Реших да публикувам делото пред ВАС, с което се искаше Ахмед Доган да вървен грандиозния хонорар от 2 милиона лева за Цанков камък. Изглежда, че в него „Защитниците на обществения интерес” умишлено саботираха процесът, за да може да се замажат очите на хората. След това решение излиза, че няма проблем и Цветан Цветанов, който незнайно как е закупил 6 апартамента, но след Доган и умишленото проваляне на дело срещу него, сега това е абсолютно нормално и приемливо. В случая изглежда, че дори няма проблем в съда, ами в Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика и по спецялно в нейния процесуален представител – една госпожа Елеонора Николова, която за награда за своята некомпетентност беше назначена в новия Център за борба с корупцията и организираната престъпност към Министерския съвет (БОРКОР).
Решение № 12053 от 18.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9660/2010 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова (делото Ахмед Доган)
чл. 12, т. 2 ЗПРКИ (Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси)
Чл. 12. Лице, заемащо публична длъжност, подава:
1. декларация за несъвместимост по смисъла на чл. 5;
2. декларация за частни интереси; декларацията е по образец съгласно приложението;
3. декларация за настъпила промяна в обстоятелствата по т. 1 или 2;
4. декларация за частен интерес по конкретен повод.
Производството е по реда на чл. 145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 27 от Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси /ЗПРКИ/ .
Върховният административен съд е сезиран с доклад на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика /КБККИПЕ/Комисията/ при Народното събрание на Република България, с който е установено нарушение на чл. 14, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 12, т. 2 от Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, осъществено от народния представител Ахмед Демир Доган, с искане за установяване на конфликт на интереси.
В съдебно заседание представляващият Комисията нейн председател Валентин Николов Иванов и адв. Николова поддържат исканията в доклада, като излагат съображения, че по отношение на народния представител Ахмед Доган е констатирано, че е налице конфликт на интереси, изразяващ се в получаването на хонорар от 2 милиона лева от структура на "Минстрой Холдинг" АД, което Комисията квалифицира като икономическа зависимост. Съгласно чл. 14, т. 4 от ЗПРКИ, лицето, заемащо публична длъжност, следва да посочи данни за "свързани лица". Сред тях са и юридическите лица, с които лицето, заемащо публична длъжност е в икономическа зависимост. Твърди се също така, че като не е посочил в декларациите си по чл. 12, т. 2 от ЗПРКИ, депозирани в 40 и 41 Парламент, данни за свързани лица, народният представител Доган е укрил частен интерес, като легалната дефиниция на "свързани лица" се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПРКИ. Веднъж възникнал, частният интерес, не е времево ограничен, той мотивира и ръководи поведението на лицето, заемащо публична длъжност по начин, различен от интересите на обществото, които следва да го ръководят. Освен това в нарушение на чл. 16, ал. 1 и 2, във връзка с изпълнение на задължението по чл. 12, ал. 4 от ЗПРКИ, както и във връзка със задължението си по чл. 119 от ПОДНС, народният представител Ахмед Доган не е подавал нито една декларация за наличие на частен интерес при приемане на актове на Народното събрание /частност при гласуване на бюджетните кредити за "НЕК" ЕАД, основният източник за финансиране на "Цанков камък" и на други проекти, на които различни обеми работи изпълняват фирмите на "Минстрой Холдинг" АД/. Иска се на основание чл. 33, ал. 3 от ЗПРКИ съда да присъди в полза на държавата равностойността на материалната облага, като наложи и предвидените административни санкции по реда на чл. 34, ал. 2, чл. 35 и чл. 37 от ЗПРКИ, като се приеме наличие конфликт на интереси. Подробни съображения са изложени в писмени бележки. Не се претендират разноски по делото в полза на Народното събрание.
