петък, 5 август 2011 г.

НАРЪЧНИК ПО КОРПОРАТИВНО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ 2011 Част 4

ФИШ II.IV.1
КОРПОРАТИВЕН ДАНЪК


ФИНАНСОВИ ИНСТРУМЕНТИ, ДОПУСНАТИ ДО ТЪРГОВИЯ НА РЕГУЛИРАН ПАЗАР
Разпоредбата на чл. 44 от ЗКПО се прилага по отношение на печалбите и загубите от разпореждане с финансови инструменти по смисъла на § 1, т. 21 от ДР на ЗКПО. В тези случаи при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се преобразува, както следва:

Според промяната, направена в чл. 44 от ЗКПО, в сила от 01.01.2009 г., тази норма вече е приложима не само за сделки, извършени на регулиран български пазар на ценни книжа (Българската фондова борса), а и на регулирани пазари в държави-членки на Европейския съюз, или в държави - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство.
Целта на направеното изменение е изравняване данъчното третиране на сделките на българска борса с това на борси на други държави - членки на Европейския съюз. Различното данъчно третиране, приложимо до 2008 г., водеше до ограничаване на свободното движение на капитали и противоречеше на чл. 56 от Договора за създаване на Европейската общност.
В тази връзка е налице практика на Съда на Европейските общности (Решение на СЕО по дело С-478/98 от 26.09.2000 г.). В посоченото решение е постановено, че мерки, приети от държава-членка, които могат да доведат до отказ на местните лица от инвестиране в други държави-членки, представляват ограничение на свободното движение на капитали по смисъла на чл. 56 от Договора за Европейската общност. Подобни мерки също така се смятат и за несъвместими с чл. 40 от Споразумението за Европейското икономическо пространство.
ПРИЛОЖИМИ ДЕФИНИЦИИ

§ 1, т. 21 от ДР на ЗКПО:
"Разпореждане с финансови инструменти"
Това са сделките:
а) с дялове на колективни инвестиционни схеми, акции и права, извършени на регулиран пазар по смисъла на чл. 73 от Закона за пазарите на финансови инструменти (ЗПФИ). „Права” за целите на изречение първо са ценните книжа, даващи право за записване на определен брой акции във връзка с взето решение за увеличаване на капитала;
б) сключени при условията и по реда на обратно изкупуване от колективни инвестиционни схеми, допуснати за публично предлагане в страната или в друга държава - членка на Европейския съюз, или в държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;
в) сключени при условията и по реда на търгово предлагане по глава единадесета, раздел II от Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК)., или аналогични по вид сделки в друга държава - членка на Европейския съюз, или в държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.
Чл.73, ал. 1 и 2 от ЗПФИ:
Регулиран пазар
Регулиран пазар е многостранна система, организирана и/или управлявана от пазарен оператор, която среща или съдейства за срещането на интересите за покупка и продажба на финансови инструменти на множество трети страни чрез системата и в съответствие с нейните недискреционни правила по начин, резултатът от който е сключването на договор във връзка с финансовите инструменти, допуснати до търговия съгласно нейните правила и/или системи, лицензирана и функционираща редовно в съответствие с изискванията на този закон и актовете по прилагането му (чл. 73, ал.1 от ЗПФИ).
Регулиран пазар е и всяка многостранна система, която е лицензирана и функционира в съответствие с изискванията на дял III от Директива 2004/39/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (чл. 73, ал. 2 от ЗПФИ).
§ 1, т. 22 от ДР на ЗКПО:
"Документално доказана цена на придобиване на ценни книжа или дялове"
Това е цената на придобиване на съответните ценни книжа или дялове, която лицето е доказало документално по реда, определен в съответните нормативни актове. Когато ценни книжа или дяловете от един вид, издадени от едно лице, са придобити на различни цени и впоследствие се продава част от ценните книжа или дяловете, като не може да бъде доказано кои от тях се продават, цената на придобиване на продадените ценни книжа или дялове е средно претеглената цена, определена въз основа на цената на придобиване на държаните ценни книжа или дялове към момента на продажбата. Изречение второ се прилага във всички случаи на разпоредителни действия с ценни книжа или дялове. Когато са придобити нови акции или дялове в резултат на разпределение, което не е довело до намаляване на собствения капитал на лицето, което разпределя акциите или дяловете, се преизчислява документално доказаната цена на придобиване на притежаваните акции или дялове. След придобиването на новите акции или дялове по предходното изречение документално доказаната цена на придобиване на всяка една акция или дял, включително новопридобитите, е равна на сумата от документално доказаните цени на придобиване на акциите или дяловете преди придобиването на новите акции или дялове, разделена на общия брой на притежаваните акции или дялове след придобиването, включително новопридобитите. (виж примера по-долу)



