Решение № 289 от 18.11.2014 г. на ВКС по гр.дело № 1289/2014
г., ІV г.о.,
Решение № 144 от 23.02.2010 г. по гр.дело № 3101/2008 г. на
І г.о. и Решение № 203 от 30.05.2011 г. на ВКС по гр.дело № 832/2010 г. на ІІІ
г.о.
тълкуване на решение № 391/2014 г. на Върховният касационен
съд на Република България, Четвърто гражданско отделение по гр.дело № 3519 по
описа за 2014 година
съгласно Тълкувателно решение № 6 от 11.01.2013 г. по тълк.
д. № 6/2012 г. на ОСГК на ВКС работодателят може да упълномощи служител от
дружеството за сключване и прекратяване на договори, за което допълнителното
наведено основание от ищеца за нищожност на заповедта за прекратяване на
трудовото му правоотношение, за това, че същата е подписана от упълномощено
лице е неоснователно, тъй като заповедта е действителна.
При липса на нейно писмено изявление за изпращане на
трудовата й книжка по пощата, поражда задължение за работодателя по чл. 6, ал.3
изр.1 от "Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж" да съобщи на
ищцата с писмо с обратна разписка да се яви, за да я получи лично, т.е.
задължение за работодателя да покани ищцата, защото задължението му за предаване
на трудовата книжка е носимо, а не търсимо. Само тогава, при неявяване на
работника или служителя лично или чрез писмено посочено от него друго лице,
задържането на трудовата книжка у работодателя не е незаконно. Доколкото ищцата
не се я явила лично или чрез писмено посочено от нея друго лице в деня, следващ
12.7.2017 г., за да получи трудовата книжка, неизпълнението от работодателя на
задължението му по чл. 6, ал.3 изр.1 от "Наредба за трудовата книжка и
трудовия стаж" за съобщаване на ищцата с писмо с обратна разписка да се
яви, за да получи трудовата книжка лично, обосновава извод, че за периода,
следващ дата 12.07.2017 г. до 16.11.2017 г. /дата, предхождаща отказа на ищцата
за получаване на покана от работодателя изх.№ 65/16.11.2017 г./ е налице задържане
на трудовата книжка на ищцата от работодателя и то е незаконно, именно, защото
задължението му за незабавно предаване на работника на трудовата й книжка след
вписване в нея на данните за прекратяване на ТПО е носимо, а не търсимо.
Независимо, че за периода, следващ 12.07.2017 г. до 16.11.2017 г., е налице
незаконно задържане от работодателя на трудовата книжка на ищцата, предвид
установения по делото чрез официален свидетелстващ документ
На същата бил изпратен имейл за явяване в офиса на
дружеството за оформяне на документи и обяснения за неявяването и, като имейлът
бил потвърден като неин и от свидетеля разговаряла по телефона с дружеството и
управителя, както и че като са и поискани обяснения за неявяването й на работа.
Съгласно чл. 335, ал. 2, т. 3 от КТ - трудовият договор се
прекратява при прекратяване без предизвестие - от момента на получаването на
писменото изявление за прекратяването на договора. В случая това е дата
10.05.2018 г. с получаване от ответника на Заповедта за прекратяване на
трудовото му правоотношение, издадена на 05.04.2018 г. Това, че на самата
заповед е отбелязана дата 12.04.2018 г. за дата на връчване не прави същата
незаконна
куриерска пратка, /както е отбелязано в справката от
куриера/, съдържаща Заповед № 104/22.01.2019 г., което изрично е отбелязано
върху пратката и съпътстващите я документи, на 25.01.19 г. в 11: 46 ч. Р. Й. С.
е получила заповедта, като за получаването на обратната разписка е положила
подписа си. По-късно същия ден след като вече се е запознала със съдържанието
на Заповед № 104/22.01.2019 г. и която е отказала да подпише и да върне
подписан екземпляр на работодателя /куриера Й. Й. е посочил върху заповедта, че
отказва да я получи/,
трайната съдебна практика приема възможност за връчване на
заповедта на работника при отказ и оформянето й като редовно връчена, независимо,
че изричен законов текст в КТ липсва. В чл. 335, ал.2, т.3 от КТ, за да настъпи
прекратяване на трудовото правоотношение, се иска получаване на изявлението от
насрещната страна и при неоказано съдействие за това не би могло да се допусне
възможността да се черпят права от неправомерно поведение.
