НАРЪЧНИК ПО КОРПОРАТИВНО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ 2011 Част 9

ФИШ VII.III.2
ДАНЪК ВЪРХУ РАЗХОДИТЕ
ДАНЪЧНА ОСНОВА И ДАНЪЧНА СТАВКА. ДЕКЛАРИРАНЕ И ВНАСЯНЕ НА ДАНЪКА ВЪРХУ РАЗХОДИТЕ, СВЪРЗАНИ С ПОДДРЪЖКА, РЕМОНТ И ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА

I. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ДАНЪЧНАТА ОСНОВА

1. Общо правило

Съгласно чл. 215, ал. 1 от ЗКПО, данъчната основа за определяне на данъка върху разходите по чл. 204, т. 3 от ЗКПО са начислените през календарния месец разходи за поддръжка, ремонт и експлоатация на превозни средства, намалени с начислените приходи от застрахователни обезщетения, свързани с превозното средство, до размера на извършените разходи за ремонт, за които се отнася обезщетението.
Пример:
ДО - данъчна основа
НР - начислени разходи за поддръжка, ремонт и експлоатация - 8 000 лв.
ПЗО - начислени приходи от застрахователни обезщетения - 5 000 лв.
РР - разходи за ремонт - 4500 лв.
Решение:
ДО = НР - ПЗО ≤ РР
8 000 - 4 500 = 3 500 лв.
ДО = 3 500 лв.
Данък върху разходите = 3 500 х 10 % = 350 лв.

2. Определяне на данъчната основа при едновременно използване на превозното средство за управленска дейност и по занятие

Принципът на определяне на данъчната основа в този случай е регламентиран с чл. 215, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗКПО, както следва:

1. Разходите за експлоатация се отнасят към управленската дейност на база на изминатите за тази дейност километри през текущия месец (чл. 215, ал. 2, т. 1);

2. Разходите за поддръжка и ремонт се отнасят към управленската дейност на базата на изминатите за тази дейност километри към общите изминати километри от съответното превозно средство за последните 12 месеца, вкл. текущия месец (чл. 215, ал. 2, т. 2).

Разпоредбата на чл. 215, ал. 3 от ЗКПО визира случаите, когато данъчната основа по чл. 215, ал. 1 от ЗКПО е отрицателна величина - същата се приспада последователно от данъчната основа за следващите месеци.
Пример:
ДО - данъчна основа
НР - начислени разходи за поддръжка, ремонт и експлоатация - 5 000 лв.
ПЗО - начислени приходи от застрахователни обезщетения - 9 400 лв.
РР - разходи за ремонт - 9 000 лв.
Решение:
ДО = НР - ПЗО ≤ РР
5 000 - 9 000 = - 4 000
ДО = - 4 000 лв.
Тъй като в този пример данъчната основа е отрицателна величина, същата следва да се приспадне последователно от данъчната основа за следващите месеци.

II. РАЗМЕР НА ДАНЪЧНАТА СТАВКА НА ДАНЪКА ВЪРХУ РАЗХОДИТЕ ЗА ПОДДРЪЖКА, РЕМОНТ И ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА

Размерът на данъчната ставка е 10 на сто и е определен с чл. 216 от ЗКПО.

III. ВНАСЯНЕ НА ДАНЪКА

Данъкът се внася да 15-то число на месеца, следващ месеца, в който е начислен разходът.
ДЗЛ може да приспада надвнесения данък върху разходите или корпоративен данък от дължимия данък върху разходите (чл. 217, ал. 2 от ЗКПО).

IV. ДЕКЛАРИРАНЕ НА ДАНЪКА

Дължимият данък върху разходите за поддръжка, ремонт и експлоатация на превозни средства, когато същите се използват за управленска дейност се декларира от данъчно задълженото лице с годишната данъчна декларация (чл. 217, ал. 1 от ЗКПО).

V. Признаване на данъка върху разходите за поддръжка, ремонт и експлоатация на превозни средства

Разходите за поддръжка, ремонт и експлоатация на превозни средства, използвани за управленска дейност и данъкът върху тях се признават за разходи за данъчни цели съгласно чл. 206, ал. 1 от ЗКПО. Данъкът върху разходите е окончателен.
ФИШ VIII.1
АЛТЕРНАТИВНИ ДАНЪЦИ
ДАНЪК ВЪРХУ ХАЗАРТНАТА ДЕЙНОСТ - ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Данъчно задължените лица, посочени в глава тридесет и втора на ЗКПО вместо с корпоративен данък се облагат с алтернативен данък за дейностите, посочени в тази глава.
За всички останали дейности данъчно задължените лица по раздел V от глава тридесет и втора се облагат с корпоративен данък.
Данъчно задължените лица по раздели I - IV от глава тридесет и втора се облагат с алтернативен данък за приходите от помощни и спомагателни дейности по смисъла на Закона за хазарта.
На основание чл. 219, ал. 1 от ЗКПО Данъчно задължените лица по глава тридесет и втора са длъжни да водят ежедневен и ежемесечен отчет за получените и изплатените суми за участие в хазартните игри по образци, утвърдени от министъра на финансите.
Изискването на ал. 1 не се прилага:

1. за хазартната дейност, посочена в раздел V;

2. за хазартните игри, при които стойността на залога за участие се изразява в увеличената цена на телефонна или друга телекомуникационна връзка;

3. когато за провеждането на хазартните игри е осигурена компютърна система за проследяване провеждането на тиражите и постъпленията, както и за контрол върху формирането и разпределението на печалбите, осигуряваща предаването на необходимите данни на Националната агенция за приходите.

Съгласно чл. 219, ал. 4 от ЗКПО данъчно задължените лица по глава тридесет и втора подават годишен отчет за дейността в срок до 31 март на следващата година в Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице. Съгласно § 1, т. 56 от ДР на ЗКПО годишен отчет за дейността е този по чл. 20 от Закона за статистиката.
Редът, начинът и сроковете за предоставяне на данните, съдържащи се в годишните отчети за дейността се определят във формуляри по образци, утвърдени със съвместна заповед на председателя на Националния статистически институт и изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, която се обнародва в "Държавен вестник".
ФИШ VIII.2
АЛТЕРНАТИВНИ ДАНЪЦИ
ДАНЪК ВЪРХУ ХАЗАРТНАТА ДЕЙНОСТ ОТ ТОТО И ЛОТО, ЗАЛАГАНЕ ВЪРХУ РЕЗУЛТАТИ
ОТ СПОРТНИ СЪСТЕЗАНИЯ И СЛУЧАЙНИ СЪБИТИЯ
Данъчното облагане на хазартната дейност от тото и лото, залагане върху резултати от спортни състезания и случайни събития е регламентирано с разпоредбите на раздел II от глава тридесет и втора на ЗКПО, както следва:

1. Обекти на облагане	Хазартната дейност от тото и лото, залагане върху резултати от спортни състезания и случайни събития се облага с данък върху хазартната дейност, който е окончателен.
2. Данъчно задължени лица	Организаторите на хазартните игри тото и лото, залагане върху резултати от спортни състезания и случайни събития.
3. Данъчна основа	Стойността на направените залози за всяка игра
4. Данъчна ставка	15 на сто
5. Деклариране на данъка	Данъкът се декларира преди определяне на резултатите от всяка игра с декларация по образец
6. Внасяне на данъка	§  при ежедневно провеждане на игрите - в срок 3 работни дни след определяне на резултатите за предходните седем календарни дни;
	§  при провеждане на игрите с цикъл на продължителност до 7 дни - в срок три работни дни след определяне на резултатите, но преди определяне на резултатите от следващата игра
	§  за игри с по-голям цикъл - в 7-дневен срок след определяне на резултатите.

На основание чл. 226 във връзка с чл. 219, ал. 3 от ЗКПО приходите от помощни и спомагателни дейности по смисъла на Закона за хазарта (ЗХ):

1. облагат се с алтернативен данък върху стойността им в размер 12 на сто;

2. данъкът се внася в срок до 15-о число на месеца, следващ месеца на начисляване на приходите;

3. данъкът се декларира с годишна данъчна декларация по образец, която се подава в срок до 31 март на следващата година в ТД на НАП по регистрация на ДЗЛ.

По смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗХ "помощни и спомагателни дейности" са дейностите, пряко свързани и обслужващи дейността на организаторите на хазартни игри, като поддръжка и ремонт на собствени игрални съоръжения, разрешена от този закон рекламна дейност и издаване на бюлетини и други печатни издания, които не са пряко рекламиране на дейността, издаване и пласиране на билети и други удостоверителни знаци за хазартни игри и други подобни.
ФИШ VIII.3
АЛТЕРНАТИВНИ ДАНЪЦИ
ДАНЪК ВЪРХУ ХАЗАРТНАТА ДЕЙНОСТ ОТ ЛОТАРИИ, ТОМБОЛИ И ЧИСЛОВИ ЛОТАРИЙНИ
ИГРИ БИНГО И КЕНО
Данъчното облагане на хазартната дейност от лотарии, томболи и числови лотарийни игри Бинго и Кено е регламентирано с разпоредбите на раздел III от глава тридесет и втора на ЗКПО, както следва:

1. Обекти на облагане	Хазартната дейност от лотарии, томболи и числови лотарийни игри Бинго и Кено се облага с данък върху хазартната дейност, който е окончателен.
2. Данъчно задължени лица	Организаторите на хазартни игри - лотарии, томболи и числови лотарийни игри Бинго и Кено.
3. Данъчна основа	Номиналът на залога, посочен във фишове, талони, билети или други документи за участие.
4. Данъчна ставка	15 на сто
5. Деклариране на данъка	Данъкът се декларира ежемесечно до 10-о число на следващия месец с декларация по образец
6. Внасяне на данъка	§  Данъкът се внася преди получаване на документите за участие или осъществяване на вноса им.
	§  Предприятията, определени от министъра на финансите или от друг орган, посочен със закон, отпечатващи документи за участие или осъществяващи вноса им, предоставят документите за участие само след представяне на документите за платения данък.
7.Възстановяване на данък	Платеният данък върху неизползваните документи се възстановява от ТД на НАП по мястото на регистрация на лицето: след приключване на всеки дял (тираж) на периодичните лотарийни игри, или когато дейността на организатора е прекратена на основание чл. 81, ал. 2 от Закона за хазарта. Към искането за възстановяване по ДОПК се прилагат неизползваните документи за участие, както и решението за прекратяване на дейността в случаите по т. 2.

