РАЗЯСНЕНИЕ № 96-00-158 от 28.05.2015 г. относно определяне на данъчната основа при вътреобщностно придобиване

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

 
 

чл. 26 ЗДДС

 
 

Съгласно визираната фактическа обстановка в отправеното запитване, представляваното от Вас юридическо лице закупува стоки от данъчно задължено лице в Чехия. В издадените данъчни документи по тези доставки има начислени отстъпки от цената и бонус обороти към получателя по същите. Посочвате, че при определяне на основата за начисляване на данък върху добавената стойност и издадени във връзка с това протоколи по чл. 117 от материалния закон е налице разлика с декларираните суми от страна на чешката фирма – доставчик, видно от обмена на информация по системата VIES.

Въпросът който поставяте, е, как следва да определите данъчна основа при вътреобщностно придобиване за което са налице предоставена отстъпка и бонус оборот от продажната цена, фактурирана от доставчика. За тази цел прилагате копие на примерна фактура от чешката фирма ведно с копие на превод на български език на същия документ.

Във връзка с поставения от Вас въпрос в запитването и описаната фактическа обстановка, както и приложеното копие на документ от доставчика, придружен с превод на български език на същия, изразяваме следното становище:

В случаите на вътреобщностно придобиване по смисъла на чл. 13, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност, данъчната основа при същото се определя по реда на чл. 26 от с.з.

Данъчната основа по смисъла на чл. 26, ал. 2 от закона се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания по неустойки и лихви с обезщетителен характер. По силата на алинея 5 на същата правна норма, данъчната основа не включва сумата на търговската отстъпка или намаление, ако те се предоставят на получателя на датата на възникване на данъчното събитие. В случай, че същите се предоставят след тази дата на възникване на данъчното събитие, данъчната основа по доставката се намалява при предоставянето им.

Данъчното събитие при вътреобщностно придобиване възниква на датата, на която би възникнало данъчното събитие при доставка на територията на страната. Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от материалния закон, данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена.

Тъй като не сте предоставили копие на споразумението между Вас и съответното лице доставчик относно условията на доставката, както и начина на определяне на крайната цена на същата, предоставеното по-долу становище е принципно и е въз основа на приложения документ – преведената фактура за съответната доставка.

Видно от документа, приложен към запитването, съответната търговска отстъпка и отстъпка „бонус оборот", са предоставени на датата на издаването на същия. Предвид обстоятелството, че в графата „описание на продуктите" са изброени стоки, считаме, че документът е издаден по повод на доставка на стоки, а не във връзка с извършено от Ваша страна плащане (аванс) във връзка с бъдеща доставка. В резултат на което, доставчикът – съответната чешка фирма, издава документ за доставката на същите тези стоки на датата на данъчно събитие. Тъй като във визирания документ са посочени стойностите на предоставяните отстъпки от страна на доставчика, считаме, че същите не са предоставени на по-късна дата от датата на данъчното събитие за доставката. Вследствие на което, в конкретния случай е налице хипотезата на чл. 26, ал. 5 от ЗДДС, а именно: данъчната основа на съответното вътреобщностно придобиване по чл. 13, ал. 1 от с.з. се формира като разлика между обявената обща цена на стоките по доставката в размер на 101 583,81 евро и направените отстъпки в размер общо на 49 282,83 евро, или данъчната основа ще бъде равна на левовата равностойност на сумата от 52 300,98 евро по курса, обявен от БНБ към датата, на която данъкът за доставката ще стане изискуем.

Обръщаме Ви внимание, че по силата на чл. 63, ал. 3 от материалния закон, данъкът при вътреобщностното придобиване става изискуем на 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие. В случаите, когато фактурата е издадена преди 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е настъпило данъчното събитие, данъкът става изискуем на датата на издаване на самата фактура. Нормата на чл. 63, ал. 4 не е приложима в случаите, в които фактурата е издадена във връзка с направено плащане преди датата на възникване на данъчното събитие.

Изразеното по-горе становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка и приложения документ с превод по доставката. В случаите, когато във възложено по реда на ДОПК производство се установи фактическа обстановка, различна от описаната в запитването, Вие не бихте могли да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

РАЗЯСНЕНИЕ № 96-00-186 от 26.05.2015 г. относно реда за внасяне на осигурителните вноски при извършване на трудова дейност на различни основания по чл. 4 от Кодекса за социално осигуряване

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

 
 

чл. 4 КСО,

чл. 6 КСО

 
 

Във връзка с Ваше запитване, постъпило в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. ……… от 21.05.2015 г., Ви уведомяваме за следното:

Фактическа обстановка:

Физическо лице упражнява трудова дейност на различни основания:

- като член на борда на директорите в акционерно дружество от 2013 г.;

- по договор за управление и контрол с ООД от 2014 г.;

- по основен трудов договор в друго дружество с трудово възнаграждение над максималния размер на осигурителния доход от 11.05.2015 г.

Въпрос:

1. В какъв ред следва да се извършва осигуряването на лицето с оглед определяне на максималния месечен размер на осигурителния доход?

При така изложената фактическа обстановка, изразяваме следното становище по зададения казус:

На основание чл. 4, ал. 1, т. 1 и 7 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс са:

- работниците и служителите, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране, с изключение на лицата по чл. 4а, ал. 1 (т. 1, изр. 1 - посл. изм., ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.);

- управителите и прокуристите на търговски дружества и на еднолични търговци и на техните клонове, членовете на съвети на директорите, на управителни и надзорни съвети и контрольорите на търговски дружества, синдиците и ликвидаторите, както и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицирани дружества и лицата, на които е възложено управлението и/или контролът на държавни и общински предприятия по глава девета от Търговския закон, техни поделения или на други юридически лица, създадени със закон (т. 7 – посл. изм., ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.).

Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност (чл. 6, ал. 2 от КСО).

Осигурителните вноски за работниците и служителите и за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход за основната икономическа дейност на осигурителя и съответната квалификационна група професии (за които се въвежда минимален месечен размер на осигурителния доход за календарната година по дейности и групи професии) и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход (чл. 6, ал. 3 от КСО). Осигурителните вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 и 7 от КСО се разпределят между осигурители и осигурени лица по реда на чл. 6, ал. 3 и ал. 6 от КСО и се внасят от осигурителите до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът (чл. 7, ал. 1 от КСО).

Съгласно чл. 6, ал. 10 от КСО за лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред:

1. (посл. изм. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) доходи от дейности на лицата по чл. 4, ал. 1 (в т. ч. доходи от трудови правоотношения и от правоотношения за управление и контрол);

2. (посл. изм. - ДВ, бр. 12 от 2015 г.) осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители;

3. доходи за работа без трудово правоотношение.

Според разпоредбата на чл. 4 (посл. изм. - ДВ, бр. 18 от 2015 г., в сила от 01.01.2015 г.) от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху което се правят осигурителни вноски, когато лицето упражнява трудова дейност на повече от едно основание по чл. 4, ал. 1 и/или ал. 3, т. 5 и 6 от КСО, то декларира пред всеки следващ осигурител дохода, върху който се дължат осигурителни вноски, като се спазва поредността, определена в чл. 6, ал. 10 от КСО.

При определяне последователността на доходите с оглед ограничаването им до максималния месечен размер на осигурителния доход следва да се има предвид, че ако доходите са изброени в една и съща точка на чл. 6, ал. 10 от КСО, се спазва поредността, определена в чл. 4, ал. 1 от КСО, а когато дейностите са от една и съща точка на ал. 1, се дава предимство на правоотношението, което е възникнало по-рано. По този начин се изключват редица субективни фактори като избор и желание на осигурения, или неравнопоставеност на осигурителите, предвид факта, че единият от тях ще дължи осигурителни вноски върху по-малък доход (или няма да дължи), когато извършва ограничаване на осигурителния доход до максималния месечен размер, независимо от размера на възнаграждението. Поради това, че осигурителните вноски са дължими в определените размери от съответния осигурител, няма нормативно основание осигуреното лице само да избира от кое дружество и в какъв размер да се внасят осигурителните вноски.

В горепосочената хипотеза дължимите осигурителните вноски за 2014 г. следва да се внасят според последователността на възникване на правоотношенията, тъй като основанието за извършваните дейности през тази година е една и съща точка на чл. 4, ал. 1 от КСО – точка 7. Това означава, че акционерното дружество е първият осигурител, който следва да внесе полагащите се осигурителни вноски върху възнаграждението като член на съвета на директорите, а другото дружество (ООД) е следващият по ред осигурител, който трябва да направи преценката, доколко сборът от осигурителните доходи по двете правоотношения не надхвърля максималния месечен размер на осигурителния доход.

За периода май-декември 2015 г. месечният осигурителен доход на лицето трябва да се формира при спазване на следния ред:

1. осигурителен доход по трудовия договор;

2. осигурителен доход като член на съвета на директорите;

3. осигурителен доход по договора за управление и контрол.

В тази хипотеза и при условие че по трудовия договор лицето е осигурено върху максималния месечен размер на осигурителния доход, другите две дружества не дължат осигурителни вноски за същото. На основание чл. 3, ал. 9 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, те трябва да подават декларация образец № 1 за лицето, като дните в осигуряване следва да попълват в т. 16.4 „Дни без осигурителни вноски, зачетени за осигурителен стаж".

РАЗЯСНЕНИЕ № 94-00-119 от 22.05.2015 г. относно подаване на информация на НАП от дружество с регистриран клон в страната и облагане на приходите на клона

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

 
 

чл. 7 ЗСч,

чл. 10 ЗКПО,

чл. 2 Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г.

 
 

Постъпило е писмено запитване с вх. № 12.05.2015 г. в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика". В него е изложена следната фактическа обстановка:

Дружество извършва дейността си в гр. Стара Загора. На 07.04.2015 г. в Агенцията по вписванията е регистриран клон на дружеството в друг град на страната.

Въпросите, които са поставени са следните:

1. Като се има предвид Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, кой трябва да подава изискващите се декларации – клона или самата фирма?

2. Как следва да се облагат приходите от дейността на клона?

След разглеждане на нормативната уредба, актуална към момента на поставяне на запитването и изложената фактическа обстановка, изразявам следното становище:

По прилагане на ЗКПО:

Съгласно чл. 17 от Търговския закон /ТЗ/ всеки търговец може да открие клон извън населеното място, където се намира неговото седалище. Клонът няма собствена правосубектност, той е част от предприятието, която е териториално, а понякога и функционално обособена. Същият подлежи на вписване в търговския регистър, но това не води до възникването на нов правен субект.

Правилата за определяне на компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите са регламентирани в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. На основание чл. 8, ал. 1, т. 3 от ДОПК компетентната териториална дирекция за местните юридически лица се определя според седалището им, освен ако в закон не е предвидено друго.

Съгласно чл. 19 от Търговския закон клонът на търговеца трябва да води самостоятелни търговски книги без да изготвя баланс. Клонът няма задължение да изготвя отделен финансов отчет. Във връзка с дейността му трябва да се води самостоятелна отчетност до оборотна ведомост и неговите активи, пасиви, приходи и разходи да се отчитат отделно. В края на годината отчетните данни за активите, пасивите, приходите и разходите на клона се обобщават с данните на самия търговец - собственик на клона, и се изготвя годишен финансов отчет, в който са включени и данните на клона на търговеца. Стопанските операции между предприятието собственик и неговия клон /прехвърляне на активи, пасиви, приходи и разходи/ следва да се отчитат по отделна сметка, която периодично се равнява.

Приходите от дейността на предприятието като цяло, в т. ч. и на клона се документират на общо основание с първичен счетоводен документ по смисъла на чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството /ЗСч/, който отразява предмет и стойностно изражение на стопанската операция /сделката/.

Когато следва да се документират взаимоотношения между принципала и клона на основание чл. 7, ал. 2 от ЗСч се издават първични счетоводни документи, който засягат само дейността на предприятието и съдържат най-малко следната информация:

1. наименование и номер, съдържащ само арабски цифри;

2. дата на издаване;

3. предмет и стойностно изражение на стопанската операция;

4. име, фамилия и подпис на съставителя.

При продажби в брой сумата на сделката се маркира в касовия апарат на основание чл. 10, ал. 4 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/.

Данъчният финансов резултат за определяне на корпоративния данък се формира съгласно правилата, визирани в чл. 18 и чл. 22 от ЗКПО.

Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от ЗКПО, определя че данъчен финансов резултат е счетоводният финансов резултат, преобразуван по реда на този закон. Счетоводен финансов резултат по смисъла на § 1, т. 16 от допълнителните разпоредби на ЗКПО е печалбата (загубата) по отчета за приходите и разходите (отчета за доходите) за определен период преди начисляването на разходите за данъци от печалбата.

Съгласно чл. 22 от ЗКПО данъчният финансов резултат се определя, като счетоводният финансов резултат се преобразува по ред и начин, определени в този закон, със:

1. данъчните постоянни разлики;

2. данъчните временни разлики;

3. други суми в случаите, предвидени в този закон.

Независимо от горепосоченото следва да уточним, че Националната агенция за приходите при осъществяване на правомощията си, възложени от закона, се произнася и действа в пределите на своята компетентност, в този смисъл същата не е компетентна да дава отговори и становища извън обхвата на данъчното и осигурителното законодателство. Предвид това, ако имате конкретни въпроси относно прилагането на счетоводното законодателство, компетентна да се произнесе е дирекция "Данъчна политика" към Министерство на финансите.

По прилагане на осигурителното законодателство:

Съгласно чл. 5, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигурител е всяко физическо лице, юридическо лице или неперсонифицирано дружество, както и други организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица.

Според § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда (КТ), "работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател.

На основание чл. 5, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите данни за:

осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване;

декларация за сумите за дължими осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, "Учителския пенсионен фонд", здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" и данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

Данните по чл. 5, ал. 4 от КСО се подават по ред, определен с Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.

Съгласно § 2, т. 3 от Допълнителните разпоредби към Наредба № Н-8/29.12.2005 г. „задължено лице" по смисъла на наредбата, е работодател, осигурител, клон, поделение, осигурителна каса, самоосигуряващо се лице, лице по чл. 4, ал. 9 от Кодекса за социално осигуряване и/или лице, което внася осигурителни вноски по реда на чл. 9а от Кодекса за социално осигуряване.

В чл. 2, ал. 1 и 2 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. е указано, че работодателите, осигурителите, техните клонове и поделения или упълномощени от тях лица, подават в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) декларации по образец 1 и 6 съгласно приложения № 1 и 4 към наредбата. В декларация образец № 1 се вписва ЕИК по регистър БУЛСТАТ/ЕИК на търговеца (клона/поделението). В декларация образец № 6 се попълва ЕИК по регистър БУЛСТАТ/ЕИК на търговеца за осигурители, работодатели, клонове и поделения.

Клоновете и поделенията на юридическите лица, които не са търговци, и клоновете на вписаните в търговския регистър търговци, подлежат на вписване в регистър БУЛСТАт. Кодът им по БУЛСТАТ е 13-значен, като първите 9 цифри са кодът на юридическото лице (чл. 3, ал. 1, т. 8 и чл. 6, ал. 2 от Закона за регистър БУЛСТАТ).

Съгласно чл. 3, ал. 2 от Наредбата за реда за внасяне и разпределение на задължителните осигурителни вноски и вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите", регистрираните с 13-значен ЕИК по регистър БУЛСТАТ/ЕИК на търговеца клонове и поделения вписват този ЕИК в платежните документи при внасяне на задължителните осигурителни вноски и вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" по съответната сметка на компетентната ТД на НАП.

Предвид цитираните разпоредби, клоновете и поделенията на осигурители, притежаващи 13-значен код по БУЛСТАТ, могат да подават самостоятелно декларации образец № 1 и 6 по седалището на клона/поделението. Тъй като задължено лице по смисъла на чл. 14 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), съответно титуляр на данъчно-осигурителната сметка е юридическото лице/търговеца, а не клона/поделението, плащането на задължителните осигурителни вноски се извършва по съответната банкова сметка на компетентната териториална дирекция (ТД) на НАП за юридическото лице/търговеца, като в платежното нареждане се посочва 13-значния код по БУЛСТАТ на клона.

С оглед спазване на изискването за равенство по чл. 2, ал. 4 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. и съпоставимост на декларираните данни за дължимите осигурителни вноски с постъпилите суми за тях в компетентната териториална дирекция на НАП, идентификаторът на осигурителя (клона, поделението), вписан в платежните документи за внасяне на задължителните осигурителни вноски, трябва да съответства на идентификатора, който се попълва в декларациите образец № 1 и № 6.

РАЗЯСНЕНИЕ № 3-1160 от 13.05.2015 г. относно подаване на информация по чл. 73а, ал. 5 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

 
 

чл. 4 ЗДДФЛ,

чл. 5 ЗДДФЛ,

чл. 73а ЗДДФЛ,

чл. 75 ЗДДФЛ

 
 

Според изложеното в запитването, в „X" от 21.10.2013 г. работи по трудов договор по Кодекса на труда като преподавател по английски език гражданката на Великобритания г-жа Y. В момента тя е със статут на постоянно пребиваваща и има ЛНЧ, издаден от МВР - П. Закупила е жилище в с. С., община Л., област П., където живее със семейството си и има постоянен адрес в Р България.

Като бюджетна структура „X" прилага схема за централизирано разплащане на дължимите данъци по ЗДДФЛ и не подава декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ.

В съответствие със ЗДДФЛ и Кодекса за социално осигуряване (КСО) от възнагражденията, изплащани на г-жа Y., академията ежемесечно удържа осигурителни вноски и данък върху доходите.

Във връзка с изискването за предоставяне на информация на НАП по чл. 73а, ал. 5 от ЗДДФЛ е прието, че по смисъла на чл. 4, ал. 1 и ал. 4 от ЗДДФЛ г-жа Y. е "местно физическо лице" за България, тъй като:

- има постоянен адрес в България;

- пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12 месечен период;

- центърът на жизнените й интереси се намира в България.

Във връзка с горното се желае изразяване на становище правилно ли за г-жа Y. не следва да се подава информация по чл. 73а, ал. 5 от ЗДДФЛ?

При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на ЗДДФЛ (обн., ДВ, бр. 95/2006 г., посл. изм., ДВ, бр. 22 от 24 март 2015 г.) изразяваме следното становище:

Разпоредбата на чл. 73а, ал. 5 от ЗДДФЛ, която задължава работодателите да предоставят в НАП информация за доходите по трудови правоотношения, начислени и/или изплатени в полза на физически лица, местни на друга държава - членка на Европейския съюз, е в сила от 01.01.2014 г. и се прилага за доходи, реализирани след тази дата. Предоставянето на тази информация е за целите на задължителния автоматичен обмен по Директива 2011/16/ЕС от 15 февруари 2011 г. и първият данъчен период, който касае съгласно чл. 8 от директивата, започва от 1 януари 2014 г. Информацията се предоставя в срок до 30 април на годината, следваща годината на начисляване и/или изплащане на доходите, т. е. за начислени и/или изплатени доходи по трудови правоотношения през 2014 г., работодателите предоставят информация в НАП в срок до 30 април 2015 г. по ред, начин и във формат, определени със заповед на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.

От цитираната разпоредба на чл. 73а, ал. 5 от ЗДДФЛ е видно, че информация са задължени да подават само работодателите, начислили и/или изплатили доходите по трудови правоотношения в полза на физически лица, които са местни на друга държава - членка на Европейския съюз.

Предвид горното от първостепенно значение е правилното определяне на статута на тези лица. Статутът на местно лице на България се определя за цялата календарна (данъчна) година и не зависи от гражданството на лицето.

Местно физическо лице по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ, без оглед на гражданството е лице, което отговаря на поне един от следните критерии:

- има постоянен адрес в България (по смисъла на Закона за гражданската регистрация) или

- пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период (лицето се смята за местно за годината, през която пребиваването му в България надхвърля 183 дни) или

- изпратено е в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство или

- центърът на жизнените му интереси се намира в България. Центърът на жизнените интереси е в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си.

Чуждестранни физически лица съгласно чл. 5 от ЗДДФЛ са лицата, които не са местни лица по смисъла на чл. 4 от същия закон.

Условията, визирани в закона, се прилагат алтернативно. Това означава, че ако е изпълнено само едно от тях, въпреки, че лицето не отговаря на останалите условия се счита, че същото е местно лице за целите на данъчното облагане, регламентирани в ЗДДФЛ.

Освен горното следва да се има предвид, че съгласно чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор. Между Република България и правителството на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия е сключена Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане на дохода и печалбите от прехвърляне на имущество (СИДДО). Същата е обнародвана в ДВ, бр. 8 от 29 януари 1988 г. Процедурата за прилагане на СИДДО е подробно уредена в Дял II, глава 16, раздел III, чл. 135 и сл. на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Видно от СИДДО между Р България и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия местно лице за Великобритания е всяко лице, което съгласно законодателството на Великобритания подлежи на данъчно облагане там поради неговото местожителство, местопребиваване, място на управление или всеки друг критерий от подобен характер (чл. 4, ал. 1, б. "а" от Спогодбата). Местно лице за България е всяко физическо лице, което е гражданин на България, както и всяко юридическо лице, чието седалище се намира в България или е регистрирано там (чл. 4, ал. 1, б. "б" от Спогодбата). При анализиране на разпоредбите на ЗДДФЛ и Спогодбата, както и посоченото в запитването, може да се направи извода, че г-жа Y. е местно лице за България по вътрешното законодателство, но не е местно лице за България по смисъла на Спогодбата, тъй като критерият за това, възприет от цитирания акт, е „гражданство".

Следователно предвид изложеното „X" следва да подаде информация по чл. 73а, ал. 5 от ЗДДФЛ за лицето посочено в запитването.

С оглед пълнота на изложението е необходимо да се отбележи, че качеството „местно лице" може да бъде удостоверено както на специално предвидения за тази цел формуляр, част от искането за прилагане на СИДДО, така и съобразно обичайната практика на данъчна администрация на Обединеното кралство Великобритания (издаване на специално удостоверение). Следва да се обърне внимание, че право да изразява становище относно прилагане на СИДДО има изпълнителният директор на НАП, след като се представи достатъчно доказателствен материал пред Дирекция СИДДО при ЦУ на НАП София, чрез съответната териториална дирекция на НАП, която е компетентна по отношение на задълженото лице.

РАЗЯСНЕНИЕ № 96-00-161 от 11.05.2015 г. относно прилагане на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства и ЗДДС

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

 
 

чл. 118 ЗДДС,

чл. 3 Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.,

чл. 4 Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.,

чл. 25 Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.

 
 

Във връзка с Ваше писмо, постъпило в Дирекция "ОДОП"- гр…..е изложена следната фактическа обстановка:

Вие сте художник, като в качеството си на ЕООД предлагате творбите си на клиенти извън България. Предстои предлагане на същите и на клиенти в страната в сайтове като http://kartinite.bg; https://grabo.bg, а също така и чрез facebook.com. За получаване на плащанията и изпращане на творбите ще ползвате услугите на куриерски фирми като Еконт, Спиди и Ин тайм, като ще ползвате услугата „Наложен платеж". Уточнено е в запитването, че клиентите ще заплащат на куриерската фирма в брой, която от своя страна ще Ви превежда сумите по наложен платеж /по банков път/.

Поставен е следният въпрос:

Следва ли да се въведе в експоатация фискално устройство, при положение че всички плащания ще се извършват по банков път?

Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададеният от Вас въпрос изразяваме следното становище:

Разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС задължава всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство / фискален бон / или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност / системен бон /, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускане на обекта.

Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба № Н-18 на Министерство на финансите от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.

В чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. е указано, че всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

Изключенията от задължението за регистриране на продажбите чрез ФУ са изброени в чл. 4 и чл. 5 от Наредба № Н-18/2006 г.

В чл. 4 от същата са посочени лицата, които нямат задължение да регистрират извършените продажби в търговски обект чрез ФУ, като такива в т. 8 на същия член е посочена дейността на лицата, упражняващи свободна професия.

В § 1, т. 7 от Допълнителните разпоредби на Наредба № Н-18/2006 г. са посочени лицата, упражняващи свободна професия, а именно това са: експерт-счетоводители, данъчни консултанти; одитори; адвокати; нотариуси и други юридически консултанти; представители по индустриална собственост; оценители на движимо и недвижимо имущество и на цели предприятия; преводачи; инженери и технически ръководители; архитекти; дейци на културата, образованието, изкуството и науката, включително изобретатели; вещи лица и други лица, осъществяващи за своя сметка професионална дейност.

Още по-точна дефиниция за "лица, упражняващи свободна професия" се съдържа в текста на § 1, т. 29 от Допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ, според който това са: експерт счетоводителите; консултантите; одиторите; адвокатите; нотариусите; частните съдебни изпълнители; съдебните заседатели; експертите към съда и прокуратурата; лицензираните оценители; представителите по индустриална собственост; медицинските специалисти; преводачите; архитектите; инженерите; техническите ръководители; дейците на културата, образованието, изкуството и науката; застрахователните агенти; други физически лица, за които са налице едновременно следните условия:

а) осъществяват за своя сметка професионална дейност;

б) не са регистрирани като еднолични търговци;

в) са самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване.

В конкретния случай се касае за регистрирано ЕООД, което не попада в горепосочените изключения, касаещи лицата, упражняващи свободна професия. Предвид на това, при извършване на продажбите на картини като лице, регистрирано по Търговския закон, за Вас възниква задължение за регистриране и отчитане на същите чрез ФУ по общия ред на Наредба № Н-18/2006 г.

По силата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ, независимо от документирането с първичен счетоводен документ, задължително следва да се издава фискална касова бележка за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане, с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.

Предвид гореизложената нормативна уредба и при положение, че плащанията от клиентите на дружеството ще се извършват само и единствено чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски паричен преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги, не е налице задължение за въвеждане в експлоатация на фискално устройство и отчитане на извършваните от Вас продажби чрез издаване на фискални касови бележки по реда определен в Наредба Н-18/2006 г. на МФ.

Съгласно изложената фактическа обстановка може да се предположи, че извършваната от дружеството дейност е съотносима с дадената в § 1, т. 1 от ДР на Наредба № Н-18/2006 г. дефиниция за „ разносна търговия ", състояща се в продажба на стоки / картини / извън търговския обект по предварителна заявка.

Разносната търговия следва да се отличава от извършване на наличен паричен превод чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи или извършване на пощенски паричен превод чрез лицензиран пощенски оператор по смисъла на Закона за пощенските услуги.

Във конкретния случай, съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от Наредба № Н-18/2006 г., фискалната касова бележка следва да се издава от дружеството предварително и да се предава на разносвача /куриера/, който от своя страна я предоставя на купувача при заплащането на цената на стоките.

РАЗЯСНЕНИЕ № 3-1122 от 8.05.2015 г. относно промяна на вида на осигуряването на самоосигуряващо се лице

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

 
 

чл. 4 КСО,

чл. 1 НООСЛБГРЧМЛ,

чл. 3 НООСЛБГРЧМЛ

 
 

Според изложеното в запитването лицето е регистрирано в регистър БУЛСТАТ като лице, упражняващо свободна професия – преводач. За периода от 20.11.2014 г. до 20.02.2015 г. е било във временна неработоспособност поради нетрудова злополука. До 31.12.2014 г. включително се е осигурявало за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. За периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. вкл. е подало декларация обр. 1 с код за вид осигурен 22 и е внесло дължимите осигуровки в размер на 108.36 лева за всеки един месец.

На 21.01.2015 г. е подало в ТД на НАП декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице с вх. № ххххх/21.01.2015 г., за да заяви, че считано от 01.01.2015 г. ще се осигурява за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица.

На 11.02.2015 г. е подало в ТП на НОИ 2 бр. болнични листи, издадени от ЛКК, за временна неработоспособност за периода от 23.12.2014 г. до 21.01.2015 г. и болничен лист за временна неработоспособност за периода от 22.01.2015 г. до 20.02.2015 г. като в съответните декларации приложение № 15 към тези болнични листи е отбелязало, че не е осигурено за съответния риск въпреки, че има 6 месеца осигурителен стаж като осигурено за общо заболяване и майчинство и че няма работни дни през периода на болничните листи с право на парично обезщетение от НОИ. Подало е декларации образец 1 за м.01 и 02 2015 г. като посочва начина на попълването им.

На 16.03.2015 г. е получило от ТП на НОИ разпореждане, във връзка с подадените в ТП на НОИ 2 броя болнични листи, с което му се отказва отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване.

На 07.04.2015 г. е получило от ТП на НОИ задължителни предписания на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, както следва:

„Осигурителят / самоосигуряващият се ХХХХХХХ да заличи информацията в Регистъра на осигурените лица /РОЛ/ с декларация Обр. № 1 за м. 01.2015 г. и м. 02.2015 г. /до 20.02.2015 г./"

Освен това да се заличат подадените данни за м. 01.2015 г. и м. 02.2015 г. с декларация Обр. № 1, като за м. 02.2015 г. се подадат нови данни, както следва:

Декларация Образец № 1 „Данни за осигурените лица" за м. 02.2015 г. – редовни данни като попълните в клетка 12 - вид осигурен – 12 – за самоосигуряващи се лица, в т. 14 – начален ден в осигуряване – 21.02.2015 г., в 16.1 – отработени и други дни с осигурителни вноски – 5 работни дни, в т. 21 - осигурителен доход, върху който се дължат осигурителни вноски – 105 лв., в точка 22 – 16.3 %, в т. 34 - нетно възнаграждение – 105 лв."

Във връзка с горното се поставят следните въпроси:

1. Правилни ли са данните, които са подадени с декларация обр. 1 за месеците януари и февруари 2015 г.?

2. В случай, че се заличат данните за м. 01.2015 г. и м. 02.2015 г. за периода от 01.01.2015 г. до 20.02.2015 г. вкл., трябва ли да се подават някакви декларации в ТД на НАП за този период?

3. Ако трябва да се коригират подадените декларации обр. 1 за периода от 01.01.2015 г. до 28.02.2015 г. какви декларации обр. 1 да се подадат?

При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО, обн., ДВ, бр. 110/1999 г., посл. изм., ДВ, бр. 22/2015 г.) и Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ, ДВ, бр. 21/2000 г., посл. изм., ДВ, бр. 18/2015 г.) изразяваме следното становище:

На основание чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство /чл. 4, ал. 4 от КСО/.

Задължението за осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 - 4 от КСО, в т. ч. лицата, упражняващи по регистрация свободна професия или занаятчийска дейност, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване (чл. 1, ал. 1 от НООСРБГРЧМЛ). Видът на осигуряването се определя с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП, която се подава от самоосигуряващото се лице в компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от започването или от възобновяването на трудовата дейност. При прекъсване и възобновяване на съответната трудова дейност, както и при започване на друга трудова дейност през календарната година самоосигуряващото се лице не може да променя вида на осигуряването. При започване и възобновяване на трудовата дейност, ако декларацията за вида на осигуряването не е подадена в 7-дневния срок, лицето подлежи на осигуряване само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт (аргумент чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ).

На основание чл. 1, ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ, видът на осигуряването може да се променя за всяка календарна година, ако е подадена декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП до края на януари на съответната календарна година.

Самоосигуряващите се лица, които се осигуряват за по-високия осигурен риск, включващ и общо заболяване и майчинство, не внасят осигурителни вноски за периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете, поради което в тези случаи месечният осигурителен доход се определя пропорционално на отработените дни (арг. от чл. 3, ал. 3 и чл. 4, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ).

Лицата, осигурени само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, дължат осигурителни вноски за периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане или отглеждане на малко дете (чл. 3, ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ).

Легална дефиниция на осигурено лице за целите на държавното обществено осигуряване (ДОО) е въведена с § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО. „Осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени лица за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски.

С оглед цитираните разпоредби независимо, че като самоосигуряващо се лице е подало в регламентирания срок декларация за промяна на вида на осигуряването от 01.01.2015 г., за периода 23.12.2014 г. до 20.02.2015 г. лицето не е осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО за риска временна неработоспособност, тъй като не са били дължими и не са внасяни осигурителни вноски за този риск. Именно чрез вноските в този фонд за самоосигуряващото се лице възниква осигуряване за рисковете временна неработоспособност, временно намалена работоспособност и майчинство. Следователно за посочения период лицето не може да бъде обхванато от хипотезата на чл. 3, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ и за периода на временната неработоспособност продължава да се прилага чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО, т. е. задължително следва да се осигурява за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт. След внасянето на вноските за общо заболяване и майчинство /от 21.02.2015 г./ може да се смята за осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО и да се възползва от съответните права и обезщетения.

Предвид гореизложената нормативна уредба декларация образец 1 за м. януари и за м. февруари /до 20.02.2015 г./ следва да бъде подадена с дължими осигурителни вноски за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. От 21.02.2015 г. декларацията за м.февруари следва да бъде с дължими осигурителни вноски и за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете. Към настоящия момент от направената служебна справка за подадените декларации за м. януари и февруари 2015 г. се установи, че е извършeна корекция на подадените данни по описания по-горе ред, с което са отстранени първоначално декларираните несъответствия.

РАЗЯСНЕНИЕ № 3-1087 от 5.05.2015 г. относно прилагане на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства и отчитането, съгласно изискванията на Закона за данък върху добавената стойност

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

 
 

чл. 9 ЗДДС,

чл. 12 ЗДДС,

чл. 86 ЗДДС,

чл. 118 ЗДДС,

чл. 3 Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.,

чл. 4 Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.,

чл. 27 Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.,

чл. 29 Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.

 
 

Според изложеното в запитването „А" ЕООД е с предмет на дейност търговия на дребно с хранителни и нехранителни стоки. От месец март 2015 г. дружеството започва да продава лотарийни билети, които закупува от „В" ООД. При покупката се получава складова разписка и се заплаща сума, която е по-малка от номиналната стойност на билетите. Същите се продават на крайните клиенти по номинална стойност. Между двете дружества няма сключен договор за извършване на услуга.

Във връзка с горното са поставени следните въпроси:

1. Следва ли продажбата на лотарийни билети да бъде съпроводена с издаване на фискален бон от ЕКАФП?

2. Как следва да се третира извършената доставка – освободена по смисъла на чл. 48 от ЗДДС или облагаема?

При така изложената непълна фактическа обстановка във връзка с липсата на сключен договор за извършване на услуга между страните и с оглед разпоредбите на Наредба № Н-18/2006 г. на МФ (обн., ДВ, бр. 106/2006 г., доп., ДВ, бр. 14 от 20 февруари 2015 г.) и ЗДДС (обн., ДВ, бр. 63 от 4 август 2006 г., посл. изм., ДВ, бр. 107 от 24.12.2014 г.) изразяваме следното принципно становище:

По прилагането на Наредба № Н-18/2006 г. на МФ:

Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.

На основание чл. 118, ал. 4 от ЗДДС редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба № Н-18 на Министерството на финансите от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.

Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ урежда, че всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (ФУ) или касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (ИАСУТД), освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

Лицата, респективно дейностите, които са освободени от задължително регистриране на оборотите от продажби чрез ФУ, са изброени в чл. 4 и чл. 5 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ.

Съгласно чл. 4, т. 3 от наредбата, не е задължено да регистрира извършваните от него продажби в търговски обект чрез фискално устройство лице, което извършва продажби на билети или други удостоверителни знаци за услуги (квитанция, талон и др.), които съдържат трайно вписана при отпечатването номинална стойност и най-малко два защитни елемента върху хартията и/или при печата и са отпечатани по реда на Наредбата за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни книжа, приета с Постановление № 289 на Министерския сьвет от 1994 г. (обн., ДВ, бр. 101 от 1994 г.; изм. и доп., бр.38 от 1995 г.; изм., бр. 73 от 1998 г., бр. 8 от 2001 г., бр. 54 от 2008 г.); изискването за трайно вписана при отпечатването номинална стойност не се отнася за бланкови билети, квитанции и др., които се издават на химизирана хартия най-малко в два екземпляра - един за клиента и втори за лицето по чл. 3.

Тъй като от фактическата обстановка в запитването не става ясно какви точно реквизити съдържат „билетите", за които се поставя въпроса, то в случай, че бланките на лотарийните игри (билети), които се продават, отговарят едновременно на всички изброени в чл. 4, т. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ изисквания, при продажбата им може да не се издава фискална касова бележка от фискално устройство. Следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 39а от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ лицата, извършващи продажби на билети или други удостоверителни знаци за услуги, съгласно чл. 4, т. 3, водят книга (регистър) за дневните продажби на билети/удостоверителни знаци. Книгата (регистърът) съдържа брой на продадените билети, начален и краен номер на продадени билети по номинали и общ оборот за деня. Освен това, тези лица следва да съхраняват в търговския обект копие от документ за получените ценни книжа, издаден по реда на Наредбата за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни книжа.

При положение, че „А" ЕООД действа като посредник (комисионер) и при продажбата на лотарийните билети/талони отчита същите чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, то за документирането с касова бележка чрез фискално устройство на извършената продажба следва да се има предвид разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ. По силата на тази правна норма, когато задълженото лице извършва дейност като посредник (комисионер) от чуждо име и за чужда сметка, продажбите се регистрират чрез ФУ на доверителя или чрез ФУ на посредника.

Когато регистрирането на продажбите се извършва чрез ФУ на доверителя, продажбите се регистрират по общия ред.

Когато обаче продажбите се регистрират чрез ФУ на посредника, ФУ се програмира така, че продажбите на доверителя да се регистрират като продажби в отделен департамент за всеки доверител, като департаментът посочва името на доверителя. В дневния финансов отчет ще се съдържа и оборотът на доверителя. Съгласно регламента на чл. 29, ал. 5 от Наредбата, в книгата за дневните финансови отчети, на страницата за последния ден от месеца довереникът сумира и вписва натрупания от продажбите за месеца оборот по департамента на доверителя. Договорът, сключен между доверителя и комисионера за извършване на продажби от чуждо име и за чужда сметка, е документът, доказващ при необходимост основанието за прилагане на цитирания ред.

Съгласно чл. 27 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ регистрирането на доставките по данъчни групи е в зависимост от характера на доставките, като в данъчна група "А" следва да регистрират услугите, продажбите на които са освободени от облагане с ДДС, а в данъчна група "Б" следва да се регистрират стоките и услугите, продажбите на които са облагаеми с 20% ДДС. Лицето, независимо дали е регистрирано или не по ЗДДС, задължително регистрира всички продажби по данъчни групи.

Предвид това, че доставката на услуга, свързана с организиране на хазартна игра (продажба на лотариен билет) е освободена и за същата не се начислява ДДС, при предоставянето на лотарийни билети срещу заплащане на сума, тези суми следва да бъдат отнесени към данъчна група "А", която съгласно чл. 27, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ е с 0 % ДДС. Стоките или услугите, отнасящи се към данъчна група „А", задължително се програмират и регистрират с наименование и единична цена като отделни артикули.

Трябва да се подчертае, че изхождайки от принципа за документална обоснованост на стопанските и счетоводни операции в тежест на задълженото лице остава доказването на регистрирания чрез фискалното устройство оборот и този, отразен в счетоводството на предприятието, съответно чрез сключен писмен договор или друг писмен документ между двете страни, в който да са отразени съответните обстоятелства.

По прилагането на ЗДДС:

По смисъла на закона услуга е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обръщение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство (чл. 8 от ЗДДС), а съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗДДС доставка на услуга е всяко извършване на услуга.

В случаите, при които лице действа от чуждо име и за чужда сметка, за целите на ЗДДС, са налице две доставки - между доверителя и третото лице и между посредника и доверителя.

Предвид изложеното, ако дружеството продава от чуждо име и за чужда сметка лотарийни билети на основание чл. 9, ал. 1 от ЗДДС за същото е налице доставка на услуга по посредничество, по която получател е доверителят, разпространяващ лотарийните билети.

Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на услуга по смисъла на чл. 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по закона и е с място на изпълнение на територията на страната, освен в случаите, в които този закон предвижда друго. В този смисъл, и доколкото не попада в обхвата на глава четвърта от ЗДДС „Освободени доставки и придобивания" доставката по посредничество, с място на изпълнение на територията на страната е облагаема по смисъла на чл. 12 от ЗДДС, за която възниква задължение за начисляване на данък върху добавената стойност по реда на чл. 86 от същия закон. Тази доставка следва да бъде документирана като се издаде фактура по чл. 113 от ЗДДС, в която да бъде начислен данък със ставка 20 на сто.

Сумата, която заплаща третото лице на посредника за продажбата на лотарийните билети, не е възнаграждение по доставка, извършена от същия. Тази сума е дължима за доставка, по която доставчик е организаторът на хазартната игра. В тази връзка, посредникът не следва да издава данъчен документ за извършената продажба на лотарийни билети и съответно доставката не се отразява в дневника за продажбите и справка-декларацията на същия.

Дроновете и личното пространство – един назвяраващ правен дебат, с определени политически аспекти

4 АВГУСТ 2015 Г.

Дроновете и личното пространство – един назвяраващ правен дебат, с определени политически аспекти

Man Arrested For Shooting Down Drone Flying Over Sunbathing Daughters

За превода - скролнете надолу

Вижте и още

ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2019/945 НА КОМИСИЯТА от 12 март 2019 за дроновете

ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2019/945 НА КОМИСИЯТА
от 12 март 2019 година
относно безпилотните летателни системи и операторите от трети държави на безпилотни летателни системи

Прочетете още »

By Barclay August 3, 2015

After using a shotgun to blast a $1,800 camera equipped drone out of the sky in his local neighborhood, A Hillview Kentucky resident was taken to jail and is contemplating pursuing charges against four men who flew the device over his private property.
The camera-equipped machine reportedly flew over his daughters who were sunbathing in the backyard as well as a neighbor's 16-year old daughter who was sunbathing as well.
William H. Merideth is anything but apologetic. Currently he is claiming that privacy and private property rights were violated by the four men who flew the drone over multiple houses in his neighborhood on Sunday, reports WDRB News.
However, William H. Merideth was arrested and charged with 1^st degree criminal mischief and 1^st degree wanton endangerment. He was released a day later.
In an interview conducted by the Louisville Kentucky news group, Merideth claims that the drone was trespassing. "Well, I came out and it was down by the neighbor's house, about 10 feet off the ground, looking under their canopy that they've got in their back yard." He then added, "I went and got my shotgun and I said, 'I'm not going to do anything unless it's directly over my property.'"
After the drone crossed above Merideth's property, he pulled out a shotgun and fired directly into the air, destroying the drone. The drone crashed in an empty field.
Once the drone had been shot down, the owners soon confronted Merideth.
"They asked me, 'Are you the S-O-B that shot my drone?' and I said, 'Yes I am,'" Merideth claims. "I had my .40 caliber Glock on me and they started toward me and I told them, 'If you cross my sidewalk, there's gonna be another shooting.'"

"We're not going to let it go," said Merideth. "I believe there are rules that need to be put into place and the situation needs to be addressed because everyone I've spoke to, including police, have said they would have done the same thing."

Човекът е арестуван за стрелба с безпилотен самолет над дъщерите за слънчеви бани


От Barclay Август 3, 2015



След като използвал пушка за взрив на фотоапарат, оборудван с безжичен фотоапарат с 1800 долара, в местния квартал, жител на A Hillview Kentucky бил отведен в затвора и обмислял преследване на четирима мъже, които преливали устройството през частната му собственост.

Съобщава се, че оборудваната с фотоапарат машина е прелетяла над дъщерите си, които са били на слънчеви бани в задния двор, както и 16-годишната си дъщеря на съседа, която също е била на слънчеви бани.

Уилям Мерид е нещо, което не е извинително. В момента той твърди, че правата на неприкосновеност на личния живот и частната собственост са били нарушени от четиримата мъже, които са летяли безпилотното самолет върху множество къщи в неговия квартал в неделя, съобщава WDRB News.

Въпреки това, Уилям H. Merideth е арестуван и обвинен в 1-ва степен престъпна зло и 1-ва степен безсмислено застрашаване. Той беше освободен ден по-късно.

В интервю, проведено от новинарската група в щата Луисвил Кентъки, Merideth твърди, че дронът е бил нарушен. - Е, аз излязох и беше до къщата на съседа, на около 10 фута от земята, гледайки под балдахина им, че се намират в задния си двор. След това добави: "Отидох и взех пушката си и казах:" Няма да направя нищо, освен ако не е директно върху моето имущество. "

След като дронът пресече собствеността на Меритън, той извади пушка и стреля директно във въздуха, унищожавайки дрога. Дронът се разби в празно поле.

След като дроуна беше свален, собствениците скоро се сблъскаха с Меридхет.

"Те ме попитаха:" Ти ли си С-О-Б, който е застрелял моя дрон? " и казах: "Да, аз съм", твърди Мерид. "Имах моя Glock калибър от 40 градуса и те тръгнаха към мен и аз им казах:" Ако ми пресечете тротоара, ще има още една стрелба. "


- Няма да го пуснем - каза Мерид. "Вярвам, че има правила, които трябва да бъдат въведени и ситуацията трябва да бъде разгледана, защото всеки, с когото съм говорил, включително полицията, каза, че би направил същото."

WDRB 41 Louisville News

РАЗЯСНЕНИЕ № 94-00-106 от 11.05.2015 г. относно здравното осигуряване на държавен служител през периода по чл. 9, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

 
 

чл. 9 КСО,

чл. 54е КСО,

чл. 40 ЗЗО

 
 

В отговор на Ваше запитване, постъпило в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. ………… от 04.05.2015 г., Ви уведомяваме за следното:

Според изложеното в запитването, Вие работите в Регионален инспекторат по образованието – …….. като началник отдел „Инспектиране и организационно-методическа дейност". На 01.03.2013 г. със заповед на министъра на образованието и науката служебното Ви правоотношение е било прекратено. С решение № 14357/01.12.2014 г. на ВАС освобождаването Ви от длъжност е признато за незаконно и със заповед на министъра на образованието и науката сте възстановена на предишната държавна служба, считано от 08.12.2014 г. За периода от 01.03.2013 г. до 01.03.2014 г. сте получавали обезщетение за безработица и сте осигурявана здравно от държавния бюджет. За времето от 01.03.2014 г. до месец септември 2014 г. сте се осигурявали здравно за своя сметка, а от месец септември до 08.12.2014 г. не сте внасяли здравноосигурителни вноски. До момента РИО – ……… е превел за времето от 01.03.2013 г. до 08.12.2014 г. само дължимите осигурителни вноски за социално осигуряване. Интересувате се кой следва да заплати задължителните здравни осигуровки за периода от 01.03.2013 г. до 08.12.2014 г. (или от 01.03 2014 г. до 08.12.2014 г.). Трябва ли РИО – Смолян да Ви възстанови заплатената сума за здравноосигурителни вноски за този период?

