четвъртък, 21 март 2019 г.

Безплатен достъп до правно-информационна система на ЛАКОРДА АД за адвокати

На 12.12.2017 ВИСШИЯ АДВОКАТСКИ СЪВЕТ съобщи за сключен тригодишен договор с  дружество „ЛАКОРДА" АД, което е избрано за официален доставчик на правно-информационна система за нуждите на адвокатите в България. По силата на договора, адвокатите могат да ползват следните МОДУЛИ В ПЛАТФОРМА ЛАКОРДА ИНТЕЛЕКТ
  • ★ПРАВЕН ИНТЕЛЕКТ*
  • И АНОТИРАНИ НОРМАТИВНИ АКТОВЕ
  • БЮЛЕТИН ЛАКОРДА
  • БЪЛГАРСКО ПРАВО
  • СЪДЕБНА ПРАКТИКА
  • ПРАВО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
  • ПРОЦЕДУРИ И ФОРМУЛЯРИ
  • ★ БИЗНЕС ИНТЕЛЕКТ*
  • БИЗНЕС РЕГИСТЪР
  • ★ LAKORDA MOBILE*

Всичко много хубаво, но как да се регистрират адвокатите, за да ползват безплатно ЛАКОРДА?  Все пак до системата имат право на достъп и младши адвокати.  По този въпрс сайтът на ВАС мълчи, мълчи и този на САК, както и на всички колегии, които отдавна вее имат осигурен подобен безплатен достъп до Лакорда аз ленуващите при тях адвокати. 

За ваше улеснение, публикуван инструкция как да се регистрирате за безплатно ползване на ЛАКОРДА.

1. Отивате на https://www.lakorda.com/adv
2. Попълвате Форма за заявка от адвокат за достъп до продукти в платформа ЛАКОРДА ИНТЕЛЕКТ, без допълнително заплащане от Ваша страна, съгласно договор между Лакорда АД и Висшия Адвокатски Съвет
Във формата попълвате имена, Личен адвокатски номер, МАЙЛ, на който ще полуите линк за достъп. 
3. Чакате да получите майл за ден-два
4. ако не получавате майл за достъп, проверете в СПАМ папката.

Ще получите автоматично генерирано писмо във връзка със създаването на потребител за достъп до Lakorda с Вашия e-mail адрес.
За да можете да го използвате, трябва да го активирате като отворите линка в писмото.

След успешна активация, до няколко минути ще получите допълнителен e-mail с информация за достъп до Lakorda.

петък, 15 март 2019 г.

Разходите за пътни на адвокат по явяване на дела не е присъждат

Отговорността за разноски по чл. 78 от ГПК е деликтна, но тя е уредена като ограничена обективна отговорност за вредите от предявяването на неоснователен или недопустим иск и включва само внесените такси и разноски по производството, както и възнаграждението за един адвокат. Отговорността за разноски е ограничена, защото не включва всякакви други разходи и пропуснати ползи от страната по делото (напр. пътните разноски за явяването на страните пред съда) и е обективна, защото ищецът отговаря без вина, стига ответникът да е дал повод за завеждане на делото-така постановеното от ВКС по реда на чл. 290 от ГПК решение № 189/ 20.06.2014 г. по гр. д. № 5193/2013 г., IV г. о. С оглед на горното, на ответника следва да бъдат присъдени само разноските за адвокатско възнаграждение.

Определение № 8382 от 07.07.2008 г. на ВАС по адм. д. № 7342/2008 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова

Разходите за производството по смисъла на чл. 143, ал. 1 от АПК са разходите, свързани с исканията за събиране на доказателства по повод установяването на обстоятелствата, от значение за изхода на правния спор, каквито са изплатените възнаграждения за вещи лица, разноски по призоваването на свидетели и т. н. т., но не и направени пътни разходи от ангажирания по делото адвокат. Текстът на чл. 143, ал. 1 от АПК не следва да се тълкува разширително. Освен това липсват доказателства, че такива разходи действително са били направени. Действително в цитирания договор за правна помощ е отразено, че същите са заплатени, но това обстоятелство не обуславя основателността на искането за присъждането им. Договорът за правна помощ е договор за правна защита и съдействие, а не фактура за направени разходи и не може да регламентира задължения, различни от задълженията, произтичащи от осъществяване на процесуално представителство и оказване на правна помощ.

Необходимо присъщите разходи при упражняването на адвокатската професия не е необходимо да се доказват, тъй като те са нормативно определени като процент от приходите. В този смисъл част от полученото адвокатско възнаграждение не се облага с данък, а се приспада като нормативноопределен разход. Следователно внесената сума от 100 лв., с предмет: оказване на правна защита и съдействие, изразяваща се в явяване по адм. д. № 565/2007 г. по описа на Благоевградския окръжен съд е част от размера на адвокатския хонорар, уговорен между адвоката и клиента и не е било необходимо да се добавя обяснението, че покрива и командировъчните разходи на адвоката, които не могат да се разглеждат като отделни от адвокатското възнаграждение.

