сряда, 1 юли 2015 г.

РАЗЯСНЕНИЕ № 94-00-114 от 29.05.2015 г. относно деклариране по реда на ЗДДФЛ на притежавани акции и дялови участия в чужбина от местно физическо лице

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

 
 

§ 1 ДОПК,

чл. 50 ЗДДФЛ,

чл. 53 ЗДДФЛ,

чл. 80 ЗДДФЛ

 
 

В отговор на отправено от Вас писмено запитване, постъпило в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – … с вх. № …/08.05.2015 г., Ви уведомяваме за следното:

Според изложеното в запитването, във връзка с предстоящо придобиване от Вас на 100 % дялове от чуждестранно дружество, се поставят следните въпроси:

1. При придобиването на дяловете в чуждестранното дружество се попълва съответното приложение към годишната данъчна декларация. Трябва ли да декларирате някакви други обстоятелства във връзка с това придобиване като например: банкови сметки на дружеството, налични активи, наличност на парични средства в банковите сметки на дружеството, финансови отчети или някаква друга информация?

2. Ако придобитото от Вас чуждестранно дружество упражнява пряк контрол, осъществяван чрез притежание на повече от половината акции/дялове/ с право на глас от собствения капитал на друго/и дружества /чуждестранни/, длъжен ли сте да декларирате в годишната си декларация контролираните дружества и съответно някаква финансова информация за тях /наличности по банкови сметки, активи, финансови отчети/?

3. Задължен ли сте да декларирате обстоятелството, че сте управител на чуждестранно/и дружество/а при положение, че в договора за управление няма уговорено възнаграждение и няма да получавате доходи от това дружество?

Предвид представената от Вас непълна фактическа обстановка, изразяваме следното принципно становище:

На основание чл. 50, ал. 1, т. 4 и чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ, местните физически лица подават годишна данъчна декларация по образец за придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа в срок до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода.

Местните физически лица следва да попълват Приложение № 8 /обр. 2081/ за притежавани акции, дялови участия в дружества, място на стопанска дейност, определена база и недвижима собственост в чужбина; доходи по чл. 38 от ЗДДФЛ от източници в чужбина, подлежащи на деклариране; данък подлежащ на приспадане по реда на чл. 78 от ЗДДФЛ.

Приложението е неразделна част от годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ и се подава заедно с образец 2001. Това приложение се попълва от местни физически лица, за които е налице поне едно от следните обстоятелства:

- Дивиденти от източници в чужбина;

- Ликвидационни дялове от източници в чужбина;

- Замяна на акции и дялове в търговски дружества в чужбина за акции и дялове в търговски дружества в чужбина или в местни търговски дружества;

- Доброволно осигуряване и застраховане от източници в чужбина, подлежащи на облагане с окончателен данък по реда на чл. 38, ал. 8 от ЗДДФЛ;

- Лихви по депозитни сметки в чужбина.

В годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ не се предвижда деклариране на банкови сметки, налични активи, наличност на парични средства в банковите сметки на дружеството, в което сте съдружник, финансови отчети. Не се предвижда и деклариране на обстоятелството, че сте управител на чуждестранно дружество, независимо дали сте получили или не доходи от това дружество.

В част II на Приложение № 8 следва да се посочи информация за притежаваните място на стопанска дейност, определена база и недвижима собственост в чужбина. Следва да имате предвид, че „място на стопанска дейност" съгласно § 1, т. 5 от ДР на ДОПК е:

а) определено място (собствено, наето или ползвано на друго основание), посредством което чуждестранно лице извършва цялостно или частично стопанска дейност в страната, като например: място на управление; клон; търговско представителство, регистрирано в страната; офис; кантора; ателие; завод; работилница (фабрика); магазин; склад за търговия; сервиз; монтажен обект; строителна площадка; мина; кариера; сонда; петролен или газов кладенец; извор или друг обект на извличане на природни ресурси;

б) извършването на дейност в страната от лица, упълномощени да сключват договори от името на чуждестранни лица, с изключение на дейността на представителите с независим статут по глава шеста от Търговския закон;

в) трайно извършване на търговски сделки с място на изпълнение в страната, дори когато чуждестранното лице няма постоянен представител или определено място.