При така представената фактическа обстановка и с оглед действащата нормативна уредба по задължителното обществено осигуряване, изразяваме следното становище:

Съгласно чл. 9, ал. 3, т. 2 (посл. изм. - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) от Кодекса за социално осигуряване (КСО) за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 и чл. 4а, ал. 1 са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването им на работа, но не по-късно от 14 дни от влизането в сила на акта, с който се признава незаконността на уволнението от съответния компетентен орган; за този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя, а за лицата по чл. 4а, ал. 1 - от работодателя им върху последното брутно възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано; ако лицето е било осигурявано, осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък.

От текста на чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО е видно, че разпоредбата визира лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО. Това са лица, които са подлежали на задължително осигуряване на някое от посочените основания, но не са работили или са работили с по-малък осигурителен доход по обективни причини – уволнение, което впоследствие е признато от компетентните органи за незаконно. Трудовият или служебен стаж на лицата, възстановени на работа след незаконно уволнение се урежда от съответното законодателство (Кодекс на труда, Закон за държавния служител), докато разпоредбата на чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО регламентира единствено зачитането за осигурителен стаж на времето, през което лицата реално не са полагали труд и правоотношения между страните не са съществували. За това време осигурителни вноски не се дължат по предвидения в чл. 4, т. 1, 2, 4 и чл. 4а от КСО ред. За периодите на оставане без работа или на осигуряване върху по-неблагоприятен размер на осигурителния доход вследствие на незаконно уволнение осигурителни вноски за социално осигуряване се дължат по силата на специална разпоредба, по реда на която се зачита и осигурителният стаж - чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО. Размерът на вноските се определя съгласно ал. 4 и 5 от същия член.

Осигурителните вноски за социално осигуряване са в размера за фонд „Пенсии" в зависимост от категорията труд и за допълнително задължително пенсионно осигуряване и за Учителския пенсионен фонд (чл. 9, ал. 4 и 5 от КСО).

В Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) не е предвидена аналогична разпоредба на чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО, която да регламентира здравното осигуряване на лицата през периодите на оставане без работа в случаите на незаконно уволнение. Поради това, здравноосигурителните вноски в хипотезата на чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО се внасят по общия ред, предвиден в чл. 40 от ЗЗО.

Съгласно чл. 40, ал. 5 (посл. изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) от ЗЗО лицата, които не подлежат на осигуряване по ал. 1, 2 и 3, са длъжни да:

1. внасят осигурителни вноски върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване - до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, и извършват годишно изравняване на осигурителния доход съгласно данните от данъчната декларация, като окончателните осигурителни вноски се внасят в срока за нейното подаване;

2. подават декларация в срок до 25-о число на месеца, следващ месеца на възникване на това обстоятелство, по ред, определен с наредба на министъра на финансите, в която посочват, че ще се осигуряват по реда на т. 1 и избрания осигурителен доход.

На основание гореизложеното, осигурителят РИО – Смолян няма задължението да внася здравноосигурителни вноски за времето, през което сте останали без работа вследствие на незаконното Ви освобождаване от държавна служба. За този период, ако няма друго основание, на което да се осигурявате здравно, Вие трябва да внасяте здравноосигурителни вноски за своя сметка по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО.

По отношение на периода, през който сте осигурявана здравно за сметка на държавния бюджет въз основа на получаваното обезщетение за безработица от Националния осигурителен институт, следва да имате предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 54е от КСО, изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата, чието уволнение е отменено като незаконно, за периода на полученото обезщетение по чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда, чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител, чл. 172, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 237, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи и чл. 226 от Закона за съдебната власт (ал. 1). В 7-дневен срок от изплащане на обезщетенията по ал. 1 осигурителят е длъжен да представи копия от съдебното решение и платежните документи в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт (ал. 2).

Предвид цитираната разпоредба, периодът, за който следва да бъдат внесени задължителните здравноосигурителни вноски, ще се определи в зависимост от това, дали сте получили или не обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл.

РАЗЯСНЕНИЕ № 07-00-86 от 5.05.2015 г. относно прилагане на чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

 
 

чл. 58 ЗМДТ

 
 

В Дирекция „ОДОП" - ………… постъпи писмено запитване с вх. № 07-00-86/23.04.2015 г., относно прилагане на чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ, препратено за отговор по компетентност от ЦУ на НАП.

Задали сте следният въпрос: Как следва да се приложи чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ?

В отговор на поставения от Вас въпрос, изразяваме следното становище: Съгласно чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ, за превозните средства, на които е прекратена регистрацията, данък не се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията за движение. За излезлите от употреба моторни превозни средства, за които в нормативен акт е предвидено задължение за предаване за разкомплектоване, данък не се дължи след прекратяване на регистрацията им за движение и представяне на удостоверение за предаване за разкомплектоване.

Основанията за прекратяване на регистрацията са уредени в чл. 143, ал. 6, 7 и 8 от ЗДвП и чл. 18 от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях. Правилото обхваща следните хипотези на прекратяване на регистрацията - напускане на страната, кражба, предаване за съхранение в собствен имот, писмено уведомяване за изплатена тотална щета от лицензиран застраховател /за превозни средства, неподлежащи на възстановяване/. За целта в чл. 54, ал. 6 от ЗМДТ е предвидено задължение за собственика да представи документ от компетентен орган, удостоверяващ това обстоятелство. Такъв документ представлява част първа и част втора от свидетелството за регистрация на превозното средство. Предвид текста на чл. 18а, ал. 2, т. 4 от Наредбата, част първа и част втора на свидетелството за регистрация се отбелязват като невалидни /чрез перфориране и надпис "Прекратена регистрация - частен имот"/ и се връщат на собственика; копие от свидетелството за регистрация се прилага към заявлението за прекратяване на регистрацията; информация за номера и датата на валидност на издадения знак за технически преглед (ЗТП) или удостоверение за техническа изправност се въвежда в автоматизираната информационна система;която се маркира като невалидна и се връща на собственика или удостоверение, издадено от съответното звено на "Пътна полиция", в което е отразена датата на прекратяване на регистрацията и основанието за това.

Предвид гореизложеното, за превозните средства, на които е прекратена регистрацията /в конкретния случай – „прекратена регистрация - частен имот"/, данък не се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията за движение на основание чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ.

РАЗЯСНЕНИЕ № 20-19-23 от 4.05.2015 г. относно данъчно третиране на получено обезщетение за причинени неимуществени вреди за смърт по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

 
 

чл. 13 ЗДДФЛ

 
 

Във връзка с Ваше писмо, постъпило в Дирекция ОДОП – …, с вх. № … от 20.04.2015 г. е изложена следната фактическа обстановка:

След претърпяно пътно-транспортно произшествие през 2010 г. е починала майка Ви. Заведено е дело за обезщетение на нанесени неимуществени вреди. С Решение № … от 09.11.2012 г. на … окръжен съд и Решение № … от 23.05.2013 г. на … апелативен съд /копия от които прилагате към писмото/, е присъдено обезщетение, което Ви е преведено през месец март 2014 г. от адвокат.

Във връзка с изложеното, задавате въпрос дали подлежат на облагане с данък сумите, получени от обезщетението.

Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:

От приложените документи се установи, че са присъдени: обезщетение за неимуществени вреди, обезщетение за имуществени вреди, законна лихва върху двете главници и направени разноски по делото.

По смисъла на чл. 2 от ЗДДФЛ обект на облагане по този закон са доходите на местните и чуждестранните физически лица, независимо от източника на получаването им.

Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ, облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон.

Необлагаемите доходи са посочени в чл. 13, ал. 1 от ЗДДФЛ, според който не са облагаеми присъдените обезщетения и други плащания при средна и тежка телесна повреда, професионална болест или смърт, както и обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди, с изключение на обезщетенията за пропуснати ползи /чл. 13, ал. 1, т. 11 и т. 13 от ЗДДФЛ/. На основание разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 10 са необлагаеми лихвите по съдебно установени вземания, които не подлежат на облагане, и присъдените обезщетения за разноски по съдебни дела.

Видно от гореизложената нормативна уредба полученото от Вас обезщетение за неимуществени вреди, обезщетение за имуществени вреди, законна лихва върху двете главници и направени разноски по делото, не подлежат на облагане по реда на ЗДДФЛ.

По аргумент от чл. 52, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ, тези необлагаеми доходи не подлежат на деклариране в годишната данъчна декларация по чл. 50, ал. 1 от същия закон.

РАЗЯСНЕНИЕ № 96-00-160 от 8.05.2015 г. относно определяне на данъчната основа на доставка по отдаване под наем на сграда

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

 
 

чл. 26 ЗДДС

 
 

В Дирекция „ОДОП" – ……… постъпи писмено запитване с вх. № 96-00-160/29.04.2015 г., относно прилагане на ЗДДС.

В запитването е изложена следната фактическа обстановка: Дружеството е сключило договор за наем с фирма, регистрирана по ЗДДС. В договора е вписано, че данък сгради и такса смет ще се плащат от наемателя.

