понеделник, 1 март 2010 г.

Престъпления против правосъдието

17. Престъпления против правосъдието – набедяване, лъжесвидетелство, лично укривателство. Длъжностни престъпления против правосъдието.
286. Който пред надлежен орган на властта набеди някого в престъпление, като знае, че е невинен, или представи неистински доказателства срещу него, се наказва за набедяване с лишаване от свобода от една до шест години и с обществено порицание. Ако набеденият бъде привлечен към наказателна отговорност, наказанието е лишаване от свобода от една до десет години.
287. Длъжностно лице, което при или по повод изпълнение на службата си, само или чрез другиго, извърши противозаконни принудителни действия спрямо обвиняем, свидетел или вещо лице, за да изтръгне признание, показание, заключение или информация от него, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години и с лишаване от права.
287а. Който с цел да заблуди орган на съдебната власт: изготви неистински технически записи или преправи истински; унищожи запис или част от него, събира или подрежда данните от записа и по този начин създава невярна представа за съответното обстоятелство; използва подправени технически записи; използва неправомерно информацията, придобита със специални разузнавателни средства, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и глоба от петстотин до хиляда лева.
288. Орган на властта, който пропусне да изпълни своевременно длъжностите, които му налага службата относно наказателно преследване, или по друг начин осуети такова преследване с цел да избави другиго от наказание, което му се следва по закон, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и с лишаване от правото.
289. Който склонява длъжностно лице от разследващите органи или от прокурорските или съдебните органи да наруши свое служебно задължение във връзка с правораздаването, се наказва с лишаване от свобода до пет години или с пробация, или с обществено порицание.
290. Който пред съд или пред друг надлежен орган на властта като свидетел устно или писмено съзнателно потвърди неистина или затаи истина, се наказва за лъжесвидетелствуване с лишаване от свобода до пет години. Същото наказание се налага и на преводач или тълковник, който пред съд или пред друг надлежен орган на властта писмено или устно съзнателно даде неверен превод или тълкуване.
290а. Който потвърди неистина или затаи истина в писмена декларация, представена пред съд, се наказва с лишаване от свобода до три години.
291. Който като вещо лице пред съд или пред друг надлежен орган на властта устно или писмено съзнателно даде невярно заключение, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и с лишаване от правото. ако е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация.
292. За престъпление по 290 и 291 наказуемостта отпада: когато лицето, ако каже истината, би обвинило себе си в престъпление и когато лицето се отрече пред надлежния орган от своето лъжливо свидетелствуване, превод, тълкуване или заключение до влизане на присъдата или решението в сила и преди да е възбудено срещу него наказателно преследване за това.точка 2 се прилага и в случаите по 290а, когато лицето оттегли декларацията си, преди да е постановено решението по делото, по което е представена.
294 Който спомогне на лице, извършило престъпление, да избегне или да бъде осуетено спрямо него наказателно преследване или да остане ненаказано, без да се е споразумял с това лице, преди да е извършило самото престъпление Ако деецът е съдия, прокурор, следовател или лице от състава на Министерството на вътрешните работи, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години.

295. Орган на властта, който с цел да избави другиго от наказание или да забави изпълнението на наказанието пропусне да изпълни влязла в сила присъда, ако по служба е бил длъжен да направи потребното за привеждане на присъдата в изпълнение, се наказва с лишаване от свобода до шест години, като съдът може да го лиши от правото или с пробация.
299. Длъжностно лице, което самоволно освободи или пусне затворник да избяга, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да лиши виновния от правото.
18. Пасивен и активен подкуп. Други състави от този раздел.
301. Длъжностно лице, което поиска или приеме дар или каквато и да е облага, която не му се следва, или приеме предложение или обещание за дар или облага, за да извърши или да не извърши действие по служба или загдето е извършило или не е извършило такова действие, се наказва за подкуп с лишаване от свобода до шест години и глоба до пет хиляди лева. Ако го направи, за да наруши или загдето е нарушило службата си, когато това нарушение не съставлява престъпление, наказанието е лишаване от свобода до осем години и глоба до десет хиляди лева. Ако, за да извърши или загдето е извършило друго престъпление във връзка със службата, наказанието е лишаване от свобода до десет години и глоба до петнадесет хиляди лева.
302. За подкуп, извършен: от лице, което заема отговорно служебно положение, включително съдия, съдебен заседател, прокурор или следовател; чрез изнудване посредством злоупотреба със служебното положение; повторно и в големи размери,наказанието е:
302а. За подкуп в особено големи размери, представляващ особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от десет до тридесет години, глоба до тридесет хиляди лева, конфискация на цялото или на част от имуществото на виновния и лишаване от права.
303. Съобразно различията по предходните членове длъжностното лице и чуждото длъжностно лице се наказват и когато с тяхно съгласие дарът или облагата са предложени, обещани или дадени другиму.
304. Който предложи, обещае или даде дар или каквато и да е облага на длъжностно лице, за да извърши или да не извърши действие по служба или загдето е извършило или не е извършило такова действие, се наказва с лишаване от свобода до шест години и глоба до пет хиляди лева. Ако във връзка с подкупа длъжностното лице е нарушило служебните си задължения, наказанието е лишаване от свобода до осем години и глоба до седем хиляди лева, когато това нарушение не съставлява по-тежко наказуемо престъпление.
304а. Който предложи, обещае или даде подкуп на длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение, включително съдия, съдебен заседател, прокурор или следовател, се наказва с лишаване от свобода до десет години и глоба до петнадесет хиляди лева.

