понеделник, 1 март 2010 г.

ГРАЖДАНСКОПРАВНИ НАУКИ

II. ГРАЖДАНСКОПРАВНИ НАУКИ И
1. Недействителност на сделките: понятие и видове
б) нищожни сделки – понятие и основания
в) унищожаеми сделки – понятие и основания последици.

2. Особени случаи на недействителност:
относителна недействителност
б) висяща недействителност
в) пълна и частична недействителност
г) особености на недействителността при търговските сделки.
13. Недействителност на сделките. /Понятие и видове. Нищожни сделки – п
онятие и основания. Привидни и прикрити сделки. Унищожаеми сделки – понятие и основания. Предявяване на недействителността. Имуществени последици./
Недействителност на сдлеките – Пр.уредба за недействителност на гражд. сделки се съдържа в чл. 26-35, 40, 94, 113 и 135 от ЗЗД. Недействителни са сделки, които не пораждат от момента на сключването си желаните правни последици или пораждат такива последици, които могат да бъдат заличени с обратна сила по искане на определена страна.
Видове недействителност: 1. Нищожност /нищожна сделка/ - негодност на сделката да породи желаните правни последици. Такава сделка не може да се заздрави /санира/.
2. Унищожаемост /унищожаема сделка/ - възможността да се унищожат правните последици на една порочна /дефектна/ сделка. При сключването се порадат правни последици, но по искане на страните те могат да бъдат заличени с обратна сила. Унищожаването става по съдебен ред с предявяване на иск в законен срок /3 год. давностен срок от деня на сключване на договора – чл. 32 ЗЗД/.
3. Пълна недействителност – обхваща всички клаузи на сделката /договора/ - нишожна сделка.
4. Частична недействителност – обхваща отделни части /клаузи/ от сделката /договора/. Пр-р: продажба на бензин на законно определена цена, продавача я продава на различна от нея, тогава недействителна е само клаузата по отношение цената на стоката.
Нищожността на отделна част не води до нищожност на договора, когато тази част се замести по право от повелителни правила на закона или може да се предположи, че сделката може да се сключи без недействителните й части /пр-р: в посочения пример – недействителната клауза за цената на бензина се замества по право от законно определената му цена/.
/Относителната недействителност е недействителност на действителни сделки, спрямо определени лица по силата на закона /чл. 40, 135 ЗЗД/. Тя е правна квалифкация на действителни сдеки по отношение на тези лица. Равна е на унищожаеми сделки./
Нищони сделки по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Съгласно чл. 26 /1/ ЗЗД нищожни са договори, които: Противоречат на закона – под противоречие се разбира извършване на действия в разрез със законоустановените /пр-р: продажба на цигари и алкохол на непълнолетни при положение, че закона забранява/. Заобикаляне на закона – няма противоречие с правна норма, но се сключват няколко сделки, чийто краен резултат не съответства на закона /пр-р: с цел да се плати по-ниска държавна такса за прехвърляне на имот, продажбата се оформя като дарение/. Накърняване на добрите нрави /морал, етика, нравственост/ - сключване на неморални сделки, преследване на неморални цели /предоставяне на жилище за извършване на проституция; уговаряне на възнаграждение на единия от съпрузи с цел да не се разведе и др./
Нищожни сделки по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД. Съгласно чл. 26 /2/ основания за нищожност на сделката са: Невъзможен предмет – договаряне на нещо, което е невъзможно да се направи. Тази невъзможност трябва да е съществувала към момента на сключване на сделката /договор за ремонт на самолет, какъвто клиента няма; договор за дарение на планетата Венера и др./. Липса на воля /съгласие/ - волеизявление – когато страните не са се разбрали относно предмета на сдлека; когато не са искали да сключат сделка; когато сделката е сключена от лице ненавършило определена възраст; когато е сключена от лице, което няма право да сключва сделки; когато е сключена под влияние на физическо насилие; на шега и др. Липса на фрма – отнася се за формалните сделки, които не са сключени във формата, предписана от закона /при покупко-продажба на недвижим имот не е издаден нотариален акт/. Липса на основание /клауза, причина/ - основание за нищожност при клаузалните сделки, основава се в липса на насрещна престация /договор за гледане на безнадеждно болен човек, което е известно на другата страна/. Основанието се предполага до доказване на противното.
Привидни и прикрити сделки. Подставено лице. Привидни /симулативни/ сделки /договори/ са тези при които има волеизявление на страните, но правните последици не се желаят. Привидно сключване на сделка има например когато длъжник и трето лице сключат договор за продажба на определен имот, но уговарят, че купувача няма да стане собственик, нито ще плати цена. Целта е да се създаде впечатление у кредитора, че длъжника не е собственик на имота. Правните последици не се желаят, сделката е нишожна.
Проблем е доказване на симулация, затова страните си разменят едно т.нар. “обратно писмо” /contre letter/, че сделката е симулативна и след като отмине опасността с този документ се установява нищожността на сделката. Това е т.нар. “относителна симулация” – нищожна е привидната сделка.
В случаите на пълна /абсолютна/ симулация привидната сделка не прикрива действителната, а симулира извършването на сделка. Пример: симулира се продажба на недвижим имот, чиято продажба не се желае, затова купувачът подписва декларация, че не е броил цената на имота. Целта е да се избегне принудително изпълнение върху имота /принудителна продажба по образувано дело от съдя изпълнител/.
Унищожаеми сделки поради недееспособност, грешка и измама. Съгл. чл. 27-29 от ЗЗД фактически основания за унищожаване на сделките са: 1. Недеспособност на лицето, сключило сделката. Тук спадат случаите, когато сделката е сключена от непълнолетно лице без съгласието на родителите или лице поставено под запрещение. /Ако лицето е малолетно, сделката е нищожна, поради липса на воля/.
2. Грешка – невярна представа за действителността. Два вида грешки:
- грешка в предмета – отнася се до съществени качества на предмета /купувам кртина “Слънчогледи” на Ван Гог, но в последствие се оказва, че това е репродукция, сделката е унищожаема/;
- грешка относно лицето – когато сделката е сключена с оглед личността на друго лице /договор за поръчка, договор за изработка и др./ Пример: сключвам договор с едно лице да изнесе концерт, като мисля, че това е дадена известна личност, но впоследствие се оказва, че е друго лице и резултата който очаквам няма да бъде същият.
Грешка, която се отнася до пресмятане не е основание за унищожаване на сделка, а подлежи на поправяне.
3. Измама – външно заблуждение, причинено от другата страна по сделката или трети лица с цел да се сключи определена сделка /продавач на недвижим имот твърди, че в имота има огромни залежи на минерална вода, ав действителност това не отговаря на истината и др./
Унищожаеми сделки поради заплашване и по чл. 31 от ЗЗД. Крайната нужда като основание за недействителност. Съгласно чл. 30-33 от ЗЗД фактически основания за унищожаване на сделка са: 1. Заплашване – чл. 30 “когато едната страна е била принудена от друга страна или от трето лице да сключи договора чрез възбуждане на основателен стра”. Лицето прави волеизявление под влиянието на страх, нарушена е свободата на волеизявление. 2. Временна невъзможност лицето да разбира и ръководи действията си /чл. 31 ЗЗД/ - поради алкохолно опиянение, употреба на наркотични вещества, стресови състояния и др. 3. Крайна нужда /чл. 33 ЗЗД/ и явно неизгодни условия. На лице е също нарушение на свободата на волеизявлението. Лицето, което сключва сделката изразява воля, но тя е под въздействието на крайната нужда, в която се намира /при финансово затруднение, продава недвиим имот на много ниска цена/.
Унищожаването на сделките става само по съдебен ред. Правото да се иска унищожаване е 3 годишен срок, за крайна нужда 1 година. /Унищожаемост може да се предяви чрез възражение от страна на лицето, чиято воля е била опорочена при иск предявен срещу него за изпълнение./
Предявяване на недействителността. Потвърждаване. Конверсия. Имуществени последици от недействителните сделки. Недейств.сделки, както при нищожните, така и при унищожените сделки, страните може да са получили престации, физически да са изпълнили недействителната сделка. Полученото от такава сделка е получено без основание или на отпаднало основание. ГП на РБ-я не допуска неоснователно обогатяване /чл. 55-59 ЗЗД/. Правна последица от недействителна сделка е реституцията връщане на даденото от страните по сделката. Ако вещта е дадена на друго лице, се дължи връщане на нейната стойност. Чрез реституцията се цели премахване на неоснователното обогатяване.
Конверсия на нищожна сделка има в случаите, когато нищожната сделка съдържа признаци на друга действителна сделка, пораждат се правните последици на другата сделка /конверсия-превръщане/, т.е. превръщане на недействителната в действителна сделка. Пример: дог-р за продажба на недвиж.вещ, сключен в обикновена писмена форма е нищожен /сключва се с нормативен акт/, но той съдържа признаци на предвар.договор за продажба на недвижима вещ /чл. 19 /1/ ЗЗД/, поради това се приема, че е налице предварителен договор за продажба на недвижима вещ.

14. Особени случаи на недействителност. /Относителна нед-ст. Висяща нед-ст. Частична нед-ст. Особености на недействителността при търг.сделки. Особености на недействителността на труд.договори./
Недействителна е сделката, която съдържа недостсатък – това е ЮФ, който препятства възникването на правните последици на сделката или дава възможност породените от нея правни последици да бъдат заличени с обратна сила. Освен нищожни и унищожаеми са познати и т.нар. особени случаи на недействителност – относителна, висяща и частична недействителност. Относителна /чл. 135 ЗЗД/ - т.нар. Павлов иск, чл. 346 ГПК – разпореждане със запорирани или възбранени вещи: сделката поражда своите правни последици, но по отношение на едно или няколко лица /кредитори/ тя не поражда действие. Кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът е знаел за увреждането. Такава сделка може да бъде заздравена, ако кредиторът получи изпълнение. Висяща - /чл. 42 ЗЗД/: сделката е сключена, но не поражда действие, докато не бъде потвърдена от представлявания, от чието име е била сключена без нужното овластяване. Частична нед-ст /чл. 26 ал.3/ Порокът засяга само част от ФС и след като тази част се изолира, останалата част може да породи правно действие. Тази останала част трябва да запълва изцяло съдържанието на ФС, предвиден в хипотезиса на една ПН. Ако опорочената част не може да се отдели и без нея не може да се образува самостоятелен ФС, не може да има ЧН. ЧН е възможна и при нищожните и при унищожаемите сделки. Има 2 условия /алтернативно/: недействителната част да се замества по право от повелителни правила на закона; може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителната част.
„Търговска е сделката”, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие.” Тя е юрид. факт с основен елемент волеизявлението на едно или повече лица, насочено към определени правни последици. За да бъде обявена за действителна една ТС е необходимо тя да бъде сключена по установения от закона ред /по правилата на ЗЗД, ако в ТЗ не е предвидено друго/. Сключване на ТС субсидиарно се прилагат правилата на ЗЗД: Чл. 290 урежда публичната покана. Значението на публичната покана - каталози, ценоразписи, тарифи и др. заявления, отправени към неограничен кръг лица. Тази покана няма действие на оферта, а е покана към неограничен кръг лица за отправяне на насрещно предложение. Всяко изявление, което не съдържа: намерение за сключване на договор (animus contrahendi) и съществените елементи на договора, и е отправено до неограничен кръг лица е публична покана. Лицето, което е направило публичната покана, не е длъжно да сключва договор, защото е в позицията на адресат на офертата. Ако предложението не бъде прието без основателна причина, отправилият поканата отговаря за вредите, претърпени от предложителя.
Публично предложение за сключване на договор – отправено е до неограничен кръг лица. Ако някой отговори на офертата договорът е сключен. Офертата, направена до неопределен кръг лица има обвързваща сила ако съдържа 2 задължителни елемента – общо количество и срок за приемане. Обвързващата сила на офертата е до изчерпване на количеството в определен срок.
Търговска сделка може да бъде сключена и чрез мълчание, т.е. при липса на всякакво волеизявление. Правилото в гражданското право е точно обратното, тъй като там мълчанието се смята за липса на волеизявление. За да е валидно мълчанието: 1) предложението трябва да е направено до търговец; 2) между оферент и получател на предложението трябва да са на лице трайни търговски отношения /установяват се от съда/. Адресатът трябва да не отхвърли веднага предложението.
Често самото предложение не се прави изрично, а чрез конклудентни действия (продавачът праща стока, а купувачът я приема). За адресата в случай, че не приеме се въвежда задължение да пази изпратената стока за сметка на предложителя. Задължение няма ако не е обезпечен за разноските и пазенето му създава по-големи разноски от обичайните. Обезпечение в този случай трябва да означава някаква обезпечителна сделка.
Форма на сделките – чл. 293 ТЗ. и в ГП и в ТП липсата на форма за действителност е основание за нищожност. Формата може да е както нормативно установена така и уговорена от страните. Най-тежката форма в ТП е нотариалната заверка на подписите. За разлика от ГП в ТП е възможно подписите да са в 2 различни документа. Сделката е нищожна ако не е спазена уговорената от страните форма.
Страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението. Тук става дума не само за изпълнение, но и за всяко друго поведение, което дава основание да се приеме, че страните приемат сделката. С поведението си страната си е санирала липсващата форма, в противен случай би следвало да има злоупотреба с право.
По принцип в ГП няма саниране на нищожност. В ТП саниращото действие е спрямо всички не само между страните. Това правило обаче не се прилага за всички ТС, защото за някои сделки формата се определя от ТП, а за други е установена в цялото частно право. Санирането се отнася само за формата, която произтича от ТП. Не се прилага за: 1) менителничните ефекти (поради естеството на формата); 2) търговските обезпечения (така се защитава интереса на 3-тите лица).
Писмената форма се смята за спазена, ако изявлението е записано технически по начин, който дава възможност да бъде възпроизведено. Писмената форма означава създаване на документ. Документ е волеизявление, изразено с писмени знаци, върху материален носител, като писмените знаци са на човешки език на някоя от познатите писмености.
При изявленията, направени по телефакс или телекс, писмената форма се смята за спазена, ако от книгите и документите, които отразяват работата на тези апарати, е изключено неточно възпроизвеждане на изявлението. При телекса има система за сигурност, при факса възможностите за манипулиране са големи – да се промени дата, подател и т.н.
Недействителност на трудовия договор КТ урежда недействителността на ТрД, без да я разделя на нищожност и унищожаемост. Основанията за недействителност са посочени в чл. 74 КТ: противоречие или заобикаляне на закона или на колективен ТрД. Субсидиарно се прилагат и основанията по ЗЗД. Недействителността трябва да бъде обявена от съда. Има изключение – когато основанието е нарушение на изискването за минимална възраст за приемане на работа, недействителността се обявява от Инспекцията по труда с постановление. Съдът разглежда делото и обявява недействителността по реда за трудовите спорове. Може инцидентно – по повод възражение, дори служебно от съда. Недействителността не се обявява, ако недостатъкът на ТрД отпадне или бъде отстранен. Работодателят не може да се позове на недостатък на ТрД, който може да се отстрани.

3. Представителство:
понятие и видове
б) възникване и прекратяване
в) процесуално представителство
г) косвено представителство
д) представителство в търговското право-понятие и видове
е) действия от чуждо име без представителна власт.
15. Представителство. /Понятие и видове. Представителство в гражданското право – възникване и прекратяване; видове. Косвено представителство. Представителство в търговското право – видове и особености. Представителство в труд.право – видове и особености. Действие от чуждо име без представителна власт./
Обикновено ф. и ю.л. сключват сделки, придобиват права и поемат задължения по тях чрез своите лини действия и за себе си. Не винаги това обаче е възможно и целесъобразно. Пример: малолетния не може да сключи сделка от свое име; не е възможно един дееспособен обикновен гражданин да сключи сделка с недвижим имот съобразно изискванията на закона, едва ли ще защити своите права и интереси в един съдебен поцес, ето защо е необходимо той да бъде представляван от компетентно лице /адвокат/.
Правната уредба на представителството се съдържа в чл. 36-43 от ЗЗД.
Представителството е извършване на правни действия от едно лице – представител, от името надруго лице – представляван, от които възникват последици /права и задължения/ за представлявания. В представителството участват най-малко три лица: 1. Представляван /упълномощител/ - лицето, което е упълномощило друго лице да сключи сделки от негово име и за негова сметка или което по силата на закона се представлява от други лица /малолетен от родител/. 2.Представител – лицето, което сключва сделки или извършва правни действия от името и за сметка на представлявания. Този представител може да бъде законен представител /родител/, когато неговата представителна власт произтича от закона или доброволен представител /адвокат/, когато тази власт произтича от гражданска сделка /при договор за поръчка се нарича довереник/. 3. Лицето, с което представителя сключва договор или на което предава или получава изпълнението по сключен договор. То не е страна в представителното правоотн-е. Представителното правоотн-е е правоотн-ето м/у представляван и представител. Представителят е свързващото звено между представлявания и третото лице.
Представителствтото не бива да се смесва с посредничеството, тъй като посредникът не извършва правни действия, не сключва сделки, а само свърза двете други лица. Отграничения трябва да се правят м/у представителстото и пратеничество. Пратеникът не изявява своята воля, а предава волята на едно лице, пренася механично чуждо волеизявление. Поради това се счита, че сделката е сключена от лицето, чиято воля е пренесена.
/чл. 36 ЗЗД/ Едно лице може да представлява друго по разпоредба на закона или по волята на представлявания. От това следва, че има два основни вида представителство, а именно законно /задължително/ и доброволно. Законно /задължително/ е това представителство, при което представителната власт възниква по силата на закона при наличиетона определени юр.факти /родител спрямо дете, управител на сдружение с нестоп. цел, председател на ЖСК и др/. Доброволно е това представителство, при което представителна власт на представителя възниква по желание на представлявания от упълномощителна сделка. Този вид представителство се нарича още договорно, тъй като трябва да е налице съгласие на двете страни. Може да възникне от едностранна сделка /упълномощаване/, така и от двустранна /договор за поръчка/.
Представителството може да се разграничи още на пряко и косвено. Пряко – при което представителя сключва договор с третото лице от чуждо име за чужда сметка /класически случай, при който възникват субективни права и задължения между представляван и третото лице/. Косвено – представителя сключва договор с третото лице от свое име, но за чужда сметка /договор за поръчка – доверителя сключва договор с третото лице от свое име, но резултатите са за възложителя на поръчката/.
Основен вид предстсавителство е това на ЮЛ – органите на ю.л. извършват представителна дейност, като негови представителни органи и от тези действия пряко възникват правни последици за ю.л.
Представителсвото може да възникне от: упълномощаване /волеизявление на представлявания/; назначаване на длъжност, която включва представителни функции /управител на търг. др-во, продавач, инкасатор и др./; административен акт /настойничество/; юридически факт от вида на юридическите събития /раждане на дете, неговите родители са законни представители/.
Представителната власт се прекратява при отпадане на основанията, които са я породили: изтичане на мандата на ф.л. избрано за ръководен изпълнителен орган на ю.л.; навършване на пълнолетие на детето; изтичане срока на пълномощното; смърт на представителя или представлявания; оттегляне на пълномощното и др.
Гражданското представителство се изразява в извършване на правни действия от едно лице – представител за друго – представляван, като правните последици от действията на представителя настъпват за представлявания, т.е. представителя по своя воля извършва правни действия от чуждо име за чужда сметка.
Косвено представителство – правните последствия настъпват за представявания, но в един скрит за трети лица момент. Първоначално последиците са за представителя, който действа от свое име, но за чужда сметка.
Косвено представителство. В случаите на косвено /индиректно/ представителство лицето, което действува, прави това от свое име и за сметка на представлявания. Сделката, чрез която за косвения представител се създава възможността да извършва от свое име, но за сметка на доверителя едно или друго правно действие не е едностранно волеизявление, а договор, тъй като устатоняна взаимни задължения за двете страни – задължение за извършване на възложените правни действия, за прехвърляне върху доверителя на правните резултати от тях, за възстановяване на направените от довереника разходи и ако е уговорено – за заплащане на възнаграждение.
Във връзка с тази сделка, която можем да наречем учредителна и която се слива по начало с договор за поръчка се извършва и предоставяне на средствата или вещите от доверителя на довереника, с чиято помощ той може да извържши действията към третите лица. Наред с учредителната сделка, в хода на косвеното представителство се извършва и изпълнителна сделка от косвения пълномощник с 3лице. Носител на правата и задълженията от изпълнителната сделка е само косвеният пълномощник. 3-то лице няма право да иска и да отговаря към него по задълженията си, породени от нея. Ако косвеният пълномощник е придобил собственост от изпълнителната сделка, доверителят има не само облигационен иск за нейното предаване, но може да предяви вещен иск да ревандикира вещта.
Търговско представителство – се изразява в извършването на относително постоянни и трайни правни и /или/ фактически действия, срещу възнаграждение от едно лице – търговски представител, за друго лице – търговец, като правните последици /с пряк или косвен ефект/ настъпват за търговеца.
Основните разлики между гражданското и търговското представителство са:
1. Гражданското представителство се отнася само до правни действия, а търговското и до фактически (търговски помощник).
2. Под гражданско представителство се разбира пряко представителство, а търговското представителство може и да е косвено (търговски представител).
3. В ГП вътрешните отношения се уреждат с договор за поръчка, а в ТП с трудов договор, гражданско дружество, агентски договор и т.н.
4. В ГП, за да се валидират действията на представител без представителна власт, те трябва да се потвърдят, в ТП да не се отхвърлят незабавно.
В заключение може да се каже, че търговското представителство е институт различен от представителството по ГП, макар и да имат допирни точки. Търговското представителство се прилага много широко за разлика от гражданското.
2. В ТП има представителство, което се нарича търговско, но с този термин се уреждат няколко различни фигури, които са специални или особени. Под търговско представителство в широкия смисъл на думат се имат предвид 2 групи търговски пълномощници: 1) прокурист и 2) обикновен търговски пълномощник. Понякога в тази група се включват и търговските помощници. Търговски представител в тесен смисъл е т. нар. търговски агент (търговски представител) – особена фигура, специално уредена в чл. 32-47 ТЗ. Към тези търговски представители се доближава и фигурата на търговския посредник, макар той да не е търговски представител.
Прави се следното разграничение между търговските пълномощници (в широк смисъл) от една страна и търговския представител и търговския посредник от друга:
1) Търговските пълномощници не са търговци. Те могат да бъдат търговци, но на друго основание (не на основание на факта, че са търговски пълномощници) и със съгласието на търговеца. Търговският представител и търговския посредник са самостоятелни търговци и се занимават със търговско представителство и посредничество, което ги прави търговци (чл. 1, ал. 1, т. 4-5). 2) Търговските пълномощници не са икономически самостоятелни, тъй като са служители на търговеца. Търговските пълномощници съдействат от вътре в търговското предприятие, а търговският представител и търговския посредник – от вън при сключването на сделки с 3-ти лица. 3) При търговския представител и посредник по-малко стандартизация, а при търговските пълномощници правомощията са стандартизирани и заложени предимно в закона.
4) Търговските пълномощници са преки представители, търговският представител може да бъде и косвен.
Представителство в трудовото право – Синдикални организации на работниците и служителите - работниците и служителите имат право без предварително разрешение, свободно да образуват по свой избор синдикални организации, доброволно да встъпват и да излизат от тях, като се съобразяват само с техните устави. Синдикалните организации представляват и защитават интересите на раб. и служ. представляват и защитават интересите на работн. и служ. пред държавните органи и робатодателите по въпросите на труд. и осигурителните отно-я и на жизненото равнище чрез колективно преговаряне, участие в тристранното сътрудничестсво, организиране на стачки и др. действия съгласно закона.
Общото събрание на раб-ците и служ-те се състои от всички работници и служ-ли в предприятието. Когато организацията на труда или поради други причини не е позволено функционирането на ОС на раб-те и сл-те по тяхна инициатива или по инициатива на работодателя може да се създаде събрание на пълномощниците. То се състои от представители на раб-те и сл-те, избрани за определен срок от ОС. ОС на раб-те и служ-те само определя реда за своята работа. Свиква се от работодателя, от ръководството на синдикалната организация или по инициатива на 1/10 от раб-те и служ-те от предприятието. Ако присъствуват повече от половината от раб-те и служителите ОС се счита за редовно. Приема решенията си с обикновено мнозинство от присъствуващите, ако в друг н.а. не е предвидено друго.
Организации на работодателите - Работодателите имат право, без предварително разрешение, свободно да образуват по свой избор организации, които да ги представляват и защитават, както и доброволно да встъпват и да излизат от тях, като се съобразяват само с техните устави. Тези организации защитават интересите си чрез колективно преговаряне, участие в тристранното сътрудничество и други законосъобразни действия.
Тристранното сътрудничество се изразява в регулиране на труд. и свързаните с тях отнош-я, осигур.отн-я, както и въпросите на жизн.равнище в сътрудничество и след консултации с представителни организации на работниците и служителите и на работодателите. При приемането на норм.актове по тези въпроси и отношения сътрудничеството и консултациите са задължителни. Въпросите на жизн.равнище, предмет на консултации, се опредя с акт на МС по предложение на Нац.съвет за тристранно сътрудничество /НСТС/.
НСТС е органът за сътрудничество и консултации, свързан с въпросите и отношенията в трудовия процес. Този съвет се състои от 2-ма представители на МС, на представителните организации на работниците и служ-те и на работодат. МС определя своите представители, а представителите на раб., служ. и съответно на работод. се определя от техните ръководства, съгласно уставите им. НСТС се ръководи от зам.
министър-председател, като още се избира по 1 зам.председател на съвета за срок от 1 год. от лицата, представляващи организациите на раб-те, служит-те и работодат.
НСТС обсъжда и дава мнения по законопроекти, проекти на подзакон. норм.актове и решения на МС по труд., осигурит. отнош-я и въпросите за жизн.равнище. Мнението на НСТС може да бъде поискано от Президента на РБ, Председат. на НС и председателите на постоянните комисии към НС и М-р-председателя. Мнението се дава по искане на държ.орган, който урежда съответните въпроси или по инициатива на отраслоните, браншовите и общ.съвети за тристранно сътрудничество.
Сътрудничеството и консултациите, свързани с отношенията и въпросите в трудовия процес, се осъществяват още по отрасли, браншове и общини от отраслови, браншови и общински съвети за тристранно сътрудничество. Тези съвети се състоят от 2-ма представители на съответното министерство, друго ведомство или общинска администрация на представителните организации на работниците и служит-те, и на работодателите. Представителите се определят от съответния министър, раководител на друго ведомство или общински кмет, а на представителните организации на раб., служ. и работодат. - от техните ръководства, съгласно уставите им.
Заседанията на съветите за тристр.сътдрудн. се свикват от техните председатели, които определят и дн. ред., но може да бъде свикано и по искане на всеки един от представителите на организациите на раб., служ. или на работодат. Заседанията се ръководят от председателите. Решенията се приемат с общо съгласие и се предоставят на съответните органи: решен. на НСТС се предостав. на мин.-председат. или съответния минисър, или ръководител на ведомство; решен. на отрасловите, бранш. съвети за тристр. сътр. – на съответния министър или ръков. на ведомство; реш-ята на общ.съвет – на кмета на общината или на председателя на общинския съвет.
Мненията на съветите за тристр.сътр-во се обсъждат от държавните и общински органи на които са предоставени.
Работн. и служ-те участвуват чрез свой представител в обсъждането и решаването на въпроси на управлението на предприятието само в предвидените от закона случаи. На ОС избират свои представители, които да представляват законните им интереси по въпросите на трудовите и осигурит.отношения пред работодателя им или пред държ.органи. Представителите се избират с мнозинство – повече от 2/3 от членовете на ОС. Общото събрание на раб-ците и служ-те се състои от всички работници и служ-ли в предприятието. Когато организацията на труда или поради други причини не е позволено функционирането на ОС на раб-те и сл-те по тяхна инициатива или по инициатива на работодателя може да се създаде събрание на пълномощниците. То се състои от представители на раб-те и сл-те, избрани за определен срок от ОС. ОС на раб-те и служ-те само определя реда за своята работа. Свиква се от работодателя, от ръководството на синдикалната организация или по инициатива на 1/10 от раб-те и служ-те от предприятието. Ако присъствуват повече от половината от раб-те и служителите ОС се счита за редовно. Приема решенията си с обикновено мнозинство от присъствуващите, ако в друг н.а. не е предвидено друго.
Действието от чуждо име без представителна власт се явява в две групи случаи. При първата действуващото от чуждо име лице, няма представителна власт, а при втората – то има такава, но е извършило действия, които надхвърлят нейните граници. В този случай се говори за превишаване границите на представителна власт.
За липса на представителна власт се говори както в случаите, при които за предстсавителя не е възникнало правомощие да предизвика пораждането на права и задължения в чуждо имущество, така и в случаите, представителната му власт е била заличена с обратна сила поради унищожение на упълномощителната сделка или е прекратена поради оттегляне, отказ, смърт или поставяне под запрещение на упълномощителя и др. отношенията между лицето, дейсвувало като представител без представителна власт и представляваното лице се уреждат съгласно чл. 60-61 от ЗЗД /водене на чужда работа без пълномощно/. В случаите на отношения между представителя без представителна власт и третото лице, съгласно гражданското законодателство мнимия представител дължи обезщетение на насрещната страна, ако тя е била добросъвестна по отношение изпълнението на сделката. Законът дава възможност на лицето от чието име е сключен договорът да потвърди същия, като за целта се изисква същата форма, която е предвиена за упълномощаването за сключване на договор. Потвърждаването е едностранно волеизявление на представляваното лице, то може да бъде отправено към представителя, към третото лице, с което той е сключил договора или до двамата едновременно. Формата на потвърждаване е уредена изрично от закона. Потвърждаването има обратна сила.

4. Сроковете в гражданското право:
видове срокове, последици
б) начало и край на сроковете
в) спиране и прекъсване на давностните срокове
г) действие на изтекла давност.
16. Срокове в гражданското право. /Давностни и преклузивни срокове. Начало и край на сроковете. Спиране, прекъсване на давностни срокове. Действие на изтеклата давност./
Погасителната давност може да се определи, като бездействие на носителя на едно гражданско право да го упражни или да поиска принудителното му изпълнение през определен от закона срок, което води до погасяване на искането за принудително осъществяване. Погасителната давност е самостоятелен юр.факт с погасителни последици. Погас.давност изсрочва искането за принудително осъществяване на субективните граждански права. При преклузивните срокове за разлика от прекратителните, погасителното действие настъпва поради бездействието на носителите на съответните права да ги упражняват в определен период от време. При тях се погасяват не права на иск, а самите субективни права. Погасит.давност заличава не субект.права, а само възможността да се иска принудителното им осъществяване.
Приложното поле на погасит.давност се определя от нейната същина и функции. Тъй като погасителната давност е институция на цялото гражданско право, а не само на облигационното и тъй като тя се прилага към исковете за принудително осъществяване на субективни граждански права трябва да се заключи, че тя има действие само по отношение на вземанията, но по начало и по отношение на всички други субективни граждански права, че засяга исковете за тяхното принудително осъществяване, а не само исковете за изпълнение.
Видове давностни срокове - В чл. 110-120 от ЗЗД са предвидени два типа давност: общ и специален. Общ давностен срок е 5 години – погасяване на всички видове плащания, за които закона не е предвидил друг срок /погасяват се искове за плащане на стока, сключват се окончателни договори по чл. 19 ЗЗД, за обезщетение на вреди, причинени от увреждане, за връщане на заем и др./. Специален – 3 години – установени са с оглед на различни критерии, с него се погасяват периодични вземания – за трудово възнаграждение, за наем, лихва и др; вземания за обезщетения за причинени вреди от неизпълнение на договорни отношения и неустойки; погасяване на искове за унищожаване на сключени сделки, поради грешка, измама, заплах; 1 год. – исковете за унищожаване поради крайна нужда /чл.33 ал.2/ Правните последици от изтичането на спецалните давности са еднакви с правните последици от изтичането на общата давност. Всички те погасяват искането за принудително осъществяване на съответните субективни права.
Начало и край. Погасителна давност при правоприемство. Давностния срок започва да тече от момента, когато вземането стане изискуемо. Ако вземането е с определен срок, то става изискуемо след настъпване на срока. Ако вземането е без срок, то става изискуемо от момента на даване на заема.
За вземания от вреди, причинени от непозволено увреждане – от деня в който е причинена вредата, ако причинителят е неизвестен – от момента на неговото откриване. За вземания за неустойки, поради късно изпълнение на договор, давностния срок започва да тече от последния ден, за който се начислява неустойката.
Прилагането на погас.давност води до отхвърляне на исковата молба на кредитора, поради това, че неговото процесуално право на иск е погасено по давност. Отхвърлянето на тази искова молба от съда не се извършва служебно, а само когато е направено възражение от длъжника, наречен ответник в процеса, че вземането е погасено по давност. Следователно, ако ответникът пропусне да направи такова възражение, съдът ще уважи исковата молба и ще го осъди да изпълни принудително задължението си.
Спиране и прекъсване на давностни срокове – настъпване на такова обстоятелство, определено само със закон, след което давностния срок престава да бъде правно значим, но изтеклият до този момент срок се зачита и се събира със срока след преустановяване на спирането. Принципът е, че давност не тече през времето, когато носителят на правото не може или е затруднен да го упражни. Основания за спиране – 8, изброени в чл. 115 от ЗЗД: м/у деца и родители, докато последните упражняват род.права; м/у намиращи се под настойничество /попечителство/ и техните настойници /попечители/, докато трае настойничеството /попечителството/; м/у съпрузи; от лица, чието имущество е под управление – срещу управителя; от ЮЛ срещу техните управители за обезщетение; за вземанията на ненавършили пълнолетие и на запретени за времето, когато нямат законен представител и 6 мес.след това; докато трае съд.процес за вземането; при военно мобилизиране на кредитора или длъжника и 6 мес.след демобилизацията.
Правилата относно спирането на погасителната давност се прилагат не само по отношение на общата петгодишна давност, но и към специалните.
Прекъсването на погасителна давност се отличава от нейното спиране. То заличава времето изтекло до настъпване на основанието за неговото извършване. От прекъсването започва да тече нова погасителна давност.
Основание за прекъсване на погасителната давност са 3: /чл.116/ признаване на вземането от длъжника; предявяване на иск или възражение, ако бъдат уважени; предприемане на действия за принудит.изпълнение.
Централно място сред основанията, които прекъсват погасителната давност заема предявяването на иск – първоначален или насрещен. Той прекъсва течението на погасителната давност независимо от това, дали е предявен пред съд или пред арбитраж, а в съответните специални случаи и пред надлежната юрисдикция. Искът предявен пред некомпетентен съд или в несъответствие с правилата относно подведомствеността, прекъсва течението на погасителната давност.

5. Неизпълнение:
същност и форми
б) невиновна невъзможност за изпълнение – последици
в) причини за неизпълнението,за които длъжникът отговаря
г) забава на кредитора.
25. Неизпълнение. /Същност и форми. Невиновна невъзможност за изпълнение – последици. Причини за неизпълнението, за което длъжникът отговаря. Забава на кредитора./
Неизпълнение /неИ/ - неосъществяване на дължимия резултат /престация/.
Форми: пълно – длъжникът нищо не е изпълнил, или го е изпълнил толкова лошо или с такова закъснение, че е безполезно за кредитора; неточно – неадекватно на дължимото по количество, по време или по качество; частично /неадекватно по количество/; забавено /по време/ - при фикс – сделките или когато кредиторът е загубил интерес от И = пълно неИ/; лошо /всяко друго неадекватно И – по качество и др./.
Средства за ликвидиране на последиците от неИ: иск за пряко И /+вреди от виновна забава/; овластяване на кредитора от съда да осъществи сам за сметка на длъжника престацията; договорна отговорност за вреди от виновно неИ; освобождаване от отговорност – когато неИ се дължи на обстоятелства, за които длъжникът не отговаря /правилата за “носене на риска” определят кой ще поеме неблагоприятните последици на невъзможността/.
Неточно И: Забавено И /забава на длъжника/ - това е И, неточно по време – противоправно закъснение на престацията по причина, за която длъжникът отговаря. Предпоставки: изискуемост на вземането; покана за И – тя не е нужна при срочни задължения /”срокът кани вместо човека”/ и при непозволено увреждане /забавата настъпва веднага/; вина /предполага се – оборима презумпция/. Действие – рискът преминава в/у длъжника – чл. 85 /освен, ако длъжникът докаже, че кредиторът би претърпял вредите и при своевременно И/; кредиторът има ск за реално И; кредиторът има иск за обезщетение за вреди /всички, но без И, или само закъснителните + И/; разваляне на договора. Прекратяване на забавата: с изпълнение, опрощаване, забава на кредитора и др.
Лошо И – това е И, неточно в качествено отношение. Качеството се определя от договора, а ако не е определено – “средно качество” /чл. 64/. В особената част на ЗЗД има разпоредби за отделните договори – напр: чл. 193 ал.1: “Продавачът отговаря, ако продадената вещ има недостатъци, които съществено намаляват нейната цена или нейната годност за обикновеното или за предвиденото в договора употребление”. Последици – кредиторът може: да иска добро И /с поправка или замяна/; да отстрани сам дефекта за сметка на длъжника; да приеме лошото И с отбив.
Частично И – неточно по количество; кредиторът може да не го приеме /чл.66/.
Невиновна невъзможност за изпълнение – принципът е, че без вина няма отговорност – чл. 81, ал.1 “Длъжникът не отговаря, ако невъзможността за изпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина.” Това е обективна невъзможност: изпълнението е неосъществимо поради практически или правно непреодолимо препятствие /пр: вещта погива/; настъпването на това препятствие не може да бъде вменено във вина на длъжника. Обективната невъзможност освобождава длъжника от отговорност /но субективната – не! – напр: ако няма пари/. При родово определените вещи И е винаги възможно, тъй като родът не погива.
Принципи: задържението се погасява /длъжникът трябва да докаже, че И невъзможно и че не е виновен/; заместваща облага /застрахователно обезщетение или иск срещу третото лице, причинило невъзможността/ - тя е за този, който носи риска; рисковете – при едностранните договори: кредиторът; при двустранните договори: общото правило е, че рискът е в/у длъжника, чието задължение е станало неизпълнимо /чл. 89 – разваляне по право – дори да е получил насрещната престация, той трябва да я върне като получена без основание, освен ако кредиторът е получил заместваща облага/.
Изключение: при продажба собственикът носи риска /ако след съгласието, макар и преди предаването, вещта погине случайно, продавачът се освобождава от задължението да я предаде, но има право да получи цената/. Това не е казано изрично в ЗЗД, но се извежда чрез тълкуване на чл. 196, ал.1, чл. 205 и 263. Когато длъжникът е в забава, той носи риска, освен ако докаже, че кредиторът би претърпял вредите и при своевременно И /чл. 85/.
Причини за неизпълнение, за които длъжникът отговаря. 1. Вина – длъжникът отговаря когато е виновен. Вината е психическо отношение на извършителя към деянието. Формите на вина са умисъл и небрежност. Умисъл – длъжникът съзнава, че с неизпълнението ще причини вреди на кредитора, но иска или допуща този неправомерен резултат. Когато го желае – пряк умисъл, когато не го желае, но го допуща и се съгласява с това – евентуален. Небрежност /в НК непредпазливост/ - длъжникът не желае и не се съгласява с настъпването на вредоносните последици от неИ. Но той несъзнателно или лекомислено не е положил онази грижа, която е трябвало да полои, за да изпълни точно. Небрежността е несъзнавана, когато изобщо не е предвиждал вредоносните последици, а е могъл да ги предвиди; и съзнавана, когато не е предвиждал, но необосновано се е надявал, че те няма да настъпят по някаква причина. Отговорността за умишлено неИ е по-тежка – за всички преки и непосредствени вреди, т.е. и за вреди над предвиденото и предвидимото /чл. 82 – “недобросъвестност” се тълкува като умисъл/. При небрежност – само за вредите, които са могли “да бъдат предвидени при пораждане на задължението”.
2. Дължима грижа – чл. 63, ал.2 “Задължението трябва да бъде изпълнено с грижата на добър стопанин, освен ако законът изисква друга грижа”. Тази друга грижа може да бъде по-малка /на влогоприемателя след срока/ или по-голяма /на заемателя за послужване/. Когато не е положена дължима грижа – няма вина.
3. Клаузи за неотговорност или по-малка отговорност по принцип са възможни, освен ако законът забранява /както е напр: в чл. 193, ал.3 – за продавача; чл. 373, ал. 3 ТЗ – за превозвача/. Такива клаузи се изключват при умисъл и груба небрежност /чл. 94, ал.1/.
4. Отговорност за чужди действия – длъжникът не отговаря за действията на трети лица, които без негово знание и съгласие са се вмесили в облигационната връзка. Но ако сам той ги е привлякъл – отговаря.
5. Последици на виновната невъзможност за И – кредиторът може: да иска обезщетение за вреди /компенсаторно/ - за да е пълно, трябва да е готов да престира; да иска заместваща облага; да не престира насрещно дължимото; да иска разваляне на договора /може + обезщетение, но не компенсаторно, защото той не престира, а само разликата, с която обеднява поради неизпълнението/.
Забава на кредитора /чл. 95-98/ - Предпоставки: или не дава необходимото съдействие, без което длъжникът не може да изпълни задължението си; или неоправдано не приема предложеното /точно/ изпълнение. Последици: 1. Отговорността на длъжника намалява: отговаря само при умисъл и груба небрежност /това се приема по аналогия от чл. 225, ал.1 – за влог/; не дължи лихвите /не е уредено в закона/; длъжникът се освобождава от собствената му забава /чл. 96, ал.1/. 2. Рискът преминава в/у кредитора /чл. 96/. 3. Длъжникът може да се освободи от задължението си /чл.97,98/: ако забавата е да се предаде нещо – като го предаде за пазене на подходящо място, определено от районния съд по местоизпълнението; ако са пари, ценни книжа или други ценности – когато ги вложи в банка по местоизпълнението, без да е необходимо разрешение на съда; ако дължимото подлежи на развала или не може да се вложи, или пазенето му е свързано със значителни разноски или неудобства – след като предизвести кредитора, с разрешението на районния съд, може да го продаде и да вложи сумата в банка на името на кредитора; предаването за пазене няма погасителен ефект, ако длъжникът го изтегли преди приемане от кредитора; ако предметът на задължението не е да се предаде нещо, длъжникът може да се откаже от договора и да иска обезщетение за необходимите разноски, направени поради забавата на кредитора; необходимите разноски след забавата са в тежест на кредитора /чл. 96, ал. 2/. Длъжникът има и право на задържане /чл. 91/. Отпадане на забавата – с приемане на И, или съглашение, или по давност.
