понеделник, 22 октомври 2012 г.

Гражданско изплнително производство


Има 2 вида процес: изпълн. произ-во и произ-во по несъстоятелност.
Обща черта: служат за удовлетворяване на Кр., независимо от волята на Дл. Следователно се обединяват в една дисциплина. И двата процеса са защита-санкция при незаконосъобразно развитие на Гр. ПРО-я. Като динамичен ФС производствата са с-ма от юридич. действия.


Въпрос №1: Обща х-ка на изпълн. произ-во по ГПК

Част ІІІ на ГПК. Има и други закони, които имат отношение – ДОПК (чл.23 конкуренция; чл.191,194); чл.638 от ТЗ; ЗЧСИзпълнители.
Налице е вид гражд. процес => разпоредбите са по принцип императивни. Но има и диспозитивни разпоредби. Взискателят може да избира дали да се обърне към държ. изпълнител или към частен изпълнител.
Чл.18, ал.1 ЗЧСИ: “По възлагане от взискателя частният съдебен изпълнител може във връзка с изпълнителното производство да проучва имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, да определя начина на изпълнението, както и да бъде пазач на описаното имущество” – казано е: “по възлагане от взискателя. Може да избере начина на изпълнение.
        Правна природа на произ-вото: вид гражд. процес, удовлетворяване на гражд. притезателни права. Изпълнителният процес се х-зира като сурогат на доброволното изпълнение. Докато в общия исков процес има общи и особени произ-ва, то тук има отделни изпълнителни способи, т.е. отделни изпълнителни процеси, които зависят от естеството на притезателното произ-во.
        Има и общи норми в изпълнителния процес: за изпълнителните основания (чл.237-238 ГПК); за изваждане и оспорване на изпълнителния лист. В теорията има спор дали произв-вото по изваждане на изпълн. лист е част от изпълн. процес, или е особено исково произ-во, или е състезателно неисково произв-во, извън изпълн. процес.
        Оспорване действията на съдеб. изпълнител.
        Защита по исков ред и трети лица.
        Съдебният изпълнител дължи извършването на определени процесуални действия, предвидени в съответния изпълнителен способ.
        Не винаги изпълн. производство може да завърши успешно. Това е индивид. принудително изпълнение, дори при усл. на чл.350 и следв. да има присъединени Кр. Тук има обективно съединяване с няколко изпълн. дела, които са насочени срещу 1 имуществено право на Дл.-ка и срещу 1 Дл. Няма, както при гражд. несъстоятелност, да се предявяват вземанията – задължение.
       Когато Кр.-ът е посочил няколко изпълн. способа има съединяване на няколко изпълн. дела, не се образува маса на несъстоятелност. Тук предпоставката е неизпълнение, а не както при несъстоятелността. Тук тр. да има изпълнителен лист.
          Съотношение с исковия процес: не е задължително изпълн. процес да се предхожда от исков – изв. съдебни изпълн. основания. Установеното в тях вземане не е установено със СПН.
          Чл.250 ГПК – Дл. да направи възражение до съда, като оспори това вземане и да иска спиране на изпълнението. Когато няма изв. изпълн. основание => осъдителен иск, като осъдителното реш-е е изпълн. основание. В този сл. Дл.-ът може да оспорва вземането само с иска по чл.255 (новонастъпили факти).
          До приемането на ЗЧСИ (в сила от 01.09.2005год.) тр. да се приемат няколко наредби по прилагането му. Той не действа.
          Преди: съдия-изпълнител към районния съд, но няма кач-вото магистрат, а е държавен служител, назначен от Мин-во на правосъдието, но изискванията за него са като за съдия.
         Сега: 2 паралелно същуствуващи органа:
1)   държавни съдебни изпълнители;
2)   частен съдебен изпълнител.
И двамата са длъжни да процедират по изпълн. произ-во в ГПК. То служи за удовлетворяване на гражд. притез. права, при това на всички, включително на търговски (в широк смисъл).
         Изключения от принципа: чл.399, ал.2 ГПК – “парични задължения”. Не могат да бъдат удовлетворени по реда на ГПК.
         Сталев – парични вземания с/у държавата – също важи ограничението по аргумент от по-силното основание. Чл.39,ал.5 ЗУДБ – изрично казва това. Чл.421, ал.2 ГПК – принуд. изпълнение на възнаграждения на работници. Публични притезателни права, които се удовлетворяват по ГПК. Чл.353 ГПК. Съдебният изпълнител е длъжен да уведоми НАП и Агенцията по държавни вземания за всяко започнало произв-во. Чл.191, ал.2 тр. да се тълкува във връзка с чл. 353 ГПК – систематично тълкуване.
        Най-късно в 14-дневен срок АДВз и НАП издава удостоверение за размера на публичните вземания на Дл.-ка и наложените в/у имущ-вото му изпълн. мерки.
        Законодателят дава предимство на процеса, който е започнал първи – ДОПК.
        Чл. 191, ал.1 ДОПК – предимство на първия започнал процес.
         Чл.194 ДОПК – право само на обезпечените Кр.-ри да се присъединят към изпълнението по ДОПК.
         Особени закони, не са изпълнително производство по ГПК:
-      чл.42 ЗБ – страните могат да предвидят, че банката може да се удовлетвори сама от определени вещи;
-      ЗОЗ – Кр.-ът може сам да се удовлетвори;
-      ТЗ – търг. залог – чл.311