304б. Който поиска или приеме дар или каквато и да е облага, която не му се следва, или приеме предложение или обещание за дар или облага, за да упражни влияние при вземане на решение от длъжностно лице или чуждо длъжностно лице във връзка със службата му, се наказва с лишаване от свобода до шест години или глоба до пет хиляди лева. Който предложи, обещае или даде дар или каквато и да е неследваща се облага на лице, което твърди, че може да упражни влияние по ал. 1, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба до три хиляди лева.
305. Наказанията за подкуп по предходните членове се налагат и на арбитър или вещо лице, назначено от съд, учреждение, предприятие или организация, когато те извършат такива деяния във връзка с тяхната дейност, както и на този, който предложи, обещае или даде такъв подкуп. Наказанията за подкуп по предходните членове се налагат и на защитник или повереник, когато те извършат такива деяния, за да помогнат да се реши в полза на противната страна или във вреда на доверителя наказателно или гражданско дело, както и на този, който предложи, обещае или даде такъв подкуп.
305а. Който посредничи да се извърши някое от деянията по предходните членове, ако това не представлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до пет хиляди лева.
306. Не се наказва онзи, който е предложил, обещал или дал подкуп, ако е бил изнуден от длъжностното лице, арбитъра или вещото лице да стори това и ако незабавно и доброволно е съобщил на властта.
307. Който преднамерено създава обстановка или условия, за да предизвика предлагане, даване или получаване на подкуп с цел да навреди на онзи, който даде или приеме подкупа, се наказва за провокация към подкуп с лишаване от свобода до три години.
307а. Предметът на престъпленията по този раздел се отнема в полза на държавата, а когато липсва, се присъжда неговата равностойност.
19. Документни престъпления – обща характеристика и система. Подправка на документи и лъжливо документиране. Други документни престъпления.
308. Който състави неистински официален документ или преправи съдържанието на официален документ с цел да бъде използуван, се наказва за подправка на документ с лишаване от свобода до три години. Когато предмет на деянието по ал. 1 са български или чуждестранни документи за самоличност, за завършено образование или за придобита квалификация, свидетелства за управление на превозни средства, свидетелства за регистрация на превозни средства, визови стикери или други документи, удостоверяващи правоспособност, лични или регистрационни данни, наказанието е лишаване от свобода до осем години. Когато деянието по ал. 2 е извършено с цел имотна облага, наказанието е лишаване от свобода до десет години. Имотната облага, ако такава е получена, се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчуждена, се присъжда нейната равностойност. В маловажни случаи наказанието е: За приготовление към престъпление Не се наказва онзи участник в сдружението, който преди да е довършено съставянето на неистински официален документ или преправянето на съдържанието на официален документ, се откаже от деянието и съобщи за него на властта. Който изготвя, държи или укрива предмети, материали или оръдия, за които знае или предполага, че са предназначени или че са послужили за съставяне или за преправяне на документ по ал. 2 и 3, се наказва с лишаване от свобода до шест години.
309. Който сам или чрез другиго състави неистински частен документ или преправи съдържанието на частен документ и го употреби, за да докаже, че съществува или не съществува или че е прекратено или изменено някое право или задължение, или някое правно отношение, се наказва за подправка на документ с лишаване от свобода до две години. Ако престъплението има за предмет ценни книжа, наказанието е лишаване от свобода до три години. В маловажни случаи пробация или глоба от сто до триста лева.
310. Ако е извършено от длъжностно лице в кръга на службата му, наказанието е лишаване от свобода до пет години.
311. Длъжностно лице, което в кръга на службата си състави официален документ, в който удостовери неверни обстоятелства или изявления, с цел да бъде използуван тоя документ като доказателство за тия обстоятелства или изявления, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови и лишаване от право.
312. Лекар, който снабди някого с лъжливо свидетелство за състоянието на здравето му, когато не действува като длъжностно лице, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация. ветеринарен лекар
313. Който потвърди неистина или затаи истина в писмена декларация или съобщение, изпратено по електронен път, които по силата на закон, указ или постановление на Министерския съвет се дават пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от сто до триста лева.Ако е с цел да се избегне заплащане на дължими данъци, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години или глоба от сто до двеста и петдесет лева. Наказа се и онзи, който потвърди неистина или затаи истина в частен документ или съобщение, изпратено по електронен път, в които по изрична разпоредба на закон, указ или постановление на Министерския съвет е специално задължен да удостовери истината, и употреби този документ като доказателство за невярно удостоверените обстоятелства или изявления. публично предлагане на ценни книги в проспект
313б. Ако унищожи, скрие, преправи или повреди документ на Държавна сигурност или на разузнавателните служби на Българската народна армия, се наказва с лишаване от свобода от три до шест години и глоба от петнадесет хиляди до тридесет хиляди лева. Същото наказание се налага и на онзи, който държи документ в нарушение на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. 314. Който умишлено стане причина да се внесат неверни обстоятелства или изявления в официален документ, съставен съгласно установения ред въз основа на заявление на частно лице, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация.
315. Който състави документ, като попълни лист, носещ подписа на издателя, със съдържание, което не съответствува на волята на подписалия, се наказва съобразно с различията в 308 и 309. Съобразно със същите различия се наказва и онзи, който чрез измама склони другиго да подпише документ със съдържание, което не съответствува на волята на подписалия.
316. Наказанието, предвидено по предходните членове на настоящата глава, се налага и на онзи, който съзнателно се ползува от неистински или преправен документ, от документ с невярно съдържание или от такъв по предходния член, когато от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност.
317. Който противозаконно се ползува от документ, като знае, че издателят го е подписал, без намерение да се задължи по него, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация.
318. Който противозаконно си служи с официален документ, издаден за друго лице, с цел да заблуди орган на властта или представител на обществеността, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация, или с глоба от сто до триста лева.
319. Който унищожи, скрие или повреди чужд или не изключително нему принадлежащ документ с цел да причини другиму вреда или да набави за себе си или за другиго облага, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация.
20. Престъпления против реда и общественото спокойствие – обща характеристика, система. Хулиганство и самоуправство.
320. Който явно подбужда към извършване на престъпление чрез проповед пред множество хора, чрез разпространяване на печатни произведения или по друг подобен начин, се наказва с лишаване от свобода до три години, но не с по-тежко наказание от това, предвидено за самото престъпление.
320а. Който се закани да извърши престъпление и това заканване би могло да предизвика основателно опасение за осъществяването му, се наказва с лишаване от свобода до две години.
321. Който образува или ръководи организирана престъпна група, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години. Който участвува в такава група, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. Когато групата е въоръжена или създадена с цел да върши престъпления или в нея участва длъжностно лице, наказанието е:Не се наказва участник в групата, ако доброволно се предаде на органите на властта и разкрие всичко, което му е известно за групата, преди да е извършено от него или от нея престъпление. Участник в групата, който доброволно се предаде на органите на властта, разкрие всичко, което му е известно за групата и по този начин съществено улесни разкриването и доказването на извършени от нея престъпления, се наказва при условията на 55. Който се сговори с едно или повече лица да върши в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години и чрез които се цели да се набави имотна облага или да се упражни противозаконно влияние върху дейността на орган на властта или местното самоуправление, се наказва с лишаване от свобода до шест години.
321а. Който участва в ръководството на организация или група, която чрез използване сила или внушаване на страх сключва сделки или извлича облаги, се наказва с лишаване от свобода от три до осем години.Който участва в такава организация или група, се наказва с лишаване от свобода до пет години.Придобитото от организацията, от групата или от участниците в тях имущество от тази дейност се отнема в полза на държавата, ако лицата, от които е придобито, или техните наследници са неизвестни.
322. Който не попречи на извършването на очевидно тежко престъпление, ако е могъл да стори това без значително затруднение и без опасност за себе си или за другиго, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация.
323. Който самоволно, не по установения от закона ред, осъществи едно оспорвано от другиго свое или чуждо действително или предполагаемо право, се наказва в немаловажни случаи с лишаване от свобода до пет години и глоба до хиляда лева. Който самоволно заеме недвижим имот, от чието владение е отстранен по надлежен ред, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до петстотин лева. Деецът не се наказва, ако след предупреждение от съответния държавен орган незабавно възстанови първоначалното фактическо положение. Разпоредбата на предходната алинея не се прилага, ако деецът след възстановяването извърши отново същото деяние. Когато деянието по ал. 1 е осъществено чрез сила или заплаха, наказанието е лишаване от свобода до 6 години.
323а. Който построи сграда върху обработваема земя, земеделска земя или пасище, без да има право на това, се наказва с лишаване от свобода до две години и с глоба от хиляда до три хиляди лева. При повторно извършване на престъплението по ал. 1, както и при продължаване на строежа, след като е бил спрян от надлежните органи, наказанието е лишаване от свобода от една до три години и глоба от две до пет хиляди лева, както и обществено порицание.
324. Който упражнява професия или занаят, без да има съответна правоспособност, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба от сто до триста лева. Когато професията или занаятът са свързани със здравеопазването на населението, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба от сто до триста лева. Същото наказание се налага на лекар, лекар по дентална медицина или магистър-фармацевт, които упражняват професията си в нарушение на установения за това ред. Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години и глоба от сто до триста лева, като съдът може да постанови и лишаване от права.
325. Който извърши непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, се наказва за хулиганство с лишаване от свобода до две години или с пробация, както и с обществено порицание. Когато деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта или представител на обществеността, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред, или когато то по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм или дързост, наказанието е лишаване от свобода до пет години. повторно опасен рецидив
326. Който предава по радио, телефон или по друг начин неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога, се наказва с лишаване от свобода до две години.