6. Промяна в субектите на облигационното отношение:
прехвърляне на вземания (цесия)
б) поемане на задължения – видове
в) съотношение между цесия,поемане на задължение и делегация.
28. Промяна в субектите на облигационното отношение. /Прехвърляне на вземане /цесия/; Поемане на задължения – видове. Съотношение м/у цесия, поемане на задължения и делегация./
Прехвърляне на вземания /цесия/-чл. 99, 100. Ц е договор, с който носителят на едно вземане /цедент/ го прехвърля на трето лице /цесионер/. Длъжникът не участва в цесионния договор.
Особености: Ц трябва да отговаря на всички изисквания за действителност на договорите. Има особености, свързани с основанието, формата и предмета. Договорът е каузален – изисква се правно основание, което може да е най-различно /продажба, дарение, изпълнение на задължение и др/. Договорът е неформален и се сключва с просто съгласие м/у страните /съгласие на длъжника не се изисква/, освен когато правното основание изисква опр.форма /напр: Ц с дарствена цел/. Предмет – само прехвърлими права и вземания. Действие: 1. Преминаване на вземането от цедента в/у цесионера. Оттук следва, че: - кредиторите на цедента вече не могат да се удовлетворят от това вземане, а кредиторите на цесионера вече могат; цедентът вече не може да прехв.вземането за втори път на друг, дори той да е добросъвестен;
2. Заедно с вземането преминават и привилегиите, обезпеченията и др.принадлежности.
За да има ипотеката действие за трети лица, Ц трябва да се изв.с нот.акт или писм.с нотар.зав. съдържание, като Ц се отбелязва към вписването с което ипотеката е била учредена. Право на задържане също преминава, ако задържаната вещ е предадена на цесионера.
3. Възраженията, които длъжникът е имал срещу цедента, също преминават в/у цесионера /защото вземането преминава заедно с недостатъците/. Ако цедираният длъжник приеме цесията, не може да прави възражения /по аналогия с чл. 103 ал.2 – за прихващането/.
4. Помощни права на цесионера – цедентът е длъжен: да му предаде документите, които установяват вземането /99 ал.3/; да потвърди писмено на цесионера цесията; да дава сведения относно вземането при поискване. 5. Съобщаване на Ц – чл. 99 ал.4 “Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор”. Съобщението трябва да изхожда от цедента, да е отправено до длъжника. След получаването му длъжникът не може да изпълни валидно на цедента. Цесионерът придобива права спрямо третите лица след съобщаването /ако цедентът прехвърли отново на друг и съобщи за него, първият цесионер не може да направи нищо/. 6. Отговорност на цедента – когато Ц е възмездна, той отговаря за съществуването, размера и принадлежностите на вземането по време на цесията, но не и за платежоспособността на длъжника /освен ако се е задължил и за това/ чл. 100.
Поемане на дълг /чл. 101, 102/ - ПД е смяна на длъжника, като старото ПО се запазва. ПД не е цесия, защото се сменя длъжникът, а не кредитора. То не е и новация, защото не възниква ново ПО, а се запазва старото. Встъпване в дълг /кумулативно поемане на дълг/ - чл. 101 – третото лице встъпва като солидарен съдлъжник – посилата на договор с кредитора или с длъжника, като във втория случай е необходимо съгласието на кредитора. Практическият ефект е като на поръчителството. Заместване в дълг /102/ - това е същинското поемане на дълг – третото лице замества досегашния длъжник, който се освобождава от задължението си – с изрично съгласие на кредитора. Основания: могат да бъдат най-различни – това са вътрешни отношения м/у длъжника и третото лице. Те не засягат кредитора и на него не могат да бъдат противопоставени възражения, черпени от тези отношения, а само такива, черпени от прехвърленото ПО /чл. 102 ал.3/. Следователно това е абстрактна сделка – не зависи от основанието, с оглед на което новият длъжник е приел дълга на стария. Такова основание все пак има, иначе договорът м/у тях би бил нищожен и може поемателят да предяви иск за неоснователно обогатяване срещу стария длъжник – но за кредитора това е без значение. Действие: кредиторът губи претенцията си към стария длъжник, а може да я предявява само срещу новия длъжник; не се запазват поръчителствата, заложните права и ипотеките от трети лица без тяхно съгласие; запазват се обезпеченията, дадени от заместнения длъжник – така той от лично задължен се превръща в реално задължен.
Делегация /не е уредена в ЗЗД/ - изявление, с което едно лице /делегант/ нарежда на друго /делегат/ да престира или да се задължи да престира на трето лице /делегатар/. Най често е предшествана от по-раншни задължения, но може и да не е. Може да се съчетава с новация или не. Делегацията е абстрактна сделка. Видове: Делегация за плащане – кредиторът нарежда на длъжника си да престира на трето лице. Тук няма новация /старото задължение остава до погасяването му от делегата/. Така е при чека, платежното нареждане, акцепта на платежното искане. Делегация за задължаване /напр: менителницата: - активна: - кредиторът нарежда на длъжника си да се задължи да престира дължимото на трето лице. Тук има субективна активна новация /смяна на кредитора/; - пасивна: длъжникът нарежда на третото лице да се задължи да престира на кредитора му. Необходимо е съгласието на кредитора. Тази делегация е съвършена, когато има смяна на длъжника /субективна пасивна новация/. Тя е несъвършена, когато към стария длъжник се прибавя новия /няма новация/; - едновременно активна и пасивна: длъжникът заповядва на собствения си длъжник да се обвърже за дължимото към кредитора му. Има новация. Вътрешни отношения: валутно – м/у делеганта и делегатаря; отношение на покритие – м/у делеганта и делегата.

7. Множество кредитори и длъжници:
разделност и солидарност
б) видове солидарност
в) неделимост на задълженията.
29. Множество кредитори и длъжници. /Разделност и солидарност. Видове солидарност. Неделимост на задълженията./
Солидарност /С/ - е отклонение от общото начало за разделност на дълговете и на вземанията Бива активна и пасивна. Активна С – С м/у кредиторите – всеки от тях може да иска изпълнението на всичко дължимо, като направеното И освобождава длъжника спрямо останалите кредитори. Рядко се среща и не е уредена в ЗЗД. Източник – само правна сделка. Действие – има множество облигационни връзки за една и съща престация. Всеки кредитор заема спрямо длъжника правно положение на довереник на останалите – но само за изпълнението, само за действия в тяхна полза /той не може да опрости или да новира целия дълг/. Пасивна – няколко лица дължат делима престация така, че кредиторът може да я иска изцяло от всеки, но И на един от длъжниците погасява задълженията на всички. Особености: единство на престацията; множество на облигационните връзки; общност на целта – един и същ интерес на кредитора да бъде обезпечен и задоволен /когато еднаквото съдържание на престацията е случайно и няма преднамерено установена общност в целта – неистинска С/. Пасивната С има голямо практическо значение – като обезпечение за кредитора. Източници: правна сделка; закон /при наличие на определ.ЮФ – напр: поръчителство/. Действие на пасивната С се разделят на главни и второстепенни. Главните са обективни /засягат еднакво всички длъфжници/ и субективни /засягат само един от тях/. Обективни действия – Всеки отговаря за целия дълг /122 ал.1/ - креди4торът може да насочи И срещу когото си иска от тях /преследваният длъжник може само да привлече остнаналите в процеса, за да има Р установително действие и за тях – чл. 175, 179 ГПК/. Всеки може да изпълни и така всички се освобождават от дълга /чл. 123 ал.1 изр2/ Същото действие имат и онези способи за погасяване, които са адекватни на изпълнението – даване вместо изпълнение, прихващане, а също и новация, но ако кредиторът не си е запазил правата за останалите съдлъжници – чл. 124, ал.2. Всеки може да противопостави на кредитора общите възражения.
Субективни /относителни/ действия – отделна отговорност на всеки; лични възражения /напр: недееспособност, грешка/; ЮФ с относително действие /напр: покана за изпълнение, забава, вина и т.н., когато са само за някои от съдлъжниците/.
Второстепенни действия: общността на интересите обуславя идеята за взаимно представителство на съдлъжниците - 123 ал.1: - ако кредиторът се постави в забава от един длъжник, това се отнася за всички; чл. 126 ал.1 изр.2: при невъзможност по вина на 1, другите отговарят до първоначално дължимото.
Разпределение на дълга м/у съдлъжницето – помежду си те са разделни длъжници. Ако един плати дълга, може да иска от всеки от останалите само неговата част, не всичко. По закон те дължат по равно /оборима презумпция-чл. 127 ал.1/, освен ако от отношенията м/у тях следва друго. Ако солидарността произтича от деликт – лицето, което отговаря за вреди, причинени виновно от друг, има регрес за всичко, което е платило.
Искове на платилия съдлъжник срещу другите: 1. Личен обратен /регресен/ иск – чл. 127 ал.2 – ако един от съдлъжниците е неплатежоспособен, загубата от това се разпределя м/у останалите. 2.Суброгаторен иск /със запазване на обезпеченията/. Възражения на съдлъжниците срещу изпълнителя – ако той е платил, а не е предявил общите възражения срещу кредитора, те могат да претендират последвалите от това вреди /чл. 127 ал.3/. Но той е длъжен да ги уведоми, че ще изпълни, за да избегне двойното плащане.
Неделимост – задължението е неделимо, когато не може да бъде изпълнено на части. Това има практическо значение при множество кредитори или длъжници. Ако длъжникът почине и има няколко наследници: при делимо задължение всеки наследник отговаря съразмерно с наследствения си дял /чл. 60 ЗНасл/; при неделимо задължение – за целия дълг /128 ал.2/. Видове: 1. която следва от естсеството на дължимата престация /128 ал.1/ - лични престации, предметни престации за неделима вещ, задължение да не се прави нищо, ипотека, поземлен сервитут /задължението да се даде нещо е делимо – прехвърля се идеална част/; 2. която следва от намерението на договарящите – когато са уговорили неделимост /128 ал.1/. Действие = пасивната солидарност /129 ал.2/. Освен това – 129 ал.1 при няколко кредитори трябва да се престира на всички общо.

8. Защита на кредитора:
имуществена отговорност
б) упражняване правата на длъжника от кредитора
в) отменителен иск.
30 Защита на кредитора. /Имуществена отговорност. Упражняване правата на длъжника от кредитора. Отменителен иск./
Упражняване правата на длъжника от кредитора /чл.134/. Цел – да запази целостта на длъжниковото имущество и така да подготви ефикасното удовлетворяване на кредиторите. Прилага се, когато длъжникът със своето бездействие намалява общото обезпечение на кредиторите си /неговото имущество е такова обезпечение!/. В такива случаи кредиторът може да упражни правата на длъжника от свое име – чрез иск или извънсъдебно. Искът се нарича непряк /косвен, сурогационен/. Кредиторът може да упражни всички имуществени права, освен тези, за които е необходима лична преценка на длъжника: вещни – всички /напр. ревандикационен иск, негаторен иск, иск за делба и др./; облигационни – всички вземания; други имуществени права. Не може да упражни следните права: неимуществените /те не служат за обезпечения/; имуществени права от чисто личен хар-р /които зависят от личната преценка на длъжника – отмяна на дарение по чл. 227б,в, иск за морални вреди по чл. 52, право на разваляне поради лошо изпълнение и др./; имуществени несеквестируеми права /такива, срещу които не може да се насочи принудително изпълнение – напр: вещни права в/у единственото жилище/.
Условия за упражняване: да е кредитор – има вземане към длъжника; да има интерес: когато длъжникът бездейства и не може да удовлетвори кредиторите си от другите свои имоти /последното не се доказва от кредитора, а от ответника по иска/. Страни по иска: 1. ищец е кредиторът – като процесуален субституент на длъжника /той е страна в процеса, от свое име, на свое основание, брани свои интереси; трябва да са налице условията за упражняване правата на длъжника/; 2. ответника е третото лице /длъжник на длъжника му/; 3. длъжникът се призовава като съищец /134 ал.2/; решението ще има сила и за него.
Действие на решението по сурогационния иск: а/ по отношение на кредитора – ако искът бъде уважен, кредиторът може да се удовлетвори по законния ред /не направо/. Решението само връща имота в имуществото на длъжника, където то служи за общо обезпечение на всички кредитори – съразмерно; б/ по отношение на останалите кредитори – също могат да се удовлетворят, но този, който е бил ищец, има право на разноските за делото по предпочитание; в/ по отношение на длъжника – има сила на пресъдено нещо, защото той се призовава като страна /220 ГПК/, но ако искът е бил отхвърлен поради липса на активна легитимация на ищеца /поради това, че не е кредитор/ решението няма да има сила на присъд.нещо за длъжника; г/ по отношение на длъжника на длъжника – срещу него се води процесът, за него е все едно кой е ищец – неговият кредитор или кредиторът на неговия кредитор. Този иск няма широко приложение, защото има по-удобни средства за защита на същите интереси – запор за обезпечение на иск /320 ГПК/; предоставяне на вземане за събиране или вместо плащане по чл. 393 ГПК.
Отменителен иск /Павлов иск/ - чл. 135 – цел: този иска е средство за защита на кредиторите срещу действията на длъжника, които ги увреждат /не бездействията, както е по чл. 134/, като ги обявява за недействителни. Приложим е за всякакви правни действия, с изключение на неимуществените, несеквестируемите и тези, за които е необходима личната преценка на длъжника /както при сурогационния иск/. Искът може да бъде предявен от всеки кредитор, чието вземане е възникнало преди сключването на атакуваната сделка. Може и ако вземането е възникнало след това, когато сделката е сключена с единствената цел да го увреди. Доказва се от атакуващия кредитор. Срещу кого – длъжника и ТЛ, с което длъжникът е договарял. Предпоставки: обективно условие – увреждане /от активни действия на длъжника/ - когато длъжника е създал или увеличил платежната си неспособност. Увреждането може да се изразява в: 1/ намаляване на имуществото; затрудняване на удовлетворяването /продаване на вещ – парите лесно се укриват/. Третото лице може да доказва, че длъжникът има достатъчно имоти за удовлетворяване на кредиторите си. Ако успее, отменителния иск ще бъде отхвърлен – няма увреждане. 2/ субекктивно условие – знание за увреждането. При едностранни сделки е достатъчно знанието на длъжника. При безвъзмездните договори – също. Но ако договорът е възмезден и ТЛ трябва да знае. Оборима презумпция “Знанието се предполага до доказване на противното, ако ТЛ е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника” /чл. 135 ал.2/. Действие: общо – това е иск за относително унищожение; м/у кредитора и длъжника – не е променено, както преди отмененото действие; м/у кредитора и другите кредитори – те не се ползват, защото недействителността е относителна /за разл.от чл. 134/; м/у кредитора и ТЛ – кредиторът се удовлетворява преди ТЛ; м/у кредитора и “четвъртото” лице – не засяга правата му, ако е добросъвестно и е придобило имота възмездно преди вписването на исковата молба за обявяване на недействителността /чл. 135 ал.1 изр.3/; м/у длъжника и контрахента му: сделката м/у тях е действителна, но контрахентът има иск за съдебно отстранение, ако се касае за продажба.

9. Облигационна продажба:
обща характеристика
б) задължения на страните
в) отговорност на продавача при недостатъци и евикция
г) различия от търговската продажба.
33. Продажба. /Обща хар-ка и видове. Задължения на страните. Отговорност на продавача при евикция и за недостатъци. Търг.продажба. М/унар.продажба на стоки/
Продажба – пр.ур. чл. 183-213 ЗЗД. “С договора за продажба продавачът се задължава да прехвърли на купувача собственосттана една вещ или друго право срещу цена, която копувачът се задължава да му заплати”. /П.Попов + да предаде/да получи вещта/. Договорът е транслативен; двустранен; възмезден; неформален /изключения: недвиж.имоти – нот.форма; предварителните договори за недвиж.имоти – писм.форма; автомобили и др. – писм.форма с нотар.заверка на подписите/; консенсуален; комутативен /по изключение може и алеаторен – напр: реколта/; каузален. Видове: продажба по ЗЗД /обикновена/, търговска /по ТЗ/ и м/ународна /външнотърговска/.
Страни – продавач и купувач. Не могат да бъдат купувачи: управители и длъжн.лица-продавачи относно поверените им имущества; съдии, прокурори, съдия-изпълнители, нотариуси и адвокати относно спорните права, подсъдни на съда, към който се числят, освен ако са съсобственици. Предмет на задължението на продавача можат да бъдат вещи или права /с изключение на забранените и тези, които са изъвн оборота/. Предмет на задължението на купувача е цената.
Задължения на продавача: 1. Да прехвърли собствеността на продадената вещ. При индивидуално определени вещи това става автоматично със съгласието – рискът също преминава. Тук продажбата има вещно-облигаторно действие. Не автоматично – родово определени вещи /при индивидуализацията/; бъдещи вещи /при създаването им/; алтернативно определени вещи /при избора/; при отлагателно условие /при настъпването му/; при продажба на чужда вещ /продавачът може да придобие собствеността и тогава ще я прехвърли, ако не може – купувачът може да развали договора или да придобие собствеността оригинерно по чл. 78 З; при недвиж.имот, ако впише нот.акт преди другото лице, което е купило преди него, но не е вписало. 2. Да предаде вещта на купувача, негов представител или на превозвач. Да плати разноските по редаването + 1/2 от др.разноски при недв.имот, ако не е уговорено друго.
Задължения на купувача: 1. Да плати цената /в местожителството на продавача/. 2. Да получи вещта /от купувача, от представител или превозвач/. Отговорност за неполучаване – рискът преминава в/у купувача; продавачът може да иска изпълнение + обезщетение за вредите; може да развали договора по чл. 87 + вредите; чл.201: разваляне след неполучаване на неплатена вещ. 3. Да поеме разноските – за движими вещи – по договора + прехвърлянето + приемането; за недв.имот – 1/2 /дог + прехв/ + приемането. При неплащане продавачът може да задържи; да развали договора с обратно действие; да иска обезщетение за вредите; да иска връщане на вещта в15-дн.срок /чл. 202/, но не и във вреда на кредиторите на купувача.
Отговорност на продавача при евикция /съдебно отстранение на купувача/ - чл. 188-192. Прилага се когато се окаже, че ТЛ имат права на собственост или други права в/у вещта, които могат да се противопоставят на купувача, освен ако последният е знаел за това /188/. Прилага се предимно за недв.имоти, а за движими вещи – само когато не е приложен чл. 78 ЗС /защото тогава той не може да бъде евинциран/. Евикцията е два вида: предстояща /евентуеална/ и осъществена /съдебна/.
Евентуална евикция – когато ТЛ още не е упражнило правата си. Купувачът може /189/ да развали договора по чл. 87 – с едностранно волеизявление /извънсъдебно за движими и съдебно за недв.вещи/; да иска връщане на цената /цялата, освен ако купувачът е извлякъл полза от повреди, които сам е направил/; направените от него разноски по договора; необходими и полезни разноски за вещта; други вреди – по общия ред, като ги докаже /чл. 187 ал.1 изр.3/; да задържи вещта до заплащането. Той може и да оспори правата на ТЛ, като привлече в процеса и продавача. За да избегне отстранението, той може да плати ипотечното задължение или да обезщети ТЛ.
Съдебна евикция – ТЛ е упражнило правата си, купувачът е отстранен /евинциран/ изцяло или отчасти със съд.решение, договорът е развален по право. Купувачът има същите права, както при евентуалната евикция +: разноските по процеса за евинциране /191/; стойността на плодовете, които е трябвало да върне на ТЛ. Това се отнася за добросъвестния купувач. Недобросъвестният може да иска само цената! /192/. При частична евикция – същите правила, с някои особености /чл. 190/.
Отговорност на продавача за недостатъци /чл. 193/ - става въпрос за недостатъци които съществено намаляват цената и или годността и за обикновена или предвидената в договора употреба; скрити, неочевидни. Продавачът отговаря и когато не е знаел за недосстатъците – обективна отговорност /193 ал.3/. При откриването им купувачът трябва да уведоми продавача /194 ал.1/ - откриването им може да стане и по-късно, в рамките на давностния срок. Продавачът не отговаря за недостатъци, които са били известни на купувача при продажбата /193 ал.2/ - явните се скчитат за известни, тях купувачът трябва да е открил при първоначалния оглед, а не по-късно. Продавачът отговаря и без уведомяване, ако е знаел за недостатъците /194 ал.2/. Купувачът може да развали договора, да иска цената обратно + разноските по договора; да задържи вещта и да иска намаляване на цената /ако не се споразумеят – съдът/; да задържи вещта и да иска поправяне на недостатъците за сметка на продавача; при родови вещи – да иска да се заменят с други от същия вид; във всички случаи – и вредите, по общите правила / чл. 195 ал.2/ - за предвидимите преки и непосредствени вреди той отговаря независимо от добросъвестността, но ако иска и непредвидимите вреди, купувачът трябва да докаже, че продавачът е бил недобросъвестен, т.е. знаел е за недостатъците. Давност /197/: 1 год. за недвиж, 6 мес.за движими или 3 год.при съзнателно премълчаване /този срок може да бъде променен по съгласие на страните – това е изключение от принципите на давността!/. Всяко съглашение за освобождаване на продавача от отговорност е недействително /193 ал.3 изр.2/. Правилата относно отговорността не се прилагат при публична продан.
Търговска продажба –чл. 318-341 ТЗ. Договорът е двустранен, възмезден, консенсуален, комутативен. Съдържа всички особености на обикновената продажба, има облигационно-вещно действие, субсидиарно се прилагат правилата на ЗЗД. Основните елементи на договора са предметът и цената. Предметът може да е вещ или право. Безусловната продажба на бъдеща вещ е единственото изключение, когато продажбата е алеаторен договор.
Особености на търг. продажба спрямо продажбата по ЗЗД. Ттърг. продажба (ТПр) е тази, която според правилата на ТЗ е търговска сделка, т.е. абсолютна търговска сделка или продажба, която е свързана със занятието на търговец, който е страна по тази сделка. Тази сделка може да бъде едностранна, двустранна или търговска сделка по общите правила. Не е търговска продажбата, която има за предмет вещ за лично потребление и купувачът е ФЛ.
ТПр има по правило за предмет движими вещи, т.нар. “стоки”. Това са движими вещи свързани с търговията. Изключение има, когато предмет на ТПр е недвижим имот.
Особености във връзка със съществените елементи на договора:
Цената трябва да бъде определена или поне определяема, по общите правила на ОП, но в ТП има отклонение от това правило в чл. 326, ал. 2 – ако няма правило, чрез което да може да се определи цената, счита се, че страните са се съгласили с цената, която обикновено се плаща по време на сключването на продажбата за същия вид стока при подобни обстоятелства, т.е. критерият е зависим от правилата на оборота. Когато цената се изчислява според теглото на стоката, теглото на опаковката се приспада. Това правило се прилага и когато за запазването на стоката се използва съхраняващо я вещество, различно от нея.
Срок. Когато не е уговорен срок за предаване на стоката, купувачът може да поиска предаването й в разумен срок. Разумен срок означава достатъчен според обстоятелствата. Когато е уговорено стоката да се приеме в склада на продавача, страните определят в какви срокове и по какъв начин продавачът ще уведоми купувача, че тя е готова за предаване. Ако това не е определено, уведомяването се прави поне три дни преди деня на предаването, а ако страните са в различни населени места - поне пет дни преди този ден. Уведомлението , че стоката е готова за предаване се нарича авизо.
Допълнителни задължения за продавача, които не са познати на ЗЗД:
- “за издаване на фактура”. На практика това е задължение по договора, но по Данъчното право има и административно-правно задължение за това, когато сделката е облагаема, с начисляване на ДДС.
- задължение “за сервиз”. Става дума за задължение, което се изпълнява не безвъзмездно. Възниква в случай, че не се уговори друго, т.е. правилото е диспозитивно.
Специални правила във връзка със задълженията на купувача:
- задължение “за пазене на стоката”, когато тя е получена от друго населено място в случай, че купувачът отказва да е приеме, до тогава, до когато е необходимо продавачът да даде нарежданията си. Ако продавачът се забави с нарежданията тогава купувачът може да предаде стоката на 3-то лице за пазене за сметка на продавача като го уведоми. Ако стоката подлежи на бързо разваляне или съхраняването й е свързано със значителни усилия или разноски купувача може да я продаде, но не може да се разпорежда със сумата, която принадлежи на продавача. Когато не са дадени нареждания продавачът отговаря само за умисъл или груба небрежност.
- задължение “за преглед на стоката” - не е същинско задължение, но е необходимо, за да може купувачът да запази правата си в случай на неточно изпълнение със стока с недостатъци. Ако купувачът открие, че е налице неточно изпълнение, трябва незабавно да уведоми продавача. В противен случай той губи правата си да възразява което не се прилага само при скрити недостатъци на вещта, защото тук става дума само за външен преглед.
- задължение “за плащане на цената”. Купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. Продавача може да откаже изпращането на стоката при дистанционна продажба: Ако продавачът се е задължил да изпрати стоката, той има право да иска това да стане само срещу плащане на цената или срещу представяне на доказателства за плащането й.

Няма коментари:

Публикуване на коментар