понеделник, 1 март 2010 г.

Граждански иск в наказателния процес

25. Граждански иск в наказателния процес.
76. Пострадалият, претърпял имуществени или неимуществени вреди от престъпление, което се преследва по общия ред, има право да участва в съдебното производство като частен обвинител. След смъртта на лицето това право преминава върху неговите наследници.
77. Молбата за участие в съдебното производство като частен обвинител може да бъде устна или писмена. Молбата трябва да съдържа данни за лицето, което я подава, и за обстоятелствата, на които се основава. Молбата се прави най-късно до започване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд.
78. Частният обвинител поддържа в съда обвинението наред с прокурора. Частният обвинител може да поддържа обвинението и след като прокурорът заяви, че не го поддържа.
79. Частният обвинител има следните права: да се запознае с делото и да прави необходимите извлечения; да представя доказателства; да участва в съдебното производство; да прави искания, бележки и възражения и да обжалва актовете на съда, когато са накърнени неговите права и законни интереси.
Частен тъжител
80. Пострадалият от престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, може да повдига и да поддържа обвинение пред съда като частен тъжител. След смъртта на лицето това право преминава върху неговите наследници.
81. Тъжбата трябва да бъде писмена и да съдържа данни за подателя, за лицето, срещу което се подава, и за обстоятелствата на престъплението. Към тъжбата се прилага документ за внесена държавна такса. подписана от подателя. Тъжбата трябва да бъде подадена в шестмесечен срок от деня, когато пострадалият е узнал за извършване на престъплението, или от деня, в който пострадалият е получил съобщение за прекратяване на досъдебното производство, на основание че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия.
82. Частният тъжител има следните права: да се запознае с делото и да направи необходимите извлечения; да представя доказателства; да участва в съдебното производство; да прави искания, бележки и възражения; да обжалва актовете на съда, които накърняват неговите права и законни интереси, и да оттегля тъжбата си. Частният тъжител може да се установи в съдебното производство и като граждански ищец в случаите и по реда, установени в този кодекс.
83. Пострадалият и подсъдимият имат право да искат съдействие от органите на Министерството на вътрешните работи за събиране на сведения, които сами не могат да съберат.
Лице, което може да участва като граждански ищец
84. Пострадалият или неговите наследници, както и юридическите лица, които са претърпели вреди от престъплението, могат да предявят в съдебното производство граждански иск за обезщетение на вредите и да се установят като граждански ищци. Гражданският иск не може да се предяви в съдебното производство, когато е предявен по реда на Гражданския процесуален кодекс.
85. В молбата за предявяване на граждански иск се посочват: трите имена на подателя и на лицето, срещу което се предявява искът; наказателното дело, по което се подава; престъплението, от което са причинени вредите, и характерът и размерът на вредите, за които се иска обезщетение. Молбата може да бъде устна или писмена. Гражданският иск се предявява най-късно до започването на съдебното следствие пред първоинстанционния съд.
86. Гражданският иск в съдебното производство може да бъде предявен както срещу подсъдимия, така и срещу други лица, които носят гражданска отговорност за вредите, причинени от престъплението.
87. Гражданският ищец има следните права: да участва в съдебното производство; да иска обезпечаване на гражданския иск; да се запознава с делото и да прави необходимите извлечения; да представя доказателства; да прави искания, бележки и възражения и да обжалва актовете на съда, които накърняват неговите права и законни интереси.Той упражнява тези права в пределите, необходими за доказване на основанието и размера на гражданския иск.
88. Гражданският иск в съдебното производство се разглежда по правилата на този кодекс, а доколкото в него няма съответни правила, се прилага Гражданският процесуален кодекс. Разглеждането на гражданския иск не може да стане причина за отлагане на наказателното дело. Когато съдебното производство се прекрати, гражданският иск не се разглежда, но може да се предяви пред граждански съд.
89. Лицата, срещу които е предявен граждански иск, с изключение на подсъдимия, участват в съдебното производство като граждански ответници.
90 Гражданският ответник има следните права: да участва в съдебното производство; да се запознава с делото и да прави необходимите извлечения; да представя доказателства; да прави искания, бележки и възражения и да обжалва актовете на съда, които накърняват неговите права и законни интереси. Гражданският ответник упражнява правата по ал. 1 в пределите, необходими за защита срещу предявения против него граждански иск.
Частен тъжител е потърпевшия по дела от частен характер.от една страна може да се сравни с частния обвинител и гражданския ищец, а от друга страна с прокурора. Действа по своя воля, защитавайки свои права и законни интереси. Приликата с прокурора се свежда с процесуалното му положение – и двамата са главни субекти по обвинението.Частната тъжба винаги е писмена,тя замесва обвинителния акт на прокурора при делата от общ характер има разлика. Частен обвинител- Субектите срещу които е предявен граждански иск заедно с обвиняемия или отделно от него (пр. родители на непълнолетен-обвиняем) встъпва в процеса по принуда,като зависи дали е насочен към него гражданския иск.
5) Граждански ищец, граждански ответник – чл.318, ал5:
1- ГИ и ГО могат да обжалват присъдата , но само в гражданската й част и само ако са накърнени техни интереси.
2 не могат да обжалват присъдата във връзка с наказателната отг., вината и наказанието.
3 могат да обжалват присъдата в гражданската й част, независимо дали тя е осъдителна или оправдателна.
318 Производството пред въззивната инстанция се образува по протест на прокурора или по жалба на страните. Прокурорът подава протест, когато намери, че постановената присъда е неправилна. Той не може да подава протест срещу присъдата, ако тя е постановена в съгласие с направените от него искания. Подсъдимият може да обжалва присъдата във всичките й части. Той може да я обжалва и само относно мотивите и основанията за оправдаването му. Частният тъжител и частният обвинител могат да обжалват присъдата, ако са накърнени техните права и законни интереси. Те не могат да обжалват присъдата, ако тя е постановена в съгласие с направените от тях искания. Гражданският ищец и гражданският ответник могат да обжалват присъдата само относно гражданския иск, ако са накърнени техните права и законни интереси. Жалби могат да подават и защитниците и поверениците.
По дела от частен х-р, пострадалият се конституира като частен тъжител(ЧТ),но е възможно и като граждански ищец(ГИ). По дела от общ х-р – като ГИ и частен обвинител(ЧО), не са задължителен субект на процеса, а факултативен
73. Съдът и органите на досъдебното производство са длъжни да разяснят на пострадалия, че има право да предяви в съдебното производство граждански иск за вредите, причинени от престъплението. По искане на пострадалия или на неговите наследници, или на ощетеното юридическо лице в досъдебното производство съответният първоинстанционен съд еднолично в закрито заседание взема мерки за обезпечаване на бъдещ иск по реда на Гражданския процесуален кодекс. В случаите по 51 мерките по ал. 2 се вземат по искане на прокурора. В съдебното производство по исканията по ал. 2 и 3 се произнася съдът, който разглежда делото.
Принцип на правото: всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму – чл.45, ЗЗД. Същност – обезвреда при извършено противоправно виновно деяние – деликт. Всяко резултатно престъпление е деликт, но е с толкова висока степан на обществена опасност, че е въздигнато в престъпление. Когато вредите са причинени от престъпление, обезвредата може да се претендира и в НП-с.
1. Гражданският иск в НП-с е деликтен. Друг иск не може да се приеме за съвместно разглеждане. Не става въпрос за механично сливане. Не възникват гражданско- процесуални правоотношения.
2. наказателно- процесуален институт. Когато бъде приет за съвместно разглеждане в НП-с, възникват нак-процесуални правоотношения, прилагат се нормите на НПК, а не на ГПК. Нормите на ГПК се прилагат, само ако НПК посочи друго - субсидиарно. Но и тогава, когато ГПК се прилага, се създават нак.-проц. ПО, а не гражд.-проц. ПО.
3. акцесорен институт. ГИ се разглежда в НП-с, само ако има пострадал или ощетено ЮЛ. Но може да не се приеме и ако не са налице законовите предпоставки за приемане на ГИ в НП-с за съвместно разглеждане, дори да има пострадал / ощетено ЮЛ.
постига се процесуална икономия. Избягването на двоен процес е желателно винаги не само заради икономията, но се избягва противоречиви актове. Иначе деянието в един процес ще се разглежда като престъпление, в друг като деликт и може да се стигне до противоречиви актове относно вината и противоправността на деянието. пострадалият получава възможност да обосновава иска си и с материалите по наказателното дело. А обвиняемият придобива възможност да оспорва ГИ въз основа на същите тези доказателствени материали. Режимът подчертава неговата акцесорност, вторичност. Направен е така, че разглеждането на ГИ да не спъва развитието на наказателното дело. Но след като бъде приет за съвместно разглеждане в НП-с, не може да се каже, че има вторично действие.
Предпоставки за приемане на ГИ за разглеждане в НП-с:
1. Процесуална правоспособност – Кой? трябва да е процесуално правоспособно. да е пострадалия - само ФЛ, претърпяло имуществени / неимуществени вреди от престъплението, предмет на делото. Неимуществените вреди се изразяват в болки и страдания, а имуществените- в накърнение на патримониума. Освен пострадалия в качеството на гр. ищец може да се конституира ощетеното ЮЛ. Но то може да претендира само имуществени вреди. ЮЛ-а по континенталната правна система търпят само имущ. Вреди, които се изразяват също в накърняване на патримониума.
За да се конституира едно лице като гр.ищец, е достатъчно само да е претърпяло имущ. / неимущ. вреди, без значение дали ги е съпричинил (допринесъл за тях). Размерът на вредите няма значение, за да може да се конституира като гр. ищец едно л-е. Не Може едно лице да встъпи в ГИ, ако са му възстановени. Правото на иск може да се прехвърля по наследство, но само за имуществените вреди. Неимущ. вреди са лични. Имуществената вреда обаче трябва да съответства на размера на предмета на престъплението. Този извод се прави от 84, НПК – “които са претърпели вреди от престъплението”. Вредата трябва да бъде такава, каквато обвинителният акт я посочва! За пострадал / ощетено ЮЛ се счита този, който по силата на обвинението се демонстрира като такъв. При постановяване на влязла в сила присъда може да се окаже, че те въобще не са претърпели накърняване на интересите си.
2. Процесуална дееспособност: Еднакво е като при частния тъжител и частния обвинител – същото се отнася и за пострадалия, когато е ФЛ. Частен тъжител и частен обвинител могат да бъдат само ФЛ, а гр. ищец – може да бъде и ЮЛ. Процесуална дееспособност: Възможността лице само лично да упражнява процесуалните си права и спрямо него да се упражняват такива. дееспособното лице може да има повереник. ЮЛ-а се представляват от законните си представители и от юрисконсулти. Пълномощното на повереника може да е общо и изрично. Общо – Оторизира за всякакви процесуални действия, освен за действията по разпореждане с иска: оттегляне, отказ от иск (няма право да го предяви пак, т.к. се погасява правото на иск), намаление на иска, биз спогодба; не може да извършва увреждащи действия за носителя на правото. Но може да увеличи иска. Не Може ли да го промени по основание, основанието е деликтът. Гр. ищец може да се спогоди с подсъдимия или с подсъдимия и гражданския ответник, да оттегли иска си, да направи отказ, да го изменя. повереникът може да се разпорежда с иска само с изрично пълномощно.
Ако съдът констатира липса на проц. дееспособност, трябва да даде срок на страната да поправи порока, ако това се допуска от НПК. Ако не бъде поправен, съдът прекратява производството по иска / или отменя определението си, с което е приел за съвместно разглеждане ГИ в НП-с. Ако не го направи, счита се, че действието не е извършено. Станалият дееспособен започва да извършва действията си лично.
3. Образувано, т.е. висящо нак. производство: Може да е от общ характер, частен характер или от частно- публичен х-р. Делата от общ х-р се образуват от държавен орган- прокурор. От частен х-р – образуват се също от държ. орган – съда, макар и да е по сигнал ( тъжба) на пострадалия. По делата от частен х-р пострадалият може да предяви гражданската си претенция и с тъжбата, но съдът трябва да образува нак. производство и тогава да прецени дали ще приеме ГИ за съвместно разглеждане.
4. ГИ може да се предяви до началото на съдебното следствие, но при първоначално разглеждане на делото. – чл.85,ал.3. Ако делото е върнато за ново разглеждане, страните остават същите и не може да се предяви ГИ. Може, само ако е върнато във фазата на досъдебното производство. Ако пропусне срока по чл.85, може да го предяви в ГП-с. Съдебното следствие в първоинстанционния съд започва с прочитане на обвинителния акт от прокурора или на тъжбата от частния тъжител. В чл.255,ал.2 (в седемдневен срок от връчването на съобщението пострадалият или неговите наследници могат да правят искания за конституиране като частен обвинител и граждански ищец, а ощетеното юридическо лице - като граждански ищец) е предвиден 7-дневен срок, който има обаче подканящ характер. Той не преклудира правото на пострадалия да иска ГИ да се разглежда в НП-с.
5. Подаване на молба. освободена от всякакви формалности – писмена, устна. трябва да има определено съдържание. Това не е искова молба! Тя е за приемане на ГИ за съвместно разглеждане в НП-с. Затова не се изисква и препис за подсъдимия (т.к. може да е устна).Но прието е, а и е по-ясно да бъде писмена. Писмената молба трябва да е подписана, а устната се отразява в протокола. Ако се подава от повереник, прилага се и пълномощното. Изменението на иска трябва да стане с писмена молба – тук се прилага субсидиарно ГПК. Съдът е обвързан от молбата по отношение на размера и основанието- не може да се произнася свръхпетитум. Не се присъждат разноските, ако не са поискани (както и в ГП-с)
Съдържание на молбата – чл.85,ал.1 – трите имена на пострадалия и на лицето, срещу което се предявява иска; наказателното дело, по което се подава; престъплението, от което са причинени вредите; характерът и размерът на вредите, за които се иска обезщетение. Ако има няколко престъпления, трябва да се предявят няколко иска. Характерът на вредите значи дали са имущ. или неимущ.
6. ГИ трябва да бъде предявен срещу легитимирано лице – Подсъдимия: Ако деянието е извършено от няколко лица, предявява се срещу тях солидарно, но щом отговорността е солидарна, може да се предяви срещу само 1 от тях. предявява се винаги срещу подсъдимия. Но законът допуска да бъде предявен освен срещу него и срещу трети лица, които отговарят за него- граждански ответници. Подсъдимият се осъжда да заплати обезщетение в качеството му на подсъдим, а третите лица се осъждат солидарно с него да заплатят обезщетение в качеството им на граждански ответници.
7. Да има допускане на ГИ – с определение от съда – 271,ал.6. Определението, с което се отказва допускане на ГИ, не подлежи на обжалване. т.к. пострадалият има друг път – да предяви иск по реда на ГПК. Определението, с което се допуска ГИ, не подлежи на обжалване отделно от присъдата. Ако е бил допуснат неправилно, това е повод за обжалване на присъдата.Има още две предпоставки- те са отрицателни: чл.88.ал.2 – ГИ не се приема, ако ще стане причина за отлагане на нак. дело. Ако съдът го приеме и едва по-късно установи, че ще стане причина за отлагане на нак. дело, може да прекрати производството или да отмени определението си , с което е приел за разглеждане ГИ. А извършените до този момент действия- те все едно не са извършени. чл.84,ал.2 – ГИ не може да се приеме за разглеждане, когато вече е предявен по реда на ГПК. По 222, ГПК присъдата на наказателния съд е задължителна за гражданския. Такъв текст има и в НПК. Има 2 възможности: Ако искът е предявен по реда на ГПК, производството по него следва да бъде спряно до постановяване на влязла в сила присъда. За да не се изпуска обаче общия 5-годишен давностен срок, трябва да се предяви първо по ГПК и после да се поиска спиране.
Процесуално положение на гражданския ищец. Той встъпва в НП-с за обосноваване на гражданска претенция. осъществява функцията по предявяване и поддържане на гражданския иск – основна функция, макар и акцесорна. може да извършва само действията, които го ползват. Не може да засяга въпросите за нак. отговорност на подсъдимия (напр. наказанието). Твърденията му не са достатъчни, той носи док. тежест за вида и размера на причинените вреди. Размерът на причинените имущ. вреди се доказва с доказване на престъплението. Но за неимущ. вреди – гр. ищец трябва да посочи доказателствата си отделно. ГИ съобразява процесуалната си дейност с нормите на НПК, доказването се извършва със средствата на НПК.
Ако гр. ищец е нередовно призован, неявяването му не е основание за отлагане на делото. Според чл.271,ал.7 делото се отлага, само ако не се яви по уважителни причини. Делото няма да се отложи, дори и гр. ищец и повереникът му да имат уважителни причини, стига те да са съгласни производството да продължи без тях.
– гр. ищец е субект на НП-с, понеже осъществява една от основните функции в процеса.
-Страна в процеса, т.к. отстоява свои собствени права и интереси. Повереникът му обаче не е страна. Когато пострадалият е недееспособен / ограничено дееспособен и интересите му противоречат на тези на повереника му, съдът му назначава особен представител – адвокат – чл.101,ал.1,2, НПК.
Гражданският иск споделя движението на нак. процес - ако се върне делото за ново разглеждане, връща се и ГИ; ако се прекрати или спре делото, същото става и с ГИ. Това че ГИ споделя движението на делото, не означава обаче, че ГИ ще бъде уважен , само ако подсъдимият бъде признат за виновен . ГИ може да бъде уважен и ако подсъдимият бъде признат за невинен. Такива са следните случаи: 1) Когато подсъдимият не е извършил престъпление, а е извършил деликт.- напр. малозначителните случаи по НК; 2) Също и при превишаване пределите на неизбежната отбрана при уплаха или смущение ( в този случай се изключва един от елементите на престъплението- наказуемостта => не е престъпление.) 3)При крайна необходимост пък се дължи обезвреда от този, чийто благо е спасено.
4) Във връзка с формата на вина : Едно деяние може да не е престъпление, т.к. не е извършено умишлено. Това е така, защото непредпазливостта е наказуема само в предвидените от закона случаи (чл.11,ал.4, НК ). Смисълът на чл.11,ал.4, НК е ,че ако съответният член от НК не посочва изрично формата на вина, то тя е умисъл - именно това значи, че непредпазливостта е наказуема само в предвидените от закона случаи. Т.е. има деяния, които са престъпления, само ако са извършени умишлено. И ако в този случай деянието е извършено по непредпазливост и законът не предвижда изрично наказуемостта му, тогава лицето ще е извършило деликт и ще отговаря за вредата. Това е друг случай, в който присъдата ще е оправдателна, но ГИ ще бъде уважен.
5) При случайно деяние – няма да се дължат вреди, т.к. липсва вина , а деликтът е виновно деяние.

V. Права на гражданския ищец – 87: Да участва в съдебното производство; да иска обезпечаване на ГИ; да се запознава с делото и да прави необходимите извлечения; да представя доказателства; да прави искания, бележки и възражения и да обжалва актовете на съда, които накърняват неговите права и законни интереси. ГИ може да обжалва присъдата само в гражданската й част. Ако я обжалва в частта за наказанието, съдът ще остави жалбата в тази й част без разглеждане.
Съвместимост с други процесуални фигури:ГИ задължително в нак. производство от частен х-р е и частен тъжител. Може да е и частен обвинител. Той може да бъде и свидетел – това е изключение от принципа, че свидетелят не бива да има друго процесуално качество.
Ако съдът е приел за съвместно разглеждане ГИ в НП-с, но е пропуснал да се произнесе по него с присъдата, той има една възможност, която му дава чл.301, ал.3- произнася се с допълнителна присъда в срока за обжалване. Това е единствения случай в НПК, в който може да има допълнителна присъда. Ако съдът пропусне и тази възможност, то цялата присъда подлежи на отмяна, т.к. са накърнени правата на ГИ.
Граждански ответник : Принцип в правото е , че всеки отговаря за личните си действия. Но има и изключения – Някои смятат, че е виновна, други, че е безвиновна отговорност – Това е отговорност за това, че лицето не е или че зле е избрало лицето, на което да възложи работата. Това е т.нар. гаранционно- обезпечителна отговорност по чл.49, ЗЗД. Напр. отг. На работодателя за вреди, причинени от работника; на родителя за вреди, причинени от детето му. Гр. ответник отговаря наред с подсъдимия, солидарно, но винаги заедно с него. Той има иск срещу подсъдимия за това, което е платил.
Правен статут на гр. ответник : 89 – Гр. ответници са “лицата, срещу които е предявен гр. иск, С ИЗКЛЮЧЕНИЕ НА ПОДСЪДИМИЯ”!!! Той еСубект, т.к. осъществява една от основните функции -по защита в НП-с. Също е и Страна, т.к. защитава свои собствени права и законни интереси в рамките на предявената срещу него претенция. Той упражнява диспозитивното си право на защита, доказва това, което твърди и от което черпи права. Неявяването на гр. отв. не е причина за отлагане на делото, освен ако има уважителни причини. Може да упълномощи повереник, който не е страна, т.к. процесуално се слива с него. Друга процесуална функция той не може да има.
* Застрахователят може ли да бъде гр. ответник? От една страна той отг. За чужди действия. Неговата отговорност обаче е договорна.=> Той не може да е гр. отв., т.к. отговорността му не е деликтна. Отговорността в НП-с е само деликтна! Не могат да се претендират вреди и на основание член от КТ! Не може, т.к. искът е само деликтен.
26. Досъдебно производство.
191. Досъдебно производство се провежда по дела от общ характер.
192. Досъдебното производство включва разследване и действия на прокурора след приключване на разследването.
193. Органи на досъдебното производство са прокурорът и разследващите органи. Разпределение на делата в досъдебното производство между разследващите органи
194. Разследването се провежда от следователи по дела:1. за престъпления от общ характер по 95 - 110, 357 - 360 и 407 - 419 от Наказателния кодекс;2. за престъпления, извършени от лица с имунитет, членове на Министерския съвет, съдии, прокурори и следователи или от държавни служители в Министерството на вътрешните работи или в Държавна агенция "Национална сигурност";3. за престъпления, извършени в чужбина. Извън случаите по ал. 1 разследването се извършва от разследващи полицаи.
194а. Разследването по материали, получени от Държавна агенция "Национална сигурност", се провежда от прокурор. може да възложи разследването или отделни следствени действия и на следовател.
195. Досъдебното производство се извършва в района, който съответства на района на съда, компетентен да разгледа делото. Досъдебното производство може да се извърши в района, където е разкрито престъплението или където е местоживеенето на обвиняемия, или където е местоживеенето на повечето обвиняеми или повечето свидетели, когато: привличането като обвиняем е за няколко престъпления, извършени в района на различни съдилища; това се налага, за да се осигури бързина, обективност, всестранност и пълнота на разследването. Това се решава от прокурора, в района на който е започнало досъдебното производство. До произнасянето на прокурора се извършват само онези действия по разследването, които не търпят отлагане. с разрешение на главния прокурор досъдебното производство може да бъде извършено и в друг район с оглед по-пълно разследване на престъплението.
196. При упражняване на ръководство и надзор прокурорът може да: контролира непрекъснато хода на разследването, като проучва и проверява всички материали; дава указания по разследването; участва при извършването или извършва действия по разследването; отстранява разследващия орган, при нарушение или не може правилно разследването; изземва делото от един разследващ орган и го предава на друг; възлага на МВР отделни действия; отменя по свой почин или по жалба на заинтересованите постановлени. наблюдаващият прокурор непосредствено следи за законосъобразното провеждане на разследването и приключването му в срок.
197. Писмените указания на прокурора до разследващия орган са задължителни и не подлежат на възражение.
198. Материалите по разследването не могат да се разгласяват без разрешение на прокурора. органът на досъдебното производство предупреждава срещу подпис лицата, които присъстват при извършване на действията по разследването, че не могат да разгласяват без разрешение материалите носят отговорност
199. В досъдебното производство прокурорът и разследващите органи се произнасят с постановления. съдържа: данни за времето и мястото на издаването му, за органа, който го издава, за делото, по което се издава; мотиви; диспозитив и подпис на органа, който го издава.
200. Постановленията на разследващия орган се обжалват пред прокурора. Постановленията на прокурора, които не подлежат на съдебен контрол, се обжалват пред прокурор от по-горестоящата прокуратура, чието постановление не подлежи на обжалване.
201. Жалбата срещу постановленията на органите на досъдебното производство може да бъде устна или писмена. Писмената жалба трябва да бъде подписана от подателя, а за устната жалба се съставя протокол, който се подписва от подателя и от лицето, което я приема. Жалбата се подава чрез органа, издал постановлението, или направо до прокурора, който е компетентен да я разгледа. В първия случая тя се изпраща незабавно на съответния прокурор с писмено становище.
202. Жалбата не спира изпълнението на обжалваното постановление, освен ако съответният прокурор постанови друго. Прокурорът е длъжен да се произнесе по жалбата в тридневен срок от получаването й.
203. Разследващият орган взема всички мерки за осигуряване на своевременно, законосъобразно и успешно извършване на разследването. длъжен в най-кратък срок да събере необходимите доказателства за разкриване на обективната истина, като се ръководи от закона, вътрешното си убеждение и указанията на прокурора. системно докладва на прокурора за хода на разследването, като обсъжда с него възможните версии и всички други въпроси. Разследващият орган извършва действия по разследването и други процесуални действия и по времето, когато делото е изпратено в съда във връзка с мярка за процесуална принуда.
204. Органите на досъдебното производство използват широко съдействието на обществеността
205. Когато узнаят за извършено престъпление от общ характер, гражданите са обществено задължени да уведомят незабавно орган на досъдебното производство или друг държавен орган. от общ характер, длъжностните лица трябва да уведомят незабавно органа на досъдебното производство и да вземат необходимите мерки за запазване на обстановката и данните за престъплението. органът на досъдебното производство незабавно осъществява правомощията си за образуване на наказателното производство.
206. Когато няма да попречи за разкриване на обективната истина, разследването може да се проведе в отсъствие на обвиняемия при условията на 269, ал. 3.
207. Досъдебно производство се образува, когато са налице законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление. производство от общ характер се образува по тъжба на пострадалия до прокурора и не може да се прекрати на основание 24, ал. 1, т. 9. Тъжбата трябва да съдържа данни за подателя и да е подписана от него. При подаването й не се дължи държавна такса.
208. Законни поводи за започване на разследване са: съобщение до органите на досъдебното производство за престъпление; информация за извършено престъпление, чрез средствата за масово осведомяване; лично явяване на дееца пред органите на досъдебното производство с признание; непосредствено разкриване от органите на досъдебното производство на признаци за извършено престъпление.
209. Съобщението за извършено престъпление трябва да съдържа данни за лицето, от което изхожда. Анонимните съобщения не са законен повод за започване на разследване. могат да бъдат устни или писмени. Писмените съобщения могат да бъдат законен повод за започване на разследване само ако са подписани. За устните съобщения се съставя протокол, който се подписва от заявителя и от органа
210. При личното явяване на дееца органът на досъдебното производство установява самоличността му и съставя протокол, в който се излага подробно направеното признание. Протоколът се подписва от явилия се и от органа, пред който е направено признанието.
211. Достатъчно данни за образуване на досъдебно производство са налице, когато може да се направи основателно предположение, че е извършено престъпление. За образуване на досъдебно производство не са нужни данни, от които могат да се направят изводи относно лицата, извършили престъплението, или относно правната му квалификация.
212. Досъдебното производство се образува с постановление на прокурора. Досъдебното производство се счита за образувано със съставянето на акта за първото действие по разследването, когато се извършва оглед на местопроизшествието и свързаните с него претърсване и изземване и разпит на очевидци, ако незабавното им извършване е единствената възможност за събиране и запазване на доказателства. Разследващият орган уведомява прокурора незабавно, но не по-късно от 24 часа.
213. Прокурорът може да откаже да образува досъдебно производство, за което уведомява пострадалия или неговите наследници, ощетеното юридическо лице и лицето, направило съобщението. По свой почин или по жалба на лицата по ал. 1 прокурор от по-горестоящата прокуратура може да отмени постановлението по ал. 1 и да разпореди образуването на досъдебно производство и започване на разследване.
214. Когато досъдебното производство се образува с постановление на прокурора, в постановлението се посочват: датата и мястото на съставянето му; органът, който го съставя; законният повод и данните, въз основа на които се образува досъдебното производство, и органът, който го е съставил. Когато досъдебното производство се образува по реда на 212, ал. 2, освен обстоятелствата по 129 в протокола за първото действие по разследването се посочват законният повод и данните за извършеното престъпление.
215. Когато извършителят на престъплението е неизвестен, наред с действията по разследване прокурорът възлага на съответните органи на МВР установяването и издирването на извършителя. Когато те преценят, че са събрани достатъчно данни, уличаващи определено лице в извършване на престъплението, те предават събраните материали на съответния разследващ орган и незабавно уведомяват прокурора.
216. Когато по делото се съберат доказателства за участие на повече лица, прокурорът може да отдели материалите за неустановените и неиздирените лица в отделно дело. Когато по делото се съберат доказателства за няколко престъпления, извършени от едно лице, прокурорът може да отдели материалите за някои от престъпленията в отделно дело.
217. Когато две или повече дела за различни престъпления или срещу различни лица имат връзка помежду си, прокурорът може да ги обедини, ако това се налага за разкриване на обективната истина. Прокурорът може да обедини две или повече дела за различни престъпления срещу един и същи обвиняем.
218. Когато е необходимо, разследващият орган може да поиска от друг разследващ орган да извърши отделни действия по разследването. МВР длъжни да му окажат съдействие при извършване на отделни действия по разследването.
219. Когато се съберат достатъчно доказателства за виновността на лице в извършване на престъпление от общ характер и не са налице някои от основанията за прекратяване на наказателното производство, разследващият орган докладва на прокурора и привлича лицето като обвиняем със съставяне на съответно постановление. Разследващият орган може да привлече лицето като обвиняем и със съставянето на акта за първото действие по разследването срещу него, за което докладва на прокурора. посочват: датата и мястото на издаването му; органът, който го издава; трите имена на привлеченото като обвиняем лице, деянието и правната му квалификация; доказателствата, на които се основава привличането, ако това няма да затрудни разследването; мярката за неотклонение, ако такава се взема; правата му по 55, включително и правото му да откаже да даде обяснения, както и правото му да има защитник по пълномощие или по назначение. Разследващият орган предявява постановлението за привличане на обвиняемия и неговия защитник, като им дава възможност да се запознаят с пълното му съдържание, а при нужда дава допълнителни разяснения. Разследващият орган връчва срещу подпис препис от постановлението на обвиняемия. Когато обвиняемият не е упълномощил защитник и поиска да организира защитата си, разследващият орган отлага предявяването на постановлението за привличане и разпита на обвиняемия за срок до 72 часа с ново призоваване. Ако обвиняемият отново се яви без защитник, разследващият орган му предявява постановлението за привличане, като в случаите на 94, ал. 1 му назначава защитник. Разследващият орган не може да извършва действия по разследването с участие на обвиняемия, докато не изпълни задълженията си по ал. 1 - 6.
220. Не се привлича като обвиняем лице с имунитет. Наказателното преследване се възбужда след отпадането на имунитета, ако не са налице други пречки. Когато обвиняемият придобие имунитет, наказателното производство се спира, като се отменят взетите по отношение на него мерки за процесуална принуда може да продължи по отношение на останалите обвиняеми
221. След предявяване на постановлението за привличане на обвиняем органът на досъдебното производство незабавно пристъпва към разпит на обвиняемия по реда на 138.
222. По преценка на органа на досъдебното производство разпитът се извършва пред съдия от съответния първоинстанционен съд или от първоинстанционния съд, в района на който се извършва действието, с участието на защитник, ако има такъв. В този случай делото не се предоставя на съдията. осигурява явяването на обвиняемия и на неговия защитник.
223. Когато съществува опасност свидетелят да не може да се яви пред съда поради тежка болест, продължително отсъствие от страната или по други причини, които правят невъзможно явяването му в съдебно заседание, а също и когато е необходимо да се закрепят показания на свидетел, които са от изключително значение за разкриване на обективната истина, разпитът се извършва пред съдия от съответния първоинстанционен съд или от първоинстанционния съд, в района на който се извършва действието. В този случай делото не се предоставя на съдията. осигурява явяването на свидетеля и възможност на обвиняемия и неговия защитник, ако има такъв, да участват при провеждането на разпита.
224. Когато разпоредбите на този кодекс не предвиждат присъствието на обвиняемия, на неговия защитник или на пострадалия и неговия повереник при извършването на съответни действия по разследването, органът на досъдебното производство може да им разреши да присъстват, ако това няма да затрудни разследването.
225. Когато при разследването се разкрият основания да се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление или съществено се изменят фактическите обстоятелства, или се налага да се включат нови престъпления или да се привлекат нови лица, разследващият орган докладва на прокурора и извършва ново привличане на обвиняемия.
226. Когато намери, че са извършени всички действия по разследването, необходими за разкриване на обективната истина, разследващият орган докладва делото на прокурора. Прокурорът проверява дали разследването е проведено законосъобразно, обективно, всестранно и пълно. допуснато съществено нарушение на процесуалните правила или че не са събрани доказателствата, необходими за разкриване на обективната истина, или че се налага ново привличане, той сам извършва необходимите действия или указва на разследващия орган да ги извърши.
227. След извършване на действията по 226 разследващият орган предявява разследването. призовават обвиняемият и неговият защитник. и пострадалият и неговият повереник, ако е направил искане за това. Когато не се яви обвиняемият или неговият защитник, ако участие на защитник е задължително, или обвиняемият не е могъл своевременно да упълномощи защитник и поиска да организира защитата си, ново предявяване на разследването се насрочва в срок до 72 часа. Ако обвиняемият отново се яви без упълномощен от него защитник, разследващият орган му предявява разследването, като в случаите на 94, ал. 1 му назначава защитник. Неявяването на пострадалия или на неговия повереник, когато е редовно призован, не е основание за насрочване на ново предявяване. Разследването не се предявява на пострадалия, ако не е намерен на посочения от него адрес за призоваване в страната. Преди предявяването разследващият орган разяснява на явилите се лица техните права. Разследването се предявява, като разследващият орган предоставя на явилите се лица всички материали по него за проучване. Прокурорът може да предяви разследването, когато сам е извършил действията по 226, ал. 3. В този случай прокурорът не изготвя заключение.
228. Разследващият орган определя срок за проучване на материалите в зависимост от фактическата и правната сложност на делото, от неговия обем и от други обстоятелства, които могат да имат значение за времетраенето на проучването. Когато някое от явилите се лица не е в състояние да проучи материалите, разследващият орган е длъжен да му ги разясни, а при нужда да му ги прочете. Когато някой откаже да проучи материалите, отказът и причините за това се отбелязват в протокола за предявяване на разследването.
229. След като проучат материалите, съответните лица могат да правят искания, бележки и възражения. Те се прилагат към делото, а устните се вписват в протокола за предявяване на разследването. По тях се произнася наблюдаващият прокурор.
