петък, 5 август 2011 г.

НАРЪЧНИК ПО КОРПОРАТИВНО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ 2011 Част 6

II. ДОКУМЕНТИ, КОИТО СЛЕДВА ДА БЪДАТ ПОДАДЕНИ ЗАЕДНО С ГОДИШНАТА ДЕКЛАРАЦИЯ

2.1. Годишен отчет за дейността
С § 13 от ЗИДЗКПО във връзка с § 39 от ПЗР (обн., ДВ, бр. 95/2009 г.) на същия закон са направени промени в чл. 92 от ЗКПО. С извършените изменения е премахнато изискването за подаване в НАП на годишния финансов отчет, изготвен съгласно изискванията на Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти. Вместо него предприятията следва да подават в НАП годишен отчет за дейността по чл. 20 от Закона за статистиката (статистическия отчет).
Във връзка с това са извършени промени и в Закона за Националната агенция за приходите и Закона за статистиката (ЗСт). Редът, начинът и сроковете за предоставяне на данните, съдържащи се в годишните отчети за дейността, се определят във формуляри по образци, утвърдени със съвместна заповед на председателя на Националния статистически институт и изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, която се обнародва в "Държавен вестник".
Също така е отменено изискването на чл. 92, ал. 3 от ЗКПО да се подава копие от доклада по Закона за независимия финансов одит от предприятията, чиито годишни финансови отчети подлежат на одитиране. В тази връзка вече не е налице и възможност за подаване на коригираща декларация в случаите, предвидени в старата редакция на чл. 92, ал. 4, а именно, когато между подадения с годишната данъчна декларация годишен финансов отчет и този, заверен от регистрирания одитор, съществува разлика, която води до изменение на вече декларирания данъчен финансов резултат.
Съществена причина за замяна на ГФО със статистическия отчет е обстоятелството, че ГФО се изготвят в свободна форма (липсва унифициран формат), което затруднява тяхната обработка за целите на селекцията на рискови данъчно задължени лица.
Внимание! Годишен отчет за дейността не подават данъчно задължените лица, които не са извършвали дейност и не са отчели приходи или разходи (чл. 92, ал. 4 от ЗКПО). На практика данъчно задължените лица, които подават образец 1010а на годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО, няма да подават годишен отчет за дейността.
2.3. Доказателства за платен данък в чужбина
Данъчно задължените лица прилагат към годишната данъчна декларация доказателства за размера на внесените в чужбина данъци. Това изискване не се прилага за печалби/доходи от източник в чужбина, по отношение на които в спогодба за избягване на двойното данъчно облагане е предвиден метод за избягване на двойното данъчно облагане "освобождаване с прогресия".
III. ВНАСЯНЕ НА КОРПОРАТИВНИЯ ДАНЪК
Корпоративният данък за съответната година се внася от данъчно задължените лица в срок до 31 март на следващата година след приспадане на внесените авансови вноски за съответната година.
IV. НАДВНЕСЕН ДАНЪК
Съгласно чл. 94 от ЗКПО надвнесеният корпоративен данък може да се приспада от следващи авансови и годишни вноски за същия данък, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която корпоративният данък е надвнесен. Когато след подаване на годишната данъчна декларация се установи, че данъчно задълженото лице без основание е приспаднало корпоративен данък, за невнесените авансови вноски се дължат лихви.
На основание § 56 от ПЗР на ЗИДЗКПО (обн., ДВ, бр. 102 от 2007 г.) надвнесеният корпоративен данък, данък върху печалбата и данък за общините, по отменения ЗКПО, които не са приспаднати, възстановени или прихванати към 31.12.2006 г. могат да се приспадат по реда на чл. 94.
ФИШ II.VIII.2
КОРПОРАТИВЕН ДАНЪК
АВАНСОВИ ВНОСКИ ЗА КОРПОРАТИВЕН ДАНЪК

Възможни са следните варианти:

Х1 г.
Х2 г.
Дължими авансови вноски за Х3 г.
1.
Данъчна печалба
Данъчна печалба
12 бр. месечни авансови вноски
2.
Данъчна загуба
Данъчна загуба
3 бр. тримесечни авансови вноски
3.
Данъчна загуба
Данъчна печалба
9 бр. месечни авансови вноски
4.
Данъчна печалба
Данъчна загуба
3 бр. тримесечни авансови вноски
Внимание!!!
АВАНСОВИ ВНОСКИ НЕ ПРАВЯТ:
1. Данъчно задължените лица, чиито нетни приходи от продажби (вж. § 1, т. 49 от ДР на ЗКПО) за предходната година не превишават 200 000 лв.;
2. Новоучредените данъчно задължени лица за годината на учредяването им, с изключение на новоучредените в резултат на преобразуване по Търговския закон.
I. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА МЕСЕЧНИТЕ АВАНСОВИ ВНОСКИ
Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗКПО месечните авансови вноски се определят по следната формула:

АВ месечна - месечната авансова вноска;
ДП - декларираната данъчна печалба за годината преди предходната година (при определяне на месечните авансови вноски за периода от 1 януари до 31 март) или декларираната печалба за предходната година (при определяне на месечните авансови вноски за периода от 1 април до 31 декември);
к - коефициентът, отразяващ промените в икономическите условия за текущата година, утвърден със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година (Съгласно § 2 от ПЗР на Закона за държавния бюджет на Република България за 2011 г. коефициентът за определяне на месечните авансови вноски за корпоративни данъци по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане е в размер на 1,1.)
ДС - данъчната ставка на корпоративния данък
По отношение на месечната авансова вноска за месец април в разпоредбите на чл. 86, ал. 2 и 3 е предвидено увеличение или намаление на вноската, определена по реда на ал. 1, както следва:
1. УВЕЛИЧЕНИЕ НА МЕСЕЧНАТА АВАНСОВА ВНОСКА ЗА АПРИЛ:
Когато данъчната печалба за предходната година превишава данъчната печалба за годината преди предходната, месечната авансова вноска за април се определя, като месечната авансова вноска, изчислена по реда на ал. 1 за периода от 1 април до 31 декември, се увеличава със сумата, определена по следната формула:
А = 3 х (АВ 2 - АВ 1)
А - сумата на увеличението;
АВ 1 - месечната авансова вноска за периода от 1 януари до 31 март, изчислена по реда на ал. 1;
АВ 2 - месечната авансова вноска за периода от 1 април до 31 декември, изчислена по реда на ал. 1.
По този ред се определя и месечната авансова вноска за април в случаите, когато данъчно задълженото лице:
1. е учредено през предходната година, или
2. е формирало данъчна загуба за годината преди предходната, или
3. не е формирало данъчен финансов резултат за годината преди предходната.
2. НАМАЛЕНИЕ НА МЕСЕЧНАТА АВАНСОВА ВНОСКА ЗА АПРИЛ:
Когато данъчната печалба за годината преди предходната превишава данъчната печалба за предходната година, месечната авансова вноска за април се определя, като месечната авансова вноска, изчислена по реда на ал. 1 за периода от 1 април до 31 декември, се намалява със сумата, определена по следната формула:
Б = 3 х (АВ 1 - АВ 2)
Б - сумата на намалението;
АВ 1 - месечната авансова вноска за периода от 1 януари до 31 март, изчислена по реда на ал. 1;
АВ 2 - месечната авансова вноска за периода от 1 април до 31 декември, изчислена по реда на ал. 1.
Когато сумата на намалението превишава месечната авансова вноска, изчислена по реда на ал. 1 за периода от 1 април до 31 декември, месечната авансова вноска за април е нула, а превишението се приспада от следващите месечни авансови вноски за текущата година при определяне на техния размер.
ПРИМЕР за определяне на месечни авансови вноски за 2011 година:
Данъчна печалба за 2009 г. - 24 000 лева
Данъчна печалба за 2010 г. - 15 000 лева
- За периода януари - март 2011 г.:
База за определяне на авансовите вноски:
24 000 лв. х 1,1 / 12 = 2 200 лева
Месечна авансова вноска за корпоративен данък
2 200 лв. х 10 % = 220 лева
- За периода април - декември 2011 г.
База за определяне на авансовите вноски:
15 000 лв. х 1,1 / 12 = 1375 лева
Месечна авансова вноска за корпоративен данък
1375 лв. х 10 % = 137,50 лева
- Корекция (намаление) за месец април 2011 г.
3 х (220 - 137,50) = 247,50 лв. (сума на намалението)
Месечна авансова вноска за април:
137,50 - 247,50 = - 110 лв. (Тъй като сумата на намалението (247,50 лв.) превишава месечната авансова вноска, определена по реда на ал. 1 на чл. 86 (137,50 лв.), размерът на месечната авансова вноска за април е нула, а превишението в размер на 110 лв. се приспада от следващите месечни авансови вноски за 2010 г.).

МЕСЕЦ
АВАНСОВА ВНОСКА
Забележка
Януари
220 лв.
-
Февруари
220 лв.
Март
220 лв.
Април
0 лв.
Превишение за приспадане от следващи вноски – 110 лв.
Май
27,50 лв.
От дължимата ав.вноска се приспада остатъка от сумата на превишението за месец април (137,50  – 110 = 27,50 лв.)
Юни
137,50 лв.
След изчерпване на превишението на намалението на месечната авансовата вноска за април над дължимата авансова вноска за същия месец, авансовите вноски са дължими в размера, определен по реда на чл. 86, ал.1 от ЗКПО (137,50 лв.).
Юли
137,50 лв.
Август
137,50 лв.
Септември
137,50 лв.
Октомври
137,50 лв.
Ноември
137,50 лв.
Декември
137,50 лв.

II. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ТРИМЕСЕЧНИТЕ АВАНСОВИ ВНОСКИ
Съгласно разпоредбата на чл. 87 от ЗКПО тримесечните авансови вноски се определят по следната формула:
АВ тримесечна = ДП х ДС - АВ внесени
АВ тримесечна - тримесечната авансова вноска;
ДП - данъчната печалба от началото на годината до края на тримесечието, за което се определя тримесечната авансова вноска;
ДС - данъчната ставка на корпоративния данък;
АВ внесени - внесените авансови вноски от началото на годината до края на тримесечието, за което се определя тримесечната авансова вноска.
ПРИМЕР: Определяне на авансовите вноски за 2011 година
Данъчна печалба за периода 01.01 - 31.03.2011 г. - 100 000 лева
Данъчна печалба за периода 01.01 - 30.06.2011 г. - 250 000 лева
Данъчна печалба за периода 01.01 - 30.09.2011 г. - 300 000 лева
1. Авансова вноска - период 01.01 - 31.03.2011 г.
100 000 х 10% = 10 000 лева
2. Авансова вноска - период 01.01 - 30.06.2011 г.
250 000 х 10% - 10 000 = 15 000 лева
3. Авансова вноска - период 01.01 - 30.09.2011 г.
300 000 х 10% - 25 000 = 5 000 лева
III. ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА АВАНСОВИТЕ ВНОСКИ
На основание чл. 88, ал. 1 от ЗКПО данъчно задължените лица могат да подадат декларация за намаляване на авансовите вноски, когато смятат, че те ще надвишат дължимия годишен корпоративен данък. Намалението на авансовите вноски се ползва след подаване на декларацията. Декларацията може да се подава и в случаите по чл. 104 от ДОПК, когато лицето декларира увеличение на размера на вече намалена авансова вноска.
3.1. ЛИХВИ ПРИ НАМАЛЯВАНЕ НА АВАНСОВИТЕ ВНОСКИ НАД ДОПУСТИМОТО
За намаление на авансовите вноски над допустимото е предвидена лихва, която се определя по реда на чл. 89 от ЗКПО. Съгласно посочената разпоредба, когато данъчно задълженото лице е намалило авансовите си вноски и дължимият корпоративен данък надвиши с над 10 на сто дължимите авансови вноски за съответната година, се дължи лихва.
Лихвата се определя върху следната сума:
СУМА, ВЪРХУ КОЯТО СЕ ДЪЛЖИ ЛИХВА = ДЪЛЖИМ ГОДИШЕН КД - ДЪЛЖИМИ АВАНСОВИ ВНОСКИ
Когато сумата от авансовите вноски за годината, определени по реда на чл. 86 или чл. 87, е по-малка от дължимия годишен корпоративен данък, сумата, върху която се дължи лихва се определя по следния начин:
СУМА, ВЪРХУ КОЯТО СЕ ДЪЛЖИ ЛИХВА = СУМАТА НА ОПРЕДЕЛЕНИТЕ СЪГЛАСНО ЧЛ. 86 И 87 АВАНСОВИ ВНОСКИ - ДЪЛЖИМИ АВАНСОВИ ВНОСКИ
Съгласно ал. 3 на чл. 89 от ЗКПО сумата, върху която се дължи лихва, се разпределя за съответните месеци/тримесечия, през които е декларирана намалена авансова вноска. Разпределянето на тази сума за съответния месец/тримесечие се определя по следната формула:
А = (Б - В) х (Г/(Д - Е)), където
А - частта от сумата, върху която се дължи лихва, разпределена за съответния месец/тримесечие, през който е декларирана намалена авансова вноска, съгласно чл. 88;
Б - авансовата вноска, определена по реда на чл. 86 или 87 за съответния месец/тримесечие;
В - дължимата авансова вноска за съответния месец/тримесечие;
Г - общата сума, върху която се дължи лихва за просрочие, определена по реда на ал. 2;
Д - общата сума на авансовите вноски за годината, определени по реда на чл. 86 или 87;
Е - общата сума на авансовите вноски, дължими за годината.
ПРИМЕР:
ДП за 2009 година - 120 000 лева
ДП за 2010 година - 240 000 лева
През 2011 година ДЗЛ следва да извършва месечни авансови вноски
Полагащи се вноски за периода януари-март по 1 000 лева месечно
120 000 х 1.0/12 х 10 % = 1 000 лева
Полагаща се авансова вноска за април:
2 000 + 3 х (2 000 - 1 000) = 2 000 + 3 000 = 5 000 лв.
Полагащи се вноски за периода май - декември по 2 000 лева месечно
240 000 х 1.0/12 х 10 % = 2 000 лева
Считано от 01.10.2011 г. ДЗЛ намалява авансовите си вноски от 2 000 лева на 0 лева.
В примера ще бъдат разгледани два варианта:
А) За 2011 година лицето декларира ДП в размер на 300 000 лева и дължим корпоративен данък в размер на 30 000 лева.
Б) За 2011 година лицето декларира ДП в размер на 200 000 лева и дължим корпоративен данък в размер на 20 000 лева.
РЕШЕНИЕ

Месец
Определени по реда на чл. 86 авансови вноски
Дължими авансови вноски съгласно чл. 89, ал. 4
Януари
1 000
1 000
Февруари
1 000
1 000
Март
1 000
1 000
Април
5 000
5 000
Май
2 000
2 000
Юни
2 000
2 000
Юли
2 000
2 000
Август
2 000
2 000
Септември
 2 000
2 000
Октомври
2 000
0
Ноември
2 000
0
Декември
2 000
0
Сума
24 000
18 000
А) Дължим годишен данък 30 000 лева > 24 000 лева (определени по реда на чл. 86 авансови вноски)
1. Установява се дали е налице превишение с повече от 10 на сто на дължимия годишен данък над дължимите авансови вноски
Дължимият годишен данък (30 000 лева) превишава с повече от 10 на сто дължимите авансови вноски (18 000 лева)
2. Извършва се сравнение на дължимия годишен данък и авансовите вноски, определени по реда на чл. 86 от закона
30 000 > 24 000 - следователно база за изчисление на лихвата ще бъдат определените авансови вноски по чл. 86, съгласно изречение второ на чл. 89, ал. 2 от ЗКПО
3. Определя се разликата, върху която се дължи лихва
24 000 - 18 000 = 6 000 лева (разликата между сумата на определените по чл. 86 авансови вноски и дължимите авансови вноски)
4. Разпределение по месеци на разликата по т. 3

Б) Дължим годишен данък 20 000 лева < 24 000 лева (определени по реда на чл. 86 авансови вноски)
1. Установява се дали е налице превишение с повече от 10 на сто на дължимия годишен данък над дължимите авансови вноски
Дължимият годишен данък (20 000 лева) превишава с повече от 10 на сто дължимите авансови вноски (18 000 лева)
2. Извършва се сравнение на дължимия годишен данък и определените съгласно чл. 86 авансови вноски
20 000 < 24 000 - следователно база за изчисление на лихвата ще бъде дължимият годишен данък (съгласно първото изречение на чл. 89, ал. 2)
3. Определяне на разликата, върху която се дължи лихва
20 000 - 18 000 = 2 000 лева (разлика между дължимия годишен данък и дължимите авансови вноски)
4. Разпределение по месеци на разликата по т. 3

