чрез забрана да се използва нелоялната заблуждаваща търговска практика за в бъдеще.
Ако деянието не е преустановено, наложената ПАМ ще има и преустановително действие. Преустановяването на деянието от отговорното лице обаче не следва да се приема като лишаващо наложената ПАМ от предмет, тъй като по този начин се пропуска превантивното действие на мярката.
Настоящата инстанция счита, че процесната ПАМ има двуяка функция - както да преустанови извършването на конкретна нелоялна практика, така и да предотврати за в бъдеще прилагането на същата практика. Т.е. наложената ПАМ има както преустановителна, така и превантивна функция. Именно поради това в оспорения индивидуален административен акт не е посочено, че практиката е забранена за прилагане за определен период. Логично административният орган не е посочил никакъв период от време на забрана за приложение на установената порочна търговска практика. Записаното в заповедта "да прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика" следва да се разбира в смисъл ответникът да се въздържа изобщо занапред от прилагането на тази практика по установения от контролния орган начин.
Противното, а именно: ограничението на забраната единствено до определен времеви период /към момента на издаване на заповедта/, би било в противоречие с целта на закона да се осигури защита на икономическите интереси на потребителя при придобиването на стоки и услуги при нелоялни търговски практики и способи за продажба.
В контекста на изложеното, необоснован и в несъответствие с разпоредбата на чл. 1, ал. 2, т. 1 и т. 3 ЗЗП е изводът на съда, че към датата на издаване на заповедта, същата е лишена от предмет, поради несъществуваща като преустановена порочна търговска практика.
Като е отменил обжалваната заповед, първоинстационният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго по съществото на спора, с което жалбата срещу заповедта, издадена от председателя на Комисията за защита на потребителите, бъде отхвърлена като неоснователна.
Цитираните от съда решения по адм. дело № 11624/2011 г. по описа на ВАС, седмо отделение, по адм. д. № 6121/2014 г. на ВАС не са задължителна за съда практика, предвид разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт и при положение, че настоящият състав не приема изложените в тях съображения и правни изводи, не е длъжен да се съобрази с тях. От друга страна, видът и характерът на мярката, както и реализирането на състава на нарушението следва да се преценява във всеки конкретен случай според фактите.
С оглед изхода на спора, претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена, като на основание чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в полза на касатора се дължат съдебно-деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2-ро АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 622 от 6.02.2015 г., постановено по адм. дело № 9550/2014 г. по описа на Административен съд София град и вместо него постанови:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Аксон България" ООД срещу заповед № 460 от 18.07.2014 г., издадена от председателя на Комисията за защита на потребителите.
ОСЪЖДА "Аксон България" ООД, със седалище и адрес на управление гр. София, район Люлин, ул. "Георги Караславов" № 14а да заплати на Комисията за защита на потребителите сумата 300 (триста) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Данни за делото и връзка с други актове:
- Протоколи и други документи по Дело № 3604/2015 г. - виж тук;
- Образувано във връзка с: Дело № 9550/2014 на Адм. съд - София-град - виж Протокол от 26.01.2015 г. на АдмС - София по адм. д. № 9550/2014 г.;Решение № 622 от 6.02.2015 г. на АдмС - София по адм. д. № 9550/2014 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар