петък, 5 август 2011 г.

НАРЪЧНИК ПО КОРПОРАТИВНО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ 2011 Част 7

V. ОТМЯНА НА ДАНЪЧНОТО ОБЛЕКЧЕНИЕ ЗА ПРЕОТСТЪПВАНЕ НА КОРПОРАТИВЕН ДАНЪК НА КООПЕРАЦИИТЕ

С § 10 от ЗИДЗКПО (ДВ, бр. 94/2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) е отменено данъчното облекчение по чл. 187 от ЗКПО, а именно: възможността корпоративният данък да се преотстъпва в размер до 60 на сто на кооперациите и образуваните от тях предприятия, членуващи в кооперативни съюзи по смисъла на глава четвърта от Закона за кооперациите, когато са изпълнени условията за минимална помощ по чл. 188.
Във връзка с това е отменена и разпоредбата на чл. 275 от ЗКПО, свързана с налагане на имуществена санкция за неспазване на чл. 187, ал. 3 от ЗКПО (§ 19 от ЗИД на ЗКПО).
С оглед необходимостта от регламентиране на заварените случаи с разпоредбата на § 26, ал. 1 и 2 от ПЗР на ЗИДЗКПО е прието следното:
- Кооперациите и образуваните от тях предприятия превеждат 50 на сто от преотстъпения корпоративен данък за 2010 г. по отменения чл. 187 в инвестиционните фондове на кооперативните съюзи в срок до 31 март 2011 г.;
- Кооперативните съюзи отчитат до 30 юни 2011 г. (преди промяната срокът беше до 31 март на следващата година) пред Министерството на финансите набирането и целевото разходване на преотстъпения корпоративен данък за 2010 г. по отменения чл. 187. Когато се установи, че не са изпълнени условията за преотстъпване, постъпилият в кооперативните съюзи преотстъпен данък се възстановява от тях в републиканския бюджет със съответната лихва.
Лице, което не изпълни задължението си по § 26, ал. 2, се наказва с имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв. Предвидената административна санкция визира нарушения, свързани с преотстъпената част от корпоративния данък от 50 на сто за 2010 г. и е идентична по съдържание и тежест на отменения чл. 275.
ФИШ II.X.6
КОРПОРАТИВЕН ДАНЪК
ДАНЪЧНО ОБЛЕКЧЕНИЕ, ПРЕДСТАВЛЯВАЩО ДЪРЖАВНА ПОМОЩ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ
Данъчно облекчение с характер на държавна помощ за регионално развитие може да представлява преотстъпването на корпоративен данък по чл. 184 от ЗКПО в случай, че са изпълнени условията за това.
I. ДАНЪЧНО ЗАДЪЛЖЕНИ ЛИЦА, КОИТО НЕ МОГАТ ДА ПОЛЗВАТ ДАНЪЧНО ОБЛЕКЧЕНИЕ, ПРЕДСТАВЛЯВАЩО ДЪРЖАВНА ПОМОЩ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ
На основание чл. 182, ал. 1 от ЗКПО данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за регионално развитие, не се прилага по отношение на:
1. извършват дейност в отраслите въгледобив, стоманодобив, корабостроене, производство на синтетични влакна, рибовъдство, както и производство на селскостопански продукти, посочени в Приложение 1 на Договора за създаване на Европейската общност, за съответната дейност, или
2. са в производство по ликвидация или в производство по оздравяване, или
3. се определят като предприятия в затруднение.
Важно!!! Съгласно ал. 3 на чл. 182 данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за регионално развитие, не може да се ползва и от данъчно задължено лице, за което възникне някое от гореизброените условия през периода на извършване на съответната първоначална инвестиция.
II. ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ЛИЦАТА, ПРИЛАГАЩИ ДАНЪЧНО ОБЛЕКЧЕНИЕ, ПРЕДСТАВЛЯВАЩО ДЪРЖАВНА ПОМОЩ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ
II.1.ОБЩИ УСЛОВИЯ ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ДЪРЖАВНА ПОМОЩ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ
Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗКПО данъчно задължените лица трябва да изпълнят следните условия за предоставяне на държавна помощ за регионално развитие:

№ по ред
УСЛОВИЕ
1
преотстъпеният корпоративен данък трябва да се инвестира в материални и нематериални активи, които са част от проект за първоначална инвестиция;
2
първоначалната инвестиция трябва да бъде извършена в срок до 4 години от началото на годината, за която е преотстъпен данъкът;
3
първоначалната инвестиция трябва да бъде извършена в общини, в които за годината на преотстъпване има безработица със или над 35 на сто по-висока от средната за страната за същия период;
4
дейността, свързана с първоначалната инвестиция, трябва да продължи да се осъществява в съответната община за период от поне 5 години след годината на завършване на първоначалната инвестиция; това обстоятелство се декларира всяка година до изтичане на 5-годишния срок с годишните данъчни декларации;
5
поне 25 на сто от стойността на материалните и нематериалните активи, включени в първоначалната инвестиция, трябва да е финансирана със собствени или привлечени средства от данъчно задълженото лице; не се смятат за собствени или привлечени средства преотстъпеният корпоративен данък, както и други средства, в които има какъвто и да е елемент на държавна помощ;
6
материалните и нематериалните активи, включени в първоначалната инвестиция, трябва да са придобити при пазарни условия, съответстващи на такива при несвързани лица; нематериалните активи, включени в първоначалната инвестиция, трябва да са амортизируеми активи;
7
стойността на приемливите разходи за нематериални активи, включени в първоначалната инвестиция, не трябва да превишава 50 на сто от сумата на приемливите разходи за материални и нематериални активи, включени в първоначалната инвестиция;
8
нематериалните активи, включени в първоначалната инвестиция, трябва да се ползват единствено в дейността на данъчно задълженото лице и да са включени в активите му за период от поне 5 години;
9
преотстъпеният данък не трябва да превишава 50 на сто от настоящата стойност на материалните и нематериалните активи, включени в първоначалната инвестиция, определена към 31 декември на годината на преотстъпване; лихвеният процент за целите на определяне на настоящата стойност на първоначалната инвестиция е референтният лихвен процент за годината на преотстъпване, определен от Европейската комисия;
10
прогнозният размер на първоначалната инвестиция и периодът на нейното изпълнение се декларират с годишната данъчна декларация за годината, за която се преотстъпва корпоративният данък.
II.2. ДОПЪЛНИТЕЛНИ УСЛОВИЯ ЗА ГОЛЕМИ ИНВЕСТИЦИОННИ ПРОЕКТИ
"Голям инвестиционен проект" е първоначална инвестиция, която включва приемливи разходи за материални и нематериални активи, съчетани в едно икономически неделимо цяло, когато приемливите разходи превишават левовата равностойност на 50 млн. евро, определена по официалния валутен курс на лева към еврото.
Първоначалната инвестиция, свързана с голям инвестиционен проект, трябва да се осъществи за период 3 години.
Голям инвестиционен проект не може да се разделя на подпроекти или етапи, ако това ще доведе до заобикаляне на разпоредбите в ЗКПО (§ 1, т. 48 от ДР на ЗКПО).
Забележка: Когато се оценява дали първоначалната инвестиция е икономически неделима, се вземат предвид техническите, функционалните и стратегически връзки, както и непосредствената географска близост. Икономическата неделимост се оценява отделно от формата на собственост. Това предполага, че при установяване дали даден голям инвестиционен проект представлява единен инвестиционен проект, оценката трябва да е една и съща независимо дали проектът се изпълнява от едно предприятие, от две или повече предприятия чрез споделяне на инвестиционните разходи или от няколко предприятия, които извършват отделни инвестиционни разходи в рамките на един и същ инвестиционен проект (например в случая със съвместно контролирани предприятия).
На основание чл. 189, ал. 3 от ЗКПО в случаите, когато данъчно облекчение е предоставено за голям инвестиционен проект, който е получил помощ от всички източници, чиято обща стойност превишава левовата равностойност на 37,5 млн. евро, определена по официалния валутен курс на лева към еврото, данъчното облекчение може да бъде ползвано за съответната година само ако:

№ по ред
УСЛОВИЕ
1
данъчно задълженото лице е уведомило органа по приходите за проекта най-късно преди започване на изпълнението му;
2
е получено положително решение от Европейската комисия вследствие на уведомление, направено по реда на чл. 88, ал. 3 от Договора за създаване на Европейската общност. Министърът на финансите уведомява Европейската комисия по реда и процедурите, установени в Закона за държавните помощи. Данъчно задълженото лице е длъжно да предостави на министъра на финансите необходимата информация за изпращане на уведомление до Европейската комисия.
Следва да се има предвид, че уведомяването на органа по приходите не е свързано с уведомлението до Европейската комисия. Данъчно задълженото лице извършва това уведомление чрез министъра на финансите като му предоставя цялата необходима информация за това. Европейската комисия се произнася относно възможността да се ползва данъчното облекчение, като тежестта на доказване дали не са нарушени правилата на конкуренцията и установените в Насоките за национална регионална помощ за 2007-2013 г. регламенти, пада върху получателя на помощта. Данъчно задълженото лице не може да ползва данъчното облекчение докато Европейската комисия не постанови положително решение, че планираната държавна помощ е съвместима с общия пазар и може да бъде предоставена. Комисията, чрез Представителството на Република България в ЕС, уведомява за решението си министъра на финансите, след което министърът информира данъчно задълженото лице. Европейската комисия може да вземе решение в рамките на два месеца, но ако случаят представлява фактическа сложност, Комисията извършва оценката си на два етапа - предварително проучване и официална процедура на проучване, което може да отнеме до 18 месеца. Затова при вземането на решение за предоставяне на държавна помощ е препоръчително да се предвиди и необходимото време за изчакване на решението на Комисията.
Стойността на помощта и стойността на приемливите разходи за материални и нематериални активи, включени в голям инвестиционен проект, се определят по настояща стойност към датата на уведомяване на Европейската комисия по реда на чл. 88, ал. 3 от Договора за създаване на Европейската общност (чл. 189, ал. 5 от ЗКПО).
Изключение: Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗКПО, когато за голям инвестиционен проект не трябва да се прилага чл. 189, ал. 3, данъчното облекчение може да бъде ползвано само ако е спазен коригираният таван за регионална помощ за големи инвестиционни проекти, както е определен в Решението на Европейската комисия за одобряване на Карта на националната регионална държавна помощ.
Съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗКПО за целите на ал. 4 стойността на помощта и стойността на приемливите разходи за материални и нематериални активи, включени в голям инвестиционен проект, се определят по настояща стойност към датата, на която започва изпълнението на проекта.
При тази хипотеза стойността на помощта и стойността на приемливите разходи за материални и нематериални активи, включени в голям инвестиционен проект, се определят по настояща стойност към датата, на която започва изпълнението на проекта.
Спрямо регионалната инвестиционна помощ за големи инвестиционни проекти се прилагат коригирани тавани за регионална помощ по следната скала:

Приемливи разходи
Коригиран таван на помощта по регламент
До 50 милиона евро
100% от регионалния таван
За горницата от 50 до 100 милиона евро
50% от регионалния таван
За горницата над 100 милиона евро
34% от регионалния таван
Следва да се има предвид, че регионалния таван за помощта е определен в Решението на Европейската комисия за одобряване на Карта на националната регионална държавна помощ. Неговият размер е 50 на сто за България.
Следователно националният коригиран таван на интензитета на помощта за големи инвестиционни проекти ще изглежда по следния начин:

Приемливи разходи
Коригиран таван на интензитета на помощта за България
До 50 милиона евро
50%
За горницата от 50 до 100 милиона евро
25%
За горницата над 100 милиона евро
17%
Важно!!! На основание чл. 189, ал. 2 от ЗКПО преотстъпеният корпоративен данък се натрупва с друга държавна помощ, одобрена с решение на Европейската комисия или получила разрешение по чл. 9 от Закона за държавните помощи за същата първоначална инвестиция, до максимално допустимия интензитет на помощта, определен с Карта на националната регионална държавна помощ. Съгласно § 40 от ПЗР на ЗКПО (ДВ, бр. 95/2009 г.) намалението на корпоративния данък по отменения чл. 186 се натрупва с друга държавна помощ, одобрена с решение на Европейската комисия или получила разрешение по чл. 9 от Закона за държавните помощи за придобитите дълготрайни материални и нематериални активи, до максимално допустимия интензитет на помощта, определен с Карта на националната регионална държавна помощ.
С други думи, ако едно данъчно задължено лице за инвестиционния си проект е получило помощ от различни източници (национална програма, регионална програма, европейски фонд) за едни и същи приемливи разходи, то отделните помощи се събират, изчислява се интензитета на допустимата помощ, като е важно общият интензитет да не надвиши позволения интензитет за съответния вид помощ (в конкр. случай - за инвестиции). Всяко надвишаване на прага се третира като недопустима държавна помощ, която подлежи на възстановяване.
Съгласно чл. 190, ал. 2 от ЗКПО активите, в които е инвестиран преотстъпен данък съгласно чл. 188, ал. 2 (изискване за инвестиране па преотстъпен данък в обхвата на минимална помощ), се изключват от обхвата на първоначална инвестиция. Това означава, че не се допуска регионална помощ да бъде натрупвана с минимална помощ за едни и същи приемливи разходи. За целта трябва ясно да бъдат разграничени активите, предмет на инвестиране по минималната и по регионалната помощ, респ. чл. 188 и чл. 189 от ЗКПО.
III. ПРИЛОЖИМИ ДЕФИНИЦИИ
1. Първоначална инвестиция - по смисъла на § 1, т. 29 от ДР на ЗКПО "първоначална инвестиция" е инвестиция в нови материални и нематериални активи, които са приемливи разходи, свързани със:
1. създаване на нова дейност;
2. разширяване на съществуваща дейност;
3. диверсифициране на произвежданите продукти чрез създаване на нови продукти;
4. основна промяна на съществуващия производствен процес.
Не е първоначална инвестиция инвестицията в актив, който замества съществуващ актив.
2. Предприятие в затруднение - съгласно § 1, т. 30 от ДР на ЗКПО "предприятие в затруднение" е предприятие, за което е налице един от следните критерии:
а) за дружество с ограничена отговорност или акционерно дружество - когато регистрираният му капитал намалее с повече от 50 на сто, като повече от 25 на сто е през последните 12 месеца;
б) за всички останали дружества - когато собственият им капитал намалее с повече от 50 на сто, като повече от 25 на сто е през последните 12 месеца;
в) налице са условията на Търговския закон или на законодателството по мястото на регистрация за откриване на процедура по несъстоятелност.
3. Производство на селскостопански продукти - § 1, т. 45 от ДР на ЗКПО (виж Фиш II.Х.5).
4. Приемливи разходи за материални активи - съгласно § 1, т. 46 от ДР на ЗКПО "приемливи разходи за материални активи" за целите на т. 29 (първоначална инвестиция) и 48 (голям инвестиционен проект) са земя, сгради, машини и съоръжения/оборудване. В първоначалната инвестиция се включват и придобитите по договор за финансов лизинг машини и съоръжения/оборудване, когато е налице задължение за закупуване на актива след изтичане срока на договора.
5. "Приемливи разходи за нематериални активи" - според § 1, т. 47 от ДР на ЗКПО "приемливи разходи за нематериални активи" за целите на т. 29 (първоначална инвестиция) и 48 (голям инвестиционен проект) са активи, получени в резултат на технологичен трансфер, реализиран чрез придобиване на права върху патенти, лицензии, ноу-хау или непатентовани технически знания.
ФИШ II.X.7
КОРПОРАТИВЕН ДАНЪК
ДАНЪЧНО ОБЛЕКЧЕНИЕ, ПРЕДСТАВЛЯВАЩО ДЪРЖАВНА ПОМОЩ ЗА ЗЕМЕДЕЛСКИ
ПРОИЗВОДИТЕЛИ
Със ЗИДЗКПО (ДВ, бр. 95/2009 г.) е отменено общото данъчно облекчение по чл. 179 от ЗКПО за земеделските производители. Едновременно с това е приет нов чл. 189б от ЗКПО, с който се въвежда данъчно облекчение за земеделските производители, представляващо държавна помощ.
Съгласно § 43 от ПЗР на ЗКПО корпоративният данък по реда на чл. 189б от същия закон се преотстъпва в срок до 31 декември 2013 г.
Разпоредбата на чл. 189б въвежда трети тип схема за подпомагане под формата на държавна помощ, различна от държавна помощ за регионално развитие и минимална държавна помощ. Тази схема за подпомагане се подчинява на насоките на Общността за държавна помощ в селскостопанския сектор за 2007 - 2013 г. и в частност - Регламент (ЕО) № 1857/2006 на Комисията от 15 декември 2006 г. за прилагане на членове 87 и 88 от Договора към държавната помощ за малки и средни предприятия, осъществяващи дейност в производството на селскостопански продукти и за изменение на Регламент (ЕО) № 70/2001. Разпоредбата на чл. 189б от ЗКПО попада в обхвата на един от видовете помощ по чл. 4 от Глава втора от посочения Регламент (ЕО) № 1857/2006 - "инвестиции в земеделски стопанства". В чл. 23 от Регламента е записано, че същият се прилага до 31 декември 2013 г. в унисон с насоките на Общността за 2007 - 2013 г. за този стопански сектор. Същият е и постановеният срок относно действието на чл. 189б от ЗКПО.
За целите на практическото приложение е необходимо да се имат предвид изискванията на § 41 от ПЗР на ЗКПО, а именно:
• Предоставянето на облекчението по чл. 189б от ЗКПО влиза в сила след датата на положителното решение на Европейската комисия за съвместимост с правилата в областта на държавните помощи;
• Данъчното облекчение ще може да се приложи и за 2010 г. само при условие, че Европейската комисия постанови положително решение до 31 март 2011 г. Съгласно § 42 от ПЗР на ЗКПО администратор на държавната помощ е Министъра на земеделието и храните. Той е натоварен да уведоми Европейската комисия по реда и процедурите, установени в Закона за държавните помощи.
• Преотстъпване на авансови вноски за корпоративен данък за земеделските производители не се допуска до датата на положителното решение на Европейската комисия.
ЕК е постановила положително решение № С (2011) 863 от 11.02.2011 г. Същото е публикувано на интернет страницата на НАП на адрес www.nap.bg.
I. ОБХВАТ НА ПРЕОТСТЪПВАНЕТО
Преотстъпва се до 60 на сто от корпоративния данък на данъчно задължените лица, регистрирани като земеделски производители за данъчната им печалба от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция.
Принципно определението на понятието "непреработена растителна и животинска продукция" се запазва, като с § 38, т. 3 от ЗИДЗКПО е направено допълнение към характеристиките на първичния продукт по § 1, т. 27 от ДР на ЗКПО, а именно да е "посочен в Приложение I от Договора за създаване на Европейската общност". Приложението съдържа изчерпателен списък на продуктите, поради което отпада необходимостта от примерното изброяване на дейности, както беше формулиран законовият текст на ал. 1 от отменения чл. 179 от ЗКПО.
II. УСЛОВИЯ ЗА ПРЕОТСТЪПВАНЕ
С промяна в чл. 189б от ЗКПО, която влиза в сила от 08.03.2011 г. (ДВ, бр. 19 от 08.03.2011 г.) са допълнени условията, които следва да бъдат изпълнени едновременно, за да се ползва правото на преотстъпване на корпоративен данък. Условията са следните:
1. Условие за инвестиране на преотстъпения данък:
Преотстъпеният данък да се инвестира в нови сгради и нова земеделска техника, необходими за извършване на посочената в ал. 1 дейност. Във връзка с правилното разбиране на това условие е текста на чл. 189б, ал. 2, т. 5 от ЗКПО, в който е налице недопускане на признаването на инвестиции, които заместват вече съществуващи сгради и земеделска техника.
ЗКПО не дава отговор на въпроса кога се счита, че даден актив замества съществуващ такъв. Този въпрос обаче е разгледан в Регламент (ЕО) 1857 на Комисията от 15.12.2006 г., където в чл. 2, т. 17 е посочено, че "заместваща инвестиция" означава инвестиция, с която съществуваща сграда или машина или части от нея само се заменя с нова, съвременна сграда или машина без увеличение на производствения капацитет с минимум 25 % или без фундаментална промяна на характера на производството или на използваната технология. За заместващи инвестиции не се считат нито събарянето на селскостопански сгради с възраст 30 години или повече и замяната им със съвременни сгради, нито основното обновяване на селскостопански сгради. Обновяването се счита за основно, когато разходите за него възлизат на минимум 50 % от стойността на новата сграда.
