Издаване на заповед за изпълнение и за незабавно изпълнение

Производството започва със заявление за издаване на заповед за изпълнение.
В случай, че длъжникът оспори вземането, заповедното производство се прекратява, тъй като не може да се издаде искания от заявителя акт - заповедта за изпълнение. Ако длъжникът не оспори вземането, съдът издава заповед за изпълнение.  Едва тогава, заявителят - кредитор, има правното основание, предвидено в чл. 404, т. 1 от ГПК, да иска издаването на
изпълнителен лист въз основа на издадената заповед за изпълнение, с изключение на случаите на чл. 417 от ГПК, когато кредиторът прави такова искане заедно със заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение.


Заявителят може да иска издаване на заповед за изпълнение в следните случаи (виж "Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК" и "Заповед за изпълнение на задължение за предаване на движими вещи по чл. 410 ГПК"):

1. Наличие на вземане от кръга на посочените по вид и размер в чл. 410 от ГПК:
1.1. При условията на чл. 410, ал. 1, т. 1 от ГПК - за вземания на кредитора за парични суми или за заместими вещи, когато искът е подсъден на районния съд.
Става въпрос за вземания или за заместими вещи, чиято стойност е с размер до 25 000 лева - по аргумент от чл. 104, т. 4 от ГПК.

1.2. При условията на чл. 410, ал. 1, т. 2 от ГПК - за предаването на движима вещ, която длъжникът е получил със задължение да я върне или е обременена със залог или е прехвърлена от длъжника със задължение да предаде владението, когато искът е подсъден на районния съд.
Такива са случаите, при които длъжникът е получил движима вещ въз основа на заем, лизинг, наем, влог, договор за залог и следва да върне владението на вещта. Стойността на вещта е в размер до 25 000 лева по аргумент за противното от чл. 104, т. 4 от ГПК.

2. Наличие на вземане от кръга на посочените в чл. 417, т. 1 - 9, когато вземането, независимо от неговата цена се основава на следните несъдебни изпълнителни основания:
2.1. акт на административен орган, по който допускането на изпълнението е възложено на гражданските съдилища (чл. 417, т. 1 от ГПК);

2.2. други несъдебни изпълнителни основания:
- документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения, общините и банките (чл. 417, т. 2 от ГПК). В досегашната практика на съдилищата документите от този вид представляваха най-често срещаното основание за издаване на изпълнителен лист.

От посочения вид основание за издаване на заповед за изпълнение ще бъде поетото от гаранта по договор за банков кредит задължение да плати вместо длъжника, когато това задължение е уговорено в договора и гарантът го е потвърдил писмено. Признанието на дълг от длъжника спрямо кредитора от кръга на посочените - също. От този вид ще бъде и извлечението от сметка на длъжника за неплатени от него данъци към общините или към държавните учреждения;

- нотариален акт, спогодба или друг договор, с нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в тях задължения за заплащане на парични суми или други заместими вещи, както и задължения за предаване на определени вещи (чл. 417, т. 3 от ГПК).

Такъв е случаят, например, когато вземането се основава на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, в който страните са включили уговорка за предаване на имота на купувача в срок, по-късен от деня на изповядване на сделката или от деня, когато продавачът е получил част от цената му. Причините за това отлагане на въвода във владение на имота могат да бъдат от най-различен житейски характер. В такива случаи кредитор се явява купувачът, който има правото да поиска предаване на имота. Ако след изтичане на срока, предвиден в договора, той не получи владението на имота, има правото да поиска издаване на заповед за изпълнение, а когато такава бъде издадена и влезе в сила - и изпълнителен лист срещу длъжника - продавач по сделката, за предаване на имота.

Или случаят, при който вземането се основава на договор за покупко-продажба на недвижим имот, според който купувачът плаща частично, като дължи остатъка от продажната цена в определен от страните срок, вписан в нотариалния акт. Неизпълнението на задължение, поето по такъв договор, е основание кредиторът - продавачът по такава сделка, да иска издаване на заповед за изпълнение, а след влизането й в сила - и на изпълнителен лист.

