сряда, 23 февруари 2011 г.

Издаване на съдебно удостоверение по реда на ГПК

Един действителен случай – в моята практика два пъти съм искал да съдебно удостоверения и в двата случая аз трябваше да си го напиша сам. Единият път го диктувах на съдебния секретар, а втория път председателя на съда, който гледаше моето дело, ме върна три пъти в стаята на съдебните секретари, за да го коригирам.

Как да се снабдя с писмени доказателства
, с които не разполагам и които се издават от посочените в съдебното удостоверение държавни учреждения и институции, обществени организации и други юридически лица в рамките на тяхната компетентност, но не е възможно да получат по реда на Закона за административното обслужване на физическите и юридическите лица. Това са официални документи и удостоверения, които съгласно текста на чл. 186, изр. 1 от ГПК всяка от страните би следвало да представи в подкрепа на своите искания по едно съдебно производство. Същите представляват доказателство за съдържащите се в тях изявления, факти и констатации, удостоверяват извършени вписвания по регистри, преписки, деловодни и счетоводни книги, и др. подобни.


В практиката не са редки случаите, в които вътрешните правила за работа на дадено учреждение или отделни законови разпоредби, имащи отношение към работата на конкретно учреждение или институция, по съображения за сигурност, поверителност или по други причини, не позволяват издаването на съответен официален документ само по молба на което и да е физическо или юридическо лице, макар и да се легитимира като страна по съдебно производство. Доколкото всяко учреждение оперира с данни на лица - служители или работници на учреждението, субекти на правоотношения на учреждението или обект на обработка на данните за тях, Законът за защита на личните данни даде допълнителна защита на гражданите от неправомерен достъп до личните им данни, респективно ограничи възможностите за достъп на които и да е лица до такива данни. Отказът да бъде издаден исканият от лица - страни в съдебно производство документ би ги лишил от необходимите им писмени доказателства и би осуетил съдебната защита на техни права. Когато такова искане е направено от съдебните органи, които в изпълнение на функциите си да защитават правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата (чл. 117, ал. 2 от Конституцията на Република България) могат да искат съдействие от всички държавни органи, длъжностни лица, организации и граждани, а последните са длъжни да им я оказват. Затова законът в чл. 186, изр. 2 от ГПК дава правото на съда да изиска какъвто и да е официален документ или удостоверение, или да снабди страната, направила такова искане, със съдебно удостоверение, въз основа на което тя да поиска издаването на документ от съответното учреждение. В случай на отказ от издаване на исканите документи или удостоверения, съответното учреждение е длъжно да изясни на съда причините за неиздаването им (чл. 186, изр. 3 от ГПК). В обхвата на учрежденията, задължени по силата на съдебно удостоверение да издадат документи или удостоверения по искане на страните или техните представители, могат да попаднат дори самите съдебни институции, прокуратура, следствие и др. в лицето на отделни техни структури - регистратура или деловодство на гражданско, наказателно, търговско, административно, фирмено отделение и др.

Официалните документи, които учрежденията следва да издават по искане на снабдените със съдебно удостоверение страни или техните пълномощници, са от категорията на документите, които съответното учреждение издава в кръга на неговата компетентност. Издаваните официални актове следва да отговарят на изискванията на чл. 179 от ГПК за съдържание и форма, а удостоверенията относно факти, обстоятелства, вписвания, следва да бъдат оформени с печатите и подписите на учреждението, от което изхождат.

Съдържанието на удостоверенията, които могат да бъдат издавани, също следва да е относно факти и обстоятелства от дейността на съответното учреждение и в рамките на неговата компетентност.

Най-често срещан е случаят по издаване на съдебни удостоверения, въз основа на които страните се снабдяват с други удостоверения, по повод изясняване процесуалната легитимация на страните по делата, като например обстоятелствата, свързани с адрес за призоваване (постоянен и/или настоящ), вход или изход на страната от Република България. Друга категория в съдебната практика са случаите, когато страната (примерно ищецът) по един облигационен спор или по дело за издръжка, както и по всякакво друго гражданско дело не разполага с информация за доходите, банковите сметки (ако лицето е декларирало банковата си сметка в съответното териториално звено на Национална агенция по приходите), имущественото състояние (притежаването на движими или недвижими вещи) на ответника по делото, наличието на която информация е от особено значение, както за доказване на нейните искови претенции, така и за упражняване на процесуалните й права (било защото от това зависи установяването на факти, относими към предмета на делото, било защото ищецът, поискал такава информация желае да обезпечи доказателствата си и да осуети възможни действия по разпореждане с имоти или влогове на другата страна). В такива случаи съответните данъчни, МВР и служби по вписванията издават такива удостоверения. Съдебните, прокурорски и следствени органи могат да издават удостоверения, от които е видно наличието или отсъствието на висящ процес, следствена или прокурорска преписка, както и ако е налице - между кои страни, за какъв спор или престъпление; за внасянето на искова молба или жалба срещу съответно юридическо или физическо лице, както и за това кога е постъпила. В други случаи издаването на съответното съдебно удостоверение е необходимо за издаване на друго такова от данъчна служба (например: относно оценка на имот или имуществено право, предмет на делото, на който имот или право страната, направила искането, да не е собственик), с оглед определяне на държавната такса по предявен иск върху стойността на имота или имущественото право. Възможните причини за издаване на съдебни удостоверения са толкова разнообразни, колкото разнообразни могат да бъдат видовете и броят на съдебните производства. Преценката дали по едно гражданско дело е необходимо издаването на съдебно удостоверение по молба на коя да е от страните или от вещи лица, назначени по тях, принадлежи на съда, пред когото делото е висящо.