327. Който без съответно разрешение устройва хазартна игра, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от сто до триста лева. Същото наказание се налага и на онзи, който устройва хазартна игра със съответното разрешение, но не на определените за това места. Когато деянието по предходните алинеи е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода от една до три години и глоба от сто до сто и петдесет лева, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от една до пет години и глоба от сто до петстотин лева. Който системно участва в хазартни игри, като знае, че са организирани без разрешение, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба от сто до триста лева. Парите и вещите, предмет на хазартната игра, се отнемат в полза на държавата, а ако липсват, се присъжда тяхната равностойност.
328. Който води живот в скитническа група, се наказва с пробация до две години или с глоба от сто до триста лева. Който организира или ръководи такава група, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация. Който води скитнически живот, като не се установява на постоянно място за живеене и не упражнява общественополезен труд, се наказва с пробация до две години.
329. Пълнолетно работоспособно лице, което продължително време не се занимава с общественополезен труд, като получава нетрудови доходи по непозволен или неморален начин, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация.Който системно се занимава с просия, се наказва с пробация за срок до две години.
21. Право на защита. Процесуални гаранции на правото на защита.
15. Обвиняемият има право на защита. На обвиняемия и на другите лица, които участват в наказателното производство, се предоставят всички процесуални средства, необходими за защита на техните права и законни интереси. Съдът, прокурорът и разследващите органи разясняват на лицата по ал. 2 техните процесуални права и им осигуряват възможност да ги упражняват. На пострадалия се осигуряват необходимите процесуални средства за защита на неговите права и законни интереси.
Правото на защита е основен принцип на наказателния процес. и е фундаментален за наказателния процес. Защитата не се отнася само за обвиняемия, а за всички лица в наказателния процес, заинтересувани от делото.
Няма противоречие между държавния интерес и правото на защита на лицата. То е не само в интерес на тези лица, а в интерес и на правосъдието. Правото на защита е право на активно участие в процеса. Активността зависи от носителя на правото на защита. То е диспозитивно право. То се гарантира от всички правни разпоредби, които осигуряват правилното решаване на делото. Всички норми, които осигуряват правото на защита са процесуални принципи (това право е и задължение на органите да осигурят упражняването на едно или друго право)
Отграничения:
- от процесуалните гаранции на това право. Правото на защита е право на активно участие в производството. То възниква при висящ наказателен процес (започнал, но не приключил). Процесуалните гаранции на правото на защита са задълженията на органите, които ръководят процеса да осигуряват упражняването на правото на защита, за да се стигне до решаване задачите на наказателния процес.
- право на защита и средства за защита. Правото на защита е процесуална възможност на гражданите да защитят свойте права и законни интереси, чрез активно участие в процеса, като упражняват процесуалните си права. Средствата за защита са предвидените в НПК средства, чрез които се упражнява процесуалното право на защита. Пр. правото на жалба – средството чрез което се упражнява едно право е жалбата. На всяко процесуално право съответства средство, чрез което да се осъществява и не може да има средство, без съответното процесуално право. процесуалните права, без процесуални средства са безсилни, а средствата без правата са безпредметни.
Субекти на правото на защита.
Всички лица, субекти на наказателния процес, които отстояват свой права и законни интереси в производството, непосредствено свързани с разглежданото дело. Правото на защита възниква за всеки субект, с акта, с който възниква съответната процесуална фигура, т.е. съпътства носителя през цялото съществуване на правната фигура.
Правото на защита е мислимо само в процесуалните провоотношения и се осъществява само в и чрез тези правоотношения. От едната страна е държавния орган, а от другата – носителя на правото на защита. Самото право има субординационен, властнически характер – упражнява се чрез властническите задължения на органите по ръководство и решаване. Това е така, защото тези правоотношения не винаги възникват по волята на лицето, титуляр на правото на защита и съдържанието им се определя от закона. Субекта на правото на защита не може да се откаже от правото си на защита, той може само да не го упражни. Например изявление, че няма да обжалва присъдата не поражда правни последици. Недействителен е отказа от право на защита. Корелативно задължение на правото на защита е задължението на органите да осигурят упражняването на това право. Правото на защита не е на лице, когато участник защитава свой права и интереси. То никога не се свързва с функцията по ръководство и решаване. Държавният орган действа на плоскостта на официалното начало, той осигурява правото на защита. Правото на защита имат, както субектите на защитната функция, така и тези по обвинителната функция и тези по поддържане и оборване на гражданския иск. Това право не е непременно свързано с функцията по защита. Пострадалият упражнява правото си на защита, отстоявайки обвинителната функция, ако се конституира като частен тъжител, частен обвинител, граждански ищец - Тогава пострадалия, упражнявайки правото си на защита ще стои на позицията, която предявява и поддържа гражданската претенция. В процеса могат да участват и лица, които отговарят за вредите, нанесени от обвиняемия – функция по защита от гражданския иск – тук също има право на защита. Правото на защита е винаги на свой собствени права и интереси. Затова държавните органи, които встъпват в обвинителната функция никога не упражняват право на защита. Те реализират чужди интереси. Държавните органи в полза на обвинението осъществяват действия, част от тяхната служебна активност и те са длъжни да изяснят всички обстоятелства в полза и във вреда на обвиняемия, а той има право да изисква от тях изпълнение на това им задължение. Държавните органи имат винаги само провомощия, а не права.
Субекти на процеса са онези лица и държавни органи, които осъществяват една от функциите в процеса. Субекти на правото на защита – когато отстояват в производството свой собствени права и законни интереси. Не са субекти на правото на защита представителите на гражданите (защитници или повереници) – те защитават интересите на свойте доверители и подзащитници и затова са длъжни да използват всички средства за защита на интересите на тези лица. Не са субекти на правото на защита, онези участници в процеса, които не са субекти на процеса – вещи лица, свидетели и т.н. – правата, които имат са им дадени само с оглед осъществяване на тяхната процесуална роля, която има еднократен характер. Те не са активни участници в процеса.
Характеристики: - Субективно, публично право, което възниква по конкретен наказателен процес и означава гарантирана от закона възможност за неговия носител да участва активно в наказателно процесуалната дейност в защита на свойте собствени законни права и интереси.
1) възможност, но не и задължение за активно участие в процеса. Субектите на правото на защита го упражняват по своя преценка, доколкото и както намерят за добре. То е диспозитивно право. Органите на наказателното производство не могат да правят изводи във вреда на субектите на правото на защита, поради това, че той не упражнява правото си или го упражнява само в определен стадий. Обратното не би могло да е вярно, ако съществува правото на защита. Ако откаже да даде показания или не доказва възраженията си обвиняемия – неефективното право на защита не би могло да се тълкува във вреда на неговия носител. Поради диспозитивния харктер на правото, неупражняването му никога не го опорочава. Само ако държавен орган не осигури възможност за упражняване на правото, това може да доведе до опорочаването му.
2) лично право. Възниква в полза на определено лице и не може да се прехвърли нито по договор, нито по наследство. Пълноценното упражняване на правото на защита естествено е в интерес на провосъдието – органите са длъжни да разясняват правата на участниците в процеса. Злоупотребата с правото на защита се отнася за всички видове процес – когато правото се използва противно на неговото предназначение. Правото на защита е предназначено за това, да се изяснят в процеса всички фактически и правни положения, които са в интерес на неговия носител. Когато то се използва, за да се затрудни нормалното протичане на производството (пр. искане за доказателства, които са извън предмета на делото) можем да говорим за злоупотреба с право на защита. Но злоупотребата трябва да е реална и несъмнена, иначе отказът на органа би опорочил производството.
Процесуални гаранции на правото на защита ( процесуални гаранции за упражняване правото на защита):
1) общи и особени;
- общи – отнасят се до всички субекти на правото на защита. Такова е задължението на органа, който ръководи процеса, да призове лицата за участието им в процесуалните действия.
- особени – отнасят се само за някой субекти на правото на защита. Само до обвиняемият презумцпция за невинност, забраната да се влошава положението на подсъдимия – тя се отнася само за него и само в съдебната фаза.
2) основни и производни гаранции;
основни – които пронизват целия наказателен процес – презумцията за невинност, принципът за неприкосновеност на личността на гражданите, субекти на процеса...
производни – конкретизират тези гаранции през определени стадии.
- предявяване на обвинението – на обвиняемия;
- предявяване на разследването – на всички субекти на правото на защита;
- задължение на органите да осигурят присъствието на субектите на правото на защита при извършване на процесуалните действия, които могат да станат с тяхно участие.
- органът своевременно да уведомява за позицията на насрещния субект;
- забрана за влошаване положението на подсъдимия при обжалване;
- процесуален надзор за осъществяване правото на защита
16. Обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда.
Неприкосновеност на личността
17. Спрямо гражданите, които участват в наказателното производство, не могат да се вземат мерки за принуда, освен в случаите и по реда, предвидени в този кодекс. Никой не може да бъде задържан повече от 24 часа без разрешение на съда. Прокурорът може да разпореди задържане на обвиняемия за довеждането му пред съда. За задържането съответният орган е длъжен незабавно да уведоми лице, посочено от задържания.Когато задържаният е чужд гражданин, незабавно се уведомява Министерството на външните работи.Съдът, прокурорът и разследващите органи са длъжни да освободят всеки гражданин, който незаконно е лишен от свобода.
ПРЕЗУМПЦИЯ ЗА НЕВИНОВНОСТ
конституционна основа. Тя е гаранция на правото на защита и основен принцип, но е отделна от правото на защита. Между тях има неразривна връзка, но не са тъждествени.
Презумпцията за невиновност се изразявава в това, обвиняемия да се счита за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда. На тази база се осигурява системата от права на обвиняемия. Държавните органи трябва да са активни по отношение на доказването. Тази презумпция спомага за разкриване на обективната истина и за активността на държавните органи за разкриването й. Презумпцията за невиновност е:
1) обективно правно положение – съдържа се в НПК и съпътства фигурата на обвиняемия, през време на процеса, без значение, че в хода на процеса един или друг субект може да достигне до извод за виновност на обвиняемия. Обективният характер се изразява в това, че осъдителната присъда не може да почива на продположения, доказателствената тежест не може да се прехвърла и т.н. Държавният орган, който участва в процеса по презумпция е добросъвестен. Действието на презумпцията се изразява в това, че прокурора например знае, че ако той не докаже обвинението по несъмнен начин, подсъдимият ще бъде оправдан. Тя е двигател на наказателния процес и определя доказателствената тежест в него. Обвиняемият не е длъжен да доказва, че е невинен, не е длъжен да доказва възраженията си. Той не носи доказателствената тежест в наказателния процес, тя се носи от онзи, който е повдигнал обвинението. По сила на презумпцията, ако той не го докаже подсъдимият ще бъде признат за невинен и оправдан. Затова не можем да опровергаваме презумпцията. Опровергават се само факти, а презумпцията за невиновност е правен принцип, не е факт. Това е термин. В действителност тя не е презумпция ( един факт се счита за установен, при наличието на друг факт). А презумпцията за невиновност не е обусловена от доказването на никакъв факт, тя не е свързана с факти. Тя е процесуална гаранция, провно положение, основен принцип на процеса, но не е презумпция. Съмнението в полза на подсъдимия – in dubio pro reo.
се отнася за държавните органи и извън процеса. Те са длъжни да я съобразяват – иначе накърнява правото на справедлив процес. Тя е задължение във и извън процеса.
Втора процесуална гаранция е задължението на държавните органи да разясвяват процесуалните права и да осигурят възможност за тяхното реално упражняване. Задължението се отнася до всички органи на наказателното производство – съд, прокурор, разследващи органи. Същността на това задължение предполага, че става въпрос за такава процесуална ситуация, при която се осъществява личен контакт. Правилото важи само, когато лицето се яви пред държавен орган. Това задължение не зависи от това, дали лицето има защитник или повереник. Държавният орган го прави по сила на службата си и на закона.
НПК исисква правата да се разясняват, а не просто да се съобщават, защото за да се извърши съответната процесуална дейност правата трябва да са разяснени. Съобщаването не е изпълнение на задължението по 15. държавата трабва да има сигурност ,че съществува реална възможност за упражняване на правата. трябва да бъде вписано в съответния протокол. Това е същностна гаранция за осъществяване на правото на защита.
Трябва да се разяснят: Първо общите права в процеса и после правата му във връзка с конкретното предстоящо действие.пр(разпит). Когато това не е включено в протокола, то се счита за неизвършено, съответно е налице съществено процесуално нарушение, защото накърняването на процесуалните гаранции за правото на защита накърнява самото право.
Разясняването на правата обаче не може да вземе характер на даване на насоки или съвети по конкретния случай. Държавният орган има задължение да разясни, какво право има гражданина, а не как да го упражни.
Разясняването на правата е необходимост, но не достатъчна гаранция за тяхното упражняване. Държавният орган трябва да осигури възможност за тяхното упражняване, т.е. да създаде всички условия и да премахне всички пречки, за да се счита правото на защита осъществено.
НЕПИКОСНОВЕНОСТ НА ЛИЧНОСТТА
Тази процесуална гаранция имат гражданите участващи в наказателния процес. Конституционната основа на гаранцията е 30, ал. 1 от К. – всеки има право на лична свобода и неприкосновеност. Личната неприкосновеност може да се ограничава само със закон.
Тази процесуална гаранция се отнася за всички граждани в НП-с. нормите, които имат характер на принуда могат да се разширяват или стесняват само от законодателя. Те могат да се тълкуват само стриктно и никога разширително. Не могат да се прилагат и по аналогия. Товя произтича от законоустановеността на мерките за процесуална принуда, които са изчерпателно посочени в закона и се прилагат само при хипотезите точно описани в закона.
Тази гаранция се прилага първо спрямо обвиняемия, защото срещу него се вземат мерки за процесуална принуда. Делят се на мерки за неотклонение и други процесуални мерки. Те правилно в новия НПК са изместени в частта за обвинението. Те нямат санкционен характер. Вземат се зада се осигури правилно развитие на процеса. Нямат репресивен характер също. Ако мерките преследват други цели ще сме изправени пред типична злоупотреба с правомощие. Такава мярка ще бъде противозаконна и противоконституционна. Не се допуска огранчения на правата на обвиняемия надхвърлящи необходимото за осъществяване на правосъдието. 17, ал. 2 от НПК съответства на утвърдените европейски ценности и практиката на европейския съд по ПЧ. Прокурорът може да задържи едно лице за довеждане до съда. Тази мярка не е за 72 часа. Прокурорът е длъжен да осигури условия, такива че обвиняемият веднага да бъде изправен пред съд, но не по-късно от 72 часа.
17, ал. 3 – държавните органи незабавно трябва да уведомят лице, посочено от обвиняемия за неговото задържане. чужд гражданин незабавно се уведомява МнаВъншните работисъответства на 5 от ЕКПЧОС – когато лицето е незаконно задържано веднага трябва да бъде освободено.
Непосредственост
18. Съдът, прокурорът и разследващите органи основават решенията си върху доказателствени материали, които те събират и проверяват лично, освен в случаите, предвидени в този кодекс.
Устно извършване на наказателното производство
19. Наказателното производство се извършва устно, освен в случаите, предвидени в този кодекс.
Публичност на съдебните заседания
20. Съдебните заседания са публични, освен в случаите, предвидени в този кодекс.
Език, на който се води наказателно производство
21. Наказателното производство се води на български език. могат да се ползват от родния си или от друг език. В тези случаи се назначава преводач.
Разглеждане и решаване на делата в разумен срок
22. Съдът разглежда и решава делата в разумен срок. Прокурорът и разследващите органи са длъжни да осигурят провеждането на досъдебното производство в предвидените в този кодекс срокове. Делата, по които обвиняемият е задържан под стража, се разследват, разглеждат и решават с предимство пред останалите дела.
22. Мерки за неотклонение. Други мерки за процесуална принуда.
Съдържат се в глава 7, раздел 2 от НПК.
Мерките за процесуална принуда се свързват с обвиняемия.. Могат да се вземат мерки за процесуална принуда само в предвидените случай.
Мерки за процесуална принуда (МПП) – същност. – Определени в закона задължения (ограничения, лишавания), които се вземат по отношение на участващите в наказателния процес лица и имат организационен характер. Те целят организация на процеса.
Видове:
Всички описани в раздел 2, глава 7 – са мерки за неотклонение
- отстраняване на обвиняемия от длъжност;
- забрана за доближаване до пострадалия;
- забрана за напускане пределите на РБ;
- настаняване за изследване в психиатрично заведение;
- принудително довеждане;
- за обезпечение – глоба, конфискация и др...
- мерки за обезпечаване на гражданския иск;
- 267 – отстраняване от съдебната зала.
Извън тези, други мерки за процесуална принуда няма.
1. Мерки за неотклонение.
Чл.57 – целта на мерките за неотклонение - вземат само по отношение на обвиняемия. Целта е той да не се укрие, да извърши друго престъление или да осуети изпълнението на влязла в сила присъда. Тези три групи цели обосновават организационния им характер. Те не са санкция за неправомерно поведение. Има обаче хипотези, където те са санкция, но за неправомерно процесуално поведение – отстраняването от съдебната зала. Ако например лицето не се яви на определено процесуално-следствено действие мярката му за неотклонение се заменя с по-тежка.
Мерките за неотклонение се вземат с акт на компетентния орган. В зависимост от фазата на процеса, в досъдебното производство това е прокурора, с изключение на някой поставяни от съда, а в съдебната фаза – само от съда. 59 определя съдържанието на акта.
Видове мерки за неотклонение – 58 определя 4 вида. Освен тях по отношение на определена категория лица има и други мерки.
- спрямо непълнолетните – 386 – надзор на родителите, попечителя, възпитателите и т.н.....
- спрямо военослужещите – 401
Мерките за неотклонение се вземат по отношение на обвиняемия за всяко дело от общ характер. 56, ал. 1 – необходимо е да може да се направи основателно предположение, че лицето е извършило престъпление.
1) подписка – 60 – най-леката мярка. Съдържание – поемане на задължение от обвиняемия да не напуска местоживеенето си без разрешение на съответният орган. при извършване на процесуално-следствените действия лицето трябва да се яви. Нарушение -лицето не е имало разрешение или не се е явило при повикване. Трябва да се тълкува съобразно целта на мярката, не буквално. Наказателния процес не допуска разширително тълкуване, но все пак тук е необходимо да се приеме нарушение при по-продължително отсъствие, не за няколко часа.
Гаранция – 61, ал. 1 – допуска да е в пари или ценни книжа. Преди гаранция, като ценна книга не е имало. Има проблем в оценяването и в реализирането и превръщането им в пари. най-често е в пари. съобразена с имущественото състояние на обвиняемия. 66, ал. 2 допуска се при нарушение да се определи гаранция в по-голям размер. да се внесе в определен срок. Гаранцията се освобождава, когато отпадне необходимостта от мярката за неотклонение – влязла в сила присъда и лицето не е осъдено на лишаване от свобода или такава, която изисква да бъде приведено под особен начин в изпълнение. Ако в 3 годишен срок след настъпване на основанието за освобождаване, гаранцията не бъде поискана от лицето, парите или ценните книги, съгласно ЗДБ преминават в полза на държавата. 61, ал. 4 допуска гаранцията да се даде, както от обвиняемия, така и от друго лице.
2) домашен арест – 62 – Забрана на обвиняемия да напуска жилището си без разрешение на съответния орган. Тук се тълкува буквално. Марката се прилага изключително рядко. Тя е алтернатива на задържането под стража, с оглед на общественото положение, здравословното състояние на обвиняемия и др. идеята е лицето да не осъществява контакт с външния свят. Преди се е поставяла охрана, сега това не се прави. Какво трябва да е жилището – помещенията, в които живее лицето. Домашният арест, както и задържането под стража, след това се приспадат от ЛОС. Контролът върху домашният арест е инцидентен. Няма как да се осъществи. Същото е и при подписката.
3) задържане под стража – в следствените арести и в местата за ЛОС. Предпоставки: орган, който я налага: възможност за изменение.
63, ал. 1 – предпоставките
- особено предположение, че обвиняемия е извършил престъпление, което се наказва с ЛОС или по-тежко наказание.
- събраните доказателства по делото да сочат реална опасност лицето да се укрие или да извърши ново престъпление. Ал.2 дава хипотези, в които се презюмира, че такава опасност е налице- обвиняем за престъпление, извършено повторно или при условията на опасен рецидив; обвиняем за тежко умишлено престъпление и е осъждано за друго тежко умишлено престъпление от общ характер на лишаване от свобода не по-малко от една година или друго по-тежко наказание, чието изпълнение не е отложено на основание 66 от Наказателния кодекс; обвиняем за престъпление, за което се предвижда наказание не по-малко от десет години лишаване от свобода или друго по-тежко наказание.
Тази мярка се взима винаги от съда. С оглед на ЕКПЧ за налагане на ограничителни мерки от съда в досъдебното производство у нас домашният арест и задържането под стража се извършват само по разпореждане на първоинстанционния съд, на който е подсъдно делото. Мярката е срочна – ал. 4. С изтичане на срока предпоставките се считат за отпаднали. Идеята е, че до изтичане на срока досъдебното производство трябва да е приключило и делото да е влязло в съда. Ако не е трябва да се замени с друга мярка за неотклонение – подписка, гаранция и в изключителни случай – домашен арест. 64 – по искане на прокурора от първоинстанционния съд.
65 определя възможностите мярката задържане под стража да бъде изменена – когато отпаднат основанията или важни причини налагат това. Съда може да я измени и за определен срок, в който не може да се иска ново изменение. 66 определя възможността да се вземе по-тежка мярка от определената.
64. Мярка за неотклонение задържане под стража в досъдебното производство се взема от съответния първоинстанционен съд по искане на прокурора.