230. При извършване на допълнителни действия по разследването могат да присъстват и лицата, по искане на които те са предприети. След извършване на допълнителните действия разследващият орган повторно предявява разследването.
231. След окончателното приключване на разследването разследващият орган съставя заключение.
232. Разследващият орган съставя обвинително заключение, когато установи, че извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него е доказано по несъмнен начин. В обстоятелствената част на обвинителното заключение се посочват накратко: извършеното от обвиняемия престъпление; времето, мястото и начинът на извършването му; пострадалото лице и размерът на вредите; данните за личността на обвиняемия; доказателствата, от които се установяват посочените обстоятелства, и правната квалификация на деянието. В заключителната част на обвинителното заключение се посочват: прокуратурата, на която се изпраща делото, датата и мястото на съставянето на заключението и името и длъжността на съставителя. Към обвинителното заключение се прилагат: списък на лицата, които трябва да бъдат призовани в съдебното заседание; справка за взетата мярка за неотклонение, в която се посочва датата на задържането на обвиняемия, ако мярката е задържане под стража или домашен арест; справка за документите и веществените доказателствени материали; справка за направените разноски и справка за взетите мерки за обезпечение, както и справка за настаняването на децата в случаите по 63, ал. 8.
233. Когато установи, че са налице основанията за това, разследващият орган съставя заключение за прекратяване или спиране на наказателното производство. посочват: престъплението, за което лицето е привлечено като обвиняем; основанията, поради които трябва да се прекрати или спре; датата и мястото на съставянето на заключението и името и длъжността на съставителя.
234. Разследването се извършва и делото се изпраща на прокурора най-късно в двумесечен срок от деня на образуването му. Прокурорът може да определи по-кратък срок. Ако този срок се окаже недостатъчен, той може да го продължи до изтичане на срока. По искане на прокурора, когато делото представлява фактическа и правна сложност, прокурор от по-горестоящата прокуратура може да удължи срока с не повече от четири месеца. В изключителни случаи този срок може да бъде удължаван от главния прокурор. Искането за удължаване се изпраща не по-късно от петнадесет дни преди изтичане на сроковете. посочват причините, защо то не може да приключи в срок, извършените действия по разследването и кои трябва да бъдат извършени. Прокурорът от по-горестоящата прокуратура, съответно главният прокурор, може да определи по-кратък срок от поискания. Прокурорът, който удължава срока за извършване на разследването, се произнася и по мерките за процесуална принуда. Действия по разследването, извършени извън сроковете, не пораждат правни последици, а събраните доказателства не могат да се ползват пред съда при постановяване на присъдата. Взетите по отношение на обвиняемия мерки за процесуална принуда се отменят от прокурора след изтичане на повече от две години от привличането в случаите на тежко престъпление и повече от една година - в останалите случаи. Ако прокурорът не изпълни задължението си, мерките за процесуална принуда се отменят по искане на обвиняемия или на неговия защитник от съответния първоинстанционен съд. Съдът се произнася еднолично в закрито заседание с определение, което подлежи на обжалване в тридневен срок пред въззивния съд. Въззивният съд се произнася в състав от трима съдии в закрито заседание с определение, което е окончателно.
235. След като състави заключението, разследващият орган незабавно изпраща делото на прокурора.
236. Органът на досъдебното производство представя протокола за действията по разследване на лицата, които са взели участие в извършването им, за да се запознаят с него, или по тяхно искане го прочита. разяснява правото му да иска поправки, изменения и допълнения на протокола. Направените искания се вписват в протокола. Когато някой откаже или няма възможност да подпише протокола, органът на досъдебното производство отбелязва това, като посочва и причините. Препис от протокола за обиск, претърсване, изземване и освидетелстване се връчва на лицето, спрямо което са извършени тези действия по разследването.
237. В протокола за разпит се посочват следните данни за разпитания: трите имена, дата и място на раждане, гражданство, националност, образование, семейно положение, занятие, месторабота и длъжност, местоживеене, съдимост и други, които могат да имат значение за делото. Обясненията и показанията се записват в първо лице, по възможност дословно. Разпитаният удостоверява с подписа си, че неговите обяснения или показания са записани правилно. Ако протоколът е написан на няколко страници, разпитаният се подписва на всяка страница. Разпитаният може, ако поиска, да изложи собственоръчно обясненията или показанията, които е дал устно. В този случай органът на досъдебното производство може да задава допълнителни въпроси.
238. По искане на разпитания или по почин на органа на досъдебното производство може да се изготви звукозапис, за което разпитаният се уведомява до започване на разпита. Звукозаписът трябва да съдържа сведенията. Звукозапис на част от разпита или повтаряне специално за звукозаписа на част от разпита не се допуска. След завършване на разпита звукозаписът се възпроизвежда изцяло на разпитания. Допълнителните обяснения и показания също се отразяват в звукозаписа. Звукозаписът завършва със заявление на разпитания, че той правилно отразява дадените обяснения и показания.
239. Органът на досъдебното производство съставя протокол за разпит и когато има звукозапис. Протоколът съдържа: основните обстоятелства на разпита, решението да се изготви звукозапис; уведомяването на разпитания за звукозаписа; бележки на разпитания във връзка със звукозаписа; възпроизвеждането на звукозаписа пред разпитания и заявлението на органа на досъдебното производство и разпитания за правилността на звукозаписа. Звукозаписът се прилага към протокола, след като се запечата с бележка, в която се посочват: органът, извършил разпита, делото, името на разпитания и датата на разпита. Бележката се подписва от органа на досъдебното производство и от разпитания. Разпечатването на звукозаписа за нуждите на разследването се допуска само с разрешение на прокурора и в присъствието на разпитания. При прослушването на звукозаписа присъства и разпитаният. След прослушването звукозаписът отново се запечатва.
240. Разпоредбите на 237 - 239 се прилагат съответно и при изготвянето на видеозапис.
241. Звукозапис и видеозапис може да се изготвят и при други действия по разследването, като се прилагат разпоредбите на 237 - 239.
ДЕЙСТВИЯ НА ПРОКУРОРА СЛЕД ЗАВЪРШВАНЕ НА РАЗСЛЕДВАНЕТО
242. След като получи делото, прокурорът прекратява, спира наказателното производство, внася предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание или предложение за споразумение за решаване на делото, или повдига обвинение с обвинителен акт, ако са налице основанията за това. Когато при предявяване на разследването разследващият орган е допуснал съществени процесуални нарушения, прокурорът му указва да ги отстрани или ги отстранява сам., но не по-късно от един месец от получаване на делото.
243. Прокурорът прекратява наказателното производство: деянието не съставлява престъпление; не е доказано участие на обвиняемия в престъплението. С постановлението прокурорът се произнася и по въпроса за веществените доказателства и отменя наложените на обвиняемия мерки за процесуална принуда, както и мярката за обезпечаване на гражданския иск, ако основанието за нейното налагане е отпаднало. Препис от постановлението за прекратяване на наказателното производство се изпраща на обвиняемия, на пострадалия или неговите наследници, или на ощетеното юридическо лице, които могат да обжалват постановлението пред съответния първоинстанционен съд в седемдневен срок от получаването на преписа. Съдът разглежда делото еднолично в закрито заседание не по-късно от седем дни от постъпване на делото, като се произнася по обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство.
С определението съдът може да: потвърди постановлението; измени постановлението относно основанията за прекратяване на наказателното производство и разпореждането с веществените доказателства; отмени постановлението и да върне делото на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона. Определението може да се протестира от прокурора и да се обжалва от обвиняемия, от неговия защитник, от пострадалия или от неговите наследници, или от ощетеното юридическо лице пред съответния въззивен съд в седемдневен срок от съобщаването му. Въззивният съд се произнася в състав от трима съдии в закрито заседание с определение, което е окончателно. Не се съставя постановление за частично прекратяване на наказателното производство в случаите на ново привличане на същото лице за същото деяние. Когато не са били налице основанията, постановлението за прекратяване на наказателното производство, което не е било обжалвано от обвиняемия или от пострадалия или неговите наследници, или от ощетеното юридическо лице, може служебно да бъде отменено от прокурор от по-горестоящата прокуратура.
244. Прокурорът спира наказателното производство: след извършване на престъплението обвиняемият е изпаднал в краткотрайно разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта, или има друго тежко заболяване, което пречи на провеждането на производството; разглеждането на делото в отсъствие на обвиняемия би попречило да се разкрие обективната истина; деецът е лице с имунитет. може да бъде спряно по отношение на един или няколко обвиняеми, ако това няма да затрудни разкриването на обективната истина. когато извършителят на престъплението не е разкрит - има привлечен обвиняем, наказателното производство спрямо него се прекратява.; при продължително отсъствие на единствен свидетел - очевидец, извън пределите на страната, когато неговият разпит е от изключително значение за разкриване на истината, освен ако може да бъде разпитан по делегация, чрез телефонна или видеоконференция - производство се спира за срок не повече от една година. При спиране на наказателното производство прокурорът изпраща препис от постановлението на обвиняемия, както и на пострадалия или неговите наследници. При възобновяването на спряно наказателно производство разследването се извършва в сроковете по 234. Постановлението по ал. 1 може да се обжалва от обвиняемия, пострадалия или неговите наследници пред съответния първоинстанционен съд в седемдневен срок от получаването на преписа. Съдът се произнася еднолично в закрито заседание не по-късно от седем дни от постъпване на делото в съда с определение, което е окончателно. Последваща жалба срещу спирането на наказателното производство може да се подава не по-рано от шест месеца от постановяването на определението.
245. Когато спира наказателното производство поради неразкриване на извършителя, прокурорът изпраща делото на разследващия орган за продължаването на издирването. Разследващият орган съобщава на прокурора за резултатите от издирването и му предоставя събраните материали. Прокурорът възобновява спряното наказателно производство след като отпадне основанието за спиране или е възникнала необходимост от допълнителни действия по разследването. При възобновяване на спряното производство разследването се извършва в сроковете по 234. Те не включват времето, през което наказателното производство е спряно.
246. Прокурорът съставя обвинителен акт, когато е убеден, че са събрани необходимите доказателства за разкриване на обективната истина и за повдигане на обвинение пред съда, няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство и не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е отстранимо. В обстоятелствената част на обвинителния акт се посочват: престъплението, извършено от обвиняемия; времето, мястото и начинът на извършването му; пострадалото лице и размерът на вредите; пълни данни за личността на обвиняемия, налице ли са условията за отвода и самоотвода; обстоятелствата, които отегчават или смекчават отговорността на обвиняемия; доказателствените материали, от които се установяват посочените обстоятелства. В заключителната част на обвинителния акт се посочват: данни за самоличността на обвиняемия; правната квалификация на деянието; има ли основание за отвода и самоотвода; има ли основание за трансфер на наказателното производство и по кой международен договор; датата и мястото на съставянето на обвинителния акт и името и длъжността на съставителя. Към обвинителния акт се прилагат: списък на лицата, които трябва да бъдат призовани за съдебното заседание; справка за взетата мярка за неотклонение, в която се посочва датата на задържането на обвиняемия, ако мярката е задържане под стража или домашен арест; справка за документите и веществените материали; справка за направените разноски; справка за взетите мерки за обезпечение; както и справка за настаняването на децата в детска ясла, детска градина или интернат.
Обща характеристика на досъдебното производство - има предварителен и подготвителен характер, централно място, съдът събира и проверява всички доказателства, които са събрани в досъдебното производство, макар и да са събрани по перфектен начин! Действията, които могат да се повторят, се повтарят, а тези, които не могат, не се повтарят. Но събраните док-ва от тези неповторими действия, се проверяват.
Обща характеристика на образуването - Стадии на досъдебното производство са 1.Разследването и 2.Действия на прокурора след приключване на разследването.
Образуването на досъдебното производство (ДП) е действие, което се извършва винаги преди предварителното разследване, без да е част от самото предварително разследване. Образуването на ДП има като непосредствена цел да се сложи началото на процеса, като от момента на образуването тече и началният срок за разследването. При образуването на производството може да се извършва предварителна проверка . От това правило има изключения- те се свързват със случаите, когато трябва да се извършат неотложни следствени действия.
Предпоставки за образуване на досъдебното производство. 1) Законен повод - Законен повод е всяка информация, която е съобщена или по друг начин е доведена до знанието на компетентен държавен орган и в която се съдържа съобщаване, че е извършено престъпление: съобщение до органите на ДП за извършено престъпление: За събщението за извършено престъпление няма предписани задължителни реквизити, които да са условие за валидността му. То може да е писмено, устно, направено по факс, интернет, телефон, присъствено, неприсъствено. Анонимни съобщения не са законен повод, но ако в тях се съдържа конкретна информация и става въпрос за тежко престъпление - те са повод да се предприемат всякакви проверки- не по реда на НПК, а по реда на ЗМВР и всеки друг нормативен акт. информацията, която се стдържа в съобщението , да е получена от орган на досъдебното производство - НПК казва кои са тези органи - дознателски органи, следствие, прокуратура. Това условие е абсолютно. б) информация за извършено престъпление, разпространена чрез средствата за масово осведомяване - тя винаги ще е законен повод. в) лично явяване на дееца пред органите на ДП с признание за извършено престъпление : Става въпрос за лично явяване- невъзможно е чрез представител. Явяването с признание за извършено престъпление не е равнозначно на самопризнание по смисъла на НПК. Това признание е извънпроцесуално действие, затова не само не е самопризнание, но и то не може да се използва като доказателствен материал след образуване на делото. При лично явяване е налице законене повод, но само когато признанието е направено пред орган на досъдебното производство. г) Непосредствено разкриване от орган на ДП на признаци на извършено престъпление: не означава органът на ДП да е бил свидетел на прест-то, защото ако един орган на ДП е станал свидетел на прест-е , той нито е компетентен да образува дело, нито е компетентен да разследва случая. Когато в хода на предварителното разследване органът на ДП е установил информация и за друго извършено прест-е, независимо дали от същото лице или от всяко друго. При осъществяване на общ прокурорски надзор, констатира признаци на извършено прест-е. Когато прокурорът осъществява надзор за законност в/у местата за лишаване от свобода и констатира в хода на тази проверка, че са извършени престъпни деяния.
2) Достатъчно данни за извършено престъпление е втората предпоставка за образуване на ДП. Без законен повод не може нито да се образува, нито да започне ДП. Без достатъчно данни обаче може да се образува и може да започне ДП - Във всички случаи , когато трябва да се извършат неотложни следтвени действия, при които НПК освобождава държ. органи от задължението да събират и проверяват достатъчно данни за изв. прест-е.теса налице, когато може да се направи основателно предположение, че е извършено прест-е. Основателно предположение не означава една версия, която е правдоподобна, но не е проверена ; не означава убеждение, че е извършено прест-е. Предположение - да са събрани толкова и такива данни, които, анализирани в своята съвкупност, ще доведат до единствено възможен извод, че е извършено престъпление. Основателно предположение означава, че изводът за изв. прест-е се базира единствено в/у обективни данни, събрани и проверени по повод на изв-то прест-е., но не и за извършителя. Затова , дори когато няма никаква информация за извършителя, но има достатъчно данни за прест-то, се образува предварително производство(ДП). не се изискват данни за правната квалификация на деянието Необходимо и достатъчно е органът да разполага с достатъчно данни за изв. прест- е от общ характер.
Самият законен повод е придружен с достатъчно данни за изв.прест-е, при която хипотеза прокурорут , без да извършва каквото и да било друго , изготвя постановление за образуване слага началото на процеса ( Прокурорът получава съобщение - законен повод- което е молба за образуване на ДП, която съдържа обяснения, медицинско и т.н. - те са достатъчно данни.)
Зконният повод не е придружен с достатъчно данни за изв. прест-е. В този случай се извършва предварителна проверка. Прокурорът може сам лично да направи предварителна проверка и основанието за това е чл.119, ЗСВл., според който прокурорът може да изисква документи, сведения, обяснения, експертни мнения, да извършва лични проверки, да призовава граждани и да постановява принудително довеждане, ако не се явят по неуважителни причини. Обикновено прокурорът изпраща други органи да правят предварителни проверки - полицейски, административни, митнически. На практика не прокурорът изв. тези проверки. Обикновено на основание 119, т.4, ЗСВл. той възлага на съответните органи да извършват проверки и ревизии и в определен срок да му докладват получените резултати. Затова на практика в тази хипотеза прокурорът възлага на полицейски органи извършването на проверка, данъчни, митнически и т.н.