Ответникът - Ахмед Демир Доган, чрез пълномощника си адв. Еленски си оспорва доклада и счита, че той е политически и не съдържа правна обосновка, както и че доверителят му е сключил четири договора с "Институт за строителство и минно дело" АД София, като е направил специализиран маркетинг по тях, което обстоятелство не изисква специални знания в областта на хидроенергетиката. Твърди, че не е налице частен интерес, който да е свързан с правомощията му като народен представител, както и че ЗПРКИ е влязъл в сила на 1.01.2009 година, а договорите са сключени преди тази дата, и законът няма обратно действие, поради което не е бил длъжен да декларира същите. Иска се отхвърляне на искането на Комисията за установяване на конфликт на интереси по отношение на Ахмед Доган, както се претендират и разноски по делото, представляващи адвокатски хонорар на пълномощника адв. Еленски в размер на 48 000 лева. Приложена е подробна писмена защита.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на констатациите в доклада на Комисията при НС, за извършено нарушение по чл. 14, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 12, т. 2 от ЗПКРИ от страна на народния представител Ахмед Доган. Според представителят на прокуратурата, съгласно чл. 14, ал. 1, т. 4 от Закона, в тези декларации е следвало да посочи данни за свързани лица, към дейността на които народния представител има частен интерес, предвид дефиницията за "свързани лица", дадена в § 1, т. 1 от ДР на закона. Със сключването на договорите Доган се е поставил в икономическа и политическа зависимост, която поражда основателни съмнения в неговата безпристрастност и обективност при вземане на управленските решения, свързани с предмета на четирите договора. От съдържанието им е видно, че за изпълнението им са необходими специални знания на колективи от специалисти и същите не могат да бъдат изпълнени лично от контрагента. А и са сключени с оглед личността на г-н Доган. Представената по делото разработка, представляваща обобщен доклад за хидроенергийна каскада Горна Арда, засяга управленските решения на Народното събрание във връзка с енергийната политика на страната от 2000 година насам и политическата дейност на Доган във връзка със стратегически за страната проекти, както и информация получена от него в качеството му на народен представител. Сключването на консултантски договори, година преди влизането на закона в сила само по себе си не води до такъв конфликт, но когато те са сключени с оглед заеманата от Доган обществена позиция, при липса на възможността за лично изпълнение, след като същият е един от идеолозите за построяването на хидровъзел "Цанков камък", като лидер на политическа сила участваща в две коалиционни правителства, и когато в разработките се дават политически решения за енергийната политика на страната, нещата са други. Създадена възможност за конфликт на интереси, която, според чл. 2 е предмет на закона, и независимо, че договорите са сключени преди влизане на закона в сила, при наличието на конфликт на интереси и с оглед на получаването на облагата при действието на закона, този аргумент би имал отношение към административните наказания, които съдът следва да наложи в изпълнение на административнонаказателните разпоредби на чл. 33 и чл. 34 от ЗПРКИ.
Прокуратурата счита, че в случая частният интерес е налице, защото ангажирайки се с определено становище Доган се ангажира с вземането на определени управленски решения и реализация на определена политика във връзка с тях. Нещо повече, в разработките са ползвани факти и обстоятелства, свързани с дейността му на народен представител, които касаят обекти на публична държавна собственост, препоръки за избор на стратегически инвеститор във връзка с разработени от "Енергопроект" технически параметри, които засягат политиката на страната, а във връзка с нея и трудовата заетост в региона. Техническите проекти са изцяло финансирани от НЕК във връзка с междуправителственото споразумение за сътрудничество с Република България. Следователно е приложима хипотезата на чл. 10, ал. 1 от ЗПРКИ, тъй като данните в разработките са изцяло получени от г-н Доган в качеството му на народен представител, с оглед представените по делото разработки в изпълнение на сключените договори. При наличие на конфликт на интереси, следва да се приложат административнонаказателните разпоредби на чл. 33 и 34 от ЗПРКИ.
Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид представените по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна.
Съдът приема за безспорно установени и доказани от представените по делото писмени доказателства следните факти:
Производството по установяване на конфликт на интереси пред Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика при Народното събрание е образувана преписка вх. № 683/24.03.2010 година по повод писмена анотация на главен експертен сътрудник по повод публикации в няколко поредни броеве на в."Труд" и в сутрешни блокове на водещи телевизи, в които е била дискутирана темата за получаване на хонорар от 1 500 000 лева по консултантски договори с "Институт за строителство и минно дело" АД София от страна на председателя на ДПС и председател на парламентарната група на ДПС Ахмед Доган. На 25.03.2010 година на заседание Комисията е взела решение за образуване на преписка за установяване на конфликт на интереси по отношение на народния представител Ахмед Доган. Комисията е изпратила писма до министър-председателя на РБългария, и до министъра на икономиката, енергетика и туризма, до председателя на Съвета на директорите на "Институт за строителство и минно дело" АД София, и на "Минстрой Холдинг" АД, София с искане за представяне на доказателства, свързани с разследването на наличие на конфликт на интереси по отношение на народния представител Ахмед Доган. Институциите, до които са отправени исканията, са отговорили с официални писма, в които са изразили становището си, както и са приложили намиращите си при тях документи във връзка с поисканата информация. Изготвен е доклад на Комисията, в който са обсъдени всички получени писмени доказателства от посочените по - горе административни органи и търговски дружества, в който са обосновани следните изводи:
Народният представител Ахмед Демир Доган е сключил четири договора за поръчка с "Институт за строителство и минно дело" АД, със седалище град София, както следва: 1. Договор от 07.01.2008 година, със задача "Проект Тунджа - обобщаване на предварителни проучвания с посочен обем и срок на изпълнение до 15.12. 2008 година и договорено възнаграждение 250 000 евро; 2. Договор от 07.01.2008 година с предмет "Схеми за прехвърляне на свободните води от река Места към каскада "Доспат-Въча", със срок на изпълнение до 15.12.2008 година и договорено възнаграждение 150 000 евро; 3. Договор за поръчка от 07.01.2008 година със задача Проучване за "Трансфер на води от "Баташки водносилов път" към каскада "Доспат - Въча", с определен в договора обхват, срок на изпълнение до 15.12.2008 година и договорена цена в размер на 250 000 евро и 4. договор за поръчка от 07.01.2008 година с предмет "Обобщителен доклад за хидроенергийна каскада "Горна Арда" с определен обем, срок на изпълнение до 15.12.2008 година и договорено възнаграждение в размер на 350 000 евро. Съгласно представените пред комисията платежни документи общо получените по договорите суми, преди удържане на данъците са в размер на 1 955 583,00 лева, представляващи равностойността на 1 милион евро (разходен касов ордер от 29.12.2008 година за сумата от 452 170,39 лева; преводно нареждане от 12.02.2009 година за сумата от 1356 857,06 лева). Изяснена е правно-организационната форма и структура на капитала на "Институт по строителство и минно дело" АД, който е дъщерно дружество на "Минстрой холдинг" АД, в което холдингът притежава 60% от акционерния капитал. Делът на държавата е продаден по реда на масовата приватизация и държавното участие в дружеството било прекратено през 2003 година.
Въз основа на така обсъдените доказателства, Комисията е приела, че като народен представител Ахмед Доган е бил длъжен да подаде декларация по чл. 12, т. 2 от ЗПРКИ, като съгласно чл. 14, ал. 1, т. 4 от закона в тази декларация е следвало да посочи данни за свързани лица, към дейността на които лицето, заемащо публична длъжност има частен интерес. Позовавайки се легалната дефиниция на понятието "свързани лица", дадена в § 1, т. 1 от Допълнителната разпоредба на ЗПРКИ, Комисията е приела, че като се е съгласил да му бъдат възложени задания по четирите договори за поръчка, за изпълнението на които Доган не притежава компетентност в лично качество, той не е съобщил информация за "свързани лица" и по този начин е затаил истина, която дефинира частния му интерес. Публичността на декларациите сочи, че по този начин Доган е укрил информация от обществото, прикривайки икономическа и политическа зависимост в качеството си на публична личност. Създадена веднъж, зависимостта не е времево ограничена и целта на закона е да бъде декларирана всяка зависимост, за да се предотврати конфликт на интереси. Поради това на заседание от 30.07.2010 година по протокол № 32 от същата дата КБККИПЕ е взела решение, с което е приела, че са налице данни за конфликт на интереси по отношение на народния представител Ахмед Демир Доган и на основание чл. 27 от ЗПРКИ изпраща доклада на Върховния административен съд за произнасяне по компетентност.