Срокът за изпитване започва да тече от момента на
фактическото, реално изпълнение на възложената работа/ в този смисъл Решение №
156/16.05.2012 г. по гр. д. № 1027/2011 г. на първо г. о. на ВКС/, като в този
срок не се включва времето, през което работникът или служителят не е изпълнявал
трудовите си функции. Съответно срокът се счита продължен с толкова дни,
колкото работникът /служителят е отсъствал от работа по уважителни причини.
С Писмо-покана, изх. №., изпратена от "А. Б. " ООД
*** до М., ответното дружество е уведомило ищцата, че трудовата й книжка е
оформена и може да си я получи в удобно за нея време, всеки ден от 8 до 16ч., в
офиса на фирмата
Съгласно чл. 350, ал. 1 от КТ, при прекратяване на трудовото
правоотношение работодателят е длъжен да впише в трудовата книжка данните,
свързани с прекратяването, и да я предаде незабавно на работника или служителя,
като при неизпълнение на това задължение, възниква правото на обезщетение.
извлечение от изходящия дневник на работодателя от датите на
изпращане на поканите, само срещу името на ищеца не било отбелязано
съдържанието на писмата, докато срешу всеки друг изходящ документ е отбелязано
съдържанието.
Заповедта за прекратяване на трудовия договор на ищцата е
изпратена с куриерска служба и е върната, като недоставена- видно от приетата
по делото товарителница. Ищцата не е била намерена на обявения адрес, за което
не може да носи отговорност работодателя. Съдът приема, че е изпълнено
задължението за връчване на заповедта с изпращането й по куриер.
Тъй като връчването чрез куриер би било редовно, но само ако
пратката е получена от адресата или от друго лице, посочено като допустим
получател в ГПК (в какъвто смисъл е цитираната от ответника съдебна практика -
Решение № 283/06.04.2010 г. на ВКС по гр.д. № 507/2009 г., III г.о., ГК), но не
и при отказ пратката да бъде получена и при липса на безспорни доказателства,
че отказът е направен именно от ищцата С.Я., а не от друго лице, намерено на
адреса.
Определение № 461 от 29.05.2017 г. на ВКС по гр. д. №
904/2017 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Александър Цонев
По първите два поставени въпроса, въззивният съд е приел, че
в хипотезата на липса на лично връчване на заповедта за уволнение,
прекратяването на трудовия договор, респективно началният момент на 2-месечната
погасителна давност за предявяване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ са от
узнаването на писменото волеизявление на работодателя за прекратяване на
трудовия договор и основанието за това. Този отговор на поставените въпроси е в
съгласие със задължителната практика на ВКС по чл. 290 ГПК /решение № 283-2010-
III ГО, р. № 39-2012-III ГО и р. № 31-2014-IV ГО/, където е прието, че при
липса на лично връчване на заповедта за уволнение, трудовото правоотношение се
счита прекратено от узнаването на същественото съдържание на заповедта за
уволнение- волеизявлението на работодателя и основанието за това. Представената
от касатора задължителна практика по чл. 290 ГПК е неотносима за настоящия
случай, тъй като не касаят хипотезата, при която не е осъществено лично
връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. В случая не
е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.
1 ГПК.
По останалите правни въпроси, за които се подържа основание
за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 КТ, въззивният съд
е приел, че узнаването е релевантно за прекратяването на договора, тъй като
ищцата в писмената си молба е удостоверила знанието си за наличие на писмена
заповед и основанието за прекратяването на правоотношението. По тези въпроси
има формирана задължителна практика на ВКС /решение № 283-2010- III ГО, р. №
39-2012-III ГО и р. № 31-2014-IV ГО/, в която е прието, че при липса на лично
връчване на заповедта за уволнение, релевантно е узнаването от работника или
служителя за наличието на писмена заповед за прекратяване и основанието и за
издаване.