ПРИМЕР за определяне на документално доказана цена на придобиване на акции и дялове, придобити в резултат на разпределение, което не е довело до намаляване на собствения капитал на разпределящото лице
Касае се за случаи, при които се капитализират резерви или неразпределена печалба, в резултат на което се издават нови акции или дялове.
Да приемем, че е взето решение неразпределената печалба на дадено дружество в размер на 40 000 лв. да бъде трансформирана в основен капитал, като за целта ще бъдат издадени нови дялове.
Основният капитал на дружеството преди разпределението на неразпределената печалба е в размер на 100 000 лв., (разпределен на 100 дяла) и се притежава от двама съдружници - по 50 % всеки. Документално доказаната цена на придобиване на един дял е 1 000 лв.
След разпределението основният капитал на дружеството ще бъде в размер на 140 000 лв., т.е. ще бъдат издадени нови 40 дяла на обща стойност 40 000 лв. Предвид дяловото им участие всеки от съдружниците ще получи допълнително по 20 дяла на обща стойност 20 000 лв. За целите на определяне на документално доказаната цена на придобиване, разпоредбата на § 1, т. 22 от ЗКПО предвижда преразпределение на стойността на новопридобитите дялове върху всички дялове - преди и след разпределението на неразпределената печалба.
Документално доказаната цена на придобиване на 1 дял след извършеното разпределение на неразпределената печалба се определя по следния начин:
За Съдружник 1:
А. Документално доказана цена на придобиване на 1 дял преди разпределението на неразпределената печалба - 1 000 лв.;
Б. Сума от документално доказаните цени на придобиване на дяловете преди разпределението на неразпределената печалба - 1 000 лв. х 50 дяла = 50 000 лв.
В. Общ брой на притежаваните дялове след разпределението на неразпределената печалба - 50 дяла + 20 дяла = 70 дяла
Г. Документално доказана цена на придобиване на 1 дял след разпределението на неразпределената печалба - Б : В = 50 000 : 70 = 714,29 лв.
За Съдружник 2:
Изчисленията са идентични на описаните за Съдружник 1.
ФИШ II.IV.2
КОРПОРАТИВЕН ДАНЪК
РЕЗЕРВ ОТ ПОСЛЕДВАЩИ ОЦЕНКИ НА АКТИВИ, КОИТО НЕ СА ДАНЪЧНИ АМОРТИЗИРУЕМИ
АКТИВИ
Разпоредбата на чл. 45 от ЗКПО регламентира данъчното третиране на резерва от последваща оценка (преоценъчен резерв) на активи, които не са данъчни амортизируеми активи. В тази категория се включват:
- Земята;
- Финансовите активи.
Съгласно чл. 45 при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се увеличава със стойността на отписания резерв от последваща оценка (преоценъчен резерв) при отписване на активи, които не са данъчни амортизируеми активи, както следва:

За разлика от амортизируемите дълготрайни активи, за чийто резерв от последваща оценка (преоценъчен резерв) е намерено решение чрез еднократното му елиминиране към 01.01.2007 г. (виж Фиш II.V.14), не така стои въпросът с данъчното третиране на преоценъчния резерв на неамортизируемите активи. Обичайно преоценъчният резерв за тези активи (например земята) счетоводно се приключва в собствения капитал, т.е. не влияе върху счетоводния финансов резултат, но фактически при отписване на неамортизируемия актив (например при продажба на същия), резервът ще повлияе на счетоводния финансов резултат, защото с него е завишена балансовата стойност на реализирания актив. От своя страна в данъчния закон е възприета концепцията, че на облагане ще подлежи разликата между продажната цена на актива и неговата цена на придобиване (историческа цена), която не включва резерв от последващи оценки. Ето защо, когато отписването на резерва не е повлияло на счетоводния финансов резултат, следва да се извърши увеличение на същия със стойността на отписания резерв.
Следва да се отбележи, че съгласно § 19 от ПЗР на ЗКПО член 45 не се прилага в случаите, когато с резерва от последваща оценка (преоценъчния резерв) е увеличен финансовият резултат за данъчни цели по реда на чл. 23 от отменения Закон за корпоративното подоходно облагане.
ФИШ II.IV.3
КОРПОРАТИВЕН ДАНЪК
ДАНЪЧНО ТРЕТИРАНЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯ
С разпоредбата на чл. 46 от ЗКПО се регламентира специфичен ред за данъчно третиране на задължения. Съгласно тази разпоредба при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се увеличава със сумата на задълженията на данъчно задълженото лице, като увеличението се извършва в годината, в която настъпи едно от обстоятелствата, посочени в т. 1 - 6 на ал. 1, както следва:

Примерни хипотези за прилагането на чл. 46 от ЗКПО:

Примерна хипотеза
Счетоводно отчитане
Данъчно третиране
1. През Х1г. изтича петгодишният срок по чл.46, ал.1, т.1 и в същата година задължението е изплатено.
Дт с/ка Задължения
      Кт с/ка Парични средства

Не се извършва увеличение на счетоводния финансов резултат на основание чл.46, ал.2
2. През Х1г. изтича петгодишният срок по чл.46, ал.1, т.1 и в същата година задължението е отписано.
Дт с/ка Задължения
      Кт с/ка Приходи
Не се извършва увеличение на счетоводния финансов резултат на основание чл.46, ал.2
3. През Х1. е настъпило обстоятелството по чл.46, ал.1, т.1, но задължението не е отписано.
През Х2г. задължението е изплатено.
Х1г.:
Не са извършени счетоводни записвания.
Х1г.:
Извършва се увеличение  на счетоводния финансов резултат на основание чл.46, ал.1, т.1.
Х2г.:
 Дт с/ка Задължения
      Кт с/ка Парични средства

Х2г.:
Извършва се намаление на финансовия резултат по реда на чл.46, ал.3, т.1 и ал.4.
4. През Х1г. е настъпило обстоятелството по чл.46, ал.1, т.1, но задължението не е отписано.
През Х2г. задължението е отписано.
Х1г.:
Не са извършени счетоводни записвания.
Х1г.:
Извършва се увеличение  на счетоводния финансов резултат на основание чл.46, ал.1, т.3.
Х2г.:
Дт с/ка Задължения
      Кт с/ка Приходи

Х2г.:
Извършва се намаление на финансовия резултат по реда на чл.46, ал.3, т.2 и ал.4.
ФИШ II.IV.4
КОРПОРАТИВЕН ДАНЪК
ДАНЪЧНО ТРЕТИРАНЕ НА ПРИСПАДНАТ ДАНЪЧЕН КРЕДИТ ЗА НАЛИЧНИ АКТИВИ ПРИ
РЕГИСТРАЦИЯ ИЛИ ПОВТОРНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО ЗДДС
С разпоредбата на чл. 47 от ЗКПО е регламентиран един специфичен случай, свързан с регистрация по ЗДДС. Касае се за специално данъчно третиране на приспаднат данъчен кредит за наличните активи към датата на регистрацията или повторната регистрация по ЗДДС. Известно е, че във връзка с регистрацията си по ЗДДС, данъчно задължените лица имат право да приспаднат данъчен кредит за наличните към датата на регистрацията активи.
Съгласно приложимите счетоводни стандарти (МСС 2/СС 2 и МСС 16/СС 16) в себестойността при придобиването на материалните запаси и дълготрайните материални активи се включват невъзстановимите данъци. Това са тези данъци, които предприятието не очаква впоследствие да си възстанови. От тук произтича и разнородната счетоводна практика при заприходяването на активите от лицата, на които им предстои регистрация по ЗДДС. Част от тях завеждат придобитите преди регистрацията по ЗДДС активи по цена на придобиване (себестойност) с включен ДДС. Останалите данъчно задължени лица не включват ДДС в стойността на придобитите активи, а го заделят в разчетна сметка.
Данъчното третиране на приспаднатия данъчен кредит се изразява в следното:

Изводи:
1. Не се извършва увеличение на СФР, когато при регистрация по ЗДДС е отчетен приход по повод приспаднатия данъчен кредит за наличните амортизируеми активи и стоки.
2. Когато сумата на приспаднатия данъчен кредит е включена в стойността на стоката и следователно ще окаже влияние върху СФР (ще намали СФР) при продажбата на същата, защото ще е включена в отчетната стойност на продадената стока, са възможни 2 хипотези.
2.1. Ако стоката е продадена в годината на регистрация по ЗДДС - СФР не се увеличава (чл. 47, ал. 3, т. 2).
2.2. Ако стоката не е продадена в годината на регистрация по ЗДДС, а е продадена през следваща година - в годината на регистрация по ЗДДС, СФР се увеличава с приспаднатия данъчен кредит (чл. 47, ал. 1), а в годината на продажба на стоката той се намалява със същата сума (чл. 47, ал. 4).
По отношение на хипотеза 2.2 е възможна следната ситуация:
Извършено е увеличение на СФР по чл. 47, ал. 1 за Х1 г. със сумата 50 000 лв. - за стоките, налични към 31.12.Х1 г. (година на регистрация по ЗДДС).
Част от стоките са продадени през Х2 г., като за тях е приспаднат данъчен кредит в размер на 20 000 лв. Останалата част са продадени през Х3 г. - за тях е приспаднат данъчен кредит в размер 30 000 лв. В този случай СФР се намалява по реда на чл. 47, ал. 4, както следва:
- За Х2 година - с 20 000 лева;
- За Х3 година - с 30 000 лева.
ФИШ II.IV.5
КОРПОРАТИВЕН ДАНЪК
ДАНЪЧНО ТРЕТИРАНЕ ПРИ РАЗПРЕДЕЛЯНЕ НА ДИВИДЕНТИ ОТ ИНВЕСТИЦИИ, ОТЧИТАНИ
ПО МЕТОДА НА СОБСТВЕНИЯ КАПИТАЛ
С § 11 от ЗИДЗКПО (обн., ДВ бр. 95/2009 г.) е създаден нов чл. 47а, регламентиращ данъчното третиране при разпределяне на дивиденти от инвестиции, отчитани по метода на собствения капитал (МСК). Съгласно § 51 от ПЗР на ЗИДЗКПО разпоредбата на чл. 47а влиза в сила от 01.01.2009 г.

За разлика от себестойностния метод, при който дивидентите се отчитат като счетоводен приход в счетоводството на инвеститора, МСК е метод за отчитане, съгласно който инвестицията първоначално се вписва по нейната себестойност (цена на придобиване), а впоследствие балансовата й сума се коригира (увеличава или намалява), за да се признае делът на инвеститора в печалбите или в загубите на предприятието, в което е инвестирано, след датата на придобиването му. Делът на инвеститора в печалбата или загубата на предприятието, в което е инвестирано, се признава в печалбата или загубата на инвеститора. Доходите, получени чрез разпределение от предприятието, в което е инвестирано, намаляват балансовата сума на инвестицията.
Характерна особеност за финансовите институции е, че те следва да извършат намаление на счетоводния си финансов резултат на основание чл. 47а, ал. 2 от ЗКПО през годината на признаване на разпределените дивиденти в годишния финансов отчет на финансовата институция. Така посоченият момент за признаване на последващата промяна в стойността на финансовия актив (инвестиция) е свързан с последователното прилагане на чл. 96 от ЗКПО, съгласно който финансовите институции признават за данъчни цели тези оценки в годината на счетоводното им отчитане, респективно - не прилагат чл. 34 от закона по отношение на финансовите си активи.
Данъчно задължените лица, които не са финансови институции, ще намалят счетоводния си финансов резултат на основание чл. 47а, ал. 3 от ЗКПО като намалението ще се извърши в годината на отписване на инвестицията.
Разликата във времето (годината) на преобразуването на счетоводния финансов резултат за данъчни цели при финансовите институции и предприятията, които не са такива, се дължи на различното данъчно третиране във времеви аспект на начисления доход от инвестиция.
При инвеститори нефинансови предприятия, доходът от инвестицията се приравнява на последваща оценка на активи по чл. 34, ал. 1 от ЗКПО и в този смисъл не се признава в годината на счетоводното й отчитане (третира се като данъчна временна разлика). За посочената група данъчно задължени лица тази временна разлика ще подлежи на признаване (обратно проявление) в годината на отписване на инвестицията (по аргумент на чл. 35, ал. 1 от ЗКПО). Поради факта, че при отчитане на инвестицията по МСК, за нефинансовите предприятия не се признават приходите от преоценки до момента на отписване на инвестицията, то намалението на счетоводния финансов резултат се извършва именно в годината на отписването на инвестицията.
ФИШ II.IV.6
КОРПОРАТИВЕН ДАНЪК
ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА МЯСТО НА СТОПАНСКА ДЕЙНОСТ
Разпоредбата на чл. 47б от ЗКПО (в сила от 1.01.2010 г.) цели прецизиране на данъчното третиране при прехвърляне на място на стопанска дейност на чуждестранно лице в България.
Преди приемането на посочената разпоредба разпореждането с имущество на място на стопанска дейност беше включено като доход от източник в България съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗКПО. В общия случай, при разпореждане с имущество същото следваше да се причисли към дейността, извършвана чрез мястото на стопанска дейност и съответно реализираната печалба би следвало да се обложи с корпоративен данък. При прехвърляне на предприятие обаче, независимо дали на мястото на стопанска дейност или на предприятието като цяло, възникваше неяснота относно това дали печалбата от такова прехвърляне е реализирана чрез мястото, съответно дали следва да се извърши облагане с корпоративен данък.
Съгласно чл. 47б от ЗКПО, при определяне на данъчния финансов резултат на място на стопанска дейност счетоводният му финансов резултат се преобразува за данъчни цели, както следва:

Печалбата, съответно загубата от прехвърляне на МСД се определя като разлика между продажната цена на МСД и счетоводната стойност на активите, намалена със счетоводната стойност на пасивите към датата на прехвърлянето. (чл. 47б, ал. 2 от ЗКПО).
Във връзка с прилагането на чл. 47б е създадена нова т. 59 в ДР на ЗКПО, според която "разпореждане с имущество на място на стопанска дейност" е налице и в случаите на прехвърляне на мястото на стопанска дейност самостоятелно или заедно с цялото предприятие.
ФИШ II.V.1
КОРПОРАТИВЕН ДАНЪК
ДАНЪЧНИ АМОРТИЗИРУЕМИ АКТИВИ
1. Данъчни амортизируеми активи - видове:
Съгласно чл. 48 от ЗКПО данъчните амортизируеми активи са:
1. данъчните дълготрайни материални активи;
2. данъчните дълготрайни нематериални активи;
3. инвестиционните имоти, с изключение на земята;
4. последващите разходи по чл. 64 - последващи разходи, свързани с актив, който е отписан от данъчния амортизационен план, но не е отписан за счетоводни цели.
ДАНЪЧНИ ДЪЛГОТРАЙНИ МАТЕРИАЛНИ АКТИВИ (чл. 50)
Данъчни дълготрайни материални активи са сумите, които отговарят на изискванията за амортизируеми дълготрайни материални активи съгласно Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия, чиято стойност е равна или превишава по-ниската стойност от:
1. стойностния праг на същественост за дълготрайния материален актив, определен в счетоводната политика на данъчно задълженото лице;
2. седемстотин лева (на основание § 66 от ПЗР на ЗКПО този стойностен праг се прилага за активи, придобити след 31.12.2007 г.).
ДАНЪЧНИ ДЪЛГОТРАЙНИ НЕМАТЕРИАЛНИ АКТИВИ (чл. 51)
1. придобити нефинансови ресурси, които:
а) нямат физическа субстанция;
б) се ползват през период, по-дълъг от 12 месеца;
в) имат ограничен полезен живот;
г) са със стойност, равна или превишаваща по-ниската стойност от:
аа) стойностния праг на същественост за дълготрайния нематериален актив, определен в счетоводната политика на данъчно задълженото лице;
бб) седемстотин лева (на основание § 66 от ПЗР на ЗКПО този стойностен праг се прилага за активи, придобити след 31.12.2007 г.).
2. начислените суми в резултат на стопански операции, водещи до увеличаване на икономическата изгода от наети или предоставени за ползване дълготрайни активи;
(тези суми не формират данъчен дълготраен материален актив).
2. Данъчни амортизируеми активи - особености:
СЧЕТОВОДНИ РАЗХОДИ, ОТЧЕТЕНИ ВЪВ ВРЪЗКА С ПРИДОБИВАНЕТО НА ДАНЪЧЕН
ДЪЛГОТРАЕН НЕМАТЕРИАЛЕН АКТИВ
На основание чл. 51, ал. 2 от ЗКПО счетоводните разходи, отчетени във връзка с придобиването на данъчен дълготраен нематериален актив преди възникването му, не се признават за данъчни цели в годината на отчитането им и участват при определянето на данъчната амортизируема стойност на актива. Когато в следваща година настъпят обстоятелства, определящи, че данъчно задълженото лице няма да придобие данъчния дълготраен нематериален актив, непризнатите разходи по изречение първо се признават за данъчни цели в годината на настъпване на обстоятелствата, ако са спазени изискванията на този закон.
РЕПУТАЦИЯ