На основание чл. 234 във връзка с чл. 219, ал. 3 от ЗКПО приходите от помощни и спомагателни дейности по смисъла на Закона за хазарта (ЗХ):

1. облагат се с алтернативен данък върху стойността им в размер 12 на сто;

2. данъкът се внася в срок до 15-о число на месеца, следващ месеца на начисляване на приходите;

3. данъкът се декларира с годишна данъчна декларация по образец, която се подава в срок до 31 март на следващата година в ТД на НАП по регистрация на ДЗЛ.

По смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗХ "помощни и спомагателни дейности" са дейностите, пряко свързани и обслужващи дейността на организаторите на хазартни игри, като поддръжка и ремонт на собствени игрални съоръжения, разрешена от този закон рекламна дейност и издаване на бюлетини и други печатни издания, които не са пряко рекламиране на дейността, издаване и пласиране на билети и други удостоверителни знаци за хазартни игри и други подобни.
ФИШ VIII.4
АЛТЕРНАТИВНИ ДАНЪЦИ
ДАНЪК ВЪРХУ ХАЗАРТНАТА ДЕЙНОСТ ОТ ИГРИ, ПРИ КОИТО СТОЙНОСТТА НА ЗАЛОГА
ЗА УЧАСТИЕ СЕ ИЗРАЗЯВА В УВЕЛИЧЕНАТА ЦЕНА НА ТЕЛЕФОННА ИЛИ ДРУГА
ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА ВРЪЗКА
Данъчното облагане на хазартната дейност от игри, при които стойността на залога за участие се изразява в увеличената цена на телефонна или друга телекомуникационна връзка е регламентирано с разпоредбите на раздел IV от глава тридесет и втора на ЗКПО, както следва:

1. Обекти на облагане	Хазартната дейност от игри, при които стойността на залога за участие се изразява в увеличената цена на телефонна или друга телекомуникационна връзка се облага с данък върху хазартната дейност, който е окончателен.
2. Данъчно задължени лица	Организаторите на хазартните игри,  при които стойността на залога за участие се изразява в увеличената цена на телефонна или друга телекомуникационна връзка.
3. Данъчна основа	Увеличението на цената на телефонната или телекомуникационната връзка.
4. Данъчна ставка	15 на сто
5. Деклариране на данъка	§ Организаторът на хазартната игра декларира направените залози и данъка по този раздел в ТД на НАП по мястото на регистрацията си в срок до 20-о число на месеца, следващ месеца на провеждането на игрите, с декларация по образец.
	§ Телефонният или телекомуникационният оператор декларира направените залози и данъка по този раздел в ТД на НАП по мястото на регистрацията си в срок до 20-о число на месеца, следващ месеца на провеждането на игрите, с декларация по образец.
6. Внасяне на данъка	§  Данъкът върху хазартната дейност по този раздел се удържа и внася от лицензирания телефонен или телекомуникационен оператор в срок до 20-о число на месеца, следващ месеца на провеждането на игрите.
	§  Телефонният или телекомуникационният оператор е длъжен да се увери, че организаторът на хазартната игра е получил разрешение от Държавната комисия по хазарта и да представи пред ТД на НАП договора, въз основа на който приема залозите, с вписана клауза за увеличението на цената на телефонната или телекомуникационната връзка.

На основание чл. 241 във връзка с чл. 219, ал. 3 от ЗКПО приходите от помощни и спомагателни дейности по смисъла на Закона за хазарта (ЗХ):

1. облагат се с алтернативен данък върху стойността им в размер 12 на сто;

2. данъкът се внася в срок до 15-о число на месеца, следващ месеца на начисляване на приходите;

3. данъкът се декларира с годишна данъчна декларация по образец, която се подава в срок до 31 март на следващата година в ТД на НАП по регистрация на ДЗЛ.

По смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗХ "помощни и спомагателни дейности" са дейностите, пряко свързани и обслужващи дейността на организаторите на хазартни игри, като поддръжка и ремонт на собствени игрални съоръжения, разрешена от този закон рекламна дейност и издаване на бюлетини и други печатни издания, които не са пряко рекламиране на дейността, издаване и пласиране на билети и други удостоверителни знаци за хазартни игри и други подобни.
ФИШ VIII.5
АЛТЕРНАТИВНИ ДАНЪЦИ
ДАНЪК ВЪРХУ ХАЗАРТНАТА ДЕЙНОСТ С ХАЗАРТНИ СЪОРЪЖЕНИЯ
Данъчното облагане на хазартната дейност с хазартни съоръжения е регламентирано с разпоредбите на раздел V от глава тридесет и втора на ЗКПО, както следва:

1. Обекти на облагане	Хазартната дейност с хазартни игрални автомати, съоръжения за осъществяване на залагания върху резултати от надбягвания с коне или кучета, рулетка и други хазартни съоръжения в игрално казино се облага с данък върху хазартната дейност, който е окончателен.
2. Данъчно задължени лица	Организаторите на хазартни игри с хазартни игрални автомати, съоръжения за осъществяване на залагания върху резултати от надбягвания с коне или кучета, рулетка и други хазартни съоръжения в игрално казино.
3. Определяне на данъка	1.Данъкът се определя за вписаните в разрешението и експлоатирани: хазартни игрални автомати, съответно всяко игрално място от тях; съоръжения за осъществяване на залагания върху резултати от надбягвания с коне или кучета; рулетки в казино, игрални маси или за други игрални съоръжения в казино.
4. Размери на данъка	1.за хазартен игрален автомат, съответно всяко игрално място от него - 500 лв. на тримесечие; за съоръжение за осъществяване на залагания върху резултати от надбягвания с коне или кучета - 500 лв. на тримесечие за всяко съоръжение; за рулетка в казино за игрална маса - 22 000 лв. на тримесечие за всяко съоръжение; за друго игрално съоръжение в казино - 5 000 лв. на тримесечие за всяко съоръжение.
	За тримесечията преди издаване и след отнемане на разрешението за организиране на хазартни игри със съответното съоръжение данък не се дължи.
	Данъкът се дължи в пълен размер за тримесечието, в което е издадено или е отнето разрешението за организиране на хазартни игри със съответното съоръжение.
5. Деклариране на данъка	Организаторът на хазартна игра декларира данъка по този раздел в ТД на НАП по мястото на регистрацията си в срок до 15-о число на месеца, следващ тримесечието.
6. Внасяне на данъка	Данъкът се внася в сроковете за декларирането му - до 15-о число на месеца, следващ тримесечието.
	Данъкът се внася за всеки обект за хазартна дейност с отделно платежно нареждане, в което се посочват местонахождението и адресът на обекта.
	Лицата изпращат копие от платежното нареждане до ТД на НАП по местонахождението на игралната зала, обекта за осъществяване на залаганията или казиното.

На основание чл. 218, ал. 2 от ЗКПО данъчно задължените лица по раздел V от глава тридесет и втора се облагат с корпоративен данък за всички останали дейности, извън подлежащите на облагане с данък върху хазартната дейност с хазартни съоръжения.

ФИШ IX.1
АЛТЕРНАТИВНИ ДАНЪЦИ
ДАНЪК ВЪРХУ ПРИХОДИТЕ НА БЮДЖЕТНИ ПРЕДПРИЯТИЯ
Съгласно чл. 218, ал. 1 от ЗКПО данъчно задължените лица, посочени в Част пета от ЗКПО вместо с корпоративен данък се облагат с алтернативен данък за дейностите, посочени в тази част.
Определение за "бюджетно предприятие" се съдържа в § 1, т.1 от ДР на Закона за счетоводството.
БЮДЖЕТНИ ПРЕДПРИЯТИЯ ПО СМИСЪЛА НА ПОСОЧЕНАТА РАЗПОРЕДБА СА:
- държавните и общинските органи, техните структурни единици;
- всички икономически обособени лица, прилагащи бюджети, бюджетни сметки, извънбюджетни сметки и фондове по смисъла на ЗУДБ и ЗОБ;
- държавните фондове и институции по задължителното обществено и здравно осигуряване;
- държавните висши училища;
- други лица, чиито сметки и операции се включват от МФ в консолидираната фискална програма
Данъчното облагане на приходите на бюджетните предприятия е регламентирано с разпоредбите на глава тридесет и трета от Част пета на ЗКПО, както следва:

1. Обекти на облагане	Приходите на бюджетните предприятия от сделки по чл. 1 от Търговския закон (ТЗ), както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество се облагат с данък върху приходите. (Виж Указание № 24-00-1393/05.07.2004 г. Същото е издадено по отменения ЗКПО, но е приложимо по отношение на обектите на облагане, определени и в действащия ЗКПО. Налице е обаче известно развитие на постановките, залегнали в указанието от практиката на Върховния административен съд, застъпена в следните Решения на ВАС: - № 12943/21.12.2006 по Адм д. №5275/2006 І отд. на ВАС; - № 891/26.01.2007 по Адм д. №7232/2006 І отд. на ВАС; - № 6717/27.06.2007 по Адм д. №5176/2006 І отд. на ВАС; - № 10979/09.11.2007 по Адм д. №11124/2006 І отд. на ВАС; - № 3369/24.03.2008 по Адм д. №701/2008 І отд. на ВАС; - Тълкувателно решение № 4 от 20.07.2010 г. на ОСК на ВАС. Посочените решения на ВАС се отнасят за продажби на земя и общински имоти, за които не следва априори да се приема, че представляват стопанска дейност, а е необходимо задълбочено и конкретно изследване на фактическата обстановка.)
2. Данъчна основа	1.Данъчната основа за определяне на данъка върху приходите е месечна и годишна: Месечната данъчна основа са приходите на бюджетното предприятие от сделки по чл. 1 от ТЗ, както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество, начислени през съответния месец. Годишната данъчна основа са приходите на бюджетното предприятие от сделки по чл. 1 от ТЗ, както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество, начислени през съответната година.
3. Данъчни ставки	§ 2 на сто – за общините
	§ 3 на сто – за всички останали бюджетни предприятия
4. Деклариране на данъка и подаване на годишен отчет за дейността	§ Когато подлежат на облагане с данък върху приходите за съответната година, бюджетните предприятия подават годишна данъчна декларация по образец до 31 март на следващата година. С годишната данъчна декларация се подава годишен отчет за дейността*. (Съгласно § 1, т. 56 от ДР на ЗКПО това е отчетът по чл. 20, ал. 4 от Закона за статистиката).
5. Внасяне на данъка	Данъкът върху приходите, определен върху месечната данъчна основа, се внася от бюджетните предприятия до 15-о число на месеца, следващ месеца на начисляване на прихода.
	Когато сумата от месечните данъчни основи за годината е по-малка от годишната данъчна основа, дължимият данък се внася до 31 март на следващата година.
	Когато сумата от месечните данъчни основи за годината е по-голяма от годишната данъчна основа, надвнесеният данък може да се приспада от дължимите данъци върху приходите след подаване на годишната данъчна декларация.
* Редът, начинът и сроковете за предоставяне на данните, съдържащи се в годишните отчети за дейността се определят във формуляри по образци, утвърдени със съвместна заповед на председателя на Националния статистически институт и изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, която се обнародва в „Държавен вестник”.

На основание чл. 251 от ЗКПО някои бюджетни предприятия имат право на преотстъпване на 50 на сто от данъка върху приходите. Това са:

- научноизследователските бюджетни предприятия;
- държавните висши училища;
- държавните и общинските училища от системата на народната просвета.
Преотстъпването на данък се отнася за стопанската им дейност, която е пряко свързана със или е помощна за осъществяване на основната им дейност.
Преотстъпеният данък се отразява като отписано задължение към държавата.
РАЗЯСНЕНИЯ ОТНОСНО НЯКОИ СПЕЦИФИКИ ПРИ ОБЛАГАНЕТО НА БЮДЖЕТНИТЕ
ПРЕДПРИЯТИЯ

1. Данъчно третиране на приходите от приватизационни сделки, реализирани от общините:

Съгласно чл. 248 от ЗКПО приходите на бюджетните предприятия по чл. 1 от ТЗ, както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество, се облагат с данък върху приходите. От цитираната разпоредба следва, че обект на облагане са тези приходи на бюджетните предприятия, произтичащи от сделки, които са изрично посочени в чл. 1 от ТЗ и по-конкретно в ал. 1 на чл. 1. Такава позиция е застъпена в Решения №№ 3369/24.03.2008 г., 891/26.01.2007 г. и № 12943/21.12.2006 г. на ВАС. Съдът обосновава тази теза с обстоятелството, че в ал. 1 на чл. 1 от ТЗ изчерпателно са изброени сделките, придаващи качеството на търговец на всяко лице, а в чл. 1, ал. 2 от ТЗ са посочени лица, които се считат за търговци по други критерии, а не по видовете сделки, които извършват. Следователно препращането на чл. 248 от ЗКПО е свързано смислово само с изрично изброените видове сделки по чл. 1, ал. 1 от ТЗ. Независимо от това приходите от наем безспорно подлежат на облагане, тъй като са изрично посочени в чл. 248 от ЗКПО.
Във връзка с горното на първо място е необходимо да се анализират разпоредбите на ЗПСК, които определят обхвата на приватизацията и да се установи доколко приватизационните сделки се припокриват със сделките, изброени в чл. 1, ал. 1 от ТЗ.
Съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗПСК приватизация е прехвърляне чрез продажба на български физически или юридически лица с под 50 на сто държавно и/или общинско участие в капитала или на чуждестранни лица на:

1. дялове или акции - собственост на държавата или общините от търговски дружества;

2. обособени части от имуществото на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно или общинско участие в капитала;

3. общински нежилищни имоти, невключени в имуществото на общински търговски дружества, които се използват за стопански цели (магазини, ателиета, складове, сервизи, цехове и др.), както и незавършени обекти на строителството, невключени в имуществото на общински търговски дружества.

От съпоставката на чл. 1, ал. 1 от ТЗ и чл. 2, ал. 1 от ЗПСК се установява, че сред видовете търговски сделки, посочени в чл. 1, ал. 1 от ТЗ, не попадат приватизационните сделки. Така например приватизационните сделки по чл. 2, ал. 1, т.1 от ЗПСК (прехвърляне на дялове или акции - собственост на държавата или общините от търговски дружества) не попадат в хипотезата на чл. 1, ал. 1, т.3 от ТЗ (покупка на ценни книги с цел да ги продаде), защото дяловете и акциите преди продажбата им не са били закупени от държавата или общината, съответно не може да се твърди, че е налице покупка на ценни книги с цел те да бъдат продадени. Тази форма на приватизация не попада и сред останалите търговски сделки по чл. 1, ал. 1 от ТЗ.
По същия начин стои въпросът и за останалите приватизационни сделки по т. 2 и 3 на чл. 1, ал. 2 от ЗПСК - те също не могат да бъдат включени в обхвата на чл. 1, ал. 1 от ТЗ, тъй като не могат да бъдат квалифицирани нито като покупка на стоки или други вещи с цел да бъдат препродадени в първоначален, преработен или обработен вид (т. 1 на ал. 1 от чл. 1 на ТЗ), нито като продажба на стоки от собствено производство (т. 2 на ал. 1 от чл. 1 на ТЗ), нито като покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба (т. 14 на ал. 1 от чл. 1 на ТЗ), нито могат да бъдат причислени към някой от останалите видове търговски сделки по чл. 1, ал. 1 от ТЗ. По отношение на квалифицирането на дадена сделка като търговска, аналогични мотиви са изложени и в цитираните по-горе решения на ВАС.
На следващо място е необходимо да се обсъди и обстоятелството, че приходите от приватизация се разпределят по строго определен от закона ред, предвиден в разпоредбите на чл. 8 и чл. 10 от ЗПСК. С оглед на това, че конкретният въпрос касае общинска приватизация, тук ще бъде разгледана само разпоредбата на чл. 10 от ЗПСК.
С чл. 10, ал. 1 - 4 от ЗПСК е създаден специален ред за постъпления и разходване на паричните средства от приватизацията на общинското участие в капитала на търговските дружества, обособени части от имуществото на еднолични търговски дружества с общинско участие в капитала и на общински нежилищни имоти, невключени в капитала на общински търговски дружества, използвани за стопански цели-магазини, ателиета, складове, сервизи, цехове и др., както и незавършени обекти на строителството, невключено в имуществото на общинските дружества по чл. 1, ал. 2, т. 3 от ЗПСК. С цитираните разпоредби е предвидено, че паричните постъпления от приватизацията на това общинско участие в имуществото се разпределят за:

1. 9 на сто - за попълване на общинския фонд за посрещане на разходите за приватизация и следприватизационен контрол, като част от тези приходи се разходват за придобиване на дълготрайни материални и нематериални активи и за издръжка на специализираните органи на общинските съвети за осъществяване на приватизацията;

2. 10 на сто - за попълване на общинският гаранционен фонд за малки и средни предприятия;

3. останалата част от 81 на сто се внася в специален фонд на разпореждане на съответният общински съвет, като средствата по него се използват за инвестиционни цели, включително за придобиването на ДМА със социално предназначение и за погасяване на кредитите за незавършени обекти на строителството, като тези средства не могат да се използват за текущи нужди.

Както е видно от редакцията на горните разпоредби, същите посочват лимитативно начините за разходване на паричните постъпления от приватизацията, което означава, че те не могат да се разходват за нужди извън тях. Действително това е косвен довод за недължимост на данък върху приходите от приватизация, но в случай, че такъв е дължим, е очевидно, че няма да бъде изпълнена императивната норма на чл. 10 от ЗПСК.
В тази насока е и Решение № 5167/23.05.2007 г. на ВАС, в което се разглежда казус относно продажба на земя и жилища от областните управи като е констатирано, че постъпленията от тези продажби не формират приходи по бюджета на съответната областна администрация, тъй като същите се превеждат в рамките на три дни от получаването им в Републиканския бюджет. Доколкото постъпленията от общинската приватизация се разпределят в съответните целеви фондове и съществува забрана за изразходването им за други цели, следва да се направи аналогично заключение.
От изложените по-горе аргументи следва изводът, че приходите на общините от приватизация не подлежат на облагане по реда на чл. 248 от ЗКПО.

2. Данъчно третиране на надвнесен данък върху приходите, получен в резултат на неправилно определена месечна данъчна основа

Касае са за случай, при който е налице надвнесен данък върху приходите в резултат на определен по-висок размер на месечната данъчна основа за определени месеци през 2006 г.
Въпросът, който възниква в тази връзка, е за този данък приложим ли е чл. 253, ал. 2 от ЗКПО.
Следва да се отбележи, че предвидената в чл. 54а от отменения Закон за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и чл. 253, ал. 3 от действащия ЗКПО възможност за приспадане на надвесен данък, когато годишната данъчна основа превишава сбора на месечните данъчни основи, е неприложима поради следните причини:

1. Както е видно от разпоредбите на чл. 54а от ЗКПО (отм.) и чл. 253, ал. 2 от ЗКПО, когато сумата на месечните данъчни основи за годината е по-малка от годишната данъчна основа, дължимият данък, определен върху превишението, се внася в срок до 31 март на следващата година, т.е. внасянето на данъка върху превишението в този законоустановен срок не води до начисляване на лихва за просрочие върху дължимите вноски, определени на база месечна данъчна основа. От това следва, че за да се получи превишение на годишната данъчна основа над сумата от месечните данъчни основи, е необходимо да са налице предпоставки, свързани със събития, настъпили след датата на годишния финансов отчет, които да рефлектират при определянето на размера на приходите, подлежащи на облагане, респективно - върху размера на годишната данъчна основа. В тази връзка е необходимо да се имат предвид разпоредбите на СС 10 "Събития, настъпили след датата на годишния финансов отчет".