С оглед обстоятелството, че държавната помощ по чл. 189б от ЗКПО е предоставена в съответствие с изискванията на Насоките на Общността за държавна помощ за селскостопанския и горския сектор 2007 - 2013 г. и на Регламент (ЕО) 1857/2006 г., което е посочено в т. 44 от Решението на Европейската комисия (С (2011)863 от 11.02.2011 г.), и доколкото в ЗКПО не са въведени по-рестриктивни изисквания, следва да се приеме, че дефиницията на "заместваща инвестиция", дадена в чл. 2, т. 17 от Регламента, е приложима за целите на чл. 189б, ал. 2, т. 5 от ЗКПО.
2. Срок за извършване на инвестицията:
Срокът за извършване на инвестициите е до края на годината, следваща годината, за която се ползва преотстъпването.
3. Механизъм за придобиване на активите, в които се инвестира данъкът:
Придобиването на активите (нови сгради и нова земеделска техника) следва да се извърши при съблюдаване на пазарните параметри, съответстващи на такива при несвързани лица.
4. Условие за продължителност на извършваната дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция:
Необходимата продължителност е за период от поне три години след годината на преотстъпване. Запазването на дейността по ал. 1 за следващите три години ще бъде предмет и на изрично оповестяване в годишните данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО.
5. Съотношение между преотстъпения данък и стойността на придобитите активи:
Преотстъпеният данък не трябва да превишава 50 на сто от стойността на активите.
Казано с други думи стойността на придобитите активи (нови сгради и нова земеделска техника) следва да е осигурена поне с 50 на сто самофинансиране от страна на регистрирания земеделски производител. В практически аспект това означава, че за изпълнение на условията за ползване на тази държавната помощ, ако се претендира преотстъпване на 100 000 лв. корпоративен данък по чл. 189б от ЗКПО, то до края на следващата година следва да бъдат придобити упоменатите видове дълготрайни материални активи на стойност не по-малка от 200 000 лв.
III. ОГРАНИЧЕНИЕ ЗА ПРИЗНАВАНЕ НА ПРЕОТСТЪПВАНЕТО
Корпоративният данък не се преотстъпва, когато за активите по чл. 189б, ал. 2, т. 1 от ЗКПО (нови сгради и земеделска техника) земеделският производител е получател (бенефициент) по някоя от следните помощи:
а) помощ по смисъла на чл. 107, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз;
б) минимална помощ по смисъла на Регламент (ЕО) № 1535/2007 на Комисията от 20 декември 2007 г. за прилагане на членове 87 и 88 от Договора за създаване на Европейската общност към помощите de minimis в сектора на производството на селскостопански продукти (OB, L 337/35 от 21 декември 2007 г.);
в) финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони;
г) всяка друга публична финансова помощ от националния бюджет и/или от бюджета на Европейския съюз.
Ето и някои практически въпроси, поставяни във връзка с прилагането на ограничението по чл. 189б, ал. 2, т. 6:
1. Как следва да се разбира т. 6, б. "в" от ал. 2 на чл. 189б, където е постановено, че за активите, в които се инвестира преотстъпеният корпоративен данък (нови сгради и нова земеделска техника), земеделският производител не е получател (бенефициент) на финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Как се тълкува това ограничение - за един и същ актив (например комбайн) или за един и същи вид/група активи (например земеделска техника или сгради)? Как се тълкува ограничението - за целия период на действие на Програмата или само за ползвана помощ по Програмата само в годината, за която се ползва преотстъпването. Значи ли, че ако например през 2008 г. земеделският производител е ползвал помощ по ПРСР, няма да може да ползва преотстъпване на данък за 2010 и следващите години? Ако през 2010 г. е ползвал по ПРСР помощ за един актив, например трактор, а с преотстъпен за 2010 г. корпоративен данък закупи до края на 2011 г. друг актив, например сеялка, ще бъде ли това нарушение на условията за преотстъпване след като това са различни активи?
Ограничението по чл. 189б, ал. 2, т. 6, б. "в", където е постановено, че за активите, в които се инвестира преотстъпения корпоративен данък (нови сгради и нова земеделска техника), земеделският производител не е получател (бенефициент) на финансова помощ по ПРСР следва да се разглежда за всеки актив поотделно. Целта на поставеното ограничение е да се избегне двойно публично финансиране за едни и същи приемливи разходи, в случая това са активите по чл. 189б, ал. 2, т. 1 (нови сгради и нова земеделска техника). Това означава, че ако с преотстъпения корпоративен данък е придобит например комбайн, то за същия актив земеделският производител не трябва да е получил помощ по ПРСР. Също така, ако през 2010 и/или 2011 г. земеделският производител е ползвал по ПРСР помощ за един актив, например трактор, а с преотстъпен за 2010 г. корпоративен данък закупи до края на 2011 г. друг актив, например сеялка, това няма да бъде нарушение на условията за преотстъпване, тъй като това са различни активи.
Относно въпроса за периодите, за които е приложимо ограничението, следва да се има предвид отговора, даден по-горе. Следователно, само по себе си обстоятелството, че земеделският производител е ползвал помощ по ПРСР през 2008 г., не го лишава от правото да ползва преотстъпване на корпоративен данък за 2010 и следващите години при условие, че с този преотстъпен данък той придобие нови сгради или нова земеделска техника, различни от придобитите по ПРСР.
За целите на коректното прилагане на чл. 189б от ЗКПО, което е обект на последващ контрол от органите на НАП, е необходимо да бъде осигурена надлежна аналитична отчетност от страна на земеделския производител, чрез която недвусмислено да се докаже, че за един и същ актив не е ползвано двойно публично финансиране.
2. Съгласно чл. 189б, ал. 2, т. 6, б. "г" преотстъпването е недопустимо, ако за активите, в които се инвестира преотстъпения корпоративен данък (нови сгради и нова земеделска техника) земеделският производител е бил получател на "всяка друга публична финансова помощ от националния бюджет и/или от бюджета на Европейския съюз". Третира ли се в случая като такава субсидията по Схемата за единно плащане на площ и националните доплащания към нея, която е за подкрепа на доходите, а не за инвестиции и която ползват почти всички земеделски производители?
Отговорът на този въпрос донякъде се съдържа в отговора на предходния въпрос. В допълнение е необходимо да се уточни, че независимо от широката си формулировка ограничението по чл. 189б, ал. 2, т. 6, б. "г" от ЗКПО се отнася за всяка друга публична финансова помощ от националния бюджет и/или от бюджета на Европейския съюз, по която земеделският производител е бенефициент за активите, в които следва де се инвестира преотстъпения корпоративен данък. В този смисъл и предвид естеството на субсидията по Схемата за единно плащане на площ и националните доплащания към нея, която не се предоставя за придобиване на активи, ограничението по чл. 189б, ал. 2, т. 6, б. "г" от ЗКПО не е приложимо.
От гореизложеното се налага извода, че всяка една публична финансова помощ от националния бюджет и/или от бюджета на Европейския съюз е необходимо да се изследва самостоятелно, за да се установи нейното предназначение. В случай, че съответната схема е предназначена за подпомагане на инвестиции в земеделски стопанства, следва да се има предвид становището, изразено във връзка с първия въпрос.
III. ПРИЛОЖИМИ ДЕФИНИЦИИ
1. "Непреработена растителна и животинска продукция" - съгласно § 1, т. 27 от ДР на ЗКПО това е всеки първичен продукт, получен от растенията и животните, който не е подлаган на никаква технологична обработка или преработка, в резултат на която да са настъпили физико-химични изменения в състава, и е посочен в Приложение I на Договора за създаване на Европейската общност.
2. "Земеделска техника" - за целите на чл. 189б са самоходните, несамоходните и стационарните машини, съоръженията, инсталациите и апаратите, използвани в земеделието (§ 1, т. 60 от ДР на ЗКПО).
ФИШ IV.I.1
КОРПОРАТИВЕН ДАНЪК
ПРЕОБРАЗУВАНЕ НА ДРУЖЕСТВА. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
I. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ, ПРИЛОЖИМИ ЗА СПЕЦИФИЧНИЯ И ОБЩ РЕЖИМ НА ОБЛАГАНЕ ПРИ ПРЕОБРАЗУВАНЕ НА ТЪРГОВСКИ ДРУЖЕСТВА И КООПЕРАЦИИ
1. Дата на преобразуване
Дата на преобразуване за данъчни цели е датата на вписване на преобразуването в търговския регистър (чл. 113 от ЗКПО).
2. Последен данъчен период при прекратяване на преобразуващо се дружество
• при прекратяване на преобразуващо се дружество, последен данъчен период е периодът от началото на годината до датата на преобразуването;