Явяването на обвиняемия пред съда се осигурява незабавно от прокурора, който при необходимост може да постанови задържане на обвиняемия до 72 часа за довеждането му пред съда.

Съдът незабавно разглежда делото еднолично в открито заседание с участието на прокурора, обвиняемия и неговия защитник.

Съдът взема мярка за неотклонение задържане под стража, когато са налице основанията по 63, ал. 1, а ако не са налице тези основания, може да не вземе мярка за неотклонение или да вземе по-лека.

Съдът се произнася с определение, което се обявява на страните в съдебното заседание и се изпълнява незабавно. С обявяване на определението съдът насрочва делото пред въззивния съд в срок до седем дни в случай на частна жалба или частен протест.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба и частен протест пред въззивния съд в тридневен срок.

Въззивният съд разглежда делото в състав от трима съдии в открито заседание с участие на прокурора, обвиняемия и неговия защитник. Неявяването на обвиняемия без уважителна причина не е пречка за разглеждане на делото.

Въззивният съд се произнася с определение, което обявява на страните в съдебното заседание. Определението не подлежи на обжалване с частна жалба и частен протест.

Когато с влязлото в сила определение е взета мярка за неотклонение гаранция, задържаният под стража обвиняем се освобождава след внасянето й.

Съдебен контрол върху задържането под стража в досъдебното производство

65. Обвиняемият или неговият защитник може по всяко време на досъдебното производство да поиска изменение на взетата мярка за неотклонение задържане под стража.

Искането на обвиняемия или неговия защитник се прави чрез прокурора, който е длъжен незабавно да изпрати делото на съда.

Делото се насрочва в тридневен срок от постъпването му в съда и се разглежда в открито съдебно заседание с участие на прокурора, обвиняемия и неговия защитник. Делото се разглежда в отсъствие на обвиняемия, ако той заяви, че не желае да се яви, или довеждането му е невъзможно по здравословни причини.

Съдът преценява всички обстоятелства, свързани със законността на задържането, и се произнася с определение, което обявява на страните в съдебното заседание. С обявяване на определението съдът насрочва делото пред въззивния съд в срок до седем дни в случай на частна жалба или частен протест.

Определението се изпълнява незабавно след изтичане на срока за обжалване, освен ако е подаден частен протест, който не е в интерес на обвиняемия.

Когато искането е направено от обвиняемия или неговия защитник и с определението по ал. 4 се потвърждава мярката за неотклонение, съдът може да определи срок, в който ново искане на същите лица е недопустимо. Този срок не може да бъде повече от два месеца от влизане в сила на определението и не се прилага, когато искането се основава на влошаване на здравословното състояние на обвиняемия.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба и частен протест пред въззивния съд в тридневен срок.