В хода на съдебното производство са представени писмени доказателства, които установяват следните обстоятелства:
Приложени са докладите по четирите договори за поръчка от страна на "Института по строителство и минно дело" АД, които са подписани в качеството на съставил от Ахмед Доган. Същият не представи доказателства за наличие на квалификация в областта на хидрологията, строителството и минното дело, както и не оспори твърдението на процесуалния представител на комисията, че разработките са изпълнени от четирима автори, на които е заплатен хонорар от 50 000 лева. Предвид на задължението на страната, на която съдът е възложил да докаже тези обстоятелства, в случая на ответника Ахмед Доган, следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 161 от ГПК и съдът приема, че са доказани фактите за липса на компетентност за изпълнение на договорите за поръчка и за тяхното реално изпълнение от трети лица.
Министерският съвет е представил доказателства, които установяват следните обстоятелства от значение за правния спор:
С решение № 592/2.09.2003 година Министерският съвет е определил "Националната електрическа компания" (НЕК) ЕАД за инвеститор на хидровъзел "Цанков камък" по смисъла на чл. 6, ал. 3 от Протокола от Киото към Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата във връзка с чл. 1 от меморандума за рабирателство за двустранно сътрудничество за реализиране на проекти за съвместно изпълнение между Република България и Република Австрия. На 1.10.2003 година са подписани договорите за строителство на хидровъзел "Цанков камък" между "НЕК" ЕАД и индустриална групировка от Австрия, включваща Va Tech като изпълнител на електро-магнитната част, Alpine Mayereder като изпълнител на строителната част и Verbundplan като проектант. На 14.11.2003 година във Виена са били подписани пет финансови споразумения по проекта, след като "НЕК" ЕАД е получил необходимото разрешение от Министъра на енергетиката и енергийните ресурси, в качеството му на едноличен собственик на капитала. Финансирането на обекта е осигурено 100% от заемни средства: експортен заем и търговски заем, при определени в договорите условия и срокове на изплащане на кредитите. С разпореждане № 2/17 май 2004 година МС е определил енергиен обект "Хидровъзел "Цанков камък" като обект с национално значение, изключил е безвъзмездно от държавния горски фонд при промяна на предназначението им недвижими имоти - частна държавна собственост съгласно приложение № 1 към разпореждането, променил е предназначението на изключените от държавния горски фонд земи и гори по приложение № 2 за изграждането на обект "Хидровъзел "Цанков камък" и е задължил министъра на енергетиката и енергийните ресурси да увеличи капитала на "НЕК "ЕАД с непарична вноска, представляваща стойността на правото на собственост върху изключените от държавния горски фонд недвижими имоти, чрез издаване на нови акции на стойност 2 711 200 лева. Съгласно протокол № 34/2.09.2009 година МС е взел решение, с което е определил "Хидроенергийна компания "Горна арда" АД за инвеститор на проект "Горна Арда", като съгласно доклад на министъра на икономиката, енергетиката и туризма необходимите капиталовложения за осъществяването на проекта са около 500 млн. евро. Одобрената проектна схема на каскада "Горна Арда" включва изграждането на три хидровъзела, както следва: ХВ "Мадан"- язовир "Мадан" и ВЕЦ "Бял извор"; ХВ "Ардино" - язовир "Ардино" и ВЕЦ "Ардино" ХВ "Сърница" - язовир Сърница и ВЕЦ "Китница".
"НЕК" ЕАД е приложила по делото два броя договора: Съгласно договор № 300-1-05-056/20.07.2005 година, сключен между "НЕК" ЕАД "Хидроелектроинвест", като възложител и Обединение "Минстрой Холдинг" Интерлес, с лидер на обединеннието "Минстрой холдинг" АД като изпълнител, съгласно който страните са се договорили изпълнителят да изпълни "Почистване на храстите и изкореняване на дънерите на строителната площадка Язовирна стена, Гашня, отбивен тунел, постоянни временни пътища на Хидровъзел "Цанков камък", като е получил от възложителя сумата от 56 895,44 лева /видно от фактура от 12.09.2005 година/ и по фактура от 16.11.2005 година - 10896,76 лева и по данъчна фактура от 14.12.2006 година - 121 839 лева. С втория договор № 300-1-07-091/14.12.2007 година, сключен между "НЕК" ЕАД - клон "Хидроелктроинвест", като възложител и "Минстрой-холдинг" АД като изпълнител, последният е приел да изпълни строителни и монтажни работи на обект "Цанков камък". Водовземно съоръжение. Стабилизиране на свлачище. Изместване на общински път "Михалково - Селча". Изпълнителят е получил плащане по договора в размер на 72 679,02 лева по фактура от 1.02.2008 година и сумата от 32 896,02 лева по фактура от 5.03.2008 година. В придружителното си писмо "НЕК" ЕАД е уведомил съда, че това са единствените договори, сключени между него и "Минстрой холдинг" ЕАД директно, поради факта, че австрийската фирма, "Алпине Бау" сключва директни договори с подизпълнителите си, за които не е длъжна да уведомява "НЕК" ЕАД.