"Определена база" съгласно § 1, т. 7 от ДР на ДОПК е:

а) определено място, чрез което чуждестранно физическо лице извършва цялостно или частично независими лични услуги или упражнява свободна професия в страната, като например архитектурно ателие, зъболекарски кабинет, адвокатска или друга кантора на консултант, офис на независим одитор или счетоводител;

б) трайно извършване на независими лични услуги или упражняване на свободна професия в страната, дори когато чуждестранно физическо лице не разполага с определено място.

Съгласно административно наказателни разпоредби от ЗДДФЛ, посочени в чл. 80, ал. 1 - Лице, което не подаде в срок данъчна декларация по този закон, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер до 500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

Лице, което не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства в данъчна декларация, водещи до определяне на данъка в по-малък размер или до освобождаване от данък, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер до 1000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание /чл. 80, ал. 2 ЗДДФЛ/.

При повторно нарушение глобата или имуществената санкция по ал. 1 е в размер на 1000 лв., а по ал. 2 е в размер до 2000 лв., освен ако лицето не подлежи на по-тежко наказание /ал. 3 на чл. 80 ЗДДФЛ/.

Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не можете да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

РАЗЯСНЕНИЕ № М-24-37-22 от 30.05.2015 г. относно прилагане на чл. 54, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

 
 

чл. 54 ЗМДТ

 
 

В Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП) е постъпило Ваше запитване, препратено по компетентност от Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП …, с което е поставен въпрос, свързан с прилагането на чл. 54, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) относно определяне на размера на данъка върху превозно средство при подадени декларации от двамата съсобственици на същото, като постоянният адрес на всеки от тях е в териториалния обхват на различни общини.

Предвид на това, считам следното:

Разпоредбата на чл. 53 от ЗМДТ предвижда, че дължимостта на данъка върху превозните средства е от техните собственици. Доколкото съсобствеността е право на собственост, при което собствениците са повече от един следва, че задължението за данъка върху превозното средство е на всеки от титулярите на това право. При това за всеки от носителите на това задължение произтичат и предвидените в закона задължения за подаване на декларация, съответно заплащането му. Аргумент за това е и разпоредбата на чл. 54, ал. 4 от ЗМДТ, която свързана с разпоредбата чл. 54, ал. 3, т. 2 от същия, разглеждаща хипотезата на съсобственост на пътно превозно средство от повече от едно лице, предвижда че собствениците на превозни средства, декларират пред общината по постоянния им адрес, притежаваните от тях превозни средства в двумесечен срок от придобиването им. От това следва, че съсобствеността върху едно превозно средство не променя иначе, съществуващото по презумпция задължение за всеки от неговите собственици да подадат декларация. Това, че с ал. 8 на чл. 54 от ЗМДТ е предвидено, че подаването на декларация от един от съсобствениците ползва останалите съсобственици означава, че до настъпване на това обстоятелство, задължението за подаване на такава е по отношение на всеки от съсобствениците. А що се отнася до общината, в която следва да бъде подадена декларацията, в закона е предвидено, че това е общината по постоянния адрес на собствениците на превозните средства, като данъкът се дължи от всеки от съсобствениците съобразно притежаваната от него идеална част.

ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП: ГАЛЯ ДИМИТРОВА

понеделник, 3 юни 2013 г.

Бизнесът и публичните регистри – кой кого обслужва

http://www.capital.bg/biznes/vunshni_analizi/2013/06/02/2073124_biznesut_i_publichnite_registri_koi_kogo_obslujva/

Дейността на основните публични регистри, касаещи бизнеса – Търговския регистър (ТР), Имотния регистър (ИР) и Централния регистър на особените залози (ЦРОЗ), е от изключителна важност за бизнеса. На всеки търговец, както български, така и чуждестранен, се налага, по-често или по-рядко, в зависимост от вида и обема на дейността му, да извършва справки или вписвания в тези публични регистри. Качеството, бързината и разноските по тези справки и вписвания не са маловажен щрих в общата картина на правенето на бизнес в България. Колкото по-качествени, бързи и евтини са услугите на тези бизнес-публични регистри, толкова по-лесно би било да се прави бизнес в България. Това е от значение както за местния бизнес, така и за привличането на чуждестранни инвестиции.