Въззивният съд разглежда делото в състав от трима съдии в открито заседание с участие на прокурора, обвиняемия и неговия защитник. Делото се разглежда в отсъствие на обвиняемия, когато заяви, че не желае да се яви или довеждането му е невъзможно по здравословни причини.

Въззивният съд се произнася с определение, което обявява на страните в съдебното заседание. Определението не подлежи на обжалване с частна жалба и частен протест.

(10) Когато с влязлото в сила определение е взета мярка за неотклонение гаранция, задържаният под стража обвиняем се освобождава след внасянето й.

(11) Алинеи 1 - 10 се прилагат съответно и в случаите, когато обвиняемият е задържан поради невнасяне на определената от съда гаранция.

Последици от неизпълнение на задълженията, свързани с мерките за неотклонение

66. Когато обвиняемият не се яви пред съответния орган без уважителни причини или промени местоживеенето си, без да го е уведомил за това, или наруши взетата мярка, му се взема мярка за неотклонение или взетата мярка се заменя с по-тежка по реда, предвиден в този кодекс.

Ако мярката за неотклонение е гаранция, парите или ценните книжа се отнемат в полза на държавата. В тези случаи може да бъде определена и гаранция в по-голям размер.

4) забрана за доближаване до пострадалия – 67. нова мярка. Проблем - ефективност. Използва се за престъпления против личността на определено лице, в които доближаването, присъствието на подсъдимия създава проблеми за пострадалия. Тази мярка съществува и в закона за защита срещу домашното насилие, но там е с временен характер. 67 – с прекратяване на делото или с влязла в сила присъда мярката отпада. Мярката се налага изключително рядко, защото се засягат много от правата на обвиняемия. Поставя се въпроса, каква е целта на мярката? Освен това няма санкция за нарушението й, освен административна отговорност по НПК...
5) забрана за напускане пределите на РБ – 68. от 1997г. целта е да се преудолее възможността едно лице обвинено в извършването на тежко умишлено престъпление да напусне страната.
- налага се от прокурора или съда;
- по важни причини;
- подлежи на съдебен контрол.
Има колизия с полицейската мярка, по 75 и 76 от Закона за българските документи за самоличност, за забрана за напускане на страната.
Отстраняване на обвиняемия от длъжност

69. Когато обвиняемият е привлечен за умишлено престъпление от общ характер, извършено във връзка с работата му, и има достатъчно основания да се счита, че служебното му положение ще създаде пречки за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, съдът може да отстрани обвиняемия от длъжност.

В досъдебното производство съответният първоинстанционен съд се произнася по искане на прокурора еднолично в открито заседание с участието на прокурора, обвиняемия и неговия защитник.

Определението на съда подлежи на обжалване с частна жалба и частен протест пред въззивния съд в тридневен срок.

Въззивният съд се произнася в състав от трима съдии в открито заседание с участието на прокурора, обвиняемия и неговия защитник. Неявяването на обвиняемия без уважителни причини не е пречка за разглеждане на делото.

Когато отпадне нуждата от взетата мярка, в досъдебното производство отстраняването от длъжност се отменя от прокурора или по искане на обвиняемия или неговия защитник от съда по реда на ал. 1 и 2.

В съдебното производство правомощията по ал. 1 се осъществяват от съда, който разглежда делото.

Настаняване за изследване в психиатрично заведение

70. В досъдебното производство съответният първоинстанционен съд в състав от един съдия и двама съдебни заседатели по искане на прокурора, а в съдебното производство - съдът, който разглежда делото, по искане на страните или по свой почин може да настани обвиняемия за изследване в психиатрично заведение за срок до тридесет дни.

Съдът незабавно се произнася с определение в открито заседание, в което изслушва вещо лице - психиатър, и лицето, чието настаняване се иска. Участието на прокурор и защитник е задължително.

Определението, постановено в досъдебното производство, подлежи на обжалване с частна жалба и частен протест пред въззивния съд в тридневен срок.

Въззивният съд се произнася в състав от трима съдии в открито заседание с участието на прокурора, обвиняемия и неговия защитник. Неявяването на обвиняемия без уважителни причини не е пречка за разглеждане на делото.

Ако срокът за изследване, определен от съда, се окаже недостатъчен, той може да бъде продължен еднократно с не повече от тридесет дни по реда на ал. 1 - 4.

Времето, през което лицето е било настанено в психиатрично заведение, се зачита като задържане под стража.

Принудително довеждане

71. Когато не се яви на разпит без уважителни причини, обвиняемият се довежда принудително, ако явяването му е задължително или съответният орган намери, че то е необходимо.

Обвиняемият може да бъде доведен принудително без предварително призоваване, когато се е укрил или няма постоянно местоживеене.

Принудителното довеждане се извършва през деня, освен ако не търпи отлагане.

(Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Принудителното довеждане се извършва от службите на Министерството на правосъдието, а в случаите, когато е постановено от разследващ полицай като разследващ орган - от службите на Министерството на вътрешните работи.

За принудително довеждане на затворници се прави искане пред администрацията на съответния затвор или поправителен дом.

Военнослужещите се довеждат от съответните военни органи.

Актът за принудително довеждане се предявява на лицето, което трябва да бъде доведено.

Мерки за обезпечаване на глобата, конфискацията и отнемането на вещи в полза на държавата

72. По искане на прокурора съответният първоинстанционен съд еднолично в закрито заседание взема мерки за обезпечаване на глобата, конфискацията и отнемането на вещи в полза на държавата по реда на Гражданския процесуален кодекс.

В съдебното производство съдът взема мерките по ал. 1 по искане на прокурора.

Мерки за обезпечаване на гражданския иск

73. Съдът и органите на досъдебното производство са длъжни да разяснят на пострадалия, че има право да предяви в съдебното производство граждански иск за вредите, причинени от престъплението.

По искане на пострадалия или на неговите наследници, или на ощетеното юридическо лице в досъдебното производство съответният първоинстанционен съд еднолично в закрито заседание взема мерки за обезпечаване на бъдещ иск по реда на Гражданския процесуален кодекс.

В случаите по 51 мерките по ал. 2 се вземат по искане на прокурора.

