петък, 5 октомври 2012 г.

XXV. Определяне на данъчната основа


І. Определяне на данъчната основа
Данъчната основа е облагаемия доход за съответната данъчна година, намален с разходите за дейността и предвидените в ЗОДФЛ вноски и облекчения. Тя е сбор от данъчните основи, определени поотделно за всеки източник на доход.

1. Определяне на данъчната основа за доходи от трудови правоотношения (чл. 19 и сл.)
Тази хипотеза визира облагаемият доход от ТПО и приравнените на ТПО правоотношения. Трябва да се има предвид дефиницията на §1 т. 2 ДР – “"Приравнени към трудовите правоотношения" са правоотношенията с държавни служители и тези, възникващи между министъра на отбраната и министъра на вътрешните работи или упълномощени от тях длъжностни лица - от една страна, и служещите в съответните министерства - от друга, както и всички лица, получаващи доходи от изборни длъжности.” В тази категория, съгласно чл. 19 (1) ЗОДФЛ, се включват всички плащания, направени от работодателя, включително награди в пари в натура от или за негова сметка, получени от ДЗЛ за календарния месец.
Режимът на определяне на данъчната основа в тези случаи е уреден в чл. 19 и 20 ЗОДФЛ. В тази облагаема основа не се включва стойността на безплатната храна и добавките към нея, предоставена в натура по реда на КТ, стойността на специалното работно облекло и личните предпазни средства, командировъчните пари, обезщетенията за ползване на жилища при условията на свободно договаряне и др.
В чл. 20 ЗОДФЛ са посочени вноските, с които се намалява облагаемият доход: вноските за пенсионни, здравни и други осигуривки, които работникът/ служителят е длъжен по закон да прави за своя сметка; личните вноски за доброволно осигуряване и премии по договори за застраховки „Живот” до определения в закона размер.
Също така могат да се ползват и данъчни облекчения по чл. 20, ал. 7 във връзка с направени дарения, като се препраща към чл. 28 ЗОДФЛ.
Сумираните месечни данъчни основи образуват годишната данъчна основа. Формираната данъчна основа за съответния месец се облага ежемесечно според таблицата по чл. 38 ЗОДФЛ. Таблицата също е прогресивна. Понастоящем необлагаемият минимум е 180 лева месечно. За доходи над 600 лв се прилага най-голямата данъчна ставка от 24%.
Този данък се удържа и внася от работодателя (чл. 50 във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗОДФЛ), като работодателят изчислява годишният данък до 31.01. на следващата календарна година. Това е пример за финансов автоматизъм.
Ако едно лице полага труд по основно и по допълнителни трудови правоотношения, то трябва да удостовери пред основния работодател  “допълнителния” си доход и платения по него данък със служебна бележка. Двата дохода се сумират и се изчислява нов данък според категорията по таблица. В тази хипотеза може да се налага довнасяне или въстановяване – и в двата случая това става чрез основния работодател.
2. Определяне на данъчната основа за доходи на ЕТ
                ЕТ също осъществяват стопанска дейност, но режимът на облагане е по-различен от този на ЮЛ. Чл. 21 ЗОДФЛ урежда облагането на ЕТ, без значение дали е спазена формата за ЕТ, т.е без значение дали е регистрирано по ТЗ. Особеното е това, че те формират данъчната си основа по реда на ЗКПО, за да са близки до режима на другите търговци, т.е. данъчната основа е финансовият резултат, установен като разлика между приходите и разходите и преобразуван по реда на ЗКПО. От тази данъчна основа се правят допълнителни намаления със задължителните осигурителни вноски, които по закон са задължени да правят за своя сметка, както и с доброволните осигурителни и застрахователни вноски до определен в закона размер. Накрая не се прилага пропорционалната ставка по ЗКПО, а се препраща към таблицата по чл. 35 ЗОДФЛ.
3. Определяне на данъчната основа за доходи от упражняване на свободни професии или от възнаграждения за управление и контрол (чл. 21, ал. 3 във вр. с чл. 22)
При тях на сегашния етап особеността се състои в признаването на разходите. В чл. 22 са изброени редица видове дейности и за всяка е посочен какъв е нормативно признатият размер на разхода. Така например за отглеждането на животни и птици, пчеларство и бубарство, за непреработена продукция от тях и за култивирани гъби нормативно признатият разход е 70%. За авторски и лицензионни възнаграждения и за създаване на произведения на науката, изкуството и културата нормативно признатите разходи са в размер на 50%, а за занаятчийски дейности и за упражняване на свободна професия- 35%.
Когато дейността е упражнявана няколко години и вследствие на това е получен доходът, той може да се раздели на броя на годините, през които е упражнявана дейността, но на не повече от 4 години (чл. 22, ал. 2).
4. Дивидентите и ликвидационните квоти се облагат с еднократен данък по реда на ЗКПО (чл. 23 ЗОДФЛ).
5. Определяне на данъчната основа при доходи от продажба и замяна на движимо и недвижимо имущество (чл. 24 ЗОДФЛ)
Съгласно чл. 24 ЗОДФЛ тези доходи подлежат на облагане, като данъчната основа се образува като разлика между продажната и фактическата /или актуализираната/ цена на придобиване на имуществото. /Разликата между цените при придобиване и прехвърляне на имота се определя от законодателя като “доход” и се облага с данък./ Относно актуализираната цена ЗОДФЛ препраща към чл. 33 ЗМДТ, който определя начина на оценка на имуществото за целите на данъка върху наследството. Актуализираната цена на недвижимите имоти се образува въз основа на данъчната оценка по приложение 2 на закона. Актуализираната цена на МПС се определя по застрахователната му стойност, а на чужда валута и благородни метали- по централния курс на БНБ. Като критерий за определяне на актуализираната цена може да се използва и общият индекс на потребителските цени, обявен от Националния статистически институт. Към чл. 33 ЗМДТ често се препраща, защото той дава критериите за оценка на имуществото.
Не трябва да се смесва този данък с дължимите по ЗМДТ данъци и такси при прехвърляне на недвижим имот – 2% върху по-високата от продажната цена, данъчната оценка или определената от държавен или общински орган цена.
6. Определяне на данъчната основа при доходи от наем, рента и аренда
Уредени са в чл. 25 ЗОДФЛ. Облагаемият доход се намалява с 20% нормативно признати разходи, които не се нуждаят от доказване. Отново може да се използва облекчение за дарения по чл. 28 ЗОДФЛ. Трябва да се отбележи, че съгласно чл. 12, ал. 4 ЗОДФЛ не се облагат доходите на ФЛ от рента, аренда или друго възмездно отдаване на земеделски земи.
7. Определяне на облагаемата основа при т.нар. други доходи
В чл. 26 ЗОДФЛ са изброени различни доходи, при които данъчната основа е брутният им размер, като за тяхното облагане се препраща към чл. 40 ЗОДФЛ. Принципната ставка е 12 %, а някои от сумите са изключени от облагане.