• за преобразуващите се дружества, които са новообразувани през годината на преобразуване, последен данъчен период е периодът от датата на учредяването до датата на преобразуването.
II. ПРИЛОЖИМИ РЕЖИМИ НА ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ ПРИ ПРЕОБРАЗУВАНЕ НА ДРУЖЕСТВА И КООПЕРАЦИИ
1. Общ режим
2. Специфичен режим
Режимът на данъчно облагане при преобразуване се определя в зависимост от:
• Вида на преобразуването (Сливане, Вливане, Разделяне, Отделяне, Замяна на акции, Прехвърляне на обособена дейност; Преобразуване чрез промяна в правната форма; Прехвърляне на предприятие и др.)
• Териториалното разположение на дружествата, участници в преобразуването (местни дружества, дружества от държави членки на ЕС, дружества от трети страни, които не са членки на ЕС).
II. ОБЩИ ДАНЪЧНИ ПРАВИЛА, ПРИЛОЖИМИ СПРЯМО ОБЩИЯ И СПЕЦИФИЧНИЯ РЕЖИМ НА ДАНЪЧНО ТРЕТИРАНЕ ПРИ ПРЕОБРАЗУВАНЕ НА ДРУЖЕСТВА И КООПЕРАЦИИ
2.1. Деклариране и внасяне на данъка за последния данъчен период (чл. 117 от ЗКПО)
В случаите на прекратяване на преобразуващи се дружества новоучредените или приемащите дружества подават данъчна декларация за корпоративния данък за последния данъчен период на преобразуващото се дружество в 30-дневен срок от датата на преобразуването.
Декларацията се подава в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на новоучреденото или приемащото дружество. При преобразуване чрез разделяне декларацията се подава от едно от новоучредените или приемащите дружества.
Корпоративният данък за последния данъчен период се внася от новоучредените или приемащите дружества в 30-дневен срок от датата на преобразуването след приспадане на направените авансови вноски.
2.2. Разходи за извършване на преобразуването (чл. 121 от ЗКПО)
Счетоводните разходи, извършени по повод на преобразуването, не се признават за данъчни цели при преобразуващото се дружество. Непризнатите разходи се признават за данъчни цели при определяне на данъчния финансов резултат на приемащото или новоучреденото дружество в годината, през която е осъществено преобразуването.
Когато настъпят обстоятелства, определящи, че преобразуването няма да се осъществи, разходите по ал. 1 се признават за данъчни цели при преобразуващите се дружества в годината на настъпване на тези обстоятелства, ако са спазени изискванията на този закон.
2.3. Данъчно третиране при избор на по-ранна дата на преобразуване за счетоводни цели (чл. 122 от ЗКПО)
1. При избор на по-ранна дата на преобразуване за счетоводни цели по реда на чл. 263ж, ал. 2 от Търговския закон всички действия на преобразуващите се дружества, извършени за сметка на новоучредените или приемащите дружества от тази дата до датата на преобразуване за данъчни цели, се смятат за извършени за данъчни цели от преобразуващите се дружества.
2. Всички счетоводни приходи и разходи, печалби и загуби, отчетени от новоучредените или приемащите дружества, се признават за данъчни цели при преобразуващото се дружество. Тези приходи и разходи, печалби и загуби не се признават за данъчни цели при новоучредените или приемащите дружества. Счетоводните приходи и разходи, печалби и загуби за целите на изречения първо и второ са тези, които биха били отчетени от преобразуващото се дружество, ако не е била предвидена по-ранна дата за счетоводни цели по реда на чл. 263ж, ал. 2 от Търговския закон.
Преобразуванията при определяне на данъчния финансов резултат, произтичащи от действията по т. 1, се извършват от преобразуващите се дружества.
2.4. Приложимост на данъчните правила спрямо кооперативни организации и държавни предприятия (чл. 123 от ЗКПО)
Разпоредбите на глава деветнадесета по отношение на преобразуването на търговски дружества се прилагат и в случаите на:
1. преустройство на кооперативни организации;
2. прекратяване, закриване или образуване на държавни предприятия по смисъла на чл. 62, ал. 3 от Търговския закон при условията на универсално правоприемство.
2.5. Отговорност при преобразуване и преустройство (чл. 124 от ЗКПО)
При преобразуване на търговски дружества или при преустройство на кооперативни организации новоучредените или приемащите дружества/кооперативни организации са солидарно отговорни за данъчните задължения на преобразуващите се дружества или кооперативни организации до размера на получените права.
При прехвърляне на предприятие по чл. 15 от Търговския закон правоприемникът е солидарно отговорен за данъчните задължения на отчуждителя до размера на получените права.
Получените права се оценяват по пазарни цени.
ФИШ IV.II.1
КОРПОРАТИВЕН ДАНЪК
ОБЩ ДАНЪЧЕН РЕЖИМ ПРИ ПРЕОБРАЗУВАНЕ НА ДРУЖЕСТВА. ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ ЗА
ПОСЛЕДНИЯ ДАНЪЧЕН ПЕРИОД
I. ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ ЗА ПОСЛЕДНИЯ ДАНЪЧЕН ПЕРИОД (чл. 115 от ЗКПО)
1. Преобразуващите се дружества и местата на стопанска дейност на чуждестранни лица се облагат с корпоративен данък за последния данъчен период по общия ред на закона. Данъчното облагане е окончателно.
Важно!!! Данъчните временни разлики се "обръщат".
2. За данъчни цели наличните активи и пасиви към датата на преобразуването се смятат за реализирани по пазарни цени и се отписват.
3. При определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се увеличава с печалбата и се намалява със загубата, получена като разлика между пазарната цена на актива или пасива и счетоводната му стойност към датата на преобразуването. Свързаните с актива или пасива данъчни временни разлики се признават през последния данъчен период по общия ред на закона. При определяне на данъчния финансов резултат се прилага чл. 66, ал. 1 и 2 (преобразуване на счетоводния финансов резултат със счетоводна балансова стойност и с данъчна стойност на амортизируемите активи - виж Фиш II.V.8).
Внимание!!! Гореизложеното не се прилага при преобразуване при условията и по реда на раздели II и III (специфичен режим за данъчно третиране при преобразуване - виж Фиш IV.III.1, IV.III.2 и IV.IV.1).
I.1. Изключения:
Съгласно чл. 116, ал. 1 от ЗКПО, членове 115 (данъчно облагане за последния данъчен период) и 117 (деклариране и внасяне на данъка за последния данъчен период) не се прилагат в случаите на преобразуване чрез промяна на правната форма по чл. 264 от Търговския закон. Новоучреденото дружество поема всички задължения за определяне на данъчния финансов резултат и внасянето на дължимия корпоративен данък за цялата година на преобразуването.
За данъчни цели всички права и задължения, произтичащи от действия, извършени от преобразуващото се дружество за текущия и предходни периоди, включително преобразуванията на данъчния финансов резултат, се смятат за извършени от новоучреденото дружество (чл. 116, ал. 2).
II. АВАНСОВИ ВНОСКИ ОТ ПРИЕМАЩИ ИЛИ НОВОУЧРЕДЕНИ ДРУЖЕСТВА (чл. 118 от ЗКПО)
- След преобразуването приемащите или новоучредените дружества правят тримесечни авансови вноски в годината на преобразуването.
- При преобразуване чрез промяна на правната форма по реда на чл. 264 от Търговския закон новоучреденото дружество прави месечни или тримесечни авансови вноски по общия ред на закона въз основа на данъчния финансов резултат на преобразуващото се дружество.
Внимание!!! За годината, следваща, годината, през която е осъществено преобразуването новоучреденото или приемащото дружество следва да извършва месечни или тримесечни авансови вноски по общия ред на закона.
В случаите, когато следва да извършва месечни авансови вноски, базата, която се взема предвид във формулата по чл. 86 от ЗКПО за определяне на вноските за периода януари - март на текущата година, е декларираната данъчна печалба за годината преди предходната на приемащото дружество. В някои от случаите на преобразуване (например при сливане) няма да е налице база за определяне на месечни авансови вноски за периода януари - март, тъй като дружеството, учредено в резултат на преобразуването е възникнало в предходната година. При друга форма на преобразуване (например вливане), месечните авансови вноски за периода януари - март следва да се извършват на базата на данъчната печалба за годината преди предходната на приемащото дружество, разбира се, ако то е съществувало през тази година.
Примери:
1. Дружество А и дружество В са учредени през 2005 г. През 2008 г. е осъществено сливане на двете дружества, в резултат на което е възникнало ново дружество С. За 2008 г. дружество С е декларирало данъчна печалба и следователно трябва да извършва месечни авансови вноски през 2009 г. Същите се определят както следва:
1.1. За периода януари - март - 0 лв. (липсва база за определянето на месечните авансови вноски за този период, защото дружество С не е съществувало през 2007 г.)
1.2. За периода април - декември - месечните авансови вноски се определят на базата на декларираната от дружество С данъчна печалба за 2008 г. За месец април е налице увеличение на месечната авансова вноска на основание чл. 86, ал. 2 от ЗКПО (виж Фиш II.VIII.2).
