понеделник, 1 март 2010 г.

Други облигационни сделки

10. Други облигационни сделки:
видове
б) характеристики.

11. Непозволено увреждане:
а) обща характеристика и отграничения
б) фактически състав на деликта
в) отговорност за вреди,причинени от другиго
г) отговорност за вреди,причинени от вещи.
47. Непозволено увреждане. /Обща хар-ка; ограничения. Фкт.със-в на генералния деликт. Отговорност за вреди, причинени от другиго. Отговорност за вреди, причинени от вещи. Отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани/.
Вредата е неблагоприятна последица за кредитора от неизпълнение на поетото спрямо него задължение, респ.за всяко лице от неизпълнението на общото задължение да не се причинява никому вреда.
Видове: 1. Морална /неимуществена/ - не засягат имуществото, а накърняват лични, научни, естетически или морални интереси. Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост /чл.52/. 2. Материални /имуществени/ - засягат матер.интереси, имуществото. Размер: разликата м/у имотното състояние на кредитора след неИ и имотното състояние, което би имал при изпълнено задължение. Имуществената вреда включва: претърпените загуби – това, с което кредиторът обеднява; пропуснати ползи – това, с което би се обогатил при точно изпълнение /установява се с обективна прогноза/. И в двата случая се изисква причинна връзка с неИ. Ако неИ освен вреда е донесло някаква облага на кредитора, тя трябва да се приспадне от вредата – при наличието на причинна връзка м/у неИ и ползата.
Отговорността за вреди е вторично задължение – тя възниква вследствие неИ на едно първично задължение. Нейните функции са: компенсаторна /по отношение на увредения/ и санкционна /по отношение на виновния причинител/. Според произхода на неизпълнения дълг вредите могат да бъдат: Договорна – дългът произтича от ОПО; Извъндоговорна /деликтна/ - при непозволено увреждане – дългът произтича направо от закона, това е общото задължение да не се вреди другиму /чл. 45/. И двете целят да компенсират вредата, която увреденият е понесъл, но делктно отговорният дължи всички преки и непосредствени вреди, докато при договорната отг.има степенуване съобразно с вината – при небрежност се отг.само за вреди, които са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението /чл. 82/. При догов.отгов.може да се уговори по-малка грижа, докато при деликтната е невъзможно предварително да се уговори неотговорност при небрежност – отн.към деликтната отгов. е по-строго.
Предпоставки за настъпване: вреда; противоправно поведение /неИ/; вина на длъжника /презумира се/; причинна връзка м/у неИ и вреда.
Гражданската отговорност /ГО/ - в чл.82 ЗЗД са установени определени граници за отговорност на причинителя на вредата: “Обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Ако длъжникът е бил недобросъвестен, той отговаря за всички преки и непосредствени вреди”. Следователно ограниченията са 2: 1. Отговаря се само за преките вреди. Пряка е тази вреда, която е обективно и закономерно следствие на неизпълнението. Отговорност не възниква за косвената вреда – тази, която е случайно следствие. Това е максималната граница на всяка ГО /и договорна и деликна/. Тя не зависи и от формата на вината. 2. Отговаря се само за вредите, които са били предвидими при пораждане на задължението. Предвидима е онази вреда, която човек с нормален разум би трябвало да си представи като вероятна последица на определено поведение. Второто ограничение важи само за добросъвестния длъжник – при небрежност. При умисъл то не важи – недобросъвестният длъжник отговаря и за непредвидимите вреди.
Деликтна отговорност – ФС има 5 елемента: поведение на ФЛ /действие или бездействие/; това поведение да бъде противоправно; лицето да е действало виновно /с някои изключения/; да е настъпила вреда; причинна връзка м/у деянието и вредата. Това е извъндоговорна отговорност, тъй като неизпълненият дълг не произтича от облигационно отношение м/у страните, те не са предварително обвързани. Нарушено е общото задължение да не се вреди другиму, което произтича непосредствено от закона /чл. 45/. Отговорността обхваща всички преки и непосредствени вреди , включително и непредвидимите, за разлига от договорната отговорност. Погасителната давност започва да тече от извършването на деянието, а ако деецът не е открит – от откриването му. При неизбежна отбрана не се отговаря за вреди, но при крайна необходимост – да. Страни: увредител /делинквент/ и увреден.
Обезщетения при вреда – 1. При деликтната отговорност – чл. 51, ал.2 “Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали”. /но не отпада напълно!/. 2. При договорната отговорност – чл. 83, ал.1 “Ако неизпълнението се дължи на обстоятелства, за които кредиторът е отговорен, съдът може да намали обезщетението или да освободи длъжникът от отговорност”. 3. При последващи вина на пострадалия – чл. 83, ал.2 “Длъжникът не дължи обезщетение за вредите, които кредиторът би могъл да избегне, като положи грижи на добър стопанин” – т.е. да вземе мерки за ограничаване на вредите при настъпването им.
Поправяне на вредите – чрез премахване на неблагоприятните последици, които кредиторът е претърпял вследствие на неИ. Това може да стане по два начина: 1. парично /еквивалентно/ обезщетяване – по стойността на дължимата престация към момента на възникване на вредата /не просто пазарната, но и субективната стойност за увредения/; 2. натурално: - да възстанови нещата в състоянието преди неИ /главно при непозволеното увреждане – чрез тълкуване на чл. 79, ал.2: може да предложи първоначално дължимото/; - да създаде състоянието, което би съществувало при изпълнение /при дог.отгов.- принудително изпълнение – чл. 79, ал.1/. Натуралното поправяне се предпочита – ако длъжникът предложи най-напред изпълнение, кредиторът не може да откаже, освен ако вече е загубил интерес /чл. 79, ал.2/. При парични задължения изпълнението е винаги възможно /вещта не погива/; кредиторът винаги има право на законната лихва от деня на забавата /чл. 86/; за действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обецзщетение съобразно общите правила /чл. 86/.
Отговорност за вреди, причинени от другиго – 1. От лица, неспособни да разбират и ръководят постъпките си /чл. 47/: неспособният не отговаря, освен ако сам виновно е причинил неспесебността си /напр: напил се/; отговаря лицето, задължено да упражнява надзор над него, освен ако не е било в състояние да предотврати вредите. 2. От непълнолетни деца /чл. 48/ - същото е, когато децата живеят при тях. 3. От лице, на което е възложена работа, по повод изпълнението на работата /чл. 49/. Фактически състав – възложена е работа на лице /независимо с какъв договор/; при или по повод изпълнението на тази работа работникът осъществява състава на непозвол.увреждане /5 елемента – общо стават 7 елемента/. Отговорността е солидарна: на работника и работодателя. Отговорността на работодателя е обективна, не се търси вина /тя има ганционно-обезпечителна функция/. Ако плати, работодателят има регресен иск срещу работника.
Отговорност за вреди, причинени от вещи /по чл. 50/ - от вътрешните свойства на вещта, а не чрез действия на лицето; отговорността е обективна, не се търси вина; отговарят солидарно собственикът на вещта и лицето, под чийто надзор се намира; това важи и за животни. Отговаря се за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. При съпричиняване от страна на увредения, обезщетението може да се намали. Ако увреждането е причинено от няколко лица, тяхната отговорност е солидарна. Лицето, което отговаря за вреди, пичинени от другиго има регресен иск срещу него за това, което е платил.
12. Неоснователно обогатяване:
понятие и видове фактически състави
б) понятието „основание” при неоснователното обогатяване
в) връщане на даденото без основание, при отпаднало и при несъществуващо основание
г) общ състав на неоснователното обогатяване (л.59 ЗЗД).
48. Неоснователно обогатяване /Понятие и видове ФС. Понятието “основание” при неосноват.обог. Връщане на даденото без основание, при отпаднало и несъществено основание. Общ състав на неосн.обог. /чл. 59//
Неоснователно обогатяване /чл. 55-59/ е един от източниците на ОПО “Който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне”.
“Основание” – тук трябва да се разбира не в смисъла “кауза” /непоср.цел/, а в смисъл “валидно правоотношение”. Когато нещо е дадено и е получено от друг, без това да произтича от валидно ПО – основание няма и трябва да се реституира. При нищожен договор – няма основание, при унищожен – отпаднало основание. При отлагателно или прекратително условие – неосъществено основание. Грешка в субекта /плаща на друг/ - няма основание.
Не може да иска връщане онзи, който съзнателно е изпълнил един свой нравствен дълг. Който поради грешка е изпълнил чуждо задължение, може да иска връщане от кредитора, освен ако последният се е лишил добросъвестно от документа или от обезпечението на задължението. В последния случай този, който е изпълнил задължението, встъпва в правата на кредитора. Ако се дължи връщане на определена вещ, важен е моментът на поканването да я върне. Защото: той дължи плодовете от този момент; ако след поканата вещта погине, или той я отчужди или изразходва, след като е узнал, че я държи без основание /недобросъвестен/ - дължи действителната й стойност или получената цена за нея, когато последната е по-висока; ако това стане преди поканата – той дължи само онова, от което се е възползвал с изключение на плодовете. Когато се дължи връщане от недееспособен, от него може да се иска само това, което е отишло в негова полза.
Неоснователно обогатяване по чл. 59 от ЗЗД – “Вън от горните случаи всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Това правило възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити”. Предпоставки: Лице, което е обедняло и няма друг законен способ да търси това, с което е обедняло /следователно отговорността е субсидиарна/; Да има обедняване – намаление на имуществото или пропуск да се увеличи; Друго лице се е обогатило /увеличило имущ.си или спестило разходи/; Връзка м/у обедняването и обогатяването /може да не е причинна/; Да липсва основание /при дарението има основание/. Може да се иска връщане до размера на обедняването.
13. Обезпечения на вземанията - характеристика
б) видове
в) правна уредба.