От приобщената към доказателствения материал по делото обява в неофициален раздел на Държавен вестник - брой 5/2004 година, с която "НЕК" ЕАД е открил процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: строителен надзор при изпълнение на строително-монтажни работи : 1.1.Хидровъзел "Цанков камък" и 1.2. изместване на съществуващ път ттт - 868 "Девин-Михалково" е посочено описание на Хидровъзел "Цанков камък", който представлява средното стъпало на каскада "Доспат - Въча", разположена в западните Родопи и се състои от язовир "Цанков камък" и ВЕЦ "Цанков камък".
При така приетите и обсъдени писмени доказателства, представляващи административната преписка и събрани в хода на съдебното производство, настоящият състав прави следните ПРАВНИ изводи:
Законът за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси обн. ДВ, бр. 94 от 31.10.2008 г., в сила от 1.01.2009г., изм. бр. 10 от 6.02.2009г., изм. и доп. бр. 26 от 7.04.2009 г., в сила от 31.03.2009 г. определя правилата за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси на лица, заемащи публични длъжности. Сред основните причини, които налагат приемането на общ закон за конфликта на интереси, посочени в мотивите към проекта на закона са необходимостта от въвеждане на единна система за управление на конфликта на интереси, който е един от главните източници за корупция, липсата на ясна институционална рамка на ангажиментите във връзка с конфликта на интереси. В глава първа на закона е определено приложното поле, което обхваща законодателната, съдебната и изпълнителната власт, както и местното самоуправление и има действие спрямо всички лица, които са еднолични органи, членове на колегиални органи, служители в администрацията или са назначени на ръководни длъжности от органи на изпълнителната власт.
В нея е дефинирано понятието "конфликт на интереси" чрез последователното въвеждане на още две понятия, обясняващи основното, а именно - "частен интерес" и "облага" (чл. 2, ал. 2 и ал. 3 ЗПРКИ). По този начин законодателят цели посочване на същностните характеристики на явлението, които да са приложими към широк кръг ситуации в които лице, заемащо публична длъжност по смисъла на закона може да попадне. А в глава четвърта на закона са регламентирани последиците при констатиране на конфликт на интереси, които са в две основни насоки. Първата е свързана с последиците спрямо лицето, което заема публична длъжност-в зависимост от характера и тежестта на нарушението. Те са свързани с реализиране на наказателна отговорност, административнонаказателна отговорност, дисциплинарна отговорност, имуществена отговорност, както и освобождаване от заеманата длъжност, а втората последица е по отношение на актове, сключени договори и действия в условията на конфликт на интереси.
Решението на КБККИПЕ при Народното събрание е издадено в рамките на компетентността на тази комисия, с оглед чл. 25, ал. 2, т. 1 от ЗПРКИ, спазени са изискуемата форма на акта и административнопроизводствените правила. Решението е подписано от трима от членовете на комисията, която се състои от петима членове, като 1 от членовете е бил против, а един - в отпуск по болест.
Безспорен е факта, че Ахмед Демир Доган е лице, заемащо публична държавна длъжност по смисъла на чл. 3, т. 3 от ЗПРКИ и се явява задължено лице да декларира несъвместимост и частен интерес.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от същия закон, конфликт на интереси възниква в случаите, когато лице, заемащо публична длъжност, има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията или задълженията му по служба. По смисъла на закона частен интерес е всяка облага от материален и нематериален характер, чието съдържание е дефинирано в ал. 3 на чл. 2. При това е необходимо частният интерес и облагата да са налице, а не възможността за бъдещето им проявление.
