понеделник, 1 март 2010 г.

Бързо производство. Незабавно производство

30. Бързо производство. Незабавно производство.
Дела, по които се провежда бързо производство
Чл. 356. (1) Бързо производство се провежда, когато:

1. лицето е заловено при или непосредствено след извършване на престъплението;

2. върху тялото или дрехите на лицето има явни следи от престъплението;

3. лицето се е явило лично пред съответните органи на Министерството на вътрешните работи, разследващия орган или прокурора с признание за извършеното престъпление;

4. очевидец посочи лицето, извършило престъплението.

(2) Разследващият орган е длъжен незабавно да уведоми прокурора.

(3) Бързото производство се счита образувано със съставянето на акта за първото действие по разследването.

(4) Лицето, за което има обосновано предположение, че е извършило престъплението, се счита за обвиняем от момента на съставянето на акта за първото действие по разследването срещу него.

(5) Разследващият орган приключва разследването в срок до седем дни от установяване на съответното основание по ал. 1, като при предявяване на разследването не се призовава пострадалият.
Действия на прокурора
Чл. 357. (1) Наблюдаващият прокурор се произнася в тридневен срок от приключване на разследването, като:

1. прекратява наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1;

2. спира наказателното производство при условията на чл. 25 и 26;

3. повдига обвинение с обвинителен акт и внася делото за разглеждане в съда;

4. внася делото с постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание или с предложение за споразумение за решаване на делото;

5. постановява допълнително разследване за събиране на нови доказателства или за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като определя срок не по-дълъг от седем дни.

(2) Когато случаят представлява фактическа и правна сложност, наблюдаващият прокурор постановява разследването да се извърши по общия ред.

(3) В случаите на ал. 1, т. 5 наблюдаващият прокурор може и сам да извърши допълнителните действия по разследването в най-кратък срок, но не по-късно от седем дни.
Действия на съдията-докладчик
Чл. 358. (1) В случаите по чл. 357, ал. 1, т. 3 съдията-докладчик:

1. прекратява наказателното производство в случаите и по реда на чл. 250;

2. спира наказателното производство в случаите и по реда на чл. 251;

3. прекратява съдебното производство и връща делото на наблюдаващия прокурор, когато е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила;

4. насрочва делото за разглеждане в седемдневен срок от постъпването му.

(2) В случаите на ал. 1, т. 4 съдията-докладчик разпорежда на наблюдаващия прокурор да връчи незабавно препис от обвинителния акт на подсъдимия и да осигури явяването му, както и явяването на свидетелите и вещите лица в съдебно заседание.

(3) В тридневен срок от връчването на преписа от обвинителния акт подсъдимият има право да даде отговор, в който да изложи възраженията си и да направи нови искания.
Разглеждане на делото в първата инстанция
Чл. 359. (1) Когато не са налице основанията по чл. 358, ал. 1, т. 1 - 3, съдът разглежда делото и произнася присъдата заедно с мотивите, а когато делото представлява правна сложност, мотивите могат да бъдат изготвени и след обявяването на присъдата, но не по-късно от седем дни.

(2) В това производство не се допуска граждански иск.

(3) По тези дела не участва частен обвинител.
Срок за подаване на жалбата и протеста
Чл. 360. В случаите по чл. 359, ал. 1 жалбата и протестът се подават в седемдневен срок от обявяването на присъдата, а когато изготвянето на мотивите е отложено - в петнадесетдневен срок.
Прилагане на общите правила
Чл. 361. Доколкото за производството по тази глава няма особени правила, прилагат се общите правила.
Глава двадесет и пета

НЕЗАБАВНО ПРОИЗВОДСТВО
Действия на разследващия орган
Чл. 362. (1) Незабавно производство се провежда, когато лицето е заловено при или непосредствено след извършване на престъплението и е посочено от очевидец като извършител на престъплението.

(2) Разследващият орган е длъжен незабавно да уведоми прокурора.

(3) Незабавното производство се счита образувано със съставянето на акта за първото действие по разследването.