В съдебното производство по исканията по ал. 2 и 3 се произнася съдът, който разглежда делото.
23. Предмет на доказване. Доказателства и доказателствени средства.
102. В наказателното производство подлежат на доказване:1. извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него;2. характерът и размерът на вредите, причинени с деянието; 3. другите обстоятелства, които имат значение за отговорността на обвиняемия, включително и относно семейното и имущественото му положение.
Тежест на доказването
103. Тежестта да се докаже обвинението по дела от общ характер лежи върху прокурора и разследващите органи, а по дела, образувани по тъжба на пострадалия - върху частния тъжител. Обвиняемият не е длъжен да доказва, че е невинен. Не може да се правят изводи във вреда на обвиняемия, поради това, че не е дал или отказва да даде обяснения или не е доказал възраженията си.
Доказателства
104. Доказателства в наказателното производство могат да бъдат фактическите данни, които са свързани с обстоятелствата по делото, допринасят за тяхното изясняване и са установени по реда, предвиден в този кодекс.
Доказателствени средства
105. Доказателствените средства служат за възпроизвеждане в наказателното производство на доказателства или на други доказателствени средства. Не се допускат доказателствени средства, които не са събрани или изготвени при условията и по реда, предвидени в този кодекс.
Способи на доказване
106. Доказването в наказателното производство се извършва чрез способите, предвидени в този кодекс.
114. Доказателствата се установяват чрез гласни, веществени и писмени доказателствени средства.
Доказването е основна задача на всеки вид процес. Доказателственото право е изградено на определени принципи от европейската правна система.
1. Понятие за доказване – процес, в който обективната истина трябва да стане логически очевидна. Това се извършва, чрез оценката на факти, отнасящи се до главния факт, с помощта на всички прийоми на логическото мислене, само по реда и със средствата на НПК.
2. Понятие за предмет на доказване. Той включва съвкупността от обстоятелства и факти, които трябва да се установят, за да се реши правилно делото.
- обстоятелства – недоказаните факти.
- факти – доказаните
Изясняване предмета на доказване изисква изчерпване на пределите на доказване. Пределите на доказване – кръга на доказателствените материали, които трябва да се съберат и оценят.
Закона и теорията дават само общите условия, относно предмета на доказване. Той е конкретен във всяко конкретно дело. Предмета на доказване е очертан от материално правната наказателна норма ( всеки елемент на фактическия състав). Но той е свързан и с реализирането на наказателната отговорност.
Обстоятелствата от предмета на доказване може условно да се разделят на три групи. Поредността на доказване също е условна, макар че в определени случай поредността е задължителна – не може например да се разглежда въпроса за наказателната отговорност, преди да се изясни има, ли престъпление.
1) обстоятелствата, които пораждат, изключват или погасяват наказателната отговорност, или водят до нейното отпадане.
- обстоятелства, които пораждат наказателната отговорност – извършването на престъплението;
- обстоятелства, които изключват наказателната отговорност:
- липса на обществена опасност на деянието – 9 НК;
- неизбежна отбрана;
- крайна необходимост;
- задържане на престъпник;
- оправдан стопански риск.
- изключващи вината обстоятелства:
- грешка във фактите;
- случайно деяние;
- изпълнение на заповед.
- погасяващи НО обстоятелства:
- давност;
- смърт на дееца;
- амнистия.
- отпадане на наказателната отговорност – в резултат на криминалното поведение на дееца --- някой състави в специалната част на НК.
- първата група са свързани с това има ли в конкретния случай извършен престъпен състав – участвал, ли е обвиняемият, при резултатните престъпления – причинна връзка. Обстоятелствата се доказват за всеки обвиняем по отделно и за всяко престъпление по отделно.
Преди всичко се доказва самоличността на дееца, т.е. идентифициращите данни на лицето. Личността – качествата на лицето не се включват тук. След това – има ли основания, които изключват, погасяват или водят до отпадане на НО. Т.е. съществува, ли НО на конкретното лице, за конкретното престъпление.
2) Обстоятелства от значение за характера и степента на отговорност на обвиняемия. Това са обстоятелствата необходими за правилната индивидуализация на наказанието – 54 от НК.
- подбуди;
- смекчаващи и отекчаващи вината обстоятелства;
- степен на обществена опасност на деянието и дееца. Тук се преценява личността на дееца, като се преценява поведението му извън престъплението, а деянието – преди и след извършване на престъпното деяние. Тук се включват и обстоятелствата, които налагат освобождаване от НО, чрез замяна с административно наказание или чрез мерки за обществено въздействие (непълнолетните).
3) Основание и размер на гражданската отговорност. Тази група обстоятелства се включват само, ако съда е приел за съвместно разглеждане гражданския иск за причинените от престъплението вреди. Гражданкият иск в наказателния процес е деликтен, само извършеното престъпление е основание за деликтна отговорност. Всяко резултатно престъпление е деликт с висока степен на обществена опасност. Ако иска е за неимуществени вреди, те трябва да се доказват отделно. На доказване подлежат и имуществените вреди. Понякога трябва да се докаже, че именно ищеца е претърпял вредите.

1. Главен факт – търсеният в процеса факт. Образуват го всички обстоятелства от 3те групи.
2. Доказателствени факти – те се отнасят, към една от трите групи и са свързани с обстоятелства, отнасящи се към главния факт.
3. Контролни факти – те не са свързани с главния факт, но пряко или косвено свидетлстват за достоверността на един или друг доказателствен материал. Например фактите свързани с алибито не са свързани с престъплението, но са контролни факти.
4. Насочващи факти – изобщо не могат да се поставят в основата на обвинението/ присъдата, но дават указания в каква посока ще се извършва диренето. Те имат значение само за разследването.
Могат да се доказват и отрицателните факти, чрез положителни факти. Доказва се и това, че престъплението не е извършено, че няма причинна връзка, че подсъдимият не е извършител.
Факти, които представляват адвокатска тайна или друг вид професионална тайна. Могат да се доказват с други средства, извън неговия разпит, като свидетел.
Свръхестествени доказателства са ирелевантни за наказателно правно. На доказване в НП-с подлежат и безспорните факти – самопризнанието не освобождава следствените органи да събират доказателства за и против.
Общоизвестни – ноторни факти – които са известни на неограничен кръг от хора, но задължително на съда и на страните. Но съда трябва задължително да посочи в протокола, кои факти ще счита за ненуждаещи се от доказване, като ноторни.
Правните норми не са факти и те не се нуждаят от доказване. Става дума за закона, който е известен на съда. Нормите на чуждото право се доказват при всички случай.
Презумпции – в наказателния процес не се допускат човешките презумпции. В наказателния процес не може да има и необорими презумпции.
Неопределени факти – които не са определени по време и място – не могат да бъдат доказани, например, че винаги съм спазвал ЗДвП.