2. Дружество А и дружество В са учредени през 2005 г. През 2008 г. е осъществено вливане на дружество А в дружество В. За 2007 г. дружество В е декларирало данъчна печалба. За 2008 г. дружество В също е декларирало данъчна печалба и следователно трябва да извършва месечни авансови вноски през 2009 г. Същите се определят както следва:
2.1. За периода януари - март - месечните авансови вноски се определят на базата на декларираната от дружество В данъчна печалба за 2007 г. В случая за база се взема предвид само данъчната печалба за 2007 г. на дружество В, защото законът не предвижда обединяване на данъчните финансови резултати на вливащото се и приемащото дружество. Такъв ред не е предвиден, защото макар и по-справедлив, би довел до неоправдано усложняване на данъчния закон, още повече, че от 2008 г. е налице задължение за извършване на увеличение или намаление на месечната вноска за април, чрез което се неутрализира разликата между размерите на данъчните печалби за предходната година и годината преди предходната.
2.2. За периода април - декември - месечните авансови вноски се определят на базата на декларираната от дружество В данъчна печалба за 2008 г. За месец април ще е налице увеличение или намаление на месечната авансова вноска на основание чл. 86, ал. 2 или 3 от ЗКПО в зависимост от размерите на данъчната печалба на дружество В за 2007 г. и 2008 г. (виж Фиш II.VIII.2).
III. ПРЕНАСЯНЕ НА ДАНЪЧНА ЗАГУБА ПРИ ПРЕОБРАЗУВАНЕ И ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА ПРЕДПРИЯТИЕ (чл. 119 от ЗКПО)
1. При преобразуване по Търговския закон приемащите или новоучредените дружества не могат да пренасят данъчните загуби, формирани от преобразуващите се дружества.
Този ред не се прилага при преобразуване чрез промяна на правната форма по реда на чл. 264 от Търговския закон.
2. При продажба на предприятие по чл. 15 от Търговския закон правоприемникът не може да пренася данъчните загуби, формирани от отчуждителя.
III. РЕГУЛИРАНЕ НА СЛАБАТА КАПИТАЛИЗАЦИЯ (чл. 120 от ЗКПО)
- При преобразуване по Търговския закон приемащите или новоучредените дружества не могат да признават за данъчни цели непризнатите разходи за лихви в преобразуващите се дружества от прилагане на режима на слабата капитализация.
Този ред не се прилага при преобразуване чрез промяна на правната форма по реда на чл. 264 от Търговския закон.
- При продажба на предприятие по чл. 15 от Търговския закон правоприемникът не може да признава за данъчни цели непризнатите разходи за лихви при отчуждителя от прилагане на режима на слабата капитализация.
IV. СПЕЦИФИЧЕН СЛУЧАЙ - ДАНЪЧНО ТРЕТИРАНЕ НА ПРЕОБРАЗУВАНЕ ЧРЕЗ ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА ИМУЩЕСТВОТО ВЪРХУ ЕДНОЛИЧНИЯ СОБСТВЕНИК:
Съгласно чл. 116а, ал. 1 от ЗКПО при преобразуване чрез прехвърляне на имущество върху едноличния собственик по чл. 265 от Търговския закон всички права и задължения, произтичащи от действия, извършени от преобразуващото се дружество за текущия и предходни периоди, включително преобразуванията на данъчния финансов резултат, се смятат за извършени от едноличния търговец.
Според разпоредбата на чл. 116а, ал. 6 преобразуващото се дружество не прилага чл. 115, ал. 2 и 3 (виж т. I по-горе).
IV.1. Подаване на декларация:
На основание чл. 116, ал. 2 от ЗКПО едноличният търговец е задължен да подаде данъчна декларация за корпоративния данък за последния данъчен период на преобразуващото се дружество по реда на чл. 117, ал. 1 и да внесе този данък в срока по чл. 117, ал. 2 (виж Фиш IV.I.1).
IV.2. Авансови вноски:
След преобразуването едноличният търговец прави тримесечни авансови вноски в годината на преобразуването (чл. 116а, ал. 3 от ЗКПО).
IV.3. Пренасяне на данъчни загуби:
Съгласно чл. 116а, ал. 4 от ЗКПО едноличният търговец не може да пренася данъчните загуби, формирани от преобразуващото се дружество.
IV.4. Регулиране на слабата капитализация:
На основание чл. 116а, ал. 5 от ЗКПО едноличният търговец не може да признава за данъчни цели непризнатите разходи за лихви в преобразуващото се дружество от прилагане на режима на слабата капитализация.
ФИШ IV.III.1
КОРПОРАТИВЕН ДАНЪК
ПРЕОБРАЗУВАНЕ НА ДРУЖЕСТВА. СПЕЦИФИЧЕН РЕЖИМ - ПРИЛОЖНО ПОЛЕ
I. ПРИЛОЖНО ПОЛЕ
1. Видове преобразуване, при които се прилага специфичния режим:
• Вливане (чл. 126 от ЗКПО);
• Сливане (чл. 127 от ЗКПО);
• Разделяне (чл. 128 от ЗКПО);
• Отделяне (чл. 129 от ЗКПО);
• Прехвърляне на обособена дейност (чл. 130 от ЗКПО);
• Замяна на акции/дялове (чл. 131 от ЗКПО);
(Виж точка V Схеми за преобразуване на дружества)
• Преустройство на кооперативни организации, включително такива от други държави - членки на Европейския съюз, когато са налице условията по раздел II на глава деветнадесета от ЗКПО.
2. Териториално разположение на дружествата при които се прилага специфичния режим
• Преобразуване на местни дружества;
• Преобразуване в което участва чуждестранно дружество от страна членка на ЕС;
II. Основно изискване при преобразуване на дружествата
• Преобразуването се извършва, чрез издаване на акции (дялове), а не чрез парични плащания. По смисъла на тази глава издаване на акции или дялове е налице, когато се предоставят новоиздадени или притежавани собствени акции или дялове от новоучредено, приемащо или придобиващо дружество (чл. 133 от ЗКПО).
• Допустимо е парично плащане на акционерите или съдружниците, в преобразуващите се или придобитите дружества само до 10% от номиналната стойност на издадените акции или дялове в резултат на преобразуването (чл. 132, ал. 1 от ЗКПО).
• Издаване на акции или дялове - предоставени новоиздадени или притежавани собствени акции или дялове. В случаите на вливане, разделяне и отделяне може да не се издават акции, когато това се допуска от Търговския закон (чл. 132, ал. 2 от ЗКПО).
III. Изисквания към дружествата-участници в преобразуването:
1. Преобразуващи се дружества
Преобразуващи дружества по смисъла на чл. 135 от ЗКПО са:
• местно преобразуващо се дружество;
• преобразуващо се дружество от друга държава- членка на Европейския съюз;
• място на стопанска дейност в страната на преобразуващото се дружество от друга държава-членка на Европейския съюз.
Получаващите дружества прехвърлят активи и пасиви в резултат на преобразуването (вливащо, сливащо се дружество)
2. Получаващи дружества;
Получаващи дружества по смисъла на чл. 136 от ЗКПО са:
• местно новоучредено или приемащо дружество;
• новоучредено или приемащо дружество от друга държава - членка на Европейския съюз;
• място на стопанска дейност в страната на новоучредено или приемащо дружество от друга държава - членка на Европейския съюз.
Получаващите дружества са новоучредени или съществуващи дружества, които получават прехвърлените активи и пасиви от преобразуващите се дружества
Дружество от друга държава - членка на Европейския съюз
Разпоредбата на чл. 137 от ЗКПО регламентира условията, на които трябва да отговаря едновременно дружеството, за да се квалифицира като дружество от друга държава - членка на Европейския съюз, а именно:
• правната форма на дружеството е в съответствие с приложение № 3;
• дружеството е местно лице за данъчни цели на друга държава - членка на Европейския съюз, съгласно съответното данъчно законодателство и по силата на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с трета държава не се смята за местно лице за данъчни цели в друга държава извън Европейския съюз;
• печалбите на дружеството се облагат с данък по приложение № 4 или с подобен данък върху печалбите и дружеството няма право на избор или възможност за освобождаване от облагане с този данък.
III. Прехвърляне на обособена дейност
1. Обособена дейност. Определение (чл. 134 от ЗКПО)
Обособената дейност е съвкупност от активи и пасиви на дружество, на базата на които от:
• организационна,
• функционална и
• финансова гл. точка
може да се извършва самостоятелна стопанска дейност.
2. Прехвърляне на обособена дейност
Прехвърлянето на обособена дейност е регламентирано с чл. 130 от ЗКПО.
Прехвърляне на обособена дейност е преобразуване, при което една, повече или всички обособени дейности на преобразуващо се дружество преминават към едно или повече съществуващи (приемащи) или новоучредени дружества, като в замяна съществуващите или новоучредените дружества издават акции или дялове в полза на преобразуващото се дружество и преобразуващото се дружество не се прекратява.
IV. Замяна на акции или дялове
Съгласно чл. 131 от ЗКПО, замяна на акции или дялове е преобразуване, за което едновременно са изпълнени следните условия:
1. придобиващото дружество в резултат на преобразуването притежава повече от половината от акциите с право на глас или от дяловете на придобитото дружество или, когато вече притежава такъв дял от капитала, придобива допълнителен дял от акциите или дяловете;
2. акционерите или съдружниците в придобитото дружество заменят акциите или дяловете си срещу издаване на акции или дялове от придобиващото дружество.
V. Схеми за преобразуване на дружества
Схемите по-долу илюстрират случаи на местно преобразуване с оглед на това, че масовият случай обхваща преобразуване, в което участват само местни търговски дружества.