Лихвата за съответната авансова вноска се определя съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания и се изчислява от датата, на която авансовата вноска е станала изискуема, до датата на внасяне на годишния корпоративен данък или датата на подаване на годишната данъчна декларация в случаите, когато данък за внасяне не се дължи, но не по-късно от 31 март на следващата година.
IV. ВНАСЯНЕ НА АВАНСОВИТЕ ВНОСКИ
Месечните авансови вноски се внасят до 15-то число на месеца, за който се отнасят.
Тримесечните авансови вноски се внасят до 15-то число на месеца, следващ тримесечието, за което се отнасят. За четвъртото тримесечие не се прави тримесечна авансова вноска.
V. ПРЕОТСТЪПВАНЕ НА АВАНСОВИТЕ ВНОСКИ
Съгласно разпоредбата на чл. 91 от ЗКПО на данъчно задължените лица, на които се преотстъпва корпоративния данък за текущата година, се преотстъпва и съответната част от дължимите авансови вноски, пропорционална на размера на преотстъпването.
ФИШ II.IX.1
КОРПОРАТИВЕН ДАНЪК
ФИНАНСОВИ ИНСТИТУЦИИ
I. ФИНАНСОВИ ИНСТИТУЦИИ - ВИДОВЕ
Финансови институции по смисъла на § 1, т. 29 от ДР на ЗКПО са:
а) кредитните и финансовите институции по Закона за кредитните институции;
б) застрахователите, презастрахователите и чуждестранните лица, извършващи чрез място на стопанска дейност застрахователна и презастрахователна дейност по Кодекса за застраховането;
в) инвестиционните посредници по Закона за пазарите на финансови инструменти и управляващите дружества по Закона за публичното предлагане на ценни книжа;
г) дружествата, осъществяващи дейност по допълнително социално осигуряване;
д) здравноосигурителните дружества по чл. 91 от Закона за здравното осигуряване
1. КРЕДИТНИ И ФИНАНСОВИ ИНСТИТУЦИИ ПО ЗКИ
1.1. Кредитна институция
По смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗКИ (в сила от 01.04.2011 г.) банка (кредитна институция) е юридическо лице, което извършва публично привличане на влогове или други възстановими средства и предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск.
1.2. Финансова институция
Финансова институция е лице, различно от кредитна институция, чиято основна дейност е извършване на една или повече от дейностите:
1. Извършване на платежни услуги по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи;
2. Издаване и администриране на други средства за плащане (пътнически чекове и кредитни писма), доколкото тази дейност не е обхваната от т. 1;
3. Финансов лизинг;
4. Гаранционни сделки;
5. Търгуване за собствена сметка или за сметка на клиенти със:
а) инструменти на паричния пазар - чекове, менителници, депозитни сертификати и други, извън случаите по т. 9;
б) чуждестранна валута и благородни метали;
в) финансови фючърси, опции, инструменти, свързани с валутни курсове и лихвени проценти, както и други дериватни инструменти, извън случаите по т. 9;
6. Търгуване за собствена сметка или за сметка на клиенти с прехвърляеми ценни книжа, участие в емисии на ценни книжа, както и други услуги и дейности по чл. 5, ал. 2 и 3 от Закона за пазарите на финансови инструменти;
7. Парично брокерство;
8. Консултации на дружества относно тяхната капиталова структура, отраслова стратегия и свързани с това въпроси, както и консултации и услуги относно преобразуване на дружества и сделки по придобиване на предприятия;
9. Придобиване на вземания по кредити и друга форма на финансиране (факторинг, форфетинг и други);
10. Издаване на електронни пари (в сила от 30.04.2011 г.);
11. Придобиване на участия в кредитна институция или в друга финансова институция;
12. Отпускане на заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.
Финансовите институции, които не подлежат на лицензиране или регистриране по друг закон, трябва да бъдат вписани в регистър на БНБ, за да могат да извършват дейност. Регистърът е публичен и за вписването в него се издава удостоверение.
2. ЗАСТРАХОВАТЕЛИ, ПРЕЗАСТРАХОВАТЕЛИ И ЧУЖДЕСТРАННИ ЛИЦА, ИЗВЪРШВАЩИ ЧРЕЗ МЯСТО НА СТОПАНСКА ДЕЙНОСТ ЗАСТРАХОВАТЕЛНА И ПРЕЗАСТРАХОВАТЕЛНА ДЕЙНОСТ ПО КЗ
2.1. Застраховател
Застраховател по смисъла на чл. 8, ал. 1 от КЗ е:
1. Акционерно дружество, кооперация, както и застраховател от трета държава чрез клон, регистриран по Търговския закон, получили лиценз при условията и по реда на Кодекса за застраховането;
2. Застраховател от друга държава членка на ЕС при условията на правото на установяване или на свободата на предоставяне на услуги
2.2. Презастраховател
Презастраховател по смисъла на чл. 8, ал. 2 от КЗ е:
1. Акционерно дружество, получило лиценз за активно презастраховане по реда на Кодекса за застраховане
2. Лице, получило лиценз за активно презастраховане по седалището си в друга държава членка на ЕС
3. Лице, получило лиценз за активно презастраховане по седалището си в трета държава (презастраховател от трета държава):
а) чрез клон, регистриран по Търговския закон или получил лиценз по Кодекса за застраховането, или
б) от седалището си или от клон в трета държава, когато са изпълнени условията на кодекса
3. ИНВЕСТИЦИОННИ ПОСРЕДНИЦИ ПО ЗПФИ И УПРАВЛЯВАЩИ ДРУЖЕСТВА ПО ЗППЦК
3.1. Инвестиционен посредник
Инвестиционен посредник по смисъла на чл. 5, ал. 1 от ЗПФИ е лице, което по занятие предоставя една или повече инвестиционни услуги и/или извършва една или повече инвестиционни дейности. Инвестиционните посредници, с изключение на банките, не могат да извършват по занятие други търговски сделки.
Инвестиционни услуги и дейности са:
1. Приемане и предаване на нареждания във връзка с един или повече финансови инструменти, включително посредничество за сключване на сделки с финансови инструменти;
2. Изпълнение на нареждания за сметка на клиенти;
3. Сделки за собствена сметка с финансови инструменти;
4. Управление на портфейл;
5. Предоставяне на инвестиционни консултации на клиент;
6. Поемане на емисии финансови инструменти и/или предлагане за първоначална продажба на финансови инструменти при условията на безусловно и неотменимо задължение за записване/придобиване на финансовите инструменти за собствена сметка;
7. Предлагане за първоначална продажба на финансови инструменти без безусловно и неотменимо задължение за придобиване на финансовите инструменти за собствена сметка;
8. Организиране на многостранна система за търговия.
Инвестиционните посредници могат да предоставят и следните допълнителни услуги:
1. Съхраняване и администриране на финансови инструменти за сметка на клиенти, включително попечителска дейност (държане на финансови инструменти и на пари на клиенти в депозитарна институция) и свързаните с нея услуги като управление на постъпилите парични средства/предоставените обезпечения;
2. Предоставяне на заеми за извършване на сделки с един или повече финансови инструменти, при условие че лицето, което предоставя заема, участва в сделката при условия и ред, определени с наредба;
3. Консултации на дружества относно капиталовата структура, промишлената стратегия и свързани с това въпроси, както консултации и услуги, свързани със сливания и покупка на предприятия;
4. Предоставяне на услуги, свързани с чуждестранни средства за плащане, доколкото те са свързани с предоставяните финансови инструменти;
5. Инвестиционни изследвания и финансови анализи или други форми на общи препоръки, свързани със сделки с финансови инструменти;
6. Свързани с поемането на емисии финансови инструменти.
3.2. Управляващо дружество
Управляващо дружество по смисъла на чл. 202 от ЗППЦК е акционерно дружество, получило лиценз при условията и по реда на закона, чийто предмет на дейност е управление на дейността на колективни инвестиционни схеми и на инвестиционни дружества от затворен тип, включително:
1. Управление на инвестиции;
2. Администриране на дяловете или акциите, включително правни услуги и счетоводни услуги във връзка с управление на активите, искания за информация на инвеститорите, оценка на активите и изчисляване цената на дяловете или акциите, контрол за спазване на законовите изисквания, водене на книгата на притежателите на дялове или акционерите, разпределение на дивиденти и други плащания, издаване, продажба и обратно изкупуване на дялове или акции, изпълнение на договори, водене на отчетност;
3. Маркетингови услуги.
Управляващо дружество може да предоставя и следните допълнителни услуги:
1. Управление, в съответствие със сключен с клиента договор, на индивидуален портфейл, включително такъв на институционален инвеститор, включващ финансови инструменти, по собствена преценка, без специални нареждания на клиента
2. Предоставяне на инвестиционни консултации относно финансови инструменти
4. ДРУЖЕСТВА, ОСЪЩЕСТВЯВАЩИ ДЕЙНОСТ ПО ДОПЪЛНИТЕЛНО СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ
Допълнителното социално осигуряване се осъществява чрез участие в:
- Универсални и/или професионални пенсионни фондове;
- Фондове за допълнително доброволно пенсионно осигуряване;
- Фондове за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми;
- Фондове за допълнително доброволно осигуряване за безработица или за професионална квалификация
Дружествата осъществяващи дейност по допълнително социално осигуряване, са:
- Пенсионноосигурителни дружества
- Дружества за допълнително доброволно осигуряване за безработица и/или професионална квалификация
Дружествата, осъществяващи дейност по допълнително социално осигуряване, учредяват и управляват фондовете.
5. ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНИ ДРУЖЕСТВА ПО ЗЗО
Здравноосигурителни дружества по смисъла на чл. 91 от ЗЗО са акционерни дружества, лицензирани по Закона за здравното осигуряване, които се учредяват, извършват дейността си и се прекратяват по реда на Търговския закон, доколкото не е предвидено друго в закона.
II. ДАНЪЧНО ТРЕТИРАНЕ НА ФИНАНСОВИТЕ ИНСТИТУЦИИ
При разлика между размера на приходите или разходите, отчетени съгласно счетоводната политика на финансовата институция, и размера определен от регулаторен орган съгласно нормативен акт, при определяне на данъчния финансов резултат се признава размерът, определен съгласно специалния нормативен акт.
Специфики при определяне на данъчния финансов резултат
1. Приходите и разходите от последващи оценки на финансови активи и пасиви, отчетени от финансови институции, се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане. Финансовите институции не прилагат чл. 34, 35 и 37 по отношение на финансовите активи и пасиви.
2. Когато приходи и разходи от последващи оценки на финансови активи и пасиви не са били признати за данъчни цели през предходен период, те се признават за данъчни цели по общия ред на закона. По отношение на тези активи и пасиви не се прилага т. 1, изречение второ.
3. Финансовият резултат се увеличава с печалбите и съответно се намалява със загубите от последващи оценки на финансови активи и пасиви, когато тези печалби и загуби са признати през текущата година директно в собствения капитал.
4. Не се признават за данъчни цели печалбите и загубите, признати през текущата година в отчета за приходите и разходите (отчета за доходите), които са участвали при определянето на данъчния финансов резултат съгласно т. 3.
ФИШ II.IX.2
КОРПОРАТИВЕН ДАНЪК
СПЕЦИФИЧНО ДАНЪЧНО ТРЕТИРАНЕ НА КООПЕРАЦИИТЕ
I. ДЕФИНИЦИИ:
1. Кооперация - кооперацията е сдружение на физически лица с променлив капитал и с променлив брой членове, които чрез взаимопомощ и сътрудничество осъществяват търговска дейност за задоволяване на техни икономически, социални и културни интереси. Кооперацията е юридическо лице (чл. 1 от Закона за кооперациите).
2. Производствени дивиденти - сумите, които се разпределят за произведената от член-кооператорите и продадена на кооперацията продукция. Те се определят на базата на печалбата, съответстваща на продадената продукция, включително след преработката й (чл. 98, ал. 1 от ЗКПО).
3. Потребителски дивиденти - сумите, които се разпределят за потребителски стоки, които член-кооператорите закупуват от кооперацията. Те се определят на базата на печалбата, произтичаща от разликата между продажната цена, по която кооперацията е продала стоките, намалена с разходите за тяхната реализация, и цената, която е заплатена от кооперацията за придобиването им (чл. 98, ал. 2 от ЗКПО).
II. СПЕЦИФИЧНО ДАНЪЧНО ТРЕТИРАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВЕНИТЕ И ПОТРЕБИТЕЛСКИТЕ ДИВИДЕНТИ:
Съгласно чл. 99, ал. 2 от ЗКПО производствените и потребителските дивиденти, изплащани през годината на член-кооператорите, се отчитат като разчети и не участват при определяне на счетоводния финансов резултат.
При определяне на данъчния финансов резултат са възможни два аспекта на данъчно третиране в зависимост от това дали кооперацията може да покрие от балансовата си печалба изплатените през годината производствени и потребителски дивиденти, както следва:
1. Намаление на счетоводния финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат с изплатените на член-кооператорите до 25 март на следващата година производствени и потребителски дивиденти, които са покрити от балансовата печалба. Намалението се извършва до размера на положителния счетоводен финансов резултат (чл. 99, ал. 1 от ЗКПО).
2. Когато за съответната година кооперацията е отчела балансова загуба или недостатъчна балансова печалба за покриване на изплатените през годината производствени и потребителски дивиденти, сумата на изплатените през годината и непокрити производствени и потребителски дивиденти се отчита като счетоводен разход, който не е признат за данъчни цели (чл. 99, ал. 2 от ЗКПО).
СХЕМА
ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ДАНЪЧНИЯ ФИНАНСОВ РЕЗУЛТАТ

