Съгласно чл. 138 от Кодекса на труда страните по трудовия договор могат да уговарят работа за част от законоустановеното работно време или непълно работно време. Преминаването към непълно работно време става
с допълнително споразумение към основния трудов договора, като няма ограничения за периода, за който ще се премине на непълно работно време. Продължителността на работното време не може да бъде по-малка от половината от законоустановената за периода на изчисляване на работното време.
В индивидуалните трудови договори и в длъжностните характеристики на работниците и служителите, които работят при условията на намалено работно време, се уточнява продължителността на работното време и дали тя е е нормална или намалена.
Съгласно чл. 23, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) работникът и служителят, който работи през част от законоустановеното работно време (непълно работно време), има право на платен годишен отпуск пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж. Съгласно чл. 355, ал. 1 - 2 от Кодекса на труда, трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години. За 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения. Когато работникът или служителят е назначен и изпълнява трудова дейност за половината от законоустановеното за него работно време, той има право на платен годишен отпуск в пълен размер.
В трудовия договор не следва да настъпват други промени, освен че преминаваш на непълен работен ден съгласно допълнителното споразумение, в което да се уговори колко и кога ще работиш.
Непълно работно време
Чл. 138. (1) Страните по трудовия договор могат да уговарят работа за част от законоустановеното работно време (непълно работно време). В тези случаи те определят продължителността и разпределението на работното време.
(2) В случаите по ал. 1 месечната продължителност на работното време на работниците и служителите на непълно работно време е по-малка в сравнение с месечната продължителност на работното време на работниците и служителите, които работят по трудово правоотношение на пълно работно време в същото предприятие и изпълняват същата или сходна работа. Когато на същата или на сходна работа няма заети работници и служители на пълно работно време, сравнението се прави спрямо продължителността на месечното работно време на останалите работници и служители в предприятието.
(3) Работниците и служителите по ал. 1 не могат да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение само поради непълната продължителност на работното им време в сравнение с работниците и служителите, които са страна по трудов договор на пълно работно време, изпълняващи същата или сходна работа в предприятието. Те ползват същите права и имат същите задължения, каквито имат работниците и служителите, работещи на пълно работно време, освен ако законът поставя ползването на някои права в зависимост от продължителността на отработеното време, трудовия стаж, притежаваната квалификация и други.
с допълнително споразумение към основния трудов договора, като няма ограничения за периода, за който ще се премине на непълно работно време. Продължителността на работното време не може да бъде по-малка от половината от законоустановената за периода на изчисляване на работното време.
В индивидуалните трудови договори и в длъжностните характеристики на работниците и служителите, които работят при условията на намалено работно време, се уточнява продължителността на работното време и дали тя е е нормална или намалена.
Съгласно чл. 23, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) работникът и служителят, който работи през част от законоустановеното работно време (непълно работно време), има право на платен годишен отпуск пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж. Съгласно чл. 355, ал. 1 - 2 от Кодекса на труда, трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години. За 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения. Когато работникът или служителят е назначен и изпълнява трудова дейност за половината от законоустановеното за него работно време, той има право на платен годишен отпуск в пълен размер.
В трудовия договор не следва да настъпват други промени, освен че преминаваш на непълен работен ден съгласно допълнителното споразумение, в което да се уговори колко и кога ще работиш.
Непълно работно време
Чл. 138. (1) Страните по трудовия договор могат да уговарят работа за част от законоустановеното работно време (непълно работно време). В тези случаи те определят продължителността и разпределението на работното време.
(2) В случаите по ал. 1 месечната продължителност на работното време на работниците и служителите на непълно работно време е по-малка в сравнение с месечната продължителност на работното време на работниците и служителите, които работят по трудово правоотношение на пълно работно време в същото предприятие и изпълняват същата или сходна работа. Когато на същата или на сходна работа няма заети работници и служители на пълно работно време, сравнението се прави спрямо продължителността на месечното работно време на останалите работници и служители в предприятието.
(3) Работниците и служителите по ал. 1 не могат да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение само поради непълната продължителност на работното им време в сравнение с работниците и служителите, които са страна по трудов договор на пълно работно време, изпълняващи същата или сходна работа в предприятието. Те ползват същите права и имат същите задължения, каквито имат работниците и служителите, работещи на пълно работно време, освен ако законът поставя ползването на някои права в зависимост от продължителността на отработеното време, трудовия стаж, притежаваната квалификация и други.
Няма коментари:
Публикуване на коментар