Доказателствата по делото сочат, че Амхед Доган е сключил четири договора за поръчка с "Институт по строителство и минно дело" АД София, с предмет, свързан с хидрогеоложки проучвания на обектите: "Проект Тунджа", каскада "Доспат-Въча", "Баташки водносилов път" и Хидроенергийна каскада "Горна арда", за изпълнението на които е получил общо сумата от 1 955 830 лева, представляваща равностойността на 1 милион евро.
Представени са и два броя декларации, подадени от Ахмед Доган - по чл. 12, т. 1 от ЗПРКИ /без дата/ и по чл. 12, т. 2 във връзка с чл. 14 от закона, с дата 22.04.2009 година, в която няма попълнени данни в т. 5, касаеща наличие на частен интерес към дейността на свързани лица по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителната разпоредба на ЗПРКИ. Представена е и втора декларация /без дата/, за която страните не спорят, че е подадена от народния представител Ахмед Доган в качествато му на народен представител в 41-то Народно събрание, в която също липсват данни за обстоятелствата п т. 5. Разпоредбата на чл. 34 от ЗПРКИ предвижда административнонаказателна отговорност на лице, което не подаде декларация по чл. 12 в законоустановения срок, като предвидената глоба е в размер от 1000 до 3000 лева. При положение, че ответникът в качеството си на народен представител е подал декларация по чл. 12, но непопълването на обстоятелствата по т. 5 от нея може да доведе до търсене на наказателна отговорност по смисъла на чл. 313 от Наказателния кодекс. Тази отговорност е отделна и независима от административнонаказателната отговорност по реда на Глава девета от ЗПРКИ.
Съставът на съда не приема становището в доклада на Комисията за наличие на конфликт на интереси по отношение на народния представител Ахмед Доган, предвид на факта, че договорите за поръчка са сключени преди влизане в сила на ЗПРКИ, като правопораждащият задължението факт е датата на сключването им. От друга страна липсват доказателства Доган в качеството му на народен представител да е участвал в гласуване в Народното събрание на решение, в полза на юридическото лице "Институт по строителство и минно дело "АД. Следва да бъде установено наличие на частен интерес и съпътстваща го облага. Необходимо е също така частният интерес да е повлиял върху обективното и безпристрастно изпълнение на задълженията на народния представител. Обстоятелството, че Доган е получил облага от частно търговско дружество във форма на възнаграждение за извършените поръчки, не е достатъчно, за да се приеме, че е налице конфликт на интереси, а следва да има възможност частният интерес, породен от конкретната търговска дейност да повлияе върху обективното и безпристрастно изпълнение на задълженията на лицето, заемащо публична длъжност. Такива конкретни доказателства не са представени нито от Комисията при извършената от нея проверка, нито в хода на съдебното производство.
Поради това не могат да бъдат приложени предвидените в чл. 33, ал. 3 от ЗПРКИ, а именно отнемане в полза на държавата на равностойността на получената от Доган материална облага.
Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане за присъждане на разноски по делото от ответника, съставът на съда приема следното:
Съгласно правилото на чл. 78, ал. 5 ГПК вр. чл. 144 АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от "Закона за адвокатурата". Следователно, за да се присъди адвокатско възнаграждение в по-нисък размер от заплатеното, освен посочените обективни предпоставки - прекомерност, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, е необходимо да е било направено и съответно искане от насрещната страна преди обявяването на делото за решаване, респективно преди постановяване на обжалваното решение. В настоящия случай по делото е направено своевременно искане в съдебно заседание от пълномощника на комисията за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на пълномощника на ответника в размер на 48 000 лева и съдът счита, че с оглед характера на производството, което е административно и не е налице оценяем интерес, съгласно чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, Народното събрание следва да бъде осъдено да заплати на Ахмед Демир Доган разноски по делото в размер на 150 лева.
Воден от горното и на основание чл. 173, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 27 от ЗПРКИ, Върховният административен съд, пето отделение
РЕШИ:
Отхвърля искането за установяване на конфликт на интереси по отношение на народния представител Ахмед Демир Доган от град София, направено с доклад на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика при Народното събрание, приет с решение по Протокол № 32/30.07.2010 година.