ФИШ II.IX.3
КОРПОРАТИВЕН ДАНЪК
СПЕЦИФИЧНИ ДАНЪЧНИ ПРАВИЛА ПРИ ТРАНСФЕРИ МЕЖДУ МЯСТО НА СТОПАНСКА
ДЕЙНОСТ И ДРУГИ ЧАСТИ НА СЪЩОТО ПРЕДПРИЯТИЕ, РАЗПОЛОЖЕНИ ИЗВЪН СТРАНАТА
I. ДЕФИНИЦИИ
1. Място на стопанска дейност - § 1, т. 2 от ДР на ЗКПО във връзка с § 1, т. 5 от ДР на ДОПК
"Място на стопанска дейност" е:
а) определено място (собствено, наето или ползвано на друго основание), посредством което чуждестранно лице извършва цялостно или частично стопанска дейност в страната, като например: място на управление; клон; търговско представителство, регистрирано в страната; офис; кантора; ателие; завод; работилница (фабрика); магазин; склад за търговия; сервиз; монтажен обект; строителна площадка; мина; кариера; сонда; петролен или газов кладенец; извор или друг обект на извличане на природни ресурси;
б) извършването на дейност в страната от лица, упълномощени да сключват договори от името на чуждестранни лица, с изключение на дейността на представителите с независим статут по глава шеста от Търговския закон;
в) трайно извършване на търговски сделки с място на изпълнение в страната, дори когато чуждестранното лице няма постоянен представител или определено място.
Наличието на място на стопанска дейност се определя от наличието на следните белези:
1. По б. "а"
- определено място - налице са вещи (движими или недвижими) на разположение (без значение правното основание) на чуждестранното лице, които вещи са разположени и използвани в сравнително ограничено пространство (обвързани с определена географска точка от територията на страната);
- извършване на стопанска дейност - посредством тези вещи чуждестранното лице извършва стопанска дейност - т.е. дейност, която има относителна завършеност на стопанския цикъл и позволява извличане на печалба;
- дейността се извършва относително продължително, т.е. характеризира се с продължителност от не малък или пренебрежим период от време например поне 5-6 месеца или регулярност и повторяемост въпреки по-кратката продължителност - например 1-2 месеца, но всяка година в продължение на няколко години.
2. По б. "б" - определено лице (физическо или юридическо), което е правно или фактически зависимо от чуждестранното лице и действа съобразно задължителни за него указания има право и договаря по обвързващ (юридически или фактически) за чуждестранното лице начин сделки, изпълнението на които представлява извършване на стопанска дейност, т.е. дейност, от която пряко може да се извлича печалба. Дейността следва, също така, да е относително продължителна.
3. По б. "в" - съвпада с "а", но не е необходимо да е налице географска обвързаност на дейността, т.е. дейността не се осъществява посредством определено място, достатъчно е наличието на стопанска дейност и относителна продължителност. Намира приложение най-вече в случаите, когато не се прилага СИДДО.
Внимание: когато е налице приложима СИДДО, за да е налице място на стопанска дейност, е необходимо да са изпълнени критериите както на ДОПК, така и на СИДДО. В тази връзка полезна информация може да се получи от Коментара на ОИСР към Модела за СИДДО на ОИСР.
2. "Трансфер между място на стопанска дейност и друга част на същото предприятие" - всяко предаване на вещи, осигуряване ползването на нематериални блага, фактическо извършване на услуги или предоставяне на парични средства между място на стопанска дейност на територията на страната и друга част на предприятието, разположена извън територията на страната (§ 1, т. 15 от ДР на ЗКПО във връзка § 1, т. 6 от ДР на ДОПК).
II. СПЕЦИФИЧНИ ПРАВИЛА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ДАНЪЧНИЯ ФИНАНСОВ РЕЗУЛТАТ ПРИ ТРАНСФЕРИ МЕЖДУ МЯСТО НА СТОПАНСКА ДЕЙНОСТ В СТРАНАТА И ДРУГА ЧАСТ НА СЪЩОТО ПРЕДПРИЯТИЕ, РАЗПОЛОЖЕНА ИЗВЪН СТРАНАТА
Целта на специфичните правила за определяне на данъчния финансов резултат при трансфери между място на стопанска дейност в страната и друга част на същото предприятие, разположена извън страната, е да бъде даден отговор на следния въпрос:
Кога трансферите между МСД и друга част на предприятието следва да се представят по пазарната им цена и кога - по себестойност (действително понесените разходи)?
1. Представяне по пазарна цена - 3 случая:
I случай:
Конкретният трансфер съвпада с обичайните сделки на МСД/съответната друга част на предприятието, насочени към трети лица (чл. 155, ал. 1, т. 1 и чл. 156, ал. 2, т. 1)
II случай:
Обичайната дейност на МСД/съответната друга част на предприятието се състои от подобни трансфери към другите части на предприятието (чл. 155, ал. 1, т. 2 и чл. 156, ал. 2, т. 2)
III случай:
Разходите са отчетени в рамките на обичайната дейност на МСД, свързана с реализацията в променен или непроменен вид на трансферираните стоки, услуги или права (чл. 156, ал. 1)
2. Представяне по себестойност: във всички останали случаи, извън случаите по т. 1
Във всички останали случаи, извън случаите по т. 1
Например: получени от МСД административно-управленски услуги, пряко свързани с дейността му - централата извършва тези разходи и ги "прехвърля" на съответното МСД.
3. Специални данъчни правила - чл. 155, ал. 3:
1. Когато при трансфера не възникват счетоводни приходи, не се признават и данъчни разходи.
Например: когато транзакцията следва да бъде отчетена като разчет, а не като приход.
2. Когато МСД начисли счетоводни приходи по себестойност, то свързаните с тях разходи също се признават по себестойност.
1. Особени случаи:
4.1. Интелектуална или индустриална собственост (ноу-хау, патенти и други обекти на индустриална или интелектуална собственост) - представят се като текущ разход или като ДНА, в зависимост от това дали отговарят на критериите за ДНА

4.2. Парични средства

5. Данъчно третиране на трансферите на активи от и към друга част на предприятието
5.1. Активи, предоставени на МСД от друга част на предприятието:
Съгласно чл. 157, ал. 1 от ЗКПО активите, предоставени на мястото на стопанската дейност в страната от друга част на същото предприятие, разположена извън страната, които са свързани с дейността на мястото на стопанската дейност, извън случаите по чл. 156, ал. 1, се оценяват за данъчни цели по действително понесените разходи (себестойност) от трансфериращата ги част на предприятието.

5.2. Трансфер на активи, произведени или придобити от МСД в страната, към друга част на предприятието, разположена извън страната:

Забележка: Данъчното третиране, разгледано в схемата, не се прилага, когато в резултат на трансфера на активите възникват счетоводни приходи (печалби) или разходи (загуби). В тези случаи се прилага общият ред на закона.
ФИШ II.X.1
КОРПОРАТИВЕН ДАНЪК
ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ОБЛАГАНЕ С КОРПОРАТИВЕН ДАНЪК
Редът за освобождаване от облагане с корпоративен данък е регламентиран с разпоредбите на Раздел II от Глава двадесет и втора на ЗКПО. Категориите данъчно задължени лица, които са освободени от облагане с корпоративен данък, са следните:
1. КОЛЕКТИВНИ ИНВЕСТИЦИОННИ СХЕМИ И ЛИЦЕНЗИРАНИ ИНВЕСТИЦИОННИ ДРУЖЕСТВА ОТ ЗАТВОРЕН ТИП
Съгласно чл. 174 от ЗКПО не се облагат с корпоративен данък:
- колективните инвестиционни схеми, които са допуснати за публично предлагане в Република България съгласно Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК);
- лицензираните инвестиционни дружества от затворен тип по ЗППЦК.
1.1. Приложими дефиниции и законови разпоредби:

„Колективна инвестиционна схема” - § 1, т. 26 от ДР на ЗППЦК

Предприятие, организирано като инвестиционно дружество, фонд от договорен тип или дялов тръст, което инвестира в ценни книжа и инструменти на паричния пазар по смисъла на чл. 164б, както и в други ликвидни финансови активи по чл. 195 парични средства, набрани чрез предлагане на дялове, и което действа на принципа на разпределение на риска и по искане на акционерите, съответно на притежателите на дялове, изкупува обратно своите акции или дялове по цена, основаваща се на нетната стойност на активите му.

„Инвестиционно дружество” –
чл. 164 и 165 от ЗППЦК

(1) Инвестиционното дружество е акционерно дружество, чийто предмет на дейност е инвестиране в ценни книжа и други ликвидни финансови активи по чл. 195 на парични средства, набрани чрез публично предлагане на акции, и което действа на принципа на разпределение на риска.
(2) Инвестиционното дружество няма право да извършва друга търговска дейност, освен когато това е необходимо за осъществяване на дейността по ал. 1.
(3) Инвестиционно дружество е и всяко акционерно дружество, което набира парични средства чрез публично предлагане на акции и чиито инвестиции в ценни книжа надвишават 50 на сто от активите по неговия баланс в продължение на 6 месеца. Тази разпоредба не се отнася за дружества, чиято дейност е уредена със закон, както и за холдингови дружества, чийто средства са инвестирани чрез дъщерните им дружества преимуществено в активи, различни от ценни книжа по чл. 164б, ал. 2.
(4) Инвестиционното дружество се учредява само на учредително събрание.
Съгласно чл.165 от ЗППЦК инвестиционното дружество може да бъде от отворен или от затворен тип.
Изискванията към дейността на инвестиционните дружества от затворен тип са регламентирани с разпоредбите на Глава седемнадесета от ЗППЦК.