Съгласно чл. 49 от ЗКПО репутацията, възникнала в резултат на бизнес комбинация, НЕ Е данъчен амортизируем актив. Загубите от обезценка и при отписване на репутация не се признават за данъчни цели.
3. Приложими преходни разпоредби:
Съгласно § 6, ал. 1 от ПЗР на ЗКПО амортизируемите активи, налични в данъчния амортизационен план към 31 декември 2006 г., с изключение на определените в ал. 2, се смятат за данъчни амортизируеми активи по смисъла на чл. 48.
В ал. 2 на § 6 е предвидено, че от данъчния амортизационен план към 1 януари 2007 г. се отписват следните налични в него активи:
1. положителната репутация;
2. активите, които не се ползват в дейност, за която се формира данъчен финансов резултат;
3. активите, които са класифицирани като държани за продажба или са част от група за освобождаване, класифицирана като държана за продажба;
4. активите, когато данъчно задължено лице е прекратено с ликвидация или е прекратено с обявяване в несъстоятелност.
Според ал. 3 на § 6 от ПЗР на ЗКПО чл. 66 не се прилага в случаите на отписване на активи по ал. 2, т. 1 и 2.
ФИШ II.V.2
КОРПОРАТИВЕН ДАНЪК
ДАНЪЧЕН АМОРТИЗАЦИОНЕН ПЛАН
I. ДАНЪЧЕН АМОРТИЗАЦИОНЕН ПЛАН - ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ И СЪЩНОСТ
Съгласно чл. 52, ал. 1 от ЗКПО данъчният амортизационен план (ДАП) се изготвя и води от данъчно задължените лица, които формират данъчен финансов резултат. Това на практика са лицата, които подлежат на облагане с корпоративен данък. Данъчно задължените лица, които подлежат на облагане с алтернативни данъци (например бюджетни предприятия или организатори на хазартни игри по раздел II от глава тридесет и втора), не са задължени да изготвят и водят ДАП.
ДАП е данъчен регистър, в който се отразява информацията, определена съгласно изискванията на глава десета на ЗКПО, за процеса на придобиване, последващо водене, амортизиране и отписване на данъчните амортизируеми активи.
II. ИНФОРМАЦИЯ, КОЯТО СЛЕДВА ДА СЪДЪРЖА ДАП
Според изискванията на чл. 52, ал. 3 ДАП следва да съдържа най-малко следната информация за всеки данъчен амортизируем актив:
1. наименование;
2. месец на въвеждане в експлоатация;
3. данъчната амортизируема стойност (ДАС);
4. начислена данъчна амортизация (НДА);
5. данъчна стойност (ДС);
6. годишна данъчна амортизационна норма (ГДАН);
7. годишна данъчна амортизация (ГДА);
8. месец на извършване на промени в стойностите на актива и обстоятелствата, налагащи промените;
9. месец на преустановяване и възобновяване на начисляването на данъчни амортизации и обстоятелствата, които го налагат;
10. месец на отписване на актива по чл. 60, ал. 3 за счетоводни цели и обстоятелствата, които го налагат;
11. месец на отписване на актива от данъчния амортизационен план.
ФИШ II.V.3
КОРПОРАТИВЕН ДАНЪК
СТОЙНОСТИ НА ДАНЪЧНИТЕ АМОРТИЗИРУЕМИ АКТИВИ. ЗАПАЗВАНЕ И ПРОМЯНА В
СТОЙНОСТИТЕ НА ДАНЪЧНИТЕ АМОРТИЗИРУЕМИ АКТИВИ
СТОЙНОСТИ НА ДАНЪЧНИТЕ АМОРТИЗИРУЕМИ АКТИВИ
1. Данъчна амортизируема стойност:
ДАС = ИЦ - П - Д
ДАС - данъчна амортизируема стойност
ИЦ - историческа цена
П - провизии, включени в амортизируемата стойност
Д - дарения, свързани с актива
Специфични случаи:
- в случаите по чл. 64, ал. 1 ДАС е сумата на последващите разходи;