Решение № 39 от 27.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 410/2011
г., III г. о., ГК, докладчик председателят Таня Митова
чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК
чл. 290 ГПК
чл. 190, ал. 1, т. 1 и т. 7 КТ
чл. 194, ал. 1 КТ
чл. 195 КТ
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
В закона изрично е посочено, че при невъзможност заповедта
да бъде връчена на работника или служителя, работодателят му я изпраща с
препоръчано писмо с обратна разписка и в този случай наказанието се смята за
наложено от деня на нейното получаване. Следователно, законодателят е предвидил
като допустим способ за връчването на заповедта изпращането й по пощата. За да
е осъществено надлежно връчване по пощата не е необходимо то да е извършено
лично на получателя. Редовно е и всяко друго връчване, което е допустимо
съобразно общите правила, уредени в чл. 42 и чл. 44 ГПК, както и съобразно
специалния закон - чл. 36 от Закона за пощенските услуги.
Дисциплинарното наказание се смята за наложено освен от деня
на връчване или получаване на заповедта за дисциплинарно уволнение /чл. 195,
ал. 3 КТ/, още и от деня на узнаване на нейното съществено съдържание -
изразена воля от работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение и
правното основание, на което това е направено, напр. с връчването на трудовата
книжка.
Вярно е, че тя е изпратена по пощата с писмо изх. №
100/10.03.2010 г., с което прокуристът го е уведомил да се яви в офиса на
дружеството на 16.03.2010 г. между 10 и 12 часа, за да получи трудовата си
книжка, което той е направил. Независимо от това явяването на ищеца в
предприятието и връчването на трудовата книжка не съставлява връчване на
заповедта за уволнение, тъй като трудовата книжка е техническо отразяване на
вече извършеното уволнение.
Решение № 283 от 6.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 507/2009
г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова
чл. 42 ГПК
чл. 44 ГПК
чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК
чл. 290 ГПК
чл. 41, ал. 3 ГПК (отм.)
чл. 46 ГПК (отм.)
чл. 47 ГПК (отм.)
чл. 195 КТ
чл. 36 ЗПУ
За да е надлежно връчването по пощата, не е необходимо то да
е извършено лично на получателя. Редовно е и всяко друго връчване, което е
допустимо съобразно общите правила, уредени в чл. 46 и чл. 47 , във вр. с чл.
41, ал. 3 ГПК (отм.), сега чл. 42 и чл. 44 от ГПК, както и съобразно специалния
закон - чл. 36 от Закона за пощенските услуги.
Съгласно чл. 195 от КТ - дисциплинарното наказание се налага
с мотивирана писмена заповед, която следва да се връчи на работника или
служителя. В закона изрично е посочено, че при невъзможност заповедта да бъде
връчена на работника или служителя, работодателят му я изпраща с препоръчано
писмо с обратна разписка и в този случай-наказанието се смята за наложено от
деня на нейното получаване. Следователно-законодателят е предвидил като
допустим способ за връчване на заповедта - изпращането й по пощата.
е наложено дисциплинарно наказание"уволнение"и
трудовото й правоотношение е прекратено със Заповед № 188/10 от 27.09.2006 г.
на основание чл. 330, ал. 2, т. 6, във вр. с чл. 188, т. 3, чл. 190, т. 3 от
КТ, във вр. с § 1, т. 3 от ДР на ПВТР. Тъй като същата е била в отпуск по
болест за периода -от 25.09.2006г до 31.10.06 г./болничен лист № 2* от
2.10.2006 г./и от 31.10.2006 г. до 30.11.2006 г./ болничен лист № 3* от
6.11.2006г/., работодателят не е могъл лично да връчи заповедта, а се е възползвал
от възможността за връчване по пощата с обратна разписка.
Съгласно чл. 347 от КТ трудовата книжка е официален
удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата
дейност на работника или служителя. В нея задължително - съгласно чл. 349, т. 8
от КТ се вписват датата и основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение, а съгласно чл. 350 от КТ - при прекратяване на трудовото
правоотношение работодателят е длъжен да впише в трудовата книжка данните,
свързани с прекратяването, и да я предаде незабавно на работника или служителя.