В запитването са зададени следните въпроси:

1. Наемодателят трябва ли да фактурира на наемателя, платената от наемодателя данък сгради и такса смет, тъй като квитанциите, издавани от общината, са на името на наемодателя?

2. Трябва ли във фактурата да се начисли ДДС или трябва да се осчетоводят тези разходи само като разчет в двете дружества без да се издава фактура и без да се начислява ДДС?

Поради недостатъчно изяснената фактическа обстановка, изразяваме принципно становище:

Съгласно предложение първо на чл. 26, ал. 2 от ЗДДС, данъчната основа на доставката се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Съгласно ал. 3, т. 1 и т. 3 от същия законов текст данъчната основа по ал. 2 се увеличава с всички други данъци и такси, когато такива са дължими за доставката, както и със съпътстващите разходи, начислени от доставчика на получателя, които са пряко свързани с доставката.

Предвид разпоредбата на чл. 26, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, данъкът върху недвижимите имоти и таксата за битови отпадъци се включват в данъчната основа на доставката.

Като правило отдаването под наем на сграда или част от нея, извършена от данъчнозадължено по ЗДДС лице и с място на изпълнение на територията на страната, е облагаема доставка, на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДДС.

Независимо, че сумите, за които се извършва фактурирането, не са предмет на отделна доставка от наемодателя към наемателя, когато се включват в данъчната основа на доставката по отдаването под наем, по силата на законовото изискване те следва да се приемат като неразделна част от същата и се подчиняват на нейния данъчен режим.

В случая наемодателят е регистрирано по ЗДДС лице и доколкото отдаването под наем на помещението не е освободена доставка, то е подчинено на общия режим - облагаема доставка /чл. 12, ал. 1 от ЗДДС/, поради което данъкът върху недвижимите имоти и таксата за битови отпадъци следва да се включат в данъчната основа, съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗДДС, тъй като е сума, дължима от получателя /наемателя/ на доставчика /наемодателя/ по силата на наемния договор, независимо, че по закон тежестта за заплащането й е на собственика или ползвателя на имотите. Върху така определената данъчна основа на доставката, включваща префактурираната такса, се начислява данък върху добавената стойност в размер на 20 % на основание чл. 66, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.

РАЗЯСНЕНИЕ № 08-00-4 от 4.05.2015 г. относно третиране на лихви по ЗДДС

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

 
 

чл. 26 ЗДДС,

чл. 84 ППЗДДС

 
 

В постъпило запитване при Дирекция „ОДОП" – … от Община …, е поставен въпрос дали следва на представляваното от Вас юридическо лице като страна по договор да се начислява данък върху добавената стойност върху лихви, дължащи се за просрочено плащане по същия този договор.

Във връзка с поставения от Вас въпрос в запитването, и обстоятелството, че не сте приложили копие от визирания договор, изразяваме следното принципно становище:

Данъчното третиране на лихвите и неустойките е регламентирано с разпоредбите на чл. 26, ал. 2 от ЗДДС и чл. 84 от ППЗДДС.

Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от материалния закон, данъчната основа се определя на база всичко, което включва възнаграждението, получено или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Изрично е предвидено, че плащанията

на лихви и неустойки с обезщетителен характер не се смятат за възнаграждение по доставката. При тяхното документиране не следва да се издава данъчен документ, а такъв, който удостоверява тяхното плащане от контрагента по доставката, съгласно разпоредбата на чл. 84 от Правилника за прилагане на същия закон.

За лихви с обезщетителен характер се смятат лихвите, които обезщетяват съответната страна по договора, която е претърпяла вреди в следствие на неизпълнение на задълженията на другата страна по същия този договор.

Обръщаме внимание, че изразеното по поставения въпрос становище е принципно, и при изпълнение на своите правомощия органите по приходите могат да изискват и събират по реда на Глава осма от ДОПК документи, отнасящи се до правата и задълженията на лицата, включително и за осъществяваните от тях доставки. Преценката относно доказателствената сила на определени документи е от компетентността на органите по приходите в рамките на производствата по реда на ДОПК.

Решение № 7628 от 24.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11387/2014 г., III о., докладчик съдията Петя Желева

чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ

 
 


________________________________

Производството е по реда на чл. 208 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационната жалба на Николай Огнянов Маринов от гр. Бургас, чрез пълномощник адв. Надежда Арнаудова от АК - Бургас против Решение № 1127/25.06.2014 г. постановено по Адм. дело № 804 по описа за 2013 г. на Административен съд - Бургас.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касатора твърди, че съдът не се е произнесъл по направени с исковата молба доказателствени искания и не е обсъдил доводите в исковата молба, с което е нарушил правото му на защита. Твърди, че съдът след като приел голяма част от твърденията в исковата молба, игнорирал приложението на чл. 3 от ЗИН, както и приложението на чл. 3 от Европейската конвенция по правата на човека и основните свободи и неправилно приел липса на незаконосъобразно бездействие от страна на затворническата администрация. Моли съдът да постанови решение, с което отмени оспореното решение на Административен съд - Бургас и реши спора по същество, като уважи предявените искове, както и му се присъдят направените по делото разноски.

Ответникът - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - гр. София, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба, като неоснователна. Моли съдът да постанови решение, с което остави в сила оспореното решение на Административен съд - Бургас.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е предявена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срок, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С обжалваното решение, Административен съд - Бургас се е произнесъл по иска на Николай Огнянов Маринов против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - гр. София, основан на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 65 000 лева от незаконосъобразни действия и бездействия на служители на ответника да му осигурят битови условия и медицинско обслужване за периодите от 23.04.2012 г. до 30.07.2012 г. и от 20.08.2012 г. до 19.10.2012 г., през които е изтърпявал наказание "лишаване от свобода" в Затвора - Бургас, като е отхвърлил така предявения иск, като неоснователен и осъдил Николай Огнянов Маринов да заплати на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - гр. София направените по делото разноски в размер на 2 480 лева.

За да обоснове този резултат съдът е приел за установено от фактическа страна, че за посочените в исковата молба периоди от 23.04.2012 г. до 30.07.2012 г. и от 20.08.2012 г. до 19.10.2012 г., Николай Огнянов Маринов е изтърпявал наказание "лишаване от свобода" в Затвора - Бургас в килии с други настанени лица, като общата жилищна площ на човек е била по-малко от 2 кв. м. на човек, при лоши битови условия, съгласно показанията на свидетелите Стоянов и Маринов, а именно пренаселени килии, без климатизация, слабо осветени, при възможност да се ползва топла вода по график, а студена вода само през деня от 08.30 часа до 20.00 часа, както и че след 20.00 часа лишените от свобода нямали достъп до тоалетна и течаща вода. Въз основа на медицинска справка, издадена от медицински център на Затвора - Бургас, съдът приел за установено, че на Николай Огнянов Маринов бил извършен първоначален преглед при настаняване в Затвора, същия съобщил за хипертонична болест и бронхиална астма, но не представил медицински документи за тези страдания, а и в последствие не търсил услугите на специалист, като в същото време от друг документ - копие от книга за лишените от свобода, съдът приел, че Маринов се възползвал от медицинска помощ и му било предписано лечение. Също така съдът е приел за установено, че в Затвора - Бургас достъпа до Медицински център бил по график, а при спешни случаи и извънредно.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, Административен съд - Бургас е направил правен извод за неоснователност на предявения иск по съображения, че не са доказани незаконосъобразни фактически действия и бездействия на административен орган при упражняване на административна дейност, не е доказана пряка причинна връзка между временните неразположения на ищеца и незаконосъобразни действия на администрацията на затвора, тъй като от събраните доказателства не можело да се установи как и доколко пребиваването на ищеца в затвора се е отразило на здравословното му състояние, а установената липса на санитарен възел, течаща вода в килията и установените пропуски в медицинското обслужване, макар и да създавали обичаен дискомфорт и неудобство, не били до степен, за да се квалифицират като "причиняващи страдание и унизяващи достойнството". При тези правни съображения, съдът е заключил, че не са налице елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, което обуславяло неоснователност на исковата претенция.

Оспореното решение е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

На първо место, настоящата инстанция констатира, че с подадената до Административен съд - Бургас искова молба, ищецът Николай Огнянов Маринов е направил доказателствени искания, формулирани под точки 5 и 6 от исканията по доказателствата, а именно да бъде изискано от ответника да представи копие от дневника, в който са отразени предписанията на здравните инспектори и да бъде назначена съдебно-медицинска експертиза, която да установи как се е отразил престоят му в затвора на заболяванията, от които страда. В проведеното съдебно производство, съдът не се е произнесъл по така направените доказателствени искания, а наред с това в открито съдебно заседание на 18.06.2014 г., приключил съдебното дирене без да даде възможност на страните да вземат становище дали са изчерпали всички свои доказателствени искания. Настоящата инстанция счита, че направените от ищеца доказателствени искания с исковата молба, под т. 5. и т. 6 от същите, са допустими и относими към правния спор, тъй като със същите ищецът се стреми да докаже твърдените от него факти, релевантни за спора за нарушено право на медицинско обслужване при престоя му в Затвора - Бургас. По този начин, делото е останало непопълнено с доказателства, необходими за изясняване на спора от фактическа страна не по вина на ищеца и при недопускане на това нарушение от страна на съда, би могло да се стигне до други фактически установявания и правни изводи. Така например, в решението си съдът е приел, че по делото не е недоказано как и доколко пребиваването на ищеца в затвора се е отразило върху здравословното му състояние, а в случай, че бяха събрани доказателства по направените от ищеца доказателствени искания, би могло да се стигне до други фактически установявания. Допуснатото нарушение от страна на съда ограничава правото на защита на ищеца в съдебното производство и съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

На второ место, в оспореното решение, съдът не е изложил мотиви по съществени фактически и правни въпроси и не е обсъдил твърденията и доводите на ищеца, изложени в исковата молба. В решението липсват ясни мотиви, кои от твърдените в исковата молба факти, съдът приема за установени, като относно факта търсил ли е ищеца медицинско обслужване и указано ли му е такова, съдът е изложил противоречиви фактически констатации. Също така, в решението липсва анализ на доказателствения материал, въз основа на който съдът приема за установени конкретни факти, а други - твърдени от ищеца, за недоказани. Освен това, в решението липсват мотиви относно правните изводи на съда въз основа на приетите за установени факти и приложимата нормативна уредба. Съдът се е задоволил единствено да направи обобщението, че елементите от фактическия състав на нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не са доказани, поради което заключил, че предявения иск е неоснователен.