Лични обезпечения: 1) поръчителство; 2) солидарност (и по чл. 102); 3) банкова гаранция; 4) акредитив (когато банката уговаря, че отговаря наред с длъжника, а не го замества). писмена форма Встъпване в дълг по чл. 101 ЗЗД Авал (менителнично поръчителство) – чл. 483 – 485 ЗЗД.
Особени залози ОЗ не е реален (най-важно особеност), т.е няма предаване на имущество, защото предмет на ОЗ могат да са не само вещи. Договорът е консенсуален. Преимуществата на това са, че залогодателят може да използва в своята стопанска дейност заложеното имущество. От друга страна заложният кредитор се освобождава от необходимостта да се грижи за запазването на залога. Това не означава, че ОЗ няма недостатъци: залогодателят може да обезцени вещта или да я прехвърли, т.е. обезпечението не е така сигурно както при реалния залог, но този залог в много по-голяма степен отговаря на нуждите на съвременния оборот. не е реален, но е формален – писмената форма е за действителностВписването се извършва в Централен регистър за ОЗ, но има залози, които не се вписват там, когато за съответното имущество по принцип се води друг регистър (безналични ЦК – в Централния депозитар; безналични ДЦК в специален регистър; дялове от ТД и търговски предприятия – продажбата им се вписва в Търговския регистър и залогът се вписва там
Терминът "ипотека" има няколко значения: 1) особено право на кредитора да се удовлетвори от цената на недвижим имот по предпочитание; 2) юридически факт, който поражда това право; 3) правен институт.
Законната ипотека чл. 168 се учредява едностранно, но за разлика от едностранната ипотека, която се учредява от собственика на имота, при законната ипотека учредяването става не по искане на собственика, а на кредитора. Правото на законна ипотека е предоставено на някои видове кредитори за някои видове вземания.
Законната ипотека възниква след проявлението на някакъв ЮФ, който е определен нормативно и след представяне на молба на кредитора, придружена с правното основание (документ, който установява осъществяването на такъв ЮФ). Следователно, макар че тя е законна ипотека, все пак е необходимо и изявление на кредитора, но няма договор. Законната ипотека няма да възникне, ако кредиторът не подаде тази молба.

32. Реални обезпечения. /Залог в ГП. Залог в ТП. Особени залози. Ипотека – понятие и видове. Договорна ипотека; специализация; сключване; форма; вписване. Законна ипотека./
Обезпеченията са средства за гарантиране изпълнението на задълженията. Видево: Лични – друго лице гарантира със своето имущество изпълнението: пасивна солидарност; поръчителство. Реални /вещни/ - една вещ или имуществено право се отрежда като ганарция за изпълнението на дърга. Към тях спадат залог и ипотека.
Залог /чл. 156-165/ - може да бъде в/у вещ и в/у права. Залог в/у вещ – заложното право е право на кредитора да се удовлетвори но предпочитание от цената на заложената вещ – това е особено обезпечение, свръх общото по чл. 133. Заложното право е несамостоятелно, акцесорно, добавъчно право – то не може да възникне без вземане и следва съдбата на главното задължение. Залогът е неделим – при намаляване на дълга не може да се иска връщане на част от далога.
Видове – според учредяването: законен – възниква по разпореждане на закона; Договорен залог – съглашение, по силата на което залогодателят /длъжник или ТЛ/ дава една движима вещ на залогоприемателя /кредитор/, от стойността на която той може да се удовлетвори по предпочитание. Страни са залогоприемателя /кредитор/ и залогодателя /обикновено е собственик, може да е длъжникът, но може и ТЛ/. Залогоприемателят може и да не държи вещта, а ТЛ /залогодържател/. Договорът е обезпечителен, акцесорен, неформален /по чл. 156 ал.2: ако обезпеченото вземане е над 5 000 лв. За да се противопостави на ТЛ – писмено с достоверна дата и означение на вещите и вземането/, реален /предаването на вещта има конститутивно и оповестително действие, освен това дава възможност на кредитора ефективно да се удовлетвори – не може да се укрие вещта/. Предмет – всички движими вещи, които имат самостоятелно съществуване, имуществена стойност и не е забранено. Може и несобствена вещ, ако залогоприемателят е добросъвестен /по аналогия с чл. 78 ЗС/. Залогодателят, който не е длъжник има правно положение на поръчител, но отговаря реално – само с вещта, а не с цялото си имущество. Той също може да прихваща, да възразява, да се суброгира.
Съдържание на заложното право – Права на залогоприемателя: да държи вещта /има защита – искове по ЗС/; да се удовлетвори по предпочитание при съответните предпоставки. Задължения – да се грижи за вещта като добър стопанин; дължи плодовете; да върне вещта при погасяване на дълга. Той не може да си служи с вещта, освен ако му е позволено.
Залог в/у вземания – чл. 162 – този залог прилича на цесията, но е частична цесия. Предмет – не вещи, а права /вземания/ - всички, освен непрехвърлимите /като при цесията/. Сключване – договорът е неформален, сключва се със съгласие. Съобщава се на заложния длъжник /чийто кредитор е заложил вземането си/ с писмен документ. Съобщаването е необходимо за да има действие спрямо заложителя и да може да се противопостави на ТЛ /както при цесията – чл. 99 ал.4/. ако вземането е над 5 000 лв, договорът за залог трябва да е в писмена форма с достоверна дата с означение на заложеното и обезпеченото вземане – за да може да се противопостави на ТЛ /чл. 162/. Съобщаването играе ролята на запор у заложния длъжник в полза на залогоприемателя и замества «предаването», необходимо при залагането на вещи. Все пак то не е условие за действителност.
Търговски залог - чл. 310. Особеността е, че главното вземане е породено от търговска сделка. Иначе търговският залог е реален и се урежда по общите правила на ЗЗД. Особеност представлява т. 2 на ал. 1: при залог на ценна книга на заповед - чрез джиро за обезпечение и предаването й на кредитора – в тази хипотеза и джирото има реален характер. Заложният кредитор също се удовлетворява по общия съдебен ред.
Поименните ЦК също могат да бъдат предмет на търговски залог, като те следва да се залагат със сключване на договор за залог и предаване на ЦК на кредитора. Предмет на залога на ЦК са правата, които се материализират по тях. При залагането на поименни акции, предмет на залога на акции не са права, а самата акция, която има стойност на пазара на ЦК.
Търговският залог може да бъде: договорен и законен, който пък бива: при договора за превоз, публичен склад, комисионен договор, спедиционен договор.
Законен залог обезпечава всички вземания освен ако няма ограничения (ограничения има само при арендния договор). За да съществува законен залог в търговското право трябва да се осъществява фактическа власт върху вещите, т.е. залогът има реален характер, който се основава на разместване на фактическата власт (при арендата законният залог няма реален характер).
С прехвърляне на обезпеченото вземане залогът се смята прехвърлен, когато бъде предаден неговият предмет, освен ако прехвърлящият не се е съгласил да го държи като друго лице по смисъла на ал. 1, т. 1.
Търговски реален залог, при който заложният кредитор може да се удовлетвори извънсъдебно. При няколко предпоставки: Договорът за залог е сключен писмено, с достоверна дата. Страните да са се споразумели, ако длъжникът изпадне в забава, кредиторът да се удовлетвори от залога без съдебна намеса. Предметът на залога да има пазарна или борсова цена.
Ако тези условия са налице кредиторът има право сам да продаде заложената вещ или ценна книга, без да иска разрешение от съда. Кредитора може да се удовлетвори извънсъдебно.
Залог на бързоразваляща се вещ - кредиторът може да продаде вещта без съдебна намеса. Предпоставки за това са: Предметът на заложното право да подлежи на бърза развала. Да има пазарна или борсова цена. Това е реален залог, не е необходимо договорът да има писмена форма и достоверна дата и не е необходимо залогодателят да се съгласи кредиторът да продаде вещта. Кредиторът не може да се удовлетвори извънсъдебно, а може само да продаде вещта. Той е длъжен да вложи цената в банка и да уведоми залогодателя. От момента на влагането на получената сума в банката, заложният кредитор придобива заложно право върху това вземане.
Залог, при който кредиторът има право да събира плодовете (длъжен е, защото упражнява фактическата власт) и да се удовлетвори за сметка на своето вземане, ако това се уговори. Ако задължението и плодовете не са еднородни, следва да се уговори по каква стойност да стане прихващането.
Особени залози – това са залози без предаване на заложеното имущество. Договорът се сключва в писмена форма. Залогодателят трябва да е търговец или лице по чл. 2 от ТЗ. Могат да се залагат много неща вкл. и дружествени дялове, дори търг.предприятие. Вписват се в регистър, за да могат да се противопоставят на трети лица. Вписването има действие 5 г., но може да бъде продължено преди изтичането им (при вписване след това се губи редът). Уредено е изпълнително производство в/у заложеното имущество.
Задължения на залогодателя: 1) Да се грижи за запазване на заложената вещ (като при ипотека) с грижата на добрия търговец - кредиторът се интересува от състоянието й. 2) Да застрахова заложената вещ за своя сметка. 3) Да уведомява кредитора за всички повреди и посегателства върху заложената вещ.
Действие по отношение на третите лица: 1) Вписването има действие спрямо третите лица - залогът не може да се противопостави, ако не е вписан. Меродавен критерий е вписването. 2) Залогът следва вещта (но с възможност за трансформация).
Изпълнение върху заложеното имущество - Към изпълнение се пристъпва, когато задължението не е изпълнено на падежа. Не е необходимо да са налице предпоставките за извънсъдебно удовлетворяване при обикновения търговски залог - тук има писмена форма, достоверната дата е от вписването, законът предвижда тази възможност (само няма изискване за пазарна или борсова стойност). Кредиторът има право да вземе мерки за запазване на заложеното имущество - да встъпи във фактическата власт. При липса на съдействие на залогодателя може да търси съдействие от съдий-изпълнител - с негова помощ въз оснава на извлечение от ЦРОЗ може да иска предаване. Залогодателят има известна защита срещу действията на съдия-изпълнителя.
Ипотека – /чл. 149-182 ЗЗД, ЗБ, ЗБНБ/ право, по силата на което кредиторът може да се удовлетвори по предпочитание от стойността на един недвиж.имот при изпълнението, независимо в чия собственост е имотът. Характеристика: обезпечително право; акцесорно; право в/у недвиж.имот /или морски кораб/; според Кожухаров то е вещно право – свързано е с вещта и е необходима нот.форма, а според П.Попов – потестативно право – няма белезите на вещно, а само може чрез волеизявление по съд.ред да се променя нещо. Видове: Договорна – договор м/у собственика на имота и кредитора на гл.дълг. Условия за валидност – дееспособност; собственост; нот.форма; вписване; съдържание на определени данни в нотар.акт /кредитор, имот, собственик, вземане, падеж/; специализация /конкретизация на имота и вземането/. Законна – по силата на закона като изключителна облага за определена категория кредитори /чл. 168 ЗЗД/ - два случая: в полза на отчудителя на недвиж.имот за обезпечение на вземанията му по договора; в полза на съделителя, комуто се дължи допълване на дела /напр: при наследяване/. Условията за валидност са същите, както за договорната ипотека. Разликата е, че законът е дал право ипотеката да се учреди с едностарнно волеизявление /а не по съгласие/ и вписването става по молба на кредитора /а не служебно от нотариуса/.
Вписването има конститутивно и оповестително действие; дава реда на ипотеките, а също така и доказателствено действие. Процедура – при договорната ипотека се вписва служебно от нотариуса; при законната ипотека – по молба на кредитора /да съдържа всички необходими данни, да приложи документа, който му дава правото/. Вписването действа 10 г., трябва да се поднови преди изтичането на този срок – по молба на кредитора + препис от договора или болбата за учредяване на ипотеката. Отбелязвания – по молба на заинтересования – при смяна на кредитора, на длъжника, присъединяване и др. Заличаване на вписването – то погасява ипотеката, отбелязва се в/у вписания договор или молба. Може да стане доброволно /по волята на кредитора/; съдебно /въз основа на съд.решение – когато кредиторът неоснователно отказва да се съгласи със заличаването/; по искане на купувача при публична продан /тя заличава всички ипотеки/.
Съдържание на ипотечното право – 1. Право да не допуска влошване на имота: иск за щети по чл. 45 в случай на неплатежоспособност на длъжника срещу всяко ТЛ; срещу ТЛ – собственик на имота – само за вредите от груба небрежност; срещу самия длъжник-собственик – за всички вреди, може да сметне вземането си за изискуемо. 2. Право на предпочтително удовлетворение – независимо в чия собственост е имотът – само чрез публична продан, неделимо.
Иск за изпълнение /за изпълнителен лист/ + ипотечен иск /за предпочтително удовлетворяване/ - и двата срещу длъжника.

Общи разпоредби, отнасящи се до ипотеката и до залога (чл.149 –155 ЗЗД); 2) Специални разпоредби само за залога (чл.156 –165 ЗЗД); чл.180 -182 ЗЗД (съдебен залог); чл. 357 ТЗ (заложно право на комисионера и спедитора); чл. 375 ТЗ (залог на превозвача); Закон за особените залози от 1996 г.; 3) Общи правила на ЧП, доколкото залогът е договор или друг ЮФ, от който възниква заложното правоотношение.
2. Понятие. Залогът е второто вещно обезпечение, което представлява един особен вид привилегия. Залогът и ипотеката са реални обезпечения и помагат на кредитора да изключи конкуренцията на другите кредитори при реализирането на свое право. Залогът е реално обезпечение, защото се разпростира върху едно конкретно право на длъжника или трето лице, което не е непременно вещно право, защото съществуват и т.нар. “особени залози”. Залогът е обезпечение на изпълнението на едно задължение с движима вещ, от чиято цена кредиторът по главния дълг може по предпочитание да се удовлетвори при неизпълнение. Терминът "залог" има няколко значения: 1) ЮФ, най-често договор, от който възниква заложното правоотношение, 2) заложно право на кредитора, 3) предмет на правото на залог.
под пазарната им цена.
5.2. Според това дали залогът съдържа достатъчно голям брой особености, които го отграничават от обикновения залог, уреден с общите разпоредби на чл.149 –165 ЗЗД 1) обикновен; 2) особен залог.
5.3. В зависимост от предмета на залога: 1) върху вещи; 2) върху вземания; 3) върху ценни книги.
5.4. В зависимост от това, дали вземането, което се обезпечава със залогаq произтича от търговска сделка или не: 1) граждански; 2) търговски.
6. Същност на заложното право. 6.1. Заложното право е обезпечително право на кредитора, то гарантира дълга му освен с имуществото на длъжника, но и с точно определена (заложената) вещ.
6.2. Заложното право е акцесорно право, което има няколко последици:
1) Заложното право може да възникне, само ако има налице действителен главен дълг (главно правоотношение – conditio juris), т.е. ако не възникне главното право, не възниква и заложното
2) Залогодателят не губи фактическата власт върху вещта, предмет на залога, следователно особеният залог няма реален характер. Затова е допустимо да се залагат стоки и материали в обработка или в оборот, т.е. залог на стоки и материали в обработка, при което заложените вещи могат да се преработват от залогодателя, той може и да ги продава, но в такъв случай трябва или със сумата, която е получил да погаси част от дълга или залогът следва новата вещ.
ЗОЗ, Залог на търговско предприятие. Търговското предприятие е съвкупността от всички права, задължения и фактически отношения на един търговец. Търговското предприятие може да се продава и да се залага. с договора за залог залогодателят предава на залогоприемателя една вещ, която служи като обезпечение на едно вземане на залогоприемателя-кредитор. Залогодателят може да учреди залог, за да гарантира не само свое вземане, но и чуждо реален договор
14. Право на собственост: съдържание
б) способи за придобиване на собствеността
в) пространствени измерения.
/ВП/ 17. Право на собственост. /Същност и видове; ограничения на собствеността. Интелектуална собственост. Собственост на чуждестранни лица. Способи за придобиване на собствеността./
Легално определение на ПС в действащото ни законодателство няма. Според някои автори ПС е отношение на правния субект към вещта: “С е пълна власт в/у вещта”. Други я възприемат като отношение м/у правни субекти: “С е право, по силата на което едно лице може да иска от всички останали лица да се въздържат от каквито и да е действия в/у една вещ”, подчертава се абсолютния хар-р на правото на собственост. Трети съчетават двата подхода: ПС е “призната и гарантирана от закона власт на едно лице по отношение на определена вещ и възможност да иска от други лица да се въздържта от въздействия спрямо нея”. ПС е абсолютно право и действа по отношение на всички. ПС е най-широкото по съдържание “пълно” вещно право – съдържа 3 правомощия: владение – упражняване на факт.власт в/у вещта, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя; ползване – възможност да се извличат полезните свойства на вещта, без да се засяга самата тя, нейната субстанция; разпореждане – 2 вида: фактическо – консумиране на нейното съдържание или унищожаване на вещта /най-често при потребими вещи/; правно – определяне на юридическата съдба на вещта чрез правни сделки.
Видове ПС – публична и частна. Държавата и общините могат да имат и публична, и частна С, а другите субекти – само частна. Публичната С е извън гражданския оборот.
Способи за придобиване на ПС – Първични /оригинерни/ - вещното право не е производно от вещното П на друго лице; няма праводаване и правоприемство; Производни /деривативни/ Правото произтича от правото на другщо лице, има праводаване и правоприемство, транслация.
Ограничения на ПС – въпреки, че се хар-ра като пълна власт в/у вещ, С търпи определени ограничения. Те са две основни групи: 1. Ограничения по силата на закона. а/. Свързани със застрояването – наложени са от З-н за устройство на територията /ЗУТ/, устройствените схеми и устройствените планове – общи и подробни. С подробните планове се определят начинът, характерът, линиите на застрояване, разстоянията и др. изисквания от градоустройствен хар-р.; б/ чл. 50 ЗС въвежда обща забрана за извършване на действия, които създават пречки за използване на съседния имот по-големи от обикновените, като в чл. 52 конкретно се забрянява да се садят дървета в близост до съседния имот на разстояние по-малко от 3 м. за високите, 1,5 м за средните и 1 м. за ниските дървета.; в/ чл. 51 ЗС “когато за извършването на работи ведин недвиж.имот е необходимо да се влезе в друг имот собственикът на този имот е длъжен да даде достъп за това”. ЗУТ предвижда няколко хипотези, когато може със заповед на кмета да се прокара временен път през чужд имот /чл.190/, да се установи временно право на преминаване през чужд имот /192/, да се прокарват отклонения от мрежи, канали и други съоръжения /193/, да се премахнат негодни или застрашаващи сигурността строежи /195/. Законът за енергетиката дава право на компетентните длъжн.лица да преминават през чужди имоти във връзка с експлоатацията на енергийните обекти и контрола в/у тях.; г/ ограничения за замите от горския фонд по Закона за горите – по отношение на сечта, забрана за ограждане и за промяна на предназначението и др.; д/ ограничения с екологичен хар-р: да не уврежда почвата, да спазва санитарно-хигиенните, противопожарните и екологични норми; е/ ограничения по З-н за пачметниците на културата и музеите и др.
2. Договорно създавани ограничения – когато собственикът е учредил суперфиция /право на строеж/, право на ползване или сервитут в полза на друго лице.
Интелектуалната собственост не е предмет на вещното право. Към нея се отнасят права, които приличат на вещните по абсолютния си характер, но се различават от тях по своя обект – това са авторските права в/у произведения на изкуството, литературата и науката, правата в/у изобретения, търг.марки, промишлени образци и др. Уредбата е в Закона за авторското право и сродните му права, З-н за патентите, м/унар.правни актове, а в НК са предвидени наказващи текстове за престъпления, свързани с интелектуалната собственост.