Независимо от реформите и подобренията до момента (например изваждането на ТР от системата на съдилищата преди няколко години и изграждането на електронна платформа за него) все още съществуват редица практически проблеми, решаването на които би допринесло за постигане на по-добра бизнес среда в страната. Тук се спираме накратко само върху някои от проблемите в дейността на трите основни бизнес-публични регистъра, без да ги степенуваме по важност и без да претендираме за изчерпателност.

Търговски регистър

Затруднения при вписванията в ТР предизвиква изискването за заверка от консулския отдел към МВнР на преведени от заклет преводач документи на чужд език. Въпреки че нормативната уредба изрично не изисква подобна заверка, на базата на една неясна и спорна разпоредба на Правилника за преводите и легализациите, много длъжностни лица в ТР изискват подобна заверка, която по същество няма никаква стойност, тъй като консулският отдел на МВнР не проверява верността на превода, а само заверява подписа на преводача. Това допълнително бюрократично изискване е свързано с допълнителни разходи и загуба на време за бизнеса, а в същото време не допринася за сигурността на търговския оборот. Неговото отпадане би се отразило положително на бизнеса.

Друг неясен момент е свързан с т.нар. срок на валидност на удостоверенията за актуално състояние (или аналогични чуждестранни официални документи) за чуждестранни юридически лица, които се подават като приложения към различни заявления в ТР. В българското законодателство няма правна норма, която да регламентира подобен срок. Практиката на длъжностните лица в ТР е субективно да преценяват актуалността на подобни чуждестранни официални документи. "Срокът на валидност" на подобни документи следва да бъде регламентиран в нормативната уредба с цел яснота и предсказуемост.

Друг спорен момент в дейността на ТР е свързан с т.нар. прикриване в ТР на ЕГН на физическите лица, представляващи юридически. Макар това да е замислено като мярка срещу незаконното използване на чуждо ЕГН, на практика с тази мярка се обезсмисля една важна функция на ТР, а именно да дава сигурност относно това кой е законен представител на дадена фирма (името на едно физическо лице може да съвпада с това на друго физическо лице; едно физическо лице може да смени името си и т.н., докато ЕГН е уникален идентификационен белег, който разграничава едно физическо лице от всички останали и винаги остава непроменен). Освен това тази мярка не защитава ЕГН, защото то остава видно в документите, намиращи се в досието в ТР, които са свободно достъпни (макар и с електронен подпис).

Изгубени в превода

Според някои длъжностни лица, в случай че едно дружество с ограничена отговорност има няколко управителя, те формират отделен орган за управление на дружеството. В резултат на това неправилно тълкуване на закона те изискват протокол за решения на всички управители или оправомощаване на заявителя в един документ (но не и посредством няколко отделни пълномощни).

Друг проблем във връзка с представителството е налице, когато заявителят е безсрочно оправомощен от законен представител на дружество, но при смяната му някои длъжностни лица искат ново пълномощно – от новоназначения представител. Това изискване е неправилно, защото смяната на законния представител на едно търговско дружество не засяга валидността на предходни упълномощавания, подписани от името на дружеството от сменяното лице (неговата смяна има действие само занапред).

Неправилна е и практиката за повторно изискване за прилагане на пълномощно и декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТР в случай на подаване на документи за отстраняване на непълноти по постановени указания. Доколкото отстраняването на неточности съгласно указания не представлява ново производство пред Търговския регистър, представените вече по първоначалното заявление пълномощно и декларация следва да са достатъчни.

В редица случаи са налице откази по заявления за вписване на прехвърляне на дялове, ако приложеният договор за покупко-продажба на дялове не съдържа изрично посочване на продажната цена за дяловете, а реферира към друго споразумение между страните или съдържа механизъм, по който да се определя тази цена. С оглед изискванията на закона и непротиворечивата практика на съдилищата подобно изискване от страна на ТР е необосновано – доколкото посочването на продажна цена за дяловете или нейното плащане не обуславят прехвърлителния ефект.