Такъв ще бъде и споразумителният протокол, в който две страни по договор, по изпълнението на който съществува спор, изготвят и подписват пред нотариус, с цел да облекат постигнатите договорености за разрешаване на спора в писмена форма, която ги обвързва в по-висока степен от обикновената писмена форма. С това целят и избягването на съдебното производство, като средство за разрешаване на спора. Вместо исково производство, траещо понякога години, спорещите страни постигат извънсъдебна спогодба за уреждане на спорните въпроси, като обличат договореностите си в писмена форма с нотариална заверка на подписите. В такава спогодба двете спорещи страни фиксират точно задължението на длъжника по вид и размер, съответно - сроковете за изпълнение, както и правото на кредитора при неизпълнение да иска издаването на изпълнителен лист. Равностойни на спогодбите като форма са споразумителните протоколи, подписвани между спорещи страни по договор. При неизпълнение на поетия с протокола ангажимент от едната страна, съответно неудовлетворяване вземането на другата страна, произтичащо от споразумителния протокол, последната има възможността да иска издаване на заповед за изпълнение;

- извлечение от регистъра на особените залози за вписано обезпечение и за започване на изпълнението - относно предаването на заложени вещи (чл. 417, т. 4 от ГПК);

- извлечение от регистъра на особените залози за вписан договор за продажба със запазване на собствеността до изплащане на цената или договор за лизинг - относно връщането на продадени или отдадени на лизинг вещи (чл. 417, т. 5 от ГПК);

- договор за залог или ипотечен акт по чл. 160 и чл. 173, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите (чл. 417, т. 6 от ГПК);

- влязъл в сила акт за установяване на частно държавно или общинско вземане, когато изпълнението му става по реда на този кодекс (чл. 417, т. 7 от ГПК);

- акт за начет (чл. 417, т. 8 от ГПК) - предвижда се за първи път в този кодекс като възможност, предоставена на кредитора по вземане от акт за начет да иска заповед за изпълнение;

- менителнични основания - запис на заповед, менителница или приравнена на тях друга ценна книга на заповед, както и облигация или купони по нея (чл. 417, т. 9 от ГПК).

3. Извън посочените по-горе в ГПК основания специални закони предвиждат краткия път за удовлетворяване на вземания чрез искане за издаване на: първо - заповед за изпълнение и след влизането й в сила - на изпълнителен лист, или второ - за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. В тази посока Преходните и заключителни разпоредби на новия ГПК предвидиха изменения на различни закони, с които се създадоха правни възможности за кредиторите по:

- чл. 37 от Закона за адвокатурата (ЗА) - за вземанията си, произтичащи от неплатени възнаграждения и разноски, адвокатът може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от ГПК, независимо от техния размер (§ 10, т. 1 от ПЗР на ГПК). Принудително изпълнение на решение, с което е наложено дисциплинарно наказание глоба се допуска по искане на съответната адвокатска колегия по реда на чл. 418 от ГПК, т. е. по реда на издаване на заповед за незабавно изпълнение (§ 10, т. 4 от ПЗР на ГПК във вр. с чл. 145 от ЗА). В случа й на присъдени и невнесени в полза на съответната адвокатска колегия разноски по водене на дисциплинарно дело срещу наказан адвокат, по искане на адвокатския съвет или на дисциплинарния съд се допуска принудително изпълнение на решението в частта за разноските по реда на чл. 418 от ГПК (§ 10, т. 3 от ПЗР на ГПК във в р. с чл. 143, ал. 2 от ЗА);

- чл. 53, ал. 2 от Закона за Българската народна банка - същата може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от ГПК въз основа на извлечение от счетоводните си книги, с което се установяват неплатените й в срок вземания, включително дължимите лихви (§ 13 от ПЗР на ГПК);

- чл. 203 от Закона за водите - според смисъла на тази разпоредба предоставящият съответната услуга може да поиска издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410, ал. 1 от ГПК (§ 15, т. 2 от ПЗР на ГПК);

- по чл. 27, ал. 4 от Закона за държавната финансова инспекция - според тази разпоредба въз основа на акта за начет се издава заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от ГПК (§ 20, т. 2 от ПЗР на ГПК);

- чл. 107 от Закона за енергетиката - за вземанията си за доставена или пренесена електрическа енергия, както и за оказваните от тях услуги посочените в текста кредитори - общественият доставчик, електроенергийният системен оператор, обществените снабдители, крайните снабдители, преносното предприятие и разпределителните предприятия могат да поискат издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410, ал. 1 от ГПК (§ 22, т. 1 от ПЗР на ГПК). Същата правна възможност имат кредиторите спрямо неизправните длъжници - потребители на топлинна енергия и на природен газ (§ 22, т. 2 и 3 от ПЗР на ГПК);