До въпрос №12 – от пресниманото.


Въпрос №12: Изпълнение върху недвижими вещи

         Недвижими имоти = недвижими вещи
За да бъде изпълнителен този способ, тр. взискателят да е поискал с молбата по чл.323 или ЧСИ да избере способа при искане на взискателя.
Възбрана – разпореждане на съдеб. изпълнител, с което той предназначава 1 недвиж. имот на Дл.-ка за принудително удовлетворяване на взискателя и му се забранява да се разпорежда с него и да го уврежда (на Дл.-ка). Затова се нарича още обезпечителна мярка, но не е обезпечение на иска по Част ІV от ГПК. Възбраната се налага преди същинските изпълн. действия с призовката за доброволно изпълнение и се счита за наложена спрямо Дл.-ка с получаването на призовката за доброволно изпълнение. От този момент не може да се разпорежда с имота.
         Изискването за вписване и актовете на разпореждане с недвиж. имоти. Съдеб. изпълнител е длъжен едновременно с призовката за доброволно изпълнение да изпрати писмо в Службата по вписванията по местонахождението на недвижимия имот. Спрямо третите лица, възбраната има действие от вписването, макар че се налага с призовката до Дл.-ка.
        Действията след вписването са относително недействителни спрямо взискателя и присъединилите се Кр.-и. Непротивопоставими са и процедурите и реш-ята по дела, чиите искови молби подлежат на вписване.
        Третото лице, което е придобило след възбраната, не може да се брани с иска по чл.336.
-      висящ изпълнителен процес;
-      секвестируемост;
-      чл.332, ал.2 – недвижимата вещ към деня на налагане на възбраната да е собственост на Дл.-ка.
Дали е собственост на Дл.-ка, съдеб. изпълнител проверява при описа.
        Опис на вещта – описът е от съдебния изпълнител, а оценката се прави от вещо лице. Чл.373 и чл.343 – и за двата способа на изпълнение.
        Последици от възбраната:
1.   имотът се предназначава за принудително изпълнение;
2.   след описа – Дл.-ът управлява имота. Ако не се грижи за него, поврежда го – може да се предаде на пазач.
Осребряване – Публична продан на недвижим имот – в 7-дневен срок след описа – уверение за продажбата – чл.376 ГПК. През 2002год. промяна. Преди е имала открит характер. Сега е таен търг. “Публична” – неграничен кръг лица могат да участват като наддавачи. Сега има явен, таен търг и публична продан. Началната цена е тази на оценката, не и по-ниска. Наддавателни предложения под тази оценка са недействителни. Проданта - канцеларията на съда. За самия имот – съобщение, обявление на съдеб. изпълнител за продажбата (чл.376 ГПК). Протокол за обявлението – представлява доказателство, че е извършено. Чл. 185 ЗЗД. Чл.662 ТЗ. Чл.377 ГПК. Чл.378, ал.2 ГПК – за участие в наддаването се внася задатък от 10 % върху оценката. Взискателят не внася задатък, ако вземането му надвишава този размер. Взискателят има право да наддава в публичната продан.
          За частния съдебен изпълнител би трябвало да важат същите правила като за държавния изпълнител – по отношение на наддаването – до края на работното време.
          Наддавателните предложения са тайна. Поставят се в пликове – трима души поставят подписите си. Чл.380, ал.1. Съдебният изпълнител, след съставянето на протокол, обявява купувача в самия протокол. Ако има няколко души с еднакво предложение – определя се чрез жребий. Обявеният купувач – тр. да плати в 5-дневен срок – срокът тече от момента, в който е обявен за купувач. Чл.384 ГПК (всички права, които Дл.-ът е имал). Постановлението може да се обжалва (от взискателя, Дл., от наддавачите). Чл.386 ГПК. Ако не плати цената в 5-дневен срок, поканва се следващият по ред наддавач (ако той не е изтеглил задатъка – задатакът е процесуална предпоставка).
         Може да се атакува по исков път. Деривативният способ за изпълнение: ако е продаден чужд имот – собственикът си запазва имота, а взискателят си запазва вземането.