2. ДРУЖЕСТВА СЪС СПЕЦИАЛНА ИНВЕСТИЦИОННА ЦЕЛ
Съгласно чл. 175 от ЗКПО дружествата със специална инвестиционна цел по Закона за дружествата със специална инвестиционна цел (ЗДСИЦ) не се облагат с корпоративен данък.
2.1. Приложими дефиниции и законови разпоредби:
"Дружество със специална инвестиционна цел" - чл. 3 от ЗДСИЦ
Дружеството със специална инвестиционна цел е акционерно дружество, което при условията и по реда на този закон инвестира паричните средства, набрани чрез издаване на ценни книжа, в недвижими имоти или във вземания (секюритизация на недвижими имоти и вземания).
3. БЪЛГАРСКИ ЧЕРВЕН КРЪСТ
Съгласно чл. 176 от ЗКПО Българският Червен кръст не се облага с корпоративен данък.
3.1. Приложими дефиниции и законови разпоредби:
Чл. 1 от Закона за Българския Червен кръст (ЗБЧК)
"Чл. 1. (1) Българският Червен кръст е единствената национална организация на Червения кръст на територията на Република България. Той е част от международното движение на Червения кръст и Червения полумесец.
(2) Българският Червен кръст осъществява своята дейност в съответствие с българското законодателство, с разпоредбите на Женевските конвенции от 12 август 1949 г., Допълнителните протоколи към тях от 8 юни 1977 г., както и с основните червенокръстки принципи, установени от международните конференции на Червения кръст."
Чл. 2, ал. 1 от ЗБЧК
"Чл. 2. (1) Българският Червен кръст е юридическо лице, регистрирано по Закона за лицата и семейството, със седалище в София."
ФИШ II.X.2
КОРПОРАТИВЕН ДАНЪК
ПРЕОТСТЪПВАНЕ НА КОРПОРАТИВЕН ДАНЪК И НАМАЛЕНИЕ НА СЧЕТОВОДНИЯ ФИНАНСОВ
РЕЗУЛТАТ - ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ
Независимо дали преотстъпването на корпоративен данък попада в обхвата на Раздел III "Общи данъчни облекчения" или на Раздел IV "Минимална или регионална държавна помощ под формата на данъчни облекчения" от Глава двадесет и втора, следва да се прилагат определените в ЗКПО общи изисквания, установени с разпоредбите на Раздел I "Общи разпоредби" от същата глава.
1. Приложими дефиниции:
"Преотстъпване" - чл. 166 от ЗКПО
Преотстъпване на корпоративен данък е правото на данъчно задължено лице да не внася в републиканския бюджет определените по реда на този закон суми за корпоративен данък, които остават в патримониума на данъчно задълженото лице и се разходват за цели, определени със закон.
"Неразпределяеми разходи" - § 1, т. 17 от ДР на ЗКПО
Всички разходи за продажби, административни, финансови и извънредни разходи, които не се отнасят само към определена дейност и са свързани с осъществяване на дейност:
а) за която се ползва преотстъпване на корпоративен данък, или
б) подлежаща на облагане с корпоративен данък, извършвана от юридически лица с нестопанска цел.
"Неразпределяеми приходи" - § 1, т. 18 от ДР на ЗКПО
Всички финансови и извънредни приходи, които не произтичат от осъществяването само на определена дейност и са свързани с осъществяване на дейност, за която се ползва преотстъпване на корпоративен данък.
2. Общо изискване за преотстъпване на корпоративен данък:
Съгласно чл. 167, ал. 1 от ЗКПО корпоративният данък се преотстъпва, съответно се намалява счетоводният финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат, при условие че към 31 декември на съответната година данъчно задълженото лице няма:
1. подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, и
2. задължения за санкции по влезли в сила наказателни постановления, свързани с нарушаване на нормативните актове относно публичните задължения, и
3. лихви, свързани с невнасянето в срок на задълженията по т. 1 и 2.
Тези обстоятелства се удостоверяват от данъчно задълженото лице в годишната данъчна декларация (чл. 167, ал. 2 от ЗКПО).
В годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2010 г. удостоверяването на обстоятелствата се извършва чрез маркиране на отговор "да" на ред 7 и ред 7.1 от Част IV на декларацията, както следва:
Част IV - Данни за дейността на данъчно задълженото лице

1.Код на основната дейност




2.Наименование на
дейността

3. Приложими счетоводни стандарти
3.1. Национални стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия
                                                      
                                    
3.2. Международни счетоводни 
стандарти    
3.1.1. Предприятието отговаря на критериите за „малко предприятие” съгласно т. 4.11 от Общите разпоредби на НСФОМСП във връзка с § 1, т.15 от ДР на ЗСч                                                                                            
 Да
 Не
4. Задължение за извършване на финансов одит съгласно Закона за счетоводството
 Да
 Не
5. Място на стопанска дейност в чужбина
 Да
 Не
6. Получени доходи от източници в чужбина
 Да
 Не
7. Преотстъпване на корпоративен данък и/или намаление на счетоводния финансов резултат по реда на глава двадесет и втора  от ЗКПО (при даден отговор  „да”,  попълнете ред 7.1)
 Да
 Не
7.1. Изпълнение на изискването по чл.167, ал.1 от ЗКПО (този ред се попълва на основание чл.167, ал.2 от ЗКПО)

 Да
 Не
8. Прилагане на чл. 189 от ЗКПО – държавна помощ за регионално развитие
 Да
 Не
9. Дейността, свързана с първоначалната инвестиция се осъществява в съответната община по чл.189, ал.1, т.3 от ЗКПО за период от поне 5 години след годината на завършване на първоначалната инвестиция (Изпълнението на това условие се декларира след завършване на първоначалната инвестиция)
 Да
 Не
ЗабележкаНа ред 1 и 2 като основна се посочва дейността, извършвана от предприятието, която има най-голям относителен дял в приходите от продажби.  Кодът и наименованието са според  Класификация на икономическите дейности – КИД-2008 (4-ти знак), която е на разположение в териториалните поделения на НАП. В интернет страниците на НАП – www.nap.bg  и НСИ -  http://www.nsi.bg/">www.nsi.bg  могат да се намерят и указания за използването на КИД-2008. Попълненият тук код може да се различава от кода, който се попълва/ползва в някои от декларациите за социално и здравно осигуряване. Причината за разликата е, че в тях се ползва различен критерий за определяне на основната икономическа дейност, а именно – дейността, в която са заети най-много лица, работещи по трудово правоотношение.
При дадени положителни отговори на ред 7 или 8, следва да попълните съответните части на декларацията, както и приложение № 2. Приложение № 2 не се попълва, когато се ползва намаление на счетоводния финансов резултат по реда на чл. 177 от ЗКПО.
Обстоятелството по ред 9 се декларира всяка година до изтичане на 5-годишния срок с годишните данъчни декларации на основание чл.189, ал.1, т.4 от ЗКПО.















3. Счетоводно отчитане на преотстъпен корпоративен данък:
Съгласно чл. 168, ал. 1 от ЗКПО преотстъпеният корпоративен данък по реда на глава двадесет и втора от ЗКПО се отчита в собствения капитал.
4. Признаване на част от неразпределяемите приходи или разходи:
Когато данъчно задълженото лице извършва както дейност, за която се преотстъпва корпоративен данък, така и дейност, за която данъка не подлежи на преотстъпване, е необходимо да води прецизна аналитична отчетност, така че правилно да определи данъчния финансов резултат за двата вида дейности. Въпреки това са налице приходи и разходи (по-често разходи), които не могат да бъдат разпределени между двете дейности. В тази категория например могат да попаднат разходите за възнаграждения на персонала, зает в административно-управленската дейност на предприятието, разходите за данъчни амортизации на дълготрайни материални активи, използвани в двете дейности (например компютри и др.). Именно тези случаи са регламентирани в разпоредбата на чл. 169 от ЗКПО, както следва:
1. Съгласно чл. 169, ал. 1 от ЗКПО частта от неразпределяемите приходи или разходи, съответстваща на дейностите, за които се ползва преотстъпването на корпоративния данък, се определя, като общият размер на неразпределяемите приходи или разходи се умножи по съотношението между нетните приходи от продажби от дейностите, за които се ползва преотстъпването, и всички нетни приходи от продажби.
2. Съгласно чл. 169, ал. 2 от ЗКПО неразпределяемите суми, с които се преобразува счетоводният финансов резултат, когато не могат да се отнесат само към определена дейност и са свързани с осъществяването на дейност, за която се ползва преотстъпване, се разпределят за дейността, за която се преотстъпва корпоративният данък, като определянето на данъчния финансов резултат за тази дейност се извършва на базата на съотношението по ал. 1.
5. Деклариране на преотстъпен корпоративен данък:
На основание чл. 170 от ЗКПО, когато на данъчно задължено лице се преотстъпва корпоративен данък на различни основания по реда на глава двадесет и втора, в годишната данъчна декларация лицето задължително декларира поредността, в която е ползвало различните основания за преотстъпване на корпоративния данък.
В Годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО поредността, в която се ползват различните основания за преотстъпване на корпоративния данък, се декларира в Справка 1 на Приложение № 2, както следва:
СПРАВКА 1 - Деклариране на поредността на преотстъпване на корпоративен
данък
Тази справка се попълва на основание чл. 170 от ЗКПО, който изисква лицата, които преотстъпват корпоративен данък на различни основания по реда на глава двадесет и втора, задължително да декларират в годишната данъчна декларация поредността, в която са ползвали различните основания за преотстъпване.