Способите за придобиване на собств-та биват два големи дяла - първични и производни придобивни способи. Характерно за първичните е липсата на праводател. При тях собственика придобива правата въз основа на осъществения фактически състав. Първични придобивни способи са придобиване на плодове от добросъвестен владелец /чл. 70 от ЗС/, придобиване по приращение /чл. 92 от ЗС/, отчуждаване на недвижим имот в полза на държавата; придобивна давност, отнемане в полза на държавата по реда на чл. 242, ал. 7 от НК. Разпоредбата на чл. 242, ал. 7 от НК предвижда, че предметът на контрабандата се отнема в полза на държавата, независимо чия собственост е. За да стане държавата собственик на отнетата вещ е достатъчно да се изпълни състава на чл. 242, ал. 7 от НК. Подобна е хипотезата и в ал. 7 - отнемане в полза на държавата на превозното или преносно средство, послужило за пренасяне на стоката, предмет на контрабанда. И в двата случая липсва праводаване. Отчуждаване по чл. 64 от ЗТСУ, в него е предвидено, че държавата придобива отчуждените недвижими имоти, свободни от всякакви тежести. Елиминира се елемента праводаване.
Придобиване по давност е уредено в ЗС. Това е неформален способ. Предвидена е в закона разпоредба, даваща възможност на придобилото права лице да се снабди с нотариален акт за собственост. Чл. 92 от ЗС гласи - собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго.
При производни придобивни способи е налице праводаване. Никой не може да прехвърли повече права, отколкото съществуват. Тези способи се делят на транслативна субцесия /която се прехвърля цялото право/ и правоучредителна субцесия /когато се прехвърля част от съществуващото право/. Типичен пример за правоучредителната субцесия е учредяването на ограничени вещни права. Самото правоприемство се дели на универсално /чрез него се придобива имущество, т.е. съвкупност от права и задължения или идеална част от него/ - например наследяване по закон и частно правоприемство /когато се придобива реално определена вещ/ например наследяване по закон.
Придобиване по давност. Фактическият състав на придобиването по давност включва два елемента - владението и давностен срок. По отношение на давностния срок придобивната давност се приближава много до погасителната давност. Но различията са повече от допирните точки. При погасителната давност се погасяват субективни права - притезания и правото на иск за защитата им. Придобивната давност е първичен способ за придобиване на вещни права.
Видовете придобивна давност са: в зависимостс от това какъв вид вещни права се придобиват /пр-р право на собственост/; според характера на вещите /движими и недвижими/. Срокът за придобиване на движими вещи по давност е 5 години, на на недвижими имоти 10 години.
Най-важното практическо деление на давността се основава на владението. Ако то е добросъвестно правото на собственост върху недвижими имоти се придобива за 5 години. При обикновено владение правото на собственост се придобива за 10 години.
Давностният срок на придобивната давност може да бъде спиран и прекъсван. Спирането е настъпване на такъв юридически факт, след който изтичането на срока се счита за обявено неоправдано. Изтеклият до този момент срок се зачита. Основанията са същите като за вадностния срок при погасителната давност. Прекъснаве на давностния срок е настъпване на юридически факт, който води до заличаване на изтеклия до този момент давностен срок и спира неговото изтичане за в бъдеще. Основанията за спиране и прекъсване на давностния срок са посочени в ЗЗД.
По силата начл. 81 от ЗС давността се прекъсва, когато владението се изгуби за период по-дълъг от 6 месеца. Предявяване на иск, това следва да бъде вещен иск с който се защитава правото на собственост. Ако искът бъде отхвърлен давността не се счита прекъсната. Предявяване на владелчески искове също не води до прекъсване. Само онези искове с които се защитава правото на собственост водят до прекъсване. За да се установи продължителността на владението в ЗС е установена презумпцията, че който докаже, че е владял и в промеждутъка, ако не се докаже противното. Владелецът може да присъедини към своето владение и владението на праводателя си. От значение е характера на владението на праводателя, ако е добросъвестен, добросъвестно е и на правоприемника. Недебросъвестното продължава да бъде такова, дори приемника да е добросъвестен.
Забрани за прилагането на придобивния способ са: 1/ Който придобие владението на движима вещ, чрез престъпление не може да придобие собствеността й по давностс. 2/ не може да се придобие по давност вещ, която е публична, държавна или общинска собственост.
Придобиване по чл. 78 от ЗС. Фактическият състав на придобиването по чл. 78 от ЗС, включва няколко елемента: - спецификата на обекта на придобиването. Това може да бъде движ.вещ или ценна книга на приносителя /онези, при които правото не е конкретизирано в полза на определено лице/; - придобиването на движима вещ или ценната книга, следва да се осъществи на правно основание. Законът има предвид производен придобивен способ, при който следва да се спазват установените изисквания; - придобиването трябва да стане от несобственик. Ако праводателят беше собственик, прехвърлянето на правата щеше да се установи съобразно правилата за договорите; - добросъвестността на преобритателя, т.е. следва да е налице незнание, че праводателят не е собственик; - изисква се придобиването да е станало възмездно, това е и разликата между придобиването по чл. 78 от ЗС и добросъвестното владение по чл. 70, ал. 1 от ЗС. Именно възмездният характер дава основание придобиването да се осъществи веднага, без да е необходимо изтичане на давностен срок.
От кръга на обектите, които магат да се придобиват по този начин, в чл. 78 от ЗС са изключени тези, за чието придобиване не се изисква нот.акт или нот.заверка на подписите.
Същност на придобиването - два способа: 1/ Става дума за момент на давност, тъй като придобиването е от добросъвестно лице и е възмездно, поради което не е необходимо преобретателят да осъществява фактическа власт в продължителен период от време. 2/ Това не е придобиване по давност, а сомостоятелен придобивен способ, който се осъществява законно, касае се за първично придобиване, без да бъдат установени специфичните правила за давността.
Придобиване по приращение. Преработване и присъединяване. Приращението е първичен способ за придобиване право на собственост. В ЗС се разглежда два вида приращения:
- Класическа формулировка и е свързана с правото на собственосст върху земята. Законът разпорежда, че собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго. В правната литература няма единомислие относно характера на приращенията. Една група автори смятат, че се касае за първичен придобивен способ. Друга група автори приемат, че чл. 92 от ЗС не урежда придобивен способ, а установява една оборима презумпция създадена за да улеснява собственика при доказването. Достатъчно е собственика да установи само правото на собственост върху земята.
- В чл. 92 от ЗС установява, че добросъвестния владелец е собственик на плодовете от вещта, следователно и без да е собственик на терена добросъвестния владелец става собственик на най-съществената част - плодовете. В други случаи ЗС допуска учредяване на ограничени вещни права, които елиминират действието на чл. 92 от ЗС. Всичко с което се увеличава стойността на имота принадлежи на собственика на земята, ако не е уговорено друго. Може да бъде учредено право на ползване или право на строеж. Тогава приращението няма да се разпростре върху прикрепените към земята вещи. Но ако тяхното прикрепване излезе извън рамките на учреденото право, онова което е извършено извън уговореното отново попада под действието на приращението по чл. 92 от ЗС, като разбира се собственикът на земята ще дължи обезщетение на носителя на вещни права. Такива се дължи и когато построеното, засаденото извън вещните права върху чужда вещ не може да се обособи за самостоятелно ползване. Чл. 93 от ЗС гласи - “добивът от вещта, като плодове, прираст от добитък, наем и други такива, принадлежи на собственика й”.
Уредено е в чл. 94 - 99 от ЗС. Лицето, което е направило нова вещ от чужди материали, става собственик на вещта, ако стойността на изработването надминава стойността на материала и ако лицето не е знаело, че материалът принадлежи на друг. В противен случай собственикът на материала става собственик на вещта, но той има право да се откаже от нея.
Когато вещта е изработена от материали, които принадлежат на различни собственици, собственик на вещта е този, на когото принадлежи главният материал. Ако нито един от материалите не може да се счете за главен, поражда се съсобственост върху вещта. Онзи, който стане собственик на новата вещ, дължи обезщетение за стойността на материала или за изработването, както и за другите вреди, ако има такив.
Когато чужда вещ е присъединена като част към главна вещ по такъв начин, че не би могла да се отдели без съществено повреждане на главната вещ, собственикът на тази вещ придобива павото на собственост и въху присъединената част, при задължение да обезщети нейния собственик.
Принадлежността следва главната вещ, ако не е постановено или уговорено друго.
Намиране на съкровище – съкровището е ценна движима вещ или сбор от вещи, заровени в цземята или поставени на друго скрито място от лице, което не може да бъде установено. На основание чл. 91 – става собственост на държавата. Лицето, което го е намерило, има право на възнаграждение в размер на 25% от стойността.
Собственост на чуждестранни лица – чл. 22 К: “Чужденците и чуждестранните ЮЛ не могат да придобиват право на собственост в/у земя освен при наследяване по закон. В този случай те следва да прехвърлят собствеността си” – в 3-год. срок. Според чл. 29 ЗС чужденци и чужд.ЮЛ могат да придобиват право на собственост в/у сгради и ограничени вещни права в/у недвиж.имоти в страната, освен ако със закон е установено друго /вече не се изисква разреш. на МФ/. “Чуждестр.ЮЛ” са тези, които са регистрирани в чужбина. Чужда държава или междуправителствена организация може да придобива право на собственост в/у земя, сгради и ограничени вещни права в/у недвиж.имот в страната въз основа на м/унар.дог-р, със закон или акт на МС. Чужда държава не може да придобива недвижими имоти в страната по наследство.

15. Съсобственост: понятие и видове
б) възникване и прекратяване
в) отношения между съсобствениците
г) етажна собственост.
18. Съсобственост. /Понятие и видове. Възникване и прекратяване. Отношения м/у съсобствениците. Етажна собственост./
Съсобственост - няколко лица могат да бъдат съсобственици на една и съща вещ. В/у една и съща вещ могат да съществуват едновременно няколко различни вещни права - пример: собственост, суперфиция и право на преминаване. Ако в/у един имот има собственост и суперфиция, упражнението на собствеността е ограничено от съществуването на суперфицията, която се упражнява. Ако освен суперфиция има и право на преминаване, то упражнението на собствеността е ограничено и от правото на суперфиция, и от правото на преминаване, а упражнението на суперфицията е ограничено от правото на преминаване. Следователно бихме могли да допуснем, че е възможно върху една и съща вещ да съществуват две еднакви вещни права, например две собствености, и че в този случай двете права се ограничават взаимно, така че всеки от собствениците може да упражнява своето право само доколкото не пречи на другия собственик да упражнява своето. Ако единия съсобственик се откаже от своето право на собственост едностранно, другият съсобственик става притежател на цялата вещ.
Упражнението на правото на всеки съсобственик върху общата вещ е ограничено от съществуването на правата на останалите съсобственици.
Съсобствеността може да възникне: чрез правен акт, съобразно с волята на съсобствениците; независимо от тяхната воля /случайна съсобственост/. Съсобствеността, която е възникнала съобразно с волята на съсобствениците, се нарича доброволна /дружествена собственост/. Съсобственост възниква и независимо от волята на съсобствениците /при наследяването и при прекратяването на съпружеската имуществена общност/. Когато едно лице остави няколко наследници, всички вещи, които влизат в наследството, стават общи на наследниците. При съпружеската общност всичко придобито по време на брака е в резултат на общия принос на съпрузите, до доказване на противното.
Управление на съсобствената вещ. Ползването на общата вещ става съгласно решението на съсобственицитие. Тяхното решение за управлението и използването на общата вещ се взема с мнвозинство. Мнозинството се формира не на базата на лицата, участващи в съсобственост, а на базата на съсобствените части. Съсобствениците, чрез иск до Районния съд могат да искат назначаване на управител на общата вещ, когато решението на мнозинството е вредно за нея. Този подход се използва и тогава, когато не може да се формира мнозинство. Искът по чл. 32 от ЗС може да бъде подаден от всеки от съсобствениците, който счита, че решението на мнозинството е вредно за общата вещ. В този случай Районния съд решава въпроса по същество. Решението му е акт на съдебната администрация. С него съдът може да назначи управител на общата вещ, който е законен представител на съсобствениците в отношенията им с трети лица. Той не участва в съсобственост. Съсобственикът не придобива качеството на юридическо лице с това, че се назначава представителен орган. За действията си управителят дължи отчет и пред съсобствениците. Управителят може да бъде освободен по искане на всеки от съсобствениците, по реда, по който е назначен. Участието на съсобствениците в употребата и управлението на общата вещ се определя от частта й. Общата вещ може да се използва от който и да е от съсобствениците, само по нейното предназначение. Промяна на предназначението й се взема с решение на мнозинството. По отношение на разноските за запазване на вещта, те се дължат от всички съсобственици, съобразно частта им. Подобренията обаче могат да бъдат в тежест само на онези от съсобствениците, които се ползват от вещта. Съсобствеността се защитава с реивиндикационни и негаторни искове. Предявяването на тези видове искове е действие на управление, затова всеки един от съсобствениците може да ги предяви срещу трето лице нарушител, както и срещу нарушения от страна на други съсобственици.
Прекратяване на съсобствеността. Най-често срещан способ за прекратяване на съсобственост е изкупуване на дяловете от един от съсобствениците. Той може да се счита и като разновидност на доброволната делба, но може да има и самостоятелно съществуване. При изкупуването на дела от съсобствен имот сделката трябва да се сключи в писмена форма с нотариална заверка на подписа.
Сливане на съсобственици - най-често при физически лица - при наследяване, съсобственици са баща и син. При юридическите лиц-а сливането е акт регламентиран в ТЗ и предполага образуването на една от две или повече съществуващи дружества.
Друг вид прекратяване на съсобственост е делбата /съдебна и доброволна/.
Друг вид прекратяване се реализира, чрез сделките замяна, при които първият от съсобствениците прехвърля своята част на останалите, като за това само един от съществуващите съсобственици става едноличен собственик на имота.
В ЗДС са предвидени особени правила за прекратяване на съсобственост между държавата и физическото или юридическо лице. Способите предвидени в ЗДС са доброволна и съдебна делба. Инициативата за прекратяване на съсобственост изхожда от съсобствениците юридически или физически лица или от областния управител. Доброволната делба се извършва въз основа на заповед на областния управител, след което се сключва договор за делба между съделителите. Ако държавата няма интерес областния управител не дава съгласие за извършване на делбата. В този случай може да се премине към съдебна делба по ГПК.
Основание при прекратяване на съсобственост е това, че правото на собственост съществува само на едно лице.
Изкупуване на дял от съсобствен недвижим имот. Чл. 33 от ЗС урежда изкупувянето на дял от съсобствен имот. Тази норма се свързва с необходимостта от прекратяване на съсобственост. Тази норма защитава и интереса на съсобственика, който в определен момент може да измести купувача. Сделката, която е сключена в нарушение на чл. 33, ал. 2 от ЗС не е недействителна. Структурата на изкупуване е обектът, който е продажбата на идеална част от недвижимия имот. Касае се само за недвижим имот и само за сделка - продажбата.
Продажбата се изповядва пред нотариус. Съсобственикът може да продаде своята част от един недвижим имот на трето лице, т.е. лице вън от съсобствениците, само ако представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред негоу, че никой от тях не е приел това предложение. Чл. 33, ал. 2 гласи, ако декларацията е неистинска, която е представена пред нотариуса илитретото лице купи частта на съсобственика при условия привидно уговорени във вреда на другия съсобственик, то ощетеният съсобственик има право да предяви иск срещу купувача и продавача по продажбата в двумесечен срок от извършването на сделката.
Петитума /искането/ на иска на ощетения съсобственик: 1/ той иска да замести купувача по сключената сделка, тъй като не са изпълнени условията по чл. 33 от ЗС. 2/ Съсобственикът иска /може/ да закупи имота при условията, при които действително е сключена сделката.
Когато искът на съсобственикът бъде уважен, съдът го овластява той да е страна по сделката и да заплати посочената в решението сума в едномесечен срок от влизането му в сила. Ако в този срок не се плати сумата, то решението се обезсилва по право.
Ако съсобствениците са повече от двама, а само един от тях продава своя дял, то с иска по чл. 33 от ЗС разполагат всички останали съсобственици. Ако той се предяви от всеки от тях, частта в която ще бъде изкупен делът, съответства на частите на съсобствениците в общата вещ.
Етажна собственост /чл. 37 от ЗС/ - етажи или части от етажи, заедно спридадените към тях помещения в тавана или зимника, могат да принадлежат на отделни собственици - държавата, общини и други юридически или физически лица. Етажната собственост включва по необходимост общи части и индивидуално определени части. Общите са земята, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни стени, покривът, главните инсталации, стълбището, асансьорът и всичко друго, коетопоради естеството си и предназначението си е определено за общо ползване. Разграничението между общи и индивидуално определени части на сградата е от значение: 1/ При изготвянето на документите за ползването /нотариалните актове/ се посочват както индивидуално определения обект, така и идеалните части от общите части на сградата. 2/ При стопанисването на сградата от етажна собственост всеки един от етажните собственици участва в поддържането на общите части в зависимост от съществуващата от него идеална част, ако не е договорено друго. Общите части в етажната собственост не могат да се делят. Това е една особена дялова, неделима съсобственост, която обслужва индивидуално определените жилищни помещения.
Възникване на етажната собственост е посочено в чл. 39 от ЗС - собствениците могат да си поделят общата сграда по етажи или части от етажи. Основанието една сграда да бъде етажна собственост, етажи или части от тях да съществува на отделни собственици. Самото наследяване не е достатъчно основание за възникване на етажна собственост. Необходимо е да се извърши делба.
Друг способ е държавното или общинско жилищно строителство. Етажната собственост възниква и по силата на договор за групов строеж. Етажната собственост възниква и по пътя на ЖСК и превръщането й в етажна собственост. Етажната собственост може да възникне и по пътя на придобиване по давност, но е необходимо сградата да има поне още един собственик. Чрез продажба на етаж или части от него от страна на едноличен собственик на сграда също възниква етажна собственост. Етажната собственост е най-близко до съсобствеността, тъй като тя предполага неделима съсобственост на общите части. Етажната собственост не е и юридическо лице. Тя не се регистрира в окръжния съд, тя няма имущество, няма и представителство. Избраният управител само координира поддържането на общите части и регистрацията на собствениците и обитателите.
Управлението на етажна собственост се осъществява от общото събрание. Познати са два вида общо събрание: ОС на собствениците, което решава нещата свързани с управлението на общите части в сградата; ОС на собственици, наематели и обитатели, което решава въпросите свързани с изпълнение на задълженията на обитателите.
ОС на собствениците взема решение, ако в заседанието участват 3/4 от собствениците, като всеки от тях има право на един глас, независимо от стойността на жилището. В ОС на собственици, наематели и обитатели се взема решение, ако са представени повече от 1/2 от лицата, които имат право да участват в събранието. Ако при свикване на събранието не се събере редвидения от закона кворум, то се оттегля с един час и се провежда независимо от броя на присъстващите. Самото събрание се свиква, чрез писмена покана, като се поставя на видно място в етажната собственост не по-рано от 24 часа преди събранието. Решенията на ОС се взимат с обикновено мнозинство. То решава въпросите по стопанисването на сградата и необходимире разноски за поддържането й, с изключение случаите по чл. 9 от ПУРНЕС. Този чл. 9 установява особени правила за някои текущи разноски по поддържането на етажната собственост. Прието е, че лица осъществяващи практика /лекари, адвокати/ в сгради с етажна собственост заплащат по-високи разноски при разпределението на разноските за осветление, почистване и поддържане на общите части. ПУРНЕС определя те да заплащат разноските в троен размер.