Предмета на доказването трябва да обхване всички възможни версии за престъплението и неговия автор. В хода на процеса предмета на доказване се изменя при:
- изменение на обвинението;
- съединяване / разделяне на дела;
- всяка нова версия на разследване.
ТЕЖЕСТ НА ДОКАЗВАНЕ - основен въпрос за всеки вид процес. В гражданския и административния процес говорим за разпределение на доказателствената тежест. Тя е задължение за доказване, което ако не бъде изпълнено, настъпват неблагоприятни последици за неговият носител, а именно – твърдение факти се считат за ненастъпили.
Обвиняемият не носи тежест на доказване. Той има право, но не и задължение да оборва обвинението. Това, че не са доказани възраженията на обвиняемия, не обосновава обвинението. 103, ал.2 – обвиняемият не е длъжен да доказва, че е невинен и ал. 3 – обвиняемият има право да дава обяснения. Обвиняемият няма задължението да говори истината и не може да бъде санкциониран за това. Когато съдът е установил, че обвиняемият не казва истината, това не отегчава неговата отговорност. Не е отегчаващо обстоятелство, че той се отнася безкритично към извършеното ( практика на ВКС).
Защитникът – ако разполага с доказателства, които ползват обвиняемия, той е длъжен да ги наведе пред съда. Но не е тежест на доказване, защото не могат да се правят изводи в подкрепа на обвинението, от това, че защитникът не е доказал твърденията си.
По дела от общ характер прокурора и разследващия орган в досъдебното производство и само прокурора в съдебното производство носят доказателствената тежест.
При дела от частен характер доказателствената тежест е за частният тъжител. Принципа е, че този, който е повдигнал обвинението е длъжен да го докаже. Ако тъжител участва заедно с прокурора той не носи доказателствена тежест, а само прокурора.
Презумпцията за невиновност действа спрямо прокурора, в смисъл, че той знае, че ако не докаже обвинението лицето няма да бъде осъдено.
СЪЩНОСТ НА ДОКАЗАТЕЛСТВАТА И ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИТЕ СРЕДСТВА.
Доказателствени материали – доказателствата + доказателствените средства.
Същност на доказателствата – те са конкретни факти от обективната действителност. Те не са субективни преживявания на правните субекти. Възприятията на съда също не са доказателства.
Конкретни факти – да са определени по време и място. Може да са минали и настоящи. Доказателствата са събития, състояния, предмети, психически състояния – положителни и отрицателни, минали и настоящи, преходни и постоянни.
Конкретни факти относими, към предмета на доказване. Те са средства за разкриване на истината относно конкретни обстоятелства. Фактът може да е условие или резултат от престъпното деяние. Трябва да има обективна връзка с главния факт, например тези, които правят невъзможно извършването на престъплението – онези факти, които са свързани с елементите от състава на престъплението. Личността на обвиняемия не може да е доказателство за авторството на престъплението. Процесуалното поведение също не може.
Третата характеристика на доказателствата е, че те са факти, включени в процеса и установени по несъмнен начин. Необходимо е те да се съдържат в делото – по реда и средствата предвидени в НПК - по несъмнен начин.
Доказателства са само доказаните факти.
Определение: - Конкретни факти от обективната действителност, свързани с главния факт, приложени по делото или възпроизведени по реда и със средствата предвидени в НПК и в следствие на това могат да допринесат за разкриване на обективната истина в процеса.
СЪЩНОСТ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИТЕ СРЕДСТВА
Понятие – процесуално-технически способи за възпроизвеждане в процеса на фактите, които могат да служат, като доказателства. Те са изчерпателно посочени в НПК. Доказателство, което не може да се приложи към делото трябва да се възпроизведе чрез доказателствените средства. Доказателствени средства без доказателства – лъжливи свидетелски показания, неотносими към делото...
Отграничение от доказателствата:
1) доказателствата са конкретни факти, а доказателствените средства – способи за тяхното възпроизвеждане.
2) доказателствата са елемент от обективната действителност, която трябва да се изясни в процеса, а доказателствените срадства са действия, актове на самия процес, те се създават вътре в процеса.
3) доказателствата не са предвидени в НПК и не могат да се предвидят, те са такива, каквито ги създава престъплението. Доказателствените средства са определени в НПК – допустими са всички факти от значение за делото, не само предвидените в НПК доказателствени средства.
Англо-саксонската доктрина – за плодовете на отровеното дърво – обяснява, че негодните доказателствени средства не могат да служат за обосноваване на обвинителна присъда. Такава е постановката и в континенталната система – 105, ал. 2. наричаме ги негодни доказетлествени средства и те не могат да се инкорпорират в доказателствения материал по делото.
24. Способи за събиране и проверка на доказателствения материал.
107. Органите на досъдебното производство събират доказателствата служебно или по искане на заинтересованите лица. Съдът събира доказателствата по направените от страните искания, а по свой почин - когато това се налага за разкриване на обективната истина. Съдът и органите на досъдебното производство събират и проверяват както доказателствата, които разобличават обвиняемия или отегчават неговата отговорност, така и доказателствата, които оправдават обвиняемия или смекчават отговорността му.Не може да се откаже събирането на доказателства само защото искането не е направено в определен срок.Всички събрани доказателства подлежат на внимателна проверка.
Действия по разследването и съдебни следствени действия по делегация или в друг район
108. Действия по разследването и съдебни следствени действия по делегация се допускат, когато трябва да бъдат извършени вън от района на органа, който разглежда делото, и извършването им от този орган е свързано с особени затруднения. Когато е постановена от съд, делегацията се изпълнява от съответния районен съдия, а когато е постановена от орган на досъдебното производство - от съответния орган на досъдебното производство. Когато намери за необходимо, органът, който разглежда делото, може да извърши отделни действия по ал. 1 и в района на друг орган.
1. Допускане. – Преценява се могат, ли те да послужат в делото. Редът за допускане е:
1) който иска допускането на определено доказателствено средство трябва да посочи какво ще установи с него. При посочване на свидетел трябва да се посочат имената и адреса му, за да може да се призове. Може и да се доведе. В нашето доказателствено право няма фатален срок за допускане на доказателствен материал. Не може да се откаже допускането на доказателствени материали, само защото не са поискани по-рано. Поначало съдът събира доказателствения материал в съдебното следствие и след това дава ход на съдебните прения. Ако по време на пренията страните посочат, че има неизяснени обстоятелства и несъбрани доказателства, съдът може да отмени определението, с което е дал ход на съдебните прения и определението, с което е приключил съдебното следствие и да възобнови съдебното следствие и да допусне разглеждането на доказателствения материал. Същото може да се случи, ако по време на последната дума на подсъдимия, той посочи допълнителни доказателства. Когато съдът се оттегли на тайно заседание за постановяване на присъдата, може да възобнови съдебното следствие, ако прецени, че е необходимо събирането на още доказателства.
примат има обективната истина. Същото е и във въззивната инстанция. Когато се постанови въззивното решение, с него се слага край на събирането на доказателствените материали. Касационната инстанция не събира доказателства (инстанция за правото). Тя приема фактите такива, каквито са установени от въззивния съд и въз основа на фактите преценява правилно, ли е приложен закона и дали наложеното наказание е явно несправедливо. Затова се казва, че доказване има до приключване на делото във въззивна инстанция.
Допускането на доказателствения материал се извършва от органа по ръководство и решаване:
- в досъдебното производство – разследващия органи и прокурора (с постановление);
- в съдебното – съда с определение.
Постановлението на разследващия орган, с което се отказва допускането на доказателствени материали се обжалва пред прокурора, а постановлението на прокурора – пред по-горния прокурор. Но определенията на съда, с които не се допуска доказателствен материал не подлежат на обжалване, отделно от присъдата. Непълнотата на доказателствата също е основание за отмяна. Съдът може сам да си отмени / измени тези определения за недопускане. Всеки акт на съдебен орган трябва да бъде мотивиран, включително определението за недопускане на доказателствени материали.
Когато допуска определен доказателствен материал органа по ръководство и решение не преценява достоверността, а само дали си заслужава да се изяснят фактите, които са посочени.
Удостоверение на страната, издадено от съда за снабдяване с доказателствени материали – може да се издаде при необходимост. В практиката се нарича съдебно удостоверение.
Съдът не може да отказва допускането на доказателства на защитата, само защото определени факти са вече доказани от обвинението. Не може да се откаже допускането на доказателства само защото определени факти са вече изяснени.
2. Събиране на доказателствени материали. – действия по откриване, възприемане, закрепване и запазване на доказателствата. Способите за събиране на доказателствените материали се определят от характера на доказателствата, които ще се събират и са предварително предвидени в НПК – глава 14 “Способи на доказване”.
1) общи положения;
2) резгламентация на всички способи на доказване: разпит; оглед; претърсване; изземване; експертиза; следствен експеримент;- разпознаване на лица или вещи.СРС са изчерпателно изброени. Всички други способи са разновидности на тези
Събирането на доказателствения материал се извършва винаги от органа по ръководство на даден стадий. Изключение е събирането на доказателствен материал по делегация. При него доказателствения материал се намира извън района на органа, който ръководи процеса и събирането му е свързано с особени затруднения. В досъдебното производство следва да се възложи на същия компетентен орган в другия район, с постановление за извършване на съответното процесуално-следствено действие. Делегират се правомощия. Органа, който получи постановлението извършва действието и връща протокола за присъединяване към доказателствените материали на делегиращия орган. В съдебната фаза съда може да извърши съдебна поръчка до друг съд. Делегира се само на районен съд. Когато разпита е по делегация, съдът, който разглежда делото трябва да изпрати въпросен лист, с участие на страните. Насрочването става винаги от делегиращия съд. Подсъдимият има право винаги да присъства на разпита. По дела от ОХ разпита се провежда винаги в присъствието на прокурор. Само по изключение се нарушава принципа на непосредственост. 115, ал. 2 - освен в случаите, когато се намира извън пределите на страната и това няма да попречи за разкриване на обективната истина.
Съдебна поръчка в чужбина – когато се налага разпит на свидетел, обвиняем в чужбина съдът изготвя въпросен лист и го изпраща чрез Министерството на външните работи. Съдебната поръчка в чужбина се извършва по местния закон и при преценка на годността се преценява годността на доказателствените средства спрямо чуждия закон.
3. Проверка на доказателствата - извършва се със същите процесуални средства, с които се извършва тяхното събиране. Например: очна ставка, повторен разпит, повторен оглед и др.
Проверката на доказателствения материал се извършва, както по време на събирането, така и след това по инициатива на органа по ръководството и по искане на заинтересованите лица. Веднъж събрани доказателствените материали се използват от всички в процеса. Страната, която ги е поискала не може да иска тяхното елиминиране от делото. Може да се иска замяна на свидетел и отказ от свидетел, преди разпита.
4. Оценка на доказателствения материал. Разликата между доказателствата и изводите, които се правят от тях. Изводите се основават на доказателствата, но не са доказателства. Бележките, исканията, възраженията и речите на страните не са доказателствени средства. Оценка на доказателствения материал се прави през цалото време, не само при взамане на решението. Всички оценяват доказателствения материал, но меродавна е оценката на съда.

Няма коментари:

Публикуване на коментар