Осъжда Народното събрание да заплати на Ахмед Демир Доган от град София разноски по делото в размер на 150 /сто и петдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Особено мнение на съдията-докладчик:
Не споделям становището на мнозинството от състава за липса на конфликт на интереси по отношение на народния представител Ахмед Демир Доган по следните съображения:
Доказателствата по делото сочат, че Амхед Доган е сключил четири договора за поръчка с "Институт по строителство и минно дело" АД София, с предмет, свързан с хидрогеоложки проучвания на обектите: "Проект Тунджа", каскада "Доспат-Въча", "Баташки водносилов път" и Хидроенергийна каскада "Горна арда", за изпълнението на които е получил общо сумата от 1 955 830 лева, представляваща равностойността на 1 милион евро. Определение за договор за поръчка се съдържа в разпоредбата на чл. 280 от ЗЗД, съгласно който това е договор, по силата на който едната страна, наречена довереник, се задължава да извърши за сметка на другата страна, наречена доверител, възложените му от него действия. Този вид договор е консенсуален и с продължително действие. По дефиниция договорът за поръчка е безвъзмезден, освен ако не е уговорено възнаграждение. Един от най-важните елементи на договора за поръчка е личният елемент - чл. 283, ал. 1 от ЗЗД - "довереникът трябва да извърши възложеното му действие лично". Въведени са само две изключения от това правило в чл. 283, ал. 2 и 3 от ЗЗД: когато довереникът е бил овластен от доверителя да предостави извършването на възложените му действия на друго лице и 2. когато това е било необходимо за запазване интересите на доверителя и от неизвършването му от друго лице, той би претърпял вреди. В конкретният случай при липса на специална компетентност от страна на Ахмед Доган в областта на възложените му задачи и фактът, че той е възложил изпълнението на договорите на трети лица, и предвид правната природа на договора за поръчка, посочена по-горе, а именно, че той е договор intuitu personae, следва да се направи извод, че възложените му действия са направени с оглед на личността му като народен представител, председател на политическа партия ДПС, която е мандатоносител на правителството към момента на сключването на договорите. И двете страни по договора - търговското дружество, възложило изпълнението на договорите и заплатило договореното в тях възнаграждение, и Ахмед Доган още към момента на сключването им са знаели за невъзможността за лично изпълнение от довереника на възложените му задачи и с оглед на това предмета на договорите прикрива други отношения между страните. В тази връзка съдът не споделям становището на представителят на Комисията, че договорите са нижощни, тъй като при нижощността не поражда правно действие на договорите. Касае се за прикрити договори, които не се позитивират пред обществеността, но страните желаят тяхното действие. Този вид договори са действителни, стига да отговарят на изискванията на закона. Следователно е налице реално получаване на облага по смисъла на чл. 2, ал. 2 от ЗПРКИ, представляваща стойността на полученото по договорите възнаграждение.
Ответникът прави възражение, че няма задължение да декларира получената имотна облага, тъй като договорите са сключени на 7.01.2008 година, а ЗПРКИ е влязъл в сила на 01.01.2009 година и същият няма обратно действие. Това възражение съдът приема за неоснователно по следните съображения:
Съгласно теорията на облигационното право договорът се счита за сключен в момента на съвпадане на насрещните волеизявления на двете страни. Няма спор, че четирите договори за поръчка са сключени на 7.01.2008 година и от този момент е започнало тяхното действие и изпълнение. ЗПРКИ обаче изисква получаване на облага, която не е обвързана от изпълнението или сключването на договор или това е извършено по друг начин. В случая е налице хипотезата на получаване на доход в пари, което получаване съгласно платежните документи е извършено за сумата от 452 170,39 лева на 29.12.2008 година, а за останалата част в размер на 1 356 857, 06 лева - на 12.02.2009 година. Поради това по отношение на облагата, получена преди 1.01.2009 година ЗПРКИ няма обратно действие и получателят не е бил длъжен да я посочи в публичната си декларация по чл. 12, т. 2 във връзка с чл. 14, ал. 1, т. 4 от ЗПРКИ /редакцията на текста в сила от 01.01.2009 година/. Нормативният акт, определящ правилата за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси на лица, заемащи публични длъжности влиза в сила на 1.01.2009г. и действа за в бъдеще. Обратна сила с нарочна норма не му е придадена, което означава, че законът не намира приложение спрямо фактите и отношенията, които той заварва. Следователно възникналите преди 1.01.2009 година факти не попадат в хипотезата на чл. 2 от ЗПРКИ, но възникналите след тази дата факти лицето, което има качеството на публична личност е било длъжно да декларира, а именно получената сума от 1 356 857,06 лева на 12.02.1009 година, когато законът е изисквал лицата, заемащи публична длъжност да подадат декларация, в която да посочат данни за свързани лица, дейността на които би довела до възникване на конфликт на интереси при изпълнение на задълженията на лицето, заемащо публична длъжност.