1 - Прехвърляне на клон Б към дружество С
2 - Предоставяне на ценните книжа на С на Х и Y

- Придобиващото дружество "В" придобива над 50% от правата на глас в придобитото дружество "А"
- Акционерът (X) в придобитото дружество заменя част от акциите си в "А" за акции в "В"
- Операцията засяга само акционерите на дружествата
- Няма никаква промяна в активите и пасивите на дружествата "А" и "В"
ФИШ IV.III.2
КОРПОРАТИВЕН ДАНЪК
ПРЕОБРАЗУВАНЕ НА ДРУЖЕСТВА. СПЕЦИФИЧЕН РЕЖИМ - ДАНЪЧНИ ПОСЛЕДИЦИ
I. КАТЕГОРИИ АКТИВИ И ПАСИВИ - ПРЕДМЕТ НА ПРЕОБРАЗУВАНЕ (чл. 139 от ЗКПО)
1.1. активи и пасиви, резултатите от експлоатирането на които преди и след преобразуването участват при определяне на данъчния финансов резултат по ЗКПО (чл. 139, т. 1). За тези активи и пасиви се изготвя справка по реда на чл. 141 от ЗКПО със следното съдържание:
СПРАВКА

Вид и наименование на актива/пасива
Счетоводна стойност
Данъчна временна разлика
Резерв от последваща оценка (преоценъчен резерв)
1
2
3
4




В справката се посочват данни, които идентифицират преобразуващите се и получаващите дружества, както и датата на преобразуването и съдебното решение за вписването му.
Копие от справката се предава на получаващите дружества и на органа по приходите в срок до края на месеца, следващ месеца на преобразуването.
1.2. активи и пасиви, резултатите от експлоатирането на които преди преобразуването са участвали и в резултат на преобразуването, престават да участват при определяне на данъчния финансов резултат по ЗКПО (чл. 139, т. 2);
1.3. активи и пасиви, резултатите от експлоатирането на които преди преобразуването не са участвали и в резултат на преобразуването участват при определяне на данъчния финансов резултат по ЗКПО (чл. 139, т. 3);
При преобразуването всички права и задължения, произтичащи от действия, извършени от преобразуващите се дружества за текущия и предходни периоди по отношение на прехвърлените активи и пасиви по чл. 139, т. 1, включително преобразуванията при определяне на данъчния финансов резултат, преминават към получаващите дружества.
II. ДАНЪЧНИ ПОСЛЕДИЦИ ПРИ ПРЕОБРАЗУВАЩОТО СЕ ДРУЖЕСТВО
2.1. Данъчни последици, свързани с прехвърлени активи и пасиви по чл. 139, т. 1:
- Счетоводните печалби и загуби, възникнали при отписване на активи и пасиви по чл. 139, ал. 1 от ЗКПО в резултат на преобразуването не се признават за данъчни цели.
Това означава, че разликата между пазарната стойност на прехвърлените активи/пасиви и тяхната данъчна стойност не се облага.
- Всички данъчни временни разлики, свързани с прехвърлените активи/пасиви и възникнали преди преобразуването не се обръщат (признават) към момента на преобразуването и се считат за възникнали при получаващите дружества (чл. 140, ал. 2 от ЗКПО).
- Резервът от последваща оценка (преоценъчният резерв) за активи, резултатите от експлоатирането на които преди и след преобразуването участват при определяне на данъчния финансов резултат по този закон (по чл. 139, т. 1 от ЗКПО) и тези активи не са данъчни амортизируеми активи, се прехвърля от преобразуващото се дружество и се смята за възникнал при получаващото дружество. Преобразуващото дружество не прилага чл. 45 от ЗКПО (увеличение на счетоводния финансов резултат с резерв от последваща оценка на неамортизируеми активи), т.е. преобразуващото дружество не увеличава счетоводния финансов резултат със стойността на отписания преоценъчен резерв при отписването на активите, които не са данъчни амортизируеми активи.
- Специално данъчно третиране при прехвърляне на обособена дейност (чл. 150 от ЗКПО):
Възникналите счетоводни печалби или загуби при преобразуващо се дружество в резултат на прехвърляне на обособена дейност не се признават за данъчни цели в годината на отчитането им и формират данъчна временна разлика от последваща оценка, която се смята за възникнала по отношение на новопридобитите акции или дялове и се признава за данъчни цели по общия ред на закона.
Когато акциите или дяловете са държани от преобразуващото се дружество непрекъснато за срок не по-кратък от 5 години, данъчната временна разлика не се признава за данъчни цели към момента на преобразуването и през следващите години.
2.2. Данъчни последици, свързани с прехвърлени активи и пасиви по чл. 139, т. 2:
- На основание чл. 142, ал. 1 възникналите счетоводни печалби или загуби при отписване на активи и пасиви по чл. 139, т. 2, свързани с място на стопанска дейност на местно дружество в друга държава - членка на Европейския съюз, не се признават за данъчни цели. Данъчните временни разлики, които са свързани с тези активи и пасиви, не се признават за данъчни цели към момента на преобразуването и през следващите години (чл. 142, ал. 2).
Изключение за случаите извън ал. 1 на чл. 142:
- За данъчни цели наличните към момента на преобразуването активи и пасиви по чл. 139, т. 2, се смятат за реализирани по пазарни цени и се отписват.
- При определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се увеличава с печалбата и се намалява със загубата, получена като разлика между пазарната цена на актива или пасива и счетоводната му стойност към датата на преобразуването. Свързаните с актива или пасива данъчни временни разлики се признават през последния данъчен период по общия ред на закона. При определяне на данъчния финансов резултат се прилага чл. 66, ал. 1 и 2 (преобразуване на счетоводния финансов резултат при отписване на данъчни амортизируеми активи).
2.3. Данъчни последици, свързани с прехвърлени активи и пасиви по чл. 139, т. 3:
- Няма данъчни последици за преобразуващите се дружества.
III. ДАНЪЧНИ ПОСЛЕДИЦИ ПРИ ПОЛУЧАВАЩИТЕ ДРУЖЕСТВА
3.1. Данъчни последици, свързани с прехвърлени активи и пасиви по чл. 139, т. 1:
- Данъчните временни разлики, които са свързани с активи и пасиви по чл. 139, т. 1 от ЗКПО, възникнали при преобразуващите се дружества преди преобразуването, се считат за възникнали при получаващите дружества.
- Съгласно чл. 140, ал. 3 от ЗКПО (виж по-долу изключенията от прилагане на тази разпоредба), когато актив или пасив е признат съгласно счетоводното законодателство при получаващото дружество на стойност, различна от стойността му преди преобразуването, разликата между двете стойности формира данъчна временна разлика от последваща оценка или с нея се коригира горепосочената данъчна временна разлика. В този случай съгласно чл. 141, ал. 3 се изготвя нова справка от получаващото дружество и копие от нея се предава на органа по приходите заедно с годишната данъчна декларация. Справката съдържа следната информация за всеки актив или пасив:
СПРАВКА

Вид и наименование на актива/пасива
Счетоводна стойност
Данъчна вр.разлика преди преобразуването
Данъчна вр. разлика след преобразуването
Резерв от последваща оценка (преоценъчен резерв)
1
2
3
4
5