Разликите м/у предварителната проверка и разследването могат да се обобщят така:
1-Целта на предварителната проверка (ПП) е събиране и проверка на достатъчно данни за изв. прест-е. А целта на разследването е да се съберат и проверят всички доказателства, за да се разкрие истината за изв. прест-е и да се повдигне обвинение пред съда. 2-По време на ПП не се изв.следствени действия, не се събират доказателства, не важи НПК. Извършват се действия, предвидени в други закони или подзаконови НА - ЗМВР, ЗСВл., ЗСРС(специалните разузнавателни средства) и мн. др. По време на разследването се изв. само онези действия, предвидени в НПК.
3-Събраната информация по време на ПП не може да е доказателство в образувания процес след проверката.Тази информация може да бъде легализирана, т.е. отново да се събере и провери, но чрез някои от способите за доказване, предвидени в НПК. И само тагава ще са налице доказателства.
Според чл.207 за образуване на ДП са необходими „законен повод и достатъчно данни за изв. прест-е” =>Ако има законен повод , но няма достатъчно данни - тогава се прави предварителна проверка, а основанието за това е в ЗСВл. След като проключи ПП прокурорът, ако рещи, че са събрани достатъчно данни, изготвя постановление за образуване на ДП. ако не са сънрани достатъчно данни, но и не е направено всичко възможно за това, той ще разпореди допълнителна проверка и може да разпорежда такава толкова пъти, колкото намери за необходимо. Когато не са събрани достатъчно данни за изв. прест-е и е направено всичко възможно за това, той изготвя постановление за отказ да се образува ДП.- 213.
На практика това е случаят,когато от самия законен повод (съобщението напр.) може да се направи извод, че трябва да се извършат неотложни следствени действия. В тази хипотеза законът в чл.212, ал.2 презумира с необорима презумпция, че ДП се счита за образувано с извършването на първото действие по разследването , когато то е оглед на местопроизшествие и свързаните с него претърсване, изземване и разпит на очевидци. *Обискът е вид претърсване. И при обиск може, въпреки,че изреждането е изчерпателно!
3) Компетентен орган- третата предпоставка. Само прокурорът е компетентен да образува ДП. Тук трябва да се има предвид, че при неотложни следствени действия по 212, ал.2, при бързото и незабавното производство, досъдебното производство се счита за образувано с извършване на първото действие по разследването.
4) Надлежен акт - четвъртата предпоставка. Той е постановление за образуване на досъдебно производство. измежду задължителните реквизити не се изисква в него да се съдържа името на лицето, срещу което се образува ДП , както и правната квалификация. С тълк. реш. 2/ 2002г. по несъмнен начин се установиха следните правила: oВ постановлението за образуване на ДП не трябва да се вписва името на лицето, дори когато има данни за това лице. Лицето, срещу което е образувано ДП, не е процесуално качество, защото нашият НПК не му предписва нито права, нито задължения. Лицето, срещу което е образувано ДП, не е лице, срещу което е повдигнато обвинението, не е обвиняем. Практиката в постановлението да се вписва името крие сериозни рискове да се накърнят на това лице основни права и свободи.
3.Особени случаи на образуване на ДП : 1) дела от частно-публичен характер , за да се образува ДП, е необходима още една предпоставка- подадена тъжба до прокурор от пострадалия от престъплението. 2) При незабавното производство не се извършва предварителна проверка, не се издава постановление за образуване , а производството се счита за образувано със съставяне на акта за първото действие по разследването- презумпция. 212,ал.2 е общата нак.процедура, тук тази е диференцирана - Тук няма значение кое е първото действие за разлика от чл.212,ал.2.- по който е само оглед на местопроизшествие и свързаните с него претърсване и изземване и на разпит на очевидци, ако незабавното им извършване е единствената възможност за събиране и запазване на доказателства. 3) При бързото производство по чл.356,ал.3 въпросът за образуването е решен по абсолютно същия начин, както при незабавното.* Каква е разликата при образуване на бързо и незабавно (356,ал.3 и чл.362, ал.3 и чл.212, ал.2 )
Извършване на разследването - стадиите на досъдебното произвоство : 1)Разследване и 2) Действия на прокурора след разследването.
РАЗСЛЕДВАНЕ : I. Действия, които се извършват в I стадий на досъдебното производство, а именно разследването:
1. След като се образува досъдебното производство, разследващият орган извършва всички действия по разследването, които са необходими и възможни във всеки конкретен случай. Тук и в тази връзка разследващият орган е самостоятелен да реши какви действия да извърши и в каква поредност да ги извърши. - оперативна саностиятелност.
Гл. 14 от НПК е озаглавена “Способи за доказване” и те са изчерпотелно посочени – разпит, оглед, експертиза, претърсване и изземване, следствен експеримент, разпознаване, специални разузнавателни средства.
“Действия по разследване” = “Способи за доказване”. Използвайки термина способ за доказване, НПК има предвид самото доказване ; а под действия по разследването се има предвид самата дейност. Просто са наречени по различен начин , но се едно и също.
Образуването на производството е процесуално действие. действия, които нямат за резултат събиране на доказателства, не са способи за доказване, а са процесуални действия ( напр. образуване на производството, привличане на О. и т.н.)
2. Когато разследващият орган реши, че е събрал достатъчно доказателства за вината на конкретното лице в извършване на конкретното престъпление, той докладва на прокурора и след този доклад изготвя постановление за привличане на обвиняем.- чл.219, ал. 1. С изготвянети на това постановление се конституира фигурата на обвиняемия. От този момент по делото има обвиняем. Това постановление е правно основание да бъде наречено лицето “обвиняем” в призовката, която му се изпраща и да бъде привлечен като обвиняем. 2) С постановлението се формулира конкретното обвинение. Ако постановлението не съдържа фомулировката на обвинението, ВКС приема, че е налице съществено процесуално нарушение. 3) чл.219,ал.3 съдържа изчерпателно реквизитите на постановлението за привличане на О.: а/ Дата, място на издаване и орган, който го издава. Тълкувателно решение 2 / 2002г. оказва , че тези реквизити са задължителни, но ако постановлението не е подписано от разследващият орган и се установи, че това е технически пропуск, то може да се подпише и по- късно , без да се връща делото за доразследване.б/ Трите имена на лицето, което се привлича като О. не може да се привлича като О. неизвестно лице, че привличането е винаги по повод конкретно лице.в/ Деянието и правната му квалификация. Фактическите твърдения/ изводи/ констатации означават : деянието, описано, както се е случило в конкретния случай. Правната квалификация е правният извод осъществил е състава на престъпление. Според ВКС ( Тълк. Реш. 2/2002 ) това е абсолютно задължителен раквизит и разследващият орган трябва на опише времето , мястото и всички фактически съставомерни признаци за обективната и субективната страна на престъпното деяние. Оказва се още, че няма пречка някои съставомерни признаци да се опишат в обобщен вид , като напр. при кражба или присвояване, ако предмет на кражбата/ присвояването са множество еднородни вещи, не е необходимо да се описва всяка вещ и отделната й цена. Достатъчно е да се посочи родовия признак на всички веши и общата им цена. г/ Доказателствата, на които се основава привличането на О. Според същото тълк. реш. Този реквизит не е задължителен - “ако това няма да затрудни разследването”. В същото решение ВКС е приал, че непосочването на доказателствата чрез описването им в постановлението за привличане на О. не противоречи на европейските стандарти - Европейските стандарти не изискват нито да се посочват доказателствата, а още по-малко да се показват на обвиняемия. д/ Мярката за неотклонение, ако такава се взиама. е/ Правата на О. по чл.55, вкл. и правото му да откаже да даде обяснения и правото му да има защитник.
3. След изготвяне на постановлението за привличане на О., О. се призовава, за да му бъде предявено това постановление. 1) Процедурата по предявяването на постановлението е изчерпателно посочена в 219, ал. 4-7, НПК. 2) Предявяванвто на постановлението означава да се даде възможност на О. в присъствието на неговия защитник да се запознае, т.е. да прочете постановлението за привличане на О. разследващият орган е длъжен да му връчи и препис. 3) Предявяването на постановлението цели О. да се запознае в какво е обвинен. Без да знае това, той не би могъл да се защити. Затова ВКС константно е приемал, че непредявяването на постановлението на О. е съществено процесуално нарушение, зашото ограничава правата на О. 4) Привличането на О. е действие, различно от предявяването на постановлението, т.к. при привличането на О. се формулира обвинението с постановление, а с предявявавне на постановлението О. се запознава с обвинението. 5) Не може да се изготви обвинителен акт и далото да се внесе в съда, ако преди това по време на разследването лицето не е било привлечено като О. и не му е било предявено обвинението. 6) Не може да има разлика нито във фактическите, нито в правните изводи на постановлението и обвинителния акт.
4. След като предяви постановлението за привличане на О., съгласно 221, разследващият орган е длъжен незабавно да пристъпи към разпит на обвиняемия.1) първото средство за защита, за О., след като му е предявено постановлението за привличане на О. 2) Именно защото разпитът е и първото средство за защита на О., трябва да стане незабавно - веднага, щом е възможно и забрана разследващият орган да върши други действия след предявяване на постановлението за привличане на О. 5. След разпитът на О. разследващият орган продължава с други действия по разследването. Целта им е различна от действията, извършвани преди привличането на О. Те целят да провери обясненията на О. или да установи всички факти, които ще бъдат оценявани като смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. 6. Когато разследващият орган реши, че е извършил всички действия по разследването за разкриване на обективната истина, преди да предяви разследването , докладва на прокурора. 1) Докладва за втори път на прокурора. Както при това докладване, така и за докладването преди привличането на О., НПК не поставя никакви изисквания. може да е устно, по телефон, присъствено, неприсъствено и т.н. 2) Това докладване има изключително значение, защото, ако прокурорът по- късно констатира някакви пропуски, когато вече делото му е изпратено, той не може да го връща за доразследване. Затова всички пропуски трябва да се оправят именно при това докладване. 3) След докладването прокурорът може да констатира : че са допуснати съществени процесуални нарушения; че не са събрани всички доказателства; че трябва да се извърши ново привличане на О. ( напр. ако О. е бил привлечен за кражба, а се констатира, че е грабеж). В тези хипотези прокурорът или разследващият орган по негово указание, отстраняват така допуснатите нарушения. 7. След доклада на разследващия орган пред прокурора разследващият орган пристъпва към предявяване на разследването. - чл.227 - чл.231.1) Предявяването на разследването е действие, различно от предявяване на постановлението за привличане на О. Разликата е в непосредствената цел : за да научи О. в какво е обвинен, а разследването се предявява, за да научи О. съдържанието на всички материали, които са приложени по делото. - както тези от действията по разследването, така и тези от другите процесуални действия. 2) Предявяването става в кабинета на разследващия орган, като се дава възможност на заинтересованите лица да прочетат всички, приложени по делото материали, за което се определя срок, който е различен в зависимост от обема на делото, от неговата фактическа и правна сложност - чл.228 3) разследването да се предявява и на пострадалия в присъствието на неговия повереник. не е задължително, само ако пострадалият е направил искане да за това. 4) За предявяване на разследването са съставя протокол , който се подписва от О. , пострадалия и техните защитници и повереници, че са се запознали с материалите по делото. вписват още техните искания, бележки и възражения. ВКС - непредявяването е винаги съществено процесуално нарушение. Но невписването в протокола на престъплението, в което е обвинено лицето, не е съществено процесуално нарушение. Така е, защото при предявяване на разследването не се повдига обвинение и затова не е нужно в протокола да се вписва престъплението. 5) Когато при предявяване на разследването са направени искания, бележки и възражения, това е третият задължителен път, когато разследващият орган докладва на прокурора, който се произнася по тях. 6) Ако прокурорът уважи направените искания напр. за събиране на нови доказателства, след извършване на допълнителните действия по разследването, разследващият орган отново предявява разследването по същите правила.
8. След като предяви разследването, разследващият орган изготвя своя заключителен акт, който е обвинително заключение, заключение за прекратяване или заключение за спиране. 1) Заключителният акт на разследващия орган не е юридически акт, защото заключението не поражда каквито и да било правни последици. не е задължително дори за прокурора. прокурорът може да изготви обвинителен акт и да го внесе в съда, ако и по делото е изготвено заключение за прекратяване. 2) В заключението на разследващия орган няма нужда да се описва престъплението, в което е обвинено лицето, защото това заключение не формулира обвинение. 3) В тълк. реш. 2/2002г. е указано, че ако заключението на разследвщия орган не съдържа всички реквизити така, както изисква НПК, това не е съществено процесуално нарушение. 9. След като изготви заключението си, разследващият орган изпраща делото на прокурора, от който момент започва вторият стадий на досъдебната фаза.
Обща характеристика на разследването : 1. независимо дали разследването е от дозанател или следовател, то се извършва по абсолютно еднакви правила. няма полицейско производство и предварително производство. Дейността е единна, няма диференциране- винаги е разследване. 2. Разследването се извършва като правило от разследващ орган ( следовател, дозанател), но прокурорът може да извършва отделни действия по разследването и отделни други процесуални действия. 3. прокурорът може да извършва цялостно разследване по всяко дело, което прецени, че е необходимо, в която хипотеза не изготвя заключение. 4. наблюдаващия прокурор и екипното разследване. - Наблюдаващ прокурор - конкретен прокурор, който е образувал производството, осъществява постоянен надзор за законност и ръководство при провеждане му и решава всички въпроси, в хода на разследването и след неговото приключване и участва в съдебното заседание на първата инстанция при разглеждането на обвинителния акт, който той е внесъл. - Екипно разследване - То е установено по следния законодателен механизъм : Според чл.46, ал2,т.1, обща правна норма, прокурорът е длъжен да ръководи разследването и да осъществява постоянен надзор за законосъобразното му провеждане. Специалната разпоредба на 196 изчерпателно сочи какви методи може да използва прокурорът, за да реализира общото си правомощие: да проверява всички материали по делото, да дава указания, които са задължителни, да отменя всички актове на разследващите органи, да заменя един разследващ орган с друг. Т.е. чл.196 не е специален по отношение на чл.46, а го допълва.Всички тези правомощия дотук прокурорът упражнява по собствена инициатива. За да се получи екипно разследване, задължение за разследващите органи по 203,ал.3 системно да докладват на прок.. А в три случаи, по-горе, това докладване е задължително и се прави по инициатива на разследващия орган. разследващият орган е напълно процесуално подчинен на прок. решаващият орган е прокурорът. Тази екипност е гарантирана и чрез невъзможността прок. да връща делото на разсл. орг. за доразследване, както и чрез решението искането за задържане под стража да се прави само от прок.; както и всички искания за разрешение от съда за извършване на обиск, претърсване, изземване и т.н. - само от прокурора. 5. разсл. орг. Не може да задържа дори и до 24 часа и при незабавното и бързото производство. Става дума за разследващ орган, който е полицейски и дознател. Дознател може да бъде лице, което е назначено на длъжност „дознател”. За да е дознател, трябва да е завършил висше юридическо образование. Получава се , че всеки полицейски орган, извън дознател може да задържи до 24 часа, а не и дознателят. ( по ЗМВР). А по новия НПК само прок. може да задържа О., може да го задържа до 72часа и на едно единствено основание - когато прок. е направил искане до съда за задържане под стража и го задържа до 72 часа, за да бъде доведен до съда, когато съдът ще се произнася по искането му за мярка за неотклонение задържане по стража. По новия НПК има само тези два вида задържане : 1)под стража- чл.64,ал.1 и 2)до 72 часа, но за да бъде доведен в съда - чл.64,ал.2, НПК.
Предпоставки за привличане на обвиняем