(4) Лицето, за което има обосновано предположение, че е извършило престъплението, се счита за обвиняем от момента на съставянето на акта за първото действие по разследването срещу него.

(5) Разследващият орган приключва разследването в срок до три дни от установяването на съответното основание по ал. 1, като при предявяване на разследването не се призовава пострадалият.
Действия на прокурора
Чл. 363. (1) Наблюдаващият прокурор се произнася незабавно, като:

1. прекратява наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1;

2. спира наказателното производство при условията на чл. 25 и 26;

3. повдига обвинение с обвинителен акт и внася делото за разглеждане в съда;

4. внася делото с постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание или с предложение за споразумение за решаване на делото;

5. постановява допълнително разследване за събиране на нови доказателства или за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като определя срок не по-късно от пет дни.

(2) Когато случаят представлява фактическа и правна сложност, прокурорът постановява разследването да се извърши по общия ред.

(3) В случаите на ал. 1, т. 5 прокурорът може и сам да извърши допълнителните действия по разследването в най-кратък срок, но не повече от пет дни.
Внасяне на делото в съда
Чл. 364. В случаите на чл. 363, ал. 1, т. 3 прокурорът незабавно съставя обвинителен акт, връчва го на обвиняемия и внася делото за разглеждане в съда.
Разглеждане на делото в първата инстанция
Чл. 365. (1) Когато не са налице основанията по чл. 358, ал. 1, т. 1 - 3, съдът разглежда делото в деня на постъпването му. Наблюдаващият прокурор осигурява явяването на подсъдимия, на свидетелите и вещите лица.

(2) Съдът разглежда делото и постановява присъдата заедно с мотивите, а когато делото представлява правна сложност, мотивите могат да бъдат изготвени и след обявяването на присъдата, но не по-късно от седем дни.

(3) В това производство не се допуска граждански иск.

(4) По тези дела не участва частен обвинител.
Срок за подаване на жалбата и протеста
Чл. 366. В случаите по чл. 365 жалбата и протестът се подават в седемдневен срок от обявяването на присъдата, а когато изготвянето на мотивите е отложено - в петнадесетдневен срок.
Прилагане на общите правила
Чл. 367. Доколкото за производството по тази глава няма особени правила, прилагат се общите правила.
31. Разглеждане на делото в съда по искане на обвиняемия.
Искане на обвиняемия до съда
Чл. 368. (1) Ако в досъдебното производство от привличането на определено лице като обвиняем за тежко престъпление са изтекли повече от две години и повече от една година в останалите случаи, обвиняемият може да поиска делото да бъде разгледано от съда.

(2) В случаите на ал. 1 обвиняемият подава молба до съответния първоинстанционен съд, който незабавно изисква делото.
Разглеждане на делото
Чл. 369. (1) Съдът се произнася по молбата еднолично в седемдневен срок и когато установи основанията по чл. 368, ал. 1, връща делото на прокурора, като му дава възможност в двумесечен срок да го внесе за разглеждане в съда с обвинителен акт, с предложение за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание или със споразумение за решаване на делото, или да прекрати наказателното производство, като уведоми за това съда.

(2) Ако до изтичане на двумесечния срок прокурорът не осъществи правомощията си по ал. 1 или съдът не одобри споразумението за решаване на делото, съдът изисква делото и прекратява наказателното производство еднолично в закрито заседание с определение. След постановяване на определението наказателното производство продължава по отношение на съучастниците, както и по отношение на другите престъпления, за които лицето е привлечено като обвиняем.

(3) Когато прокурорът осъществи правомощията си по ал. 1, но на досъдебното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, съдът еднолично в закрито заседание прекратява съдебното производство и връща делото на прокурора за отстраняване на нарушенията и внасяне на делото в съда в едномесечен срок.

(4) Ако в срока по ал. 3 прокурорът не внесе делото за разглеждане в съда или съществените нарушения на процесуалните правила не са отстранени, или са допуснати нови, съдът еднолично в закрито заседание прекратява наказателното производство с определение.