1. Пореден №
1
2
3
4
5
2. Код





3. Размер на преотстъпения данък по съответното основание





Забележка: Относно кодове 03, 04 и 05: На основание чл.190, ал.1 от ЗКПО данъчно задължено лице не може да ползва повече от едно от данъчните облекчения по раздел ІV от глава двадесет и втора за една и съща година.
6. Преотстъпване на допълнително установен корпоративен данък:
С разпоредбата на чл. 171 от ЗКПО е установено, че данъчно задължено лице, на което е преотстъпен корпоративен данък в минала година, има право на преотстъпване и за допълнително установения недеклариран корпоративен данък за съответната минала година, при условие че изпълни всички изисквания, предвидени в глава двадесет и втора за съответното преотстъпване на корпоративен данък.
Най-често тези изисквания са свързани с инвестиране на преотстъпения корпоративен данък. Съгласно чл. 171, ал. 2 срокът за изпълнението на изискванията започва да тече от датата на установяване на допълнителния корпоративен данък.
7. Преустановяване на правото на преотстъпване:
На основание чл. 172, ал. 1 от ЗКПО правото на преотстъпване по реда на глава двадесет и втора се преустановява при преобразуване на данъчно задължено лице, с изключение на:
- преобразуване чрез промяна на правната форма по реда на чл. 264 от Търговския закон;
- при прехвърляне на предприятие по чл. 15 от Търговския закон.
Този ред се прилага и при преустройство на кооперативни организации (чл. 172 от ЗКПО).
ФИШ II.X.3
КОРПОРАТИВЕН ДАНЪК
ОБЩИ ДАНЪЧНИ ОБЛЕКЧЕНИЯ ПОД ФОРМАТА НА НАМАЛЕНИЕ НА СЧЕТОВОДНИЯ ФИНАНСОВ
РЕЗУЛТАТ ИЛИ ПРЕОТСТЪПВАНЕ НА КОРПОРАТИВЕН ДАНЪК
В раздел III на глава двадесет и втора от ЗКПО са установени пет вида общи данъчни облекчения, за които не се прилагат специалните изисквания за минимална или регионална държавна помощ. За да се ползва съответното общо данъчно облекчение, трябва да бъдат изпълнени:
1. Условията, посочени в съответната разпоредба;
2. Относимите изисквания на раздел I от глава двадесет и втора.
Общите данъчни облекчения са следните:
I. ДАНЪЧНО СТИМУЛИРАНЕ ПРИ НАЕМАНЕ НА БЕЗРАБОТНИ ЛИЦА (ЧЛ. 177 ОТ ЗКПО)
Това данъчно облекчение е предоставено под формата на намаление на счетоводния финансов резултат при определяна на данъчния финансов резултат.
СХЕМА
НА ДАНЪЧНОТО ОБЛЕКЧЕНИЕ

* Във връзка с прилагането на условието по чл. 177, ал. 1, т. 3 (наемане на безработно лице с намалена работоспособност), следва да се отбележи, че за разлика от т. 1 и т. 2 на чл. 177, ал. 1, тук не е посочено изрично, че лицето трябва да е регистрирано като безработно. От там би могло да се направи извода, че изискването за регистрация не се отнася за безработните лица с намалена работоспособност. Въпросът е обаче как ще се докаже, че това лице наистина е безработно.
Легално определение на понятието "безработен" е дадено в текста на § 1, т. 1 от допълнителната разпоредба на Закона за насърчаване на заетостта. Това е лице, регистрирано в дирекция "Бюро по труда", което не работи, търси работа и има готовност да започне работа в 14-дневен срок от уведомяването му от дирекцията "Бюро по труда". Следователно за доказване качеството на безработен и за тази категория лица е необходима регистрация. Освен това трябва да е налице и медицинска експертиза, която да удостоверява степента на намалена работоспособност на лицето. Тези доказателства ще бъдат необходими на предприятието, за да може същото да докаже изпълнението на условията за ползване на данъчно облекчение.
Важно!!! Съгласно § 17 от ПЗР на ЗИДЗКПО (ДВ, бр. 106/2008 г.) през 2009 г. не се извършва намаление по чл. 177, когато за наетите лица е ползвано данъчно облекчение през 2008 г. по отменения чл. 192.
Тази преходна разпоредба е във връзка с отмяната на чл. 192, поради което е отменена и разпоредбата на ал. 4 от чл. 177. Съгласно отменената ал. 4 на чл. 177 намаление не се извършва, когато за наетите лица е ползвано данъчно облекчение по чл. 192.
Следователно, ако това ограничение не беше предвидено, би се създала възможност през 2009 г. да се ползва намаление по чл. 177 със суми, с които е намален счетоводният финансов резултат за 2008 г. по реда на чл. 192. Това е така, защото според чл. 177, ал. 2 от ЗКПО намалението се извършва еднократно в годината, в която изтича 12-месечният период от наемането на лицата, а съгласно отменения чл. 192 намалението се ползва еднократно през годината, през която са назначени лицата.
II. ДАНЪЧНО ОБЛЕКЧЕНИЕ ЗА ПРЕДПРИЯТИЯ, НАЕМАЩИ ХОРА С УВРЕЖДАНИЯ (ЧЛ. 178 ОТ ЗКПО)
Това данъчно облекчение е предоставено под формата на преотстъпване на корпоративния данък на юридическите лица - специализирани предприятия или кооперации по смисъла на Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ).
Условията за ползване на данъчното облекчение са следните:

УСЛОВИЕ
ОБЯСНЕНИЕ
1. Условие относно статута на юридическото лице  - то трябва да бъде специализирано предприятие  или кооперация по смисъла на ЗИХУ (чл.178, ал.1 от ЗКПО);
Съгласно чл.28, ал.1 от ЗИХУ специализирани предприятия и кооперации на хора с увреждания са тези, които отговарят на следните условия:
1. регистрирани са по Търговския закон или по Закона за кооперациите;
2. произвеждат стоки или извършват услуги;
3. имат относителен дял на лицата с трайни увреждания, както следва:
а) за специализирани предприятия и кооперации за незрящи и слабовиждащи лица - не по-малко от 20 на сто от списъчния брой на персонала;
б) за специализирани предприятия и кооперации на лица с увреден слух - не по-малко от 30 на сто от списъчния брой на персонала;
в) за специализирани предприятия и кооперации на лица с други увреждания - не по-малко от 30 на сто от списъчния брой на персонала;
4. вписани са в регистъра по чл. 29.
На основание чл.29 от ЗИХУ специализираните предприятия се вписват в регистър в Агенцията за хората с увреждания. Условията и редът за вписване в регистъра по ал. 1 се определят в правилника за прилагане на закона.
2. Условие относно членството на специализиранто предприятие или кооперация в национално представителна организация на и за хора с увреждания (чл.178, ал.1 от ЗКПО);
Към 31 декември на съответната година специализираното предприятие или кооперация трябва да членува в национално представителна организация на и за хора с увреждания.
По отношение на това условие следва да се имат предвид изискванията и условията на Правилника за устройството и дейността на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания и критериите за представителност на организациите за хора с увреждания, издаден на основание чл.6, ал.4 от ЗИХУ.