Общи правила :1) привличането на О. е процесуално действие, което означава, че 1 лице може да бъде привлечено като О., но само след като е образувано ( с постановление на прок.) или е започнало досъдебното производство ( счита се за образувано с първото процесуално действие). 2) Привличането на О. се извършва преди да е приключило разследването, преди да са извършени всички действия и да са събрани всички док-ва. 3) Привличането на О. може да се извърши както от разследващите органи, така и от прокурора. Това не следва от чл.219,ал.1. Това следва от чл.46,ал.2,т.2 в частта „и други процесуални действия”. А привличането на О. е процесуално действие. 4) Актът, с който 1 лице се привлича като О. , е постановление за привличане на О. Но от това правило има изключения. Изключенията са чл.219,ал.2 , чл.356,ал.4 и чл.362,ал.4, в които хипотези не се изисква да се изготвя постановление за привличане на О. 5) С постановлението за привл. на О. се конституира фигурата на О. ЕКЗПЧОС- правото на всяко лице, обвинено в криминално престъпление, на надлежна съдебна процедура. Това всъщност е правото на защита. От този момент сме длъжни да осигурим всичките му права , предписани в чл.6. 6) Привличането на О. по своята същност е формулиране на конкретно обвинение срещу конкретно лице. с привличане на О. се конституира фигурата на О., но и възниква функцията по обвинението. 7) „Привличане на обвиняем”, а действието на прокурора по изготвяне на обвинителния акт и внасянето му в съда - „Повдигане на обвинение пред съд”. Изготвянето на обвинителния акт от прок. и внасянето му в съда, „Повдигане на обвинение пред съд” е равнозначно на „привличане към наказателна отг.”, така , както е обозначено същото действие в КРБ.* По дела от частен х-р - сигналът до съда е частна тъжба от частен тъжител и пак се нарича привличане към нак. отг. Привличането към нак. отг. е свързано със сезирането на съда. 8) С тълк. реш. 2/2002г. на ВКС бе уточнено, че привличането на О. в хода на разследването е неокончателно, работно обвинение. А внасянето на обвинителния акт в съда е наречено в това тълк. реш. окончателно обвинение. 9) не може да бъде формулирано окончателно обвинение, без да е формулирано преди това предварителното обвинение, т.е. без да е било провлечено лицето като О. , при това за същото деяние и със същата правна квалификация. Така се гарантира правото на защита на О., че това лице ще разполага с процесуални права, и ще може да вземе участие при извършване на разследването. След като лицето е конституирано като О., по отношение на него могат да се постановят десетките мерки за процесуална принуда, предвидени в НПК. 10) Европейските стандарти за обвинение : 1. Според практиката на Европейския съд в Страсбург обвинение може да има независимо дали има разследване или не. 2. обвинение е налице, когато компетентен орган на държавна власт прави изявление срещу конкретно лице, в което изявление се съдържа твърдение, че това лице е извършило престъпление. 3. Според Европейския съд обвинението може да е писмено, устно, мълчаливо, чрез конклудентни действия. Като класически хипотези на мълчаливо обвинение се сочи : претърсването, изземването, обиск, снемане на имунитет, запечатване на помещение. 11) Понятието „обвинение” по чл.6 от ЕКЗПЧОС е автономно понятие за Евр. съд, защото Евр. съд може да приеме, че е налице обвинение и тогава, когато в съответното национално законодателство деянието не е обявено за престъпление.
1.Трите групи предпоставки за повдигане на обвинение :1)Фактически предпоставки : лице може да бъде привлечено като О., когато са налице достатъчно доказателства за вината му в извършването на конкретно престъпление (чл.219, ал.1). Но едно лице може да бъде привлечено като О. и без да са налице доказателства за вината му, когато е достатъчно да са налице фактически данни , че е извършило престъпление (чл.219,ал.2). 2) Материално- правни предпоставки :- Да се касае за деяние, което е съставомерно и е извършено от наказателно-отговорен субект .- Да не са налице условията за освобождаване от нак. отг. и налагане на възпитателни мерки по смисъла на чл.24, ал.1, т.8.- Да не са налице условията, които ще доведат до изключване или погасяване на нак. отг. ( смърт, давност, амнистия, невменяемост и т.н. по чл.24 ) 3) Процесуално- правни предпоставки :- Компетентен орган - прокурор и разследващи органи.- Надлежен акт - постановление за привличане на О. или протоколът от първото действие по разследването срещу лицето- имат едни и същи задължтелни реквизити - чл.219,ал.3. - Да са спазени изискванията на КРБ за снемането на имунитета по отношение на лицето- О.- Да не е налице предпоставката по 24,ал.1, т.6 - non vis in idem- спрямо същото лице за същото престъпление да няма незавършено производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила определение или разпореждане за прекратяване на делото.
3. Обяснение на фактическите предпоставки за привличане на О. 1) чл.219,ал.1- „Когато се съберат достатъчно доказателства за виновността на определено лице в извършване на престъпление от общ характер и не са налице някои от основанията за прекратяване на нак. производство, разследващият орган докладва на прокурора и привлича лицето като обвиняем със съставяне на съответно постановление.” „достатъчно доказателства” а) Преди да привлече О. разследващият орган трябва да е извършил всички необходими и възможни действия по разследването. б) При след така извършените действия разследващият орган е направил единствено възможен извод, че конкретното лице е извършило престъплението. в) Събраните док. материали не трябва да са противоречиви. При условие, че има противоречия относно лицето и те не са преодоляни, не може да се пристъпи към привличане на О. не означава разследващият орган да е убеден, че това е лицето, извършило престъплението. Към този момент убеждение не е възможно, защото към момента на привличането на О. лицето не е и не може да се разпитва като обвиняем, а и обясненията, които дава , не са и не могат да бъдат проверени. Затова достатъчно док-ва означава да се направи основателно предположение за извършено престъпление и за вината на лицето: а) Предположението е основателно, защото се базира ка конкретни доказателства или на конкретни фактически данни. б) Става въпрос за предположение, защото при привличането на О. у разследващия орган има съмнение, което се базира не на събрания и проверен док. материал, а на обстоятелството, че не е разпитан О. и не са изслушани и проверени обясненията му.
2) 219, ал.2- „Разследващият орган може да привлече лицето като обвиняем и със съставянето на акта за първото действие по разследването срещу него, за което докладва на прокурора.”: - ал.2 на чл.219 - когато се извършва действие срещу конкретно лице, то може да се привлече като О., но може и да не го привлича- За привличането на О. по ал.2 е необходимо да се извърши действие по разследването, към което НПК поставя две изисквания : Първо, това действие да е първото срещу лицето. * Незабавно производство и бързо производство се считат за образувани с извършване на първото действие по разследването, независимо какво е то. А по общата процедура- чл.212,ал2 - се счита за образувано само в изчерпателно посочените случаи - „когато се извършва оглед на местопроизшествието и свързаните с него претърсване и изземване и разпит на очевидци, когато незабавното им извършване е единствената възможност за събиране и запазване на доказателства.” На практика е възможно първото действие по разследването да е и действието, чрез което производството се счита за образувано, а в същото време да е действието, чрез протокола на което лицето се привлича като О. Този извод следва от систематичното тълкуване на чл.219, ал.2 и чл.212, ал.2. Второто условие е действието по разследването да е срещу лицето. Действията са принудителни и такива , които не са принудителни. Тези, които са принудителни е посочено в НПК, че са принудителни и е посочено най-често принудата, която се използва. Тълкуването на израза „ разследване срещу лицето” би означавало, че действието по разследването не може да се проведе без участието на лицето, без значение дали е принудително или не е . действието трябва да е принудително. означава, че разпознаването, следственият експеримент и т.н. не са действия срещу лицето - защото за тях в НПК не е предвидена принуда. * Действие срещу лице , с което се привлича обвиняем, е само това действие, което НПК предписва, че може да се извърши принудително.
Действия на прокурора след приключване на разследването. Обвинителен акт.
I. Действията на прокурора след приключване на разследването (ДПСПР) са самостоятелен стадий на НП- В този стадий единствено прокурорът е органът, който може да осъществява дейността. Този стадий има строго специфична непосредствена задача - да се реши от прокурора окончателната съдба на досъдебното производство. не се събират доказателства, не се извършват следствени действия. Единственото изключение е по чл.242,ал.2, по силата на който прокурорът сам отстранява или нарежда на разследващите органи да отстранят съществени процесуални нарушения, допуснати при предявяване на разследването. В този стадий прокурорът решава 3 въпроса : 1) Дали делото да се прекрати 2) Дали делото да се спре 3) Дали делото да се внесе в съда.
Прокурорът не затвърждава заключението на разследващия орган, а издава свои актове. Например, ако разследващият орган е изпратил делото със заключение за прекратяване, то прокурорът трябва да издаде постановление за прекратяване , за да се прекрати производството, а не може само да утвърди заключението на разследващия орган. Заключенията на разследващия орган в никаква хипотеза не са задължителни за прокурора. прокурорът може да изготви обвинителен акт, постановление или предложение :
1) При изготвянето на обвинителен акт делото се внася в съда и по този начин обвинението е повдигнато пред съд, а лицето е привлечено към нак. отговорност, затова е очевидно, че обвинителният акт на прокурора не е решаващ обвинителен акт.
2) Прокурорът издава постановление в 2 случая:- Когато прекратява производството- Когато спира производството. Постановленията са от категорията решаващи юр. актове, защото чрез тях делото се прекратява / спира.
3) Прокурорът изготвя предложения в 2 случая: - Когато предлага на съда О. да бъде освободен от нак. отговорност и да му бъде наложено административно наказание при предпоставките на чл.78, НК. - Предложение за решаване на делото със споразумение.
10. Именно защото става въпрос за самостоятелен стадий, НПК предписва и срока, в който трябва да бъде извършена тази дейност- 242,ал.3 – “най-късно 1 месец”. Този срок е инструктивен.
Обвинителен акт на прокурора. Белези: 1. Обвинителният акт (ОА) се изготвя във втория стадий на досъдебното производство. той се явява единственото средство , чрез което се формулира окончателното обвинение на досъдебната фаза. Доколкото постановлението за привличане на О. формулира предварително / неокончателно обвинение. 2. ОА не е от категорията решаващи юр. актове, защото чрез този акт не се решават нито въпросите за фактическите обстоятелства, при които е извършено престъплението, нито пък въпросите за вината и наказанието. 3. ОА е единственото средство , чрез което се повдига обвинение пред съд – чрез внасянето му в съда. 4. ОА е и единственото средство, чрез което лицето се привлича към нак. отговорност по смисъла на чл.127, КРБ. Изводът е верен, защото ОА съдържа искане, отправено до съда, за решаване на фактическите констатации на вината и наказанието. 5. ОА е единственото средство, чрез което се слагат рамки в процеса на съдебното доказване. защото съдът може да проверява, но само фактическите констатации, отразени в ОА, да разглежда делото само във връзка с обвинението, което е инкриминирано в ОА и само по отношение на лицето, срещу което е повдигнато обвинение с ОА. 6. Предпоставките за изготвяне на ОА са изчерпателно посочени в 246,ал.1 и са една положителна и две отрицателни: 1) положителна –прокурорът е убеден, че са събрани необходимите доказателства за разкриване на обективната истина. 2) отрицателните –няма основание за прекратяване или за спиране.
ОА се изготвя , когато е завършено разследването, когато са извършени всички действия, когато са събрани всички доказателства и е разкрита обективната истина. Привличането на О. обективно се извършва преди да е приключило разследването, преди да са извършени всички действия и преди да са събрани всички доказателства. ОА се изготвя, когато прокурорът е убеден, че е извършено престъплението и вината е на извършителя. “Убеден” означава абсолютна увереност , който изключва всякакво съмнение за извършеното престъпление и вината на извършителя – чл.264,ал1. Докато, когато се привлича О., НПК не изисква , а и не може да изисква убеждение, че лицето е извършило престъплението. Достатъчно е да се направи предположение – извод, т.е. основателно предположение за вината на лицето за извършеното престъпление.
След като е внесен ОА в съда, не може да се откаже образуването на съдебно производство. съдът не е орган, който има правомощието да привлича към нак. отг. лицата. 246, ал.2 ,НПК са посочени задължителните реквизити на обстоятелствената част на ОА. Според ТР 2/2002г. от тези реквизити не са задължителни само два : 1) Да се посочват смекчаващите и отегчаващите обстоятелства и 2) Да се посочват условията за прилагане на чл.53, НК. Липсата на всеки друг реквизит според ВКС винаги ще означава, че е допуснато съществено процесуално нарушение, поради което делото ще бъде върнато на ДП за допълнително разследване. В чл.246, ал.3 се сочат задължителните реквизити на заключителната част на ОА и от тях според ТР 2/2002г. не е задължително посочването само на : - има ли основание за прилагането на чл.53, НК.
Прекратяване и спиране на ДП Основания за прекратяване – чл.243, ал.1 – От текста е видно, че т.1 препраща към общите основания за прекратяване по чл.24, ал2, а т.2 установява едно специфично, изключително основание, на което само прокурорът може да прекрати делото. От общите основания за прекратяване по чл.24 единственото реабилитиращо основание е по чл.24,ал.1, т.1, а всички други са нереабилитиращи, защото прилагането им е свързано с условието за доказване на вината на извършителя и с доказването на деянието. т. 1 гласи “деянието не съставлява престъпление”. Ако деянието е извършено в състояние на невменяемост, основанието за прекратяване е по т.1, а ако става невменяем след деянието – по т.5. Ако се докаже в хода на разследването, че такова деяние не е извършено – има празнота в закона. С аргумент на по- силното основание се преодолява. Основанието за прекратяване ще е по т.1 . т.7 касае т.нар. частно-публични дела. Прокурорът не може да образува такова дело без тъжба на пострадалия. От частно- публичен х-р са около 20 престъпления и се разглеждат като частно- публично обвинение. т.8 – единствено за 61 , НК става дума. т.9 – Това са делата от публично-частен х-р. Случаите на публично-частно обвинение са два : чл.343 ( Не е сигурна Чинова, че са два). т.10 – 479 и 480, НПК т.11 – Няма как да се приложи, ако не се допълни НК.
Характеристика на прекратяването като процесуално действие : 1. Извършва се с постановление, което се издава във втория стадий на съдебната фаза. 2. Това постановление трябва да съдържа общите реквизити по 199, ал.2 и специалните по 243,ал2. 3. Препис от това постановление задължително се изпраща на О., пострадалия и ощетеното ЮЛ, защото това са изчерпателно изброените граждани, които могат да обжалват постановлението на прокурора.
IV. Съдебният контрол при прекратяването. –243, ал.4 -7 1. Съдебният контрол е двустепенен, защото постановлението може да се обжалва пред първоинстанционен съд, а определението на 1-инстанционния съд- пред въззивния. След което постановлението влиза в сила и е окончателно. 2. След като е предвиден съдебен контрол, принципът е актовете да не могат да се обжалват по общия ред на чл.200 пред горестоящата прокуратура. 3. Делото при подадена жалба срещу постановлението за прекратяване се разглежда в закрито заседание , поради което лицето, което обжалва, няма възможност да вземе участие. 4. Съдебният контрол не е по същество, а е контрол, в хода на който се проверява само обосноваността и законосъобразността на постановлението. 5. Съдът може да отмени и обжалваното постановление и да върне делото на прокурора, при това връщане може да дава задължителни указания. указания не могат да са по същество, а трябва да са свързани единствено с правилното приложение на закона ( НК и НПК). 6. Съдът не може да дава указания кое лице да бъде привлечено като О., за какво престъпление, при каква правна квалификация, какъв да е обемът на обвинението, какви действия по разследването да се извършат. Докато не е изтекъл срокът за обжалване, О. и пострадалият не могат да обжалват постановлението по общите правила на 200, т. е пред горестоящият прокурор, а могат само пред съд. След като изтече срокът за обжалване, О. и пострадалият също не могат да обжалват пред горестоящият прокурор по правилата на чл.200. След като изтече срокът за постановлението за прекратяване може да се отмени от горестоящия прокурор, но това става служебно - прокурорът може да отмени постановлението, когато по собствена инициатива е предприел проверка или след получен сигнал на О., постр. или др. лице. Когато постановлението на прокурора е било потвърдено от съда, то влиза в сила, има законна сила и не може да бъде отменяно вече нито от съд, нито от прокурор. Единственият начин да се отмени това постановление е от ВКС по реда на възстановяване на нак. дела, но този ред е възможен само поради новооткрити обстоятелства. Когато постановлението не е било обжалвано, то макар и да влиза законно в сила, няма сила на пресъдено нещо, защото на основание ал.9 всеки горестоящ прокурор може да го отмени. Така процесът ще е окаже отново висящ , при това без изискване за нови обстоятелства и докато изтече давностният срок за престъплението. Интересът на О. е да се обжалва делото пред съд. ако О. обжалва, за да се сдобие със силата на пресъдено нещо, той трябва да има правен интерес, защото в противен случай жалбата му няма да бъде допусната. О. обжалва – ако е прекратено по т. 1, не може да обжалва, а ако е по някоя друга точка – може да обжалва- това е неговият интерес.
Спиране на производството.
1. Основания за спиране – чл.244, ал.1 и ал.2
Прокурорът спира наказателното производство: 1. в случаите на 25 и 26; 2. когато извършителят на престъплението не е разкрит; 3. при продължително отсъствие на единствен свидетел - очевидец, извън пределите на страната, когато неговият разпит е от изключително значение за разкриване на истината, освен ако може да бъде разпитан по делегация, чрез телефонна или видеоконференция. (2) Ако в случаите по ал. 1, т. 2 има привлечен обвиняем, наказателното производство спрямо него се прекратява.3.Съдебният контрол при спирането е едностепенен и процедурата е описана в чл.244, ал.5 и ал.6. За този контрол важи всичко, което бе казано при прекратяването. 4.Спряното производство се възобновява от прокурора по правилата на чл.245, ал.2 и ал.3.
27. Първоинстанционно производство.
Обща характеристика на първоинстанционното производство заема централно 4 стадии : 1) Подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание. 2) Съдебно заседание на първа инстанция. 3) Съдебно заседание на въззивна инстанция. 4) Съдебно заседание на касационната инстанция.
Понятието първоинстанционно производство не е легално. включва : 1)Подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание и 2)Самото съдебно заседание