(5) Актовете на съда по ал. 2 и 4 са окончателни.
32. Съкратено съдебно следствие пред първата инстанция.
Чл. 370. (1) Решение за предварително изслушване на страните се взема от съда служебно или по искане на подсъдимия.

(2) Съдът разпорежда предварително изслушване на страните без призоваване на свидетелите и вещите лица.
Въпроси, които се решават при предварителното изслушване на страните
Чл. 371. При предварителното изслушване на страните:

1. подсъдимият и неговият защитник, гражданският ищец, частният обвинител и техните повереници могат да дадат съгласие да не се провежда разпит на всички или на някои свидетели и вещи лица, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство;

2. подсъдимият може да признае изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.
Ред за провеждане на предварително изслушване на страните
Чл. 372. (1) Съдът разяснява на подсъдимия правата му по чл. 371 и го уведомява, че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от него самопризнание по чл. 371, т. 2 ще се ползват при постановяване на присъдата.

(2) Съдът назначава на подсъдимия защитник, ако няма такъв.

(3) В случаите по чл. 371, т. 1 съдът с определение одобрява изразеното съгласие, ако съответните действия по разследването са извършени при условията и по реда, предвидени в този кодекс.

(4) В случаите по чл. 371, т. 2, когато установи, че самопризнанието се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, съдът с определение обявява, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Последици от предварителното изслушване на страните
Чл. 373. (1) В случаите по чл. 372, ал. 3 при провеждане на съдебното следствие от първата инстанция не се извършва разпит на свидетелите и вещите лица, за които се отнася одобреното от съда съгласие, като съответните протоколи за разпит и експертни заключения се прочитат по реда на чл. 283.

(2) В случаите по чл. 372, ал. 4 при провеждане на съдебното следствие не се извършва разпит на подсъдимия, на свидетелите и вещите лица за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като съдът, ако постанови осъдителна присъда, определя наказанието при условията на чл. 55 от Наказателния кодекс и без да са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства.

(3) В случаите по чл. 372, ал. 4 съдът в мотивите на присъдата приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се позовава на направеното самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят.
Чл. 374. Доколкото за производството по тази глава няма особени правила, прилагат се общите правила.
33. Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
Чл. 78а. (1) Пълнолетно лице се освобождава от наказателна отговорност от съда и му се налага наказание от петстотин до пет хиляди лева, когато са налице едновременно следните условия:
а) за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или друго по-леко наказание, когато е умишлено, или лишаване от свобода до пет години или друго по-леко наказание, когато е непредпазливо; б) деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел; в) причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени.
(4) Съдът, който налага глобата по ал. 1, може да наложи и административно наказание лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност за срок до три години, ако лишаване от такова право е предвидено за съответното престъпление.
(5) Когато за извършеното престъпление е предвидено само глоба или глоба и друго по-леко наказание, административното наказание не може да надвишава размера на тази глоба.

(6) Алинеи 1 - 5 не се прилагат, ако причиненото увреждане е тежка телесна повреда или смърт, или деецът е бил в пияно състояние, както и при множество престъпления.
Чл. 375. Когато прокурорът установи, че са налице основанията на чл. 78а от Наказателния кодекс, той внася делото в съответния първоинстанционен съд с мотивирано постановление, с което прави предложение за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
Насрочване на делото за разглеждане
Чл. 376. (1) Когато установи, че са налице условията за разглеждане на делото, съдът го насрочва в едномесечен срок. (2) Препис от постановлението се изпраща на обвиняемия, който може в седемдневен срок от връчването му да даде отговор, като изложи възраженията си и направи нови искания. (3) В това производство не се допуска граждански иск. (4) По тези дела не участва частен обвинител.
Прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора
Чл. 377. Когато не са налице основанията на чл. 78а от Наказателния кодекс, съдът прекратява съдебното производство и връща делото на прокурора.
Разглеждане на делото от първоинстанционния съд
Чл. 378. (1) Съдът разглежда делото еднолично в открито съдебно заседание, за което се призовават прокурорът и обвиняемият. Неявяването на страните, които са редовно призовани, не е пречка за разглеждане на делото. (2) При разглеждане на делото могат да се преценяват събраните в наказателното производство доказателства и да се събират нови доказателства. (3) Съдът разглежда делото в рамките на фактическите положения, посочени в постановлението. Когато установи нови фактически положения, съдът прекратява съдебното производство и връща делото на прокурора. (4) Съдът постановява решение, с което: 1. освобождава обвиняемия от наказателна отговорност и му налага административно наказание; 2. оправдава обвиняемия; 3. прекратява наказателното производство в предвидените от закона случаи.
(5) Решението на съда подлежи на обжалване и протест по реда на глава двадесет и първа.
Прилагане разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания
Чл. 379. При решаване на делото се прилагат и разпоредбите на чл. 17 - 21 от Закона за административните нарушения и наказания.
Възобновяване на делото
Чл. 380. (1) Предложението за възобновяване на делото по тази глава се прави от апелативния, съответно военно-апелативния прокурор и се разглежда от апелативния, съответно военно-апелативния съд по реда и в сроковете, определени в Закона за административните нарушения и наказания. (2) Когато предложението е основателно, съдът се произнася и по същество, като събира доказателства, ако това е необходимо.
34. Решаване на наказателното производство със споразумение.
Споразумение за решаване на делото в досъдебното производство
Чл. 381. (1) След приключване на разследването по предложение на прокурора или на защитника може да бъде изготвено споразумение между тях за решаване на делото. Когато обвиняемият не е упълномощил защитник, по искане на прокурора съдия от съответния първоинстанционен съд му назначава защитник, с когото прокурорът обсъжда споразумението. (2) Споразумение не се допуска за тежки умишлени престъпления по глава първа, глава втора, раздели I и VIII, глава осма, раздел IV, глава единадесета, раздел V, глава дванадесета, глава тринадесета, раздели VI и VII и по глава четиринадесета от особената част на Наказателния кодекс. (3) Когато с престъплението са причинени имуществени вреди, споразумението се допуска след тяхното възстановяване или обезпечаване. (4) Със споразумението може да се определи наказание при условията на чл. 55 от Наказателния кодекс и без да са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. (5) Споразумението се изготвя в писмена форма и съдържа съгласие по следните въпроси: 1. има ли извършено деяние, извършено ли е то от обвиняемия и извършено ли е виновно, съставлява ли деянието престъпление и правната му квалификация; 2. какъв да бъде видът и размерът на наказанието; 3. какъв да бъде първоначалният режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, когато не се прилага чл. 66 от Наказателния кодекс; 4. на кого да се възложи възпитателната работа в случаите на условно осъждане; 5. каква възпитателна мярка да се наложи на непълнолетния обвиняем в случаите по чл. 64, ал. 1 от Наказателния кодекс; 6. какво да стане с веществените доказателства, когато не са необходими за нуждите на наказателното производство по отношение на други лица или други престъпления, и на кого да се възложат разноските по делото.
(6) Споразумението се подписва от прокурора и защитника. Обвиняемият подписва споразумението, ако е съгласен с него, след като декларира, че се отказва от съдебно разглеждане на делото по общия ред.
(7) Когато производството е срещу няколко лица или за няколко престъпления, споразумение може да бъде постигнато за някои от лицата или за някои от престъпленията.
(8) Ако с едно деяние обвиняемият е извършил няколко престъпления или ако един обвиняем е извършил няколко отделни престъпления, със споразумението се прилагат чл. 23 и 25 от Наказателния кодекс.
Произнасяне по споразумението от съда
Чл. 382. (1) Споразумението се внася от прокурора в съответния първоинстанционен съд незабавно след изготвянето му заедно с делото. (2) Съдът насрочва делото в седемдневен срок от постъпването му и го разглежда еднолично. (3) В съдебното заседание участват прокурорът, защитникът и обвиняемият. (4) Съдът запитва обвиняемия разбира ли обвинението, признава ли се за виновен, разбира ли последиците от споразумението, съгласен ли е с тях и доброволно ли е подписал споразумението. (5) Съдът може да предлага промени в споразумението, които се обсъждат с прокурора и защитника. Последен се изслушва обвиняемият. (6) В съдебния протокол се вписва съдържанието на окончателното споразумение, което се подписва от прокурора, защитника и обвиняемия. (7) Съдът одобрява споразумението, когато не противоречи на закона и морала. (8) Когато съдът не одобри споразумението, той връща делото на прокурора. В този случай самопризнанието на обвиняемия, направено по реда на ал. 4, няма доказателствена стойност. (9) Определението на съда е окончателно. (10) За определението по ал. 7 се съобщава на пострадалия или неговите наследници с указание, че могат да предявят граждански иск за неимуществени вреди пред гражданския съд.
Последици от решаване на делото със споразумение
Чл. 383. (1) Одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда. (2) Когато споразумението е за деяние, извършено при условията на чл. 68, ал. 1 от Наказателния кодекс, съдът се произнася и относно изтърпяването на отложеното наказание по реда на чл. 306, ал. 1, т. 3. (3) Когато споразумението е за деяние, извършено при условията на чл. 68, ал. 2 от Наказателния кодекс, отложеното наказание не се изтърпява.
Споразумение за решаване на делото в съдебното производство
Чл. 384. (1) При условията и по реда на тази глава първоинстанционният съд може да одобри споразумение за решаване на делото, постигнато след образуване на съдебното производство, но преди приключване на съдебното следствие. (2) Съдът назначава защитник на подсъдимия, когато той сам не е упълномощил. (3) В този случай споразумението се одобрява само след съгласието на всички страни.
35. Особени правила за разглеждане на дела за престъпления, извършени от непълнолетни.
Досъдебно производство
Чл. 385. По делата за престъпления, извършени от непълнолетни, досъдебното производство се провежда от определени разследващи органи със специална подготовка.
Мерки за неотклонение
Чл. 386. (1) Спрямо непълнолетни могат да се вземат следните мерки за неотклонение: 1. надзор на родителите или на попечителя; 2. надзор на администрацията на възпитателното заведение, в което непълнолетният е настанен; 3. надзор на инспектора при детска педагогическа стая или на член на местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните; 4. задържане под стража. (2) Мярката за неотклонение задържане под стража се взема в изключителни случаи. (3) Предаването на непълнолетни под надзор на лицата и на органите по ал. 1, т. 1 - 3 става срещу подписка, с която те се задължават да упражняват възпитателен надзор върху непълнолетния, да следят за поведението му и да осигурят явяването му пред разследващия орган и съда. При виновно неизпълнение на поетите задължения на тези лица може да се налага глоба до петстотин лева. (4) В случаите на задържане непълнолетните се настаняват в подходящи помещения отделно от пълнолетните, като незабавно се съобщава на техните родители или попечители и на директора на учебното заведение, когато задържаният е ученик.
Събиране на данни за личността на непълнолетния
Чл. 387. При разследването и съдебното следствие се събират доказателства за деня, месеца и годината на раждането на непълнолетния, за образованието, за средата и условията, при които е живял, и доказателства дали престъплението не се дължи на влияние на пълнолетни лица.
Участие на педагог или психолог при разпита на непълнолетните
Чл. 388. Когато е необходимо, при разпита на непълнолетния обвиняем участва педагог или психолог, който с разрешение на разследващия орган може да му поставя въпроси. Педагогът или психологът има право да се запознае с протокола за разпит и да направи бележки по точността и пълнотата на записаното в него.