В определени от закона случаи издаването на съдебно удостоверение е поставено в зависимост от спазването на определена законова процедура, тъй като фактите и обстоятелствата, които съответната институция следва да удостовери по силата на специален закон се определят като търговска и банкова тайна. Така е например, съгласно чл. 62 от Закона за кредитните институции (ЗКИ), който задължава служителите на банките, членовете на управителните и контролни органи на банката, длъжностните лица в Централната банка, ликвидаторите, синдиците и всички други лица, работещи за банката, да не разгласяват и да ползват за лично или за членовете на семейството им облагодетелстване факти и обстоятелства, засягащи наличностите и операциите по сметките и влоговете на клиентите на банката.

По изключение подобни сведения се дават на Централната банка за определени цели, извън това - само със съгласието на клиентите или по решение на съда. В ал. 6 и ал. 8 - 11 на чл. 62 от ЗКИ се сочат субектите, които имат право да искат разкриването на сведенията по ал. 4 на същия текст (а те са конкретно определени) и случаите, при които е възможно да става това (виж чл. 62 от ЗКИ). Алинея 7 на цитирания текст визира процедурата, при която по искане на посочените субекти, съдът постановява разкриване на поисканите за физическите и юридически лица сведения.

Искане за издаване на съдебно удостоверение може да бъде направено от коя да е от страните по едно съдебно производство, когато същата е в невъзможност да се снабди с писмено доказателство. Обичайно такова искане се прави в съдебната фаза по събиране и допускане на доказателства, но може да бъде направено и преди това с подаване на исковата молба, с цел процесуална икономия на време. Ако съдът уважи такова искане, той би дал възможност на страната, която го е направила, да представи исканото писмено доказателство още в първото по делото заседание, респективно на ответната страна по делото - да изрази становището си по него, и в крайна сметка би се ускорил развоят на производството.

Искане за издаване на съдебно удостоверение може да бъде направено и от назначени по делото вещи лица, когато същите са затруднени при извършване на поставените от съда задачи, поради затруднения, създадени от страна на дадена институция (например - непредоставила писмени доказателства, преписки или др. подобни при посещенията на вещите лица или отказваща достъп до такива). В такива случаи, съдът може не само да издаде съдебно удостоверение, но и да изиска необходимите документи от съответното учреждение (чл. 186, изр. второ от ГПК).

Молбата за издаване на съдебно удостоверение, въз основа на което страната да се снабди с искания официален документ или удостоверение от съответно, посочено в молбата учреждение, се подава до съда, пред който делото е висящо (виж примерен образец на молба), или пред когото се подава искова молба за образуване на съдебно производство.

В исковата молба искането за издаване на съдебно удостоверение се прави в частта, в която се посочват доказателствата. В молбата се обосновава необходимостта от издаването на съответния официален документ или удостоверение и се посочва учреждението, институцията или юридическото лице, което е компетентно да ги издаде. Освен това, се посочва името на страната или нейния процесуален представител, на името на който да бъде издадено съдебното удостоверение, респ. чрез който страната ще бъде надлежно представлявана пред съответното учреждение за получаване на искания документ или удостоверение.

Молбата се разглежда от съда в открито или закрито заседание, в което с определение се постановява издаването на исканото съдебно удостоверение (виж примерен образец на съдебно удостоверение) или се мотивира отказът да бъде издадено такова.

При подаване на молбата се прилага документ за внесена държавна такса съгласно чл. 23, т. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс в размер на 5 лева.

Посочените в чл. 83, ал. 2 лица се освобождават от заплащане на държавни такси, а при определени в чл. 84 от ГПК условия и за определени искове, от заплащане на държавна такса се освобождават и държавните учреждения, общини и Българския червен кръст.

Няма нарочен законов текст относно реда за обжалване отказа на съда за издаване на съдебно удостоверение. Очевидно той не може да се обжалва отделно от решението по делото с частна жалба (аргумент от чл. 274 от ГПК). Ако с този отказ, обаче, за страната, поискала издаването му, се създадат пречки за събирането на доказателства относно изясняване на фактическата обстановка по делото, то и постановеното от съда решение може да се окаже неправилно, а твърденията на страната - недоказани. Ето защо, няма пречка недоволната от решението страна да атакува решението по общия ред пред висшестоящия съд както на други основания (ако са налице такива), така и поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила по събиране на доказателствата, респективно на това основание решението на първоинстанционния съд може да бъде отменено.

2 коментара:

  1. След получаването на съдебното удостоверение, в каква форма трябва да се представи на институцията, от която се иска издаването на съответния документ - доказателство?В оригинал или заверено копие?

    ОтговорИзтриване
  2. Според Вас ползването на съдебното удостоверение освободено ли е държавна такса в съответната институция?

    ОтговорИзтриване