Решенията на ОС може да се обжалват или да се иска отмяната им и пред районния съд, съгласно чл. 13 от ПУРНЕС и чл. 46 от ЗС. Може да обжалва акта собственик, който е участвал в общото събрание и е изразил несъгласие с приетото решение, като това несъгласие е отразено в протокола на общото събрание. Освен тази категория решението може да се обжалва и от всеки, който основава искането си на неправилности по свикване на общото събрание. Решенията на ОС подлежат на предварително изпълнение. Молбата за обжалване на решенията се предявява пред Рсъд в 1мес. срок от деня на решението. А за лицата, които не са получили покана за свикване на ОС, 7 дн.срок - тече от получаването на призовката за доброволно изпълнение. Решението на съда е по същество. Той отменя постановеното решение или оставя жалбата без уважение.
Друг орган за управление на етажна собственост е управителят или управителния съвет. УС се избира при повече етажни собственици. У представлява собствениците при извършване на всякакви действия, включително и по дела свързани с обикновеното управление на етажна собстсвеност. За действия извън сферата на обикновеното управление на етажната собственост, управителият трябва да бъде изрично упалномощен независимо от упративелят. Всеки етажен собственик може лично да вземе участие в делата, по които е упълномощен управителят.
Друга форма на етажна собственост е разгърнатата етажна собственост или едноетажна.

16. Вещни права върху чужда вещ: суперфиция – същност и видове
б) уредба в ЗС,ЗУТ, ЗДС, ЗОС
в) сервитути – същност и видове
г) правна уредба в ЗС, ЗВод,ЗЕнерг. и др.
д) ползване
е) договор за аренда
19. Вещни права в/у чужда вещ. /Право на строеж, надстрояване и пристрояване. Право на ползване. Сервитути./
Право на строеж /суперфиция/ се урежда в чл. 63 и следващите от ЗС, както и в отделни разпоредби на ЗТСУ. Правото на строеж се отнася само до постройки и то върху терен. ЗС урежда два начина за придобиване на право на строеж. Първият включва възможността собственикът на земята да разреши на едно лице да построи сграда в нея и да стане собственик на сградата. Вторият начин предвижда възможността собственикът на земята, където вече е изградена сградата да прехвърли правото на собственост само върху сградата. Правото на строеж може да се прехвърля както изцяло така и в идеални части. В ЗС се допуска и по пътя на доброволната делба да се отдели собствеността на постройката от собствеността на земята.
Формата на учредяване на правото на строеж по силата на чл. 18 от ЗЗД се учредява в нотариална форма с иключение на посочените в чл. 56, ал. 2 от ЗТСУ случаи. Строителят е лице на което е учредено право на строеж. Правомощия на строителя са: основно да построи сградата; да се ползва от земята доколкото това е необходимо за извържшване на строежа; след завършването на строежа да ползва земята с оглед ползване на сградата. Защитата при превишаване на правата става с негаторен иск по чл. 109 от ЗС. В учредителният акт трябва да бъде посочено времето за което той ще бъде собственик на постройката. И тук както при траво на ползване, ако не бъде уговорено друго в акта се приема, че след изтичане на посочения срок собствеността върху сградата преминава безвъзмездно върху собственика на земята. Собственикът на постройката може да я продаде на всяко трето лице при условията на чл. 33 от ЗС, т.е. той трябва да представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на собственика на земята да купи сградата при същите условия и по-късно е отказъл да я закупи. Задълженията на строителя е да предаде постройката на собственика на земята след изтичането на уговорения срок. Строителят е длъжен да реализира постройката съобразно отстъпеното право на строеж и издаденото строително разрешение. Правото да се построи сграда върху чужда земя се погасява в полза на собственика на земята по давност, ако не се упражни в продължаение на 5 години. Правото на строеж се защитава с вещните петиторни искове, като правото на собственост. Право на строеж може да се придобие и по наследство, защото то няма личен характер.Може и по давност при положение, че се упражнява в продължение на 5 респективно 10 години срок. Правото на строеж не се погасява, ако постройката или част от нея погине, освен ако в акта за учредяване е установено друго. Според ЗС предмет на правото на строеж може да бъде и строеж под земната повърхност.
Право на надстрояване и пристрояване. Чл. 66, ал. 4 от ЗС предвижда, че право на надстрояване и право на пристрояване се учредява за надстрояване, съответно пристрояване на съществуващи сгради. Освен в ЗС разпоредби сда посветени и в ЗТСУ и ГПК. Правото на надстрояване е комплексно ограничено вещно право. По своето съдържание то включва два задължителни и един субсидиарен елемент. Първият елемент от правото на надстрояване включва право на собственост или право на строеж в парцела или идеални части от него. Вторият елемент е право на собственост върху общите части на сградата /части от сградата предназначени за общо ползване от всички собственици или само някои от тях/. Тези два задължителни елемента плюс един алтернативен /реално определени тавански или избени помещения/ определят цената на правото на надстрояване и пристрояване. Учредяване правото на надстрояване е основна форма за неговото придобиване са правните сделки. То може да бъде придобито по наследяване и по давност. Формата за неговото учредяване е нотариална. В ЗТСУ е предвидена хипотеза за учредяване право на надстрояване, в съсобствен имот или етажна собственост. В този случай правото на надстрояване се учредява от един или няколко от съсобствениците или етажни собственици със съгласието на всички останали във форма на писмено заявление до техничесската служба на общината с нотариална заверка на подписа. Заявлението се вписва. От тази облекчена процедура се ползват само етажните собственици или съсобствениците. Освен тези два начина правото на надстрояване може да бъде учредено по съдебен ред. Нормата се прилага в производството по съдебни дела. Необходимо условие е жилищната сграда - предмет на делбата да може да бъде надстроена, т.е. да има възможност за изграждане на отделно жилище, ателие или гараж. Със съдебното решение съдът може да постави правото на надстрояване или пристрояване в отделен дял или за уравняване на дяловете. При надстрояване на сграда в етажна собственост, собствениците на надстроени етажи придобиват срещу заплащане и собствеността върху всички общи части на сградата, както и върху земята. Правото на надстрояване на недвижэим имот върху държавна земя се учредява от областния управител след провеждане на търг. Съществува още една разновидност на правото на строеж – право на подстрояване, която е като правото на строеж, но обектът е под повърхността на земята.
Право на ползване е вещно право на използване на една вещ и на придобиване плодовете й, без да се засяга същността на вещта. Предмет на ползването могат да бъдат движими и недвижими вещи. Правото на ползване е най-широко разпространеното вещно право върху чужда вещ. Докато трае правото на ползване, собственика на вещта е лишен от възможност да използва вещта, но не е лишен от правото си да се разпорежда с нея - да прехвърля, залага и др. След като ползването се прекрати, собственика отново упражнява напълно своите права над вещта.
Ползването се прекратява със смъртта на лицето, което се възползва от това право, а за юридическо лице - докато съществува. Ползвателят има право да ползва вещта, но той не може да изменя нейната същност.
Законът създава задължение за ползвателя към собственика да направи опис на вещта или вещитеу, върху които той има ползване и в какво състояние са вещите. Съставянето на опис е право на собственика, от което той може да се откаже в такъв случай се предполага, че вещта е предадена на ползвателя в добро състояние.
Ползвателят става собственик на естествените плодове на вещта, които са отделени от нея, докато трае правото му на ползване. Когато ползвателят придобива плодове, произведени с труда или средствата на собственика, ползвателят който става собственик на плодовете, не дължи никакво обезщетение на собственика; същото е и в противния случай - когато ползването се прекрати преди узряването на плодовете и собственикът прибере плодовете на това, което е посял ползвателя. Ако плодовете са произведени с труд или средства на трето лице, то има право на обезщетение срещу този, който става собственик на плодовете - ползвател или собственик на вещта. Ползвателят придобива всички плодове, които се отделят след започването на ползването и собственикът придобива всички плодове, които се отделят след свършване на ползването, макар че тези плодове е било възможно да се отделят по-рано. Ако ползването е за гора, трябва да се има предвид, че за плодове се смятат само дърветата, които са отсечени в количество, позволяващо да се възстановява гората. Отсеченото извън това количество не може да се смята за плод и поради това няма да принадлежи на ползвателя.
Ползвателят има право и на гражданските плодове, които вещта дава, следователно той може да дава вещта под наем.
Ползвателят е длъжен да се ползва от вещта като добър стопанин. Това го задължава да се грижи за запазването й. Той е длъжен да обезщети собственика за всички повреди, които са станали по негова вина. Длъжен е да поема всички разноски, които са нужни за запазването на вещта в състоянието, в което е получена. Той не е длъжен обаче да прави разноски за възстановяването на големи повреди, като например дебели стени, сводове, бентове, водопроводи, подпорни и оградни стени.
Когато ползвателят наруши задължението си да се грижи за вещта, законът дава възможвност на собственика да иска да се прекрати ползването /чл. 61 ЗС/. Целта е да се предотвратят големи вреди.
Задължението на ползвателя да се грижи за вещта се прекратява, щом се прекрати ползването. Ползвателят е длъжен да съобщава на собственика за всяко пълно или частично отнемане на владението, което би било извършено от трето лице, както и за всяка правна претенция предявена от трето лице.
Ползвателят е длъжен да плаща всички данъци върху плодовете - поземлен данък, такса смет, канал и др. Данъците върху собствеността тежат на собственика на вещта.
Ползвателят е длъжен да върне вещта на собственика й, след като ползването се прекрати.
Законът забранява на ползвателя да отстъпи правото си на ползване на трето лице, но може да предостави това право, като носи отговорност за последиците, които биха настъпили при ползване вещта от трето лице.