Предявяване на разследването
Чл. 389. (1) За предявяване на разследването задължително се уведомяват и родителите или попечителите на непълнолетния обвиняем. (2) Родителите или попечителят на непълнолетния обвиняем присъстват на предявяването, ако поискат това.
Състав на съда и препращане на делото на друг съд
Чл. 390. (1) В случаите по чл. 28, ал. 1, т. 1 и 2 делата срещу непълнолетни като първа инстанция се разглеждат в състав от един съдия и двама съдебни заседатели, а в случаите по чл. 28, ал. 1, т. 3 - от двама съдии и трима съдебни заседатели. (2) Съдебните заседатели трябва да бъдат учители или възпитатели. (3) Когато непълнолетният е военнослужещ, делото се разглежда по реда на глава тридесет и първа.
Съдебно заседание
Чл. 391. (1) Съдебното заседание по дела срещу непълнолетни се води при закрити врати, освен ако съдът намери, че е в обществен интерес делото да се разгледа в публично заседание. (2) По преценка на съда в съдебното заседание могат да бъдат поканени инспектори при детска педагогическа стая и представители на учебното заведение, в което учи непълнолетният.
Лица, които участват при разглеждането на делата
Чл. 392. (1) При разглеждането на дела срещу непълнолетни задължително се призовават техните родители или попечители. Те имат право да участват в събирането и проверката на доказателствените материали и да правят искания, бележки и възражения. (2) Неявяването на родителите или попечителя не е пречка за разглеждане на делото, освен ако съдът намери участието им за необходимо. (3) По дела срещу непълнолетни участието на прокурор е задължително. не участва частен обвинител.
Временно отстраняване на непълнолетния от съдебната зала
Чл. 393. Когато е необходимо да се изяснят факти, които могат да повлияят отрицателно върху непълнолетния подсъдим, съдът може да го отстрани временно от съдебната зала, след като изслуша защитата, родителите или попечителя и прокурора.
Разглеждане по общия ред на дела за престъпления, извършени от непълнолетни
Чл. 394. (1) Когато пълнолетният е привлечен като обвиняем за престъпление, извършено от него, преди да навърши пълнолетие, делото се разглежда по общия ред. (2) Когато непълнолетният е привлечен като обвиняем за деяние, извършено в съучастие с пълнолетен, делата не се разделят и производството се разглежда по общия ред.
Привеждане на присъдата в изпълнение
Чл. 395. (1) Когато отложи изпълнението на наказанието спрямо непълнолетния, съдът уведомява съответната местна комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните за организиране на необходимите възпитателни грижи. (2) Когато съдът определи възпитателна мярка, изпраща препис от присъдата на съответната местна комисия. (3) Предложението на прокурора или на местната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните по чл. 64, ал. 2 от Наказателния кодекс за замяна на настаняването във възпитателно училище-интернат с друга възпитателна мярка след постановяване на присъдата се разглежда в съдебно заседание с призоваване на непълнолетния и неговия защитник.
36. Възобновяване на наказателни дела.
Актове, които подлежат на проверка
Чл. 419. (1) На проверка по реда на тази глава подлежат влезлите в сила присъди и решения. На проверка по реда на тази глава подлежат и определенията по чл. 243, ал. 5, т. 1 и 2(прекратяване от прокурор и определение на съда), чл. 382, ал. 7(Споразуменията), както и определенията и разпорежданията по чл. 341, ал. 1. (2) Определенията на съда по чл. 369, ал. 5 подлежат на проверка по реда на тази глава на основание чл. 422, ал. 1, т. 1 – 3(доказателства неистински, престъпление, неизвестни), както и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Лица, които могат да направят искане за възобновяване
Чл. 420. (1) Искане за възобновяване на наказателно дело по чл. 422, ал. 1, т. 1 - 3 може да направи окръжният, съответно военният прокурор, а по чл. 422, ал. 1, т. 4 - 6 - главният прокурор.
(2) Осъденият за престъпление от общ характер, който не е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а от Наказателния кодекс, може сам да направи искане за възобновяване на наказателното дело в случаите на чл. 422, ал. 1, т. 5. (3) Искането за възобновяване не спира изпълнението на присъдата, освен ако прокурорът или Върховният касационен съд постанови друго. (4) В случаите на чл. 422, ал. 1, т. 4, когато решението на Европейския съд по правата на човека е в интерес на осъдения, както и в случаите на чл. 422, ал. 1, т. 6, спирането на изпълнението е задължително.