Определение № 379 от 16.10.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3121/2018 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Емил Томов

присъждането им до държавни такси по делото, направени разноски за производството като възнаграждения за вещо лице, за явяване на свидетели, за участие на преводач и тълковник, както и изплатеното възнаграждение за един адвокат. Ако страната, която не е станала без основание повод за завеждане на делото, претендира от насрещната и друго имуществено увреждане, няма пречка да търси репарация с отделен иск. Пътните разходи при сегашната уредба на отговорността за разноски не се овъзмездяват, за разлика от уредбата при действието на ЗГС (отм.);. Няма ограничение, включително по ЗАвд и Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия АС на свободата на договаряне между клиент и адвокат (чиито отношения максимално се доближават до тези от договор за поръчка)което да не позволява пътните разходи за процесуално представителство на адвоката да се имат предвид в размера на договореното адвокатско възнаграждение и да се овъзмездят чрез присъждането му. Единственото ограничение, което чл. 36, ал. 2ЗАдв поставя към свободно договореното адвокатско възнаграждение, е то да е справедливо и обективно и не по ниско от минималния размер по Наредба № 1 от 2004 г.

В този смисъл са решение № 189 от 20.06.2014 г. на ВКС, IV -то го, по гр. д. № 5193/2013 г., решение № 67 от 3.04.2014 г. на ВКС, IV – то г. о. по гр. д. № 2944/ 2013 г., решение № 54 от 17.02.2016 г. на ВСК, IV – то г. о. по гр. д. № 5091/2015 г., решение № 414 от 27.07.2009 г. на ВКС, IV -то го., по гр. д. № 1049/2008 г., споделяна и от настоящия състав на ВКС съдебна практика

Определение № 51 от 8.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2024/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева
Разходът за пътуване на адвоката обаче не съставлява съдебноделоводни разноски по делото и не може да се претендира на осн. чл. 78 ГПК, съответно и в производството по чл. 248 ГПК (в този смисъл съдебната практика, напр. решение № 192 от 25.06.2014 г. по гр. д. № 5663/2013 г., IV г. о. на ВКС). Довереник и доверител имат възможност при уговаряне на възнаграждението да предвидят неговия размер и с оглед предстоящите пътни и квартирни разходи.


Определение № 697 от 29.10.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3880/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Светла Цачева
 Във въззивното производство ищецът въззивник е извършил съдебни разноски общо в размер на 852 лева, от които 232 лева внесена държавна такса по жалба, 450 лева възнаграждение за експертиза и 170 лева внесено възнаграждение на адвокат Г. И. за явяване в съдебно заседание на 15.01.2015 г. по чл. 7, ал. 6 от Наредба № 1 от 2004 г. Уговореното възнаграждение от 1070 лева по договор за правна помощ от 10.11.2014 г. с адвокат Г. И. не следва да бъде включено към съдебните разноски, предвид липсата на доказателства за извършване на този разход - т. 1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. ОСГТК ВКС.

Не следва да бъдат присъждани и претендираните суми за пътни разходи на пълномощника на страната в размер общо на 1026,23 лева, които не се включват в съдебните разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК.

Определение № 2658 от 25.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6325/2008 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева
 Относно претенциите за пътни разходи и командировки, възлизаща на 70,00 лв., не следва да бъде уважена, тъй като се дължи възнаграждение само са един адвокат (вж. чл. 143, ал. 1 от АПК).


Определение № 1468 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 378/2016 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска
 В конкретния случай договореното адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева безспорно е заплатено по банков път. Представен е и Списък за разноски по чл. 80 ГПК, който се изисква съгласно т. 2 от същото Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. В този списък фигурира и още една сума - 197,59 лева за пътни разходи.

Настоящият състав обаче намира, че разноски за път не се дължат поради следното: по принцип, съдебните разноски са разходите, които страните правят по воденето на делото и се дължат от страната, която с поведението си е причинила възникването на съдебния спор. Разноските са три вида: заплатени държавни такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат (чл. 78, ал. 1 от ГПК и чл. 143, ал. 1 от АПК). В случая държавната такса е платена от касационния жалбоподател П. П. П. чрез пълномощника му адв. Ялнъзов. Адвокатското възнаграждение на адв. Гюров в размер на 600 лева е дължимо на Общински съвет - А. по изложените по-горе съображения.

Спорен е въпроса за останалия трети вид разноски - тези по производството. Всъщност "разноски по производството" са тези, които са направени по воденето на конкретното дело, като възнаграждения за вещи лица по допуснати от съда експертизи и за свидетели. Заключенията на вещите лица и свидетелските показания са доказателствени средства за доказване на твърдяни релевантни факти и обстоятелства по същността на възникналия правен спор. Заплатените суми за билети за какъвто и да е транспорт - автомобилен, железопътен, воден, въздушен, не се включват в разноските по производството, макар и да са разход. Всяка страна сама си преценява как и кога да пътува, дали да се яви по делото лично или чрез пълномощник. В бланката на призовките за делата във Върховния адмиинстративен съд изрично е отбелязано като забележка "явяването Ви не е задължително". Разходите за човекопътувания, както и т.н. загуби от ползи, не се включват в понятието "съдебни разноски" и не са разноски по производството по смисъла на закона. Затова е без правно значение представения самолетен билет за дестинацията В. - С. и обратно, както и бордните карти от B. A. на адвокат Г.