В противен случай, т.е. ако разпоредбите на чл. 54а от ЗКПО (отм.) и чл. 253, ал. 2 от ЗКПО визираха случаи на погрешно определяне на месечната данъчна основа и корекция на същата в годишен план, не би било обосновано определянето на срок (31 март на следващата година), в който данъкът върху корекцията да се внася без лихва, още повече, че за данъка върху месечната данъчна основа е определен друг срок - до 15-о число на следващия месец. Следователно, когато превишението на годишната данъчна основа се дължи на погрешно определяне на месечните данъчни основи, трябва да се направи преизчисление на същите за всеки отделен месец като в този случай се дължи лихва за просрочие.
Горното се отнася и за случаите, когато сумата на месечните данъчни основи за годината е по-голяма от годишната данъчна основа, т.е. по-малкият размер на годишната данъчна основа се дължи на причини, които попадат в хипотезите на СС 10. Разбира се в този случай не се касае за дължим данък, а за надвнесен такъв, който подлежи на приспадане от дължимите данъци върху приходите след подаване на годишната данъчна декларация.

2. Втората причина, поради която не е налице законова възможност за приспадане на надвнесения данък върху приходите за 2006 г., определен в резултат на корекцията по чл. 51, ал. 8 във връзка с чл. 54а от ЗКПО (отм.), е липсата на преходна разпоредба в новия ЗКПО, която да регламентира, че надвнесеният данък върху приходите по реда на отменения ЗКПО може да се приспада от дължимия такъв по реда на действащия закон.

Във връзка с гореизложеното следва да се отправи искане до ТД на НАП за възстановяване на надвнесения данък върху приходите за 2006 г. по реда на чл. 129 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

3. Данъчно третиране на висшите училища:

Относно данъчния статут и данъчното третиране по реда на ЗКПО на висшите училища виж Указание № УК-6/16.05.2007 г. на министъра на финансите.
ФИШ X.1
АЛТЕРНАТИВНИ ДАНЪЦИ
ДАНЪК ВЪРХУ ДЕЙНОСТТА ОТ ОПЕРИРАНЕ НА КОРАБИ - ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Съгласно чл. 218, ал. 1 от ЗКПО данъчно задължените лица, посочени в Част пета от ЗКПО вместо с корпоративен данък се облагат с алтернативен данък за дейностите, посочени в тази част.
Данъчното облагане на дейността от опериране на кораби е регламентирано с разпоредбите на глава тридесет и четвърта от Част пета на ЗКПО.
На основание чл. 218, ал. 2 от ЗКПО данъчно задължените лица по глава тридесет и четвърта от Част пета се облагат с корпоративен данък за всички останали дейности, извън подлежащите на облагане с данък върху дейността от опериране на кораби.

I. Право на избор за облагане с данък върху дейността от опериране на кораби:

- Данъчно задължените лица, посочени в глава тридесет и четвърта, могат да изберат дейността им от опериране на кораби да се облага с данък върху дейността от опериране на кораби.
- Съгласно чл. 259, ал. 1 от ЗКПО данъчно задължените лица упражняват правото си на избор за облагане с данък върху дейността от опериране на кораби чрез подаване на декларация по образец до 31 декември на предходната година.
- Когато са избрали да се облагат с данък върху дейността от опериране на кораби, данъчно задължените лица се облагат с този данък за срок не по-кратък от 5 години.

II. Приложими определения:

§ 1, т. 41 от ДР на ЗКПО - "Дейности от опериране на кораби"

а) осъществяването на морски превоз с кораби с нетен тонаж над 100 тона, отдаването им под наем, както и продажбата на кораби - предмет на тонажно облагане, които са придобити не по-малко от 5 години преди продажбата им;

б) превози по суша, свързани с морския превоз, административни и застрахователни услуги и други услуги, предоставени на клиентите във връзка с осъществяване на морския превоз;

в) финансови операции и курсови разлики, свързани с управлението на оборотния капитал, използван за оперирането на кораби;

г) извънредни дейности, свързани с оперирането на корабите, които не попадат в обхвата на букви "а" - "в" и оборотът от тях не надхвърля 0,25 на сто от оборота от дейностите по букви "а" и "б";

д) дейности по управление на кораби въз основа на договори за управление съгласно чл. 225а, т. 1 - 7, 9 и 10 от Кодекса на търговското корабоплаване. (На основание § 27 от ПЗР на ЗИДЗКПО (ДВ, бр. 94/2010 г.) б. "д" се прилага и при определяне на данъците по ЗКПО за 2010 г.).

§ 1, т. 42 от ДР на ЗКПО - "Дни в експлоатация"

Дните, през които корабът извършва превоз и/или изпълнява дейности, свързани с превоз. Дните в експлоатация не включват времето за ремонти или престой на кораба, както и времето, през което корабът поради задържане или форсмажорни обстоятелства не извършва превоз и/или не изпълнява дейности, свързани с превоза.

§ 1, т. 43 от ДР на ЗКПО - "Нетен тонаж"

мярката в тонове на полезната (товарната) вместимост на кораб, удостоверена със свидетелство за тонаж на кораба.
ФИШ X.2
АЛТЕРНАТИВНИ ДАНЪЦИ
ДАНЪЧНО ЗАДЪЛЖЕНИ ЛИЦА ЗА ДАНЪКА ВЪРХУ ДЕЙНОСТТА ОТ ОПЕРИРАНЕ НА КОРАБИ

I. Условия, на които трябва да отговарят данъчно задължените лица:

Съгласно чл. 255, ал. 1 от ЗКПО данъчно задължени лица по глава тридесет и четвърта са лицата, извършващи морско търговско корабоплаване, когато отговарят едновременно на следните условия:

1. са дружества, регистрирани по Търговския закон, или места на стопанска дейност на дружество, което е установено за данъчни цели в друга държава - членка на Европейския съюз, или държава - членка на Европейското икономическо пространство, съгласно съответното данъчно законодателство и по силата на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с трета държава не се смята за установено за данъчни цели в друга държава извън Европейския съюз или Европейското икономическо пространство;

2. оперират със собствени или наети кораби, както и отдават под наем кораби;

3. не отказват обучението на стажанти на борда на корабите, с изключение на случаите, когато броят на стажантите в рамките на една година превишава един на 15 офицери, плаващи на корабите;

4. комплектуват екипажите си с български граждани или с граждани на други държави - членки на Европейския съюз или на Европейското икономическо пространство;

5. най-малко 60 на сто от нетния тонаж на оперираните кораби е от кораби, които плават под българско знаме или знаме на друга държава - членка на Европейския съюз или на Европейското икономическо пространство;

6. осъществяват своята дейност в съответствие с изискванията на международните конвенции и правото на Европейския съюз относно безопасността и сигурността на корабоплаването, опазването на околната среда от замърсяване от кораби и условията на живот и труд на борда на кораба.

На основание чл. 255, ал. 2 данъчно задължени лица по реда на глава тридесет и четвърта са и лицата, извършващи морско търговско корабоплаване, когато управляват кораби въз основа на договори за управление и едновременно отговарят на следните изисквания:

1. за тях са изпълнени условията по ал. 1, т. 1, 5 и 6;

2. повече от половината от административния брегови персонал или от екипажа е съставен от български граждани или граждани на други държави - членки на Европейския съюз или на Европейското икономическо пространство;

3. поне две трети от тонажа на управляваните кораби се управлява от дружества, които са местни лица за данъчни цели на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.

Според § 1, т. 41 от ДР на ЗКПО като дейност от опериране на кораби е определена и дейността по управление на кораби въз основа на договори за управление съгласно чл. 225а, т. 1 - 7, 9 и 10 от Кодекса на търговското корабоплаване. Съгласно посочените разпоредби от КТК с договора за управление на кораб - договор за корабен мениджмънт, корабният мениджър се задължава срещу възнаграждение да извършва от името и за сметка на корабопритежателя една или повече от следните услуги:
- организира и поддържа система за управление на безопасната експлоатация на кораба и предпазване от замърсяване;
- комплектува корабния екипаж с правоспособни морски лица;
- осъществява управлението на кораба в техническо отношение;
- осъществява търговската експлоатация на кораба;
- осъществява управлението на финансите на корабопритежателя, свързано с кораба, който управлява;
- организира застраховките на кораба;
- осъществява счетоводно обслужване на корабопритежателя във връзка с кораба, който управлява;
- организира снабдяването на кораба с провизии;
- снабдява кораба с корабни горива и масла.

II. Ограничения в обхвата на данъка:

Съгласно чл. 256 от ЗКПО данъчно задължените лица нямат право да прилагат реда за облагане с данък върху дейността от опериране на кораби за:

1. морски кораби с нетен тонаж под 100 тона;

2. риболовни кораби;

3. кораби за развлечения, с изключение на пътническите кораби;

4. кораби, които данъчно задължените лица са предоставили за управление или по договор за беърбоут чартър, с изключение на случаите, когато са предоставени на държавата;

5. инсталации за добив на подземни богатства, нефтени платформи и кораби, извършващи драгажни дейности и дейности по теглене и влачене.