Въпрос №13: Изпълнение върху вещи СИО

          Задълж. лица тр. да отговарят солидарно, независимо дали е поето от единия или от двамата съпрузи – чл.25 СК.
          Принудително изпълнение: СИО – бездялова и идеална. От 2003год. – изпълнение на вземане – за задължение на 1 от съпрузите може да се насочи към СИО. Не е необходимо да се насочи първо към личното имущ-во. Чл.389а ГПК.
          След описа изпълнителното дело в/у тази вещ се спира. Налага се запор, възбрана – предназначено е за принудително удовлетворяване.
          Ако не може да се удовлетвори от личното имущ-во на Дл., изпълнителното дело се възобновява. Съпрузите могат да предложат друга вещ – съгл. чл.338 ГПК тр. да се уважи, ако така не се уврежда Кр.-ът.
         Съгласно чл.389б ГПК – държ./частният изпълнител е длъжен да уведоми съпруга-недлъжник, че върху вещта, която е в съпруж. общност, се насочва изпълнение.
         Може да обжалва действията на съдебния изпълнител при нарушаване на 389а ГПК (ако не е спрял изпълнението в/у СИО).
         Има право да оспори вземането по същия ред и основание, както и съпругът-Дл.
         Има право да обжалва действията на съдебния изпълнител, както на основание на съдлъжник, така и на собствено основание.
         Чл.389г. Частите на съпрузите са равни. Съпругът не може да твърди, че има по-голям дял. Не може да оборва презумпцията. Може да направи това единствено при прекратяване на брака.
         Движима вещ – СИО – продава се цялата вещ на съпруга-Недл. – половината от сумата, а ако е недвижим имот – продава се идеална част от него, освен ако съпругът-неДл.-к се съгласи да се продаде целият, за да се избегне съсобственост с трето лице. Право на съпруга-неДл.-к е да участва в публичната продан – той има идеална част => при прекратяване на СИО – става едноличен собственик на тази вещ. Наддавач в публичната продан – има възможност в деня на отварянето на пликовете да заяви, че купува имота по най-високата предложена цена (в деня на съставяне на протокола).

Въпрос №14: Изпълнение в/у вземане на Дл. към трето задължено към него лице

          - вземане на Дл. за предаване на суми и вещи по чл.390, ал.2 (вземания в/у ценни книжа и дял на Дл. в търг. друж-во)
        1) запор в/у взеването – не е действие на същ. принуд. изпълнение на съдеб. изпълнител. Забранява се на Дл. да се разпорежда с вземането. Налице има само относителна недействителност – не може да се противопостави на взискателя. Налага се в призовката за добр. изпълнение + запорно съобщение до третото задължено лице – на последното се забранява да плаща на Дл. – счита са за наложено от момента на съобщаването. Ако плати все пак – плаща 2 пъти.
       Задълженото лице тр. да уведоми съдеб. изпълнител дали признава вземането и дали е готов да изплати. И дали има към него предявени искове – може да се стигне до спор м/у Кр.-ри. Чл.391, буква “в”. Тр. да се впише в книгите.
       Чл.12 и 16 от ЗОЗ (чл.12: “(1)Учреденият при условията и по реда на този закон залог не може да се противопостави на трети лица, ако не е вписан в Централния регистър на особените залози по партидата на залогодателя. (2) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 1999 г.) Залогът на вземане, договорът за продажба със запазване на собствеността до изплащане на цената, договорът за лизинг и запорът не може да се противопоставят на кредитора, в полза на когото при условията и по реда на този закон се учредява залог върху вземане или върху продадено, отдадено на лизинг или запорирано имущество, ако не са вписани в Централния регистър на особените залози по партидата на залогодателя.(3) Когато този закон предвижда вписване в друг регистър, противопоставимостта възниква от вписването в другия регистър); чл.16: “1) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 1999 г.) Вземането, обезпечено с особен залог, се удовлетворява в поредността по чл. 136, ал. 1, т. 3 от Закона за задълженията и договорите, съответно по чл. 722, ал. 1, т. 1 от Търговския закон. (2) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2003 г.) Вземането, обезпечено с особен залог, се удовлетворява от паричните суми по чл. 10, ал. 1, т. 1 и 2, както ако върху тях би имало учреден залог.(3) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2003 г.) Вземането, обезпечено с особен залог, се удовлетворява до размера по чл. 10, ал. 1, т. 3 предпочтително от цялото имущество на залогодателя преди вземанията по чл. 136, ал. 1, т. 5 от Закона за задълженията и договорите, съответно преди вземанията по чл. 722, ал. 1, т. 3 от Търговския закон.) – този залог/запор тр. да се впише в Регистъра за особените залози, който се води от централния депозитар.
           Когато третото задължено лице не оспорва – предава вещта. Ако Дл. не плаща (защото не иска или оспорва вземането) – чл.393 ГПК – да му се възложи вземането – принудителна цесия; принудително вземане вместо изпълнение. Може да поска да му се възложи – процесуална субституция в изпълнителния процес – този взискател ще се легитимира с изпълн. лист и постановление. Не се конституира Дл. Ако Дл. няма изпълн. лист, но има извънсъдебно изпълн. основание с/у третото лице – въз основа на възлагателно постановление => изпълн. лист в полза на Дл. + възложително постановление – може да участва в изпълнителния процес. Може да има процесуална субституция – отива в правната сфера на Дл., ако са няколко взискатели си прави разпореждане, зависи този, който е събрал вземането дали е хирографарен или привилегирован).