3. Условие относно броя на наетите хора с увреждания чл.178, ал.1, т.1 – 3 и ал. 2 от ЗКПО);
3.1. В юридическите лица - специализирани предприятия или кооперации по смисъла на ЗИХУ най малко:
20 на сто от общия брой на персонала са незрящи или слабо виждащи хора, или
30 на сто от общия брой на персонала са хора с увреден слух, или
50 на сто от общия брой на персонала са хора с други увреждания.
3.2. Когато условията по т.3.1 за броя на наетите лица не са изпълнени, корпоративният данък се преотстъпва пропорционално на броя на хората с увреждания или трудоустроените лица към общия брой на персонала.
4. Условие относно разходване на преотстъпения данък (чл.178, ал.3 от ЗКПО).
Преотстъпването е допустимо, когато преотстъпеният данък се разходва изцяло за интеграция на хората с увреждания или за поддържане и разкриване на работни места за трудоустроени лица в следващите две години след годината, за която се ползва преотстъпването. Планирането, разходването и отчитането на средствата се извършват с наредби на националните организации на и за хора с увреждания съгласувано с министъра на финансите.
III. ДАНЪЧНО ОБЛЕКЧЕНИЕ ЗА СОЦИАЛНИ И ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНИ ФОНДОВЕ (ЧЛ. 181 ОТ ЗКПО)
В разпоредбата на чл. 181, ал. 1 от ЗКПО е предвидено, че 50 на сто от корпоративния данък се преотстъпва на създадените със закон социални и здравноосигурителни фондове за стопанската им дейност, която е пряко свързана със или е помощна за осъществяване на основната им дейност.
Преотстъпването е допустимо, когато преотстъпеният данък се инвестира в основната дейност в срок до края на годината, следваща годината, за която се ползва преотстъпването (чл. 181, ал. 2 от ЗКПО).
ФИШ II.X.4
КОРПОРАТИВЕН ДАНЪК
ДАНЪЧНИ ОБЛЕКЧЕНИЯ, ЗА КОИТО СЕ ПРИЛАГАТ ИЗИСКВАНИЯТА ЗА МИНИМАЛНА ИЛИ
РЕГИОНАЛНА ДЪРЖАВНА ПОМОЩ
Приема се, че предприятие, което получава държавна подкрепа, придобива неоправдано предимство пред конкурентите си. Поради тази причина, Договорът за създаване на Европейската общност принципно забранява държавните помощи. Изключение се допуска в случаите, в които такива помощи са оправдани от гледна точка на общото икономическо развитие. За да гарантира спазването на тази забрана, както и с оглед на еднаквото прилагане на изключенията от нея във всички държави-членки на ЕС, Европейската комисия упражнява контрол върху предоставянето на държавни помощи в съответствие с европейското законодателство по държавните помощи.
Като първа стъпка Комисията преценява дали дадено публично подпомагане за конкретно предприятие би било държавна помощ. Тази презумпция се допуска винаги, когато една мярка на помощ отговаря на следните кумулативно изпълнени критерии:
1. има намеса от държавата чрез държавни ресурси, която може да се прояви под каквато и да било форма;
2. има вероятност намесата да окаже влияние върху търговията между държавите-членки;
3. държавната предоставя селективно предимство на един получател, например - предимство на конкретни предприятия или отрасли от промишлеността, или на отделни предприятия, които се намират в конкретни райони;
4. конкуренцията е изкривена или може да бъде изкривена.
Общите мерки на подпомагане не се разглеждат като държавна помощ, защото не са избирателни и се отнасят до всички предприятия, независимо от техния размер, местоположение или отрасъл.
Чл. 87, ал. 1 от Договора за създаване на Европейска общност обявява за несъвместима с общия пазар, доколкото засяга търговията между държавите-членки, "всяка помощ, предоставена от държавата или общината, или за сметка на държавни или общински ресурси, пряко или чрез други лица, под каквато и да е форма, която нарушава или застрашава да наруши свободната конкуренция чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия, производството или търговията на определени стоки, или предоставянето на определени услуги". В широк смисъл "държавна помощ" е финансовото подпомагане от държава-членка, облагодетелстващо определени предприятия или дейности, с възможност конкуренцията да бъде нарушена и да се въздейства върху търговията между държавите-членки.
Данъчните облекчения, представляващи държавна помощ за регионално развитие, целят да бъдат насърчени инвестициите за производствена дейност в подпомаганите региони в България, в които безработицата за годината, предхождаща текущата година, е била с или над 35 на сто по-висока от средната за страната за същия период. В тази връзка следва да се има предвид, че цялата територия на България се счита за подпомаган регион по силата на дерогацията в член 87, ал. 3, буква "а" от Договора за ЕО, съгласно Решение на Европейската Комисия от 24.1.2007 г. относно картата на регионалната държавна помощ за България за периода 2007-2013 г.
I. ДАНЪЧНО ОБЛЕКЧЕНИЕ, ЗА КОЕТО СЕ ПРИЛАГАТ ИЗИСКВАНИЯТА ЗА МИНИМАЛНА ИЛИ РЕГИОНАЛНА ДЪРЖАВНА ПОМОЩ
1. Данъчно облекчение за извършване на производствена дейност в общини с безработица, по-висока от средната за страната (чл. 184 от ЗКПО)
Корпоративният данък се преотстъпва в размер до 100 на сто на данъчно задължени лица за данъчната им печалба от извършваната производствена дейност, включително производство на ишлеме, когато са изпълнени едновременно следните условия:
1. данъчно задълженото лице извършва производствена дейност единствено в общини, в които за предходната година преди текущата има безработица с или над 35 на сто по-висока от средната за страната за същия период;
2. изпълнени са условията по:
а) член 188 - в случаите на минимална помощ, или
б) член 189 - в случаите на държавна помощ за регионално развитие.
Важно!!! Следва да се отбележи, че това облекчение може да се разглежда както като държавна помощ за регионално развитие, така и като минимална помощ. То се счита за държавна помощ за регионално развитие, ако са изпълнени изискванията на чл. 189 от ЗКПО, или за минимална помощ, ако са изпълнени условията, посочени в член 188 от ЗКПО. В тази връзка е необходимо да се има предвид, че ЗКПО изрично изключва ползването на повече от едно данъчно облекчение по раздел IV на глава двадесет и втора от ЗКПО. Така, ако едно предприятие е ползвало минимална помощ по чл. 184 от ЗКПО през предходната година, а тази година е изпълнило условията по чл. 189 от ЗКПО относно държавната помощ за регионално развитие, то задължително трябва да изключи от обхвата на първоначалната инвестиция активите, в които е инвестиран преотстъпен данък съгласно чл. 188, ал. 2 от ЗКПО. Основанието за това е разпоредбата на чл. 190, ал. 2 от ЗКПО (Виж Фиш II.Х.6).
1.1. Приложими дефиниции:
"Производствена дейност" - § 1, т. 28 от ДР на ЗКПО
"Производствена дейност" за целите на чл. 184 е процесът на създаване на нов продукт чрез механично, физично или химично преобразуване (обработка или преработка) на суровини и материали с цел последваща реализация и биологична трансформация на живи животни или растения.
Специфични случаи на преотстъпване (чл. 185 от ЗКПО)
1. Когато в резултат на увеличената трудова заетост общината отпадне от обхвата на общините по чл. 183 (виж т. III), лицето, придобило право на преотстъпване на корпоративен данък, запазва това право през следващите 5 последователни години, считано от годината, през която районът отпадне от списъка, при спазване на останалите условия за преотстъпване.
2. Когато данъчно задължено лице е отговаряло на условията по чл. 184, т. 1 в предходната година преди общината да отпадне от обхвата на общините по чл. 183, но не е осъществявало производствена дейност през този период поради извършването на подготвителни работи и производствената дейност започне през следваща година, правото на преотстъпване на данъка възниква от годината на започване на производствената дейност и се запазва през следващите 4 последователни години при спазване на останалите условия за преотстъпване.
Внимание! Съгласно § 25 от ПЗР на ЗИДЗКПО (ДВ, бр. 94/2010 г.) запазването на правото на преотстъпване на данък съгласно чл. 185, ал. 1 и 2 се прилага до 31.12.2013 г.
II. ОБЩИНИ С БЕЗРАБОТИЦА, ПО-ВИСОКА ОТ СРЕДНАТА ЗА СТРАНАТА
1. Общините с безработица с или над 35 на сто по-висока от средната за страната се определят ежегодно със заповед на министъра на финансите по предложение на министъра на труда и социалната политика, която се обнародва в "Държавен вестник". (Тази разпоредба е относима към данъчното облекчение по чл. 184 от ЗКПО.)
2. Община, чийто административен център е център и на друга община, се включва в списъка по т. 1 въз основа на среднопретегленото ниво на безработица в съответните общини, определено на база на броя на икономически активното население в тях.
Забележка: Виж списъка на общините на интернет страницата на Министерство на финансите - www.minfin.bg, в рубриката Данъчна политика, Практически указания, Корпоративен данък.
IV. ОГРАНИЧЕНИЯ ПРИ ПОЛЗВАНЕ НА ДАНЪЧНИТЕ ОБЛЕКЧЕНИЯ
На основание чл. 190, ал. 1 от ЗКПО данъчно задължено лице не може да ползва повече от едно данъчно облекчение по раздел IV от глава двадесет и втора на ЗКПО през една и съща година.
ФИШ II.X.5
КОРПОРАТИВЕН ДАНЪК
ДАНЪЧНО ОБЛЕКЧЕНИЕ, ПРЕДСТАВЛЯВАЩО МИНИМАЛНА ДЪРЖАВНА ПОМОЩ
Минимална е помощта, която поради своя размер не нарушава и не застрашава конкуренцията или има незначително въздействие върху нея и поради това не се счита за държавна помощ по смисъла на чл. 87, ал. 1 от Договора за създаване на Европейската Общност. Уредбата на минималната помощ се съдържа в Регламент на Комисията (ЕС) № 1998/2006 от 15 декември 2006 г. относно приложението на чл. 87 и 88 на ДЕО по отношение на минималната помощ. За да се ползва от правилото de minimis, размерът на помощта не трябва да надвишава левовата равностойност на 200 000 евро за период от три данъчни години независимо от формата на помощта и преследваните с нея икономически цели. Освен това помощта трябва да бъде прозрачна, т.е. да позволява размерът й да бъде изчислен предварително.
I. ДАНЪЧНО ЗАДЪЛЖЕНИ ЛИЦА, КОИТО НЕ МОГАТ ДА ПОЛЗВАТ ДАНЪЧНИ ОБЛЕКЧЕНИЯ, ПРЕДСТАВЛЯВАЩИ МИНИМАЛНА ДЪРЖАВНА ПОМОЩ
На основание чл. 182, ал. 2 от ЗКПО данъчно облекчение, представляващо минимална помощ, не се прилага по отношение на:
1. данъчно задължени лица, осъществяващи дейност в сектор рибарство и аквакултури съгласно Регламент (ЕО) № 104/2000 на Съвета относно общата организация на пазарите на рибни продукти и продукти от аквакултури;
2. данъчно задължени лица, осъществяващи дейност по първично производство на селскостопански продукти, посочени в Приложение I към Договора за създаване на Европейската общност;
3. данъчно задължени лица, осъществяващи дейност по преработка и реализация на селскостопански продукти, посочени в Приложение I към Договора за създаване на Европейската общност;
4. данъчно задължени лица, осъществяващи дейност в отрасъл въгледобив съгласно Регламент (ЕО) № 1407/2002 на Съвета относно държавните помощи за въгледобивната промишленост;