Не на последно място следва да се помисли и за промяна на някои полета във формите за регистрация на обстоятелства. Така например поле "адрес на управление" съдържа и следните реквизити: жк, бул./ул., номер, блок, вход, етаж, апартамент. Това нерядко води до необходимостта от неточно попълване на полетата с цел регистриране по някакъв начин на точния адрес на управление – например в случай че адресът е в бизнес сграда, която освен административния адрес (ул. и номер) има както конкретно наименование, така и друго вътрешно деление – сектор, офис и т.н. Разумно би било да се добави поле за свободен текст.

Друг проблем, свързан с дейността на ТР, е трудността при консултации с длъжностните лица по вписванията. Регламентиран е ред за среща с тях само след предварително запазване на час и само в един ден от седмицата – сряда. Това поражда затруднения в случаите, в които се искат вписвания по сделки със сложен характер и/или такива, изискващи вписване в ТР в точно определен срок, когато често е полезно предварително да се дадат обяснения на длъжностното лице, които е трудно да бъдат писмено изложени.

Централен регистър на особените залози

ЦРОЗ е един от най-често ползваните публични регистри в дейността по финансирането в България. Въпреки че този регистър функционира повече от 15 години и въпреки нормативното изискване (чл. 24, ал. 2 от Закона за особените залози) ЦРОЗ да осигурява възможност за извършване на дистанционни справки и за издаване на справки и удостоверения в електронна форма, до този момент няма електронен ЦРОЗ. Създаването на такъв по подобие на електронния ТР би спестило много време и разходи на бизнеса.

Таксите, събирани от ЦРОЗ, макар и прости (т.е. не процент върху размера на обезпечените вземания), не са малки. За издаване на удостоверение с опис на вписванията в ЦРОЗ се събира такса в размер 10 лв. плюс 5 лв. на страница. Често обаче описът на вписванията в ЦРОЗ се състои от много на брой страници (като начинът на представяне на информацията в тях е доста объркан с множество ненужни повторения), което на практика означава, че един бизнесмен само за да провери вписванията по партидата на негов съкотрагент в ЦРОЗ, може да се наложи да плати няколко стотин или дори над хиляда лева, без дори да знае дали нещо в тези вписвания би имало отношение към сделката, която планира с този съконтрагент.

Тези такси не отговарят на реалните разходи по издаването на исканите удостоверения, а освен това са в нарушение на закона, който прокламира, че всеки има право на свободен и безплатен достъп до ЦРОЗ и до електронния образ на документите, въз основа на които са извършени вписванията и заличаванията в него (чл. 24, ал. 3 от Закона за особените залози).

В интерес на бизнеса държавата следва да осигури час по-скоро създаването на електронен ЦРОЗ и съответно намаляване на таксите, събирани от него.

събота, 18 май 2013 г.

Юрисконсултско възнаграждение за административните органи

ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ N 3 от 13.05.2010 г
(относно възнаграждението на юрисконсултите на държавните учреждения)
София, 13 май 2010 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България – Общо събрание на колегиите , в съдебно заседание на 5 февруари 2010 година, в състав:

сряда, 15 май 2013 г.

Нов образец на декларация от ТЗ по чл. 141 ал.8 за управителите на фирми

ОТ 15.02.2013г. е въведено ново изискване към управителите на фирми , което фигурира в декларацията по чл. 141 ал. 8 от ТЗ - а именно :

(Нова - ДВ, бр. 14 от 2011 г., в сила от 15.02.2011 г., доп. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 15.02.2013 г.) Не може да бъде управител лице, обявено в несъстоятелност, или лице, което е било управител, член на управителен или контролен орган на дружество, прекратено поради несъстоятелност през последните две години, предхождащи датата на решението за обявяване на несъстоятелността, ако са останали неудовлетворени кредитори. Не може да бъде управител и лице, което е било управител, член на управителен или контролен орган на дружество, за което е било установено с влязло в сила наказателно постановление неизпълнение на задължения по създаване и съхраняване на определените му нива от запаси по Закона за запасите от нефт и нефтопродукти.