Сервитутни права са ограничени вещни права, които имат своя генезис в римското частно право. Етимологията на думата означава служещи права. Уредени са в разпоредбите на различни закони - ЗС, ЗОССИ, ППЗТСУ. Сервитутното право предполага един господстващ и един служещ имот. Сервитутното право обслужва господстващия имот. Необходимостта от учредяване на сервитутно право се налага, когато господстващия имот няма достъп до обществен път или обществена комуникация. В ЗОСОН е предвидена следната фактическа обстановка:
- трябва да е налице господстващ имот, който да няма достъп до обществен път. Според закона искането за сервитутно право може да бъде направено не само от собственика, но и от ползвателя на господстващия имот;
- наличие на един служещ имот, който да прегражда достъпа на господстващия имот до обществен път;
- искане, адресирано към кмета на общината от собственика или ползвателя на господстващия имот да му бъде учредено право на преминаване през съседния служещ имот. След направеното искане кметът на населеното място възлага на комисия да определи мястото на преминаване, като и обезщетението за вредите, което следва да се плати от собственика на господстващия имот. Това ограничено вещно право на преминаване се учредява с административен акт - заповед на кмета. Акта на кмета може да се обжалва пред Районния съд в 14 дневен срок. Съдебната практика приема, че сервитутни вещни права могат да се придобиват не само с административен акт, но чрез сделка, а също и по давност. Една хипотеза се урежда, когато при продажба на земя новообразувания имот се окаже без достъп до обществен път. В този случай продавачът по сделката е длъжен да осигури на осбственика на новообразувания имот достъп до обществен път, без да има право на обезщетение за вредите. Сходен с този ред е предвиден в ППЗТСУ, където се урежда правото на преминаване през чужд имот, когато обичайният обществен път е затворен, поради неотложни строителни дейности. Заповедта се издава от кмета на общината. Придобиване на сервитутно право, чрез сделка на практика учредяването му може да се извърши и с договор за продажба на имота или на учредяване на друго вещно право. В този случай то ще следва съставените правила за необходимата форма.


17. Държавна и общинска собственост, същност, разграничение
б) видове- уредба в Конституцията, ЗС, ЗДС, ЗОС
в) давност
г) актове и тяхната правна сила. Оспорване.

18. Гражданско правна защита на правото на собственост: видове защита по българското право
б) разграничение между петиторна и посесорна защита
в) видове искове
20. Защита на вещните права. /Видове; разграничение м/у петиторна и посесорна защита. Петиторна защита; ревандикационен и негаторен иск./
Защита на правото на собственост. Правото на собственост е абсолютно право и е защитимо срещу всеки друг правен субект. Конституционни гаранции: чл. 17. Всеки клон на правото защитава правото на собственост със свои специфични средства. Административни – за държавната и общинската собственост се дава право на изземване на държавни и общ.имоти въз основа на заповед на кмета /за ДС-обл.управител/ от лицата, които ги владеят или държат незаконно /ЗОС и ЗДС/; освен това се дава възможност със заповед на кмета да се изземват земед.земи с възстановено право на собственост от лицата, които ги ползват без правно основание и да се предоставят на собствениците /чл. 34 ЗСПЗЗ/
Най-дълбока е защитата, която се дава в наказателното право, където посегателствата върху правото на собственост са въздигнати в престъпни състави. Освен в наказателното право сериозна защита се дава и в административното право. Макар и текстовете да са в гражданско-правни закони с тях се урежда административно-правната защита на правото на собственост.
Посесорният иск /владелческият/ е притезанието на владелеца да се прекрати нарушението и възстанови владението му върху вещта. При тях съдът се интерсува само от факти – има ли владение, имало ли е нарушение, кой в момента е владелецът. Не се обсъжда правомерността на действията. Защитават се фактическите отношения, а за защита на права има други средства. Има 6-мес. давностен срок. Отграничения на посесорните искове от: петиторните /РИ, НИ, за граници/ - при тях се защитава вещно право, което трябва да се докаже; установителните – те са за права, не за владение; личните – те са за обезщетение, наличие на вина /могат да се съединяват с владелческите/. Не могат да се съединяват владелчески с петиторни искове в един процес, тъй като едните са за факти, а другите за права.
Петиторни искове. Физически лица и юридически лица могат да защитят нарушеното си право на собственост по гражданскоправен ред. Чрез предявяване на искове, уредени в чл. 108, 109 и 109а от ЗС, това са т.нар. петиторни искове. Чл. 108 - иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик - ревандикационен иск /РИ/. С него се дава възможност на собственика да иска своята вещ от всяко лице, което я държи или владее без основание. Характеристики: вещен, собственически, осъдителен, не се погасява по давност, ищец – само собственикът на вещта, който не я владее, ответник – владелецът или държателят към момента на завеждане на иска. Тежестта на доказване тежи в/у ищеца, който трябва да докаже два типа легитимация:
- активна легитимация - набор от доказателства, установяващи ищеца като собственик на имота; по отношение на недвижими имоти основно даказателствено средство са нотариалните актове или писмените документи с нотариална заверка на подписа; по отношение на държавните и общински имоти, актове за държавна или общинска собственост.
- пасивна легитимация - тя също е в тежест на ищеца; иска по чл. 108 от ЗС следва да се предяви срещу лицето, което владее или държио вещта без основание - ответникът трябва да упражнява фактическа власт върху вещта и тази фактическа власт да се упражнява без основание.
Срок за предявяване на РИ няма. С давност. Ответникът може да има възражения по отношение на активната легитимация на ищеца. Тя се оспорва като се прилагат необходимите доказателства. По отношение на пасивната легитимация, ако лицето не упражнява фактическа власт или при наличие на основание за владение или държане на имота. РИ е осъдителен иск – с него се искат две неща: да бъде установено, че ищецът е собственик; да бъде осъден ответникът да върне владението /с установителния иск за собственост се иска само първото, той няма изпълнителна сила, не е необходимо да е отнето владението, за да се предяви/.
РИ се предявява, когато е нарушено само владението без да се извършват други искания по отношение на имота. Ако лицето завзело друго владение създава собственост в имота, собственикът прибягва до защита на правата си, чрез негаторен иск. По смисъла на чл. 109 от ЗС, собственикът може да иска прекратяването на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. С негаторни искове собственикът може да се защити и когато не е нарушено владението, а се оспорва само правото му на собственост. В този случай той предявява негаторен активен иск, когато има промени в състоянието на имота се предявява осъдителен иск. С него се осъжда ответника да прекрати действията си по отношаение на имота и да възстанови преишното му състояние. Негаторните искове също както ревандикационния са петиторни искове и не се погасяват по давност. Практически могат да се предявят до изтичането на придобивната давност в полза на лицето-владелец. Освен тези два иска за защита правото на собственост в ЗС се урежда и иска за определяне на границите. На практика този иск се развива и като ревандикационен и като негаторен. Собственикът на недвижим имот може да иска определяне на границите между своя и съседните имоти. Ищецът по този иск е в двойствено положение - той е и ответник по отношение правото на собственост.
Негаторни искове /НИ/. Установителни искове за собственост. Иск за определяне на граници. Възможно е правото на собственост да бъде нарушено без да бъде отнето владението на собственика. Съгласно чл. 109, ал. 1 от ЗС собственика, чието право на собственост е нарушено може да предяви иск, с който може да постигне да се запрети по-нататъшното нарушение на правото му и да се върнат нещата в състоянието им отпреди нарушението. Този иск се нарича негаторен. Той принадлежи на собственика на вещта - няма значение дали той владее или не. Предявява се срещу този, който без да е владелец на вещта, нарушава правото на собственост на ищеца. Характеристики /също като РИ/: вещен, собственически, осъдителен, несе погасява по давност. Ищецът е собственикът, ответник – този, който нарушава правото му на собственост. И тук, както при РИ трябва да се установи активна и пасивна легитимация, като тежестта на доказване тежи в/у ищеца. Осъдителен – с него се иска дасе признае ищецът за собственик на вещта; да се осъди ответникът: да преустанови нарушението; да възстанови нещата в предишното им състояние, когато има нужда от това.
При НИ ищецът трябва да докаже, че е собственик на вещта и че правото му е нарушено от ответника. НИ има за цел да се признае ищецът за собственик на вещта и да се осъди ответникът да прекрати нарушението. Това обхваща: запрещаване на ответника да извършва в бъдеще нарушението; осъждане на ответника да възстанови нещата в предишното им състояние.
Иск за гаранции – чл. 109а ЗС – особен иск, произтичащ от правото на собственост. Страните са едновременно и ищец и ответник /всеки трябва да докаже правото си на собственост/. И двете страни са длъжни да установят границите на имота, който притежават. Може само за неурегулирани имоти.
В населените места с утвърден регулационен план границите се определят според плана от техническите органи. Иск за определяне на границите може да има само за неурегулирани имоти. Ако някоя от страните владее оттатък регулационната граница, искът срещу нея е иск за собственост.

19. Владение и държане: разграничение и същност
б) защита на владението и на държането
в) права на подобрителя върху чужд имот.
21. Владение и държане. /Същност. Видове владение. Защита на владението и държането. Права на потребителя в/у чужд имот./
Владението е институт, познат още от римското право. Владението не е правоотношение, а фактическа власт върху вещ. В ЗС, владението е определено като фактическа власт върху вещ, която владетелят държи лично или чрез другиго като своя /чл. 68 ЗС/. Съществуват два определящи признака на владението: 1/ Обективен - упражняване фактическа власт относно една вещ. 2/ Субективен - вещта да се държи като своя. Субективният елемент поради трудно доказване се предполага - презумцията на чл. 69 от ЗС, че лицето /владелеца/ държи вещта за себе си, докато не се докаже, че я държи за друг.