Въпрос №15: Изпълнение в/у ценни книжа на Дл.

           Не всички ценни книжа материализират вземания. Акциите например материализират съвкупност от права, невинаги имуществени – членствени ПРО-я. Правото на дивидент възниква по силата на реш-е на Общото събрание  - чл.398, чл.398а ГПК.
           Калайджиев – Съвременно право – временни удостоверения заместител на ценни книжа и е ценна книга.
           Чл.2, ал.1 З-н за публичното предлагане на ценни книжа.
           Изпълнение в/у ценни книжа и изпълнение в/у материализираните в/у тях права.
           Конвертируема облигация – може да се превърне в акция – ценната книга материализира потестативни права.
           Разлика м/у налични (в/у хартиен носител) и безналични акции – в базата данни на ел-а размер – води се от централния депозитар. Имат установени от закона форма и съдържание с императивни норми – за наличните.
          Чл.398, ал.1 - налагане на запор – съдеб. изпълнител уведомява Дл. – от получаване на запорното съобщение.
          Чл.343, ал. ГПК – заедно с призовката преди изтичането на срока за доброволно изпълнение и когато принуд. изпълнение е спряно. Последици от запора: и в/у материалното право, което е материализирано. По аналогия на чл.345 и чл.346 – Дл.-ът не може да се разпорежда и с ценната книга и с правото. Ако материализирана  съвкупност от права – имат имуществена насоченост (членствени права) – не могат да се прехвърлят и тези права, но не може да им стане пазач, ще ги упражнява.
           Влагат се в банка – не остават в държане на съдеб. изпълнител, при запора – огнеупорни каси.
           Неотделима връзка м/у право и ценна книга; при принудителното изпълнение – изпълнение и в/у правото или правата в ценната книга.
           Способи – чл.398, ал.3 – а) само ценна книга, която материализира вземане. Или всяко плащане – няма пречка да се прехвърли вместо плащане; б) както за акции, които материализират цяла съвкупност от права, така и при ценни книжа, които материализират вземане.
          Може да извади в полза на Дл. изпълн. лист – изпъл. произ-во в кач-вото на процесуален субституент.
           Възлагане вместо плащане – и ако взискателят материализира цяла съвкупност и цяло вземане  - налице е цесия или става акционер.
          Ал.4 – джиро – за да не се прекъсват – да бъде вписано в ценната книга като джиро (принудително, независимо от собственика на ценната книга).
          По реда за недвижимите имоти – пликове. Ако е предвиден специален ред – прилага се той. Възлагателното постановление тр. да се вписва, когато се прехвърля с джиро.
         Продажба – от съдеб. изпълнител по реда на публичната продан.
Безналични ценни книги – чл.2, ал.1 ЗППЦК (“(1) Ценни книжа, предмет на този закон, са прехвърлими права, регистрирани по сметки в Централния депозитар (безналични ценни книжа), или документи, материализиращи прехвърлими права (налични ценни книжа), които поради естеството си могат да бъдат предлагани публично, като: 1. (доп. - ДВ, бр. 39 от 2005 г.) акции и дялове на колективни инвестиционни схеми;2. облигации и други дългови ценни книжа;3. (доп. - ДВ, бр. 61 от 2002 г.) други права, свързани с акции, облигации или други дългови ценни книжа, както и с валутни курсове и лихвени проценти”). Прехвърлими права, предвидени в закона – необходимо е вписване. Носителят на ценна книга – разлика м/у запор и принудително изпълнение.
          Централният депозитар е ЮЛ с публични функции по регистриране на ценни книжа. Право да вписва запорното съобщение.
         Нар. 2003год. – в учебника – 15.09.2003год. – на Комисията по финансов надзор – чл.19, ал.2
         Чл.398, ал.3
          Чл.391 ГПК.
         Несъбираеми кредити – лоши кредити.

          




               
        

Няма коментари:

Публикуване на коментар