В справката се посочват данни, които идентифицират преобразуващите се и получаващите дружества, както и датата на преобразуването и съдебното решение за вписването му.
Когато след подаване на посочената справка в резултат на преобразуването се извършат корекции съгласно счетоводното законодателство в стойностите на активите и пасивите, получаващото дружество изготвя коригираща справка. Коригиращата справка се предава на органа по приходите в срок до края на месеца, следващ месеца на настъпване на обстоятелствата, налагащи корекцията.
- Съгласно чл. 140, ал. 4 от ЗКПО резервът от последваща оценка за активи по чл. 139, т. 1, които не са данъчни амортизируеми активи, се прехвърля от преобразуващото се дружество и се смята за възникнал при получаващото дружество. Когато прехвърленият резерв от последваща оценка (преоценъчен резерв) по изречение първо не е отчетен счетоводно при получаващото дружество, в годината на отписване на съответния актив, с който е свързан резервът, се увеличава счетоводният финансов резултат с размера на резерва, когато резервът е положителна величина, съответно се намалява счетоводният финансов резултат, когато резервът е отрицателна величина.
Забележка: Този ред не се прилага за създадения резерв от последващи оценки на финансови активи и пасиви на финансовите институции, когато счетоводният финансов резултат е бил преобразуван по реда на чл. 97 (виж Фиш II.IХ.1) с печалбите и загубите от тези последващи оценки. Този резерв не се посочва в справките по чл. 141.
- Данъчните амортизируеми активи се завеждат в данъчния амортизационен план (ДАП) по стойности, равни на стойностите им в ДАП на преобразуващото се дружество. Копие от данъчния амортизационен план на преобразуващото се дружество към момента на преобразуването се предава на органа по приходите заедно с копието от справката по чл. 140, ал. 6 (тази справка е посочена в т. I по-горе).
- Когато в резултат на преобразуването получаващото дружество признае съгласно счетоводното законодателство активи или пасиви, които не са били признати при преобразуващото се дружество, счетоводно отчетените приходи и разходи след преобразуването по повод на тези активи и пасиви не се признават за данъчни цели. Когато активите по изречение първо са амортизируеми за счетоводни цели, същите не се завеждат в данъчния амортизационен план на получаващото дружество и за тях не се начисляват данъчни амортизации. Възникналата счетоводна печалба при получаващото дружество в резултат на преобразуването, съответно счетоводно признатите приходи по повод на възникнала отрицателна репутация, не се признават за данъчни цели (чл. 140, ал. 7).
Например: Да приемем, че преобразуващото се дружество е избрало праг на същественост за признаване на дълготрайни активи в размер на 600 лв., а получаващото дружество прилага праг в размер на 500 лв. (Забележка: активите са придобити след 01.01.2008 г.). В този случай активи на стойност например 550 лв. напълно обосновано са изписвани като разход от преобразуващото се дружество. Следователно, ако те бъдат включени в ДАП на получаващото дружество, ще намалят повторно данъчната печалба.
- Според ал. 8 на чл. 140 (виж по-долу изключенията от прилагане на тази разпоредба), когато актив на преобразуващото се дружество не е признат съгласно счетоводното законодателство при получаващото дружество, със сумата на този актив се намалява счетоводният финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат на получаващото дружество за годината на преобразуването, включително при определяне на тримесечните авансови вноски. Когато пасив на преобразуващото се дружество не е признат съгласно счетоводното законодателство при получаващото дружество, със сумата на този пасив се увеличава счетоводният финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат на получаващото дружество за годината на преобразуването, включително при определяне на тримесечните авансови вноски. Данъчните временни разлики, възникнали преди преобразуването, които са свързани с актив или пасив по изречение първо или второ, се признават при получаващото дружество през годината на преобразуването по общия ред на закона (тази хипотеза е обратна на разгледаната в ал. 7 на чл. 140).
- Внимание! На основание чл. 141, ал. 6 от ЗКПО копията от справките, описани по-горе, и от данъчния амортизационен план по чл. 140, ал. 5 се подават в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на получаващите дружества на магнитен или оптичен носител, или по електронен път.
ИЗКЛЮЧЕНИЯ:
Алинеи 3, 6 и 8 на чл. 140 не се прилагат за:
1. данъчни амортизируеми активи;
2. активи и пасиви по отсрочени данъци;
3. репутацията, когато отчетените във връзка с нея счетоводни приходи и разходи не се признават за данъчни цели;
4. суми, които за преобразуващото се дружество са активи, а за получаващото дружество - пасиви;
5. суми, които за преобразуващото се дружество са пасиви, а за получаващото дружество - активи;
6. акции или дялове на получаващото дружество, притежавани от преобразуващото се дружество;
7. изкупени собствени акции от преобразуващото се дружество;
8. записан, но невнесен капитал на преобразуващото се дружество;
9. активи и пасиви по чл. 139, т. 2.
Забележка: Тези изключения имат своята логика в обстоятелството, че това са обекти, чието счетоводно отчитане не би могло да повлияе върху данъчния финансов резултат. Това се дължи или на изрични разпоредби на ЗКПО, например тези за данъчните амортизации, отсрочените данъци, репутацията. В случаите по т. 5-8 става въпрос за насрещни вземания и задължения на преобразуващото се и приемащото дружество, които се погасяват в момента на преобразуването поради сливането на кредитор и длъжник. Т. 9 се отнася за активи и пасиви, по отношение на които не се прилага облекчения режим на преобразуване, тъй като същите престават да участват в създаването на печалба по ЗКПО, срв. чл. 139, т. 2 във връзка с чл. 142 от ЗКПО.
3.2. Данъчни последици, свързани с прехвърлени активи и пасиви по чл. 139, т. 2:
- Няма данъчни последици за получаващите дружества.
3.3. Данъчни последици, свързани с прехвърлени активи и пасиви по чл. 139, т. 3:
- Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗКПО активите и пасивите се оценяват за данъчни цели при получаващите дружества по стойността им, определена съгласно националното счетоводно законодателство.
- Данъчните амортизируеми активи се завеждат в данъчния амортизационен план по общия ред на закона (чл. 143, ал. 2).
3.4. Пренасяне на данъчни загуби:
Данъчни загуби, формирани от преобразуващото се дружество не могат да се приспадат от получаващото дружество (чл. 144, ал. 1 от ЗКПО).
Изключение: В случаите на вливане или сливане, в резултат на което възниква място на стопанска дейност в страната на дружество от друга държава-членка на ЕС, и това дружество не е имало преди преобразуването място на стопанска дейност в страната.
3.5. Регулиране на слабата капитализация
Непризнатите разходи за лихви при прилагане на режима на слабата капитализация от преобразуващите се дружества не се признават за данъчни цели при получаващите дружества (чл. 146, ал. 1 от ЗКПО).
Изключение: Цитираният принцип не се прилага в случаите на вливане и сливане, в резултат на което възниква място на стопанска дейност в страната на дружество от друга държава-членка на ЕС, и това дружество не е имало преди преобразуването място на стопанска дейност в страната (чл. 146, ал. 2 от ЗКПО).
3.5. Отписване на дял
- Не се признават за данъчни цели при получаващото дружество печалбите и загубите, възникнали по повод отписване на дял от капитала на преобразуващото се дружество (чл. 148, ал. 1 от ЗКПО);
- Тези доходи не подлежат на облагане с данък при източника (чл. 148, ал. 2 от ЗКПО).
3.6. Подаване на данъчна декларация
- Подава се от новоучредените/приемащите дружества;
- За последния данъчен период на преобразуващото се дружество;
- В 30-дневен срок от датата на преобразуването (датата на вписването в търговския регистър)
3.7. Авансови вноски
- Тримесечни - правят се от получаващите дружества в годината на преобразуването;
- Месечни или тримесечни - правят се от получаващите дружества в случаите на чл. 144, ал. 2 от ЗКПО (вливане или сливане, в резултат на което възниква място на стопанска дейност в страната на дружество от друга държава - членка на ЕС, и това дружество не е имало преди преобразуването място на стопанска дейност в страната). Авансовите вноски се правят по общия ред на закона въз основа на данъчния финансов резултат на преобразуващите се дружества.
(Виж също Фиш IV.II.1)
IV. ДАНЪЧНИ ПОСЛЕДИЦИ ЗА АКЦИОНЕРИ/СЪДРУЖНИЦИ В ПРЕОБРАЗУВАЩИ СЕ И ПРИДОБИТИ ДРУЖЕСТВА
4.1. Местни юридически лица
Съгласно чл. 149, ал. 1 от ЗКПО възникналите счетоводни печалби или загуби при акционери или съдружници в преобразуващи се или придобити дружества в резултат на придобиване на акции или дялове от получаващи или придобиващи дружества не се признават за данъчни цели в годината на отчитането им и формират данъчна временна разлика от последваща оценка.
Според ал. 2 на чл. 149 данъчните временни разлики, възникнали при акционерите или съдружниците преди преобразуването, които са свързани с отписаните акции или дялове в преобразуващите се или придобитите дружества, не се признават за данъчни цели към момента на преобразуването.
Тези данъчни временни разлики (по ал. 1 и 2) се смятат за възникнали по отношение на новопридобитите акции или дялове и се признават за данъчни цели по общия ред на закона.
Извод: Възникналата счетоводна печалба в резултат на замяната на едни акции/дялове с други не се облага в момента на преобразуване, а в момента на разпореждане с новопридобитите акции/дялове.
4.2. Чуждестранни юридически лица
Съгласно чл. 149, ал. 4 от ЗКПО доходите, реализирани от чуждестранни юридически лица, които са акционери или съдружници в местни преобразуващи се или придобити дружества, от придобиване на акции или дялове в резултат на преобразуване се облагат или освобождават от данък при източника по общия ред на закона към датата на преобразуването.
Данъкът при източника се дължи от акционера или съдружника при разпореждане под каквато и да е форма с новопридобитите акции или дялове и се внася в срок до 60 дни от разпореждането.
На основание чл. 149, ал. 6 от ЗКПО чуждестранните юридически лица са задължени да подават до 31 януари на съответната година в Териториална дирекция на Националната агенция за приходите - София, декларация, с която да удостоверят, че не са се разпоредили с новопридобитите в резултат на преобразуването акции или дялове. Лицата трябва да подават такава декларация ежегодно до годината на разпореждане с новопридобитите акции или дялове.
При неподаване на декларацията в срок, освен следващото се административно наказание, се смята и че чуждестранното юридическо лице се е разпоредило с новопридобитите акции или дялове (чл. 149, ал. 7 от ЗКПО).
Специфичен случай: Съгласно чл. 149, ал. 8 от ЗКПО не е налице реализиране на доход от чуждестранно юридическо лице при придобиване на акции или дялове в резултат на преобразуване чрез отделяне, с изключение на отделяне, при което се обезсилват акции на преобразуващото се дружество. За целите на определяне на данъка при източника при последващо разпореждане с акциите или дяловете по изречение първо документално доказаната им цена на придобиване е нула.
Забележка: по този начин се избягва твърде сложното преизчисляване и преразпределяне на стойността на акциите в преобразуващото се дружество към тези в приемащото дружество.
4.3. Местни и чуждестранни физически лица
- към момента на придобиване на новоиздадените акции се изчислява облагаем доход на физическото лице и дължим данък
- подава се данъчна декларация
- данъкът не се внася към момента на замяната на акциите
- данъкът се внася след последващата продажба на новоиздадените акции
V. ЗАБРАНА ЗА ПРИЛАГАНЕ НА СПЕЦИФИЧНИЯ РЕЖИМ НА ОБЛАГАНЕ ПРИ ПРЕОБРАЗУВАНЕ
Специфичният режим на облагане при преобразуване не се прилага ако преобразуването е насочено към отклонение или избягване на данъчното законодателство, т.е. когато:
- Липсва икономическа обоснованост за преобразуването;
- Чрез него се прикрива разпореждане с активи;
ФИШ IV.IV.1
КОРПОРАТИВЕН ДАНЪК
СПЕЦИФИЧЕН ДАНЪЧЕН РЕЖИМ ПРИ ПРЕМЕСТВАНЕ НА СЕДАЛИЩЕТО НА ЕВРОПЕЙСКО
ДРУЖЕСТВО ИЛИ ЕВРОПЕЙСКО КООПЕРАТИВНО СДРУЖЕНИЕ
I. ОБХВАТ
Съгласно чл. 152 от ЗКПО преместване на седалището на европейско дружество (ЕД) или европейско кооперативно сдружение (ЕКС) е операция, при която:
1.1. Преместване на седалище от България в друга държава-членка:
Дружеството, без да се прекратява или да учредява ново юридическо лице, премества седалището си от страната в друга държава - членка, съгласно чл. 8 от Регламент (ЕО) № 2157/2001 на Съвета или съгласно Регламент (ЕО) № 1435/2003 на Съвета, като активите и пасивите на дружеството трябва да са ефективно свързани с мястото на стопанска дейност в страната и резултатите от експлоатирането им трябва да участват при определянето на данъчния финансов резултат, или
1.2. Преместване на седалище от друга държава-членка в България:
Дружеството, без да се прекратява или да учредява ново юридическо лице, премества седалището си от друга държава - членка, в страната съгласно чл. 8 от Регламент (ЕО) № 2157/2001 на Съвета или съгласно Регламент (ЕО) № 1435/2003 на Съвета, като активите и пасивите на мястото на стопанска дейност трябва да са ефективно свързани с дружеството в страната, което възниква в резултат на тази операция, и резултатите от експлоатирането им трябва да участват при определянето на данъчния финансов резултат.
Характеристики на ЕД (дял 1, чл. 1 от
Регламент ЕО № 2157/2001)
- Дружество, чийто записан капитал е най-малко 120 000 евро, разделен на акции
- Притежава правосубектност
- Учредено съгласно законодателството на държавата-членка
- Чието седалище и адрес на управление се намират в ЕС
Понятие за седалище (чл. 7 и чл. 8 от Регламент ЕО №2157/2001)
- Седалището и адресът на управление се намират в една и съща държава-членка
- Държава-членка може да наложи седалището и адресът на управление да се намират на едно и също място
СХЕМА
за преместване на седалището