Понятието съдебно заседание на първа инстанция е легално и обхваща цялата дейност , свързана с разглеждане и решаване на делото по същество. (СЗПИ) е изключителен стадий на НП- 1) Всички стадии, които предшестват СЗПИ не решават делото по същество, а единствено подготвят. Стадиите на досъдебната фаза имат за непосредствена цел не да се реши делото по същество, а да се съберат и проверят всички доказателства, които са необходими, за да се повдигне обвинение пред съд. Първият стадий, който предшества СЗПИ, също не решава въпросите по същество, а има за цел да се образува съдебното производство, да се предаде О. на съд и да се подготви провеждането на СЗПИ, за да се проведе успешно и срочно, без отлагане на същото. че съдът се произнася за фактическите обстоятелства на извършеното престъпление, които приема за установени, правната квалификация, извършителя и вината му, има ли наказателна отговорност и ако има , какъв да бъде размерът на наказанието. 3) стадий обикновено приключва с присъда, която се издава в името на народа. Въззивната инстанция също може да постанови присъда, но това е изключение и хипотезите, при които е възможно да стане това са три и са изчерпателно посочени в закона- чл.336,ал.1. Касационната инстанция също може да постанови присъда, но само в един случай, и то оправдателна- чл.354, ал.1, т.2. може да приключи не с присъда, а с определение или разпореждане за прекратяване, спиране на производството или за връщане на делото на прокурора за допълнително разследване. съдът проверява само деянието, за което е повдигнато обвинение с обвинителния акт и само за лицето, срещу което е изготвен обвинителният акт.5) СЗПИ е единственият стадий , в който намират най-пълно проявление, при това всички основни принципи на НП-с. Само за СЗПИ намира пълно проявление и принципът за непосредственост и устност 6) Само при извършването на дейността в СЗПИ се събират по едно и също време и на едно и също място всички участници в процеса.7) В СЗПИ по делата от общ характер присъствието на прокурора е винаги задължително и няма изключение от това правило – 268. 8) Присъствието на подсъдимия в този стадий е също задължително, но само когато става въпрос за повдигнато обвинение за тежко престъпление. Съдът може да се разпореди подсъдимият да се яви и в други хипотези, ако това е необходимо за разкриване на обективната истина. 269, ал.1,2 НПК има предвид дефиницията, дадена за тежко престъпление в 93, НК : Престъпление, което се наказва с лишаване от свобода повече от 5 години.
Провеждането на СЗПИ по правилата на задочното производство е изключение, защото съдът може да не проведе задочен процес, ако реши, че отсъствието на подсъдимия ще затрудни разкриването на истината в конкретния случай. Само в този стадий на процеса може да вземат участие съдебни заседатели. провежда пълно съдебно следствие. Изключение – споразумението и съкратеното съдебно следствие. в СЗ на въззивния съд може да се проведе съдебно следствие, но то не е задължително,. В касационното не съдебно следствие. задължителен стадий
Подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание самостоятелен стадий на НП-с, междинен, извършва след приключване на ДП и преди да е започнало СЗПИ. Затова този стадий нито е част от ДП, нито е част от СЗПИ.- между двете е. 1) В този стадий се образува съдебното производство. 2) О. се предава на съд. 3) извършват всички онези технически подготвителни действия. неизбежен, винаги задилжителен, когато е внесен обвинителен акт по делата от общ характер или е подадена тъжба от пострадалия не може да се реши по същество не се извършват следствени действия, 2) не се оценява събраният доказателствен материал. 7. средство за осъществяване на съдебен контрол върху дейността на ДП. 8. решават само 4 въпроса чл.248,ал2. Съдията-докладчик проверява:1. подсъдно ли е делото на съда; 2. има ли основание за прекратяване или спиране на нак произ; 3. допуснато ли е на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или на неговия защитник, на пострадалия или на неговите наследници; 4. налице ли са основания за разглеждане на делото по реда на глава 24, 25, 27 28, Участниците:1) Председателят на съда (не на състава), който образува съдебното производство и разпределя делото на съдия – докладчик. 2) Съдията -докладчик , който извършва цялата дейност в този стадий след образуване на производството. 3) Обвиняемият, който може да прави различни искания:- да се измени МН “задържане под стража”- да даде отговор на връчения му препис от обвинителния акт и да излижи своите възражения, както и да направи искания. 4) Пострадалият и ощетеното ЮЛ в хода на този стадий могат да правят искания, да се конституират като ЧО и/или ГИ.
Съдебното производство, по обвинителен акт или по тъжба на пострадалия, се образува от председателя на съда с разпореждане той не може да откаже да образува съд. производство (СП) обв. акт трябва да отговаря на всички формални задължителни реквизити, условие за валидност : компетентен орган ( само прокурор) , името на лицето, което се привлича като О. и формулираното обвинение. подписът не е елемент от обвинителния акт, който може да го направи невалиден. в този стадий не могат да се решават въпроси по същество. Съдията –докладчик може да прекрати делото Деянието, описано в обвинителния акт, не е съставомерно.
Действия по даване ход на делото в съдебно заседание - откриването на СЗ. открива СЗ по нак. дело от общ / частен характер, номер, година, по кой член на НК. Основна цел на този етап е да провери непосредствено в конкретния момент дали има пречки за разглеждане на делото по същество. дали са се явили всички лица и дали са редовно призовани.подсъдимият. Делото се отлага, когато не се яви, ако явяването му е задължително- при дела за тежки престъпления - при леки престъпления, само когато съдът разпореди подсъдимият да се яви, когато това е необходимо за разкриване на обект. истина. защитник. Делото се отлага, ако не е възможно да бъде заменен с друг, без да се накърни правото на защита на подсъдимия. частен тъжител. Ако не се яви, без уважителни причини, нак. производство не се образува, а образуваното се прекратява.
След като провери присъствието и причините за отсъствието на тези страни, съдът преминава към проверка на явяването на пострадалия и наследниците му. Пострадалият е само ФЛ. СЗ не се отлага , ако те не са намерени на посочения от тях адрес за призоваване. Ако са се явили, съдът ги запитва дали искат да се конституират като ЧО или ГИ ( постр. или ощетеното ЮЛ, т.е. претърпелите вреди). Съдът се произнася с определение по направените искания за конституиране на нови страни. Ако допусне конституирането им като ЧО/ГИ, това определение не подлежи на самостоятелно обжалване – ТР 2/ 2004г. ако се отказва да се конституира като ЧО – частна жалба / протест – ако се отказва да се конституира като ГИ – определението не подлежи на обжалване отделно от присъдата – ТР 2/ 2004г. - Неявяването на свидетел или вещо лице не е основание за отлагане на СЗ, ако съдът намери, че и без тях обстоятелствата по делото могат да бъдат изяснени.
при отлагане на делото то се насрочва в разумен срок, но не по-късно от 3 месеца. 3. Проверка на самоличността на подсъдимия и свидетелите : Свидетелите винаги се запитват за родство с подсъдимия и се предупреждават са наказателната отг. , която носят при лъжесвидетелстване. Възможност на страните да правят нови искания по доказателствата. Не може да се откаже събирането на док-ва, само защото искането не е направено в определен срок.
Съдебно следствие вторият етап на СЗ в първа инстанция. централен етап събират и се проверяват доказателствените материали, които единствено могат да послужат за основаване на присъда. 1. Започва с прочитане на обвинителния акт от прокурора / на частната тъжба от ЧТ. 2. Събиране и проверка на док. материал. : 1) Разпит на подсъдимия – Ред за задаване на въпроси. председателят и др. членове на съд. с-в могат да поставят въпроси след въпросите на страните. 4) След гласните ДС се преминава към събиране на другите док материали. чрез прочитане – 283 – протоколите и други документи , които съдържат факти от значение за делото. 5) Предявяване на веществените доказателства. 6) Оглед, може и другите способи за събиране на доказателства. след изчерпване на док. материали – 286 - края на съд следствие. 3. Възможности за възобновяване на съдебното следствие - 1) 294 – По време на съдебните прения. 2) 299 При последната дума на подсъдимия. 3) 302 – При оттегляне на съд. с-в за постановяване на присъдата.
4. Спиране / прекратяване на нак. производство в СЗ. Когато прекратява нак. производство съдът задължително се произнася по веществените доказателства, отменя всички МПП, с изключение на мярката за обезпечаване на гр. иск. Определението за прек. подлежи на обжалване с частна жалба. и изпращане на делото на съответния прокурор при объркана родова подсъдност или ако е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила,
Изменение на обвинението в съдебното производство – Внасянето на корекции във фактическото съдържание или в правната квалификация на предявеното обвинение, формулирано в обвинителния акт. да гарантира правото на защита на О. спрямо фактите и спрямо правното положение поне в две инстанции. Такава трябва да е формулировката. Във ІІ инстанция не може да се прави изменение на обв. Винаги е свързано с повдигането на ново обвинение и предявяването му на подсъдимия. Винаги е съществено процесуално нарушение осъждането по непредявено обвинение. Но има изключение : еднакво или по- леко престъпление – по- лека квалификация. Първоначалното обвинение престава да съществува и В диспозитива на присъдата съдът не се произнася по първоначалното обвинение. Когато на съдебното следствие се установят обстоятелства, които не са били известни на органите на ДП, прокурорът повнига ново обвинение, ако тези обстоятелства са основания за съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението или за прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление. Има съществено изменение, винаги когато обстоятелствата, на които се основава обвинението :1)влошават положението на О. 2)и/или поставят нови задачи пред защитата.
Изменение на обвинението: допустимо, само ако новите обстоятелства не са били известни на органа на ДП – ал.1. Трябва за пръв път да са били установени в съдебното следствие. Съдът отлага СЗ, когато страните поискат да се подготвят по новото обвинение. Когато съществено е изменена обстоят. част на обвинението, обясненията на О., дадени до момента на изменението , не могат да се ползват.
Повдигането на новото обв. от прокурора - устно в СЗ го формулира и се вписва в протокола. Съдебният с-в с определение приема обвинението. Пита подсъдимия разбрал ли е в какво се обвинява. Прокурорът трябва да формулира обвинението максимално ясно, за да се запише в протокола. Не трябва да се променя формулировката от съда, защото ще се получи все едно съдът е формулирал обвинението, което би било съществено процесуално нарушение. Може съдът да откаже да приеме при съпоставяне на материалите от ДП с тези в съдебното установи, че обстоятелствата са били известни на органите на ДП. 4. Изменение на обвинението по дела от частен х-р – 287, ал.6.- “ако на съдебното следствие се установи съществено изменение на обстоятелствената част”. ЧТ е длъжен да посочи фактите, не е длъжен да дава пр. квалификация, тя се дава от съда. Такова изменение не може да настъпи , ако е изтекъл преклузивния срок по 81, ал.3.
5. 287, ал.7 – Друга хипотеза : Когато хак. производство е образувано по тъжба на пострадалия и на съд. сл. се установи, престъплението е от общ х-р, съдът прекратява СП и изпраща делото на прокурора. Критика : Съдът се ангажира с обвинението, т.к. изпраща делото на прокурора. Изпращането на материалите на прокурора не го задължава да образува нак. производство, а е само законна предпоставка. Смята се , че не е същинско изменение на обвинението.
6. 287, ал.5 – Друга хипотеза : Води се производство от общ х-р. В хода на производството се установява, че престъплението е от частен х-р. Ако нак. производство е образувано преди изтичане на срока по 81,ал3, прокурорът или ЧО могат да поискат съдът да се произнесе с присъдата и по обвинението за престъплението от частен х-р. Тук не се изоставя първото обвинение. С диспозитива съдът ще се произнесе и по двете => Не е същинско изменение на обвинението.
7. Въззивна инстанция : три случая, които не са изменение на обвинението, но са свързани с този въпрос : 1) 336, ал.1, т.1 – Въззивният съд отменя присъдата и постановява нова, когато се налага да приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, ако е имало обвинение за това престъпление в първа инстанция. 2) т.2 – Въззивният съд отменя присъдата и постановява нова, когато се налага да осъди оправдан подсъдим, ако е имало съответно обвинение в І инстанция. -обвинението трябва да е по същите фактически обстоятелства и със същата правна квалификация. 3) 337, ал.1, т.2 – Въззивният съд може да приложи закон за същото , еднакво или по-леко наказуемо престъпление без да е имало съответно обвинение в І инст.
Съдебни прения и последна дума на подсъдимия- третият самостоятелен етап на СЗПИ, задача- да се изслушат съдебните прения, които произнасят страните. започват след приключване на съдебното следствие и обхващат речите на страните. винаги устни. представляват цялостна равносметка на резултатите от проведеното съдебно следствие. ред: прокурор/ЧТ , ЧО и повереника му , ГИ и повереника му, ГО и повереника му, защитник, подсъдим. Задължителен. Страните могат да се позовават в своите речи само на доказателствени материали, които са събрани и проверени в хода на съдебното следствие и не могат да бъдат ограничавани във времето за произнасяне на своите речи – 296, НПК. Обвинителте са задължени да произнасят съдебна реч. А защитат правото, ако това засяга интереса им, да се включат в пледоарията и да произнесат своя реч. Прокурорът обаче задължително трябва да посочи дали наказанието трябва да се определи при превес на смекчаващите вината обстоятелства. 295 - страните имат право на пледоария и на реплика по повод твърденията и доводите. Подсъдимият винаги има право на последна реплика. прокурорът не може да оттегли обвинението; веднъж внесъл обвинителния акт, той не може да се разпорежда с него. но може да се откаже от обвинението.
Последна дума на подсъдимия (ПДП) е самостоятелен етап на СЗПИ- четвъртия, започва веднага след съдебните прения, за да изрази “своето окончателно отношение към обвинението” не може да се ограничи по време и може да бъде прекъснат, но само ако явно се отклонява. Ако изнесе за І път факти , които не са известни на съда, съдът може да възобнови съдебното следствие, да извърши съответните следствени действия и да провери тези факти.
Постановяване на присъдата (ПП) пети самостоятелен етап на СЗПИ постановява веднага , след като приключи ПДП. Между ПП, съдебните прения и ПДП съдът не може да разглежда други дела. Нарушаването на това правило винаги е СПН, защото това правило е принципното изискване на НПК за непрекъснатост на СЗ, което пък в същото време е гаранция за принципа на непосредствеността. Присъдата е валиднаедва след като е била обявена. като се прочете от председателя на състава в публичното. присъдата е основен акт, който се постановява в НП-с, 1) Всички други актове или подготвят постановяването на правилна присъда, или осъществяват контрол над същата.2) Присъдата е единственият юр. акт, който решава въпросите за деянието, вината, правната квалификация и наказанието, при това вярно,че с възможност да бъде обжалвана или протестирана, но сроковете за това са преклузивни. А прокурорът и ЧО не могат да обжалват и протестират присъдата, ако тя е постановена в съответствие с техните искания.
3) СЗПИ , което е главен стадий на НП-с, обикновено приключва с присъда. Но възможно е съдът да се оттегли на съвещание за постановяване на присъда като пети етап на СЗ, а да не постанови такава. Когато напр. ще вземе решение:
- да прекрати производството
- да спре производството
- да възобнови съдебното следствие, когато констатира, че за да постанови присъда, трябва да се съберат и други доказателства.
- да прекрати съд. производство и да върне делото на прокурора за допълнително разследване, когато установи, че е допуснато СПН на ДП.
4) Присъдата е единственият юр. акт, който се постановява след извършване на дейност, в хода на която са намерили проявление всички основни принципи.
5) Само с присъда един гражданин може да бъде признат за виновен или невинен. Но е не по-малко важно , че присъдата се явява онова фактическо и правно основание, което е абсолютно необходимо, за да се реализира наказателната отговорност, като се изпълни наложеното наказание.
5. В НПК и на практика присъдата се определя като правилна, респ. неправилна. Това обаче е родово понятие, т.к. е правилна тази, която е законна, справедлива и обоснована.
6. Присъдата се постановява на тайно съвещание. Тайно, защото на това съвещание участва само съдът и не се допуска дори съдебният секретар. Нещо повече- В НПК нарушаването на тайната на съвещанието е обявено като абсолютно касационно основание.
7. Присъдата решава 12 въпроса така, както са изчерпателно посочени в 301, ал.1. Измежду тях има въпроси, които са по същество и които не се отнасят до решаването на въпроси по същество – разноски по делото, веществените док-ва, режим за изтърпяване на наказанието и т.н.
8. Нашият НПК допуска , когато съдът е пропуснал да се произнесе по някои въпроси, в срока за обжалване да се произнесе допълнително с определение : случаите, когато пропускът не е въпрос по същество. 306, ал.1 посочва случаите, в които съдът може да се произнесе с определение.
9. Ако съдът е пропуснал да се произнесе по гражданския иск, може да се произнесе в срока за обжалване, но с допълнителна присъда- 301, ал.3
10. Никоя присъда, независимо дали осъдителна или оправдателна, не може да почива на предположения- 303, ал.1. Съдът може да постанови осъдителна присъда, но само когато обвинението е доказано по несъмнен начин – 303, ал.2. Ако обвинението не е доказано по несъмнен начин, по аргумент за противното от 303, ал.2, съдът ще постанови оправдателна присъда, а няма да прекрати производството.
11. Присъдата има задължителни реквизити и на трите свои части – уводна част, мотиви, диспозитив.- 305 (не е нужно да го знаем наизуст).
12. Съдът не може да отлага обявяването на дизпозитива на присъдата. Той само може да отлага обявяването на мотивите. Освен това диспозитивът винаги се подписва от всички съдии и съдебни заседатели, докато мотивите се подписват от съдебните заседатели, само ако присъдата е постановена при особено мнение.
13. Според общоприетата практика на ВС мотивите трябва да отговарят на следните изисквания :
1) Да са изчерпателни, пълни : Това означава , че съдът трябва да е аргументирал защо дава вяра на тези док. материали , а на друга група приема, че са недостоверни и не им дава вяра; трябва да мотивира защо е дал вяра или е приел , че обясненията на подсъдимия са недостоверни; трябва да аргументира защо деянието се приема, че е умишлено; защо не следва да се приложи условно осъждане; с кои действия/ бездействия са причинени вредите и в какво се изразяват същите, вкл. и като размер; трябва да посочи кои са смекчаващите и кои са отегчаващите вината обстоятелства и т.н.
2) Мотивите не трябва да са противоречиви : Т.е. не трябва да съдържат твърдения, които са взаимно изключващи се; аналогични твърдения; не трябва да има позовавания, които противоречат на закона или морала.
3) Мотивите не трябва да противоречат на диспозитива на присъдата.