Последователно и трайно в практиката на съдилищата се приема становището, че субективните права на гражданите, включително и на лицата, изтърпяващи наказание "лишаване от свобода" не могат да бъдат преценявани извън корелативно свързаните с тях задължения на административните органи и длъжностни лица. При преценката относно основателността на исковата претенция съдът следва на първо място да прецени, на базата на съществуващата нормативна основа и установилата се съдебна практика на българските съдилища и Европейския съд по правата на човека по исковете на лицата, изтърпяващи наказания в местата за лишаване от свобода, съществуват ли субективните права за ищеца, посочени в исковата молба и в случай, че такива са налице - каква правна регламентация имат те. Кои нормативни актове - национални и международни ги установяват, къде са признати тези права и по какъв начин са защитени. На следващо място, съдът следва да даде отговор дали тези защитени от правния ред ценности намират защита в националния правен ред чрез съответстващо на субективните права на гражданите задължения на административните органи и длъжностни лица. Принципът на правовата държава, въздигнат като основно начало в Конституцията на страната, изисква наличие на корелативна връзка между правата и задълженията, изисква субективните права да бъдат гарантирани чрез съответното задължение на задължените субекти. В мотивите си съдът не е отговорил на въпроса дали установените по делото условия в затвора, при които пребивава ищецът нарушават негови субективни права и основни ценности, а в случай, че такива са нарушени - по какъв начин са защитени и гарантирани от националното или международното право. Съдът в мотивите си следва да посочи кое е приложимото право, кои правни норми следва да се приложат в конкретното съдебно производство. В случай на преценка за нарушение на основни права, защитени от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, съдът следва да изложи мотиви и за това дали ищецът дължи изрично доказване на настъпили неимуществени вреди в съответствие с принципа на чл. 154 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК или да приеме априори, че такива са настъпили само поради нарушение на основно право, като в негова преценка е да определи размера им.

Липсата на съществени и собствени мотиви в решението, винаги е преценявано в съдебната практика като съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушаващо правото на страните на защита и препятстващо ефективния касационен контрол на първоинстанционното решение.

По изложените съображения, оспореното решение е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, като постановено при съществени нарушения съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

При новото разглеждане на делото, съдът следва да събере всички относими към спора доказателства и изложи мотиви, съгласно изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 226, ал. 3 от АПК въпросът за разноските пред настоящата инстанция не следва да бъда обсъждан.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2, във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 1127/25.06.2014 г. постановено по Адм. дело № 804 по описа за 2013 г. на Административен съд - Бургас.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Административен съд - Бургас.

Решението е окончателно.

Тълкувателно решение № 6 от 25.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2014 г., ОСГК, докладчик съдията Любка Богданова

чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ

чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ

чл. 345 КТ

 
 

Разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ не намира приложение в случаите когато работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст в периода от незаконното уволнение до възстановяването му на работа.

 
 


________________________________

Тълкувателно дело № 6/2014 г. е образувано с разпореждане на Председателя на ВКС от 15. 07.2014 г., на основание чл. 128, ал. 1 ЗСВ за образуване на тълкувателно дело на Гражданска колегия на ВКС за да приеме тълкувателно решение по следния въпрос:

 
 

Намира ли приложение предвиденото в чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ основание за прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя с предизвестие в хипотезата, при която работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст в периода от незаконното уволнение до възстановяването му на работа и заемането на длъжността в срока по чл. 345 КТ.

 
 

Общото събрание на Гражданска колегия на Върховния касационен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

 
 

Поставеният правен въпрос е разрешаван противоречиво в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС, като са застъпени следните становища:

 
 

Според едното становище разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ не намира приложение в случай, че работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, след като трудовото му правоотношение е прекратено, но впоследствие уволнението е признато за незаконно и отменено, а лицето е възстановено на заеманата преди уволнението длъжност, тъй като с възстановяването му не възниква ново, а се възстановява прекъснатото с незаконното уволнение трудово правоотношение. В тази хипотеза правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст е придобито и упражнено след възникване на трудовото правоотношение, поради което работодателят не може да прекрати същото на предвиденото в чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ основание.

 
 

Според другото становище в случаите, при които незаконно уволненият работник или служител, в периода до възстановяването му на работа с решение по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, след явяването му на работа работодателят може да прекрати трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ. Съдебното решение, с което се уважава иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на незаконно уволнения работник или служител, няма обратно действие, и макар с него да се възстановява същото по вид трудово правоотношение между страните, не се заличават осъществилите се междувременно факти от значение за съществувалото, съответно възстановено трудово правоотношение. В този смисъл правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст в разглежданата хипотеза е придобито и упражнено преди възникване на трудовото правоотношение и с оглед на това работодателят може да прекрати същото с предизвестие на основание чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ.

 
 

Общото събрание на Гражданска колегия на Върховния касационен съд намира за правилно първото становище по следните съображения.

 
 

Основанията за прекратяване на трудовия договор по инициатива на работодателя са посочени в чл. 328, ал. 1, т. 1-12 и ал. 2 КТ. Те представляват определени от закона юридически факти, при наличието на които уволнението може да бъде извършено. Предвиденото в чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ основание за прекратяване на трудовото правоотношение с работещи пенсионери по осигурителен стаж и възраст се прилага, когато трудовото правоотношение е възникнало, след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото се на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Меродавно за наличието на фактическия състав на чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ е обстоятелството дали правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст е било упражнено през време на действието на трудовото правоотношение или не. Ако това право е било придобито и упражнено през това време, то посоченото уволнително основание не е налице.

 
 

Възстановяването на работа по смисъла на чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ представлява възраждане на трудовото правоотношение. Чрез него не се създава ново, друго трудово правоотношение в сравнение с прекратеното, а по силата на решението на съда или при отмяна от работодателя, се постановява неговото продължаване. Това сочи достатъчно ясно и употребеният от законодателя израз "възстановяване", което означава отново установяване на съществувалото преди това трудово правоотношение. Продължението на прекратеното трудово правоотношение чрез възстановяването му се изразява в идентичност на субектите и идентичност в съдържанието на прекратеното и възстановено трудово правоотношение. Като продължаващо се правно отношение трудовото правоотношение съществува във времето и чрез непрекъснатото и повтарящо се изпълнение на правата и задълженията на страните по него във времево отношение. Възстановяването на неправомерно прекратеното трудово правоотношение не води до ретроактивно запълване с изпълнение на права и задължения на веднъж изтеклото време, през което то не е съществувало и възстановеното трудово правоотношение има действие занапред. За в бъдеще ще съществуват, т. е. ще се изпълняват задълженията и упражняват правата, които произтичат от продължаващото да съществува старо чрез възстановеното трудово правоотношение. При отмяна на незаконното уволнение и възстановяване на работника или служителя на заеманата преди уволнението длъжност не възниква ново трудово правоотношение, а се възстановява прекъснатото такова с незаконното уволнение, трудовият договор продължава действието си така, сякаш изобщо не е бил прекратяван. Независимо от обстоятелството, че незаконно уволненият работник или служител, в периода до възстановяването му на работа с решение по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, той при явяване на работа продължава изпълнението на трудовите си задължения при условията на сключения преди уволнението трудов договор.

 
 

С изменението на Кодекса за социално осигуряване /ДВ бр. 107/2014 г./, в сила от 01.01.2015 г. е отменена ал. 2 на чл. 94 КСО, съгласно която пенсиите за осигурителен стаж и възраст се отпускат от датата на прекратяване на осигуряването по българското законодателство, съответно прекратяване на трудовата дейност по законодателството на държава, в която се прилага международен договор, в областта на социалната сигурност. След като прекратяването на трудовото правоотношение вече не е условие за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, то разширителното тълкуване на разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ с включване в обхвата й и на работниците и служителите, упражнили правото си на пенсия в периода на незаконното уволнение, не е в духа на законодателната промяна. Затова осъществилият се междувременно факт - придобито и упражнено право на пенсия за осигурителен стаж и възраст не съставлява основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 10 а КТ, тъй като правото е придобито и упражнено след възникване на същото.

 
 

По изложените съображения, Общото събрание на Гражданска колегия на Върховния касационен съд

 
 


РЕШИ:

 
 

Разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ не намира приложение в случаите когато работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст в периода от незаконното уволнение до възстановяването му на работа.