ФИШ X.3
АЛТЕРНАТИВНИ ДАНЪЦИ
ДАНЪЧНА ОСНОВА И ДАНЪЧНА СТАВКА. ДЕКЛАРИРАНЕ И ВНАСЯНЕ НА ДАНЪКА ВЪРХУ
ДЕЙНОСТТА ОТ ОПЕРИРАНЕ НА КОРАБИ

I. ДАНЪЧНА ОСНОВА

Данъчната основа се определя съгласно чл. 257 от ЗКПО, както следва:

1.Данъчна основа за кораб за един ден в експлоатация	1. за кораб с нетен тонаж до 1000 тона - 3,50 лв. за всеки започнати 100 тона;
	2. за кораб с нетен тонаж от 1001 до 10 000 тона - 35 лв. плюс 3,00 лв. за всеки започнати 100 тона над 1000 тона;
	3. за кораб с нетен тонаж от 10 001 до 25 000 тона - 305 лв. плюс 2,50 лв. за всеки започнати 100 тона над 10 000 тона;
	4. за кораб с нетен тонаж над 25 001 тона - 680 лв. плюс 1,00 лв. за всеки започнати 100 тона над 25 000 тона.
2. Данъчна основа за кораб за календарен месец	Определя се като данъчната основа за съответния кораб за един ден в експлоатация се умножи по дните в експлоатация на съответния кораб през календарния месец.
3. Данъчна основа за определяне на данъка	Сумата от данъчните основи, определени за всички кораби по реда на ал. 2.

II. ДАНЪЧНА СТАВКА

Съгласно чл. 258 от ЗКПО данъчната ставка е в размер 10 на сто.

III. ДЕКЛАРИРАНЕ НА ДАНЪКА И ПОДАВАНЕ НА ГОДИШЕН ОТЧЕТ ЗА ДЕЙНОСТТА

Съгласно чл. 259, ал. 2 от ЗКПО данъчно задължените лица подават годишна данъчна декларация по образец за дължимия данък в срок до 31 март на следващата година.
Разпоредбата на чл. 259, ал. 3 от ЗКПО регламентира, че с годишната данъчна декларация се подава и годишен отчет за дейността. Съгласно § 1, т. 56 от ДР на ЗКПО годишен отчет за дейността е този по чл. 20 от Закона за статистиката.
Редът, начинът и сроковете за предоставяне на данните, съдържащи се в годишните отчети за дейността се определят във формуляри по образци, утвърдени със съвместна заповед на председателя на Националния статистически институт и изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, която се обнародва в "Държавен вестник".

IV. ВНАСЯНЕ НА ДАНЪКА

На основание чл. 260 от ЗКПО данъчно задължените лица внасят дължимия данък по тази глава ежемесечно в срок до края на следващия месец.
ФИШ XI.1
ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА ОТКЛОНЕНИЕ ОТ ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ - СЪЩНОСТ
ОТКЛОНЕНИЕ ОТ ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ - ЧЛ. 16, АЛ. 1 ОТ ЗКПО
Отклонение от данъчно облагане е налице "когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане"
За отклонение от данъчно облагане се счита и:

1. значителното превишение на количествата на влаганите материали и суровини за производство и други производствени разходи над обичайните за извършваната от лицето дейност, когато превишението не се дължи на обективни причини;

2. договорите за заем за послужване или друго безвъзмездно предоставяне за ползване на материални или нематериални блага;

3. получаването или предоставянето на кредити с лихвен процент, отличаващ се от пазарната лихва към момента на сключване на сделката, включително в случаите на безлихвени заеми или друга временна безвъзмездна финансова помощ, както и опрощаването на кредити или изплащането за своя сметка на кредити, несвързани с дейността;

4. начисляването на възнаграждения или обезщетения за услуги без те да са реално осъществени.

Внимание: посочените в т. 1, 2 и 3 случаи са приравнени на отклонение от облагане (фикции), макар и по същността си да не попадат в общата логика на отклонението, а по-скоро целят да предотвратят укриване на доходи или приходи.
Разпоредбите за отклонение от данъчно облагане се прилагат и по отношение на трансферите между място на стопанска дейност и други части на предприятието на чуждестранно лице, разположени извън страната, съобразно спецификата на мястото на стопанска дейност.
Внимание: отклонението от данъчно облагане не следва да се смесва с укриването на приходи или доходи. При отклонението от данъчно облагане по начало данъчно задълженото лице чрез различни способи се опитва да представи реализираните от него печалби или доходи като необлагаеми такива или да насочи печалбата или дохода (включително чрез извършените разходи) към друго лице, което поради една или друга причина не дължи данък (или дължи по-нисък данък) върху тях. В случая не става въпрос за скриване или необявяване на извършваните сделки и неотчитане на продажби или получаване на приходи или доходи "под масата".
Отклонението от облагане най-често се извършва чрез:
- сключване на привидни сделки, които прикриват липсата на сделка въобще (абсолютна симулация), например заплащане за извършена услуга, която всъщност не е извършена или е извършена от друго лице, или прикриват друга сделка, която отразява действителното правно положение, например възнаграждение за услуга се прикрива със завишена цена на продажба (чл. 16, ал. 3);
- сделки които заобикалят закона, при които данъчно задължено лице използва необичайни, най-често стопански неподхождащи и усложнени правни средства, които служат за намаляване или направо избягване на възникващия данъчен дълг и използването на които не може да се обоснове със значими действителни стопански или други причини. За да е налице отклонение в тези случаи, същото следва да е резултат именно от такива сделки, както и да е налице поведение на участващите в сделките лица, насочващо към постигане на такъв резултат като целения или допълнително постигнат резултат. При тази проява на отклонение от облагане е налице действително реализиран доход, който обаче е превърнат по някакъв начин най-често в необлагаем. Например с оглед необлагане на доход от продажба на конкретен актив същият се прехвърля без печалба или с минимална такава на лице, което при последващата продажба на действителния купувач, когато се реализира действителната печалба, няма да дължи данък, например защото за номиналния получател доходът е необлагаем или е губещо предприятие (чл. 16, ал. 1).
- сключване на сделки по цени, които се отличават от пазарните цени в хипотезите на сделки между свързани лица. При тази проява на отклонение от облагане особеното е, че при отстраняване на отклонението се облага с данък потенциален, възможен доход, а не действително реализиран такъв (чл. 15).
Внимание: предотвратяването се изразява в определяне на резултат, който би се получил при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, както сделката, водеща до отклонение.
ПАЗАРНА ЛИХВА - § 1, Т. 32 от ДР НА ЗКПО
"Пазарна лихва" е лихвата, която би била платена при същите условия за предоставен или получен кредит под каквато и да е форма по сделка между лица, които не са свързани. Пазарната лихва се определя според условията на пазара, като се отчитат всички количествени и качествени характеристики на сделката - форма, размер и валута на предоставените средства, срок за предоставянето им, размер и ликвидност на обезпечението, кредитният риск и други рискове, свързани със сделката, профил на кредитополучателя или лизингополучателя, както и всички други условия и обстоятелства, влияещи върху размера на лихвата.
ТРАНСФЕР МЕЖДУ МЯСТО НА СТОПАНСКА ДЕЙНОСТ И ДРУГА ЧАСТ НА СЪЩОТО ПРЕДПРИЯТИЕ - § 1, Т. 15 от ДР НА ЗКПО
"Трансфер между място на стопанска дейност и друга част на същото предприятие" е понятието по § 1, т. 6 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 6 от ДР на ДОПК "трансфер между място на стопанска дейност и друга част на същото предприятие" е всяко предаване на вещи, осигуряване използването на нематериални блага, фактическо извършване на услуги или предоставяне на парични средства между място на стопанска дейност на територията на страната и друга част на предприятието, разположена извън територията на страната.
Прилагането на разпоредбите за предотвратяване на отклонението от данъчно облагане е пряко свързано с определението за "пазарна цена" и методите за определяне на пазарните цени (Виж Фиш XI.3).
ФИШ XI.2
СВЪРЗАНИ ЛИЦА
ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА СВЪРЗАНИ ЛИЦА - § 1, Т. 13 от ЗКПО
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 13 от ДР на ЗКПО "свързани лица" са лицата по смисъла на § 1, т. 3 от допълнителните разпоредба на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Съгласно § 1, т. 3 от ДР на ДОПК "свързани лица" са:

а) съпрузите, роднините по права линия, по съребрена - до трета степен включително; и роднините по сватовство - до втора степен включително, а за целите на чл. 123, ал. 1, т. 2 - когато са включени в общо домакинство;

б) работодател и работник;

в) съдружниците;

г) лицата, едното от които участва в управлението на другото или на негово дъщерно дружество;

д) лицата, в чийто управителен или контролен орган участва едно и също юридическо или физическо лице, включително когато физическото лице представлява друго лице;

е) дружество и лице, което притежава повече от 5 на сто от дяловете или акциите, издадени с право на глас в дружеството;

ж) лицата, едното от които упражнява контрол спрямо другото;

з) лицата, чиято дейност се контролира от трето лице или от негово дъщерно дружество;

и) лицата, които съвместно контролират трето лице или негово дъщерно дружество;

к) лицата, едното от които е търговски представител на другото;

л) лицата, едното от които е направило дарение на другото;

м) лицата, които участват пряко или косвено в управлението, контрола или капитала на друго лице или лица, поради което между тях могат да се уговарят условия, различни от обичайните

Съгласно § 1, т. 4 от ДР на ДОПК "Контрол" е налице, когато контролиращият:

а) притежава пряко или косвено или по силата на споразумение с друго лице повече от половината от гласовете в общото събрание на друго лице, или

б) има възможност да определя пряко или непряко повече от половината от членовете на управителния или контролния орган на друго лице, или

в) има възможност да ръководи, включително чрез или заедно с дъщерно дружество по силата на устав или договор дейността на друго лице, или

г) като акционер или съдружник в едно дружество контролира самостоятелно по силата на сделка с други съдружници или акционери в същото дружество повече от половината от броя на гласовете в общото събрание на дружеството, или

д) може по друг начин да упражнява решаващо влияние върху вземането на решения във връзка с дейността на дружеството.

Съгласно чл. 15 от ЗКПО, когато свързани лица осъществяват търговските и финансовите си взаимоотношения при условия, които оказват влияние върху размера на данъчната основа, отличаващи се от условията между несвързани лица, данъчната основа се определя и се облага с данък при условията, които биха възникнали за несвързани лица.
ФИШ XI.3
МЕТОДИ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПАЗАРНИТЕ ЦЕНИ

I. ПАЗАРНА ЦЕНА - § 1, Т. 14 от ДР НА ЗКПО

"Пазарна цена" е цената по смисъла на § 1, т. 8 от допълнителните разпоредба на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Съгласно § 1, т. 8 от ДР на ДОПК "пазарна цена" е сумата без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани.