II. ДАНЪЧНО ТРЕТИРАНЕ
2.1. ПРАВОПРИЕМСТВО
2.1.1. При преместване на седалище от България в друга държава-членка:
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗКПО за данъчни цели при преместване на седалището на европейско дружество или европейско кооперативно сдружение при условията на чл. 152, т. 1:
1. всички действия, извършени от това дружество за текущия и предходните периоди, включително преобразуванията на данъчния финансов резултат, се смятат за извършени от мястото на стопанска дейност;
2. дружеството не се облага с корпоративен данък за периода от началото на годината до датата на операцията;
3. мястото на стопанска дейност се облага с корпоративен данък за периода от началото на годината по общия ред, като дейността, извършена от дружеството в годината на операцията, се смята за извършена от мястото на стопанска дейност;
4. мястото на стопанска дейност има право да пренася непренесените данъчни загуби, формирани от дружеството по общия ред.
2.1.2. При преместване на седалище от друга държава-членка в България:
Разпоредбата на чл. 153, ал. 2 предвижда, че за данъчни цели при преместване на седалището на европейско дружество или европейско кооперативно сдружение при условията на чл. 152, т. 2:
1. всички действия, извършени от мястото на стопанска дейност за текущия и предходните периоди, включително преобразуванията на данъчния финансов резултат, се смятат за извършени от дружеството;
2. мястото на стопанска дейност не се облага с корпоративен данък за периода от началото на годината до датата на операцията;
3. дружеството се облага с корпоративен данък за периода от началото на годината по общия ред, като дейността, извършена от мястото на стопанска дейност в годината на операцията, се смята за извършена от дружеството;
4. дружеството има право да пренася непренесените данъчни загуби, формирани от мястото на стопанска дейност, по общия ред.
2.1.3. Други приложими разпоредби при преместване на седалището:
На основание чл. 154 от ЗКПО разпоредбите на раздел II от глава деветнадесета по отношение на активите и пасивите, печалбите и загубите и данъчните временни разлики се прилагат и при преместване на седалището на европейско дружество или европейско кооперативно сдружение (виж Фиш IV.III.1 и IV.III.2).
ФИШ V.1
КОРПОРАТИВЕН ДАНЪК ПРИ ПРЕКРАТЯВАНЕ. КОРПОРАТИВЕН ДАНЪК ЗА ПОСЛЕДНИЯ
ДАНЪЧЕН ПЕРИОД
I. ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ
При прекратяване с ликвидация или с обявяване в несъстоятелност за периода до заличаването му данъчно задълженото лице изпълнява задълженията си по общия ред на ЗКПО и при спазване изискванията на глава двадесет и първа, като включително подава следващите се финансови отчети, които се изготвят и представят съгласно счетоводното законодателство.
II. КОРПОРАТИВЕН ДАНЪК ПРИ ПРЕКРАТЯВАНЕ
2.1. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА КОРПОРАТИВНИЯ ДАНЪК ПРИ ПРЕКРАТЯВАНЕ
Съгласно чл. 159 от ЗКПО към датата на вписването в търговския регистър на прекратяването се дължи корпоративен данък. Дължимият данък се определя на базата на данъчната печалба за периода от началото на годината до датата на вписване на прекратяването. При определянето на данъка се приспадат внесените авансови вноски от началото на годината до датата на вписване на прекратяването.
2.2. ВНАСЯНЕ НА КОРПОРАТИВНИЯ ДАНЪК ПРИ ПРЕКРАТЯВАНЕ
Срок за внасяне - съгласно чл. 160, ал. 1 от ЗКПО данъкът се внася в 30-дневен срок от датата на вписване на прекратяването.
Важно!!!
1. Към момента на прекратяването не се подава данъчна декларация.
2) Приспадане на внесен корпоративен данък при прекратяване:
Внесеният корпоративен данък при прекратяването се приспада от дължимия годишен корпоративен данък за годината на прекратяването или от дължимия корпоративен данък за последния данъчен период, когато датата на подаване на искането за заличаване при ликвидация, съответно датата на заличаването при несъстоятелността, е в една и съща година с датата на прекратяването. (чл. 160, ал. 2 от ЗКПО)
3. Задължение за подаване на финансови отчети:
Когато датата на прекратяване и датата на подаване на искането за заличаване при ликвидация, съответно датата на заличаването при несъстоятелността, са в различни години, с годишната данъчна декларация за годината на прекратяването се подават финансовият отчет, съставен към датата на прекратяването, и финансовият отчет, съставен към 31 декември на годината на прекратяване на данъчно задълженото лице (чл. 160, ал. 3 от ЗКПО).
III. "ПОСЛЕДЕН ДАНЪЧЕН ПЕРИОД" - ДЕФИНИЦИЯ, ДЕКЛАРИРАНЕ И ВНАСЯНЕ НА ДАНЪКА ЗА ПОСЛЕДНИЯ ДАНЪЧЕН ПЕРИОД:
3.1. ПРИ ПРЕКРАТЯВАНЕ С ЛИКВИДАЦИЯ:

3.2. ПРИ ПРЕКРАТЯВАНЕ С ОБЯВЯВАНЕ В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ:

3.3. ПРИ ПРЕКРАТЯВАНЕ НА МЯСТО НА СТОПАНСКА ДЕЙНОСТ НА ЧУЖДЕСТРАННО ЛИЦЕ:

Важно!!!
1) Произведените или придобитите от МСД в страната активи към датата на прекратяване се смятат за реализирани по пазарни цени и се отписват.
2) При определяне на ДФР за последния данъчен период на МСД счетоводният финансов резултат се увеличава с печалбата и се намалява със загубата, получена като разлика между пазарната цена на активите и счетоводната им стойност към датата на прекратяването.
3) Свързаните с актива данъчни временни разлики се признават през последния данъчен период по общия ред на закона.
4) При определяне на данъчния финансов резултат се прилага чл. 66, ал. 1 и 2 от закона (виж фиш II.V.8).
3.4. ПРИ ПРЕКРАТЯВАНЕ НА НЕПЕРСОНИФИЦИРАНО ДРУЖЕСТВО ИЛИ ОСИГУРИТЕЛНА КАСА:

IV. СПЕЦИФИЧНИ СЛУЧАИ:
4.1. По отношение на декларирането и внасянето на корпоративния данък за последния данъчен период, в разпоредбите на чл. 162 и чл. 163 от ЗКПО са разгледани няколко специфични хипотези, обхващащи случаите, при които прекратяването, подаването на искането за заличаване и заличаването са извършени през различни години.
4.2. В чл. 164 от ЗКПО се регламентира данъчното третиране, в случаите, когато данъчно задължено лице, прекратено с ликвидация, продължи дейността си след датата на подаване на искането за заличаване.
За илюстриране на посочените специфични случаи, в схемите по-долу са разгледани необходимите действия, които следва да бъдат предприети в три случая на прекратяване с ликвидация.
СХЕМА 1: Датата на прекратяването, датата на подаване на искането за заличаване и датата на заличаване са в една и съща година

СХЕМА 2: Датата на прекратяването е в година, различна от годината, в която са датите на подаване на искането за заличаване и заличаването

СХЕМА 3: Датата на прекратяването, датата на подаване на искането за заличаване и датата на заличаване са в различни години

ФИШ V.2
КОРПОРАТИВЕН ДАНЪК
ДАНЪЧНО ТРЕТИРАНЕ ПРИ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ЛИКВИДАЦИОНЕН ДЯЛ ИЛИ ДИВИДЕНТ
I. ДЕФИНИЦИИ
"Ликвидационен дял" - разпределението на дял от имуществото от едно лице при прекратяването му в полза на друго лице или при прекратяване на членството на това друго лице (§ 1, т. 6 от ДР на ЗКПО);
"Дивидент" - разпределението в полза на лице, произтичащо от неговия дял в капитала на друго лице, вследствие на което намалява собственият капитал на последното, включително:
а) доходи от акции;
б) доходи от дялови участия, включително от неперсонифицирани дружества и от други права, третирани като доходи от акции;
в) скрито разпределение на печалба.
Не е дивидент разпределението, което съгласно счетоводното законодателство е отчетено при разпределящото лице като разход, с изключение на случаите на скрито разпределение на печалбата (§ 1, т. 4 от ДР на ЗКПО).

1 коментар:

  1. Страхотна финансова публикация! Хората трябва да са финансово една идея по-грамотни! Поздрави и ще се радваме, да разгледате и нашият финансов портал!
    Best Regards ╰┈➤ ① BedenBogat.com

    ОтговорИзтриване