Разликата между собствеността и владението е, че собствеността също е упражняване на фактическа власт /лично или чрез трето лице/, но ако собственика загуби фактическата власт върху вещта, той продължава да бъде нейн собственик, а със загубване на фактическата власт владението се счита за нарушено, а след изтичане на шест месецаот изгубването, владението е нарушено и прекратено. При отпадане на субективния елемент на владението, то се превръща в друг правен институт - държане /чл. 68, ал. 2 от ЗС/.
Държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя. Държателят държи вещта за другиго. При промяна на субективния елемент може да се премине във владение и обратно. Законът свързва с владението и изтичането на определен срок, като възможност за придобиване на вещно право, а със самото владение право за търсене на разноски за подобрение и поддържане на вещта. Държателят не е лице, имащо право на спе;циални искове. Именно това превръщане на държането във владение е дало основаноие на Върховния съд с Постановление № 6/74 г. да даде разяснение. В това Постановление основното е установяването на намерението да се държи вещта. В този смисъл владението автоматично се предполага. Този, който твърди, че лицето-владелец не държи вещта за себе си, трябва да го докаже. В противен случай лицето се приема за владелец и то черпи произтичащото от закона правомощие да придобие правото на собственост върху имота по давност, както и да му бъдат заплатени направените разноски за поддържането на вещта и подобренията.
Владението се дели на две групи: 1/ Добросъвестно владение - чл. 70 от ЗС. 2/ Обикновено, недобросъвестно - в зависимост от начина на придобиване и осъществяване на фактическата власт и правните последици от нея.
За обикновеното недобросъвество владение няма определение. Законодателят определя само онова, което е добросъвестно владение. Добросъвестно владение е квалифицирано владение. Независимо от разграничението и при двата вида владение, владелецът е в привилегировано положение, както при придобиването на имота, така и при заплащане на разноските за подобренията.
Придобиване, изгубване и защита на владението и държането. Придобиването на вледение се извършва по няколко начина: 1/ Придобиване, чрез сделки - най-разпространен начин. Имат се предвид квазисделки, тъй като с тях не се прехвърля вещни права, а фактическа власт. В ЗС чл. 82 - владелецът може да присъедини към своето владение, владението на праводателя си. Законът предвижда присъединяването на една фактическа власт към друга. Тук необходимият давностен срок за придобиване право на собственост може да не изтече при единия владелец. 2/ Придобиване на владението, чрез едностранни действия - известне още с термина “завладяване”. И тук, както при класическото правоприемство не е налице праводаване. С едностранни действия се завладява вещта, установяват се и двата елемента на владение. 3/ Придобиване, чрез трето лице - законът допуска владението да се осъществи, чрез трето лице. Третото лице може да придобие вещта, чрез сделка или завладяване, важното е фактическата власт да се упражнява за владелеца.
Изгубване на владените. 1. Може да стане, чрез отпадането на намерението да се присвои вещта. В този случай владението се превръща в държане. 2. Загубване на фактическата власт. Тук въобще отпада институцията.
Добросъвестно владение. По смисъла на ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основаноие, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или предписаната от закона форма е била опорочена. Правни основания по чл. 70, ал. 1 от ЗС са производни способи /т.е. при тях има праводаване/, чрез които се прехвърлят права, при това те трябва да бъдат допустими от закона, за да може да се изпълни предписанието - годно да направи собственик. Правни основания по смисъла на този текст са продажбата, замяната, дараението, даването вместо плащане, договор за прехвърляне срещу гледане и издръжка, като с този способ се прехвърля собственост. Така е с акта за делба, била тя доброволна или съдебна. Съдебното решение не създава правото на собственост, то декларира това право на собственост. Не е правно основание и наследяването, било то по закон или по завещание. Наследникът е универсален правоприемник на наследодателя, той встъпва в неговото правно положение. Заветът е безспорно правно основание, защото той създава не универсално правоприемство, а единично прехвърляне на права от патримониума на едно лице в патримониума на друго.
Добросъвестното владение освен фактическия състав на обикновеното владение трябва да е квалифицирано владение, което съдържа два елемента: 1. обективен /правно основание/. 2. субективен - нарича се още добросъвестност, т.е. незнание, че праводателят не е собственик или незнание за недостатъците на сделката.
Както и при обикновеното влад9ение субективния елемент се доказва с презумция. Добросъвестност се предполага до доказване на противното.
Защита на владението и държането. Чрез съдебни средства – искова защита /чл. 75,76 ЗС; 294-296 ГПК/. Посесорният иск /владелческият/ е притезанието на владелеца да се прекрати нарушението и възстанови владението му върху вещта. При тях съдът се интерсува само от факти – има ли владение, имало ли е нарушение, кой в момента е владелецът. Не се обсъжда правомерността на действията. Защитават се фактическите отношения, а за защита на права има други средства. Има 6-мес. давностен срок. Отграничения на посесорните искове от: петиторните /РИ, НИ, за граници/ - при тях се защитава вещно право, което трябва да се докаже; установителните – те са за права, не за владение; личните – те са за обезщетение, наличие на вина /могат да се съединяват с владелческите/. Иск за защита на нарушено владение /чл.75/ Владението на недвиж.имот или на вещно право в/у такъв имот, включително и в/у сервитут, което е продължило непрекъснато повече от 6 мес., може да бъде защитавано срещу всяко нарушение. Искът може да се предяви в 6 мес. срок. Предмет на защита: владение /всяко!/ на недвижим имот /всякакъв/ или на вещно право в/у такъв имот. Държателят не може, а само владелецът и то ако владението не е опорочено по отношение на ответника /т.е. владението да не е отнето с насилие или тайно/. Не може за движими вещи. Нарушение – действие, което ограничава или изключва факт.власт на владелеца, независимо от намерението. 6 мес.срок на владение преди нарушението. Ответник е нарушителят /всеки – и този, който е получил владението от първия нарушител/. Иск за защита на отнето владение - /чл. 76/ владелецът или държателят, на когото е отнета чрез насилие или по скрит начин движима или недв.вещ, може в 6 мес.срок да иска връщането и от лицето, което я е отнело. Това не изключва правото на лицето, което е отнело вещта да предяви иск по предходния член. Разлики с иска по чл. 75: предметът на зищитата е по-широк: и държането, и движими вещи, без изискване за 6-мес.срок; вид на нарушението – отнемане, чрез насилие или по скрит начин; искът е личен, има виновно действие – ответник може да бъде само нарушителят, но не и трето лице, придобило владението от него. Ищец може да бъде и държателят.
Не могат да се съединяват владелчески с петиторни искове в един процес, тъй като едните са за факти, а другите за права.
Права и задължения на потребителя в/у чужд имот. Добросъвестният подобрител включва няколко категории владелец, обединени от правата, които имат по отношение на собственика за извършените от тях подобрения в имота. Категориите са: Добросъвестен владелец. 2. Владелците по предварителен договор сключен със собственика на имота. 3. Владелците по чл. 74 от ЗС.
Основна привилегия на добросъвестния подобрител е възможността този владелец да придобие вещта в съкратени давностни срокове на определена вещ на които е отпаднало придобивното основание за възникването му до неговото разваляне, унищожаване или обявяване за нищожност.
Добросъвестният владелец е владелец когато по силата на закона може да придобие право на собственост върху имота, за сравнително по-ограничен отрязък от време, а за него е установена презумцията, че той не знае, че е придобил валедие, а не вещни права върху имота.
Владелец по предварителен договор е недобросъвестен или обикновен. Той е придобил фактическата власт на правно основание негодно да го направи собственик. Въпреки това законът го определя като добросъвестен подобрител, поради възможностите дадени му от закона да стане собственик на имота. Предварителният договор трябва да бъде перфектен, да отговаря на предписаната в закона форма и да бъде сключен със собственика на имота.
Владелци по чл. 74 от ЗС са недебросъвестни владелци. Законодателят въвефжда по-тежък режим за онзи собственик, който знае че се правят подобрения в имота му и не се противопоставя на тях. Знанието е един субективен елемент и доказването му е трудно. Владелец който твърди, че собственикът е знаел за извържшените подобрения трябва да го докаже.
Лицата собственици на определена вещ, касае се за подобрител на един недвижим имот, който е придобил право на собственост върху имота, т.е. лицето не е владелец.
Реални права на добросъвестния и обикновения владелец и не всички категории добросъвестен подобрител имат еднакви права. Добросъвестният владелец и този по предвариотелен договор могат да се ползват от вещта до предявяване на иска за върщането й. Те могат да придобият плодовете от вещта - естествени и граждански, до предявяването на иска за връщането й. Придобиването е първично. Нямат тези правомощия останалите две категории владелци. Всеки добросъвестен подобрител може да поиска права по отношение на вещта за подобренията, които е направил, сумата с която се е увеличила стойността на вещта, вселдствие на тези подобрения. Стойността се определя към датата на постановяване на съдебно решение. Подобрението според становище на ВС е инвестиция. Термина “подобрение” съдебната практика разбира: Законни инвестиции; Събития изразяващи се в трайно прикрепяване на вещи към земята или сградат, с чието отделяне сградата губи от стойността си; Ползувателни инвестиции, които са разноски необходими за поддържането на имота да осъществи основната си функция; подобрения, които увеличават ползувателната стойност на имота; луксозни подобрения, които увеличават абсолютната стойност на имота. Луксозните разноски по принцип не се възмездяват, като се дава възможност на подобрителя да ги отстрани.
Незаконните подобрения се отстраняват от подобрителя или от собственика на имота за сметка на единия. Добросъвестният владелец има право да поиска увеличената стойност на подобренията, както и необходимите разноски. Обикновеният владелец има право на необходимите разноски, които е направил за запазването на вещта. Недобросъвестният владетел дължи обезщетение и за ползите от които е лишил собственика. Важно правомощие на добросъвестния владелец е правото му да задържи вещта до заплащане на подобренията и разноските му.

Няма коментари:

Публикуване на коментар