II. МЕТОДИ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПАЗАРНИТЕ ЦЕНИ

Съгласно разпоредбата на § 1, т. 10 от ДР на ДОПК "методите за определяне на пазарните цени" са:

а) методът на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци;

б) методът на пазарните цени, където обичайната пазарна цена е цената, използвана в процеса на продажба на стоки или услуги в непроменена форма на независим партньор, намалена с разходите на търговеца и с обичайната печалба;

в) методът на увеличената стойност, при който обичайната пазарна цена се определя, като себестойността на продукцията се увеличи с обичайната печалба;

г) методът на транзакционната нетна печалба;

д) методът на разпределената печалба

Редът и начинът за прилагане на методите са определени с Наредба № Н-9 за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени. (Виж Наръчника по трансферно ценообразуване).
ФИШ XII.I.1
ИЗТОЧНИЦИ НА ПРАВОТО НА ЕО И ЕС
Правото на ЕО и ЕС съставлява уникален автономен провопорядък, състоящ се от йерархично организирани правни норми, които са непосредствено приложими във всяка държава-членка.
Източниците на самостоятелния правов ред на ЕО и ЕС се разделят най-общо на две групи според начина на създаването им: първично (оригинерно) право и вторично (производно) право.

От момента на присъединяването на една държава към ЕС, всички тези източници в своята съвкупност стават приложими в нея и всички съдържащи се в тях правни норми стават действащо право на цялата й територия.
ПЪРВИЧНО ПРАВО
По своето естество първичното право е сравнено с конституционното право на национално ниво. С него се уреждат фундаменталните принципи и същностни характеристики на Европейските общности и Европейския съюз, законодателните процедури, институциите на ЕС и тяхната компетентност.
Нормите на първичното право са с "най-висок ранг" в правната система на ЕО и ЕС и имат предимство пред останалото законодателство на ЕС, както и пред националното право на държавите-членки, включително пред националните конституционни норми.
Един от основните източници на първичното право са учредителните договори, а именно:
- Парижкият договор за създаване на Европейската общност за въглища и стомана
- Римските договори за създаване на Европейската икономическа общност и Европейската общност за атомна енергия
Съдът на ЕО определя "Учредителните договори за "конституционна харта" на Общността".
ВТОРИЧНО ПРАВО
Производното законодателство се приема на основата на първичните правни източници и обхваща различни видове актове на институциите и органите на ЕС, приемани при упражняването на тяхната компетентност.
Класификацията на основните правни актове на ЕО се съдържа в чл. 249 от ДЕО (Договора за ЕО), според който "за да осъществяват своите функции и в съответствие с разпоредбите на този договор, Европейския парламент, съвместно със Съвета, Съвета и Комисията приемат регламенти, директиви, решения, препоръки и мнения". Тази легална дефиниция се основава на два критерия - адресата на правната норма и задължителната сила на акта.
РЕГЛАМЕНТ
Основната функция на регламента е създаване на еднообразно право в целия ЕС.
Компетентните органи да приемат регламенти са: Съветът, Съветът съвместно с Европейския парламент, Комисията и Европейската централна банка.
Основни характеристики на регламента:

1. Регламентът е нормативен акт, който създава правни норми от общ, абстрактен характер.

Според Съда на ЕО "регламентът установява нормативни принципи, определя абстрактно приложението им и формулира произтичащите правни последици".

2. Регламентът е задължителен в целостта си. Задължителен във всичките си елементи, регламентът се различава от директивата, която е задължителна само "по отношение на резултата".

3. Регламентът няма конкретен адресат.

4. Директно приложим във всички държави-членки. Това е единственият нормативен акт на Общността, по отношение на който легално е закрепена тази важна правна характеристика.

5. Регламентът е акт с директен ефект - поражда направо права и задължения за всички субекти на правото на Общността.

Всяко физическо или юридическо лице може да се позове на директния ефект на регламента, за да получи съдебна защита на придобити по силата на акта индивидуални права пред националния си съд.
Видове регламенти
В зависимост от естеството си регламентите биват два вида:
- "базови" регламенти - чието приемане се основава пряко на норма от първичното право и които целят да осигурят нейното изпълнение;
- "изпълнителни" регламенти - които се опират на базовите регламенти и се приемат, за да осигурят тяхното изпълнение.
ДИРЕКТИВА
Директивата е специфичен акт, чието основно предназначение е да дава задължителни указания за държавите членки. Чрез директивата ЕО изпълнява своите цели и задачи в областите, в които не са овластени да предприемат сами необходимите мерки - вместо това те указват на държавите-членки необходимия резултат и ги задължават да го постигнат.
Компетентните органи да приемат директиви са: Съветът, Съветът съвместно с Европейския парламент и Комисията.
Основни характеристики на директивата:

1. Директивата няма общообвързващо действие, т.е. тя регламентира резултата, а остава националният законодател да уреди средствата за постигането му.

2. Директивата винаги има конкретен адресат - една, няколко или всички държави членки.

3. Директивата не е директно приложима.

Нейният нормативен ефект на територията на държавите членки е опосредстван от действията на компетентните национални власти чрез приемане на съответните вътрешно правни актове (или чрез отмяна на действащи актове поради несъвместимостта им с директивата).

4. Директивата не създава индивидуални права и задължения за субектите на европейското право.

РЕШEНИЕ
Органите, които могат да издават решения, са: Съветът, Съветът съвместно с Европейския парламент, Комисията и Европейската централна банка
Основни характеристики на решението:

1. Решението има характер на индивидуален административен акт.

2. Решението винаги има конкретен адресат - държава членка, физическо или юридическо лице.

3. Решението е задължително в своята цялост за онези, до които е адресирано.

4. Когато адресат на решението е физическо или юридическо лице от държава членка, тогава актът има директен ефект, а когато адресат е държава членка директният ефект е опосредстван от вътрешноправен акт по имплементация.

ПРЕПОРЪКИ И МНЕНИЯ
За разлика от останалите източници на производното общностно право тази категория актове нямат правнообвързваща сила. Препоръки могат да издават всички институции на Общността. Техен адресат са държавите членки, които посредством този акт се поканват да възприемат определено поведение.
Мненията се дават от Европейската комисия и се адресират до държави членки или до техни юридически лица.
ПРАКТИКА НА СЪДА НА ЕО
Съдебната практика е уникален източник на право на ЕС. СЕО има изключителното право да тълкува общностните норми по задължителен начин с оглед еднаквото и правилното им прилагане от държавите членки. Тълкувателните решения на СЕО имат ранга и силата на тълкувателна норма, т.е. когато се отнасят до "първична норма", те ще стоят над всички останали източници.
ФИШ XII.I.2
ЕВРОПЕЙСКОТО ПРАВО В ОБЛАСТТА НА ПРЯКОТО ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ
Данъчното облагане е сфера, която е в суверенитета на държавите-членки с изключение на случаите, когато данъците могат да се използват за изкривяване на конкурентната среда в рамките на Европейския съюз.
За разлика от косвеното данъчно облагане, където се изисква висока степен на хармонизиране, при прякото данъчно облагане не е необходима такава хармонизация.
Европейската комисия дълго време лансира идеята, че не само косвените данъци, но и преките данъци също имат значение за конкурентоспособността на компаниите, базирани в различни държави-членки. Затова и директивите в областта на прякото данъчно облагане са приети много по-късно от директивите в областта на косвените данъци.
Основната цел на всички директиви в областта на преките данъци е в общия европейски пазар да се създадат условия за бизнеса, аналогични на тези на националния пазар. Данъчното третиране на бизнес отношения и сделки между компании от различни държави членки не би следвало да е по-неблагоприятно от данъчното третиране на аналогични отношения между задължени лица от една държава членка.
В областта на прякото данъчно облагане са приети следните европейски актове:
Директива 90/434/ЕИО от 23 юли 1990 година, относно данъчното облагане на преобразуванията, прехвърлянето на обособена дейност и замяната на акции и дялове между компании от различни държави-членки в ЕС, и на преместването на седалището на европейско дружество или европейско кооперативно сдружение (виж Фиш XII.II.1).
Директива 90/435/ЕИО от 23 юли 1990 година относно общата система за данъчно облагане, приложима в случаите на компании-майки и дъщерни предприятия от различни държави-членки на ЕС (виж Фиш XII.II.2)
Европейска арбитражна спогодба 90/436/ЕИО от 23 юли 1990 година, предвиждаща задължение за премахване на двойното облагане в случай на коригиране на печалбите на свързани предприятия.
Директива 2003/48/ЕО от 3 юни 2003 година, относно данъчно облагане на доходи от спестявания под формата на лихвени плащания.
Директива 2003/49/ЕО от 3 юни 2003 година, относно общата система за данъчно облагане приложима за доходите от лихви и авторски и лицензионни възнаграждения, начислени между асоциирани компании от различни държави - членки на ЕС (виж Фиш XII.II.3)
ФИШ XII.II.1
ДИРЕКТИВА 90/434/ЕИО И ТРАНСПОНИРАНЕТО Й В НАЦИОНАЛНОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО
Европейската директива 90/434/ЕИО относно общия данъчен режим, приложим спрямо сливане, вливане, отделяне и разделяне, спрямо апорта на активи и замяна на акции, които касаят дружества от различни държави-членки е приета на 23 юли 1990 година. Директивата е транспонирана от държавите-членки на 1 януари 1992 година. Директива 90/434/ЕИО е изменена с Директива 2005/19/ЕС в сила от 24 март 2005 година.