скането за възстановяване на пътните разходи на пълномощника на молителката е неоснователно, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, която изчерпателно посочва кръга на разноските, които подлежат на репариране - а именно държавни такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат.

Определение № 9937 от 15.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16165/2013 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов
есп. когато жалбата срещу този акт бъде отхвърлена, разноските се присъждат в тежест на иницииралата спора страна.

Отговорността за разноски е обективна (невиновна) и цели репариране на разноските, направени по делото и възнаграждението на един адвокат, като в обхвата й не попадат други облигационни вземания на страните, независимо от техния източник. Макар и да има санкционен характер срещу страната, неоснователно предизвикала правния спор, отговорността за разноски не обхваща причинените вреди, а само направените по делото разноски. При липсата на легално определение на понятието, граматическото и логическо тълкуване на чл. 143 АПК и чл. 78 и сл. ГПК, приложим по силата на препращаща норма на чл. 144 АПК, налагат извод, че под "разноски" в процеса следва да се разбират тези парични средства, които са изразходени от страната във връзка с извършването на определени процесуални действия (депозит за призоваване на свидетел, възнаграждение за вещо лице, разходи за извършване на оглед и др., адвокатски хонорар за представителство в процеса). Следователно разноските включват всички суми, които страната е заплатила във връзка с извършването на правните действия в процеса или за оказаната й правна защита. Фактическите действия на страните по събиране на доказателствата, които да представят по делото, командировки, пътни разноски и пр. не представляват такива разноски. Заплащането на разходи по повод пътуване до седалището на компетентния съд също е извън обхвата на отговорността за разноски, отделно от това - личното явяване на страната не е задължително - Сравн.: чл. 142, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 144 АПК и чл. 224 и чл. 269, ал. 1 НПК.



Заплащат се обаче разноски за пътни за лично явяване

вторник, 12 март 2019 г.


Извадка от Правилника за дейността на „Централен депозитар“ АД:

Раздел V
Отписване (дерегистрация) на емисия безналични финансови инструменти
Чл.82.Дерегистрацията е заличаване на финансовите инструменти от емисията в сметката на дружеството и зануляване на тази сметка.
Чл.83.(1) Дерегистрация на емисия финансови инструменти се извършва от ЦД по заявление по образец на дружеството, емитирало финансовите инструменти. Към заявлението се  прилага документ за платена такса за дерегистрация.
(2) При подаване на заявление за дерегистрация съответното дружество трябва да е погасило всички свои финансови задължения към ЦД.
Чл.84.(1) При дерегистрация в случаите на промяна на вида на акции от безналични в налични към заявлението се прилагат:
1. решение на компетентния орган на дружеството за отписване на емисията;
2. документ от КФН за отписване на емисията от регистъра по чл.30, ал.1, т.3 от Закона за комисията за финансов надзор в приложимите случаи.
(2) В случаите на дерегистрация по ал.1, ЦД води регистъра на безналичните финансовите инструменти до момента на отписването им при условията и по реда на този правилник и сключения договор с емитента.
(3)  В  случаите  на  заличаване  на  дружество  от  търговския  регистър  дерегистрацията  на емисията от регистъра на ЦД се извършва преди вписването на заличаването в Търговския регистър,  воден  от  Агенцията  по  вписванията.  Дерегистрация  се  извършва  въз  основа  на заявление от представляващия дружеството/ликвидатора.
Чл.85. При  наличие  на  вписани  тежести  върху  емисията,  заявена  за  дерегистрация,  към заявлението се прилага декларация по образец от представляващите дружеството  за това, че се задължават да отразят вписаните тежести в книгата на наличните акции.
Чл.87. ЦД  издава  акт  за  дерегистрация,  в  който  се  посочват  притежателите  на  финансови инструменти  от  съответната  емисия  и  броя  на  инструментите,  които  са  притежавали  към момента на дерегистрацията.

От сайта на ЦД АД:
6.1. Отписване на дружество – емитент от ЦД при промяна на вида на акциите от безналични в налични акции се извършва въз основа на:
  6.1.1. Заявление за отписване на емисията - Образец 10/П02.
  6.1.2. Заверено от търговския регистър/регистъра на съответния съд на съдебно решение за изрично вписване в търговския регистър на промяната във вида на акциите от безналични в налични акции.
  6.1.3. Заверено от търговския регистър/регистъра на съответния съд копие от актуален Устав на дружеството с отразената промяна във вида на акциите.
  6.1.4. Заверено от търговския регистър/регистъра на съответния съд копие от решение на компетентния орган на емитента на емитента за промяна вида на акциите от безналични в налични.
  6.1.5. Документ на КФН за отписване на дружеството от регистъра на публичните дружество и решението на КФН е влязло в сила.
  6.1.6. Документ за платена такса за заличаване на емитента от регистъра на ЦД и такса за изтегляне на ценните книжа.