петък, 5 октомври 2012 г.

XXIV. Правен режим на ДОД. Обща характеристика.


В ЗОДФЛ е даден режимът на облагане на доходите на физическите лица, ЕТ и техните предприятия, както и някои юридически лица.

ДОД е пряк, подоходен, прогресивен и по принцип републикански данък.
Обект на облагане е доходът на лицата, като ДОД е пряк, тъй като вносителят на данъчното задължение и носителят на данъчната тежест са едно и също лице.
Особеност на правната уредба, съдържаща се в ЗОДФЛ е, че тя обхваща и облагането на ЕТ, както и на някои ЮЛ, които се обхващат от режима на патентното облагане. Към уредбата са съотносими някои разпоредби на ЗКПО.
Уредбата на ДОД съответства на разпоредбата на чл. 60 КРБ, според която гражданите се облагат в съответствие с техните доходи и имущество.
Данъкът е прогресивен, като се смята, че по този начин се изразява данъчната справедливост.
ДОД постъпва в републиканския бюджет, но е възможно част от постъпленията да бъдат отстъпени на общините като това е средство за бюджетно регулиране.
Субекти на облагане са  са местни или чуждестранни физически лица, предприятията на ЕТ и определена категория местни юридически лица, които въз основа на чл. 8, ал. 2 ЗОДФЛ във вр. с чл. 2, ал. 4 ЗКПО са обхванати от режима на патентното облагане. Критерият за това са годишен оборот до 50 хиляди лева и да се извършва някоя от дейностите, изрично посочени от ЗООДФЛ.
Понятията местни и чуждестранни лица са определени в чл. 6 и 7 ЗОДФЛ.  Критерият “гражданство” е без значение. Чл. 6 ЗОДФЛ изисква единствено постоянно местожителство или пребиваване за повече от 183 дни за всеки 365-дневен период. Съгласно §1 т.3 ДР ЗОДФЛ – "Постоянно местоживеене" е трайното установяване на физическо лице на територията на България без оглед на времето, прекарано в чужбина за определен данъчен период, когато престоят в чужбина не е свързан с трайно установяване там.” От определението е видно, че законът акцентира върху фактическото установяване. За местни лица, съгласно ал. (2), се считат и българските граждани, които пребивават и работят в чужбина по поръчение на българската държава или български работодател, както и членовете на семействата им.
Чуждестранни са всички лица, които не отговарят на критериите за местно лице. Класификацията на местни и чуждестранни лица е от особено голямо значение, тъй като за различните категории лица важат различни принципи на облагане. За местните лица важи т.нар. “принцип на облагане на световния доход”, уреден в чл. 8 (1) ЗОДФЛ – “Местните физически лица са данъчно задължени за доходи, произхождащи от източници в България и от чужбина.
Чуждестранните физически лица са данъчно задължени за доходи от източници в България, т.е. за тях важи териториалният принцип на облагане.
Обект на облагане са доходите на лицата, като в чл. 10 и 11 ЗОДФЛ са изброени облагаемите доходи. Те са изброени в 18 точки- доходи от ТПО и приравнени на тях правоотношения, от дейността на ЕТ, независимо дали е регистриран по ТЗ, от упражняването на свободна професия, от наем, рента, аренда и други. Т. 18 гласи, че се облагат и други доходи, които не са определни като необлагаеми или не са освободени от облагане по закон. Без значение е дали доходът е паричен или непаричен. Като критерий за непаричните доходи се определя пазарната цена, а в чл. 11, ал. 4 ЗОДФЛ се определя и моментът на придобиване на дохода. Това е важно, тъй като се облагат само доходите, получени през календарната година.
В чл. 12 са изброени доходите, които не подлежат на облагане. Не са облагаем доход например сумите, получени от задължително здравно, пенсионно и социално осигуряване.
Важен момент е разграничаването на доходите, получавани от източници в РБ и от източници в чужбина (чл. 9 ЗОДФЛ). Това е от значение с оглед облагането на местните и чуждестранните лица.
Принципът е, че се облагат всички доходи на лицето, независимо от техния характер. Всички доходи се сумират в края на календарната година и се облагат окончателно въз основа на данъчната декларация. От определения годишен данък се приспада авансово внесеният данък и може да се стигне като резултат до данък за плащане или до данък за възстановяване. Няма специален ред за прихващане и възстановяване и затова се следва редът на ДОПК.
Данъкът е прогресивен, като е възприета етажна прогресия (чл. 33). Облагаем е общият годишен доход (чл. 5 във вр. с чл. 13), но от общия годишен доход се приспадат необлагаемите доходи, освободените от облагане доходи по други закони, доходите, които се облагат с окончателен годишен патентен данък и доходите, облагаеми с еднократен данък (чл. 26 във вр. с чл. 40 ЗОДФЛ). Чл. 26 ЗОДФЛ определя т.нар. други доходи и облаганите понастоящем с еднократен данък дивиденти.
Данъчната основа е определена в чл. 15 ЗОДФЛ, като това е съответният доход за данъчната година, намален с разходите за дейността и предвидените в закона вноски и облекчения. За различните категории доходи се определя различна данъчна основа и чрез събирането на различните данъчни основи се получава общият доход за годината, който подлежи на облагане.

Няма коментари:

Публикуване на коментар