Дефиницията на "свързани лица" е дадена в § 1 т. 1 от Допълнителната разпоредба на ЗПРКИ (обн. ДВ бр. 94/31.10.2008 г., в сила от 1.01.2009 г.), според която това са "съпрузите или лицата, които се намират във фактическо съжителство, роднините по права линия, по съребрена линия - до четвърта степен включително, и роднините по сватовство - до втора степен включително, както и физически и юридически лица, с които лицето, заемащо публична длъжност, се намира в икономически или политически отношения, които пораждат основателни съмнения в неговата безпристрастност и обективност". Правилно в доклада на Комисията е прието наличието на икономическа зависимост по отношение на народния представител Ахмед Доган от търговското дружество "Институт по строителство и минно дело" АД, с оглед изложените по - горе съображения за характера на сключените от него договори и получената сума.
Налице е и обвързаност на "Института по строителство и минно дело" АД с държавата, в частност чрез получаване на даржавни средства по изпълнението на проекта "Цанков камък" и направените от Ахмед Доган разработки. Безспорно се установи по делото, че възложител на проекта е "НЕК" ЕАД, което дружество е с капитал 100% държавна собственост, като финансирането на обект "Цанков камък" е обезпечено с търговски кредити. Със сключването на договори между "НЕК" ЕАД и "Минстрой - холдинг" АД, чието дъщерно дружество е "Институт по строителство и минно дело" АД като подизпълнител на дейности във връзка с реализирането на хидровъзел "Цанков камък" през 2005 и 2007 година, преди сключените договори за поръчка с Доган, възложителят е получил държавни средства, независимо дали техния размер съответства на размера на заплатените от него на ответника хонорари по договорите за поръчка. Още повече, че зависимостта от частния интерес не е огранича само до момента на получаването на облагата, а тя съществува като възможност за поети задължения във времето напред.
Като косвено доказателство за намерението на Ахмед Доган да участва при разпределянето на държавни средства между фирмите е и неговото изказване на 18 юни 2009 година с с. Кочан, в което той е изразил следното становище: "Аз съм инструмента на властта, който разпределя порциите на фирмите в държавата..... И от гледна точка на проекти, и от гледна точка на тяхното изпълнение, на оперативни програми и т. н. Когато ние искаме по-мощно присъствие в парламента, това означава че искаме по-широко позициониране в парламента и от там в централната власт, господа."
В подкрепа на становището ми са и мотивите на решение № 5/1993 година на Конституционния съд по конст. дело № 6/1993 година, в които също така е посочено, че "с оглед целта, която се преследва с установяването на несъвместимост на депутатския мандат и друга служба или работа, историческият опит е показал, че независимостта на народното представителство се застрашава реално при съединяване в едно лице на публичната (държавната) власт и на икономическата власт. В такива случаи интересът на държавата обикновено страда. Възможно е развитие на корупция в държавния апарат, престижът на парламента се застрашава".
По тези съображения считам, че на народния представител Ахмед Демир Доган следва да бъде наложена глоба в размер на 3000 лева, на основание чл. 34, ал. 1 от ЗПРКИ, както и на основание чл. 33, ал. 3 от закона да бъде присъдена в полза на държавата сумата от 1 356 857 лева (след приспадане на платените данъци).
Няма коментари:
Публикуване на коментар