I. ЦЕЛ, ОБХВАТ И СТРУКТУРА НА РЕЖИМА НА ДИРЕКТИВАТА

1. ЦЕЛ НА ДИРЕКТИВАТА

Целта на директивата е да осигури ефективното функциониране на общия пазар, чрез създаване на условия в Общността, аналогични на вътрешния пазар, при преобразуване и реорганизация на компании от различни държави-членки като сливане, разделяне, прехвърляне на активи и замяна на дялове.
Такива операции не следва да бъдат възпрепятствани от ограничения, възникващи от разпоредби на данъчното законодателство на държавите-членки, поради което е необходимо дефинирането на правила, които да премахнат по-неблагоприятните условия. Общата данъчна система следва да премахне данъчното облагане във връзка с преобразуването, като в същото време се защити финансовия интерес на държавата на преобразуващата се и придобиващата компания. Чрез системата на отсрочване се позволява облагането на печалбите, възникнали от прехвърлянето на активите, да се отложи за по-късен етап при отписване на активите.
Директивата се прилага в случаите на:
- сливане, разделяне, частично отделяне, прехвърляне на активи и замяна на дялове, при които участват компании от две или повече държави-членки
- преместване на седалището от една държава-членка в друга на европейска компания, създадена съгласно Регламент №2157/2001 и европейско кооперативно сдружение, създадено съгласно Регламент №1435/2003.
Директивата се отнася само до прякото данъчно облагане: корпоративен и подоходен данък (ДДС и регистрационните такси се разглеждат в други разпоредби).

2. ОПРЕДЕЛЕНИЯ

В директивата са определени основни понятия като "сливане", "разделяне", "отделяне", "апорт на активи", "замяна на акции", "апортиращо дружество", "ползващо се дружество", "придобито дружество" и др.

3. ПРИЛОЖИМИ ДАНЪЧНИ ПРАВИЛА

В директивата се регламентирани приложимите данъчни правила по отношение на сливане, разделяне, отделяне, прехвърляне на активи и замяна на дялове.
В резултат на сливане, разделяне или отделяне не следва да се пораждат подлежащи на облагане печалби, изчислени като разлика между действителната стойност на прехвърлените активи и пасиви и тяхната стойност за данъчни цели, когато тези активи са ефективно свързани с място на стопанска дейност на придобиващата компания в държавата на преобразуващата се компания и участват в генерирането на печалби и загуби за данъчни цели.
"Стойност за данъчни цели" е стойността, въз основа на която биха се изчислили печалбата или загубата на преобразуващата се компания, ако тези активи или пасиви бяха продадени в момента на преобразуването, но независимо от него. Тези разпоредби се прилагат, само ако придобиващата компания отчита придобитите активи и пасиви съгласно изискванията, които биха се прилагали от преобразуващата се компания, ако преобразуването не се беше състояло.
Резервите и провизиите, възникнали в преобразуващата се компания, които са частично или напълно освободени от данъчно облагане и не произхождат от място на стопанска дейност в друга държава, могат да се пренасят със същия режим на освобождаване към място на стопанска дейност на придобиващата компания, разположено в държавата на преобразуващата се компания. Ако законодателството на една държава-членка позволява придобиваща компания да приспада загуби, възникнали в преобразуваща се компания от същата държава, то тези разпоредби следва да обхващат и приспадането на загуби от място на стопанска дейност на придобиващата компания, намиращо се на нейна територия.
Когато придобиващата компания притежава част от капитала на преобразуващата се компания, печалбите, които произхождат от прекратяването на участието, не следва да подлежат на данъчно облагане. Посоченото изискване може да не се прилага, ако притежаваният процент от капитала е по-малко от 20 %. Регламентирано е от 01.01.2007 г. този процент да е 15 %, а от 01.01.2009 г. - 10 %.
Доходите и печалбите, които възникват за акционерите или съдружниците на преобразуващата се компания в резултат на получаване на полагаема част акции или дялове от капитала на придобиващата компания в замяна на техния дял, не следва да подлежат на данъчно облагане. Тези разпоредби се прилагат, само ако акционерите или съдружниците не отчитат получените акции или дялове със стойност за данъчни цели, по-висока от стойността, която заменените ценни книжа са имали непосредствено преди преобразуването. Горните изисквания не възпрепятстват държавите-членки да облагат печалбите, възникващи при последващо прехвърляне на получените акции или дялове по същия начин, както печалбите произтичащи от прехвърлянето на ценните книжа преди придобиването. Паричните плащания също подлежат на данъчно облагане.
Разпоредби, аналогични на тези при преобразуване, се прилагат от държавите-членки при преместване на седалището на европейска компания и европейско кооперативно сдружение от една държава-членка в друга.

4. ПРЕДПАЗНА КЛАУЗА

Съгласно разпоредбата на член 11 от Директивата, една държава членка има право да откаже да прилага или да оттегли привилегиите по прилагане, когато операциите по преобразуване нямат приемлив мотив (например: преструктуриране или рационализиране на дейностите) и имат за своя основна цел или една от основните цели измама или отклонение от данъчно облагане.

II. ТРАНСПОНИРАНЕ НА ДИРЕКТИВА 90/434/ЕИО В НАЦИОНАЛНОТО ДАНЪЧНО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО

С разпоредбите на раздел II и III от глава деветнадесет на Закона за корпоративното подоходно облагане изцяло се транспонират изискванията на Европейската директива 90/434/ЕИО. Материалният данъчен закон създава собствени дефиниции за четирите основни вида преобразувания на търговски дружества - вливане, сливане, отделяне и разделяне, които възпроизвеждат изискванията на Директивата.
В закона е въведен и специфичен данъчен режим за третиране на преместването на седалището на европейско дружество или европейско кооперативно сдружение.
ФИШ XII.II.2
ДИРЕКТИВА 90/435/ЕИО И ТРАНСПОНИРАНЕТО Й В НАЦИОНАЛНОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО
Европейската директива 90/435/ЕИО относно общата система за данъчно облагане, приложима в случаите на компании майки и дъщерни предприятия от различни държави-членки на ЕС, е приета на 23 юли 1990 година.
Това е първата влязла в сила Директива в областта на прякото данъчно облагане, чиято цел е да премахне двойното данъчно облагане на дивидентите, разпределяни от дъщерни дружества на дружества-майки, които са с местонахождение в друга държава-членка. Директивата е изменена с директива 2003/112/ЕО.

I. ЦЕЛ, ОБХВАТ И СТРУКТУРА НА РЕЖИМА НА ДИРЕКТИВАТА

1. ЦЕЛ НА ДИРЕКТИВАТА

Целта на този европейски нормативен акт е да гарантира изпълнението на две от четирите основни свободи, залегнали в договора за създаване на Европейската общност, а именно свободното движение на капитали и свободата на установяване.
Във въвеждащата част на Директивата е развита нейната философия и целите, които си поставя за решаване. Изходната позиция е, че са необходими специални данъчни правила, които да съдействат за изграждането и ефективното функциониране на единен общ европейски пазар. В тази връзка са необходими данъчни регулации, които да са неутрални от гледна точка на конкуренцията, с оглед да позволят на създадените европейски икономически групи да се адаптират към изискванията на единния пазар, да нарасне тяхната производителност и да се подобри конкурентната им сила на международно ниво. За да бъдат изпълнени тези задачи, е необходимо да се създадат единни данъчни правила в Общността, тъй като, като правило държавите членки предоставят по-благоприятни данъчни правила при взаимоотношения между дружество-майка и дъщерно дружество, които са местни, отколкото при взаимоотношения между дружества от различни държави членки.
Подобни дискриминиращи и протекционистични регулации пречат на създаването на икономически групи в рамките на ЕС, което е неприемливо от гледна точка на поставените цели - единен европейски пазар със свободно движение на капитали, стоки, услуги и хора.

2. ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Определенията за "компания-майка" и "дъщерно дружество" се съдържат в разпоредбите на чл. 3.1а и чл. 3.1б на Директивата.
"Компания-майка" - всяко дружество от държава-членка, което притежава не по-малко от 20 % от капитала на дружество от друга държава-членка. От 01.01.2007 година минималното участие, за да получи едно дружество статут на компания-майка, е намалено на 15 %, а от 01.01.2009 година ще бъде намалено на 10 %.
"Дъщерно дружество" - дружество от държава-членка, на което 20 % от капитала се притежава от дружество от държава-членка, отговарящо на определението за компания-майка.
"Място на стопанска дейност" - определението за място на стопанска дейност се съдържа в разпоредбата на чл. 2.2 от Директивата.
Място на стопанска дейност е всяко установяване на стопанска дейност на определено място в държава-членка, където дружество на друга държава членка извършва изцяло или частично своята дейност. Печалбите подлежат на облагане в държавата-членка, където е установено това място.

3. ОБХВАТ НА ДИРЕКТИВАТА

Всяка държава-членка прилага Директивата:
- при разпределяне на печалби получени от дружества на тази държава с източник - техните дъщерни дружества в други държави членки
- при разпределяне на печалбите от място на стопанска дейност, с местонахождение в тази държава, на дружества, разположени в други държави-членки и получавани от техните дъщерни дружества, намиращи се в държава-членка, различна от тази, в която е установено мястото на стопанска дейност
- при разпределяне на печалбите на дружествата установени в тази държава на място на стопанска дейност, което е с местонахождение в друга държава-членка, на дружества от същата държава членка, на която те са дъщерни дружества.
Директивата не се отнася до дивиденти разпределени при ликвидация на дъщерно дружество - чл. 4.1. Разпоредбите на директивата се прилагат, когато дъщерното дружество се смята за прозрачно от държавата-членка на компанията-майка.

4. СТРУКТУРА НА РЕЖИМА

Получените дивиденти в държавата на компанията - майка могат да бъдат третирани по различни методи. Във връзка с изпълнението на изискванията заложени в Директивата, е необходимо всяка държава членка да избере метод, който да приложи при разпределение на печалбата от дъщерно дружество в полза на компания-майка, под формата на дивидент.
Възможни са три метода за третиране на получения дивидент в държавата на компанията-майка:

4.1. Метод I - Освобождаване на участието

При този метод, когато кампания-майка получава дивидент от дъщерното си дружество, тези дивиденти не се включват в печалбата на компанията-майка, подлежаща на облагане с корпоративен данък, следователно получените дивиденти в компанията-майка са освободени от облагане. Държавата-членка в която компанията майка се явява местно лице, има право да не признае за данъчни цели, разходите, които компанията майка е направила във връзка с дъщерното си дружество. Това е само право, но не и задължение за тази държава.
Метода на освобождаване на участието е лесен за прилагане. Необходимо е размера на получения дивидент да не се включва в печалбата на компанията-майка, подлежаща на облагане с корпоративен данък.