Извод : В практиката на ВС константно се приема, че във всички тези случаи, т.е. ако мотивите са непълни/ противоречиви или противоречат на диспозитива, е налице СПН.
247. (1) Производството пред първата инстанция се образува:

1. по обвинителен акт и

2. по тъжба на пострадалия от престъплението - с разпореждане на председателя на съда.

(2) Разпореждането на председателя на съда, с което се отказва образуването на производството по ал. 1, т. 2, подлежи на обжалване по реда на глава двадесет и втора.

(3) Обвинителният акт и тъжбата се представят в съда с толкова преписи, колкото са обвиняемите.
Въпроси, които се обсъждат от съдията-докладчик
Забележка към параграф Практика по алинеи
248. (1) След образуване на делото председателят на съда определя съдия-докладчик.

(2) Съдията-докладчик проверява:

1. подсъдно ли е делото на съда;

2. има ли основание за прекратяване или спиране на наказателното производство;

3. допуснато ли е на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или на неговия защитник, на пострадалия или на неговите наследници;

4. налице ли са основания за разглеждане на делото по реда на глава двадесет и четвърта, двадесет и пета, двадесет и седма, двадесет и осма и глава двадесет и девета.
Прекратяване на съдебното производство от съдията-докладчик
Забележка към параграф Практика по алинеи
249. (1) Съдията-докладчик прекратява съдебното производство в случаите на 248, ал. 2, т. 1 и 3.

(2) Когато прекратява съдебното производство на основание 248, ал. 2, т. 3, съдията-докладчик връща делото на прокурора за допълнително разследване, като в разпореждането си посочва допуснатите нарушения.
Прекратяване на наказателното производство от съдията-докладчик
Забележка към параграф Практика по алинеи
250. (1) Съдията-докладчик прекратява наказателното производство:

1. в случаите на 24, ал. 1, т. 2, 3, 4, 6, 7, 8, 9 и 10;

2. когато деянието, описано в обвинителния акт, не съставлява престъпление.

(2) Когато прекратява наказателното производство, съдията-докладчик се произнася по въпроса за веществените доказателства и отменя наложените на обвиняемия мерки за процесуална принуда, както и мярката за обезпечаване на гражданския иск, ако основанието за нейното налагане е отпаднало.

(3) Препис от разпореждането за прекратяване на наказателното производство се връчва на прокурора и на обвиняемия, както и на пострадалия, ако е намерен на посочения от него адрес.

(4) Разпореждането подлежи на обжалване и протестиране по реда на глава двадесет и първа.
Спиране на наказателното производство от съдията-докладчик
251. (1) Съдията-докладчик спира наказателното производство в случаите по 25 и 26.

(2) Съдията-докладчик се произнася относно мярката за неотклонение, забраната за напускане на пределите на Република България и отстраняването на обвиняемия от длъжност.

(3) Съдията-докладчик отменя и мярката за обезпечаване на гражданския иск, ако основанието за нейното налагане е отпаднало.

(4) Разпореждането подлежи на обжалване и протестиране по реда на глава двадесет и втора.
Насрочване на делото
Забележка към параграф Практика по алинеи
252. (1) Когато са налице основанията за разглеждане на делото в съдебно заседание, съдията-докладчик насрочва делото в двумесечен срок от постъпването му.

(2) Когато делото представлява фактическа или правна сложност, както и в други изключителни случаи, председателят на съда може писмено да разреши съдебното заседание да бъде насрочено в определен от него по-дълъг срок, но не повече от три месеца.
Страни в съдебното производство
Забележка към параграф Практика по алинеи
253. Страни в съдебното производство са:

1. прокурорът;

2. подсъдимият и защитникът;

3. частният тъжител и частният обвинител;

4. гражданският ищец и гражданският ответник.
Раздел II

Подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание
Връчване на подсъдимия препис от обвинителния акт или от тъжбата
Забележка към параграф Практика по алинеи
254. (1) По разпореждане на съдията-докладчик препис от обвинителния акт се връчва на подсъдимия.

(2) Когато съдебното производство е образувано по тъжба на пострадалия, на подсъдимия се връчва препис от нея и от разпореждането, с което се дава ход на тъжбата.

(3) Освен в случаите по глави двадесет и четвърта, двадесет и пета и двадесет и осма, в седемдневен срок от връчването на книжата по ал. 1 и 2 подсъдимият може да даде отговор, в който да изложи възраженията си и да направи нови искания.
Съобщения за насрочване на съдебното заседание
Забележка към параграф Практика по алинеи
255. (1) За насрочването на съдебното заседание се съобщава на пострадалия или неговите наследници, както и на ощетеното юридическо лице.

(2) Освен в случаите по глави двадесет и четвърта, двадесет и пета и двадесет и осма, в седемдневен срок от връчването на съобщението пострадалият или неговите наследници могат да правят искания за конституиране като частен обвинител и граждански ищец, а ощетеното юридическо лице - като граждански ищец.
Подготовка на съдебното заседание
Забележка към параграф Практика по алинеи
256. (1) За подготовката на съдебното заседание съдията-докладчик се произнася относно:

1. разглеждането на делото при закрити врати, привличането на запасен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършването на действия по разследването по делегация;

2. мярката за неотклонение, без да разглежда въпроса за наличието на обосновано предположение за извършено престъпление;

3. мярката за обезпечаване на гражданския иск, конфискацията, глобата и отнемането на вещи в полза на държавата;

4. реда, по който следва да се разгледа делото;

5. лицата, които следва да се призоват.

(2) Разпореждането на съдията-докладчик по ал. 1, т. 2 и 3 подлежи на обжалване по реда на глава двадесет и втора.

(3) По искания относно мярка за неотклонение задържане под стража съдията-докладчик внася делото в открито заседание с участие на прокурора, подсъдимия и неговия защитник. При постановяване на определението съдът обсъжда налице ли са основанията за изменение или отмяна на мярката за неотклонение, без да разглежда въпроса за наличието на обосновано предположение за извършено престъпление.

(4) Определението по ал. 3 подлежи на обжалване по реда на глава двадесет и втора.
Задължения на съдията-докладчик
Забележка към параграф Практика по алинеи
257. Съдията-докладчик разпорежда да се призоват за съдебното заседание лицата, посочени в списъка, и взема необходимите мерки, за да осигури на подсъдимия и неговия защитник, на пострадалия или неговите наследници и ощетеното юридическо лице възможност да се запознаят с материалите по делото и да направят необходимите извлечения.
Глава двадесета

СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ
Раздел I

Общи положения
Неизменност на състава
Забележка към параграф Практика по алинеи
258. (1) Делото се разглежда от един и същ състав на съда от започването до завършването на съдебното заседание.

(2) Когато някой член от състава на съда не може да продължи да участва в разглеждането на делото и се налага да бъде заменен, съдебното заседание започва отначало.
Непрекъснатост на съдебното заседание
Забележка към параграф Практика по алинеи
259. След изслушване на съдебните прения и последната дума на подсъдимия членовете от състава на съда не могат преди постановяване на присъдата да разглеждат друго дело.
Запасни съдии и съдебни заседатели
260. (1) Когато разглеждането на делото изисква продължително време, може да се привлече запасен съдия или съдебен заседател.

(2) Запасният съдия или съдебен заседател присъства при разглеждането на делото от началото на съдебното заседание с права на член от състава, освен правото да взема участие в съвещанията и в решаването на въпросите по делото.

(3) Когато някой член от състава на съда не може да продължи участието си в разглеждането на делото, запасният го замества с всички права на член от състава и разглеждането на делото продължава.
Мерки за осигуряване възпитателно въздействие на съдебното заседание
Забележка към параграф Практика по алинеи
261. Съдът взема необходимите мерки, за да осигури възпитателно въздействие на съдебното заседание.
Провеждане на съдебно заседание извън помещението на съда
Забележка към параграф Практика по алинеи
262. Когато е необходимо, съдебното заседание или отделни съдебни действия се провеждат извън помещението на съда.
Разглеждане на делото при закрити врати
263. (1) Разглеждането на делото или извършването на отделни съдопроизводствени действия става при закрити врати, когато това се налага за запазване на държавната тайна или на нравствеността, както и в случаите на 123, ал. 2, т. 2.

(2) Разпоредбата на ал. 1 може да се приложи и когато това е необходимо, за да се предотврати разгласяването на факти от интимния живот на гражданите.

(3) Във всички случаи присъдата се обявява публично.
Лица, които могат да присъстват на съдебно заседание при закрити врати
264. (1) На съдебно заседание, провеждано при закрити врати, могат да присъстват лицата, на които председателят разреши това, и по едно лице, посочено от всеки подсъдим.

(2) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага, когато има опасност да се разгласи държавна или друга защитена от закон тайна, както и в случаите на 123, ал. 2, т. 2.
Лица, които не могат да присъстват на съдебно заседание
265. На съдебно заседание не могат да присъстват:

1. лица, които не са навършили осемнадесетгодишна възраст, ако не са страни по делото или свидетели;

2. въоръжени лица, освен охраната.
Функция на председателя на състава
Забележка към параграф Практика по алинеи
266. (1) Председателят на състава ръководи съдебното заседание така, че да се осигури обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, както и точно спазване на закона.

(2) Председателят на състава поддържа реда в съдебната зала, като за груби нарушения може да налага глоба до петстотин лева на всеки присъстващ.

(3) Разпорежданията на председателя са задължителни за всички, които се намират в съдебната зала.

(4) Разпорежданията на председателя могат да бъдат отменени от състава на съда.
Отстраняване от съдебната зала
267. (1) Когато подсъдимият, частният обвинител, частният тъжител, гражданският ищец или гражданският ответник не спазва реда на съдебното заседание, председателят го предупреждава, че при повторно нарушение ще бъде отстранен от съдебната зала. Ако той продължава да нарушава реда, съдът може да го отстрани от съдебната зала за определено време.

(2) След като отстраненият се завърне в съдебната зала, председателят му съобщава действията, които са били извършени в негово отсъствие, чрез прочитане на съдебния протокол.

(3) Когато прокурорът, защитникът или повереникът и след предупреждението на председателя продължава да нарушава реда в съдебната зала, съдът може да отложи разглеждането на делото, ако не е възможно да бъде заменен по съответния ред с друго лице без вреда за делото. За нарушаването председателят съобщава на съответния орган.

(4) Когато други лица нарушават реда, председателят може да ги отстрани от съдебната зала.
Задължително участие на прокурора
Забележка към параграф Практика по алинеи
268. Участието на прокурора в съдебното заседание по дела от общ характер е задължително.
Присъствие на подсъдимия в съдебното заседание
Забележка към параграф Практика по алинеи
269. (1) По дела с обвинение за тежко престъпление присъствието на подсъдимия в съдебно заседание е задължително.

(2) Съдът може да разпореди подсъдимият да се яви и по дела, по които присъствието му не е задължително, когато това е необходимо за разкриване на обективната истина.

(3) Когато това няма да попречи за разкриване на обективната истина, делото може да бъде разгледано в отсъствие на подсъдимия, ако:

1. не е намерен на посочения от него адрес или е променил същия, без да уведоми съответния орган;

2. местоживеенето му в страната не е известно и след щателно издирване не е установено;

3. се намира извън пределите на Република България и:

а) местоживеенето му не е известно;

б) не може да бъде призован по други причини;

в) е редовно призован и не е посочил уважителни причини за неявяването си.
Произнасяне по мярката за неотклонение и другите мерки за процесуална принуда в съдебното производство
Забележка към параграф Практика по алинеи
270. (1) Въпросът за изменение на мярката за неотклонение може да се поставя по всяко време на съдебното производство. Ново искане по мярката за неотклонение в съответната инстанция може да се прави при промяна на обстоятелствата.

(2) Съдът се произнася с определение в открито заседание, без да разглежда въпроса за наличието на обосновано предположение за извършено престъпление.

(3) По реда на ал. 1 и 2 съдът се произнася и по исканията относно забраната на подсъдимия за напускане на пределите на Република България и отстраняването на подсъдимия от длъжност.

(4) Определението по ал. 2 и 3 подлежи на обжалване и протестиране по реда на глава двадесет и втора.
Раздел II

Действия по даване ход на делото в съдебното заседание
Решаване на въпроса за даване ход на делото
Забележка към параграф Практика по алинеи
271. (1) След откриване на съдебното заседание по делото председателят проверява дали са се явили всички призовани лица и ако някои от тях не са се явили - по какви причини.

(2) Съдебното заседание се отлага, когато не се яви:

1. прокурорът;

2. подсъдимият, ако явяването му е задължително, освен в случаите по 269, ал. 3;

3. защитникът, ако не е възможно да бъде заменен с друг, без да се накърни правото на защита на подсъдимия.

(3) Ако защитниците са повече от един, неявяването на някой от тях не е основание за отлагане на делото.

(4) Когато не се яви без уважителни причини частният тъжител, съдът прилага 24, ал. 4, т. 5.

(5) Съдебното заседание не се отлага, ако пострадалият или неговите наследници не са намерени на посочения от тях адрес за призоваване в страната.

(6) Съдът се произнася по направените искания за конституиране на нови страни в производството. Определението, с което се отказва допускането на частен обвинител, може да се обжалва по реда на глава двадесет и втора.

(7) Когато частният обвинител или неговият повереник, гражданският ищец или неговият повереник, гражданският ответник или неговият повереник не се яви без уважителни причини, съдът разглежда делото в негово отсъствие, а когато не се яви по уважителни причини, съдебното заседание се отлага, освен ако изрично е поискано продължаването му.

(8) Неявяването на свидетел или вещо лице не е основание за отлагане на съдебното заседание, ако съдът намери, че и без тях обстоятелствата по делото могат да бъдат изяснени.

(9) Във всички случаи на неявяване на призовани лица съдът изслушва страните по въпроса следва ли да се даде ход на делото.

(10) Във всички случаи на отлагане на делото то се насрочва в разумен срок, но не по-късно от три месеца.

(11) Когато делото се отлага поради неявяване без уважителна причина на страна, свидетел или вещо лице, съдът им налага глоба до петстотин лева.
Проверка на самоличността на явилите се лица
Забележка към параграф Практика по алинеи
272. (1) Председателят проверява самоличността на подсъдимия, като го запитва за трите имена, за датата и мястото на раждането, за неговата народност, гражданство, местоживеене, образование, семейно положение и единния му граждански номер, както и дали е осъждан.

(2) При съмнение за самоличността на подсъдимия идентификацията може да се извърши по фотоснимки или по сведения на граждани с установена самоличност, които познават лицето.

(3) След това председателят проверява самоличността и на другите явили се лица, като в случаите по 123, ал. 2, т. 2 това става по начин, недопускащ разкриване на самоличността на свидетеля.

(4) Председателят проверява и връчени ли са преписите и съобщенията по 254 и 255.
Отстраняване на свидетелите от съдебната зала
273. (1) Свидетелите се отстраняват от съдебната зала до разпита им, с изключение на тези, които участват в производството като частни обвинители, граждански ищци и граждански ответници.

(2) В случаите по 123, ал. 2, т. 2 свидетелите не присъстват в съдебната зала.
Отводи
Забележка към параграф Практика по алинеи
274. (1) Председателят разяснява на страните правото им на отводи срещу членовете на състава, прокурора, защитниците и съдебния секретар, вещите лица, преводача и тълковника, както и правото им да възразят срещу разпита на някои свидетели.

(2) След като съдът се произнесе по отводите и възраженията, председателят разяснява на страните правата им, предвидени в този кодекс.
Нови искания
Забележка към параграф Практика по алинеи
275. (1) Страните могат да правят нови искания по доказателствата и по реда на съдебното следствие.

(2) Съдът се произнася по направените искания, след като изслуша страните.
Раздел III

Съдебно следствие
Ръководство на съдебното следствие
Забележка към параграф Практика по алинеи
276. (1) Съдебното следствие се ръководи от председателя на състава и започва с прочитане на обвинителния акт от прокурора при дела от общ характер или с прочитане на тъжбата от частния тъжител при дела от частен характер.

(2) Когато е предявен граждански иск, той се прочита от гражданския ищец.

(3) Председателят запитва подсъдимия разбрал ли е в какво се обвинява.
Разпит на подсъдимия
Забележка към параграф Практика по алинеи
277. (1) Председателят поканва подсъдимия да даде обяснения по обвинението.

(2) Подсъдимият може да дава обяснения във всеки момент на съдебното следствие.

(3) На подсъдимия се поставят въпроси най-напред от прокурора или частния тъжител, частния обвинител и неговия повереник, гражданския ищец и неговия повереник, гражданския ответник и неговия повереник, другите подсъдими и техните защитници и защитника на подсъдимия.

(4) Председателят и другите членове на съдебния състав могат да поставят въпроси на подсъдимия след изчерпване на въпросите на страните.
Разпит на подсъдимия в отсъствие на други подсъдими
Забележка към параграф Практика по алинеи
278. (1) Разпит на подсъдимия в отсъствие на други подсъдими се допуска, когато това се налага за разкриване на обективната истина.

(2) След завръщането в съдебната зала на подсъдимия председателят го запознава с обясненията, дадени в негово отсъствие, чрез прочитане на съдебния протокол.
Прочитане обясненията на обвиняемия или подсъдимия
Забележка към параграф Практика по алинеи
279. (1) Обясненията на обвиняем или подсъдим, дадени по същото дело на досъдебното производство пред съдия или пред друг състав на съда, се прочитат, когато:

1. лицето е починало и на делото е даден ход по отношение на другите подсъдими;

2. делото се разглежда в отсъствие на подсъдимия;

3. между обясненията, дадени в досъдебното производство и на съдебното следствие, има съществено противоречие;

4. подсъдимият отказва да даде обяснения или твърди, че не си спомня нещо.

(2) Ползване на звукозапис и видеозапис не се допуска, преди да се прочетат обясненията на подсъдимия.
Разпит на свидетели
280. (1) Най-напред се разпитват свидетелите, посочени от обвинението, а след това другите свидетели. Когато е необходимо, съдът може да промени този ред.