5. предприятия в затруднение;
6. инвестирането в товарни автомобили, когато те се предоставят на данъчно задължено лице, осъществяващо шосейни превози на товари за други лица, или се предоставят срещу възнаграждение;
7. инвестирането в активи, използвани в дейности, свързани с износ за трети страни или държави членки.
Важно!!! Съгласно ал. 4 на чл. 182 данъчно облекчение, представляващо минимална помощ, не може да се ползва и от данъчно задължено лице, за което възникне някое от гореизброените условия през периода на инвестиране.
II. ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ЛИЦАТА, ПРИЛАГАЩИ ДАНЪЧНИ ОБЛЕКЧЕНИЯ, ПРЕДСТАВЛЯВАЩИ МИНИМАЛНА ДЪРЖАВНА ПОМОЩ
II.1. УСЛОВИЯ ЗА ПРИЛАГАНЕ НА МИНИМАЛНА ДЪРЖАВНА ПОМОЩ
Съгласно чл. 188, ал. 1 от ЗКПО данъчно облекчение, представляващо минимална помощ, е налице, когато сумата на получените минимални помощи от данъчно задълженото лице през последните три години, включително текущата, независимо от тяхната форма или източник на придобиването им, не превишава:
- левовата равностойност на 200 000 евро, или
- левовата равностойност на 100 000 евро - за данъчно задължените лица в сектор шосеен транспорт.
(Левовата равностойност се определя по официалния валутен курс на лева към еврото.)
Тези прагове се прилагат независимо от това дали помощта се финансира изцяло или частично с ресурси на Европейския съюз.
В сумата на получените минимални помощи се включва и намаленият или преотстъпеният корпоративен данък на данъчно задълженото лице за последните три години, включително корпоративният данък, който подлежи на преотстъпване за текущата година. В сумата на получените минимални помощи не се включва преотстъпеният корпоративен данък, за който са изпълнени условията на чл. 189 (за държавна помощ за регионално развитие - виж Фиш II.Х.6).
Забележка: Относно начина на изчисляване на размера на минималната помощ могат да послужат разясненията, направени в Указание № УК-2/03.05.2006 г. на министъра на финансите.
II.2. ИЗИСКВАНИЯ ЗА ИНВЕСТИРАНЕ НА ПРЕОТСТЪПЕНИЯ ДАНЪК
- Съгласно чл. 188, ал. 2 преотстъпеният данък по чл. 184 (за извършване на производствена дейност в общини с безработица), трябва да се инвестира в дълготрайни материални или нематериални активи съгласно счетоводното законодателство в срок до 4 години от началото на годината, за която е преотстъпен данъкът.
- Преотстъпеният данък, инвестиран в активите, посочени в предходната точка, се натрупва с друга държавна помощ, одобрена с решение на Европейската комисия или получила разрешение по чл. 9 от Закона за държавните помощи за тези активи, до максимално допустимия интензитет на помощта, определен с Карта на националната регионална държавна помощ (ОВ, бр. С 73 от 30 март 2007 г.) - виж Фиш II.Х.6.
II.3. ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА ДЕКЛАРИРАНЕ НА ПОЛУЧЕНИ МИНИМАЛНИ ПОМОЩИ
На основание чл. 188, ал. 4 от ЗКПО данъчно задълженото лице е задължено да декларира размера на получените минимални помощи, независимо от тяхната форма и източник, за последните три години, включително текущата, в годишната данъчна декларация за годината, за която се преотстъпва корпоративният данък.
III. ПРИЛОЖИМИ ДЕФИНИЦИИ
1. Минимална помощ - съгласно § 1, т. 31 от ДР на ЗКПО "минимална помощ" е помощта по смисъла на Регламент (ЕО) № 1998/2006 на Комисията от 15 декември 2006 г. за прилагане на членове 87 и 88 от Договора към минималната помощ.
2. Дейност в сектор рибарство и аквакултури - по смисъла на Регламент (ЕО) № 104/2000 на Съвета относно общата организация на пазарите на рибни продукти и продукти от аквакултури:
- "производител" означава физическо или юридическо лице, използващо средства за производство за произвеждане на рибни продукти с цел първото им пускане на пазара,
- "рибни продукти" обхваща както продуктите, уловени в морски или сладководни води, така и продуктите от аквакултури, изброени изчерпателно в Регламента.
3. Дейност по първично производство на селскостопански продукти, посочени в Приложение I към Договора за създаване на Европейската общност
Съгласно § 1, т. 45 от ДР на ЗКПО "селскостопански продукти" са тези по смисъла на чл. 2 от Регламент (ЕО) № 1998/2006 на Комисията за прилагане на членове 87 и 88 от Договора към минималната помощ.
По смисъла на Регламент (ЕО) № 1998/2006 "селскостопански продукти" означава продукти, посочени в приложение I към Договора за ЕО, с изключение на рибните продукти.
В цитирания документ липсва специално определение за "първично производство на селскостопански продукти", но смисълът на това понятие може да се изведе от систематичното тълкуване на определенията за "преработка на селскостопански продукти" и "търговия със селскостопански продукти". Така например не се считат за преработка на селскостопански продукти дейностите, осъществявани на място в земеделското стопанство, необходими за приготвянето на животински или растителен продукт за първата му продажба.
Според дефиницията на чл. 1, т. 2, б. "в" от Регламента "търговия със селскостопански продукти" означава държане или излагане с цел продажба, предлагане за продажба, доставяне или изобщо за пускане на пазара по какъвто и да било друг начин, с изключение на първата продажба от първичния производител на прекупвач или преработвател, както и всяка една дейност по подготвяне на продукта за тази първа продажба; продажбата от първичен производител на краен потребител се счита за търговия, ако се осъществява в самостоятелни помещения, предвидени за тази цел.
Също така съгласно т. (4) от преамбюла на Регламент (ЕО) № 1998/2006, за преработка и търговия не трябва да се считат нито дейностите, осъществявани на място в земеделското стопанство по заготвяне на продукта за неговата първа продажба, например жътвата, прибирането и вършитбата на зърнени храни, опаковането на яйца и др., нито първата продажба на прекупвачи и преработватели.
Извод: От гореизложеното следва извода, че първичното производство на селскостопански продукти е дейност, която попада в изключенията, направени в дефинициите за преработка и търговия с тези продукти, както и че първичното производство е процес, който предшества дейностите по преработка и търговия.
4. Дейност по преработка и реализация на селскостопански продукти, посочени в Приложение I към Договора за създаване на Европейската общност
Съгласно § 1, т. 45 от ДР на ЗКПО "преработка на селскостопански продукти" и "реализация на селскостопански продукти" са тези по смисъла на чл. 2 от Регламент (ЕО) № 1998/2006 на Комисията за прилагане на членове 87 и 88 от Договора към минималната помощ (виж т. 3).
5. Предприятие в затруднение - според § 1, т. 30 от ДР на ЗКПО "предприятие в затруднение" е предприятие, за което е налице един от следните критерии:
а) за дружество с ограничена отговорност или акционерно дружество - когато регистрираният му капитал намалее с повече от 50 на сто, като повече от 25 на сто е през последните 12 месеца;
б) за всички останали дружества - когато собственият им капитал намалее с повече от 50 на сто, като повече от 25 на сто е през последните 12 месеца;
в) налице са условията на Търговския закон или на законодателството по мястото на регистрация за откриване на процедура по несъстоятелност.
IV. ПРАКТИЧЕСКИ СЛУЧАЙ
В запитването е предоставена информация, че преотстъпеният данък ще се инвестира в построяване на нов обект (цех за производство на златна, платинена и сребърна бижутерия, магазин за продажби на дребно, офисите за обслужване на клиенти и лабораторията за контролни анализи на благородни метали) и закупуване на машини, технологични линии и съоръжения, обслужващи производството на бижутерия, както и оборудване на лабораторията за контролни анализи.
Данъчно облекчение, представляващо минимална помощ, може да бъде предоставено на данъчно задължено лице единствено, когато са изпълнени условията за допустимост за минимална помощ по чл. 182 от ЗКПО. Доколкото запитването касае данъчно облекчение, представляващо минимална помощ, то в чл. 182, ал. 2, т. 7 от ЗКПО се визира един от случаите, в който данъчно задължените лица не могат да ползват този ред. Така е в случаите, когато се инвестира в активи, използвани в дейности, свързани с износ за трети страни или държави членки. Това означава, че преотстъпеният данък по чл. 184 трябва да се инвестира в дълготрайни материални или нематериални активи съгласно счетоводното законодателство, които не се използват в дейности, свързани с износ. Следователно описаните в запитването направления от инвестиционните намерения на предприятието трябва да бъдат използвани единствено за производство на продукция, която е предназначена за реализация на вътрешния пазар.
Доколкото дейността на данъчно задълженото лице е свързана и с износ на благородни метали, които са претърпели специфична преработка, то в случая не може ясно да се разграничат активите, в които предприятието инвестира и не са свързани с извършваната експортна дейност. В конкретната обстановка не може да се определи доколко специфичната преработка на благородните метали, предназначени за износ би могла да се осъществява в цеха за производство на бижутерия и/или лабораторията за контролни анализи. Аналогично е положението и по отношение инвестирането в активи (машини, съоръжения и технологични линии) за оборудване на новия обект.
Поради това, ако преотстъпеният данък се инвестира в дълготрайни материални и нематериални активи, използвани в дейности, свързани с износ, то това лице не може да изпълни условията за инвестиране, поради което не може да прилага чл. 184 от ЗКПО, във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 7 от същия закон. Обратното би означавало предоставяне на помощ за експортно ориентирани дейности, респ. субсидиране на експортна продукция, което би било в противоречие с целите и обхвата на Регламент (ЕО) № 1998/2006 на Комисията от 15 декември 2006 г. за прилагане на членове 87 и 88 от Договора към минималната помощ.
Извод: При положение, че лицето е преотстъпило корпоративен данък за 2007 г., тъй като към този период е изпълнило всички законови условия, но в последствие през периода на инвестиране престане да ги изпълнява, то помощта (преотстъпения корпоративен данък) подлежи на възстановяване в пълен размер и по общите правила на ДОПК във връзка със ЗДП и ППЗДП. Това е така, тъй като чл. 182, ал. 4 от ЗКПО не допуска данъчното облекчение, представляващо минимална помощ, да се ползва от ДЗЛ, за което възникне условие по чл. 182, ал. 2 през периода на инвестиране. Следователно, ако преотстъпения данък се инвестира в дълготрайни материални и нематериални активи, използвани в дейности, свързани с износ, то това лице не може да изпълни условията за инвестиране, поради което не може да прилага чл. 184 от ЗКПО във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 7 от същия закон.

Няма коментари:

Публикуване на коментар