Безспорно установеният по делото факт на получаването на 16.04.2007 г. на
трудовата книжка от ищцата/сега касатор-макар и чрез пълномощник/, дава основание
на настоящият съдебен състав да приеме, че най-късно на тази дата тя е била
уведомена за прекратяването на трудовото й правоотношение, както и за правното
основание на което това е направено. Срокът за предявяване на исковете -
съгласно чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ - в тази хипотеза е двумесечен и пресметнат
от посочената дата изтича на 16.06.2007 г.
Решение № 31 от 5.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3925/2013
г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева
ищецът е узнал за атакуваната заповед и самият той е заявил
по предходно между същите страни гр. дело № 7639/01 г. на СРС, 77 с-в, че е
уволнен с нея на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ и с молба от 29.12.01 г. е
поискал съединяване на исковете по чл. 128 и чл. 245 КТ с иск по чл. 344, ал.
1, т. 1 КТ, което съдът е счел за недопустимо. Основателно е направеното от
ответника възражение за изтекла погасителна давност на предявения иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Съгласно чл. 358, ал. 1, т. 1 КТ /в
редакцията към момента на уволнението /за предявяване на конститутивен иск по
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е предвиден шестмесечен давностен срок, който е
запознал да тече от момента на прекратяване на трудовото правоотношение,
съответно от момента на узнаването на този факт, в случая най-късно на 29.12.01
г. Исковата молба по настоящото дело е подадена след изтичане на давностния
срок - на 28.04.2010 г.
Решение № 39 от 27.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 410/2011
г., III г. о., ГК, докладчик председателят Таня Митова
чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК
чл. 290 ГПК
чл. 190, ал. 1, т. 1 и т. 7 КТ
чл. 194, ал. 1 КТ
чл. 195 КТ
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
В закона изрично е посочено, че при невъзможност заповедта
да бъде връчена на работника или служителя, работодателят му я изпраща с
препоръчано писмо с обратна разписка и в този случай наказанието се смята за
наложено от деня на нейното получаване. Следователно, законодателят е предвидил
като допустим способ за връчването на заповедта изпращането й по пощата. За да
е осъществено надлежно връчване по пощата не е необходимо то да е извършено
лично на получателя. Редовно е и всяко друго връчване, което е допустимо
съобразно общите правила, уредени в чл. 42 и чл. 44 ГПК, както и съобразно
специалния закон - чл. 36 от Закона за пощенските услуги.
Дисциплинарното наказание се смята за наложено освен от деня
на връчване или получаване на заповедта за дисциплинарно уволнение /чл. 195,
ал. 3 КТ/, още и от деня на узнаване на нейното съществено съдържание -
изразена воля от работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение и
правното основание, на което това е направено, напр. с връчването на трудовата
книжка.
Определение № 461 от 29.05.2017 г. на ВКС по гр. д. №
904/2017 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Александър Цонев
Определение № 220 от 12.02.2014 г. на ВКС по гр. д. №
4926/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Зоя Атанасова
Решение № 226 от 30.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4471/2016
г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Светла Цачева
Решение № 39 от 27.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 410/2011
г., III г. о., ГК, докладчик председателят Таня Митова
Решение № 35 от 7.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1877/2010
г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Цачева
Определение № 1306 от 16.12.2014 г. на ВКС по гр. д. №
4778/2014 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Даниела Стоянова
Определение № 843 от 13.06.2012 г. на ВКС по гр. д. №
252/2012 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска
Определение № 218 от 28.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3875/2017
г., III г. о., ГК, докладчик съдията Диана Хитова
Определение № 1325 от 19.12.2014 г. на ВКС по гр. д. №
5966/2014 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова
Определение № 746 от 30.10.2017 г. на ВКС по гр. д. №
1627/2017 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Майя Русева
Определение № 185 от 28.07.2017 г. на ВКС по т. д. №
1076/2017 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Людмила Цолова
Няма коментари:
Публикуване на коментар