- в случаите по чл. 67 ДАС е сумата на непризнатите за данъчни цели разходи;
- ДАС на наличен в ДАП актив към 1.01.2007 г. е амортизируемата му стойност към 31.12.2006 г. по отменения ЗКПО (§ 7, ал. 1 от ПЗР).
2. Годишна данъчна амортизация (ГДА):
ГДА = начислената в ДАП амортизация за съответната година
3. Начислена данъчна амортизация (НДА):
НДА = сумата от ГДА
Внимание!!! НДА не може да превишава ДАС
Съгласно § 7, ал. 2 от ПЗР - НДА на наличен към 01.01.2007 г. актив е данъчно признатият размер на разходите за амортизации към 31.12.2006 г. по отменения ЗКПО.
4. Данъчна стойност (ДС):
ДС = ДАС - НДА
Съгласно § 7, ал. 3 от ПЗР - ДС на наличен към 01.01.2007 г. актив е данъчната балансова стойност към 31.12.2006 г. по отменения ЗКПО.
ЗАПАЗВАНЕ НА СТОЙНОСТИТЕ НА ДАНЪЧНИТЕ АМОРТИЗИРУЕМИ АКТИВИ
Съгласно чл. 61 от ЗКПО стойностите на данъчния амортизируем актив не се променят при:
1. последваща счетоводна оценка (преоценка и обезценка);
2. промяна в счетоводната политика, включително промяна в приложимите счетоводни стандарти;
3. регистрация или повторна регистрация по Закона за данък върху добавената стойност.
Разпоредбата на § 8 от ПЗР на ЗКПО регламентира, че стойностите на данъчните амортизируеми активи, налични в данъчния амортизационен план към 1 януари 2007 г., остават непроменени спрямо тези към 31 декември 2006 г.
ПРОМЯНА В СТОЙНОСТИТЕ НА ДАНЪЧНИТЕ АМОРТИЗИРУЕМИ АКТИВИ
Според чл. 62, ал. 1 от ЗКПО промяна в стойностите на данъчния амортизируем актив се извършва при настъпване на обстоятелства, налагащи такава промяна съгласно този закон или счетоводното законодателство, с изключение на случаите по чл. 61, при които е налице забрана за промени в стойностите.
При промяна в стойностите на данъчния амортизируем активи е необходимо да се спазят следните изисквания:

Отразяване на промяната в ДАП (чл. 62, ал. 2 и 5)

Промяната в стойностите на актива се отразява в данъчния амортизационен план към 1 януари на годината, в която са установени обстоятелствата, налагащи промяната.
Не се извършва промяна в данъчния амортизационен план и не се коригира начислената данъчна амортизация за предходните години.
Когато установените обстоятелства не налагат промяна в стойностите на актива за предходни години, промяната в стойностите се отразява в данъчния амортизационен план към момента на установяване на обстоятелството през текущата година.


Стойности на данъчния амортизируем актив след промяната (чл. 62, ал. 3)

Трябва да са равни на стойностите, които биха били определени, ако обстоятелствата, налагащи промяната, са били известни през предходните години.

Корекция на ГДА (чл. 62, ал. 4)

При определяне на данъчния финансов резултат годишната данъчна амортизация на актива за текущата година се коригира с разликата между начислената данъчна амортизация за актива през предходните години и тази, която би била начислена за тези години, ако обстоятелствата, налагащи промяната, са били известни през предходните години.
Внимание! Този ред не се прилага, когато обстоятелството, налагащо промяната в стойностите на актива, е откриване на грешка.


Няма коментари:

Публикуване на коментар