(2) На свидетелите се задават въпроси по реда, установен в 277, ал. 3 и 4. Страната, която е посочила свидетеля, задава въпросите си преди другите страни.

(3) Разпитаните свидетели не могат да напускат съдебната зала преди приключване на съдебното следствие, освен с разрешение на съда, взето след изслушване на страните. В случаите по 123, ал. 2, т. 2 свидетелят остава на разположение на съда в подходящо помещение извън съдебната зала.

(4) След като дадат показанията си, непълнолетните свидетели се отстраняват от съдебната зала, ако съдът не постанови друго.

(5) В случаите по 123, ал. 2, т. 2 разпитът на свидетелите се провежда по начин, недопускащ разкриване на самоличността им.
Прочитане на показанията на свидетел
Забележка към параграф Практика по алинеи
281. (1) Показанията на свидетел, дадени по същото дело пред съдия в досъдебното производство или пред друг състав на съда, се прочитат, когато:

1. между тях и показанията, дадени на съдебното следствие, има съществено противоречие;

2. свидетелят отказва да даде показания или твърди, че не си спомня нещо;

3. свидетелят, редовно призован, не може да се яви пред съда за продължително или неопределено време и не се налага или не може да бъде разпитан по делегация;

4. свидетелят не може да бъде намерен, за да бъде призован, или е починал;

5. свидетелят не се явява и страните са съгласни с това.

(2) По реда на ал. 1 могат да бъдат прочетени обясненията, дадени по същото дело от обвиняем, който се разпитва на основание 118, ал. 1, т. 1.

(3) При условията на ал. 1 показанията на свидетел, дадени пред орган на досъдебното производство, могат да се прочетат със съгласието на подсъдимия и неговия защитник, гражданския ищец, частния обвинител и техните повереници. За това съдебно следствено действие по искане на подсъдимия съдът му назначава защитник, ако няма такъв, и му разяснява, че прочетените показания могат да се ползват при постановяване на присъдата.

(4) При условията на ал. 1, т. 1 - 5 показанията на свидетел, дадени пред орган на досъдебното производство, могат да се прочетат по искане на подсъдимия или на неговия защитник, когато не е уважено искането им по 223, ал. 4.

(5) Използването на звукозапис и видеозапис не се допуска, преди да се прочетат показанията на свидетеля.

(6) Когато свидетелят е разпитан по делегация, прочита се протоколът за разпит.
Разпит на вещо лице
Забележка към параграф Практика по алинеи
282. (1) На вещото лице се поставят въпроси, след като се прочете заключението му.

(2) Въпросите се задават по реда, установен в 277, ал. 3 и 4.

(3) Разпит на вещото лице може да не се проведе, ако то не се яви и страните са съгласни с това.
Прочитане на протоколите и другите документи
Забележка към параграф Практика по алинеи
283. Съдът прочита протоколите за оглед и освидетелстване, за претърсване и изземване, за следствен експеримент и за разпознаване на лица и предмети, както и другите документи, приложени към делото, ако те съдържат факти, които имат значение за изясняване на обстоятелствата по делото.
Предявяване на веществените доказателства
Забележка към параграф Практика по алинеи
284. Веществените доказателства се предявяват на страните, а когато е необходимо - и на вещото лице или на свидетелите.
Оглед
Забележка към параграф Практика по алинеи
285. Огледът се извършва от целия състав на съда в присъствието на страните, а когато е необходимо - и в присъствието на вещото лице и свидетели.
Приключване на съдебното следствие
Забележка към параграф Практика по алинеи
286. (1) Когато са извършени всички съдебни следствени действия, председателят на съдебния състав запитва страните имат ли искания за извършване на нови съдебни следствени действия, необходими за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото.

(2) Ако страните не направят искания или направените са неоснователни, председателят обявява съдебното следствие за приключено.
Изменение на обвинението
Забележка към параграф Практика по алинеи
287. (1) Когато на съдебното следствие се установят обстоятелства, които не са били известни на органите на досъдебното производство, прокурорът повдига ново обвинение, ако тези обстоятелства са основания за съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението или за прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление.

(2) Съдът прекратява съдебното производство и изпраща делото на съответния прокурор, когато новото обвинение е за престъпление, подсъдно на по-горен или военен съд.

(3) Извън случаите по ал. 2, съдът отлага съдебното заседание, когато страните поискат да се подготвят по новото обвинение.

(4) Когато съществено е изменена обстоятелствената част на обвинението, разпоредбите на 279 не се прилагат за обяснения, дадени преди повдигане на новото обвинение.

(5) Когато на съдебното следствие прокурорът или частният обвинител установи, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия, и наказателното производство е образувано преди изтичане на срока по 81, ал. 3, прокурорът на основание 48 или частният обвинител може да поиска съдът да се произнесе с присъдата и за престъплението, което се преследва по тъжба на пострадалия.

(6) Когато наказателното производство е образувано по тъжба на пострадалия и на съдебното следствие се установи съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, частният тъжител може да повдигне ново обвинение, ако не е изтекъл срокът по 81, ал. 3. В този случай съдът отлага съдебното заседание, ако подсъдимият или неговият защитник поискат да се подготвят по новото обвинение.

(7) Когато наказателното производство е образувано по тъжба на пострадалия и на съдебното следствие се установи, че престъплението е от общ характер, съдът прекратява съдебното производство и изпраща делото на прокурора.
Прекратяване на съдебното производство и изпращане на делото на съответния прокурор
Забележка към параграф Практика по алинеи
288. Съдът прекратява съдебното производство и изпраща делото на съответния прокурор, когато:

1. е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или на неговия защитник;

2. на съдебното следствие се установи, че престъплението подлежи на разглеждане от по-горен съд или от военен съд.
Прекратяване на наказателното производство в съдебно заседание
Забележка към параграф Практика по алинеи
289. (1) Съдът прекратява наказателното производство в случаите на 24, ал. 1, т. 2 - 10 и ал. 4.

(2) Когато основанията по 24, ал. 1, т. 2 и 3 се разкрият в съдебно заседание и подсъдимият направи искане производството да продължи, съдът се произнася с присъда.

(3) Когато прекратява наказателното производство, съдът се произнася по веществените доказателства, отменя наложените на подсъдимия мерки за процесуална принуда, а мярката за обезпечаване на гражданския иск - ако основанието за нейното вземане е отпаднало.

(4) Определението подлежи на обжалване и протестиране по реда на глава двадесет и първа.
Спиране на наказателното производство в съдебно заседание
Забележка към параграф Практика по алинеи
290. (1) Съдът спира наказателното производство в случаите на 25 и 26.

(2) Определението подлежи на обжалване и протестиране по реда на глава двадесет и втора.
Раздел IV

Съдебни прения
Ред на съдебните прения
Забележка към параграф Практика по алинеи
291. (1) След приключване на съдебното следствие съдът пристъпва към изслушване на съдебните прения.

(2) Съдебните прения започват с реч на прокурора, съответно на частния тъжител. След това се дава последователно думата на частния обвинител и неговия повереник, на гражданския ищец и неговия повереник, на гражданския ответник и неговия повереник, на защитника и на подсъдимия.
Данни, на които може да става позоваване при съдебни прения
Забележка към параграф Практика по алинеи
292. Страните, които участват в съдебните прения, могат да се позовават само на доказателства, които са били събрани и проверени на съдебното следствие по реда, установен в този кодекс.
Заявление на прокурора, че не поддържа обвинението
Забележка към параграф Практика по алинеи
293. Заявлението на прокурора, че наказателното производство следва да се прекрати или да бъде постановена оправдателна присъда, не освобождава съда от задължението му да се произнесе по вътрешно убеждение.
Възобновяване на съдебното следствие
Забележка към параграф Практика по алинеи
294. (1) Страните могат да искат извършването на нови съдебни следствени действия.

(2) Когато намери, че искането е основателно, съдът прекратява съдебните прения, възобновява съдебното следствие и след извършване на новите съдебни следствени действия отново пристъпва към изслушване на съдебните прения.
Право на реплика
Забележка към параграф Практика по алинеи
295. (1) Всяка страна има право да направи реплика по повод на твърденията и доводите на другите страни.

(2) Защитникът и подсъдимият имат право на последна реплика.
Забрана за ограничаване на съдебните прения по време
Забележка към параграф Практика по алинеи
296. (1) Съдът не може да ограничи по време съдебните прения.

(2) Председателят на състава може да прекъсне страните само когато те явно се отклоняват по въпроси, които не се отнасят до делото.
Раздел V

Последна дума на подсъдимия
Осигуряване на подсъдимия на последна дума
Забележка към параграф Практика по алинеи
297. (1) След завършване на съдебните прения председателят дава на подсъдимия последна дума.

(2) Съдът е длъжен да осигури на подсъдимия пълна възможност да изрази в последната си дума своето окончателно отношение към обвинението.

(3) При последната дума подсъдимият не може да бъде подлаган на разпит.
Забрана за ограничаване на времето за последната дума
298. (1) Съдът не може да ограничава времето за последната дума на подсъдимия.

(2) Председателят може да прекъсне подсъдимия само когато той явно се отклонява по въпроси, които не се отнасят до делото.
Възобновяване на съдебното следствие
Забележка към параграф Практика по алинеи
299. Ако при последната дума подсъдимият посочи нови данни, които имат значение по делото, съдът възобновява съдебното следствие и отново изслушва пренията на страните и последната дума на подсъдимия.
Раздел VI

Постановяване на присъдата
Оттегляне на съда на съвещание
Забележка към параграф Практика по алинеи
300. След като изслуша последната дума на подсъдимия, съдът се оттегля на тайно съвещание, за да постанови присъдата.
Въпроси, които съдът решава при постановяване на присъдата
Забележка към параграф Практика по алинеи
301. (1) При постановяване на присъдата съдът обсъжда и решава следните въпроси:

1. има ли извършено деяние, извършено ли е то от подсъдимия и извършено ли е виновно;

2. съставлява ли деянието престъпление и правната му квалификация;

3. подлежи ли подсъдимият на наказание, какво наказание да се определи, а в случаите на 23 - 25 и 27 от Наказателния кодекс какво общо наказание да му се наложи;

4. налице ли са основанията за освобождаване от наказателна отговорност по 61, ал. 1 и 78а, ал. 1 от Наказателния кодекс;

5. да се освободи ли подсъдимият от изтърпяване на наказанието, какъв да бъде изпитателният срок при условно осъждане, а в случаите по 64, ал. 1 от Наказателния кодекс - каква възпитателна мярка да се наложи;

6. какъв първоначален режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода да се определи;

7. на кого да се възложи възпитателната работа с подсъдимия в случаите на условно осъждане;

8. налице ли са условията по 68 и 69 от Наказателния кодекс и какво наказание подсъдимият да изтърпи;

9. налице ли са условията на 53 от Наказателния кодекс;

10. да се уважи ли гражданският иск и в какъв размер;

11. какво да стане с веществените доказателства;

12. на кого да се възложат разноските по делото.

(2) Когато подсъдимият е обвинен в няколко престъпления или няколко лица са участвали в извършването на едно или няколко престъпления, съдът обсъжда и решава въпросите по ал. 1 за всяко лице и за всяко престъпление поотделно.

(3) Когато е пропуснал да се произнесе по гражданския иск, съдът се произнася по него с допълнителна присъда в срока за обжалването.
Възобновяване на съдебното следствие
Забележка към параграф Практика по алинеи
302. Когато при съвещанието съдът намери, че обстоятелствата по делото не са достатъчно изяснени, той възобновява съдебното следствие.
Признаване на подсъдимия за виновен
Забележка към параграф Практика по алинеи
303. (1) Присъдата не може да почива на предположения.

(2) Съдът признава подсъдимия за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин.
Признаване на подсъдимия за невинен
Забележка към параграф Практика по алинеи
304. Съдът признава подсъдимия за невинен, когато не се установи, че деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено от него виновно, както и когато деянието не съставлява престъпление.
Съдържание на присъдата
Забележка към параграф Практика по алинеи
305. (1) Присъдата се издава в името на народа.

(2) В уводната част на присъдата се посочват: датата на издаването й; съдът, имената на членовете на състава, на съдебния секретар и на прокурора; делото, по което се издава присъдата; името на подсъдимия и престъплението, за което е повдигнато обвинението.

(3) В мотивите се посочват установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. При противоречия на доказателствените материали се излагат съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят.

(4) В диспозитива се посочват данни за самоличността на подсъдимия и се излага решението на съда по въпросите, посочени в 301. В него се посочва и съдът, пред който присъдата може да бъде обжалвана и в какъв срок.

(5) В случаите на 24, ал. 1, т. 2 и 3 във връзка с 289, ал. 2 съдът признава подсъдимия за виновен и прилага съответния закон за амнистията или правилата за давност; в случаите на 61, ал. 2, предложение първо от Наказателния кодекс - признава подсъдимия за виновен, освобождава го от наказателна отговорност и му налага възпитателна мярка, в случаите по 78а от Наказателния кодекс - признава подсъдимия за виновен, освобождава го от наказателна отговорност и му налага административно наказание.

(6) Оправдателната присъда не може да съдържа изрази, които поставят под съмнение невинността на оправдания.
Въпроси, по които съдът може да се произнесе и с определение
Забележка към параграф Практика по алинеи
306. (1) Съдът може да се произнесе и с определение по въпросите относно:

1. определяне на общо наказание на основание 25, 27 и прилагането на 53 от Наказателния кодекс;

2. първоначалния режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, когато е пропуснал да направи това с присъдата;

3. налице ли са условията по 68, 69, 69а и 70, ал. 7 от Наказателния кодекс и какво наказание следва да изтърпи подсъдимият;

4. веществените доказателства и разноските по делото.

(2) В случаите по ал. 1, т. 1 - 3 съдът се произнася в съдебно заседание с призоваване на осъдения.

(3) Определението по ал. 1, т. 1 - 3 може да се обжалва и протестира по реда на глава двадесет и първа, а по ал. 1, т. 4 - по реда на глава двадесет и втора.
Произнасяне по гражданския иск
Забележка към параграф Практика по алинеи
307. Съдът се произнася по гражданския иск и когато признае, че подсъдимият е невинен, наказателната отговорност е погасена или подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна отговорност.
Срок за излагане на мотивите на присъдата
Забележка към параграф Практика по алинеи
308. (1) Мотивите могат да бъдат изготвени и след обявяване на присъдата, но не по-късно от петнадесет дни.

(2) По дела, които представляват фактическа или правна сложност, мотивите могат да бъдат изготвени и след обявяването на присъдата, но не по-късно от тридесет дни.
Произнасяне по мярката за неотклонение и по мярката за обезпечаване на гражданския иск, на глобата и на конфискацията
Забележка към параграф Практика по алинеи
309. (1) След постановяване на присъдата съдът се произнася и по мярката за неотклонение.

(2) Когато подсъдимият е освободен от наказателна отговорност, осъден е условно, осъден е на наказание, по-леко от лишаване от свобода, или е оправдан, мярката за неотклонение се отменя или се заменя с най-леката, предвидена в закона. В този случай задържаният подсъдим се освобождава още в съдебната зала.

(3) Когато подсъдимият е оправдан, съдът се произнася и по мярката за обезпечаване на гражданския иск, на глобата и на конфискацията.

(4) Определението по ал. 2 и 3 подлежи на обжалване и протестиране по реда на глава двадесет и втора.
Подписване и обявяване на присъдата
Забележка към параграф Практика по алинеи
310. (1) Присъдата се обявява от председателя незабавно, след като е подписана от всички членове на състава на съда.

(2) Когато изготвянето на мотивите е отложено, председателят обявява само диспозитива, подписан от всички членове на състава на съда. Подписването на мотивите от съдебните заседатели е задължително, когато присъдата е подписана при особено мнение.

(3) Особеното мнение се отбелязва при подписване на присъдата, съответно на диспозитива, и се излага в писмена форма в срока по 308.

(4) Когато е наложено наказание лишаване от свобода на гражданин на друга държава, с която Република България има договор за трансфер на осъдени лица, съдът уведомява осъдения за възможността да поиска да изтърпи наложеното му наказание в държавата, чийто гражданин е.
Раздел VII

Протокол за съдебното заседание
Съдържание на протокола
Забележка към параграф Практика по алинеи
311. (1) В протокола за съдебното заседание, освен данните по 129, ал. 1, се посочват:

1. неявилите се лица и причините за неявяването;

2. данни за личността на подсъдимия; датата, на която му е връчен препис от обвинителния акт или от тъжбата с разпореждането;

3. обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите и отговорите на вещите лица;

4. всички разпореждания на председателя и определения на съда;

5. прочетените документи и протоколи, както и използваните кинозаписи, звукозаписи или видеозаписи;

6. кратко съдържание на съдебните прения и на последната дума на подсъдимия;

7. обявяването на присъдата по съответния ред и разясненията на председателя относно реда и срока за нейното обжалване.

(2) Протоколът за съдебното заседание се подписва от председателя и от съдебния секретар.

(3) Съдът може да разпореди изготвянето и на звукозапис и видеозапис на съдебното заседание при спазване разпоредбите на 237 - 239.
Поправки и допълнения в протокола
Забележка към параграф Практика по алинеи
312. (1) Страните имат право в тридневен срок от датата на изготвянето на протокола да направят писмени искания за поправки и допълнения.

(2) Исканията се разглеждат от председателя, а при отказ на председателя да ги уважи - от състава на съда в закрито заседание.
28. Въззивно производство.

29. Касационно производство.

Няма коментари:

Публикуване на коментар