Срок за искане
Чл. 421. (1) Искането за възобновяване на наказателно дело, завършило с оправдателна присъда или с определение или разпореждане за прекратяване, както и искане, с което се иска да се увеличи наказанието или да се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, може да се направи не по-късно от шест месеца от влизането в сила на съответния акт по чл. 422, ал. 1, т. 5 и ал. 2 или от разкриването на новите обстоятелства. (2) Главният прокурор е длъжен да направи искането по чл. 422, ал. 1, т. 4 в едномесечен срок от узнаването на решението, а по чл. 422, ал. 1, т. 6 - в едноседмичен срок от узнаването за допусната екстрадиция. (3) Осъденият може да направи искането по чл. 422, ал. 1, т. 5 в шестмесечен срок от влизане в сила на съответния акт. (4) Наказателното дело може да бъде възобновено и след смъртта на осъдения.
Основание за възобновяване
Чл. 422. (1) Наказателното дело се възобновява, когато: 1. някои от доказателствата, върху които се основава присъдата, решението, определението или разпореждането, се окажат неистински; 2. съдия, съдебен заседател, прокурор, следовател или разследващ полицай е извършил престъпление във връзка с участието си в наказателното производство; 3. чрез разследване се разкрият обстоятелства или доказателства, които не са били известни на съда, постановил присъдата, решението, определението или разпореждането, и имат съществено значение за делото; 4. с решение на Европейския съд по правата на човека е установено нарушение на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, което има съществено значение за делото; 5. по присъди, решения и определения, непроверени по касационен ред по жалба или протест на страната, в чийто интерес се предлага отмяната, са допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 – нарушен закон, явно несправедливо; 6. е допусната екстрадиция в случай на задочно осъждане при дадена гаранция от българската държава за възобновяване на наказателното дело - за престъплението, за което екстрадицията е допусната.
(2) Обстоятелствата по ал. 1, т. 1 и 2 се установяват с влязла в сила присъда, а когато не може да се постанови присъда - чрез разследване.
Възобновяване на наказателното дело по искане на задочно осъдения
Чл. 423. (1) В шестмесечен срок от узнаване на влязлата в сила присъда задочно осъденият може да направи искане за възобновяване на наказателното дело, ако не е знаел за наказателното преследване срещу него, включително и за постановената осъдителна присъда. (2) Искането не спира изпълнението на присъдата, освен ако съдът постанови друго. (3) Производството за възобновяване на наказателното дело се прекратява, ако задочно осъденият не се яви в съдебно заседание без уважителни причини. (4) Когато задочно осъденият е задържан в изпълнение на влязлата в сила присъда и съдът възобнови наказателното производство, с решението си той се произнася и по мярката за неотклонение. (5) Когато искането е направено от задочно осъден, предаден от друга държава на Република България, при предоставени гаранции за възобновяване на делото, съдът го възобновява, без да преценява дали лицето е знаело за наказателното преследване срещу него.
Съд, който разглежда искането
Чл. 424. (1) Искането за възобновяване на наказателното дело се разглежда от Върховния касационен съд. (2) Искането се подава чрез съответния първоинстанционен съд, който незабавно изпраща препис от него на прокурора, осъдения или оправдания, а делото - на Върховния касационен съд. (3) Делото се разглежда в открито заседание.
Правомощия на съда
Чл. 425. (1) Когато намери искането за възобновяване за основателно, съдът може да:
1. отмени присъдата, решението, определението или разпореждането и да върне делото за ново разглеждане, като посочи стадия, от който трябва да започне новото разглеждане на делото;
2. отмени присъдата, решението или определението и да прекрати или да спре наказателното производство, а в случая на чл. 24, ал. 1, т. 1 - да оправдае подсъдимия в рамките на фактическите положения по влязлата в сила присъда;
3. измени присъдата, въззивното решение или новата присъда в случаите, когато основанията за това са в полза на осъдения.
(2) В случаите на чл. 423, ал. 1 производството се възобновява и делото се връща в стадия, когато е започнало задочното производство.
Прилагане правилата за касационното производство
Чл. 426. Доколкото в тази глава няма особени правила, прилагат се правилата за касационното производство.

Няма коментари:

Публикуване на коментар