4.2. Метод II - Съотношение 95/5

При този метод само 5 % от получения дивидент от дъщерно дружество се включва в печалбата на компания-майка, подлежаща на облагане с корпоративен данък. Едновременно с това се признават за данъчни цели, разходите които компанията-майка е направила във връзка с дъщерното си дружество. Следователно 95 % от получения дивидент от дъщерното дружество е освободен от облагане с корпоративен данък. Разликата между метода на освобождаване на участието и този метод се изразява в това, че при първия метод се освобождава от облагане 100 % от получения дивидент, а при втория метод само 95 %.

4.3. Метод III - Кредитен метод

При този метод, получените дивиденти от дъщерното дружество се включват в печалбата на компанията-майка, подлежаща на облагане с корпоративен данък. След това се определя дължимия корпоративен данък.
Така определения данък се намалява с част от платения данък от дъщерното дружество, съответстваща на дела на компанията-майка в капитала на дъщерното дружество. Ако компания-майка притежава 60 % от акциите в дъщерното си дружество, тя намалява корпоративния си данък с 60 % от данъка платен от дъщерното дружество в друга държава. Компанията-майка има право на данъчен кредит при определяне на дължимия корпоративен данък (данък печалба), който трябва да внесе.
Данъчният кредит е до размера на дължимия корпоративен данък/данък печалба за получения дивидент в държавата на компанията-майка - не може да го превишава, ако например данъчната ставка на корпоративния данък/данък печалба в държавата на компанията-майка е по-ниска от данъчната ставка в държавата-членка на дъщерното дружество.
При този метод има значение размера на данъчната ставка в държавата на компанията-майка и ставката в държавата на дъщерното дружество. Ако данъчната ставка в държавата на дъщерното дружество е по-ниска от данъчната ставка в държавата на компанията-майка, ще се получи допълнително облагане на получения дивидент, защото дължимия корпоративен данък/данък печалба за него ще е по-висок отколкото е ползвания данъчен кредит. Ако е налице обратната ситуация - данъчната ставка в държавата на дъщерното дружество е по-висока от ставката в държавата на компанията-майка, тогава данъчния кредит няма да бъде ползван в пълен размер, а само до размера на дължимия корпоративен данък/данък печалба за получения дивидент в държавата на компанията-майка.
Кредитния метод е по-сложен за прилагане в сравнение с другите методи. При този метод е необходимо да се доказва платения данък от дъщерното дружество. При определяне на данъчния кредит е необходимо да се вземе под внимание размера на ставките за корпоративен данък/данък печалба в държавите на компанията-майка и дъщерното дружество. Също така трябва да бъде отчетен дела, който компанията-майка притежава в капитала на дъщерното си дружество.

II. ТРАНСПОНИРАНЕ НА ДИРЕКТИВА 90/435/ЕИО В НАЦИОНАЛНОТО ДАНЪЧНО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО

Особеното при въвеждането на тази директива е, че всяка държава има право на избор на начина на освобождаване на дивидентите, реализирани от дъщерни предприятия в друга държава-членка.
Посредством измененията в ЗКПО, направени с § 6 от ЗР на ЗИДЗСч (ДВ, бр. 69/2008 г., в сила от 01.01.2009 г.), е въведен режим на еднакво данъчно третиране при разпределение на дивиденти без оглед на това дали получателят на дивидентите е местно лице или чуждестранно лице от държава членка на Европейския съюз или от държава, страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.
Накратко промените се свеждат до това, че от 1.01.2009 г. е без значение относителният дял, притежаван в капитала на разпределящото дивиденти дружество, а от друга - заличава се като критерий минималният срок, в който следва да е налице притежаване на акциите или дяловете (виж Фиш II.II.3 и Фиш VI.1).
ФИШ XII.II.3
ДИРЕКТИВА 2003/49/ЕО И ТРАНСПОНИРАНЕТО Й В НАЦИОНАЛНОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО
Европейската директива 2003/49/ЕО относно общия данъчен режим приложим спрямо възнагражденията от лихви и авторски и лицензионни възнаграждения, извършвани между свързани дружества от различни държави-членки е приета на 3 юни 2003 година.
Директивата е изменена с Директиви 2004/66/ЕС от 26 април 2004 година и 2004/76/ЕС от 29 април 2004 година.

I. ЦЕЛ, ОБХВАТ И СТРУКТУРА НА РЕЖИМА НА ДИРЕКТИВАТА

1. ЦЕЛ НА ДИРЕКТИВАТА

Съгласно вътрешното данъчно законодателство на държавите-членки и подписаните от тях двустранни спогодби за избягване на двойното данъчно облагане не винаги се постига избягване на двойното данъчно облагане на възнаграждения от лихви и авторски и лицензионни възнаграждения. В случаите, в които това се постига, цената за бизнеса е тромава административна процедура и блокиране на парични средства.
Ето защо с тази Директива се цели постигането на облагане с данък на възнагражденията от лихви и авторски и лицензионни възнаграждения само веднъж и само в една държава-членка. Директивата забранява облагането с всякакъв данък, независимо дали е данък при източника или корпоративен данък върху възнаграждения за лихви, авторски и лицензионни възнаграждения в страната, в която са възникнали - държавата на източника на дохода.
Възнагражденията следва да се облагат само в държавата, за която действителният притежател на тези доходи се явява местно лице за данъчни цели.

2. ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Определенията за "лихви" и "лицензионни възнаграждения" се съдържат в разпоредбата на чл. 2 на Директивата и до голяма степен се доближават до определенията в модела на СИДДО на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
"Лихви" - доходи от всякакъв вид дългови задължения, заедно или без ипотечни гаранции или договорени клаузи за участие в печалбата на длъжника и по-специално доходи, произтичащи от задължения или заеми, включително премии и приспадащи се дялове, свързани с тези дългови задължения или заеми. Лихвите и неустойките за забавено плащане не представляват лихви по смисъла на това определение (определение за лихви съгласно модела за спогодба на ОИСР).
"Лицензионни възнаграждения" - периодични плащания от всякакъв вид дължими като възнаграждение в замяна на концесия или право за ползване на обект на авторско право на литературно, артистично или научно произведение, включително филми и компютърни програми, патенти, фабрична или търговска марка, дизайн или модел, план, секретна формула или метод, както и за информация и сведения, свързани с придобит опит и практика в промишлен, търговски или научен сектор. Получени дължими плащания за ползване или концесия на право, отнасящо се до промишлено, търговско или научно оборудване, също са считани за лицензионни възнаграждения (определение за лицензионно възнаграждение съгласно модела на спогодба на ОИСР).
Директивата се прилага само между свързани лица.
"Свързани лица" - две дружества се считат за свързани:
- когато едното има пряко участие в размер не по-малко от 25 % в капитала на другото или
- когато трето дружество притежава пряко участие в размер не по-малко от 25 % в капитала на всяко от двете дружества
Ако уговорените между свързани лица възнаграждения се отклоняват от пазарните условия между несвързани лица, то тогава освобождаването по директивата се прилага само до размера, който е определен като пазарен, а за превишението, облагането е съгласно вътрешното законодателство.
Пример: По силата на сключен договор за заем между Дружество А и Дружество В (свързани лица) са начислени лихви в размер на 1 000 единици.
Пазарната лихва при същите условия, но при сделка между несвързани лица е 800 единици. Освобождаването по директивата се прилага само до размера на пазарната лихва, т.е. до 800 единици. Разликата от 200 единици, която представлява превишение над пазарната лихва ще бъде обложена съгласно вътрешното законодателство.

3. ОБХВАТ НА ДИРЕКТИВАТА

Директивата не се прилага по отношение на: разпределение на печалби, връщане на капитал, вземания, даващи право на участие в печалбата, конвертируеми облигации, даващи право на замяна и безсрочни ценни книжа.

4. ДАНЪЧНИ ИЗМАМИ И ЗЛОУПОТРЕБИ

Тази директива не възпрепятства прилагането на националните разпоредби на държавите-членки или на такива, основани върху спогодби, които са необходими за предотвратяване на данъчни измами и злоупотреби. В тази връзка държавите-членки могат при провеждане на операции, чиято главна цел или една от главните цели е предотвратяване на данъчна измама, избягване на данъчно облагане или данъчни злоупотреби, да оттегли ползата, предоставяна по Директивата или да откаже нейното прилагане.

II. ТРАНСПОНИРАНЕ НА ДИРЕКТИВА 2003/49/ЕС В НАЦИОНАЛНОТО ДАНЪЧНО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО

В хода на преговорите за присъединяване към ЕС, по преговорна глава 10 "Данъчна политика" Република България е договорила преходни периоди по тази Директива, за постепенно намаляване на ставката на данъка, удържан при източника върху доходите от лихви и авторски и лицензионни възнаграждения, по реда и при условията на Директивата, както следва:
- за периода 2007-2010 година данъчна ставка в размер 10 на сто;
- за периода 2011-2014 година данъчна ставка в размер 5 на сто;
- за периода от началото на 2015 година - премахване на данъка, удържан при източника по отношение на тези доходи.
С приемането на чл. 200а от ЗКПО (в сила от 01.01.2011 г.) и създаването на нови приложения 5 и 6 към закона се изпълняват задълженията на Република България, произтичащи от Договора за присъединяване към ЕС и се въвежда в българското законодателство Директива 2003/49/ЕО на Съвета относно общата система на данъчно облагане на плащанията на лихви и роялти между свързани дружества от различни държави членки (Виж Фиш VI.2).