ІІ. Патентен данък
Патентното облагане се доведе, за да се облекчи системата на подоходното облагане, като облагането е свързано не с реализирания доход, а с предварително определен твърд размер на данъка. Въз основа на икономически анализи в зависимост от района и вида на дейност се определя размерът на данъка и доколко той трябва да се внесе.
Субектите на облагане са ЕТ, ФЛ и ЮЛ, стига да попадат в критериите за системата на патентното облагане:
-          да извършват някоя от дейностите, изброени в чл. Чл. 31 и 32 ЗОДФЛ. Тези дейности се извършват в определени населени места, разпределени по групи (чл. 31, ал. 2 и 3).
-          Годишният оборот за предходната година да е до 50 хиляди лева. Понятието оборот е определено в пргф. 1, т. 55 от ДР на ЗОДФЛ- това е сумата от всички реализирани през съответния период продажби 9на продукция, стоки, услуги и други продажби), намалена с ДДС и/или акцизите, в случаите, когато лицата са регистрирани по ЗДДС и/ или ЗАкц (след 01.07.2006 г. ЗАкцДС). Другите доходи, които не са свързани с посочените дейности, се облагат по общия ред, а не с годишен (патентен) данък (чл. 34, ал. 1 ЗОДФЛ). Има изключение за лицата, извършващи таксиметрови превози.
-          Условие да се влезе в патентната система е подаването на декларация по чл. 43, в която се описват обстоятелствата, които са свързани с определяне на данъка. Декларацията се подава до 31 януари на съответната година (чл. 44).
Ако дейността е започната по-късно през съответната година, данъкът се разпределя пропорционално на месеците, през които е извършвана дейността.
Ако се преустанови дейността в течение на годината също се подава декларация, но вече, за да се намали размерът на данъка, трябва да се докажат обстоятелствата, които свидетелстват за прекратяване на дейността.
Размерът на данъка се определя според местонахождението на обекта и вида дейност.
Данъкът се внася на 4 равни части (чл. 53 ЗОДФЛ).
Могат да се използват данъчни облекчения за лица с намалена работоспособност по чл. 29, ал. 4 ЗОДФЛ в размер от 50% от данъка.

Няма коментари:

Публикуване на коментар